Великия (Великденски) пост  

Св. четиридесет мъченици в Севастия. Св. мъченик Урпасиан. Св. Кесарий Прочети повече

Велико Търново чества своят празник Прочети повече

В понеделника следващ първа Неделя след Петдесетница започва Петровия пост – продължава до неподвижния празник Петров ден 12.07 (29.06 стар стил). Поста е подготовка към великия празник в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

През 2022 г. той започва на 20 юни. По време на поста, в понеделник, сряда и петък трапезата е без олио и вино, във вторник и четвъртък – с олио и вино, а събота и неделя се разрешава и риба.

Интересното е обаче, че в новостилната ни еретическа църква поста е съкратен, тъй като новия календар измества събитията с 13 дни напред. Така Петров ден се празнува на 29 юни, вместо на 12 юли. През 2021 г. в приелата папския календар еретическа Б"ПЦ" (Българска "православна църква"), този пост беше само 1 ден.

Най – тъжното е, че в някои години при новостилната ерес, този пост НАПЪЛНО ИЗЧЕЗВА. Например през 2013 г., при календарните "новатори", паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел се падна в петък преди Неделята на Всички Светии и по този начин постът бе унищожен. Това ще се случи и в 2024 г. и т.н.

Защо се получава така и маловажен ли е този въпрос ще видим по – надолу.

"Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни –  миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни".

Теодор Валсамон - АНТИОХИЙСКИ ПАТРИАРХ ОТ ХII в., КОЙТО Е ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ И ВСЕПРИЗНАТИ ПРАВОСЛАВНИ КАНОНИСТИ. КЪМ ОБЯСНЕНИЯТА И ТЪЛКОВАНИЯТА НА ПРАВИЛАТА НА ЦЪРКВАТА ОТ ТОЗИ СПЕЦИАЛИСТ ПО КАНОНИЧНО ПРАВО СА СЕ ОБРЪЩАЛИ ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ДУХОВНИЦИ, БОГОСЛОВИ, КАНОНИСТИ И СВЕТИ ОТЦИ ЖИВЕЛИ В НЕГОВИТЕ ВРЕМЕНА И ВЪВ ВЕКОВЕТЕ СЛЕД ТОВА!

Ето и по-подробна информация, СПОРЕД КОЯТО Е ВИДНО, ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО СИ Е ПОЗВОЛИЛ ДА ПРОМЕНЯ ИЛИ УНИЩОЖАВА ПОСТНИ ПЕРИОДИ, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ СВЕТОТО ПРЕДАНИЕ НА ЦЪРКВАТА (ТОЕСТ ОТ СВЕТИЯ БОЖИ ДУХ), СЕ Е ЛИШИЛ ОТ БЛАГОДАТ И СЕ Е ПОДХВЪРЛИЛ НА ОТЛЪЧВАНЕ И ВЕЧНО ПРОКЛЯТИЕ!!!

Според много древно определение на нашата света Църква, водещо своето начало още от апостолските времена, в понеделник след Неделята на всички светии, която следва след Петдесетница, започва постът, който носи названието Апостолски или Петров пост, тъй като служи за подготовка към великия празник в чест на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, празнуващ се на 12 юли (29 юни по църковния календар). Тъй като началото му зависи от празнуването на Пасха, в различните години той е с различна продължителност: при най-ранна Пасха – шест седмици, а при най-късна – седмица и един ден.
През 2013 година поради сравнително късната Пасха, псевдоправославните църкви, които скоро след Първата световна война въведоха новия стил, съвсем се лишиха от този пост, защото по новия стил тази година паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел се падна в петък преди Неделята на Всички Светии и по този начин постът бе унищожен. Същото се случва и винаги, когато Пасха се пада на 3 май (20 април по църковния календар) и по-късно. Тогава у новостилците Петровият пост изчезва.
Търпимо ли е такова явление?

В никакъв случай! За църковното установяване на поста в чест на свв. апостоли, които с пост и молитва се подготвяли за всемирната проповед на Евангелието се говори още в Апостолските постановления: "След Петдесетница празнувайте една седмица, а после постете. Справедливостта изисква и да се радваме при приемането на даровете от Бога, и да постим след утешаването на плътта" (кн. 5, гл. 19).
От IV век насам намираме множество светоотечески свидетелства, където се подчертава високото уважение, с което се е ползвал този пост сред християните от онова време. За него споменават св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, св. Лъв Велики и блаж. Теодорит Кирски.
Особено обстоятелствено и вразумително говори за смисъла и значението на Апостолския пост св. Лъв Велики: "След продължителното празнуване на Петдесетница постът е особено необходим, за да очистим с подвиг нашите мисли и да се потрудим да станем достойни за даровете на Светия Дух" (Слово 76).
"Възлюбени, след настоящето празненство", - говори той на друго място, - което Дух Свети е осветил със Своето слизане, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за изцеряването на душите и телата и поради това изискващ ние да го преминем с подобаващо благоговение. Защото ние не се съмняваме, че след като апостолите се изпълнили с обещаната сила свише и Духът на истината се вселил в сърцата им, заедно с другите тайни на небесното учение по внушението на Утешителя им било преподадено също и учението за духовното въздържание, за да могат сърцата, очистени от пост, да станат способни да приемат благодатните дарования.
Макар Всемогъщият със Своята помощ да бил винаги с Христовите ученици и началстващите във възникващата Църква да били управлявани от Бог Отец, Син и Свети Дух, все пак те не трябвало да се сражават с предстоящите трудности, гонения и яростни заплахи от нечестивите в изнежено тяло и угоена плът. Защото това, което услажда външния човек, най-вече разрушава вътрешния и обратно, разумната душа толкова повече се очиства, колкото повече се умъртвява плътта. Затова и учителите, които чрез примера и наставленията си просветили всички чеда на Църквата, ознаменували началото на битката за Христа със светия пост, щото излизайки на бран срещу духовното развращение да имат оръжие във въздържанието, което би могло да умъртви греховните въжделения... Точно по тази причина е установен неизменният и спасителен обичай, след светите и радостни дни, в които честваме Господа, Който възкръсна от мъртвите, а след това се възнесе на небесата и след приемането на дара на Светия Дух да идва периода на поста. Този обичай усърдно трябва да съблюдаваме и заради това, щото в нас да пребивават тези дарове, които Бог днес дал на Църквата" (Слово 74).
"Този пост затова е заповядан", обяснява свети Лъв, "за да ни предпази от небрежност, в която много лесно можем да паднем заради дълговременното разрешение за храната, от която сме се ползвали, тъй като ако нивата на нашата плът не се обработва постоянно, тя лесно може да започне да ражда тръни и бодили и да принася плод, който не се събира в житници, а е обречен на изгаряне" (Слово 4).
А ето как говори за установяването на Апостолския пост блаж. Симеон Солунски: "Постът на Светите Апостоли е установен в тяхна чест, защото чрез тях ние сме се сподобили с огромно множество блага и за нас те се явили деятели и учители, учещи ни на пост, на послушание дори до смърт и на въздържание. За това против волята си свидетелстват и латиняните, почитайки апостолите с пост в деня на тяхната памет. Но ние съгласно с Апостолските постановления съставени от Климент, след слизането на Светия Дух празнуваме една седмица, а в следващата след нея с пост почитаме предалите ни завета за поста апостоли" (Отговори на някои въпроси).
Всичко гореизложено, както виждаме, новостилците презряли, пренебрегвайки дори анатемата, провъзгласена от Антиохийския патриарх от ХII век Теодор Валсамон, който в едно от своите послания към антиохийското паство писал: "Седем дни и повече до празника на Петър и Павел всички верни, тоест миряни и монаси са длъжни да постят, а непостещите да бъдат отлъчени от общение с православните християни".
Всички истинно вярващи християни, за които "християнството" не е само празно название, лишено от вътрешно съдържание, а действително следване на евангелското учение, изискващо подвиг, трябва да помнят, че въвеждането на новия стил в Православната Църква е само една от поредицата реформи замислени от печално известния Константинополски патриарх Мелетий ІV. Сред тези реформи наред с новия стил се споменават и до днес се лелеят в мечтите на модернистите, обладаващи един дух с нашите "живоцърковници" и "обновленци": женен епископат, второбрачие за духовенството, премахване на монашеството, премахване на постите, съкращаване на богослужението, разрешаване на светско облекло и външен облик на духовенството и т. н.
Не е ли ясно за всеки, гледащ с трезв поглед на нещата християнин, че всички тези реформи, заедно с новия стил, чрез който бил фактически премахнат един от постите, са необходими, за да бъде заличен в християнството заповяданият от Самия Спасител Христос "тесен път" и да бъде установен "широк и просторен път", водещ към погибел?
Кой тогава се явява вдъхновител на тези реформи?

†    ВИЖТЕ ОЩЕ