Богородичен пост
Св. Фавий, римски папа. Св. мъченик Понтий, римлянин. Св. мъченик Евсигний. Св. праведна Нона Прочети повече
В периода 18-23 август 1916 г. Втора армия провежда победоносната Струмската настъпателна операция Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Страдание на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний (ок. 341 г.-345 г.)
 Св. мъченик Акиндин. Фреска от манастира Метеора. 1527 г. |
Когато персийският цар Сапор, помрачен от идолослужението и изпълнен с всякакво беззаконие, повдигнал в своята страна голямо гонение срещу християните, между неговите придворни имало трима тайни християни: Акиндин, Пигасий и Анемподист. Служейки тайно на Христа, те обръщали мнозина към благочестието. Някои оклеветили тримата светии пред царя, че те не само сами вярват в Разпнатия, но и други заразяват като с отрова с тази вяра.
Царят гневно казал на клеветниците:
- Защо вие, след като отдавна знаете за тези хора, ми донесохте за тях едва сега и не ги представихте пред мене?
Те казали:
- Могъщи царю! Ако заповядаш, ние още сега ще ги доведем при тебе.
Царят веднага им дал такава заповед и те отишли да ги хванат. Когато стигнали до къщата, в която били светиите, намерили вратите затворени; защото верните Господни раби стоели на молитва и не искали да отварят на хората, пребивавайки в беседа с Бога. Пратениците изкъртили вратата, хванали ги и ги отвели вързани при царя.
 Св. мъченик Пигасий Персийски |
Царят видял светиите и кротко ги попитал:
- Откъде сте, деца мои?
Те отговорили:
- За нашето отечество ли ни питаш, царю? Наше отечество и наш живот е Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица, Отец, Син и Свети Дух, Единият Бог.
Царят казал:
- Вие сте много дръзки и се осмелявате да изповядвате пред мене друг Бог, защото още не сте изпитали рани и всякакви други мъчения.
Светиите отговорили:
- Ние сме смели с надеждата си на нашия Бог и сме готови заради Него да претърпим всякакви рани и мъчения; ако не вярваш на думите ни, изпитай това на дело: нанасяй ни рани, причинявай ни каквито искаш мъчения и ще видиш дали ще се отречем от нашия Бог.
Когато светиите казали това, прославяйки Единия Бог и изобличавайки царя за многобожието му, той се разгневил и заповядал да разпрострат на земята всеки от тях и четирима души да го бият с чепати тояги. А светиите сред мъченията благославяли Бога и в един глас казвали:
 Св. мъченик Анемподист |
- Погледни на нас, Господи, не премълчавай и не отстъпвай от нас, за да видят всички могъществото на Твоята десница, и Сам Ти, Господи, ни помогни.
Докато светиите пеели сред мъченията, палачите изнемогнали и царят поставил други, които продължили да ги бият. Били мъчениците дълго и те биха могли да умрат от продължителния побой, ако Сам Бог не поддържал живота им. Царят, виждайки твърдостта на търпението им - че те не викат и не губят сили - се удивлявал; обхванал го някакъв ужас и той паднал от царския престол. Светиите извикали към него и казали:
- Нашият Господ, Който ти е дал живот, отново те укрепява, за да видиш чрез нас Неговата сила.
Стоящите наоколо мислели, че царят се е пребил до смърт, и изтичали да го вдигнат. Той се надигнал едва жив и едва дошъл на себе си. След това Сапор изпаднал в още по-голяма ярост, мислейки, че мъчениците са му направили някаква магия; защото нечестивите, след като сами се намирали под властта на бесовете, имали обичай винаги да приписват на магията и вълшебството извършваните от светиите дивни Божии чудеса. Беззаконният цар заповядал да закачат светите мъченици и да разпалят под тях пламтящ огън, за да загинат, предавайки духа си сред мъченията от оковите и огъня.
Като висели в продължение на много време, светиите пеели:
- Светилниче на нашите души и Творче наш, предаден за нас, оплюван, изложен на поругание като злодей - повесен на дърво, Владико, Който държиш всичко в Своята десница! Ела и погледни милостиво на нашето страдание и ни яви Твоето спасение; погледни към нашите болки и ни помилвай, направи така, че всички да видят, че ние имаме Тебе - Единия Бог на небето.
И Господ в същия миг им се явил в човешки образ, с лице, светло като слънце: с явяването Му оковите се разпаднали, огънят угаснал и светиите станали здрави. Като видели Господа, те се изпълнили с неизказана радост, а Господ отново станал невидим. Светиите застанали пред царя, сякаш не били претърпели никакво мъчение. Като ги видял здрави, царят се изумил и им казал:
- Какво е станало с вас?
Те отговорили:
- Сам виждаш какво: нашият Христос Бог ни спаси от твоите мъчения; познай силата Му и се засрами.
Беззаконникът започнал да хули Христа. А светиите възкликнали:
- Да онемеят коварни уста, хулещи истинния Бог!
И царят начаса онемял и изгубил гласа си.
Светиите казали:
- Какво е станало с тебе, царю, че не говориш с нас? Нима ще си отидем от твоя съд, без да сме получили окончателна присъда?
Царят започнал да прави знаци с очи и ръце на околните да хванат светиите и да ги затворят в тъмница, но никой не разбрал какво заповядва царят със знаците си. Тогава той свлякъл багреницата от себе си, ударил я в земята и започнал да я тъпче с крака пред всички. Като виждал това, народът се чудел и скърбял за своя цар за това че е изпаднал в такова безумие.
Светиите казали на народа:
- О, слепи по ум! Вие гледате и не виждате, слушате и не чувате, защото сърцата ви са се ожесточили!
Когато светиите казали това, от небето се явил полк пресветли ангели, които много от народа видели; не можейки да гледат към тях, те паднали от страх и повярвали в Христа. А светиите започнали да пеят: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати”. И още: “възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име”.
Царят, който не можел да предприеме нищо, тъй като бил ням, в яростта си започнал да се бие по лицето. Като го видял в такова смущение, Акиндин се просълзил и казал:
- В името на Иисуса Христа, нашия Господ, говори!
И на мига езикът му се развързал и той проговорил, но не благославял Бога, а напротив, понеже имал ожесточено сърце, още повече Го хулел: макар и да виждал Божията сила върху себе си, не искал да познае истината. Тъй като смятал всичко това за вълшебство на светите мъченици, той още повече пламнал от гняв към тях и вместо благодарност, изрекъл следните думи:
- Акиндин, Пигасий и Анемподист ще погубя с люта смърт, а на вас, присъстващите, ще отмъстя за това, че не ме послушахте, когато ви заповядвах със знаци да хванете тези нечестиви християни и да ги измъчвате заради мене; защото те завързаха езика ми с магиите си.
И царят заповядал да нажежат железен одър и да положат светите мъченици върху него. Когато ги горели на този одър в продължение на много часове, те усърдно се молели на Бога и пеели Давидовия псалом, подобаващ на техния подвиг:
“Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя. Тури скърби на гърба ни. Постави човеци над главите ни: минахме през огън”. Дай ни сила да понесем угнетяващите ни мъчения с твърда душа и мъжествено сърце, дай на стоящите наоколо, пред които Ти показа Своята сила и Своите чудеса, да познаят Твоето свято име.
Когато светиите казали това, се чул глас от небето, който произнесъл:
- Тъй като вие засвидетелствахте вярата си с дела, молитвите ви ще бъдат изпълнени.
Много от стоящите наоколо, които се удостоили да чуят този Божествен глас, възкликнали:
- Един е истинният Бог, Когото почитат тези страдалци, Той единствен е силен, Той единствен е непобедим и няма друг Бог, освен Него. Блажени сте вие, страдалци, станали свидетели на Неговото пришествие на земята, и от любов към Него предали душите си на смърт, след което сте се удостоили с вечен живот! Молете Неговата благост и за нас, за да простре свише Своята ръка за помощ и да ни извлече от бездната на погибелта.
Светите мъченици издигнали очите си към небето и се молели за новообърнатите, като казвали:
- Боже, Който живееш във висините! Погледни милостиво към Твоите раби, истинно призоваващи Твоето име, и изпрати роса на Твоето ново наследие - на тези хора, които сега са повярвали в Тебе; нека росата, идеща от Тебе и умиваща греховните немощи, да им бъде изцеление и нека всички познаят, че Ти си Единственият Бог, и нека всички се подчиняват на Твоята власт.
Когато светиите говорели така и завършвали молитвата си, внезапно засвяткала мълния, чул се страшен гръм и завалял силен дъжд; невярващите, изпълнени със страх и ужас, избягали; с мъчениците останали само тези, които вярвали в Христа.
Светиите им казали:
- Не бойте се, защото това беше заради вас, за да бъде извършено чрез този дъжд тайнството на кръщението над вас.
Когато всички в един глас въздавали слава на Бога, се виждали множество ангели, слизащи от небето, които обличали в бели дрехи новопокръстените, като показвали с това, че душите им са очистени със светата вяра и с водата, слязла върху тях свише. От този дъжд огънят угаснал, нагорещеното легло изстинало и светиите станали живи и здрави; само телата им били черни, подобно на обгорени дървета.
Царят отново повикал светиите и им казал:
- Макар и да сте угасили огъня със своето вълшебство, няма да избегнете ръцете ми, докато не ви заставя да се поклоните на боговете или не ви предам на люта смърт.
Те отговорили като с едни уста:
- Предай ни на каквато искаш смърт, но ние няма да се отделим от живеещия на небесата Един Бог, приготвил ни вечен живот.
Царят се засмял и казал:
- Деца мои и приятели! Ако вие почитате Единия Бог, то и аз ви принуждавам да почитате не много богове, а само един, именно този, когото и аз почитам и на когото се покланям. Защото и аз имам един бог, когото обичам и почитам повече от другите, това е великият Зевс, най-старшият измежду всички богове; отдайте заедно с мене поклонение само на него; относно другите богове - както искате; достатъчно е да отдадете почит само на един.
Блаженият Анемподист казал на царя:
- По какъв начин заповядваш да отдадем чест на Единия Бог?
Като чул това, царят се зарадвал, защото си помислил, че те искат да се поклонят на неговия скверен Зевс, и им казал:
- Да отидем, деца мои, в храма на великия Зевс. Каквото правя аз, това правете и вие и заедно ще се поклоним на моя бог.
Светиите казали:
- Ти, царю, се моли по твоя устав, а ние ще се молим, както сме се научили отпреди.
Царят не разбрал казаното от тях и се радвал, защото мислел, че те вече са се склонили към идолопоклонството, и им казал:
- Защо по-рано не поискахте да проявите единомислие с нас? - тогава нямаше да претърпите такива мъчения. А сега ми простете, че ви причиних скърби; обещавам да загладя това с усърдна любов към вас.
Той заповядал да приготвят царската му колесница и като се качил в нея, повикал при себе си светите мъченици да седнат заедно с него.
Светиите отговорили:
- Не, царю, ние няма да се качим в колесницата, ще вървим сами.
Така те стигнали до този мерзък храм. Като ги хванал за ръка, царят влязъл с тях в храма и започнал да вика:
- Велик е бог Зевс и велика е силата му! Елате, възлюбени мои, и се помолете преди мене на великия бог Зевс.
Светиите отговорили:
- Както заповядваш, така и ще направим.
Като направили кръстното знамение на челата си, те паднали на колене, и като издигнали ръцете си към небето, започнали да се молят на Бога, Единия в Троица, на Отца и Сина и Светия Дух; мястото в същия миг се разтърсило и храмът започнал да се разрушава. Царят се изплашил и избягал навън с всички, които били с него, а храмът заедно с идолите се разпаднал на прах. При събарянето му светиите останали невредими; те се радвали при вида на Христовата сила и се смеели над безпомощността на езическите богове.
Царят пламнал от силна ярост срещу светиите и им казал:
- Такова ли е отношението ви към Зевс и така ли му се покланяте? Такава ли е вашата молитва, че вие с вълшебството си разрушихте храма и строшихте боговете?
Светиите отговорили:
- Както сме се научили отдавна, така и се молехме на Единия Бог, Създателя на целия свят, а вълшебства не знаем; и не от някакво вълшебство, но от всесилното Божие име, призовано от нас в молитва, се разруши скверният храм с вашите нечисти богове.
Царят заповядал да приготвят три котела и да ги напълнят с олово, сяра и смола, да натрошат стари лодки и с тях да запалят голям огън под котлите. Когато това било направено и силно нагорещените котли кипели и клокочели, вързали светиите с вериги и ги спуснали в котлите, отначало - до пояса, след това - до гърдите, и накрая - до шията. А те сред тези мъчения гледали към небето и всеки от тях пеел своята песен от Давидовите псалми. Блаженият Пигасий възгласял:
“Защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина”.
Блаженият Анемподист казвал:
“Ногата ми стои на прав път” и “Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”.
Блаженият Акиндин възклицавал:
“Смъртни мъки са ме обхванали ... и вериги адови са ме стегнали”; но като “влязохме в огън и вода”, Сам Ти, Господи, “ни изведе на свобода”.
Молейки се така в котлите, светиите не претърпели никаква вреда от кипящото олово, сяра и смола, а веригите сами се развързали и паднали от тях. Светиите излезли здрави и така мнозина, като се удивили на това поразително чудо, познали истината, прославили Христа и повярвали в Него.
 Св. мъченик Афтоний |
Така и един от мъчителите на име Афтоний, като видял това чудо, повярвал в Христа и възкликнал:
- Велик е християнският Бог!
И казал на царя:
- Безбожни и човеконенавистни царю! Кога най-после ще оставиш тези невинни хора? Ето ние, измъчвайки ги, се изморихме повече, отколкото те, като претърпяха мъчения, а ти оставаш твърд, сякаш си от желязо и камък, и сърцето ти не се трогва.
Царят заповядал веднага да отсекат главата му.
Като чул отговора на царя, отсъждащ му посичане с меч, Афтоний издигнал очите си към небето и казал:
- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе Боже, в Когото вярват християните! Ето, и аз вярвам в Тебе, покланям Ти се и умирам за Тебе: спаси ме, недостойния, по голямата Си милост.
Палачът пристъпил към него, надянал въжето на шията му, за да го изведе от града за изпълнение на наказанието. А той се обърнал към светите мъченици и казал:
- Господари мои и бащи, забравете злото, което ви причиних, като ви измъчвах по заповед на нечестивия цар. Молете Бога за мене да ми прости многото ми грехове, да ме причисли към сонма на вярващите в Него и да ми даде да ви видя в Неговото Царство.
Светите мъченици му казали:
- Радвай се, брате, защото преди нас отиваш при Христа, и бъди уверен, че ще намериш милост у Него и Той ще ти въздаде според вярата ти.
След като целунал светиите, Афтоний бил отведен извън града; призовавайки пресветото име на Иисуса Христа, той склонил главата си под меча, бил посечен и с радост, предал душата си на Господа. Християните взели тялото му, обвили го в чиста кърпа и го предали на честно погребение като Христов мъченик.
След това царят заповядал да зашият в кожени чували светиите и да ги хвърлят в морето. Когато това било направено, се явил свети Афтоний и с него три ангела, ходещи по морето; те извадили светите мъченици от морето, освободили ги от чувалите и ги оставили на сушата живи и здрави, като че никога не са страдали. Като чул, че светите мъченици са здрави, царят се разгневил на войниците, на които бил заповядал да ги хвърлят в морската дълбочина. Понеже предположил, че те не са го послушали и са ги пуснали на свобода, той най-напред отсякъл ръцете на тези войници, които били четирима, а след това заповядал да ги хвърлят в морето. Преди смъртта си те призовали нашия Господ Иисус Христос, изповядвайки Неговото свято име, вярвайки и молейки Му се и така били потопени в морските води. А светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист отново били хванати, затворени в тъмница и оковани в пранги. В смущението си царят отишъл в спалнята си, легнал, извикал своите велможи и започнал гневно да ги укорява, че са го оставили сам да се труди над съда на християните и не му помагат с нищо, нито с думи, нито с дела. Те отговорили, че не е добро дело човек да се упражнява в такъв съд и да предава на наказание невинните християни. При това царят отбелязал:
- За какво мислехте, когато вчера и онзи ден стояхте, закривайки уста с ръцете си?
Един от велможите на име Елпидифор се засмял и казал:
- Ние се смеехме в душата си над твоето безумие и бяхме глупави затова, че те слушахме.
Царят заповядал на един от присъстващите слуги да удари Елпидифор по лицето. Като видели това, всички велможи възнегодували и казали на царя:
- Знай, царю, че ние не сме на твоя страна.
Царят, като видял, че велможите подкрепят Елпидифор, се изплашил и понеже не желаел да ги дразни повече, казал:
- Простете ми, защото от голяма скръб умът ми се обърка.
Велможите оставили царя и си тръгнали, тъй като вече настъпвала нощта. Царят още повече се измъчвал в сърцето си от ярост, и мислел за това как да погуби светиите и да отмъсти на велможите. На сутринта той заповядал да хвърлят светите мъченици в яма, пълна с отровни гадини; но и там те останали невредими, били утешени от явяването на ангели и изведени от ямата цели. След това ги окачили и стъргали телата им до самите кости, но мъчениците отново останали невредими. Накрая царят, като не знаел вече какво да направи, ги осъдил на посичане с меч. Когато светиите излизали от града, за да бъде извършено наказанието над тях, след тях вървели множество повярвали хора, които с плач им казвали:
- Раби на истинния Бог, защо ни оставяте без поучение?
Светиите отговорили:
- Милосърдният Бог ще устрои потребното за вас, както знае и иска: само твърдо вярвайте в Него и Той ще ви дарува това, което ще ви бъде от полза.
Някои от царските слуги отишли при царя и съобщили, че целият народ подкрепя тези трима християни и може да попречи на посичането им.
Царят казал:
- Изведете извън града триста въоръжени войници, за да избият народа, който ще тръгне след тези прелъстители.
Слугите му съобщили, че сред народа има и някои велможи, между които и Елпидифор, и питали дали да убият и него заедно с другите. Царят заповядал да го извикат при него. Елпидифор взел със себе си други трима сановници и дошъл при царя. Царят дълго седял с наведена глава и мълчал; после вдигнал глава и казал:
- Елпидифоре! Защо оставихте боговете на бащите и поискахте да преминете към лъжливите християнски богове? Знай, че няма да пощадя никого, който вярва в Разпнатия.
 Св. мъченик Елпидифор Персийски |
Елпидифор отговорил:
- Прави каквото искаш, ние сме готови още сега да умрем за разпнатия Христос, защото Той единствен е истинският и праведен Бог и няма друг освен Него. Всички твои богове са бесове, от които ние се отричаме и ги отхвърляме, а тебе, служителя на бесовете, и скверните идолски жертви презираме.
Тогава царят ги осъдил на смърт и произнесъл над тях следната присъда:
- Елпидифор и всичките му единомишленици, които оставиха пресветлите богове и предпочетоха смъртта пред този живот, заповядвам да бъдат посечени с меч, за да получат това, което сами пожелаха; и който иска да вземе и скрие телата им, може да го направи без страх.
Войниците веднага ги хванали и ги извели извън града, където били светите мъченици и всички, повярвали в Христа. Когато заповедта на царя била прочетена, всички възкликнали:
- Слава на Тебе, Боже, че си ни показал добрия път, та след като се освободим от този мрачен и коварен свят, да дойдем при Тебе, нашия Бог, да се поклоним на Твоя престол и да видим Тебе, Непристъпната Светлина.
Те започнали да се целуват едни други. Войниците ги обкръжили и започнали да ги избиват, и тогава паднали от меч около седем хиляди повярвали в Христа, заедно със свети Елпидифор.
Акиндин, Пигасий и Анемподист не били посечени, но по заповед на царя отново били затворени в тъмница.
На сутринта царят заповядал да приготвят огнена пещ, за да изгорят светите мъченици в нея. Когато светиите били изведени от тъмницата, царят им казал:
- Виждате ли тази пещ? Тя е приготвена за вас.
Блаженият Акиндин му казал:
- За тебе е приготвена още по-голяма пещ в огнената геена, в която ще гориш вечно заедно с едноименните ти бесове.
Царят гневно казал:
- Нима аз съм бяс?
Светецът отговорил:
- И делата ти, и името ти показват, че си бяс, защото ти правиш това, което е присъщо на бесовете, и името ти означава “цар на бесовете”; и майка ти с право те е нарекла Сапор, защото ти си съмишленик на бесовете.
Царят казал на стоящите наоколо:
- Помолете майка ми да дойде при мене.
Когато майка му дошла, царят станал от престола си; отдавайки чест, той я поставил да седне до него и казал:
- Кажи ми, майко моя, как е името ми?
Майката отговорила:
- Ти носиш името на дядо си: той се казваше Сапор и твоето име е Сапор.
Царят посочил с пръст светиите и казал:
- А тези беззаконници казват, че аз нося бесовско име.
Майка му се засмяла, защото вече била повярвала в Христа, но се криела от злия си син.
Царят, като видял това, пламнал от ярост, нахвърлил се върху нея и започнал да я бие по лицето. Тя паднала пред нозете на светите мъченици и с плач казала:
- Спасете моята старост, Христови раби, защото виждам, че съм родила не само по име, но и по дела бяс и окаян сатана.
 Страданието на мъчениците. Фреска от Атон , манастира Дионисиат. 1547 г. |
Царят, като видял, че и майка му е повярвала в Христа, осъдил и нея да бъде хвърлена в огнената пещ заедно със светите мъченици. Освен това повярвали и някои от войниците, двадесет и осем на брой, и те били хвърлени в пещта заедно с Акиндин, Пигасий и Анемподист и блажената майка на царя; молейки се в огъня, те предали на Бога светите си души. Достойните хора видели сонм свети ангели, които пеели около пещта и приемали душите на светиите, а от телата на мъчениците излизало неизказано благоухание. Когато пещта угаснала, царят отишъл в двореца си и всички си тръгнали. Тогава някои от вярващите се приближили до пещта и намерили телата на светиите цели и неповредени от огъня; те ги взели и ги погребали с чест, като славели Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото отдаваме слава во веки. Амин.
Тропарь мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту
глас 2
Страстоте́рпцы Госпо́дни,/ блаже́нна земля́, напи́вшаяся кровьми́ ва́шими,/ и свя́та селе́ния,/ прии́мшая телеса́ ва́ша:/ в три́знищи бо врага́ победи́сте/ и Христа́ со дерзнове́нием пропове́дасте:/ Того́ я́ко бла́га моли́те// спасти́ся, мо́лимся, душа́м на́шим.
(Страдалци Господни, блажена е земята, напоена от вашите кърви, и свято е мястото, приело телата ви: на позорището победихте врага и с дръзновение проповядвахте Христа. Него, като благ молете, умоляваме ви, да се спасят нашите души.)
Кондак мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту
глас 2
Благочести́выя и Богоно́сныя му́ченики,/ я́ко на земли́ оста́вльшия вся,/ прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х Твои́х и упокое́ние,/ Акинди́на, Пига́сия, Анемподи́ста,/ с ни́миже Аффо́ния и Елпидифо́ра же,// Еди́не сый Преблаги́й.
(Благочестивите и богоносни мъченици, оставили всичко земно, си приел в наслаждение на Твоите блага и упокоение, Акиндин, Пигасий и Анемподист и с тях Афтоний и Елпидифор, Еднички Преблагий.)
В памет на преподобния Маркиан (388 г.)
Преподобният наш отец Маркиан бил родом от Кир. Той оставил родното място и имуществото си и се отдалечил в глухата пустиня. Тук той си построил келия, която била толкова малка, че можела да побере само един човек, облякъл се в груба власеница и се затворил в нея. За храна му служели три онгии хляб и съвсем малко вода, и то след залез слънце. След време свети Маркиан приел двама пришълци, които си построили палатка. А той постоянно, както и преди, стоял затворен, и никога не палел свещ, имайки божествената светлина, която му светела нощем, когато се занимавал с четене на псалтира. Веднъж една голяма змия отвън се надвесила над колибата и силно изплашила постниците. А светецът, като направил кръстното знамение и духнал, убил змията.
Друг път при него дошли Флавиан, патриарх Антиохийски, епископът на Кир и някои от другите епископи, знатни и красноречиви, и го убеждавали, като привеждал някои места от Божествените Писания, да остави своето уединение заради ползата на мнозина; но той не искал и да чуе за това. Този дивен мъж обърнал мнозина от различни ереси към истинната православна вяра.
Веднъж сестрата на преподобния взела някои неща за ядене и заедно със сина си отишла при него. Той не пожелал да види сестра си, не приел нищо от донесеното от нея и допуснал до себе си само племенника. На молбата на сестра си да вземе донесеното, свети Маркиан попитал:
- Предлагали ли сте това в някои от манастирите, намиращи се по пътя за насам?
- Не - отговорила сестрата.
- Вървете си - казал светецът, - защото сте го донесли поради естествено родство.
Този велик и дивен светец бил обичан от близки и далечни. Като узнал, че мнозина спорят за това кой да вземе тялото му след преставянето му, - за което устройвали раки и строели църкви, - светецът накарал своя ученик Евсевий да даде клетва, че ще погребе тялото му тайно, далече от келията. Като завещал това, той отишъл при Господа.
Икона на Пресвета Богородица „Шуйско-Смоленска”
Шуйская-Смоленская икона – поясное изображение Божией Матери с Младенцем Христом на руках. Спаситель сидит справа на левой руке Богоматери. Иконографической особенностью Шуйской иконы, отличающей ее от других икон Одигитрии, является характерное положение ручек и ножек Богомладенца: ступня правой ножки стоит на колени левой, пяточку Он поддерживает левой рукой. В правой руке Христа – свернутый свиток. Правой рукой Богоматерь поддерживает левую ножку Младенца.
История появления чудотворного образа Богоматери Шуйской Смоленской связана с эпидемией чумы, поразившей город Шую в 1654 году. Сказание об иконе сообщает, что прихожане церкви Воскресения предложили написать новый образ Богородицы Одигитрии Смоленской «во избавление от постигших их бед и несчастий». Написание новой иконы было поручено иконописцу Герасиму Тихоновичу Иконникову в 1655 году. Икону размером 110,7 х 88,7 см поместили в местном ряду слева от царских врат иконостаса Воскресенского собора в городе Шуе. Вскоре болезнь прекратилась, а от иконы продолжали совершаться чудотворения. Необычность иконографии Сказание объясняло первым чудом, происшедшим от иконы: несколько раз, когда иконописец пытался сделать изображение Богоматери Смоленской согласно иконописному подлиннику, чудесным образом изменялось положение рук и ног младенца Христа. Не осмеливаясь более исправлять увиденное, он счёл это чудом и явным проявлением Промысла Божия, и сообщил о случившемся начальству и горожанам. Народ был поражён и испуган таким чудом, и с благоговением прославлял Бога. Иконописец дописал икону такой, как она сама начерталась. По указу царя Алексея Михайловича от 21 июля 1667 года и благословению патриарха Иоасафа, в Шую была направлена комиссия с целью установления подлинности чудес. Истина чудес была подтверждена и описана, а икона получила название „Смоленская-Шуйская Богоматерь“. С этого времени икона официально почитается чудотворной. В 1922 году в Шуе чудотворная Шуйская икона Пресвятой Богородицы была изъята из храма, и с тех пор ее местонахождение не известно.
Особая иконография чудотворного образа восходит к более раннему протографу, особенно распространенному в русской иконописи в XVI веке. Одним из ранних примеров является икона «Богоматери Одигитрии Шуйской» третьей четверти XVI века из собора Спасского монастыря в Муроме (собрание Муромского историко-художественного музея).
Празднование иконе совершается трижды: 10 августа (28 июля по старому стилю) – вместе с другими иконами «Одигитрия», 15 ноября (2 ноября по старому стилю) – в память написания иконы и начала прекращения эпидемии чумы, во вторник Светлой седмицы – в память первого зафиксированного чуда, происшедшего от иконы.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»
глас 4
Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются. / Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.
Перевод: Как драгоценное сокровище принял город Шуя написанную чудесным образом икону Твою, Пресвятая Владычица, Дева Богородица, для исцеления жестокой чумы и для утешения православных Тобой подаренную, от нее же и до сегодняшнего дня обильно изливаются источники благодати. Простирай, Пречистая, и в будущее время милость Твою к знающим Тебя, охраняй город Твой и всю Русскую землю и спасай людей, к Тебе с верой и любовью приходящих.
Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»
глас 4
Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.
Перевод: Всеблагая и премилостивая Защитница рода христианского, Пречистая Дева Богородица, преклоняя колена перед Твоим святым и чудотворным образом, которым от жестокой эпидемии город Шую ранее избавила Ты, смиренно взываем к Тебе: «Не переставай под покровом Своей доброты сохранять от бед и невзгод город Твой и все города и села страны Российской и молить Сына Твоего, Христа Бога нашего, о спасении душ наших».
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»
глас 3
Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние! / Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.
Перевод: Матерь Божия Пресвятая, крепость христиан, города нашего Шуи защита и заступничество! Прими молитвы рабов Твоих, к иконе Твоей припадающих, укрепи в исповедании Православной веры, от всяческих бед и несчастий избавь, преврати скорби земные в радость и Сына Твоего моли городу и людям Твоим мирно спастись.
Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»
глас 6
Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.
Перевод: Защита христиан надежная, Ходатайство ко Творцу неизменное! Молитвенных голосов грешников не презри, но скоро приди, как Благая, на помощь нам, с верою взывающим Тебе: «Поспеши с заступлением и ускорь моление, Богородица, всегда защищая чтущих Тебя!»
† ВИЖТЕ ОЩЕ
Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
За Петровият пост и въпросите, които поражда
ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА
Християнството на българите и техните владетели
ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО
КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО