Св. преподобна Ефросиния Александрийска. Св. преподобномъченик Пафнутий Египтянин и 546 мчци с него Прочетете повече ТУК!
1207г. е убит Цар Калоян - освободителят на Варна Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
 |
| Оплакване и Полагане в гроба на Господа. Стенопис от Теофан Критски в Манастира Ставроникита. 1546 г. |
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му света Богородица.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
 |
| Икона за слизането на Иисус в ада, разбиването на портите адови и спасяването на Адам и Ева |
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
ВEЛИКA СЪБОTA, ЗA ХРИСTОВОTО ПОГРEБEНИE
Слязъл си в преизподнята, Христе, и си строшил вечните порти.
Благослови, отче!
 |
| Смъртта на Христос. Стенопис от манастира Високи Дечани, Сърбия. XIV век |
Благочестиви християни, вчера видяхме нашия Спасител Иисус Христос прикован, към кръст за Адамовото престъпление и умрял с големи хули за нашето спасение от беззаконните юдеи, които убиха своя Благодетел, като ехидна, която прояжда утробата на майка си и я убива при раждането. Биха Го, като роб, приковаха Го към кръст и Го поставиха в тъмния гроб за нашите грехове. Пресветата Дева плачеше, ангелите трепереха, а лукавите юдеи се смееха, природата трепереше, а евреите молеха Пилат да изпрати войници да убият по-бързо разпнатите, за да бъдат свалени от кръста, както им пишеше Моисей: „Когато обесите някого, го свалете и погребете същия ден преди залез слънце“ (ср. Втор. 21:23). А войниците, като видяха Христа умрял, един от тях Го прободе в ребрата, от където изтече кръв и вода.
|
|
| Пробождане на Христос в ребрата. Фрагменти от стенописи в църквата Свети Георги, с. Старо Нагоричане, област Македония. XII-XIV в. и в манастира Ставроникита на Света Гора-Атон, 1546 г. |
Света Дева Мария много се наскърби от последната рана. Тя плачеше и нареждаше: „О, любими мой Сине, като се разделяш с мен, на кого ме оставяш, кой ще ме утеши и кой ще се грижи за мен? Така ли се надявах да получа скръб и рани? Архангел Гавриил ни донесе радост при зачатието Ти, а каква е сега тази радост да Те гледам унизен, изпонаранен и мъртъв? Къде е сега Петър, който щеше да умре с Теб? Да дойде поне мен да утеши. О, сладки ми Сине! Отвори сега прекрасните Си очи и погледни скърбящата Си майка. Ах, чедо мое, къде е прекрасното Ти лице, къде са сладките Ти думи и мъдрото Ти учение? О, неверен и беззаконен еврейски роде! Не познахте ли Създателя си поне тогава, когато слънцето потъмня и земята се разтресе? Ами ти, о лукави Иудо? Какво зло видя от моя Син, та Го предаде на смърт? Нали Той и на теб дари същото, каквото дари и на другите апостоли? Нали и ти изцеряваше болни? Нали уми първо твоите нозе и първо теб причасти? А ти защо Го предаде? Отвън си бил ученик, а отвътре враг. Но горко ти, защото вечно ще се мъчиш в ада с убийците на моя Син“.
Християни! Колко безчестия претърпя Христос и никой не Го съжали. Единствен Иосиф Ариматейски, който бе еврейски съветник и таен Христов ученик, се съжали, като гледаше Христа умрял на кръста, за това отиде с голямо смирение при Пилат и рече:
  |
 |
| Сваляне на Христос от Кръста. Фрагмент от стенопис в църквата Свети Георги, с. Старо Нагоричане, област Македония. XII-XIV в. И Византийска икона. XII век. Манастир Ватопед на Света Гора-Атон |
„Моля те, Пилате, подари ми тялото на Този изпонаранен Мъртвец, за да Го смъкна от кръста и да Го погреба. Дай ми Този Чужденец, Който няма нито дом, нито подслон, стига Му тази люта смърт, която претърпя от завистливите юдеи. Ето желанието им бе изпълнено и завистта им угасна. Дай ми сега Този Незнаен Мъртвец да Го погреба“. Така се молеше този уважаван велможа Иосиф.
Пилат се смили и му даде Христовото тяло. Когато Иосиф приготви необходимите за погребението неща, дойде и Никодим, който беше висш съветник в Синедриона и таен Христов ученик.
Тези двама уважавани хора отидоха при кръста с голямо благоговение, поставиха стълба, снеха тялото от кръста и го дадоха на майка Му Мария, която Го прегръщаше и целуваше раните Му, обливаше го със сълзи и казваше: „Ах, мили ми Сине! Колко си изпонаранен и лишен от красота и повяхнал като цвят“. И другите жени, които бяха с нея, плачеха безутешно. Но понеже не бе възможно да се бавят много, за това го погребаха по-скоро, но с големи почести. Защото Иосиф имаше там наблизо градина, в която имаше нов гроб, изсечен в скалата за самия него, Иосиф и Никодим поставиха Христовото тяло там. Tам бяха дошли и Иоан Богослов и безброй ангели, които пееха заедно с Иосиф и Никодим. Иосиф и Никодим донесоха сто литри много скъпо и благоуханно миро, помазаха с него Христовото тяло, обвиха го с платно, обвиха главата Му с кърпа според еврейския обичай, положиха Го в скалния гроб и поставиха голям камък върху гроба.
 |
| Оплакване и помазване с миро на Христос. Стенопис от 1295 г. в църквата Св. Климент, Охрид, област Македония |
С разрешението на Пилат иудеите запечатаха този камък и оставиха стража от сто войници да пазят гроба до третия ден. Вижте колко безчестно умря Христос, а колко почетно и славно бе погребан. Така се прославя след смъртта си и всеки, който търпи на този свят хули и обиди, както казва пророк Давид: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6).
О, почтени и благообразни Иосифе, блажени са нозете ти, с които си ходил до Пилат, и устата ти, с които си измолил пречистото Христово тяло, и очите ти, с които си го гледал и ръцeтe ти с кoитo си Гo погребал. О, мили Христов приятелю, Иосифе, колко приятно сте пели с Никодим и сте плакали горчиво за нашия Избавител, както и Неговата майка плачеше и нареждаше: „О, сине мой, слез сега в ада да избавиш праведните души и на третия ден да възкръснеш, както много пъти си ми казвал. Възкръсни и се яви на прескръбната Си майка. Знам, Сине мой, че три дни ще бъдеш погребан, но на мен това ще ми се стори, като цяла вечност. Ето, Чедо, сега Те оставям и си тръгвам, но оставям сърцето си и душата си при Теб. Защото не е възможно да Те забравя чак до смъртта си“.
Но като положиха Христа в гроба, адът разбра, че ще изгуби душите, които държеше от създанието на света, и за това плачеше и нареждаше: „О, горко ми! Каква е тази голяма сила, която идва върху мен? Кой е Този, Когото не можах да победя, като другите? Ах! Приех Го, като мъртъв, сега треперя, като от безсмъртен, приех Го, като човек, а сега треперя, като от съдия. О, мои слуги, дяволи, бързо заключете портите на ада, защото гибелта ни наближи. Разбрах, че Сам Бог идва да разруши ада, но елате да се скрием на дъното на ада“.
Докато дяволите говореха така, Христос достигна с божествената Си слава и с ангелски песни до ада и ангелите веднага започнаха да викат на дяволите: „Вдигнете, дяволи, портите и отворете, защото иде Царят на славата“.
 |
| Христос, разбил вратата на ада, под която има смазан демон, проповядва победата над смъртта и дявола, подавайки ръка на праведниците |
И когато дяволите попитали: „Кой е тоя Цар на славaтa?“, ангелите отговорили: „Крепкият и силният Господ, Той е Цар на славата (ср. Пс. 23:7-10), Той е Онзи, Който ви свали от небето за гордостта ви, Той е Синът Божий. Не Го ли познахте по Лазаровото възкресение? И при разпването, когато слънцето потъмня и земята се разтресе, не разбрахте ли, че Той е Крепкият и силен Господ!“. Щом ангелите изрекоха тези думи, портите на ада се строшиха и Христос славно влезе в ада с Божеството Си и душата Си и там намери Адам, Ева, Авел, Сит, Ной, Авраам, Искаак, Иаков, Моисей, стареца Симеон (Богоприемец), Иоан Предтеча и всички праведници и грешници. Когато Христовото идване изгря, всички, които бяха в ада, се зарадваха, защото разбраха, че са освободени. Тогава старецът Симеон каза: „Минаха тридесет и три години, откакто Го приех в ръцете си, като малко Дете“, а Иоан Предтеча каза: „А откакто Го кръстих в Иордан, минаха три години“.
Докато говореха така, ето, Христос пристигна в ада и рече на Адам: „Излез сега оттук, напусни тази тъмница и ела в голямата светлина, напусни това плачевно и скръбно място и ела в радостния весел рай. Защото раят бе отворен, херувимът се махна и дяволът бе потъпкан. Стани да видиш, как заради теб станах Човек и каква безчестна и хулна смърт претърпях заради теб и твоя род, за да ви измъкна от тази тъмница. Стани сега, защото Аз съм вашето избавление“. Като изрече това, Христос избави Адам и всички праведни души, които вярваха, а които не вярваха, ги остави в ада. Христос живя на земята тридесет и три години, а в ада стоя тридесет и три часа. Той предаде дух в петък в деветия час (в петък 15 часа следобед), а възкръсна срещу неделя в шестия час (в 00 часа - полунощ, събота срещу неделя), които се събират така: 3 плюс 24 плюс 6 = 33, всичко тридесет и три.
(„А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?.. А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27: 45-46, 50-54)
Според Църковният устав денонощието се дели на 12 часа ден и 12 часа нощ. Деня започва в 06 часа, който според Църквата е нулевия дневен час. Съответно 09 часа е 3-тия час, 12 часа е 6-тия час, 15 часа е 9-тия час, 18 часа е 12-тия час и нулевия нощен час, 21 часа е 3-тия нощен час, 00 часа е 6-тия нощен час, 03 часа е 9-тия нощен час, 06 е съответно нулевия дневен час.
Трябва да се има предвид, че в Църквата няма изместване на часовете за лятно часово време. Тоест например 16:00 по промененото лятно време, ще е 15:00 по непромененото време по църковен устав. Безсмислената смяна на времето, освен че влияе отрицателно на човешкия биологичен ритъм и организъм, е поредно нововъведение на безбожните масони и „църковни“ астрономи йезуити, каквото е и новия (григориански или новоюлиански) календар. Например първият, който е предложил смяната на часовете за лятно време е висшия иудомасон и „баща на американската нация“ – Бенджамин Франклин. Календарното изменение е съставено от йезуитския професор, астроном и свещеник Христофор Клавиус, който е роден в Бавария. В същата тази Бавария, също така йезуитски професор Адам Вайсхаупт, впоследствие ще извърши друг богопротивен акт, създавайки ордена на Илюминатите.
Целта на тези изменения е всяване на смут, объркване и РАЗДЕЛЕНИЕ СРЕД ПРАЗНУВАЩИТЕ. И днес част от т. нар. „официални“ църкви празнуват по стария юлиански църковен календар, а други по новия йезуитски папски календар. Това е пряко нарушение на каноните на Светата Църква, които са постановили единно празнуване за всички вярващи: „Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества...“ (Светият равноапостолен цар Константин, „История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11” Блаж. Феодорит Кирский.) – Това са думите на равноапостолния свети цар Константин, казани във връзка с приемане на ЕДИНЕН КАЛЕНДАР ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (когато е решен разделящия верните въпрос за празнуване на Възкресение Христово). Друг основен и смешен абсурд в “поправеното” богослужение на „новоюлианските“ църкви е разделянето при подвижните и неподвижните празници – едните остават в стария, другите “преминават” във новия стил?! ВСИЧКО ТОВА ФАКТИЧЕСКИ Е ПОРЕДНА ГАВРА И ПОДИГРАВКА НАД ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА ОТ СТРАНА НА МАСОНИТЕ, КОИТО ОТДАВНА УПРАВЛЯВАТ ТЕЗИ „ДЪРЖАВНИ“ ИКУМЕНИЧЕСКИ ЦЪРКВИ И ВОДЯТ УВЕРЕНО СВОЕТО ПАСТВО КЪМ АДА – б.р.)
И като извади Адам и всички праведници от ада, заведе ги в рая, където намериха разбойника, за когото Адам се чудеше и казваше: „Когато бях в рая, там нямаше друг човек. Ами този откъде е?“.
Имам още много да ви говоря, но сега спирам дотук и накрая ви казвам, че мнозина християни имат навик да чакат за днес и за утре да се изповядат и причастят, но това е неправедно и грешно. Защото никой не може да се причасти с това страшно тайнство, ако не е подготвен от много време, ако не се очисти от лошите си дела и ако не поиска прошка и не прости на този, с когото има кавга. Защото който се причасти недостойно, приема в себе си огън. За това мнозина, които са се причастили недостойно, се разболяват и умират без надежда (ср. 1 Кор. 11:29, 30). Защото е голям грях човек да се причасти недостойно и непостил. Такъв човек прилича на Иуда, който си изгуби душата. А който от все сърце иска своето спасение, трябва да се подготвя още от началото на поста и да изпълни установеното, заради своите грехове съгласно църковните заповеди, а не да чака Великата седмица и Велика събота, и чак тогава да се изповядва и причастява. За това трябва да се причастяваме след голяма подготовка, ако искаме да придобием от Причастието полза, здраве, радост и веселие и да наследим Небесното царство, като благоразумния разбойник, където непрестанно ще се веселим с ангелите и ще славим Бога. Нему слава във вечните веков, амин.
„Софроние“ на епископ Софроний Врачански
Кондак Великой Субботы
глас 6
Бездну заключивый мертв зрится,/ и смирною и плащаницею обвився,/ во гробе полагается, яко смертный, Безсмертный,/ жены же приидоша помазати Его миром,/ плачущия горько и вопиющия:/ сия суббота есть преблагословенная,// в нейже Христос уснув, воскреснет тридневен.
Тропари Великой Субботы
глас 2
Благообразный Иосиф,/ с Древа снем Пречистое Тело Твое,/ плащаницею чистою обвив и вонями,// во гробе нове покрыв положи. Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный,/ тогда ад умертвил еси блистанием Божества. Егда же и умершия от преисподних воскресил еси,/ вся Силы Небесныя взываху:// Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе. Мироносицам женам при гробе представ, Ангел вопияше:/ мира мертвым суть прилична,// Христос же истления явися чуждь.
Канон Великой Субботы. Из службы погребения Спасителя
Начало канона
Молитвами святых отец наших, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Аминь.
Святы́й Бо́же, Святы́й Кре́пкий, Святы́й Безсме́ртный, поми́луй нас. (Трижды.)
Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.
Пресвята́я Тро́ице, поми́луй нас; Го́споди, очи́сти грехи́ на́ша; Влады́ко, прости́ беззако́ния на́ша; Святы́й, посети́ и исцели́ не́мощи на́ша, и́мене Твоего́ ра́ди.
Го́споди, поми́луй, (трижды). Сла́ва, и ны́не:
О́тче наш, И́же еси́ на Небесе́х, да святи́тся и́мя Твое́, да прии́дет Ца́рствие Твое́, да бу́дет во́ля Твоя́, я́ко на Небеси́ и на земли́. Хлеб наш насу́щный да́ждь нам днесь; и оста́ви нам до́лги на́ша, я́коже и мы оставля́ем должнико́м на́шим; и не введи́ нас во искуше́ние, но изба́ви нас от лука́ваго.
Тропарь, глас 2:
Благообра́зный Ио́сиф / с Дре́ва снем Пречи́стое Те́ло Твое́, / плащани́цею чи́стою обви́в и воня́ми, / во гро́бе но́ве покры́в положи́.
Го́споди поми́луй, (12 раз). Сла́ва, и ны́не:
Канон. Глас 6
Песнь 1.
Ирмос: Волно́ю морско́ю / Скры́вшаго дре́вле, / гони́теля мучи́теля, под земле́ю скры́ша / спасе́нных о́троцы; / но мы, я́ко отрокови́цы, / Го́сподеви пои́м, / сла́вно бо просла́вися.
Го́споди Бо́же мой, / исхо́дное пе́ние и надгро́бную Тебе́ песнь воспою́, / погребе́нием Твои́м жи́зни моея́ вхо́ды отве́рзшему, / и сме́ртию смерть и ад умертви́вшему.
Горе́ Тя на Престо́ле и до́ле во гро́бе, / преми́рная и подзе́мная, помышля́ющая, Спа́се мой, / зы́бляхуся умерщвле́нием Твои́м, / па́че ума́ бо ви́ден был еси́ мертв, Живонача́льниче.
Да Твоея́ сла́вы вся испо́лниши, / сшел еси́ в ни́жняя земли́, / от Тебе́ бо не скры́ся соста́в мой, и́же во Ада́ме, и погребе́н, / истле́вша мя обновля́еши, Человеколю́бче.
Песнь 3.
Ирмос: Тебе́, на вода́х / пове́сившаго / всю зе́млю неодержи́мо, / тварь ви́девши / на ло́бнем ви́сима, / у́жасом мно́гим содрога́шеся, / несть свят, / ра́зве Тебе́, Го́споди, взыва́ющи.
О́бразы погребе́ния Твоего́ показа́л еси́, виде́ния умно́жив. / Ны́не же сокрове́нная Твоя́ богому́жно уясни́л еси́, и су́щим во а́де, Влады́ко, / несть свят, ра́зве Тебе́, Го́споди, взыва́ющим.
Просте́рл еси́ дла́ни и соедини́л еси́ дре́вле разстоя́щаяся. / Одея́нием же, Спа́се, е́же в плащани́це и во гро́бе, / окова́нныя разреши́л еси́, / несть свят, ра́зве Тебе́, Го́споди, взыва́ющия.
Гро́бом и печа́тьми, Невмести́ме, / содержи́мь был еси́ хоте́нием, / и́бо си́лу Твою́ де́йствы показа́л еси́, / богоде́йственно пою́щим: / несть свят, ра́зве Тебе́, Го́споди, Человеколю́бче.
Седален, глас 1:
Гроб Твой, Спа́се, во́ини стрегу́щии, / ме́ртви от облиста́ния я́вльшагося А́нгела бы́ша, / пропове́дающа жена́м Воскресе́ние. / Тебе́ сла́вим, тли потреби́теля! / Тебе́ припа́даем, Воскре́сшему из гро́ба, / и Еди́ному Бо́гу на́шему!
Песнь 4.
Ирмос: На Кресте́ Твое́ / Боже́ственное истоща́ние / прови́дя Авваку́м, / ужа́сся, вопия́ше: / Ты си́льных пресе́кл еси́ / держа́ву, Бла́же, / приобща́яся су́щим во а́де, я́ко Всеси́лен.
Седьмы́й день днесь освяти́л еси́, / его́же дре́вле благослови́л еси́ упокое́нием дел, / прево́диши бо вся́ческая и обновля́еши, / суббо́тствуя, Спа́се мой, и назида́я.
Си́лою лу́чшаго, победи́вшаго Тебе́, / от пло́ти душа́ Твоя́ раздели́ся, / растерза́ющи бо обоя́ у́зы, / сме́рти и а́да, Сло́ве, держа́вою Твое́ю.
Ад, Сло́ве, срет Тя огорчи́ся, / челове́ка зря обоже́на, / уя́звлена ра́нами, и Всесильноде́теля, / стра́шным же зра́ком поги́бе.
Песнь 5.
Ирмос: Богоявле́ния Твоего́, Христе́, / к нам ми́лостивно бы́вшаго, / Иса́ия Свет ви́дев Невече́рний, / из но́щи у́треневав взыва́ше: / воскре́снут ме́ртвии, / и воста́нут су́щии во гробе́х, / и вси земноро́днии возра́дуются.
Новотвори́ши земны́я, Созда́телю, пе́рстен быв, / и плащани́ца и гроб явля́ют е́же в Тебе́, Сло́ве, та́инство. / Благообра́зный бо сове́тник, Тебе́ Ро́ждшаго сове́т образу́ет, / в Тебе́ велеле́пно новотворя́щаго мя.
Сме́ртию сме́ртное, / погребе́нием тле́нное прелага́еши, / нетле́нно твори́ши бо, / боголе́пно безсме́ртно творя́ прия́тие, / плоть бо Твоя́ истле́ния не ви́де, Влады́ко, / ниже́ душа́ Твоя́ во а́де странноле́пно оста́влена бысть.
Из Небра́чныя проше́д, и прободе́н в ре́бра, Соде́телю мой, / из Нея́ соде́лал еси́ обновле́ние Е́вино, Ада́м быв, / усну́в па́че естества́ сном есте́ственным, / и жизнь воздви́гнув от сна и тле́ния, я́ко Всеси́лен.
Песнь 6.
Ирмос: Ят бысть, / но не удержа́н в пе́рсех ки́товых Ио́на, / Твой бо о́браз нося́, / Страда́вшаго, и погребе́нию да́вшагося, / я́ко от черто́га от зве́ря изы́де. / Приглаша́ше же кустоди́и, / храня́щии су́етная и ло́жная, / ми́лость сию́ оставили есте́.
Бие́н был еси́, но не раздели́лся еси́, Сло́ве, / ея́же причасти́лся еси́ пло́ти, / а́ще бо и разори́ся Твой храм во вре́мя стра́сти, / но и та́ко еди́н бе соста́в Божества́ и пло́ти Твоея́. / Во обои́х бо Еди́н еси́ Сын, Сло́во Бо́жие, Бог и Челове́к.
Человекоуби́йственно, но не богоуби́йственно бысть прегреше́ние Ада́мово, / а́ще бо и пострада́ Твоея́ пло́ти пе́рстное существо́, / но Божество́ безстра́стно пребы́сть, / тле́нное же Твое́ на нетле́ние преложи́л еси́, / и нетле́нныя жи́зни показа́л еси́ исто́чник Воскресе́нием.
Ца́рствует ад, но не ве́чнует над ро́дом челове́ческим, / Ты бо поло́жся во гро́бе Держа́вне, живонача́льною дла́нию, / сме́рти ключи́ разве́ргл еси́, / и пропове́дал еси́ от ве́ка та́мо спя́щим, избавле́ние нело́жное / быв, Спа́се, ме́ртвым пе́рвенец.
Кондак, глас 6:
Бе́здну заключи́вый мертв зри́тся, / и сми́рною и плащани́цею обви́вся, / во гро́бе полага́ется, я́ко сме́ртный, Безсме́ртный, / жены́ же приидо́ша пома́зати Его́ ми́ром, / пла́чущия го́рько и вопию́щия: / сия́ суббо́та есть преблагослове́нная, / в не́йже Христо́с усну́в, воскре́снет тридне́вен.
Икос:
Содержа́й вся на Крест вознесе́ся, / и рыда́ет вся тварь, Того́ ви́дящи на́га ви́сяща на дре́ве, / со́лнце лучи́ сокры́ и зве́зды отложи́ша свет, / земля́ же со мно́гим стра́хом поколеба́ся и мо́ре побеже́, / и ка́мение распаде́ся, гро́би же мно́ги отверзо́шася, / и телеса́ воста́ша святы́х муже́й. / Ад ни́зу сте́нет, / и иуде́е сове́туют оклевета́ти Христо́во Воскресе́ние. / Жены́ же взыва́ют: / сия́ суббо́та есть преблагослове́нная, / в не́йже Христо́с усну́в, воскре́снет тридне́вен.
Песнь 7.
Ирмос: Неизрече́нное чу́до, / в пещи́ изба́вивый / преподо́бныя о́троки из пла́мене, / во гро́бе мертв / бездыха́нен полага́ется, / во спасе́ние нас пою́щих: / Изба́вителю Бо́же, / благослове́н еси́.
Уязви́ся ад, в се́рдце / прие́м Уя́звеннаго копие́м в ре́бра, / и воздыха́ет огне́м Боже́ственным иждива́емь, / во спасе́ние нас, пою́щих: / Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.
Бога́т гроб, / в себе́ бо прии́м, я́ко спя́ща, Соде́теля, / жи́зни Боже́ственное сокро́вище показа́ся, / во спасе́ние нас, пою́щих: / Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.
Зако́ном уме́рших / е́же во гро́бе положе́ние, всех прие́млет Жизнь, / и сего́ исто́чника показу́ет воста́ния, / во спасе́ние нас, пою́щих: / Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.
Еди́но бя́ше неразлу́чное, / е́же во а́де, и во гро́бе, и во Еде́ме, / Божество́ Христо́во, со Отце́м и Ду́хом, / во спасе́ние нас, пою́щих: / Изба́вителю Бо́же, благослове́н еси́.
Песнь 8.
Ирмос: Ужасни́ся боя́йся не́бо, / и да подви́жатся основа́ния земли́: / се бо в мертвеце́х вменя́ется в вы́шних Живы́й, / и во гроб мал странноприе́млется. / Его́же о́троцы благослови́те, / свяще́нницы воспо́йте, / лю́дие превозноси́те во вся ве́ки.
Разруши́ся Пречи́стый храм, / па́дшую же совозставля́ет ски́нию, / Ада́му бо пе́рвому Вторы́й, И́же в вы́шних Живы́й, / сни́де да́же до а́довых сокро́вищ. / Его́же о́троцы благослови́те, / свяще́нницы воспо́йте, / лю́дие превозноси́те во вся ве́ки.
Преста́ де́рзость ученико́в, / Аримафе́й же изря́дствует Ио́сиф, / ме́ртва бо и на́га зря, над все́ми Бо́га, / про́сит и погреба́ет, зовы́й: / о́троцы благослови́те, / свяще́нницы воспо́йте, / лю́дие, превозноси́те во вся ве́ки.
О чуде́с но́вых! / О бла́гости! / О неизрече́ннаго терпе́ния! / Во́лею бо под земле́ю печатле́ется, И́же в вы́шних Живы́й, / и я́ко льстец, Бог оклевета́ется. / Его́же о́троцы благослови́те, / свяще́нницы воспо́йте, / лю́дие превозноси́те во вся ве́ки.
Песнь 9.
Ирмос: Не рыда́й Мене́, Ма́ти, / зря́щи во гро́бе, / Его́же во чре́ве без се́мене зачала́ еси́ Сы́на. / Воста́ну бо и просла́влюся, / и вознесу́ со сла́вою, непреста́нно, я́ко Бог, / ве́рою и любо́вию Тя велича́ющия.
В стра́ннем Твое́м рождестве́, / боле́зней избежа́вше па́че естества́, / ублажи́хся, Безнача́льне Сы́не, / ны́не же Тя, Бо́же мой, / бездыха́нна зря́щи ме́ртва, / ору́жием печа́ли растерза́юся лю́те, / но воскресни́, я́ко да возвели́чуся.
Земля́ покрыва́ет Мя хотя́ща, / но устраша́ются а́довы вра́тницы, / оде́яна ви́дяще оде́ждею окровавле́ною, Ма́ти, отмще́ния, / враги́ бо Кресто́м порази́в, я́ко Бог, / воскре́сну па́ки и возвели́чу Тя.
Да ра́дуется тварь, / да веселя́тся вси земноро́днии, / враг бо плени́ся ад, / с ми́ры жены́ да срета́ют, / Ада́ма со Е́вою избавля́ю всеро́дна, / и в тре́тий день воскре́сну.
Молитва
На Кресте пригвожденный за ны, Иисусе Христе, Единородный Бога Отца Сыне, милости, любве и щедрот неизчерпаемая бездно! Вем, яко грехов ради моих, от неизреченнаго человеколюбия, Кровь Твою пролияти на Кресте изволил еси, юже аз, окаянный и неблагодарный, доселе скверными моими делы попирах и нивочтоже вменях. Тем убо из глубины беззакония и нечистоты моея умныма очима на Распятаго Тя на Кресте Искупителя моего воззрев, со смирением и верою во глубину язв, Твоего милосердия исполненных, себе повергаю, грехов прощения и сквернаго жития моего исправления прося. Милостив буди мне, Владыко и Судие мой, не отрини мя от лица Твоего, но всесильною Твоею рукою Сам мя к Тебе обрати и на путь истиннаго покаяния настави, да отныне положу спасения моего начало. Божественными страданьми Твоими укроти моя плотския страсти; излиянною Твоею Кровию очисти моя душевныя скверны; распятием Твоим распни мя миру с соблазнами его и похотьми; Крестом Твоим огради мя от невидимых враг, ловящих душу мою. Прободенными ногами Твоими от всякаго пути лукаваго возбрани ногам моим; прободенными руками Твоими руце мои от всякаго неугоднаго Тебе дела воздержи. Пригвожденный плотию, пригвозди страху Твоему плоть мою, да уклонився от зла, творю благо пред Тобою. Преклонивый главу Твою на Кресте, к земли смирения приклони вознесенную мою гордыню; венцем Твоим терновым огради моя ушеса, во еже не слышати неполезнаго; желчь устами вкусивый, положи хранение нечистым устом моим; отверстое копием имеяй сердце, сердце чисто во мне созижди; всеми Твоими язвами, всего мя сладце в любовь Твою уязви, да Тебе, Господа моего, возлюблю всею душею, всем сердцем, всею крепостию и всем помышлением. Даждь ми Себе странна и неимуща, где главы подклонити; даждь ми Себе Всеблагаго, избавляющаго душу мою от смерти; даждь мне Себе Всесладкаго, услаждающаго мя в скорбех и напастех Своею любовию, да Егоже первее ненавидех, прогневлях, от себе изгонях и ко Кресту пригвождах, сего ныне возлюблю, радуяся прииму и сладце Крест Его до конца жизни моей понесу. Не даждь отселе, о всеблагий Искупителю мой, ни единой моей воле совершатися, понеже зла есть и непотребна, да не паки впаду в тяжкую работу царствовавшаго во мне греха; но Твоя воля благая, спасти мя хотящая, да совершается во мне всегда, ейже мя вручая, Тебе, Распятаго Господа моего, умным очесем моего сердца представляю и молю из глубины души, да и в разлучении моем от бреннаго моего тела, Тебе Единаго на Кресте Твоем узрю, в руце мя защищения Своего приемлюща, и от воздушных духов злобы храняща, вселяюща же со грешники, покаянием Тебе благоугодившими. Аминь.
Окончание канона
Честне́йшую Херуви́м / и сла́внейшую без сравне́ния Серафи́м, / без истле́ния Бо́га Сло́ва ро́ждшую, / су́щую Богоро́дицу, Тя велича́ем.
Го́споди поми́луй, (трижды.) Сла́ва, и ны́не:
Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, молитв ради Пречистыя Твоея Матере, преподобных и богоносных отец наших и всех святых помилуй нас. Аминь.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА