Рождественски пост
Св. прпрок Авдий. Св. преподобни Варлаам и Иоасаф, индийски принц, и неговия баща, цар Авенир. Св. мъченик Варлаам. Св. мъченик Аза и на 150 воини с него. Св. мъченик Илиодор Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Житие на светия праведен многострадален Иов (ок. 2000-1500 пр. Р.Х.)
 |
| Свети праведни Иов Многострадален. Стенопис от манастира Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1320 г. |
Свети праведен Иов произхождал от племето Авраамово; живял в Арабия - в земята Хус, населявана от потомците на Уц, племенника на Авраам, първенеца на Авраамовия брат Нахор. Иов бил човек на правдата, отличавал се с безукорно поведение, справедливост и доброжелателност към всички, благотворителност, а най-вече със страх Божий, като пазел невинността в сърцето си и избягвал всякакво зло не само в делата, но и във вътрешните си помисли. Той имал седем сина и три дъщери. В страната си бил прославен с богатство: имал седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; взимал живо и дейно участие в живота на съплеменниците си и оказвал голямо влияние на обществените работи, защото по целия Изток се радвал на голяма почит заради своето благородство и честност. Синовете на Иов, макар и да живеели отделно, всеки в своята шатра, изпитвали помежду си такава силна взаимна любов и живеели в такова разбирателство помежду си, че никога не си позволявали да ядат и пият отделно, почитайки родствените си връзки. Всеки ден поред те се събирали заедно братята със сестрите си, правели гощавки и прекарвали времето си в невинни увеселения и без излишества, чужди на пиянството и безчинствата. Неблагочестиви събирания не би допуснал и добрият и праведен техен баща. Но понеже гощавките на децата били израз на братската им любов и тихо благонравие, праведният мъж не само не ги забранявал, а дори ги поощрявал, утешавайки се със семейния мир. Всеки път, след като изминели седем дни и завършели поредните братски събирания, Иов предлагал на децата си внимателно, с искрена съвест да проверяват поведението си - дали някой не е съгрешил против Бога с дума или помисъл; защото се боял от Бога, но не със страха на роба, а с опасението на синовната любов, и внимателно наблюдавал и себе си, и своя дом, за да не се случи у тях нещо, което би разгневило Господа Бога.
Богобоязненият праведник не се ограничавал само с наблюдения на домашните си и увещания да водят непорочен живот, тъй че никой от тях и в мислите си да не съгрешава пред Създателя си. Всеки път, когато завършвали дните на гощавките, рано сутринта заедно с цялото си семейство Иов принасял всесъжения по броя на всичките си деца и един телец за грях за душите им, защото, казвал той, може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си; така правел Иов през всичките такива дни.
Един ден, когато Ангелите Божии, пазителите на човешкия род, се събрали на небето пред престола на Бога Вседържител, за да застанат пред Него с ходатайство за човеците и да Му принесат човешките молитви за всякакви житейски нужди, дошъл сред тях и дяволът, клеветникът и изкусителят на човешкия род. Низвергнатият от небето сатана по Божие допущение се явил там сред Ангелите, като не изменил на падналата си природа и не по добро желание да ходатайства за благо, а за да изригне злобата си и да похули доброто. Сатанинската гордост във вътрешното си заслепление никога не се примирява с истината - не вижда радостен мир в смирението и покорната преданост на волята на Всеблагия Бог; тя смело внася преоценка на съществуващото според мрачния си поглед и в чуждата ѝ светозарна област на Божествения живот, дръзко измервайки всичко с мярата на своето самомнение!
И казал Господ на сатаната, стоящ пред Него с Ангелите:
- Отде дойде?
Сатаната отговорил:
- Ходих по земята и я обходих.
Господ рекъл:
- Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята друг човек, който да е като него: непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото!
Сатаната отговорил:
- Нима току-тъй Иов е богобоязлив? Ти не го ли пазиш? Не огради ли отвред него и къщата му и всичко, що има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята. Но я простри ръка и се допри до всичко, което е негово, ще ли Те благослови?
Тогава Господ рекъл на сатаната:
- Всичко, което е негово, давам в твоята ръка, прави по своя воля, само върху него не простирай ръка.
И сатаната си отишъл от лицето Господне.
Един ден синовете и дъщерите на Иов пирували в дома на първородния брат. И ето, дошъл вестител при Иов и рекъл:
- Воловете ти оряха и ослиците пасяха при тях; изведнъж савейци нападнаха и ги откараха, а другите избиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докато говорел, пристигнал втори вестител и казал:
- Огън падна от небето и изгори овците и овчарите; само аз се спасих и дойдох да ти обадя.
Още не изрекъл думите си, дошъл друг и рекъл:
- Халдейци, разделени на три чети, нападнаха камилите и ги откараха, а слугите избиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докато говорел, пристигнал и четвърти вестител:
- Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат; но ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгъла на къщата; тя се събори върху децата и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Изслушал една след друга тия ужасни вести, Иов станал и в знак на тежка скръб раздрал дрехата си, остригал главата си и паднал на земята, преклонил се пред Господа и рекъл:
- Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна в утробата на земята. Господ даде и Господ взе; както беше угодно на Господа, тъй и стана; да бъде благословено името Господне!
Във всичко това Иов не съгреши пред Бога с неразумна дума.
Един ден, когато Божиите Ангели отново застанали пред Господа, сред тях пак дошъл и сатаната.
И рекъл Господ на сатаната:
- Отде дойде?
Той отговорил:
- Ходих по земята и я обходих.
Господ му казал:
- Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото! В сполетелите го беди и досега е твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина!
Сатаната отговорил на Господа така:
- Кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, което има.
С това искал да каже, че човек може да претърпи страданията на другия, в чуждата кожа ударите не са тъй чувствителни, дори снемането може да се понесе - то не е болезнено за човека и той може да остане спокоен; но докоснеш ли собственото му тяло - “простри ръка и се допри до костите му и плътта му, - ще ли Те благослови?”
Тогава Господ казал на сатаната:
- Ето, той е в твоята ръка.
Смисълът на тия думи е: давам ти да сториш с него каквото искаш; но “само душата му запази”, не посягай върху основата на неговото същество - свободната му воля.
Сатаната си отишъл от лицето на Господа и поразил цялото тяло на Иов с люта проказа от ходилата до темето му. Страдалецът трябвало да се отдалечи от хората, понеже болестта му била заразна. Тялото му се покрило с отвратителни смрадни струпеи; по членовете му се разливал вътрешен огън; Иов седнал на гноището вън от града и с чиреп чешел струпеите си. Всичките му съседи и познати странели от него и го изоставили. Дори жена му нямала вече състрадание към него.
След време, отчаяна, тя му рекла:
- Докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко с надежда да се избавя; защото изчезна от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете, които напразно съм полагала. Сам ти седиш сред смрад от червеи, прекарвайки нощта без покрив; а аз се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънцето, та да почина от трудовете си и от болките, които ме измъчват. Но кажи някаква дума към Бога, похули Го и умри - в смъртта ще намериш освобождение от страданията си, тя ще избави и мене от мъките.
Така просто и естествено, привидно дори удовлетворително разрешавала Иововата жена за него и за себе си въпроса за живота, без да отива по-далеч от земното разбиране за смисъла и предназначението му, по внушение на сатаната - “кожа за кожа”. Измъчена и уморена нравствено, тя била готова да угаси и последния светилник на истинския живот: “похули Бога и умри”.
Но не така разсъждавал за своето състояние самият страдалец Иов, като гледал на своята човешка природа не от гледната точка на тесногръдото самолюбие. Той погледнал със съжаление жена си и казал:
- Говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?
И тоя път Иов не съгрешил против Бога - устата му не Го похулили.
Слухът за нещастието на Иов стигнал съседните страни. Трима негови другари: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец научили за злочестините му и се събрали, за да отидат и да утешават страдалеца, и да споделят скръбта му. Но като го наближили, не го познали, защото лицето му било една гнойна рана, отдалеч викнали от ужас и заплакали, раздрали горните си дрехи и посипали с пръст главите си. Седем дни и седем нощи седели с него на земята и никой не промълвил и дума, понеже виждали, че страданието му е твърде голямо и не знаели как да го утешат. Мъчителното мълчание било прекъснато от самия Иов. Той пръв отворил уста и проклел деня, в който се е родил, и изразил дълбоката си скръб, задето му било дадено да види светлината, която сега за него е покрита с тъмнина. За какво му е дарен живот, ако за него той е безотрадна мъка?
- Това, от което се ужасявах, то ме и постигна - казал страдалецът, - и от което се боях, то ме и връхлетя. Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: настъпи нещастие.
Тогава проговорили и другарите му, макар с разсъжденията, с които искали да го утешат, още повече да наранявали изстрадалото му сърце. Според искреното си убеждение и вяра, че Правосъдният Бог награждава добрите и наказва лошите, те смятали за неоспоримо и несъмнено, че ако човек изпадне в нещастие, той е грешник, и колкото е по-голямо нещастието, толкова е по-мрачно неговото греховно състояние. Затова мислели, че и Иов има някакви тайни грехове, които умеел изкусно да скрива от хората и заради които Всевиждащият Бог го наказва. Накарали страдалеца да почувства това от самото начало на беседата им и после с дългите си разсъждения го убеждавали да се покае и да признае престъпленията си. Иов, съзнавайки своята непорочност, въпреки цялата убедителност на думите им, вътрешно бил далеч от това, да признае разсъжденията им за справедливи; с цялата сила на невинността той защитавал доброто си име.
- Докога ще мъчите душата ми и ще ме терзаете с думи? Ето, вече десет пъти ме посрамявате, и не ви е срам да ме измъчвате. “Окаяни утешители сте вие всички!” Ще имат ли край празните ви думи?
Иов им обяснявал и ги уверявал, че страда не заради греховете си, но че Бог по Своята непостижима за човека воля праща на едного тежък, а на друг - щастлив живот. Приятелите му, като смятали, че и Бог постъпва с хората по същите закони на възмездието, по които произнася присъдата си и човешкото правосъдие, не се убеждавали от оправдателните му думи, макар и да спрели с изобличенията против него и престанали да отговарят на думите му. В това време горещо участие в разговора им взел младият на години Елиуй, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; с пламенно дръзновение се опълчил той против почетния на години страдалец, “задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога”. Въздавайки на Създателя справедливост, недостъпна за човека, и тоя събеседник виждал причината за страданията на Иов в неговата порочност, дори и незабележима за хорските очи.
- Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце. Той не поддържа нечестивите и не отвръща очите Си от праведниците; но ти - говорел Елиуй на Иова - си преизпълнен с размишления на нечестивци, защото съдиш, че пратеното ти от Бога е незаслужено, съд и осъждането са близо до теб.
Накрая страдалецът се обърнал с молитва към Бога, Той Сам да засвидетелства неговата невинност.
И наистина Бог отговорил на Иов из бурен вихър и го укорил за намерението да търси сметка за делата на Провидението. Вседържителят посочил на Иов, че са много непостижимите неща за човека в явленията и творенията, дори само от видимата, заобикалящата го природа. И че желанието да се проникне в тайните на Божиите съдби и да се обясни защо Бог постъпва така, а не иначе с хората - това желание вече представлява дръзка самонадеяност.
- Кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? - питал Иова Господ сред бурята. - Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? Кажи, ако знаеш. На какво са закрепени основите или кой положи крайъгълния камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото? Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли да дигнеш гласа си до облаците, можеш ли да пращаш светкавици... Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш? Такава ли е твоята мишца, както на Бога? Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие; излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири; съсипи нечестивите на местата им. Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява. Който се бори с Вседържителя, който обличава Бога, нека Му отговаря.
И Иов отговорил на Господа:
- Зная, че Ти всичко можеш и че намерението Ти не може да бъде спряно.
- Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо?
- Аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото, сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел; ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
И после Господ заповядал на приятелите на Иов да се обърнат към него и да го молят да принесе жертва за тях, “защото - казал Господ на Елифаза Теманеца - само неговото лице ще приема, за да не ви отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов”. Приятелите изпълнили Господнята повеля и довели на Иов за жертва седем телци и седем овни. Той принесъл жертва Богу и се помолил за приятелите си. А Бог приел ходатайството на Иов за тях, върнал му телесното здраве и му дал двойно повече от това, което имал преди. Роднините и предишните му познайници, като чули за изцелението му, дошли да го навестят, да тъжат и да се радват с него и всеки му донесъл дар и златен пръстен. Господ пък наградил Иов с благословението Си: той имал четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици. Наместо умрелите му се родили седем синове и три дъщери; и по цялата земя нямало такива хубави жени като дъщерите му, и Иов им дал наследство между братята им. Господ не удвоил броя на децата на Иов, както сторил с богатствата му: за да не сметне някой, че първите му деца са загинали съвсем - не, макар и да са умрели, не са погинали и ще възкръснат във всеобщото възкресение на праведните.
След търпеливо понесените изпитания, Иов живял сто и четирийсет години (общо живял на земята двеста четиридесет и осем лета), видял потомство до четвърто коляно и умрял в дълбока старост. Сега живее нестареещ и без страдания в царството на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Троица, защото още при понасянето на злочестини на земята, Иов вече виждал, както и Авраам, великия ден Господен, виждал го и се радвал.
- Зная - казвал той, поразен със смрадни язви, - зная, че Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тая моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бог. Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят. Сърцето ми се топи в гърдите ми!
Това изповядвал праведният Иов пред другарите си, внушавайки им да се страхуват не от телесните страдания и лишаването от земните блага, а от “меча Господен”, от гнева на Вседържителя, Който отмъщава за неправда.
- Знайте, че има съд - вещае той за наставление на нас, - съд, на който ще се оправдае само имащият истинската премъдрост - страха Господен - и истински разум - отбягването на злото.
Тропарь праведного Иова Многострадального
глас 1
Богатство видев добродетелей Иовлих,/ украсти кознствоваше праведных враг,/ и, растерзав столп телесе,/ сокровище не украде духа,/ обрете бо вооружену непорочнаго душу,/ мене же и обнажив плени:/ предварив убо мя прежде конца,// избави мя льстиваго, Спасе, и спаси мя.
(Видял богатството на Иововите добродетели, врагът кроеше козни, за да окраде праведните дела, и като разтерза телесния стълб, не можа да открадне съкровището на духа, защото намери непорочната душа въоръжена, а мене оголи и плени, но избързай, Спасителю, да ме избавиш преди края от лъстивия и ме спаси.)
Ин тропарь праведного Иова Многострадального
глас 2
Память праведнаго Твоего Иова, Господи, празднующе,/ тем Тя молим:/ избави нас от наветов и сетей лукаваго диавола/ и спаси души наша, яко Человеколюбец.
Кондак праведного Иова Многострадального
глас 8
Яко истинен и праведен, богочестив и непорочен,/ освящен же явлься, всеславне, Божий угодниче истинный,/ просветил еси мир в терпении твоем, терпеливейший и доблейший. / Темже вси, богомудре, память твою воспеваем.
(Като истинен и праведен, благочестив и непорочен, бил си осветен, всеславни, истинни Божий угодниче; просветил си света с твоето търпение, най-търпеливи и най-доблестни: затова, богомъдри, всички възпяваме твоята памет.)
Страдание на свети мъченик Варвар воин и другите с него
(ок. 362 г.)
Когато богоненавистният цар Юлиан Отстъпник започнал война с франките, пратил против тях военачалника Вакх, в чийто полк служил храбрият воин на име Варвар, таен християнин по вяра. Полковете на двете страни се приготвили за битка; сред франките имало един силен, подобен на Голиат боец. Той излязъл пред полка на римляните и ги призовал към единоборство. Но никой не се осмелявал да се сражава с него, защото силата му ги плашела, а той се надсмивал над тях. Тогава воеводата Вакх, познавайки храбростта на блажения Варвар, го призовал при себе си и го запитал дали може да излезе на борба против този горд боец, хвалещ се със силата си. Варвар, уповавайки се на помощта на своя Господ Иисус Христос, в Когото вярвал, не се отказал от единоборството: въоръжил се с кръстно знамение, той влязъл в единоборство с врага, победил го и го убил с Божията помощ, защото Господ пратил ангел да му помага. Франките били посрамени и изпитали страх, а римляните, въодушевени от мъжество, се устремили против тях и удържали окончателна победа. Тая храброст на блажения Варвар му спечелила още по-голяма чест сред римските полкове и одобрението на царя: той бил почетен със сан на комита.
След тая славна победа над враговете, воеводата Вакх, докато пребивавал с войската си в Тракия, пожелал да принесе жертва на идолите, за да им въздаде благодарност за победата, която приписвал не на Христа, а на суетните си идоли. Той поканил за извършването на нечистите си жертви комитата Варвар като пръв сред победителите. Но воинът открито изповядал, че е християнин, и се отвръщал от идолите. Тогава воеводата съобщил за това на царя, а царят наредил да му доведат Варвар и го принуждавал да принесе жертва на идолите. Но тъй като блаженият не се подчинил, заповядал да го провесят на дървото за мъчения и да режат с меч утробата му, докато вътрешностите му не се изсипали на земята. Но в това време светецът се молел и се явил ангел, който събрал вътрешностите му, положил ги обратно в утробата на мъченика и го изцелил, така че не останала и следа от мъченията по тялото му, а след това го отвързал от дървото. Като видял това чудо, воеводата Вакх, заедно с двама воини - Калимах и Дионисий, повярвали в Христа и Го изповядали, а скверните езически богове похулили. За това по заповед на цар Юлиан новите изповедници на Христовото име: Вакх, Калимах и Дионисий били обезглавени и така се причислили към небесния лик на светите мъченици. А свети Варвар нечестивият цар заповядал да вържат за желязно колело, под което да накладат силен огън и да го въртят с вързания мъченик, поливайки страдалческото му тяло с врящо масло. Но мъченикът възнесъл топли молитви към Бога и останал напълно невредим: а огънят се устремил върху мъчителите и превърнал двама от тях в пепел. Христовият страдалец бил хвърлен в тъмница, където му се явил Самият Господ и го укрепил.
На сутринта свети Варвар отново бил отведен за мъчения; разпънали го гол на четири посоки и го били безжалостно по гърба и корема с волски жили. После хвърлили мъченика в пещ, която предварително разпалвали три дни. Пребивавайки в нея седем дена, светецът отново останал жив и здрав, без ни най-малка увреда от огъня - излязъл от пещта сякаш от баня, славословейки Бога. Тогава отново го хвърлили в тъмница с множество скорпиони и змии - надявали се, че така ще го погубят. Но и сега, той прогонил от себе си с кръстно знамение отровните гадини и останал невредим.
Тогава жестокият мъчител, който не искал да познае силата Христова, наредил да нагорещят колкото може повече един меден вол и да хвърлят в него мъченика; но светецът останал невредим и там. Той не усещал никаква болка от огъня, а медният вол, сякаш чувствайки горещината на огъня, почнал да се движи като жив, да произнася някакви звуци и да ходи. Като видели това чудо, мнозина езичници повярвали в Христа.
Накрая мъчителят заповядал да отсекат главата на светия мъченик. Така той завършил доблестно своя страдалчески подвиг заради Христа Господа. Благочестивият епископ Филикий взел неговото честно тяло и го погребал с почести в град Метон Пелопонески, славословейки Христа Бога с Отца и Светия Дух, прославяни навеки, амин.
В памет на свети Варвар, който преди бил разбойник (IX в.)
Блаженият Варвар преди бил жесток разбойник в Луканските страни. Той пролял много човешка кръв и никой не можел да го залови, нито пък да се пребори с него, понеже притежавал необикновена телесна сила. Но преблагият и човеколюбив Бог, Който не иска смъртта на грешника и търси спасението на всички, както някога на апостол Павел , с действието на Своя Промисъл уловил и разбойника в мрежите на спасението. Веднъж, когато той седял в една пещера и гледал купищата награбено злато, неочаквано до сърцето му се докоснала Божията благодат, извеждаща грешника на пътя на покаянието. Душата му се умилила и като си спомнил за страшния Божий съд, започнал да скърби и да говори на себе си:
- Уви, какво сторих! Пролях много човешка кръв, много жени оскверних, откраднах чуждо имущество и извърших много други злини! Но днес или утре ще умра; на кого ще остане това, което придобих.
И след това въззвал отново:
- Зная, че Христос приел при Себе си древния разбойник по милостта Си: ще приеме и мен, ако се покая. Затова сега се кая и се съкрушавам заради делата си и търся Неговото милосърдие.
Когато казал това дълбоко в душата си, Варвар станал, без да каже нищо на другарите си, скрил само меча под дрехите си и като оставил всичко, през нощта отишъл в най-близкото селище, където имало църква. Дошъл там по време на утренята и след края паднал в нозете на свещеника, възклицавайки със сълзи:
- Отче свети! Не отхвърляй мене, окаяния грешник, дошъл при твоята святост: понеже искам да се покая за злодействата си.
Свещеникът го вдигнал от земята, завел го до светия олтар и казал:
- Изповядай пред Бога съгрешенията си, сине, а аз ще бъда смирен свидетел на твоята изповед и покаяние.
Каещият се заговорил:
- Отче, аз съм онзи разбойник Варвар, за който, мисля, си чувал и ти. Преизпълнен съм с множество грехове, с телесна нечистота, грабежи и убийства: защото съм убил до триста души, а с меч погубих и двама свещеници, задето не поискаха да ме допуснат до тайнството на покаянието. И ето, ако мислиш, че Бог ще ме приеме в покаянието ми, превържи по свое усмотрение моите греховни язви с Божиите заповеди; ако ли пък не, вземи този меч и заповядай да ме убият.
Но свещеникът му казал:
- Сине! Няма грях, който да побеждава Божието милосърдие: ти само не се отчайвай. Иди в моя дом и изпълни на дело каквото ти заповядам.
Като излязъл от църквата, свещеникът видял Варвар да се движи след него на лакти и колена. Рекъл му:
- Какво правиш, сине?
Варвар отговорил:
- От мига, когато паднах на земята пред Бога с моите грехове, няма да се вдигна, докато не ми бъдат простени всички зли дела.
- Сине - казал му свещеникът, - ти доброволно даваш обет за това на Бога. Опази го и ще ти бъде простено всичко.
Като стигнал вкъщи, свещеникът отново му казал:
- Ето, сине, децата ми, робите, добитъка и кучетата: към кого искаш да бъдеш приравнен, за да се храниш заедно с тях?
Варвар отговорил:
- Отче, аз не се смятам за равен дори на кучетата; но поради телесната потребност от храна, сложи ме при тях, за да ям с тях и да бъда без покрив през всичките си дни и нощи.
На това свещеникът отговорил:
- Постъпи така, както говориш пред Бога, сине, и уповавай на великото Му милосърдие.
И Варвар живял така при свещеника три години, подобно на животно, пълзейки на ръце и крака и без да става от земята, понеже се смятал за недостоен да бъде сред хората. Хранел се само с животните и кучетата и с тях оставал вън от къщата ден и нощ. След края на третата година свещеникът му казал:
- Доста, сине, престани да се храниш с кучетата, защото Господ ти дарява Своята милост.
- Но аз, отче - отговорил Варвар, - искам още да се храня с добитъка.
Свещеникът му рекъл:
- Чедо! Бог вижда и тоя обет, който Му принасяш със смирение, понеже желаеш така да пострадаш заради греховете си.
Варвар отишъл вън от селото заедно с добитъка, движейки се като четириного и пасейки оскъдната трева. Той останал на поляната дванадесет години, съвсем гол. Кожата му станала като кора на дърво; изгаряна от слънчевия зной и напукана от студа, тя почерняла като въглен. И станал блаженият Варвар доброволен мъченик.
Когато изминали дванадесет години от страданията му, с Божествено откровение му било известено за прощаването на греховете му и за това, че му предстои да завърши подвига на покаянието си мъченически, като пролее кръвта си. И ето, веднъж, докато ходел по поляната, Варвар се доближил до пътя, където били спрели някакви търговци. Помислили, че наближава някакъв звяр (защото не видели какво се движи в гъстата трева), те изстреляли от лъковете си няколко стрели и го поразили с три от тях; като се приближили и видели, че простреляли човек, те изпаднали в ужас. А Варвар им казал да не се страхуват и да не скърбят, разказал им всичко за себе си и наредил да кажат за кончината му на свещеника на селото. След това предал душата си в Божиите ръце.
А свещеникът, като научил от търговците за станалото, отишъл на онова място и видял тялото на блажения Варвар просветлено, озарено от светлина. Той опял мъртвия и го погребал на мястото, където бил убит. Впоследствие от гроба на блажения Варвар започнало да се дава изцеление на болните от различни недъзи. След време тук заедно с презвитера дошли хора, отворили гроба и видели, че тялото на светеца не само било нетленно, но и източвало целебно миро. Тогава всички се почудили и прославили Бога; а честните мощи на свети Варвар пренесли с големи почести в селото си и ги положили в църквата, дивейки се на чудното човеколюбие и милосърдие на нашия Христос Бог, на Когото с Отца и Светия Дух се възнася чест и слава во веки. Амин.
Тропарь мученику Варвару Луканскому, бывшему разбойнику
глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Ва́рвар,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости. / Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Перевод: Мученик Твой, Господи, Варвар подвигом своим венец нетленный получил от Тебя, Бога нашего; ибо он, имея силу Твою, мучителей низложил, сокрушил и демонов немощные дерзости. По молитвам его, Христе Боже, спаси души наши.
Кондак мученику Варвару Луканскому, бывшему разбойнику
глас 3
От Бо́га да́нныя ти благода́ти,/ страстоте́рпче Ва́рваре свя́те,/ я́ко многоце́нным ми́ром, нас посеща́й целе́бне,/ да вопие́м ти:// ра́дуйся, испи́вый сла́достне ча́шу Христо́вых страсте́й.
Перевод: От Бога данной тебе благодатью, мученик святой Варвар, как драгоценным миром, нас исцеляюще посещай, да взываем к тебе: «Радуйся, испивший с наслаждением чашу Христовых страданий».
Минея. Май
Свята́го и пра́веднаго И́ова Многострада́льнаго
НА ВЕЧЕ́РНИ
Блаже́н муж: 1-й антифо́н: На Го́споди, воззва́х: Стихи́ры глас 4.
Подо́бен: Дал еси́ зна́мение:
Пра́веден и незло́бив,/ и́стинен же, и непоро́чен, и ве́рен,/ и вся́кия огреба́яся, И́ове, злы́я ве́щи,/ позна́н был еси́, блаже́нне,/ укра́шен доброде́тельми я́ко вои́стинну/ и благоче́стием сия́я. / Те́мже тя ублажа́ем/ и свято́е твое́ днесь и честно́е/ пра́зднуем, ра́дующеся, торжество́.
Бога́тством благоче́стия,/ я́ко багряни́цею многоце́нною, укра́шен,/ непоро́чный И́ове,/ ми́лостию, пра́вдою, я́коже Боже́ственным венце́м, оде́ян,/ над страстьми́ томя́щими ты ца́рствовал еси́. / Те́мже к ца́рством разу́мным преста́вился еси́,/ Царю́, пресла́вне, Ве́чному предстоя́ти.
И́ова, непобеди́маго во искуше́ниих бы́вша,/ пло́ти своея́ я́звами столпа́ непоколеби́маго,/ му́жеству забра́ло, всем позна́на бы́вша/ мудролю́бным по́мыслом,/ диа́волу жа́ла сокруши́вша,/ Боже́ственнаго и Богому́драго,/ благочести́вым утвержде́ние,/ Госпо́дня непоро́чнаго восхва́лим уго́дника.
По́мощь, ю́же от Бо́га,/ име́я себе́ спобо́рницу,/ я́ко во́ин до́блестнейший,/ на боре́ние за доброде́тель изше́л еси́, И́ове,/ и, в нестерпи́мых гно́йных я́звах сый,/ безме́рно хва́лящася врага́ одоле́в, посрами́л еси́,/ те́мже и досто́йную по́честь побе́ды восприя́л еси́ от Госпо́да. / Того́ моли́, блаже́нне, о душа́х на́ших.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
Вход. Проки́мен дне и чте́ния.
И́ова чте́ние (глава́ 1, 1–12):
Челове́к не́кий бя́ше во стране́ Авситиди́йстей,/ ему́же и́мя И́ов,/ и бе челове́к он и́стинен, непоро́чен, пра́веден, богочести́в,/ удаля́яся от вся́кия лука́выя ве́щи. / Бы́ша же ему́ сы́нове седмь и дще́ри три. / И бя́ху ско́ти его́, ове́ц седмь ты́сящ,/ велблю́дов три ты́сящи,/ супру́г воло́в пять сот,/ и осли́ц пасо́мых пять сот,/ и слуг мно́го зело́,/ и дела́ ве́лия бя́ху ему́ на земли́,/ и бе челове́к о́ный благоро́днейший су́щих от восто́к со́лнца. / Сходя́щеся же сы́нове его́ друг ко дру́гу,/ творя́ху пир на ки́йждо день,/ спое́млюще вку́пе и три сестры́ своя́ я́сти и пи́ти с ни́ми. / И егда́ сконча́вашася дни́е пи́ра,/ посыла́ше И́ов и очища́ше их,/ востая́ зау́тра, и приноша́ше от них же́ртвы по числу́ их/ и тельца́ еди́наго о гресе́ о душа́х их. / Глаго́лаше бо И́ов:/ не́гли когда́ сы́нове мои́ согреши́ша/ ив мы́сли свое́й зла́я помы́слиша проти́ву Бо́га. / Та́ко у́бо творя́ше И́ов вся дни. / И бысть я́ко день сей,/ и се, приидо́ша А́нгели Бо́жий предста́ти пред Го́сподем,/ и диа́вол прии́де с ни́ми. / И рече́ Госпо́дь диа́волу:/ отку́ду прише́л еси́?/ И отвеща́в диа́вол Го́сподеви, рече́:/ обше́д зе́млю и проше́д поднебе́сную, се есмь. / И рече́ ему́ Госпо́дь:/ Внял ли еси́ мы́слию твое́ю на раба́ Моего́ И́ова?/ зане́ несть, я́ко он, на земли́:/ челове́к непоро́чен, и́стинен, богочести́в,/ удаля́яся от вся́кия лука́выя ве́щи. / Отвеща́ же диа́вол и рече́ пред Го́сподем:/ еда́ ту́не И́ов чтит Го́спода?/ Не Ты ли огради́л еси́ вне́шняя его́, и вну́тренняя до́му его́,/ и я́же вне всех, су́щих его́ о́крест?/ Дела́ же руку́ его́ благослови́л еси́/ и скоты́ его́ мно́ги сотвори́л еси́ на земли́,/ но посли́ ру́ку Твою́ и косни́ся всех, я́же и́мать,/ а́ще не в лице́ Тя благослови́т?/ Тогда́ рече Госпо́дь диа́волу:/ се, вся, ели́ка суть ему́, даю́ в ру́ку твою́,/ но самого́ да не ко́снешися. / И изы́де диа́вол от Го́спода.
И́ова чте́ние (глава́ 1, 13–22):
Бысть я́ко день сей,/ сы́нове И́овлевы и дще́ри его́ пия́ху вино́ в дому́ бра́та своего́ старе́йшаго. / И се, ве́стник прии́де ко И́ову и рече́ ему́:/ супру́зи воло́в оря́ху,/ и осли́цы пася́хуся близ их,/ и прише́дше плени́телие, плени́ша их и о́троки изби́ша мече́м,/ и спасо́хся аз еди́н и приидо́х возвести́ти тебе́. / Еще́ сему́ глаго́лющу,/ прии́де ин ве́стник и рече́ ко И́ову:/ огнь спаде́ с небесе́, и пожже́ о́вцы, и па́стыри пояде́ подо́бне,/ спасо́хся же аз еди́н и приидо́х возвести́ти тебе́. / Еще́ ему́ глаго́лющу, прии́де ин ве́стник и рече́ ко И́ову:/ ко́нницы сотвори́ша нача́льства три/ и окружи́ша велблю́ды и плени́ша их,/ и о́троки изби́ша мечми́,/ спасо́хся же аз еди́н и приидо́х возвести́ти тебе́. / Еще́ сему́ глаго́лющу,/ ин ве́стник прии́де, глаго́ля И́ову:/ сыно́м твои́м и дще́рем твои́м, яду́щим и пию́щим у бра́та своего́ старе́йшаго,/ внеза́пу ветр вели́к на́йде от пусты́ни/ и косну́ся четыре́м угло́м хра́мины,/ и паде́ хра́мина на де́ти твоя́, и сконча́шася;/ спасо́хся же аз еди́н и приидо́х возвести́ти тебе́. / Та́ко (услы́шав) И́ов, востав, растерза́ ри́зы своя́/ и остриже́ власы́ главы́ своея́,/ и посы́па пе́рстию главу́ свою́,/ и, пад на зе́млю, поклони́ся (Го́сподеви) и рече́:/ сам наг изыдо́х от чре́ва ма́тере моея́,/ наг и отъи́ду та́мо. / Госпо́дь даде́, Госпо́дь отъя́т,/ я́ко Го́сподеви изво́лися, та́ко бысть. / Бу́ди И́мя Госпо́дне благослове́нно (во ве́ки). / Во всех сих, приключи́вшихся ему́, ничто́же согреши́ И́ов пред Го́сподем,/ (ниже́ устна́ма свои́ма,) и не даде́ безу́мия Бо́гу.
И́ова чте́ние (глава 2, 1–10):
Бысть я́ко день сей,/ и приидо́ша А́нгели Бо́жии предста́ти пред Го́сподем,/ и диа́вол прии́де посреде́ их предста́ти пред Го́сподем. / И рече́ Госпо́дь диа́волу:/ отку́ду ты гряде́ши?/ Тогда́ рече́ диа́вол пред Го́сподем:/ проше́д поднебе́сную и обше́д всю зе́млю, приидо́х. / И рече́ Госпо́дь ко диа́волу:/ внял ли еси́ у́бо (мы́слию твое́ю) рабу́ Моему́ И́ову?/ Я́ко несть такова́ от су́щих на земли́:/ челове́к незло́бив, и́стинен, непоро́чен, богочести́в,/ удаля́яся от вся́каго зла,/ еще́ же придержи́тся незло́бия;/ ты же рекл еси́ име́ния его погуби́ти вотще́. / Отвеща́в же диа́вол Го́сподеви, рече́:/ ко́жа за ко́жу, и вся, ели́ка и́мать челове́к, даст за ду́шу свою́,/ оба́че посли́ ру́ку Твою́ и косни́ся косте́м его́ и пло́ти его́,/ а́ще не в лице́ Тя благослови́т?/ Рече́ же Госпо́дь диа́волу:/ се, предаю́ ти его́, то́кмо ду́шу его́ соблюди́. / Изы́де же диа́вол от лица́ Госпо́дня и порази́ И́ова гно́ем лю́тым от ногу́ да́же до главы́. / И взя (И́ов) чреп, да острога́ет гной свой,/ и той седя́ше на гно́ищи вне гра́да. / Вре́мени же мно́гу мину́вшу,/ рече́ к нему́ жена́ его́:/ доко́ле терпи́ши, глаго́ля:/ се, пожду́ вре́мя еще́ ма́ло,/ ча́я наде́жди спасе́ния моего́. / Се бо потреби́ся от земли́ па́мять твоя́,/ сы́нове твои́ и дще́ри, моего́ чре́ва боле́зни и труды́,/ и́миже вотще́ труди́хся с боле́зньми,/ ты же сам в гнои́ черве́й седи́ши,/ обнощева́я вне без покро́ва,/ и аз скита́ющися и служа́щи, ме́сто от ме́ста преходя́щи/ и дом от до́му, ожида́ющи со́лнца,/ когда́ за́йдет,/ да почи́ю от трудо́в мои́х и от боле́зней,/ я́же мя ны́не обдержа́т;/ но рцы глаго́л не́кий ко Го́споду и умри́. / Он же, воззре́в, рече́ к ней:/ вску́ю, я́ко еди́на от безу́мных жен, возглаго́лала еси́?/ А́ще блага́я прия́хом от руки́ Госпо́дни,/ злых ли не стерпи́м?/ Вовсех сих, приключи́вшихся ему́,/ ничи́мже согреши́ И́ов устна́ма пред Бо́гом/ (и не даде́ безу́мия Бо́гу).
На литии́ стихи́ра хра́ма или́ пра́здника, та́же настоя́щая стихи́ра свята́го, глас 1:
Многострада́льнаго, ве́рнии, восхва́лим И́ова,/ и́же пре́жде зако́на пра́ведника/ и пре́жде проро́ков проро́ка,/ вне ро́да и заве́та Авраа́мова/ ве́ру Авраа́млю до́бре сохра́ньшаго,/ страда́ньми свои́ми стра́сти Христо́вы предъизобрази́вшаго,/ и ны́не в Вы́шних селе́ниих со Христо́м ца́рствующего/ и моля́щегося о душа́х на́ших.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника,
На стихо́вне стихи́ры глас 6:
Бога́тством изоби́луя,/ к сему́ отню́д не прилепи́лся еси́ се́рдцем твои́м/ и, егда́ тя враг попуще́нием Бо́жиим лиши́ того́,/ благослови́л еси́ Бо́га, глаго́ля:/ Госпо́дь даде́, Госпо́дь отъя́т;/ бу́ди И́мя Госпо́дне благослове́нно. / Того́ моли́, блаже́нне И́ове,/ да и нас научи́т не упова́ти на бога́тство ги́бнущее/ и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.
Стих: Блаже́н муж, боя́йся Го́спода,/ в за́поведех Его́ восхо́щет зело́.
Мно́гою че́стию и сла́вою почте́н,/ не превозноси́лся еси́ во уме́ твое́м,/ но спаса́л еси́ страда́льца вопию́ща/ и сироту́ безпо́мощна,/ и се́рдцу вдови́цы ра́дость приноси́л еси́,/ и уте́шитель пла́чущих был еси́. / И ны́не на Небесе́х вы́шния сла́вы и че́сти сподо́бився,/ моли́, всеблаже́нне, Христа́ Бо́га на́шего,/ да сохрани́т и нас от богоме́рзкия горды́ни/ и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.
Стих: Сла́ва и бога́тство в дому́ Его́,/ и пра́вда Его́ пребы́вает в век ве́ка.
О́ко был еси́ слепы́м,/ нога́ же хромы́м и оте́ц ни́щим,/ пра́ведный И́ове,/ в пра́вду облача́лся еси́,/ одева́лся же еси́ в суд, я́ко в ри́зу. / Те́мже моли́ся Христу́ Бо́гу,/ да и в на́ша сердца́ вдохне́т ре́вность/ к подвиго́м христиа́нскаго милосе́рдия и правосу́дия/ и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.
Сла́ва, глас то́йже:
Дал еси́ нам о́браз терпе́ния и му́жества,/ Преблаги́й Го́споди,/ уго́дника Твоего́ И́ова,/ во всех приклю́чшихея ему́ злострада́ниих/ ничи́мже согреши́вша пред Тобо́ю, ниже́ устна́ма свои́ма,/ и не да́вша безу́мия Тебе́, Бо́гу на́шему. / Того́ моли́твами и нас сотвори́/ победи́тели многоразли́чных искуше́ний/ и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.
И ны́не, пра́здника.
Тропа́рь, глас 1:
Бога́тство ви́дев доброде́телей И́овлих,/ укра́сти ко́знствоваше пра́ведных враг,/ и, растерза́в столп телесе́,/ сокро́вище не укра́де ду́ха,/ обре́те бо вооруже́ну непоро́чнаго ду́шу,/ мене́ же и, обнажи́в, плени́,/ предвари́в у́бо мя пре́жде конца́,/ изба́ви мя, льсти́ваго, Спа́се, и спаси́ мя.
Ин тропа́рь, глас 2:
Па́мять пра́веднаго Твоего́ И́ова, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:/ изба́ви нас от наве́тов и сете́й лука́ваго диа́вола/ и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Человеколю́бец.
Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен.
НА У́ТРЕНИ
На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, дважды. Слава, свята́го. И ны́не, пра́здника.
По 1-м стихосло́вии седа́лен, глас 3:
Уте́шителие дру́зи, вме́сто е́же облегчи́ти неви́нная страда́ния пра́веднаго,/ мно́жайшия досажде́ния и му́ки приноша́ху ему́ непра́ведными глаго́лы,/ те́мже и мно́жайшии венцы́ угото́вашася тому́ от Го́спода,/ заступа́ющего пра́выя се́рдцем.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
По 2-м стихосло́вии седа́лен, глас то́йже:
Сугу́ба воздая́ния прия́т И́ов на земли́,/ испо́лньшуся вре́мени искуше́ния его́,/ и мно́жайшия по́чести обре́те на Небеси́ за ве́ру и терпе́ние,/ науча́я всех не отчаява́тися во искуше́ниих,/ но упова́ти на Бо́га, спаса́ющего пра́выя се́рдцем.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
Велича́ние:
Велича́ем тя,/ святы́й пра́ведный И́ове,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ ты бо мо́лиши за нас/ Христа́ Бо́га на́шего.
Псало́м избра́нный зри на Усекнове́ние главы́ свята́го Иоа́нна Предте́чи, в 29-й день а́вгуста, кроме́ после́днего стиха́.
По полиеле́и седа́лен, глас 1:
Бога́тство доброде́телей И́овлих ви́дев,/ укра́сти то́е ухищря́шеся злоко́зненный,/ оба́че, подкопа́в хра́мину теле́сную,/ отню́д не возмо́же плени́ти сокро́вища духо́внаго,/ обре́те бо ду́шу пра́ведника до́бре укрепле́ну и вооруже́ну, те́мже и отъи́де, посра́млен. / Но того́ ловле́ния изба́ви, Бо́же, ду́ши на́ша.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен, глас 4: Пра́ведник, я́ко фи́никс процвете́т,/ я́ко кедр, и́же в Лива́не, умно́жится. Стих: Насажде́ни в дому́ Госпо́дни, во дво́рех Бо́га на́шего процвету́т. Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие от Матфе́я, зача́ло 43.
По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 6: Дал еси́ нам о́браз терпе́ния и му́жества: зри сла́вник на стихо́вне.
Кано́н, его́же краегране́сие, без Богоро́дичнов: Тьмострада́льнаго досто́йно пе́ти И́ова. Глас 4.
Песнь 1
Ирмо́с: Ли́цы изра́ильтестии,/ невла́жными стопа́ми/ понт Чермны́й и вла́жную глубину́ прогна́вше,/ вса́дники триста́ты враги́ ви́дяще в ней погруже́ны,/ с весе́лием поя́ху:/ пои́м Бо́гу на́шему, я́ко просла́вися.
Кре́пкаго адама́нта, терпе́ния венце́м укра́шена,/ Христо́ва Це́рковь, у́мныма зря́щи очи́ма,/ торжеству́ет в ра́дости, вопию́щи:/ пои́м Бо́гу на́шему, я́ко просла́вися.
Ни язы́к прему́дрых возмо́жет, ни ум челове́чь пости́гнута похвалы́ твоея́,/ и́бо несозда́нный язы́к тя Богочести́ва, и́стинна и непоро́чна нарече́. / Те́мже согла́сно вопие́м:/ пои́м Бо́гу на́шему, я́ко просла́вися.
Непщева́в бога́тством огражде́на, подви́жно победи́ти пра́ведника испроша́ет льсти́вый,/ и, обнаже́нием ну́ждно побори́в, разсе́деся, терпе́нием бо вопия́ше:/ пои́м Бо́гу на́шему, я́ко прослав́ися.
Богоро́дичен: Ли́цы Тя проро́честии пою́т, Чи́стая, и Безпло́тных мно́жества почитаю́т,/ и́бо Зижди́теля всех, из утро́бы Твоея́ несказа́нно проше́дшаго, зря́ще. / Сему́ немо́лчно пою́т:/ пои́м Бо́гу на́шему, я́ко просла́вися.
Песнь 3
Ирмо́с: Лук си́льных изнемо́же,/ и немощству́ющии препоя́сашася си́лою,/ сего́ ра́ди утверди́ся в Го́споде се́рдце мое́.
Пребыва́л еси́, непрекло́нен умо́м,/ ты, любе́зных дете́й и бога́тства обнаже́н, воспева́я:/ благослове́нно Го́спода моего́ и́мя.
Вещь доброде́тели сотвори́л еси́, бога́тство и нищету́,/ обои́ми бо разжига́емь, я́ко зла́то,/ седмери́цею, яви́лся еси́ иску́снейший.
Глаго́лом жены́ приложи́ся, я́коже нача́льному роди́телю,/ зло́бы нача́льник змий тебе́,/ но солга́ся, кова́рством без ме́ры хваля́йся.
Богоро́дичен: Ра́дуйся, Ма́ти Неискусобра́чная, Я́же Бо́га Сло́ва во утро́бе Твое́й вме́щши/ и ро́ждши воплоще́ннаго, я́ко Бо́га ку́пно и Челове́ка.
Конда́к, глас 8.
Подо́бен: Я́ко нача́тки:
Я́ко и́стинен и пра́веден, Богочести́в и непоро́чен,/ освяще́н же я́влься, всесла́вне, Бо́жий уго́дниче и́стинный,/ просвети́л еси́ мир в терпе́нии твое́м, терпели́вейший и до́блейший. / Те́мже вси, Богому́дре, па́мять твою́ воспева́ем.
Таже седа́лен, глас 3.
Подо́бен: Красоте́ де́вства:
И́ова непоро́чнаго и чисте́йшаго, превысо́каго столпа́/ и непобеди́маго хитростьми́ врага́ бы́вша ду́хом,/ вси ублажи́м и ве́рно восхва́лим, вели́ка уго́дника Христу́ бы́вшаго,/ и сего́ приле́жно моля́ща спасти́ от бед ду́ши на́ша.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
Песнь 4
Ирмо́с: Услы́шах сла́вное смотре́ние Твое́, Христе́ Бо́же,/ я́ко роди́лся еси́ от Де́вы,/ да от ле́сти изба́виши зову́щия:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.
Дово́льнейшим о́браз и столп одушевле́н нам доброде́телей И́ов непоро́чный показа́ся,/ ему́же ревни́тели ны, вопию́щия, сотвори́:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.
Исцелева́ет твоего́ благоси́лия и терпе́ния незло́бныя души́ во гное́нии страда́ния,/ е́же во Еде́ме су́щаго преступле́ния исцеле́ние, И́ове преблаже́нне.
По́мыслом рассужда́я преподо́бным, воспева́ше И́ов:/ блага́я прие́мше от Го́спода, боле́зненная до́блественно не стерпи́м ли?/ Сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.
Богоро́дичен: Неискусобра́чная Богоневе́сто, Я́же Спа́са ро́ждши пло́тию,/ Тя воспева́ем, Препросла́вленная, и немо́лчно си́це Тебе́ взыва́ем:/ ра́дуйся, Предста́тельнице Твои́х рабо́в.
Песнь 5
Ирмо́с: Возсия́вый свет,/ и просвети́вши у́тро, и показа́вый день,/ сла́ва Тебе́, сла́ва Тебе́,/ Иису́се, Сы́не Бо́жий.
Утеша́юще от лю́тых, прило́жше струпо́м твои́м боле́зни,/ множа́йшия тебе́ исплето́ша венцы́, И́ове сла́вне.
Ю́ношски в лю́тых непобеди́м яви́лся еси́/ и в бога́тстве к досажде́нию, пра́ведниче, не взя́тся, И́ове непоро́чне.
Невреди́мо душе́вное храни́ло назида́я,/ до́блественне терпе́л еси́, сла́вне, вра́жию лю́тую бу́рю.
Богоро́дичен: А́нгелов глас немо́лчно тварь приноша́ет Тебе́, Де́во:/ ра́дуйся, Ма́ти Чи́стая Иису́са, Сы́на Бо́жия.
Песнь 6
Ирмо́с: Возопи́, прообразу́я погребе́ние тридне́вное,/ проро́к Ио́на, в ки́те моля́ся:/ от тли изба́ви мя, Иису́се, Царю́ сил.
Диви́тся слух, наслажда́яся слове́с твои́х,/ я́ко уста́ та́ин показа́лся еси́ испо́лнена/ сотво́ршаго и нау́чшаго тя Боже́ственнаго Ду́ха.
Исцеля́я скорбя́щему боле́знь се́рдца,/ от о́чию милосе́рдия пролива́л еси́ сле́зы,/ предстоя́ си́рым и вдови́цам, И́ове сла́вне.
Житие́ твое́ благоче́стное и боголю́бное бысть,/ сего́ ра́ди и смерть яви́ся поко́й,/ и к непреста́нному весе́лию, И́ове, преста́вился еси́.
Богоро́дичен: Мо́лимся о рабе́х Твои́х, Пренепоро́чная Богоро́дице,/ из Тебе́ Воплоще́ннаго моли́,/ я́ко Тя еди́ну Предста́тельницу на́шу зна́ем.
Конда́к и и́кос пра́здника.
Песнь 7
Ирмо́с: Спасы́й во огни́ авраа́мския Твоя́ о́троки/ и халде́и уби́в,/ я́же пра́вда пра́ведно уловля́ше,/ препе́тый Го́споди,/ Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Зако́нных не невку́сен сый, но проро́ков и зако́на нося́ исполне́ние, И́ове,/ за любо́вь Бо́гу угоди́л еси́, воспева́я:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Не сниска́в сокро́вища на земли́, но на Небесе́х упова́ние,/ я́ко прах, вмени́л еси́ зла́то, Бо́гови же пе́ти возжела́л еси́:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Любве́ тя чад и име́ния обнажи́ пра́ведных враг,/ души́ же твоея́ кре́пость не преста́ вопи́ти:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Тро́ичен: Сло́во и Дух от Отца́, Еди́но Триипоста́сное естество́/ богосло́вяще благоче́стно, Богому́дрии, ве́рою вопие́м:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.
Богоро́дичен: Безбра́чно во чре́ве вы́ше сло́ва прии́мшу Непреме́ннаго Бо́га,/ ми́лостию челове́ком прича́щшагося, благоче́стно воспое́м/ я́ко Ма́терь Бо́жию во ве́ки.
Песнь 8
Ирмо́с: Во о́бразе А́нгела,/ я́вльшагося в пещи́ о́гненней песносло́вцем,/ Христа́ Бо́га по́йте, о́троцы,/ свяще́нницы, благослови́те,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Торжеству́ет весь пра́зднующих в Вы́шних лик с чуде́сным воспева́емым Иовом:/ по́йте, о́троцы, свяще́нницы, благослови́те,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Усугу́би тебе́ венцы́ на земли́ и на Небеси́ Подвигополо́жник, Богому́дре И́ове. / Те́мже взыва́еши:/ свяще́нницы, благослови́те, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Исцеле́ния душа́м же и те́лом/ гное́ние твоея́ пло́ти источа́ет, пребога́те, воспева́ющим:/ свяще́нницы, благослови́те, лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Неду́г и здра́вие, бога́тство и нищета́ воскипе́ша в житии́ твое́м, блаже́нне,/ све́тел бо я́влься все́ми, зове́ши:/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Богоро́дичен: Неизрече́нно и без се́мене заче́ншую/ и ро́ждшую ра́дость вселе́нней, Христа́ Бо́га,/ по́йте, о́троцы, свяще́нницы, благослови́те,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
Песнь 9
Ирмо́с: Е́ва у́бо неду́гом преслуша́ния кля́тву всели́ла есть,/ Ты же, Де́во Богоро́дице,/ прозябе́нием чревоноше́ния/ ми́рови благослове́ние процвела́ еси́. / Тем Тя вси велича́ем.
И́ов у́бо терпе́ния све́тлостию досто́йно венча́ся,/ ты же плачеши и се́туеши, не терпя́ пра́веднаго венца́,/ су́етно бо наде́явся, посрами́лся еси́, сатано́, еди́не праведников вра́же.
Я́ко дости́жно челове́ком ви́дети, сла́ву Твою усмотри́в безсме́ртную,/ стра́хом удержа́н быв и благогове́нием, возопи́ И́ов, зело́ тре́петен:/ пе́пел есмь и земля́, Ты же Госпо́дь. / Тем тя вси велича́ем.
Кни́ги тя досто́йно живо́тныя прия́ша/ и сокро́вища небе́сная, я́ко пшени́цу зре́лу су́щу,/ и испо́лнь дней духо́вных, И́ове, уго́дниче Госпо́день блаже́нне. / Тем тя вси ублажа́ем.
Тро́ичен: Еди́нице Триипоста́сная, Честна́я Тро́ице и единосла́вная Пресвята́я, Бо́же наш,/ свет и жизнь и нетле́ние ми́ру показа́лася еси́,/ зову́щия Твоя́ рабы́ от лести спаси́, да ве́рою Тебе́ поклони́мся.
Богоро́дичен: Прему́дрости вмести́лище, па́че ума́ лу́чшее,/ показа́лася еси́, Отрокови́це Пренепоро́чная,/ одушевле́н престо́л же и дверь,/ те́мже, я́ко Цари́цу возлюби́вшее де́вы Тя, Де́во,/ в след Тебе́ приведо́шася Богоотрокови́цы.
Светилен:
И́ова непоро́чнаго и чисте́йшаго,/ столпа́ благоче́стия тверде́йшаго,/ хитростьми́ врага́ непобежде́на пребы́вшаго,/ ублажи́м вси и ве́рно восхва́лим,/ я́ко вели́каго уго́дника Бо́жия,/ приле́жно моля́щася спасти́ся от бед душа́м на́шим.
Сла́ва, и ны́не, пра́здника.
На хвали́тех стихи́ры пра́здника 3 (пи́саны на стихо́вне) и свята́го 3, глас 4:
Недоуме́ем по достоя́нию/ восхвали́ти тя, И́ове:/ Сам бо Госпо́дь Вседержи́тель,/ И́же сердца́ и утро́бы испыту́яй/ и тайная челове́ков я́сно ве́дый,/ я́ко пра́ведна и и́стинна,/ непоро́чна же и богочести́ва/ паче всех, тогда́ бы́вших на земли́, похвали́ тя. / Но Того́ Престо́лу предстоя́ ны́не на Небеси́,/ не забу́ди, всехва́льне,/ соверша́ющих с любо́вию святу́ю па́мять твою́.
Ни отъя́тие име́ний,/ ни лише́ние любе́зных чад,/ ни я́звы и стру́пи люте́йшии,/ ниже́ увеща́ния супру́жницы/ возмого́ша осла́бити кре́пкую ве́ру и наде́жду твою́/ на Бо́га Блага́го и Пра́веднаго,/ но, я́ко адама́нт не́кий,/ посреде́ сих всех непоколеби́м пребы́л еси́. / Сицеву́ю тве́рдость во искуше́ниих и нам испроси́, многострада́льче,/ с любо́вию соверша́ющим святу́ю па́мять твою́.
Бо́га ви́дел еси́, И́ове,/ в ви́хри бу́рнем я́вльшася тебе́,/ и с Ним бесе́довал еси́,/ и Того́ безпреде́льное могу́щество,/ свою́ же не́мощь и неве́дение испове́дал еси́. / Того́ ны́не лице́м к лицу́ в Вы́шних селе́ниих созерца́я,/ помина́й и нас, блаже́нне,/ с любо́вию соверша́ющих святу́ю па́мять твою́.
Сла́ва, глас 8:
Я́ко и́стинен и непоро́чен,/ праведен и богочести́в яви́выйся, сла́вне И́ове,/ просвети́л еси́ мир до́брым житие́м твои́м/ и о́браз злострада́ния и терпе́ния всем был еси́. / Те́мже чтим па́мять твою́ и воспева́ем страдания твоя́,/ верне́йший служи́телю Бо́жий.
И ны́не, пра́здника.
Славосло́вие вели́кое, и про́чее, я́коже обы́чно, и отпу́ст.
НА ЛИТУРГИ́И
Блаже́нны пра́здника, песнь рядова́я и свята́го 6-я. Проки́мен пра́здника и свята́го, глас 7: Возвесели́тся пра́ведник о Го́споде/ и упова́ет на Него́. Апо́стол дне и свята́го, от Собо́рнаго посла́ния Иа́ковля, зача́ло 57. Ева́нгелие дне и свята́го, от Матфе́я, зача́ло 10. Прича́стен пра́здника и свята́го: В па́мять ве́чную бу́дет пра́ведник:
ИН УСТА́В НА ЛИТУРГИ́И
Проки́мен, глас 7: Честна́ пред Го́сподем/ смерть преподо́бных Его́. Стих: Что возда́м Го́сподеви о всех, я́же воздаде́ ми? Апо́стол к Гала́том, зача́ло 213. Аллилу́ия, глас 6: Блаже́н муж, боя́йся Го́спода, в за́поведех Его́ восхо́щет зело́. Стих: Си́льно на земли́ бу́дет се́мя его́. Ева́нгелие от Матфе́я, зача́ло 43. Прича́стен: В па́мять ве́чную бу́дет пра́ведник:
Ука́з о пра́зднице свята́го.
А́ще случи́тся па́мять пра́веднаго И́ова в Неде́лю мироно́сиц, или́ разсла́бленнаго, или́ в сре́ду Преполове́ния, или́ в Неде́лю самаряны́ни, или́ слепа́го, или́ во отда́ние Па́схи, или́ в четверто́к Вознесе́ния, или́ в неде́лю 7-ю по Па́сце, соверша́ется все после́дование слу́жбы по уста́ву о пра́зднице свята́го апо́стола и евангели́ста Иоа́нна Богосло́ва.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА