Днес 22 септември е † 09 септември 2023 по църковния календар

Св. праведни богоотци Йоаким и Анна  Прочети повече ТУК

Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

---

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Вяра

06.12 по еретическия, † 23 ноември по православния календар - Св. Амфилохий, епископ Иконийски. Св. Григорий, епископ Акрагантийски. Св. благоверен княз Александър Невски. Св. мъченик Сисиний. Св. мъченик Теодор. Св. Митрофан, първи Воронежки епископ

Житие на светия благоверен княз Александър Невски (1263 г.)

 Светият благоверен княз Александър Ярославич (1) се родил на 30 май 1219 г. в град Переяславъл (2). Детските му години преминали под грижите на неговите благочестиви и любящи родители - великия княз Ярослав Всеволодович и благоверната света княгиня Теодосия. За Александър знаменитият му баща бил образец за подражание, истински страдалец за руската земя, който положил душата си за нея. Младежът обаче не останал дълго под родителската стряха и грижи. Много рано се наложило да встъпи самостоятелно в житейското поприще. 

(1) Сведенията за живота на благоверния княз Александър Ярославич са почерпани от неговите жития и от летописите. До нас са достигнали пет жития, от които първото, кратко, е от негов съвременник, а последното, най-подробното, е от ХV в., създадено на основата на по-старите образци. 

(2) Переяславъл  - по онова време главен град на Переяславско-Залеското княжество.

След оттеглянето на баща му от Велики Новгород и неочакваната смърт на по-големия му брат младият княз трябвало да поеме ръководството на непокорните новгородци, които спечелил с ум, такт и мъдро управление. Редките му душевни качества привличали хората към него, а необикновената му телесна хубост поразявала всеки. В Новгород младият княз се сблъскал не само с трудните условия на живот. В годините на младостта му Господ изпратил голямо изпитание на цялата Руска земя. През 1223 г. от юг се появил страшен, неизвестен никому дотогава завоевател - татарите. След разгрома на южноруските князе при река Калка татарите се оттеглили, сякаш удовлетворени от тази победа, но 14 години по-късно се появили отново в руските предели, без да срещнат почти никаква съпротива. Предводителят им Батий опустошавал с ордите си едно след друго руските княжества.

С това нашествие започнал тежък период в руската история. Татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено "Златна орда" и близо до устието на Волга построил град Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат право да управляват. Народът бил обложен с данък, който всяка година събирали специални чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав II, а синът му Александър останал да управлява Новгородска област, която още била независима. Докато татарите застрашавали североизтока, северозападните руски градове Велики Новгород и Псков били заплашени от не по-малко опасен враг - шведите, немците и литовците. Под въпрос била не само политическата им самостоятелност и принадлежността им към руската земя, съществувала опасност да загубят православната си вяра. Западният враг дръзко посягал на тази вековна руска светиня, която не погазил даже езическият завоевател. Папата отдавна отправял призиви за борба със "схизматиците" (както ересиарха наричал верните на Бога православни - б.р.), за необходимостта със силата на меча да ги подчинят на католическата църква, а татарският погром предоставял благоприятна възможност. В лицето на благоверния княз Александър Ярославич обаче Господ поставил такъв могъщ и непобедим защитник на православието, против когото католиците не могли да сторят нищо. Четири години след нашествието на Батий започнала упорита борба със западния враг, която не пресекнала през целия живот на свети Александър. Първи шведите предприели нападения, които било неочаквани за новгородците и ги заварили неподготвени. Княз Александър не се уплашил от дръзкото предизвикателство. Той търсел защита и помощ преди всичко от Бога. В новгородския храм на света София, Божията Премъдрост, с пламенна молитва и сълзи се обърнал към Господа, като Го молел да разреши спора му с гордия враг и да не предава Своето достояние в ръцете на нечестивците. Взел благословение от новгородския владика Серапион, заповядал на приближените си да раздадат милостиня на нищите и да изпросят молитвите им и излязъл при смутената си малобройна дружина. "Не в силата е Бог, а в правдата!" - с тези думи той ободрил за предстоящия подвиг своите другари. А в това време на ладии по река Нева многочислен враг се приближавал към столицата му.

За да укрепи защитниците на православната вяра, Господ им дарувал чудно видение. Един благочестив воин на име Пелгусий, който стоял на нощна стража, при изгрев слънце чул откъм реката шум на приближаваща се лодка. Помислил, че иде врагът и удвоил бдителността си. Гребците били обгърнати сякаш в мъгла, която скривала лицата им. Виждали се само двама витязи, които стоели изправени в лодката. Светлите им лица и одежди се сторили познати на Пелгусий. Изведнъж по-старият се обърнал към по-младия и му казал: "Брате Глебе, заповядай да гребат по-бързо, та скоро да се притечем на помощ на сродника ни Александър Ярославич." Двамата били преподобните мъченици Борис и Глеб, които благоверният княз молитвено призовавал. Пелгусий побързал да му разкаже за видението. Ободрен, още същия ден той нападнал врага. Шведите останали изненадани, не предполагали, че противникът е наблизо, а и не знаели броя и силите му. Битката започнала сутринта и завършила по здрач. Дружината на княза показала чудеса от храброст и изумила враговете си. Но не единствено с тяхната храброст била извоювана славната победа, след която Александър бил наречен Невски. Наред с чудното видение, което укрепило руските воини, Господ им пратил помощ и по време на битката. На другия ден те останали учудени от множеството неприятелски трупове от другата страна на Ижора, в едно почти непроходимо място, където по време на сражението не бил стъпвал никой от тях - Божии Ангели невидимо помагали на шепата защитници на светата вяра. Като въздал благодарение на Господа за чудесната Му помощ и удържаната победа, благоверният княз се завърнал в Новгород с голяма слава.

За да заздрави мира в Северозападна Русия и да предотврати опасността от нови нападения и за да даде урок на врага, свети Александър Невски навлязъл в техните владения. Немците не очаквали толкова скорошно нападение и не успели да окажат съпротива - Ливония* била превзета от руските войски. По обратния път към Псков князът спрял на брега на Чудското езеро и тук на 5 април 1242 г. станала прочутата битка с немските рицари, известна в историята като Леденото поражение. Многобройната рицарска войска била уверена в победата. Свети Александър не се смутил от първия неуспех в сблъсъка с рицарите. Разположил войските си по леда на Чудското езеро около един остров, наречен Гарванов камък, на река Узмен, и започнал да се готви за решителна битка, макар отрядите му да били малобройни в сравнение с рицарската войска.

* Ливония  - сега Прибалтика - немците се появили там през втората половина на ХII в. През 1201 г. те построили град Рига, столицата на Ливония, а на следващата година бил основан рицарски орден, който си поставил за цел не само да завоюва Ливония, но със силата на оръжието да обърне местното население към католицизма. През 1237 г. орденът на мечоносците се обединил с друг подобен - Тевтонския орден, който вече бил утвърдил господството си по долното течение на река Висла.

Рицарите първи започнали сражението с намерение да смажат руските войски с численото си превъзходство, но се натъкнали на такъв мъжествен отпор, че били поразени. Вместо очакваната суматоха или дори бягство на противника, те с ужас видели как редиците на руските воини се стягат и сякаш образуват жива стена. Те се смутили и спрели настъплението. Княз Александър забелязал това, направил обходна маневра и ги нападнал от страна, от която изобщо не очаквали. Започнала ужасна сеч. Много рицари били взети в плен, още повече загинали и от многобройната войска не останало почти нищо.

Докато в Русия тържествували от победата, вестта за разгрома се разнесла бързо в Ливония и хвърлила всички в ужас. Немците очаквали княз Александър да се появи с полковете си и не се надявали със собствени сили да защитят Рига, своята нова столица. Магистърът на немския орден побързал да изпрати посланици при датския крал за помощ.

Но княз Александър не желаел завоевания. След като освободил Новгород и Псков, той се оттеглил в Переяславъл. Щом научили за заминаването му, немските пратеници побързали да отидат в Новгород, като молели за мир и размяна на пленници. Така завършила борбата с шведите и немците.

За руския народ победите при Нева и Чудското езеро имали огромно значение. Сам Бог отсъдил вековния спор, оградил руската земя от козните на латинците, сложил предел на разпространението на немското господство. С мощната ръка на Своя угодник, благоверния княз Александър, ги предупредил да не нахлуват в чужди земи и да не посягат на светата православна вяра.

След като силните западни врагове били победени, свети Александър започнал борба с нов, не така опасен, но много по-свиреп враг - литовците, от чиито опустошителни набези страдала югозападната граница на новгородските и псковските владения и съумял да се справи с тях така, че те започнали да се боят от името му. Така доблестно пазел повереното му княжество благоверният Александър Ярославич. С изумителната си храброст и воински талант той не само защитил древноруските северозападни области, но и доказал на западния враг, че макар сразена от татарите, Русия е в състояние да защити своята вяра и независимост.

През 1246 г. в ордата умрял мъченически бащата на Александър, великият Владимирски княз Ярослав Всеволодович*. Татарите разполагали с върховната власт и правото да раздават княжеските престоли и за да получи властта от хана, всеки княз трябвало да го посети лично. Хан Батий поискал да види княза, за когото тъй много се говорело. Не било възможно да се престъпи заповедта на страшния властелин и свети Александър заедно с брат си Андрей се отправили на далечен път.

* Ярослав Всеволодович бил наклеветен пред хана от недоброжелатели и татарите го отровили.

На времето баща им бил приет там с почести, което му струвало много унижения и скърби. Руските князе били заставяни да преминават през очистителен огън, да се покланят на храсти, на сенки на умрели ханове и така нататък. Не всички се съгласявали да изпълняват тези унизителни за християнина изисквания и за непокорството плащали с живота си. В същото време примерът на баща им показал, че и послушанието, изпълнението на ханските желания не винаги помага. При първото си посещение в Ордата Ярослав Всевлодович бил приет с почести, но когато дошъл за втори път, татарите го отровили. Свети княз Александър Невски решил да не изпълнява езическите обреди, дори това да му струва живота. Напътствуван със светите Дарове и благословията на архиепископа, той заминал за Ордата.

Преди да се представи на хана, му заповядали да извърши обичайните за татарите обреди, но той отказал. Спокойният и твърд отказ поразил придворните. Но още повече се учудили, когато вместо обичайното в този случай разпореждане: "смърт за непослушание", Батий наредил да не го принуждават повече, а по-скоро да го доведат при него.

- Царю - обърнал се към хана благоверният княз, - на тебе се покланям, защото Бог те е почел с царство, но на твар не ще се поклоня. Служа на Единия Бог, Него почитам и на Него се покланям.

Батий дълго се любувал на прекрасното му мъжествено лице и накрая се обърнал към придворните си:

- Вярно са ми казвали: няма княз, равен на него.

След като се поклонили на своя пряк властелин - хана на Ордата, руските князе трябвало да отдадат почести и на върховния владетел на монголите в далечната му столица. Едва през 1250 г. Александър Ярославич и брат му Андрей се завърнали в Русия. Ханът дал на Андрей великокняжеския престол, а на Александър оставил Киев и Новгород.

Уморен от трудното пътешествие и от преживяното в Ордата, свети Александър се разболял тежко. Храмовете от сутрин до вечер били пълни с народ, който се молел за оздравяването му. И Господ не отхвърлил народната молба - любимецът им оздравял.

Андрей Ярославич, който получил великокняжеската власт, не притежавал нито предпазливостта, нито държавническата мъдрост на по-големия си брат. Не се занимавал много с управлението, отдавал се повече на развлечения и не могъл да се споразумее с татарите. Приемникът на Батий - Сартак, решил да го накаже и изпратил срещу него пълчищата си начело с Неврюй. Щом научил това, Андрей избягал от Владимир отначало в Новгород, а после, след като там отказали да го приемат - в Швеция.

Св. благоверен княз Александър Невски. Икона от Архангелския събор на Московския Кремъл. 1652 - 1666 гг.

За да избави родината от татарско опустошение, Александър Ярославич посетил Ордата и не само успял да укроти гнева на хана и да спре започналото в Русия кръвопролитие, но получил и великокняжеската власт. Оттогава започнало подвижническото му служение на родината, в което отдал силите си, за да облекчи тежестта на татарското иго. Както отбелязва негов съвременник, той се грижел за народа като баща и благодарение на тези грижи във великото княжество постепенно се връщали спокойствието и редът. Свети Александър управлявал единадесет години на великокняжеския престол във Владимир. И през това време се грижел за вярата, църквата и народа. Сполучил да освободи от татарски данък духовниците като Божии служители. Ханът дори му дал позволение да устрои руска епархия и да постави православен епископ в самата столица на татарското ханство. Свети Александър заставил татарите да уважават християнската вяра.

Когато покорили Русия, те оставили руските князе да управляват своите княжества. Искали обаче редовно да се събира определеният данък, но народът често оказвал съпротива на татарските бирници. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от управлението на княз Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярославъл и Устюк избухнали големи бунтове. Татарите започнали да събират опълчение, за да накажат непокорните. Тогава великият княз Александър заминал сам за Ордата, решен или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното му дело. Ханът не само простил на русите за избитите татарски бирници, но по ходатайството на княза им дал нова милост - освободил ги от тежкото задължение да служат в татарските полкове.

Свети Александър побързал да се завърне в родината с радостната вест, но уморен от пътя и преживените тревоги се разболял тежко в нижегородското село Городец.

Свети Благоверен Велик Княз Александър Невски, в схима Алексий. Икона от Русия, първа третина на XVII век.

Предчувствувайки близката си смърт, пожелал да приеме монашески постриг. Като се причастил със Светите Тайни и се простил с всички, благоверният княз монах тихо преминал във вечните обители и предал чистата си душа на Господа, на Когото служил тъй пламенно през земния си живот. Това станало на 14 ноември 1263 г. Непобедим в битките, той изнемогнал под бремето на велико-княжеския венец, който в онова тежко за Русия време бил наистина трънен и изисквал непрестанно напрежение на силите, а в замяна му създавал само огорчения и тревоги.

Във Владимир научили за блажената му кончина, преди да пристигнат вестителите от Городец. Господ открил това по чуден начин на тогавашния Владимирски светител, всеруския митрополит Кирил.

Владиката възнасял заедно с клира пламенни молитви за светата Рус и за нейния велик княз, когато се удостоил с чудно видение: съзрял как Божии ангели възнасят на небето блажената душа на благоверния княз Александър. Поразен, светителят останал безмълвен, после излязъл на амвона и съобщил на молещите се горестната вест: "Братя, знайте, че залезе слънцето на Руската земя." Народът го слушал с недоумение. Светителят помълчал малко и добавил: "Днес се престави благоверният велик княз Александър Ярославич." Храмът се огласил от вопли на отчаяние и скръб.

На 23 ноември в съборния храм на Владимир митрополитът и свещенството тържествено извършили обреда на погребението. Господ изпратил утешение на оплакващите кончината на княза.

Когато икономът на митрополит Кирил опитал да разтвори пръстите на покойника, за да сложи в ръката му "прощалната грамота" (разрешителната молитва), князът като жив протегнал ръка, взел свитъка и отново сключил ръце на гърдите си. Благоговеен ужас обзел присъствуващите. Ковчегът с тялото му бил положен в манастирския храм "Рождество на Пресвета Богородица". За великото му служение говори прекрасно неговият съвременник и биограф: "Той много се потруди за руската земя, за Новгород, за Псков и отдаде живота си за великото княжество и православната вяра."

Небесният застъпник на руската държава, който приживе се отличавал с великото си милосърдие и помагал на всеки беден и страдащ, и след кончината си не престанал да излива милостта си върху всички нуждаещи се, които молитвено го призовавали на помощ. При ковчега със светите му мощи болните получавали изцеление, скърбящите и обидените - благодатно утешение и помощ. Не всички чудеса били записани, но и онази незначителна част, описана от древните биографи, показва ясно какъв изобилен извор на изцеления и чудеса станали светите му мощи, какъв скъпоценен съсъд на Божията милост придобила светата Рус в своя небесен покровител. При император Петър Велики мощите на свети Александър Невски били пренесени най-тържествено от Владимир в новооснования Санкт Петербург и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра.

Православната църква празнува паметта му на 23 ноември по православния календар (което е 06.12 по еретическия папски - б.р.), а пренасянето на светите му мощи на 30 август по православния календар (което е 12.09 по еретическия папски - б.р.).

И днес благоверният княз пази своето отечество и чува ония, които с вяра призовават святото му име, излива милостта си и се застъпва пред престола на прославящия Своите светии Бог Вседържител, на Когото чест и слава во веки веков. Амин.

Тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Позна́й свою́ бра́тию, росси́йский Ио́сифе,/ не в Еги́пте, но на Небеси́ ца́рствующий,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и приими́ моле́ния их,/ умножа́я жи́та лю́дем плодоно́сием земли́ твоея́,/ гра́ды влады́чествия твоего́ огражда́я моле́нием,// правосла́вным христиа́ном на сопроти́вныя спобо́рствуя.

Перевод: Узнай своих братьев, российский Иосиф, не в Египте, но на Небесах царствующий, благоверный князь Александр, и прими моления их, умножая число плодов людям плодоносием земли твоей, города под властью твоей охраняя молением, православным христианам в борьбе против врагов оказывая помощь.

Ин тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Я́ко благочести́ваго ко́рене/ пречестна́я о́трасль был еси́, блаже́нне Алекса́ндре,/ яви́ бо тя Христо́с я́ко не́кое Боже́ственное сокро́вище Росси́йстей земли́,/ но́ваго чудотво́рца пресла́вна и Богоприя́тна. / И днесь соше́дшеся в па́мять твою́ ве́рою и любо́вию,/ во псалме́х и пе́ниих ра́дующеся сла́вим Го́спода,/ да́вшаго тебе́ благода́ть исцеле́ний. / Его́же моли́ спасти́ град сей,/ и держа́ве Росси́йстей Богоуго́дней бы́ти,// и сыново́м Росси́йским спасти́ся.

Перевод: Как почитаемый росток от благочестивого корня ты был, блаженный Александр, ибо тебя явил Христос как некое священное сокровище Российской земли, нового чудотворца преславного и Богоприятного. И сегодня собравшиеся в день памяти твоей с верой и любовью в псалмопении и песнопениях духовных, радуясь, славим Господа, давшего тебе благодать исцелений. Его же моли спасти город этот и государству Российскому быть угодным Богу, и сынам Российским спастись.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне. / Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

Перевод: Как звезду тебя преяркую почитаем, воссиявшую на востоке и пришедшую на запад, ибо всю страну эту обогащаешь чудесами и красотой, и просвещаешь с верой почитающих память твою, Александр блаженный. Потому сегодня празднуем твое успение, люди твои, моли спасти Отечество твое и всех приходящих к раке с мощами твоими, и с верой взывающих к тебе: «Радуйся, города нашего сила».

Ин кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Я́коже сро́дницы твои́, Бори́с и Глеб,/ яви́шася тебе́ с Небесе́ в по́мощь,/ подвиза́ющемуся на Ве́лгера Све́йскаго и во́ев его́,/ та́ко и ты ны́не,/ блаже́нне Алекса́ндре,/ прииди́ в по́мощь твои́м сро́дником // и побори́ борю́щия ны.

Перевод: Также как родственники твои, Борис и Глеб, явились тебе с Небес на помощь, в битве против Биргера Шведского и войска его, так и ты сейчас, блаженный Александр, приди на помощь твоим соотечественникам и победи враждующих с нами.

Величание благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

Велича́ем тя́,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и чти́м свято́е успе́ние твое́,/ и ны́не мо́лиши за на́с// Христа́, Бо́га на́шего.

Молитва благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

Ско́рый помо́щниче всех усе́рдно к тебе́ прибега́ющих и те́плый наш пред Го́сподем предста́телю, святы́й благове́рный кня́же Алекса́ндре! При́зри ми́лостивно на ны недосто́йныя мно́гими беззако́нии непотре́бны себе́ сотво́ршия, к ра́це моще́й твои́х (или: ико́не твое́й) ны́не притека́ющия и из глубины́ се́рдца тебе́ взыва́ющия: ты в житии́ свое́м ревни́тель и защи́тник правосла́вныя ве́ры был еси́, и нас в ней те́плыми твои́ми моли́твами непоколеби́мы утвер­ди́. Ты вели́кое, возло́женное на тя служе́ние тща́тельно проходи́л еси́, и нас твое́ю по́мощию пребыва́ти коего́ждо, в не́йже призва́н есть, наста́ви. Ты, победи́в полки́ супоста́тов, от преде́лов Росси́йских отгна́л еси́, и на нас ополча́ющихся всех ви́димых и неви́димых враго́в низло­жи́. Ты, оста́вив тле́нный вене́ц ца́рства земна́го, избра́л еси́ безмо́лвное житие́, и ны́не пра́ведно венце́м нетле́н­ным уве́нчанный, на Небесе́х ца́рствуеши, хода́тайствуй и нам, смире́нно мо́лим тя, житие́ ти́хое и безмяте́жное и к ве́чному Ца́рствию ше́ствие неукло́нное твои́м предста́тельством устро́й нам. Предстоя́ же со все́ми святы́­ми Престо́лу Бо́жию, моли́ся о всех правосла́вных христиа́нах, да сохрани́т их Госпо́дь Бог Свое́ю благода́тию в ми́ре, здра́вии, и благоде́нствии, и вся́ком благополу́чии в до́лжайшая ле́та, да и при́сно сла́вим и благослови́м Бо́га, в Тро́ице Святе́й сла́вимаго Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Житие на светия наш отец Амфилохий, епископ Иконийски

(ок.395 г.)

Свети Амфилохий, епископ Иконийски. Стенопис от църквата ''Спасител'' в Кучевище, област Македония. 1330 - 1340-те години.

Свети Амфилохий, епископ Иконийски, приятел на великите вселенски учители свети Василий Велики и Григорий Богослов, бил родом от кападокийския град Кесария. Баща му също се наричал Амфилохий и бил роден брат на блажената Нона, майка на свети Григорий Богослов. Това бил мъж с голям ум и дълбоки познания, с които се съединявало красноречие и при всичко това добросърдечие и благочестие. Той помагал на всички роднини и близки и бил наставник в словото. Като се грижел за своите деца, им дал прекрасно образование и ги възпитал в дух на християнско благочестие. Като навършил пълнолетие, по-малкият му син станал оратор и адвокат. Но тъй като от детски години възлюбил Бога повече от всичко, той скоро, по убеждение на свети Григорий, за да избегне световните тревоги и суети, се отдалечил в пустинята и започнал да пребъдва в строг подвижнически монашески живот, като усърдно служел само на Единия Бог. Тук той се занимавал с молитви, с четене на Писанието и пост. В такова строго самоумъртвяване и подвизи в поста свети Амфилохий преживял доста дълго време, докато Господ не му показал друго, по-високо, светителско служение, като го поставил за светилник на свещника на Църквата.

Като починал епископът на Иконийската църква, ангел Господен се явил на Амфилохий през нощта и му казал да отиде в града и да пасе духовните овце. Но той не се решил да отиде. На следващата нощ отново му се явил ангел и му казал:

- Върви в града, Амфилохий, и паси овцете, които ти връчва Бог.

Но светият и този път не послушал ангела, като мислел, че явяването му е прелъстяване от зъл дух: “и сатаната, помислил светецът, понякога може да се превърне в светъл ангел”. Когато на третата нощ се явил, ангелът го повикал, като казал:

- Амфилохий! Стани от постелята!

Като станал бързо, свети Амфилохий казал в страх:

- Ако ти си ангел Божий, нека да застанем двамата на молитва.

Като преклонил глава, Амфилохий започнал да пее: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с твоята слава”, но явилият се пеел заедно с него. След това ангелът го хванал за дясната ръка и го повел към близката църква, чиито врати сами се разтворили пред тях. Когато влезли вътре, свети Амфилохий видял ярка светлина и множество мъже в бели одежди, които го хванали за ръка и го повели към олтара, дали му в ръцете Светото Евангелие, като казвали: “Господ е с теб!”. Един от тях, видимо най-старшият, високо провъзгласил: “Да се помолим всички”, и после казал:

- Светата благодат поставя нашия брат Амфилохий за епископ на град Икония. Нека се молим за него, за да бъде благодатта Божия над него.

След молитвата всички се простили с Амфилохий и станали невидими, а сам той стоял, като се удивлявал на чудесното видение и на странното посвещение в епископ. Като се молел на Бога, той връчил себе си на Неговата свята воля. Като разсъмнало, той излязъл от църквата и се отправил към пещерата си. И ето, по пътя го срещнали седем епископи, събрали се от околните градове в Икония за избиране и поставяне на епископ за този град. Те имали повеление от Бога да намерят монаха Амфилохий. Те го търсили навсякъде и като го срещнали, го попитали:

- Не си ли ти Амфилохий? Кажи ни истината, понеже всяка лъжа е от лукавия.

- Аз съм грешният Амфилохий - смирено им отвърнал той.

Те го повели с чест в храма, за да го ръкоположат, но той им казал:

- Ако Бог е благоволил, аз, недостойният и грешният да ви бъда посочен за избиране на епископ, то не трябва да скривам и премълчавам повече за Неговите чудесни дела, напротив - ние непременно трябва да ги обявим и да въздадем слава на Бога за всичко.

И свети Амифлохий им разказал всичко от самото начало как през нощта във видение бил посветен в епископ. Като го изслушали, епископите се изумили и благодарили на Бога за чудесното посвещение на Амифлохий, не се осмелили вторично да го посветят, поклонили му се с почтителност, с любов го разцелували и го възкачили на архиерейския престол (по време на царуването на Валентиниан и Валент).

Свети Амфилохий пасъл Христовото стадо доста дълго време. Той доживял до времената на император Теодосий Велики и неговите синове. Като учител на православната вяра, той се борил против ереста на Арий, претърпял много притеснения и обиди от еретиците, бил сподвижник на светите отци, въстанали против богохулството на Евномий, а на Втория Вселенски събор се подвизавал отново против духобореца Македоний и привържениците на Арий. Заради своята ревност за благочестие и добродетелен живот той бил прославян навсякъде и се ползвал с любовта на светите отци, особено на светите Василий Велики и Григорий Богослов, които го считали за свой близък приятел и си пишели с него.

По време на царуването на Теодосий Велики свети Амфилохий се явил веднъж при императора и го помолил да унищожи във всички градове молитвените събирания на арианите. Но императорът не искал да изпълни молбата му, за да не се яви притеснител в очите на народа. Тогава светителят мълчаливо излязъл от двореца, но след няколко дни обратно се върнал и благодарение на своята мъдрост, направил нещо достойно за възпоменание. Той се поклонил на царя, седящ на престола, като му отдал дължимата част и почитателно го приветствал, а на сина му Аркадий, неотдавна възведен в царско достойнство и седящ до баща си, не обърнал никакво внимание и не му оказал подобаващата чест. Като помислил, че Амфилохий е забравил, Теодосий му заповядал да отдаде дължимото приветствие на Аркадий.

- Достатъчно е и това, че е отдадена чест на царя - забелязал Амфилохий.

Тогава императорът - баща, силно се разгневил и като не желаел да позволи непочтителност към своя син, заповядал с позор да изгонят свети Амфилохий от двореца.

А той му казал:

- Виждаш ли, царю, как не понесе непочтителността към твоя син и се прогневи на мене? Така и Бог Отец не търпи непочтителност към Неговия Син, отвращава се и не обича хулещите Го, гневи се на тези, които влизат в общение с хулителите.

Тогава императорът разбрал защо епископът не въздал чест на сина му - понеже искал да покаже, че на Бога Син подобава равна чест с Отца. Учудил се на мъдростта на светеца и като станал от престола, поклонил му се и помолил за прощение. Теодосий веднага разпратил по цялата империя укази за отдалечаването на арианите от всички градове, дори в случай на нужда - със сила и заплахи. Така свети Амфилохий очистил Христовата Църква от еретиците.

Около това време в Ликаонската област проникнала ереста на Месалианите. Свети Амфилохий ревностно защитавал църквата си от тази зараза. Той изобличавал еретиците и лично, и със сила на своето богомъдро слово. Той присъствал на Сидския събор в Памфилия, където ереста била осъдена. В това време свети Амфилохий дотолкова вече бил преуспял духовно, че можел с молитвите си да изпросва изцеление за болните.

Като достигнал дълбока старост, свети Амфилохий починал с мир в Господа.

Тропарь святителям Амфилохию Иконийскому и Григорию Акрагантийскому

глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак святителя Амфилохия

глас 2

Божественный гром, труба Духа,/ веры садоделателю и сечиво ересей, иерарше Амфилохие,/ Троицы угодниче великий,/ со Ангелы предстоя присно,/ моли непрестанно о всех нас.

Житие на светия наш отец Григорий, епископ Акрагантийски (VI-VII в.)

Свт. Григорий Акрагантийски. Стенопис в храма ''св. Николай Орфанос''. Солун. XIV в.

Свети Григорий се родил на остров Сицилия в селището Претория, близо до град Акрагант от благочестиви и добродетелни родители, Харитон и Теодотия. Родителите му били много богати хора и щедро благотворели от своето имущество на всички нуждаещи се.

Възприемник на младенеца Григорий при кръщението му бил блаженият Патамион, епископ Акрагантийски. На осмата си година Григорий бил даден на един изкусен учител на име Дамиан, за да изучи книгите и в продължение на две години той се обучил прекрасно да чете, пише и да пее църковни песнопения. На дванадесетата си година той бил поставен от епископ Патамион в званието на клирик и бил предаден на архидякона Донат, който трябвало да го ръководи и по цели дни и нощи прекарвал в четене на Свещеното Писание и Житията на светите отци. Поради това в него все повече се разгаряло желанието да тръгне по стъпките на тези, за които четял.

Когато навършил 22 години, той решил да отиде в Иерусалим, за да се поклони на Светите места и започнал горещо да моли Бога да устрои пътя му. Веднъж през нощта, когато спял в дома на архидякона, край неговата постеля някой го повикал:

- Григорий!

- Тук съм - отвърнал той и като станал, попитал архидякона: - Защо ме повика, господарю мой?

- Аз не съм те викал, чедо - отвърнал архидяконът.

И свети Григорий се върнал, легнал и заспал. Същият глас обаче го повикал втори път и той отново се приближил до архидякона и го попитал защо го вика. И отново архидяконът му отвърнал, че никого не е викал. Но този път архидяконът разбрал, че Сам Бог зове Григорий и се разтреперал от страх, като казал на юношата:

- Ако още веднъж те призове същият глас, ти му отговори: “Какво, Господи? Какво ще заповядаш на Твоя раб?”.

Когато Григорий се отдалечил от архидякона и легнал отново на постелята си, гласът за трети път го повикал по име. Зовящият го бил Ангел Господен. Свети Григорий се отзовал, както бил научен от архидякона и Ангелът му казал:

- Твоята молитва е чута. Върви на морския бряг и там ще намериш хора, които ще те вземат със себе си до Светите места.

Рано сутринта той се отправил към морето, като не казал на никого нищо. Като дошъл на брега, намерил там кораб и попитал корабниците за къде ще отплуват. Те отвърнали, че се отправят към Картаген,и той ги помолил да го вземат със себе си. Всички се качили на кораба и след три дни благополучно пристигнали.

В Картаген той прекарал няколко дни, като често ходел в църквата на светия мъченик Юлиян. Когато веднъж се намирал в църквата и четял Свещеното Писание, влезли трима монаси, благообразни на вид и започнали да се молят. След свършване на молитвата единият от тях седнал, а останалите двама застанали около него. Като ги видял, Григорий им се поклонил. Монахът, който седял, погледнал към Григорий и казал:

- Какво правиш тук, рабе Божий Григорие, който си избрал "добрата част", която няма да ти се отнеме, по думата на Господа?

Като чул името си, той изпаднал в ужас, поклонил се на стареца до земята и казал:

- Прости ми, отче и се помоли за мене, грешния и ленивия.

Старецът отвърнал:

- О, ако аз имах твоите грехове, сине мой! Знай, че милосърдният Бог ни откри всичко за теб - добавил той, - и се възрадвай, понеже Той ни изпрати да те вземем и да те съпроводим до Светите места, както ти желаеш. Ние самите отиваме там.

Тогава свети Григорий възкликнал в умиление:

- Благословен е Бог, Който устройва всичко за наше благо!

След това четиримата се отправили на път. По пътя старецът, като решил да изпита Григорий, го попитал веднъж:

- Чедо, Григорие! Не ти ли е мъчно за родителите ти?

- Нашият Господ е казал: “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене”. Но все пак, отче, ще молим Бога да даде и на родителите ми, които са ме загубили, утешение, а мене, грешния, да запази от мрежите на врага.

След многодневен път те приближили Светия град и влезли в един манастир, който срещнали по пътя. Междувременно настъпил постът на света Четиридесетница и затова те не продължили нататък, а останали в манастира до Страстната седмица. Тук свети Григорий видял строгия пост на монасите и тяхното бодърстване: мнозина от тях не приемали храна и не спали през цялата седмица. Тук той видял хора, живеещи като ангели и непрестанно славословещи Бога така, както Го славословят на небесата. Видял монаси, които проливали потоци сълзи и денонощно стояли на молитва. Видял и другите им трудове, неимоверните им подвизи и изпаднал в ужас, биел се в гърдите и възклицавал:

- Горко на мене! Какво съм аз! Какво да правя аз, безгрижният и ленивият? Как мога за един ден дори да застана тук наравно със светиите?

Но като не желаел да се потопи окончателно в бездната на отчаянието, говорел в себе си така:

- Ако, както казва Давид, “Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси”, то Той може да спаси и мен, както е спасил дошлите в единадесетия час и не са извършили нищо достойно за награда.

Като виждали опечаленото лице на Григорий, монасите го утешавали, мислейки че той тъгува за страната и родителите си.

- Не тъгувай, че си дошъл с нас толкова далеко - говорели му те. - Надяваме се, че с Божията помощ ти отново ще се върнеш в страната си и ще видиш живи родителите си.

- За Бога няма чужда страна - отговарял той. - Всички страни принадлежат Нему и Той прониква навсякъде с всевиждащото Си око. Аз не тъгувам за това, че съм дошъл тук и не за родителите си тъгувам, но напротив, радвам се, че оставих баща си и майка си и намерих Бога, Който се грижи за мен. Не тази, а друга печал лежи на сърцето ми. Умолявам ви, свети отци, помолете се за мен, грешния, на Господа.

След този отговор монасите замлъкнали.

Когато настанал празникът Възкресение Христово, пътниците се отправили към Иерусалим, поклонили се на светите места и дошли за благословение при патриарха - свети Макарий. Като ги видял, патриархът казал:

- Радвай се в Господа, авва Марк! Откъде доведе при нас този богоугоден юноша, Григорий?

- Не ние го доведохме, владико, а Този, Който иска всички да се спасят, и твоите свети молитви - отвърнал Марк.

Григорий се изумил от това, че патриархът нарича по име и него, и стареца и се зарадвал, понеже узнал името му. Толкова време бил с него, но не знаел как наричат нито него, нито другите двама спътници, а да ги попита откъде са и как са имената им, не смеел - до такава степен бил мълчалив и нелюбопитен.

Патриархът погледнал и към другите двама монаси и казал:

- Добре, че дойдохте, отче Серапионе и Леонтие. Благодаря на Бога, Който ви дарува сили да дойдете тук и да доведете със себе си този момък, който гори духом, служи на Господа, утешава се с надежда и постоянства в молитвата, както ми откри Господ за него.

Като казал това, патриархът се отправил към храма да служи Божествена Литургия и всички пътници се приобщили с Пречистите Тайни. А на сутринта авва Марк и двамата монаси взели благословение от патриарха и отишли да посетят братята, живеещи около Сионската планина. Григорий не знаел, че те заминават, и като останал, много се разтъжил, че е изостанал от тях. Патриархът го утешил и му казал, че отците няма да тръгнат за страната си, докато не се върнат в манастира.

Тогава свети Григорий се поклонил на патриарха и се осмелил да го попита откъде са тези трима велики мъже. Патриархът му отговорил, че те са от Рим. Когато черноризците се върнали в Иерусалим, авва Марк взел Григорий за ръка, навел го към нозете на патриарха и казал:

- Свети отче! И този е от стадото Христово: той ще приеме власт в Църквата и като с весло ще я насочи с духовното учение към благо. А ти, отче, погрижи се за него да съхрани в чистота душевното си съвършенство и да не се оскверни с греховни помисли, свойствени на младостта.

- Бог го е избрал за Себе си от утробата на майка му и Той ще го огради със Своя страх. Той ще го запази докрая - отговорил патриархът.

Като казал това, вдигнал Григорий и забелязвайки, че плаче, патриархът му казал:

- Ако ти харесва тук, дете мое, остани с нас и нашият Господ, Иисус Христос, ще устрои всичко за твоя полза. Ако пък искаш да отидеш с тях, иди си с мир.

- Не, свети отче - отвърнал Григорий, - аз не искам да си тръгвам оттук, но само моля Бога да ме сподоби в този живот да се видя още веднъж с тези свети отци.

Така монасите си тръгнали от светия град, като измолили благословение и молитви за пътя от патриарха, а Григорий останал в Иерусалим при патриарх Макарий.

На път към Рим авва Марк, Серапион и Леонтий минали край Акрагант. Спрели тук, приветствали епископ Патамион и останали за известно време в епископския дом, тъй като междувременно настъпил празникът на апостолите Петър и Павел. След празника те се приготвили да си тръгват и помолили епископа за благословение. Тогава при епископ Патамион дошли от града си родителите на Григорий, Харитон и Теодотия, за да извършат служба за своя син на 1 юли, тъй като в този именно ден Григорий напуснал дома си. Теодотия горчиво плачела за сина си и никой не можел да я утеши. Авва Марк попитал епископа:

- Защо плачат тези хора, отче?

Като въздъхнал и се просълзил, той отговорил:

- Те имаха единствен син, когото аз възприех от светия купел. Когато той навърши осем години, родителите му го доведоха при мен, а аз поръчах да го научат на грамотност. Бог му даде такива способности, че за две години той се научи прекрасно да чете, да пише и да пее в църква. След дванадесетата му година родителите му го посветиха на Бога чрез моите грешни ръце и аз го поставих за клирик. Връчих го на моя архидякон да го настави в пътя на Господните заповеди. Момчето стана толкова сведущо в Свещеното Писание, че подобно на него не можеш да се намери в цяла Сицилия. И ето, ние не знаем какво се е случило с него, къде е отишъл? Той изчезна внезапно без вест. Дълго го търсихме по целия остров в градовете и селата, в планините и пещерите, в пустините, но никъде не можахме да го открием и не знаем убил ли го е някой, заровил ли го е в земята, или е грабнат и отведен в чужда страна? А сега на всички ни е жал за него до крайност. Родителите му извършват възпоменание за него в този ден, когато е изчезнал.

Междувременно, като се вгледал в лицето на Харитон, авва Марк разбрал, че това е бащата на Григорий, тъй като младежът във всичко много приличал на баща си, и казал на плачещите родители:

- Защо скърбите безмерно за сина си? Напротив, трябва да се радвате и да благодарите на Бога, Който устройва всичко за полза на Своите раби.

И като се обърнал към епископа, добавил:

- Нареди да дойде тук твоят архидякон.

Епископът веднага наредил да повикат архидякона и когато той се явил, Марк се обърнал към него с въпрос:

- Кажи ни, къде се скри повереният ти юноша и защо не откриеш на своя господар, епископа, величието Божие, което се яви върху него?

Поразен от тези думи, архидяконът се поклонил на стареца и помолил за прошка, а след това започнал своя разказ:

- Когато веднъж през нощта спях в своята келия, а момчето почиваше недалече от мен, някой неочаквано го повика: “Григорие!”. Той стана и дойде при мене. Попита ме защо го викам. Отговорих му, че не съм го викал. Когато той легна, гласът за втори път го повика и той пак дойде при мен и каза: “Ето ме, защо ме викаш?”. Тогава аз разбрах, че този зов не е човешки, а е от Бога, и го научих, ако го повика гласът за трети път, да каже: “Ето ме, Господи: какво повеляваш на Твоя раб?”. Той си отиде и легна и аз чух глас, който пак му говореше: “Григорие! Молитвата ти е чута: върви на морския бряг и ще намериш там хора, които ще те вземат със себе си”. Но аз, макар сам да чух този глас, не разбрах добре за какво говореше и веднага заспах. На сутринта се събудих, станах и не намерих Григорий и от този момент и досега той не е намерен. Да разкажа за чутия от мене глас някому, не посмях, тъй като се боях да не би да кажат, че лъжа, и като не ми повярват, да решат, че сам съм убил момчето или съм го продал в чужда земя.

Като изслушали архидякона, епископът и родителите се утешили в своята печал и възблагодарили на Бога, а блаженият авва Марк казал:

- Ето, както четем в Книгата Царства за Самуил, така е било и сега с Григорий: както момчето Самуил, спящо в скинията, Ангел Господен повикал три пъти: “Самуиле, Самуиле!”, така се е удостоил с подобен зов и блаженият отрок Григорий. Наистина ще бъде равен на пророк Самуил! Сега послушайте какво ще ви кажа за вашия син. Докато бях в Рим, отидох веднъж заедно с моите братя на молитва в храма на светите апостоли Петър и Павел. Когато настъпи нощта, ние останахме при един монах и в тази нощ ми се явиха във видение двама светли мъже, подобни на апостолите, и казаха: “Стани по-скоро заедно със Серапион и Леонтий, качете се на кораба и плувайте за Картаген. Там ще намерите на острова един странник, на име Григорий, от Акрагантийската църква. Вземете го със себе си и го заведете в светия град Иерусалим при патриарх Макарий. Ние вече казахме на патриарха за този младеж и му наредихме да го приеме, тъй като върху него почива нашият дух, както духът на Илия върху Елисей”. Като казаха това, явилите се станаха невидими. Когато се събудих, аз тръгнах заедно със Серапион и Леонтий на пристана, на който, по Божие устроение, намерих кораб, готов за път към Картаген. Ние се качихме на него и скоро пристигнахме там. Като слязохме на брега, отидохме в църквата “Свети Юлиан” и там намерихме Григорий, който четеше книга. Взехме го със себе си и се отправихме към Иерусалим. Там го оставихме при патриарха.

Всичките слушатели на аввата били извънредно удивени от думите му и благодарили на Бога, а Харитон и Теодотия от вълнение паднали в несвяст на земята. Марк ги повдигнал и казал:

- Въздайте слава на Бога за това, че вашият син е жив и прекарва добродетелен живот.

Те престанали да скърбят и заедно с епископа и всички, които били там, възнесли благодарение на Бога, а също така благодарили и на авва Марк за грижите му за Григорий и повече не се предавали на печал.

Междувременно свети Григорий живеел в Иерусалим при светейшия патриарх Макарий и бил поставен от него за дякон. След известно време той започнал да моли патриарха да го пусне на Елеонската планина, за да види живеещите там отци. Като получил разрешение, прекарал там цяла година, като посещавал доблестните подвижници и получавал от тях всякаква духовна полза. После той намислил да отиде във вътрешната пустиня, открил намерението си на отците и изпросил молитвите им. Те се помолили за него и го пуснали, като казали:

- Върви с мир, чедо: вярата и любовта, които имаш към Господа, ще те спасят.

Григорий се спуснал от Елеонската планина и потънал в пустинята. След три дни, по Божие усмотрение, той намерил един монах, който се молел в 6-ия час на деня. Като разбрал с духа си, че младият Григорий търси спасение, черноризецът го повикал при себе си и го попитал:

- Къде отиваш, чедо?

- Където ме поведе по тази пустиня Христос - отвърнал Григорий.

- Ела с мен - казал монахът.

След двадесет дни път те дошли до едно място, от което монахът показал на Григорий намиращата се в далечината килия с две финикови палми отпред и казал:

- В тази килия живее велик отец. Ако искаш да се спасиш, върви при него, а аз трябва да отида на друго място.

И като се поклонили един на друг, те се разделили.

Като приближил килията на великия старец, блаженият Григорий чул отначало пение на многоброен хор, когато приближил - гласовете само на трима пеещи, а когато приближил до вратата на килията, се убедил, че пеел само старецът, който привършвал деветия час. Григорий не посмял да почука на вратата и в страх стоял навън. След като свършил правилото си, светият отец погледнал към вратата, видял юношата, познал го тозчас с духа си и го повикал в килията при себе си, назовавайки го по име, от което Григорий изпаднал в още по-голям страх. Като влязъл в келията, Григорий видял, че освен стареца вътре нямало никого и се учудил как е могъл да чуе пението на толкова много гласове, когато пеел само старецът. Разбрал, че заедно със стареца пеели светите ангели. Паднал в нозете на стареца и със сълзи го попитал:

- Помилуй ме, отче, и се помоли на Бога за мене, грешния, да спаси душата ми.

- Бог ще те помилва, чедо, и ще ти въздаде за трудовете ти - отвърнал старецът.

Четири години живял Григорий при светия старец и много се поучил от него на духовна мъдрост и на външния ред на монашеския живот. Изучил тълкуванията на боговдъхновените Писания и станал много разсъдителен и красноречив. Като видял разума и добродетелта му, старецът не искал повече да го задържа при себе си и като предвидял, че той ще бъде велик светилник на света, повелил му да остави уединението и да отиде на помощ на войнстващата Църква. При това той предсказал на Григорий, че ще бъде подложен на много притеснения от страна на завистниците си и го поучил да бъде търпелив и незлобив. След това, като се помолил за него, го отпуснал от себе си.

Като си тръгнал от стареца, свети Григорий пак се върнал в Иерусалим, където с радост бил приет от патриарха. Като поживял в Иерусалим около година, светецът се отправил към Антиохия, а оттам в Константинопол и там живял в манастира на светите мъченици Сергий и Вакх. Като видял подвизите и въздържанието на свети Григорий, който цяла седмица не вкусил храна и през това време се занимавал с четене и писане на книги, игуменът известил за него патриарх Евтихий.

- Дойде при мене в манастира удивителен монах дякон - казал патриархът - с прекрасен облик и начин на живот, велик постник, усърден изпълнител на всякакви иночески подвизи и отличен познавач на Божествените Писания. Мисля, че в днешно време не може да се намери друг такъв в цял Константинопол.

Патриархът се зарадвал много на това известие, поканил Григорий с чест, беседвал с него и като се убедил в мъдростта му, благодарил на Бога, Който му изпратил такъв мъж във време, когато големи еретически вълнения връхлетели Църквата.

Междувременно починал Акрагантийският епископ Теодор, приемник на блажения Патамион. Сред жителите на Акрагант възникнало несъгласие и раздор. Едни желаели епископ да бъде презвитерът Савин, други - някой си Крискент, трети - Павел, тогавашен архидякон. Други пък възлагали надеждата си на Господа:

- Когото Господ избере, той и да ни бъде епископ - казвали те.

По този повод всички презвитери, градски власти и граждани се събрали и отишли в Рим при папата. Сред тях бил и бащата на свети Григорий - Харитон. Като се явили пред папата, те се разделили на три партии: едните - начело със Савин, другите - с Крискент, третите с Евпъл и Харитон. Първите искали за епископ Савин, вторите - Крискент, а Евпъл, Харитон и останалите казвали на папата:

- Когото Бог покаже на твое светейшество, него и ни постави за епископ.

Като видял несъгласието и препирните им, папата наредил да го оставят. И като се намирал в такова затруднение, през нощта във видение му се явили двама благолепни мъже в образите на апостолите и казали:

- Защо така скърбиш за несъгласието на акрагантийците? Всички, доведени от тях, са недостойни за епископския сан. Но в Рим има един пришелец, на име Григорий, който досега живееше в манастира на свети Сава, а сега, като чу за пристигането на акрагантийците, избяга от този манастир и се крие в обителта на свети Меркурий. Повикай го и им го постави за епископ, тъй като Акрагант особено се нуждае върху неговия епископ да почива Дух Божий.

С тези думи явилите се изчезнали. Като се събудил, папата повикал при себе си презвитерите и авва Марк, който в това време случайно бил дошъл в Рим от своя манастир, разказал им за своето видение и веднага изпратил двама епископи с други клирици да намерят и с чест да доведат Григорий. Те отишли в манастира на свети Сава и там попитали къде се намира той. Монасите отвърнали, че преди два дни е отишъл в манастира на свети Меркурий. Те се отправили натам, но свети Григорий, който току-що се канел да напусне манастира, видял отдалече идващите епископи и ги познал, тъй като по-рано ги бил виждал на събора в Константинопол. Като разбрал с духа си, че идват за него, той се върнал и се скрил в манастирската градина. Като влезли в манастира, епископите разпитали за него и монасите отвърнали, че действително този ден имало някакъв странник в манастира, но не знаят къде е отишъл. Епископите се обърнали към игумена и настойчиво му заявили, че ако не намери странника, ще го постигне тежко наказание. Игуменът ги помолил да почакат малко и сам щателно започнал да търси Григорий. Накрая го намерил в градината, скрит в тревата. Той с гняв го вдигнал и му се скарал, като казал:

- Откъде си дошъл, човече? Какви са греховете ти и какво си направил, че толкова почтени хора те търсят? Ти донесе беда на нашия манастир, върви и давай отговор за своите грехове.

Свети Григорий нищо не отговорил и мълчаливо тръгнал след игумена, който го държал за ръка. Когато бил доведен при епископите, те веднага го познали, понеже го били виждали на събора, където всички отци го похвалявали и сам императорът му оказвал чест. Станали, поклонили му се и го прегърнали с любов. Но сам той паднал в нозете им и казал:

- Простете ме свети отци, понеже съм грешен. Защо търсите мене, недостойния?

- Светейшият отец те вика - отвърнали те, като го вдигнали от земята и му дали целование.

Игуменът бил удивен и смутен от това, че епископите оказали такава почит на този, когото той считал за някакъв злодей. Епископите го взели със себе си и го повели с чест при папата.

Когато свети Григорий влязъл и се поклонил на папата до земята, той му казал:

- Ти си дошъл навреме при нас, чедо Григорий. Благословен Бог, Който те яви на нас.

И като станал, го целунал със светителско целование, а после продължил:

- Чедо Григорие! Нашият Господ Иисус Христос те призовава на епископско служение в Своята църква в Акрагант, за да се спасят чрез тебе живеещите там.

- Прости ми, владико. Аз съм недостоен за такъв сан - отвърнал светецът.

- Не бъди непослушен - казал папата. - Бой се от Бога и си спомни, че мнозина са прогневили Всевишния с непослушанието си.

Тогава свети Григорий казал:

- Дай ми малко време за размишление, честнейши отче, за окончателен отговор на твоето светейшество.

Папата предал Григорий до време на авва Марк. Като видял аввата, той със сълзи се хвърлил в нозете му.

- Благодаря на Бога за това, че ме сподоби още веднъж да видя в този живот тебе, любимия мой отец - възкликнал той.

Авва Марк отишъл с него в отделна стая и те прекарали цялата нощ без сън в духовна беседа. Свети Григорий възнамерявал да отиде в Испания, особено когато узнал, че баща му Харитон е пристигнал в Рим. Но Марк го удържал.

- Чедо - казал той, - не прогневявай Бога и вместо благословение не си навличай проклятие от Него.

От този момент светият изоставил намерението си.

Скоро папата призовал при себе си жителите на Акрагант и попитал съгласни ли са помежду си за избора на епископа.

- Ние, владико, не знаем какво да ти отговорим - отвърнали те. - Ние се оставихме на Бога и на светите ти молитви и когото ти посочи Бог, него и ни дай. Ние ще го приемем с любов.

Като се загледал в лицето на Харитон, папата се досетил, че това е бащата на свети Григорий по сходството на чертите.

- Да отидем в църквата и да се молим на Бога да ни посочи кого Сам счита за достоен - казал папата тогава.

И ето, когато папата с епископите и целия клир възнасяли молитви в храма на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, над светата трапеза се явил гълъб и се спуснал над главата на свети Григорий. Всички изпаднали в благоговеен страх при това неочаквано чудо.

- Ето, Бог ни яви кого Сам е избрал като за достоен за епископския сан - казал папата и посветил Григорий за епископ на Акрагантийската църква.

Всички граждани на Акрагант се радвали за това и приели свети Григорий с любов, като избран от Самия Бог. А Харитон познал своя син и горещо благодарил на Бога за това, че го е сподобил да види сина си жив, и то в такъв сан.

След няколко дни, като получили благословение от папата, акрагантийците се върнали в града си заедно с новопоставения епископ. Когато минавали покрай Панормия, насреща им излязъл епископът на този град, заедно с клира и целия народ, и радушно ги приел. Той бил слушал много за добродетелния живот на Григорий и го молел да влезе в църквата и преподаде благословение на народа. Когато светият влязъл в храма, към него приближил един монах, жестоко поразен от проказа, и високо викал към него:

- Помилуй ме, рабе Христов, и се помоли за мене на Бога да облекчи тежката ми болест.

- В името Господне изцели се от твоя недъг - му казал светецът.

И монахът веднага се изцелил и се очистил от проказата.

Всички славели и благославяли Бога, Който вършел чудеса чрез Своя угодник.

Свети Григорий и спътниците му излезли от Панормия и приближили Акрагант. Тук ги посрещнал игуменът на крайградския манастир “Пресвета Богородица”. Когато новият епископ влязъл в манастира, в нозете му паднал един глухоням монах. Игуменът го отстранявал от нозете му, но свети Григорий казал:

- Остави го, брате, нека ни обясни какво му е нужно.

Игуменът казал:

- Той е юродив, владико, при това е ням и глух.

Светителят въздъхнал и като вдигнал ръце към небето, помолил се, а след това вдигнал монаха от земята и му казал:

- В името на нашия Господ Иисус Христос, Който заповядва на глухия и ням бяс да излезе от Божието създание, започни да говориш и да чуваш, брате, и прослави Бога, Който ти направи това!

И веднага монахът започнал да говори и високо възгласял:

- Велики са делата Ти, Господи, които Ти сътвори заради този човек!

Светият попитал монаха колко години са минали, откакто не може да говори.

- Не помня, владико - отговорил изцеленият, - времето, когато съм говорил или чувал.

Игуменът казал тогава заради него:

- Ето, вече двадесет години, владико, откакто сме го постригали, а тогава беше на осем години и досега е глух и ням. Сега се изцели от твоите молитви.

Всички били обхванати от благоговеен страх при вида на чудото и всички благодарили на Бога, Който им дал епископ чудотворец.

В този манастир свети Григорий останал до сутринта и на разсъмване се отправил към Акрагант. Останалите у дома си жители на града като чули, че идва новият епископ, се питали един друг:

- Кой е избран: Савин, Крискент или Евпъл?

И като узнали, че никой от тях не е удостоен с епископство, а е избран един странник, на име Григорий, били много учудени, а когато чули, че той е чудотворец и вече е изцелил един глухоням, се проникнали от благоговение. Цялото население на града излязло насреща и приело благословление, а той, благославяйки, възлагал ръце на всички. Излязла и майка му, Теодотия, заедно с другите възрастни жени, като още не знаела, че новият епископ е нейният син. Но като го погледнала, тя веднага го познала и казала:

- Наистина, това е моят син, който “мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери”.

Григорий пък, като видял майка си, възкликнал:

- Здравей, господарке Теодотия, майко моя!

- Благословен Бог, Който те избра да пасеш хората Му и ме сподоби да видя тебе, милия мой син - отговорила тя с велика радост.

След това всички с пение влезли в храма. И когато свети Григорий извършвал Божествената Литургия, някои от достойните виждали благодатта на Светия Дух, слязъл над него във вид на гълъб и осеняващ го, подобно на това, което станало на посвещението му. Много болни били донесени в църквата и свети Григорий им възвърнал здравето, като възлагал над тях ръце. Всички се чудели и казвали:

- Действително той е подобен на свети Григорий, Неокесарийския чудотворец.

И била голяма радост в града.

Като встъпил в управление на паството си, Григорий се грижел много за бедните, изцелявал болните и изгонвал бесове. Баща му Харитон почти не излизал от църквата, а в пост и молитва служел на Бога денем и нощем. По същия начин и майка му Теодотия се грижела само за спасението си, като отхвърлила всички житейски грижи и служела на болните и бедстващи от мизерията, като ги хранела и обличала със свои средства. По такъв начин Григорий и родителите му били украшение на Църквата Христова и служели за пример на добродетелен живот за всички.

Веднъж свети Григорий се отправил към града, за да посети болните и бедните. Всички жители изнасяли болните си на пътя, откъдето трябвало да мине светият лекар, който изцелявал всякакви болести с едно докосване на ръцете. Между другите бил и презвитер Савин, който имал разслабена дъщеря, която лежала на постелята и била дотолкова лишена от сила, че не можела да направи сама нито едно движение и другите я обръщали. Като чула, че епископът ще мине край дома им, майка ѝ я изнесла отвън и положила на пътя. Когато свети Григорий се приближил, тя с плач паднала в нозете му и казала:

- Помилуй ме, рабе Божий, и се смили над разслабената ми дъщеря.

Светецът я попитал чия жена е. Тогава презвитерът Савин излязъл от дома, поклонил се на епископа и казал:

- Това е твоята рабиня и моя жена, господарю мой.

- Отдавна ли боледува дъщеря ви? - продължил епископът.

- Девет години, владико, откакто се лиши от сили - отвърнали те.

Като се помолил, светецът осенил девицата с кръстното знамение и казал:

- В името на Иисуса Христа, девице, стани и застани на нозете си.

И веднага девицата се изправила съвършено здрава и въздала благодарение на своя изцелител. Народът, който вървял след светителя, се удивявал на извършваните чрез него чудеса. След няколко години обаче ненавистникът на всяко добро - дяволът, въстанал против светеца и замислил да го лиши от престола чрез същия Савин, чиято дъщеря изцелил свети Григорий, и чрез споменатия вече Крискент. Те били презвитери в Акрагант и както беше вече споменато, навремето всеки от тях се домогвал до епископството, поради което се намирали във вражда един с друг. Сега те се помирили и започнали да действат заедно против свети Григорий, и подтикнати към завист от дявола, говорели помежду си:

- Дълго ли ще се подчиняваме на този човек, магьосник, който върши чудеса с чара си и изумява простия народ? Или не знаем, че той избяга някога от нашия град, живя у един магьосник и се научи от него на вълшебство, а сега, като се е върнал тук, прелъстява хората и твърди, че е Божий човек, но наистина е подобен на бяс, понеже не яде и не пие, както и бесът!

Те бълвали всички тези хули и клевети срещу праведника от завист към високото положение и славата на Григорий. Привлекли на своя страна и някои клирици и граждани и се заклели да не се успокоят, докато не изгонят светеца от града. За епископ вместо него искали да поставят някой си Елевсий, еретик, лишен от презвитерски сан и предаден на проклятие от Лаодикийския събор. Той се явил тайно в Акрагант и без знанието на свети Григорий се укривал при един от жителите на града, на име Теодор. Светият бил виждал по-рано Елевсий на Изток, имал с него спор за въплъщението на Сина Божий и го победил. Този Елевсий за трите месеца, прекарани в Акрагант, успял да възбуди завист у Савин, Крискент и у някои други към свети Григорий.

Като се посъветвали помежду си, враговете на светеца подкупили една млада жена, на име Евдокия, с красиво лице, но с безсрамен и развратен нрав, за да каже пред всички за епископа, че е съгрешил с нея. Отначало тя не се съгласявала, казвала, че гражданите на Акрагант гледат на Григорий като на ангел Божий, няма да ѝ повярват и се бои да не би народът да я убие с камъни. Но те я убедили, че ще остане невредима и с голям подкуп я съблазнили да се съгласи с предложението им. Тогава започнали да чакат удобен момент, за да хвърлят светеца в беда и позор. Веднъж нощем, когато той се намирал в храма и служел полунощница, Савин и Крискент взели със себе си наетата развратница и тайно я завели в епископския дом. Там те намерили вратаря, стоящ на стража пред вратите, и с помощта на злато го уговорили да мълчи, а те въвели Евдокия в стаята за почивка на епископа и като я затворили вътре, излезли. Нищо незнаещият Григорий останал в църквата до самия край на утренята. Настъпил денят и епископът излязъл. Целият народ, който присъствал на утренята, тръгнал след него, понеже акрагантийците имали такъв обичай - да съпровождат винаги своя епископ от храма до дома му. Като стигнали до вратите, свети Григорий се обърнал към съпровождащите го, давал им различни наставления и ги благославял. В тълпата били и Савин и Крискент с останалите заговорници. Те се хвърлили към стаята за почивка на епископа, извели оттам в присъствието на епископа и целия народ жената и високо завикали:

- Хора, гледайте какво прави нашият епископ! Така ли трябва да живее? Всички ние казвахме, че той е светец, а той се оказа блудник. От днес той е недостоен за епископския сан!

Народът се изумил и всички онемели, като не знаели какво да кажат. Изумил се и сам свети Григорий и мълчал.

Започнали да разпитват жената и тя пред всички потвърдила, че той бил с нея през изтеклата нощ. Архидяконът и другите близки на епископа я попитали в кой именно час на нощта е бил с нея. Научена предварително от враговете на Григорий, тя отвърнала: след повечерието.

- Жив Господ - възкликнали близките на епископа, - тази лъжлива жена говори неправда.

Но враговете му отговорили:

- Вие сте негови хора и не заслужавате доверие, тъй като се стараете да прикриете греховете на господаря си!

На това един млад дякон, на име Филаделф, казал с думите на псалома:

- “Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение”.

Крискент притичал до Филаделф и започнал да го бие по страните. Мнозина от народа се съблазнили и повярвали на клеветата, като видели, че извели жената от стаята за почивка и чули как тя пред самия епископ говори, че била с него. Други пък, независимо от всичко, не вярвали. Противниковата страна взела надмощие и епископът бил хванат, изведен от дома си и затворен в тъмницата, в която някога страдал за Христа свещеномъченикът Григорий, епископ Ливийски. Там враговете затворили и този свети Григорий, поставили краката му в клади и като заковали вратите, го пазели здраво. След това побързали да изпратят писмо до намиращия се в Сицилия екзарх на папата с известие за случилото се и с молба да дойде в Акрагант за съд над Григорий. Междувременно не само в Акрагант, но и по всички околни градове и села, и даже по цяла Сицилия, се разнесъл слухът, че заварили епископ Григорий с блудница.

Около тъмницата се събрало множество хора, обичащи светеца и невярващи на клеветата. Те стояли със сълзи около тъмницата.

През това време свети Григорий благодарял на Бога, че го е сподобил да пострада без вина. В полунощ, докато се молел, голяма светлина озарила тъмницата. Явил се ангел Господен, освободил Григорий от оковите, подкрепил го с думи в търпението и станал невидим, а тъмничните врати се отворили сами. Намиращите се около тъмницата му се поклонили и казали:

- Сега напълно се убедихме, че Бог е с тебе и всичко, което говореха против тебе, е клевета.

Те искали да отидат и да убият Савин и Крискент, но светецът ги спрял и им забранил да повдигат отново разпра и да проливат кръв. Убедил ги да дочакат съда над него.

Като дошъл в Акрагант, екзархът свикал цялото градско население, седнал на съдийското място, заповядал да доведат свети Григорий и го изправил пред себе си. Пред съда застанали и противниците му заедно с Евдокия, която екзархът попитал:

- Истина ли казваш, че епископът е бил с тебе?

- Да, владико, истина е, той беше с мен.

Щом произнесла това, веднага я нападнал бяс, повалил я на земята и тя се въргаляла със страшни крясъци, мъчена от злия дух. Страх обхванал всички.

- Григорий е невинен в това лошо дело, понеже ето, Божие наказание постигна излъгалата за него - казвали богомислещите.

Но противниците на светеца загубили всякакъв срам и казвали:

- Не казвахме ли, че той е магьосник и чародей? С вълшебството си той направи тази жена да беснува.

В това време жената на презвитера Савин, заедно с изцелената от свети Григорий своя дъщеря, бързо се приближила към събранието и с гняв завикала към мъжа си:

- Нещастен злодей! Ти забрави благодеянието на този свят мъж, който изцели нашата дъщеря, и клеветиш него, невинния! Върви си от дома ми, отсега нататък не искам повече да живея с тебе!

След това паднала в нозете на светеца и със сълзи го молела:

- Помилуй ни, рабе Божий и не си спомняй злото, което ти причиниха тези нечестиви завистници!

Сред народа се надигнал шум и препирни: едни викали, че Григорий е невинен, други, повярвали на клеветата, утвърждавали, че той с вълшебството си напратил беса върху жената, която била с него. Подкупеният от Савин и Крискент екзарх взел тяхната страна, но като видял смута, вдигнал се сред народа, се уплашил, станал от мястото си и излязъл от съда, като обявил, че делото трябва да се разгледа по-обстойно. Тогава свети Григорий доброволно се върнал в тъмницата и чакал там дотогава, докато не се завършило започнатото срещу него дело.

Като видял, че не може да направи нищо против светия епископ, без да предизвика смут у народа, екзархът решил да го изпрати в Рим при самия папа, като заповядал да приготвят за това специален кораб. Написал и специално послание до папата, в което описвал обвинението срещу Григорий. Подобно послание до папата написали и клеветниците от свое име. Настъпила нощта и екзархът, Савин и Крискент, като извели свети Григорий, тайно го повели към кораба. След него вървели родителите и домашните му, като плачели и ридаели. Той пък ги утешавал и ободрявал, като ги обнадеждавал, че скоро ще го видят здрав и на епископския престол.

Като го качили на кораба, враговете го връчили на стопанина на кораба, на име Прокопий, комуто предали и посланията си до папата. Архидяконът Евпъл и другите дякони заобиколили екзарха и го молели да им позволи да отидат заедно със своя учител и отец, но той не искал и да ги чуе. Той разрешил да замине само на един от тях, дякона Платоник. Накрая корабът отплувал и близките на свети Григорий, заедно с родителите му, дълго плакали на брега, а после опечалени си тръгнали вкъщи.

На сутринта множество народ се събрал пред тъмницата заедно с презвитерите. Като не намерили своя епископ в тъмницата, те изпаднали в смут и започнали да плачат и да се оплакват от несправедливия съд над него. След това отишли при екзарха и като го наобиколили, питали го:

- Къде сте скрили нашия отец и добър пастир? Нима сте го убили?

- Не, братя - отговарял екзархът, - нищо лошо не сме му направили, но само го изпратихме с мир при папата, както той сам ни помоли.

Събралите се повикали архидякона Евпъл и другите дякони и ги попитали:

- Вие трябва да знаете къде е нашият свят епископ, вие бяхте вчера при него в тъмницата. Кажете ни истината: къде е той сега?

Евпъл и другите отговорха, че през нощта екзархът изпратил свети Григорий при папата. Като видял, че у народа се надигнало възмущение, екзархът се изплашил и избягал от Акрагант. Възмутеният народ подпалил домовете на коварните презвитери Савин и Крискент и ги търсел, за да ги убие, но те се скрили в църквата. Народът се хвърлил към тях, но Харитон застанал на църковните врати и започнал да моли разгневените хора да не проливат кръв заради неговия син, като им казвал, че ако обвинението, повдигнато срещу техния епископ и негов син, се окаже несправедливо, те сами ще бъдат осъдени.

Народът послушал Харитон и се разотишъл. Поддръжниците на свети Григорий изпратили до управителя на Сицилия, който тогава живеел в Сиракуза, и до епископа на този град послание, като ги известили за всичко, станало с техния епископ. Управителят и епископът на Сиракуза били много учудени и силно съчувствали на Григорий, като познавали добре живота му. С посланието до тях били изпратени най-знатните граждани на Акрагант, а делата на църквата до завръщането на свети Григорий от папата с оправдание били възложени на архидякона Евпъл.

След известно време противниците му отново се сплотили и търсели случай да убият Евпъл. Като видял злобата им, той избягал и се укривал до възвръщането на Григорий, а Савин и Крискант издигнали на престола споменатия еретик Елевсий. Убедени от Харитон, градските власти и презвитерите не изразявали своето неудоволствие с нищо и съвършено замлъкнали, като разбрали от Харитон, че рано или късно свети Григорий ще се върне на престола. По такъв начин в това време Църквата Божия пасли не пастири, а диви зверове. Еретикът Елевсий изнесъл лежащите в олтара мощи на светците и искал да ги изгори, но огънят дори не се докоснал до тях. Заповядал тайно от всички да ги хвърлят през нощта в морето.

Когато свети Григорий пристигнал в Рим, съпровождащият го Прокопий връчил на папата посланията от екзарха и клеветниците. Папата прочел посланията и силно се разгневил, като дори не допуснал при себе си Григорий и не го и попитал признава ли се за виновен. Заповядал да оковат ръцете и краката му и да го затворят в тъмница, а също да затворят в отделна тъмница и дякона Платоник. Когато през нощта свети Григорий се молел, озарила го светлина и двама мъже в образите на светите апостоли се явили при него, като казали:

- Радвай се, рабе Христов и възлюбени от нас Григорие! Господ ни изпрати при теб, за да те освободим от оковите и ние се радваме, като виждаме колко мъжествено и търпеливо понасяш скръбта. Бог благоволи чрез тебе да извърши много чудеса в тоя град.

Като казали това, те се докоснали до оковите които веднага паднали. Съвършено свободен, той се изправил на нозете си и се поклонил доземи на явилите се, които го разцелували и станали невидими. По същия начин те се явили и на дякона Платоник, извели го от тъмницата и го довели при Григорий. Двамата освободени заедно започнали да славословят Бога и да Му благодарят.

Пазачът на тъмницата имал 26-годишен единствен син, от шест години мъчен от зъл дух, който го гонел по пътищата и пустините. Много пъти бащата го връзвал с железни вериги и го затварял в специална стая, но той ги разкъсвал, изкъртвал вратата и отново избягвал. Случило се така, че когато свети Григорий и Платоник стояли в тъмницата вече свободни, бащата на бесноватия го хванал здраво и приковал към стълба ръцете, нозете и шията му. Но бесноватият разкъсал железните окови и в полунощ намерил тъмничните врати отворени, влязъл вътре и паднал пред нозете на свети Григорий. Той издигнал нагоре ръце, помолил се на Бога, а после казал на беса:

- Господ наш Иисус Христос ти заповядва, дух нечисти, излез от Неговото създание.

Бесът веднага излязъл. Междувременно пазачът дълго търсел сина си. Забелязал, че тъмницата е отворена и изпаднал в смъртен ужас, като помислил, че затворникът е избягал. Като влязъл вътре обаче, той видял свети Григорий и Платоник, които пеели свещени песнопения и възпявали Бога, а заедно с тях бил и неговият син - съвършено здрав. Пазачът паднал в нозете на светеца и извикал:

- Наистина, ти си Божий човек! Прости ми, че вдигнах ръка срещу теб.

От тази минута пазачът благоговейно служел на светеца денем и нощем, и го почитал като ангел Божий.

По това време имало и една жена, която имала дъщеря със сгърчено тяло. Като чула за изцелението на сина на пазача, тя дошла в тъмницата заедно с дъщеря си, паднала на земята пред свети Григорий и го умолявала да изцели и нейната дъщеря. Той казал, че това не е негово дело, а на Бога. Той може да направи всичко с една Своя дума. Но тя неотстъпно продължавала да го моли, докато накрая той се помолил, възложил ръце на главата на сгърчената девица и тя веднага се изправила. Майката и дъщерята благодарили на Бога, поклонили се на светеца и с радост се върнали у дома си.

- Кой изцели дъщеря ти? - питали майката съседите.

- Един нетукашен епископ, който е осъден - отговорила тя. - Лежи в тъмницата за някаква вина. Първо изцели сина на пазача, а сега и моята дъщеря.

Слухът за чудесното изцеление на бесноватия и на сгърчената девойка се разпространил по целия Рим и започнали да носят в тъмницата при него множество недъгави, които той също изцелил.

Минала една година, откакто свети Григорий пристигнал в Рим, и папата накрая си спомнил за лежащия в тъмницата епископ. Изпратил да повикат авва Марк, за когото много пъти вече се спомена по-горе. Когато авва Марк дошъл от своя манастир, папата го попитал:

- Знаеш ли, брате, че Акрагантийският епископ Григорий е докаран тук свързан и е затворен в тъмница за това, че е извършил грях срещу 7-ата заповед.

- О, ако аз имах неговата участ в деня на Страшния съд! - с въздишка отвърнал авва Марк.

Папата променил изражението на лицето си и му казал:

- Погледни какво пише моят екзарх в Сицилия.

Марк прочел посланието на екзарха, засмял се и след това високо казал:

- Жив е Господ, това е клевета срещу невинния и чист мъж, който и сам ти, владико, знаеш, че е подобен с живота си и чудесата си на древните велики отци.

- Знам, че Божията благодат е била върху него до падението му - възразил папата. - Но когато е съгрешил, благодатта му е била отнета.

- Бог знае правдата Си - отвърнал Марк.

- И така, какво да правим с него? - попитал папата. - Какво ще ме посъветваш?

Авва Марк отвърнал:

- Изслушай ме, владико, изпълни съвета ми: свикай събор, призови епископите - не само западните, но изпрати известие и на Изток. Няма да съдим Григорий без знанието на благочестивия император и Константинополския патриарх. Нека и те изпратят от себе си избрани мъже. Изпрати пратеници и в Сицилия да призоват тук обвинителите и тази жена и тогава, каквото Бог покаже, това и ще направим.

Папата намерил, че съветът на аввата е добър и незабавно написал послания до император Юстиниан и светейшия Константинополски патриарх, като ги известявал за всичко и ги молел да изпратят избрани мъже на събора. Написал и до екзарха си в Сицилия, а също така и до властите и акрагантийските граждани, като им заповядвал незабавно да му изпратят всички до един обвинители и жената, която, както казвали, паднала в грях с Григорий.

Императорът и патриархът получили посланията на папата и се учудвали на клеветата, повдигната срещу Григорий, но не повярвали, а съжалявали, че невинният Григорий толкова време вече лежи затворен в тъмница. Затова побързали да изпратят именити мъже между себе си: царят - един сановник на име Маркиан, а патриархът - трима епископи: Анкирския, Кизическия и Коринтския, а също и хартофилакса Константин.

Всички изпратени - както от Константинопол, така и от Сицилия, се събрали в Рим на втората година от пребиваването на свети Григорий в тъмницата. Но на разстояние около осемнадесет стадия от Рим, Маркиан опасно заболял и всички се отчаяли за неговото оздравяване, а епископите, които пътували с него, били много огорчени. Той едвам стигнал до Рим. Всички придружаващи го най-внимателно се грижели за него, но нито един лекар не могъл да помогне. Веднъж покрай дома, в който отседнал Маркиан, случайно минала жената, чиято дъщеря била изцелена от свети Григорий. Като чула плача на робите му, тя ги попитала за какво плачат.

- За това, че господарят ни умира - отговорили те.

- Ако искате господарят ви да бъде жив и здрав - казала тя, - носете го след мен и ще ви покажа лекаря, който ще го изцели с една дума. Този лекар изцели мнозина в нашия град и няма болен, който да си е отишъл от него без изцеление.

Робите повярвали, взели господаря си заедно с постелята и го понесли след жената. Маркиан не съзнавал какво правят с него, тъй като бил в голям огън и лежал в несвяст. Като ги довела до тъмницата, където бил свети Григорий, жената казала:

- Тук е този лекар, който изцелява с една дума всички недъзи.

Робите внесли господаря си в тъмницата, положили го в нозете на Григорий и със сълзи го молели да изцели болния. Светецът два пъти повикал Маркиан, но той не отговорил нищо. Като се просълзил, светецът възложил ръка върху болния и той веднага заспал, а преди това не бил спал много денонощия. В полунощ слугите дошли до него, докоснали го и не усетили да има вече огън. Благодарили на Бога, а когато се съмнало и светецът започнал да пее утренята, Маркиан се събудил и станал съвсем здрав, като не можел да разбере къде се намира. Видял Григорий, познал го и разбрал, че по неговите молитви се изцелил от болестта. Паднал в нозете му и му благодарил.

Двамата епископи, спътниците на Маркиан, дошли да го навестят и не го намерили у дома. Като узнали, че е отнесен в тъмницата при свети Григорий, те отишли там и като видели Маркиан здрав, сияещ и беседващ с Григорий, се изумили и казали на епископа:

- Благословен си ти, отче Григорие, понеже си се удостоил с Божията благодат и дара на изцеление на човешките недъзи.

Те с любов го разцелували и спорели от колко време е в тъмница. Той отговорил, че е от две години и четири месеца. Епископите били много недоволни, че папата държи толкова време невинен мъж в затвора, без да провежда щателно разследване. Те искали да го изведат от тъмницата, но той им забранил, като им казал, че е невъзможно без папски съд и заповед да напусне мястото на затвора си. Тогава епископите отишли и доложили всичко на папата, който бил много удивен и смутен от думите им.

След това папата заповядал да свикат събор в храма “Свети Иполит”, който се намирал близо до тъмницата. На събора се явили 154 епископи, заедно с папата, и голямо множество монаси от Рим и граждани. Те били толкова много, че не могли да се съберат в църквата. Доведени били на събора и обвинителите начело със Савин и Крискент - 110 души. Да доведат свети Григорий били изпратени трима епископи, петима презвитери и авва Марк, които го довели с чест. Източните епископи и хартофилаксът заплакали като го видели, стоящ пред съда с такова смирение, като че бил вече осъден.

Папата започнал да разпитва обвинителите:

- Какво обвинение повдигате против вашия епископ?

- Ние го заварихме, владико - без всякакъв срам отговаряли те, - да извършва грях с жена.

- Вие го видяхте със собствените си очи или за това ви каза жената? - продължавал разпита папата.

- Ние влязохме по обичая си да се поклоним на владиката - говорели те - и намерихме жената, спяща на постелята му. Изведохме я, а тя, в присъствието на екзарха и народа призна, че грехът наистина е бил извършен.

Дошлите от Изток епископи изискали да бъде доведена жената, която да изобличи Григорий пред целия събор. Но обвинителите възразили:

- Как може да го изобличи, когато е бесновата? От момента, в който е съгрешила с епископа, я мъчи бяс.

Бесноватата обаче довели на събора. Двама човека я държали, а тя, като била загубила от недъга разума си, не знаела къде се намира.

- В съда не разпитват бесновати и безумни - казал папата, като се обърнал към клеветниците, - но вие, нещастници, трябва да кажете истината.

- Ние вече я казахме - отговаряли те, - разпитайте сега обвиняемия какво ще каже той за себе си.

Тогава свети Григорий въздъхнал от дъното на душата си и казал:

- “Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми”.

Щом изрекъл тези думи на псалома, жената паднала, мъчена от беса, и се въргаляла в нозете на светеца, като изпускала пяна и се вцепенявала. Всички присъстващи изпаднали в ужас. Но светецът се помолил и казал:

- В името на нашия Господ Иисус Христос и заради светите отци, събрани тук, излез, нечист дух, от Божията твар и нека жената, като дойде в разум, да каже истината за мене!

Веднага духът стресъл жената и излязъл от нея. Тя лежала като мъртва, но светецът я хванал за ръката и я повдигнал. Попитали я отначало как се казва, а след това хартофилаксът се обърнал към нея с въпроса:

- Познаваш ли своя епископ?

- Познавам го много добре - отвърнала тя, - тъй като много пъти съм го виждала да обикаля града, да посещава бедните, болните и сираците и да им раздава милостиня. И самата аз, окаяната, съм се удостоявала неведнъж да получа от него милост.

- Извършил ли е някога вашият епископ грях с тебе? - продължавали да я разпитват.

Като въздъхнала от дълбочината на сърцето си и се просълзила, тя извисила глас и извикала:

- Жив е Господ на силите - той никога не ме е познавал и само тези лукави човеци, стоящи пред вас, Савин и Крискент, като ми обещаха много пари, заставиха ме да наклеветя праведния мъж. Бог ще им въздаде и за моя грях, за това, че ме вкараха в такова злощастие. От момента, в който тези коварни изкусители ме обиколиха, а аз склоних на речите им, се намирам в голяма напаст: бяс влезе в мене и ме мъчи и до днес.

Като казала това, тя паднала в нозете на светеца и със сълзи му говорела:

- Помилуй ме, рабе Божий и ми прости на мене, окаяната, която тежко съгреших пред теб! Кълна се в Господа, моя Бог, няма да стана от нозете ти, докато не обещаеш, че ще ми простиш!

Той отвърнал:

- Не е наше дело да прощаваме греховете, а на Единия премилосърден Бог, а ние трябва само да го молим за прощение на прегрешенията, и аз ще моля Него, Всеблагия, да ти прости греховете.

Епископът вдигнал жената от земята. Изумление и страх нападнал всички, които били на събора, и те благославяли Бога, като казвали:

- Благословен е Господ Бог, Който яви Своя раб и изобличи лъжливата клевета!

Папата и всички епископи били силно ядосани на клеветниците и започнали да ги укоряват и срамят, а после заповядали да ги разделят на две части: клириците със Савин и Крискент, и миряните (първите били около тридесет човека, а последните - осемдесет). Евдокия, която излъгала срещу невинния, съдът освободил от наказание, като наказана вече по-рано от Бога, тъй като, по Божие допущение, бесът я мъчел вече две години и половина. Виновниците за злодеянието осъдили на изгнание: Савин в Тракия, а Крискент - в Испания. Останалите клирици били изпратени с безчестие в Равена и трябвало да живеят там в затвор и лишения. Миряните, противници на Григорий, съдът предал на Маркиан, а той изпратил всички в затвор, като възнамерявал да ги подложи по-късно на тежки наказания. Но когато войниците ги повлекли към затвора, те всички заридали и високо викнали към преподобния:

- Помилуй ни, рабе Христов, не ни предавай на жестоки мъки!

Като човек крайно незлопаметен, свети Григорий паднал на колене пред папата и целия събор и със сълзи молел да помилват враговете му и да не ги наказват заради него. И не престанал да плаче и да моли, докато всички се просълзили и казали:

- Ако ти им прощаваш и молиш за тях, то ние сме обезоръжени.

И заповядали на стражата да ги остави на мира. Но когато всички клеветници стояли пред събора, внезапно излязла буря, земята се потресла, въздухът помръкнал и тъмнина покрила всички. Събраните на събора в ужас мислели, че земята се разтваря и ще ги погълне и като издигали ръце, викали: “Господи, помилуй!”. Бурята престанала, станало светло и веднага се открило Божието наказание върху клеветниците: на всички лицата им станали черни, като сажди, а освен това на Савин и Крискент устните се дръпнали надолу така, че вече не можели да ги съберат и да говорят: така ги постигнал Божият гняв. При вида на това чудо целият събор възгласил:

- “Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с помощта на Своята спасяваща десница”.

След това папата казал на клеветниците:

- Слушайте, жалки хора! Ето, вие станахте подобни на вашия отец, дявола, помрачен от древност, за това, че оклеветихте праведния и свят мъж. Затова ви заповядвам: от днешния ден бъдете роби на Акрагантийския епископ и неговите приемници вие и вашите деца и цялото ви потомство довека. Никой от вашето потомство да не бъде иерей, даже въобще клирик. И всеки епископ, който се осмели да постави някого от вашето племе за иерей, дякон, или въобще за клирик, знаейки за вашата сегашна беззаконна постъпка - да бъде под клетва.

С тази присъда на папата се съгласил целият събор. А жената, оклеветила светеца, паднала на земята и с плач викала към епископите:

- Смилете се над мене, свети отци - дайте ме в женски манастир: аз вече не мога да се върна в своя град.

Съгласно с молбата, тя била дадена в манастира “Света мъченица Цецилия” и приела ангелския образ, в който преживяла в постоянни подвизи 22 години и починала, разкаяна за всичките си грехове.

Оправдаването на свети Григорий възбудило всеобща радост. Междувременно настъпил деветият час и папата наредил на светеца да извърши Божествена Света Литургия. По време на извършването мнозина от епископите - най-достойните - видели благодатта на Светия Дух, осеняваща светия. След свършване на Светата Литургия на всички била предложена обилна трапеза на разноски на папата и всички яли и пили за слава Божия.

По същото време в Рим станало следното чудо: Десет огромни избрани дървета, предназначени за украса на храма “Свети апостоли Петър и Павел” и плуващи по Тибър, се спрели в реката, като че опрени в нещо или задържани от железни котви, и като заели напречно цялата река, пречели на корабите да плуват нагоре. Много пъти жителите на града се опитвали с общи усилия да извадят дърветата, но не могли, тъй като някаква невидима сила им пречела. Накрая сам папата помолил свети Григорий с молитвата си да премести тези дървета. Светецът го послушал и тръгнал към реката, съпроводен от множество народ. По пътя към реката той видял разпалена пещ и като свърнал от пътя, взел горещи въглени в полите на мантията си и ги понесъл. Когато стигнал споменатите дървета, хвърлил върху въглените тамян и покадил с молитва, като с кадилница с полите на димящата си мантия, която, подобно на Моисеевата Къпина, горяла, но не изгаряла. След това наредил на народа да извади дърветата на брега, при което те станали необикновено леки и като че се движели сами, така че без всяко усилие ги измъкнали на брега. Върху тях намерили следния надпис: “Пет дървета за свети апостол Петър и пет - за свети апостол Павел”.

След това папата отново събрал епископите. Еретикът Елевсий бил осъден и изпратен на заточение в Испания, а свети Григорий с почести бил отпуснат да се върне в Акрагант, но отначало се отправил към Константинопол, където бил приет по подобаващ начин от императора и патриарха и чак тогава се върнал в Сицилия. Жителите на Акрагант му устроили тържествено посрещане, но светецът отказал да влезе в осквернената от еретиците църква и в епископския дом, а построил нов, прекрасен храм на името на светите апостоли Петър и Павел, а за себе си устроил нов епископски дом, в който живял дълго, като доблестно пасял стадото Христово.

Много поучителни слова написал свети Григорий и извършил много чудеса. В дълбока старост оставил земния живот и получил вечния, небесния, заедно с Господа Иисуса Христа, Комуто е славата вовеки. Амин.

Тропарь святителям Амфилохию Иконийскому и Григорию Акрагантийскому

глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак святителя Григория

глас 4

Светолучными сиянии Церковь Святаго Духа световодит/ светлое совершающия твое успение,/ преподобне отче всеблаженне Григорие.

Ин кондак святителя Григория

глас 8

Яко добродетелей учителя и святителем украшение/ Церковь, поющи тя, славит, Григорие,/ молитвами твоими подаждь чтущим тя любовию/ добродетелем исправление и соблазн избавление,/ яко непобедим.

Св. архангел Рафаил и св. свещеномъченик Сисиний

В памет на светия мъченик Сисиний (III в.)

Светия мъченик Сисиний произхождал от град Кизик. Той претърпял мъчения по време на царуването на Диоклетиан от управителя на града Александър. Заради изповядването на Христа той бил превързан към диви коне, бит без милост, при което в ноздрите му наливали силен оцет. Претърпял и многобройни други мъчения и извършил големи чудеса сред хората, които присъствали там. След това му отсекли главата с меч.

 

В памет на светия мъченик Теодор (около 364 г.)

Свети Теодор живял в град Антиохия. По заповед на император Юлиян Отстъпник той бил затворен под стража от местния началник на областта по следния повод.

По време на пренасянето на мощите на свети мъченик Вавила и другите мъченици, лежащи в Дафне, като носели светите мощи, християните, между които бил и свети Теодор, пеели стиховете на Давидовия псалом:

- “Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове”!

Заради това свети Теодор бил хванат. Окачили го на дърво, били го с волски жили по плещите и като му надянали железни вериги, го затворили в тъмница. На сутринта Юлиан узнал от епарха, че мъченията, които свети Теодор понася за Христа, причиняват укор и хули срещу езичниците, а за гонените (християните) - са причина за слава и радост. Тогава богоненавистникът заповядал да пуснат свети Теодор от тъмницата. Когато разпитвали свети Теодор за жестоките мъчения, които претърпял, той казвал, че отначало усещал малка болка. След това му се явил някой и като изтривал от лицето му потта с бяла като сняг благовонна кърпа, му заповядвал да бъде мъжествен. Така се случвало, че когато палачите прекъсвали мъченията, светият не се радвал, а започвал да усеща болка и желаел пак да бъде мъчен.

И действително мъчителите видели ангел, който отивал при свети Теодор и го укрепявал.

Безбожният цар Юлиан бил наказан със смърт за своите жестокости по време на войната с персите. Свети Теодор пък, радвайки се, починал в Господа.

На този ден се чества паметта на свети Митрофан, първия Воронежки епископ.

 

 

ЖИТИЕ СВЯТИТЕЛЯ МИТРОФАНА ВОРОНЕЖСКОГО (1703 г.)

Свя­ти­тель Мит­ро­фан, епи­скоп Во­ро­неж­ский, в ми­ру Ми­ха­ил, ро­дил­ся 8 но­яб­ря 1623 го­да. В си­но­ди­ке, при­над­ле­жав­шем свя­ти­те­лю, пе­ре­чень имен на­чи­на­ет­ся с лиц, об­ле­чен­ных в свя­щен­ни­че­ский сан, и это да­ет ос­но­ва­ние по­ла­гать, что он ро­дил­ся в се­мье потом­ствен­ных свя­щен­ни­ков. Из ду­хов­но­го за­ве­ща­ния свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на из­вест­но, что он «ро­дил­ся от бла­го­че­сти­вых ро­ди­те­лей и вос­пи­тан ими в непо­роч­ном бла­го­че­стии Во­сточ­ной Церк­ви, в пра­во­слав­ной ве­ре». До со­ро­ка­лет­не­го воз­рас­та свя­ти­тель жил в ми­ру: был же­нат, имел сы­на Иоан­на и слу­жил при­ход­ским свя­щен­ни­ком. Ме­стом пас­тыр­ской де­я­тель­но­сти иерея Ми­ха­и­ла бы­ло се­ло Си­до­ров­ское, рас­по­ло­жен­ное у ре­ки Мо­лох­ты, при­то­ка Те­зы, впа­да­ю­щей в Клязь­му, неда­ле­ко от го­ро­да Шуи (ныне Вла­ди­мир­ская об­ласть).

Ли­шив­шись су­пру­ги, свя­щен­ник Ми­ха­ил при­нял по­стриг с име­нем Мит­ро­фан в Зо­лот­ни­ков­ской пу­сты­ни в 1663 го­ду. В си­но­ди­ке оби­те­ли за­пись ро­да свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на на­чи­на­ет­ся сло­ва­ми: «род чер­но­го свя­щен­ни­ка Мит­ро­фа­на Си­до­ров­ско­го». Через три го­да ино­че­ской жиз­ни иеро­мо­нах Мит­ро­фан из­бран во игу­ме­на Яхром­ской Кос­ми­ной оби­те­ли. Этим мо­на­сты­рем он управ­лял 10 лет, про­явив се­бя усерд­ным на­сто­я­те­лем. Его за­бо­та­ми здесь воз­двиг­нут храм в честь Неру­ко­твор­но­го Об­ра­за Все­ми­ло­сти­во­го Спа­са.

Пат­ри­арх Иоаким (1674–1690), узнав о вы­со­ком бла­го­че­стии свя­то­го Мит­ро­фа­на, воз­вел его в 1675 го­ду в сан ар­хи­манд­ри­та зна­ме­ни­то­го в то вре­мя Ма­ка­ри­е­во-Ун­жен­ско­го мо­на­сты­ря. Там по­пе­че­ни­ем свя­то­го был со­ору­жен храм в честь Бла­го­ве­ще­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы с тра­пез­ной и ко­ло­коль­ней. На Мос­ков­ском Со­бо­ре 1681–1682 го­дов в чис­ле мер для борь­бы со ста­ро­об­ряд­че­ским рас­ко­лом и в це­лях улуч­ше­ния хри­сти­ан­ско­го про­све­ще­ния сре­ди пра­во­слав­но­го на­се­ле­ния бы­ло ре­ше­но уве­ли­чить чис­ло епар­хий и от­крыть но­вые ка­фед­ры: Во­ро­неж­скую, Там­бов­скую, Хол­мо­гор­скую и Ве­ли­ко­устюж­скую. Свя­той Мит­ро­фан был вы­зван в сто­ли­цу и 2 ап­ре­ля 1682 го­да по­свя­щен во епи­ско­па Во­ро­неж­ско­го пат­ри­ар­хом Иоаки­мом и шест­на­дца­тью ар­хи­пас­ты­ря­ми.

На­ча­ло епи­скоп­ско­го слу­же­ния свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на сов­па­ло с тяж­ким для Ру­си вре­ме­нем смут и цер­ков­но­го рас­ко­ла. По при­бы­тии в Во­ро­неж свя­ти­тель преж­де все­го разо­слал пас­ты­рям сво­ей епар­хии окруж­ное по­сла­ние, в ко­то­ром при­зы­вал сво­их па­со­мых к нрав­ствен­но­му ис­прав­ле­нию. «Чест­ные иереи Бо­га Выш­ня­го! – пи­сал свя­ти­тель. – Во­жди ста­да Хри­сто­ва! Вы долж­ны иметь свет­лые ум­ные очи, про­све­щен­ные све­том ра­зу­ме­ния, чтобы ве­сти дру­гих по пра­во­му пу­ти. По сло­ву Гос­по­да, вы долж­ны быть са­мым све­том: «вы есте свет ми­ру» (Мф.5:14)... Хри­стос Спа­си­тель, вру­чая паст­ву апо­сто­лу Сво­е­му, три­жды ска­зал ему: па­си, как бы вну­шая тем, что три есть раз­лич­ные об­ра­за па­се­ния: сло­во уче­ния, мо­лит­ва при по­со­бии Свя­тых Та­ин и при­мер жиз­ни. Дей­ствуй­те и вы все­ми тре­мя спо­со­ба­ми: по­да­вай­те при­мер доб­рой жиз­ни, учи­те лю­дей сво­их и мо­ли­тесь о них, укреп­ляя их Свя­ты­ми Тай­на­ми; наи­па­че же невер­ных про­све­щай­те Свя­тым Кре­ще­ни­ем, а со­гре­шив­ших при­во­ди­те к по­ка­я­нию. Будь­те вни­ма­тель­ны к бо­ля­щим, чтобы не ото­шли от сей жиз­ни без При­ча­ще­ния Свя­тых Тайн и по­ма­за­ния свя­тым еле­ем».

Свя­ти­тель Мит­ро­фан на­чал ар­хи­пас­тыр­скую де­я­тель­ность с по­строй­ки но­во­го ка­фед­раль­но­го со­бо­ра в честь Бла­го­ве­ще­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, вза­мен вет­хо­го де­ре­вян­но­го хра­ма. В 1692 го­ду со­бор с при­де­ла­ми во имя Ар­хи­стра­ти­га Ми­ха­и­ла и свя­ти­те­ля Ни­ко­лая был освя­щен. Во вре­мя 20-лет­не­го свя­ти­тель­ства свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на ко­ли­че­ство хра­мов в епар­хии воз­рос­ло с 182 до 239, бы­ло ос­но­ва­но 2 мо­на­сты­ря: Воз­не­сен­ский Ко­ро­то­як­ский и Тро­иц­кий Би­тюг­ский. В су­ще­ство­вав­ших мо­на­сты­рях он за­бо­тил­ся об ис­ко­ре­не­нии нестро­е­ний и бес­по­ряд­ков и утвер­жде­нии стро­гой жиз­ни по ино­че­ско­му уста­ву.

Пер­вый во­ро­неж­ский свя­ти­тель рев­ност­но за­бо­тил­ся о нуж­дах паст­вы. Он уте­шал бед­ных и бо­га­тых, был по­кро­ви­те­лем вдов и си­рот, за­ступ­ни­ком оби­жен­ных. Его дом слу­жил го­сти­ни­цей для стран­ни­ков и ле­чеб­ни­цей для боль­ных. Мо­лил­ся свя­ти­тель не толь­ко о жи­вых, но и об усоп­ших хри­сти­а­нах, и осо­бен­но о во­и­нах, пав­ших за Оте­че­ство, впи­сы­вая их име­на в си­но­дик. По­ми­ная их за про­ско­ми­ди­ей, свя­ти­тель Мит­ро­фан го­во­рил: «Аще пра­вед­на ду­ша, то боль­шей ча­сти спо­доб­ле­на бы­ва­ет, аще ли греш­на, то бу­дет при­част­ни­ца ми­ло­сти Бо­жи­ей».

Из­вест­но о боль­шой друж­бе свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на с свя­ти­те­лем Пи­ти­ри­мом, епи­ско­пом Там­бов­ским (па­мять 28 июля). Они не толь­ко под­дер­жи­ва­ли пе­ре­пис­ку, но и встре­ча­лись для ду­хов­ных бе­сед. Ис­то­рия ос­но­ва­ния близ Там­бо­ва Тре­гу­ля­ев­ско­го Иоан­но-Пред­те­чен­ско­го мо­на­сты­ря свя­за­на с друж­бой свя­ти­те­лей. 15 сен­тяб­ря 1688 го­да свя­ти­тель Мит­ро­фан по­се­тил свя­ти­те­ля Пи­ти­ри­ма. Втро­ем (с ни­ми был свя­щен­ник Ва­си­лий) они со­вер­ши­ли про­гул­ку в ме­ста уеди­нен­ных мо­литв Там­бов­ско­го ар­хи­пас­ты­ря и из­бра­ли ме­сто для бу­ду­щей оби­те­ли.

Свя­ти­тель Мит­ро­фан как че­ло­век вы­со­ко­го пат­ри­о­тиз­ма сво­им нрав­ствен­ным ав­то­ри­те­том, ми­ло­сер­ди­ем и мо­лит­ва­ми со­дей­ство­вал пре­об­ра­зо­ва­ни­ям Пет­ра I, необ­хо­ди­мость и цель ко­то­рых хо­ро­шо по­ни­мал. При по­строй­ке в Во­ро­не­же фло­та для по­хо­да на Азов свя­ти­тель Мит­ро­фан убеж­дал на­род все­мер­но по­мо­гать Пет­ру I. Это бы­ло осо­бен­но важ­но, ибо мно­гие счи­та­ли устрой­ство фло­та де­лом бес­по­лез­ным. Свя­ти­тель не огра­ни­чи­вал­ся толь­ко со­ве­та­ми ца­рю, но ока­зы­вал и ма­те­ри­аль­ную под­держ­ку го­судар­ствен­ной казне, нуж­дав­шей­ся в день­гах для стро­и­тель­ства фло­та, и от­да­вал все свои сред­ства, со­зна­вая, что они идут на бла­го Ро­ди­ны.

Пат­ри­о­ти­че­ские чув­ства свя­ти­те­ля со­еди­ня­лись в его ду­ше с непо­ко­ле­би­мой ве­рой и стро­го­стью пра­во­слав­ных убеж­де­ний, ра­ди ко­то­рых он не бо­ял­ся на­влечь на се­бя цар­ский гнев. Так, свя­ти­тель от­ка­зал­ся ид­ти во дво­рец к Пет­ру I, по­то­му что там сто­я­ли ста­туи язы­че­ских бо­гов, и хо­тя за ослу­ша­ние цар­ской во­ли свя­ти­те­лю гро­зи­ла опа­ла, он остал­ся непре­кло­нен. Петр при­ка­зал убрать ста­туи и с то­го вре­ме­ни про­ник­ся еще боль­шим ува­же­ни­ем к свя­ти­те­лю.

Скон­чал­ся свя­ти­тель Мит­ро­фан в 1703 го­ду в глу­бо­кой ста­ро­сти, при­няв пе­ред смер­тью схи­му с име­нем Ма­ка­рий. По­гре­бе­ние со­вер­ше­но бы­ло 4 де­каб­ря. Царь Петр I сам нес гроб свя­ти­те­ля от со­бо­ра до усы­паль­ни­цы. Про­ща­ясь, он ска­зал: «Не оста­лось у ме­ня боль­ше та­ко­го свя­то­го стар­ца. Ему же бу­ди веч­ная па­мять». Од­ним из за­ме­ча­тель­ных па­мят­ни­ков жиз­ни и де­я­тель­но­сти свя­ти­те­ля Мит­ро­фа­на яв­ля­ет­ся его ду­хов­ное за­ве­ща­ние. В нем го­во­рит­ся: «Судь­ба­ми Бо­жи­и­ми до­шел я до со­ста­ре­ния и ныне из­не­мо­гаю есте­ствен­ной мо­ею си­лою. Се­го ра­ди су­дил я на­пи­сать сие по­след­нее мое пи­са­ние... Ко­гда ду­ша моя греш­ная раз­ре­шит­ся от со­ю­за пло­ти, вру­чаю ее бла­го­у­тро­бию Пре­муд­ро­го Бо­га, ее со­здав­ше­го, да при­и­мет ее ми­ло­сти­во, как де­ло рук Сво­их, а ко­сти греш­ные пре­даю ма­те­ри всех, чая от­ту­да вос­кре­се­ния мерт­вых». Да­лее, об­ра­ща­ясь к пас­ты­рям и па­со­мым, свя­ти­тель го­во­рит: «Про­стец со­гре­шив­ший за од­ну толь­ко свою ду­шу даст от­вет Бо­гу, а иереи бу­дут ис­тя­за­ны за мно­гих, как нера­дев­шие о ов­цах, с ко­то­рых со­би­ра­ли мле­ко и вол­ну (шерсть)... Для вся­ко­го че­ло­ве­ка та­ко­во пра­ви­ло муд­рых му­жей: упо­тре­би труд, хра­ни мер­ность – бо­гат бу­де­ши; воз­держ­но пий, ма­ло яждь – здрав бу­де­ши; тво­ри бла­го, бе­гай зла­го – спа­сен бу­де­ши». Па­мять свя­ти­те­лю Мит­ро­фа­ну уста­нов­ле­на в 1832 го­ду.

Тропарь святителю Митрофану, епископу Воронежскому

глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ сло́вом и житие́м, па́стве твое́й, о́тче смиренному́дре Митрофа́не, был еси́. / Те́мже и во све́тлостех святы́х,/ со́лнца светле́йше возсия́л еси́,/ венце́м нетле́ния и сла́вы украша́емь,/ моли́ Христа́ Бо́га,// стране́ на́шей и гра́ду твоему́ в ми́ре спасти́ся.

Перевод: Правилом веры и образом кротости своим словом и жизнью для паствы твоей, отче смиренномудрый Митрофан, ты был. Потому и в сиянии святости ярче солнца воссиял ты, украшенный венцом нетления и славы, моли Христа Бога о спасении в мире страны нашей и города твоего.

Кондак святителю Митрофану, епископу Воронежскому

глас 8

Воздержа́нием те́ло ду́ху порабо́тив,/ ду́шу же равноа́нгельну сотвори́в,/ святи́тельскою оде́ялся еси́ оде́ждою, я́ко вене́ц свяще́нства,/ и ны́не, всех Влады́це предстоя́,// моли́, всеблаже́нне Митрофа́не, умири́ти и спасти́ ду́ши на́ша.

Перевод: Воздержанием тело духу поработив, жизнь же свою сделал непорочной, как у ангелов, во святительское оделся облачение, как венец священства, и сейчас, всех Владыке предстоя, моли всеблаженный Митрофан, умиротворить и спасти души наши.

Величание святителю Митрофану, епископу Воронежскому

Велича́ем тя, святи́телю о́тче наш Митрофа́не, и чтим святу́ю па́мять твою́, ты бо мо́лиши о нас Христа́ Бо́га на́шего.

Молитва святителю Митрофану, епископу Воронежскому

О, святи́телю о́тче Митрофа́не, се мы гре́шнии, нетле́нием честны́х моще́й твои́х и мно́гими благодея́ньми, чуде́сно соде́янными и содева́емыми тобо́ю, уве́рившеся, испове́дуем, я́ко и́маши ве́лию благода́ть у Го́спода Бо́га на́шего, и всесмире́нно ко твоему́ благосе́рдию припа́дающе, тебе́ мо́лимся си́це: моли́ о нас Христа́ Бо́га на́шего, да низпосле́т всем чту́щим святу́ю па́мять твою́ и усе́рдно к тебе́ прибега́ющим бога́тыя ми́лости Своя́; да утверди́т во святе́й Свое́й Правосла́вной Це́ркви живы́й дух пра́выя ве́ры и благоче́стия, дух ве́дения и любве́, дух ми́ра и ра́дости о Ду́се Свя́те, да вся ча́да ея́, чи́ста су́ща от мирски́х искуше́ний и плотски́х по́хотей и зла́го де́йствия злых духо́в, ду́хом и и́стиною покланя́ются Ему́, и усе́рдно о соблюде́нии за́поведей Его́ ко спасе́нию душ свои́х да потща́тся. Па́стырем ея́ да даст Госпо́дь святу́ю ре́вность попече́ния о спасе́нии люде́й, во е́же неве́рующия просвети́ти, неве́дущия наста́вити, сомня́щияся вразуми́ти, отпа́дшия от Правосла́вныя Це́ркве к ней возврати́ти, ве́рующия в ве́ре соблюсти́, гре́шныя на покая́ние подви́гнути, ка́ющияся уте́шити и во исправле́нии жи́зни утверди́ти, и та́ко вся лю́ди ко угото́ванному ве́чному Ца́рству святы́х Его́ привести́. Умоли́ Го́спода, уго́дниче Христо́в: ве́рных рабо́в Его́, в ско́рби и печа́ли день и нощь вопию́щих к Нему́, многоболе́зенный вопль да услы́шит и да изведе́т от поги́бели живо́т наш. Всем же в держа́ве лю́дем да да́рует благи́й Бог наш мир, тишину́, безмяте́жие и изоби́лие плодо́в земны́х, па́че же ко исполне́нию за́поведей Его́ тща́ние неле́ностное; и да изба́вит ца́рствующия гра́ды, град сей и вся ины́я гра́ды и ве́си, от гла́да, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нных, междоусо́бныя бра́ни, смертоно́сныя я́звы и от вся́каго зла. Ей, святи́телю Бо́жий, да устро́иши моли́твами твои́ми вся блага́я душа́м и телесе́м на́шим; да и мы просла́вим в душа́х и телесе́х на́ших Го́спода и Бо́га на́шего, Иису́са Христа́, Ему́же со Отце́м и Святы́м Ду́хом сла́ва и держа́ва во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Св. Амфилохий Иконийски. Стенопис от църквата ''Христос Пантократор''. Дечани. Сърбия (Косово). Около 1350 г.

"Не трябва да се отчайваме за спасението си!"

БЕСЕДА ЗА ПОКАЯНИЕТО ОТ СВЕТИ АМФИЛОХИЙ ИКОНИЙСКИ:     

 Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха.

   Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: „Радвайте се винаги в Господа и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци”. (Филип. 4:4-5).

   И тъй, коя е причината за вашето униние? Изяснете ми, макар че още преди да сторите това, аз ясно я разбрах — Бог я откри на моето неразумие. Зная, зная, че завистливият дявол надига буря от смущение в сърцата ви с нечисти и скверни помисли и помрачава вашия душевен разум. На едни внушава нечестиви хули и всякакви ужасни и нелепи мисли. У други влага ереси и мрачни чувства — така той, злобният, изопачава пред тях тайнствата на вярата. Едни скланя към тщеславие, а други надига срещу светите икони, които хули като безполезни и ненужни. Някои подстрекава към любодеяние, сладострастие и други гнусни пороци. По време на молитва, най-вече в църква, наранява сърцата на малодушните хора, които нямат сили да му противоборстват. Други пък довежда до неверие в безсмъртната и животворяща Евхаристия и ги разкъсва от съмнения, внушавайки им, че това са обикновен хляб, обикновено вино и нищо повече.

   Тъмният демон навява така усърдно всички тези престъпни мисли с цел по някакъв начин да хвърли човешките сърца в нетърпима печал и скръб, от скръбта да ги доведе до охладняване и нерадение, а от нерадението — до отчаяние. Но умолявам ви, свято паство на великия Пастир Иисус Христос, не спирайте дълго вниманието си върху внушенията, всявани от демона, и не ги превръщайте в предмет на вашите размишления. Понеже, ако не осъществите на дело онова, което дяволът внушава в мислите ви, ако не приведете в действие навяваното от него във вашите души, то семето на врага веднага ще бъде стьпкано.

   Защото човек, който слуша Писанието и се поучава от него, но не изпълнява наученото, потъпква Божественото семе. Така и онзи, който макар (по немощ) и да допуска в себе си съблазните на дявола, но нищо от внушаваното не изпълнява, такъв стъпква семето на дявола. Понеже свят е не този, който слуша Писанието, но не изпълнява заповяданото, а онзи, който слуша и изпълнява. Също така още не е грешник този, който чува внушенията на дявола, но не ги изпълнява, а онзи, който ги приема и изпълнява. Защото каква полза ще имаш, ако всяка година сееш, а нищо не пожънваш? Само ще се трудиш и нищо повече. А дяволът сее нечисти мисли, внушава страшни хули, за да те блъсне в бездната и да те предаде в ръцете на твоите врагове. Защото врагове на тъмните демони сме ние. Повече от всичко те ненавиждат християнския род, понеже единствено той отхвърля тяхната измама.

   Затова, когато дяволът ти навява греховни помисли, внимавай да не се съблазниш. Защото той сее, за да пожъне. Но дори да се случи да приемеш неговото семе, т. е. злите помисли в себе си, то умъртви ги с упражняване в Божието слово, с духовно бодърстване, със страх от смъртта, с трепетно помнене на Съда. Тогава дяволът ще пожъне слама и прах. Като се противиш по този начин на нечистите помисли, то без съмнение ще победиш. Знай, че този лют звяр, като види, че човек, макар и да допуска у себе си лошите помисли, нищо лошо от тях не изпълнява, се задоволява и с това — да го хвърли в скука и униние. Тогава той си казва: „Макар този да не изпълнява онова, което му заповядвам, но на мен ми е достатъчно, че терзая сърцето му".

   И тъй, възлюбени чеда, отци, майки и братя! Пазете се занапред от тези вражески мрежи. Да не изпадаме в униние, когато често сме уязвявани от лошите помисли поради нашето помрачение и съблазните на демоните. Но нека по-скоро се радваме и веселим, като (противно на внушаваните съблазни) вършим духовни дела с надеждата, че днес или утре ще се преселим в Небесното царство.

   Когато дяволът непрестанно те примамва с някой греховен помисъл, ти не скърби за това и нека сърцето ти не отслабва. Не разследвай подробно с ума си неговите хитрости. Но по-добре с негодувание го нападни и му кажи: „Всичкото зло, към което ти ме подстрекаваш, о, дяволе, Господ Бог ще разбие в главата ти, понеже то от теб произлиза и на теб ще бъде вменено за грях в Съдния ден. Защото Бог вижда откъде се ражда коварството." Кажи така, без да изследваш повече с ума си лошите помисли. Но когато се случи да изпълниш внушенията на дявола, тогава скърби, съкрушавай се, плачи, понеже с това ти се устремяваш към вечния огън.

   Ако пък дяволът не престава да те съблазнява с помисли, но ти ги отхвърляш и не ги изпълняваш на дело, тогава защо да униваш? Защо да скърбиш? Не бой се! Никой от благоугодилите на Бога не е избегнал мисловната бран. На нея са били подложени и светите мъченици, на които дяволът също е нашепвал подобни (изкусителни) помисли, но те оставали непобедими. Мъчителите им казвали: „Отречете се от Христа!" А те отвръщали: „Не, Господи Боже наш! Да не бъде това, ние да се отречем от Твоята благост!" Нима поради това, че с ушите си са слушали заповедта да се отрекат от Разпнатия, те са претърпели някаква вреда или са се отклонили от истинския път? Нима това им е било вменено за грях? Не, не може да мислим така. Ако те, след като са чули тези нечестиви слова, ги бяха изпълнили, то тогава справедливо биха заслужили осъждане. Но понеже не са се подчинили и не са се отрекли от Христа, затова те не само не са били осъдени, но нещо повече — получили са прекрасни венци от Христа, нашия Бог.

   И тъй, възлюбени! Когато сатаната започне да те смущава и да ти казва: „Иди и се предай на сладострастие!", тогава отвърни се от него и кажи: „О, Господи Боже, не допускай да стане това!" Ако той ти внушава: „Иди и наругай еди-кого си!", помоли се пак: „Не допускай това, Господи Боже!" Ако пък те подучва и ти говори: „Погуби този или онзи!", отново кажи: „О, Господи Боже, не допускай да стане това!" Когато пък разпалва душата ти с огъня на завистта, веднага отскочи от него. Ако ли пък те тласка към гняв, не го слушай. Когато те подстрекава към бунт, не му отговаряй и с това ти вече си победил противника! Смутих се, (е писано), и не казах нищо (Пс. 76:5 — по слав. прев.). Ако пък те улавя с униние заради твоето падение, стой мъжествено. Ако те призовава към тщеславие, то ти, като грешен и нещастен, му се надсмей и смири душата си. Защото дяволът често пъти вдъхва тщеславие дори у онези, които нищо добро не са сторили.

   Ако дяволът те примамва към гордост, спомни си кой е той и откъде е паднал, а също и това, какво представлява човекът. Лежейки в гроба, той издава смрад, по-неприятна от всяко животно. Гордостта се състои в това, да се гнусиш от бедните и от твоите роби и от тези, които ти служат, понеже са облечени в дрипи. Ако неистовият враг те подтиква към любострастие, удържи ръката си. Защото мнозина, които лукавият не е могъл да хвърли в явен блуд, ги е поразил още по-силно чрез тайно любодеяние.

   Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека. И когато види, че някой е обхванат от страст, напада го и с оръжието на тази страст го умъртвява. Затова, когато той забелязва в теб сребролюбие, то, ако имаш злато или сребро, побързай да дадеш излишното на бедните. И като правиш това, не се тревожи ни най-малко за живота си. Защото за теб ще се грижи и промишлява до последния ти дъх Бог, Който в лицето на бедните приема твоя дар. Ако пък нямаш нищо, а дяволът воюва против теб, като иска да направи душата ти сребролюбива, то ти не се стреми да събираш с неправда богатство и да крадеш чуждото. Защото, ако отхвърлиш злото внушение, това може да стане блага причина да бъдеш оправдан на Съда.

   Ако пък дяволът разпалва в теб вражда против твоя брат, като възбужда в сърцето ти неукротима ярост, нетърпение, отмъстителност и неудържим стремеж към беззаконие, пази се да не паднеш в тази сляпа страст, която непрестанно гризе човека. Но принуждавай сърцето си към  молитва за тези, които те оскърбяват, и веднага ще се скрият, победени от теб, злобата, ненавистта и всичко сродно и подобно на тях. Така са побеждавали тази страст всички, които са благоугодили на Господа. Изобщо, ако дяволът те подстрекава към нещо, веднага му се противопостави и му кажи: „Не, никога няма да стана толкова беззаконен изпълнител на твоите зли съвети!" Защото — знай и помни — цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта.

   Но може би ти ще попиташ: „Ако дяволът вече е успял да посее в мен всички тези страсти, то какво да правя, след като съм обременен и притиснат от толкова много беззакония?" Кай се, брате, труди се в духовни подвизи и отново ще бъдеш въздигнат в предишното си състояние. Но ти ще кажеш: „Съмнявам се дали ще бъде прието моето покаяние, защото оскверних светото Кръщение и очерних богоизтъканата одежда". Възлюбени, зная, че си осквернен. Но покай се и аз твърдо вярвам, че ще бъдеш отново приет... Затова с упование се разкай и ще получиш прошка от Този, Който има власт на земята да прощава греховете.

   „Но що е покаяние? — ще запиташ. — Аз нямам ясно понятие за него, понеже никога не съм се каял." Искаш ли да ти обясня в какво се състои то? — Не вкусвай неумерено храна, подобно на безсловесните; не се опивай всекидневно; обикни поста, сълзите; прилепи се по-силно към молитвата;.. Не слушай онези, които ти казват: „Каква полза има, ако цял ден се молиш?" Така дяволът учи някои да говорят, та съвсем да обезсили духа на молещия се. Защото този род — на страстите и демоните — с нищо друго не може да бъде изгонен, освен с молитва и истински пост (Мат. 17:21, Марк. 9:29)... Но аз ще ти докажа и по друг начин, че не трябва ни най-малко да се отчайваш за своето спасение. Ще ти разкажа случай от книгите на светците, прославили се със своето подвижничество.

   Един достоен за удивление старец разказваше, че някой си брат бил побеждаван от демона на блуда до такава степен, че много често падал в този грях, но също толкова често умилостивявал Господа със сълзи и молитви. Обаче след покаянието, подтикван от навика, той отново падал в греха. Но веднага след падението отново отивал в църква и там, гледайки драгоценното и славно изображение на нашия Господ Иисус Христос, падал ничком пред него с горчиви сълзи и говорел: „Господи, помилвай ме! Премахни от мен това страшно изкушение, защото съм побеждаван от него и жестоко съм нараняван, пленен от горчилката на удоволствието. Не мога аз, грешният, дори да погледна с дръзновение към Твоето свято изображение, о, Владико, и да видя медоточната красота на Твоето лице, та сърцето ми, като Те гледа, да се възвесели!" След тези думи той излизал от църквата и пак падал в същата пропаст. Обаче и тогава не се отчайвал, но тичал отново в храма и, както всеки път, викал към човеколюбивия Господ. Така той правел много години — не преставал да греши, но не преставал и да се разкайва.

   Веднъж този човек дал такъв обет пред милосърдния Бог: „Господи, отсега нататък Ти ми бъди поръчител в това, че повече никога няма да извърша този грях. Само, Благий, прости ми греховете, които съм извършил от началото досега". След като сключил такъв страшен договор с Бога, той пак съгрешил. Тук ясно се вижда неизказаното Божие човеколюбие и безкрайната Му благост, която търпеливо понасяла безмерните престъпления на брата и търсела с голямо милосърдие неговото покаяние, очаквайки той да възненавиди докрай греховния си навик. И трябва да се има предвид, че не година, не две, не три, но десет и дори повече години братът прекарал в такъв живот.

   Виждате ли, възлюбени, безмерното търпение и безкрайното човеколюбие на Господа, как Той винаги проявява дълготърпение и милосърдие, понася отново и отново нашите ужасни беззакония? И то тогава, когато ние, жалките, се надсмиваме над Него! Тук може само да се изумяваме на богатството на Божието милосърдие: братът обещал пред Бога да не върши повече греха и скоро след това станал лъжец! Защото, излизайки от храма, той нарушил клетвата, извършвайки отново престъплението. Тук не може да не се удивим на безкрайната благост на човеколюбивия Бог, която дори пренебрегнала думите на пророка: Ти ще погубиш всички, които говорят лъжа (Пс. 5:7 — по слав. прев.). Ще ви разкажа и какво станало по-нататък, но ви моля да слушате внимателно. Защото това не са неразбираеми думи, както често, слушайки друго поучение, вие се оплаквате, като казвате: „Понеже той говори непонятно, затова не можем да разберем". Ето, сега и думите са прости и разказът е твърде полезен. Затова удвоете вниманието си.

   Един ден, когато по лош навик отново се случило братът да съгреши, той пак отишъл в църквата. Имат право тези, които казват: навикът е като дълг. Ако някой привикне да греши, то греши и неволно, без да иска, принуждаван от навика като от заемодавец. И тъй, след като сторил греха, човекът бързо отишъл в храма, паднал ничком на земята, плачел, ридаел, стенел, умолявайки милосърдния Владика да се смили над него и да му подаде ръка за помощ, та да може той да изтръгне от себе си нечистотата на сладострастието. Когато братът се каел така, дяволът, като видял, че не постига никакъв успех, защото онова, което изплитал с греховете, съгрешаващият унищожавал с упованието си на Господа, безсрамно се явил пред очите на самия брат.

   Като влязъл след него в църквата и застанал пред вратите, виждайки там брата да лежи ничком, облян в сълзи, той се обърнал към светото изображение на нашия Господ Иисус Христос и гръмко изревал: „Какво общо имаш Ти с мене, Иисусе Христе? Твоето състрадание е безкрайно! Ти ме побеждаваш и ме поваляш с Твоята безкрайна милост и безмерна благост. Защо приемаш този блудник, този нечист сластолюбец, омрачен и осквернен от главата до петите, който всекидневно Те лъже, подиграва се с Твоята власт и презира Твоето владичество, като изменя на словото на истината? Защо не го изпепелиш със страшна мълния, но дълготърпиш, чакаш го да се покае и му оказваш снизхождение? Чували сме, че ще съдиш блудниците и прелюбодейците, обаче Ти не искаш да погубиш нито един грешник! Наистина, Ти си несправедлив Съдия и според желанието Си изопачаваш съда и скланяш очи към неправдата. Мене заради гордостта — такова незначително престъпление — Ти ме хвърли с главата надолу от небесата в преизподнята, без ни най-малко да ме пощадиш. А този лъжец, блудник, сластолюбец, пияница и ненаситник, щом падне пред Теб и започне да пролива сълзи, Ти милостиво скланяш към него ухото Си, кротко явяваш величието Си и бързаш да го помилваш! Защо ли Те наричат най-праведен Съдия? Виждам, че поради голямото Си милосърдие Ти също произволно гледаш на лице и в Твоя съд няма правда.'' Така говорел дяволът и то с такава голяма ярост, че от устата му излизал пламък. След като той, безумникът, млъкнал, от жертвеника се разнесъл глас, подобен на ехо от най-силни гръмотевици и дори още по-страшен от тях. Господ говорел към дявола така: „О, лукава и душегубителна змийо! Не си наситил, коварнико, своята злоба с това, че си погълнал целия свят, но и този, който прибягва към неизказаната милост на Моето добросърдечие, бързаш да грабнеш и погълнеш, ненаситнико! Или той има толкова грехове, че ти ги считаш за равни с пречистата Кръв, която Аз пролях на Кръста? Ето, Моите страдания, смърт и Кръв изходатайстваха снизхождение към неговите малки съгрешения. И самият ти не го прогонваш, когато той отново се връща към греха, а с радост го приемаш, надявайки се да го поробиш и да го завладееш за себе си. Та Аз ли, Който съм толкова благ, милостив и непостижим по милосърдие и Който съм заповядал на Моя ученик и апостол Петър да прощава седемдесет пъти на ден на оскърбилия го, няма да проявя пощада? Няма ли да го пожаля? Няма ли да го помилвам? Знай, щом той прибегне към Мен, няма да се отвърна от него, докато не го придобия. Защото за блудниците, за безаконниците, за грешниците се разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."

   От този глас дяволът стоял като вцепенен и нямал сили да се помръдне и избяга. След това гласът продължил: „Чуй сега, прелъстителю, и за онова, в което ме обвиняваш. Праведен съм Аз и както намеря някого, според това го и съдя. Ето, Аз намерих този човек в покаяние, изповядване и праведност, понеже той лежи в нозете Ми и те е победил. Затова ще приема духа му и ще направя душата му да стане като на един от светците, понеже в продължение на толкова години той не се отчая за своето спасение, запазвайки твърда надежда на Моята благост. А ти, душегубче, гледай славата на тази душа и се мъчи от завист и ревност!" Тогава братът, който лежал ничком, ридаещ и облян в сълзи, предал духа си Богу. И в същия миг Божие отмъщение във вид на изгарящ огън паднало свише върху сатаната и го погълнало, понеже той не се засрамил от Господа Бога.

   Ето доказателство, че никога не бива да се отчайваме за спасението си! Достатъчен е дори само този пример, но искам да ви предложа, възлюбени, и друг, също така полезен, който ясно показва, че Бог не се отвръща от никого, стига човек да прибягва към Него. Ще ви предложа следния разказ от светоотеческите книги.

   Един велик старец до такава степен победил демонските изкушения, че вече бил напълно свободен от мисловната бран и с очите си виждал и ангелите, и демоните: едните — как се стараят да помогнат за спасението на хората, а другите — как ги тласкат към гибел. Този старец бил така велик и духовно извисен, че запазвал спокойствие, когато виждал нечистите духове . Често пъти дори ги укорявал и довеждал до гняв, напомняйки им приготвената за тях огнена геена. Стигнало се дотам, че тъмните демони разгласили помежду си за стареца, и като се събрали, решили никой от тях повече да не влиза в разговор с него. Това направили, понеже се боели да не би той да нанесе „вреда" на някого измежду тях поради своето удивително безстрастие. Наистина, старецът, изпълнен с Всесветия Дух, бил достигнал богоподобие.

   И тъй, когато подвижникът пребивавал в такава строгост, а демоните — в страх, един от тях казал на друг: „Брате Зерефер (така се наричал този демон), дали ако някой от нас, демоните, се разкае, Бог ще го приеме, или не? Кой знае това? Кажи ми!" Зерефер отговорил: „Искаш ли да отида при този велик старец, който не се бои от нас, и да разбера от него?" „Иди — казал другият, — но внимавай, той е прозорлив, ще разбере лъжата ти, защото непременно ще запита своя Бог. Но все пак, иди. Може би ще успееш да изпълниш желанието си, а ако пък не — върни се."

   Тогава Зерефер отишъл при стареца и лицемерно започнал да плаче и ридае пред него като човек. Бог, желаейки да покаже, че от никого не отвръща лицето Си, но приема всички, които прибягват към Него, този път не открил на светеца, че това е дявол, дошъл да го изкуси. Старецът го помислил за обикновен човек. Като го видял, казал му: „Кой си ти, човече? И какво се е случило с теб, че така горчиво плачеш и силно ридаеш?" „Отче свети! — отговорил дяволът. — Аз не съм човек, а зъл демон, понеже за такъв се считам поради множеството си грехове." Старецът, мислейки, че той от смирение нарича себе си демон, попитал: „Какво искаш от мене?" Защото Бог все още не му откривал измамата. Демонът казал: "Нищо повече, освен това — да помолиш твоя Господ Бог да ти открие дали ще приеме дявола, ако той се покае. Защото аз не съм приел кръщение и считам себе си за демон". Старецът отговорил: "Иди сега у дома си, а утре ела, за да ти кажа отговора".

   Още същата вечер подвижникът, като издигнал светите си ръце, се молел на човеколюбивия Бог и говорел: „Владико, Господи, Благи и Милостиви, Който искаш всички човеци да се спасят и да достигнат до познание на истината! Чуй ме в този час и открий на мен, Твоя недостоен раб, дали ще приемеш човек, който с греховете си е надминал и демоните." След тези думи на стареца, изведнъж пред него, блестящ като мълния, застанал ангел Господен и му казал: „Ето какво казва Господ: Защо молиш Моето Всемогьщество за един демон? Понеже той с хитрост дойде да те изкуси."

   Старецът запитал: „Но защо Господ Бог не ми откри истината?" Ангелът отговорил: „Не се смущавай. Домостроителството на спасението изискваше да стане тъй за полза на грешниците — за да се открие неизказаното Божие човеколюбие и това, че Бог не отхвърля никого от прибягващите към Него, дори да дойде дявол или самият сатана, или който и да е друг от техния погибелен род. А също така, за да се разкрие непоклатното отчаяние на демоните. И тъй, когато изкусителят отново дойде при тебе, ти не го изобличавай веднага, но отначало му кажи: „Знай, че човеколюбивият Бог никога и по никакъв начин не се е отвърнал от когото и да е, дошъл при Него! И Той ми възвести, че ти можеш да бъдеш също простен, ако изпълниш онова, което ти заповядам." Когато той, като чуе това, попита в какво се състои заповедта, то ти му отговори: „Така ти заповядва Бог: зная те, кой си ти и откъде си дошъл, за да Ме изкусиш. Ти си древното зло, ти си непристъпната гордост. И как ще можеш да принесеш достойно покаяние? Но за да нямаш никакъв предлог за извинение в Съдния ден, чуй с какво трябва да започнеш покаянието си. Господ ти казва така: три години прекарай на едно място, без да го напускаш, и ден и нощ, обърнат на изток, казвай: „Господи, помилвай мене, древното зло." Освен това по сто пъти казвай високо: „Помилвай мене, помрачения изкусител." Кажи му: „Когато изпълниш това с подобаващо смирение, тогава ще бъдещ причислен към Божиите ангели." Ако се съгласи да направи това, приеми покаянието му. Но знай, че древното зло не ще стане ново добро. А това, което ще се случи, ти запиши, та да не падат в отчаяние, онези, които желаят да се покаят. Нека от случилото се хората да придобият твърда увереност, че никога не трябва да се отчайват за спасението си."

    Като казал това, Божият ангел се възнесъл на небето. На другия ден рано сутринта идва дяволът и започва отдалеч  да се преструва на плачещ  човек и да моли за милост стареца. Но старецът не изобличил веднага неговия замисъл, а само в сърцето си говорел: „В лош час си дошъл, хищнико дяволе, отровни скорпионе, древно зло, тиранино, чудовище!" След това му казал: „Знай, че молих Бога, както ти обещах. Бог ще приеме твоето покаяние, ако изпълниш онова, което Той ти заповядва като Всесилен и Вседържител." Демонът попитал: „Какво ми е заповядал?'' Старецът отговорил: „Заповяда да стоиш на едно място три години, като денем и нощем гръмогласно произнасяш по сто пъти такива думи: „Боже, смили се над мене, окаяния." И пак по същия начин сто пъти: „Боже, помилвай мене, древното зло." И след това: „Боже, спаси мене, помрачения и проклетия." Ако направиш това, Бог ще приеме твоето покаяние и ще те причисли, както преди, към Своите ангели."

   Демонът Зерефер много се смял на тези думи на стареца и му казал: „Ако исках да се нарека окаян и древно зло, помрачен изкусител, тъмен и проклет, то щях да сторя това в самото начало и веднага бих се спасил. Но сега да нарека себе си древно зло! Не, това е невъзможно! Защото днес аз съм покрит със слава. Всички ми служат, всички се боят и треперят от мене. Сега да се нарека окаян, изкусител и древно зло?! Не, старче, няма да сторя това. Аз, господстващият над всички грешници, да се превърна в смирено разкайващ се непотребен раб?! Не, старче, няма да стане това!" И изричайки тези думи, нечистият демон с грозен вик изчезнал. Старецът, като видял това, застанал на молитва и си рекъл: „Наистина, ангелът беше прав като каза, че древното зло няма да стане ново добро".

   Всичко това, мои възлюбени, ви разказвам не случайно и не без цел, а за да узнаете голямата и неизказана милост и безкрайната благост на Господа. Ако Бог е готов да приеме  и дявола, стига той да се разкае, то колко повече ще приеме хората, които прибягват към Него и за които Той е пролял Кръвта Си. Защото, ако дяволът беше казал и направил онова, което чрез светия старец му беше заповядано, то Господ щеше да остане верен на Своето обещание и щеше да го приеме по неизказаната Си благост. Но тъй като дяволът се надсмял над това повеление, то ще бъде осъден на най-жестоки мъки в деня на Съда, в деня, страшен за всички зли демони и още по-страшен за ония от тях, които със злобата си са надминали останалите. Бог по-строго ще накаже и тези хора, които постъпват по подобен начин, изкушавайки Господа.

   И така, ако си грешник, кай се! Не искаш? Тогава ще се мъчиш в геената повече от самите демони, разбира се, ако не се погрижиш преди смъртта да свалиш от себе си бремето на своите грехове. Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Когато блудстваш, нима Бог не може да те умъртви с мълния? Но Той и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

   Един много опитен монах, служейки 40 години на Бога, получил дар да възкресява мъртви и с благодатта на Светия Дух да изцелява всякакви болести и недъзи. Издигнат до такава степен на съвършенство, той се съблазнил и  паднал в блуд и убийство. Но виж как чрез покаяние отново придобил предишните си дарования! Като се отвърнал от греха и се изправил духом от падението си, той започнал да се подвизавал в сълзи, молитви и пост и отново получил дара на чудотворство. Виждаш ли силата на покаянието? Виждаш ли дълготърпението на Вседържителя? По времето, когато този блажен монах се трудел в своя покаен подвиг, се случило бездъждие и настъпила невиждана суша. Целият народ постел, молел се и бодърствал, обаче нищо не можал да стори за себе си. Молели се подвижници, ходатайствали пастири, свещеници, монаси и миряни. Но Бог никого не послушал.

   И какво станало? Силата на покаянието накрая била засвидетелствана свише. От Небето загърмял глас: „Няма да ви чуя, няма да ви чуя! Но отидете при Моя раб Яков, нека той се помоли и ще изпратя дъжд." И колко било поучително това за всички! О, ново чудо на покаянието! Сам Бог молел каещия се. Помоли се, казвал му, и Аз ще дам дъжд. Каещият се бил умоляван от Господа на всички, умолявали го и хората: „Кажи само дума, рабе Божи, кажи и дай на нас, изоставените, дъжд." Инокът, като чул това, се ужасил, понеже не се надявал покаянието му да бъде прието.

   Виждаш ли смирението, което се родило от покаянието?! Този, който преди това паднал поради гордост и надменност, прелъстявайки се от красотата на своята праведност, сега се възвеличил чрез покаянието. И тъй, народът го умолявал да се помоли, за да изходатайства дъжд, а той отказал, считайки себе си за недостоен. Какво сторили тогава хората? Отново викнали към Господа и чули такъв отговор: „Ако не се помоли Моят раб, няма да ви помилвам!" Тогава отново започнали с горчиви сълзи да  умоляват праведника да се помоли. И щом той ги послушал — веднага, щом вдигнал ръцете си нагоре и почнал да моли Господа — веднага земята се изпълнила с преизобилен дъжд, така че и реките, които преди това били безводни, потекли и водните потоци дълго, дълго не могли да се усмирят.

   Виждаш ли каква е славата на покаянието! Удивително е неговото действие. Затова нека и ние колкото се може по-скоро да пристъпим към покаянието, понеже то няма нищо равно, нищо подобно на себе си и друго толкова бързо средство за лекуване на душевните рани не съществува. Да започнем да се каем, докато сме живи. Защото покаянието ни е дарувано само в този живот, докато носим това смъртно тяло. В деня на Съда духовното бездействие в този живот ще причини ужасна скръб на онези, които приживе са дремали в греховен сън. И тъй, умолявам ви, възлюбени: нека се потрудим в духовни трудове и подвизи, нека чрез тях подчиним тялото на духа, та с усърдие и много усилия, като съберем в себе си добро и полезно за пътя към вечността, да преминем в безкрайния живот при Иисуса Христа, нашия Господ.

     Нему слава и владичество сега, и всякога, и вовеки веков! Амин.

Още от СВЕТИ АМФИЛОХИЙ ИКОНИЙСКИ:

ЩО Е ПОКАЯНИЕ?

Не вкусвай неумерено храна, подобно на безсловесните; не се опивай всекидневно; обикни поста, сълзите; прилепи се по-силно към молитвата;..

Ако си грешник, кай се! ... Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Когато блудстваш, нима Бог не може да те умъртви с мълния? Но Той и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи (на Съда). Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа.

...

"Ако дяволът вече е успял да посее в мен всички тези страсти, то какво да правя, след като съм обременен и притиснат от толкова много беззакония?" Кай се, брате, труди се в духовни подвизи и отново ще бъдеш въздигнат в предишното си състояние. Но ти ще кажеш: "Съмнявам се дали ще бъде прието моето покаяние, защото оскверних светото Кръщение и очерних богоизтъканата одежда". Възлюбени, зная, че си осквернен. Но покай се и аз твърдо вярвам, че ще бъдеш отново приет... Има за теб спасение, има за теб покаяние! Само се откажи от робството на греха. Чрез нас Синът Божий ще ти отвори вратите на рая. Само се покай! Само се обърни към Бога!

...

Цялото зло, което нахлува в мислите ти всеки ден и час, посява в теб по древния си обичай сатаната, който се старае с хитрост тайно да измами твоите чувства и после да те хвърли в пропастта... Дяволът е безсрамен и по всякакъв начин изкушава човека.

†    ВИЖТЕ ОЩЕ

ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА

Хронология на отстъплението от Бога

БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

Апостолите на сатана

''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II

''Свят'' ли е Серафим Саровски

ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

ТЕАТЪРЪТ НА АНТИХРИСТА

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

Кои са хасидите

Ритуалните убийства на управляващите

САТАНИНСКИЯ СВЕТОВЕН ЕЛИТ

Относно магиите, дявола и демоните

ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА

ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна

Коалициите в идващата глобална война

Есхатология в края на човешката история

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

Лично мнение

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят

НАУЧНО ОТРЕЧЕНИЯ АТЕИЗЪМ

Заразна психическа болест

Защо се премахва вероучението

Катехизиси - обяснения на вярата от светиите

Пътешествие към древната Христова вяра

Християнските имена

Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ

Изповедание на вярата

КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА

Пътят за спасение

ПРОТИВ СИНЕДРИОНА

ЗА ЗАПАЗЕНАТА ДНЕС ЦЪРКВА ХРИСТОВА

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО