Понеделник след Петдесетница – ПРАЗНИК – Свети Дух  Прочети повече ТУК

Св. преподобни Михаил Изповедник. Св. преподобномъченик Михаил Черноризец. Намиране мощите на свети Леонтий. Св. преподобна Ефросиния, игумения Полоцка. Св. преподобни Паисий Галически Прочети повече

Някога имало една държава Стара Велика България, която била наследник на древна Скития и на Хунската империя, заедно с другата Българска държава – Идел Урал. Воините ѝ били с обръснати глави и с дълъг кичур коса. Тя владеела земите на днешна Украйна. Част от бойците със семействата си преминали река Дунав за да освободят своите събратя, поробени от гърците, като обединили „СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО, СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“ (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f - Anastasius Bibliothecarius) и създали Дунавска България. Другите българи останали по своите територии на север от Дунав, продължили битките с хазарите, като се съюзили и смесили с варяги (викинги), създавайки Киевска Рус, от която произлязла Руската империя. От Идел Урал произлязла Волжка България, народът на която за съжаление приела исляма, смесил се с татарите и по-късно образувал Татарстан.

Руската империя се деляла условно на три Русии – Велика Русия, Малорусия (днешна Украйна, което означава у края, в южната покрайнина на Русия) и Бяла Русия (днешната Белорус). Също като Дунавска България, която се е деляла условно на Мизия, Тракия и Македония, като и ние си имаме територия „у края“ – Западните Покрайнини.

Вижте още: ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ