Свети преподобни Симеон Дивногорец. Свв. мъченик Мелетий Стратилат и 1218 воини с него. Свв. мъченик Серапион и с него Калиник, Теодор и Фавст Прочети повече

Краят на Първата балканска война изправя съюзниците пред непреодолими противоречия по въпроса за разпределението на освободените територии. Правителствата на Сърбия и Гърция застъпват схващането, че всяка страна трябва да задържи за себе си онези земи, които е овладяла в хода на военните действия. На 19 май 1913 г. двете държави подписват „Договор за приятелство и отбранителен съюз“, с което военният им сблъсък с България става неизбежен. Втората балканска война започва с неуспешни действия на българските 4-та и 2-ра армия срещу сръбските и гръцките войски. Преминалата в настъпление гръцка армия достига долините на реките Струма и Струмешница, застрашава тила на 4-та армия и я принуждава да се оттегли. На 29 юни преминава в настъпление турската армия, а в началото на юли – румънската, която овладява Добруджа и излиза на линията Петрохански проход – Златица – Ловеч. Към средата на юли гръцките войски достигат до Горна Джумая.

При тази обстановка българското командване провежда контранастъпление (14 – 17 юли) и застрашава с обкръжаване основната групировка на гръцката армия в Кресненското дефиле. Пред надвисналата опасност Гърция се съгласява на незабавно примирие. Във Втората балканска война България губи 33 000 убити и 60 000 ранени. Последиците от подписания в Букурещ на 28 юли 1913 г. мирен договор са изключително тежки за българската национална кауза.

Вижте кой и защо е виновник за националните ни катастрофи:  ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА