Св. праведни богоотци Йоаким и Анна  Прочети повече ТУК

Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Краят на Първата балканска война изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по въпроса за разпределението на освободените територии. Правителствата на Сърбия и Гърция застъпват схващането, че всяка страна трябва да задържи за себе си онези земи, които е овладяла в хода на военните действия. На 19 май 1913 г. двете държави подписват „Договор за приятелство и отбранителен съюз“, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. Втората балканска война започва с неуспешни действия на българските 4-та и 2-ра армия срещу сръбските и гръцките войски. Преминалата в настъпление гръцка армия достига долините на реките Струма и Струмешница, застрашава тила на 4-та армия и я принуждава да се оттегли. На 29 юни преминава в настъпление турската армия, а в началото на юли – румънската, която овладява Добруджа и излиза на линията Петрохански проход – Златица – Ловеч. Към средата на юли гръцките войски достигат до Горна Джумая.

При тази обстановка българското командване провежда контранастъпление (14 – 17 юли) и застрашава с обкръжаване основната групировка на гръцката армия в Кресненското дефиле. Пред надвисналата опасност Гърция се съгласява на незабавно примирие. Във Втората балканска война България губи 33 000 убити и 60 000 ранени. Последиците от подписания в Букурещ на 28 юли 1913 г. мирен договор са изключително тежки за българската национална кауза.

Вижте кой и защо е виновник за националните ни катастрофи:  ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА