Великия (Великденски) пост  

Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече

1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече

В ОСМA НEДEЛЯ СЛEД ПETДEСETНИЦA, ЗA ПETTE ХЛЯБA

Ние имаме тук само пет хляба и две риби (Мат. 14:17)

Благослови, отче!

Благочестиви христяни! Както всеки гладен тича към хляба и всеки жаден, към водата, така и всеки християнин трябва да тича, към Божията трапеза - църквата, за да слуша Божието слово, което е небесен хляб и жива вода за душата, защото храни и пои душата с небесна мъдрост и безкрайна сладост. Тази радост вкусили и онези тълпи народ, които си оставили работата и домовете, и тръгнали в пустинята след Христа, където стояли гладни три дни, само и само да слушат Христовото учение и да насладят душите си. А Христос за търпението и усърдното им слушане не само изцерил всичките им болни и бесновати, но и ги нахранил с пет хляба, а само мъжете били пет хиляди души, като освен тях имало и жени и деца, както ще чуем сега от Евангелието.

От Матей, зачало 58

В онова време, като излезе Иисус, видя много свят, и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. (Мат. 14:14–22)

ТЪЛКУВAНИE

Като чул, че Ирод е обезглавил Иоан Кръстител, Христос напуснал Иерусалим и отишъл с апостолите си в пустинята, близо до град Витсаида, за да си почине там и да ни покаже пример да бягаме настрана от гнева и да не тичаме сами безразсъдно към бедата. И освен това, за да ни увери, че наистина е приел човешко тяло, а не мечтателно, както твърдят и днес някои еретици. Но ние вярваме, че Христос е имал истинско тяло, с което избяга в Египет от детеубиеца Ирод, както и сега избягал в пустинята, а не в някой град, само и само да не тръгне някой след Него, но и там хората не се отделили от Него, а тичали след Него с голямо желание, за да слушат сладкото Му учение, с толкова вяра и любов, че дори не си взели хляб. Защото Христос ги помилвал, така че болните им изцерил, и с хляб ги нахранил, защото, когато апостолите Му казали да пусне хората да отидат да си купят хляб, Той рекъл: Дайте им вие да ядат. А те казали, че хлябът няма да стигне за всички, защото имали само пет хляба. Тогава Христос извършил голяма чудо, защото, като благословил онези пет хляба, те толкова се увеличили, че петте хиляди души се нахранили и пак останали дванайсет пълни коша с къшеи. Християни, виждате как Бог прави от малкото много и как апостолите не били лакоми, нито ядели много, защото били дванайсет души, а имали само пет хляба, и то – от ечемичено брашно, но и тях не задържали за себе си, а проявили милост и нахранили толкова много гладни хора. Това е голяма поука и нагледен пример за нас да не бъдем лакоми и да не търсим най-разнообразни ястия, а дори да имаме малко пак трябва да отделим и да нахраним гладни сиромаси и чужденци. Защото и от малкото ако дадем, то не се свършва, а се благославя от Бога и се увеличава, както се увеличили тези пет апостолски хляба, когато Христос погледнал към небето и тогава ги благословил. А защо погледнал към небето и тогава ги благословил? Не за друго, а първо, за да покаже, че е дошъл от небето и не е противен на Бог Отец, и второ, за да ни научи, когато сядаме на трапезата, да не ядем, докато първо не благодарим на Бога, Който ни дава храната. Вижте колко премъдро постъпва Бог – първо нахранил душата им с поучение, а после тялото с хляб и риба, като им рекъл да насядат на тревата, с което ни учи да не търсим винаги меки постелки и разни ястия. И като се нахранили, останали дванайсет коша къшеи, които били чудо за света и похвала за народа, който бил с деца и жени и пак ходел след Христа, за това всички получили благодат от Него. Тогава Христос казал на апостолите да вземат останалия хляб, всеки – по една кошница, за да не кажат, че е направил това мечтателно, а да се убедят, че е увеличил не само хляба, но и рибата, и за да покаже, че Той е създателят на небето и водата и Той храни целия свят. А Христос извършил това чудо в пустинята, която била далеч от села и градове, за да не рекат, че са занесли от някое село много хляб и ги е нахранил.

ПОУЧEНИE

Християни, тук можем да наречем пустиня древния елински народ, който се покланял на дявола, като на Бога, и дяволът живеел в елините, както дивите зверове в пустинята. Пустиня е също всяка грешна душа, която е грешна и празна откъм добродетели. А Христос, като слезе от небето и се роди на земята, се яви първо на еврейския народ, но те не повярваха в Него и Той ги остави голи от Своите дарове и отиде, като в някоя пустиня сред елинския народ, а елините бяха идолопоклонци, каквито бяхме тогава и всички ние, и като ни просвети с различни поучения и чудеса, повярвахме и се облякохме с много Божии добродетели, а евреите останаха голи от тези добродетели, понеже не повярваха.

Но, християни, днес чухте колко много хора излезли от селата и градовете и тръгнали след Христа, когато Той отишъл в пустинята, и били нахранени от Него телесно и душевно. Така и ние трябва да излезем от излишните светски грижи и от всички грехове и винаги да тичаме в храма да слушаме Божието слово, което е ангелски хляб, укрепващ и душата и тялото. Защото Бог, като види, че тичаме, към храма и слушаме божествената Му наука, ще ни помилва и ще изцери душевните и телесните ни болести, ще ни пази от всяка беда и на този свят изобилно ще ни даде всички блага, а на онзи свят ще ни даде Небесното царство. Нему слава във вечни векове, амин.

Из "Софроние" на епископ Софроний Врачански

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
Той рече: донесете Ми ги тука.
И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. (Мат. 14:14-22)

***

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

Вижда се вярата на народа, по която върви след Иисус, когато Той заминава; ето защо като награда за вярата си получава изцеление. Знак на вяра е и това, че хората Го следват пеша и без храна.

А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

Учениците са човеколюбиви, затова се грижат за народа и не желаят да го оставят гладен. Какво им отвърнал Спасителят? Дайте им вие да ядат, казва Той. Казва така не защото не знае в каква оскъдица пребивават апостолите, а когато те обявят за недостига, да се окаже, че Той прави чудото не от славолюбие, а поради нужда.

А те Му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови.

Донесете Ми, казва, тук хлябовете, защото, макар да е късно, Аз съм Творец на времето, макар мястото да е пусто, Аз съм Този, който дава храна на всяка плът. Тук научаваме, че дори да имаме малко, трябва да го употребяваме за гостоприемство, тъй както и апостолите, макар да имали малко, всичко дали на народа; но както тяхното Господ е умножил, така ще се умножи и твоето. Господ заповядва на народа да насяда по тревата, като го научава на умереност, та и ти да не се успокояваш върху скъпоценни ложета и килими, а върху онова, което се случи. После поглежда небето и благославя хлябовете. Това може би е уверение, че Той не е противник на Бога и е дошъл от Отца от небето, а наред с това и наставление за нас, та като пристъпваме към трапезата, първо да благодарим и чак после да вкусваме храна.

И, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

Дава хляба на учениците, за да помнят винаги чудото и никога да не го изпускат от мислите си, защото и те скоро забравяли. За да не си помислиш, че чудото е било призрачно, хлябовете се умножават; а остатъците са дванадесет коша, за да носи и Иуда, и размишлявайки за чудото, да не се устремява към предателството. Умножава хлябовете и рибите, за да покаже, че Той е творецът на земята и морето, и че всичко, което употребяваме за храна, се подава и умножава от Него. Чудото станало в пустинята, за да не помисли някой, че Той купил хлябовете в близкия град и ги раздал на народа – не, то било в пустиня! Това е историческото обяснение. В духовен смисъл разбирай следното: след като Ирод, тоест плътският, грубият иудейски ум (Ирод означава плътския ум) обезглавил Йоан, главата на пророците, тоест не повярвал на пророкуващите за Христа, Иисус отива в пусто място – при езичниците, които са пусти по отношение към Бога, и изцелява болните по душа, а после ги храни. Защото, ако не ни прости греховете и не изцели недъзите чрез кръщението, няма да ни нахрани с причастяването с пречистите Тайни на Тялото и Кръвта Си, понеже никой, който не е кръстен и не се е покаял, не се причастява. Петте хиляди души народ означават петте повредени сетива, които се изцеляват също с пет хляба – петте сетива били болни и затова колкото рани, толкова и пластири. Двете риби са словата на рибарите; едната риба е Евангелието, а другата – Апостолът. Някои впрочем подразбират под петте хляба Moисеевото Петокнижие, тоест книга Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Апостолите взели и понесли дванадесет коша: онова, което ние, обикновените хора, не сме могли да понесем, тоест да разберем, са взели, понесли и вместили Апостолите. Жените и децата се изключват от това число. Това означава, че в християнина не трябва да има нищо детинско, женоподобно, немъжествено.

Блажени Теофилакт Български, архиеп. Охридски

†    ВИЖТЕ ОЩЕ