Свв. равноапостолни братя Кирил и Методий Прочети повече ТУК
Свети свещеномъченик Мокий Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
 |
| Папа Франциск, Коптския папа монофизит Тавадрос II и Вартоломей осъществяват икуменическа молитва в църквата "Св. Петър" в Кайро. 28 април 2017 г. |
Унията от Шамбези е богословски документ, който натрапва еретическата монофизитска христология, предадена на анатема от IV Вселенски събор. Еретическото богохулно мъдруване се състои в това, че монофизитите съединяват двете естества в Христа и ги сливат: Божествената природа поглъщала човешката. Логичният извод бил, че Господ Иисус Христос е не Богочовек, а само Бог. Но Бог не може да страда, следователно кръстните Христови страдания, понесени за нашето изкупление, били, по логиката на монофизитството, само призрачни, тъй като в тях не участвувала пълноценно човешката природа. А именно тя се нуждаела от изцеление и изкупление. Оттук монофизитството, както и несторианството, водело до отричане изкуплението на човешкия род, извършено от Спасителя. В началото на VII в. съществували вече 12-13 монофизитски общности, твърде разнородни по своето догматическо учение. Единственото, което всъщност ги сближавало, била неукротимата им омраза към осъдилия ги Халкидонски събор. Но тази омраза се обръщала срещу самите тях: като отхвърляли ясните и боговдъхновени формулировки на събора, те затъвали все по-дълбоко в дебрите на ереста. Проф. Болотов дава генеалогическо дърво на различните монофизитски клонове, като изброява 16 взаимно отричащи се разновидности на тази ерес.
Днес по-известни представители са арменците, коптите, етиопците, сирийците.
ПОДЧЕРТАВАМЕ ОТНОВО – МОНОФИЗИТСТВОТО Е ПРОКЛЕТА, АНАТЕМОСАНА ЕРЕС.
В съвместните декларации на „православните“ икуменисти с монофизитите се срещат богохулни изрази от рода "една съставна богочовешка природа" (I Съвместна декларация) и "природите се различават само мислено" (II Съвместна декларация)".
Съвсем накратко смисълът на постигнатото в документите споразумение е следният: "ние ясно разбрахме, заявяват участниците в диалога, че нашите две семейства винаги вярно са пазили ЕДНА И СЪЩА истинска православна христологическа вяра и непрекъснато апостолско предание, макар да са ползували по различен начин христологическите термини".
(Из т. 9. от II съвместна Декларация на Смесената комисия за диалог между Православната Църква и ориенталските православни църкви, подписана в Шамбези, 1990 г.)
"Двете страни са съгласни, че снемането на анатемите и запрещенията ще бъде основано на твърдението, че съборите и лицата, които по-рано са били предадени на анатема или осъдени, не са били еретически" (Из Официалното комюнике на IV среща на Смесената комисия. Цитирано по: Episkepsis, бр. 498, 30.10.1993).
С оглед на това Комисията разгледа "процедурата по възстановяване на пълното общение между двете семейства православни Църкви" (пак там) и прие документ, указващ начина за взаимното СНЕМАНЕ НА АНАТЕМИТЕ.
Представителите на "ориенталските църкви" ИЗОБЩО НЕ ИСКАЛИ ДА ЧУЯТ ЗА ПОКАЯНИЕ. Те открито отказват да приемат последните четири Вселенски събора, свидетелствуващи за тяхното отпадане от Църквата. Нещо повече: коптският патриарх Шенуда III е изказал следната претенция: в Общата декларация от 1990 г. "определено да не се споменава за IV Вселенски събор и името на св. Лъв..., та да не бъде възпрепятствуван по-нататъшният ход на диалога".
(Никополски митрополит Мелетий, "Изложение до Св. Синод на Еладската Църква относно срещата на Смесената комисия по диалога между Православната Църква и ориенталските православни църкви")
"Ние приемаме първите три събора - е заявил той. - Отхвърляме събора в Халкидон... Никой ориенталец не може да приеме Халкидонския събор... Вие имате Седем Вселенски Събора. Ако загубите един, няма да претърпите голяма загуба"
(Мирски митрополит Хризостом (Констатинидес). Диалогът на Православната Църква с древните ориенталски църкви. - В: сп. Theologia, Атина, 1980, том 51, № 1, с. 229-230.)
Явно е, че съвременните монофизити нямат никакво намерение да се отричат от учението на своя ересеначалник Севир, почитан от тях за светец.
И въпреки този факт, участниците в диалога твърдят: "Ние ясно разбрахме, че нашите две семейства винаги вярно са пазили една и съща истинска православна христологическа вяра..."
(Из т. 9. от II съвместна Декларация на Смесената комисия за диалог между Православната Църква и ориенталските православни църкви, подписана в Шамбези, 1990 г.)
Икуменистите ясно заявяват, че такива богопросветени отци като св. Mаксим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и редица други, които са посочвали неправилности в учението на Севир, са бъркали, изобличавайки неговата неправославност!
Така официалните лъжеправославни „църкви“, изричат открита хула срещу светите отци. Стига се до там, че в официално решение, с което Синодът на Румънската „православна“ църква одобри резултатите от диалога с монофизитите, бе заявено, че "анатемите са били наложени на еретиците от Вселенските събори в дух на недостиг на любов"!
(Цитат по Меморандума на Свещения Кинотис на Света гора относно диалога между православните и нехалкидонските църкви.).
Ето как в миналото, ИСТИНСКИЯ ПРАВОСЛАВЕН НАРОД Е ЗАЩИТАВАЛ ЧИСТОТАТА НА ВЯРАТА ОТ ТАЗИ БОГОХУЛНА ЕРЕС:
 Св. преподобни Сава Освещени. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г. |
„В църквата, където дошли и епархът Анастасий и царският родственик Ипатий, заедно със своите войници, а също се стекло и множество народ, патриархът възлязъл на амвона заедно със Сава и Теодосий. Тогава целият народ и монасите завикали към патриарха:
- Прокълни еретиците и утвърди Халкидонския събор!
Патриархът се ободрил и казал със силен глас:
- Който мисли еднакво с Евтихий, Несторий, Север и Сотерих - да бъде проклет!
Също и блаженият Теодосий и преподобни Сава гръмко възкликнали:
- Който не приема четирите събора, като четиримата евангелисти, да бъде проклет!
Щом видял това, епархът Анастасий се изплашил от множеството монаси и от народа, побързал да излезе от църквата и избягал в Кесария. А царският родственик се заклел пред светите отци, че не е дошъл да утвърди Северовото учение, а за да се поклони на светите места и да се присъедини към светата съборна Църква...
След това преподобните отци от името на целия събор написали следното послание до царя:
“Нашият Господ Иисус Христос, вечният Бог и Цар на всички, по Своята благост предаде във ваша власт скиптъра на земното царство, та чрез вас да подава истинските блага на мира на всички църкви и особено на майката на църквите - светия Сион... Няма да приемем никаква промяна и никаква прибавка към изповеданието на вярата, установено от триста и осемнадесетте свети отци на Никейския събор и от трите други, състояли се след него Вселенски събори, но сме готови за това да положим душите си и да приемем безброй много - ако това беше възможно - смърти. А Божият мир, който надвишава всеки ум, нека да запази нашата свята вяра и да усмири вдигналата се срещу нея буря - заради Своята свята слава и за украшение на Вашето царство.”
18.12 по еретическия, † 05 декември по православния календар - Св. преподобни Сава Освещени
Икуменическия ересиарх „патриарх“ Вартоло(з)мей е активен участник в „православно”-монофизитския диалог. Освен споменатите съвместни декларации, през 1992 г. признава т. нар. „Египетски документ” от 1989 г., провъзгласяващ отсъствието на разногласия между православните и монофизитите.
През 1995 г. е на посещение при монофизитския етиопски патриарх, по време на което е извършено съвместно празнуване на Богоявление. В Етиопия патриарх Вартоломей заявява: „Ние дойдохме тук като братя при братя в Христа, като членове на едното древно и неразделно Източно Православно семейство, което за нещастие изгубило това единство преди петнадесет века, а сега търси и намира единството по Божията благодат”.
Друго важно място в дейността на водещия икуменист, заема пропагандата на идеите за толерантността, „правата на човека” и РЕЛИГИОЗНАТА ТЪРПИМОСТ. Той се изказва пред Европарламента (1994, 2008), на Генералната Асамблея на ЮНЕСКО (1995), на международните форуми в Давос (1999) и на Пражкия “Форум 2000” (1999). Награден е със Златен медал от Конгреса на САЩ.
Той е организатор и участник в Конференцията „Мир и толерантност” (Истанбул, 1994 г.), СЪБРАЛА ЗАЕДНО ХРИСТИЯНИ, МОХАМЕДАНИ И ИУДЕИ, по време на която е приета т. нар. „Босфорска декларация”. Организатор (заедно с президента на Еврокомисията Романо Проди) и участник в МЕЖДУРЕЛИГИОЗНАТА (християнство, мохамеданство и иудаизъм) среща в Брюксел „Мир в Божия свят” (2001). Конференцията посочва ролята на вярата „в качеството на конструктивна платформа за диалог между цивилизациите” („Брюкселска декларация”).
Под негово ръководство протича „Православно-ислямската“ среща в Бахрейн през 2002 г. На нея била призната необходимостта от преодоляване на предразсъдъците и предубежденията, съществуващи между различните религии (“Бахрейнска декларация”).
През 2005 г. съвместно с равина Артур Шнайер се изявява в качеството на организатор на Истанбулската „Конференция за мир и толерантност”.
Вартоломей изнамира начин да придобие евтина популярност като „зелен патриарх”. През 1997 г. открито провъзгласява ЕРЕТИЧЕСКАТА гностическа идея за връзката на духовността с екологията. През 1995 г. той се изявява в качеството на инициатор на демагогската „Програма по интеграция на съвременните научни знания за океаните с ДУХОВНИЯ ПОДХОД на световните религии КЪМ ВОДАТА, особено океанската”. В хода на реализацията на тази антинаучна и кощунствена „програма” се провеждат международни екологични семинари на остров Халки - „Околната среда и религиозното образование” (1994), „Околна среда и етика” (1995), „Околна среда и СМИ” (1996), „Околна среда и справедливост” (1997), „Околна среда и бедност” (1998).
С речи на тема екология патр. Вартоломей участва в Катманду, Непал, в конференция с красноречивото название „Свещените дарове на живата планета” (2000).
Заедно с Романо Проди е организатор и участник в серия международни междурелигиозни симпозиуми „Религия, наука и околна среда”, „научно-религиозния” круиз по р. Дунав „Реката на живота” (1999), „Адриатическо море в опасност” (2002), „Балтийско море – общо наследство” (Естония, 2003), „Арктика: огледалото на живота” (2007). Тези „научни” симпозиуми имат характер на МОРСКИ КРУИЗИ, по време на които патр. Вартоломей и другите „православни” еколози СЪВМЕСТНО СЕ МОЛЯТ „ЗА ПЛАНЕТАТА” с ИУДЕИ, МОХАМЕДАНИ И БУДИСТИ.
 |
| Патриарх Вартоломей на откриването на собствения си паметник в Халки |
През 2002 г. заедно с римския папа Йоан Павел ІІ подписва т. нар. „Венецианска декларация”, в която се съдържат лозунги в духа на неразчленената духовност на NEW AGE: „Сега все още не е късно. Божият свят обладава невероятни (само-)изцеляващи сили. Затова „сега е благоприятно време”, решаващ момент в историята на човечеството, когато ние можем всичко да променим. Защото „сега е времето” за нас да спасим душата на нашата планета”.
Още една любопитна подробност, която не може да не напомни за началото на църковната биография на патриарх Вартоломей. При посещението си в Русия, през юли 1993 г., когато пристигна в Санкт-Петербург, той най-напред отслужи панихида на гроба на митрополит Никодим (Ротов).
ЛЕНИНградския митрополит Никодим е бил голям радетел на римокалендарната реформа. Виден борец с Православието, филокатолик, отявлен икуменист, сътрудник (агент „Светослав“) и офицер от КГБ (Дарья Макеева – „Митрополит Никодим (Ротов) и основные направления его церковной деятельности“). Някои твърдят, че е бил таен католически епископ, на когото папата е поверил...
Следва СЪЩЕСТВЕНО продължение................
Източниците ще бъдат цитирани в края на последната статия от тази поредица.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА
Християнството на българите и техните владетели