12 Неделя след Света Троица– зa срeбрoлюбиeтo  Прочети повече ТУК

Св. мъченик Мамант Кесарийски. Св. 3618 мъченици в Никомидия. Св. преподобни Йоан Постник, патриарх Константинополски Прочетете повече ТУК!

1863г. е роден великия български генерал Колев Прочетете повече ТУК!

1863 г. в Болград, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Атанас Назлъмов Прочетете повече ТУК

Изобретатели на концентрационните лагери са английските "джентъл"мени в периода на втората Англо-бурска война 1899-1902 г., а конкретната личност, измислила концлагера, е благородният английски лорд, произхождащ от англосаксонската аристокрация, управлявaла още преди нормандското завоевание Англия (XI век), и гордо носещ титлата първи ърл на графство Кичънър, генерал Хорейшо Хърбърт Кичънър (Horatio Herbert Kitchener, 1850-1916), от самото начало на Англо-бурската война началник щаб, а от 5 юни 1900 г. - главнокомандващ английските войски в Южна Африка.

Въпросният голям английски „герой“ Хорейшо, използван в запомнящ се британски пропаганден плакат за включване в армията от времето на Първата световна война. И други негови колеги, от други времена:

Англичаните не можели да се справят с партизанските отряди на бурите с военни средства, и едва заел длъжността командир на “ограничения контингент” на британските войски в Южна Африка, Кичънър, за да лиши бурските партизани от каквато и да е поддръжка и снабдяване с продоволствия от мирното население, решил напълно да изолира това мирно население, а същевременно и да го използва като заложник, за да оказва психологически натиск върху бурските партизани.

Всички бурски жени, деца, старци и болни мъже (а всички здрави се сражавали в партизанските отряди) били концентрирани в специално създадени и оградени с бодлива тел охранявани лагери (тогава и се появил терминът “концентрационен лагер”).

Отличителна черта на англосаксонците е старателната грижа за собствения им имидж, и за мерзките си постъпки те винаги намират благородни и красиви названия и обяснения (спомнете си, например, че американците и англичаните нападнаха Ирак за спасение на иракския народ от диктатурата на Саддам Хюсейн и за установяване на демокрацията в Ирак, а за нефта никой даже не спомена).

Същото било и в случая с концлагерите. След като световната общественост научила за гениалното изобретение на лорд Кичънър, англичаните веднага решили да си създадат  благороден имидж, и британското правителство публикувало официално разяснение, че целта на създаването на концентрационните лагери е “осигуряване безопасността на мирното население на бурските републики”, а самите лагери били преименувани в “Места за спасение”.

От кого са спасявали мирното население, така и останало неизвестно. Затворените в концлагерите, пардон, в “местата за спасение”, започнали да бъдат наричани ”гости на британското правителство”.

Така че според официалната английска версия, не са вкарали жените и децата зад бодливата тел, а са ги поканили на гости. Само не можеш да си тръгнеш - добрият домакин стои с винтовка на входа и не те пуска - погостувайте ни, казва, още.

През пролетта на 1901 г. британските концентрационни лагери съществували практически на цялата окупирана територия на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава -  Йоханесбург, Клерксдорп, Мидълбург, Почефстром, Барбъртън, Хайделбург, Стандъртън, Феринихинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин, а също така в Капската колония (в Порт Елизабет).

 Общо в концентрационните лагери англичаните затворили 200 000 души, което било около половината от бялото население на бурските републики. От тях около 26 000 души, по най-скромни изчисления, загинали от глад и болести, от тях 50% били деца на възраст до 16 години, а сред децата на възраст до осем години загинали 70% от малолетните “гости на британското правителство”.

Понякога при англичаните се случвали истински “грешки по Фройд” - в някои официални документи бавно съобразяващи чиновници, които не разбирали високата материя на официалната пропаганда, пишели всичко, както си е, и “гостите” изведнъж започвали да се наричат “военнопленници”, като сред “военнопленниците” били записвани даже малки деца! Например, в един от документите на Англо-бурската война било написано, че “в Порт Елизабет умря военнопленникът Д. Херцог на осем години” (това бил синът на бурския генерал Джеймс Херцог). 

В крайна сметка концлагерите свършили мръсната си работа, и бурските партизани, опасявайки се, че жените и децата им напълно ще измрат от глад и болести, се съгласили на мирни преговори, и Англо-бурската война завършила през май 1902 г. с капитулация на бурите.

Наследниците на хората от най-затънтената и дивашка римска провинция, които и днес продължават да похапват с удоволствие полусготвено кърваво месо, СА ПЪРВЕНЦИ И В НЕЩО ОЩЕ ПО-ЗЛОВЕЩО: ГЕНОЦИДИТЕ И ГОЛОДОМОРИТЕ!

Най-големия геноцид в човешката история е извършен от англичаните. Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големото масово жертвоприношение в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин.

В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в.

Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил, когато от глад измират над 3 млн.души.

Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпроса дали Уинстън Чърчил, не по-малко чудовищен убиец от Хитлер и Сталин (аналогията е логична, с оглед на "силата" на която служат и тримата, както ще видим по-долу).

Когато правителството в Делхи изпраща показаната снимка на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!

„Мразя индийците, те са животни... които се размножават като зайци“, това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците.

По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла турците в техните зверства и е била против освобождаването на поробените от нея народи. Когато обаче нашия народ започва да се пробужда и да се стреми към обединение и освобождение, споменатите английски "джентъл"мени с демонична предвидливост (и не без тяхна помощ - на демоните) съзират момента за ОТКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ДУХОВНИТЕ ИМ КОРЕНИ. 

В справедливата освободителна борба на нашия православен народ изведнъж се появяват нови, добре организирани, обучени и ръководени от чужбина личности, които уж се водят православни и пеят в църквите, а захвърлят расото, използват някакви странни знаци и пароли, снимат се с черепи и изискват някакви още по-странни ритуали на клетви пред тези черепи или пред зачеркната с оръдия за убиване Библия... 

Вижте цялата статия: Театърът на антихриста

Източник: "Литературен свят"