Св. преподобни Теодор Освещени (IV). Св. преподобни отци, избити в манастира. Св. блажената девица Муза. Св. Георгий, епископ Митиленски. Св. мъченици Вит, Модест и Крискентия. Пренасянето на мощите на преподобни Ефрем Перекопски, Новгородски чудотворец Прочети повече

Кои сме ние? Какви сме? В тази част ще Ви предоставя още куп доказателства за това, че не сме нито пришълци, нито мелези, нито извънземни и каквито още ни изкарват враговете на България. Ние сме българи, населяваме нашите земи от зората на човечеството до днес, не сме гости на тази земя. При разкопки след Втората Световна война американският археолог К. Леман открил на остров Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Това са 40 керамични фрагмента с различни думи, изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската буква  "Б" . Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Надписите са от  VI-III в.пр.Хр. Наличието на българска буква в "тракийски" текст не е случайност. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка със старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден".

Грешната интерпретация на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс ?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи. Около 80 от тях имат ПЪЛЕН аналог с думи от съвременния и средновековен български език. Доказани са етимологични аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такава прилика между античен и съвременен език не може да бъде случайна. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци.

Надписите по плочиците от село Караново (4-то хилядолетия Пр. Хр.) и село Градешница, Врачанско (5-то хилядолетия Пр.Хр.) доказват, че траките (българите) са имали писменост преди 5000 години. Тази писменост е с 2000 години по-древна от шумерска и египетската. Открито е поредното доказателство за древността на културата по нашите земи, която става първоизвор на културата и цивилизацията в целия античен свят.

В дълбока древност коренното население на Балканите е наричало черното, бялото, житото и земята със същите думи, с които българите ги наричаме и днес.

- Античната река Черна е приток на Дунав. В някои стари ръкописи тя е наречена “Аква негра” - “черна вода” - и изследователят Мюленхоф е направил извод, че думата “черна” е имала в "тракийския" език същия смисъл, който има и до ден днешен в българския.

- balio(s) - “бяло” (без гръцкото окончение “s” думата е balio).

- sitos - "жито".

- seli(s) - място за сядане, село, селище.

- пеласгийската дума тачъ(с) [tachys] - бърз, тича.

- тракийската дума zemelo означава земя

Готска азбука 

Кирилица

Доказано е, че по нашите земи за първи път започва обработката на металите!

Нашите земи са били като извор на живота и познанието. Дедите ни разпространяват безценният си опит в земеделие и скотовъдство сред много народи и по този начин ги измъкват от мрака на мизерното съществуване. Днес западни учени признават, че знанията за обработка на бронз, определени стопански методи и оръжия, са дошли в Северна Европа от Балканите.

Прототипите на мечове, копия, брадви, ножове, торкви и т.н. от Дания са намерени в земите на траките. Още в ранната древност малки групи тракийски племена и родови общности са мигрирали за Северна Европа и са занесли там своята материална култура. Затова България и Дания са държавите с най-много погребални могили, а датчаните проявяват голям интерес към нашите тракийски паметници... В Германия са открити стотици тракийски находки, които целенасочено  не са идентифицирани като такива, а носят лъжливи названия названия като протокелтски, халщатски..., а на някои находки просто били  от Ранната Желязна епоха... За това кой ги е сътворил и как са попаднали в Германия историците предпочитат да си замълчат. Не е лесно да се обясни какво търси тракийска ромфея в Германия. Такава находка може да се види в Rheinischen Landsmuseum Trier, Зала V, витрина 38. В зала XVIII могат да се видят също и статуетки на тракиец с ямурлук, боец с  чумбас, в зала IV и V има и тракийска керамика, в зала X и XI - тракийски статуетки...

Българите от край време сме занаятчии, земеделци, и скотовъдци. Само нашите „учени” ни изкарват чергари.

Изводите, които можем да направим са едни – българите сме наследници на велика балканска култура и цивилизация!