Събота пред Неделя Месопустна – общ помен за починалите пред Великия пост (Този pпомен е в събота пред Неделя Месопустна (Месни заговезни)). Прочети повече ТУК

Св. мъченик Трифон  Прочети повече ТУК

Предпразненство на Сретение Господне. Свети мъченик Трифон. Св. мъченица Перпетуя, светите Сатир, Ревокат, Саторнил, Секунд и св. Фелицитата. Св. преподобни Вендимиан, пустинник Витинийски Прочети повече

В поясненията към житието на свети равноапостолен Кирил Славянобългарски, написано от свети Димитрий Ростовски, има също много важно разяснение кои са хазарите, от където могат да се проследят важни моменти в българската история, свързани със древните земи, които сме населявали, СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК, КОЙТО СМЕ ГОВОРИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ГОВОРИМ, произхода ни от Ной, сина му Яфет и внука му Гамер, от древните кимери и скити, връзките ни с хазарите, готите И ХУНИТЕ:

"Козарите, които гърците наричали хазари, били известни под общото име СКИТИ. Те говореха СЛАВЯНСКИ ЕЗИК и живееха близо до Меотийското или Мъртво (Азотско) езеро (Азовско море – б.р.) , в което се влива река Дон, разделяща (в древността) Европа от Азия (ЗЕМИТЕ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ - б.р.). В тази страна ОТНАЧАЛО Е ЖИВЯЛО ПЛЕМЕТО на първия син на ЯФЕТ ГАМЕР, наречено ГЕМЕРИ, на гръцки КИМЕРИ и на руски кимбри, а от тях устието на Меотийското езеро, вливащо се в Понт Евксински (Черно море ), се наричал Кимерийския Босфор (където се е намирала старата българска столица Фанагория - б.р.). Когато кимерите отидоха в полунощните страни (на север) и се смесиха с различни народи, започнали там да се наричат ЛИТОВЦИ, ЖМУДИ, ГОТИ и др. Около Меотийското езеро едно от скитските племена по-късно получава името Козари (от река Козари). Това племе се размножи много и започна да живее на двата бряга на река Дон: в Азия - до Волга, която се влива в Каспийско или Хвалинско море, в Европа - до Днепър, който се влива в Черно море, и дори по-нататък - в Панония, но сега наричани с други имена: авари, ХУНИ и пр."

27.02 по еретическия, †   14 февруари по църковния календар -Св. равноапостолен Кирил Славянобългарски

Свети Аврамий Български. Стенопис от Успенския Княгинин манастир. гр. Владимир. XVII в.

Ето какво е записано по този въпрос в житието на свещеномъченик Аврамий Български: “След като Стара велика България на канас Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина (наречени после най-вероятно Ашкенази – б.р.), една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Есперих – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.  (в 730 г. владетелят им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им – б.р). Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.“

14.04 по еретическия, †  01 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Аврамий Български

Вижте цялата статия: ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ