Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Бог е в истината, а не в силата! - „ору́жием обы́дет тя и́стина Его́“ (Пс.90:4), „истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32). Целта ни е да пробудим заспалия Български Християнски Дух, който е подтиснат от лъжехристиянското еретическо духовенство, революционерите масони, фашистите, нацистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог в Света Троица, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ нами Богъ!   Верую
Юни ∇ 2025 ∇
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 15 юни е 02 юни 2025 по църковния календар
Кръст

1 Неделя след Света Троица- на Всички светии  Прочети повече ТУК

Свети Никифор Изповедник, патриарх Константинополски Прочети тук

Разпечатване на календара
Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
Лесно четене или печат 26.03.2012 г. / 14:27:46 
Родолюбие
На 26.03.1940г. умира Дан Колов

imageДан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец. И до днес той е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000), като от тях губи само няколко, които и до днес не е известно срещу кого, поради което се предполага, че всъщност са слухове, целящи да смалят величието му.

Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Заминава за САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години.

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“. В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън „Удушвача“ — идолът на японската борба — непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, и който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан - „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ или „Балканският лъв“.

Дан Колов пътува по всички континенти, побеждавайки включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи. Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите ѝ. където я е държал в жесток захват.

След 30 години в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Със състояние на милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него. Отдава дейността си на българския спорт и създава школи по борба като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.

Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза. 

 ↑