Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Януари ∇ 2022 ∇
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 25 януари е 12 януари 2022 по църковния календар
Голготски кръст

Света мъченица Татяна. Св. мъченик Петър Авесаламит. Св. мъченик Мертий. Св. Сава, Архиепископ Сръбски Прочети повече


1878г. е освободен Лозенград Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 04.05.2012 г. / 16:31:08 
Истинската история
На 14 септември 1860 г. в Свищов е роден българският герой-генерал от пехотата Димитър Гешов (1860 – 1922)
генерал от пехотата Димитър Гешов
Снимка на генерал от пехотата Димитър Гешов, направена през Първата световна война. Както подобава за всеки победоносен военачалник, той е със своите отличия, в това число и германски ''Железен кръст''

Този български военен герой още 17 годишен взема участие в Рускотурската война (1877 – 1878) като доброволец в 55-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в Орханийска 11-та пеша дружина.

Участва в Сръбско-българската война (1885) като ротен командир в 3-ти пехотен бдински полк и воюва при Брезник и Пирот. След войната командва 3-ти пехотен резервен и 4-ти пехотен плевенски полк. От 1903 г. е командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, с която воюва в Първата балканска война (1912 – 1913) в района на Родопите. През декември 1912 г. поема командването на 2-ра пехотна тракийска дивизия и се сражава при Сяр, Драма и Ксанти. По време на Втората балканска война (1913) ръководи действията на дивизията при Криволак, Неготин и Калиманци, а в Първата световна война (1915 – 1918) – при Криволак, Дойран и Фурка.

Български военачалник от много висока класа. Той е един от забравените български герои от Междусъюзническата война 1913г., в която като началник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия се сражава успешно срещу ''съюзниците-разбойници'' в Македония при Удово, Криволак и Кресна в Македония. Неговите победи над сърби и гърци в тази война изпъкват особено на фона на серията от предателства на масонската българска пета колона начело с „главнокомандващия“ хомосексуален илюминат Фердинанд.

В началото на войната генерал Д. Гешов разгромява сърбите при Удово, а при Криволак разбива цялата сръбска Тимошка дивизия. С победата си при Удово прекъсва комуникациите между сърби и гърци по линията Скопие-Солун. С победата си при Криволак на 21.06.1913 г. унищожава десния фланг на сръбските войски в Македония и създава условия за успешно настъпление към района на Тиквешко, където вече е вдигнато българско въстание против сръбския поробител. Предателите не му позволяват да пробив към въстаническия район. По време на Кресненската операция неговата 2-ра Тракийска дивизия действа като торнадо спрямо гръцките нашественици. За 3 дена боеве в сложен планински терен 2-ра Тракийска дивизия напредва на 15-18 км. в дълбочина на гръцката отбрана със среден темп на настъпление 5-6 км на ден и прекъсва пътя за отстъпление на гръцките войски през Пехчево. В кариерата си, която продължава и през Първата световна война, достигайки до командир на 1-ва българска армия в Битолско, Македония е побеждавал последователно турци през 1912-1913 г., сърби и гърци през 1913 г., англичани при Дойран в 1915 г. (първи преди ген. Хр. Чаръкчиев в 1916г. и ген. Владимир Вазов в 1917-1918) и накрая и французи.

От декември 1916 до декември 1917 г. командва 1-ва армия и отстоява позициите при Дойран и р. Вардар, след което е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област (1918 – 1919) и за инспектор на пограничните войски (1919). На 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата, а в края на годината е уволнен от армията.

Награди:

Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас

Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове

Народен орден „За военна заслуга“ II, III и IV степен на обикновена лента

Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие (1919)

Орден „За заслуга“ на военна лента

Германски орден „Железен кръст“ I и II степен

Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (22 март 1916)

Орден „Меджидие“, Османска империя (11 май 1917)

Сребърен орден „Лиякат“, Османска империя (4 октомври 1917)

 ↑