Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

В ПETA НEДEЛЯ СЛEД ПETДEСETНИЦA,  ЗA ДВAМATA БEСНОВATИ

Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий?

(Мат. 8:29)

казват бесноватите в днешното свето Евангелие

Благослови отче!

Благочестиви слушатели християни! Както дъждът напоява земята и я прави плодородна, така и Божието слово (поучение) напоява и оплодява човешките души и сърца. И както земните плодове хранят и веселят човешкото тяло, така и Божието слово храни и весели душата, без което душата се отделя от Бога и става роб на дявола, както ще чуете сега от Евангелието.

Евангелие от Матей, зачало 28

В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата, те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мат. 8:28–9:1)

ТЪЛКУВAНИE

Когато Христос отивал по море в Гергесинската страна и бил заспал в кораба, в морето се извила страшна буря и апостолите, като се уплашили, събудили Христос и рекли: „Учителю, стани, че загинахме”. Тогава Иисус станал и като заповядал на вятъра да спре и настанала голяма тишина им рекъл: „Защо сте толкова страхливи, маловерци? А всички, които били в кораба се чудели и казвали: „Какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват? И така, след това чудо, Христос отишъл в Гергесинската страна, където изцерил бесноватите, които били много свирепи, за да укрепи апостолите към по-силна вяра. Тези двама бесновати живеели в гробищата и дяволът, който бил в тях, ги карал да живеят там, за да накара хората да вярват, че щом човек умре, душата му става дявол, но това е абсолютно невъзможно, защото, щом излезе от тялото, душата вече не може да остане на този свят, а ако е праведна отива в Божиите ръце, тоест ангелите я завеждат в горните пресветли места, където дяволът не се приближава, ако ли пък е грешна, дяволите я завеждат в тъмните подземни места, където ще стои скръбна и смутена до Страшния Божи съд и ще чака голямата геенска мъка. А дяволите, които били в бесноватите, макар да съблазнявали хората да си мислели така, но, като видели Христа, се уплашили да не ги изпрати на вечна мъка за това, че вършат зло, и за това викали безумно: Иисусе, Сина Божий, нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? Но това не е възможно. Защото мъките на дявола и на грешните хора няма да бъдат сега, а когато дойде Страшният Божи съд. Обаче дяволите имат повеление от Бога да пакостят на хората до онова време за тяхна душевна полза, а когато Бог не ги оставя да пакостят на човеците, както искат те, тогава им става много мъчно. И понеже мразят доброто, за това поискали от Христа разрешение да влязат в свинете и да ги издавят, за да натъжат собствениците им, та те да не приемат Христа в града си. А Христа не че се покори на искането им, а им разреши да влязат в свинете и да ги издавят, за да видят хората колко ги мразят дяволите, и че ако не ги възпира Божията сила, биха сторили и на бесноватите такова зло, каквото сториха на свинете, защото дяволът няма власт нито над човека, нито над добитъка, и не може да стори нищо, ако няма разрешение от Бога. Защото Бог промисля за нас, вижда всичко и дава на всекиго това, което е полезно за спасението му. И когато човек не приеме с благодарност онова, което му се дава за негово спасение, тогава той лесно убива душата си. Такъв е случаят с гергесинските жители. Бог им изцерил бесноватите, за да ги увери, че може да ги изцери от всяко зло и да ги спаси, но те не повярвали, тогава издавил свинете им, за да ги прикани да дойдат при Него, и те дошли, но не за да Го приемат в града си като самаряните, а да Го изпъдят. Защото мислели, че ако остане там, може да им причини още повече щети, и за това Го помолили да напусне пределите им. Виждате човешка глупост и остарял обичай. Бог погубил свинете им, за да спаси душите им, а те излезли неблагодарни.

Бог и сега много пъти прави същото и с нас, защото и сега докарва на много хора щети, беди, гонения и други злини, за да ги привлече по-лесно към покаяние. Защото бедите и скърбите най-лесно завеждат човека в Небесното царство, стига само да ги търпи с благодарност, както казва апостол Павдел: През много скърби трябва да влезем в Царството Божие (Деян. 14:22). И ако не търпим с благодарност, тогава Бог напуска и нас, както напусна гергесинците и отиде в Своя град Капернаум. Защото Той се роди във Витлеем, израсна в Назарет, но често оставаше в Капернаум, поради което той се нарича Негов град. Защото гергесинците не Го приеха и Той се върна в града Си, и ги остави в застарялата им тъмнина да ги мъчат бесовете (дяволите), но не всички, а на колкото Бог разреши, защото дяволът няма власт над човека, а Бог, понеже е милостив, му разрешава да мъчи грешниците, за да се спаси душата им. И ако грешниците търпят с благодарност мъчението им, то им е от полза, а ако почнат да роптаят и да хулят Бога, тогава и Бог ги предава на по-голямо мъчение и на този, и на онзи свят.

ПОУЧEНИE

Любезни християни, понеже чухте от днешното свето Евангелие, че нашите грехове карат Бога, да даде власт на дявола да ни мъчи безмилостно, за това трябва да се откажем от мръсните грехове и да не сме бесни, като онези гергесинци. Помислете сами, какъв по-голям бяс може да има от блудството, защото както бесният се съблича гол и ходи като безумен, така и блудникът е гол откъм Божиите дарове, които е приел от Бога при кръщението си, и безчинно ходи, като пиян и замаян по гнусния блуден път. Но ако такива хора не се откажат от лошия си обичай, не се обърнат, към истинското покаяние и не измият мръсния си грях с непрестанни сълзи, тогава и Бог ги оставя да паднат в гибелната си бездна и винаги да се мъчат. Защото блудникът не се бие с камъни, както правят бесноватите, а неговата грешна съвест, която го гризе, като червей го бие по-силно от камък. Освен това, блудникът не живее на гробището като бесноватите, но блудодеянието му е много по-гнусно и мръсно от разлагащите се тела в гробището.

 По подобен начин са бесновати и пияниците и всички други грешници, които самоволно изоставят Христа, истинската Светлина, и тичат като луди в мрака на греховете, и искат да бъдат приятели на дявола, а не на Бога.

Но, братя християни, сега, докато сме живи, е време да се откажем от мръсните си грехове и да се потрудим да изпълним Божиите заповеди, докато сме на този свят. Защото тук е времето за труд, а там – за въздаяние. Тук трябва винаги да сеем, а там ще събираме, както правят орачите. Когато е време за сеитба, те не обръщат внимание нито на дъжда, нито на снега, а се трудят да посеят, за да има после какво да събират с радост. Така да правим и ние – да посеем тук с труд, пост, молитви и милостиня, а там ще пожънем с радост сладкия рай и вечното наслаждение с Божията благодат. Нему слава във вечните векове, амин.

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

Мф.8:28. И когда Он прибыл на другой берег в страну Гергесинскую, Его встретили два бесноватые,

В то время как находящиеся в корабле недоумевают: откуда этот, что и ветры, и море повинуются Ему? – проповедниками являются демоны. Евангелисты Марк и Лука говорят об одном больном, имевшем легион бесов, потому что один из этих больных был страшнее другого. Господь Сам подошел к ним, так как никто не осмеливался привести их.

вышедшие из гробов^**, весьма свирепые, так что никто не смел проходить тем путем.

Демоны жили в гробах, желая внушить людям мысль, что души умерших делаются демонами. Но пусть никто не думает этого, потому что душа, выйдя из тела, не блуждает в этом мире, но души праведных – в руце Божией; что же касается душ грешных, то и они уводятся отсюда, как, например, душа богатого.

Мф.8:29. И вот, они закричали: что Тебе до нас, Иисус, Сын Божий? пришел Ты сюда прежде времени мучить нас.

Вот, провозглашают Его Сыном Божиим после того, как раньше обнаружили вражду к Нему. Мучением они считают то, что им не позволили вредить людям; слова же «прежде времени» понимай в том смысле, что демоны думали, будто Христос, не вынеся слишком сильной злобы их, не выждет времени наказания, чего в действительности нет, ибо им до кончины века позволено бороться с нами.

Мф.8:30. Вдали же от них паслось большое стадо свиней.

Мф.8:31. И бесы просили Его: если выгонишь нас, то пошли нас в стадо свиней.

Мф.8:32. И Он сказал им: идите. И они, выйдя, пошли в стадо свиное.

Демоны стремятся, погубив свиней, опечалить владельцев их, чтоб они не приняли Христа. Христос же уступает демонам, показывая, какую злобу они имеют против людей, и если бы они имели власть и не встречали препятствий, то с нами они поступили бы хуже, чем со свиньями. Он охраняет бесноватых, чтоб они сами не умертвили себя.

И вот, всё стадо свиней бросилось с крутизны в море и погибло в воде.

Мф.8:33. Пастухи же побежали, и, придя в город, рассказали обо всём и о том, что было с бесноватыми.

Мф.8:34. И вот, весь город вышел навстречу Иисусу и, увидев Его, просили, чтобы Он отошел от пределов их.

Опечаленные и думая, что после этого потерпят худшее, они просят Его об этом. Узнай, что где свинская жизнь, там не Христос пребывает, а демоны.

Мф.9:1. Тогда Он, войдя в лодку, переправился обратно и прибыл в Свой город.

Мф.9:2. И вот, принесли к Нему расслабленного, положенного на постели.

Под «Своим городом» Матфей разумеет Капернаум, потому что Господь жил там. Родился Он в Вифлееме, в Назарете же воспитывался, но Капернаум был Его всегдашним местожительством. Этот расслабленный-другой и не тот, о котором говорится у Иоанна, потому что последний лежал при «овчих воротах» в Иерусалиме, а этот был в Капернауме; тот не имел человека, а этого несли четверо, как говорит Марк, так что и сквозь кровлю спустили, о чем не упомянуто у Матфея.

Тълкование на Евангелие от Матей от блажени Теофилакт Български, архиепископ Охридски

†    ВИЖТЕ ОЩЕ