Днес 5 юни е † 23 май 2023 по църковния календар

Понеделник след Петдесетница – ПРАЗНИК – Свети Дух Прочети повече ТУК

Св. преподобни Михаил Изповедник. Св. преподобномъченик Михаил Черноризец. Намиране мощите на свети Леонтий. Св. преподобна Ефросиния, игумения Полоцка. Св. преподобни Паисий Галически Прочети повече

Разпечатване на календара

Търсене в сайта:

Търсене на дата в календара:

печат 28.01.2016 г. / 14:43:11

Вяра

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ЕДНА ДРУГА СЪЩЕСТВЕНА ЧАСТ ОТ ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТАТА ЦЪРКВА – ОГЛАШЕНИЕТО. ЗА БЯГАНЕТО ОТ ПРОПОВЕД И ДУХОВНИ БЕСЕДИ, И ЗА ЦЕЛТА НА ТЕЗИ ОТСТЪПЛЕНИЯ

В съвременната светска „църква“ няма огласяване на желаещите да се кръстят, тоест няма разясняване на основните понятия в православието, няма и молитви към Бога, в които се измолва неговата помощ за разбирането и вникването във вярата на искащите да станат християни. Ето какво много стотици години се е пяло в православните храмове по света:

„Ние - верните да се помолим за оглашените, за да ги помилва Господ (повтаря се "Господи, помилуй"!).. Да ги огласи със словото на истината... Да им открие евангелието на правдата... Да ги присъедини към Своята свята, вселенска и апостолска Църква... Спаси, помилуй, защити и запази ги, Боже, с Твоята благодат!.. Оглашени, приклонете главите си пред Господа!

Свещеникът чете тихо молитвата за оглашените:

Господи Боже наш, Който живееш във висините и приглеждаш смирените, Ти си изпратил Единородния Твой Син и Бог, нашия Господ Иисус Христос за спасението на човешкия род, погледни на Твоите раби оглашените, приклонили пред Тебе главите си и ги удостой в благоприятно време с БАНЯТА на възраждането, с опрощаване на греховете и с дрехата на нетлението. Присъедини ги към Твоята света, вселенска Църква и ги причисли към Твоето избрано стадо.”

Кой и защо сега е решил, че тези молитви за хората са ненужни?!

Както казахме вече, премахването на Ектенията на Оглашените е Богослужебно престъпление и нарушаване на Преданието за пореден път.

В новостилната ерес битуват плътските разсъждения, че нямало нужда от оглашение, защото благодатта, която човек получавал при кръщението сама щяла да го поведе към спасение! На вид много приятни и „галещи слуха“ твърдения, но дали са истина?! Действително ли нищо друго не се иска от човека, освен само да прояви желание да се кръсти? Фарисейската същност на подобни измислици е изобличена от самият свети Йоан Златоуст. Той казва, че благодатта, която се дава на приемащия светото тайнство кръщение действа един, два дена (при условие на истинско кръщение, но за това по - надолу). Великият богослов обяснява, че след това човек се потапя в суета, в последващи проблеми, житейски събития, нужди и разнообразни скърби. В тази суета, и особено под действие на страстите и на извършвани грехове, човек затъмнява дадената му благодат, докато накрая тя почти напълно изчезне от него. Щом е така, то как тогава в последствие тази благодат сама ще просвещава човека и ще го води към спасение? Не е само това! Свети Йоан Златоуст също казва, че ако ние след тайнството кръщение продължим да извършваме грехове, то наказанието ще бъде много тежко. Това ни води до един основен извод: - Кръщението без подготовка, без правилно обяснение смисъла на това тайнство, без изучаване на основите на вярата, без разясняване на нравствеността на християнския духовен живот основан на Евангелието, ТОЕСТ КРЪЩЕНИЕ БЕЗ ОГЛАСЯВАНЕ, може да доведе до тежки последствия, ако човек продължи да живее по старому.

И така, след като не е бил огласен и няма идея за основните понятия в Православната вяра, често се случва, че току що „кръстения” човек още с излизането си от храма започва да върши тежки грехове, защото целенасочено не му е казано какво нарушава Божиите заповеди. Той продължава да не слуша гласа на съвестта си, чрез която говори Сам Бог. Много рядко се случва, когато някой огорчен и смутен от своите постъпки започне да се интересува и разбере, че чрез изповед и причастие в истинска православна църква може да се изчисти душата и съвестта. Но за да се покаеш за греховете си ти трябва първо да ги знаеш.

Много от хората в България имат себе си за православни християни, но въпреки това не водят християнски начин на живот. Те си съществуват по светски и нищо не искат да знаят за вярата. Какво става с тях, когато в живота им се случи беда, болест или нещастие в семейството например? У някои хора се появява спомен за Бога и нужда да отидат в храма, да запалят свещ и да се помолят със свои думи. Ако тогава, те се поинтересуват от християнския начин на живот и АКО ИМА КОЙ ДА ИМ ГО ОБЯСНИ, тогава те биха погледнали на своето съществуване с абсолютно различни очи. Много биха се съкрушили и биха разбрали, че ЗА ТАКОВА МНОЖЕСТВО ОТ ГРЕХОВЕ, КОИТО СА ИЗВЪРШИЛИ ПО НЕЗНАНИЕ, НЕМИНУЕМО СА ПРЕЖИВЕЛИ И ТЕЖКИ НЕЩАСТИЯ, СТРАДАНИЯ И ТРАГЕДИИ!

При Светото кръщение човек е обявил гласно, пред свещеници, свидетели и пред Самия Бог, че се отрича от сатана и от всичките му дела. Делата на сатана това са греховете! Също така е казал, че се свързва с Христос и го приема за Господ. Това означава, че от този момент кръстения ще изпълнява делата Христови, тоест Евангелските заповеди. ТРАГЕДИЯТА НА ПОВЕЧЕТО ХОРА Е, ЧЕ ТЕ ДАЖЕ НЕ РАЗБИРАТ, КАКВО ПРАВЯТ, ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ ИМ КАЗВА!

Резултата от последвалия след кръщението стар греховен начин на живот са и струпалите се изведнъж беди и скърби! Те идват за да преведат отново човека в храма!

За доказателство, че наистина така се случва в живота ще цитираме Светото Евангелие, Матей 12: 43, 44, 45: „ Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по – зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на ония човек става по – лошо от първото. Тъй ще бъде и с тоя зъл род. “.

От рождението ни върху нас стои печата на вечната смърт. Наш владетел за съжаление е сатана. В това робство ни е поставил първородния грях на нашите праотци Адам и Ева, които са нарушили Божията заповед и са послушали дявола.

При Светото кръщение сатана се изгонва от човека. Това е велика милост от Господа, дадена ни след изкупителната жертва на Иисус Христос за нас грешните. Той със Своите страдания и кръстна смърт и с отдаването на своя живот за нас, е опростил нашите грехове пред Неговия Отец.

Демонът, който е живял в човека преди кръщението излиза, изгонен от силата на Светия Божи Дух и „минава през безводни места, търсейки покой и не намира“. Споменатите „безводни места“ са душите на некръстените хора, които не представляват интерес за беса, защото те така или иначе са във властта на дявола. Той иска да погуби кръстен човек и решава да се върне във своя „дом“ –„ ще се върна в къщата си“, душата над която той е владеел, преди тя да е била освободена от Бога чрез кръщението. Демонът наистина е ръководил този човек от самото му зачатие, без той дори да осъзнава, че живее под управлението на злия дух (ТОВА Е И СЪСТОЯНИЕТО НА ПОЧТИ ЦЯЛОТО СЪВРЕМЕННО ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО). Умирайки в такова състояние, естественно душата отива в мястото където живеят демоните – ада.

СЕГА ПРИСТЪПВАМЕ КЪМ ОСНОВНИЯ МОМЕНТ:

И така, когато бесът се върне към душата, която е била под робството му „намира я празна, пометена и наредена“. Как е възможно това?! Ако човек е приел Светото кръщение как душата му не е заета?! Нали при кръщението Самият Христос влиза в човека?!

Тъжната истина е, че повечето хора нехаят и не знаят какво се е случило. Ако тяхното кръщение бе осъществено по Преданията на Светата Църква и те бяха преминали Оглашението с неговите молитви, духовна подготовка, изучване и разбиране на Светата Православна вяра, ТОГАВА БИХА ЗНАЕЛИ КАК ДА ЗАПАЗЯТ ХРИСТОС В СЕБЕ СИ. Тогава и Слънцето на Божията благодат би изгаряло демонът, който се стреми да обсеби отново душата. Но когато тази наша духовна защита я няма, тогава злият дух „отива и довежда други седем духа, по – зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на ония човек става по – лошо от първото“. Ето я трагедията!

Какво се случва с отделния индивид и с цялото общество, което се е отделило от Бога ни обяснява епископ Теофан Вишенски Затворник в своя труд „Пътят към спасението“:

„След като се отвърне от Бога, човек спира вниманието единствено на себе си... Образувалата се в него чрез отпадането от Бога, пустота непрестанно разпалва незадоволима с нищо, неопределена, но непрестанна жажда.
Човекът е станал бездънна пропаст; с всички сили се мъчи да запълни тази бездна, но не вижда и не чувства напълване. Поради това през целия си живот той е в пот, труд и големи подвизи, зает е с разнообразни неща, в които очаква да намери утоляване на изгарящата го жажда... Оттук се разбира защо човек, поставяйки си за изключителна цел себе си, никога не е в себе си, а постоянно е извън, в сътворените или изобретени от суетата неща. Отпаднал е от Бога, Който е пълнота на всичко; сам е пуст; останало му е като че ли да се разлее по безкрайно разнообразните неща и да живее в тях. Така грешникът жадува, грижи се, суети се за неща извън себе си и извън Бога, за много и разнообразни неща.
Затова характерната черта на греховния живот е, при безгрижие относно спасението, грижа за много неща, многогрижие (Лук. 10:41)... Пустотата на сърцето, лишило се от наслаждаването на Единия, Който е всичко, формира жажда за много и разнообразни удоволствия или търсене на онези безбройни предмети, в които очакваме да намерим наслада за вътрешните и външните си сетива. Така грешникът, намирайки се непрестанно в грижи за много знаене, много притежаване и много наслаждаване, се наслаждава, придобива, любопитства. Това е кръговрат, в който той се върти през целия си живот. Любопитството примамва сърцето, очаква да вкуси удоволствие и увлича волята. Че това е така всеки може да провери сам, като извърши наблюдение над движенията на душата си в продължение поне на един ден. Грешникът би пребивавал в този кръговрат, ако бъде оставен сам - такава е природата ни, когато се намира под робството на греха. Но този кръговрат се увеличава и усложнява хилядократно поради това, че грешникът не е сам. Съществува цял свят от лица, които само това и правят - любопитстват, наслаждават се, придобиват, които за тази цел са систематизирали всички начини за това, подчинили са ги на закони, поставили са ги като необходимост за всички, принадлежащи към тяхната сфера, които при взаимния съюз, достигайки неизбежно до съприкосновение, се трият един в друг и при това търкане само повдигат на десета,стотна и хилядна степен любопитството, любовта към притежаването и самонаслаждаването, като поставят в тяхното разпалване цялото си щастие, блаженство и живот. Това е суетният свят, чиито занимания, обичаи, правила, връзки, език, увеселения, развлечения, разбирания - всичко, от най-малкото до най-голямото,.. представлява безотрадно крушение на духа на светолюбците. Намирайки се в жив съюз с целия този свят, всеки грешник се оплита в хиляди пъти сплетената му мрежа, омотава се дълбоко, дълбоко в нея, така че и самият той не се вижда. Тежко бреме лежи върху цялата личност на грешника светолюбец и върху всяка негова част, така че той няма сили да шавне дори мъничко не по светски, защото тогава ще трябва да повдигне сякаш многотонна тежест. Затова и никой не се захваща и никой не мисли да се захваща с такава непосилна работа, но всички живеят, движейки се по релсите, в които са попаднали.
За още по-голяма беда, светът си има свой княз, уникален по лукавство, злоба и опитност в измамите. Чрез плътта и материалността, с които душата се е смесила след падението, той има свободен достъп до нея и като се приближи, разпалва по различни начини в нея любопитство, любов към притежаване, сластолюбива самоутеха; с различните си съблазни я държи постоянно в тях, с различни подучвания внушава планове за задоволяването им и после или помага да ги осъществи, или ги осуетява с посочването на други, по-силни планове, все с една цел - да удължи и да задълбочи пребиваването в тях.
Това представлява всъщност редуването на светските неуспехи и успехи, неблагословени от Бога.
Този княз има цяло пълчище слуги, подчинени на себе си духове на злобата (тези за които вече говорихме и които се връщат в човека, несъхранил в себе си благодатта на Свети Дух – б.р.).

Всеки миг те (бесовете) се носят бързо по всички краища на обитаемия свят,
за да посеят тук едно, там - друго, да омотаят по-дълбоко оплетените в мрежите на греха, да подновят изтънелите и скъсаните нишки и най-вече - за да бдят да не би на някого да му хрумне да се освободи от техните вериги и да излезе на свобода. В това невидимо царство на духовете съществуват специални тронни места, където се съставят планове, получават се разпореждания приемат се отчети с одобрение или укор към извършителите. Това са така наричаните дълбини сатанински, по израза на свети Иоан Богослов (Откр. 2:24).
На земята, сред царството им от хора, тези места са съюзи на злодейци, развратници и най-вече неверници кощунници, които на дело, с думи и писания разливат навсякъде греховен мрак и закриват Божията светлина. Органът, чрез който те изразяват тук своята воля и власт, е съвкупност от светски обичаи, пропити от греховни стихии, които винаги замайват човека и го отвличат от Бога.

Това е устроението на греховната сфера!

Всеки грешник е целият в нея, но бива държан предимно от
едно нещо. И това едно нещо понякога може да бъде доста сносно на външен вид и дори заслужаващо одобрение. Сатаната има една единствена грижа това, с което човек целият е зает, където са неговите съзнание, внимание, сърце - да бъде не единствено и изключително Бог, а нещо извън Него, та като се привърже към него с ум, воля и сърце, да го има вместо Бога и само за него да се грижи, от него да се интересува, на него да се наслаждава и него да притежава.“

Тъй като в държавните „църкви“ вярата не се обяснява нарочно, за „кръщаващият“ се тайнството става едино платено, фалшиво и неразбираемо театралено представление, един пореден повод за банкет. Човекът продължава да живее като езичник и не води духовен живот – рядко ходи на църква и то само „да палне някоя свещ”, не участва в литургиите и не взема свето причастие (а това автоматически го отлъчва от църквата, според църковните правила!!!). Има и други съществени нарушения на християнската вяра, много от които ние извършваме поради незнание, защото няма обяснение и духовен диалог с нас. Например след кръщение човек често продължава да си гледа хороскопа, да пие и да блажи в постни дни, да си подрежда дома по фън шуи, да си лее куршуми, да се кичи с мартеници, червени кончета, сини камъчета и тям подобни, вярвайки искренно, че те могат да го предпазят и да му дадат здраве (?!), без да знае, че те му дават точно обратното, защото вярата в хороскопи, „пророчици“, врачки, конци, камъни, амулети и т.н., заменя вярата в Бог и е внушение на същите гореспоменати зли духове. Много хора продължават да се татуират или да си слагат пирсинги и обеци, осквернявайки тялото, което би трябвало да е станало „храм на Бога”. Повечето наши съвременници „съжителстват” с другия пол без брак, при което често се ползват противозачатъчни, презервативи или се онанира, като любовта е принизена до т. нар. „секс“, в който се използват всякакви унизителни за човешкото естество извращения, свалящи хората до подживотинско, бесоподобно състояние (защото и животните не правят това). Въпреки непрекъснатото гонене на внушеното от бесовете удоволствие и целенасоченото избягване на есетествения плод на любовта – детето, понякога се стига до зачеване след което често следва един от най – тежките грехове – убийството на собственото чадо – аборта. На тези, които наивно вярват в басните за неразвитост и безчувственост на плода в първите седмици, препоръчваме да гледат документалния филм „Безмълвен вик“. Там се дава заснет с ехограф аборт, на който ясно се вижда как детенцето се върти неистово И КРЕЩИ ОТ БОЛКА, КОГАТО ВАКУУМНАТА ТРЪБА ЗАПОЧВА БАВНО ДА РАЗКЪСВА НАПЪЛНО ОФОРМЕНОТО МУ ТЕЛЦЕ !!!

Хората правят и множество други на пръв поглед безобидни прегрешения, например гледат порно, „шоу“ програми и филми изпълнени с дебилни диалози и кръчмарски „хумор“, насилие, убийства и кръв, слушат всатанена, просташка, скверна музика, проследяват с интерес „научно популярни“ предавания, които най – сериозно хулят Христос, Богородица, светиите, Църквата и християнската ни вяра, четат за Мохамед, Нострадамус, Дънов, Ванга, Ницше, извънземните, евангелистите, будистите, комунистите, фашистите и т. н. (съставяйки си своя персонална вяра, ценности и духовен мироглед внушени им от екрана и богохулната литература). Много от нас се напиват се почти всяка вечер (без да се замислят къде отива душата на човек, който е умрял пиян!!!), пушат (извършвайки съзнателно най - тежкия грях на самоубийството, за което даже вече нарочно ги предупреждават надписите на кутиите!!!), някои употребяват леки и не толкова леки наркотици, вземат или дават подкупи, ходят на гледачки, ходжи и лечители, интересуват се и практикуват астрология, фън шуй, медитация, йога и други окултни практики. Повечето от нас вършат къде едни, къде други от споменатите действия БЕЗ ДА ИМ Е КАЗАНО, ЧЕ ТОВА СА ГРЕХОВЕ! МНОГО ОТ КОИТО СМЪРТНИ!!! Не им се обяснява на хората и, че греховния начин на живот въвежда, както споменахме, в тяхната душа демони, които ползват човека за свои цели, тоест той става оръжие, съсъд на сатана. По тази причина често го сполетяват болести, трудности, а често и трагедии.

Що се отнася до цялото ни общество, то може да се каже, че нашият уж „православен” народ в момента се намира в някакво неопределено „обредно християнско”, полуезическо положение!

Такова състояние има аналог в човешката история. От случилото се можем да разберем какво се случва и какво ще се случи и с нас: „Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божия гняв ще дойде върху него... Народа с гняв слушал строгите думи на пророка и по подстрекателство на своите жреци и лъжепророци яростно преследвал Йеремия... Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали... Но това... не довело юдеите до покаяние; те продължавали да изпълняват само външните обреди на закона, които се състояли в жертви и всесъжения” (б. а. - в християнството това е паленето на свещ – до него се свежда и в момента вярата на много “миряни”, което е резултат от действията и бездействията на много наши лъжесвещеници, точно както еврейските лъжепророци). „Но не само външни обреди изисква Господ; Нему преди всичко е нужно сърцето, изпълнено с искрено разкаяние, вяра и любов...” Йеремия продължава да изрича думите Господни: “Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: “Спасени сме”, та и за напред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом (б. а. същия вертеп са и храмовете където продават тайнства),... Вместо да се вразумят, юдеите нападат пророка и за малко не го убиват. Следва превземане на Йерусалим от вавилонският цар Навуходоносор, отвеждане на много евреи в плен... Част от останалите в Юдея евреи предпочели да убият Йеремия с камъни, вместо да се вслушат в призива му за покаяние.” (цитатите са от житието на свети пророк Йеремия).

Всъщност това вече се е случвало и с нас. Преди падането ни под турско робство България е била под силното влияние на богомилската антихристиянска, антисоциална и антидържавна ерес. След превземането ни бого(не)милите първи приемат исляма – Най големите им общини са били в Родопите и Босна, сега там има помаци.

Можем да кажем, че Божиите наказания отново се случват с нас, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ВЪВ ФАКТИЧЕСКО РОБСТВО – С УСЛОВНА ГРАНИЦА, БЕЗ АРМИЯ, БЕЗ НЕЗАВИСИМА ФИНАНСОВА, ИКОНОМИЧЕСКА, ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА, С НАРОД ПОСТАВЕН НА ГРАНИЦАТА НА ОЦЕЛЯВАНЕТО, ОГРАБВАН, АБСОЛЮТНО ДЕМОРАЛИЗИРАН И БАВНО ЗАГИВАЩ!

Освен, че няма Оглашение в повечето храмове няма проповед, обясняване и учене на вярата, беседи и духовен диалог с хората – ТЕ СА ПРОСТО КЛИЕНТИ.

ТАКЪВ СТРЕМЕЖ КЪМ ОТБЛЪСКВАНЕ НА ХОРАТА ОТ ХРАМА ГО НЯМА В НИКОЯ ЕРЕС ИЛИ ДРУГА „ВЯРА”. НАПРОТИВ!

НА ВСИЧКО ОТГОРЕ ЖЕЛАНИЕТО НА МИРЯНИТЕ ЗА ПОДОБНИ БЕСЕДИ, ЗА МИЛОСЪРДИЕ И ПОМОЩ КЪМ НУЖДАЕЩИ СЕ И МНОГО ДРУГИ ИНИЦИАТИВИ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО СЕ ИГНОРИРАТ. НАЛИ ЦЕЛТА НА ИКУМЕНИСТИТЕ МАСОНИ Е НЕ УСИЛВАНЕ НА ПРАВОСЛАВИЕТО, А ТОЧНО ОБРАТНОТО - ТО ДА СЕ КОМПРОМЕТИРА!

Всички описани по – горе „църковни” дела са осъществявани изцяло под диктовка и в угода на масонските политически и финансови покровители на икуменистите от висшия ни клир. Целта е целенасочено компрометиране на вярата в очите на обикновения българин И ЛИШАВАНЕ НА МИРЯНИТЕ ОТ БОЖИЯТА ЗАЩИТА!

† ВИЖТЕ ОЩЕ