Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

1795г. е роден Петър Берон

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Помазване на Христос с миро от жената грешница в дома на Симон Прокажени. Стенопис от манастира Високи Дечани. Косово. Сърбия. До 1350 г

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене (като) превари да помаже тялото Ми за погребение". За това ѝ усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

Иуда иска и получава сребърниците от иудейските първенци. Стенопис от църквата „Пресвета Богородица“ в Палехори, о. Кипър

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6).

Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.

И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Жена грешница излива миро върху Христовата глава

(вж. Мат. 26:7, Марк. 14:3)

 Благослови, отче!

Благочестиви християни! Днес виждаме неизказаното Божие милосърдие към тази много грешна жена, която отишла при Иисус Христос с голяма вяра и сърдечно покаяние, където изляла миро върху Христовата глава и плакала безутешно за опрощаване на безкрайните си грехове, които не могат лесно да се разкажат и опишат. Защото се била отдала на мръсно блудство, била си изгубила срама, продавала честта си за пари и се била отдала на всеобщ разврат. Къщата и́ била нечестиво училище, в което били изучавани всички беззакония и където били съсипани много тела и погубени много човешки души. Тя била покрила с безчестие рода си, родителите си и целия град Наин, била проклятие и смрадна пара за целия град. За това и тя, като мислела за тежките си грехове, плачела неутешимо и казвала: „Ах, окаяна аз грешница! За такова безчестие ли ме роди и ме отгледа майка ми, да стана за присмех и укор, да потъпча честта си, да изгубя срама си, да нараня сърцето на родителите си и да не мога да гледам света? Ох, грешна аз! Къде да намеря непрогледен мрак да се скрия, след като направих тялото си дом на всички мръсотии и погубих душата си?“.

Като оплакала така греховете си, тя паднала в Христовите нозе и казала с плач: „Господи, как да погледна светлото Ти лице с грешните си очи, и как да целуна пречистите Ти нозе с нечистите си уста? Но понеже си милостив и си дошъл да спасиш грешниците и блудниците, моля Те, спаси и мен и възкреси грешната ми душа, като Лазар от гроба, погледни сълзите ми и чуй въздишките ми. Господи, моите грехове са много, но и Твоята милост е безкрайна. Помилвай ме и ми прости!“

Тогава Христос, като видял нейното покаяние, вяра и сълзи, и ѝ простил и рекъл: „Иди си с мир“. Виждате ли колко гнусно е блудството и как заслепява човека да не вижда нито Бога, нито хората, а да тича като сляп към ямата на погибелта? Бог много се гневи на такива хора и държи остър меч срещу тях, ангелите отвръщат лицата си от тях, за да не гледат гнусните им дела, а дяволите се радват. Нали заради такъв грях погинаха Содом, Гомор, Троя и Сихем? Нали заради този грях и самият блудник се съсипва, изгубва здравето си, хубостта си, зрението си, приятния си глас, якостта си, силата си и става, като повяхнал цвят? Но няма друг начин човек да се очисти от тази мръсотия, освен да бяга от този грях и да се измие с покаяние, изповед и сълзи.

О, наша многогрешна душо! Събуди се от греха, събуди се, коленичи с покаяние, като днешната блудница, пролей сълзи пред Бога, като нея и тогава Бог ще ти прости, като види истинското ти покаяние.

О, свещеници, Божи слуги, които сте приели от Бога власт да развързвате човешките грехове, вижте как Иисус Христос приема с кротост грешниците и им прощава. И вие приемайте така и прощавайте на онези грешници, които се изповядват чистосърдечно и плачат за греховете си. Поправяйте ги с кротост и ги упътвайте към покаяние, за да не изпаднат в отчаяние.

А вие, братя християни, ако като слаби хора паднете в някой грях, бързо го изповядайте, отречете се от него с покаяние, и каквото правило ви даде духовникът - пост, милостиня, поклони и така нататък, спазвайте добре заповедта му. Не отлагайте покаянието си за старини и изповедта си, за смъртния час, когато устата ще се заключи, но да се каем и изповядваме рано, като днешната блудница, която получи пълно опрощение, защото изповядала всичко, каквото била съгрешила. А ние сто пъти лъжем духовника и не казваме всичките си грехове. А ако ги изповядаме чистосърдечно всичките, имаме голяма радост в сърцето си и получаваме прошка от Бога. Нему слава във вечните векове, амин.

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

Тропарь на Великую Среду

глас 8

Се Жени́х гряде́т в полу́нощи,/ и блаже́н раб, Его́же обря́щет бдя́ща,/ недосто́ин же па́ки, Его́же обря́щет уныва́юща. / Блюди́ у́бо, душе́ моя́,/ не сно́м отяготи́ся,/ да не сме́рти пре́дана бу́деши,/ и Ца́рствия вне затвори́шися,/ но воспряни́ зову́щи:/ Свят, Свят, Свят еси́, Бо́же,// Богоро́дицею поми́луй нас.

(Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душа моя, да не се от сън отеготиш  и на смърт да бъдеш предадена, и вън от Царството да се затвориш,  но отрезви се викаща:  Свят, Свят, Свят Си, Боже, с Богородица помилвай нас.) 

Кондак на Великую Среду

глас 4

Па́че блудни́цы, Бла́же, беззако́нновав,/ слез ту́чи ника́коже Тебе́ принесо́х;/ но молча́нием моля́ся припа́даю Ти,/ любо́вию облобыза́я пречи́стеи Твои́ но́зе,/ я́ко да оставле́ние мне, я́ко Влады́ка пода́си долго́в,/ зову́щу Ти, Спа́се:// от скве́рных дел мои́х изба́ви мя.

(Повече от блудницата, Благодетелю, аз беззаконствах,  сълзи обилни никак не Ти принесох,  но мълчаливо молещ се припадам пред Тебе,  с любов целувам пречистите Ти нозе,  за да ми дадеш, като Владика, опрощение на дълговете, зовящ: Спасителю, избави ме от скверни дела.)

†    ВИЖТЕ ОЩЕ