12 Неделя след Света Троица– зa срeбрoлюбиeтo Прочети повече ТУК
Св. мъченик Мамант Кесарийски. Св. 3618 мъченици в Никомидия. Св. преподобни Йоан Постник, патриарх Константинополски Прочетете повече ТУК!
1863г. е роден великия български генерал Колев Прочетете повече ТУК!
1863 г. в Болград, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Атанас Назлъмов Прочетете повече ТУК
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Трето намиране честната глава на свети Иоан Кръстител (ок. 850 г.)
След известно време на това място се събрали братя и бил основан манастир. Но никой не знаел, че в тази пещера се намира честната глава на Предтеча. Чак след много време архимандритът на тази Емеска обител Маркел, мъж, изпълнен с добродетел, я открил, за което той разказва така:
"Благословен е Бог Иисус Христос! Той сподоби мен, Своя раб Маркел, да видя видение по време на нощен сън. Това стана на 18 февруари в средопостната* седмица на светата Четиридесетница. Видях всички врати на нашата обител отворени и как през вратите нахлува река. Удивих се и си помислих откъде ли идва толкова много вода. Размисляйки за това, изведнъж чух глас от много ликове, които с шум идваха по водата от изток.
* Средопостна седмица - така се нарича средната (четвъртата) седмица на Великия пост. Неделята на тази седмица се нарича Кръстопоклонна. Бел.ред.
Всички те всеки на свой собствен език възгласяха:
- Явява се свети Иоан, Кръстителят Христов!
С такива възгласи те влязоха в манастира. А аз, обзет от страх, вече забравих за водата; като се отдалечих от вратата, се изкачих на върха на стълбата. Като стоях на нея, ми се стори, че в обителта виждам два двора: единият беше на запад, а другият на юг; по средата им стоеше голямата църква. Всеки лик, като влизаше в западния двор, се насочваше към църквата; след като се покланяше тук, той излизаше през южната врата. Когато шествието на ликовете престана, отново чух гласовете на другите, които казваха:
- Това е светият и велик Иоан Кръстител.
Като погледнах, го видях в църквата. С него имаше двама мъже, които стояха от двете му страни. В това време чиновете започнаха да пристъпват към свети Иоан и да приемат благословение. И аз реших да пристъпя към Кръстителя и да получа благословение от него. Със страх и трепет влязох последен, извърших земен поклон пред Кръстителя и се допрях до нозете му. А той ми нареди да се изправя, прегърна ме с любов, като докосваше лицето ми, взе съд, пълен с мед и ми го подаде с думите:
- Приеми благословение!
Като каза това, се отдалечи. Когато се готвех да тръгна след него, забелязах огнен стълб, който вървеше пред светеца. Ужасен от това видение, се събудих. Когато настъпи следващата вечер, наредих на братята да пеят стиховете на псалмите, влизащи в обичайното правило. По време на това пение един брат на име Исаакий, като погледна нагоре, видя през прозореца, че в пещерната църква, където беше скрита честната глава на свети Иоан, гори огън. Като видя това, той възкликнал:
- Отче, погледни! В светата пещера гори огън!
- Не бой се, брате казах му аз, но като се осениш с кръстното знамение, пази мълчание за това.
След това изминаха пет дни. През нощта на шестия ден, щом заспах, някаква ръка ме побутна три пъти по десния хълбок и се чу глас:
- Ето, аз съм даруван на вас; стани, последвай звездата, която ще върви пред теб, разкопай мястото, на което ще те заведе, и ще ме намериш.
С трепет и страх станах от сън, седнах на одъра си и виждам: пред вратата на килията ми сияе звезда. Ужасих се, но като се осених с кръстното знамение, излязох; звездата вървеше пред мен; следвайки я, влязох в пещерата; когато стигнах до мястото, където се намираше честната глава на Предтечата, звездата изведнъж стана невидима.
Паднах на земята и въздадох хвала на Господа. След дълга молитва запалих свещ, прикадих с тамян и започнах да копая, призовавайки името Господне. Докато копаех, се чуваше голям шум, а земята беше твърда като мед. Дълго се трудих; накрая намерих тухли; като ги отместих, видях каменна плоча; с голям труд я извадих от ямата и там намерих свещен съсъд, в който почиваше честната глава на Предтечата: радвайки се и в същото време ужасявайки се, взех свещ и тамян, дръзнах да взема съсъда, поклоних се и като го закрих отново, излязох от пещерата. При вратите ме срещна архимандрит Генадий, който беше дошъл в нашата обител. Той ме въведе в пещерата и като се помоли, започна да ми разказва своето видение.
Видях, започна той разказа си, като че ли ние двамата стоим на същото място, където се намираме и сега. Тук имаше много ечемичен хляб, който беше по-чист и по-светъл от слънцето. В пещерата влизаше множество народ, който приемаше този хляб от ръцете ни. Въпреки това хлябът не намаляваше, напротив, все повече се увеличаваше.
Това ми разказа Генадий. Тогава разбрах, че това негово видение е било от Бога, и че то означаваше неоскъдяващата благодат на Кръстителя Христов, която изобилно щеше да се подава на всички на това място. Затова и аз му разказах за моето видение и му показах безценното съкровище, което бях намерил.
Щом го видя, той се възрадва и започнахме да се съвещаваме как да постъпим най-добре. Посъветвах го отначало да не казваме никому за това, дори и на главния пастир на църквата Емеския епископ Ураний, но най-напред да известим за това блажения старец Стефан, който, пребивавайки в Даромийския манастир, се подвизаваше с постнически подвиг. А той трябваше да съобщи за това на епископа, с когото го свързваше голяма дружба. Но, като отидохме в Даромийския манастир, не заварихме стареца, защото беше отишъл да навести другите си манастири. Тогава изпратихме да повикат дякон Кириак, който заемаше първо място в съборния храм на този град.
Като дойде при нас, Кириак ни поздрави в Христа и ни разказа за своето видение. То във всичко беше подобно на това, което беше видял Генадий. Тогава му разкрихме нашата тайна. И двамата започнаха да говорят, че това трябва да се каже на епископа, но аз реших да чакам завръщането на преподобния Стефан.
Изминаха пет дни. На шестия, беше събота, седяхме заедно и беседвахме. Изведнъж паднах на колене: някаква болка внезапно ме порази. Не можех нито да се изправя, нито да помръдна. Спътниците ми, чудейки се, започнаха да се молят на Господа за мен. Като завършиха молитвата, те ми казаха:
- Не ти ли казахме, че трябваше да разкажем на епископа за тайната?
Тогава и самият аз осъзнах, че не постъпих добре, като не разказах на епископа за тази тайна, за която трябваше да съобщя за слава Божия; а междувременно болката не ми минаваше. Вечерта, след извършването на обичайното молитвено пение, при мен дойдоха Генадий и Кириак и ми казаха:
Дадохме си дума да разкажем на архиерея за тайната ти по време на утренята до изгрев слънце.
А аз им отговорих:
- Решението ви е добро; нека бъде така, както казахте.
И в момента, в който се съгласих с тях, се почувствах съвършено здрав: болестта ми премина.
На сутринта се отправихме към града и срещнахме епископа, когато излизаше от църквата след утренята и му разказахме всичко за намирането на честната глава на Христовия Кръстител Иоан. Епископът силно се зарадва на тази новина. Но ни забрани засега да разказваме на други и ни нареди да се върнем в обителта си. А на сутринта самият той дойде при нас с презвитери и дякони. Като отслужи съборно Божествена литургия, той приближи към мястото, където се намираше съсъдът с честната глава. Когато дяконът възгласи: "Като преклоним колене, на Господа да се помолим", всички паднахме ничком. В това време епископ Ураний възнасяше молитва; щом я завърши, той взе съсъда с честната глава. Един от презвитерите, които бяха с епископа, на име Малх, не повярва на това и каза:
- Откъде би могла да се появи тук главата на Предтечата?
Като каза така, той дръзко постави ръката си върху съда и се допря до косата на честната глава на Кръстителя. Изведнъж, заради неверието му, ръката му изсъхна и се залепи за съсъда. Като видяхме това, всички се ужасихме. Епископът с всички присъстващи започна прилежно да възнася молитва към Бога. Чак тогава Малх, и то с голям труд, успя да отмести ръката си от съда, но си остана болен. Ураний заедно с целия църковен клир взе свещения съсъд с лежащото в него съкровище, пренесе го в светата църква и го положи в дяконника* в олтара. Тази светиня се съхраняваше там дотогава, докато в Емеса не беше изграден специален, благолепно украсен храм в чест на Христовия Предтеча**.
* Дяконник - южно отделение в олтара, където се устройва място за съхраняване на свещени предмети, за чието опазване отговаря дяконът, като: свещени одежди, свещени съсъди, напрестолни евангелия и кръстове, дарохранителници и др. Бел.ред.
** Второто намиране главата на свети Иоан Предтеча станало в 452 година. Според разказа на архимандрит Маркел светата глава му се открила на 18 февруари, а на 26 октомври на същата 452 година е пренесена в църквата, съградена в негова чест (датите са по църковния календар). Бел.ред.
Малко време преди пренасянето на светата глава в този храм, Иоан Кръстител се яви във видение на невярващия презвитер Малх и му нареди при пренасянето на главата да докосне с ръка свещения съсъд. Като постъпи така, презвитерът получи изцеление."
С това завършва повествованието на блажения Маркел.
Друг писател, свети Симеон Метафраст*, в житието на преподобна Матрона* разказва още и следното за намирането на честната глава на Предтечата.
* Симеон Метафраст - известен църковен писател от Х век († 940 г.), съставител и събирач на жития на светиите; трудовете му в тази област впоследствие са послужили за главен източник на Чети-Минеите на свети Димитрий Ростовски. Бел.ред.
** Преподобна Матрона починала около 492 година
По онова време един човек, който орял нивата си, забелязал, че на едно място, а именно там, където тогава били пещерата и манастирът, от земята излиза огън. Той виждал това не веднъж: в течение на много дни огънят непрестенно излизал от земята. В един неделен ден, именно в този, в който Маркел, Генадий и Кириак отишли при епископа, този човек също отишъл в град Емеса и разказал на епископ Ураний за чудесния огън. Епископът се отправил заедно с духовни лица към това място - това била същата пещера, където някога живеел еретикът Евстатий.
Като се помолил, епископът наредил да копаят на това място. Когато заповедта му била изпълнена, намерили на това място съсъд. Не злато и не сребро имало в него, но в него се съхранявало съкровище, много по-драгоценно от всички земни съкровища главата на светия Предтеча и Кръстител Господен Иоан. Мълвата за това се разпространила навсякъде: започнали да идват не само жителите на Емеса, но и обитателите на всички околни градове и села. И преподобна Матрона заедно с всички сестри дошла тук от манастира си, за да се поклони на честната глава.
Честната глава на Кръстителя източвала благовонно миро, с което свещениците помазвали кръстообразно главите на събралите се хора. Преподобна Матрона взела част от това миро в мъничко ковчеже, желаейки да го отнесе в манастира си за благословение. Но около нея се тълпял множество народ: всички искали да получат благословение от свещениците и да бъдат помазани с миро. Някои, като забелязали, че преподобната носи в ковчежето си миро, я помолили да ги помаже, понеже самите те по никакъв начин не можели да стигнат до свещениците, и тя изпълнила молбата им. Сред народа се намирал един слепец по рождение. И той се обърнал към нея със същата молба. Тя помазала очите му и той в същия миг прогледнал.
Това предава свети Симеон Метафраст за намирането на главата на Предтечата.
След известно време светата глава на Иоан Кръстител била пренесена от Емеса в Константинопол. Тук на едно място, наречено Евд, по царска заповед бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава.
По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана (град в провинция Понт, в североизточната част на Мала Азия, бел.ред.), където някога се преставил свети Иоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд.
Тази драгоценна светиня се съхранявала тук в неизвестност до времената на цар Михаил, син на Теофил и на майка му царица Теодора*, която отново утвърдила Православието. През царуването на Михаил тази светиня отново била намерена** по Божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий, в чест и слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
* Теодора - съпруга на Византийския император Теофил иконоборец. След смъртта му тя управлявала държавата заедно със сина си Михаил. Император Михаил III царувал от 842 г. до 867 г. ; встъпил на престола на 4-годишна възраст и затова до 855 г. държавата била управлявана от майка му - царица Теодора. На Константинополския събор, свикан в 842 г. от царица Теодора, било възстановено иконопочитанието и в чест на тържеството на Православието бил установен празник - Неделя Православна - в първата неделя на света Четиридесетница. Бел.ред.
** Третото намиране на главата на Кръстителя било около 850 година; празнува се от Църквата на 07.06 (25 май по църковния календар). Честната глава на Предтечата, повторно пренесена в Цариград, отначало била положена в царските палати, а после част от нея била занесена в Студийския Предтечев манастир; друга част от главата била пренесена в Петра, в манастира Продромос; кръстоносците я пренесли в Амиен във Франция; част от нея е пренесена в Рим и се намира в църквата “Папа Силвестър”. Други части се намират в атонския манастир "Дионисиат" и в румънския манастир "Калуя". Бел.ред.
Тропарь Предтечи
глас 4
Яко Божественное сокровище, сокровенное в земли,/ Христос откры главу твою нам, пророче и Предтече. / Вси убо, сошедшеся в сея обретение,/ песньми богоглаголивыми Спаса воспоим,// спасающа нас от тления молитвами твоими.
Кондак Предтечи
глас 6
Светоявленный и Божественный в мире столп,/ солнца светильник,/ Предтеча, главу светоносную и Божественную свою/ показавый в концех,/ освящает той верно покланяющихся/ и взывающих:// Христов премудрый Крестителю, спаси всех нас.
В памет на светия свещеномъченик Терапонт, епископ Кипърски (IV в.)
 Свети свещеномъченик Терапонт, епископ Кипърски. Стенопис от манастира Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г. |
Свети Терапонт бил монах и в епископски сан служел на остров Кипър. По време на гонението, предприето от езичниците срещу християните, той мъжествено изповядал името на Господ Иисус Христос и приел мъченически венец. Честните му мощи първоначално почивали в Кипър, където били извор на чудеса за всички; но впоследствие били пренесени в Константинопол, когато агаряните, по Божие допускане за нашите грехове, опустошавали всички източни страни, пленявайки жителите им, се приближили и към остров Кипър и възнамерявали да направят с него същото, каквото и с другите източни страни. По това време свети Терапонт се явил на клисаря на неговата църква и му казал:
- Върви по-скоро, вземи мощите ми и ги занеси в Константинопол, тъй като враговете на Христовия кръст искат да дойдат на този остров и да го опустошат; кажи за това и на другите християни, за да могат да избягат оттук преди нашествието на агаряните.
Клисарят веднага предал на всички християни за явяването на светеца; в скоро време християните се подготвили за пътешествие с кораб; приготвили нова рака и в нея положили честните мощи на свети Терапонт, взели ги със себе си на кораба и тръгнали на път.
Когато пътешествениците преминали през по-голямата част от морето и вече наближавали Константинопол, внезапно се надигнала силна морска буря; всички били обзети от голям страх и смущение; но в това време от раката с мощите започнало да излиза (като някаква тънка пара) силно благоухание; благоуханието не само изпълнило целия кораб, но се разляло и по морето на половин миля около кораба; и бурята начаса утихнала, сякаш усмирена от това дивно и неизказано благоухание. Клисарят, с любов пазещ честните мощи на светия свещеномъченик, чул глас, който идвал от раката и го викал. Накрая всички чули този глас, с ужас и благоговение се приближили към раката, за да видят мощите на светия свещеномъченик, и видели благовонното миро, излизащо от мощите и изпълващо цялата рака. Християните, които били на кораба, почерпили от това миро в стъклени съдове и се помазвали с него с вяра за изцеление на душите и телата си.
Като пристигнали в Константинопол, християните положили честните мощи на свещеномъченик Терапонт в храма, построен в чест и слава на Пресвета Богородица. Това станало при царуването на Никифор. След известно време, поради многото чудеса, които ставали тук от тези честни мощи, от християните бил построен друг храм на името на свети свещеномъченик Терапонт; в този храм били пренесени честните мощи на Божия угодник.
От многото чудеса, извършени от свети Терапонт, са записани само малка част. Тук ще разкажем за някои от тях.
Един мъж, италианец по произход, на име Флорин, който бил измъчван от множество нечисти духове, получил изцеление от мощите на свети Терапонт и се върнал у дома си напълно здрав. Той казал, че е видял нещо като тънка пара, много благоуханна, излизаща от раката с честните мощи; бесовският легион не могъл да понесе това благоухание, затова и избягал от него, като прогонен.
Анастасий, гражданин на град Виксиния, дълго време имал изсъхнала ръка, която висяла на рамото му неподвижна. Но когато дошъл в храма на светия свещеномъченик Терапонт, в навечерието на Богоявление Господне, получил пълно изцеление: ръката му укрепнала и станала здрава, както и другата: в присъствието на всички Анастасий взел един съд с изцелената ръка и го напълнил с кръщенска вода. Всички, като видели това, благодарили на Бога, прославен в светия Свой угодник Терапонт.
Имало още един мъж, със сан десятник, воин; по дяволско действие лицето му било обърнато назад и бил сляп с едното око. Като се помолил на гроба на мъченика, той получил бързо изцеление: шията му се изправила и окото му прогледнало, за което Георгий въздал благодарност на своя безвъзмезден лекар.
Един разслабен, на име Теодор, бил донесен в храма, построен в чест на светия мъченик. В сънно видение му се явил светецът и му дал хляб и чаша с вино. Той, като взел това от светеца насън, веднага се събудил и почувствал сила в себе си; и като станал от постелята, прославил Господ Иисус Христос и Неговия свят мъченик и казал:
- О, как леко и бързо, свети Терапонте, изцеляваш всякакви недъзи и болести!
В храма на свети Терапонт било донесено едно момиче, на което краката от рождение били сраснати един с друг, прегънати назад и съединени с гърба; но след като родителите ѝ принесли усърдна молитва на свети Терапонт, краката на момичето заели обичайното си положение; изправили се и се разделили, така че момичето, като пораснало, ходело, славейки и благодарейки на Бога.
Една жена, на име Мария, страдала от неизлечима болест в тялото си, рак; както тежко страдала и вече се отчайвала, че ще оздравее, Мария побързала с усърдна молитва към гроба на светия свещеномъченик и тук получила бързо и пълно изцеление от болестта си.
Друга жена, която седем години страдала от кръвотечение, прибягнала с гореща молитва и вяра към свети Терапонт и още щом се докоснала до гроба му, кръвта ѝ веднага спряла и тя напълно здрава се върнала у дома си.
Още една жена, страдаща от отоци, като се приближила до мощите на свети Терапонт, видяла насън светия мъченик, който помазвал с накаква мас болното място в тялото ѝ. Като се събудила, тя видяла, че от болното място изтекла много гной, след което се почувствала напълно здрава.
Войникът Стефан, от арменските полкове, страдал с цялото си тяло: той бил превит надве и приведен към земята; както и друг войник, на име Теодор, страдал от същия недъг. Когато двамата прибегнали към помощта на Божия угодник и му принесли топли молитви, получили пълно изцеление.
Един прокажен, като дошъл на гроба на светеца, по неговите молитви се очистил от проказата и въздал благодарност на Бога.
Един философ, който имал опасен и твърде голям оток на гърдите, когато дошъл на гроба на светеца и задрямал тук, видял, че светецът сложил пластир върху болното място на гърдите му. Като се събудил, почувствал значително облекчение от болестта си, а след един ден напълно се изцелил от нея, за което и благодарил на Бога.
И много други недъзи и болести се изцелявали от помазването с мирото, излизащо от честните мощи на Божия угодник Терапонт; с това миро се изгонвали бесове от хората, умиращите се връщали от смърт към живот; и всичко това ставало по молитвите на светия свещеномъченик Терапонт, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото се въздава слава вечно. Амин.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА