Днес 21 март е † 08 март 2023 по църковния календар

Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

 

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

Вяра

12.07 по еретическия, † 29 юни по православния календар - Православен празник на св. първовърховни апостоли Петър и Павел (Петровден)

За Петровият пост и въпросите, които поражда

Светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Мозайка от манастира „Христос Спасител“ в Хора, Константинопол. Между 1316 - 1321 гг.

В новостилната ни еретическа църква поста е съкратен, тъй като новия календар измества събитията с 13 дни напред. Така Петров ден се празнува на 29 юни, вместо на 12 юли (29 юни по православния календар).

Най – тъжното е, че в някои години при новостилната ерес, този пост НАПЪЛНО ИЗЧЕЗВА. Например през 2013 г., при календарните "новатори", паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел се падна в петък преди Неделята на Всички Светии и по този начин постът бе унищожен. Това ще се случи и в 2024 г. и т.н.

Защо се получава така и маловажен ли е този въпрос ще видим по – надолу.

"Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни –  миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат ОТЛЪЧЕНИ от общение с православните християни".

Теодор Валсамон - АНТИОХИЙСКИ ПАТРИАРХ ОТ ХII в., КОЙТО Е ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ И ВСЕПРИЗНАТИ ПРАВОСЛАВНИ КАНОНИСТИ. КЪМ ОБЯСНЕНИЯТА И ТЪЛКОВАНИЯТА НА ПРАВИЛАТА НА ЦЪРКВАТА ОТ ТОЗИ СПЕЦИАЛИСТ ПО КАНОНИЧНО ПРАВО СА СЕ ОБРЪЩАЛИ ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ДУХОВНИЦИ, БОГОСЛОВИ, КАНОНИСТИ И СВЕТИ ОТЦИ ЖИВЕЛИ В НЕГОВИТЕ ВРЕМЕНА И ВЪВ ВЕКОВЕТЕ СЛЕД ТОВА!

Според много древно определение на нашата света Църква, водещо своето начало още от апостолските времена, в понеделник след Неделята на всички светии, която следва след Петдесетница, започва постът, който носи названието Апостолски или Петров пост, тъй като служи за подготовка към великия празник в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, празнуващ се на 12 юли (29 юни по църковния календар). Тъй като началото му зависи от празнуването на Пасха, в различните години той е с различна продължителност: при най-ранна Пасха – шест седмици, а при най-късна – седмица и един ден.

През 2013 година поради сравнително късната Пасха, „църквите“, които въведоха новия стил, съвсем се лишиха от този пост, защото по новия стил тази година паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел се падна в петък преди Неделята на Всички Светии и по този начин постът бе унищожен. Същото се случва и винаги, когато Пасха се пада на 3 май (20 април по църковния календар) и по-късно. Тогава у новостилците Петровият пост изчезва.

Търпимо ли е такова явление?

В никакъв случай!

За църковното установяване на поста в чест на свв. апостоли, които с пост и молитва се подготвяли за всемирната проповед на Евангелието се говори още в Апостолските постановления: "След Петдесетница празнувайте една седмица, а после постете. Справедливостта изисква и да се радваме при приемането на даровете от Бога, и да постим след утешаването на плътта" (кн. 5, гл. 19).

От IV век насам намираме множество светоотечески свидетелства, където се подчертава високото уважение, с което се е ползвал този пост сред християните от онова време. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, св. Лъв Велики и блаж. Теодорит Кирски.

Особено обстоятелствено и вразумително говори за смисъла и значението на Апостолския пост св. Лъв Велики: "След продължителното празнуване на Петдесетница постът е особено необходим, за да очистим с подвиг нашите мисли и да се потрудим да станем достойни за даровете на Светия Дух" (Слово 76).

"Възлюбени, след настоящето празненство", - говори той на друго място, - което Дух Свети е осветил със Своето слизане, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за изцеряването на душите и телата и поради това изискващ ние да го преминем с подобаващо благоговение. Защото ние не се съмняваме, че след като апостолите се изпълнили с обещаната сила свише и Духът на истината се вселил в сърцата им, заедно с другите тайни на небесното учение по внушението на Утешителя им било преподадено също и учението за духовното въздържание, за да могат сърцата, очистени от пост, да станат способни да приемат благодатните дарования.

Макар Всемогъщият със Своята помощ да бил винаги с Христовите ученици и началстващите във възникващата Църква да били управлявани от Бог Отец, Син и Свети Дух, все пак те не трябвало да се сражават с предстоящите трудности, гонения и яростни заплахи от нечестивите в изнежено тяло и угоена плът. Защото това, което услажда външния човек, най-вече разрушава вътрешния и обратно, разумната душа толкова повече се очиства, колкото повече се умъртвява плътта. Затова и учителите, които чрез примера и наставленията си просветили всички чеда на Църквата, ознаменували началото на битката за Христа със светия пост, щото излизайки на бран срещу духовното развращение да имат оръжие във въздържанието, което би могло да умъртви греховните въжделения... Точно по тази причина е установен неизменният и спасителен обичай, след светите и радостни дни, в които честваме Господа, Който възкръсна от мъртвите, а след това се възнесе на небесата и след приемането на дара на Светия Дух да идва периода на поста. Този обичай усърдно трябва да съблюдаваме и заради това, щото в нас да пребивават тези дарове, които Бог днес дал на Църквата" (Слово 74).

"Този пост затова е заповядан", обяснява свети Лъв, "за да ни предпази от небрежност, в която много лесно можем да паднем заради дълговременното разрешение за храната, от която сме се ползвали, тъй като ако нивата на нашата плът не се обработва постоянно, тя лесно може да започне да ражда тръни и бодили и да принася плод, който не се събира в житници, а е обречен на изгаряне" (Слово 4).

А ето как говори за установяването на Апостолския пост блаж. Симеон Солунски: "Постът на Светите Апостоли е установен в тяхна чест, защото чрез тях ние сме се сподобили с огромно множество блага и за нас те се явили деятели и учители, учещи ни на пост, на послушание дори до смърт и на въздържание. За това против волята си свидетелстват и латиняните, почитайки апостолите с пост в деня на тяхната памет. Но ние съгласно с Апостолските постановления съставени от Климент, след слизането на Светия Дух празнуваме една седмица, а в следващата след нея с пост почитаме предалите ни завета за поста апостоли" (Отговори на някои въпроси).

Всичко гореизложено, както виждаме, новостилците презряли, пренебрегвайки дори анатемата, провъзгласена от Антиохийския патриарх от ХII век Теодор Валсамон, който в едно от своите послания към антиохийското паство писал: "Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни, тоест миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни".

Всички истинно вярващи християни, за които "християнството" не е само празно название, лишено от вътрешно съдържание, а действително следване на евангелското учение, изискващо подвиг, трябва да помнят, че въвеждането на новия стил в Православната Църква е само една от поредицата реформи замислени от печално известния Константинополски патриарх Мелетий ІV. Сред тези реформи наред с новия стил се споменават и до днес се лелеят в мечтите на модернистите, обладаващи един дух с нашите "живоцърковници" и "обновленци": женен епископат, второбрачие за духовенството, премахване на монашеството, премахване на постите, съкращаване на богослужението, разрешаване на светско облекло и външен облик на духовенството и т. н.

Не е ли ясно за всеки, гледащ с трезв поглед на нещата християнин, че всички тези реформи, заедно с новия стил, чрез който бил фактически премахнат един от постите, са необходими, за да бъде заличен в християнството заповяданият от Самия Спасител Христос "тесен път" и да бъде установен "широк и просторен път", водещ към погибел?

Кой тогава се явява вдъхновител на тези реформи?!

Още по темата: Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Против ереста на новостилието

Хронология на отстъплението от Бога

ЗA СВETИTE AПОСTОЛИ ПETЪР И ПAВEЛ

Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите

(1 Кор. 1:27)

Благослови, отче!

Благочестиви християни! Виждате ли какви прости и неуки хора избра Бог за проповедници на Неговото учение? Те бяха рибари и неизвестни, слаби и сиромаси, и като ги укрепи, Той ги изпрати срещу толкова силни царе и страшни мъчители, и срещу толкова народи. Но за всемогъщата Божия сила бе възможно и лесно да направи това.

 Християни! Малко ли царе и князе, малко ли богати, силни, мъдри и разумни хора имаше тогава по света? Но защо Бог не избра някои от тях за това служение? „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! (Рим. 11:33). Стоят фарисеите, мъдри и учени хора, разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си“ (Мат. 23:5). Седят първосвещениците на църковните тронове, гърмят звънци по дрехите им, лъщят по тях златоткани одежди. Срещат се по улиците съдии и князе, от които хората от простолюдието треперят. Но Божията премъдрост ги отмина, като недостойни, а избра простите рибари, митарите и други подобни, на които повери управлението на Своята Църква. Бог избра глупавите и слабите на света, за да посрами мъдрите и силните, които се мислят за големи и разумни. Защото по света има мнозина, които, щом се видят в някое достойнство, богатство или в някоя друга слава, им се струва, че не са родени от майка, че тялото им не е от земна пръст. Струва им се, че няма никой, който да би могъл да им даде отговор или да застане срещу тях. За това Бог избра глупавите, за да посрами тяхното високоумие, та всеки да разбере, че Бог е за всеки човек, а човек без Бога е нищо. Примерите за това са безброй.

Спомнете си за асирийския военачалник Олоферн. Той си мислел, че дори целият свят да излезе срещу него, пак не ще може да го победи, а Бог, за да се присмее на неразумната му лудост, не вдигнал срещу него якия Самсон или някой силен цар, а опълчил срещу него една слаба жена, сама, без войска, и положил главата му в слабите и ръце (вж. Иудит. 13:6-8).

Спомнете си как бе посрамен страшният филистимски исполин Голиат, когато младият юноша Давид го уби без оръжие, само с един малък камък (вж. 1 Царств. 17:49-51). Както и Моисей с пастирските си речи победи египетските философи и тяхната мъдрост (вж. Изх. 7-9 гл.). Така и Гедеон с триста души победи безбройните мадиамци (вж. Съд. 7 гл.). За това после Бог казал на Гедеон: „Казах ти да излезеш с триста души срещу мадиамците, за да не би после евреите да кажат, че със собствени сили са победили враговете си, и да не би ти да кажеш, че собствената ти ръка те е избавила“.

Също такава непобедима сила виждаме и в тази двоица свети апостоли, с които Бог посрами световната мъдрост, като ги издигна на проповедническо седалище, защото нито философите, нито риторите можаха да им излязат насреща. Поради което апостол Павел се чудел и казвал: „Де е книжовникът? Де е изследователят на тоя век? (1 Кор. 1:20). Защо не се покажат?“. Ето че Бог показа глупава светската мъдрост и отхвърли разума на разумните, за да не кажат друговерците, че Христос е утвърдил Църквата Си с насилие и че църковните основи наистина не биха могли да бъдат толкова здрави и славни, ако не бяха укрепнали за кратко време от такива слаби, прости и бедни хора, които Бог бе избрал, и щом ги повика, те незабавно тръгнаха след Него.

Спомнете си, колко готов бил апостол Петър да се покори на Божията воля. Защото когато двамата с брат си Андрей ловели риба в Галилейско море (виж Мат. 4:18, Марк. 1:16) и Христос отишъл при тях и им рекъл: „Оставете мрежата и вървете след Мене да ви направя ловци на човеци“, Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Христа (вж. Мат. 4:18-20, Марк. 1:16-18).

Но послушайте, за да видите как Бог призова и апостол Павел. Когато той отивал в Дамаск с гняв да търси християни и колкото намери там да проповядват Христовото име, да ги доведе вързани в Иерусалим, изведнъж го огряла светлина от небето и чул глас от облак, който му казал: „Савле, Савле, що Ме гониш?“. Това бил Христовият глас. И Павел, щом чул този глас, бързо променил мисълта си и рекъл: „Господи, какво да направя? Какво ми заповядваш? Готов съм да изпълня волята Ти“ (вж. Деян. 9:1-6). Виждате ли колко бързо се обърнал Павел, щом Бог го повикал? А ние слушаме толкова думи и предупреждения, получаваме от Бога толкова наказания и пак не се отказваме от лошите си дела. Павел от една дума: „Защо Ме гониш?“, веднага от гонител станал апостол, от враг приятел на Христа. И нито скръб, нито притеснение, нито глад, нито гонение, нито дълбочина, нито височина, нито смърт, нито живот могат да го отлъчат от Христа (вж. Рим. 8:35, 38, 39).

А Петър покръстил много евреи, построил църква в Антиохия и проповядвал Христовата вяра на елините и в Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витания, а най-накрая го разпнаха в Рим с главата надолу за Христа.

А свети апостол Павел се трудел неуморно за Христовата Църква. Понасял нощен студ и дневна жега. Мъчел се до кървава пот за целия свят и довеждал до благочестие евреи, елини и най-дивите варвари.

Християни! Светите апостоли претърпели толкова трудове за Христа Бога, ами ние кога ще почнем да служим на Бога? Ето, остаряхме и натежахме. Но виждаме, че Петър и Павел се трудили до дълбока старост, обикаляли села и градове и проповядвали Христовото Евангелие. Колко хули и гонения претърпели от неразумни хора, колко глад, колко жажда, но пак не отпаднали духом, защото имали твърда като камък вяра, с която уловили целия свят, довели го до Христа Бога и създали църкви по целия свят. Наистина, не е толкова чуден Ноевият ковчег, който плавал, без да се подхвърли на бедствие, не са толкова чудни тримата момци, които не изгоряха във вавилонската пещ, не са толкова чудни евреите, които преминаха през морето, като по суша, колкото е чудно основаването на Христовата Църква. Защото в сравнение с еврейския и елинския народ Христовата Църква отначало била, като синапово зърно спрямо някое голямо дърво, но това синапово зърно толкова се разплодило и разпространило, че изпълнило цялата земя (ср. Марк. 4:31, 32).

О, чудно нещо! Помислете, съществува ли сега страна, в която да не знаят за Христовото име? Нали далечна Америка Го почита, Арабия Му принася тамян, Индия Му се покланя, Азия и Африка се чудят и всички земни краища изповядват Неговото име. А как е било в древността? Прочетете тогавашната история и ще видите, че тогавашните хора не са знаели нито началото, нито края си, търсели са, като безумни божество в крокодили, в бикове, в кучета, в лук и чесън. Имали голямо множество идолски богове и били толкова заблудени, че не искали нито да чуят, нито да знаят за истинския Бог. Защото дяволското царство беше укрепено по целия свят от толкова хилядолетия на Богомерзко идолопоклонство. А с Божията помощ то бързо падна и на неговото място се въздигна поклонението на истинския Бог. О, чудно нещо! Сега е трудно да обърнеш един грешник от лошия му навик. А тогава колко лесно е било да се обърнат такова множество хора, които били закоравели в това Богоомразно идолослужение. Наистина голямо чудо! Знаете, че онзи свиреп змей от Откровението свалил с опашката си голяма част от небесните звезди, но не по мирен начин, а с меч и убийство (вж. Откр. 12:3, 4). Така и арианската вяра се бе разпространила за известно време, но с помощта на царска сила. А Христос заповядал на апостолите да не носят нито нож, нито тояга (вж. Мат. 10:10, Лук. 9:3), когато изграждат Христовата Църква, когато и самите царе бяха врагове на тази вяра и се мъчеха да я смажат, така че за нея дори да не се чува по света. И самите бащи убиваха без милост чедата си, и брат предаваше брата си на смърт. Когато християните понасяха голямо тегло от нечестивите царе и мъчители кaтo: Нерон, Траян, Адриан, Валериан, Диоклетиан и мнозина други, които бяха големи врагове на християнската вяра, около триста години преди времето на благочестивия цар Константин.

Но спомнете си колко страшни мъчители се опълчиха против Христовата Църква и по-късно. Те проливаха християнска кръв, като вода, затворите бяха пълни с невинни хора, тела на мъченици се търкаляха по градовете, защото дяволът се мъчеше да изкорени напълно християнската вяра. Но тя още повече укрепваше и се разпространяваше, като лоза, която, колкото повече се обрязва, толкова повече плод дава. Човеците я гонели, а тя цъфтяла, притеснявали я, а тя растяла, нападали я, а тя побеждавала, и гонителите изчезнали, като дим (Пс. 67:3). Едни загинали от своя меч, други изгорели в плевня, трети загинали по време на война, а четвърти загинали от друго Божие наказание.

Ето с какъв Промисъл Бог утвърди и разпространи Своята Църква, за да цъфти тя като крин между тръни (Песен на песн. 2:2). Макар днес тя да няма явни гонители, скрити ереси и външни врагове, никога не я оставят да си почине. Защото дяволът винаги гони Божията Църква и щом види, че сам не може да и навреди с явни гонения, тогава надига различни ереси, безсъвестни и неразумни хора да я гонят с хулното си учение. Защото Църквата никога не остава лишена от Божията помощ, но помощта идва скоро, по начин, който умът ни не може да постигне.

За това трябва винаги да благодарим на Бога и да Го славим за милостивия Му Промисъл за нас, и да Му се молим по молитвите на днешните свети апостоли да изпрати милостта Си върху нас, грешните, и да ни избави от видимите и невидимите врагове, сега и винаги, и във вечните векове, амин. 

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

Житие, подвизи и страдание на светия славен и всехвален върховен апостол Петър (67 г.)

Свети апостол Петър. Икона от Византия. 2-ра половина на VI в. Манастир ''св. Екатерина'' на Синай. Египет.

Брат на първозвания Андрей, свети апостол Петър носил до призоваването му от Господ Иисус Христос името Симон. Той бил син на иудеина Иона от Симеоновото коляно, произхождал от Витсаида - незначително и малко известно градче в Палестина. Той взел за съпруга дъщерята на Аристовул - брат на свети апостол Варнава, и имал от нея деца: един син и една дъщеря. Симон бил човек доверчив и необразован; проникнат от страх Божий, той спазвал всички заповеди на Господа, ходейки пред Него без порок във всичките си дела. Симон се занимавал с риболов; с този труд на ръцете си, като беден човек, печелил препитанието за своето семейство, изхранвайки жена, деца, тъща и своя престарял баща Иона. Братът на Симон - Андрей, като пренебрегнал суетата на преходния свят, избрал пътя на безбрачния живот: той отишъл край река Иордан при свети Иоан Кръстител, който проповядвал за покаянието, и станал негов ученик. Като слушал свидетелстването на своя учител за Месията Христос, и особено като чул думите: ето Агнецът Божий,Андрей оставил Иоан и заедно с другите ученици на Кръстителя последвал Господа, като Го попитал:

- Рави, къде живееш?

- Елате и ще видите - отговорил им Спасителят.

Те тръгнали и видели къде живее Той, и прекарали при Него този ден.

На следното утро Андрей дошъл при своя брат Симон и му казал:

- Ние намерихме Месията, Христос.

И го завел при Иисус. А Той като го погледнал, казал:

- Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа, което означава камък (Петър).

И на часа свети Петър се възгорял от любов към Господа, като повярвал в Него като в истински Христос, изпратен от Бога за спасението на света. Но той все още не напускал своя дом и не изоставял занаята си, понеже набавял на своите домашни необходимото, за да преживеят; заради престарелия им баща, в това понякога му помагал и неговият брат Андрей; така живели до момента на призоваването им от Господа за апостолско служение.

Веднъж, след затварянето на Иоан Кръстител в тъмница, Господ Иисус Христос минавал покрай Галилейското море (то е известно още под името Тивериадско море или Генисаретско езеро) и като видял Петър и Андрей да хвърлят мрежата си в морето им казал:

“- Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”.

Какви именно ловци на човеци искал да ги направи Господ - това Той предсказал посредством чудесния улов на риба. Като се качил в лодката на Симон-Петър, Христос му заповядал да хвърли мрежата си, на което Петър отговорил:

- Учителю! Ние се трудихме цяла нощ и нищо не уловихме; но заради Твоята дума ще хвърля мрежата.

Като направили това, те хванали много риба, и даже мрежата им се раздирала, което било духовен предобраз на апостолския лов - на апостолите предстояло да уловят много народи за спасение посредством мрежата на Божието слово. Като видял това чудо, Симон-Петър паднал в нозете на Иисуса и казал:

- Иди си от мен, Господи! Понеже аз съм грешен човек.

Той и всички, които се намирали там, били обзети от ужас от тази ловитба на риби, хванати от тях. В отговор на Петър, който приканил Господа да се отдалечи от него, Спасителят напротив - призовал го да Го последва:

“Върви след Мен - отсега ще ловиш хора за живот, подобно на това, както по-рано си ловил риба за смърт”. От този момент свети апостол Петър и брат му Андрей, както и останалите току-що призовани ученици последвали Христос. Господ обикнал апостол Петър заради неговото простосърдечие: Той посетил бедния дом на Симона, където изцелил с докосване на ръка неговата тъща, която лежала болна от треска. А когато на сутринта Господ станал и се отдалечил в пустинно място за молитва, Петър и тези, които били с него, като не могли да потърпят да бъдат и един час без Господа, Го последвали, старателно търсейки любимия си Учител; и като Го намерили, казали Му:

- Всички Те търсят, Господи.

И апостол Петър не се отделял от Господа, но неотстъпно бил край Него, наслаждавайки се на възможността да Го съзерцава и на Неговите слова “по-сладки и от мед”. Той бил очевидец на много и на велики чудеса, сторени от Господа, ясно свидетелстващи за това, че Христос е Син Божий, в Когото Петър вярвал без всякакво съмнение. И както със сърцето си вярвал “в истината”, така с уста изповядвал “за спасение”. Когато Господ дошъл в Кесария Филипова, Той попитал Своите ученици:

- За какъв Ме почитат хората, Мен, Сина Човечески?

Те казали:

- Едни за Иоан Кръстителя, други за Илия, а трети за Иеремия или за един от пророците.

Той им казал:

- А вие за кого Ме почитате?

Симон Петър отговорил:

- Ти си Христос, Синът на Живия Бог.

Господ удостоил това изповядване на истината, като облажил и обещал на свети Петър:

- Блажен си ти Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откриха това, но Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, и на този камък Аз ще съзидам Моята църква, и вратата на ада не ще я надвие; и ще ти дам ключовете на Царството Небесно; и каквото свържеш на земята, то ще бъде свързано на небесата; и каквото опростиш на земята, то ще бъде разрешено на небесата.

Разпален от гореща любов към Господа, апостол Петър желаел никакво зло да не Го сполети; затова, когато Господ предричал Своите страдания, той му противоречал, като казвал по незнание:

- Бъди милостив към Себе Си, Господи! Нека да не бъде това с Теб!

Макар тези думи на апостола и да не били угодни на Христа Иисуса, Който затова и дошъл, за да изкупи със Своето страдание човешкия род от погибелта, но въпреки това те били внушени от усърдната любов към Господа; освен това в тях се разкрило и незлобието на апостола: като чул укоряващите думи на Господа: “махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън”, апостолът не изпитал гневно раздразнение и не се отдалечил от Спасителя Христос, но като се вслушал в порицанието с любов, с още по-голямо усърдие следвал Господа. Веднъж много от учениците, като не могли да разберат словата на Господа, казали за тях:

- Какви страшни думи! Кой може да слуша това?

И след това си отишли от Спасителя и вече не ходили с Него. Тогава Господ казал на “дванадесетте”:

- Не искате ли и вие да си отидете?

Симон Петър му отговорил:

- Господи! При кого да отидем? Ти имаш слова за вечен живот, и ние повярвахме и разбрахме, че Ти Си - Христос, Синът на Живия Бог.

Свети апостол Петър като имал такава вяра и усърдие към Господа, дръзнал веднъж да попроси позволение да се приближи към Него по водата. Господ не забранил това. Тогава апостол Петър, като излязъл от лодката, “тръгнал по водата, за да отиде при Иисус”. Но понеже до приемането на Светия Дух нямал съвършена твърдост във вярата, той, “виждайки силния вятър, се изплашил, и като започнал да потъва, извикал:

- Господи! Спаси ме!

Иисус веднага прострял ръка, задържал го и му казал:

“- Маловерецо! Защо се усъмни”?

Господ, като избавил светия апостол от потъване, избавил го и от маловерието, когато му казал:

“- Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти”.

Преображение Господне. Икона от 1685 г

Свети апостол Петър заедно с други двама ученици - Иаков и Иоан, се удостоил да види на Тавор откритата им слава на Господнето Преображение и със своите уши да чуе гласа на Бог Отец, слязъл свише при Господа Иисуса. По този повод апостолът казва следното в своето послание:

- Ние ви възвестихме силата и пришествието на нашия Господ не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Понеже Той прие от Бог Отец чест и слава, когато от великолепната слава към Него достигна този глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И този глас, слязъл от небесата, ние чухме, когато “бяхме с Него на светата планина”.

Когато наближили доброволните страдания на Господа и Неговата кръстна смърт, апостол Петър проявил своята ревност по Бога не само на думи, когато казал:

- Господи готов съм да отида с теб и в тъмница и на смърт - но и на дело, когато извадил меч и отрязал ухото на Малх, слугата на първосвещеника. Макар Бог по Своя промисъл и да допуснал апостол Петър да падне в трикратно отричане от Христа, нашия Господ и Спасител, но той се вдигнал и поправил чрез истинско покаяние, и горчиви сълзи. Свети Петър пръв от всички апостоли се сподобил да види възкръсналия господ Иисус Христос, както повествува за това свети евангелист Лука: “Господ наистина възкръснал и се явил на Симона”; за това пише и свети апостол Павел: Христос “на третия ден възкръсна, според Писанията... и се яви на Кифа и след това на единайсетте”. Като видял Господа, свети Петър се изпълнил с неизказана радост, и получил от Него милостиво опрощаване на греха си. Трикратното отричане от Господа той изличил чрез трикратно изповядване на своята любов към Спасителя, отговаряйки на Неговия въпрос:

“- Симоне Ионин, любиш ли Ме?”

“- Господи! Ти знаеш, че Те обичам!”

И Спасителят Христос възстановил Петър в апостолското достойнство, като го направил пастир на словесните овци и му връчил ключовете на Царството Небесно.

След възнесението на нашия Господ Иисус Христос Петър, като върховен сред апостолите, станал пръв учител и проповедник на Божието слово, като придобил за един час за Христовата Църква над три хиляди повярвали души. При това той проявил и велика чудодейна сила. Като влязъл в храма за молитва с Иоан, апостол Петър видял един куц по рождение човек, който седял при вратите на храма, наречени червени. Човекът поискал от тях милостиня. Петър и Иоан, като се вгледали в него, казали:

“- Погледни ни.”

И той напрегнато се вгледал в тях, надявайки се да получи нещо. Но Петър казал:

“- Сребро и злато нямам; а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!”

И като го хванал за дясната ръка, го вдигнал; изведнъж неговите стъпала и колена оздравели, той се изправил и започнал да ходи, и влязъл с тях в храма, ходейки и скачайки, като възхвалявал Бога.

Чрез това чудо и проповедта на апостол Петър се обърнали към Христа около пет хиляди човека. Свети Петър умъртвил за светотатството и лъжата към Светия Дух посредством словото си жителите на Иерусалим - Ананий и жена му Сапфира. В Лида той изцелил разслабения Еней, който се намирал на легло в продължение на осем години, като му казал:

“- Енее! Иисус Христос те изцерява”!

В Иопия той възкресил умрялата девица Тавита. И не само ръцете и думите му били чудотворни, но дори и сянката му изцелявала: “тъй че изнасяха болните на улицата и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях”.

Извеждане на свети апостол Петър от тъмницата. Икона от Русия, Новгород, средата на XVI век.

- А когато “цар Ирод вдигнал ръце срещу някои от членовете на църквата (в Иерусалим), за да им стори зло” и като убил с меч Иаков, брата на Иоан, хванал свети Петър и го хвърлил в тъмница, като го оковал в две вериги, а през нощта ангел Господен го освободил от оковите и от затвора. Апостол Петър пръв отворил вратата на вярата за езичниците, като кръстил в Кесария римския стотник Корнилий след видението на спускащо се от небето платнище, пълно с четириноги и гадини, и гласа, заповядващ на Петър да заколи всичко това и да яде от него, като не счита за нечисто това, което Бог е очистил; това видение било знамение за обръщането на езичниците към Христа. Свети апостол Петър изобличил Симон влъхва, самарянина, който лицемерно приел кръщение и искал с пари да купи дара на Светия Дух:

- Твоето сребро - казал апостолът на Симон влъхва - да погине заедно с тебе, задето си помислил да получиш дара Божий с пари. “Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога; и тъй, покай се” за този свой грях и се моли на Бога: може би ще ти се прости помисълът на твоето сърце, понеже те виждам изпълнен с горчива жлъч и в оковите на неправдата.

Споменатите тук и други деяния на свети апостол Петър по-подробно са изложени в светото Евангелие и в книгата “Деяния на светите апостоли”, които постоянно се четат за вярващите в храмовете. Затова не е необходимо, предвид краткостта на словото ни, да взимаме подробно всичко от книгите на Свещеното Писание, което се отнася за свети апостол Петър; тези книги би трябвало да са добре познати на православните християни. За по-нататъшните благовестнически подвизи и трудове на свети апостол Петър, познатият на малцина, свети Симеон Метафраст, разказва следното:

От Иерусалим свети Петър отишъл в Кесария Стратонийска, където поставил епископ от съпътстващите го презвитери; изцелил много хора в Сидон и като поставил епископ и тук, той пристигнал и извършил същото в Берит; след това отишъл в Бивла, и оттам в Трипол Финикийски, където отседнал у един мъдър мъж Марсон, когото ръкоположил за епископ на верните в този град. От Трипол той стигнал в Ортосия; след това в Антарда, после на остров Арадос, по нататък във Валанея, Понт и Лаодикия; в Лаодикия той изцелил множество болни, изгонил бесовете от обладаните от нечисти духове и обединил в църква верните, като им дал епископ. От Лаодикия свети Петър отишъл в Антиохия, град в Сирия, където Симон влъхв се криел от изпратените от римския император Клавдий войници, които трябвало да го заловят; като научил за пристигането на апостол Петър, Симон избягал в Иудея. В Антиохия Петър изцелил много болни и след като им проповядвал за Единия Бог в три лица, поставил епископите: Маркиан за Сиракуза в Сицилия и Панкратий за Тавромения. От Антиохия Петър отишъл в Тиниан Кападокийски, откъдето се отправил за Анкира Галатийска, където възкресил мъртвец и устроил църква, като огласил мнозина, кръстил ги и им поставил епископ. Като напуснал Анкира, той се отправил за Синоп Понтийски, а оттам отишъл в Амасия, намираща се в центъра на Понтийската земя. След това, като останал в Гангра Пафлагонска, Клавдиопол Гонориадийски и Витинийска Никомидия, светият апостол се установил в Никея. Като възнамерявал да отиде в Иерусалим за празника Пасха, той се върнал от Никея по обратния път, отишъл в Писимунт, а после в Кападокия и Сирия. Отново посетил Антиохия и накрая стигнал в Иерусалим. По време на неговия престой тук дошъл апостол Павел, който вече от три години се бил обърнал в Христовата вяра, както съобщава за това в посланието си до Галатяните: “подир три години възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена”.

Като усвоил за това време църковните установления, Павел пристъпил към делото, за което бил призван; а апостол Петър отново посетил Антиохия, където поставил за епископ Еводий; след като пристигнал в Синад, град във Фригия, той се отправил оттам за Никомидия; там поставил за епископ Прохор, който и след приемането на епископството следвал свети Иоан Богослов. От Никомидия отишъл в Илион, хелеспонтски град- светият апостол поставил тук за епископ стотника Корнилий и се върнал в Иерусалим. Тук Господ Иисус Христос се явил на апостол Петър във видение и му казал:

- Петре, стани и иди на запад: настана време той да бъде просветен от твоята проповед; Аз ще бъда с теб.

В това време Симон влъхва вече бил заловен от войниците, които го търсили и те го довели в Рим, за да бъде наказан за делата си. Но той, като помрачил умовете на мнозина, посредством вълшебната хитрост, така ги измамил, че не само не претърпял наказание, но даже от мнозина бил счетен за бог. Този предтеча на сатаната дотолкова изумил със своето вълшебство дори самия кесар Клавдий, че изваяли статуя на влъхвата и тя била поставена между двата моста на Тибър със следния надпис: “На светия бог Симон.” За това подробно пише Иустин и Ириней. Но нека ние (казва Симеон Метафраст) да се върнем към предишното слово. Великият Петър, като възвестил на братята за видението, което имал, се простил с тях и отново отишъл в Антиохия, където заварил апостол Павел. Тук той поставил за епископи: Урбан на Тарс, Епафродит на Левкия Адриатийска, Апелий, брат на Поликарп в Смирна и Фигел на Ефес; за Фигел казват, че той като се отклонил от правия път, влязъл в общение със Симон. От Антиохия Петър дошъл в Македония, където също поставил епископи: Олимп на Филипяните, Иасон на Солуняните и Сила на Коринтяните, когото намерил при апостол Павел. Като поставил в Патра за епископ Иродион, Петър отплувал за Сицилия и като пристигнал в Тавромения, за кратко се установил при Панкратий, мъж, твърде красноречив: като огласил и кръстил тук Максим и го поставил за епископ, той се отправил за Рим.

В Рим апостол Петър по площади и домове ежедневно проповядвал за Единия Бог - Всемогъщия Отец, и за Единия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Бог истинен от Бог истинен и за Единия Свети Дух, Господа Животворящия; и той привлякъл към Христовата вяра мнозина, като чрез светото кръщение ги избавил от прелестта на идолопоклонството. Като видял всичко това, Симон влъхв не искал да мълчи и да таи своята злоба към свети Петър - той счел себе си за посрамен от проповедта на апостола, чрез която неговата слава се срутила; и започнал открито да пречи на истинското учение на апостола със своите лъжливи слова и дела, - без всякакъв срам той спорел с него посред града. Влъхвата прелъстявал народа, като го подтиквал към разни мечтания; той показвал привидения около себе си, за които разправял на народа, че това са душите на умрели хора; показвал и възкръснали от мъртвите, които му се кланяли като на бог: изцелявал хроми, като им възвръщал способността да ходят и да тичат. Но всичко това не било действително, а привидно, подобно на митичния Протей, който се видоизменял по различен начин: ту явявайки се с две лица, ту след известно време превръщайки се в коза, змия, птица или, уподобявайки се на огън, с една дума, възприемайки всевъзможни форми за прелъстяване на безумните. Но достатъчно било за великия Господен апостол да погледне към делата на Симон и на часа магьосничествата му се изпарили.

За борбата на свети апостол Петър със Симон влъхва, освен Метафраст, повествуват Прологът и Великите Чети-Минеи.

Когато свети Петър дошъл в Рим и разбрал, че Симон се назовава Христос и върши пред очите на народа велики чудеса, той, горящ от ревност по истинския Бог, се отправил към дома на Симон, пред чиито врати намерил голяма тълпа хора; те пречели на апостола да влезе в дома. Тогава свети Петър казал:

- Защо ми пречите да отида при влъхвата измамник?

- Той не е влъхва - отговорили от тълпата, - но е могъщ бог; той е поставил край вратите си стража, която знае човешките помисли.

С тези думи показали на светия апостол черното куче, лежащо при вратите, като отбелязали:

- Това куче умъртвява всички, които мислят за Симон неверни неща.

- Аз казвам истината за него - потвърдил свети Петър, - Симон е от лукавия.

След това, като се приближил към кучето, апостолът казал:

- Иди и предай на Симон, че Петър, Христовият апостол, иска да дойде при теб.

Песът тръгнал и с човешки глас предал на Симон това, което му заповядал свети апостол Петър. Всички, като чули кучето да говори, се ужасили. Симон, на свой ред, изпратил същото куче с думите:

- Нека тук влезе Петър.

Когато светият апостол влязъл в дома, Симон започнал своето магьосничество пред народа и пред погледа на свети Петър. Светият апостол с помощта на Христовата сила сторил големи чудеса. Какви именно? Древният църковен историк Егезип, живял по времето на апостолите, от многото чудеса споменава следното. В Рим младият син на една благородна вдовица от царски род починал, а майка му плакала безутешно за него; тези, които ѝ съчувствали, си спомнили, че Петър и Симон влъхва възкресявали мъртъвци; и повикали Петър, а други - Симон. На погребението на юношата се събрали много знатни хора и народ. И светият апостол Петър казал на Симон влъхва, който се големеел пред целия този народ със своята сила:

- Който от нас възкреси този мъртвец, неговото учение трябва да бъде признато като истинно.

Народът одобрил решението на апостола. Симон, като се надявал на своята вълшебна хитрост, се обърнал към народа:

- Ако аз възкреся мъртвия, ще убиете ли Петър?

- Жив ще го изгорим пред собствените ти очи! - закрещял народът.

Като пристъпил към одъра на умрелия, Симон започнал своето вълшебство и със съдействието на бесовете постигнал повдигането на главата на мъртвеца. Народът започнал да крещи, че юношата е жив, и че е възкръснал. И без да губят време, искали да изгорят Петър. Апостолът, като дал знак с ръка, ги помолил да замълчат и като настъпила тишина, казал:

- Ако юношата наистина е жив, то нека да стане, да проговори и да ходи; но докато не видите това, не се съмнявайте, че Симон ви прелъстява със своите вълшебства.

Симон дълго обикалял около одъра, призовавайки бесовската сила, но неуспешно; тогава той искал да избяга от срам, но народът го задържал. А свети апостол Петър, истинският чудотворец, който възкресил Тавита и направил много други славни чудеса, стоял назад, издигнал очи и ръце към небето и започнал да се моли:

- Господи Иисусе Христе, Който си ни заповядал в Твое име да възкресяваме мъртъвци, моля Те, съживи този юноша, та стоящите тук да познаят Теб, истинския Бог, и да разберат, че няма друг освен Теб, Живеещия и Царстващия с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

След тази молитва той извикал към мъртвеца:

- Младежо! Стани - моят Господ Иисус Христос те изцелява и възкресява!

И мъртвият на часа отворил очи, вдигнал се и започнал да се движи и говори.

Маркел Римлянинът, който отначало бил ученик на Симон влъхва, а впоследствие, просветен от апостол Петър в светата вяра и светото кръщение, допълва това повествование на Егезип. В своето послание към светите мъченици Нерион и Архилай, Архилай споменава за юношата, възкресен от светия апостол:

Юношата, като паднал в нозете на свети Петър, възкликнал:

- Аз видях Господа Иисуса да заповядва на ангелите да ме върнат, по твоята молитва, на моята вдовстваща майка.

Тогава целият народ започнал да вика:

- Един е Бог и няма друг, освен изповядвания от Петър!

А Симон влъхва избягал, като с бесовска сила придал на главата си кучешки вид; въпреки това народът го хванал, даже искали да го пребият с камъни, а други да го изгорят. Но апостол Петър, като се възпротивил, казал:

- Нашият Господ и Учител не ни е заповядал да отвръщаме на злото със зло, пуснете го, нека иде където иска; достатъчен му е срамът, позорът и осъзнаването на безсилието на собственото му вълшебство.

“Освободеният Симон, предава Маркел, дойде при мен, предполагайки, че аз нищо не знам за случилото се чудо. Симон завърза за вратите на дома ми с желязна верига едно грамадно куче и ми каза:

- Ще видя дали Петър ще дойде при теб, както обикновено.

И след час до вратата се приближи Петър, отвърза песа и му каза:

- Иди и кажи на Симон влъхва; престани да прелъстяваш с бесовската си сила хората, за които Христос проля Своята Кръв.

Кучето отишло и предало на Симон думите на апостола, подобно на човешко същество. “Като чух това (казва Маркел), аз побързах да посрещна Петър и го приех с почит в дома си; Симон и песа изгоних навън. Кучето, без да навреди на друг, се хвърли върху самия Симон и като го захапа, го повали на земята. Като видя това през прозореца, Петър забрани на песа, в името Христово, да се докосва до тялото на Симон. И кучето, без да докосва тялото на мага, скъса цялата му дреха, тъй че той остана напълно гол. При вида на това народът крещеше на Симон, като му се надсмиваше и го биеше; а след това го изгониха от града заедно с песа му. От срам Симон цяла година не се показа в Рим, докато приемникът на Клавдий - Нерон, нечестив цар, не чу от зли хора похвалите им за злобния магьосник. Нерон откри Симон, много го обикна и го направи свой приближен приятел.”

Освен това Прологът и Великите Минеи разказват следното за Симон влъхва.

Симон влъхва заповядал да го посечат с меч, като обещал да се възкреси на третия ден; вместо себе си под меча той поставил овен, като му придал способността да изглежда като човек; така вместо мага всъщност бил посечен овенът. Свети Петър, като отблъснал бесовското коварство, изобличил лъжата на Симон: всички видели, че е отсечена главата не на Симон, а на някакъв овен.

За окончателната победа на свети Петър над влъхвата, погубила последния, всички единодушно предават следното.

Като не бил в състояние по никакъв начин да победи свети апостол Петър и не понасяйки вече срама и унижението, влъхвата обещавал да се възнесе на небето. Като събрал всичките си подчинени бесове, които вярно му служели, Симон с лавров венец на главата дошъл в центъра на Рим и като се изкачил върху едно високо здание, започнал да говори гневно на народа:

- Понеже вие, римляни, досега упорствате в своето безумие, и като ме изоставяте, следвате Петър, то затова аз ви напускам; вече не ще защитавам града, но ще заповядвам на моите ангели да ме вземат на ръце и пред очите ви ще се възнеса при моя отец на небето, откъдето ще ви изпратя големи наказания за това, че вие не се вслушахте в моите думи и не повярвахте на моите дела.

Като казал това, влъхвата плеснал с ръце и се хвърлил във въздуха; поддържан от бесовете, той започнал да лети по въздуха, издигайки се нагоре. Хората, изумени, си казвали един на друг:

- Това е Божие дело - да лети с тяло по въздуха!

Великият апостол Петър започнал високо, на всеослушание да се моли на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Боже мой! Изобличи прелестта на този маг, за да не се съблазнят вярващите в Теб!

А после той извикал:

- О, бесове, а на вас заповядвам в името на моя Бог: не го поддържайте повече, но го оставете там - във въздуха, където той се намира сега.

И бесовете веднага се подчинили на забраната на апостола, пуснали Симон от високото и окаяният влъхва полетял към земята, както някога дяволът бил низвергнат от небето долу; и Симон, като паднал, се пребил. Народът, който станал свидетел на това, дълго възклицавал:

- Велик е Богът, проповядван от Петър, и наистина няма друг Бог освен Него!

Падналият влъхва, макар и да бил целият разбит, по Божий промисъл бил още жив, за да се убеди в безсилието на жалките бесове и в своето собствено, да се засрами и разбере силата на Всемогъщия Бог. Той лежал на земята с раздробени членове, изпитвайки невъобразими страдания, а на сутринта неговата нечиста душа се изтръгнала с мъчение, като Симон я предал в ръцете на бесовете, за да я отнесат в ада при сатаната, техния баща. След падането на Симон апостол Петър се изкачил на високо място и като дал знак за мълчание с ръка, започнал да учи народа на познание за истинския Бог, като обърнал в Христовата вяра мнозина посредством своето продължително слово.

Цар Нерон, като узнал за позорния край на своя приятел, извънредно се разгневил на свети Петър и искал да го убие. Но, както повествува свети Метафраст, разгневеният цар не веднага, а едва след няколко години изпълнил своето злобно намерение към свети апостол Петър. След смъртта на Симон влъхва, Петър останал в Рим не за дълго; като обърнал мнозина и ги кръстил, той създал църква и като поставил епископ в Лина, той отишъл в Таракина, където поставил за епископ Епафродит. Като отишъл в Сирмия, град в Испания, и ръкоположил там за епископ Епенет, той се отдалечил в Картаген, в Африка, където посветил в епископски сан Крискент. Като пристигнал в Египет, той поставил там за епископи: Руф в Тива със седемте порти, евангелист Марко в Александрия. След това по Божие откровение той отишъл в Иерусалим в деня на успението на Пречистата Дева Мария Богородица и отново се върнал в Египет. Като прекосил Африка, той пристигнал в Рим, оттам отишъл в Медиолан, и после във Фотикин, където поставил епископи и презвитери. Стигнал чак до Британия, той останал там дълго време, като привлякъл към Христовата вяра множество народ. В Британия на светия апостол Петър се явил ангел, който му казал:

- Петре! Наближава времето на твоето заминаване от този живот. Ти трябва да отидеш в Рим, където, след като претърпиш кръстна смърт, ще получиш достойно въздаяние от Христа Господа.

Като благодарил на Бога, той останал за няколко дни в Британия, утвърждавайки църквите, поставяйки епископи, презвитери и дякони. През дванадесетата година от управлението на Нерон, той пристигнал в Рим и поставил за помощник в църковното управление епископ Климент, макар и той да отказвал, като не желаел да поеме върху себе си такова иго. Като зачел увещанията на апостола, Климент, като послушен син, преклонил шия под Христовия ярем и заедно със своя учител и останалите свещени мъже се впрегнал в колесницата на Божието слово. И много благородни и знатни мъже и жени в Рим се просветили във вярата и се кръстили. Цар Нерон имал две забележително красиви жени, които обичал повече от всичките си наложници. А те, като приели светата вяра, решили да водят целомъдрен живот и не искали да се подчиняват вече на похотливите желания на царя. Но той, бидейки безсрамен и ненаситен блудник, заради тяхното решение се разгневил на цялата църква на верните, а особено на апостол Петър, който бил виновникът за обръщането на посочените жени (освен това царят си спомнил и за смъртта на любимия си приятел - Симон влъхва); и Нерон започнал да търси апостол Петър, за да го накаже със смърт.

Църковният историк Егезип съобщава, че когато търсили Петър, за да го убият, верните го умолявали заради ползата на мнозина, да се скрие и да се отдалечи от Рим. Апостолът не се съгласявал на това, желаейки да страда и да умре; вярващите с плач го молели да запази живота си, толкова нужен на светата Църква, обуреваема от беди сред неверните. Като склонил пред слъзните молби на цялото словесно стадо, Петър обещал да се отдалечи от града и през следващата нощ, като се простил с всички след общата молитва, тръгнал сам. И когато бил край градските порти, видял да го посреща сам Господ Иисус Христос; като Му се поклонил, свети Петър го попитал:

- Къде отиваш, Господи?

- Отивам в Рим, за да се разпъна отново - му отговорил Господ и станал невидим.

Изумен, апостолът разбрал, че Христос, страдащ в Своите раби, като в Свои собствени членове, иска да пострада в Рим и в неговото тяло. Затова той отново се върнал при верните и бил заловен от войниците, за да понесе смъртно наказание. Метафраст казва, че свети апостол Петър бил заловен не сам, а заедно с много от верните, сред които се намирал: Климент, Иродион, Олимп; техният мъчител ги осъдил на посичане с меч, а апостол Петър - на разпъване на кръст. 

Като взели осъдените, войниците ги повели към мястото на наказанието; те пощадили Климент като царски родственик и го пуснали на свобода; Иродион и Олимп, които дошли заедно с апостол Петър в Рим заедно с много други вярващи, били убити с меч. Петър молил своите палачи да го разпънат надолу с главата, почитайки по този начин своя Господ, разпънал се на кръста доброволно, желаейки да преклони глава под Неговите нозе. Така загинал великият Господен апостол, прославяйки Бога с кръстна смърт: като претърпял големи мъки, причинени от гвоздеите в ръцете и нозете, той предал своята непорочна душа в Божиите ръце на 29 юни. Неговият ученик, свети Климент, като измолил тялото на апостола, го снел от кръста, измил го и като призовал останалите верни и светителите, го погребал с чест; също така предали на честно погребение и телата на пострадалите с него Иродион, Олимп и другите верни, славейки Христа Бога, с Отца и Светия Дух, прославян во веки. Амин.

 

Житие, подвизи и страдание на светия славен и всехвален върховен апостол Павел (67 г.)

Свети апостол Павел. Руска икона от преподобни Андрей Рублев. 1420 г.

Свети апостол Павел, наричан преди апостолското си служение Савел, бил евреин по произход, от Вениаминовото коляно; той се родил в киликийския град Тарс в семейството на знатни родители, живели преди това в Рим, а по-късно се преселили в Тарс киликийски, които носили почетното звание на римски граждани, затова и Павел се наричал римски гражданин. Той бил сродник на свети първомъченик Стефан и (вероятно заедно с него) бил изпратен от родителите си в Иерусалим, за да изучава Моисеевия закон; там той бил сред учениците на известния учител Гамалиил. Негов другар в учението и приятел бил Варнава, който по-късно станал Христов апостол. Савел изучавал из основи закона на дедите си, станал велик негов привърженик и се присъединил към партията на фарисеите (строги ревнители на всичко, завещано от отците, и външно благочестиви).

По това време в Иерусалим и в околните градове и страни светите апостоли разпространявали Христовото благовестие; при тази тяхна дейност между тях и фарисеите и садукеите (те отхвърляли преданието и не вярвали в безсмъртието на душата), както и с всички иудейски книжници и законоучители, които упорито ненавиждали и преследвали Христовите проповедници, често възниквали продължителни спорове. И Савел ненавиждал светите апостоли, и даже не искал да чуе никаква проповед за Христа, надсмивал се на Варнава (който вече станал Христов апостол) и хулил Христа Господа. А когато свети първомъченик Стефан бил пребит с камъни от иудеите, Савел не само не съжалявал за невинно пролятата му родна кръв, но дори одобрил убийството и пазил дрехите на иудеите, които убили Стефан. След това, като измолил пълномощие от архиереите и иудейските старейшини, той преследвал църквата (събранието на верните) с още по-голяма ярост, нахлувайки в домовете и залавяйки мъже и жени, които изпращал в тъмница. Като не бил удовлетворен от гонението срещу верните в Иерусалим и продължавал да сипе заплахи и смърт срещу учениците на Господа, той се отправил и в Дамаск с писма от първосвещеника до синагогите, та да може и там да издирва и залавя вярващи в Христа и да ги отвежда в Иерусалим. Това се случило по време на царуването на Тиберий.

Когато Савел вече наближавал Дамаск, изведнъж от небето го осияла светлина (тъй внезапно, силно и ослепително, че той паднал на земята) и в същия миг чул глас да му казва:

“- Савле, Савле, що Ме гониш?”

Той пък, напълно изумен, попитал:

“- Кой си Ти, Господине?”

А Господ казал:

“- Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен”.

Савел с трепет и ужас попитал:

“- Господи, какво искаш да направя?”

И Господ казал:

“- Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш”.

Изпаднали в ужас и войниците, съпътстващи Савел, и поразени от необикновената светлина, стояли вцепенени: те чули гласа, говорещ на Савел, а никого не видели.

Според заповедта на Господа, Савел станал от земята и нищо не виждал, въпреки че очите му били отворени: неговите телесни очи ослепели, но прогледнали духовните му очи. Спътниците и помощниците на Савел го хванали за ръка и го завели в Дамаск; там той прекарал три дни, без да вижда нищо, и в чувство на разкаяние не ял и не пил, и единствено се молил непрестанно Господ да му открие Своята воля.

В Дамаск се намирал свети апостол Ананий, на когото Господ се явил във видение, заповядал му да намери Савел, живеещ в дома на един мъж на име Иуда, и да просвети телесните му очи, посредством докосване с ръка, а душевните - със свето кръщение.

Апостолът отговорил на това:

“- Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.”

Но Господ му казал:

“- Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име”.

Свети Ананий, като се отправил според Господнята заповед и намерил Савел, възложил над него ръце: и на часа от очите му сякаш паднали люспи, изведнъж той прогледнал и като станал, покръстил се и се изпълнил със Светия Дух, Който го посветил в апостолското служение, и бил преименуван от Савел на Павел, и незабавно започнал да проповядва в синагогите за Иисус, че Той е Син Божий.

И всички, които слушали, се удивили (от тази промяна в мислите на гонителя на Христовата Църква) и казали:

“- Не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?”.

А Савел все повече и повече укрепвал във вярата и довел до объркване иудеите, които живеели в Дамаск, като им доказвал, че Този е Христос (обещаният Месия). Накрая иудеите, разпалени от гняв към него, решили да го убият и пазели пред градските порти ден и нощ, за да не би да избяга. Христовите ученици, намиращи се в Дамаск с Ананий, като разбрали за намерението на иудеите да убият Павел, през нощта го спуснали в кошница от прозореца на един дом, допиращ се до градската стена. Като напуснал Дамаск, той не се отправил веднага за Иерусалим, но преди това отишъл в Арабия, както сам пише за това в посланието до галатяните:

“- Аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра”.

Като пристигнал в Иерусалим, свети Павел се стараел да се присъедини към учениците на Господа, но те се страхували от него, не вярвайки, че той вече е Господен ученик. А апостол Варнава, щом го видял и се убедил в неговото обръщане в Христа, се зарадвал и за ръка го завел при апостолите, а Павел им разказал как по пътя му се явил Господ, какво му казал Бог и как той - Павел, в името на Иисуса смело проповядвал в Дамаск Светите апостоли се изпълнили с радост и прославили Господа Христа. А свети Павел и в Иерусалим се състезавал с иудеите и елинистите в името на Господа Иисуса и им доказвал, че Иисус е Христос, предсказан от пророците.

Веднъж, докато стоял в църква и се молел, Павел неочаквано и не по своя воля изпаднал в изстъпление и видял Господа. Господ му казал:

“- Побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене”.

Павел пък отговорил:

“- Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха”.

И Господ му казал:

“- Иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците”.

След видението свети Павел, макар и да желаел да остане още няколко дни в Иерусалим, утешавайки се от срещата и беседата с апостолите, но не можел: иудеите, с които той спорил за Христа, се разярили и искали да го убият. Като разбрали за това, иерусалимските християни го изпратили в Кесария и отам по море - в Тарс (в родното му място), където той и останал известно време, като проповядвал на съотечествениците си словото Божие.

По-късно там, по внушение на Светия Дух, дошъл Варнава и взел Павел със себе си в Антиохия Сирийска, знаейки за неговото предназначение да бъде апостол на езичниците; като проповядвали в синагогите цяла година, те обърнали мнозина към Христа и ги нарекли християни. А като изминала година, двамата свети апостоли, Варнава и Павел, се завърнали в Иерусалим и разказали на апостолите какво извършила Божията благодат в Антиохия и зарадвали твърде много Христовата църква в Иерусалим. При това те донесли обилна милостиня от доброволни пожертвователи в Антиохия, в полза на живеещите в Иудея бедни братя, понеже по това време - при царуването на Клавдий, настанал голям глад, предсказан по особено откровение на Светия Дух от свети Ахав, един от 70-те апостоли.

Като излезли от Иерусалим, Варнава и Павел отново дошли в Антиохия. Когато те провели тук известно време в пост и молитви, в отслужване на Божествена литургия и в проповядване на словото Божие, благоугодно било на Светия Дух да ги изпрати на проповед при езичниците. Светият Дух казал на старейшините в Антиохийското събрание:

“- Отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал”.

Тогава презвитерите, след като постили и се молили, възложили над тях ръце и ги пуснали.

По внушение на Светия Дух, Варнава и Павел дошли в Селевкия и оттам отплували за остров Кипър (родината на апостол Варнава). Тук, като останали в Саламин, проповядвали Божието слово в иудейските синагоги и прекосили целия остров чак до Пафос, където те заварили някой си Елима (влъхва) иудейски лъжепророк на име Вариисус, който се намирал при проконсула Сергий Павел, разумен мъж и, както изглеждало, имал влияние над него. Проконсулът, като повикал Варнава и Савел, пожелал да чуе от тях словото Божие и внимавал в тяхната проповед. А магьосникът Елима, като им противоречал, се стараел да отвърне проконсула от вярата. Свети Павел, като се изпълнил със Светия Дух и устремил взора си към мага, казал:

“- О, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето”.

И изведнъж над влъхвата се спуснал мрак и тъма, и той, обръщайки се насам-натам, търсел водач.

Тогава проконсулът, като видял станалото, напълно повярвал, като се чудел на Господнето учение. Заедно с него повярвали и много от народа, и събранието на верните се увеличило.

Като отплували от Пафос, Павел и намиращите се с него пристигнали в Пергия, която е в Памфилия, от Пергия заминали за Антиохия Писидийска. Тук те проповядвали за Христа, и когато привели мнозина към вярата, завистливите иудеи започнали да подстрекават началстващите в града хора, които били езичници, и с тяхна помощ изгонили светите апостоли от града и неговите околности.

Апостолите, като изтупали прахта от обувките си, отишли в Икония и като останали там достатъчно време, смело проповядвали, и обърнали във вярата огромно множество иудеи и езичници не само посредством проповед, но и със знамения и чудеса, които се извършвали от ръцете им; там те обърнали и светата дева Текла и я направили Христова невеста. А невярващите иудеи подбуждали езичниците и техните началници да се противят на апостолите и да ги пребият с камъни. Като разбрали това, апостолите се отдалечили в Ликаонските градове - Листра и Дервия и в техните околности.

Благовествувайки в Листра, те изцелили един човек, който бил куц по рождение и никога не ходил; в името Христово те го вдигнали на крака и той веднага станал и започнал да ходи. Народът, като видял това чудо, извисил глас, казвайки по ликаонски:

“- Боговете в образ човешки са слезли при нас”.

И наричали Варнава Зевс, а Павел Ермий, довели волове, донесли венци и искали да принесат жертви на апостолите. Но Варнава и Павел (като чули това) раздрали своите одежди и като пристъпили към народа, казвайки високо:

“- Мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци”.

И се обърнали към хората със слово за Единия Бог, Който сътворил небето, и земята, морето, и всичко, което е в тях, и изпраща от небето дъжда и плодородните времена, и изпълва с храна и веселие сърцата на хората. Те едва убедили народа да не им принася жертва.

В същото време, докато били в Листра и поучавали, дошли иудеи от Антиохия и Икония и убеждавали народа да отстъпи от апостолите, твърдейки дръзко, че те не казват нищо истинско, а лъжат във всичко, и подбудили лековерните към нещо още по-лошо: те пребили с камъни и изхвърлили извън града свети апостол Павел, като го помислили за умрял; понеже той бил главният проповедник.

А той (с помощта на вярващите), като се надигнал, влязъл отново в града, а на другия ден се оттеглил с Варнава в Дервия. Като проповядвали Евангелието в този град и придобили достатъчно ученици, те минали обратно през Листра, Икония и Антиохия, укрепявайки душевно учениците и умолявайки ги да пребивават във вярата. Като им ръкоположили презвитери към всяка църква, те се помолили, спазвайки пост, и ги предали на Господа, в Когото новообърнатите повярвали.

След това, като преминали през Писидия, дошли в Памфилия, и като проповядвали словото Господне в Пергия, слезли в Аталия, а оттам отплували за Антиохия Сирийска, откъдето първоначално били изпратени от Светия Дух да проповядват на езичниците словото Господне. И като останали в Антиохия, събрали верните и разказали на всички какво сторил Бог с тях и колко народ сред езичниците бил приведен към Христа.

След известно време между вярващите иудеи и елинистите в Антиохия възникнал спор относно обрязването: едни казвали, че не е възможно да се спасиш без обрязване, други го считали за излишно бреме. Наложило се апостол Павел и Варнава да отидат в Иерусалим при старшите апостоли и презвитери - да поискат тяхното мнение относно обрязването и заедно с това да ги известят, че Бог е отворил дверите на вярата за езичниците; с тази новина те много зарадвали цялото Иерусалимско братство.

В Иерусалим, на съборно съвещание, светите апостоли и презвитери напълно премахнали старозаветното обрязване като ненужно при наличието на новата благодат, и заповядали само въздържание от идоложертвена храна, от блудни дела и ближният да не бъде обиждан с нищо, и с това решение пуснали Павел и Варнава от Иерусалим за Антиохия, а заедно с тях Иуда и Сила.

Като пристигнали в Антиохия, апостолите останали там достатъчно време и отново се отправили към езичниците, като се разделили един от друг; Иуда се върнал в Иерусалим; Варнава, като взел със себе си Марк, своя сродник, се отправил към Кипър; а Павел, като избрал Сила, отишъл в Сирия и Киликия, и като преминал през техните градове, утвърждавал християните във вярата. Като пристигнали в Дервия и Листра, той накарал да се обреже Тимотей, своя ученик, само за да утоли ропота на иудействащите християни, и го взел със себе си. Оттам се отправил във Фригия и Галатийската страна, после отишъл в Мисия и смятал да отиде във Витиния, но това не било угодно на Светия Дух. Когато Павел се намирал със своите спътници в Троада, през нощта той имал следното видение: един мъж, на вид македонец, застанал пред него и го умолявал, казвайки:

“- Мини в Македония и ни помогни!”.

От това видение Павел разбрал, че Господ го призовава на проповед в Македония. Той отплувал от Троада, пристигнал на остров Самотраки, на другия ден в Неапол, а оттам отишъл във Филипи, най-близкия македонски град, някогашна римска колония. Във Филипи преди всички той научил на Христовата вяра и кръстил една жена, на име Лидия, която търгувала с платове; тя помолила свети Павел да се настани в нейния дом заедно със своите ученици.

Веднъж, когато Павел отивал с учениците на молитва в събранието, го срещнала една слугиня, обладана от нечист дух на прорицателство, която с врачуването си носела голям доход на своите господари. Като вървяла след Павел и неговите спътници, тя викала и казвала:

“- Тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение”.

Тя повтаряла това в продължение на много дни.

Павел, като възнегодувал, се обърнал към слугинята и като заповядал на духа да излезе, в името на Иисуса Христа, го изгонил.

Тогава, нейните господари, като видяли, че изчезнала възможноста за печалба, хванали Павел и Сила и ги повели при градоначалника, като казвали:

- “Тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме”.

Воеводите раздрали дрехите им, заповядали да ги бият с тояги и като им наложили много удари, ги хвърлили в тъмница. Тук, около полунощ, когато Павел и Сила се молели, тъмницата се разклатила от голям трус, всички нейни врати се отворили и оковите на всички изпаднали. Като видял това, тъмничният стражар повярвал в Христа, завел апостолите в дома си, там умил раните им, кръстил се незабавно заедно с целия си дом и им предложил трапеза. След това апостолите отново се върнали в тъмницата.

На другия ден началниците на града се опомнили, че жестоко наказали невинни хора, и изпратили градски служители в тъмницата със заповед да пуснат апостолите на свобода - нека да идат където желаят.

Но Павел им казал:

“- След като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами”.

И пратениците, като се върнали, предали на воеводите думите на Павел; воеводите се изплашили, че затворниците, които били, се оказали римски граждани; и като дошли при тях, извинили им се и ги помолили да излязат от тъмницата и от града. А те, като излезли от затвора, отишли в дома на Лидия, у която живели преди, и зарадвали събралите се там верни. Като се простили с тях, се отправили към Амфипол и Аполония и оттам в Солун.

В Солун, когато, благовествувайки, придобили мнозина за вярата, завистливи неповярвали иудеи, като се събрали с лоши хора от улицата, нападнали дома на Иасон, където отседнали Христовите апостоли. И като не открили там апостолите, хванали Иасон и някои от братята и ги повлекли при градоначалниците, като ги клеветели, че са врагове на кесаря, които признават за цар другиго - а именно Иисус. И Иасон едва се освободил от тази беда.

А светите апостоли, като успели да се скрият от тези враждебни хора, през нощта напуснали Солун и отишли в Берия; но и там злобната иудейска завист не дала покой на свети Павел: когато солунските иудеи разбрали, че и в Берия се проповядва Божието слово, те пристигнали и там, като подбуждали и смущавали народа и го подстрекавали против Павел. Светият апостол бил принуден да си замине и оттук не защото лично се боял от смъртта, но поради настояванията на братята, за да запази живота си, заради спасението на много други, и братята го изпратили към морето. Апостолът оставил в Берия своите спътници Сила и Тимотей, за да утвърдят новоповярвалите, понеже знаел, че иудеите търсят само него. А той се качил на кораб и отплувал за Атина.

В Атина Павел се възмущавал духом при вида на идолите, с които тоя град бил пълен, и скърбял за погибелта на толкова много души. Той ежедневно с иудеите беседвал в синагогите и с елините и философите по площадите. Слушателите му го завели в Ареопага (така се наричало мястото, където при идолския храм се провеждал общественият съд). Тук го довели, за да чуят нещо ново от него, а и за да (както смята свети Иоан Златоуст) го предадат на съд, мъки и смърт, ако чутото от него се окажело достойно за наказание.

Свети Павел, понеже видял в града някакъв жертвеник, на който било написано: “на незнайния бог”, започнал своята реч по този повод и започнал да проповядва на събралото се множество за Истинския Бог, Който дотогава те не познавали, казвайки им:

“- За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам”.

И започнал да им разказва за Бога - Създателя на целия свят, за покаянието, за съда и за възкресението на мъртвите.

Като чули за възкресението на мъртвите, едни от слушателите започнали да се надсмиват, а други искали да чуят още нещо. И Павел си излязъл от събранието им, без да бъде осъден, като невинен; а Божието слово, проповядвано от него, не останало без полза за придобиването на новоповярвали души: понеже някои мъже се присъединили към него и повярвали в Христа; между тях бил Дионисий Ареопагит, една знатна жена, на име Дамара, и много други, които се кръстили.

Като оставил Атина, Павел отишъл в Коринт и живял там у един иудеин, на име Акила; при него дошли Сила и Тимотей от Македония и заедно проповядвали за Христа. Акила заедно със своята съпруга Прискила по занаят били майстори на шатри; Павел познавал този занаят, работел заедно с тях, и със своя труд печелел за прехрана на себе си и на спътниците си, както сам той говори за това в посланието да солуняни:

“- Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя, за да не отегчим някого от вас”.

И отново:

“- За моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце”.

И всяка събота той убеждавал в синагогите иудеите, доказвайки им, че Иисус е Христос. Но тъй като те упорито се противили и хулили, той отърсил дрехите си и им казал:

“- Кръвта ви - върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците”.

И когато решил да си замине от Коринт, Господ му се явил в нощно видение, и му казал:

“- Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град”.

И Павел останал там година и шест месеца, поучавал на словото Божие иудеите и гърците, и много повярвали и се кръстили, дори самият началник на синагогата Крисп повярвал в Господа заедно с целия си дом и се кръстили. А някои от неповярвалите иудеи нападнали с цяла тълпа Павел и го завели в съдилището при проконсула Галион (който бил брат на философа Сенека), то той отказал да съди Павел, като казал:

- Иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам; но щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.

И ги изгонил от съда. След това свети Павел, като останал там още достатъчно дни, се простил с братята и отплувал за Сирия заедно с намиращите се с него. След тях тръгнали и Акила с Прискила, и по пътя всички се спрели в Ефес. Там, проповядвайки словото Господне, свети апостол Павел извършил много чудеса, и не само ръцете му, които изцелявали само с едно докосване всеки недъг, били чудотворни, но и негови кърпи и превръзки за глава, допирани до тялото му, имали същата чудотворна сила: понеже, когато ги възлагали над болните, на часа ги изцелявали и прогонвали нечистите духове от хората. Като виждали това, някои от скитащите се иудейски заклинатели дръзвали да призовават името на Господа Иисуса над обхванатите от зъл дух, като казвали:

- Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.

Но злият дух им отговарял:

- Иисуса познавам, и Павел ми е известен, а вие кои сте?

И на тях се нахвърлил човек, в който имало зъл дух, набил ги и ги наранил така, че едва могли да избягат от ръцете на бесноватия. Това станало известно на всички ефески иудеи и елини, и всички те били обхванати от страх, а името на Господа Иисуса било славено и много хора повярвали в Него. Даже сред тези, които се занимавали с чародейство, имало мнозина, които след приемането на светата вяра събрали своите магьоснически книги и като пресметнали стойността им, изчислили, че струват 50 хиляди драхми, и пред очите на всички ги изгорили. Така словото Господне се разраствало и се усилвало.

Павел се готвел да отиде в Иерусалим и казал:

“- След като бъда там, трябва да видя и Рим”.

Но по това време в Ефес настанал голям смут от едни златари, които изработвали от сребро храмчета на Артемида. След като вълнението утихнало, свети Павел, който бил прекарал в Ефес три години, се отправил за Македония, а оттам отишъл в Троада, където останал седем дни.

В първия ден от седмицата, когато верните се събрали за преломяването на хляба, Павел се обърнал към тях с дълга беседа, понеже възнамерявал да си отиде на следващия ден и продължил да говори до полунощ в горницата, осветена от множество светилници. Един юноша сред слушащите, на име Евтих, който седял на прозореца, се унесъл в дълбок сън и като се размърдал в съня си, паднал от третия етаж и го намерили бездиханен. Свети апостол Павел слязъл, паднал върху него и като го прегърнал казал:

“- Не се смущавайте, защото душата му си е в него”.

И Павел отново влязъл в горницата; довели момчето живо и немалко се утешили. Павел още дълго беседвал, дори до разсъмване, и като се простил с вярващите, заминал.

Като пристигнал в Милит, изпратил в Ефес да повикат църковните презвитери, понеже не искал да отиде там лично, за да не се забави и да стигне в Иерусалим за Петдесетница.

Когато Ефеските презвитери се събрали при апостола, той произнесъл поучително слово и между другото казал:

“- Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв”.

И им предсказал, че след неговото заминаване при тях ще се втурнат люти вълци, които нямало да щадят стадото. Казал им и за предстоящото пътешествие:

“- И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там - освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби. Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса”.

После той произнесъл следното:

- “И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие”.

Тогава всички плакали много. Като припадали на шията на Павел, те го целували, особено наскърбени от произнесеното от него слово, че те вече няма да видят лицето му. И го изпратили до кораба. А той, като им дал последно целувание, се отправил на път.

И като преминал през много страни и градове, както по крайбрежието, така и на островите, и навсякъде посетил и утвърдил верните, стигнал в Птолемаида; оттам пристигнал в Кесария Стратонова, и отседнал в дома на свети апостол Филип, един от седемте дякони.

 

Тук веднъж при свети Павел дошъл пророк, на име Ахав, и като взел пояса на Павел, завързал си ръцете и нозете, и казал:

“- Това казва Дух Светий: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръце езически”.

Когато братята чули това, със сълзи започнали да молят Павел да не ходи в Иерусалим; но Павел в отговор им казал:

“- Какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса”.

И братята замълчали, като казали:

- Да бъде волята Господня!

След това свети апостол Павел отишъл в Иерусалим със своите ученици (сред които бил и Трофим от Ефес, от обърнатите в Христа езичници) и бил приет радушно от свети апостол Иаков, брата Господен, и от цялото събрание на верните.

По същото време в Иерусалим за празника Петдесетница дошли иудеи от Асия, които били постоянни врагове на Павел и навсякъде подбуждали метеж против него. Като видели в града Павел заедно с ефесянина Трофим, те се оплакали от Павел на иудейските първосвещеници, книжници и стареи, че той учи против Моисеевия закон, не изисква обрязване, навсякъде проповядва разпънатия Иисус, и така те се подстрекавали едни други срещу Павел, за да го хванат. А когато го видели, на празника, в Соломоновия храм, измислили клевета срещу него, смутили целия народ и се хвърлили да го хванат, крещейки:

- Мъже иерусалимски, помогнете! Това е този човек, който навсякъде учи срещу народа, закона и храма, накрая въведе и езичници в храма и оскверни това свято място (те мислили, че Павел е довел в храма и Трофим).

При тези викове целият град се раздвижил и народът се стекъл; метежниците, като хванали Павел, го повлекли извън храма и веднага затворили вратата: те искали да го убият, но не в храма, за да не осквернят святото място.

В същото време до хилядника на полка стигнала вестта, че целият град Иерусалим се е разбунтувал. Той незабавно събрал войниците и стотниците и побързал към храма; метежниците, като видели хилядника и войниците, престанали да бият Павел. Тогава хилядникът го заловил и заповядал да го оковат в железни вериги; после започнал да го разпитва кой е и какво е направил?

Народът крещял към хилядника да предаде Павел на смърт. Но поради шума и разнородния говор сред народа, началникът не могъл да разбере в какво именно е виновен Павел и заповядал да го отведат в крепостта. Множество народ последвало началника и войниците, крещейки да бъде убит Павел. Когато щели да го въведат в стана, апостолът помолил хилядника да му позволи да каже няколко думи на народа; и той му позволил. Павел, като се изправил на стъпалата, се обърнал към народа и високо заговорил на еврейски:

“- Мъже, братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас”.

И започнал да им разказва за своята предишна ревност по Моисеевия закон и как по пътя към Дамаск той бил осиян от небесна светлина, и как видял Господа, Който го изпратил сред езичниците.

Но народът, като не желаел повече да го слуша, започнал да крещи, като се обърнал към хилядника:

- Изтреби го от земята! Той не бива да живее!

Крещейки така, те мятали дрехите си и хвърляли прах във въздуха, увлечени от ярост, и настоявали Павел да бъде убит.

Хилядникът заповядал да го заведат в крепостта и се разпоредил да го разпитат, като едновременно с това го бичуват, за да разбере защо народът така се е озлобил срещу него? Но когато привързали Павел с ремъци към стълба, той казал на стотника, който стоял там:

“- Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?”.

Като чул това, стотникът отишъл и обадил на хилядника, казвайки му:

“- Гледай, какво правиш, защото този човек е римски гражданин.”

Тогава хилядникът се приближил до Павел и го попитал:

“- Кажи ми, ти римски гражданин ли си ?”

Той казал:

“- Да”.

Хилядникът смутено изрекъл:

“- Аз съм придобил това гражданство за много пари.”

И на часа го освободил от оковите.

На другия ден хилядникът заповядал да дойдат първосвещениците и целият им синедрион и изправил пред тях свети Павел.

Павел, като устремил поглед към синедриона, казал:

- “Мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден”.

При тези думи първосвещеникът Ананий заповядал на стоящите пред него да ударят Павел по устата...

Тогава Павел му рекъл:

“- Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият”.

Като забелязал, че в събранието една част са садукеи, а друга фарисеи, Павел извикал:

“- Мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят”!

Когато той казал това, настанала разпра между фарисеите и садукеите, и събранието се разделило: защото садукеите твърдели, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признавали и едното, и другото. Настанала голяма врява. Фарисеите говорили:

- Нищо лошо не намираме в този човек.

Садукеите пък твърдели противното и разпрата продължила.

Хилядникът, като се уплашил да не би множеството да разкъса Павел, заповядал на войниците да го грабнат от тях и да го отведат в крепостта.

В последвалата нощ Господ се явил на свети Павел и му казал:

“- Дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим”.

С настъпването на деня някои от ожесточените иудеи направили заговор и се заклели да не ядат и да не пият, докато не убият Павел, и тия, които произнесли тази клетва, били повече от четиридесет души. Като разбрал за това, хилядникът изпратил Павел с голям отряд въоръжени войници в Кесария при управителя Феликс.

Тогава първосвещеникът Ананий със стареите - членове на синедриона - се отправили за Кесария и наклеветили, и хулили Павел пред управителя, и упорито настоявали за неговата смърт, но не успели в нищо, понеже в него не била открита никаква вина, достойна за смърт. Въпреки това управителят, като искал да угоди на иудеите, оставил Павел в окови.

Изминали две години. На мястото на управителя Феликс бил поставен Порций Фест. Стареите го помолили да изпрати Павел в Иерусалим. Това те направили със зъл умисъл: те се надявали да убият апостола по пътя. И когато Фест попитал Павел дали иска да отиде в Иерусалим на съд, Павел отговорил:

“- Аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам”.

Тогава Фест, като поговорил със съвета, отговорил на Павел:

“- Кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш”.

След няколко дни в Кесария дошъл цар Агрипа, за да поздрави Фест и като разбрал за Павел, пожелал да го види. И когато Павел, застанал пред цар Агрипа и управителя Фест, подробно им разказал за Христа Господа и за това, как той повярвал в Него, цар Агрипа му казал:

“- Още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.”

А Павел отговорил:

“- Молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови”.

След тези думи царят, управителят и другите с тях станали; оттеглили се настрана, съвещавали се помежду си и решили:

“- Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.”

И Агрипа казал на Фест:

“- Можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря.”

По такъв начин решили да изпратят Павел в Рим при кесаря и го предали, заедно с още няколко затворници на стотника на царския полк, на име Юлий; а той, като приел затворниците и Павел, качил ги на кораб и всички тръгнали на път.

Плаването им не било никак безопасно поради насрещните ветрове; когато минавали покрай остров Крит и навлезли в едно място, наречено “добри пристанища”, свети Павел, прозрял бъдещето, ги посъветвал да презимуват там с кораба; но стотникът се доверявал повече на кормчията и на началника на кораба, отколкото на Павловите думи. Когато навлезли в средата на морето, срещу тях се надигнал бурен вятър, настъпило силно вълнение и паднала такава мъгла, че 14 дни те не видели нито слънце денем, нито звезди нощем; не знаели дори къде се намират, защото вълните ги носели и през тези дни от отчаяние не яли нищо и вече очаквали смъртта. На кораба се намирали 276 човека. Павел, като се изправил между тях, ги утешил като им казал:

“- Мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено”.

И Павел приканвал всички да хапнат, като казвал:

“- Това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата”.

Като казал това и взел хляб, той благодарил на Бога пред всички и като го преломил, започнал да яде. Тогава всички се ободрили и също приели храна.

Когато настъпил денят, видели земя, но не можели да разберат коя е тази страна, и насочили кораба към брега. Приближавайки се към него, корабът попаднал на суша и заседнал в плитчина; носът на кораба се забил и останал неподвижен, а кърмата се разбила от силните вълни. Войниците се наговорили помежду си да избият затворниците, за да не би някой от тях да изплава и да побегне, но стотникът, като искал да спаси Павел, ги възпрял от това намерение и заповядал на умеещите да плуват първи да скочат и да излязат на брега; и другите, като ги гледали, също влезли в морето, едни върху дъски, други - на каквото намерили от остатъците от кораба, и всички излезли на сушата здрави и се спасили.

Тогава разбрали, че този остров се наричал Мелит. Неговите жители им засвидетелствали голямо човеколюбие, понеже, поради дъжда и студа, наклали огън, за да се сгреят мокрите корабокрушенци.

Междувременно Павел събрал много храсти и ги хвърлил в огъня; в същото време една ехидна, излязла от горещината, увиснала на ръката му. Когато туземците видели висящата на ръката му змия, си казали един на друг:

- Наистина, този човек е убиец: макар да се е спасил от морето, Божият съд не го оставя да живее.

Но Павел отърсил змията в огъня, без да понесе никаква вреда. Те очаквали, че той ще получи възпаление, или внезапно ще падне мъртъв, но като чакали дълго и видели, че с него не се случило никаква беда, променили мнението си и си казали - той е Бог.

Началникът на този остров, на име Поплий, приел в своя дом спасилите се от морето и три дни гостоприемно ги гощавал. В същото време неговият баща лежал, болен от огница и коремна болка. Павел влязъл при него, помолил се на Господа и като възложил ръцете си над болния, го изцерил. След това събитие и други болни от острова идвали при светия апостол и също били изцелявани.

След три месеца всички спасени заедно с апостол Павел отплавали оттук, вече на друг кораб, и пристигнали в Сиракуза, оттам в Ригия, после в Потиоли и накрая пристигнали в Рим. И когато братята, които се намирали в Рим, разбрали за пристигането на Павел, излезли да го посрещнат даже до Апиевия площад . Като ги видял, Павел се утешил духом и благодарил на Бога.

В Рим стотникът, който съпровождал затворниците от Иерусалим, ги предал на военачалника, а на Павел позволил да живее отделно с един войник, който да го пази.

И Павел живял в Рим цели две години и приемал всички, които идвали при него, като им проповядвал царството Божие и учил за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение и безпрепятствено.

Сведенията за живота и трудовете на свети апостол Павел дотук почерпихме от книгата “Деяния на светите апостоли”, написана от свети Лука; за останалите му трудове и неговите страдания сам той разказва във второто си послание до коринтяни по следния начин (в сравнение с другите той бил): много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ме удариха пет пъти по четирийсет удара без един; три пъти са ме били с тояги, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско; много пъти съм пътувал.

Като измерил ширината и дължината на земята със своето ходене, а морето с плаване, апостол Павел опознал и небесната висота, като бил възведен до трето небе. Понеже Господ, утешавайки Своя апостол в многоболезнените му трудове, предприемани заради Неговото свято име, му показал небесното блаженство, което око не е виждало, и той чул там неизказани думи, които човек не може да предаде.

Евсевий Памфил, епископ на Кесария Палестинска и историк на църковните събития, разказва как светият апостол е извършил останалите подвизи на своето житие и своята дейност.

След две години затворничество в Рим, свети Павел бил пуснат на свобода, понеже бил невинен, и проповядвал Божието слово ту в Рим, ту в други страни на запад.

А свети Симеон Метафраст пише, че след римските окови апостолът се трудил още няколко години в благовестието Христово: той посетил Испания, Галия и цяла Италия като просвещавал езичниците със светлината на вярата и ги обръщал от идолската прелест към Христа. Когато той бил в Испания, една благородна и богата жена, като чула за апостолската проповед за Христа, пожелала да види самия апостол Павел и уговорила своя мъж Проп да помоли светия апостол да посети техния дом, за да могат сърдечно да го нагостят. И когато свети Павел влязъл в техния дом, тя погледнала лицето му и видяла на неговото чело, написани със злато думите: “Павел, Христов апостол.” Като видяла това (което никой друг не могъл да види), тя паднала в нозете на апостола с радост и страх, като изповядала Христа за истински Бог и поискала свето кръщение. И тя приела кръщение първа (нейното име е Ксантипа), после нейният мъж Проп, и целият им дом, кръстил се и градоначалникът Филотей, и много други.

Като прекосил всички тези земи на запад, озарявайки ги със светлината на светата вяра, и като прозрял своята скорошна страдалческа кончина, светият апостол отново се върнал в Рим, откъдето писал на своя ученик свети Тимотей, казвайки:

“- Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ”.

Сведенията за времето на страданията на свети апостол Павел у църковните историографи не са еднакви. Никифор Калист в книга втора на своята история, в глава 36, пише, че свети Павел пострадал в една и съща година и в един и същи ден със свети апостол Петър, заради влъхвата Симон, за победата на когото той помогнал на Петър. Други разказват, че Павел пострадал също в 29-ия ден на месец юни, в който година преди това бил разпънат апостол Петър. За причина на смъртта на апостола изтъкват това, че той чрез проповядването на Христа увещавал девици и жени към целомъдрен чист живот. Но при тези сведения няма голямо разногласие: понеже в житието на свети Петър (според Симеон Метафраст) се казва, че апостол Петър пострадал не веднага след гибелта на Симон влъхв, а след като изминали няколко години, заради двете любими на Нерон наложници, които Петър обърнал към Христа и научил да живеят целомъдрено. А тъй като и свети Павел живял в Рим и околните области по същото време, когато и Петър, то възможно е и едното, и другото, тоест, че свети Павел помагал на апостол Петър срещу Симон влъхв по време на своето първо пребиваване в Рим, и като дошъл в Рим за втори път, отново единодушно служил с него за спасение на хората, наставлявайки мъже и жени на целомъдрен и чист живот. По този начин светите апостоли предизвикали яростта на нечестивия и развратен по живот цар Нерон, който като осъдил двамата на смърт, наказал Петър като чужденец да бъде разпнат на кръст, а Павел като римски гражданин (който не трябвало да бъде предаден на позорна смърт) - на посичане, ако не в една и съща година, то в един и същи ден. Когато била отсечена честната Павлова глава, от раната изтекла кръв с мляко. И верните, като взели неговото свето тяло, го положили при тялото на свети Петър.

Така умрял избраният Христов съсъд, учителят на народите, всемирният проповедник, съзерцателят на небесните висоти и райските блага, предмет на удивление за ангели и човеци, великият подвижник и страдалец, претърпял върху тялото си раните на своя Господ, светият върховен апостол Павел, и който за втори път, вече без тяло, бил възнесен до трето небе и застанал пред Троичната светлина, заедно със своя другар и сътрудник, светия върховен апостол Петър, преминавайки от войнстващата в тържествуващата църква, при радостното благодарение, глас и възклицание на празнуващите, сега те славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото и от нас грешните се въздава чест, слава, поклонение и благодарение, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

Тропарь апостолов

глас 4

Апостолов первопрестольницы/ и вселенныя учителие,/ Владыку всех молите/ мир вселенней даровати// и душам нашим велию милость.

(Първопрестолни апостоли и учители на вселената, молете Владиката на всички да дари мир на вселената и велика милост на душите ни.)

 

Кондак апостолов

глас 2

Твердыя и боговещанныя проповедатели,/ верх апостолов Твоих, Господи,/ приял еси в наслаждение благих Твоих и покой:/ болезни бо онех и смерть приял еси паче всякаго всеплодия,// Едине, сведый сердечная.

(Твърдите и боговдъхновени проповедници, върховни сред Твоите апостоли, Господи, си приел в наслаждение на Твоите блага и в покой; техните страдания и смърт си счел за повече от всяко всеплодие, Ти, Който едничък познаваш сърцата.)

 

Величание первоверховным апостолам Петру и Павлу

Велича́ем вас,/ апо́столи Христо́вы Пе́тре и Па́вле,/ весь мир уче́ньми свои́ми просвети́вшия// и вся концы́ ко Христу́ приве́дшия.

 

Молитва первоверховным апостолам Петру и Павлу

О, пресла́внии апо́столи Пе́тре и Па́вле, ду́ши за Христа́ преда́вшии и кро́вию ва́шею па́жить Его́ удобри́вшии! Услы́шите чад ва́ших моли́твы и воздыха́ния, се́рдцем сокруше́нным ны́не приноси́мыя. Се бо беззако́ньми омрачи́хомся и того́ ра́ди беда́ми, я́коже ту́чами, обложи́хомся, елеа́ же до́браго жития́ обнища́хом зело́ и не возмо́жем проти́витися волко́м хи́щным, и́же расхища́ти насле́дие Бо́жие де́рзостно тща́тся. О си́льнии! Понеси́те не́мощи на́ша, не отлуча́йтеся ду́хом от нас, да не разлучи́мся в коне́ц от любве́ Бо́жия, но кре́пким заступле́нием ва́шим нас защити́те, да поми́лует Госпо́дь всех нас, моли́тв ва́ших ра́ди, да истреби́т же рукописа́ние безме́рных грехо́в на́ших и да сподо́бит со все́ми святы́ми блаже́ннаго Ца́рствия и бра́ка А́гнца Своего́, Ему́же честь и сла́ва, и благодаре́ние и поклоне́ние, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Икона Богородицы Касперовская

Чудотворния образ на Касперовската икона на Божията Майка от град Одеса

Кас­пе­ров­ская чу­до­твор­ная ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри яв­ля­ет­ся ве­ли­кой свя­ты­ней го­ро­дов Хер­со­на и Одес­сы, где она пре­бы­ва­ет око­ло ше­сти ме­ся­цев в го­ду. Дни при­не­се­ния ее в Одес­су (1 ок­тяб­ря), и от­ше­ствия ее – в чет­вер­тый день Пас­хи – ста­ли ве­ли­ки­ми цер­ков­ны­ми тор­же­ства­ми.

Вид этой неболь­шой ико­ны, на­пи­сан­ной мас­ля­ны­ми крас­ка­ми на хол­сте, на­кле­ен­ном на дос­ку, про­из­во­дит силь­ное впе­чат­ле­ние. Вла­ды­чи­ца и Бо­гом­ла­де­нец изо­бра­же­ны толь­ко по верх­нюю часть гру­ди. Бо­го­ма­терь со скорб­ны­ми оча­ми на ли­це при­жи­ма­ет к ла­ни­те Сво­ей Мла­ден­ца Хри­ста, при­дер­жи­вая го­ло­ву Его обе­и­ми ру­ка­ми. При­льнув к Пре­чи­стой, Мла­де­нец ле­вой ру­кой схва­тил­ся за плат, по­кры­ва­ю­щий гла­ву Прис­но­де­вы, в пра­вой Он дер­жит сви­ток.

Со­глас­но пре­да­нию, ико­на эта бы­ла в кон­це XVI ве­ка при­ве­зе­на в Рос­сию из Тран­силь­ва­нии сер­бом, ко­то­рый по­се­лил­ся в Оль­ви­о­поль­ском уез­де Хер­сон­ской гу­бер­нии. Пе­ре­хо­дя от ро­ди­те­лей к де­тям, в 1809 го­ду свя­той об­раз стал соб­ствен­но­стью по­ме­щи­цы Кас­пе­ро­вой, про­жи­вав­шей в Оль­ви­о­поль­ском уез­де, в име­нии Но­во-Ива­нов­ке. Ико­на бы­ла вет­хая, и жи­во­пись до то­го по­тем­не­ла, что труд­но бы­ло разо­брать чер­ты Бо­жи­ей Ма­те­ри и Спа­си­те­ля.

В фев­ра­ле 1840 го­да, пе­ре­жи­вая ве­ли­кие го­ре­сти, Кас­пе­ро­ва как-то но­чью дол­го мо­ли­лась пе­ред ико­ной. Во вре­мя мо­лит­вы она за­ме­ти­ла, что ли­ки Бо­го­ма­те­ри и Мла­ден­ца про­свет­ле­ли, и ико­на чу­дес­ным об­ра­зом об­но­ви­лась.

От свя­то­го об­ра­за Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, на­хо­див­шей­ся в до­ме по­ме­щи­цы, впо­след­ствии про­изо­шло мно­же­ство чу­дес и ис­це­ле­ний, по ис­сле­до­ва­нии ко­то­рых ико­на бы­ла при­зна­на Свя­тей­шим Си­но­дом чу­до­твор­ной. К ней ста­ло по­сто­ян­но сте­кать­ся мно­го па­лом­ни­ков, и в 1844 го­ду Кас­пе­ро­ва, счи­тая невоз­мож­ным удер­жи­вать чу­до­твор­ный об­раз в сво­ем до­ме, от­нес­ла ико­ну в мест­ный Ни­коль­ский храм.

В 1852 го­ду жи­те­ли Хер­со­на ис­хо­да­тай­ство­ва­ли раз­ре­ше­ние еже­год­но в празд­ник Воз­не­се­ния Гос­под­ня крест­ным хо­дом при­но­сить к ним чу­до­твор­ную ико­ну. А с 1853 го­да и жи­те­ли г. Ни­ко­ла­е­ва по­лу­чи­ли воз­мож­ность с 1 июля по 1 ав­гу­ста по­кло­нять­ся Кас­пе­ров­ской иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри в сво­их хра­мах.

В Се­ва­сто­поль­скую вой­ну 1853–1855 гг. Одес­са, оса­жден­ная непри­я­тель­ским фло­том, пе­ре­жи­ва­ла тя­же­лые вре­ме­на. В ав­гу­сте 1854 го­да свя­той чу­до­твор­ный об­раз крест­ным хо­дом был тор­же­ствен­но пе­ре­не­сен в го­род­ской ка­фед­раль­ный со­бор, где пре­бы­вал до 20 мая 1856 го­да.

В 1855 го­ду, в празд­ник По­кро­ва Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, по­сле то­го, как одес­ский ар­хи­епи­скоп Ин­но­кен­тий при боль­шом сте­че­нии ве­ру­ю­щих от­слу­жил мо­ле­бен пе­ред Кас­пе­ров­ской ико­ной, враг от­сту­пил, го­род остал­ся невре­дим. По об­ще­му ве­ро­ва­нию Одес­са бы­ла спа­се­на бла­го­да­тью чу­до­твор­но­го об­ра­за. Бы­ло ре­ше­но «в по­уче­ние потом­ству сде­лать это со­бы­тие неза­бвен­ным, и день 1 ок­тяб­ря – празд­ни­ком свя­щен­ней­шим».

Глав­ным ме­сто­пре­бы­ва­ни­ем чу­до­твор­ной ико­ны про­дол­жа­ет счи­тать­ся се­ло Кас­пе­ров­ка, но об­раз на­хо­дит­ся там недол­го. Еже­год­но к 1 ок­тяб­ря он при­но­сит­ся из Кас­пе­ров­ки в Одес­су и оста­ет­ся там до сре­ды Пас­халь­ной неде­ли, по­ме­ща­ясь у юж­ной сте­ны пе­ред­ней ча­сти ка­фед­раль­но­го со­бо­ра. Осталь­ную часть Пас­халь­ной неде­ли и бли­жай­шие неде­ли ико­на на­хо­дит­ся в Кас­пе­ров­ке, в празд­ник Воз­не­се­ния пе­ре­но­сит­ся в Хер­сон, где пре­бы­ва­ет до 29 июня, а за­тем до 1 ав­гу­ста ей по­кло­ня­ют­ся жи­те­ли Ни­ко­ла­е­ва. По всем ме­стам пре­бы­ва­ния ико­ны по пят­ни­цам пе­ред нею чи­та­ет­ся ака­фист.

 

АКАФИСТ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЕ ПРЕД ИКОНОЙ «КАСПЕРОВСКАЯ»

Кондак 1

Избранной от всех родов и дивной Заступнице всего рода христианского Пресвятой Богородице Деве Марии, похвалы приносим мы недостойнии, чудному и святому Ея образу Касперовскому, принесенному в землю нашу из Сербии православной на укрепление веры Христовой и нашего спасения с любовию прибегающих к Ней и поющих:

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Икос 1

Ангелов превысшая явилася еси, Царице Пресвятая, явлением иконы Твоея Святыя исполнила еси радостию христиане православные, к Тебе с верою и любовию прибегающии. Ты бо, Дева Пречистая, явила еси граду Одессы и всего Черномория живущии, дивныя заступления, озаряюще струями чудес твоих вся верныя, в радости вопиющая Ти:

Радуйся, верная Заступница наша пред образом Твоим молящихся.

Радуйся, бесчисленные щедроты Твоя, от Господа нам испрашивающая.

Радуйся, яко глагол Божий в Тебе николиже изнеможет.

Радуйся, яко от Тебе никто же тощь или неуслышан отходит.

Радуйся, яко пред образом Твоим многие получаше благословения.

Радуйся, яко пред Ним же оными исполняшеся просимая желания.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 2

Видя Тя, Заступницу усердную рода христианского на иконе Твоей Касперовской изображенную и многи чудесы от Нея совершаемии, всяк день вернии в молитвах своих к Тебе прибегают, прося помощи и заступления. Ты же, Мати Милосердная буди всем скорбящим радостию и обидимых Заступницею, во хвалу Твою Богови поющим: Аллилуйя.

 

Икос 2

Разум человеческий не возможет вместити дивныя чудеса Твоя, Дева Пресвятая. Како не может град укрытися вверху горы стоя, ниже вжигают светильника и подставляют его под спудом, но на свещнице, и светит всем, иже в храмине суть, тако и образ Твой Касперовский святый. Яко светило Божественное сей бо образ изливает благодать прибегающих к Нему и поющим Ти, Богородице сице:

Радуйся, предстательнице Ты наша крепкая и непостижимая.

Радуйся, исполненное желание Ты наше всеблагое.

Радуйся, Ты веры благочестивыя недвижимое сохранение.

Радуйся, светильниче превысший на свещнице поставленный.

Радуйся, благочестивыя от бед и скорбей Ты чудно сохраняющая.

Радуйся, озлобленные души Ты от погибели отвращающая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 3

Сила Всевышнего призва многи люди православныя в весь Касперовку на обретение иконы Твоея пречудныя. Ты бо, Царице Небесная, благоволила еси прославити образ сей Святой, знамения и чудесы величая. Людии же честь и славу образу Твоему возсылаху, в пениих духовных Господу взываху: Аллилуйя.

 

Икос 3

Имея от юности крепкую веру православную некто серб благородный принесе из Трансильвании родовой образ сей Пресвятыя Богородицы в землю нашу. И яко святыня Велия, сия икона бысть благословением из рода в род в веси Касперовке. Пред Нею же молящиеся изливаше скорби своя и воздыхания молитвенныя, получаше просимая, с верою поя Богородице:

Радуйся, премилосердная наша Утешительница.

Радуйся, вернейшее наше спасение.

Радуйся, семейств христианских в благочестии сохранение.

Радуйся, в вере Христовой живущия укрепляющая.

Радуйся, благословение домов и супружеств благочестивых.

Радуйся, благочестивых христиан защита и похвало.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 4

Буря помыслов смущаше супруги Касперовы, како чудное обновление святыя иконы Твоея, Владычице, явися в нощи глубокия и без свидетелей Ея. Хотяше скрытая чудо сие, и по взаимному согласию сказати неправду, супруги не смогше. Воля бо Божественная суди иначе, да не сокрыто бысть превелие чудо сие, но явлено всем верным, в радости поющим Богу: Аллилуйя.

 

Икос 4

Слышаше о дивном чудесе обновления иконы Твоея, Владычице, многия верныя со всея земли Черномория стекахуся на поклонение сия Святыни великия, Хвалы и почитания Тебе, Пречистая Богомати, воздавая с верою и любовию поющия:

Радуйся, явлением святыя Иконы Твоея, многия люди православныя обрадовавшая.

Радуйся, возносимыя к Тебе молитвы от сердец верных приемлющая.

Радуйся, истинныя веры Православныя утверждение.

Радуйся, многие неверныя образом Сим, к вере приведение.

Радуйся, сокровище Божественное иконою Твоею нам преподавшая.

Радуйся, души наша на путь истинный наставляющая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 5

Богосветлая звезда явися Твоя Касперовская, Пресвятая Дево, егда принесена была еси в церковь Божию. Отселе Твой благодатный Покров сим образом распространися на вся веси и грады Черномория вси бо вернии приходящии к иконе Твоей, и с верою молящиися получаше исцеления и благодатныя помощи, воспевая Богу: Аллилуйя.

 

Икос 5

Видеша велия чудеса во храме святем от иконы святые бываемыя, Дева Пречистая, бесчисленные народы стекахуся на торжества и прославления Ея. Крестныя ходы совершашеся в честь новоявленныя иконы Твоея, обнося Ея и о спасении и заступлении взывая Тебе со умилением:

Радуйся, Заступнице, Царице Небесная, стране нашей отрадо и утешение.

Радуйся, Преблагословенная Дева, Покров Свой над нами простирающая.

Радуйся, яко от нас, недостойных благоизволила принимати моления.

Радуйся, яко и Сама возжелала приносити моление наша ко Престолу Бога Вышнего.

Радуйся, яко обретением иконы Твоея, явися чудом велия милости Божия стране нашей.

Радуйся, яко образом сим низложися гордыня и шатание языческое.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 6

Воссия пречудною славою икона святая Касперовская, егда Святейший Синод Церкви воистину призна и засвидетельствова, яко икона сия бысть великая святыня всея земли Черноморския. И отныне всесильное заступничество святые иконы Касперовския явися благостным Покровом Матери Божией распростертым над нашею землею. Слыша сия благостныя вещания верныя воспеваху Богу: Аллилуйя.

 

Икос 6

Проповедают грады и веси земли Черноморския Истину святыя иконы Твоея Касперовския, Богомати Пречиста, яко благоизволила еси прославити образ Твой святый многочисленными знамениями и чудесы. Многие бо грады и веси восхотеша видети образ Твой святый, просяще доставити для молитв и поклонения ему, и в Радостех встречая сию велию Святыню, воспеваша Тебе Преблагословенней тако:

Радуйся, радости Радости наша, печали наша в радость претворяющая.

Радуйся, Всеблагая заступница от всяких бед и искушений избавляющая.

Радуйся, Всемилостивая Владычице, милостию Твоею нас не оставляющая.

Радуйся, Взбранная Воеводо, врагов видимых и невидимых побеждающая.

Радуйся, Вратарнице благая, во врата Рая путь верным указующая.

Радуйся, Скоропослушнице Божественная, молитвы наша приемлющая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 7

Хотяще воззрети на святую икону Твою, Пресвятая Дево, и с верою усердно помолитеся, многотысячная стечения молящихся встретаху сию икону Касперовскую, коленопреклонения совершающе по пути шествия крестных ходов Великия Святыни, немолчно воспевая: Аллилуйя.

 

Икос 7

Дивныя знамения милосердия совершашеся силою Благодати Божественныя чудотворныя иконы Твоея, Дева Пречистыя: болящие исцеляхуся, расслабленые укрепляшеся, бесные от духов нечистых свобождашеся, слепые видяху Пречистый образ. Вси убо едиными усты и сердцем взываху: Пресвятая Богородице, помогай нам, и спасай вся, имя Твое в радости величающе:

Радуйся, Предстательнице Ты наша к Богу непостыдная.

Радуйся, Ты с Сыном Твоим и Богом нашим вечно Царствующая.

Радуйся, Спасение Ты человеческое во благо устрояющая.

Радуйся, Болящих и страждущих Ты первая Целительнице.

Радуйся, яко Тобою грешнии от погибели спасаются.

Радуйся, яко Тобою от страстей нечестия мы избавляемся.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 8

Всем живущим града Одессы бысть велия радость, егда честная икона Касперовская пренесена была еси православными для молитвенного заступления от вражиих нападений, и яко видимый знак небесного покровительства града сего. Сей бо образ Твой Святый, Дева Пречистая, явися верным непреоборимым оплотом противу иноземных сил вражиих и надежнейшим залогом спасения нашего, прославляющих Бога Вышнего и поющих: Аллилуйя.

 

Икос 8

Вся немощная мира избра Бог, да посрамит крепкая худородная мира и уничтоженная, избра и не сущая, да сущая упразднит. Тако образом Твоим Святым, Пресвятая Богородице, благословение и защищение снизошло на людей кротких и смиренных, молчаливых, трепещущих пред словом Божиим. Вся прибегающая к Тебе спасти, даруя чадам – послушание, обидимым - терпение, скорбящим - благодушие, и вси чтущии Тя, пред образом молящиися, приемлют исцеления воспевая Ти:

Радуйся, граду Одессы в молитвах пред образом святым ободрение и утешение явившая.

Радуйся, яко град сей и от вражеских пленений избавляющая.

Радуйся, вся живущия в нем к народному покаянию и молитве призвавшая.

Радуйся, свою милость и пощаду граду иконою Касперовскою явившая.

Радуйся, вражеский флот от разорения града Одессы отгнавшая.

Радуйся, вся живущая града Одессы верою во спасение укрепившая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 9

Всякое естество небесных и земных похвальное пение приносит Ти, Царице Небесная, яко Твой образ Святый явися покровом небесного заступления и защиты града Одессы в трудныя годины бедствий и нападений вражиих, сохраняя живущия в нем и вопиющих Богу: Аллилуйя.

 

Икос 9

Ветии человечестии не возмогут исчести щедроты Твоя, Дево Пречистая, ниже изъяснити божественную силу исходящую от святыя иконы Касперовския. Вси бо прибегающии к Ней и с верою молящиеся Тебе, Богордице, получаше желаемая и радости воспевающи Ти:

Радуйся, Хранительнице Ты наше и Утверждение.

Радуйся, лучами чудес Твоих всех верных просвещающая.

Радуйся, тихое и доброе ты наше пристанище.

Радуйся, Ты радосте градов и всея земли Черномория.

Радуйся, Ты Церкви Православныя Похвало и Слава.

Радуйся, Ты злые начинания разрушающая и козни вражии расторгающая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 10

Спасти хотяше нас грешных, благоволила еси Богородице, явите икону Твою Касперовскую на Покров и спасение не токмо града Одессы, но всея земли Черноморския. Многи милости и щедроты Твоя, образом сим Ты даровала еси верным. Со благоговением и верою притекающии к Тебе вопиют: «Буди Заступницей нашей усердной у Престола Бога Вседержителя, и да сподобит нас Господь деснаго стояния и пети Ему со всеми святыми»: Аллилуйя

 

Икос 10

Стена еси необоримая, стража неусыпна от всяких напастей и бед всем к Тебе прибегающим. Твой бо образ святый явися неиссякаемым источником благодати, источающий исцеления всем, с верою к Нему молитвенно обращающимся. Темже и мы, к Тебе припадающи в скорбех и болезнех умильно глаголем Ти:

Радуйся, едина наша Мати милосердия, умилосердися над нами грешными.

Радуйся, яко Ты Покрове наш благодатный, покрый нас от всякого зла.

Радуйся, яко Тобою вся болезни наша душевныя и телесныя исцеляются.

Радуйся, яко Твоею помощью вся наша страсти и недуги истребляются.

Радуйся, яко веру, надежду и любовь к Богу укрепляти Ты нам помогаеши.

Радуйся, яко и во всяких обстояниих на стезю спасения Ты направляющая.

Радуйся, Невесто Неневестная.

 

Кондак 11

Пение наше недостойное со умилением Тебе приносящее приими. Дева Пречистая, и теплой молитве нашей внемлюще, услыши всех к Тебе прибегающих. Ты бо еси воистину наша Заступнице, грозные беды от нас отвращающая, страсти и распри вся утешающая, и под Твою милость вси мы прибегаем, поющия Богу: Аллилуйя.

 

Икос 11

Светоприемную свещу света невечернего зрим икону Твою Святую. Образ Ея Касперовский немерцаемо сияет во храме святем града Одессы, озаряя благодатию Божественною всех прибегающих под покроветельство единой Заступнице всего рода христианского. Сей бо образ Святый силою Божию вражия действия отгоняет, вся недуги наша исцеляет и благословение дарует вопиющих Богородице:

Радуйся, яко Ты еси Заступница обидимых и помоще страждущих.

Радуйся, яко Ты еси по милосердию Своему удерживала десницу Господа, простертую для наказания грешных.

Радуйся, яко Ты милосердием Своим отвращала бедствия от нашего Отечества и утешала распри и войны.

Радуйся, яко Тобою останавливались опустошительные проказы и утолялся голод.

Радуйся, яко помазанием елейным от лампады иконы Твоея возвратися рассудок многим, одержимым силою бесовскою.

Радуйся, яко многи получаша здравие на молебнах у святыя иконы Твоея.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 12

Благодать Божественная обильно явися через икону Святую Твою, Благоблаженная Дева. Твой бо образ Касперовский верным даровался во священие и спасение душ наших, во ограждение от нападков от враг видимых и невидимых, и в знамение величайшего заступления всея нашей отчизны. Темже с верою приносим Ему поклонение и молитвенно Богу поем: Аллилуйя.

 

Икос 12

Поюще и прославляя чудеса Твоя, Дева Пресвятая от святыя иконы Твоя совершаемыя, вси со страхом и трепетом Тебе припадаем, и молим Тя, Владычицу Миру. Буди всем нам щитом непобедимым и стеною необоримою, покровом нерушимым и Ходательницей к Сыну Твоему и Богу нашему Тебе непрестанными гласы поющими:

Радуйся, Ты врагов наших видимых и невидимых всегда побеждающая.

Радуйся, Ты благие желания всем верным исполняющая.

Радуйся, Ты явлением иконы святыя Твоея вся верныя люди просвещающая.

Радуйся, яко взирая на икону святую Твою, Тебе истинней Богородице поклоняемся.

Радуйся, яко Ты еси всех славящих имя Твое прославляющая.

Радуйся, яко и во всякой нужде нашей, ты полезная и благая всем помогающая.

Радуйся, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление.

 

Кондак 13

О, Пречистая и Милосердная Владычице наша, Дево Богородице! Пред святою Твоею иконою услыши нас, предстоящих Ти с верою и любовию молящихся. Вонми гласу молебному нашему, и избави нас от всяких бед и напастей, скорбей и болезней и грядущего изми мучения всех имя Твое призывающих и Сыну Твоему вопиющих: Аллилуйя, Аллилуйя, Аллилуйя.

 

(Этот кондак читается трижды, затем читается икос 1 и кондак 1)

 

Молитва ко Пресвятой Богородице

О Пресвятая Дево, Богомати Пречистая, града Одессы и всея земли Черноморския покрове и заступление! Тебе припадаем и покланяемся пред Святою и Пречестною иконою Твоею Касперовскою, Еюже дивные и преславные чудеса совершашася. Ты едина еси радости наше Ходатаице и яко Мати Божия можеши всем нам помощи. Тебе убо единей дадеся Матернее дерзновение умилостивити Сына Твоего, Христа Бога нашего, о спасении нас грешных. Темже смиренно молим Тя, Всемилостивую Владычицу нашу, не презри и не возгнушайся воздыханий наших, но помози нам немощным скверным и неисправленным, скорбящим и озлобленным, больным и заблудшим, в сокрушении сердец наших прибегающих. Избави нас, Преблагословенная Госпоже, Мати Господа Вышнего, от всяких бед и скорбей, от всяких недугов и болезней, от внезапныя смерти, от напастей демонских и наветов злых человек, яко Тобою и демоны попираются и вси враги наши посрамляются. Умоли, Госпоже Пречистая, Господа и о еже сохранитеся Отечеству нашему и Православной Церкви нашей в мире и тишине. Вышним Своим Благословением, да укрепит Господь Архиереи наша Православныя, и пастыри, христолюбивое воинство со всеми православными христианами. Всех же нас огради от всякого зла благостию Твоею, и утеши милостивым Твоим посещением и вся благодеющия нам. Еще же, о, Владычице, молим Тя, еретическое востание низложи, рассеянные собери, заблудшия во едино Христово стадо возврати, старость поддержи, юныя вразуми, вдовицы сирыя защити, болящия исцели и скорбящие утеши. Прежде отшедшие отцы и чада и братию нашу во светлостех райских и селениях праведных упокой, с ними же и нас всех в покаянии и исповедании приими, да и мы со всеми Святыми прославим Пречестное и Пресвятое имя Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно, и во веки веков. Аминь.

 

Канон святому апостолу Петру

глас 4

Творение преподобного Иоанна Дамаскина

Песнь 1

Ирмос: Несть Тебе подобен, препрославленный Господи, рукою бо крепкою избавил еси люди, яже стяжал еси, Человеколюбче.

Верховнейшаго апостолов днесь, яко первозваннаго Христова, богодохновенными песньми достойно воспоим.

Тя Предвечный проуведев, предустави, всеблаженне Петре, яко предстателя Своея Церкве и первопрестольника.

Ни плоть, ниже кровь тебе, но Отец вдохну Христа богословити, Сына истиннаго Бога Вышняго, апостоле.

Богородичен: Гору святую, превышнее носило, Матерь Божию и Деву истинную по рождестве воспоем.

Песнь 3

Ирмос: Не мудростию, и силою, и богатством хвалимся, но Тобою, Отчею Ипостасною мудростию, Христе: несть бо свят, паче Тебе, Человеколюбче.

Тя, блаженна, сладкая уста Христа Бога и сокровище твердо Царствия показаша. Темже воспеваем тя, Петре апостоле.

На камени твоего Богословия водрузи Владыка Иисус Церковь непреклонну, в нейже тя, апостоле Петре, славим.

Яко пребольши Ангел Петр в телеси: во светлом бо пришествии сего Христос Бог судию же и соседателя быти рече.

Богородичен: Неискусобрачная, Бога плотию рождшая, страстными прилоги преклоненна мя утверди: несть бо, Чистая, разве Тебе, помощницы.

Песнь 4

Ирмос: Сей Бог наш, от Девы воплощся и естество обожив, Егоже воспевающе, вопием: слава силе Твоей, Господи.

Человеком ловца тя, якоже обеща Христос, содела Божественна Своея Церкве, первому вручив кормила.

Тобою умоляемь Жизнодавец Иисус, вязати же и решити давый тебе власть, Петре, да будет ми милостив.

Христово Царствие отверсти прилежно молися, Петре, Божественную твою память верою несумненною чтущим.

Богородичен: Госпоже Всепетая, Богородительнице, моя помышления Твоими молитвами очистивши, покажи мя благоплодна, Мати всех Бога.

Песнь 5

Ирмос: Стяжавый ны, избранныя люди Кровию Твоею, Господи, Твой мир даждь нам,во единомыслии сохраняя стадо Твое.

Иже от любве приим дерзновение к Богу, достойно чудим бываше ловец и невежда, чудодействуя преславно благодатию.

Не злато Тебе ради, ни сребро, Христе, Божественный Твой апостол, но добродетель стяжав, чудес обогатися силою.

Исправляхуся стопы и глезне хромых, действенным твоим глаголом: Божественным бо Духом совершахуся преславныя вещи.

Богородичен: Воплотися Бог по ипостаси, Чистая, из Тебе плотию соединяемь, пребыв неизменен, по Божественному существу безплотен.

Песнь 6

Ирмос: В ките, Христе, тридневновав, Иона прописа Тя, Безсмертнаго, яко мертва волею в сердце земнем тридневновавша.

Якоже древле, Христе, десницею Твоею по воде пеша ходяща Петра спасл еси, и мене, потопляема бурею лютых напастей, спаси, яко Милосерд.

Оставил еси, о Петре, не сущая, и сущая достигл еси, якоже некий купец, и яве уловил еси бисер, Христа, многоценный.

Искушати безумно покусившияся Духа Пресвятаго, Петре, умертвил еси: Егоже богословил еси ты первее, яве исповедав Бога, всеблаженне.

Богородичен: Всякаго вышша существа Слово Божие родила еси, воплощенно нам, темже Богородицу Тя устнами же и душею проповедаем.

Кондак, глас 2

Твердыя и Боговещанныя проповедатели, верх апостолов Твоих, Господи, приял еси в наслаждение благих Твоих и покой: болезни бо онех и смерть приял еси паче всякаго всеплодия, Едине, сведый сердечная.

Икос

Уясни мой язык, Спасе мой, разширив моя уста и исполнив я, умили сердце мое, да, яже глаголю, последую и, яже убо учу, сотворю первее: всяк бо творя и уча, рече, сей велик есть. Аще бо глаголю, и не творю, яко медь звенящая вменюся; темже рещи ми подобная и творити полезная даруй, Едине, сведый сердечная.

Песнь 7

Ирмос: В начале Безначальное Слово, со Отцем и Духом, Сын Единородный, благословен еси, и превозносимый Боже отец наших.

Милостивному, Божественным промыслом Христовым наказуемь, подобитися попущен был еси, прежде страсти, Петре, отвержения подпасти волнению.

Тебе Христос, первозванному и зело возлюбленному, яко председателю благославну апостолов, первому является, воскрес от гроба.

Твое трикратное, еже прежде страсти, исцеляя отвержение, Владыка трикратным боговещанным, Петре, вопрошением утверждает любовь.

Еже ко Христу, Петре, любления, предлагал еси свидетеля и Всевидящаго яко Бога Слова, темже и любимое вручает тебе стадо.

Богородичен: Яже во утробе Превечное, от Отца возсиявшее Бога Слово плотию заченшую, вси ублажаем, яко Матерь всех Бога.

Песнь 8

Ирмос: Всяческая носяй неприступною Твоею силою, Христе, преподобныя Твоя отроки в пламени оросил еси, зовущия: благословите, вся дела Господня, Господа.

Воздежут твои руце и ко кресту тя препояшут,— Владыка предрек, Петре, повелевает последовати зовущу: благословите, вся дела Господня, Господа.

Благодати словом Енея, убо разслабленна люте, Тавифу же умершую, чудодействуя, воскресил еси, зовущия: благословите, вся дела Господня, Господа.

Иже Петру языки очищены поведав, Христе, духовною зарею и мне помышления очисти, зовущу: благословите, вся дела Господня, Господа.

Богородичен: Всесвятая Дево, Яже Бога Слова рождшая плотию, души моея мрак Твоими молитвами отгнавши, просвети, взывающа: благословите, вся дела Господня, Господа.

Песнь 9

Ирмос: Тя, преславную Невесту и Всесвятую Богородицу, Зиждителя рождшую невидимых же и всех видимых, песньми величаем.

Твоя преизящная благодать славится достойно, сени бо твоей страсти немощных, Петре, отгоняющей, темже тя величаем.

Мечтаньми Симона волхва богоборца взята к воздушней высоте, низложив неизглаголанною Божественною силою, Петр ублажается.

Согрешений разрешение молитвами твоими подаждь, просвещение же сердца и веселие духа поющим память твою, апостоле.

Твоя вся исполнена славы, освящения же и чудес: словеса, мощи, персть и верою, Петре, покланяемыя и любовию Божественныя вериги.

Богородичен: Твое имя Плод чрева содея ликовника песнь пети Тебе, Иже радость рождши, велегласно — радуйся—провещавающа.

Светилен

Апостолов вси верх воспоем, Петра и Павла Божественныя, вселенныя светильники, проповедники веры, богословныя трубы, учений сказатели, церковныя столпы и разорители лести.

Канон святому апостолу Павлу

глас 8

Творение преподобного Иоанна Дамаскина

Песнь 1

Ирмос: Посеченный несекомаго пресече, и виде солнце землю, юже не виде, лютаго врага вода потопи, и непроходимое пройде Израиль, песнь же воспевашеся: Господеви поим, славно бо прославися.

Якоже сущая нарицая не сущая Христос Божественным разумом, Павле всеблаженне, Той из матерня чрева тя избра понести пред языки Божественное Его Имя, еже паче всякаго имене: славно бо прославися.

Будущее возвещая тебе сияние благочестия, Павле, и лести очищение, Христос явлься на горе молниезрачен, очи убо помрачает плотския, душевныя же вразумляет Троическим разумом: славно бо прославися.

Обрезание убо совершая осмодневное и ревнитель отеческих, Павле, преданий, от семене еврейска, колена Вениаминова, по закону же фарисей явлься, вменил еси вся уметы и Христа приобрел еси: славно бо прославися.

Богородичен: Чистая Мати Бога Вседержителя, от царскаго колена, Владычице, израстши и едина Бога, всеми царствующаго, рождшая плотию паче естества, от бед мя спаси, Сыну Твоему поюща: славно бо прославися.

Песнь 3

Ирмос: Ты еси утверждение притекающих к Тебе, Господи, Ты еси свет омраченных, и поет Тя дух мой.

Ты камень основания верным душам положился еси многоценен, краеуголен Спаса и Господа.

Павле всеблаженне, на основании твоем, молися, добродетелей всехвальных наздатися светлости.

Всегда мертвость Иисусову на твоем теле совершенно, Павле, обносяй, сподобился еси истинныя жизни.

Богородичен: Тя вси стяжахом прибежище и стену нашу, христиане, Тя славословим немолчно, Безневестная.

Песнь 4

Ирмос: Всел еси на кони, апостолы Твоя, Господи, и приял еси рукама Твоима узды их, и спасение бысть еждение Твое верно поющим: слава силе Твоей, Господи.

Вседе, якоже лев, яровидно погубляя Христову Церковь, Савл иногда, ят же быв Божественным гласом Агнца Божия, Егоже гоняше, стадо яко пастырю вручает.

Хотяй просветити вселенную омрачается, Анания же к сему послася, душевное же просвещение даяй и телесное от Божественнаго явления, сосуд избран показав того.

Павлом достойно Дамаск напояется: от сего бо, якоже от рая иногда, вод Божественных сей произыде великий источник и упои всю Богоразумием независтно землю.

Богородичен: Низложи сильныя со престол Господь, Дева и Мати якоже рече, алчущия же Божественных благ исполни, верою зовущия: слава силе Твоей, Господи.

Песнь 5

Ирмос: Просвети нас повелении Твоими, Господи, и мышцею Твоею высокою Твой мир подаждь нам, Человеколюбче.

Ты истинную избрал еси, Павле, похвалу, Крест Царя Христа присно нося, якоже победу, апостоле.

Тебе еже жити, Христос, и еже умрети, приобретение изрядно: любовию бо сраспялся еси Распеншемуся нас ради, Павле преславне.

Радуешися воистину о Господе, Павле честный, изшед из телесе и отшед ко Христу, Жизнодавцу Богу.

Богородичен: Моли присно Сына Твоего и Бога нашего, Неискусобрачная Марие Чистая, послати нам, верным, милость.

Песнь 6

Ирмос: Молитву пролию ко Господу и Тому возвещу печали моя, яко зол душа моя исполнися и живот мой аду приближися, и молюся, яко Иона: от тли, Боже, возведи мя.

Вся пренебрег красная мира, уязвлен Владычнею любовию и общаго спасения желанием, свидетельствовати тому изволив, о Павле блаженне, и ныне о вселенней молися.

Яко изрядный Владыце подобник и в Того одеян, Павле, воистину всем был еси всяк, да вся приобрящеши и спасеши люди, и спасл еси яко воистину, Христу уловив концы.

Достойно тебе дарова Христос житие, апостоле Павле, на Небесех: пребывающаго бо зде не возжелал еси града, блаженне, верен служитель быв и строитель таин Его.

Богородичен: Призре на Тя Господь, мое обновляя существо, яко Силен, величия сотворь, Богородительнице, якоже рекла еси, Всенепорочная, и спасе мя Тобою из тли Бог мой, яко Милосерд.

Кондак, глас 2

Твердыя и Боговещанныя проповедатели, верх апостолов Твоих, Господи, приял еси в наслаждение благих Твоих и покой: болезни бо онех и смерть приял еси паче всякаго всеплодия, Едине, сведый сердечная.

Икос

Уясни мой язык, Спасе мой, разширив моя уста и исполнив я, умили сердце мое, да, яже глаголю, последую и, яже убо учу, сотворю первее: всяк бо творя и уча, рече, сей велик есть. Аще бо глаголю, и не творю, яко медь звенящая вменюся; темже рещи ми подобная и творити полезная даруй, Едине, сведый сердечная.

Песнь 7

Ирмос: На поле Деире иногда мучитель пещь постави на мучение богоносных, в нейже три отроки песнословяху Единаго Бога, троично воспеваху, глаголюще: отцев Боже, благословен еси.

Бысть, Христе, печать и венец апостолов Твоих, иже напоследок званный времен, тщанием же всех превозшед, с нимже людие церковнии поют Тебе: отец наших Боже, благословен еси.

Аще и гонив первее Церковь Твою Павел узник, но премину древнюю дерзость Твоею ревностию последи. Собра бо, Христе, языки, зовущия: отец наших Боже, благословен еси.

Ты из Иерусалима проповедав всем Евангелие, объят же окрест всю землю, Павле, даже до конец Иллирика, уча, взывал еси: отец наших Боже, благословен еси.

Во ужасе взят быв, третие достигл еси Небо, пребогате, и, услышав неизглаголанная словеса, вопиеши: слава превышнему Отцу и Сыну, сияние же сопрестольно испытающаго яве Духа Божия глубины.

Богородичен: Якоже на руно дождь, на Тя сниде, Дево, Христос Бог, и Плотоносец из Тебе пройде, соединяя прежде разстоящая, мир на земли и на Небеси даруя: отец наших Боже, благословен еси.

Песнь 8

Ирмос: На горе святей прославльшася и в купине огнем Приснодевы Моисеови тайну явльшаго, Господа пойте и превозносите во вся веки.

Срастворися любовию Твоею Павел, добрым же изменением изступи: не себе бо живяше славный, имяше же, Щедре, живуща Тя в себе во вся веки.

Ты обручил еси, якоже невесту, представити Жениху Христу Церковь: невестовождь бо сея показался еси, Павле Богоносе. Темже тя славит во вся веки.

Подвизался еси добрым подвигом и, скончав течение твое законно, сокровище веры соблюл еси. Темже венцев, Павле, сподобился еси правды.

Богородичен: Радуйся, престоле огнезрачный Господень; радуйся, Невесто Неневестная, Дево, радуйся, облаче, Солнца возсиявшая правды, Егоже превозносим во вся веки.

Песнь 9

Ирмос: Уставы прешла еси естества, Содетеля заченши и Господа, и дверь спасения мирови была еси. Тем Тя, Богородице, непрестанно величаем.

Твоим покланяемся веригам, яже за Христа, яко злодей, носил еси, язвы же, Павле, облобызаем, яже на славнем твоем и победоноснем носиши телеси.

Ныне разрешился еси, апостоле, ко Иже тобою непрестанно Желаемому, с Нимже яко служитель водворяяся, непрестанными мольбами твоя рабы к себе привлецы.

Ныне никакоже в гаданиих, ниже в зерцале Христос тебе зрим есть, лицем же паче зрится к лицу, совершенне тебе разум открывая Божества.

Богородичен: Ты, Пресвятая Богомати, похвала Христовых апостолов была еси, мучеников же слава и пророков основание. Темже, вернии, Тя вси достодолжно величаем.

Светилен

Апостолов вси верх воспоем, Петра и Павла Божественныя, вселенныя светильники, проповедники веры, богословныя трубы, учений сказатели, церковныя столпы и разорители лести.

 

Акафист первоверховным апостолам Петру и Павлу

Кондак 1

Избра́ннии пропове́дницы А́гнца Не­по­ро́ч­на­го, за ны закла́ннаго, Хри­ста́ Бо́­га, пресла́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле! Я́ко Богове́дением концы́ ми́­ра озари́вшии и оби́льне струя́ми бла­го­да́­ти напои́вшии, и ны́­не с лю­бо́­вию при́зрите на чту́щия усе́рд­но па́­мять ва́шу. Испо́лните нас ду́­ха пре­му́д­ро­сти, серд­ца́ на́­ша ве́­рою утверди́те, да непреста́нно бла­го­да́р­ствен­ная вам по­е́м, со уми­ле́­нием зо­ву́­ще:

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Икос 1

А́нгели благове́стницы яви́стеся на зем­ли́, Апо́столи Пе́тре и Па́вле блаже́ннии, зане́ от Самаго́ Вино́вника спа­се́­ния на́­ше­го на де́лание ва́ше призва́ни бы́вше, ши­ро­ту́ всея́ зем­ли́ обтеко́сте, иуде́ом и е́ллином Хри­ста́ распя́таго, Бо́­жию Си́­лу и Бо́­жию Прему́дрость, пропове́дающе. Те́м­же и мы, све́­том уче́­ний ва́ших оза­ря́е­ми, се́рд­цем и ус­ты́ взы­ва́­ем к вам си­це­ва́я:

Ра́дуйтеся, зве́зды светоза́рныя, от восто́ка возсия́вшия и всем лю́­дем путь ко Хри­сту́ показа́вшия; ра́дуйтеся, Це́рк­ве Хри­сто́­вы утвер­жде́­ние и столпи́ непоколеби́мии.

Ра́дуйтеся, власть вяза́ти и реши́ти гре­хи́ на́­ша от Хри­ста́ прии́мшии; ра́дуйтеся, во свя­ты́х писа́ниих ва́ших к ве́­ре и упова́нию на Бо́­га вся ны призыва́ющии.

Ра́дуйтеся, в жи­тии ва́шем о́бразы обраще́ния согреша́ющим яви́вшии; ра́дуйтеся, вы­со­ту́ люб­ве́ и́с­тин­ныя сло́­вом и де́­лом нам показа́вшии.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 2

Ви́­дя тя, апо́столе Пе́тре, на мо́ре Галиле́йстем вку́­пе со Андре́ом, бра́том тво­и́м, вмета́юща мре́жи, Гос­по́дь ре­че́ вам: «Гряди́та по Мне, и сотворю́ вы ловца́ че­ло­ве́­ком». И а́бие, оста́вльше мре́жи, по Нем идо́сте. Те́м­же, кра­со­то́ Це́рк­ви вселе́нския, со­тво­ри́ и нас пред­ста́­тель­ством тво­и́м ско́ры бы­ти на де́лание за́­по­ве­дей Бо́­жи­их, ко́сны же ко греху́, да, зло́бою младе́нствующе, дости́гнем вси в ме́ру во́зраста му́жа соверше́нна, пою́­ще Бо́­го­ви: Алли­лу́иа.

Икос 2

Ра́­зум Бо­же́ст­вен­ный осве­ти́ тя, Па́вле, из­бра́н­ный со­су́­де Бо́­жий, ег­да́, ревну́я о оте́ческих преда́ниих, ше́ствовал еси́ в Дама́ск гони́ти Це́р­ковь Христо́ву. Тог­да́ бо вне­за́­пу сия́ние Сла́­вы Госпо́дни облиста́ те­бе́ и глас бысть с Не­бе­се́: «Са́вле, Са́вле, что Мя го́ниши?» Ты же, а́ще зре́нием плотски́м омрачи́лся еси́, но ду́­хом уз­ре́л еси́ Си́­лу и Сла́­ву Хри­ста́ распя́та, тьму про­све­ща́­юща и лю­бо́­вию Це́р­ковь Свою́ созида́юща, и того́ ра́­ди плени́лся еси́ ду́­хом, по­кая́­ние и послуша́ние нося́ и глаго́ля: «Го́с­по­ди, что сотворю́?» Посе́м, восприи́м жре́бий апо́стольства от ру­ки́ Госпо́дни и креще́ние водо́ю и Ду́­хом от Ана́нии блаже́ннейшаго, яви́л­ся еси́ преди́вно со­су́д из­бра́н­ный бла­го­да́­ти и свиде́тель не­мо́лч­ный Спа­си́­те­ля на́­ше­го, от Него́же и мы, просвеща́емии, пе́­ти те­бе́ на­вы­ко́­хом си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, све́т­лос­те церко́вная, от Све́­та Не­из­ре­че́н­наго на пу­ти́ пречу́дно во открове́ние язы́ков возжже́нная; ра́­дуй­ся, зна́­ме­ния Си́­лы Бо́­жия в жи­тии тво­е́м чу́дно яви́­вый и тем ус­та́ непокори́вым наве́ки загради́вый.

Ра́­дуй­ся, со­су́­де из­бра́н­ный, ме́ньша от Апо́стол и пе́р­ва­го от гре́шник се­бе́ сокруше́нно нареки́й; ра́­дуй­ся, я́ко­же Хе­ру­ви́м тайнозри́тель, да́же до тре́тияго Не­бе­се́ ве́­рою и лю­бо́­вию вознесе́нный.

Ра́­дуй­ся, я́ко­же Се­ра­фи́м пла́менный, ре́вностию по Бо́­зе непреста́нно снеда́емый и истаева́емый; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, благове́стия трубы́ громогла́сныя, основа́ния ве́тхаго ми́­ра, я́ко­же Иерихо́н вторы́й сокруши́вшия.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 3

Си́­ла Вы́ш­ня­го, в не́мощех познава́емая, излия́ на тя, Па́вле, ада­ма́н­те ве́­ры, бла­го­да́ть на бла­го­да́ть, зане́ нело́жно испове́довал еси́: «Вся могу́ о укрепля́ющем мя Иису́­се». И вои́стину про­по­ве́­дал еси́ Ева́нгелие во яв­ле́­нии Ду́­ха и си́­лы, творя́ ве­ли́­кая и не­из­ре­че́н­ная, сла́вная же и ужа́сная, я́ко не ве́дущии Бо́­га Богове́дению науча́хуся, серд­ца́ ожесточе́нная еле́ом ми­ло­се́р­дия напая́хуся и вся о́в­цы расточе́нныя во огра́ду Па́стыря Еди́­на­го отвсю́ду стека́хуся, Ему́­же и пе́­ти со­гла́с­но научи́шася: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́я дерзнове́нную лю­бо́вь ко Го́с­по­ду, ше́ствовал еси́, Пе́тре, по во­да́м воздвиза́емым, я́ко по су́ху. Но а́ще и потопле́нием был еси́ устраша́ем и сомне́нием обурева́ем, не потопи́лся еси́ в пучи́не, по­не́­же просте́рл еси́ ру́­це и о́чи ко Спа́су, вопия́ Ему́ из глу­би­ны́ сер­де́ч­ныя: «Го́с­по­ди, спа­си́ мя». И в той час ру́­ку по́­мо­щи вос­при­я́л еси́ от Хри­ста́, Изба́вителя на́­ше­го. Та́­ко и мы в сей юдо́ли земне́й, беда́ми устраша́еми и волна́ми страс­те́й потопля́еми, взи­ра́ю­ще на те­че́­ние твое́, к ти́­хо­му при­ста́­ни­щу до́б­ре нас наставля́ющее, бла­го­да́р­ствен­но вос­пе­ва́­ем ти си́­це:

Ра́­дуй­ся, ка́­ме­ню ве́­ры многоце́нный, от Ка́мене Краеуго́льна из­бра́н­ный и утвержде́нный; ра́­дуй­ся, хра́­ме Ду́­ха Свя­та́­го, многоразли́чными дарова́ньми от Того́ преизря́дно укра­ше́н­ный.

Ра́­дуй­ся, ры́барю препро́стый, пре­му́д­ро­сти Бо́­жия ис­по́л­нен­ный, е́йже от че­ло­ве́к ни­кто́­же проти́витися мо́­жет; ра́­дуй­ся, самови́дче ве­ли́­чия Бо́­жия, па́­че ца­ре́й и сла́вных зем­ли́ от Го́с­по­да на вся ве́­ки про­сла́в­лен­ный.

Ра́­дуй­ся, ха́ртие одухотворе́нная, в ню́же о́гненными письмены́ сло́­во Бо́­жие вписа́ся; ра́­дуй­ся, с Па́влом апо́с­то­лом све­ти́­ло равноче́стное и незаходи́мое.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 4

Бу́­рю лю́­тых ис­ку­ше́­ний воздви́же дре́в­ле человекоуби́йца, искони́ иски́й Це́р­ковь Бо́­жию потреби́ти и ученики́ Спа́совы, я́ко­же пшени́цу, разсе́яти: но Гос­по́дь мо­ли́­ся о те­бе́, Пе́тре, да не оскуде́ет ве́­ра твоя́. И та́­ко, от Спа́­са просвеща́емь и от Не­го́ в не́­мо­щи укрепля́емь, вои́стину сокруши́л еси́ че́люсти вра́­жия и обра́щся утверди́л еси́ бра́тию твою́, поя́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́­ша­ще, Па́вле прему́дре, о ди́внем избра́нии тво­е́м, во е́же возвести́ти и́мя Го́с­по­да Иису́­са наро́дом и царе́м и сы­но́м Изра́илевым, и ви́­дя­ще тя в сло́­ве, в жи­тии, в любви́, в ду́­се, в ве́­ре, в чис­то­те́, я́ко­же све́­та язы́ком во спа­се́­ние их поста́влена, неве́рнии ве́­рою просвеща́хуся, ве́рнии же, ликовству́юще, Го́с­по­да про­сла­вля́­ху. Те́м­же и мы, сора́доватися за́поведь прие́мше, при­но́­сим ти гла́сом ра́дования та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, ве́р­ный слу­жи́­те­лю Хрис­то́в, вся сла́вная ми́­ра я́ко­же сор и прах вмени́вый и всем се­бе́ порабо́тивый Хри­ста́ ра́­ди и Ева́нгелия; ра́­дуй­ся, до́б­рый во́и­не Хрис­то́в, во вся ору́жия Бо́­жия облече́нный и вся язы́ки в послуша́ние Хрис­то́­во покори́вый.

Ра́­дуй­ся, же́ртво прия́тнейшая, Хри­сту́ сораспе́ншаяся, Хри­ста́ ра́­ди по вся дни умира́ти приобы́кшая; ра́­дуй­ся, се́я­те­лю сле­за́­ми мно́­ги­ми, у́зниче и ис­по­ве́д­ни­че пре­сла́в­ный, я́з­вы Го́с­по­да Иису́­са Хри­ста́ на те́ле тво­е́м ра́­дост­но носи́вый.

Ра́­дуй­ся, сла́­во и по­хва­ло́ Це́рк­ве Вселе́нския, позо́рище ми́рови бы́вый, глад, жа́жду, наготу́, бие́ние и поруга́ние за Хри­ста́ многоча́стне претерпе́вый; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, Апо́с­то­лов укра­ше́­ние, ми́­ру благове́стницы, Це́рк­ве утвер­жде́­ние.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 5

Бо­го­те́ч­ная звез­да́ яви́л­ся еси́, Па́вле, ег­да́ те­че́­ние твое́, пресве́тло наче́н от Дама́ска, да́же до Ри́ма просте́рл еси́ и, я́ко­же пре́ж­де звез­да́ от восто́к нау­чи́ волхвы́ кла́нятися Со́лн­цу Пра́в­ды, си́­це и ты, Бо­го­му́д­ре, путь ко Хри­сту́ показа́л еси́ всем, хотя́щим дости́гнути спа­се́­ния, взы­ва́я со дерз­но­ве­ни­ем мно́гим: «Подража́тели мне быва́йте, я́ко­же и аз Хри­сту́». Ему́­же и пе́­ти научи́л еси́ нас еди́неми ус­ты́: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́­дев на го­ре́ Фаво́рстей Сла́­ву Единоро́днаго от От­ца́, оде́яна Све́­том, я́ко ри́­зою, хотя́ща же за ны об­ле­щи­ся в ри́зу поруга́ния, глаго́лал еси́, Пе́тре, Иису́сови, прови́дя сла́­ву несказа́нную искупле́нных Кро́­вию А́гнца Непоро́чна Хри­ста́: «Го́с­по­ди, добро́ есть нам зде бы­ти». Се­го́ ра́­ди и мы, ро́­ди да́льнии, лише́ни чис­то­ты́ светоза́рныя, а́ще и недосто́йни су́ще, оба́­че тво­и́м а́нгельским гла́сом призва́ннии к насле́дию нетле́нну, чи́сту, неувяда́ему, соблюда́ему на Небесе́х, я́ко­же о́бщницы хотя́щей откры́тися Сла́­ве, вос­пе­ва́­ем ти си́­це:

Ра́­дуй­ся, блаже́нне, от Присносу́щныя И́с­ти­ны досто́йно «бла­же́н» нарече́нный; ра́­дуй­ся, би́­се­ре пре­до́б­рый, от Го́с­по­да при е́зере обрете́нный и све́­том от Све́­та осия́нный.

Ра́­дуй­ся, от Самаго́ Искупи́теля ро́­да челове́ча на про́поведь Ева́нгелия посла́нный; ра́­дуй­ся, вои́стину лове́ц че­ло­ве́­ков яви́­вый­ся, ты бо, я́ко­же и пре́ж­де, бла­го­да́­тию влече́ши ду́­ши омраче́нныя в чу́д­ный Свет Хри­ста́ Бо́­га.

Ра́­дуй­ся, ис­то́ч­ни­че животво́рный, от Ис­то́ч­ни­ка жи́з­ни ве́ч­ныя истеки́й и от бога́тства да­ро́в Ду́­ха Свя­та́­го жа́ждущия ду́­ши напоя́яй; ра́дуйтеся, Пе́тре и Па́вле, я́ко­же Серафи́ми шестокрила́тии, у Пре­сто́­ла Ца­ря́ Сла́­вы паря́щии и ко све́­ту Тайн Бо́­жи­их приница́ющии.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 6

Про­по­ве́д­ник немо́лчен и по сме́р­ти тво­е́й, Пе́тре Богоно́сне, яви́л­ся еси́, зане́ с не́­ба мы́сленнаго, я́ко­же гром та́инственный, о зва́­нии христиа́нстем многоразли́чне напомина́еши. Мы же, ве́дяще лю­бо́вь твою́ николи́же отпа́дающу и мо­ли́т­ву о нас непреста́нно у Пре­сто́­ла Бо́­жия де́ему, по­е́м се́рд­цем умиле́нным: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́л еси́, Па́вле великоимени́те, зна́­мень­ми и чу­де­сы́ вско́ре, отне́леже Дух Свя­ты́й во Антиохи́и по­ве­ле́ ти нача́ти пре­ве­ли́­кое служе́ние Апо́стола язы́ков: та́же, дости́г Ки́пра, Ели́мы волхва́ зре́­ние омрачи́л еси́ и Се́ргия проко́нсула све́­том и́с­ти­ны озари́л еси́. Спо­до́­би и нас, све́­та се­го́ прича́щшихся, просла́вити ди́в­ная де́ла твоя́ в пе́снех и пе́ниих духо́вных и вос­пе­ва́­ти те­бе́ та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, све́­те сер­де́ц кро́тких и разу́мных, я́же, я́ко дои́лица, гре́еши и пе́стунствуеши писа́ньми тво­и́ми Богодухнове́нными; ра́­дуй­ся, же́зле наказа́ния, сосу́ды лжи и льсти до кон­ца́ со­кру­ша́яй, серд­ца́ же сокруше́нная на недви́жимем ка́­мени ве́­ры воздвиза́яй.

Ра́­дуй­ся, Хрис­то́­во Ева́нгелие в се­бе́ воплоти́вый и се­го́ ра́­ди пре­вы́­ше ви́­ди­мых вознесе́нный и про­сла́в­лен­ный; ра́­дуй­ся, ус­та́ медото́чная, ра́­дость мно́гую Апо́с­то­лом и ве́р­ным возвести́вшая, я́ко отве́рзе то­бо́ю Гос­по́дь дверь спа­се́­ния всем язы́ком.

Ра́­дуй­ся, рев­ни́­те­лю по Бо́­зе, но́вый Илие́, не на чужде́м основа́нии созида́яй и ре́вностию твое́ю стра­́ны да́льния обте­ка́яй; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, весь мир между́ ва́ми раздели́вшии, во е́же о́вому у́бо бы­ти Апо́столу язы́ков, друго́му же пропове́дати на­ро́­ду избра́нному.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 7

Хо­тя́ и́с­ти­ну утвер­ди́­ти и мир Це́рк­ви огради́ти, прише́л еси́, Па́вле, по­бо́р­ни­че пра́в­ды, во свя­ты́й град, в не́м­же на собра́нии свя­ты́х Апо́стол и ве́р­ных сви­де́­тель­ство­вал еси́ вку́­пе с Петро́м и Варна́вою, я́ко Дух Свя­ты́й ды́шит, иде́­же хо́щет, да́руя бла­го­да́ть Свою́ незави́стно иуде́ом и е́ллином и ве́­рою вся спаса́я, а не ме́ртвенными де́лы ве́тхаго зако́на. И та́­ко вои́стину вси ве́рнии, свобо́ду и мир по­лу­чи́в­ше, сою́зом люб­ве́ связу́еми, бла­го­да́р­ствен­но вос­пе­ва́­ют Бо́­го­ви: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́­ва­го арха́нгела, провозве́стника та́й­ны, от ве́­ка сокрове́нныя, избра́ тя, Апо́столе Пе́тре, Гос­по́дь, ег­да́ вопроси́ ученики́ Своя́: «Вы же кого́ Мя глаго́лете бы­ти?» Ты же, от От­ца́ Не­бе́с­на­го просвеща́ем, возвести́л еси́ не­со­мне́н­ное ос­но­ва́­ние на́шея ве́­ры, глаго́ля ко Спа́су: «Ты еси́ Хрис­то́с, Сын Бо́­га Жи­ва́­го». Того́ ра́­ди и мы, чту́ще тя, я́ко на­де́ж­ду на́­ше­го спа­се́­ния неприкрове́нно испове́давша, взы­ва́­ем ти та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, Сина́ю но́вый, скрижа́ль спа­се́­ния лю́­дем я́сно показа́вый и свобо́ду во Хрис­те́ возвести́вый; ра́­дуй­ся, первоположе́нный от Архите́ктона Не­бе́с­на­го ка́­ме­ню ве́­ры и испове́дания, на не́м­же Це́р­ковь Хри­сто́­ва необори́мо основа́ся.

Ра́­дуй­ся, первопоста́вленный врата́рю вхо́да ра́йскаго, ему́­же пе́рвее обеща́ся Гос­по́дь да́­ти ключи́ Ца́рст­вия Не­бе́с­на­го; ра́­дуй­ся, су­дие́ пра́ведный, имы́й су­ди́­ти с про́чими Апо́с­то­лы обемана́десяте коле́нома Изра́илевома.

Ра́­дуй­ся, я́ко о́че́­са́ и ушеса́ твоя́ блаже́нная Хри­ста́ Спа́­са на́­ше­го, Его́­же лицезре́ти проро́цы пла́менне жела́ху, во пло́­ти су́­ща на зем­ли́ ви́деша и слы́шаша; ра́дуйтеся, Пе́тре и Па́вле, иму́щии но́ги благовествова́ния красне́йшия и серд­ца́ ос­вя­ще́н­ная, вы бо Ева́нгелию послужи́сте и ева́нгельски пожи́сте.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 8

Стра́н­ное чу́­до и неудо́бь разумева́емое яви́л­ся еси́, Пе́тре, му́дрствующим зем­на́я, я́ко незна́тна ми́­ра и уничиже́на избра́ тя Гос­по́дь, и посрами́л еси́ му́дрыя, одоле́л еси́ ца́рст­ва, приве́л еси́ со́нмы омра­че́н­ных ко Све́­ту И́с­ти­ны, и доны́не, я́ко­же столп о́гненный, озаря́еши вся земноро́дныя, указу́я несомне́нный путь во блаже́нное Оте́чество. Се­го́ ра́­ди, бо­га́т­ству бла­го­да́­ти в те­бе́ ди­вя́­ще­ся, по­е́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 8

Всем был еси́ вся, Па́вле, лю­бо́­вию всех объе́мля, сло́­вом спа­се́­ния да́льних и бли́жних достиза́я, ве́­рою вся превозмога́я: зане́ и в Фили́ппех, мир благовеству́я, а́ще и па́лицами бие́н был еси́ лю́­те и в темни́цу во око́вах ввер­жен, но воспе́л еси́ та́­мо вку́­пе с Си́­лою песнь чу́д­ную хвалы́ и благодаре́ния Бо́­гу, И́же и возгреме́ ра­бо́м Сво­и́м тру́сом ве́лиим, я́ко и основа́ния темни́чная поколеба́шася и две́ри отверзо́шася. Мы же, ви́­дя­ще тя, прему́дре, тьму узи́лища све́­том Богове́дения озаря́юща и свобо́ду о Хрис­те́ у́зником подаю́ща, вос­пе­ва́­ем ти си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, у́зниче Хрис­то́в, темни́цу во храм претвори́вый и у́зами тво­и́ми де́монов це́пи лю́­дем разреши́вый; ра́­дуй­ся, си́льне, не́­мо­щи немощны́х понесы́й, не се­бе́, но бли́жним угожда́ти иски́й.

Ра́­дуй­ся, пречу́дне, у́зами и скорбьми́ хвали́выйся, ра́доватися с ра́дующимися и пла́кати с пла́чущими научи́вый; ра́­дуй­ся, уме́­рый греху́, но при́с­но жи­вы́й Бо́­го­ви, те­бе́ бо жизнь Хрис­то́с и смерть приобре́тение.

Ра́­дуй­ся, о́б­ра­зе неусы́пнаго де́лания, за́дняя забыва́яй, в пре́дняя простира́яйся и всем помышле́нием к по́чести вы́ш­ня­го зва́ния теки́й; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, да́же до сме́р­ти му́ченически Го́с­по­ду послужи́вшии и се́ю, я́ко вен­це́м, по́двиг ваш венча́вшии.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 9

Вся ко Хри­сту́ при­во­дя́, возвести́л еси́, Па́вле, во Афи́нех мня́щимся му́дрым бы­ти Прему́дрость, свы́­ше сходя́щую, да, ве́дяще су́­ет­ная, отсе́ле уве́дят Бо́­га, неви́димаго им, и ося́жут Его́, о Нем бо живе́м и дви́жемся и ес­мы. Те́м­же и мы, бла­го­да́­тию неизрече́нною ра́­зум и́с­ти­ны восприе́мше и се́рд­цем нело́жно, я́ко благ Гос­по́дь, пости́гше, по­е́м Ему́ ве́­рою тве́р­дою, я́ко­же пе́рстом от Фомы́, осязу́ему: Алли­лу́иа.

Икос 9

Вити́йствовати не можа́ше язы́к челове́чь, ег­да́ Гос­по́дь Сил но́зе ра­бо́м Сво­и́м умыва́ше и ле́нтием отира́ше. Ты же, Пе́тре, стра́­хом побежда́емь, а́ще возгласи́л еси́: «Не умы́еши ногу́ мое́ю вове́ки», но а́бие весь в послуша́ние преложи́лся еси́, ег­да́ услы́шал еси́ глаго́л, рече́нный от Го́с­по­да: «А́ще не умы́ю те­бе́, не и́ма­ши ча́сти со Мно́ю». И та́­ко всем се́рд­цем возопи́л еси́: «Го́с­по­ди, не но́зе мои́ то́кмо, но и ру́­це, и гла­ву́». Мы же, ве́дяще тя в сих, я́ко­же зла́то во огни́ искуше́ния, очища́ема и познава́юще от сми­ре́­ния к послуша́нию восхожде́ние твое́, та́ин­ству Бо́­жия про­мыш­ле́­ния покланя́ющеся, вос­пе­ва́­ем ти се́рд­цем сми­ре́н­ным та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, Пе́тре, оче­са́ о́рля, и́ми­же зрел еси́ Со́лн­це Пра́в­ды — Хри­ста́ Бо́­га, Иу́де но́зе умы́вшаго и от не­го́ лобза́нием лука́вым преда́ннаго; ра́­дуй­ся, наве́ки уневе́стивыйся Хри­сту́, ты бо, А́гнцу Непоро́чну, я́ко­же а́г­нец, после́дуя, до закла́ния тво­его́ ве́рность соблю́л еси́.

Ра́­дуй­ся, у́глю неугаси́мый, от же́ртвенника Не­бе́с­на­го огне́м люб­ве́ Бо­же́ст­вен­ныя непреста́нно объя́тый; ра́­дуй­ся, све­ти́ль­ни­че горя́й и светя́й, ро́ды ро­до́в све́­том пра́в­ды озаря́яй.

Ра́­дуй­ся, гро́зде многооби́льный виногра́да Хри­сто́­ва, на ра́­дость ми́­ра многопеча́льнаго возраще́нный; ра́дуйтеся, Пе́тре и Па́вле, Хри­ста́ Бо́­га в се­бе́ ве́р­но вообрази́вшии.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 10

Спа­се́­ния во Хрис­те́ неизсле́димую пучи́ну и по­кая́­ния мно́гую си́­лу яви́л еси́ в се­бе́, Пе́тре, ег­да́ трикра́ты по предрече́нному отве́рглся еси́ Го́с­по­да: «Не вем Че­ло­ве́­ка Се­го́!» Ег­да́ кля́лся и роти́лся еси́ во дво́ре архиере́я, но а́бие, воспомяну́в глаго́л Иису́сов, вне текл еси́, пла́кася го́рько. Мы же, уми́льне взи­ра́ю­ще на пре­све́т­лый сей о́б­раз со­кру­ше́­ния, в науче́ние и об­ли­че́­ние жестоковы́йных сер­де́ц на́­ших дарова́нный, по­е́м Го́с­по­ду, па́­ки ди́в­но возвели́чившему тя: Алли­лу́иа.

Икос 10

Сте­на́ и ору́­жие не­по­бе­ди́­мое был еси́, Па́вле, про­ти́­ву миродержи́телей тьмы ве́­ка се­го́, я́ко и ца́рст­во их в Кори́нфе, Ефе́се и ине́х гра́­дех вселе́нныя сокруши́л еси́, тьму мно­го­бо́­жия разгоня́я и ра́­зум и́с­ти­ны утвержда́я. Ты бо нело́жно по­ка­за́л­ся еси́ Бо́­жий слуга́ в тер­пе́­нии мно́­зе, в ско́р­бех, бе­да́х, в теснота́х, в ра́нах, темни́цах, в нестрое́ниих, труде́х, во бде́ниих, в поще́ниих, я́ко и ум наш не­до­уме́­ет изрещи́ бо­га́т­ство добро́ты твоея́, денноно́щныя по́д­ви­ги со сле­за́­ми мно́­ги­ми. Того́ ра́­ди, зря́ще мо́ре люб­ве́ твоея́, дерза́юще мо́­лим: услы́­ши нас, убо́­гих, гре́шными ус­ты́ глаго́лющих си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, уме́­рый греху́ бла­го­ве́ст­ни­че не­по­бе­ди́­мый, я́ко в се­бе́ пе́рвее ве́тхаго че­ло­ве́­ка по­бе­ди́в, Хри­сту́ сораспя́лся еси́; ра́­дуй­ся, учи́­те­лю многопло́дный и вол­ко́в хи́щных обличи́телю, я́ко то­бо́ю о́б­раз ве́р­ным показа́л еси́, при́с­но бо́дрствуя и на­уча́я вся су­гу́­бо: сло́­вом и жи­ти­е́м по сло́­ву.

Ра́­дуй­ся, всех обогати́телю, я́ко, пре́ж­де сам обнища́в и ни­что́же имы́й, вся содержа́л еси́; ра́­дуй­ся, о христиа́нех пла́менный рев­ни́­те­лю, обручи́вый я Хри­сту́, я́ко де́ву чи́сту, непоро́чную неве́сту.

Ра́­дуй­ся, утро́бо многоболе́зненная бы́вый о ча́дех тво­и́х в му́ках рожде́ния, до́ндеже вообразит́ся в них Хрис­то́с; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, в Ду́­се еди́нице согла́сная во еди́ном гра́­де ве́рность Хри­сту́ кро́­вию запечатле́вшии.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 11

Пе́­ти и ублажа́ти у́зы и стра­да́­ния твоя́, Па́вле многострада́льне, досто́йно есть, я́ко не то́кмо в тер­пе́­нии мно́­зе, но и с ра́­дос­тию предрече́нныя ти от Ага́ва проро́ка у́зы вос­при­я́л еси́, и Це́рк­ви Кесари́йстей сви­де́­тель­ство­вал еси́ си́­це: «Не то́­чию свя́зан бы­ти хощу, но и умре́ти гото́в есмь за и́мя Го́с­по­да Иису́­са». Ему́­же и мы, ди́в­но­му во свя­ты́х Сво­и́х, по­е́м песнь: Алли­лу́иа.

Икос 11

Све́­том ра́­дос­ти не­из­ре́чен­ныя и Бо­же́ст­вен­ныя люб­ве́ осия́н был еси́, Пе́тре, ег­да́ Гос­по́дь по воскресе́нии пе́рвее про́­чих апо́стол яви́­ся те­бе́, скорбе́вшему. По сих же па́­ки я́вль­ся, Вла­ды́­ка жи́з­ни вопроси́ тя трикра́ты: «Си́моне Ио́нин, лю́биши ли Мя?» Ты же, огне́м Бо­же́ст­вен­ныя люб­ве́ опаля́ем, отвеща́л еси́ те́п­ле: «Го́с­по­ди, Ты ве́­си, я́ко люблю́ Тя». Того́ ра́­ди и мы, обнища́вшии ду́­хом, помяну́вше преизоби́льныя то́­ки слез и люб­ве́ твоея́, и́хже ра́­ди воззва́ тя Гос­по́дь на пре́жний сте́пень апо́стольства, благогове́йне взы­ва́­ем ти си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, учи́­те­лю по­кая́­ния, сле­за́­ми го́рькими вы­со­ту́ сми­ре́­ния стяжа́вый и Воскре́сшим от гро́­ба к ра́­дос­ти неизглаго́ланней на ве́­ки приобще́нный; ра́­дуй­ся, пре­му́д­ро­сти глубино́, смиренному́дрия высото́, пла́меню люб­ве́, о́б­раз жи­тия́ всем ве́р­ным се­бе́ яви́­вый.

Ра́­дуй­ся, дру́­же Го́с­по­да Иису́­са, и́го благове́стия ре́вностно понесы́й, над насле́дием Бо́­жи­им госпо́дствовати не восхоте́вый, но послуша́нию влас­те́м научи́вый; ра́­дуй­ся, Апо́столе Хрис­то́в, му́дрость змии́ну и чис­то­ту́ голуби́ну в се­бе́ сочета́вый и о́б­ра­зом сме́р­ти твоея́ на кре­сте́ кра́йнее смиренному́дрие показа́вый.

Ра́­дуй­ся, ра́­бе Го́с­по­да ве́р­ный, умно́живый да́нный те­бе́ тала́нт и в ра́­дость Го́с­по­да вше́дый; ра́дуйтеся, Пе́тре и Па́вле, серд­ца́ не те́сная, весь мир лю­бо́­вию вмести́вшая и концы́ вселе́нныя просвети́вшая.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 12

Бла­го­да́ть Ду́­ха Уте́­ши­те­ля, излия́вшаяся на главы́ ве́р­ных во о́б­ра­зе язы́ков о́гненных, ско́ро из­лия́­ся из уст тво­и́х, Пе́тре, глаго́лом о́гненным, во е́же благовести́ти с си́­лою мно́гою Хри­ста́ распя́та не то́­чию поги́бшим овца́м до́­му Изра́илева, но и язы́честей неплодя́щей це́рк­ви, да плодоно́сит и сия́ Бо́­го­ви нетле́нный крин чис­то­ты́ и по­кая́­ния. Ис­про­си́ и нам, Апо́столе достоблаже́нне, ми́­лость Го́с­по­да, творя́щаго то­бо́ю ве­ли́­кая и чу́д­ная, ру­ко́ю твое́ю ме́рт­выя воскреша́юща и сме́р­тию твое́ю на кре­сте́ ме́ртвенную лю­бо́вь на́­шу воспламеня́юща, да непреста́нно по­е́м Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 12

Пою́­ще пресве́тлую па́­мять твою́, Па́вле, досто́йно убла­жа́­ем не­из­ре́чен­ныя по́д­ви­ги, бо­ле́з­ни и тру­ды́, я́же во бде́ниих, во алчбе́ и жа́жде, в поще́ниих, в зиме́ и наготе́ поне́сл еси́. Кто бо изочте́т ра́­ны, ско́р­би и бе­ды́ твоя́ во гра́­дех, в пусты́ни, в мо́­ри, бе­ды́ от разбо́йник, бе­ды́ от сро́дник, бе­ды́ от язы́к и лжебра́тии? Кто по­до́­бен те­бе́? Па́­че всех Апо́стол потруди́лся еси́. Те́м­же мо́­лим: не возгнуша́йся нас, гре́ш­ных, мо­ля́­щих­ся те­бе́, но я́ко­же всем был еси́ вся, и ны́­не услы́­ши не­мощ­ны́м гла́сом приноси́мая ти си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, у́зниче Хрис­то́в, из темни́цы свет распространи́вый, сло́­вом и посла́нием во у́зах мно́­го потруди́выйся, зане́ вои́стину сло́­во Бо́­жие не вя́жется; ра́­дуй­ся, неизсле́димая пучи́но люб­ве́, по бра́тии тво­е́й отлуче́н бы­ти от Хри­ста́ преи́скренне восхоте́вый.

Ра́­дуй­ся, подви́жниче пре­ди́в­ный, по́двигом до́брым подвиза́выйся, те­че́­ние соверши́вый и кро́­вию твое́ю Це́р­ковь украси́вый; ра́­дуй­ся, ис­то­ча́­яй мо́ре чу­де́с, я́ко главотя́жи и убру́сцы твои́ не­ду́­ги исцеля́ху и де́моны прогоня́ху.

Ра́­дуй­ся, люб­ве́ Бо́­жия неразлу́чный прича́стниче, го́рняя му́дрствуяй, а не зем­на́я, зане́ и от пло́­ти разреши́тися и со Хри­сто́м бы­ти воз­же­ла́л еси́; ра́дуйтеся, Па́вле и Пе́тре, ве́­ры хри­сти­а́н­ския насади́телие, бла­го­че́с­тия вода́ми напои́телие и ко при­ста́­ни­щу ве́ч­но­му ве́рнии води́телие.

Ра́дуйтеся, святи́и первоверхо́внии Апо́столи Пе́тре и Па́вле.

Кондак 13

О всехва́льнии благове́стницы Пе́тре и Па́вле! Внемли́те воздыха́нием сер­де́ц на́­ших, моля́щиеся за ны, мно́­го бо мо́­жет мо­ли́т­ва пра́­вед­ных пред Бо́­гом: потщи́теся и ны́­не воспомина́ти нам о небе́снем зва́­нии и христиа́нстей кончи́не жи́з­ни на́шея, привлецы́те нас ко сла́дости ева́нгельския и́с­ти­ны, свяжи́те у́зами люб­ве́ Хри­сто́­вы, да мы вси, отве́ргшеся не­че́с­тия и мир­ски́х по́­хо­тей, вни́дем в ра́­дость Го́с­по­да на́­ше­го, пою́­ще Ему́ со А́н­ге­лы и с ли́ки свя­ты́х: Алли­лу́иа.

Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м 1-й икос «А́нгели благове́стницы…» и 1-й кондак «Избра́ннии пропове́дницы…».

Мо­ли́т­ва

О пресла́внии апо́столи Пе́тре и Па́вле, ду́­ши за Хри­ста́ преда́вшии и кро́­вию ва́шею па́жить Его́ удобри́вшии! Услы́шите чад ва́ших мо­ли́т­вы и воздыха́ния, се́рд­цем со­кру­ше́н­ным ны́­не приноси́мыя. Се бо беззако́ньми омрачи́хомся и того́ ра́­ди беда́ми, я́ко­же ту́чами, обложи́хомся, еле́я же до́браго жи­тия́ обнища́хом зело́. О си́льнии! Понеси́те не́­мо­щи на́­ша, не отлуча́йтеся ду́­хом от нас, да не разлучи́мся вконе́ц от люб­ве́ Бо́­жия, но кре́п­ким заступле́нием ва́шим нас защити́те, да по­ми­лу­ет Гос­по́дь всех нас мо­ли́тв ва́ших ра́­ди, да истреби́т же рукописа́ние безме́рных гре­хо́в на́­ших и да спо­до́­бит со все́­ми свя­ты́­ми блаже́ннаго Ца́рст­вия и бра́ка А́гнца Сво­его́, Ему́­же честь, и сла́­ва, и благодаре́ние, и по­кло­не­ние во ве́­ки ве­ко́в. Ами́нь.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО