Православни будители

Днес 2 декември е † 19 ноември 2024 по църковния календар

Рождественски пост

Св. прпрок Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече

Разпечатване на календара

Търсене в сайта:

Търсене на дата в календара:

Лесно четене или печат 01.02.2022 г. / 20:31:12

Вяра

Ново допълнение към статията ''Относно магиите, дявола и демоните''

"Друг път той вървял из пустинята и намерил на земята изсъхнал човешки череп. Като го обърнал с тоягата си, преподобният чул сякаш някакъв звук. Тогава Макарий попитал черепа:

- Кой си ти?

- Аз - отговорил онзи - бях началник на езическите жреци, живели на това място. Когато ти, авва Макарий, изпълнен с Божия Дух, се смиляваш над намиращите се в мъки в ада, и се молиш за нас, ние получаваме известно облекчение.

- Но какво облекчение получавате? - попитал Макарий. - И какви са вашите мъки, ръзкажи ми?

Свети преподобни Макарий Велики, Египетски. Фрагмент от стенопис в църквата ''Възнесение Господне'' в манастир Милешева, Сърбия. XIII век

- Както далече отстои небето от земята - отговорил със стон черепът, - толкова е голям огънят, сред който се намираме, изгаряни отвсякъде. Но когато ти се молиш за нас, виждаме се малко един другиго и това ни служи за известно утешение.

Като чул този отговор, преподобният се просълзил и казал:

- Проклет е денят, в който човекът престъпи Божиите заповеди.

И отново попитал черепа:

- Има ли някакви други мъки, по-големи от вашите?

- Надолу, по-дълбоко под нас, се намират мнозина други - отговорил онзи.

- А кои са сред тези най-големи мъки? - попитал Макарий.

- Ние, незнаещите Бога - отговорил черепа, - макар и немного, все още усещаме Божието милосърдие. Но тези, които са познали Божието име, но са се отрекли от Него и не са опазвали заповедите Му, се мъчат под нас от много по-тежки и люти мъки.

След това преподобният взел черепа, заровил го в земята и се отдалечил оттам.

Авва Макарий - разказва още за него Руфин - живеел в голямата пустиня, като имал там килия, а манастирът му се намирал в друга пустиня; в него имало много братя. Веднъж старецът седял на пътя, който водел за манастира. Неочаквано видял дявола, идващ в човешки образ, облечен в мъхеста дреха и целият накачен с тикви. Старецът го попитал:

- Къде отиваш, всезлобни?

- Отивам да изкушавам братята - отговорил онзи.

- За какво носиш тези тикви, сложени по теб? - попитал Макарий.

- Нося - отговорил дяволът - ястия на братята.

- Във всички тикви ли има ястия? - попитал преподобният.

- Във всички - отговорил дяволът, - ако на някого не се хареса едно, ще предложа друго, трето и т. н., така че всеки да опита поне едно.

Казвайки това, дяволът се отдалечил.

А преподобният останал на пътя, като искал да види връщането на дявола. Когато се връщал, светецът попитал:

- Добре ли мина в обителта?

- Лошо - отговорил дяволът, - а и как бих могъл да постигна успех?

- И защо? - попитал преподобният.

- Защото всички монаси ми се опълчиха - отговори дяволът - и никой не ме прие.

- Нима нямаш нито един монах, който би те слушал? - попитал отново аввата.

- Имам само един - отговорил дяволът, - който ме слуша. Когато идвам при него, той се върти около мен като пумпал.

- Как се казва? - попитал преподобният.

- Теопемпт! - отговорил дяволът; и казвайки това, се отдалечил.

Тогава авва Макарий тръгнал към манастира. Братята като чули, че при тях идва преподобният, излезли да го посрещнат с палмови клонки и всеки от тях приготвил килията си, мислейки, че преподобният ще пожелае да се спре при него. Но той попитал монасите:

- Кой от вас се казва Теопемпт?

Като му го посочили, той влязъл при него. Теопемпт приел преподобния с голяма радост. Оставайки насаме с него, преподобният го попитал:

- Как живееш, брате?

- Добре - отговорил той, - по твоите молитви, отче!

- Не те ли изкушават - попитал преподобният - някакви греховни помисли?

Като се срамувал да разкрие помислите, монахът отговорил:

- Не! Сега нищо не ме изкушава.

Тогава преподобният казал с въздишка:

- Ето вече колко години се подвизавам в пост и молитва, така че всички ме почитат, но все пак силно ме изкушава, не гледайки на старите ми години, блудният бяс.

На това Теоптемпт казал:

- Действително, отче, и аз съм силно обхванат от духа на блуда.

По такъв начин преподобният питал монаха и за други грехове, смущаващи душата му, докато той не му изповядал всичките си съгрешения. След това преподобният попитал монаха:

- Колко време постиш?

- До деветия час - отговорил той.

- Пости до вечерта - казал преподобният - и се поучавай от светото Евангелие и от другите свети книги, за да се упражняваш всякога в богомислие. А ако те нападнат някакви греховни помисли, се бори с тях и никога не слизай с ума си, но устремявай своя ум винаги горе и Господ ще ти помогне.

Като утвърдил по такъв начин Теопемпт, преподобният се върнал в своята пустиня. Там, седейки край пътя, отново видял дявола, който отивал в манастира. Преподобният го попитал:

- Къде отиваш?

- Отивам да изкушавам братята - отговорил дяволът.

И казвайки така, отишъл нататък. А когато се връщал, преподобният го попитал:

- Как намери братята?

- Сега всички се опълчиха срещу мен - отговорил дяволът, - даже и онзи, който преди беше мой приятел и винаги ме слушаше, и той сега е развратен от някого и съвсем не ме слуша. Напротив, сега се опълчва срещу мен повече, отколкото всички други монаси. И се заклех вече да не ходя в онзи манастир, освен може би след много време.

Казвайки така, дяволът се отдалечил. А преподобният се върнал в своята килия.

01.02 по еретическия, † 19 януари по православния календар - Св. преподобни Макарий Велики Египетски

† ВИЖТЕ ОЩЕ