Понеделник след Петдесетница – ПРАЗНИК – Свети Дух  Прочети повече ТУК

Св. преподобни Михаил Изповедник. Св. преподобномъченик Михаил Черноризец. Намиране мощите на свети Леонтий. Св. преподобна Ефросиния, игумения Полоцка. Св. преподобни Паисий Галически Прочети повече

В памет на преподобния наш отец Георгий Изповедник, епископ на Антиохия Писидийска (IX в.)

Преподобният Георгий, Христов изповедник, живял по времето на иконоборството. Като възлюбил от младини Христа, се постригал в монашески образ и благодарение на благочестивия си живот и многото си трудове и подвизи, станал обител и вместилище на Светия Дух. Той бил назначен за епископ на Антиохия Писидийска и в този сан усърдно ръководел повереното му духовно стадо. А когато по внушение на дявола се усилила иконоборската ерес и по покана на императора всички епископи бързали да се съберат в Константинопол, тогава и този светител, като дошъл тук, мъжествено застанал зад православието и съветвал царя да се подчини на съборните църковни постановления, предадени ни от светите отци, наставници на православието, и го увещавал да подражава на тяхната вяра, да не се обръща към “разни и чужди учения”, според заповедта на свети апостол Павел. И него самия го принуждалвали да се отрече от поклонението пред светите икони, но той не се подчинил на нечестивите иконоборци, заради което бил свален от епископството и изпратен на заточение, където и завършил живота си.

В памет на преподобния наш отец Иоан Ветхопещерник (VIII в.)

Св. Иоан Ветхопещерник. Фрагмент от минейна икона. Русия. Начало на XVII в.

С името “Ветха Лавра” се наричала обителта на преподобния Харитон, която се намирала в палестинската пустиня близо до Иерусалим. Тя се наричала така, защото била създадена от преподобния преди другите лаври, както това подробно е описано в житието му. В тази Харитонова лавра се подвизавал в постничество преподобният Иоан. От ранни години пламнал от любов към Господа, свети Иоан се прилепил към Бога с цялата си душа, съгласно с написаното в Свещеното Писание: “А мене е добре да се приближавам към Бога!” Като презрял суетния светски живот, Иоан се отделил от отечеството си и като приел кръста на монашеското житие, странствал по разни места в името на Господа, Който от деня на Своето рождение и до самата смърт, нямал “де глава да подслони”. Като пристигнал в светите Иерусалимски места, Иоан се поклонил на живоносния Господен гроб, после пристигнал в споменатата лавра на блажения Харитон, където заради добродетелния си живот бил удостоен със свещения сан иерей. Като обуздавал плътските страсти с велико въздържание, Иоан и тук станал подражател на великите древни постници: с всенощни бдения и непрестанно помнене на смъртта светият достигнал пълно умъртвяване на плътта си и бил сякаш ангел в плът.

Като преживял достатъчно години и през цялото време благоугаждал на Бога, той се преставил пред Господа. Неговата душа била отнесена от светите безплътни ангели във вечните небесни обители.

Свети Иоан се нарича “ветхопещерник”, вместо “ветхолаврит” поради това, че Ветхата Лавра на преподобни Харитон първоначално се намирала в една разбойническа пещера. В тази пещера бил затворен от разбойници преподобният Харитон. Но след като разбойниците изпили виното, отровено от змия, умрели, и Харитон се освободил от тях. Като намерил в пещерата много злато, заграбено от разбойниците, преподобният съградил край пещерата църква; А когато при него се събрали братя, изградил над пещерата и обител. Тъй като преподобният Иоан живял в тази древна пещера и извършвал богослужението в пещерната църква, той бил наречен “ветхопещерник”.

В памет на светите мъченици Христофор, Теона и Антонин (303 г.)

Св. мъченик Христофор Никомидийски. Фрагмент от икона.

Светите мъченици Христофор, Теона и Антонин били воини копиеносци при цар Диоклетиан. Веднъж, присъствайки при мъченията на свети великомъченик Георги, като видели извършваните от свети Георги чудеса, те хвърлили оръжието и воинските си пояси, застанали пред царя и мъжествено изповядали вярата си в Христа. Заради това, по заповед на императора, били оковани във вериги и затворени в тъмница.

На другия ден били изведени от тъмницата и ги довели пред съда на нечестивия император, който ги принуждавал да се отрекат от Христа. А когато светите мъченици не се подчинили, но открито прославяли истинския Бог, той заповядал да окачат телата им, да ги стържат с железни остриета и да ги обгарят с огън. Но когато и след това те останали непреклонни, императорът заповядал да ги изгорят в огън.

Така завършили страданията си за Христа тези свети мъченици.

В памет на преподобния наш отец Трифон, патриарх Константинополски (933 г.)

Византийският император Роман, тъст на император Константин Багренородни, имал по-мълък син на име Теофилакт, когото той обещал още от раждането да посвети в духовен сан, и поискал да го направи Константинополски патриарх след смъртта на тогавашния на патриарх Стефан. Но тъй като Теофилакт бил още малолетен, само на шестнадесет години, испоред църковните правила не можел да приеме такъв сан, временно бил избран за наместник и управител на патриаршеския престол монахът Трифон, който се задължил да управлява патриаршеския престол само докато синът на царя, Теофилакт, достигне възрастта, която му дава право да заеме светителския престол.

Възведен бързо по иерархическите степени, монахът Трифон бил посветен за епископ и приел патриаршеското управление, като бил напълно достоен за този сан, понеже водел непорочен живот. Като патриаршествал малко повече от три години, той бил свален от това управление при следните обстоятелства.

Още щом Теофилакт навършил двадесет години, император Роман започнал да настоява Трифон да отстъпи престола на неговия син. Но блаженият Трифон не смятал, че е възможно да отстъпи на младия и неопитен юноша този висок сан, с който можел да бъде удостоен само мъж съвършен и по години, и по разум, който добре познава Божественото Писание и въобще е способен да управлява както трябва Църквата.

Тогава император Роман твърде се огорчил, като не знаел как да постъпи, тъй като нямал нито едно обвинение срещу Трифон, заради което да може да го отстрани от патриаршеския престол, още повече, че преподобни Трифон бил човек свят, с безукорен живот. При тези обстоятелства приятелят на императора, кесарийският епископ Теофан, човек коварен, казал на императора:

- Царю, повери на мене тази работа и аз ще я уредя отлично, според твоето царско желание.

Царят много се зарадвал от предложението на Теофан и започнал да го моли по-скоро да свърши работата, за която се е захванал.

Като се отправил към патриарх Трифон, започнал разговор с него, като лицемерно се правел на предан нему човек. Той започнал да му говори така:

- Владико, императорът замисля срещу тебе страшно коварство: той и съмишлениците му търсят повод и предлог да те свалят от патриаршеския престол. Но въпреки всичкото си старание, едва ли ще постигнат нещо, тъй като излагат срещу теб обвинение, по което си невинен. Те казват, че си неграмотен, и затова смятат, че си недостоен за патриаршеството. Предвид на това погрижи се преждевремнно да ги засрамиш и да им затвориш устата, за да млъкнат. Ако искаш да ме послушаш, постъпи така: в присъствието на целия събор напиши на чист лист хартия твоето име и патриаршеската титла и изпрати написаното на императора, за да бъдат посрамени твоите клеветници, които говорят, че не умееш да пишеш.

Блаженият Трифон, понеже бил незлобив, не разбрал коварството на Теофан и предположил, че съветът му е добър, и затова го изпълнил. Когато започнали заседанията на събора, патриархът се обърнал към всички със следната реч:

- Служители на Божия олтар! Напразно издирват обвинения срещу мене тези, които искат да ме свалят от престола. Аз се уповавам на моя Бог, че те няма да намерят против мен нищо такова, заради което да могат да ме лишат от поверения ми от Бога престол, колкото и усилено да се домогват до това. Между другото, те са изложили против мен лъжливото обвинение, че съм неграмотен и че съвсем не мога да пиша. И ето, аз в присъствието на всички ви пиша тези редове, та моите клеветници да се засрамят и да престанат да лъжат срещу мене.

Като казал това, блаженият Трифон взел чиста хартия и пред очите на всички написал на нея следното:

- Трифон, по Божия милост архиепископ на Константинопол, Новия Рим, вселенски патриарх.

След това получената хартия била предадена на императора. Императорът, според съвета на споменатия по-горе Теофан, кесарийския епископ, заповядал върху нея с друга ръка да се допишат следните думи:

- Аз отстъпвам патриаршеското място не по друга причина, а само затова, че смятам себе си недостоен за този сан.

Като дописал тези думи, императорът заповядал да прочетат този лист в присъствието на князете, болярите и всички длъжностни лица. После с помощта на своите съмишленици той насилствено извел светейшия патриарх Трифон от патриаршеския дворец и заповядал да назначат на патриаршеския престол неговия син Теофилакт. Вследствие на това в Църквата започнали големи смутове и неуредици, понеже мнозина от служителите на Църквата продължавали да почитат за патриарх Трифон, а не Теофилакт.

А блаженият патриарх Трифон търпеливо понесъл това поругание над него, отишъл в манастира, в който пребивавал до назначаването му на патриаршеския престол, и като преживял тук две години и пет месеца, се преставил при Господа. Неговото честно тяло било пренесено във Великата престолна църква, където и било положено в гробницата на патриарсите.

След смъртта му църковните смутове и неуредици престанали, защото, след като свети Трифон се преставил, всички се съгласили с избирането на Теофилакт за патриарх и се присъединили в общение с него. А паметта на свети Трифон почитали, като славели и благодарели на Бога.

В памет на преподобни Никифор

Свети преподобни Никифор. Стенопис от църквата Преображение Господне в гр. Новгород. 1378 год.

Великият наш отец Никифор бил роден в град Константинопол. Родителите му, Андрей и Теодора, били хора знатни и твърде богати. Те научили сина си на страх Божий. След тяхната кончина Никифор, като опознал суетата на света, почувствал желание да се посвети на служение на Бога. Затова, като раздал наследството си на бедните, отишъл от Константинопол в Халкидон. Тук той постъпил в манастира на свети Андрей и като видял съвършения живот на подвижниците, решил да остане да живее с тях. Наскоро след това игуменът на манастира го отпратил на Финикийския остров, където имало манастир на Пресвета Богородица, за да стане там игумен и да пасе Христовото стадо. Като пристигнал на острова, преподобният с множество чудеса обърнал към вярата в Христа езичниците, които живеели там, разрушил капищата им и построил на тяхно място църкви. С постническото си житие превъзхождал всички. Като проживял в манастира тридесет и три години и почувствал, че е близо заминаването му при Господа, съобщил за това на братята и поставил за игумен вместо него благочестивия монах Иосиф, а самият той побързал да се отправи към Халкидон. Като се качил на кораба, се разболял и казал на моряците:

- Бъдете мъжествени и спокойни, защото аз си отивам при Господа. Откарайте тялото ми до Халкидон.

С тези думи светецът издъхнал. При попътен вятър корабът скоро доплувал до Халкидон и моряците положили тялото на преподобния в ковчег и с чест го погребали.

Минея. Апрель

Преподо́бнаго отца́ на́шего Иоа́нна Ветхопеще́рника

На Го́споди, воззва́х: стихи́ры, глас 5.

Подо́бен: Преподо́бне о́тче:

Преподо́бне о́тче Иоа́нне досточу́дне,/ уязви́вся Боже́ственным жела́нием/ тебе́ ра́ди на земли́ во́лею стра́нствовавшаго/ и от Де́вы в пло́ть обле́кшася Христа́ Бо́га,/ в чу́жду страну́, о́тче, дости́гл еси́,/ всех сла́дких ми́ра, му́дре, отчужди́л еси́,/ до конца́ себе́, преблаже́нне,/ стра́нен пожи́л еси́, доброде́тели стяжа́в:/ стоя́ние всено́щное, поуче́ние сме́ртное,/ и обузда́л еси́ стра́сти воздержа́нием твои́м,/ ревни́тель я́влься пре́жде тебе́ пости́вшимся,/ с ни́миже и просла́вился еси́.

Преподо́бне о́тче Иоа́нне пресла́вне,/ учи́вся в ста́де Боже́ственнаго Харито́на,/ поче́рпл еси́, я́ко гу́ба, и налия́,/ сего́ Боже́ственному поревнова́в пути́,/ и, в безмо́лвии житие́ изжи́в,/ сподо́бился еси́ честна́го священноде́йства,/ быв досто́ин жрец,/ закала́я, я́ко непоро́чен а́гнец, всегда́/ и, очища́емь Боже́ственными заря́ми/ и просвеща́яся умо́м и мы́слию,/ возне́слся еси́ в виде́ния та́йная,/ ко изря́дному блаже́нству.

Преподо́бне о́тче Иоа́нне преблаже́нне,/ си́лою Тро́ическою укрепля́емь,/ ерети́ческаго вре́да отбе́гл еси́ всего́,/ прилепи́лся еси́ су́щему, му́дре,/ виде́нием и дея́нием Боже́ственным,/ и дости́гл еси́ всех жела́емых,/ к кра́йней, блаже́нне, Боже́ственней сла́ве,/ ю́же вои́стинну получи́л еси́ досто́йно по кончи́не,/ и ра́дуешися, со А́нгельскими ли́ки/ сооблиста́яся и Бо́гу предстоя́. / Те́мже помяни́ творя́щих твою́ па́мять досто́йно, досточу́дне.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Кому́ уподо́билася еси́, душе́,/ успева́ющи в го́рших всегда́/ и прилага́ющи безу́мно твои́м я́звам стру́пы мно́жайшия,/ я́ко всетеле́сней бы́ти я́зве?/ Не помышля́ющи, я́ко Судия́ приближа́ется,/ Ему́же предста́неши восприя́ти по дея́нием вины́ и томле́ния. / Но, обра́щшися, припади́ к Де́ве, зову́щи:/ Влады́чице, Влады́чице, не пре́зри мя,/ прогне́вавшаго Бо́га Благоми́лостиваго,/ из Тебе́ на спасе́ние челове́ком ро́ждшагося/ и распе́ншагося пло́тию.

Крестобогоро́дичен:

Егда́ Грозд, ненасажде́н сущ,/ я́ко лоза́, отрасти́ла еси́,/ узре́вши на Дре́ве пове́шена,/ прободе́на же копие́м в Боже́ственная ре́бра,/ что сие́, – глаго́лаше, – Сы́не и Бо́же Мой?/ Ка́ко, и́же неду́ги вся и стра́сти исцеля́яй,/ стра́сти терпи́ши,/ безстра́стен сый по естеству́ Боже́ственному?/ Что Ти безблагода́тнии лю́дие, Благоде́телю,/ сия́ возда́ша вме́сто благодея́ний? –/ вопия́ше Пречи́стая. / Но Того́ страстьми́ страсте́й мя свободи́ти моли́ непреста́нно,/ я́ко да сла́влю Тя.

Кано́н, глас 4. Пе́снь 1

Ирмо́с: Мо́ря чермну́ю пучи́ну/ невла́жными стопа́ми/ дре́вний пешеше́ствовав Изра́иль,/ крестообра́зныма Моисе́овыма рука́ма/ Амали́кову си́лу в пусты́ни победи́л е́сть.

Наде́ждею, я́же к Бо́гу, укрепля́емь от ю́ности,/ Благо́му прите́кл еси́ Бо́гу, Иоа́нне блаже́нне,/ мона́шескими поще́нии лу́чшими составля́яся.

Бога́тыя и светоно́сныя благода́ти испо́лнен/ и в честны́х ме́стех живы́й, че́стно положи́л еси́/ к доброде́телей ве́дый восхожде́ния, преблаже́нне.

Кре́постию наста́влен быв Ду́ха,/ в Харито́нову Богоно́снаго огра́ду прите́к,/ в той пребы́л еси́, священноде́йственник быв просвеще́н, чисти́телю.

Отчужди́в от земны́х, преподо́бне, твою́ мы́сль,/ Небе́сным сию́ благи́м, Иоа́нне, пригвозди́л еси́/ и е́же отту́ду улучи́л еси́ светле́йшее сия́ние.

Богоро́дичен: Из Тебе́, обра́дованная Всечи́стая,/ нам яви́ся Пра́вды Со́лнце – Христо́с/ и све́том просвети́ седя́щия пе́рвее в те́мных тве́рдех.

Пе́снь 3

Ирмо́с: Весели́тся о Тебе́ Це́рковь Твоя́, Христе́, зову́щи:/ Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ и прибе́жище, и утвержде́ние.

Умертви́в плотско́е воздержа́нием изве́стным мудрова́ние,/ Животворя́щему Ду́ху, о́тче Иоа́нне, прибли́жился еси́.

Боже́ственное и светоза́рное в се́рдце твое́м/ я́ве сия́ние све́тло всели́ся,/ о́тче Иоа́нне блаже́нне.

Богоро́дичен: Ты еди́на су́щим на земли́ па́че естества́/ благи́м Хода́таица, Ма́ти Бо́жия, была́ еси́:/ те́мже Тебе́ – ра́дуйся! – зове́м.

Седа́лен, глас 8.

Подо́бен: Прему́дрости:

Боже́ственным жела́нием, блаже́нне, ду́шу уязви́в,/ устрани́лся еси́, бога́тство оста́вль,/ пи́щу, и све́тлость, и жития́ нестоя́тельное,/ и во страна́х чужди́х всече́стно пожи́л еси́;/ воздержа́ния боле́зньми увяди́л еси́ те́ло твое́/ и, безмо́лвием пожи́в му́жески,/ дости́гл еси́, преподо́бне, доброде́телей соверше́ние. / Те́мже ве́рою вопие́м ти:/ моли́ Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние пода́ти/ чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Я́ко Де́ву и еди́ну в жена́х, Тя, без се́мене ро́ждшую Бо́га пло́тию,/ вси ублажа́ем, ро́ди челове́честии,/ О́гнь бо всели́ся в Тя Божества́,/ и я́ко Младе́нца млеко́м пита́еши Зижди́теля и Го́спода. / Тем, А́нгельский и челове́ческий род, досто́йно сла́вим пресвято́е рождество́ Твое́/ и согла́сно вопие́м Ти:/ моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ покланя́ющимся ве́рою пресвято́му рождеству́ Твоему́.

Крестобогоро́дичен:

А́гнца, и Па́стыря, и Изба́вителя А́гница зря́щи на Кресте́,/ восклица́ше, пла́чущи, и, го́рько рыда́ющи, вопия́ше:/ мир у́бо ра́дуется, прие́мля Тобо́ю избавле́ние,/ утро́ба же Моя́ гори́т, зря́щи Твое́ распя́тие, е́же те́рпиши за милосе́рдие ми́лости. / Долготерпели́ве Го́споди, ми́лости бе́здно и исто́чниче неисчерпа́емый,/ умилосе́рдися и да́руй согреше́ний оставле́ние/ ве́рою пою́щим Боже́ственныя стра́сти Твоя́.

Пе́снь 4

Ирмо́с: Любве́ ра́ди, Ще́дре, Твоего́ о́браза/ на Кресте́ Твое́м стал еси́,/ и раста́яшася язы́цы,/ Ты бо еси́, Человеколю́бче,/ кре́пость моя́ и хвале́ние.

В Богоза́рных страна́х воспита́н/ и светоза́рным проли́тием, о́тче, просвеща́емь,/ доброде́тельми и воздержа́ньми, Богому́дре, пожи́л еси́.

Отчужди́вся оте́чества и твои́х,/ ко Христу́ приступи́л еси́ во́льным хоте́нием,/ крест взем, Богому́дре блаже́нне.

Мертв всем ви́димым жи́зненною Вино́ю,/ воздержа́нием пожи́л еси́, Иоа́нне прему́дре,/ к Нему́же и отше́л еси́.

Богоро́дичен: И́же во Твою́ утро́бу, Де́во, Богоприя́тную, па́че естества́ всели́ся,/ Сей и по рождестве́ Боже́ственною си́лою Тя Де́ву соблюде́.

Пе́снь 5

Ирмо́с: Ты, Го́споди, мой свет/ в мир прише́л еси́,/ Свет Святы́й, обраща́яй из мра́чна неве́дения,/ ве́рою воспева́ющия Тя.

Ум, о́тче, чист безмо́лвием стяжа́в,/ Ду́ха Свята́го си́лою/ вра́жиих сете́й отбе́гл еси́.

Благода́тию Бо́жиею, и прему́дростию, и уче́нии пожи́л еси́, Богоявле́ние,/ свяще́нник быв, преблаже́нне святи́телю.

Богоро́дичен: Вси ро́ди благоче́стно блажа́т Тя, Пречи́стая,/ ро́ждшую па́че естества́ и сло́ва вои́стинну Блаже́ннаго.

Пе́снь 6

Ирмо́с: Пожру́ Ти со гла́сом хвале́ния, Го́споди,/ Це́рковь вопие́т Ти,/ от бесо́вския кро́ве очи́щшися/ ра́ди ми́лости от ребр Твои́х/ исте́кшею кро́вию.

Прему́дрости рачи́тель быв Боже́ственныя, Богодухнове́нне,/ благода́тей венце́м от нея́ венча́лся еси́,/ все́ми о́бразы светоно́сному учени́к быв Харито́ну.

Поста́вил еси́ на Христо́ве ка́мени но́зе твои́,/ де́тельми восходя́ доброде́телей, Богому́дре,/ богоразу́мно восхожде́ния в се́рдцы твое́м, о́тче, полага́я.

Богоро́дичен: Кля́твы пе́рвыя ма́тере, Е́вы, рождество́м Твои́м свободи́хомся:/ Ты бо, Христа́ ро́ждши, Де́во Ма́ти,/ вме́сто сея́ благослове́ние всем источи́ла еси́.

Пе́снь 7

Ирмо́с: В пещи́ Авраа́мстии о́троцы перси́дстей/ любо́вию благоче́стия па́че,/ не́жели пла́менем, опаля́еми, взыва́ху:/ благослове́н еси́ в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

Си́лою Боже́ственною, я́ко оде́ждею, обложе́н,/ вся́кия напа́сти ерети́ческия отбе́гнути возмо́гл еси́, преблаже́нне,/ благослове́н еси́, – вопия́, – в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

Стра́нствовавый нас ра́ди на земли́ Госпо́дь,/ Сей во стра́нничестве, блаже́нне, тя я́ве сохрани́, зову́ща:/ благослове́н еси́ в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

Богоро́дичен: Вы́шняго освяще́нное Боже́ственное селе́ние, ра́дуйся!/ Тобо́ю бо даде́ся ра́дость, Богоро́дице, зову́щим:/ благослове́на Ты в жена́х еси́, Всенепоро́чная, Влады́чице.

Пе́снь 8

Ирмо́с: Ру́це распросте́р, Дании́л/ льво́в зия́ния в ро́ве затче́;/ о́гненную же си́лу угаси́ша,/ доброде́телию препоя́савшеся,/ благоче́стия рачи́тели о́троцы, взыва́юще:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Красе́н те́лом и душе́ю и благоче́стием твои́м преподо́бне,/ и Боже́ственнаго ра́зума орга́н, и за́поведем бли́жнейший,/ и пе́ния чи́стаго цевни́ца был еси́, воспева́я:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

К безсме́ртней у́бо жи́зни, и неконча́емому блаже́нству преше́л еси́, преподо́бне,/ и нетле́нное сподо́бился еси́ ра́дование улучи́ти, поя́, блаже́нне:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богоро́дичен: Оттряса́ем прах ме́ртвенный,/ нетле́нии бы́вше/ Боже́ственным рождество́м Твои́м, Пречи́стая:/ есте́ственную бо и́стинную Жи́знь и присносу́щную, Чи́стая Влады́чице, родила́ еси́. / Те́мже вси Тя благослови́м, Мари́е Богоневе́стная.

Пе́снь 9

Ирмо́с: Ка́мень нерукосе́чный/ от несеко́мыя Горы́, Тебе́, Де́во,/ краеуго́льный отсече́ся,/ Христо́с, совокупи́вый разстоя́щаяся естества́. / Тем, веселя́щеся, Тя, Богоро́дице, велича́ем.

Кончи́ну всеблаже́нную обре́л еси́ воздержа́ния по́двигом,/ о́тче Иоа́нне, ко Христу́ отше́д,/ и по сме́рти к безстра́стней и неболе́зненней жи́зни всели́лся еси́, свяще́нне.

В земли́, о́тче, кро́тких всели́тися сподо́бился еси́,/ я́коже подо́бник быв молча́льным и Богоно́сным муже́м,/ с ни́миже я́ве восприя́л еси́, преподо́бне блаже́нне, наслажде́ние.

Богоро́дичен: Исто́чник безсме́ртия нам источи́ла еси́, Де́во,/ и оставле́ния во́ду, Христа́ ро́ждши,/ И́мже очища́емся от вся́кия скве́рны грехо́вныя, Богоневе́сто.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ