Днес 21 март е † 08 март 2023 по църковния календар

Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

 

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Вяра

06.05 по еретическия, † 23 април по православния календар - Св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден). Св. мъченица царица Александра. Св. мъченици Анатолий и Протолеон. Св. мъченик Лазар Български

Фрагмент от Фануилската самоизписала се чудотворна икона на Св. Георги. Намира се в българския Зографски манастир на Атон.

Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги (303 г.)

Нечестивият цар Диоклетиан (1), който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон (2), защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа (3) и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила, за това и лъжат в капищата вълшебните триножници (4).

Император Диоклетиан. Управлявал империята от 284 г. до 305 г.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. Обичайните способи за мъчения били отменени, като неудовлетворителни и били измислени по-тежки мъки, на които полагали много християни всекидневно и навсякъде. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет в Никомидия (6) всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните, заповядвайки всеки да даде своя съвет как да постъпват с тези, които се отказват от езичеството. След много изказвания от присъстващите на съвета, мъчителя заявил, че нищо не е по-честно и потребно от почитането на древните отечески богове. Когато всички се съгласили с изказването на царя, той продължил:

- Ако вие всички мислите така, и искате усърдно да изпълнявате, и ако ви е скъпа моята любов, то се постарайте със всички способи да изтребите християнската вяра по цялото ни царство. За да се справите успешно, аз сам ще ви помагам с всички сили.

Всички приели това царско постановление с възхвала. Диоклетиан и сената се събирали няколко пъти на съвет относно изкореняването на християнството. След това възвестили за решението си на народа, за да стане то задължително повеление.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец (7), син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства.

Св. Георги Победоносец. Икона от Синай. XIII в.

Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на трибун (6). А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с титла комита (8) и воевода още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се представила в блажена кончина.

Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието.

Свети Георги раздава своето богатство на бедните. Стенопис от църквата ''Свети Георги'' в манастира Убиси, Грузия. Втора половина на XIV в

Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви?

Свети Георги изобличава Диоклетиан. Стенопис от църквата ''Свети Георги'' в манастира Убиси, Грузия. Втора половина на XIV в

Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго не можел да дойде на себе си, седейки мълчалив едва удържал гнева си. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

Свети Георги отвърнал:

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небесно. Земното царство е непостоянно, суетно и бързо загива, а с него погиват и кратковременните наслаждения. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Когато войните се устремили да изпълняват царската заповед, едно от копията се докоснало до тялото на светията и в този момент желязото станало меко и се прегънало. Мъченика въздала хвала на Бога

Мъчение на свети великомъченик Георги с големия камък. Стенопис в църквата "Свети Георги" в село Старо Нагоричане, област Македония. 1316 - 1318 гг.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клади и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските.

Мъченичество на свети Георги Победоносец. Стенопис от зографа Зорзис в манастира Дионисиат на Света гора. 1547 г.

Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и Ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му, казвайки:

- Радвай се.

Никой не смеел да пристъпи към колелото, докато видението продължавало. Когато Ангела изчезнал, мъченика сам слязъл от колелото. Застанал тогава свети Георги, напълно здрав и започнал да призовава Бога

Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Свети Георги ги последвал. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си и мислил, че това е някой, който прилича на светия воин, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

От ужас и недоумение всички стояли безмълвни. Там имало двама чиновници с преторски сан (9), Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Воден към ямата, светията се молел така на Господа:

- Спасителю на скърбящите, прибежище на гонимите, надеждо на безнадеждните, Господи Боже мой! Чуй молитвата на Твоя раб, погрижи се и ме помилвай. Избави ме от коварствата и ми помогни до края на живота си да изповядвам Твоето Свято име. Не ме оставяй, Владико, за моите грехове, за да не кажат враговете: „Къде е неговия Бог?“. Покажи Твоята сила и прослави Твоето име чрез мен, непотребния Твой раб. Прати на мене недостойния Ангел хранител, Ти Който си превърнал огъня във вавилонската пещ в роса, пазейки Твоите деца невредими (Дан.3), защото си благословен во веки. Амин.

Като се помолил така и като се оградил с кръстното знамение, Георги влязъл ямата, радвайки се и славейки Бога.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал:

- От къде имаш такава сила, и какви вълшебства използваш, - кажи ни. Аз мисля, че ти нарочно се преструваш на вярващ в Христа, за да покажеш вълшебна хитрост, да удивиш всички със своето чародейство, и така да се представиш за велик.

Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме, защото се съкрушават костите ми, и ми дай търпение до края, за да не каже врагът ми: аз съм по-силен от него, „с каква върла омраза ме мразят“ (Псал. 24:19).

С такава молитва влязъл свети Георги в тъмницата. Заключен там, изнемогнал телом, с разкъсани крака, той не изнемогвал духом. Цял ден и цяла нощ не преставал да благодари и да се моли на Бога. В същата нощ, с Божията помощ, той отново напълно бил излекуван от раните.

На сутринта свети Георги отново бил заведен при царя. Виждайки, че той ходи правилно и не куца, като че никога не е имал рани, царя с удивление му казал:

- И какво Георги, харесват ли ти твоите обуща?

- Много – отвърнал светият.

Тогава царя казал:

- Престани да бъдеш дързък, бъди кротък и покорен, откажи се от вълшебната хитрост, принеси жертва на милостивите богове, за да не те лиша от този сладък живот чрез много мъки.

Свети Георги му отвърнал:

- Безумни сте вие, наричащи силата Божия магия и гордеещи се с бесовската прелест!

Гледайки светията разярен, Диоклетиан със свиреп вик прекъснал неговата реч и заповядал да го бият през устата, като говорел, че трябва да се научи, да не досажда на царя. После заповядал да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

Тогава Магненций казал на царя:

- Има един мъж, който е изкусен в магията. Ако заповядаш, ще го доведа и когато Георги бъде победен ще се покае пред теб.

Веднага влъхвата бил извикан при царя, и Диоклетиан му казал:

- Всички присъстващи видяха какво направи тук този скверен човек Георги. Как го е направил знаете само вие, изкусните  в тази хитрост. Или победи и унищожи неговите магии и го направи нам покорен, или веднага го лиши от живот с вълшебството си, за да получи подобаваща му смърт. За това го оставих жив до сега.

Магьосника, който се казвал Атанасий, обещал да изпълни всичко заповядано на следващата нощ. Царя заповядал да отведат мъченика в тъмницата. Затворен свети Георги започнал да призовава Бога:

- Прояви, Господи, своята милост към мен, направлявай ме в твоето изповедание и пази моя път в Твоята вяра, за да се прослави навсякъде Твоето пресвято име.

На сутринта царя отново се появил в съда и седнал на високо, за бъде виждан от всички. Пристигнал и Атанасий, горд със своята мъдрост, носейки различни чародейни питиета. Той казал:

- Нека да доведат осъдения, за да види той силата на нашите богове и моите чародейства.

После, вземайки един съд, Атанасий казал на царя:

- Ако искаш този безумец да ти стане послушен във всичко, накарай го да пие от това питие.

Вземайки друг съд, магьосникът продължил:

- Ако искаш да видиш неговата мъчителна смърт, нека изпие това.

Тогава, по заповед на царя, свети Георги бил доведен в съда. Диоклетиан му казал:

- Сега твоите магии ще бъдат разрушени и прекратени.

И заповядал насила да го напоят с чародейното питие. Изпивайки ги без колебание, Георги останал невредим, радостен и надсмивайки се над бесовската прелест. Кипейки от ярост, царят заповядал да му дадат и другото питие, пълно с отрова. Без да го карат насила, той сам взел чашата и пил, но останал невредим, бидейки съхранен с помощта на Божията благодат.

Царят и целия синклит се удивили; Атанасий също изпаднал в недоумение. Царят казал на мъченика:

- До кога ще ни удивяваш с твоите деяния Георги. Кажи ни истината, за това с какви вълшебства ти стигаш до безчувственост към мъченията и оставаш невредим от смъртоносните питиета? Кажи ни всичко.

Блажения Георги му отвърнал:

- Не мисли царю, че аз не усещам мъките, благодарение на някаква човешка способност. Не, аз се спасявам, чрез призоваване на Христос и на Неговата сила. Уповавайки се на Него ние считаме мъченията за нищо.

Питал тогава Диоклетиан:

- В какво се състои тайнственото учение на твоя Христос?

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух, изгонвал бесове.

Обръщайки се към магьосника Атанасий, царя го попитал:

- Какво ще отговориш на това?

- Удивлявам се, как той се надсмива над твоята кротост, говорейки лъжи с надежда да избегне справедливото ти наказание. Ние, наслаждавайки се на многото благодеяния на безсмъртните ни богове, още не сме видели те да са възкресили мъртъв. Този, уповавайки се на мъртъв човек и вярвайки в разпнат Бог, без срам говори, че Той извършил велики дела. Тъй като Георги пред всички ни каза, че неговия Бог е извършил такива чудеса и е обещал, че вярващите в Него също ще могат да ги вършат, то нека Георги да възкреси мъртвец пред теб, царю, и пред всички нас. Тогава ще се покорим на неговия Бог, като всемогъщ. Ето от тук можем да видим пресен гроб, в който неотдавна положиха един мой познат. Ако Георги го възкреси ще ни победи.

Учудил се царя на този съвет. Указаната гробница се намирала на половин стадий (10) от съда. Царят заповядал на мъченика да възкреси мъртвия, за да покаже силата на Бога.

Когато снели оковите му Магнеций казл:

- Покажи ни Георги чудесните дела на твоя Бог и ще ни приведеш всички нас в Неговата вяра.

Казал му светият:

- Моя Бог, който е сътворил всичко от нищото, има сила да възкреси чрез мен този мъртвец; вие, които сте помрачили своя ум, не можете да разберете истината. Но Господ, заради присъстващия народ, ще сътвори, това, кото вие, изкушавайки ме, искате, - за да не преписвате извършеното на вълшебства. Справедливо каза магьосника, че нито магия, нито силата на боговете, някога са възкресявали мъртвец. Аз във ваше присъствие ще призова моя Бог.  

Като казал това, Георги преклонил колена и дълго се молил на Бога със сълзи, после като станал, със силен глас се помолил на Господа:

- Боже вечни, Боже милостиви, Боже на всички сили, Всемогъщи, не посрамвай уповаващите се на Теб, Господи, Иисусе Христе; чуй в този час мене, смирения Твой раб, Ти, който си чувал светите апостоли на всяко място, при всякакви чудеса и знамения. Дай на този лукав род исканото знамение и възкреси мъртвеца, лежащ в гроба, за срам на тези, които те отричат, за слава на Теб, на Твоя Отец и Пресветия Дух. О Владико, покажи на стоящите тук, че ти си Бог Един за цялата земя, за да познаят Теб, Господа всесилния, на Който всичко се подчинява и Чиято слава е во веки. Амин.

Когато казал „Амин“, изведнъж се чул гръм и се потресла земята, така че всички се ужасили. Тогава покрива на гробницата се срутил, гроба се открил, и мъртвеца станал жив и излязъл от гроба. Всички, които видели случилото се изпаднали в ужас. Веднага сред народа се разнесла мълвата и много плакали и прославяли Христа, като велик Бог. Царя и всички с него, изпълнени със страх и неверие, отначало говорили, че Георги е велик магьосник и възкресил не мъртвец, а някакъв дух, за да излъже присъстващите. После, когато се убедили, че пред тях стои не привидение, а действително човек, възкръснал от мъртвите и призоваващ името Христово, царя и велможите изпаднали във велико недоумение и изумени, мълчаливо окръжили Георги, съвършено не знаейки какво да правят. Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнание грехове. След доста време, накрая Диоклетиан заповядал на народа да млъкне и казал:

- Виждате ли лъжата хора; виждате ли злобата и лукавството на тези влъхви? Нечестивия Атанасий, помагайки на магьосника, подобен нему, даде на Георги да изпие не отрова, някакво чудодейно питие, което да му помогне да ни излъже. Те направиха така, че жив човек да изглежда като мъртъв и чрез вълшебство го дигнаха пред очите ни, като че е възкръснал от мъртвите.

След като казал това Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Императора се отделил в своя дворец, а свети Георги вкарали в затвора, където той се радвал и благодарил на Бога:

- Слава тебе Боже, който не изоставяш тези, които се уповават на Теб. Благодаря Ти за това, че ми помагаш навсякъде и с всеки ден проявяваш към мен все по-големи благодеяния и с Твоята благодат украсяваш мене недостойния. Сподоби ме Боже, Боже мой, скоро да видя Твоята слава, посрамвайки дявола до край.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на неговите думи и наистина си намерил вола жив. Тогава той се запътил обратно към Георги, вървейки през града и гръмко славейки:

- Наистина е велик християнския Бог! 

Свети Георги възкресява падналия вол. Стенопис от Грузия

Той бил хванат от войниците и за него известили царя. Диоклетиан, изпълнен с гняв, веднага заповядал да му отсекат главата извън града. На смърт за Христа Гликерий тръгнал с радост, като на пир пред войните, славейки гръмогласно Христа Бога и молейки, Той да приеме проливането на кръвта му за кръщение. Така бил убит Гликерий.

Няколко мъже от синклита, възвестили на царя, че Георги, намирайки се в тъмницата, смущава народа, много хора отвръща от боговете към Разпнатия и чудодейства така, че все повече души идват при него. Те посъветвали царя да подложи отново Георги на мъчения, и ако не се поклони на боговете, то веднага да бъде осъден на смърт.

Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил."

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

След това той помолил стражата да повикат неговия слуга. Влизайки в тъмницата, слугата му поклонил до земята и падайки в краката му започнал да плаче. Светият го вдигнал, казал му да укрепва духом и му възвестил видението си:

- Скоро Господ ще ме призове, а ти, след смъртта ми, вземи тялото ми и съгласно завещанието ми, го отнеси с Божията помощ в палестинския ни дом и изпълни всичко написано в завещанието със страх Божий и твърда вяра в Христа

Слугата през сълзи обещал да изпълни заповяданото. Свети Георги го прегърнал, целунал и го пуснал с мир.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо човеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал бездушния, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Свети великомъченик Георги с молитва съкрушава идолите. Стенопис в църквата "Свети Георги" в село Старо Нагоричане, област Македония. 1316 - 1318 гг.

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Слухът за станалото се разпространил из целия град и стигнал до царица Александра. Таейки до този момент вярата в Христа, царицата нямала сили повече да скрива свето изповедание и незабавно се отправила към мястото на събитията.

Виждайки народното брожение и съзирайки отдалече мъченика, който държали вързан, царицата започнала да си пробива път към него през тълпата и започнала високо да вика:

- Боже на Георги, помогни ми, защото само Ти Един си Всесилен.

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, мерзавецо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъченическите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят. Виждайки своята съпруга, която с такава смелост славела Христа и унижавала идолите, царя изпаднал в силно смущение и ѝ казал: 

Произнасяне на смъртната присъда над свети Георги

- Какво се е случило с теб Александра, че ти се присъедини към този чародей и така безсрамно отричаш боговете?

Тя отвърнала лицето си от него и не пожелала да му отговори.

Диоклетиан се изпълнил с голяма ярост и без повече да разпитва Георги и царицата, издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, преклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Виждайки това, мъченика Христов Георги прославил Бога и отново тръгна, молейки Господа да приключи неговия път достойно. Когато Георги се приближил към мястото за изпълнение на присъдата, той на висок глас започнал да се моли така:

- Благословен си Ти, Господи Боже мой, защото не ме предаде в жертва на мъчителите, не зарадва враговете ми и избави душата ми, като птица от мрежа. Чуй ме и сега, Владико, остани с мен, твоя раб в последния час и избави моята душа от лукавствата на въздушния княз и от нечистите му духове.

Не вменявай грях на съгрешилите против мен по незнание, но им дай прошка и любов, за да познаят Теб и да получат Твоето Царство с твоите избраници. Приеми душата ми, заедно с угодилите ти през вековете, прощавайки греховете ми, извършени в съзнателно или несъзнателно. Помени Владико призоваващите Твоето свято име, тъй като Ти си благословен и преславен во веки. Амин.

 След като се помолил, свети Георги с радост преклонил глава под меча и бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. (12) Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.

Различни древни стенописи, икони и мозайки на свети великомъченик Георги

Тропарь, глас 4:

Яко пленных свободитель, и нищих защититель, немощствующих врачь, царей поборниче, победоносче великомучениче Георгие, моли Христа Бога, спастися душам нашим.

Ин тропарь, глас тойже:

Подвигом добрым подвизался еси страстотерпче Христов верою, и мучителей обличил еси нечестие, жертва же благоприятна Богу принеслся еси: темже и венец приял еси победы, и молитвами святе твоими, всем подаеши прегрешений прощение.

Кондак, глас 4:

Возделан от Бога показался еси благочестия делатель честнейший, добродетелей рукояти собрав себе: сеяв бо в слезах, веселием жнеши. Страдальчествовав же кровию, Христа приял еси, и молитвами святе твоими всем подаеши прегрешений прощение.

Ин кондак великомученику Георгию Победоносцу

глас 8

К возбра́нному и ско́рому заступле́нию твоему́ прибе́гше ве́рнии,/ мо́лим изба́витися, страстоте́рпче Христо́в, от собла́зн вра́жиих,/ воспева́ющим тя, и вся́ких бед и озлобле́ний, да зове́м:// ра́дуйся, му́чениче Гео́ргие.

Молитва первая великомученику Георгию Победоносцу

Святы́й, сла́вный и всехва́льный великому́чениче Гео́ргие! Со́браннии в хра́ме твое́м и пред ико́ною твое́ю свято́ю поклоня́ющиися лю́дие, мо́лим тя, изве́стный жела́ния на́шего хода́таю, моли́ с на́ми и о нас умоля́емаго от своего́ благоутро́бия Бо́га, да ми́лостивно услы́шит нас, прося́щих Его́ благосты́ню, и не оста́вит вся на́ша ко спасе́нию и житию́ ну́ждная проше́ния, и да́рует стране́ на́шей побе́ду на сопроти́вныя; и па́ки, припа́дающе, мо́лим тя, святы́й победоно́сче: укрепи́ да́нною тебе́ благода́тию во бра́нех правосла́вное во́инство, разруши́ си́лы востаю́щих враго́в, да постыдя́тся и посра́мятся, и де́рзость их да сокруши́тся, и да уве́дят, я́ко мы име́ем Боже́ственную по́мощь, и всем, в ско́рби и обстоя́нии су́щим, многомо́щное яви́ свое́ заступле́ние. Умоли́ Го́спода Бо́га, всея́ тва́ри Созда́теля, изба́вити нас от ве́чнаго муче́ния, да прославля́ем Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха и твое́ испове́дуем предста́тельство ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва вторая великомученику Георгию Победоносцу

О, всехва́льный, святы́й великому́чениче и чудотво́рче Гео́ргие! При́зри на ны ско́рою твое́ю по́мощию, и умоли́ Человеколю́бца Бо́га, да не осу́дит нас, гре́шных, по беззако́ниям на́шим, но да сотвори́т с на́ми по вели́цей Свое́й ми́лости. Не пре́зри моле́ния на́шего, но испроси́ нам у Христа́ Бо́га на́шего ти́хое и богоуго́дное житие́, здра́вие же душе́вное и теле́сное, земли́ плодоро́дие, и во всем изоби́лие, и да не во зло обрати́м блага́я, да́руемая нам тобо́ю от Всеще́драго Бо́га, но во сла́ву свята́го и́мени Его́ и в прославле́ние кре́пкаго твоего́ заступле́ния, да пода́ст Он стране́ на́шей и всему боголюби́вому во́инству на супоста́ты одоле́ние и да укрепи́т непременя́емым ми́ром и благослове́нием. Изря́днее же да огради́т нас святы́х А́нгел Свои́х ополче́нием, во е́же изба́витися нам, по исхо́де на́шем из жития́ сего́, от ко́зней лука́ваго и тя́жких возду́шных мыта́рств его́, и неосужде́нным предста́ти Престо́лу Го́спода сла́вы. Услы́ши ны, страстоте́рпче Христо́в Гео́ргие, и моли́ за ны непреста́нно Триипоста́снаго Влады́ку всех Бо́га, да благода́тию Его́ и человеколю́бием, твое́ю же по́мощию и заступле́нием обря́щем ми́лость, со А́нгелы и Арха́нгелы и все́ми святы́ми одесну́ю Правосу́дного Судии́ ста́ти, и Того́ вы́ну сла́вити со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Чудеса святого великомученика Георгия

В странах сирийских был город, называемый Рамель, в котором созидалась церковь каменная во имя святого великомученика Георгия. И не случилось в том месте подходящих камней, из которых возможно было бы сделать великие каменные столпы ко утверждению здания церковного. Такие столпы обыкновенно покупались в далеких странах и привозились по морю. Многие из боголюбивых граждан Рамеля отправились в различные страны, чтобы купить каменные столпы для созидаемой церкви. С тою целью поехала и некая благочестивая вдова, имевшая усердие и веру ко святому великомученику Георгию, желая купить из своих небольших средств один столп для храма Георгия. Купивши в некоей стране прекрасный столп, она привезла его к морскому берегу, где градоначальник Рамеля, приобретший несколько столпов, грузил их на корабль. И стала та женщина умолять сановника, чтобы он взял на свой корабль и ее столп и доставил бы его к церкви мученика. Богач не послушал ее просьбы, не взял ее столпа, но отплыл, нагрузив корабль только своими столпами. Тогда женщина пала от жалости на землю и со слезами призывала на помощь великомученика, чтобы он как-нибудь устроил доставку ее столпа в Рамель к своей церкви.

В печали и в слезах она уснула, и явился ей в сонном видении святой великомученик Георгий, на коне во образе воеводы, поднял ее с земли и сказал:

– О женщина, расскажи мне, в чем дело?

Она поведала святому причину своей печали. Тот сошел с коня и спросил ее:

– Где ты хочешь поставить столп?

Она ответила:

– На правой стороне церкви.

Тотчас святой начертал перстом на столпе следующее:

– Столп сей вдовицы пусть будет поставлен вторым в ряде столпов на правой стороне церкви.

Написав сие, Георгий сказал женщине:

– Помоги мне ты сама.

И вот, когда они взялись за столп, камень стал легким, и они ввергли столп в море. Вот что видела женщина во сне.

Проснувшись, она не нашла столпа на своем месте и, возложив надежду на Бога и на раба Его, святого Георгия, отправилась на родину. Но прежде, чем она прибыла туда и прежде чем приплыл корабль, на другой день после ее видения столп ее нашли лежащим на берегу Рамельской пристани. Когда градоначальник, по имени Василий, привез на корабле свои столпы и вышел на берег, то увидел столп вдовицы и надпись на нем, изображенную перстом святого. Изумился муж тот и, уразумев чудо святого великомученика, познал свое согрешение и раскаялся в том, что презрел просьбу вдовицы. Многими молитвами просил он Георгия о прощении и получил его от святого, явившегося ему в видении. Столп же вдовицы был поставлен на том месте, где было указано надписью на нем, в память о благочестивой женщине во удивление чуда, содеянного святым великомучеником, и во славу Христа Бога нашего, Источника чудес.

Спустя много лет, когда Сирию завоевали сарацыны, в городе Рамеле, в церкви святого великомученика Георгия совершилось такое чудо:

Некий знатный сарацын в сопровождении других своих единоплеменников вошел во храм во время церковного правила и, увидев икону святого Георгия, а также священника, стоявшего пред иконою, поклонявшегося ей и воссылавшего молитвы ко святому, – сказал своим друзьям по-сарацынски:

– Видите ли вы, что делает этот безумец? – Доске молится. Принесите же мне лук и стрелу, и я прострелю эту доску.

Тотчас был принесен лук, и сарацын, стоя позади всех, натянул лук и пустил стрелу в икону великомученика. Однако стрела не полетела к иконе, но поднялась кверху и, упав вниз, вонзилась в руку тому сарацыну, сильно ранив его. Немедленно же сарацын отправился к себе домой, чувствуя сильную боль в руке. Боль увеличивалась всё более и более, рука сарацына отекла, надулась как мех, так что от сильных страданий сарацын стонал.

У этого сарацына дома было несколько рабынь христианок. Призвав их, он сказал им:

– Я был в церкви вашего бога Георгия и хотел прострелить его икону. Однако я пустил стрелу из лука столь неудачно, что, упав вниз, стрела сильно ранила меня в руку, и вот теперь я умираю от нестерпимой боли.

Рабыни же те сказали ему:

– Как думаешь ты: хорошо ли сделал ты, дерзнув нанести такое оскорбление иконе святого мученика?

Сарацын отвечал им:

– Имела ли эта икона силу сделать так, что я теперь стал болен?

Рабыни ответили ему:

– Мы не сведущи в книгах и потому не знаем, что ответить тебе. Но позови нашего священника, и он скажет тебе о том, что ты спрашиваешь.

Сарацын послушался совета своих рабынь и, призвав священника, сказал ему:

– Я хочу знать, какую силу имеет та доска, или икона, которой ты поклонялся.

Священник ответил ему:

– Я поклонялся не доске, но Богу моему, Создателю вселенной. Начертанного же на доске святого великомученика Георгия я молил о том, чтобы он был мне ходатаем пред Богом.

Сарацын спросил его:

– Кто же Георгий, как не ваш бог?

Священник отвечал:

– Святой Георгий – не бог наш, но только слуга Бога и Господа нашего Иисуса Христа. Он был человеком, подобным нам во всем. Он претерпел множество мучений от язычников, принуждавших его отречься от Христа; но, мужественно противостав им и сделавшись исповедником за имя Христово, он получил от Бога дар – творить знамения и чудеса. Мы же, христиане, почитая его, уважаем и его икону, и, взирая на нее, как бы на самого святого, поклоняемся ей и лобызаем ее. Тоже самое и ты делаешь; так, когда умирают дорогие твоему сердцу родители или твои братья, ты, смотря на их одежды, плачешь пред ними, целуешь их, представляя себе в этих одеждах как бы тех самых людей, которые умерли. Точно так и мы почитаем иконы святых, – не как богов (да не будет этого!), – но как изображение слуг Божиих, которые чудодействуют и самыми иконами своими; тебе самому, дерзнувшему пустить стрелу в икону святого мученика, случилось уведать его силу в научение и назидание другим.

Выслушав это, сарацын сказал:

– Что же я теперь должен делать? Ты видишь, что рука моя сильно отекла; я нестерпимо страдаю и приближаюсь к смерти.

Священник сказал ему:

– Если хочешь остаться живым и выздороветь, то прикажи принести к тебе икону святого великомученика Георгия, поставь ее над своею постелью, устрой пред иконою лампаду с елеем и возжги в ней светильник на всю ночь; утром же помажь больную руку твою елеем от лампады, твердо веруя, что ты исцелеешь, – и ты будешь здоров.

Сарацын тотчас же стал просить священника принести к нему икону Георгия и, приняв ее с радостью, сделал так, как научил его священник. Утром он помазал руку свою елеем от лампады, и тотчас боль в руке его остановилась, и рука его стала здоровою.

Будучи удивлен и поражен таковым чудом, сарацын тот спросил священника, – не написано ли что в его книгах о святом Георгии?

Священник принес ему повествование о житии и страданиях святого и начал читать его сарацыну. Сарацын же, со вниманием слушая чтение, все время держал в руках икону мученика и, обратившись к святому, изображенному на иконе, как к живому человеку, со слезами воскликнул:

– О святой Георгий! Ты был юн, но разумен, я же стар, но безумен! Ты еще в молодых годах угодил Богу, я же дожил до старости, и всё еще не знаю истинного Бога! Помолись же о мне к Богу твоему, чтобы Он сподобил и меня быть Его рабом!

Затем, припав к ногам священника, сарацын начал просить его о том, чтобы он сподобил его святого крещения.

Священник сначала не соглашался на это, ибо боялся сарацын. Но видя его веру и будучи не в силах противостоять его просьбам, крестил его ночью, тайно от сарацын.

Когда наступило утро, новокрещенный сарацын вышел из дома своего и, став посреди города на глазах у всех, начал с великим усердием громко проповедывать Христа, Бога истинного, веру же сарацын стал проклинать. Тотчас его обступило множество сарацын: исполнившись гнева и ярости, они устремились на него, как дикие звери, и мечами своими рассекли его на мелкие части.

Таким образом сарацын тот в столь непродолжительное время совершил добрый подвиг исповедничества за Христа и принял венец мученический, по молитвам святого великомученика Георгия.

На острове Митилене (13) был храм, великий и славный, созданный в честь святого великомученика Георгия. Жители этого острова имели благочестивый обычай – в день памяти святого мученика собираться в этом храме для общего торжественного чествования святого Георгия. Об этом узнали агаряне (14), жившие на острове Крите (15), которые однажды вечером и напали на то место. Те из христиан, которые были вне храма, спаслись бегством от рук агарян; находившиеся же в храме были взяты агарянами и отведены в плен. В числе этих последних был взят в плен и один юноша-христианин, который был отведен на остров Крит и взят начальником агарян к себе в услужение.

Родители этого юноши, хотя и лишились сына своего, однако не изменили своему благочестивому обычаю: когда наступил годовой праздник памяти святого мученика, они отправились в храм для молебствия святому мученику, а потом устроили у себя дома пиршество в честь и память святого Георгия. Когда гости начали уже собираться на пиршество, мать того плененного юноши, придя в храм (бывший неподалеку от ее дома), со слезами упала здесь на колени и горячо молила святого – избавить сына ее из плена судьбами, какими самому святому было ведомо. Ее горячая молитва была услышана. Когда она, окончив свою молитву, возвратилась к гостям на пиршество, то в тот момент, когда муж ее, призвав молитвенно святого великомученика и восхвалив его, как помощника и заступника, уже собирался чествовать гостей и виночерпии уже стояли наготове, – вдруг в это мгновение юноша тот был взят святым Георгиям из места пленения своего и принесен в дом его родителей; при этом юноша держал в руке своей сосуд с вином, которое и предлагал матери своей. Оказалось, что в эту минуту юноша тот, находясь в Крите, прислуживал начальнику агарян, вкушавшему пищу и, уже приготовился подать ему вино, как внезапно, подобно древнему Аввакуму, был восхищен на воздух и перенесен на остров Митилен с сосудом, наполненным вином. Все, сидевшие за столом, увидев юношу того, сильно изумились, и в один голос спросили его:

– Где ты был, откуда пришел и каким образом оказался здесь?

Он же ответил им:

– Я наполнил этот сосуд вином, чтобы подать его моему начальнику. Но в это мгновение был внезапно взят каким-то славным мужем, сидевшим на коне, который посадил меня также на коня. Одною рукою я держался за пояс этого мужа, а в другой я держал вот этот сосуд с вином, и потом оказался здесь, как вы видите сами.

Услышав это, все удивились о столь преславном чуде и, встав из-за стола, воздали благодарение Богу и Его угоднику, святому великомученику Георгию.

Подобное этому чуду рассказал также и Косма монах:

– В царствование греческого царя Василия (16) (я был тогда еще юношей) начальник мой, воевода, у которого я служил, был послан царем на остров Кипр (17). Пришед сюда, мы услышали повесть о чуде, сотворенном святым великомучеником Георгием в храме, созданном во славу и честь его имени, в день праздника его, именно: сын священника, служившего в этом храме, был пленен сарацынами, ныне же – в день памяти святого Георгия, оказался близ отца своего, во время совершение литургии. Воевода, призвав к себе упомянутого священника и сына его, спросил последнего:

– Каким образом ты спасся от сарацын?

Юноша же тот рассказал о себе следующее:

– Богу благоугодно было, чтобы святой Георгий освободил меня. Я же сам не знаю, каким образом я пришел сюда; знаю только, что я находился в плену уже третий год. Меня послал однажды отец мой на корабле сделать некоторые закупки вместе с несколькими спутниками. Но на нас напали сарацыны, пленили нас всех и отвели меня в Палестину (в это время Иерусалим и вся вообще Палестина уже находилась в руках сарацын). Здесь я служил, – повествовал юноша, – моему господину три года; нынче вот уже восемнадцатой день, как господин мой приказал мне принести его постель в баню, намереваясь здесь мыться. Когда же он вымылся, то сказал мне:

– Не принес ли ты мне напитка, чтобы я испил его.

Я же сказал ему (повествует юноша):

– Нет, не принес, господин мой.

Он же уже намеревался меня ударить, но я, избежав его рук, направился в дом госпожи моей и, взяв у нее сосуд с тем напитком, возвращался уже в баню, к господину своему. Дорога, по которой я шел, пролегала мимо храма христианского, в котором в это время совершалась божественная литургия. Я слышал кондак, который пели святому Георгию: «возделан от Бога показался еси» Пение это тронуло меня до слез, и я сказал от глубины сердца:

– Святой великомученик Георгий! Неужели до Бога и до тебя не дошли воздыхания отца моего? Неужели ты презришь слёзы его, которые он проливает в храме, посвященном твоему имени, умоляя тебя за меня, дабы ты спас меня от этого плена и избавил меня от этого рабства?

Сказав это, я пошел в баню. Господин мой, увидав слёзы на моих глазах, начал бранить меня и с гневом сказал мне:

– Налей мне напитка этого.

Я налил напитка в сосуд. Потом господин сказал мне:

– Прибавь еще немного.

Когда я взял сосуд, чтобы из него налить напитка, мне показалось, что я начинаю плохо видеть своего господина. Я воскликнул:

– Господин, я не вижу!

В это время меня восхитила от земли какая-то сила и потому я уже не слыхал, что говорил мне господин мой, но услышал пение сих слов: «Един свят, един Господь Иисус Христос, во славу Бога Отца. Аминь». Тотчас я увидел себя в алтаре, увидел также и отца моего, державшего в руках своих святой потир и говорившего церковным служителям:

– Дайте напитка.

Стоя около отца, я хотел было влить напиток, который был у меня в руках, во святой потир, потому что в то самое мгновение, когда я был в бане и стоял около сарацына, держа в руке своей сосуд с напитком, – в это же мгновение я внезапно оказался в алтаре вблизи своего отца, совершавшего литургию. Отец мой, посмотрев на меня, спросил сослужащих:

– Кто сей юноша?

Те же отвечали с удивлением:

– Не знаем, кто таков и откуда он пришел сюда, – так как я был острижен и имел на себе сарацынскую одежду. Я же сказал отцу:

– Отец! Неужели ты не узнаешь меня? Я Филофей – сын твой.

Тогда отец мой сказал мне:

– А для чего этот сосуд в руках твоих, и что в нем находится?

Я сказал:

– Это напиток сарацынский. Я находился сию минуту со своим господином в бане, близ Иерусалима, и в тот момент, как я хотел ему подать это питье, внезапно оказался около тебя в этом храме.

Услышав это, отец мой весьма ужаснулся и едва не выпустил из рук святого потира. А я в этот момент выпустил из рук своих сосуд с напитком и, поддержав руки отца, сказал ему:

– Не смущайся, отец мой, но окончи службу.

Затем отец мой, поставив потир на святой трапезе, поднял руки свои к небу и возблагодарил Бога и Его святого угодника Георгия. Сосуд же, который я уронил на мраморный пол, не разбился.

Окончив службу, отец мой обнял меня и облобызал со слезами; затем мы пошли домой.

Все наши родственники и друзья, услыхав обо всем, происшедшем со мною, собрались к нам в дом и, увидев меня, возрадовались и прославили Бога и Его угодника, святого Георгия, избавившего меня от сарацын в мгновение ока.

Воевода и все, бывшие с ним, выслушав это повествование сына священника, прославили Бога и святого Георгия; затем, дав сему юноше и отцу его большие подарки, отпустили его с честью.

Повествуют еще об одном подобном же чуде святого великомученика Георгия следующее.

В Пафлагонии (18), в городе Азиастриде, жила благочестивая чета – Леонтий и Феофана. Оба они имели великую веру ко святому великомученику Георгию и часто приходили в храм его имени, находившийся неподалеку от них, близ реки, называвшейся Партениос (от имени реки и храм тот носил прозвище: «Партениэ»). Эта благочестивая чета по своей любви ко святому украшала храм сей из своего достатка, считая сего святого мученика охранителем и промыслителем всего своего имущества. Каждый год сии благочестивые христиане честно и благоговейно совершали празднование памяти святого мученика, причем творили в этот день много милостыни и устраивали пиршество для нищих и убогих, а также и для своих родственников и друзей. Они имели сына, по имени Георгия; постоянно имея в мысли святого мученика, они и сына своего нарекли именем Георгия.

В это время над греками царствовал Константин 7-ой (19), – сын царя Льва Мудрого. Тогда началась война между болгарами и греками; болгары, вступив в союз с венграми и скифами, подошли к греческим областям и опустошали их, пленяя жителей; по этой причине необходимо было готовиться к войне и грекам. А так как Леонтий, – житель города Амастриды в Пафлагонии, – был воином, то необходимо было и ему идти на войну с болгарами. Но в виду того, что Леонтий был уже в преклонных летах, а сын его – Георгий – в летах юношеских, он решил вместо себя послать в войско своего сына. Взяв его, Леонтий и Феофана прежде всего отправились с ним в вышеупомянутой храм и, молясь здесь пред иконою великомученика, говорили так:

– Тебе, святой великомученик Георгий, мы вручаем своего единородного сына, которого мы, любя тебя, нарекли твоим именем! Будь ему вождем в пути, охранителем в брани, и возврати нам его живым и здоровым, дабы мы, получив от тебя благодеяние по вере своей, многими благими делами прославляли всегда твое попечение и заботу о нас.

Помолившись так, они отпустили сына своего в полки войска греческого.

Затем началась война. Первоначально греки одолевали болгар, но потом болгары, собравшись с силами, стали побеждать греков, по попущению Божию. Между противниками произошло решительное сражение, причем весьма многие из греков пали от меча врагов.

В это время Георгий, сын Леонтиев, был взят некиим болгарянином в плен и, по молитвам святого Георгия, был сохранен от смерти, ибо, сожалея юность его и красоту лица, болгарянин тот пощадил Георгия и увел его в свою землю, где Георгий служил своему господину в качестве раба.

Леонтий же и Феофана, услышав, что греческое войско было побеждено болгарским, и видя, что сын их к ним не возвращается, плакали и рыдали неутешно, думая, что сын их убит на поле битвы. Придя в упомянутой храм, они обратились к иконе святого великомученика с такими словами:

– Для того ли, Христов мученик, мы доверили тебе своего сына, чтобы он был пищею птицам небесным и зверям земным? Так ли ты слышишь наши ежедневные молитвы и воздыхание к тебе? Если ты не умилосердился ради нас, пришедших уже в старость, то по крайней мере пожалел бы цветущую юность того отрока. Ради чего презрел ты смирение наше, угодник Божий?

Это и другое подобное говорили старцы с великим воплем и многими слезами, так что все, бывшие в этом храме, не могли удержаться от слёз. Особенно же мать того юноши непрестанно плакала каждый день.

Упомянутая победа болгар над греками произошла в месяце августе. Когда же прошла осень и зима, наступил месяц апрель и приближался день памяти святого великомученика Георгия. Леонтий с супругою своею, хотя уже отчаялись в жизни сына своего, думая, что он погиб на поле битвы, однако не забыли своего усердия к святому мученику и по обычаю приготовили на день памяти его богатой обед.

Когда окончились церковные службы, Леонтий и Феофана позвали к себе многих гостей – родственников, знакомых, нищих, убогих. Во время обеда гости беседовали все время только о Георгии, сыне Леонтие и Феофаны, не возвратившемся с битвы. Родители юноши все время рыдали, гости же старались утешить их, и особенно утешали сильно печалившуюся мать.

Между тем, Георгий, находясь в плену, исполнял у господина своего обязанность повара. В этот день, приготовляя пищу, он вспомнил о доме своих родителей, о празднестве, которое совершалось в доме их, вспомнил также и своих родных, друзей и знакомых, и в мыслях своих подумал:

– Хорошо бы узнать: каков нынче обед в доме моих родителей? кто приглашён на обед? как обо мне думают: жив я, или умер?

Думая так про себя, Георгий горько плакал.

Между тем наступило время обеда господина его, и необходимо было, чтобы сам Георгий нес одно из яств в горшке к господину своему. Георгий утер слёзы и, взяв из печи горячий горшок, понёс его. Вдруг он почувствовал себя стоящим в доме родителей своих посреди всех гостей. Великое чудо! Все, бывшие здесь, увидя Георгия, сына Леонтиева, с горячим горшком, пришли в великий ужас; родители же его подумали, что видят привидение пред собою; затем, догадавшись, что это не привидение, а действительность, с великою радостью устремились к сыну своему и, припав к груди его, обнимали и целовали его, плача от столь неожиданной и великой радости. Когда же начали спрашивать Георгия: – как он остался живым, где он был и каким образом оказался здесь, – то он подробно рассказал всё, как о своем пленении, так и об избавлении от плена; именно, он сказал следующее:

– Сию минуту я работал на кухне господина моего. Мне было приказано принести к моему господину вот эту пищу в горшке. Взяв горшок, я отправился к господину моему, но сделав несколько шагов по лестнице, ведущей в горницу, в которой обедал мой господин, я неожиданно увидал какого-то воина, сидевшего на коне и сиявшего несказанным светом; он взял меня вместе с этим горшком и поставил меня здесь перед вами, не знаю уже каким образом.

Услыхав это, все бывшие там, а особенно родители Георгия, воздали усердное благодарение Богу и Его святому угоднику великомученику Георгию.

Когда, затем, все начали вкушать пищи из того горшка, то случилось новое чудо: сколько вкушали из горшка, столько в него снова прибавлялось; хотя горшок был настолько мал, что содержимое его мог съесть и один человек, обедавших было весьма много, но все ели до сытости, хваля Бога и говоря:

– Вот святой великомученик Георгий на праздник свой прислал нам от болгар хорошую пищу!

Затем горшок тот был передан вместе со многими дарами и приношениями в храм святого великомученика и хранился там среди священных сосудов, в воспоминание славного чуда, совершенного святым великомучеником Георгием.

Упомянутой храм святого Георгия был очень древний и сильно уже обветшал, так что каждую минуту мог упасть; но не было никого, кто бы выстроил новую церковь, или бы обновил тот ветхий храм: ибо по причине бедности жителей того места, церковь та была оставлена без внимания. Однажды в ней совершилось такое чудо.

Дети, собираясь около этой церкви, играли здесь друг с другом, причём поносили и насмехались над одним отроком, которого они всегда побеждали в играх. Потеряв терпение по причине постоянных насмешек, отрок тот, обратившись к храму святого Георгия, сказал:

– Святой Георгий! Помоги и мне одолеть моих противников; в благодарность за это я принесу в храм твой большой пирог.

И действительно отрок тот победил своих товарищей в играх, и победил не один, а два и еще много раз.

Пришедши к своей матери, отрок тот сказал ей, что обещал святому в дар пирог и просил его у нее, чтобы исполнить свой обет святому.

Мать его из любви к ребенку, а также из уважения к мученику, приготовила пирог, согласно просьбе своего сына, и передала его сыну еще теплый, не успевшим остыть. Отрок тот принес пирог в церковь и, положив его пред алтарем, поклонился и ушел.

Случилось, что в это время мимо той церкви проходили четыре купца. Они вошли в церковь для того, чтобы поклониться святому Георгию и увидели на полу вкусный пирог (он еще не остыл и от него шел ароматный пар). Купцы сказали друг другу:

– Это не нужно святому. Съедим пирог, а вместо него положим фимиам.

Когда они съели пирог, то направились к выходу из церкви; но никак не могли найти дверей, потому что двери им представлялись стеною. Тогда они положили на пол по одной серебряной монете; однако не могли найти выхода. Потом положили все вместе одну золотую монету, и усердно помолились святому, чтобы он помог им выйти; но и на этот раз не нашли выхода, будучи одержимы как бы слепотою. Наконец, положили все четверо по золотой монете и еще более усердно помолились, и тогда нашли выход, ибо нашли двери церковные открытыми и прошли сквозь них.

Эти золотые и серебряные монеты послужили началом к собиранию денег, необходимых для обновления того храма, ибо слух о чуде том прошел по всей стране той и многие благочестивые люди добровольно приносили туда золото и серебро; на эти деньги был создан новый каменный храм, более обширный, в достаточной мере украшенный и снабженный всеми необходимыми принадлежностями для богослужения. В том храме совершались многие чудеса во славу Христа Бога и в похвалу святого великомученика Георгия.

Повествуют также и о следующем чуде, совершенном святым великомучеником Георгием над отроком, уязвленном смертоносною змеей. Рассказ об этом чуде передал один из благочестивых подвижников, авва Георгий, имевший себе тезоименитого (20) помощника – святого Георгия.

– Когда я шел однажды, поднимаясь в гору, и держал в руках крест, меня встретил какой-то старый монах; взяв у меня крест, он пошел впереди меня. Пройдя немного, он свернул на тропинку. Я пошел вслед за ним. Продолжая идти, я увидел стадо овец и отрока-пастуха, лежавшего на земле и умиравшего от ужаления змеи. Поблизости от того места, был источник. Старец сказал мне:

– Зачерпни воды, чтобы облить ею крест.

Затем мы, зачерпнув воду и раскрыв уста отроку, влили ему в рот эту воду, излитую на крест; при этом старец сказал:

– Во имя Пресвятой Троицы исцеляет тебя святой великомученик Георгий!

Наклонившись, отрок тот изрыгнул из себя смертоносный яд и встал на ноги.

Затем старец сказал ему:

– Скажи мне, не клялся ли ты вчера убогой вдове, овцу которой поручено было тебе пасти, но которую ты продал за три сребренника? Не говорил ли ты ей: волк съел овцу?

Отрок ответил ему:

– Да, отче, действительно было так. Но каким же образом ты узнал это?

Старец сказал ему:

– Когда я сидел в своей келлии, ко мне приехал некий муж на белом коне и сказал мне:

– Софроний, встань и иди поскорее к источнику, находящемуся по правую сторону от тебя, на юг. Там ты найдешь отрока, укушенного змеей, увидишь также и монаха, несущего в руке крест, вырезанный из дерева. Взяв крест тот, ты облей его водою и дай выпить ту воду отроку, при этом ты скажи сдедующие слова: – во имя Отца, и Сына, и Святого Духа, исцеляет тебя раб Божий, мученик Георгий. Затем скажи отроку тому: не клянись больше именем Божиим, ни святыми Его, не поступай ни с кем неправдиво и отдай той убогой вдовице овцу, дабы не случилось с тобою что-либо еще худшее.

Когда юноша услыхал это от старца, то, упав к ногам его, сказал:

– Прости меня, отче, ибо всё действительно было так: я продал за три сребренника овцу вдовы той и вчера обманул ее, сказав, что волк съел ее овцу. Женщина та сказала мне: – верно ли это, или нет?-Я же сказал ей: – да, я могу призвать во свидетели Бога истинного. Женщина сказала мне: разве ты не знаешь, что я бедная вдова? Впрочем поступай так, как знаешь. Но смотри, с тебя взыщет Бог и святой Георгий, потому что я обещала дать ту овцу на праздник Георгия убогим. – Я же, – продолжал юноша, – так как прельстился и впал в грех, то молю тебя, отче, помолись обо мне Богу и святому Георгию, дабы был отпущен мне грех мой. А я теперь же дам женщине той трех козлов на день памяти святого Георгия и до конца жизни моей буду давать каждый год в день памяти святого мученика в пользу бедных десятую часть всего того, что я заработаю.

Таким-то образом исцеленный юноша тот, испросив молитву и прощение у блаженного Софрония, приступил к своему занятию, благодаря Бога и угодника Его, святого великомученика Георгия.

Чудотворна икона на свети Георги от Поморийския манастир ''Свети великомъченик Георги Победоносец''

Нельзя не упомянуть и об славном чуде убиения змея, совершенном святым великомучеником Георгием близ отечества своего палестинского, в стране сирофиникийской, в городе Бейруте (21), стоящем на берегу Средиземного моря, невдалеке от города Лидды, где и погребено было тело святого великомученика. Место совершения чуда этого показывается путешественникам по Палестине. Согласно описанию повествователей о сем чуде, оно произошло при следующих обстоятельствах.

Около упомянутого города Бейрута близ Ливанских гор находилось большое озеро, в котором жил змей – губитель, великий и страшный. Выходя из этого озера, змей тот похищал многих людей, увлекал их в озеро и там пожирал их. Много раз народ, вооружившись, выступал против него, но каждый раз змей прогонял народ, потому что, приблизившись к стенам города, наполнял воздух своим губительным дыханием, так что уже от одного этого многие заболевали и умирали. По причине этого в том городе постоянно была скорбь, печаль, вопль и плач великий. В этом городе жили люди неверные – идолопоклонники, здесь же жил и сам царь их.

Однажды жители города того, собравшись вместе, отправились к своему царю и сказали ему:

– Что нам делать, ибо вот мы погибаем от змея того?

Он же ответил им:

– Я вам сообщу то, что мне откроют боги.

Затем царь, по научению живущих в идолах бесов, губителей душ человеческих, возвестил им такое решение: если они не хотят погибать все, то пусть дают в пищу тому змею каждый день по жребию своих детей, сыновей или дочерей. При этом царь прибавил:

– Когда дойдет очередь до меня, то и я, хотя и имею одну только дочь, но и ее отдам.

Жители того города приняли этот совет царский или, лучше сказать, бесовский и давали все, как важные, так и неважные граждане, каждый день на съедение змею одного из сыновей и дочерей своих, хотя весьма сожалели и плакали о них. Отдаваемых на съедение змею ставили на берегу озера, нарядив в лучшие одежды; змей же тот, выходя из озера, похищал их и съедал.

Когда очередь обошла всех людей того города, они пришли к самому царю и сказали ему:

– Вот царь, по твоему совету и постановлению отдавали мы детей своих змею. Очередь уже обошла всех. Что же теперь ты нам повелишь делать?

Царь ответил им на это:

– Отдам и я дочь свою, хотя она у меня и единственная. Потом я вам сообщу, что нам откроют боги.

Позвав к себе свою дочь, царь велел ей украситься как можно лучше; он весьма сожалел ее и плакал об ней со всем домом своим, но никак не мог нарушить того постановления, как бы божественного, сообщенного бесами. Приготовясь отправить дочь свою на съедение змею, царь смотрел на нее с высоты своего дворца и со слезами на глазах провожал ее взором своим.

Девица, между тем, была поставлена на обычном месте, на берегу озера. Ожидая смертного часа, в который змей, вышед из озера, пожрет ее, она горько рыдала.

По промышлению Бога, хотящего спасения всех, благоизволившего спасти и город тот от погибели душевной и телесной, в это время к тому месту подъехал на коне святой великомученик Георгий, воин Царя небесного, имевший в руке копье.

Увидев девицу, стоявшую у озера и горько плакавшую, он спросил ее:

– Для чего ты здесь стоишь и об чем плачешь?

Она же ответила ему:

– Добрый юноша! Беги скорее отсюда на своем коне, чтобы не погибнуть вместе со мною.

Святой же сказал ей:

– Не бойся, девица, но скажи мне, чего ты ждешь в присутствии всего народа, смотрящего на тебя?

Девица ответила ему:

– Славный юноша! Я вижу, что ты мужественен и храбр. Но для чего ты желаешь умереть со мною? Беги скорее от этого места!

Святой же сказал ей:

– Нет, я не отъеду от этого места до тех пор, пока ты не расскажешь мне, для чего ты здесь стоишь, об чем плачешь и кого ты здесь дожидаешься.

После этого девица рассказала ему всё по порядку и про змея, и про себя.

Святой Георгий сказал ей:

– Не бойся, девица, потому что я именем Господа моего, Бога истинного, спасу тебя от змея.

Она же ответила ему:

– Доблестный воин. Зачем ты желаешь погибнуть со мною? Беги и спасай себя самого от горькой смерти. Достаточно и того, если я одна умру здесь, тем более, что и меня ты не спасешь от змея, и сам погибнешь.

Чудото на свети Георги с убийството на змея. Гръцка икона

В то время как девица говорила эти слова святому, вдруг из озера появился страшный змей и направился к обычной своей пище.

Увидав его, девица закричала громким голосом:

– Беги, человек, вот змей уже идет!

Святой же Георгий, осенив себя крестным знамением и призвав Господа, со словами: – «во имя Отца, и Сына, и Святого Духа», – устремился на коне своем на змея, потрясая копьем и, ударив змея с силою в гортань, поразил его и прижал к земле; конь же святого попирал змея ногами. Затем святой Георгий приказал девице, чтобы она, связав змея своим поясом, повела его в город, смиренного, как пса; народ же с удивлением взирая на змея, влекомого девицею, обратился от страха в бегство. Святой же Георгий сказал народу:

– Не бойтесь, только уповайте на Господа Иисуса Христа и веруйте в Него, ибо это Он послал меня к вам для того, чтобы спасти вас от змея.

Затем святой Георгий убил змея того мечом посреди города. Жители же города того, извлекши труп змея за город, сожгли его.

После этого царь и народ, живший в городе том, уверовали в Господа Иисуса Христа и приняли святое крещение: крестившихся было 25 000 человек, не считая женщин и детей. На том месте впоследствии была построена церковь, весьма обширная и красивая, во имя Пречистой Девы Марии, Дщери Царя Небесного, Бога Отца, Матери Сына Его и Невесты Духа Святого, – а также в честь святого победоносца Георгия, сохраняющего Церковь Христову и всякую душу правоверную помощью своею от невидимого поглотителя в бездне адской, а также и от греха – как от змея смертоносного, – подобно тому как он избавил упомянутую девицу от змея видимого (22).

Случилось здесь также и некое новое чудо. Когда была освящена эта церковь в честь Пресвятой Богородицы и святого великомученика Георгия, тогда в знамение изливаемой здесь благодати божественной, из алтаря этой церкви истек источник воды живой, исцеляющий всякую болезнь всех с верою притекающих в славу Самого Царя славы (у Которого – источник жизни вечной), Бога в Троице, Отца и Сына и Святого Духа, хвалимого во святых Своих во веки. Аминь.

 

 

1 Император Диоклетиан, ярый гонитель христианства, царствовал с 284 г. по 306 г.

2 Аполлон – один из наиболее почитаемых греко-римских языческих богов. Аполлон считался богом солнца и умственного просвещения, а также охранителем общественного благополучия и предсказателем будущего.

3 Во всех затруднительных случаях жизни языческие императоры имели обычай обращаться за советом к жрецам – служителям идолов, которые будто бы открывали им волю богов. Особенно развит был этот обычай в древней Греции. Здесь между прочим славился дельфийский оракул (прорицалище), где имелись специальные женщины – предсказательницы (пифии).

4 На треножники садились языческие жрецы, когда вопрошали своих, богов.

5 Никомидия – большой в древности малоазийский город, находившийся в северо-восточном углу залива, образуемого Мраморным морем. Свое название этот город получил от имени своего основателя, вифинского царя Никомеда 1-го, жившего в 3-м в. до Р. Хр. Ныне на месте некогда славной Никомидии находится небольшое местечко Исмид.

6 Каппадокия – малоазийская область.

7 Трибун – начальник войска.

8 Комит – у древних римлян старший военачальник, сопровождавший императора в его путешествиях. Так как комиты составляли свиту императора и вместе с тем были его советниками, то должность эта считалась очень почетною.

9 Претор – городской судья.

10 Стадия – мера длины; равнялась приблизительно 88 нашим саженям.

11 Т.е. Иисуса Христа.

12 Кончина св. великомученика Георгия последовала в 304 г. В 4-м веке в честь святого Георгия была построена в Риме церковь, в которой хранится часть мощей его, его копье и хоругвь.

13 Остров Митилена находился в северной части Средиземного моря.

14 Агаряне – то же что сарацины. Именем агарян обозначалось первоначально кочующее племя аравийских бедуинов, по преданию происшедших от Агари, рабыни Авраамовой. Но впоследствии это наименование было распространено христианскими писателями на всех арабов вообще, а также и на мусульман.

15 Крит – один из больших островов Средиземного моря; он находится в восточной части Средиземного моря, к югу от Греции. За 1000 лет до Р. Хр. здесь поселились выходцы из Греции. В 70-х годах по Р. Хр. Крит попал во власть римлян. Начиная с 650 г. по Р. Хр. Крит сильно страдал от набегов сарацын, овладевших островом с 823 г. В настоящее время Крит находится под временным управлением греческого королевского дома (под наблюдением европейских держав).

16 Василий I (Македонянин) царствовал с 867 г. по 886 г.

17 Кипр – находится в северо-восточном углу Средиземного моря.

18 Малоазийская область.

19 Константин 7-ой Порфирородный, сын Льва 6-го Мудрого, царствовал с 912 г. по 969 г.

20 Т.е. равноименного, носящего одинаковое имя.

21 Бейрут (или Берит) – в древности важнейший город, финикиян.

22 На основании этого повествования святой великомученик Георгий часто изображается на иконах в образе всадника, сидящего на белом коне и поражающего копьем страшного змея. Изображение св. Георгия на коне, как знак победы, усвоено нашему отечественному гербу, а также и знаку отличия, возлагаемому на грудь православного воина за его ратные подвиги. – Святой великомученик Георгий считается у нас преимущественным охранителем пастухов и стад на том основании, что по преставлении своем он неоднократно оказывал помощь ближним, являясь на коне.

Историите на трите чудотворни икони на свети великомъченик Георги, заедно с историята на българския манастир „Свети Георги Зограф“ на Света Гора-Атон, където те се намират

По време на царуването на император Лъв Мъдри и цар Симеон Велики имало трима братя по плът, а най-вече по дух - Моисей, Аарон и Иоан, родени в Охрид, от рода на цар Юстиниан (БЪЛГАРИ СЛАВЯНИ ОТ РОДА НА СЛАВЯНИНА ЦАР ЮСТИНИАН, КАКТО ТОВА Е ОПИСАНО В ПРАВОСЛАВНОТО МУ ЖИТИЕ. ЗА ПОДРОБНОСТИ ВИЖТЕ ДРЕВНОТО ПРАВОСЛАВНО ЖИТИЕ НА СВЕТИЯ ИМПЕРАТОР. КОЙТО ОТРИЧА ТЕЗИ ПРАВОСЛАВНИ ИСТОРИЧЕСКИ ИСТИНИ И ВЯРВА НА КОМУНИСТИЧЕСКИ ИУДЕЙСКИ БАСНИ ЗА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ И ЕЗИК, ФАКТИЧЕСКИ ОТРИЧА ПРАВОСЛАВНОТО ПРЕДАНИЕ НА ЦЪРКВАТА И СЕ ЯВЯВА ХУЛИТЕЛ НА СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ, ЗА КОЕТО ЩЕ ГОРИ В АДА ЗАЕДНО С „БАЩИТЕ“ НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ – ИУДЕИТЕ БОГОБОРЦИ ЙОСИП(Ф) БРОЗ ТИТО И ЙОСИФ ДЖУГ(Д)АШВИЛИ – б.р.).

От голяма любов към Бога те дали обет на Премъдрия Промислител да оставят света и това, което е в него - слава, богатство и знаменитостта на своя род, - и да приемат върху себе си Ангелски образ - монашество.

За да отблъсват успешно от себе си демонските изкушения и да умъртвяват страстите на собствената си плът, те избрали да живеят в дълбоко уединение, на южната страна на Атонската пустиня.

Направили за себе си три заслона недалече един от друг, за да се подвизават в бдение и въздържание със слово и божествени песнопения.

Навсякъде се разнесла славата за техния добродетелен живот, идвали мнозина и от самите царски чертози и се присъединявали към техния чин и добродетели.

Това богоизбрано стадо се увеличавало с всеки изминал ден и те се посъветвали да изградят от царското си съкровище обща обител.

По Божи промисъл открили в горските дебри място с неизречено благоухание и в годината 919 от Рождество Христово съградили малък съборен храм, на който искали да дадат име. Едни казвали да бъде на Великия Николай, Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент - Охридския чудотворец. Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата.

И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписан образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.

Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - т.е. „живописец“.

Окрилени от това голямо чудо, тримата братя утвърдили с царски грамоти владенията на новия манастир и пожертвали за него богати дарове. Наскоро манастирът достигнал цветущо състояние.

Така възникнал манастирът „Зограф“ - с дадено от Бога име и засвидетелствано от Него чрез велико чудо. (БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР – СЪЗДАДЕН ОТ БЪЛГАРСКИ СЛАВЯНИ, ОТ БЪЛГАРСКАТА ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ, ОТ РОДА НА БЪЛГАРСКИЯ СЛАВЯНСКИ ЦАР ЮСТИНИАН УПРАВДА! – б.р.)

За произхода на тази икона се разказва следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на Светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден този образ станал невидим пред очите на братята и монасите. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на Игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.

След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в Светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на Свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител Св. Георги обител.

Вестта за самоизписалия се образ на Свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.

Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.

Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко я пипнал с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му - не помогнали. Изтощен от усилията, се унесъл в дрямка.

Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие“.

Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони.

 Много верни царе и воеводи отивали да се поклонят и да принесат дарове за чест и слава на великомъченика Георги.

Те дарявали щедро светата обител и допринасяли за нейното утвърждаване. Голям дарител на манастира бил цар Иван-Асен, който посетил обителта през 1230 г. и направил щедри дарения.

Неговият син Коломан също подарил много имения на манастира. Това било време на разцвет, но скоро светата обител понесла голямо изпитание и беда от чуждоземци.

Византийският император Михаил VIII Палеолог искал да укрепи империята си срещу арабите чрез съюз с папския престол. Рим обещал помощ само при условие, че Източноправославната Църква влезе в уния с папата, тоест да се подчини на неговата власт. Затова и Михаил сключил тъй наречената Лионска уния през 1274 г.

Светогорските монаси изпратили писмо до царя, в което обяснили, че промените в Символа на вярата, главенството на папата и споменаването му на богослужение не могат да бъдат приети от Православната Църква и го молели да не изменя на учението, което е наследил от древните отци.

Михаил не само не се вслушал в съветите на отците, но и издал указ промените да се въведат насила във всички имперски църкви. Във Византия пристигнали папски пратеници, за да наблюдават как се прилага унията. Някои от тях, заедно с кръстоносци скитници, навлезли в Света Гора.

Църковното предание е отбелязало тези събития по следния начин:

В Зографската обител имало един добродетелен старец, който живеел постнически в колиба край манастирското лозе, наречено Херово. В колибата си имал икона на Света Богородица, всеки ден я прикадявал с тамян и четял акатист пред нея. Веднъж, когато пеел „Радвай се, Невесто неневестна“, той чул глас, който идвал от иконата: „Радвай се и ти, старче праведни, но бягай оттук, за да не те постигне беда. Побързай и извести на братята, че идват латините, враговете на Моя Син и Бог, и се готвят да нападнат този Мой жребий“.

Старецът паднал пред божествената икона и казал: „Но как мога да те оставя тук - Тебе - моята Застъпница?“

Тогава пак чул глас от иконата:

„Не се грижи за Мен, но иди бързо и им кажи: „Който има смелост да посрещне смъртта и да умре мъченически за православната вяра, нека да остане, а който се чувства слаб и се страхува, нека да бяга от манастира и да се скрие в горската пустиня“.

Същата тази чудотворна икона на Пресвета Богородица "Акатистна-Предвъзвестителка". Намира се в манастира "Зограф" на Атон

Старецът побързал да отиде в манастира, но когато стигнал там, видял, че иконата вече го чака на манастирската врата, пренесена по чудесен начин от невидима сила. Това ново чудо го укрепило още повече и той разказал на игумена и братята за откровението, чуто от иконата, и за чудесното й пренасяне. Те прославили Бога, една част от тях напуснали манастира, а двадесет и двама монаси и четирима поклонници, начело с игумена Тома, останали и се затворили в кулата.

Дошли папските служители и заедно с въоръжени кръстоносци започнали да ги увещават да признаят властта и главенството на папата. Изповедниците изобличили отклоненията и ереста в учението на папата и твърдо отстоявали вярата, завещана ни от светите отци на Църквата. Папските пратеници се разярили, натрупали дърва около кулата и я запалили.

Двадесет и шестте изповедници на вярата предали душите си в ръцете на Господа, Който по-късно прославил Своите светии с чудно знамение. Тяхната памет се почита и до днес и подвигът им радва сърцата на православно вярващите. 

Това се случило през 1285 г. Паметта им се чества на 23.10 по еретическия светски календар, когато е 10 октомври по православния църковен календар.

(Останките от кулата, в която изгорели Зографските мъченици, стоели на мястото си до 1873 г. Понеже било построено северното здание на манастира и те били твърде близо, трябвало да бъдат махнати... Сред останките била намерена и акатистната икона, която известила братята за нашествието. Тя горяла в огъня заедно с мъчениците, след това престояла 600 години в земята, но въпреки това не се повредила. Братята я нарекли „Предвъзвестителница“, „Акатистна“, „Неопалима“. - б.р.)

Междувременно император Михаил VIII, който допуснал унията - това отстъпление от православната вяра, умрял скоропостижно. Неговата вдовица - царицата - дала обет да не споменава душата на починалия си съпруг заради вредата, която нанесъл на Светата Православна Църква.

„Моята царственост мрази и смята за нечисто това дело (унията), което се случи неотдавна с Църквата и я смути. Тъй като Божията Църква определи да не удостоява с установените помени покойния ми съпруг, владика и цар поради споменатото дело и смущение, то и Царствеността ми, като поставя на първо място Божия страх и покорността на Светата Църква, одобрява и приема това определение и никой не ще ме принуди да върша помени за душата на съпруга ми и господаря ми“.

Ето какъв бил резултатът от компромиса и отстъплението от православната вяра. Вместо да спечели победа, императорът изгубил живота си, царството си и душата си.

Тази трагична история ни убеждава, че трябва да бъдем непоколебими във вярата си и да стоим твърдо в учението, което е завещала Църквата и което пази непроменено вече двадесет века.

И заедно с това ни показва, че не можем да имаме успех в делата си, ако цената е компромис или отстъпление от православната вяра.

След тези трагични събития манастирът отново започнал да се възстановява с подкрепата на български и византийски владетели и ктитори. Но най-утешителното било това, че Сам Бог духовно укрепил нашата обител, като я удостоил с втора икона на Светия великомъченик Георги отново по чудесен начин.

През XII в. бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, неизвестно колко време, и дошла до Ватопедското пристанище. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега.

Възникнал голям спор между много отци от различни манастири, като всеки искал да отнесе това съкровище и тази светиня в своята обител. Понеже не стигнали до съгласие, Предстоятелят на Света Гора - Протът, заедно със старците от Светата община потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре - там да оставят иконата.

Първообраза и по-късно копие на арабската чудотворна икона на свети великомъченик Георги, намиращи се в българския Светогорски манастир „Свети Георги Зограф“

Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци дарили иконата на Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни я пренесли до съборния храм и я поставили до левия стълп на църквата, където стои и до днес, за честно поклонение на всички.

А на хълма била построена малка черква за спомен на чудното събитие.

 Българските царе продължавали да се грижат и да подпомагат Зографския манастир. Следващите негови дарители били цар Иван Александър и цар Иван Шишман.

Настъпила епохата на разширяване на Османската империя. След като турците превзели Балканския полуостров, светогорските манастири изгубили своите византийски, сръбски и български благодетели.

Но Бог не оставил Зографския манастир без подкрепа. Започнало времето на румънските ктитори и дарители. Когато турските войски навлизали в българските земи, голяма част от духовенството пренесло църковни предмети, книги и ценности и се преселило в Северните княжества Молдова и Влахия. Те допринесли много за духовното и стопанското процъфтяване на тези земи. От своя страна румънските князе и воеводи поради благодарност и съчувствие започнали да помагат на Зографския манастир.

Манастирските хроники разказват следното:

Турските войски често нападали земите на молдавския воевода Стефан. По едно време към него потеглило безчислено множество, което искало да го унищожи докрай. Като видял това пълчище, той се разколебал и се уплашил по човешки. С болка в сърцето си се обърнал към Господа, а вечерта заспал печален. Насън на опечаленото сърце се явил свети великомъченик Георги и му рекъл:

„Дерзай в Господа и да не се страхуваш от това множество. Щом дойде утрото, събери полковете си и ги изпрати към враговете с тръбен и тържествен глас. И ще познаеш Божията сила, която винаги ти помага, защото затова съм пратен - да покажа Кой е Побеждаващият и великата Му сила, която действа чрез тебе, и да ти помогна в тази битка. А ти ми обнови опустошения манастир, който се нарича „Зограф“ и се намира в Светата Атонска планина, и пренеси там иконата ми, която имам при теб“. Като станал от сън и размислил за видяното, воеводата никак не се усъмнил в Божията милост, и като събрал полковете си, ударил противника и го унищожил докрай.

Преданието разказва, че пленените турски военачалници се явили един ден при воеводата и му казали: „Сред вашите войници имаше един храбър воин, когото искаме да видим и да поздравим. Ние почитаме безстрашните бойци, макар и да са наши врагове. Той връхлиташе като вихър върху войските ни, сееше ужас сред тях. Много народи сме покорили, в много битки сме били, но такъв войник не сме срещали. Той летеше между полковете, конят му сякаш беше с криле, а мечът му като светкавица. Неговият набег се носеше като гръм над бойното поле, а погледът му като мълния сковаваше най-храбрите ни полкове. Воеводо, покажете ни този войник, за да го почетем“. Стефан казал, че сред войските му няма такъв боец. Погледът на военачалника случайно се спрял върху иконата на свети Георги. „Ето този беше, който е нарисуван тук. Слава, хвала и чест на името му. Честити сте, че имате такъв боец на ваша страна.“ И се поклонил със страхопочитание на светия Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги.

Фрагмент от първообраза на молдовска чудотворна икона на свети великомъченик Георги, намиращ се в българския Светогорски манастир „Свети Георги Зограф“

Благодарен за помощта на Светеца, воеводата Стефан изпратил в Света Гора свой честен служител с иконата и му поръчал да обнови обителта из основи.

Така третата чудотворна икона на Свети великомъченик Георги била положена в Зографския манастир. Воеводата построил пристанищна кула и болница в манастира, а неговият син Иоан Богдан направил трапезария за 180 монаси.

Друг влашки воевода - Александър Алдея, дарявал ежегодно по 5000 гроша на манастира, а молдавският княз Петър дарил воденица. Важно значение за поддръжката на манастира имало дарението на Константин Кантемир, който дал имението „Киприян“ в Бесарабия през 1698 г. Манастирът се издържал от тези имоти в продължение на 200 години.

Имената на румънските благодетели се споменават на църковните служби и до днес, а поклонници от Румъния често посещават манастира, като принасят благодарност и почит към Светия великомъченик Георги и отдават почит към паметта на своите благочестиви и верни воеводи.

 През тези години се появили и много дарители от Русия. В продължение на целия XVI век руски търговци надарявали богато всички Атонски манастири.

Зографският манастир получил дарения от цар Иван IV Грозни, цар Михаил (Романов), цар Алексей (Михайлович) и цар Фьодор (Алексеевич). Богати руски дворяни дарявали на обителта пари, богослужебни книги, икони, одежди и църковни предмети...

Кратка история на Зографския манастир

Света мъченица Александра Римска (303 г.)

Света мъченица Александра Римска. Икона от 1892 г.

Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан,като свидетел на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа.

Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъш!’‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.

Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.

Тропарь мученице Александре, царице Римской, глас 4

Ца́рства земна́го сла́ву презре́вши,/ Еди́наго Христа́, нас ра́ди распя́таго, возлюби́ла еси́/ и, Того́ му́жественне испове́дающи,/ венце́м му́ченическим увенча́лася еси́,/ всеблаже́нная цари́це Алекса́ндро. / Те́мже и ны́не Престо́лу Царя́ сла́вы на Небесе́х предстоя́щи,// моли́ся о спасе́нии душ на́ших.

Перевод: Отвергнув славу земного царства, ты возлюбила Единственного Христа, распятого ради нас, и Его мужественно исповедовав, увенчалась ты мученическим венцом, преблаженная царица Алесандра. Потому и сейчас, предстоя Престолу Царя славы на Небесах, молись о спасении наших душ.

Кондак мученице Александре, царице Римской, глас 2

Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше вси ве́рнии,/ велегла́сно вопие́м ти,/ му́ченице Алекса́ндро, великоимени́тая:// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.

Перевод: Твой почитаемый всеми храм (1Кор 3:16), как лекарство для души обретя, все верующие громко станем взывать тебе, прославленная мученица Александра: «Не переставая моли Христа Бога обо всех нас».

Мч. Анатолий Никомидийский, прп. Сергий Радонежский и сщмч. Евгений Херсонесский

Свети мъченици Анатолий и Протолеон

(303 г.)

Память мучеников Анатолия и Протолеона отмечается в один день со святым великомучеником Георгием и царицей Александрой. Видя веру и мужество св. Георгия, эти воины уверовали во Христа и открыто заявили об этом. Их тут же обезглавили.

 

Житие на св. мъченик Лазар Български (1802 г.)

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.).

Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът й, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които й описа), че не е набил нейния оскърбител, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, варваринът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта й, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и "престъпление" се стовари върху Лазаря.

Какво стана по-нататък? Битият беше освободен, а невинният Лазар на 7 април беше осъден на затвор. И понеже поруганието и безчестието на жената се разгласи и се разчу не като лъжливо и измислено, а като истинско и действително, сродниците обещаха на агата хиляда гроша, та или да потурчи Лазар, или да го обеси, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род. Агата твърде много желаеше да вземе тия пари. Но съдията не даваше разрешение нито за едното, нито за другото, понеже имаше свидетели от страна на Лазар, които описваха работата, както бе станала, и доказваха, че обвинението е клевета и лъжа и че Лазар е невинен. Впрочем агата остави свидетелствата на другите и пожела да узнае истината от самия Лазар, поради което заповяда да го бият по краката, за да признае какво е сторил. Но понеже той говореше за случая, както беше в действителност, а не както желаеше агата, този заповяда да го оковат във вериги и в клада, и така остана измъчван до двадесет и второ число на същия април. В онези дни, когато мъченикът беше в затвора, се явиха за негова утеха някои негови сънародници българи, но той им каза да се крият, за да не ги хване агата и да не поиска от тях откуп, за да го освободят, което той съвсем не желаеше. Колкото минаваха дните, толкова повече беснееше агата, първо - защото имаше опасност да изгуби хилядата гроша от агаряните (ако Лазар не пожелае да се потурчи или ако не получи разрешение от съдията да го обеси), и второ - че не се явиха, както той очакваше, някои от страна на подсъдимия, за да запълнят тази загуба и да го освободи. Вместо това заповяда да го доведат при него и с много ласкателства и коварства го подканяше да се потурчи, за да му подари живота и други подаръци каквито би пожелал. А главната му цел беше да получи хилядата гроша. И понеже Лазар не се измами и не повярва на неговите ласкателства и обещания, агата заповяда на своя кехая (тур. - в случая "главен овчар") да вземе четиридесетте овци, които Лазар притежаваше (защото всички други бяха чужди).

На следващия ден, срядата подир Томина неделя, 22 април, на разсъмване агата заповяда на своите силни слуги да го мъчат най-жестоко, по какъвто начин изнамерят и както могат, така че до вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни изтезания. Като заповяда това, яхна коня си и отиде на гуляй с приятели. Като получиха заповедта и от желание да угодят на своя ага, слугите поискаха да се покажат още по-жестоки и звероподобни, та се напиха, за да не изпитват никакво състрадание и съчувствие при изтезанията на мъченика, и след това се заловиха с мерзкото дело. Първо нагорещиха толкова железа, колкото бяха на брой мъчителите, и горяха безмилостно една по една всички части на тялото му дълго време, насилвайки го да изповяда тяхната вяра. А подир това силно обгаряне на цялото му тяло те заедно вдигнаха един много тежък пън, който се намираше в затвора, поставиха го върху гърдите му и много го насилваха да изповяда тяхната антихристова вяра. Но мъченикът направи обратното - свободно изповяда Господа Иисуса Христа и призова Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже всичко това ставаше на 22 април, в навечерието на Гергьовден), а тяхната вяра и всичко, което тя учи, безстрашно поруга и похули. Тогава онези още повече пламнаха от гняв и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво друго да му сторят, затова с голяма ярост извлякоха езика му навън и го изгориха с нажежено желязо, толкова страшно и безмилостно, че половината част, до която стигна желязото, изгоря, а другата половина от страна на гърлото така изсъхна, че той стана съвсем ням. И понеже нямаше вече език да говори и да изрече тяхната вероизповед, каквото беше цялото им желание, искаха да изтръгнат съгласието му със знаци и с кимване на главата. Като не стана и това, мъчиха го зле дълго време и повредиха едното му око. Две неща имаха за цел: едното - да могат да променят убеждението му и да приеме тяхната вяра; другото - ако това не стане, да го умъртвят с мъчителна смърт. Отчаяни в първото, вдадоха се във второто - да го умъртвят според заповедта на агата. И беше по-лесно да го умъртвят, като го обезглавят, но надеждата той да се обърне ги караше много часове с много усилия и с много изтезания да правят това, което в един миг можеше да стори мечът. Най-сетне, като свещен венец на мъченическите страдания, донесоха бакърен тас, страшно нажежен, и го поставиха на мъченическата глава; това, като край на всичко, го удостои с небесни нетленни венци. Понеже, щом му наложиха нажежения тас, той стана като мъртъв - бездиханен и неподвижен; щом го видяха такъв, мъчителите го оставиха непогребан, за да дойде агата и да го намери умрял, както бе заповядал.

По залез слънце пристигна в конака на агата един търговец от Загора на име Йоан, който упражняваше лекарската професия и като лекар на конака влизаше там смело. Като намери удобен момент, застана до прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го подкрепи във вярата и да го подготви за мъченичеството. Видя го да седи в добро състояние и (о, преславно и свръхестествено чудо!) безпрепятствено да говори. Без да знае какво е претърпял мъченикът през онзи ден, той започна да го съветва да бъде твърд във вярата и каквито и изтезания да му причинят, да ги изтърпи заради любовта Христова. И други подобни неща му казваше с тих глас на турски език, понеже мъченикът не знаеше гръцки. А Христовият страдалец отговори:

- Какво друго повече ще ми сторят? Днес ме мъчиха така и така - и изброи всичко, което му бяха направили. После му рече:

- Прочее, не ме е страх, защото изпитах добре силата Христова в самия себе си. От това само се боя, да не би да престанат да ме изтезават и да ме изоставят. Затова те моля, ходатайствувай пред тях да не спират да ме наказват, а да ме умъртвят!

Затова благословеният Йоан ги подбуди да го убият, като им казва:

- Защо щадите този човек толкова дни? Вие знаете, че туй е клевета. Но понеже неговите обвинители упорствуват и търсят отмъщение, убийте го, за да се отървете и вие, и той!

И не само с думи ги подстрекаваше, но им даде и рушвет. Това направи Йоан. А Бог, Който изпълнява желанието на ония, които Му се боят (Пс. 144:19), устрои работата така...

Агата, като се завърна от своето развлечение, не попита онази вечер нищо за мъченика. А на сутринта Йоан пак дойде в конака и като застана до прозореца на затвора, разговаряше с мъченика на висок глас. И мъченикът му отговаряше също така високо. Агата, като чу гласа на Лазар, го позна. Затова гневно повика палачите, на които беше заповядал да го изтезават, и им рече:

- Какво направихте вчера с оня гяурин? Нали ви заповядах или да го заставите да се потурчи, или да го умъртвите?

Те му отговориха:

- Да, оставихме го мъртъв, бездиханен.

На това той рече:

- Ами защо сега говори свободно и изглежда читав? Значи се подигравате с мен, лъжете ме, че сте го изтезавали!

За да не излязат лъжци и да не бъдат наказани от агата, бяха принудени да му разкажат и опишат едно по едно изтезанията, които му причиниха. Но онзи продължаваше да не вярва и по никакъв начин не искаше да повярва, ако не са останали белези от раните. Но когато го доведоха и видя изгорения език, цялото тяло - наранено, главата - обезобразена, а окото - повредено, увери се и счете за дело на Божията сила сегашното му добро състояние, но не го освободи, може би, за да не изгуби парите, които му бяха обещали. Но и не го уби веднага, а започна да му говори с голяма кротост, мъчеше се да промени убеждението му с лъжливи ласкателства, като му обещаваше, че ако се потурчи, ще му даде 40 овце, което му стига, за да се ожени, и му предлагаше други различни подаръци. Но храбрият Христов поборник счете всичко това за смет и изповяда дръзновено пред всички, като каза:

- Аз се покланям на единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!

Накрая агата, като се убеди, че обръщането му е невъзможно, и като се обезнадежди напълно, издаде присъда да го обесят. Случайно там беше един турчин от остров Хиос, който много допринесе за смъртта на мъченика, като каза:

- Не си губете времето, понеже такива като него са много упорити и не променят убежденията си. Имаше един подобен на остров Хиос (Св. новомъченик Марк Хиоски († 5 юни 1801 г.)  и не се намери начин да променим убеждението му, но той показа такава упоритост и накрая с такава готовност се устреми към смъртта, като че ли отлетя във въздуха.

И Йоан прослави Божия промисъл и домостроителство заради тази присъда.

А истинският Христов приятел Лазар, поведен към мястото за изпълнение на присъдата, молеше от срещаните християни прошка. Агаряните пък не преставаха по целия път да го скланят да се потурчи. А той се подиграваше на тяхната несмисленост и казваше:

- Нека тъй да бъде! Сега след малко ще видите! (Това чули някои християни и като не разбрали, че той говори подигравателно, много се смутили).

Но когато стигнаха на определеното място, той отново показа своето божествено убеждение, като изповяда Христа дръзновено. И християните се възрадваха твърде много и прославиха Бога, а агаряните се огорчиха и получиха вечен позор, защото наистина останаха удивени от храбростта и мъжеството на мъченика. Понеже Лазар виждаше как никой от неверните не се осмелява да му метне въжето на шията, а принуждаваха християните да го сторят, които пък по никой начин не се съгласяваха да станат палачи на мъченика; та казвам, като гледаше това, светецът, за да освободи християните от това насилие, сам този храбрец с видима радост метна примката на шията си със своите благословени ръце, и като стъпи на един кош, увисна на бесилото. И така славно предаде в Божиите ръце своята свята душа на 23 април 1802 г., на възраст около 28 години.

Присъствуващите християни забелязаха и говореха с недоумение и удивление за това, как светите му мощи три пъти се вдигнаха и спуснаха с въжето без човешка ръка, като че ли се снемаше и качваше някакво кандило. После остана на бесилото неподвижен до вечерта, с лице обърнато на запад, и сутринта - все така, докато изгря слънцето. А когато слънцето изгря, той неочаквано се обърна и погледна към него. Това привлече вниманието дори на агаряните, ала те сметнаха, че е знамение мъртвецът да стои едно денонощие обърнат на запад и после внезапно да се обърне на изток, затова веднага го обърнаха и завъртяха на запад. Но тозчас (о, чудо!) той пак се обърна с лице на изток. Нечестивите пак го завъртяха към запад, но мъченикът отново се извърна към изток. И туй стана не само веднъж, и дваж, и триж, но много пъти. Затова един турчин, като почна да негодува и да ругае светеца, рече:

- Ината, който имаше като беше жив, има го и мъртъв!

И взе нож, проклетият, та удари светите мощи посред глезена и веднага свръхестествено изтече малко кръв от тялото му, мъртво вече тридесет и три часа. От нея взе с памук един християнин и като помаза един свой родственик, който имаше дълговременна и неизлечима болест, излекува го чрез благодатта на св. мъченик Лазар. Св. мощи останаха обесени, обърнати към изток, с отворени очи, гледащи надолу към земята. И не само никое от свикналите да налитат на мъртви тела животни, но дори муха, нито някоя друга живинка, не се приближи до тях.

От историите на древните и нови мъченици виждаме как мъчителите са показвали своята ярост към мъченическите мощи и след смъртта на Христовите страдалци. Така и новият мъчител стори едно нечувано, но и съвсем смешно безумие: понеже му хрумна, че християните ще се покланят на мощите на светеца, затова този най-безразсъден човек не позволи да ги снемат от бесилото и да ги погребат в земята. Но желаеше и настояваше, противно на другите агаряни, да ги остави на въжето, докато се разложат напълно и сами паднат на земята, та тогава - казваше - нека му се покланят християните като на светец. Ала по онова време там се случи един царски човек, който беше разумен, прецени неговото безумие и му обясни, че колкото повече тялото стои там, толкова Лазар ще бъде прославен като победител, а те - посрамени като победени. И така едва го убеди да заповяда на християните да го погребат.

Всичко това за добропобедния мъченик Лазар и неговите свети мощи ни разказа непосредствено от живото предание, както са засвидетелствували пред него очевидци, дошлият на остров Хиос всепреподобен йеромонах Авксентий, човек благоразумен и любознателен, голям ревнител и любител на мъчениците, достоен за похвала, който, като предстоятел на тамошната църква, изследвал всичко точно. Наред с другото ми каза и това: "Учудвах се на мекотата, която имат неговите свети мощи. Познавам други мощи, които остават твърди и съвсем негъвкави. А на благословения Лазар развързах ръцете, които бяха вързани назад, и ги скръстих върху гърдите му без труд, като че ли беше издъхнал в същия миг. Също затворих очите му и така го погребах."

След това отец Авксентий заминал от онова място, а светите мощи останали в земята, докато Бог благоволил да ги открие по следния начин... Някакви земеделци отишли да погребат друг покойник и без да знаят за гроба на мъченика, отворили тъкмо него. И веднага оттам излязло чудно и неизказано благоухание. Съобщили това в селото, притекли се благочестиви християни, които били отбелязали мястото на гроба, и като познали мъченическите мощи, пренесли ги в църквата и по съвета на един светогорец от монастира Пантократор, ги поставили под светата трапеза в олтара за слава на Бога, прославян в Своите светци.

Жития на светиите

КАНОН ПЕРВЫЙ ВЕЛИКОМУЧЕНИКУ ГЕОРГИЮ ПОБЕДОНОСЦУ

глас 2

Творение кира Феофана

Песнь 1

Ирмос: Во глубине постла иногда фараонитское всевоинство преоруженная сила, воплощшееся же Слово всезлобный грех потребило есть, препрославленный Господь, славно бо прославися.

Теплою верою и любовию призывающия тя, мучениче Христов, венценосче Георгие, предстоя всесветел честному престолу всеми Владущаго, твоими молитвами и предстательствы сохрани.

Благородно возделание Христу был еси, Георгие, мученическими возделан деянии, и, яко богатство преславно, в Небесных тя сокровищах положи Подвигоположник, яко преизящне храбрствовавшаго.

Твердо и терпеливно устремился еси, самозван, к подвигом, преблаженне Георгие, и, низложив свирепое мучителей ополчение, молитвенник о всех, призывающих тя, был еси.

Блаженную, славне, жизнь ныне восприем, во Христе сокровенную, Георгие, о нейже подвизался еси до крове, верою поющим тя моли спастися от всякаго, страстотерпче, обстояния.

Богородичен: Небо была еси словесное, Слово Небесное в Твоей утробе, Богомати, вмещшая, Имже вся быша: Небо же, и земля, и яже вышше сих. Темже со дерзновением моли спасти поющия Тя.

Песнь 3

Ирмос: Процвела есть пустыня, яко крин, Господи, языческая неплодящая, Церковь, пришествием Твоим, в нейже утвердися мое сердце.

Венцем страдания сияя, славне, благочестно призывающии тя моли Избавителя и Бога от всякия нужды, блаженне, избавити.

Богатыми просвещаемь сиянии, премудре, мрачную отжени печаль и мглу страстей от нас, верою восхваляющих тя.

Надеждею утверждаемь и любовию, верою же ограждься, Георгие, и силою укреплься Христовою, идольскую прелесть низвергл еси.

Богородичен: Просвещшаго концы, Пречистая, родила еси с плотию Безплотнаго и прежде всех Отцу Собезначальна, темже Тя, Богородицу, вернии, чтим.

Седален, глас 8.

Благочестия образы мужески храбрствуя, нечестия прелесть низложив, мучениче, попрал еси врага шатания и, Божественным желанием присно разгараемь, мучителей угасил еси безбожное сверепство. Темже достойно возмездие мук приял еси венец и подаеши исцеления верою притекающим. Страстотерпче Георгие, моли Христа Бога согрешений оставление даровати празднующим любовию святую память твою.

Песнь 4

Ирмос: Пришел еси от Девы не ходатай, ни Ангел, но Сам, Господи, воплощься, и спасл еси всего мя, человека. Тем зову Ти: слава силе Твоей, Господи.

Поем твоя подвиги, преблаженне Георгие, имиже разсыпал еси идольския службы, всю же упразднил еси демонскую прелесть, преславне.

Утиши напастей и бед смущение и всякое наветие злое демонов отжени от поющих тя, Христова воина, досточудне.

Возсиял еси, яко звезда светоносная, Георгие, душевною доблестию и твердостию веры прелесть мрачную отгоня и спасая поющия тя.

Богородичен: Спасение существенное, Дево, родила еси, богатством благости и естественною благостынею спасающее человека и истлевший образ назидающее.

Песнь 5

Ирмос: Просвещение во тьме лежащих, спасение отчаянных, Христе, Спасе мой, к Тебе утренюю, Царю мира, просвети мя сиянием Твоим: иного бо, разве Тебе, бога не знаю.

Мученическое дерзновение яко имея ко Владыце, проси усердно спасения тя поющим, душевных недуг изменяя твоими мольбами, мучениче страстоносче, преблаженне Георгие.

Со Ангельскими ликуя, яко мученик, ликостоянии и безсмертныя и блаженныя, венценосче, насыщаяся славы, покрову твоему прибегающая всякаго треволнения и бури исхити.

Избави нас от всякия нужды, яко Милостив, греховное и бедное отгоня многоразличное смущение, Георгия Твоего угодника молитвы, Христе, приемля.

Богородичен: Долг праматере Евы, Богомати, отдала еси, плотию бо обложила еси из Тебе рожденна Спаса мира. Темже Тя вси блажим, обрадованная Дево Всенепорочная.

Песнь 6

Ирмос: В бездне греховней валяяся, неизследную милосердия Твоего призываю бездну: от тли, Боже, мя возведи.

Паче естества, и слова, и помысла доблести твоея храбрствования, непрестанно певаема, преблаженне мучениче Георгие.

Воинству Небесному собеседник, блаженне, быв и Божественное явление елико достижно зря, тя верою чтущия спасай.

Всеми образы Богу возложен и блистания чудес приемля, дарования требующим раздаваеши, преблаженне Георгие.

Богородичен: Ныне к Тебе прибегаю, Пречистая, спаси мя молитвами Твоими и соблюди: елико бо хощеши, можеши, яко Мати Всемогущаго.

Кондак, глас 4.

Возделан от Бога, показался еси благочестия делатель честнейший, добродетелей рукояти собрав себе: сеяв бо в слезах, веселием жнеши, страдальчествовав же кровию, Христа приял еси и молитвами, святе, твоими всем подаеши прегрешений прощение.

Икос:

За мирский живот душу свою положившаго, Христа Царя желая, воин тщится умрети за Него, ревность же велию Божественную в сердцы имея, себе самого приведе. Того убо и мы вси, Божественнаго Георгия, яко тепла предстателя воспоим верою, яко славнаго суща Христова раба, подобящася яве своему Владыце и всякому молящуся приходяща: спешит бо присно и молит Спаса всем подати согрешений прощение.

Песнь 7

Ирмос: Богопротивное веление беззаконнующаго мучителя высок пламень вознесло есть, Христос же простре Богочестивым отроком росу духовную, Сый благословен и препрославлен.

Твоему подобяся, мучениче, Владыце, волею потекл еси к подвигом, славне, и, победу взем, Церкве Христовы хранитель был еси: Сию присно сохраняй предстательством твоим.

Яко мученик непобедим яко страдалец, яко неодоленный веры поборник, ныне столп непоколебим восхваляющим тя, премудре Георгие, буди, ограждая молитвами твоими.

Мудре земледелав Божественное семя, и сие умножил еси, кровей твоих теченьми напоив, блаженне, и болезней тщанием, и различными ранами, имиже сверепство мучителей угасил еси.

Богородичен: Дева пребыла еси и по рождестве, Бога бо родила еси, питающаго всяческая, за неизреченную милость и милосердие многое Человека бывшаго, Чистая, Егоже ныне моли спастися всем нам.

Песнь 8

Ирмос: Пещь иногда огненная в Вавилоне действа разделяше, Божиим велением халдеи опаляющая, верныя же орошающая, поющия: благословите, вся дела Господня, Господа.

Поток лютых страстей же и бед, и мятежнаго обстояния, и болезней падения, и демонов козни, и злочестивых стремления укроти твоими молитвами, венценосче Георгие.

Весь светом, блаженне, Троическим чисто облистаемь, яко мученик непобедим, яко благочестия поборник, яко победитель Боговенчанен, спаси, Небесный жителю, тя чтущия молитвами твоими.

Венцем разумным различно украшен, и Царствия диадимою, и скиптром удобрен, и багряницею обложен, твоею обагрен кровию, блаженне, сцарствуеши Царю сил.

Богородичен: От Отца, безлетно Рожденнаго и прежде век возсиявша, всяческая сотворшаго, видимая же и невидимая, Дево Мати, родила еси. Темже Тя, Богородицу, вси языцы, славим.

Песнь 9

Ирмос: Безначальна Родителя Сын, Бог и Господь, воплощся от Девы, нам явися омраченная просветити, собрати расточенная. Тем Всепетую Богородицу величаем.

Непрестанно Господа моли о нас, поющих тя, блаженне, яко Христова мученика, яко победивша мучителя, яко лукавых духов отгонителя, яко хранителя неусыпна, яко заступника непостыдна.

Страданий воздаяния богатно тебе дарова всех Владыка, Емуже предстоя со дерзновением, преблаженне, мученическим и с веселием, призывающия тя, объемь, сохрани.

Земля тя сокры, и Небо прият, и отверзеся тебе дверь райская яве, в немже радостно, страстотерпче, ликуя и играя, верно поющия тя твоими молитвами соблюди.

Богородичен: Тя свидения сень прообрази, Пречистая, в нейже скрижали, и стамна, и златый кивот: якоже бо оная, тако и Ты Безначальное Слово во утробе вместила еси, Богородице, воплощаемо.

Светилен

Весна нам возсия, светлое Владычнее и Божественное Воскресение, к Небесней пасце от земли нас пресылая, с неюже просиявает всеславнаго мученика Георгия память светозарная, юже светло совершим, да Божественныя сподобимся благодати от Христа Спаса.

КАНОН ВТОРОЙ ВЕЛИКОМУЧЕНИКУ ГЕОРГИЮ ПОБЕДОНОСЦУ

глас 4

Песнь 1

Ирмос: Лицы израильтестии, невлажными стопами понт Чермный и влажную глубину прогнавше, всадники тристаты, враги, видяще в ней погружены, с веселием пояху: поим Богу нашему, яко прославися.

Страданий священных скончал еси течение, и, к Небеси идый, нетленен венценосец показался еси, благоцветущ, Георгие, явлься путник, и со Ангелы ликуеши: поим Богу нашему, яко прославися.

Потом благих еще боля, премирным явился еси ликом, искапая, Безплотных чины плотскими, Георгие, удивил еси Божественными страдании. С сими ликуя, зовеши: поим Богу нашему, яко прославися.

Богородичен: Жезл Ааронов прозябший, иже от Иессея проображаше израстший корень, Тя, Пречистую, цвет миру возсиявшую, Бога воплощенна, Егоже о нас молящи не престай, Приснодево, прибегающих к Тебе.

Песнь 3

Ирмос: Яко неплоды, роди от язык Церковь, и многое в чадех изнеможе сонмище, чудному Богу нашему возопиим: Свят еси, Господи.

Тихо раздал еси нищим богатство и, умастився елеем любве, телом и душею страдальчески, Георгие, мучителя вкупе победил еси.

Утвердився благодатию и огнем распалаемь ревности, не вопрошающим явился еси, обрелся еси не ищущим, по Христе, Георгие, гневаяся на лесть идольскую.

Богородичен: Яко носиши на руку, Марие, и от сосцу питаеши Питающаго всякое дыхание, Егоже, Богородице, чтуще, проповедаем. Молися Ему, Чистая, о всех нас.

Седален, глас 8.

Благочестия образы мужески храбрствуя, нечестия прелесть низложив, мучениче, попрал еси врага шатания и, Божественным желанием присно разгараемь, мучителей угасил еси безбожное сверепство. Темже достойно возмездие мук приял еси венец и подаеши исцеления верою притекающим. Страстотерпче Георгие, моли Христа Бога согрешений оставление даровати празднующим любовию святую память твою.

Песнь 4

Ирмос: Услышах Твое, Христе, воистину преславное: яко Безсмертен сый Бог уподобися смертным человеком и пребысть, еже бе, и того ради Твою славлю силу.

Ужас пред судища мучителей извествоваше неразсудна сказания словес твоея мудрости, Георгие, Христос же неведущим Бог познавашеся.

Словом веры Христовы, Георгие премудре, мудрецем сплетения разрешил еси басней скверных, страстей же боги делатели поругал еси, Троице поборниче.

Услышавше, слухом словес твоих мучителие посрамишася, ты бо, богом их ругаяся, смех показовал еси, Христа Бога проповедуя, плотию распята, и упразднивша прелесть душегубную.

Богородичен: Тебе, Приснодевую и воистину едину Богородицу, славим, Юже прообразоваше Боговидцу Моисею неопально, Пречистая, купина, огню примесившаяся.

Песнь 5

Ирмос: Просвещение Твое, Господи, низпосли нам и от мглы прегрешений разреши ны, Блаже, Твой мир даруяй.

Страдальчески, Георгие, сплетаяся, винам различныя прелести мужески противяся, мира же наг, державу отъял еси лютаго миродержца.

Оградився, Георгие, оружием Креста, надеждею веры, любовию державною притупил еси остроту и все оружие лютаго борца.

Богородичен: Мучителей разум девственное посрами чрево: Младенец бо язву аспидную душегубную испыта рукою и, отступника гордаго низложив, верным под нозе покори.

Песнь 6

Ирмос: Возопи, прообразуя погребение тридневное, пророк Иона, в ките моляся: от тли избави мя, Иисусе, Царю сил.

Возопил еси со дерзновением к Зиждителю, Георгие: не предаждь беззаконным раба Твоего, но крепость ми подаждь разорити их шатание.

Небрег о мучительных сосудех, Георгие, на подвиги волею мужески притекл еси и почестными победами от Христа Бога венчался еси.

По искушении добродетели твоея, к чудеси, Георгие, преложше прещение, льстивнии мучители, Егоже проповедал еси, Животодавца Христа, удивишася.

Богородичен: Древле убо прельсти мя змий и умори мя праматерию моею Евою; ныне же, Чистая, Тобою Создавый мя из истления воззва.

Кондак, глас 4.

Возделан от Бога, показался еси благочестия делатель честнейший, добродетелей рукояти собрав себе: сеяв бо в слезах, веселием жнеши, страдальчествовав же кровию, Христа приял еси и молитвами, святе, твоими всем подаеши прегрешений прощение.

Икос:

За мирский живот душу свою положившаго, Христа Царя желая, воин тщится умрети за Него, ревность же велию Божественную в сердцы имея, себе самого приведе. Того убо и мы вси, Божественнаго Георгия, яко тепла предстателя воспоим верою, яко славнаго суща Христова раба, подобящася яве своему Владыце и всякому молящуся приходяща: спешит бо присно и молит Спаса всем подати согрешений прощение.

Песнь 7

Ирмос: Авраамстии иногда в Вавилоне отроцы пещный пламень попраша, песньми взывающе: отец наших Боже, благословен еси.

Одержащую видя идольскую лесть, благочестия распалаемь ревностию, Георгие, к подвигом тебе отдал еси, преблаженне, вопия: отец наших Боже, благословен еси.

Проповедуя явился еси гонимую веру, мглу же, прелести обличая, Георгие, глаголал еси: отец наших Боже, благословен еси.

Из корене посекл еси прелесть и возделал еси веру, благочестием большую, Георгие, радовался еси, глаголя: отец наших Боже, благословен еси.

Богородичен: Превышши тварей всех еси, яко Творца рождши и Господа. Темже Ти вопию, Богородице: Благословенная, Господь сил с Тобою.

Песнь 8

Ирмос: Радующеся по осуждении мучительском отроцы, яко да не богом скверным послужат всем, но живому Богу, на огнь дерзнуша, от Ангела же орошаеми, песнь пояху: дела Господня, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Духом укрепляемь, о оружных болезнех небрегл еси, яко не глухим идолом хвалу посылаеши, но Христу Богу, к Немуже любезну стяжав, Георгие, веру, глаголал еси: дела Господня, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Яко не сущу временную непщуя красоту, различная озлобления подъял еси, Георгие, радуяся надеждею Божественныя жизни, о страшнем же раздроблении небрег, твердостию души глаголал еси: дела Господня, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Разсекаемо медными сосуды твое тело, острыми ножи по единому уду раздробляемо видя, вжиляемь душею: будущей славе недостойны нынешния муки,— глаголал еси: дела Господня, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Богородичен: От ребра Адамова Создавый Тя от Твоего девства воплотися, Иже всех Господь, Егоже поюще, вопием: вся дела, благословите, пойте Господа и превозносите во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: От земнородных рождшися и Творца рождшая, наша похвало, Богородице Чистая, Тя, яко владычествующую тварьми, величаем.

Священнии воспевают, царие восхваляют, и людие твоих страданий хвалу возвещают, мучениче Георгие. Темже тя вси ублажаем.

Воспеша вся Небесныя силы подвиги твоя, ты бо, пожерся, Богу благоугодил еси, мучениче Георгие. Темже тя вси ублажаем.

Богородичен: От земнородных возрастши и Зиждителя рождши, радуйся, наша похвало, Богородице Чистая, Тя, яко обладающую тварьми, величаем.

Светилен

Весна нам возсия, светлое Владычнее и Божественное Воскресение, к Небесней пасце от земли нас пресылая, с неюже просиявает всеславнаго мученика Георгия память светозарная, юже светло совершим, да Божественныя сподобимся благодати от Христа Спаса.

АКАФИСТ СВЯТОМУ ВЕЛИКОМУЧЕНИКУ ГЕОРГИЮ ПОБЕДОНОСЦУ

Кондак 1

Взбра́нному воево́де и Победоно́сцу Гео́ргию соста́вим по­хва­лу́, я́ко хо­да́­таю на́­ше­му и ско́рому помо́щнику: ты же, свя­ты́й ве­ли­ко­му́­че­ни­че, я́ко име́яй дерз­но­ве́­ние ко Го́с­по­ду, от вся́­ких нас бед сво­бо­ди́, да зо­ве́м ти:

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Икос 1

А́н­ге­лов Тво­ре́ц и всея́ тва́­ри Соде́тель, яви́­вый тя Це́рк­ви Свое́й ве́­ры побо́рника и за ве́­ру непобеди́маго страстоте́рпца, внуша́ет нам за по́д­ви­ги страда́ний тво­и́х восхваля́ти тя, свя́­те Гео́ргие, си́­це:

Ра́­дуй­ся, до кон­ца́ Иису́­са Сы́­на Бо́­жия воз­лю­би́­вый; ра́­дуй­ся, за и́мя Его́ с лю­бо́­вию ду́­шу свою́ по­ло­жи́­вый.

Ра́­дуй­ся, ис­по­ве́д­ни­че, от Бо́­га при́званный; ра́­дуй­ся, подви́жниче, Бо́­жиею бла­го­да́­тию про­сла́в­лен­ный.

Ра́­дуй­ся, А́н­ге­лов сожи́телю; ра́­дуй­ся, про­ро́­ков равностоя́телю.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 2

Ви́­дя гоне́ние не­чес­ти́­вых на христиа́ны, не убоя́лся еси́ ко́з­ни их и мучи́тельства, бо­го­му́д­ре, но я́ко до́б­рый во́ин Хрис­то́в, вся своя́ ни́щим разда́в, во́­лею поте́кл еси́ на сове́т их непра́ведный, Хри­сту́ вож­дю́ и Бо́­гу сво­ему́ поя́: Алли­лу́иа.

Икос 2

Разу́мно уразуме́в Еди́­на­го Бо́­га, в Трие́х Ипоста́сех боголе́пно покланя́емаго, тве́рдым умо́м испове́дал еси́ Его́ на собо́рищи не­чес­ти́­вых и та́­ко обличи́л еси́ безу́мнаго ца­ря́ безу́мное по­кло­не́­ние тва́­ри. Се­го́ ра́­ди за твое́ высо́кое любому́дрие при­ими́ от нас, Гео́ргие, усе́рдныя похвалы́:

Ра́­дуй­ся, Еди́­на­го и́с­тин­на­го Бо́­га про­по­ве́д­ни­че; ра́­дуй­ся, Пре­свя­ты́я Тро́ицы ве́р­ный за­щи́т­ни­че.

Ра́­дуй­ся, ве́­лию пра­во­сла́в­на­го испове́дания та́й­ну неве́рным показа́вый; ра́­дуй­ся, и́дольскаго слу­же́­ния пре́­лесть обличи́вый.

Ра́­дуй­ся, ри́торе Бо́­жий; ра́­дуй­ся, ви­ти́е, пре­му́д­ро­сти ис­по́л­нен­ный.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 3

Си́­ла Бо́­жия, про­све­ща́ю­щая вся́­ка­го че­ло­ве́­ка, гряду́щаго в мир, и в темни́це тя стра́ждущаго посети́ла есть, смиренному́дре Гео́ргие: по­не́­же ты вся жи­тия́ се­го́ тле́н­ная, я́ко уме́ты пре­зре́в, еди́­но­му Хри­сту́ прилепи́лся еси́, да за и́мя Его́ до́б­ре во́инствовав, сподо́бишися Тому́ со А́н­ге­лы веч­но вос­пе­ва́­ти: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́я ум и се́рд­це, Ду́­хом Свя­ты́м озаре́нныя, ты по внуше́нию Его́ поревнова́л еси́ подвиза́тися за и́мя Хрис­то́­во, до кро́­ве стоя́ бо му́жественно в ве́­ре, обличи́л еси́ вознесе́нную не­чес­ти́­ва­го со­бо́­ри­ща горды́ню. Се­го́ ра́­ди хва́­лим тя, всему́дре Гео́ргие, си́­це:

Ра́­дуй­ся, щи́­те, воздви́гнутый на охране́ние бла­го­че́с­тия; ра́­дуй­ся, ме­чу́, подъя́тый на посече́ние не­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, сто́л­пе ве́­ры; ра́­дуй­ся, сте­но́ и утвер­жде́­ние Хри­сто́­вы Це́рк­ви.

Ра́­дуй­ся, ве́р­ных удо­бре́­ние; ра́­дуй­ся, не­ве́р­ных страх и посрамле́ние.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 4

Безу́мный му­чи́­тель, ды́шащий на тя уби́йством, стра­сто­те́рп­че Гео́ргие, жа́ждал бо кро́­ве твоея́, я́ко пес а́лчный, повелева́я распя́ти на колесе́ те́­ло твое́ и зле́йшим му́кам преда́ти; ты же, возмога́я о Го́с­по­де, с тве́рдым упова́нием к Бо́­гу взы­ва́л еси́: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́­шав­ше от те­бе́ Диоклетиа́н и жре­цы́ и́дольс­тии словеса́ пре­му́д­ро­сти, распыха́хуся на тя зло́бою, па́­че же ег­да́ рекл еси́: «О, ца­рю́ мучи́телю! Почто́ мя всу́е истязу́еши? Мне бо е́же жи́ти, Хрис­то́с, и е́же умре́ти, приобре́тение. Тру́дно ти есть про­ти́­ву рожна́ пра́ти». Се­го́ ра́­ди мы взы­ва́­ем ти, великоимени́те Гео́ргие, си́­це:

Ра́­дуй­ся, за му́жественное ис­по­ве́­да­ние ве́­ры на колесе́ кровь свою́ пролия́вый; ра́­дуй­ся, кро́­вию свое́ю торжество́ ве́­ры возвели́чивый.

Ра́­дуй­ся, Апо́с­то­лов соревни́телю; ра́­дуй­ся, во́льным Хри­сто́­вым Стра­сте́м под­ра­жа́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, по­бо́р­ни­че ве́­ры не­по­ко­ле­би́­мый; ра́­дуй­ся, стра­сто­те́рп­че, адама́нта тверде́йший.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 5

Боготе́чной звез­де́ по­до́­бен был еси́ Гео́ргие, чуде́сным бо от А́н­ге­ла исцеле́нием и ви́димым от ко­ле­са́ отреше́нием научи́л еси́ не­ве́р­ных ве́ровати в Тро́ицу Единосу́щную и Той ку́п­но с то­бо́ю вос­пе­ва́­ти: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́деша наро́ди чу­де­са́ си́­лы Бо́­жия, я́ве на те­бе́ быва́емыя, с кро́тостию уче́ние Хрис­то́­во от те­бе́ прия́ша и возо­пи́­ша, гла­го́­лю­ще: «Вои́стину вели́к Бог христиа́нский!» Се­го́ ра́­ди и мы, восхваля́я тя, достосла́вне Гео́ргие, взы­ва́­ем си́­це:

Ра́­дуй­ся, светоно́сным спа­се́­ния сло́­вом тьму не­ве́­рия раз­гна́­вый; ра́­дуй­ся, му́­че­ни­чес­ким ве́­ры испове́данием не­ве́р­ныя ко Хри­сту́ обрати́вый.

Ра́­дуй­ся, легио́ны во́­ин­ов зем­ны́х в не­бе́с­ное во́инство предводя́й; ра́­дуй­ся, я́ко во́ин Хрис­то́в с небе́сными во́и пре­бы­ва́яй.

Ра́­дуй­ся, ратобо́рцев сла́­во; ра́­дуй­ся, пресве́тлаго му́ченическаго ли́­ка кра­со­то́.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 6

Пропове́дником и́с­ти­ны, духоно́сным Апо́с­то­лом поревнова́в, кресто́м ми́­ру распя́лся еси́, стра­сто­те́рп­че; се бо, я́ко Ио́на во чре́­во ки́тово, в пещь нерастворе́нныя и́звести стремгла́в вве́р­жен был еси́, да просла́вится те­бе́ ра́­ди ди́вный во свя­ты́х Гос­по́дь, Ему́­же ты и в ро́ве изве́стнем, я́ко во хра́­ме сла́­вы, у́мно взы­ва́л еси́: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́вый в тридне́вном Сво­е́м от гро́­ба воста́нии всеси́льный а́да и сме́р­ти Победи́тель Иису́с спа­се́ тя от а́дова истле́ния, стра­сто­те́рп­че Гео́ргие: по трие́х бо днех обрето́ша тя в и́звести жи́ва и в воздея́нии рук пою́ща Бо́­га; се­го́ ра́­ди вельми́ пристра́шни бы́ша и ужасо́шася. Мы же, ра́дующеся, воспису́ем ти побе́дную песнь:

Ра́­дуй­ся, позо́рным в и́звестный ров низверже́нием, вознесе́нную диа́вола горды́ню низложи́вый; ра́­дуй­ся, ди́вным от Бо́­га спасе́нием зве́рство му­чи́­те­лей по­бе­ди́­вый.

Ра́­дуй­ся, я́ко незло́бив сый, за твори́вших ти напа́сть моли́лся еси́, я́ко за благотво́рцев; ра́­дуй­ся, я́ко о обраще́нии их, я́ко же Па́­вел о евре́ех, боле́зновал еси́.

Ра́­дуй­ся, му́­жу же­ла́­ний; ра́­дуй­ся, со­су́­де из­бра́н­ный.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 7

Хо­тя́й вся́чески улови́ти се́рд­це твое́ к пре́­лес­ти и́дол, не­чес­ти́­вый му­чи́­тель умышля́ет прельсти́ти тя волшебными чарова́нии; ты же, богоизбра́нне, с Дави́дом восклица́я: «О Бо́­зе спа­се́­ние мое́ и сла́­ва моя́», ве́р­но Тому́ пел еси́: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́вое по­ка­за́ зло лука́вый о́ный сатаны́ служи́тель Диоклетиа́н, ег­да́ в безу́мной свое́й ко и́долом ре́вности по­ве­ле́ напои́ти тя, Гео́ргие, я́дом; ты же ис­по́л­нен сый ве́­ры и упова́ния, а́ще и сме́ртное испи́л, оба́­че без вре́да пребы́л еси́, богохва́льне, те́м­же и мы во­пи­е́м ти:

Ра́­дуй­ся, я́ко во упова́нии на Бо́­га Жи́ва не посрами́лся еси́; ра́­дуй­ся, я́ко мучи́теля нивочто́же вме­ни́л еси́.

Ра́­дуй­ся, бесо́в отгна́телю; ра́­дуй­ся, волше́бныя ко́з­ни разруши́телю.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю ди́вен Бог во свя­ты́х Сво­и́х явля́­ет­ся; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю бла­го­че́ст­но и́мя Хрис­то́­во прославля́ется.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 8

Стра́нный и стра́шный сове́т бысть от не́коего волхва́ нечести́вому ца­рю́, да повели́т ти, в доказа́тельство пра́вости ве́­ры Хри­сто́­вой, сло́­вом воскреси́ти ме́ртваго; ты же, Гео́ргие, ни­что́же сумня́ся, воспева́л еси́ Тому́, И́же несть Бог ме́рт­вых, но Бог жи­вы́х: Алли­лу́иа.

Икос 8

Всежела́нный и Сладча́йший Иису́с, Его́­же ты все́ю ду­ше́ю и всем се́рд­цем возлюби́л еси́, все­бла­же́н­не Гео́ргие, слы́­ша те́п­лое ве́­ры твоея́ мо­ле́­ние, вско́ре по­ве­ле́ по сло́­ву тво­ему́ воскре́снути ме́ртвому, прославле́ния ра́­ди И́мени Сво­его́ и ве́р­ных утвержде́ния, неве́рным же и ослепле́нным на удив­ле́­ние и бо­го­позна́ние. Се­го́ ра́­ди по до́лгу во­пи­е́м ти:

Ра́­дуй­ся, я́ко Гос­по́дь сил ди́в­ная на те­бе́ яви́л есть; ра́­дуй­ся, я́ко ме́ртваго то­бо́ю от гро́­ба вос­кре­си́л есть.

Ра́­дуй­ся, ослепле́нному волхву́ у́мное про­зре́­ние ве́­ры да­ро­ва́­вый; ра́­дуй­ся, мно́гим, Хри­ста́ ра́­ди пострада́вшим, во свя­та́я свя­ты́х путь показа́вый.

Ра́­дуй­ся, Ри́ма удив­ле́­ние; ра́­дуй­ся, хри­сти­а́н­ска­го ро́­да возвыше́ние.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 9

Вси А́нгели восхвали́ша Бо́­га, да­ро­ва́в­ша­го ти та­ко­во́е му́жество, Гео́ргие, я́ко и в темни́чном заточе́нии не престава́л еси́ моли́твенно бо́дрствовати. Се­го́ ра́­ди, я́ко ве­ли́­кий таи́нник Бо́­жия бла­го­да́­ти, удосто́ился еси́ ви́дети в виде́нии Го́с­по­да, вен­це́м не­тле́­ния гла­ву́ твою́ венча́юща, да и мы с то­бо́ю во­пи­е́м: Алли­лу́иа.

Икос 9

Вити́и мно­го­ве­ща́н­нии ри́торскими свои́ми язы́ки не воз­мо́­гут изрещи́ те­бе́ досто́йныя хвалы́, Гео́ргие, мно́гих ра́­ди тво­и́х по́двигов и бо­ле́з­ней, и́хже за Хри­ста́ и Це́р­ковь подъ­я́л еси́ во́­лею. Се­го́ ра́­ди и мы, недоуме́я восхваля́ти тя по до­стоя́­нию, вос­пе­ва́­ем си́­це:

Ра́­дуй­ся, во́льным за Хри­ста́ и Це́р­ковь страда́нием ве́тхаго в се­бе́ Ада́ма распя́вый; ра́­дуй­ся, за до́блестное страда́ние ве­не́ц пра́в­ды от ру­ки́ Госпо́дни прия́вый.

Ра́­дуй­ся, пра́­ви­ло ре́вности благочести́выя; ра́­дуй­ся, о́б­ра­зе ни­ще­ты́ ду­хо́в­ныя.

Ра́­дуй­ся, я́ко не се­бе́, но Еди́­но­му Бо́­гу до́б­ре угоди́л еси́; ра́­дуй­ся, я́ко за Хри­ста́ на мно­го­об­раз­ныя сме́р­ти го­то́в был еси́.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 10

Спас­ти́ хо­тя́ ду́­ши во тьме идолослуже́ния погиба́ющих, боголю́бче Гео́ргие, ты, ревну́я, поревнова́л еси́, я́ко Илия́ по Бо́­зе: вшед бо во храм и́дольский, си́­лою Бо́­жиею разгна́л еси́ бе́сы, сокруши́л и́до­лы, посрами́л жре­цы́ и, я́ко победи́тель, не с че­ло­ве́­ки, но со А́н­ге­лы пел еси́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 10

Стены́ бесчу́вственнее окамене́нный се́рд­цем му­чи́­тель твой, Гео́ргие, не уразуме́ Бо́­га, я́ве то­бо́ю чудоде́йствующа, но до кон­ца́ пребы́л еси́, я́ко а́спид, затыка́яй у́ши свои́. Се­го́ ра́­ди по­ве­ле́ усещи́ тя на позо́рищи во гла­ву́, я́ко злоде́я; ты же, боле́знуя о по­ги́­бе­ли ду­ши́ его́, ра́­дост­но при­я́л еси́ кон­чи́­ну, за ню́же мы тя убла­жа́­ем лю­бо́­вию си́­це:

Ра́­дуй­ся, ве́­ру, на­де́ж­ду и лю­бы́ до кон­ца́ сохрани́вый; ра́­дуй­ся, во успе́нии тво­е́м мно́­гия и ве­ли́­кия чу­де­са́ сотвори́вый.

Ра́­дуй­ся, ору́­жи­ем бла­го­во­ле́­ния Бо́­жия вен­ча́н­ный на зем­ли́; ра́­дуй­ся, сла́­вою и велеле́пием укра­ше́н­ный на Не­бе­си́.

Ра́­дуй­ся, че­ло­ве́­че Бо́­жий; ра́­дуй­ся, до́б­рый во́и­не Хрис­то́в.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 11

Пе́­ние Пресвяте́й Тро́­ице па́­че ины́х возда́л еси́, свя­ты́й ве­ли­ко­му́­че­ни­че Гео́ргие, не сло́­вом то́­чию и умо́м, но жи­вы́м всего́ себя́ в же́ртву принесе́нием: подража́я бо распя́тому за ны непоро́чному А́гнцу Хри­сту́, положи́л еси́ ду́­шу свою́ за дру́ги своя́ во́­лею. Те́м­же у́бо а́ще недово́льни ес­мы к похвале́нию та­ко­вы́я твоея́ до́блести, бо́льше бо сея́ люб­ве́ ни­кто́­же и́мать, оба́­че благода́рни су́ще, по­е́м Ди́в­но­му во свя­ты́х: Алли­лу́иа.

Икос 11

Светоприе́мный свети́льник и́с­тин­на­го Све́­та су́­щим на зем­ли́ явля́е­ши­ся, богоизбра́нне Гео́ргие, просвеща́еши бо серд­ца́ ве́р­ных и к ра́зуму Боже́ственному вся наставля́еши, поуча́я и нас ве́село взыва́ти:

Ра́­дуй­ся, я́ко в пре­све́т­лых а́нгельских чер­то́­зех все­ля́е­ши­ся; ра́­дуй­ся, я́ко не в гада́нии, но ли­це́м к ли­цу́, Невече́рняго Тро́ичнаго Све́­та при­ча­ща́е­ши­ся.

Ра́­дуй­ся, ни́­щих пи­та́­те­лю и оби́­ди­мых за­щи́т­ни­че; ра́­дуй­ся, немощны́х вра­чу́ и ца­ре́й по­бо́р­ни­че.

Ра́­дуй­ся, правосла́вным во́ином во бра́нех спобо́рниче; ра́­дуй­ся, о спа­се́­нии гре́ш­ни­ков те́п­лый хо­да́­таю.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 12

Бла­го­да́ть, да́н­ную ти от Бо́­га, ве́­ду­ще, па́­мять твою́ пра́зднуем, ве­ли­ко­му́­че­ни­че Гео́ргие, и с усе́рдным мо­ле́­ни­ем к чудотво́рному о́б­ра­зу тво­ему́ притека́юще, твое́ю всеси́льною о Го́с­по­де по́­мо­щию, я́ко необори́мою стено́ю, огражда́емся. Се­го́ ра́­ди восхваля́я тя, усе́рд­но зо­ве́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 12

Сла́вную кон­чи́­ну твою́ пою́­ще, е́ю­же возвели́чился еси́, я́ко до́б­рый во́ин Хрис­то́в, мо́­лим тя, стра­сто­те́рп­че Гео́ргие: бу́­ди нам во всем ко бла́гу по­мо́щ­ни­че и услы́­ши ны, усе́рд­но взыва́ющих ти:

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю Це́р­ковь ве́р­ных просвеща́ется; ра́­дуй­ся, я́ко и́мя твое́ и между́ неве́рными прославля́ется.

Ра́­дуй­ся, ди́в­ная испове́дников сла́­во; ра́­дуй­ся, вы­со́­кая му́­че­ни­ков по­хва­ло́.

Ра́­дуй­ся, теле́с на́­ших це­ле́б­ни­че; ра́­дуй­ся, о ду­ша́х на́­ших мо­ли́т­вен­ни­че.

Ра́­дуй­ся, Гео́ргие, ве­ли́­кий По­бе­до­но́с­че.

Кондак 13

О, все­бла­же́н­ный и свя­ты́й ве­ли­ко­му́­че­ни­че Гео́ргие, при­ими́ сие́ на́­ше хва­ле́б­ное пе́­ние и из­ба́­ви нас от вся́­ка­го зла тво­и́м те́п­лым к Бо́­гу хо­да́­тай­ством, да с то­бо́ю вос­пе­ва́­ем: Алли­лу́иа.

Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м 1-й икос «А́н­ге­лов Тво­ре́ц…» и 1-й кондак «Взбра́нному воево́де …».

Мо­ли́т­ва пер­вая

Свя­ты́й, сла́в­ный и всехва́льный ве­ли­ко­му́­че­ни­че Гео́ргие! Собра́ннии в хра́­ме тво­е́м и пред ико́­ною твое́ю свя­тою покланя́ющиися лю́­дие, мо́­лим тя, изве́стный жела́ния на́­ше­го хо­да́­таю, мо­ли́ с на́­ми и о нас умоля́емаго от Сво­его́ бла­го­утро́­бия Бо́­га, да ми́лостивно услы́­шит нас, прося́щих Его́ благосты́ню, и не оста́вит вся на́­ша ко спа­се́­нию и жи­тию́ ну́ждная про­ше́­ния, и да́­ру­ет стра­не́ на́­шей побе́ду на со­про­ти́в­ныя; и па́­ки, при­па́­даю­ще, мо́­лим тя, свя­ты́й По­бе­до­но́с­че: укре­пи́ да́н­ною те­бе́ бла­го­да́­тию во бра́нех правосла́вное во́инство, разруши́ си́­лы востаю́щих вра­го́в, да постыдя́тся и посра́мятся, и де́р­зость их да сокруши́тся, и да уве́дят, я́ко мы име́ем Боже́ственную по́­мощь, и всем, в ско́р­би и обстоя́нии су́­щим, многомо́щное яви́ свое́ за­ступ­ле́­ние. Умо­ли́ Го́с­по­да Бо́­га, всея́ тва́­ри Созда́теля, из­ба́­ви­ти нас от ве́ч­на­го му­че́­ния, да про­сла­вля­ем От­ца́, и Сы́­на, и Свя­та́­го Ду́­ха и твое́ ис­по­ве́­ду­ем предста́тельство ны́­не, и при́с­но, и во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

Мо­ли́т­ва вто­рая

О, всехва́льный, свя­ты́й ве­ли­ко­му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Гео́ргие! При́­зри на ны ско́рою твое́ю по́­мо­щию и умо­ли́ Человеколю́бца Бо́­га, да не осу́дит нас, гре́ш­ных, по беззако́ниям на́­шим, но да сотвори́т с на́­ми по ве­ли­цей Свое́й ми́­лос­ти. Не пре́­зри мо­ле́­ния на́­ше­го, но ис­про­си́ нам у Хри­ста́ Бо́­га на́­ше­го ти́­хое и бо­го­угод­ное жи­тие́, здра́­вие же душе́вное и теле́сное, зем­ли́ плодоро́дие и во всем изо­би́­лие, и да не во зло обрати́м да́руемая нам то­бо́ю от Всеще́драго Бо́­га, но во сла́­ву свя­та́­го И́мени Его́ и в прославле́ние кре́пкаго тво­его́ за­ступ­ле́­ния, да по­да́ст Он стра­не́ на́­шей и все­му́ боголюби́вому во́­ин­ству на супоста́ты одо­ле́­ние и да укрепи́т непременя́емым ми́­ром и благослове́нием. Из­ря́д­нее же да огради́т нас свя­ты́х А́н­гел Сво­и́х опол­че­ни­ем, во е́же из­ба­ви­ти­ся нам по исхо́де на́­шем из жи­тия́ се­го́ от ко́з­ней лу­ка́­ва­го и тя́жких воз­душ­ных мыта́рств его́ и неосужде́нным пред­ста́­ти Пре­сто́­лу Го́с­по­да сла́­вы. Услы́­ши нас, стра­сто­те́рп­че Хрис­то́в Гео́ргие, и мо­ли́ за ны непреста́нно Триипоста́снаго Вла­ды́­ку всех Бо́­га, да бла­го­да́­тию Его́ и человеколю́бием, твое́ю же по́­мо­щию и заступле́нием обря́щем ми́­лость со А́н­ге­лы и Арха́нгелы и все́­ми свя­ты́­ми одесну́ю Правосу́днаго Судии́ ста́ти и Того́ вы́­ну сла́­ви­ти со От­це́м и Свя­ты́м Ду́­хом ны́­не, и при́с­но, и во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

 

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО