Днес 21 март е † 08 март 2023 по църковния календар

Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

---

1795г. е роден Петър Берон

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Вяра

26.05 по еретическия, † 13 май по църковния календар - Св. мъченици Гликерия и св. Лаодикий. Св. преподобни Павсикакий, епископ Синадски. Св. Александър Римски. Св. Георги Изповедник

Страдание на света мъченица Гликерия и на Лаодикий, тъмничния страж (ок. 177 г.)

Света мъченица Гликерия. Фрагмент от фреска от църквата ''Благовещение''. Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.

През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била управлявана от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол ежедневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молитви към Бога, искайки мир и увеличаване на броя на вярващите, понеже по това време боящите се от Бога християни били твърде малко, а и те търпели бедствия поради гоненията. Император Антонин, който бил езичник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения срещу християните. По всички предели на своята държава той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Празненството се наричало “лампадофория”, тоест свещоносене и трябвало да започне три дни след пристигането на Савин в Траянопол.

В този град живеела една девойка християнка, на име Гликерия, дъщеря на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук заедно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла

Тук тя повярвала в Христа и се присъединила към християните. Заедно с тях ежедневно посещавала Божия храм и се молела усърдно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила особено силна любов като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за невеста на Господ Иисус Христос. Тя често поучавала християните, говорейки така:

- Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий образ носим на себе си и с какво знамение се ограждаме. Нека се стараем всякак да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, за да получим вечното спасение, което ще бъде дадено само на онзи, който мъжествено и честно изпълни всички задължения на християнското звание.

Християните отговаряли:

- Ние всички сме готови дори в този час да дадем живота си заради нашия Господ.

А Гликерия им казвала:

- Моля ви, помолете се за мене на Господа, дано Той ме подкрепи за подвиг заедно с вас, дано Той сподоби и мен да пострадам заради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.

И християните се молели за нея.

На третия ден след пристигането на Савин в Траянопол започнало нечестивото езическо празненство. Всички езичници, жители на тоя град, се събрали заедно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла това, блажената девица Гликерия пламнала от ревност за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно знамение и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо казала на хегемона:

- Честни хегемоне! Аз желая да започна жертвоприношението на истинския Бог. По своя произход аз съм по-благородна от всички жители на този град, понеже моят баща заемаше почетната длъжност антипат на славния град Рим. Затова подобава аз първа да принеса жертва на истинския Бог.

Хегемонът отговорил:

- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?

Света Гликерия отвърнала:

- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на истинския Бог.

Хегемонът обаче не разбрал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:

- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.

Но светата рекла:

- Вечният Бог не иска да Му се палят лампади, разнасящи дим.

Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, за да не се вижда този противен дим. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която желая да принеса на своя Бог.

Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.

Тогава Гликерия застанала на високо място така, че да я вижда целият народ, открила лицето си и показала на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото; после се обърнала към народа:

- Виждате ли сега пресветлата лампада, сияеща на моето чело?

После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и казала:

- Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския образ на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди и помогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя идол, направен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.

Докато светата се молела на Бога, внезапно ударил гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разбил на дребни късове (той бил направен от камък).

Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея, като издигнали стена около светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Но тя им казала:

- Силата Христова, действаща чрез мене, изобличава вашето заблуждение, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите срещу мене.

Хегемонът заповядал да вържат Гликерия и да я отведат в тъмницата. На тъмничните стражи той наредил да я наблюдават внимателно, като рекъл:

- Внимавайте добре да не би да избяга от тъмницата чрез своето вълшебство. Тогава ще каже, че нейният Бог я е избавил, а чрез това може да прелъсти мнозина.

Светата девица рекла на хегемона:

- Безумни, нечестиви и безразсъдни човече! Нима не разбираш, че аз съм свързана със заповедите на моя Господ Бог и съм прикована с Неговия закон? Аз не мога да се освободя от тези приятни за мен окови, затова няма да бягам от страдалческия подвиг, към който се стремя сама и по своя воля заради Христа, моя Спасител.

След като изрекла тези думи, светата била отведена в тъмница.

Докато света Гликерия седяла в тъмницата, дошъл Божият иерей Филократ да навести Христовата затворница. Светата му казала:

- Осени ме с кръстно знамение и като ме украсиш с това знамение като с помазание, се помоли за мен, дано угодя на моя Бог и Цар, Комуто ти служиш. Помоли се за мен, та като бъда оградена със знамението на честния кръст, да победя злобата на дявола.

Презвитерът осенил Гликерия с честния кръст и рекъл:

- Нека ти помогне Христовото знамение; да бъде за тебе духовен мир Сам Христос, Който те помазва със Своята благодат, за да издържиш мъжествено своя подвиг.

Като укрепил Гликерия в Господа и я благословил с мир, Филократ излязъл от тъмницата.

Сутринта на другия ден хегемонът Савин се явил на царския площад, възнамерявайки тук да измъчва Гликерия. Извикал я пред своето съдилище и я запитал:

- Сега съгласна ли си, Гликерия, да принесеш жертва на великия бог Дий, на когото се покланя и принася жертви самият император?

Светицата отвърнала:

- Но как ще мога да се поклоня или да принеса жертва, след като вашият бог падна на земята и се разби на части, без да бъде в състояние сам да помогне на себе си? Аз зная само един Бог, Който живее на небесата, Който ми помогна да съкруша вашия нечист идол. На този Бог следва да се покланяме, да принасяме жертви и да благоугаждаме.

Хегемонът повторил:

- Принеси жертва, ако не желаеш да бъдеш подложена на мъчения.

Светицата отвърнала:

- Мен ще ме мъчи моят Бог, ако бих те послушала.

Хегемонът запитал:

- Значи ти искаш да умреш?

Мъченицата отговорила:

- Аз искам със своите телесни страдания да излекувам душевните си болести.

Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото с железни куки, докато умре.

Когато тя била окачена и измъчвана, не усещала никаква болка от мъченията и казала на хегемона:

- Нечестиви и преизпълнен с всяка злоба слуга на дявола! Всички мъки, на които ме подлагаш, са нищо за мен, понеже аз съвършено не ги чувствам. Близо до мен е моят Господ и Бог Иисус Христос, Който ми помага. Приготви за мен още по-големи мъчения, понеже от тези мъчения аз не чувствам никаква болка.

Докато светицата говорила това, слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила мъките, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.

Докато я биели, светицата казвала:

- Моят Бог е моя светлина, Христос е крепост моя. Той ще огради с благост Своята рабиня.

После Гликерия погледнала към небето и казала:

- Моля Те, Владико, просвети лицето ми и ми помогни мъжествено да приема тези удари. Укрепи ме, Господи, понеже Ти Си Бог истински и със съкровищата на Светия Дух обогатяваш всички, които безстрашно изповядват пред мъчителите Твоето пресвято име. Ти си Господ и помагаш на всички, които изпълняват Твоята воля на земята, Ти пазиш Твоите светии, от които и аз узнах за Тебе, истинския Бог, и възлюбих Своя създател. Чуй ме днес, смирената Твоя рабиня, която се подвизавам за Твоето име, и ми помогни да се избавя от мрежите на дявола и от устата на змията.

Докато светицата говорила това, мъчителите жестоко я биели по устата. Но изведнъж сред тях се явил ангел Господен, който тъй ги уплашил, че те изпопадали като мъртви на земята. Хегемонът, който не видял ангела, запитал светицата:

- Кажи ми, Гликерия, защо не се подчиняваш на царската заповед?

Светицата отговорила:

- На кой цар трябва да се подчинявам?

Хегемонът казал:

- На римския самодържец, който заповяда да се изпълнява този древен, предаден ни от отците закон, предписващ да се покланяме на нашите богове.

Но светицата отвърнала:

- Аз почитам Бога Вседържителя и се подчинявам на Неговия закон. Аз пазя Неговия закон и затова принасям в жертва сама себе си, подобно на Авраам, който в древност принесе в жертва на Бога Исаак, своя син, и с това беше благоугоден на истинския Бог. За тая жертва Бог му прати благословение и му каза, че той ще бъде баща на много народи.

Хегемонът рекъл:

- Изпълни това, което аз ти заповядвам, ако не искаш да загинеш с мъчителна смърт, съблазнена като жена.

Но мъченицата отговорила:

- Христос, Началникът на всички християни и първият наш Подвигоположник, укрепва за подвиг не само мъжете, но и жените и онези от тях, които мъжествено се подвизават, воювайки с твоя баща, дявола, Той награждава със светъл венец.

Хегемонът заповядал да отведат мъченицата в тъмница и да я мъчат с глад и жажда в продължение на много дни.

Светицата с радост се отправила към тъмницата, възнасяйки хвала на Бога. Когато влязла и вратите се затворили зад нея, тя прославила Господа със следните слова:

- Благословен си Ти, Господи и Боже на нашите отци! Благословен си Ти, Боже, знаен на Твоите светии, които вярно пазят заповедите Ти, Който си се явил на свети апостол Петър, когато излизаше от Рим, посрамил си противника му Симон влъхва, помогнал си на Давид и си покорил под нозете му Голиат. Ти, Пречестни и Пречисти Боже, чуй ме и помогни на мен, Твоята рабиня. Избави ме от козните на врага и от съблазънта на този нечестив хегемон.

След три дни хегемонът казал на своя трибун:

- Вземи пръстена ми и запечатай с него тъмничното отделение, в което е заключена онази вълшебница.

Трибунът веднага отишъл и запечатал вратата на тъмницата, като заповядал на тъмничната стража строго да следи да не би някой да донесе на мъченицата храна и вода. Но ангели Божии носели на светата мъченица храна и питие и укрепвали невестата Христова.

Няколко дни след това хегемонът, възнамерявайки да отиде в град Ираклия, дошъл в тъмницата да види Гликерия, понеже искал да я вземе със себе си. Видял своя печат на тъмничната врата и помислил, че тя вече е умряла от глад и жажда, защото много дни били изминали, откакто я заключили в тъмницата. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало блюда (чист хляб, мляко и чаша с вода). Хегемонът бил изумен, но не разбрал, окаяният, че сам Бог хранел Своята рабиня. После хегемонът заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят след него в град Ираклия. Светицата благодарила за всичко на Господа със следните думи:

- Владико, Господи! Ти, Който ни научаваш на Твоята истина; промисляш за Твоите верни раби; Който прати храна на Даниил, докато беше в рова, изпрати храна и на пророк Илия, когато обитаваше при потока; обръщаш към истината заблудените; просвещаваш слепите! Благодаря Ти за това, че си спомни за смирената Твоя рабиня и ме нахрани по време на глада с щедрата Твоя ръка от неизброимите Твои съкровища.

С тези думи светицата тръгнала за град Ираклия. Хегемонът пристигнал там по-рано и вече принасял жертва в храма, посветен на бога Дий.

Християните, които живеели в град Ираклия, узнали, че при тях идва Гликерия, пострадала за Христа в Траянопол и излезли да я посрещнат начело с честния епископ Дометий. Като стигнали на един час път от града, видели Гликерия и с висок глас я прославили за страданията в Христа. Епископът изрекъл следната молитва:

- Господи Иисусе Христе, светлина неугасима, просветител на всички, живеещи в тъма, Вожд на заблудените, Който преведе Моисей през морето като по суша, а фараона потопи в морето, молим Те, бъди Вожд и на Твоята рабиня, помогни ѝ докрай мъжествено да изповяда честното и всесвято Твое име!

Светицата била въведена окована в града, съпроводена от стражата.

Сутринта на другия ден хегемонът решил да я предаде на изгаряне, в случай че не принесе жертви на боговете. Извикал я пред своето съдилище и казал:

- Не си ли размислила, Гликерия, да принесеш жертва на нашите богове?

Светицата отговорила:

- В закона, даден ни от истинския Бог е написано: “Не изкушавайте Господа, вашия Бог”; тъй, че престанете да ме уговаряте. Вече ви казах, че изцяло съм се присъединила и служа на Христа, моя Господ и Бог, и се отричам от дявола, на когото ти служиш. Но ако аз съм съединена с Христа, ако съм обрекла себе си на Христос, то нима ти мислиш, че някога бих се отрекла от Христа, моя Бог, и бих избрала смърт вместо вечния живот? Ти можеш да правиш с мен всичко, което ти е угодно, но аз презирам и ще презирам всички суетни земни блага, понеже желая да придобия небесни блага.

След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ.

Когато разпалили пещта, Гликерия се прекръстила и рекла:

- Господи, Боже Всемогъщи! Благославям те и прославям светото Твое име за това, че си ми дарил днешния ден и този час за вечно веселие, за това, че Ти записа моето изповедание пред ангелите и човеците. Моля те, изпълни желанието на моята душа: яви на този нечестив и мерзък хегемон, че Ти действително си мой Помощник.

Светицата била хвърлена в пещта. Но начаса от небето слязла роса и угасила пламъка. Светицата стояла посред пещта като чиста агница и възхвалявала Бога:

- Свят си Ти, Боже! Благословен си Ти, Който изпрати на мен, смирената Твоя рабиня, помощ от небето; нека всички разберат, че на Теб е подчинена всяка твар; нека разберат, че по Твоя воля пламъкът на тая пещ изгуби силата си.

Като казала това, светицата излязла невредима от пещта.

Хегемонът, като мислел, че Гликерия чрез своето вълшебство не пострадала от огъня, заповядал да одерат кожата от главата. Когато слугите на хегемона пристъпили към мъченицата, тя възкликнала към Бога:

- Господи Боже, Творец на светлината! Ти благоволи да процъфти правдата сред тия мъчения. Покажи на нечестивия хегемон Савин, че всеки, който твърдо се надява на Тебе и се уповава на Твоята сила, никога не ще се уплаши от мъченията за Твоето име, но ще желае дори още по-голям мъченически подвиг, за да възприеме по-славен мъченически венец. Прославям Те и Ти благодаря за това, че си открил вътрешното същество на моята душа, след като беше снета кожата от главата ми тъй, че осиявана от Твоята светлина, мога да кажа днес: “Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон”.

Хегемонът видял поругание над себе си в тия думи и заповядал да отведат светицата в тъмница и вързана да я сложат на остър камък.

В полунощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, изцерил раните, възстановил напълно кожата на главата така, че светицата била съвършено здрава и лицето имало цъфтящ вид.

На сутринта хегемонът заповядал отново да я доведат за разпит. Когато тъмничният страж Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в ужас. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, понеже се боял от гнева на хегемона. Но светицата му казала:

- Не си причинявай зло, защото аз съм Гликерия.

Стражът, обхванат от страх, рекъл:

- Имай милост, спаси ме, за да не умра от страх, понеже вярвам в Бога, Който ти помага.

Светицата му казала:

- Върви след Христос и ще се спасиш.

Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и така се явил пред хегемона.

Удивен, хегемонът го запитал:

- Какво си направил, Лаодикий? Къде е затворницата, която ти наредих да пазиш?

Лаодикий отговорил:

- Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си. Заедно с това ангелът я изцели от раните и тя възвърна първоначалната красота на своето лице. Като видях всички тези Божии чудеса, аз повярвах в Бога и желая да пострадам заедно с Гликерия.

Тогава хегемонът, разгневен, заповядал:

- Да бъде посечен с меч този безумец и тогава ще видим дали Христос ще му дойде на помощ!

Когато наближило времето да бъде изпълнена присъдата, Лаодикий вдигнал очи към небето и високо извикал:

- Боже и Господи на християните! Приеми ме в Твоето царство заедно със светата Твоя рабиня Гликерия.

Света Гликерия се молела на Бога за него:

- Отче на нашия Господ Иисус Христос, Който си ни избавил от смъртта, освободил си човека, пленен от греха, от веригите на ада, освободи и Твоя раб Лаодикий от властта на дявола; помогни му да доведе докрай подвига на своето изповедание и приеми душата му в мир.

Лаодикий, който слушал молитвата на Гликерия, казал:

- Амин.

Отсекли му главата, а християните взели тайно честното му тяло и го погребали с чест.

Хегемонът се обърнал към Гликерия:

- Знаем, че твоят баща беше римски антипат, знаем, че и твоята майка също беше от благороден произход; но кой ти помага, не знаем. Кажи ни за това сама.

Светицата отговорила:

- Помага ми Христос, Спасителят на света и Източникът на всяка радост, Той ми изпрати храна в тъмницата, освободи ме от оковите и възстанови красотата на моето лице, потъпкана от теб.

Хегемонът заповядал да хвърлят светицата на зверовете.

Гликерия тръгнала към зверовете с веселие и радост, като на пиршество. Веднага пуснали срещу нея едра лъвица, която ръмжала страшно. Но като се приближила до светицата, тя тихо легнала пред нея и започнала да ближе нозете. Светицата вдигнала очи към небето и казала:

- Благодаря Ти, Боже Всемогъщи, Боже на отците ни, Боже на милосърдието! Благодаря Ти, понеже укроти яростта на звяра, за да покажеш на всички Божествената Твоя сила! Благодаря Ти, че направи леки за мен всички, дори най-жестоките мъчения. Чуй ме, Боже, и въздай на този зъл хегемон според делата му, а мене не лишавай от венеца на Твоята благодат заедно с останалите Твои светии.

След молитвата на светицата, чул се глас от небето, който казвал:

- Аз чух твоята молитва! Дойди при Мен с мир! Ето, отварят се за тебе вратите на Царството Небесно!

Скоро била пусната друга лъвица, която се приближила до светицата и я ухапала, без да разкъса тялото. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Зверовете веднага се върнали в клетките си. В същия час хегемонът се разболял тежко - целият отекъл и така подпухнал, че умрял на улицата, преди да успеят да го отнесат в дома му. Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място близо до Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни болести за слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог прославян в Троица, на Когото възнасяме слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

Тропарь мученицы Гликерии девы

глас 4

Агница Твоя, Иисусе, Гликерия,/ зовет велиим гласом:/ Тебе, Женише мой, люблю,/ и, Тебе ищущи, страдальчествую,/ и сраспинаюся, и спогребаюся крещению Твоему,/ и стражду Тебе ради,/ яко да царствую в Тебе, и умираю за Тя,/ да и живу с Тобою,/ но, яко жертву непорочную, приими мя, с любовию пожершуюся Тебе. / Тоя молитвами,/ яко Милостив, спаси души наша.

Кондак мученицы Гликерии девы

глас 3

Деву любящи и Богородицу Марию,/ соблюла еси нетленно твое девство,/ любовию же ко Господу усердствовавши,/ пострадала еси мужемудренно даже до смерти. / Сего ради и сугубым тя, дево мученице, венцем венчает Христос Бог.

(Възлюбила Девата и Богородица Мария, си запазила нетленно своето девство; усърдна в любовта към Господа, си пострадала мъжествено, дори до смърт. Затова и Христос Бог те увенчава с победни венци, дево мъченице.)

 

В памет на преподобния наш отец Павсикакий, епископ Синадски

(ок. 606 г.)

Св. Павсикакий, епископ Синадски. Фреска от църквата ''Благовещение''. Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.

Блаженият Павсикакий се родил в града Апамея. Той произхождал от семейство на знатни, благородни и усърдни в истинско християнско благочестие родители. По време на възпитанието си, още в млада възраст той се предал на строг пост, молитва и други сурови подвизи, а по-късно приел монашество. Хранейки се само с малко хляб и вода и чрез молитва придобил дар да изцелява. Павсикакий лекувал телесните, но заедно с тях и душевните недъзи. Влизал в борба с бесовете и успешно ги изгонвал от бесновати, възвръщал зрението на слепи, изправял недъгави, извършвал и други дивни чудеса. Когато мълвата за него се разпространила, той станал известен и на Константинополския архиепископ, блажения Кириак, който го ръкоположил за епископ и го назначил за предстоятел на Синадската църква.

Когато станал епископ, свети Павсикакий побързал с жезъла на словото да изгони от своето паство църковните вълци и като заразени членове на тялото ги отсякъл със своя словесен меч и ги изхвърлил, за да не причинят вреда и на здравите членове. Грижейки се ревностно за своето паство и така съдействайки в делото на спасението, преподобният предприел пътешествие в град Константинопол и там изцерил император Маврикий от недъга, който го мъчел. Заради това императорът изпратил със златен печат в неговия град заслуженото възнаграждение от една литра злато. Когато преподобният се връщал от Константинопол в Синад и престоял в Силон, с молитвата си накарал да избликне извор с чиста вода и неговите спътници утолили жаждата си. Като преживял така благочестиво и богоугодно и послужил за спасението на много души, свети Павсикакий оставил тоя живот и се преселил при възлюбения от него Господ.

 

Страдание на свети мъченик Александър (ок. 284-305 г.)

През управлението на нечестивия римски император Максимиан по всички страни на Римската империя било повдигнато жестоко гонение против християните. Един стотник, усърден служител на езическите богове, по заповед на императора издигнал капище на своя бог Дий недалеч от Рим, приблизително на разстояние едно поприще от града. На всички християни било наредено да принасят жертви на езическите богове, както и да се съберат за обновяването на Диевия храм. Царски глашатаи обикаляли навсякъде и гръмогласно обявявали:

- Слушайте, приятели на боговете! Утре сутринта вие всички трябва да се съберете при императора в храма на бога Дий.

Като чули царската заповед, всички езичници започнали приготовления за празненството в капището на Дий. Рано сутринта много от тях купили стока в града и се отправили към обновеното капище да принесат жертви на Дий, но и за да спечелят от търговия.

В това време един знатен мъж на име Тивериан, със сан на трибун, под чието ръководство военачалникът Филакс поверил многобройна войска, свикал тези воини и им обявил:

- Слушайте, братя! Нали знаете царската заповед, според която днес трябва да бъдем заедно с царя в храма на Дий? Така че бъдете готови.

В това време съобщили, че императорът вече е пристигнал в храма. Всички побързали да отидат в капището, за да се присъединят към императора. Но един от войниците, на име Александър, от детство възпитан в християнско благочестие и в страх Божий, казал на трибуна:

- Ти би постъпил добре, ако беше казал да отидем и да се поклоним на истинския Бог, Който е на небесата. Онези, които вие наричате богове, не са богове, а бесове.

Тивериан му казал:

- Днес ние ще принесем жертви не на всички богове, но само на един, на Дий, макар че имаме и други богове, които почита и сам царят, и ние.

Блаженият Александър отвърнал:

- Дий, когото ти наричаш бог, е същият, както и останалите бесове, лъжливи и увличащи към погибел своите поклонници, примамващи ги към мерзки и беззаконни дела, с които са се осквернявали и самите те, вашите богове. Вие сами казвате за тях, че понякога, разпалени от плътско въжделение, прелъстявали жени и вършели с тях мерзки дела, осквернявайки не само земята, но и морето, и въздуха. Но кога някой е чул или видял бог да се занимава с блудодеяние? Нашият Бог е невидим за плътски очи, но познаваем само с вяра, Той е Бог Пречист, Всемогъщ, Създател на небето и земята. Нашият Бог не иска за Себе си такива жертви, каквито вие принасяте на нечистите демони. Вместо тях Той изисква от нас чиста и безкръвна жертва.

Като изслушал Александър, Тивериан казал:

- Остави това свое безумие, Александре! Не хули нашите благодетели, боговете, за да не би царят да чуе за това и да се разгневи, че съм позволил в полка да има такъв богохулник!

Тивериан се отправил към царя, а Александър отишъл в дома си.

Настъпил часът за жертвоприношение и царят започнал принасянето на своята жертва в храма на Дий. В това време Тивериан докладвал, че един от неговите воини, на име Александър, не изпълнява царската заповед, а хули боговете. Царят веднага пратил да го доведат, окован с вериги.

Това станало в шестия час на деня. Александър бил заспал на постелята си. Ангел Господен му се явил насън и казал:

- Александре! Бъди мъжествен и смел, понеже ти предстои много да пострадаш за името на Иисуса Христа. Ето, вече са приготвени за теб мъчения и воините идват, за да те отведат. Но ти не се страхувай от тях. Да не се бои сърцето ти, понеже аз съм ти пратен на помощ. Стани и се помоли на Бога и аз ще бъда с теб през цялото време на твоя подвиг.

Александър станал от постелята и зачел Давидовия псалом: Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам! Изпял целия псалом, после излязъл от дома си и срещнал воините, които идвали за него. Те били от неговия полк. Като видели Александър, всички паднали на земята от страх, понеже лицето му сияело като мълния. Но светията им рекъл:

- Станете, братя! От какво се изплашихте?

Воините отвърнали:

- Стори ни се, че си обкръжен от Божия сила и паднахме на земята от страх.

Но светията им казал:

- Чуйте, братя! Бог на небето и земята посети Своя раб, но вие не се смущавайте. Сторете, което ви е заповядано, нали сте пратени да ме вържете и представите за разпит пред царя?

Воините отговорили:

- Ние се уговорихме да не ти казваме нищо. Откъде си узнал това?

Светията отвърнал:

- Не желая дълго да разговарям с вас, понеже бързам и съм устремен към предстоящия ми подвиг, към който Небесният Цар ме призова. Аз ще трябва да отида от Рим до Византия.

После светията паднал на колене и се помолил на Господа:

- Господи Боже на нашите отци, хвалим Те и Те благославяме навеки! Умолявам Те днес, не ме отделяй от лика на Твоите праведници, не ме отхвърляй, когато се стремя към Тебе, понеже Ти ми откри светото и страшно Твое име. Ти, Господи, Помощник и Застъпник мой, изпрати Твоя ангел, за да ми помогне и да ме научи какво да отговарям пред мъчителя.

След като светията завършил своята молитва, воините го хванали и оковали с железни вериги. След това го повели при император Максимиан. Майката на светията, на име Пимения, не знаела още, че синът, Александър, е отведен на разпит при императора. Той бил строен и висок на ръст, с красиво лице и млад, едва бил навършил осемнадесет години. Когато го представили пред императора, Максимиан запитал:

- Ти ли си оня, който дръзна да ме оскърби? Ти ли си оня, който не се подчинява на своя началник и не желае да се поклони на великия бог Дий?

Светията отвърнал:

- Аз се покланям на моя Бог, който пребъдва на небесата и на Неговия Единороден Син Господ Иисус Христос и на Светия Дух. Друг бог не зная и няма да изповядвам. Затова не ме питай за други богове. Не се боя от твоята власт, нито от твоите заплахи, нито от мъченията, на които ще ме предадеш.

Разгневен, Максимиан запитал:

- И какво може да стори този Бог, Когото изповядваш?

Светията отвърнал:

- Моят Бог е Всемогъщ и невидим и няма нищо, което да не е възможно за Него.

Максимиан запитал:

- Може ли да бъде Бог този, който бил разпнат от хора и убит?

Светията отговорил:

- Млъкни, сатана, понеже ти не смееш дори да споменеш със скверните си уста пречистото и пресвято име на моя Господ Иисус Христос, Който по Своя воля претърпя и разпятие, и смърт! О, безумни! Ако ти Го наричаш разпнат и предаден на смърт, то защо не говориш и за това, че Той възкръсна от мъртвите и дарува живот на много мъртви?

Максимиан казал:

- Искам да пощадя твоята младост, тъй като виждам, че си съвсем млад.

Но светията отвърнал:

- По-добре пожали самия себе си и се постарай да се освободиш от мрежата, в която те е въвлякъл дяволът. Що се отнася до мен, аз не се боя от никакви мъчения, понеже имам за помощник Бога.

Максимиан казал:

- Вече казах, че бих искал да те пощадя. Приближи се и принеси жертва. Тогава ще бъдеш на служба в царския палат и дори ще ти дам първото място тук.

Светията отвърнал:

- На какъв бог заповядваш да се поклоня?

Максимиан казал:

- Поклони се и принеси жертва на великия бог Дий.

Светията рекъл:

- Нима не знаеш, че този, когото ти наричаш бог, някога е бил човек, при това мерзък и развратен, понеже веднъж се разпалил от плътска страст към жена, приел образа на вол и със своето вълшебство прелъстил и осквернил жената.

Максимиан се засмял:

- Това доказва силата на нашите богове, които се явяват на хората в този вид, в който те сами пожелаят.

Светията казал:

- Окаяни! Ти хвалиш скверните и мерзки дела на своите богове, понеже самият ти се уподобяваш на тях с нечистите си дела и не искаш да познаеш истинския Бог, Който ти е дал и чест, и царство.

Максимиан казал:

- Царската власт са ми дали моите богове.

Светията отвърнал:

- Удивявам се, че ти, който считаш себе си умен, погубваш самия себе си, като вярваш в бесове и служиш на неми и бездушни идоли, а оставяш живия и безсмъртен Бог. Защо следваш сатаната, твоя баща? По-добре се обърни от тъмнината към светлината, за да не погинеш в геената огнена навеки.

Тогава Максимиан, преизпълнен с гняв, предал Александър на трибуна Тивериан и му заповядал да го измъчва. Императорът издал заповед да бъдат измъчвани изобщо всички християни; с тази цел той изпратил трибуна в Тракия и му наредил навсякъде да преследва християните. Максимиан заповядал да води Александър със себе си до Византия. Когато свети Александър чул за това, казал на Царя:

- Благодаря ти, мъчителю, че искаш да направиш името ми известно по много страни. Моят Господ и Бог да ми даде да претърпя за Неговото свято име всякакви болки и мъчения по всички земни краища.

Максимиан заповядал да отведат светията. Трибунът Тивериан го взел под свое разпореждане и на следната сутрин заповядал да окачат светията на дървото за мъчения и да стържат тялото му с железни куки. По време на мъченията Александър не издал стон, но вдигнал очи към небето и възнасял благодарение на Бога. После го свалили от дървото за мъчения, трибунът Тивериан дал разпореждане на своите воини да го оковат с железни вериги и да го водят в Тракия.

В това време ангел Господен се явил насън на майка му, Пимения, и казал:

- Събуди се, вдигни се от постелята, вземи слугите и животните си и последвай сина си в Тракия. Там водят твоя син, за да пострада за Христовото име. След неговата кончина ти предай на погребение честното му тяло.

Блажената Пимения се пробудила, но не започнала да плаче и скърби, а се преизпълнила с голяма духовна радост за своя син. Веднага станала и приготвила всичко необходимо за пътуването, с най-голяма бързина тръгнала по същия път, по който вървял синът. Пимения настигнала Александър в град Картаген.

Като влизала в града, видяла сина си да стои пред Тивериан, който го съдил. След това Александър бил подложен на изтезания и Пимения твърде много се зарадвала заради подвига на своя възлюбен син. Тя високо извикала:

- Бог Всевишни, добрият Пастир да ти помага, сине мой!

Когато Тивериан чул нейния глас, запитал:

- Чий е този глас?

Обаче никой не могъл да каже откъде идва гласът, понеже на това място имало много народ. Тивериан се обърнал към мъченика:

- Принеси жертва на боговете, окаяни човече!

Светията отвърнал:

- Съгласен съм да принеса на Бога жертва на хвала.

Мъчителят казал:

- Нима не си ми казвал, че вашият Бог не иска за Себе си никакви жертви?

Светията отвърнал:

- Действително, моят Бог не изисква жертви, каквито вие принасяте на своите идоли, но Той иска жертви на правда и святост, защото Той е Бог свят и праведен.

Тогава Тивериан заповядал да горят със свещи тялото на светията, казвайки:

- Да видим дали неговият Бог ще дойде да го спаси от моите ръце.

Светията, докато го горели, вдигнал очи към небето и казвал:

- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, Който прати Твоя архангел Михаил във Вавилон и избави тримата отроци от огъня в пещта. Ти, Господи, избави и мен от тая мъка и болка и посрами мъчителя, за да мога да кажа заедно с Давид: “Влязохме в огън и вода и Ти ни изведе на свобода”.

Тивериан видял, че огънят никак не навредил на мъченика, бил посрамен и заповядал на воините да вържат Александър и да го отведат. Майката видяла, че воините отвеждат сина, и измолила да я допуснат да се види с него. Те не попречили. Светият мъченик, виждайки майка си, казал:

- Добре си направила, уважаема майко, че си дошла тук. Придружавай ме до онова място, където ще завърша своя подвиг, както ми откри Господ.

Някои от воините, като чули това, признали:

- Блажен си ти, Александре, защото твоята вяра е голяма; велик е и християнският Бог. Ти понесе толкова много мъки досега и никак не отстъпи в своето изповедание.

Така говорели те по време на пътешествието, предприето по заповед на Тивериан.

Веднъж стигнали до извор, покрай който минавал пътят им, и спрели там да се подкрепят с храна. Започнали да уговарят и Александър да се нахрани с тях, понеже вече четиринадесет дни той не бил вкусвал хляб, нито пил вода. Но светията заменил храната с молитва, коленичил и казал: “Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде. Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята”. После се помолил тъй:

- Господи Иисусе Христе, запази непорочен мен, Твоя агнец. Да не се зарадва врагът ми поради мене, понеже познах пресвятото Твое име. Не ме посрамвай пред мъчителя, Владико, но ми прати на помощ светия Твой ангел и Твоята десница и бъди мой Защитник, Помощник и Покровител.

Когато светията завършил своята молитва, му се явил ангел Господен и казал:

- Не бой се, Александре! Господ чу твоята молитва и аз съм пратен от Бога при тебе на помощ.

Когато ангелът казвал това, воините чували, че някой разговаря с Александър, но не могли да го видят, и така се изплашили, че паднали от ужас на земята. Блаженият Александър им рекъл:

- Какво видяхте братя, че тъй се изплашихте?

Те отговорили:

- Чухме гласа на твоя Бог, Който ти говореше; от това се разтреперихме и паднахме на земята от страх.

Докато воините говорели на светията, към тях се приближил Тивериан, съпровождан от градските велможи. Той запитал велможите:

- Как се нарича това място?

Те отговорили:

- Нарича се “Място на съд”.

Тивериан рекъл:

- Щом това е “Място на съд”, на него следва да проведем съд. Доведете ми християнина Александър.

Светията застанал пред Тивериан, който казал:

- Нима ти все още упорстваш в твоето безумие и все още не искаш да се поклониш на нашите богове? Виждам, че сърцето ти е ожесточено; но твърде много те жаля и бих искал да те обърна към почитание на боговете, владетели на вселената.

Мъченикът отговорил:

- Нечестивецо със заслепен ум, син на дявола, който служиш на твоя баща - сатаната. Как би могъл да ме съжаляваш и да си милосърден спрямо мен? Та нали сатаната, твоят отец, към никого не е милосърден, напротив, той би искал да въвлече всички в огнената геена и да ги погуби заедно с него.

Тивериан казал:

- Зли и неразкаян човече! Как се осмеляваш да ми говориш така? Нима съм ти равен, че ми говориш с такава дързост? Не ме ли безчестиш затова, че те щадя? Ти би следвало още повече да ме почиташ и да ме уважаваш, поради моята благост и милосърдие, а не да ме ругаеш с груби думи.

Светията отговорил:

- Наистина ти си подобен на твоя отец, понеже сърцето ти е ожесточено като твърд камък. Не разбираш ли защо това място се нарича “Съдно”? Това означава, че тебе в скоро време ще те постигне праведният Божи съд, Който ще съди всички, и живи, и мъртви, и Който ще въздаде всекиму според делата му. Тогава и ти ще узнаеш, че съм ти казал истината. Бог ще те съди за това, че ти без милосърдие ме измъчваш. Той знае колко люто и незаслужено ме мъчиш. Но знай, че тези мъки ще донесат за мен слава, а за теб ще приготвят вечна гибел.

От тези думи Тивериан изпаднал в още по-голяма ярост и заповядал да разстелят по земята железни шипове и да влачат по тях мъченика. По време на това жестоко мъчение светията мълчал, сякаш съвършено не усещал болка. Виждайки, че мъченията не постигат целта си, Тивериан още повече се разгневил и заповядал на четирима воини да бият светията с чепати колове. По време на мъчението светията, приемайки побоя, казал на Тивериан:

- О, нечестиви! Само тези мъки ли изобрети за мен? Прибави и други, по-тежки, сега аз не чувствам никаква болка, защото ми помага Христос, моят Бог.

Тивериан казал:

- Аз ще насека тялото ти на части, ще ги хвърля в огъня, и ще разпръсна пепелта така, че на земята да не остане и спомен за тебе. Тогава ще видя дали Христос ще ти се притече на помощ и как ще те избави от моите ръце.

Светията отвърнал:

- Моят Христос начаса ще те погуби. Твоето тяло ще бъде раздробено на части и костите ти ще бъдат разхвърляни по земята, ти повече няма да видиш Рим, нито лицето на твоя нечестив император, защото Господ ще изтреби паметта за тебе от земята. И всичко това ще бъде наказание, задето ти не позна истинския Бог и не почете, окаяни, Този, Който ти е дал тази власт и чест. Ако бе познал Бога, ти би могъл да придобиеш вечен живот на небето. Днес обаче ти остави истинския Бог и възлюби със сърцето си сатаната, твоя баща; заедно с него ще бъдеш хвърлен в геената огнена. Аз пък винаги ще прославям моя Цар и Спасител, Господ Иисус Христос, Който ще ме избави от твоите ръце и ще ме сподоби със Своята благодат в Своето вечно царство.

От тези думи лицето на мъчителя се изкривило от гняв и ярост. Но той наредил да прекратят мъченията.

Започнало да се свечерява. Настъпила нощта и Тивериан разположил своя лагер на същото място. Когато заспал, явил му се насън ангел Божий, страшен на вид и с меч в ръцете. Ангелът му казал:

- Нечестивецо! Ето аз идвам при тебе понеже ти предаде на люти мъки Божия раб Александър. Знай, че бих могъл да те поразя с този меч. Но ще почакам още известно време. Като се събудиш, побързай да отидеш през Илирия във Византион, понеже наближи времето за кончината на Божия раб Александър.

Тивериан се събудил от страх. Целият треперел от ужас. Извикал при себе си своите съветници и им разказал своето видение. Те му рекли:

- Ние отдавна искахме да ти кажем да не мъчиш тъй жестоко и несправедливо онзи човек. Но така и не се осмелихме досега. Чували сме, че християнският Бог е велик и че Той осъжда на вечни мъчения в неугасим огън тези, които измъчват Неговите раби.

След тези думи Тивериан изпаднал в още по-силен ужас и веднага наредил на воините си да водят мъченика напред. Сам той вървял след него. Тивериан минал покрай много градове, но не се отбивал и не се спирал в тях, понеже съгласно заповедта на ангела бързал да стигне във Византион. Сънното видение още много дни не излизало от главата му. От това Тивериан продължил да се страхува и повече не посмял да причинява мъчения на свети Александър.

Когато Тивериан преминавал през Илирия и наближил града Сердика, градоначалникът и градските велможи излезли да го посрещнат, но той не влязъл в града, а минал край него и продължил нататък. Живеещите в този град християни, като чули, че трибунът Тивериан иде от Рим и води със себе си мъченик, излезли от града, но не да посрещнат трибуна, а за да видят мъченика. Като видели, че мъченикът върви отделно, християните се приближили към него, паднали в нозете му и казали:

- Помоли се на Бога за нас, страдалче Христов!

Той отговорил:

- И вие се молете за мен, братя, да извърша докрай своя подвиг за Иисуса Христа и да се сподобя да приема обещания ми венец от Неговата свята десница.

После мъченикът бил поведен по-нататък по пътя. Като минали града Клисура, пътниците приближили мястото, наречено: “Вономасийско Пълчище”, отстоящо на четиридесет поприща от Филипопол и там се спрели. По това време Тивериан вече започнал да забравя страшното видение, което имал за мъченика Александър. Изправил отново светията на разпит и го запитал:

- Нима, Александре, ти все още пребиваваш в твоето безумие? Не желаеш ли да принесеш жертва на милосърдните наши богове Дий и Асклепий, владетели на вселената?

Светията отговорил:

- Ослепен по ум, син на сатаната! Какво още желаеш да чуеш от мене? Нали вече ти казах, че няма да принеса жертва на бесовете.

Тивериан казал:

- Аз не те убеждавам да принасяш жертва на бесовете. Аз те моля само да принесеш жертва на Дий и Асклепий, нашите велики богове.

Светията отвърнал:

- Безумче! Нима не разбираш, че твоят Дий и Асклепий са бесове?

Тивериан рекъл:

- Не, те са мои богове. И ще направя тъй, че да похулят името ти по цялата земя заради тъй голямо поругание и над мен, и над боговете ми.

Светията отговорил:

- Аз самият желая това, за да се прослави чрез мене името Христово по цялата земя.

Тиверий наредил на воините, предстоящи пред него:

- Махнете го от лицето ми, защото не мога да понасям неговото поругание. Водете го във Филипопол и го заключете в тъмница. Дръжте го там, докато не дойда в града.

Съгласно заповедта на Тивериан мъченикът бил заведен и заключен в тъмница.

В това време жителите на този град узнали, че при тях скоро ще пристигне Тивериан и излезли да го посрещнат. Тивериан влязъл в града и се готвел да принесе жертви на Дий и Асклепий. А християните разбрали, че в тъмницата е затворен мъченикът Александър. Те отишли при тъмницата и уговаряли стража да ги пусне, за да видят Христовия мъченик. Стражът не им попречил, понеже сам се боял от Бога. Християните влезли в тъмницата, паднали в нозете на мъченика и целували оковите му, казвайки:

- Благослови ни, страдалче Христов, благослови и нашето отечество, понеже ние сме християни. Ние живеем в този град в постоянен страх, защото хегемонът на града ни издирва и ни подлага на мъчения за да ни отвърне от Христа. Но до този момент не е успял да ни накара да се откажем да изповядваме името Христово. По Божията благодат тук сме много, християни са и някои най-видни граждани. Ние се надяваме, че силата Христова ще победи нечестивата елинска вяра и един ден целият наш град в един глас ще прославя името Христово. А ти претърпи докрай своя подвиг за Христа.

Тивериан, докато принасял на идолите своята мерзка жертва, си спомнил за Александър, когото оставил в тъмницата, и казал на градските велможи:

- Трябва да знаете, че водя със себе си християнин, предаден ми за изпитание. Принуждавах го с различни мъки към поклонение на нашите богове, но не успях да го склоня. На моите въпроси той отвръща доста грубо и постоянно ругае и мен, и нашите богове. Нека го доведат. Може би ще се засрами от всички вас, които присъствате тук, и ще принесе жертва на боговете.

Довели Александър. Тивериан, който седял до хегемона, казал на мъченика:

- Кажи ми, Александре, все още ли не си съгласен да принесеш жертви на нашите богове? Ето, всички християни, жители на тоя град, вече са се поклонили на Дий и Асклепий, само ти се противиш все още.

Светията отговорил:

- Ти лъжеш, окаяни, както и твоят отец, сатаната: нито един от тукашните християни не е изпълнил вашата нечестива заповед. Що се отнася до мен, ти няма да чуеш нищо друго, освен това, което ти казах - че съм християнин и че няма да принеса скверни жертви на вашите бесове. Ето, и сега отново повтарям пред всички събрали се тук граждани, че съм раб на небесния Бог и че никога няма да се отрека от Христа, моя Бог.

Тивериан, засрамен, казал на воините:

- Оковете го с железни вериги и го водете пред мен, аз скоро ще дойда.

Отново повели светията по пътя.

Стигнали до един извор, наречен Сирмиум, и мъченикът умил лицето и ръцете си. После се обърнал на изток и започнал да се моли със следните думи:

- Благодаря Ти, Господи Боже мой, за това, че Ме сподоби и в този град да изповядам пресвятото Ти име.

Воините не му позволили да се моли повече и го принудили да продължи пътя си.

Стигнали мястото, наречено “Пълчище” (тук ставали езическите празненства). Тивериан догонил пътниците. Повикал при себе си Александър и му казал:

- Нима не разбираш, Александре, че аз ти говорих кротко пред хегемона, за да те убедя да принесеш жертва на нашите богове, но ти в присъствието на тъй избрано общество презря моята молба. Поне сега изпълни заповедта ми и аз ще те освободя от мъченията.

Светията отговорил:

- Това, което ти казах пред хегемона, ще повторя и на всяко друго място. Тъй че ти, сине на сатаната, прелъстен от дявола, не си представяй, че някога ще успееш да ме отклониш от изповядване на името Христово.

Тивериан заповядал на воините да забият в земята четири кола, разпънал мъченика на четири страни, заповядал да го завържат за коловете и да му нанесат двеста удара. Мъченикът приемал безмълвно ударите, молейки се на своя Господ Бог. В това време от небето се чул глас, който казвал:

- Бъди мъжествен, Александре, и не се страхувай от мъченията, понеже те са временни и бързопреходни. Аз ще бъда винаги с тебе.

Чувайки гласа от небето, Тивериан твърде много се уплашил, веднага заповядал да прекратят мъченията и продължил по пътя си. Стигнали до един град, който се намира между Филипопол и Верея. Тивериан влязъл в града, а съпровождащите го воини се спрели на сянка под дърветата близо до града. Бил шестият час на деня. Било много горещо и светията казал на воините:

- Братя, много съм жаден.

Те отговорили:

- И ние самите сме жадни, но откъде да намерим вода?

Светията им рекъл:

- Почакайте малко, Бог може и на това място да ни даде вода.

Светията коленичил и се помолил на Господа със следните думи:

- Господи Иисусе Христе, Който някога направи да излезе от камъка вода за жадуващия Израил, погледни и днес милостиво към Твоя раб и ни дай вода на това място, за да утолим жаждата си аз и всички, които са тук с мен. С това ще се прослави Твоето свято име.

Когато светията се помолил, изпод дъба бликнал извор с чиста и студена вода. Виждайки чудото, воините рекли:

- Наистина, велик е християнският Бог, Който изпълнява молбите на верните Си раби.

Мъченикът и войниците вкусили водата от извора и прославили Христа Бога.

Изминали доста дълъг път и стигнали до река, наречена Арзон.

Всички били изморени и се разположили за почивка. Седнал да отдъхне и Александър. Тук Тивериан догонил войниците и като видял, че мъченикът седи, запитал разгневен:

- Защо вие, нещастници, сте позволили на този нечестив човек да седи?

Те станали и продължили към град Верея. Когато наближили, гражданите излезли и посрещнали с чест Тивериан. Там имало много християни - повече от половината жители на града, но те тайно пазели Христовото учение поради страх от жестокостта на езичниците. Те видели Христовия мъченик да върви отделно от трибуна, дошли при него и казали:

- Радвай се, страстотерпче Христов! Бъди мъжествен и непоколебим, понеже нечестивите езичници никога не ще победят всемогъщата сила на нашия Господ Иисус Христос.

В това време Тивериан повикал при себе си мъченика и му казал:

- Послушай ме, Александре, като свой роден баща: принеси жертва на нашите богове заедно с мен. Ако направиш това, обещавам ти пред всички присъстващи тук, че ще те освободя и ако пожелаеш, можеш да заемеш мястото на началник на моя полк. Ако ли не пожелаеш да бъдеш началник, ще идеш където поискаш.

Светията се усмихнал и рекъл:

- О, ако ти знаеше колко е горчива утехата, с която ме утешаваш! Защото твоите слова причиняват на душата ми голяма мъка. Но Бог ще ми помогне да не слушам твоя съвет. Вече много пъти ти казах и сега отново ще повторя, че аз съм християнин и няма да принеса жертва на твоите бесове.

Тивериан продължил по пътя нататък. Мъченикът вървял след него, окован с железни вериги. Пристигнали на друго място, разположено на брега на същата река Арзон. Това място било на разстояние четиринадесет поприща от Верея. Тук имало много гостилници и странноприемници. Тивериан нощувал тук, очаквайки мъченика, когото съпровождали много християни от Верея.

Когато войниците заедно с мъченика достигнали мястото, където бил Тивериан, мъченикът поискал от трибуна позволение да се помоли за кратко време на своя Бог. Тивериан му позволил. Светията видял наблизо голямо орехово дърво, отишъл там и застанал под неговите клони, после коленичил и се помолил на Бога със следните думи:

- Господи Иисусе Христе! Прати светия Твой ангел и вземи душата ми, понеже не мога вече да понасям мъченията, тъй като тялото ми изнемогна.

Тивериан видял, че мъченикът се моли, и казал на воините:

- Учудвам се откъде Александър се е научил на вълшебни молитви? Та той израсна пред очите ми. Аз сам го поставих в чин на воин и съвсем не предполагах, че той знае вълшебство.

После извикал при себе си Александър и му казал:

- Александре, принеси жертва на боговете!

Светията отвърнал:

- Ти наистина си с помрачен ум, понеже отново желаеш да чуеш от мен онова, което съм ти казвал вече толкова пъти.

След тези думи на светията Тивериан заповядал на слугите си да залеят гърба на светията с врящо масло. Но Господен ангел се явил невидимо до мъченика, разбил съда, в който било маслото, при което то се изляло върху слугите и ги обгорило. Тивериан се разгневил, че от маслото бил изгорен не мъченика, а слугите му, и заповядал на четирима войници да разпънат мъченика под ореховото дърво и да го бият жестоко с тояги. Боят продължил, докато войниците изнемогнали. Когато мъчителите спрели да го бият, Александър казал:

- Владико, Господи! Благослови това дърво и му дай целебна сила, понеже пострадах под клоните му за святото Твое име.

Оттогава плодовете и листата на дървото добили целебна сила и изцерявали вярващите от най-различни болести и недъзи.

После отново повели мъченика на път, като вървели пред Тивериан. Минали Андрианопол и наближили място, наречено Вуртодексион. Тук светията срещнал своята майка, блажената Пимения, която пристигнала по-рано и го очаквала. Като видяла своя възлюбен син, тя паднала в нозете му, ридаейки. После се вдигнала и го целунала. Светията рекъл:

- Не плачи, майко, понеже аз се надявам на моя Господ, че утре сутринта Той ще ми помогне да завърша своя подвиг.

На това място Тивериан догонил войниците. Тъй като денят вече превалял, Тивериан спрял тук да пренощува и легнал да спи. В осмия час на нощта той станал и отишъл при реката, наречена Зионкел, където имало странноприемница. Слънцето вече изгряло. Тивериан си отдъхнал от пътя, а после казал на мъченика:

- Вече те предадох на много мъчения, но ти не пожела да се обърнеш към почитане на моите богове. Знай, че днес ще те предам на смърт, ако не изпълниш моята заповед.

Като казал това, Тивериан продължил по пътя. Наближили Византион и когато дошли пред град Дризипера, разположен на река Еригон, Тивериан решил тук да извърши окончателния съд над мъченика. Той се обърнал към него и рекъл:

- Ето, твоята смърт, Александре, те очаква. Какво ще кажеш: ще принесеш ли жертва на нашите богове, или не. Тук ще те умъртвя и ще хвърля тялото ти в реката, за да го изядат рибите.

Светията му отговорил:

- Бих ти благодарил, ако направиш това, за да се избавя по-скоро от твоите ръце. На твоите мерзки богове аз в никакъв случай няма да принеса жертва, дори и да можеше да ме убиеш хиляди пъти.

Тогава мъчителят осъдил Александър на смърт и заповядал на войниците да му отсекат главата и да хвърлят тялото му в реката. После продължил по пътя си. Войниците останали да изпълнят заповедта на Тивериан. Събрал се многоброен народ да види кончината на Христовия мъченик. Тук имало и доста християни. Светият мъченик се обърнал към палача и поискал да почака малко, за да се помоли. После поискал вода. Един човек от народа взел съд, налял вода от реката и занесъл на мъченика. Светията умил с водата лицето и ръцете си, после се обърнал към изток, оградил себе си с честното знамение на кръста и започнал да се моли:

- Слава на Тебе, Боже на нашите отци! Слава на Тебе, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов! Слава на Тебе, от Когото трепери всяка твар и Комуто всичко се покланя, защото Ти си Творец на небето и земята! Пред Тебе, Боже Всевишни, Боже невидим и нетленен със страх предстоят серафими, без да смеят да погледнат към Теб и възклицават непрестанно: “свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава”! Тебе благославя слънцето, обхождащо небето, благославя Те земята и всичко, което е на нея, хора и животни, всяко живо дихание възпява Тебе, защото Ти Един си Бог Истински, Отец, Син и Дух Свети, и пребъдваш вечно. Спомни Си за боящите се от Теб, Владико, и за всички, които възнасят благодарение за всесвятото Твое име. Не презирай и мен, смирения и недостойния Твой раб, Човеколюбче, Господи.

После светията се обърнал към християните:

- Братя и отци! Спомняйте си за моите трудове, понеже аз не се полених да пострадам заради името на нашия Господ Иисус Христос, дано Той бъде милосърден към мен и към всички християни. Знайте, че дългият път, който извървях от Рим до това място, окован и носейки вериги, влачен с побои и измъчван по най-различни начини - този тежък път изминах не със своята сила, но с помощта на нашия Господ Иисус Христос. Със силата на Господа Иисуса Христа аз победих и мъчителя Тивериан, и неговия помощник, дявола. Ето, че днес си отивам оттук, за да застана пред моя Владика. Вие се помолете за мене, дано спечеля милост от Господа.

Сетне светията помолил палача да изчака още малко, коленичил и се помолил на Бога със следните думи:

- Господи Иисусе Христе! Чуй Твоя раб, който страда за Твоето свято име! Изпрати благодат на моето тяло, направи така, че то, където и да бъде сложено, да дава изцеление на болните за слава на пресвятото Твое име.

В този миг от небето се чул глас, обещаващ да изпълни молбата на мъченика.

После мъченикът казал на войниците:

- Братя! Побързайте да изпълните, което ви е заповядано!

Палачът, на име Целестин, рекъл на светията:

- Мъчениче Христов! Помоли се на своя Бог да не ми зачита този грях, понеже ми е заповядано да те убия.

Светията отговорил:

- Ще направиш това не по своя воля, но по заповед на друг. Грях ще носи оня, който ти е заповядал, а ти побързай да изпълниш заповедта, понеже аз бързам да отида при моя Господ.

Целестин завързал очите на светията с чиста кърпа, извадил меча си от ножницата и вече щял да нанесе удар на мъченика. Но видял свети ангели, дошли да вземат душата на мъченика, много се изплашил и стоял, без да знае какво да прави. Светията, очаквайки да му отсекат главата, подканил палача:

- Стори, братко, което ти е заповядано.

Но палачът отговорил:

- Боя се, рабе Божий, понеже виждам някакви дивни мъже, стоящи до тебе.

Тогава светията възкликнал към Господа и казал:

- Господи Иисусе Христе! Сподоби ме да завърша своя подвиг в този час!

При това ангелите се отдръпнали на известно разстояние. Тогава палачът Целестин отсякъл честната глава на мъченика и неговата свята душа била взета на небето от ангелски ръце; ангелите я възнасяли на небето, пеейки хваление на Бога. Този ангелски глас слушали всички християни, които били близо до това място.

Така светият мъченик Александър завършил своя страдалчески подвиг, честното му тяло Тивериановите войници хвърлили в реката, съгласно заповедта на мъчителя. Но по Божие усмотрение то било извлечено на брега от четири кучета. Те ближели светото тяло и седели до него, пазейки го от хищните птици и животни. На това място дошла майката на мъченика, блажената Пимения. Тя взела многострадалното тяло на своя възлюбен син, помазала го с аромати, обвила го с чиста плащаница и го погребала с чест при река Еригон. От гроба на мъченика получавали съвършено изцеление всички, които с вяра прибягвали към него.

Наскоро след това светият мъченик се явил на своята майка във видение и възвестил, че скоро и тя ще се представи пред Божието Лице. Заедно с нея светият мъченик предстои днес пред престола на Божията Слава в сонма на светите Христови мъченици, моли се за нас на Човеколюбеца Господа и слави Отца, и Сина, и Светия Дух, Един Бог в Троица, прославян и възхваляван от всяка твар, видима и невидима, днес, винаги и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь, глас 4:

Мученик Твой, Господи, Александр, / во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего: / имеяй бо крепость Твою, мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощныя дерзости, / Того молитвами спаси души наша.

Кондак, глас 4:

Яко звезда многосветлая, возсиял еси от Рима, / мучениче Александре, / и, яко бисер многоценный, в земли Византийстей радостно под меч / за Христа главу твою преклонил еси и, / сию непорочное благоухание Богу принесл еси, / да красуется Церковь земная и Небесная / во славе исповедников Христовых.

Молитва

О преславный угодниче и мучениче Христов, доблий воине Царя Небеснаго, Александре блаженне, милостиваго Бога подражателю, иже Христа на земли дерзновенно исповедав и многообразныя муки Его ради претерпев, неувядаемый приял еси венец на небеси: ныне же вкупе с материею твоею Пимениею, предстоя у Престола Славы Божия, моли о нас человеколюбное благоутробие Божие, да сотворит с нами по неизреченней Своей благости, во еже не погибнути нам во гресех наших. Ей, мучениче святый, вемы бо, яко имаши многое дерзновение ко Господу еже молитися о всех притекающих к Тебе с верою.
Вознеси молитву теплую Церкве Зиждителю о мире всего мира, благостоянии Святых Божиих Церквей и соединении всех верных чад Церкви Христовы, в чистоте и честнем жительстве пребывающих, и о еже избавити паству православную от тяжких бурь житейских и всех наветов духа злобы поднебесныя. Дыханием же Всесвятаго Духа да умягчатся сердца сынов противления, раздирающих хитон единства Церкви Христовой, силою Божественнаго мира и любви во исцеление кровоточащей раны Его во вселенней, и во спасение всех живущих на земле.
Нам же, верный друже Христов, буди убо Заступник и Покровитель во вся дни жития нашего, избавляя нас от врагов видимых и невидимых, паче же по исходе нашем защити от лукавых духов, и на Страшнем Суде Христове не забуди нас убогих теплым ходатайством твоим, да спасаемых часть улучивше, прославим Отца и Сына и Святаго Духа во веки. Аминь.

 

В памет на свети Георги Изповедник (IX в.)

Светият мъченик и изповедник Христов, Георги, се родил в град Константинопол. Заради поклонение на честните икони и тяхното почитане, той бил хванат от иконоборците и доведен пред император Теофил, който ту със заплахи, ту с убеждения поискал да го склони да се отрече от Христа и от поклонението на светите икони, но светията не се съгласил на това. Възмутен от гнусните и лъжливи думи на мъчителя, той казал:

- Всеки истински християнин трябва да се покланя на светите икони и да ги почита, тъй като почитта към тях се пренася и на Първообраза.

За тези думи завързали свети Георги за шията с въже и го влачили по улиците на града като злодей, после го заключили в тъмница. Накрая отнели и разграбили цялото му имущество. Самия него, заедно с жена му Ирина и с децата им изпратили в изгнание, където той понесъл много беди и с радост се преставил в Господа.

 

 

Преподобный Евфимий Новый, Святогорец, Иверский (Афонский) (1028 г.)

Св. преподобни Евтимий Светогорец. Фреска от Ахталския събор. Грузия. XIII век.

Ро­дом гру­зин, про­ис­хо­дил из знат­но­го бо­га­то­го ро­да. В дет­стве он был от­дан за­лож­ни­ком гре­че­ско­му им­пе­ра­то­ру в Кон­стан­ти­но­поль, где с успе­хом окон­чил книж­ное обу­че­ние. За­тем свя­той при­был на Свя­тую Го­ру Афон в Ивер­скую оби­тель, ос­но­ван­ную его от­цом, пре­по­доб­ным Иоан­ном (†  988 г.). Здесь пре­по­доб­ный Ев­фи­мий за­ни­мал­ся пе­ре­во­дом Свя­щен­но­го Пи­са­ния и бо­го­слу­жеб­ных книг с гре­че­ско­го на гру­зин­ский язык, а по­сле смер­ти от­ца при­нял на­сто­я­тель­ство, две­на­дцать лет управ­ляя бра­ти­ей. Про­слав­лен­ный сво­ей доб­ро­де­тель­ной жиз­нью и по­дви­га­ми, по прось­бе бра­тии Лав­ры св. Афа­на­сия пре­по­доб­ный Ев­фи­мий стал в ней на­сто­я­те­лем и мно­го по­тру­дил­ся над устрой­ством Афон­ских оби­те­лей. Под ко­нец сво­ей жиз­ни, от­ка­зав­шись ра­ди пе­ре­во­да свя­щен­ных книг от на­сто­я­тель­ства, пре­по­доб­ный Ев­фи­мий все-та­ки про­дол­жал нести над­зор и по­пе­че­ние за Ивер­ской оби­те­лью, а так­же и за Лаврой свя­то­го Афа­на­сия. В 1028 г., на 65 го­ду жиз­ни, он, бу­дучи по де­лам мо­на­сты­ря в Кон­стан­ти­но­по­ле, пре­дал ду­шу свою в ру­ки Бо­жии. По смер­ти Гос­подь про­сла­вил его чу­до­тво­ре­ни­я­ми.

 

Тропарь преподобному Евфимию Новому, Иверскому, глас 4

По́стнически преподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне. / Па́ки же ко страда́льчеству/ му́жески обле́клся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры;/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Евфи́мие, приснопа́мятне.

Перевод: Подвизаясь на горе (Афон) как постник, ты погубил ополчения духовных врагов (бесов) всеоружием Креста, всеблаженный. Потом и к страданию мужественно вооружился, поразив неверных мечом веры, и за оба эти подвига увенчан был от Бога, преподобномученик Евфимий, всегда вспоминаемый.

 

Света праведна Гликерия Новгородска, дева (1522 г.)

Св. праведна Гликерия Новгородска, дева. Фрагмент от икона. Събор на Новгородските светии. Русия. XIX век.

14 июля 1572 го­да те­ло ее бы­ло най­де­но нетлен­ным через 50 лет по­сле кон­чи­ны. По сви­де­тель­ству совре­мен­ни­ка со­бы­тий, «ска­зы­ва­ла же­на ста­рая На­ста­сия вла­ды­ке Лео­ни­ду, что пом­ни­ла, как де­ви­цу ту про­во­жа­ли лет с пять­де­сят...», и по­сле по­гре­бе­ния ее про­изо­шли чу­дес­ные ис­це­ле­ния. Нов­го­род­ская ле­то­пись под 1572 го­дом по­вест­ву­ет, что за цер­ко­вью свя­тых Фло­ра и Лав­ра «об­ре­то­ша гроб верх зем­ли и об­ре­то­ша в гро­бе те­ло ца­ло (т.е. це­ло) а не все». По­сле от­кры­тия мо­щей ар­хи­епи­скоп Нов­го­род­ский Лео­нид тор­же­ствен­но по­ло­жил мо­щи свя­той в хра­ме свя­тых му­че­ни­ков Фло­ра и Лав­ра. В тот же день по­лу­чил ис­це­ле­ние от бо­лез­ни при гро­бе пра­вед­ни­цы че­ты­рех­лет­ний сын по­дья­че­го Бог­да­на Су­во­ро­ва, по­сле че­го бы­ли и дру­гие ис­це­ле­ния. Эти ис­це­ле­ния ста­ли ос­но­ва­ни­ем для ка­но­ни­за­ции свя­той. Свя­тая де­ва Гли­ке­рия изо­бра­же­на на ста­рин­ном об­ра­зе Нов­го­род­ских чу­до­твор­цев. Свер­ху ико­ны – изо­бра­же­ние Со­фии – Пре­муд­ро­сти Бо­жи­ей с пред­сто­я­щи­ми Бо­го­ма­те­рью и Иоан­ном Пред­те­чей, за­тем идут шесть ря­дов изо­бра­же­ний свя­тых Нов­го­род­ской зем­ли. Сре­ди них в чет­вер­том ря­ду – изо­бра­же­ние пре­по­доб­ной Ан­ны Нов­го­род­ской, а в ше­стом ря­ду – свя­той пра­вед­ной Гли­ке­рии. В Тих­вин­ской церк­ви Мос­ков­ско­го Си­мо­но­ва мо­на­сты­ря в се­ре­дине XIX ве­ка был устро­ен при­дел в честь свя­той Гли­ке­рии.

Свя­тая Гли­ке­рия – де­ва, она из тех муд­рых дев Еван­гель­ской прит­чи, ко­то­рые со­бра­ли елей для све­тиль­ни­ков сво­их, чтобы до­стой­но встре­тить сво­е­го Же­ни­ха Хри­ста. Этот елей свя­тых дел и по­дви­гов по­мог­ли со­брать пред­ше­ству­ю­щие свя­той Гли­ке­рии же­ны Ру­си. По­это­му ду­хов­но­му взо­ру об­раз свя­той пра­вед­ной Гли­ке­рии рас­кры­ва­ет­ся как све­тиль­ник, го­ря­щий пред Бо­гом.

Тропарь праведной Гликерии деве, Новгородской, глас 8

Вы́шния красоты́ жела́ющи,/ ни́жния сла́сти теле́сныя дале́че от себе́ отри́нула еси́/ и, нестяжа́ние па́че су́етнаго ми́ра возлюби́вши,/ а́нгельское житие́ провожда́ла еси́, Глике́рие, де́во блаже́нная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Желая вышней красоты, телесные низменные страсти далеко от себя отринула и, возлюбив нестяжание больше суетного мира, ангельскую жизнь ты проводила, Гликерия, дева блаженная, моли Христа Бога о спасении наших душ.

Кондак праведной Гликерии деве, Новгородской, глас 3

Весели́ся, Вели́кий Но́вград, вели́кое сокро́вище стяжа́в, мо́щи твои́, свята́я пра́ведная де́во Глике́рие, благода́ть исцеле́ний подающия все́м с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ни́м. И ны́не предстоя́ с лико́м святы́х же́н ру́сских пред Престо́лом Свято́й Тро́ицы, моли́ся оставле́ние грехо́в дарова́ти чту́щим святу́ю па́мять твою́.

Перевод: Радуйся, Великий Новгород, великое сокровище обретя, мощи твои, святая праведная дева Гликерия, благодать исцелений подающие всем, с верой и любовью приходящим к ним. И сейчас, предстоя с собранием святых жен русских перед престолом Святой Троицы, молись даровать прощение грехов почитающим святую память твою.

Молитва праведной Гликерии деве, Новгородской

О, свята́я пра́ведная Глике́рие, де́во Новгоро́дская, я́ко свеща́ те́плая на све́щнице горя́щая пожила́ еси́ во сла́ву Христа́ Бо́га и мно́гими чудесы́ просла́вленная! Не забу́ди на́с, я́ко моли́твенница на́ша пред Пречи́стой Ма́терию Го́спода на́шего Иису́са Христа́, сохрани́ ю́ных во святе́й ве́ре, целому́дрии и чистоте́, укроти́ вражду́ и зло́бу де́йством диа́вола воздвиза́емую, пода́й му́жество и кре́пость во искуше́ниях. Благода́ть прие́мше исцеле́ний, пода́й здра́вие су́щим в боле́знех, умоли́ Го́спода, да да́рует ми́р гра́ду твоему́ и оте́честву на́шему, да не оскуде́ет в земле́ на́шей ве́ра правосла́вная, испроси́ исправле́ние грехо́внаго жития́ на́шего и ве́чное спасе́ние, да с тобо́ю сподо́бимся прославля́ти в Тро́ице сла́вимаго Бо́га, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Минея. Май

Святы́я му́ченицы Глике́рии

Стихи́ры глас 8

Подо́бен: Му́ченицы Твои́, Го́споди:

Глого́лом внима́ющи, Богоблаже́нная, сла́дким/ Боже́ственнаго Ду́ха,/ го́ресть вся́ку плотски́х оста́вила еси́ страсте́й/ и сме́ртию к безсме́ртней сла́ве,/ Глике́рие, премину́ла еси́,/ Христа́ моля́щи/ всем дарова́ти ве́лию ми́лость.

Уязви́ся любо́вию твое́ю сла́дкою,/ Влады́ко, Глике́рия/ и го́рькую язв боле́знь претерпева́ет, Сло́ве Бо́жий,/ те́мже к неболе́зненному преставля́ется наслажде́нию,/ я́ко нескве́рна и нетле́нна. / Тоя́ моли́твами да́руй всем, Сло́ве,/ ве́лию ми́лость.

До́бре испове́давши Христо́во И́мя,/ твоего́ Жениха́,/ пред враги́ беззако́ннующими,/ зако́нно пострада́ла еси́ Его́ ра́ди, честна́я,/ на у́ды ссека́ема кре́пко,/ зве́ри побежда́ющи му́жески,/ и ны́не мо́лишися/ всем дарова́ти ве́лию ми́лость.

Сла́ва, и ны́не, дне.

Тропа́рь, глас 4:

А́гница Твоя́, Иису́се, Глике́рия,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́. / Тоя́ моли́твами,/ я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кано́н, глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Во́ду проше́д, я́ко су́шу,/ и еги́петскаго зла избежа́в,/ изра́ильтянин вопия́ше:/ Изба́вителю и Бо́гу на́шему пои́м.

Го́рести мя изба́ви страсте́й твои́ми, Глике́рие, к Бо́гу моли́твами,/ я́ко да твою́ па́мять воспою́ и до́блия сла́влю по́двиги твоя́.

Уязви́вшися любо́вию Христо́вою, Кре́стным всеору́жием победи́ла еси́ врага́/ и побе́ды прия́ла еси́ вене́ц,/ о Глике́рие, де́во прехва́льная!

Ка́мению приноша́ющии честь тя ка́мением побива́ют,/ взира́ющую от души́ к живо́му ка́меню – Влады́це,/ тебе́ дарова́вшему побе́ду, Богоневе́сто.

Богоро́дичен: Вои́стинну ро́ждши естество́м Бо́га,/ и́стинно слы́шишися Богоро́дица,/ вои́стинну именова́ние по коему́ждо Боже́ственным рождество́м, Чи́стая, нося́щи.

Песнь 3

Ирмо́с: Небе́снаго кру́га Верхотво́рче, Го́споди,/ и Це́ркве Зижди́телю,/ Ты мене́ утверди́ в любви́ Твое́й,/ жела́ний кра́ю, ве́рных утвержде́ние,/ еди́не Человеколю́бче.

Не щит, ни копие́, но кре́стную побе́ду ве́рою несумне́нною прие́мши,/ усе́рдно возшла́ еси́ к боре́нием/ и до́блим подвиго́м к мироде́ржца ко́знем.

Тя, Женише́, жела́ющи, не ужаса́юся сме́рти, Твои́ми добро́тами наслажда́ема,/ го́ресть отлага́ю, ра́дующися, му́ку и лю́тая томле́ния, –/ Глике́рия, стра́ждущи, и́стинно взыва́ше.

За власы́ пове́шена и желе́зными ноготьми́ стру́жема,/ те́лом боле́зни терпя́ше, наслажде́ние неболе́зненное/ и Жениха́ добро́ту прозря́щи всечестна́я ума́ чистото́ю.

Богоро́дичен: Умерщвле́на мя дре́вле к животу́, Пречи́стая, па́ки возвела́ еси́/ еди́на, Ипоста́сную Жизнь ро́ждшая,/ Е́йже прирази́вшися, разсе́деся я́ве смерть вражде́бная.

Конда́к, глас 3.

Подо́бен: Дева днесь:

Де́ву лю́бящи и Богоро́дицу Мари́ю,/ соблюла́ еси́ нетле́нно твое́ де́вство,/ любо́вию же ко Го́споду усе́рдствовавши,/ пострада́ла еси́ мужему́дренно да́же до сме́рти. / Сего́ ра́ди и сугу́бым тя, де́во му́ченице, венце́м венча́ет Христо́с Бог.

Седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

Оде́ждами све́тло укра́шена свяще́нных и чу́дных по́двиг твои́х,/ я́коже неве́ста, де́во Христо́ва, к нетле́нному Сего́ возшла́ еси́ черто́гу/ и красоты́ Его́ наслажда́ешися. / Но моли́ спасти́ся нам от вся́кия ну́жды,/ любо́вию пою́щим тя.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника.

Песнь 4

Ирмо́с: Услы́шах, Го́споди,/ смотре́ния Твоего́ та́инство,/ разуме́х дела́ Твоя́/ и просла́вих Твое́ Божество́.

Блаже́нную страсть Твою́ му́ченица Богому́драя изобража́ющие претерпева́ет пове́шение и язв боле́зни, Всеси́льне.

Ка́плями крове́й твои́х огнь угасе́ су́етства,/ потопле́ни же бы́ша пото́цы многобо́жия, всеблаже́нная.

Зауше́нием лани́т твои́х ли́ца де́монов, му́ченице, зауши́ла еси́,/ сокруше́ние же лица́ твоего́, я́ко прах, пре́лести истни́.

Те́ло ураня́ющии твое́, ревнова́вшей житию́ безпло́тну,/ па́дше, уморе́ни бы́ша Безпло́тных Боже́ственными манове́нии.

Богоро́дичен: Страсте́й мои́х смуще́ние, ко́рмчию ро́ждшая Го́спода,/ и бу́рю утиши́ мои́х прегреше́ний, Богоневе́стная.

Песнь 5

Ирмо́с: Вску́ю мя отри́нул еси́/ от лица́ Твоего́, Све́те незаходи́мый,/ и покры́ла мя есть чужда́я тьма, окая́ннаго?/ Но обрати́ мя и к све́ту за́поведей Твои́х/ пути́ моя́ напра́ви, молю́ся.

Добро́тами услажда́ема, добротвори́теля Иису́са красото́ю,/ в благово́ние ми́ра Того́ востекла́ еси́ страда́ньми,/ опаля́ема жела́нием, разжига́ема любо́вию Того́, Глике́рие, све́тлостию.

От исто́чник спасе́ния поче́рпши присноживо́тно исцеле́ние,/ распали́лася еси́ жа́ждею муче́ния/ и, ускори́вши, потекла́ еси́, и, пи́вши, ста́ла еси́,/ упоко́ившися жела́нием любве́ кра́йния, Богоневе́сто.

Небе́сною пи́щею тя, му́ченице, в темни́це пита́ют А́нгели:/ пи́щи бо ми́ра и живы́х жи́зни возжела́ла еси́,/ е́йже предста́ вои́стинну в ря́снах, укра́шена я́звами твоего́ страда́ния.

Богоро́дичен: Ма́тернее дерзнове́ние, е́же к Сы́ну Твоему́, иму́щи, Всечи́стая,/ сро́днаго промышле́ния, е́же о нас, не пре́зри, мо́лимся,/ я́ко Тебе́ и еди́ну христиа́не ко Влады́це очище́ние ми́лостивно предлага́ем.

Песнь 6

Ирмо́с: Очи́сти мя, Спа́се,/ мно́га бо беззако́ния моя́,/ и из глубины́ зол возведи́, молю́ся:/ к Тебе́ бо возопи́х, и услы́ши мя,/ Бо́же спасе́ния моего́.

Я́ко со́лнце, от за́пад му́ченица возсия́вши,/ просвеща́ет ве́рных сердца́ благода́тию/ и попаля́ет полки́ мра́чных бесо́в заря́ми страда́ния.

Кре́стными заря́ми освеща́ема, неразу́мия тьмы отбежа́ла еси́,/ сердца́ же ве́рою вопию́щих, Глике́рие страстоте́рпице, просвети́ла еси́.

Ко́жных риз тле́ния совлече́ся му́ченица сла́вная,/ копие́м убие́на в лице́ и главу́ суровство́м муча́щего,/ Тебе́, Христе́, даю́щему кре́пость, пою́щи благода́рно.

Богоро́дичен: Но́во нося́щи Отроча́,/ пре́жде век Бо́га, Всенепоро́чная, из Тебе́ вопло́щшася,/ не преста́й моля́щи спасти́ пою́щия Тя.

Конда́к и и́кос пра́здника.

Песнь 7

Ирмо́с: От Иуде́и доше́дше о́троцы/ в Вавило́не иногда́,/ ве́рою Тро́ическою пла́мень пе́щный попра́ша, пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Пучи́ну невре́дно преплыла́ еси́ страда́ния/ и волну́ боле́зней премину́ла еси́ небу́рно,/ во приста́нища дости́гла еси́ ти́хая,/ Боже́ственными прохлажде́ньми благопреплы́вши, пою́щи:/ оте́ц на́ших Боже, благослове́н еси́.

Па́влова гоне́ния, Богому́драя, изобража́ющи повеле́нием мучи́тельским,/ от гра́да во град прихо́диши ча́сто, подвиза́ющися проти́ву нача́л тьмы,/ и Вы́шний град дости́гла еси́, пою́щи:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

В пещь вве́ржена бы́вши, не опали́ся,/ и́бо на росу преложи́ огнь ю́ноши три в Вавило́не Спасы́й, пресла́вная.

Богоро́дичен: Я́ко одушевле́н ковче́г, прия́ла еси́ Сло́во Безнача́льное,/ я́ко свят Храм, Зижди́теля вмести́ла еси́,/ я́ко престо́л огнезра́чен, но́сиши Влады́ку, Богома́ти, всея́ тва́ри.

Песнь 8

Ирмо́с: Седмери́цею пещь/ халде́йский мучи́тель/ Богочести́вым неи́стовно разжже́,/ си́лою же лу́чшею спасе́ны, сия́ ви́дев,/ Творцу́ и Изба́вителю вопия́ше:/ о́троцы, благослови́те,/ свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Насади́теля тва́ри ты многопло́ден виногра́д яви́лася еси́, Глике́рие, вои́стинну,/ нося́щи страда́ния гро́здия, изгнете́ны, му́ченице, точи́лы му́ченическими,/ и умиле́ния вино́ пролива́ющи, ве́рою Христу́ пою́щим:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

По́стланым, сла́вная, о́стрым ка́мением/ терпе́ла еси́ порева́ния неукло́нным умо́м,/ уловля́еши же блюсти́теля,/ и, связа́вши Боже́ственными плени́цами и́дольския разре́шшася льсти,/ и му́ченика приво́диши сло́вом пра́ведно пе́ти:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Я́коже Дании́л загради́ звере́й уста́ Боже́ственными пе́сньми,/ моли́тв твои́х, всечестна́я, огнь угаси́ла еси́, беззако́ннующих обличи́вши,/ те́лом ме́ртвенным безсме́ртие стяжа́ла еси́,/ А́нгелом уподо́бившися, с ни́миже пое́ши:/ о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Богоро́дичен: Глаго́лом Твои́м после́дующе, ублажа́ем, Пречи́стая, Тя, Блаже́нную,/ пло́тию ро́ждшую вои́стинну Блаже́ннаго, во све́те живу́щего незаходи́мем,/ и Светода́теля, и Жизнода́вца, и Влады́ку. / Его́же о́троцы, благослови́те, свяще́нницы, воспо́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: Устраши́ся всяк слух/ неизрече́нна Бо́жия снизхожде́ния,/ я́ко Вы́шний во́лею сни́де да́же и до пло́ти,/ от Деви́ческаго чре́ва быв Челове́к. / Те́мже Пречи́стую Богоро́дицу, ве́рнии, велича́ем.

Ум твой, зре́нием к Бо́гу услажда́емь,/ соблюда́ла еси́ себе́ безболе́зненно, твое́ многострада́льное те́ло, де́во,/ егда́ пред суди́щем уязвля́ема мучи́телей, страда́ла еси́ тве́рдо,/ побежда́ющи безтеле́сныя враги́ с те́лом.

Обручи́лася еси́, нетле́нная де́во, Рожде́нному от Де́вы Богоотрокови́цы/ и принесла́ еси́ я́ко дар Сему́, му́ченице, страда́ние многови́дными ра́нами, непра́ведную смерть. / Те́мже черто́га тя Небе́снаго вои́стинну сподо́би.

Иму́щи кри́ле зла́ты, сия́ющия заре́ю Ду́ха, му́ченице, возлете́ла еси́,/ цве́ты укра́шена, Боже́ственными светлостьми́,/ и в са́мых Небе́сных Боже́ственных жили́щах вои́стинну почи́ла еси́,/ наслажда́ющися я́сно обоже́ния.

Лику́еши ны́не ра́достно со А́нгелы, пред лице́м Зижди́теля твоего́,/ уясня́ема заря́ми, отту́ду истека́ющими всегда́,/ но помина́й нас, ве́рою соверша́ющих твою́ па́мять сла́вную,/ Глике́рие, страстоте́рпице прехва́льная.

Богоро́дичен: Селе́ние была́ еси́ Бо́жие, Невмести́маго в ложесна́ вме́щши,/ пре́жде Безпло́тнаго, воплоще́нна ужа́сно ро́ждши. / Его́же моли́, Чи́стая, согреше́ний проще́ние всем дарова́ти,/ ве́рою Тя всегда́ велича́ющим.

Преподобному́ченика Мака́рия, архимандри́та Ка́невскаго, О́вручскаго

НА ВЕЛИ́ЦЕЙ ВЕЧЕ́РНИ

На Го́споди, воззва́х: стихи́ры глас 1.

Подо́бен: Небе́сных чино́в:

Воспои́м, лю́дие,/ честно́е житие́ отца́ на́шего Мака́рия,/ гра́да О́вруча свято́е прозябе́ние,/ благоче́стия рачи́теля,/ нече́стия же обузда́теля,/ и тому́ ны́не помо́лимся:/ Христа́ моли́, Христу́ помоли́ся, преподобному́чениче,/ дарова́ти Це́ркви единомы́слие,/ мир и ве́лию ми́лость.

Яви́лся еси́, о́тче наш Мака́рие,/ разсужде́ния пра́вило изря́днейшее,/ егда́, Мака́рию Вели́кому подо́бяся,/ вмени́л еси́ воздержа́ние в пи́щу сла́достную,/ нищету́ же, я́коже и той, в бога́тство вмени́в/ и во́льное уничиже́ние во благосла́вие,/ уго́ден Бо́гу был еси́. / Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ Христа́ моли́, Христу́ помоли́ся, преподобному́чениче,/ дарова́ти Це́ркви единомы́слие,/ мир и ве́лию ми́лость.

Всю отложи́в на Небеса́ наде́жду,/ вся кра́сная ми́ра сего́ в уме́ты вмени́л еси́,/ Всевы́шняго же Бо́га Го́спода благоволе́ния ища́,/ святу́ю во́лю благогове́йно исполня́л еси́. / Сего́ ра́ди еди́н от ли́ка святы́х Бо́жиих яви́лся еси́. / Те́мже вопие́м ти:/ Христа́ моли́, Христу́ помоли́ся, преподобному́чениче,/ дарова́ти Це́ркви единомы́слие,/ мир и ве́лию ми́лость.

И́стинному благоче́стию обучи́тися жела́я,/ неоскверне́на себе́ от ми́ра грехо́внаго сохрани́ти тща́лся еси́,/ убо́гих же, вдов и сиро́т помо́щник и засту́пник бы́ти. / Сего́ ра́ди раб Бо́жий благи́й и ве́рный был еси́. / Те́мже вопие́м ти:/ Христа́ моли́, Христу́ помоли́ся, преподобному́чениче,/ дарова́ти Це́ркви единомы́слие,/ мир и ве́лию ми́лость.

И́ны стихи́ры, глас 2.

Подо́бен: Егда́ от Дре́ва:

Егда́ узре́л еси́, о́тче Мака́рие,/ в земли́ твое́й от униа́тов/ поврежда́ему святу́ю ве́ру Правосла́вную,/ противоста́л еси́ им/ и опло́т Правосла́вия яви́лся еси́. / Сего́ ра́ди изгна́ния мно́га от униа́тов претерпе́л еси́. / Те́мже тя почита́ем и ублажа́ем.

Егда́ ско́рби мно́ги от еретико́в прия́л еси́,/ тогда́ святы́х апо́стол глаго́лы послу́шая,/ я́ко Бо́гу па́че, не́же лю́дем,/ повинова́тися подоба́ет,/ непрекло́нно в послуша́нии Це́ркви пребы́л еси́/ и па́ству ты сему́ послуша́нию науча́л еси́. / Те́мже тя почита́ем и ублажа́ем.

Егда́ к неве́рным ага́ряном,/ уби́ти тя и́щущим,/ со кресто́м честны́м изше́д,/ небоя́зненно пред ни́ми стал еси́,/ тогда́, мече́м от них усече́н быв,/ тече́ние жи́зни твоея́ пра́ведно сконча́л еси́. / Те́мже тя почита́ем и ублажа́ем.

Сла́ва, глас и подо́бен то́йже:

Посто́м и послуша́нием,/ слеза́ми и моли́твою/ по́хоть пло́ти, по́хоть оче́с и го́рдость жите́йскую,/ о́тче Мака́рие, из ко́рене посека́вый,/ кончи́ною му́ченическою за Христа́/ по́двиги твоя́ запечатле́л еси́. / Те́мже и па́мять твою́ любо́вию почита́ем.

И ны́не, пра́здника.

Вход. Проки́мен дне. И чте́ния 3 преподо́бническая

На лити́и стихи́ра хра́ма и преподо́бнаго, глас 8:

Дом роди́телей со благодаре́нием оста́вивый,/ во оби́тель по́стническую гра́да О́вруча всели́лся еси́,/ проти́ву же ко́знем диа́вола подвиза́лся еси́/ и во́лю свою́ за враты́ сея́ оби́тели оста́вити себе́ понужда́л еси́,/ храни́тель же тве́рдый свята́го Правосла́вия быв,/ изгна́ния мно́гащи от еретико́в поне́сл еси́.

Блаже́нне Богому́дре Мака́рие,/ чи́стая твоя́ душа́/ правове́рным смы́слом сия́ющи,/ облиста́ доброде́телей све́тлостию,/ озаря́ет ве́рных исполне́ние,/ бесо́в тьму отгоня́ющи,/ те́мже, я́ко прича́стника благода́ти невече́рния,/ тя благоче́стно вси почита́ем, досточу́дне.

Кончи́ну же жития́ до́блественне от неве́рных ага́рян прие́м,/ пресла́внаго чудоде́йства от Бо́га сподо́бился еси́. / Но моли́ за ны, святу́ю па́мять твою́ соверша́ющия,/ мир нам, па́дшим, пода́ти,/ житие́ же на́ше испра́вите/ и черто́гов Небе́сных сподо́бити нас,/ по вели́цей ми́лости Еди́наго Человеколю́бца.

Име́я я́ко му́ченик непобеди́м/ ко Влады́це Христу́ дерзнове́ние благоприя́тно,/ я́ко зако́нен страда́лец благопода́тно слы́шание О́наго,/ мольба́ми не преста́й, досточу́дне,/ па́мять творя́ о ве́рно пою́щих тя,/ напа́стей сих изыма́я и обстоя́ния.

Ковче́г свяще́ния моще́й твои́х ра́ка яви́ся,/ цвет исцеле́ния испуща́ющи,/ и, я́ко река́, нело́жных дарова́ний испо́лнена,/ врачевство́ безме́здно,/ из нея́же почерпа́ем здра́вие присноживо́тно,/ приходя́щии ве́рно, му́чениче сла́вне,/ в тебе́ вои́стинну чу́днаго Бо́га сла́вяще.

Сла́ва, глас то́йже:

Прииди́те, свяще́нных собо́ри/ и правосла́вных исполне́ние,/ прииди́те, мона́хов совокупле́ние,/ и вни́дите, ра́дующеся, в це́рковь Бо́га на́шего,/ чудотво́рную ра́ку преподо́бнаго отца́ Мака́рия обы́мем ра́достно,/ я́ко чуде́с сокро́вище неотъе́млемо,/ и, честны́я его́ мо́щи любо́вию лобыза́юще,/ разли́чных неду́г свободи́мся/ и душа́м спасе́ние прие́млем, вопию́ще ему́:/ о всеблаже́нне о́тче Мака́рие,/ моли́ Преблага́го Бо́га на́шего/ дарова́ти стране́ на́шей на враги́ побе́ду/ и спасти́ ду́ши на́ша.

И ны́не, Богоро́дичен, глас то́йже:

На Него́же Херуви́мы зре́ти не мо́гут,/ Сего́ ма́терски на объя́тиих носи́ла еси́, Чи́стая;/ тем Тя, я́ко Херуви́м Сла́внейшую,/ во гла́сех пе́ний велича́ем/ и, припа́дающе, зове́м:/ моли́ Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего/ за непотре́бныя рабы́ Твоя́.

На стихо́вне стихи́ры, глас 5.

Подо́бен: Ра́дуйся:

Ра́дуйся, уго́дниче Христо́в Мака́рие,/ ум влады́ку на стра́сти па́губныя поста́вивый,/ во е́же плоть неудобопокори́вую ду́ху порабо́тити. / Тем и мы се́рдцем смире́нным,/ к тебе припа́дающе, проси́м/ ко одолева́нию страсте́й твоея́ по́мощи/ и в ско́рбех благоду́шия.

Стих: Пра́ведник, я́ко фи́никс, процвете́т,/ я́ко кедр, и́же в Лива́не, умно́жится.

Ра́дуйся, уго́дниче Христо́в Мака́рие,/ ду́шу бо твою́ от грехо́вныя непра́вды очи́стив,/ увеща́л еси́ лю́ди преоби́дети сла́дкая,/ в любви́ же нелицеме́рней с боя́щимися Бо́га жи́ти. / Сего́ ра́ди мно́гия от прегреше́ний отврати́в,/ к житию́ благоче́стному наста́вил еси́.

Стих: Насажде́ни в дому́ Госпо́днем,/ во дво́рех Бо́га на́шего процвету́т.

Ра́дуйся, уго́дниче Христо́в Мака́рие,/ о́браз пра́ведныя жи́зни в себе́ яви́вый,/ обхожде́ние бо а́нгельское и плач радостотво́рный,/ кро́тость боголюбе́зную,/ любо́вь же ми́лующую моли́твою стяжа́л еси́. / Тем к тебе́, я́ко ди́вному уго́днику Бо́жию, припа́дающе, про́сим:/ моли́ся Го́сподеви/ мир ми́ру дарова́ти/ и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Сла́ва, глас 7:

Христа́ всели́в в ду́шу твою́, о́тче Мака́рие,/ Исто́чника жи́зни,/ нра́вы благи́ми процве́л еси́. / Тем моли́ Его́ благосты́ню/ ниспосла́ти нам по́мощь/ во е́же стра́сти мно́гия, от ю́ности нас борю́щия, одоле́ти/ и Го́сподеви рабо́тати.

И ны́не, Богоро́дичен, или́ пра́здника.

Тропа́рь, глас 4:

Христу́, нас ра́ди с Небе́с соше́дшему,/ после́довал еси́ в по́двизех твои́х,/ Мака́рие, о́тче наш. / Его́же моли́ о нас, ублажа́ющих тя,/ проще́ние прегреше́ний дарова́ти нам,/ любо́вию же и смире́нием сердца́ на́ша озари́ти/ и спасти́ ду́ши на́ша.

Ин тропа́рь, глас то́йже:

Боже́ственным жела́нием весь сам себе́ от ю́наго во́зраста Го́сподеви возложи́в,/ яви́лся еси́ свети́льник све́тлый гра́ду твоему́,/ поуча́я всех и́стинней ве́ре и житию́ богоуго́дному,/ священному́чениче Мака́рие, О́вручская похвало́. / Сего́ ра́ди, я́ко а́гнец непоро́чный, гони́мый от распрелюби́вых враго́в,/ возше́л еси́ во оби́тель Ка́невскую,/ иде́же, я́ко па́стырь до́брый, ду́шу твою́ положи́л еси́ за о́вцы твоя́. / И ны́не ко всечестне́й ра́це многоцеле́бных моще́й твои́х/ мы, гре́шнии, со умиле́нием притека́юще,/ дар исцеле́ния прие́млем, многострада́льне:/ ты бо при́сно источа́еши боля́щим здра́вие, печа́льным утеше́ние/ и всем, чту́щим тя, вся́кое исполня́еши тре́бование,/ моля́ся Христу́ Бо́гу спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропа́рь, глас 8:

Ко всечестне́й ра́це многоцеле́бных моще́й твои́х,/ преподобному́чениче Мака́рие,/ мы, гре́шнии, притека́юще, дар исцеле́ния прие́млем:/ ты бо при́сно источа́еши боля́щим здра́вие, печа́льным утеше́ние/ и всех, чту́щих тя, вся́кое исполня́еши тре́бование,/ моля́щеся Христу́ Бо́гу спасти́ся душа́м на́шим.

НА У́ТРЕНИ

На Бог Госпо́дь: тропа́рь пра́здника, дважды. Сла́ва, свята́го. И ны́не, пра́здника.

На 1-м стихосло́вии седа́лен, глас 7:

Па́стырскому худо́жеству незло́бием обучи́вся,/ оте́чески па́ству твою́ науча́л еси́ стра́ху Бо́жию и е́же позна́ти рече́нное:/ да не хва́лится прему́дрый прему́дростию свое́ю,/ и да не хва́лится си́льный си́лою свое́ю,/ и да не хва́лится бога́тый бога́тством свои́м,/ но о сем да хва́лится хваля́йся,/ е́же разуме́ти и зна́ти Го́спода/ и твори́ти суд и пра́вду посреде́ земли́.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Но́сиши вся Нося́щего и дои́ши всем пи́щу Даю́щего:/ ве́лие и стра́шное, е́же па́че ума́, Твое́ та́инство,/ ковче́же честны́я святы́ни, Де́во Богоро́дице,/ тем Тя ве́рно ублажа́ем.

По 2-м стихосло́вии седа́лен, глас 4:

Сокро́вища ве́ка сего́ со тща́нием оста́вил еси́,/ Небе́сная сла́достныя све́тлости ища́, о́тче Мака́рие,/ те́мже и слы́шиши от Го́спода:/ о ма́ле был еси́ ве́рен и над мно́гими тя поста́влю,/ вни́ди в ра́дость Го́спода твоего́.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Чи́ни а́нгельстии, Пречи́стая, ны́не немо́лчно Твое́ Рождество́ почита́ют,/ в чину́ бо стоя́т, взира́юще,/ весе́лия Его́ насыща́ющеся, и Тя, Богоро́дицу, непреста́нно велича́ют.

По полиеле́и седа́лен, глас 6:

Ско́рби, изгна́ния и напа́сти терпели́вно поне́сл еси́, о́тче наш Мака́рие,/ крестоноше́ния за́поведь соблюда́я;/ и ны́не со Безпло́тными в весе́лии сра́дуяся,/ моли́ся о нас, честну́ю и свяще́нную па́мять твою́ соверша́ющих.

Сла́ва, и ны́не, пра́здника

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 6:

Просия́ днесь па́мять твоя́, Мака́рие многострада́льнее созыва́ющи нас, празднолю́бцев,/ ко благохвале́нию и сла́ве Христа́ Бо́га на́шего,/ те́мже и притека́юще к ра́це моще́й твои́х,/ исцеле́ний дарова́ния прие́млем/ и венча́вша тя Спа́са Христа́/ воспева́ем во ве́ки, непреста́нно сла́вяще.

Кано́н пра́здника и преподобному́ченика Мака́рия, глас 5, его́же краегране́сие: Мака́рия уго́дника па́мять честну́ю пою́.

Песнь 1

Ирмо́с: Спаси́телю Бо́гу,/ в мо́ри лю́ди немо́крыми нога́ми наста́вльшему/ и фарао́на со всевоинством потопльшему,/ Тому Единому пои́м, я́ко просла́вися.

Мака́рия честну́ю па́мять ка́ко воспою́, гре́шен сый и устне́ нечи́стыя имы́й?/ Но помози́ ми сие́ соверши́ти, Христе́,/ прези́рая моя́ прегреше́ния и подава́я сло́во усто́м мои́м.

Ада́мова зла́го нра́ва,/ непослуша́нием кля́тву ми́рови наве́дшаго, бе́гая, Мака́рие о́тче святы́й,/ от мла́да во́зраста послуша́нию обучи́тися тща́лся еси́.

Ко хра́му Бо́жию, о́трок сый, приходя́,/ моли́твою же и благода́тию церко́вною освяща́яся,/ в жили́ще Го́споду себе́ очища́л еси́.

Богоро́дичен: Се вре́мя наста́ моего́ уны́ния,/ воста́ни, Пречи́стая Влады́чице, и пода́ждь ми ру́ку,/ Ты бо мир Боже́ственнаго весе́лия испо́лнила еси́.

Ин кано́н свята́го, глас 4.

Песнь 1

Ирмо́с: Мо́ря чермну́ю пучи́ну/ невла́жными стопа́ми/ дре́вний пешеше́ствовав Изра́иль/ крестообра́зныма Моисе́овыма рука́ма/ Амали́кову си́лу в пусты́ни победи́л есть.

Свет от Све́та, Христе́ Бо́же,/ от Отца́ пре́жде век рожде́йся/ и искони́ Сый со Отце́м и Ду́хом,/ мрак души́ моея́ отгна́в, озари́ ум мой, молю́ся,/ я́ко да возмогу́ пе́ти Твоего́ уго́дника, Мака́рия свяще́ннаго.

Бога́тыми сия́нии Ду́ха облия́й/ светоно́сный сей и честны́й пра́здник твой чту́щия,/ страсте́й мглы изба́ви и напа́стей,/ преподобному́чениче Мака́рие.

Му́чеников све́тло обогати́л еси́ благосла́вие Боже́ственное,/ па́стырскими укра́шся добро́тами/ и обагри́в кро́вию свяще́ннаго страда́ния твоего́ одея́ние, Богоблаже́нне.

Разори́в вра́жия многоплете́нныя ко́зни у́зами страда́ний твои́х,/ неде́йственна сего́ пове́ргл еси́ на зе́млю, Мака́рие,/ и нога́ми твои́ми попра́л еси́.

Испо́лнен сый благода́ти, испо́лнен и ра́зума Бо́жия,/ име́л еси́ в тебе́ живу́щую Ду́ха Боже́ственную си́лу, Богому́дре/ ея́же ра́ди, я́ко со́лнце, просия́л еси́, просвеща́я ве́рныя.

Богоро́дичен: Естество́м Соде́теля родила́ еси́,/ нас обожи́вшаго па́че ума́ соедине́нием и́стинным, Богоро́дице Пресвята́я,/ Его́же приле́жно моли́ просвети́ти пою́щия Тя.

Песнь 3

Ирмо́с: Си́лою Креста́ Твоего́, Христе́,/ утверди́ мое́ помышле́ние,/ во е́же пе́ти и сла́вити/ спаси́тельное Твое́ Вознесе́ние.

Аще не Госпо́дь сози́ждет дом, всу́е труди́шася зи́ждущии. / Сим глаго́лом псалмопе́вца после́дуя, о́тче Мака́рие,/ ю́ностное самонаде́яние отлага́я,/ помо́щи Бо́жия в де́лех и по́двизех взыска́л еси́.

Ре́вность духо́вную от ю́ности показу́я,/ еди́ну от пе́рвейших доброде́телей исправля́ти понужда́л еси́ себе́,/ е́же язы́ка обузда́нием осужде́ния и праздносло́вия уклони́тися.

Иису́са, Бо́га, во пло́ти я́вльшагося/ и в до́ме Ио́сифа древоде́ла тружда́вшагося, воспомина́я,/ и сам, о́тче Мака́рие, те́ло твое́ труды́ утомля́л еси́.

Я́ко ю́ностных по́хотей победи́тель бы́ти жела́я,/ собла́знов ми́ра прелюбоде́йнаго приле́жно уклоня́лся еси́, о́тче Мака́рие.

Богоро́дичен: От вся́каго искуше́ния соблюди́ к Тебе́ прибега́ющих, Богоро́дице,/ упова́ние на́ше.

Ин

Ирмо́с: Не му́дростию, и си́лою, и бога́тством хва́лимся,/ но Тобо́ю, О́тчею Иноста́сною Му́дростию, Христе́,/ несть бо свят, па́че Тебе́, Человеколю́бче.

Кре́пость ти дае́т Христо́с – Вели́кий Страстополо́жник,/ погуби́ти пре́лесть и посрами́ти врага́,/ хва́лящася безсту́дно и су́етно свире́пеющаго.

Просвеще́н измла́да ра́зум име́л еси́/ и да́же до ста́рости и престаре́ния, Богоно́се, Бо́гу угожда́я,/ отту́ду сла́ву получи́л еси́.

Посе́кл еси́ пре́лести те́рние мече́м духо́вным,/ Христо́вы ве́ры плод неле́стно прине́сл еси́, всеблаже́нне, стори́чный –/ боле́зни твоя́ Влады́це твоему́.

Твоя́ кра́сныя я́вственно, преподо́бне, име́л еси́ но́ги,/ муче́ния к стезя́м ступа́ющия све́тло/ и главы́ вра́жия сокруша́ющия, Мака́рие многострада́льне.

Богоро́дичен: Изба́ви мя от вся́каго прило́га сопроти́внаго, Ма́ти Де́во Всечи́стая,/ и се́рдце мое́ просвети́, ве́рою Тя сла́вящаго, Всенепоро́чная.

Ин конда́к, глас 2:

По́стническое и равноа́нгельное житие́ твое́/ страда́льческими уясни́л еси́ по́двиги/ и А́нгелом совсе́льник, Богоблаже́нне, яви́лся еси́, Мака́рие,/ с ни́миже Христу́ Бо́гу моля́ся не преста́й/ о всех нас.

Ин и́кос:

По́стников све́тлую добро́ту, Це́ркве Христо́вы утвержде́ние,/ ны́не Мака́рия восхва́лим:/ но́вый бо столп о́гнен яви́ся,/ попаля́я гла́вы ерети́чествующих, ве́рных же просвеща́я ду́ши,/ в ве́ре пра́вей в Боже́ственный град Вы́шний Иерусали́м,/ я́коже друга́го Изра́иля, вводя́,/ к нему́же согла́сно вопие́м:/ всеблаже́нне о́тче,/ не забу́ди Христу́ моля́ся непреста́нно о всех нас.

Седа́лен, глас 4:

Мужа́тися и потерпе́ти Го́спода, я́коже учи́т псало́мник⁴¹, подвиза́яся,/ терпе́нием и ве́рою ко́зни бесо́вския побежда́л еси́, о́тче Мака́рие,/ тем и благода́ть от Христа́ прие́м, чуде́с дея́ния явля́еши пресла́вно. / Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние дарова́ти/ пою́щим свяще́нную па́мять твою́.

Сла́ва Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху:

По́стнически лука́ваго попра́в, страда́льчески, му́чениче Христо́в, просла́вился еси́,/ претерпе́в му́жески соверше́нным умо́м,/ те́мже причта́лся еси́ лико́м му́ченическим/ и ве́чнующее ца́рство стяжа́л еси́,/ помяни́ нас, соверша́ющих ве́рою па́мять твою́.

И ны́не, Богоро́дичен:

Попече́ньми жите́йскими и молво́ю многомяте́жною побежда́еми и грехми́ отягча́еми,/ к Тебе́, Блага́я Влады́чице, прибега́ем, моля́щеся:/ страсте́й на́ших грехо́вных умири́ смуще́ние/ и Вы́шняго прича́стия сподо́би нас,/ благоче́стно покланя́ющихся всесвято́му рождеству́ Твоему́.

Песнь 4

Ирмо́с: Услы́шах слух си́лы Креста́,/ я́ко рай отве́рзеся им,/ и возопи́х:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Умноже́ние печа́лей и молвы́ жите́йския,/ с жи́знию бра́чною соедине́нныя, зря, о́тче Мака́рие,/ житие́ мона́шеское избра́л еси́.

Го́спода Еди́наго зна́ти/ и па́че Его́ ни ко еди́ному от челове́к любо́вию прилепля́тися,/ живо́т же свой в Бо́зе от люде́й сокры́ти иска́л еси́, о́тче,/ мона́шества и́го восприе́мый.

Отца́ Небе́снаго умоля́я о е́же насу́щных потре́бное дарова́ти тебе́,/ о земне́м бога́тстве и стяжа́нии, о́тче, небре́гл еси́.

Доброде́тельми де́вственныя чистоты́,/ поста́ же и бде́ния по́двиги теле́сныя испра́вил еси́, о́тче.

Богоро́дичен: От востаю́щих на мя напа́стей го́рько,/ спаси́ мя, Ма́ти Го́спода моего́ Пренепоро́чная.

Ин

Ирмо́с: Вознесе́на Тя ви́девши Це́рковь на Кресте́,/ Со́лнце Пра́ведное,/ ста в чи́не свое́м,/ досто́йно взыва́ющи:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Превознесе́ннаго держа́вою нече́стия го́рдаго мучи́теля/ ко Влады́це Боже́ственными воззре́нии разрази́л еси́, взыва́я:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Страда́лец зако́нен, боле́зньми по благоче́стии обложи́вся,/ яви́лся еси́, пребога́те,/ мучи́телей суровства́ не ужаса́яся.

Ше́ствия твоя́, Ду́хом Боже́ственным иду́ща, запя́ша ше́ствия лука́ваго/ и путь прав мно́гим яви́шася.

Тве́рдым умо́м беззако́ннующему сопроти́влься,/ муче́ния вене́ц прия́л еси́,/ му́жески пострада́в, свяще́нне.

Богоро́дичен: Отягче́на сном уны́ния,/ к покая́ния у́тру мя Твое́ю неусы́пною моли́твою, Влады́чице, воздви́гни,/ моля́ Сы́на Твоего́,/ и спаси́ мя, Еди́на Спа́са ро́ждшая.

Песнь 5

Ирмо́с: У́тренююще, вопие́м Ти:/ Го́споди, спаси́ ны,/ Ты бо еси́ Бог наш,/ ра́зве бо Тебе́, ино́го не зна́ем.

Ничто́же от жития́ потре́бных веще́й иска́ти тща́лся еси́,/ но сия́ моли́твою со благодаре́нием от Бо́га испроша́ти навыка́л еси́,/ всем живо́т, и дыха́ние, и вся подаю́щего.

И бли́жних, научи́ти их моли́тве, проси́вших тя,/ сию́ иеполня́ти разсуди́тельно наставля́л еси́,/ в се́рдцы свое́м моли́тве Госпо́дней – О́тче наш – поуча́шеся.

Ко Го́споду, по псало́мнику, ру́це простира́л еси́,/ испове́даяся Ему́ о пра́ведных суде́х Его́.

А́ще в согреше́ние не́кое впа́сти тебе́ ви́дел еси́,/ покая́ние сла́дкое показу́я,/ не́мощь и вину́ твою́ Го́спода отпусти́ти тебе́ серде́чно умоля́л еси́.

Богоро́дичен: Иму́ще Тя сте́ну необори́му,/ искуше́ний же и печа́лей избавля́емся, Пречи́стая.

Ин

Ирмо́с: Нечести́вии не у́зрят сла́вы Твоея́, Христе́,/ но мы Тя, Единоро́дне,/ О́теческия сла́вы Сия́ние Божества́,/ от но́щи у́тренююще,/ воспева́ем Тя, Человеколю́бче.

Му́ченическими венча́ по́честьми по́стническия твоя́ труды́ и́стинно, преподо́бне Мака́рие,/ Подвигополо́жник Еди́н Бог наш,/ на уби́йцы укрепи́вый тя.

Нога́ твоя́ ста проро́чески, му́чениче, на правоте́,/ непреста́чнным мудрова́нием подпина́ющи многоко́зненнаго,/ стезя́ми муче́ния удобря́емая.

Струя́ми страда́льческими крове́й твои́х/ потопи́л еси́ мо́ре безбо́жия,/ ре́ки же исцеле́ния, Мака́рие, источи́л еси́.

Преподо́бен в преподо́бных показа́лся еси́, сла́вне,/ и, в му́ченицех све́тло чу́дно пострада́в,/ бори́теля победи́л еси́, Мака́рие чу́дне.

Богоро́дичен: Заче́нши, родила́ еси́ Бо́га Емману́ила на обновле́ние челове́ком,/ Пресвята́я Чи́стая, плоть бы́вша,/ Его́же моли́ при́сно спасти́ ду́ши на́ша.

Песнь 6

Ирмо́с: Обы́де мя бе́здна,/ гроб мне кит бысть,/ аз же возопи́х к Тебе́, Человеколю́бцу,/ и спасе́ мя десни́ца Твоя́, Го́споди.

Па́стырскаго служе́ния дар от Ду́ха Свята́го прие́м,/ трудолю́бно возде́лывал еси́ моли́твою о па́стве твое́й/ и поуче́нии оте́ческими.

Апо́столу Па́влу подража́л еси́,/ па́ству твою́ покая́нию и ве́ре в Го́спода Иису́са/ науча́л еси́, о́тче Мака́рие.

Мы́сльми прельсти́тельными лука́ваго врага́ обольсти́ти пасо́мых твои́х и́щущаго,/ сего́ умышле́ния зло́бныя им раскрыва́л еси́.

Я́ко Па́вел апо́стол, не себе́ пропове́дал еси́,/ но Христа́ Иису́са Го́спода,/ себе́ же раба́ па́ствы твоея́ помышля́л еси́ Иису́са ра́ди.

Богоро́дичен: И́же нра́вом прельще́н есмь,/ без отве́та сый, Богоро́дице зову́:/ вся́ческих мя изба́ви зол.

Ин

Ирмо́с: Пожру́ Ти со гла́сом хвале́ния, Го́споди,/ Це́рковь вопие́т Ти,/ от бесо́вския кро́ве очи́щшися/ ра́ди ми́лости от ребр Твои́х/ исте́кшею Кро́вию.

Источа́я твой медото́чный язы́к уче́ния медото́чная,/ го́рести безбо́жия вои́стинну изба́ви/ благопоко́рно тебе́ притека́ющия, му́чениче Мака́рие.

Пото́цы крове́й твои́х, му́чениче,/ му́тных беззако́ния пото́ков и рек безбо́жия ле́стныя и лука́выя изсуши́ша струи́,/ исцеле́ний же ве́рных неизчерпа́емая пучи́на яви́шася.

Вы́шший страсте́й и мук быв,/ пло́ти отсече́ния претерпе́л еси́, сла́вне,/ Христа́ бо Помо́щника и Соде́теля име́л еси́ Споспе́шника.

Све́том благода́ти озаря́емь, страстоте́рпче прему́дре,/ невозвра́тно ше́ствовал еси́ путе́м, вводя́щим к Вы́шнему Иерусали́му,/ Святы́й бо Дух наста́ви тя,/ обита́яй в се́рдце твое́м, Мака́рие.

Богоро́дичен: Свята́го святы́х неизрече́нно родила́ еси́, Пресвята́я Де́во,/ ве́рныя при́сно освяща́ющаго/ и му́ченическия ли́ки со А́нгелы совокупи́вшаго.

Конда́к, глас 4:

Нетле́нною красото́ю смире́ннаго жития́ твоего́/ Бо́га на земли́ просла́вил еси́/ и Боже́ственныя ве́ры чистоту́/ сохраня́ти лю́ди научи́л еси́,/ страда́льческими же по́двиги кончи́ну прие́м,/ от Бо́га просла́влен яви́лся еси́,/ преподобному́чениче Мака́рие, о́тче наш.

И́кос:

Сокрове́нную в Бо́зе чистоту́ жития́ твоего́ ка́ко пове́дати мо́щно есть,/ но на моли́твы пра́ведника, я́же суть моли́твы твоя́, наде́ющеся,/ те́ми ве́лию ми́лость от Го́спода низпосла́ти нам про́сим,/ преподобному́чениче Мака́рие, о́тче наш.

Песнь 7

Ирмо́с: В пещи́ о́гненней/ песносло́вцы спасы́й о́троки,/ благослове́н Бог/ оте́ц на́ших.

Терпе́нием и пожда́нием лю́ди удиви́л еси́/ и бесо́вския злохи́трости потреби́л еси́, благода́тию Бо́жиею.

Ча́шу жития́ Твоего́, Го́споди, пи́ти подвиза́вшагося,/ Мака́рия преподобному́ченика нетле́нием и чудесы́ просла́вил еси́.

Ева́нгельски блаже́нства наслажда́ешися, благоче́стно, Мака́рие, пожи́в/ и напа́сти и изгна́ния от еретико́в поне́сл еси́.

Богоро́дичен: Без ума́ себе́ вся́ческими поработи́вша паде́ньми, Богоро́дице, вопию́:/ мольба́ми Твои́ми пода́ждь ми свобо́ду, Всепе́тая.

Ин

Ирмо́с: В пещи́ авраа́мстии о́троцы перси́дстей,/ любо́вию благоче́стия па́че,/ не́жели пла́менем, опаля́еми, взыва́ху:/ благослове́н еси́ в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

С Вы́шними ликостоя́нии, я́ко му́ченик, ра́дуяся, лику́еши, блаже́нне,/ на Небесе́х и воспева́еши, веселя́ся:/ благослове́н еси́ в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

Преукра́шен Боже́ственною сла́вою и благода́тию, му́чениче страстоте́рпче,/ сия́еши светови́дно и просвеща́еши зову́щия:/ благослове́н еси́ в хра́ме сла́вы Твоея́, Го́споди.

Па́че естества́ просвеще́нием, Мака́рие, ум просвети́в твой,/ бу́дущих, блаже́нне, зна́нием обогати́лся еси́, Влады́це зовы́й:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Благода́ть свы́ше исцеле́ния прие́м,/ неду́ги отъе́млеши, му́чениче,/ и лука́выя отгоня́еши ду́хи, вопия́:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: От Де́вы Нетле́нныя па́че естества́ рожда́ется Сло́во,/ И́же сло́вом вся содева́яй, безслове́сия хотя́ изба́вити во́льное славосло́вящия Того́ сни́тие.

Песнь 8

Ирмо́с: Из Отца́ пре́жде век рожде́ннаго Сы́на и Бо́га/ и в после́дняя ле́та воплоще́ннаго от Де́вы Ма́тере,/ свяще́нницы, по́йте,/ лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.

Стра́сти Христо́вы, о́тче Мака́рие, воспомина́я,/ страда́льческими по́двиги по́стническое житие́ твое́ уясни́л еси́.

Теле́сныя му́ки от неве́рных ага́рян прия́ти угото́вавыйся,/ со кресто́м Боже́ственным к ним изше́л еси́.

Ничто́же предпочита́ти па́че любве́ Христо́вы ева́нгельски научи́вся/ и жизнь свою́ за Христа́ положи́л еси́.

Ум твой Небе́снаго блаже́нства наде́ждою озари́в/ и благода́тию в по́двизе утверди́вся,/ муче́ния путь сконча́л еси́.

Богоро́дичен: Я́ко ро́ждшая Творца́ и Царя́ вся́ческих,/ Богоро́дице Всенепоро́чная, Чи́стая,/ Ты мя изба́ви вся́каго скве́рнаго согреше́ния.

Ин

Ирмо́с: Ру́це распросте́р, Дании́л/ львов зия́ния в ро́ве затче́;/ о́гненную же си́лу угаси́ша,/ доброде́телию препоя́савшеся,/ благоче́стия рачи́тели, о́троцы, взыва́юще:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Омрачи́л еси́ все вра́жие неи́стовство, сла́вне,/ и боре́ния, неотъе́млемою си́лою Христа́ облече́н,/ и, победоно́сец быв, му́чениче Мака́рие, вопия́л еси́:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Чуде́с твои́х мно́жество па́че ума́ дарова́ния, я́же тебе́ подаде́ Христо́с,/ всем показу́ет сла́ву и благода́ть исцеле́ния,/ я́же па́че сло́ва я́ве твою́ благода́ть пропове́дует нам, вопию́щим:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Неми́лостивно твою́ главу́ враг сокруши́,/ но Бог тя во высоча́йших венце́м венча́ победи́тельным, вене́чниче многострада́льне,/ сла́во му́чеников и всех преподо́бных.

Ра́дуйся, страда́льцев и́стине;/ ра́дуйся, удобре́ние ве́ры и украше́ние;/ ра́дуйся, пресве́тлый му́чеников светоно́сче,/ и́же лесть разори́вый страда́нием твои́м/ и свет просия́вый ми́рови, Мака́рие преподо́бне и прему́дре.

Богоро́дичен: Се вси ро́ди, Отрокови́це, я́коже прорекла́ еси́, Тя ублажа́ют, Бо́га Блаже́ннаго ро́ждшую,/ блаже́нныя содева́ющего, и́же повеле́нием Его́ после́дующия ве́рою и вопию́щия:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Песнь 9

Ирмо́с: Тя, па́че ума́ и словесе́ Ма́терь Бо́жию,/ в ле́то Безле́тнаго/ неизрече́нно ро́ждшую,/ ве́рнии, единому́дренно велича́ем.

Юдо́ль земну́ю проше́д,/ Небе́снаго блаже́нства, о́тче, дости́гл еси́.

Пе́ние по́двиг твои́х от нас, недосто́йных, приими́, Мака́рие,/ и грехо́вныя нищеты́ на́шея не возгнуша́йся.

О, ка́ко грехи́ мно́гими тя́жце обремени́хомся,/ о, ка́ко тала́нты, от Бо́га прия́тыя, окая́нне расточи́хом!/ Но не лиши́ и нас, гре́шных, твоего́ заступле́ния, Мака́рие, о́тче наш.

Ю́жский преде́л страны́ Ру́сския, тебе́ при́сный, о́тче Мака́рие,/ от искуше́ний и бед сохрани́.

Богоро́дичен: Я́ко Ма́ти Бо́жия, моли́ из Тебе́ ро́ждшагося Го́спода Бо́га и Царя́,/ е́же изба́вится вся́каго преще́ния/ и лука́ваго обы́чая Твоему́ рабу́, Чи́стая,/ на Тя наде́ющемуся из чре́ва моея́ ма́тери, Влады́чице.

Ин

Ирмо́с: Ка́мень нерукосе́чный/ от несеко́мыя горы́, Тебе́, Де́во,/ краеуго́льный отсече́ся,/ Христо́с, совокупи́вый разстоя́щаяся естества́. / Тем, веселя́щеся, Тя, Богоро́дице, велича́ем.

Предстоя́ у Престо́ла всех Влады́ки, Богови́дче Мака́рие,/ творя́щим честно́е твое́ пра́зднество здра́вие да́руй/ и гра́ду на́шему изба́вится от напа́стей и бед,/ побе́ду стране́ на́шей на проти́вныя враги́ испроси́ моли́твами твои́ми.

Моле́ний и пе́ний гла́сы услы́ши, Богоно́се о́тче Мака́рие,/ в ве́ре же и любви́ лю́ди утверди́/ и оте́чества побори́ враги́, о́тче, вою́ющия на ны,/ свы́ше благода́тию покрыва́я хва́лящия тя.

Пою́ще, моли́м тя приле́жно:/ о Це́ркви помоли́ся, Кресто́м побе́ды дарова́ти,/ правосла́вной ве́ре кре́пость на е́реси враго́в да́руй моли́твами твои́ми,/ нам же спасе́ние и мир ми́ру в твое́й па́мяти, Мака́рие.

Страну́ на́шу от вся́ких бед защити́,/ богозда́нный Правосла́вия щи́те, преподобному́чениче Мака́рие,/ во благоче́стии церкве́й Бо́жиих благострое́ние даждь/ и свы́ше Небе́сную по́мощь.

Богоро́дичен: О Пресвята́я Влады́чице Богоро́дице,/ не и́мамы ины́я по́мощи, ра́зве Тебе́,/ моли́ся Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему с преподо́бным Мака́рием,/ да соблюде́т и сохрани́т страну́ на́шу неруши́му/ и да спасе́т ны, Тя велича́ющия.

Светилен:

О́вруча благо́е воспита́ние, Мака́рия свята́го восхва́лим вси,/ я́ко ве́ры непоро́чныя испове́дника,/ я́ко благоче́стия столпа́/ и я́ко моли́твенника те́плаго о душа́х на́ших.

Сла́ва Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху:

Све́тило, нам просия́вшее в после́днее вре́мя,/ просвети́ ны, твоя́ певцы́, святы́й преподо́бне Мака́рие,/ и моли́ Го́спода за ны, чту́щия па́мять твою́.

И ны́не, пра́здника.

На хвали́тех стихи́ры глас 8:

О, пресла́внаго слы́шания!/ Госпо́дь всех и Ца́рь ми́ра,/ Ему́же со стра́хом слу́жат а́нгельская во́инства,/ ли́ца своя́ закрыва́юща,/ на ве́чери ученико́в Свои́х но́зе умыва́ше. / Его́же уничиже́ния о́бразу после́дуя, Мака́рие святы́й,/ нача́льства духо́внаго са́ном облече́н,/ я́ко после́днейша и ме́ньша себе́ име́ти подвиза́яся,/ ева́нгельски па́стве свое́й служа́ше.

О, бла́гости Бо́га на́шего!/ Ко бли́жним состра́стие,/ а́ще и ма́ло быва́ет,/ а́ще и в ча́ши студе́ныя воды́ подая́ние показу́ется,/ награ́ды своея́ у Го́спода не погубля́ет. / Е́же воспомина́я, Мака́рий святы́й/ нищелю́бие стяжа́ти/ и в печа́лех и напа́стех су́щия утеша́ти подвиза́шеся.

О, ти́хости безстра́стныя!/ Ско́рби и напа́сти от еретико́в подъе́мля,/ Мака́рий святы́й незло́бие и братолю́бие сохраня́ше,/ ко враго́м доброжела́телен быва́я.

О, чуде́с мно́гих!/ Послуша́ние и смире́ние свята́го Мака́рия,/ Пра́ведный Судия́ на земли́ превозно́сит,/ нетле́нием и чудесы́ разли́чными/ уго́дность пред Ним моли́тв его́ показу́я.

Сла́ва, глас то́йже:

Не возмо́гут словеса́ на́ша/ твои́х доброде́телей воспе́ти, Мака́рие,/ но сокруше́нным се́рдцем к тебе́ припа́дающе, про́сим,/ е́же моли́тися Го́сподеви/ умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

И ны́не, Богоро́дичен или пра́здника.

Славосло́вие вели́кое, ектении́ и отпу́ст.

На Литурги́и слу́жба преподо́бническая.

Моли́тва

О пресла́вный преподобному́чениче Мака́рие, ско́рый помо́щниче и те́плый засту́пниче всех, притека́ющих к тебе́, предста́тельством свои́м пред Го́сподом умоли́ Спа́са на́шего, да обрати́т ду́ши на́ша к покая́нию и исправле́нию, да да́рует мир оте́честву на́шему и всей земли́ и да помо́жет всем нам тве́рдыми бы́ти в ве́ре Правосла́вней и де́лех благи́х, да отжене́т от нас дух зло́бы и лука́вства и братолю́бие всели́т в нас, и да прино́сим во всем житии́ на́шем плоды́ духо́вныя: любо́вь, бла́гость, милосе́рдие, ве́ру нелицеме́рную, кро́тость и воздержа́ние, и да, распя́вше на земли́ плоть на́шу со страстьми́ и похотьми́ и ду́хом живу́ще и ходя́ще, сподо́бимся жи́зни ве́чныя в ве́це гряду́щем, и, ра́йския сла́дости при́сно наслажда́ющеся с тобо́ю и со все́ми святы́ми, просла́вим Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Святы́я пра́ведныя де́вы Глике́рии, Новгоро́дския

Тропа́рь, глас 8:

Вы́шния красоты́ жела́ющи,/ ни́жния сла́сти теле́сныя дале́че от себе́ отри́нула еси́/ и, нестяжа́ние па́че су́етнаго ми́ра возлюби́вши,/ а́нгельское житие́ провожда́ла еси́, Глике́рие, де́во блаже́нная,/ моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

 

 

†  ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО