Св. преподобни Теодор Освещени (IV). Св. преподобни отци, избити в манастира. Св. блажената девица Муза. Св. Георгий, епископ Митиленски. Св. мъченици Вит, Модест и Крискентия. Пренасянето на мощите на преподобни Ефрем Перекопски, Новгородски чудотворец Прочети повече

В памет на преподобния наш отец Акакий Синайски (VI в.)

Свети преподобни Акакий Синайски. Гръцка стенопис

Блаженият Иоан Лествичник пише в книгата си така за преподобния Акакий: “Великият Иоан Саваит ми разказа една истинска и достойна за повествование случка.

Имаше един старец, много ленив и зъл по характер. Казвам това не за да го съдя, а с цел да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви разкажа. Този старец имаше млад ученик, на име Акакий, прост по нрав и с целомъдрен ум, който толкова много зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори невероятно, защото старецът не само че му досаждаше с укори и ругатни, но и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше напразно, защото Акакий с безропотната си издръжливост и с незлобливото си страдание придоби за себе си Божия благодат, която го освободи от вечното мъчение. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден такъв, като че ли е купен роб или пленник и търпи крайна беда, нарочно го срещнах и го попитах:

- Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?

А той отговаряше:

- Като пред Господа Бога - добре ми е.

И ми показваше понякога синини около очите, а понякога наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му казвах:

- Добре, добре, потърпи, брате, за да достигнеш спасението си.

Блаженият Акакий остана девет години при този строг старец и като преболедува малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе погребан в семейната гробница, след пет дни старецът се отправил към един велик отец, който живееше там, и му казал:

- Отче, брат Акакий, моят ученик, умря.

Отецът, като чул това, рекъл:

- Не ти вярвам, старче, защото Акакий не е умрял.

Старецът казал:

- Отче, ако не вярваш на мен, иди сам и виж гроба му.

Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения страдалец и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:

- Брате Акакие, ти умря ли?

Благоразумният послушник, проявявайки послушание и след смъртта, отговорил:

- Не съм умрял, отче, защото подвижникът на послушанието не може да умре.

Когато старецът, при когото живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; после измолил от игумена една килия близо до гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след много подвизи отиде при Господа Бога, Комуто слава во веки. Амин.

Тропарь преподобному Акакию Синайскому

глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней. // Те́мже и со а́нгелы сра́дуется, преподо́бне Ака́кие, дух твой.

Перевод: В тебе, отче, точно сохранилось то, что в нас по Божию образу: ибо, взяв свой крест, ты последовал за Христом, и делом учил пренебрегать плотью, как преходящей, заботиться же о душе, творении бессмертном. Потому и радуется с Ангелами, преподобный Акакий, дух твой.

Тропарь преподобным Акакию Синайскому и Фоме, иже в Малеи

глас 1

Свети́ла богосия́нная ми́ру/ и и́ноков одушевле́нныя зари́,/ Фома́ чудесы́, Ака́кий же послуша́нием,/ возсия́сте све́тло;/ сих, я́ко иму́щих дерзнове́ние к Бо́гу,/ моли́твами во бра́нех посо́бствовати мо́лим,/ да про́сят от Христа́ Бо́га дарова́ти проще́ние согреше́ний// чту́щим их святу́ю па́мять.

Перевод: Светила Богом явленные миру и монахов духовное сияние, Фома - чудесами, Акакий же послушанием просияли ярко, их, как имеющих дерзновение к Богу, просим помочь молитвами в битвах, да просят они у Христа Бога даровать прощение согрешений почитающим их святую память.

Кондак преподобному Акакию Синайскому

глас 2

Мир оста́вль, Христу́ после́довал еси́ от младе́нства,/ прему́дре Ака́кие преподо́бне,/ Того́ подража́я во́льное смире́ние,/ низве́ргл еси́ го́рдостнаго мучи́теля,// моли́ непреста́нно о всех нас.

Перевод: Мир оставив, ты последовал за Христом с детства, премудрый Акакий преподобный, подражая Его добровольному смирению, низверг ты надменного мучителя, моли не переставая обо всех нас.

Величание преподобному Акакию Синайскому

Ублажа́ем тя,/ преподобному́чениче Ака́кие,/ и чтим святу́ю па́мять твою,/ наста́вниче мона́хов/ и собесе́дниче а́нгелов.

В памет на свети мъченик Парамон (250 г.)

При царуването на нечестивия цар Деций на изток имало един княз, на име Аквилин, който жестоко преследвал християните. Веднъж той събрал в тъмницата триста и седемдесет християни и отправяйки се към Валсайтийските топли минерални извори, заповядал да водят с него и мъчениците. Възнамерявайки да мине покрай идолския храм на Посейдон, той искал да ги принуди да принесат идолска жертва. Като стигнали до капището, той дълго принуждавал светиите да принесат жертва на идола, но не успял да ги склони нито с ласки, нито със заплахи. Случило се така, че в това време покрай тях минавал един благочестив мъж, на име Парамон, а по вяра - християнин. Като видял такова множество свети мъченици, осъдени на смърт, той застанал пред капището на идола и възкликнал с висок глас:

- О, колко много невинни праведници убива нечестивият княз за това, че не се покланят на бездушните и неми идоли!

Като казал това на всеослушание, той продължил по пътя си. А князът, като чул тези думи на Парамон, пламнал от ярост и заповядал на слугите си веднага да го догонят и да го убият. Нечестивите слуги на още по-нечестивия княз догонили блажения Парамон, който не знаел за това разпореждане, и го хванали, както си вървял по пътя. Отначало те извадили езика му от устата, който изобличил и укорил мъчителя, и го отрязали; после наранили всичките му членове и накрая проболи тялото му с копия. Така светият мъченик Парамон предал благочестивата си душа в Божиите ръце.

В същия час и горепосочените свети мъченици, на брой триста и седемдесет, били убити с мечове пред капището на Посейдон за вярата Христова.

Тропарь мученику Парамону Вифинскому

глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Парамо́не/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего;/ име́яй бо кре́пость Твою́, мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости. // Того́ моли́твами спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Парамону Вифинскому

глас 2

Звезда́ све́тлая яви́лся еси́,/ непреле́стная ми́рови,/ Со́лнца Христа́ возвеща́ющи,/ зарями твои́ми, страстоте́рпче Парамо́не,/ и пре́лесть погаси́л еси́ всю,// нам же подае́ши свет, моля́ся непреста́нно о всех нас.

В памет на свети мъченик Филумен (ок. 274 г.)  

Свети мъченик Филумен Анкирски. Фрагмент от миниатюра в минологията на Василий II, Византия, 985 г.

Свети мъченик Филумен живял при царуването на цар Аврелиан* в Ликаония, занимавайки се с продажба на жито в Галатия, в град Анкира.

Свети Филумен бил наклеветен пред управителя на областта Феликс, пред когото той изповядал, че е християнин, за което бил окачен на дърво, стърган и след това хвърлен в огън, откъдето с благодатта Божия излязъл невредим. След това забили гвоздеи в главата, ръцете и нозете му и го влачили 30 поприща (около 45 км, бел.ред.), от което светецът, като изнемогнал, предал духа си на Бога**.

* Аврелиан Домиций царувал от 270 г. до 275 година. Бел.ред.

* Свети мъченик Филумен загинал около 274 г. Бел.ред.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ