Великия пост
Свети Евсхимон изповедник, епископ Лампсакийски Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
В типичната за еретизма смесица между християнство и езичество, Хитлер вплита понятия като Untermensch (подчовек - „низшите хора“ сред които са и славяните, служещи за „тор на немската нация“, както е написано в „Моята борба“) и Ubermensch (свръхчовек - ариецът). Теорията за елитарност и святост на самопровъзгласила се група от хора или на цели общества не е нова!
Ето какво е написано например в Библията:
„Корей,.. Датан и Авирон,.. и Авнаи... въстанаха против Моисея заедно с двеста и петдесет мъже от синовете Израилеви, началници на народа, призовани на събранията, мъже именити. И събраха се против Моисея и Аарона и им рекоха: стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! а вие защо се поставихте по горе от народа Господен?“ (Числа, гл.16, ст. 1, 2, 3).
ТАЗИ ТЕОРИЯ ЗА „СВЕТОСТ“ НА ВСЕКИ ЕВРЕИН СТАВА ОСНОВА НА ВЪЗГОРДЯВАНЕТО, БОГОБОРЧЕСТВОТО И ПРЕЗИРАНЕТО НА БОЖИЯТА ВОЛЯ ИЗРАЗЕНА ЧРЕЗ ПРОРОЦИТЕ И МЕСИЯТА. ТЯ РАЖДА МНОГОБРОЙНИТЕ ЮДЕЙСКИ СЕКТИ, ТАЛМУДИЗМА И ЦИОНИЗМА. ПО КЪСНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ, ИДЕОЛОГИЯТА ЗА ЕЛИТАРНОСТ НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА, КАТО ЗАРАЗА СРЕД НАРОДИТЕ В КОИТО СЕ ЗАСЕЛВАТ ЮДЕИ И ВОДИ ДО ЕРЕСИТЕ В ХРИСТИЯНСТВОТО, СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ЦЪРКВАТА И МОНАРХА, РЕНЕСАНСА, „ПРОСВЕЩЕНИЕТО“, РЕПУБЛИКАНСКИТЕ ИДЕИ, СВАЛЯНЕТО НА МОНАРХИИТЕ, ФАШИЗМА, КОМУНИЗМА, РАЗБИВАНЕТО НА СТАРИТЕ ПАТРИАХАЛНИ И МОРАЛНИ ОБЩЕСТВА, АТЕИЗМА, СВОБОДИЯТА, РАЗЛИЧНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ И ФИЛОСОФСКИ ТЕОРИИ И АНАРХИЯТА, СРЕД КОЯТО СЕ ВЪЗЦАРЯВА ЮДЕЙСКИЯ ЗАДКУЛИСЕН ЕЛИТ (КАКТО Е НАПРАВИЛ ТОВА И В СВОЕТО ОБЩЕСТВО).
ИДЕЯТА ПОРОДЕНА ОТ ГОРДИЯ, НЕПОКОРЕН И ЛИЦЕМЕРЕН АНГЕЛ САТАНАИЛ (ЛУЦИФЕР) ИЗГРАЖДА КАКТО ОБРАЗА НА „СВЕТИЯ“ ЮДЕЙСКИ ФАРИСЕЙ, ТАКА И НА „ПРАВОВЕРНИЯ“ МЮСЮЛМАНИН, НА КАТОЛИЧЕСКИЯ КРЪСТОНОСЕЦ, НА „ПРАВЕДНИЯ“ ИНКВИЗИТОР, НА СВРЪХ ЧОВЕКА НА НИЦШЕ, НА ЧИСТИЯ АРИЕЦ НА ХИТЛЕР И Т.Н.
Сатанизма на тези групи ясно прозира в отношенията им към другите хора – за тях те са подчовеци, тор, животни в човешка кожа (гои, гяури), които могат да бъдат експлоатирани и изтребвани.
Хитлер възприема идеята за свръхчовека (Übermensch) от философа богоборец Ф. Ницше.
Неговата теория представлява продължение на дарвинизма, където човекът се разглежда като мост между животното и боговете (езическото многобожие представлява култ към падналите ангели – демоните). Свръхчовекът според Ницше е следващият етап на еволюцията на биологическите видове; той (свръхчовекът) ще се появи само след като човек преодолее своята човешка природа, която е сродна с животинската. Самият Ницше е вдъхновен от аналогичното на неговото виждане религиозно учение на Заратустра, който казва следното:
„Аз ще ви уча на Свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте сторили вие, за да го превъзмогнете? Всички същества досега са създавали нещо свръх себе си, а нима вие искате да бъдете отлив в този огромен прилив и предпочитате да се върнете по-скоро към звяра, нежели да превъзмогнете човека? Що е маймуната за човека? Посмешище или мъчителен срам? Тъкмо това трябва да бъде човек за Свръхчовека: посмешище или мъчителен срам. Вие изминахте пътя от червея до човека, ала във вас все още има много нещо от червея. Някога сте били маймуни, ала и сега човек е все още повече маймуна от която и да е маймуна ... Ето, аз ви уча на Свръхчовека! Свръхчовекът е смисълът на земята. Нека вашата воля каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята! Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята и не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди ...“
И в тези думи на древния религиозен учител Заратустра виждаме същия почерк, същите идеи, насърчаващи хората към гордост и себевеличаене. Виждаме и кой е истинският вдъхновител на еволюционната теория. Възможно ли е нейният автор да е Заратустра, живял стотици години преди създателя на тази теория Ч. Дарвин? Очевидно е, че източникът на всички тези пагубни идеи е един и същ. Това са все същите демони от поднебесното пространство.
„Не вярвайте на тези, които ви говорят за свръхземни надежди ...“, казва Заратустра. Това звучи точно като „не вярвайте в Бога“, Който ни говори за свръхземните надежди. „Аз ви заклевам, братя мои, останете верни на земята“, казва пророка на огнепоклонничеството. Оттук следват естествено и идеите за създаване на велико земно царство, за превъзходството на определена нация или раса, за появата на техния мистичен лидер, устремен към световната власт над народите по земята (нов световен ред), и всичко това подплатено с внушението, че човекът не е сътворен, а е резултат на еволюция, при което ролята на Създателя напълно изчезва. Това са „вечните“ идеи, които са залегнали в основата на древните езически учения, в митовете, в легендите и наследилите ги еретически, теософски и расистки идеологии.
Под влияние на Ницше Хитлер отказва да приеме и историята на древния свещен еврейски народ като един от най-решаващите приноси в световната история изобщо. В реч, произнесена в Мюнхен през 1922 г., той се изказва за евреите по следния начин:
„Евреинът никога не е създал цивилизация, въпреки че е унищожил стотици. Той не притежава нищо, създадено от него, което да може да посочи. Всичко е откраднал. Чужди хора, чужди работници построиха неговите храмове. Чужденците създават и работят за него. Той няма собствено изкуство. Парче по парче го краде от други народи... В края на краищата ариецът е този, който може да създава държави и да ги насочва по пътя към бъдещо величие. Всичко това евреинът не може да направи. И защото не може да го направи, цялата му революция трябва да бъде международна. Тя трябва да се разпространи, както се разпространява заразата.“
Можем да видим от къде Адолф перифразира тези свои излияния, когато отворим книгата на богобореца Фридрих, озаглавена показателно „АНТИХРИСТ“:
„Евреите са най-странният народ в световната история, защото изправени пред въпроса да бъдат или да не бъдат, те избират с неповторима преднамереност да бъдат на всяка цена. Тази цена е радикалната фалшификация на цялата природа, на естествеността, на действителността, на целия вътрешен, а също така и външен мир. Вън от себе си евреите създадоха едно противоположно на естествените условия движение. Те превърнаха религията, култа, морала, историята, психологията едно след друго в непоправим антипод на вътрешно присъщата си ценност. Срещаме същия феномен още веднъж с неизмеримо големи пропорции, но въпреки това само като Копие. Християнската църква не може да има и най-малката претенция за оригиналност, когато бъде сравнена с „избрания народ“. Това е причината евреите да са най-катастрофичният народ в световната история. Чрез своето въздействие те направиха човечеството напълно фалшиво, така и дори днес християнинът може да изпитва антиеврейски чувства, без да разбере, че той самият е следствие на евреите. Това, което преди е било само болезнено, днес вече е недостойно – днес е недостойно да си християнин ... Отправям срещу християнската църква най-ужасното от всички възможни обвинения, произнесено от някого. За мен тя е най-заразната корупция със своя анемичен идеал за „святост“, изпускайки всичката кръв, всичката любов, всичката надежда за живот. Кръстът е най-подмолната конспирация, която някога е съществувала – срещу здравето, красотата, срещу всичко, което се е получило добре, срещу куража,.. срещу самия живот.“
Тази пагубна аналогия между християнство и юдаизъм е в основата на съвременния неопаганизъм, продължаващ да въвлича милиони млади души в унищожителните тези и антитези на юдомасонството.
Как да обясним на Фридрих, Адолф и на техните съвременни симпатизанти, че ЮДАИЗМА Е ОСНОВНИЯ ВРАГ НА ХРИСТИЯНСТВОТО, ЧЕ ЕВРЕЙСКИЯ СИНЕДРИОН УБИ СПАСИТЕЛЯ И ПРЕСЛЕДВАШЕ НЕГОВИТЕ УЧЕНИЦИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ЯСНО ОСЪЗНАВАШЕ, ЧЕ ТОВА Е ПРОРОКУВАНИЯ МЕСИЯ, А ТЕЗИ ОБИКНОВЕНИ И ПРАВЕДНИ ЕВРЕИ, КОИТО СПАЗВАХА ЗАКОНА И ПРОРОЧЕСТВАТА, СТАНАХА ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ И РАЗПРОСТРАНИХА НОВИЯ ЗАВЕТ НА БОГА С ЧОВЕЧЕСТВОТО СРЕД НАРОДИТЕ.
Хитлер пише в подобен бесовски дух и във фундаменталния си труд „Моята борба“:
„Всичко онова, което имаме сега в смисъл на човешка култура, в смисъл на резултати от изкуството, науката и техниката — всичко това е почти изключително продукт от творчеството на арийците. От това, разбира се, можем с основание да смятаме, че и в миналото именно на арийците е принадлежала най-високата роля, т.е. че арийците са основоположници на човечеството. Ариецът е Прометей на човечеството."
Древногръцкия легендарен образ на титана Прометей се възприема от масонството като едно въплъщенията на Луцифер – носителят на светлината.
Не случайно един от основните двигатели на юдомасонската мерзост е поставил този митичен „спасител на човечеството“ в своя център в Ню Йорк:
Статуята на Прометей в Рокфелер център, Ню Йорк
Подобен персонаж, с трудно определим пол, подарен от френските масони и носещ факел, е посрещал емигрантите, бягащи от европейските войни, в същия този Ню Йорк (не случайно наречен „голямата ябълка“):
Подобна статуя са виждали и в миналото моряците посещаващи остров Родос:
Родоския колос, 22 метрова статуя на СВЕТЛИЯ езически бог Хелиос. Пред очите на родосци се издигнал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата.
Водача на еретическо-езическа Германия се изказва „компетентно“ и за миналото на православната Руска империя:
„Не държавническите дарования на славянството (тоест, според Адолф, не православната богохранима държава, с нейния миропомазан руски цар и правоСЛАВния народ, спрели през столетията нашествията на дивите езически азиатски орди – б.р.) са дали сила и здравина на руската държава. Всичко това Русия дължи на германските елементи (?!) — превъзходен пример за онази огромна държавническа роля, която са способни да играят германските елементи, действайки вътре в една по-низка раса... „/Хитлер - "Моята борба", 1926 г. /
(низък - безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък – тлк. реч.)
Хитлер популяризира своя учител и неговите налудничави философии.
Благодарение и на огромните усилия на сестра му Елизабет Ницше – съпруга на един от идеолозите на антисемитизма - Бернард Фьорстер, книгите на Фридрих Ницше се издават в значителен тираж и идеите му стават известни на много хора по света. За това разбира се, в немалка степен спомага и възходът на националсоциалистическата идеология в Германия, която с охота възприема и вгражда в себе си възгледите на Ницше за свръхчовека. Самият Адолф Хитлер през 1934 г. посещава неколкократно създадения от Елизабет музей на Ницше, където се снима пред паметника на философа. Така Ницше бива причислен към апологетите на нацистката идеология заедно с Хитлер и Розенберг, а сестра му получава пожизнени облаги...
Очевидните елементи на вбесяване са видими ясно както у „водача“, така и в биографията на неговия учител - философа антихрист. На около 18 годишна възраст, у Ницше започват жестоки главоболия, които той лекува с медикаменти и опиати. Едва навършил 30 години младия мъж е почти сляп, като пристъпите и силата на главоболията се увеличават. На 3 януари 1889 година в Торино, виждайки как някакъв каруцар пребива своя паднал кон, Ницше получава силен нервен пристъп. Двама полицаи го арестуват, след като нарушава обществения ред. Ницше вижда удрянето с камшик на коня, притичва до него, прегръща врата му, и се срива на земята. 
Причината за твърде личното приемане на съдбата на животното се вижда в една снимка, правена няколко години по-рано, на която философа се изживява като кон, дърпащ каруца и воден с камшик от неговата любовница, рускинята Луиза Густавовна Саломе, ученичка на Зигмунд Фройд.
От Торино богохулника е преместен в психиатрична клиника в Базел. Различни доктори специалисти така и не успяват да издадат точна диагноза. Предположенията варират между третичен сифилис, биполярно разстройство с периодична психоза, последвано от съдова деменция, деменция на челната мозъчна кора и т.н.
Той изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия (?!).
През 1898 – 1899 г. Ницше претърпява поне два мозъчни удара, които го парализират и го оставят в състояние, в което не може да говори и ходи. Повече от десет години той живее в агония. След като се разболява от пневмония в средата на август 1900 г., той получава нов удар през нощта на 24/25 август и умира по обяд на 25 август. Така си отива от този свят човекът, който заяви, че „Бог е мъртъв“, за да се пресели във вечния огън на неговия вдъхновител сатана. Там гори и най-изявения негов последовател – т.нар. „фюрер“: водача на огромно множество души КЪМ АДА!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Източници:
„Mein Kampf“ Adolf Hitler
„Die fröhliche Wissenschaft“ Friedrich Nietzsche
The Portable Nietzsche, trans. Walter Kaufmann
Stefan Zweig (1939) Master Builders [trilogy], The Struggle with the Daimon, Viking Press, p. 524.
Cybulska EM. The madness of Nietzsche: a misdiagnosis of the millennium?. // Hospital Medicine 61 (8). August 2000. с. 571 – 575.
проф. Божидар Палюшев „СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ 3“