Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Събор на светите апостоли. Икона от Византия. 1-ва четвърт на XIV в.

ВЪВ ВTОРATA НEДEЛЯ СЛEД ПETДEСETНИЦA, ЗA ИЗБИРAНETО НA AПОСTОЛИTE

„Бог избира онова, що е безумно

На тоя свят, за да посрами мъдрите!”

(1 Кор. 1:27)

Благослови отче!

Когато Адам пристъпи Божията заповед и бе изгонен от рая, заради него всички човеци станаха осъдени на смърт и изпаднаха в много лоши обичаи, телесни грехове, в безбожно идолопоклонство и станаха роби на дявола. За това милостивият Бог слезе от небето, роди се непостижимо от Пресвета Дева Мария и стана човек, за да избави човеците, да ги упъти към правия път и да ги поведе към онова вечно блаженство, от което бяха изпаднали. Но за да остане проповядваната Му истина незабравена завинаги, трябваше да има свидетели, които да проповядват Неговите чудеса по целия свят и да просветят всички народи. За това Христос ходи и по суша, и по море, за да освети всичко с ходенето Си, като отиде и на Галилейско море, за да си събере ученици и апостоли, за да проповядват чудесата Му, които извърши на земята, както ще чуете сега от днешното свето Евангелие.

Евангелие от Матей, зачало 9

В онова време, като вървеше покрай Галилейско море, Иисус видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежи в морето, понеже бяха рибари, и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И им проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18–23)

ТЪЛКУВAНИE

Първовърховният апостол Петър и брат му Андрей били евреи от селището Витсаида. Петър се занимавал със земни дела и изхранвал стария си баща. А брат му Андрей, за да няма земни грижи, отишъл и станал ученик на свети Иоан Кръстител. Андрей и Иоан Богослов, като видели Христа, веднага оставили Иоан Кръстител и тръгнали след Христа. После Андрей завел при Христа и брат си Петър. А Христос, като видял .....

Петър му рекъл: „Симоне, отсега нататък ще се наричаш Петър защото ще имаш вяра, като камък” (ср. Мат. 16:18). След това Христос повикал Иаков и Иоан, които също били рибари и се трудели да изхранват баща си на старини. Вижте колко добро дело е човек да изхранва баща си и майка си на старини, като тези двама братя, които били сиромаси и нямали средства да купят нова мрежа, а кърпели старата. Освен това били и послушни, защото, когато Христос ги повикал, веднага оставили и мрежата, и баща си, и тръгнали след Него. Оттук научаваме, че когато някой ни отделя от Бога и от вярата, дори да ни е баща или майка, или роднина, пак да не го слушаме, а да го напускаме, като неприятел. Като повел тези апостоли след Себе Си, Христос ходел из Галилея и поучавал по синагогите. Защото евреите имали по всички села и градове синагоги, тоест места, където се събирали да тълкуват Божия закон и да се поучават. В тези синагоги ходел и Христос и проповядвал пред всички, за да слушат учението Му, та да не кажат после, че е поучавал нещо противно на закона и пророците. Но наред с проповядването вършел и множество дивни чудеса и изцерявал всяка болест и всяка немощ у народа.

 Благочестиви християни! Виждате ли, какви хора избрал Христос за апостоли – избрал не мъдри, а рибари, неграмотни, прости и сиромаси, за да посрами горделивата мъдрост на елините, които не можели да познаят Божията премъдрост. Защото като гледаме небето и земята и всичко по тях, познаваме Бога, Който е направил всичко от нищо, а елините, макар и да били толкова мъдри и да гледали мъдрите Божии създания, пак не можели да познаят Бога. За това Бог избра глупавите, за да убеждават с кротост и смирение, а не с мъдрост и насилие. Понеже пред Божията мъдрост всяка човешка мъдрост се изгубва и става на нищо, защото апостолското учение посрами и потъпка елинската философска мъдрост и това, което мъдри философи и силни царе не можаха да свършат, го свършиха с Божията помощ неграмотните и глупави рибари – убедиха целия свят и го привлякоха, към истинското Богопознание. А защо ли Бог, като избра тези апостоли, ги повика по двама? Не за друго, а за да покаже, колко добро и необходимо нещо е човек да има другар, защото като е сам, ако падне, няма кой да го вдигне. Бог показа това първо върху Адам, като каза: „Не е добре за човека да бъде сам, нека да му направя помощничка” (ср. Бит. 2:18), защото когато човек е сам, не може да се осъзнае и поправи когато съгреши, нито има към кого да прояви любов, на която се държи целият закон и пророците (вж. Мат. 22:40).

ПОУЧEНИE

Благочестиви християни! Иисус Христос, както тогава е викал апостолите, така и сега вика и нас и казва: Дойдете при Мене всички

отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:29), но никой не слуша божествения Му глас, нито приема Неговия покой. Но защо ли е така? Дали Божието слово е отслабнало и не може да склони човешкото сърце? Не е отслабнало, защото Божието слово не се изменя, но каквото е било при Адам и Ной, при Авраам и Моисей, при апостолите и пророците, такова е и днес и вовеки. Но сега не въздейства така, както е въздействало по време на пророците и апостолите поради това, че сега много хора идват на църква и слушат Божието слово, но излизат пак грешни, остават непоправени и умират в греха си. А защо е така? Не поради нещо друго, а защото не се грижим за спасението си и защото гледаме само светските неща, така че и когато сме в храма, и тогава сме вътре само с тялото, а умът ни остава навън по нашите дела, и по други светски грижи. О, колко глупав е този човек, който почита този живот повече от вечното Божие царство, в сравнение с което този живот и този свят са като капка вода в морето, или като песъчинката, сравнена с целия крайморски пясък. Напразно се трудим да строим високи и красиви къщи, когато сами не знаем колко ще седим вътре, има и мнозина, които умират, преди още да са довършили строежа, и не са могли поне един ден да се повеселят в къщите си. Напразно се трудим да събираме много богатство и стока, когато не знаем за кого събираме и ще си тръгнем от този свят с празни ръце. Напразно се трудим толкова за тялото си, което ще стане пръст, смрад и гной, а за душата, която е безсмъртна, не се грижим как ще я спасим.

 Ние сме на този свят като на заточение, но знаете ли как живее заточен човек в чужда страна? Той винаги чака и гледа кога ще му дойде заповедта да се върне в родината си. И ние така трябва да живеем на този свят, защото сме чужденци в него. Днес ако сме живи, утре ще умрем и ще отидем в небесното си отечество, от където е душата ни. За това никога не трябва да привързваме сърцето си към този свят и към неговите дела, защото е чужд. Утре, като умрем, всичко ще остане тук, а ние ще отидем там с празни ръце. Върху това трябва да размислим и да осъзнаем каква загуба имаме за душата си от това, че не се грижим за спасението и́. Да помислим за Страшния Божи съд за Небесното царство и за вечната мъка на грешниците. И всеки ден да се самоизследваме, коя Божия заповед сме потъпкали, какво покаяние и какво добро дело сме направили. Да няма ден, в който да не си спомняме за Бога, за душата си и за онзи свят. И ако правим така, ще живеем на този свят като чужденци и ще изпращаме всичките си добри дела на небето, та, когато дойде смъртният час и напуснем радостно този жалък свят, в който сме били, като заточени, и отидем весело в нашето отечество при всички светии и ангели в славата на Триипостастното Божество, където Христос да удостои всички ни да влезем в онази безкрайна радост. Амин.

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТЦИ

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА Е ПЪРВАТА СЛАВЯНСКА ЦЪРКВА В СВЕТА. 

Повече от десет века тя е ВОДИЛА нашия народ към духовен напредък, святост и спасение.

ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ПРЕЗ 1872 Г. БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ИЗПАДА В ЕРЕСТА НА ЕТНОФИЛЕТИЗМА, В КОЯТО ПРЕБИВАВА И ДО ДЕН ДНЕШЕН, НАРЕД С АНТИХРИСТКАТА РЕЛИГИЯ НА РЕЛИГИОЗНИЯ СИНКРЕТИЗЪМ – ИКУМЕНИЗМА, ЗАЩОТО НИКЪДЕ И НИКОГА НЕ СЕ Е ПОКАЯЛА И ОТКАЗАЛА ОТ ТЕЗИ МЕРЗОСТИ!

ПОКАЗАТЕЛНО Е, ЧЕ СЛЕД ОТПАДАНЕТО НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ НАШИЯ НАРОД В ЕРЕСТА НА ФИЛЕТИЗМА И АНАТЕМАТА НАД НЕГО, ПРОВЪЗГЛАСЕНА НА ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР В КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ 1872 Г., СЛЕДВА НЕУСПЕШНО ВЪСТАНИЕ, ЗВЕРСКИ КЛАНЕТА И РАЗРУШЕНИЯ, ЗАГУБИ В БАЛКАНСКИТЕ И СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ, НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ, РАЗОРЕНИЯ И БЕЖАНСКИ ВЪЛНИ, ПРОВАЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ И НАРОДА, ГЕНОЦИД НАД БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ, ЗАПАДНА И ОДРИНСКА ТРАКИЯ, БОГОБОРЧЕСКИ ЕВРЕЙСКИ КОМУНИЗЪМ С ЛАГЕРИ И ИЗБИВАНЕ НА ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ СЪНАРОДНИЦИ, ОТДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ СТАЛИНСКАТА ПРОПАГАНДА НА НАРОДА НИ, ЖИВЕЕЩ В МАКЕДОНИЯ, УРОДЛИВА И РАЗВРАТЕНА, ОГРАБВАЩА И РАЗДЕЛЯЩА БЪЛГАРИТЕ ДЕМОКРАЦИЯ, ПЪЛНО ИЗГУБВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СУВЕРИНИТЕТ, ДЕБИЛИЗАЦИЯ, ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, ЦИГАНИЗАЦИЯ И ДРАСТИЧНО НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО!

Най-старо запазено изображение на свети преподобни Иоан Рилски. Стенопис от църквата ''Свети Николай и Пантелеймон''  (Боянска църква). 1259 г.

Но в продължение на предходните десет столетия, когато българската църква е била православна, от нейните недра са излезли хиляди Божии угодници от всички категории на християнската святост ­- равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, отшелници, мъченици и други. Техните имена, както казва Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5). 

Всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на княз Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.

Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.

В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски.

Народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иоан Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.

Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели ­ Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Светец отшелник е и св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.

Нашата Църква се украсява и от хиляди мъченици, пострадали за вярата си от кривоверци. Имената на първите мъченици са свързани с късната античност, когато християнството се разпространява на Балканите. Това са личности приели мъченичеството в името на Христовото вяра по време на гоненията срещу християните – например Дасий Доростолски, Емилиян Доростолски и други.

Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които не успели да ги принудят да приемат уния с папата и неговото върховенство (а днес българските лъжедуховници посрещат в храма папата с почит, песнопения и молитви, като оставят ересиарха да се моли вътре и да осквенява всичко наоколо). 

Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от агресията на сатанинския ислям. Скъп за нас е св. Райко Шуменски ­- млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.

Все пак, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли твърде малко българските светци в сравнение с руските или гръцките, например. Да, така е ­ оскъдни са сведенията и житията на български подвижници и това не се дължи само на унищожението на писмени паметници през турското робство. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, но не са останали писменни сведения, които е трябвало да съхранят спомена за богоугодния им подвиг. Българските светци, не са просто национални герои, с които трябва да се гордеем. Те са преди всичко молитвени ходатаи за всички вярващи, ­не само българи, но в цялата Вселенска църква.

Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да отвърне Бог от пагубните заблуди и ереси българския народ и да го изведе по пътя на доброто и светлината.

Българските светци

Ще посочим няколко от тях.

Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности,  които населявали тогава България. Той успял да извоюва за нашата Църква пълна независимост в 870 г. на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го прославил с нетленни мощи, при които ставали чудеса.

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.

Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му. С тях заедно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в свещенически чин от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий в 885 г. немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя. Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили прием в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в областта Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за „пръв епископ на български език". В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил сборник от проповеди; построил църкви и манастири и вършил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.

Св. Наум Охридски. Роден като благородник, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за свещеник. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с радост и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 г. столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на баща си Борис-Михаил. След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като монах. В 910 г. починал. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и досега неоткрити. Опитвали се много пъти, но преподобният не позволил. От външната страна на храма е построена стаичка, в която нощуват болни и с молитви получават изцеление.

Св. Иоан Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на религиозен живот и просветни центрове. Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси убежище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира „Св. Димитрий". Там бил ръкоположен в монашески чин, изучил писмо и четмо и се запознал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Оставил писмен завет на манастирското братство. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в каменна гробница. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.

Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Зографски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се молят пред Бога за народа ни като застъпници.

Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.

Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ