Рождественски пост
Св. прпрок Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Учили сме в нашите „европейски” училища, че българите сме пришълци и мелези. Това е официалната версия за нас от нашите историци и управници след освобождението ни до днес. Ние обаче трябва да се съвземем от „ударите”, които ни нанасят псевдоучените и да прозрем нашата национална идентичност. Версията, че сме пришълци по нашите земи е нова, от преди около 150 години. От освобождението ни чужди историци се опитват да ни изкарат тюрки, мелези и какво ли още не и всичко друго освен българи. В крайна сметка търсейки и неоткривайки нашата родина по цялата планета, нарочно не поглеждайки „под краката си” ни залъгват с елементарни лъжи и измислици, възползвайки се от целенасоченото заблуждаване на българския народ, ставаме жертва на чуждите антибългарски интереси. Днес благодарение на преоткриването на истинската история, измислените теории и лъжите се разбиват като вълни в твърдите скали на истината. Името "българи" на Балканите започва да се използва от 4 век. С него старите историци местното население, което по-рано е известно с имената мизи, "траки", пеласги, фриги и пр. Многобройни са примерите и от фолклора, етнографията, обичаите, бита, традициите, езика свидетелстват, че българите сме местен народ.
Древногръцките автори пишат, че идвайки на Балканите гърците заварват местното население „пеласги”, те попадат в нов вид високоразвита цивилизация, заварват огромни градове, висока култура, голяма героичност сред войните пеласги именно затова ги наричат „богоподобни” . Усвоявайки голяма част от тяхната култура по-късно започват да ги наричат „траки”, което означава варвари, твърдейки, че нямат нищо общо с “великата” елинска култура.
Многобройни са свидетелствата, че тези родствени пред-гръцки народи, са същите, които обитават Балканите и Мала Азия и днес и се наричат българи, сърби, хървати, "македонци". Това се опитват да скрият гърците още от древността, те отричат културата на коренните жители на Балканите като я наричат своя, дори отричат и правото на собствената им земя. И дори наричаните преди от тях „богочовеци” сега ги обиждат с варвари, византийските летописци наричат българите варвари, както елините са наричали местните жители на балканите под името „траки", което означава див, суров човек, варварин. Тази идея достига връх в разцвета на Византия. През 7-ми век византийските летописци провеждат мащабна кампания за изопачаване на историята пишейки, че пришълците гърци са местно население, а местните жители са чужденци. В последствие на нас ни се втълпява следния цикъл:
"Културата и цивилизацията са изобретени от гърците, подети са от римляните и са завършени от Западна Европа."
Какъв е бил външния вид на местното население?
Борци от о. Тера с чубмаси и перчеми. Типичен пример за така наречената "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки.
Глава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори, днешна източна Турция. Знае се,че близки родственици на пеласгите са населявали Мала Азия.
Тракийски борец с чумбас - музей в Берлин, изложба на тракийската култура
Александър Велики с чумбас
Тази прическа е отличителна черта на местното балканско население.
Херодот описва шарените ямурлуци на траките, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите, които еднакво обличали и жените и мъжете.
атическа ваза – V в. пр. н. е.- тракиец в ямурлук
Ямурлука се е запазил и до днес.
Древногръцкият историк от 1ви век Плутарх пише, че чумбаса е характерен за племето абанти (тракийско племе) и за мизите (огромно тракийско племе населявало земите на север от Стара планина). Знае се, че тази прическа също е характерна и за тракийското племе гети (готи).
До преди 100 години по селата ни са се носили перчеми, но европейските ни учители са карали българските деца да си остригват перчемите.
Народът, който гърците заварват тук, записват като "пеларг" или като "пелгар" ("пелгарой") - въпрос на съвременен прочит. За пестене на място старите автори записват думите съкратено. Това може да породи разместване на буквите при четене. Според византолога Гардхаузен, когато в стар гръцки текст имаме букви една над друга, правилото е: първо се чете горната буква, а след това долната. Затова името „пеларг” трябва да се чете "пелгар". Гърците не са произговаряли „б” и „ъ” и така пелгар става българ. Една героиня от гръцката митология носи името Пиларга - тя е дъщеря на "пеласга" Данай. Колебанието между "е" и "и" показва, че с особения си език, гърците се опитват да предадат звук, който не могат да изговорят.
Земите на Балканите, северното черноморие и западна Мала Азия са били населени от различни тракийски племена, те са се преселвали свободно и са си сменяли имената, за да се отличават от другите племена част от бригите стават фриги, част от меонците - пеонци, гетите - готи и пр.
Според гръцкия историограф – Херодот траките били най-многоблойния народ след индийския и, ако са се обединили нямало да имат равен на себе си.
Френският свещеник Фулко пише за първия кръстоносен поход:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420) пише – „Mesia hec & Vulgaria” (Мизия, тук и България)
Картата е ориентирана на изток (горе е изток)
Доказателствата за местния ни произход са безброй, а още толкова очакват да излязат на бял свят.
Какво сме наследили от нашите предци? Наследили сме културата, традициите и всичко, което днес ни прави уникални сред останалите народи. И днес хубавите ни песни и мелодии се носят из цял свят, и днес чужденецът е смаян от ритъма на нашите танци. Ние сме свободолюбив народ, никога не сме били робовладелци и винаги сме се борили за свободата си. Свободата била една от чертите отделяла „траките” от другите народи. Пример за това е бунтът на Спартак разтърсил целия античен свят. Херодот пише:
„Траките са един многоброен народ, втори след индийския, който ако беше единен нямаше да има равен на себе си ...” Те са се славели с индивидуалност, високо развито чувство за лична свобода и независимост.
Днес на индивидуалността ни различава от повечето народи. 500 години ние не сме се примирили с поробителя и тиранина, 500 години ние сме се борили за свобода, 500 години ние сме се запазили като народ именно заради нашите обичаи и нашата вяра. Още по-удивителен е подвига на Шипка, нямащ аналог другаде по света, никой друг народ не се е борил по този начин, като шепата българи отблъснала многобройната душманска орда тирани и поробители.
Мотивът за змея известен при „траките” се е запазил до днес. Змиите са били прокълнавани.
По цял свят се славим с киселото си мляко, което е наш патент , а старите автори пишат, че „траките” са правели кисело мляко.
Следва продължение: