Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1795г. е роден Петър Берон
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
В памет на светите апостоли Аристарх, Пуд и Трофим (ок. 67 г.)
 Светите апостоли Аристарх, Пуд и Трофим от 70-те. Фреска от църквата ''Христос Пантократор''. Дечани, Косово, Сърбия. Около 1350 г. |
 Св апостол Аристарх |
Свети Аристарх, за когото се споменава в книга “Деяния ня светите апостоли” и в посланията на свети апостол Павел до Колосяни и до Филимона, е бил епископ в сирийския град Апамея.
Свети Пуд, за когото говори апостол Павел във второто послание до Тимотея: “поздравяват те Евул, Пуд”, бил член на римския сенат. Като благочестив и добродетелен човек, приемал у дома си светите апостоли Петър и Павел; при него се събирали и други вярващи за молитва, тъй че неговият дом впоследствие се превърнал в църква, която получила името “Пастирска”. Преданието разказва, че в тази църква е свещенодействал самият апостол Петър.
Свети Трофим, за когото споменава книга “Деяния на светите апостоли”, както и апостол Павел в същото Второ послание до Тимотея с тези думи: “Трофима пък оставих болен в Милит”, заедно с апостолите Пуд и Аристарх страдал заедно с апостол Павел при всички гонения срещу него.
Споменатите трима апостоли починали в Рим заедно с апостол Павел, като били посечени с меч по заповед на Нерон.
Тропарь апостолам
глас 3
Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолов
глас 4
Явися апостольский честный сей праздник,/ просвещая нас и греховную мглу прогоняя, зовущим:// явися Свет, и прииде избавление.
В памет на светите мъченици Василиса и Анастасия (ок. 68 г.)
  Св. мъченици Василиса и Анастасия Римски |
Просветени в християнската вяра от светите апостоли Петър и Павел, свети Василиса и Анастасия посветили себе си в служба на Господа, като погребвали телата на светите мъченици, умъртвявани за Христа. Когато доложили за тях на император Нерон, по неговата заповед войниците ги заловили и ги заключили в тъмницата. После те претърпели много мъки за Христа: безмилостно ги били, стъргали ги с железа, горили ги със свещи, но те си оставали твърди и непреклонни в християнската вяра. Накрая им били отсечени главите, и те заминали при Господа, за да застанат на небесата пред Него, в сонма на другите свети мъченици.
Страданието на свети мъченик Сава Готски (372 г.)
 Свети мъченик Сава Готски. Миниатюра от Атон, Иверски манастир. Края на XV в. |
“Църквата Божия, която се намира в Готия, до църквата Божия, която пребивава в Кападокия, и всички християни на православната Църква, които живеят сред всички народи на вселената, милостта, мира и любовта на Бога Отца и на нашия Господ Иисус Христос - да се умножат.” Така започва посланието на готската църква до Кападокийската църква, в което е предложено повествованието на следващото по-долу житие. “Казаното някога от свети апостол Петър: “у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е”, изцяло се изпълни върху свети Сава, мъченик за Бога и нашия Спасител Иисус Христос. Свети Сава, родом гот, живеейки сред нечестивите и развратени жители на Готия, така подражавал на светите мъже и така бил украсен с добродетели, че като ярка звезда блестял на света. Защото той, от дните на младостта си възлюбил закона Господен, си бил поставил като цел на своя живот и своите дела да достигне съвършенство в добродетелите, да дойде чрез познание на Божия Син “досъстояние на мъж съвършен”. “На ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро”. И наистина, противоборствайки мъжествено на дявола, отрекъл се от светската суета, свети Сава, като пазел мир с всички хора, достигнал горното царство и бил награден от Бога с вечно блаженство. За спомен на този свети мъченик и за назидание на благочестивите християни, решихме да не премълчаваме за славните му дела, а да предадем записа на неговата история.
Свети Сава твърдо изповядвал светата християнска вяра. Бил бърз за вършене на добро, отличавал се с благочестие, кротост, простота на речта, но не и на разума, живеел в мир с всички, безстрашно защитавал истината, като така затварял устата на езичниците - идолослужители, не бил горд, но както подобава на смирените, покорявал се на всички, бил мълчалив, на въпросите винаги отвръщал спокойно, без гняв, като вземал участие в църковното пеене и се грижел за благоустройството на църквата, не привързвал сърцето си към придобиването на имоти и пари, задоволявал се само с необходимото за насъщните потребности, бил трезвен, във всичко въздържан, с жени въобще не общувал. Цялото време той прекарвал в усърдна молитва и пост, бил чужд на тщеславието, със своя пример подбуждал всички към към богоугоден живот, тъй като самият той вършел само добро, и отбягвал всичко, което е противно на добродетелта. До края на живота си опазил “вярата, която действува чрез любов”, и никога не престанал безстрашно да проповядва Христовото име. Преди да бъде увенчан с мъченически венец за изповядването на светата християнска вяра, свети Сава нееднократно с делата си се проявявал като твърд поборник на истинското благочестие.
Когато готските князе и съдии започнали да преследват християните и да ги скланят да ядат идоложертвени приноси, някои от езичниците се наговорили помежду си - да предложат на своите роднини и познати, които изповядвали християнската вяра, вместо идоложертвени меса, чисти, които не са принасяни в жертва на идолите, и по този начин да предпазят християните от вкусване на идолско месо, а езичниците преследвачи да бъдат удовлетворени. Свети Сава, като научил за това, не само че самият той не пожелал да вкуси от тези меса, които, макар и да не били идоложертвени, но се предлагали като идоложертвени, помнейки словото на апостола: “Но ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте”, като застанал посред народа, рекъл безстрашно на всеослушание:
- Ако някой вкуси от тези меса, не може да остане християнин!
С такива увещания светецът възпрепятствал всички да не паднат в примките на дявола. Затова онези, които били измислили споменатата лъжа, прогонили свети Сава от своето селище, но скоро го помолили да се върне обратно. Когато отново започнало гонение, някои от идолопоклонниците от същото селище, които принасяли жертви на идолите, поискали да известят на княза, че в тяхното селище няма нито един християнин и възнамерявали с клетва да потвърдят думите си. Тогава свети Сава отново безстрашно застанал сред народа и със силен глас извикал:
- Нека никой да не се кълне заради мене, защото аз съм християнин.
А споменатите идолопоклонници, като скрили своите роднини, които изповядвали християнската вяра, отишли при княза и се заклели пред него, че в тяхното селище няма християни, освен един.
Като чул това, беззаконният княз заповядал да доведат при него този християнин (а това бил свети Сава). Когато го довели, князът запитал присъстващите:
- Този християнин има ли някакво имущество?
Отвърнали му:
- Той няма нищо, освен това, с което е облечен.
Като огледал с презрение светеца, князът казал:
- Този човек едва ли е в състояние да окаже някому каквато и да е помощ, също така и да навреди на някого - като рекъл така, князът заповядал да отведат светеца.
След известно време в Готия отново било повдигнато от езичниците голямо преследване срещу християните. Наближавал денят за празнуване на Светата Пасха и блаженият Сава поискал да отиде в друго селище при християнския свещеник на име Гутин, за да отпразнува заедно с него празника на светата Пасха. Когато отивал натам, по пътя му се явил мъж, висок на ръст, със сияйно лице, който му казал:
- Върни се и иди в своето селище при свещеника Сапсал.
Сава отвърнал:
- Той не си е у дома, защото поради гоненията замина от селището и живее в страната на гърците. (Свети Сава не знаел, че по това време този презвитер се е върнал у дома си, за да посрещне празника на светата Пасха у дома си.)
После, като минал покрай мъжа, който му се явил, Сава се отправил към свещеника Гутин.
Този ден бил много ветровит. Внезапно дошъл голям облак и паднал толкова дълбок сняг, че Сава не можел да върви по-нататък. Тогава Сава разбрал, че неговото пътешествие е било прекъснато по Божий промисъл и се върнал обратно, прославяйки Бога.
Когато влязъл в дома на свещеника Сапсал, той много се зарадвал, като го видял, и разказал на него и на другите онова, което се случило с него по пътя. И те отпразнували заедно празника Пасха.
През третата нощ на празника внезапно селището било нападнато от Атарид, един от нечестивите началници, син на княз Ротест, с голямо пълчище воини езичници. Атарид намерил свещеника мирно заспал в дома си, заловил го, а заедно с него уловил и Сава, като ги взели направо от постелята, необлечени, и ги завързали. Свещеника качили на каруца и го подкарали, а Сава, гол като току-що роден младенец, повлекли сред тръните, като безмилостно го биели с пръчки и бичове, и така го влачили чак до града. Така безжалостни и жестоки били мъчителите към Христовите раби! Но самата жестокост на мъчителите още повече спомагала да се прояви с всичка сила търпението и вярата на праведния мъж.
Когато настъпил денят, свети Сава прославял на всеослушание своя Господ и така говорел на мъчителите:
- Не ме ли гонихте и влачихте през тръните гол и бос? По-гледнете сега, изранени ли са краката ми? По тялото ми има ли следи от ударите ви?
Те, като не видели ни най-малка следа от побоите върху тялото на светеца, много се почудили. После взели осите на каруцата и едната от тях сложили на рамената му, като протегнали ръцете му към краищата на оста и ги привързали към нея; а на другата ос по същия начин привързали нозете на светеца. След това го повалили на земята и през целия този ден го измъчвали страшно чак до дълбока нощ. Когато мъчителите заспали, дошла една жена, която била станала през нощта, за да приготви на домашните си храна; тя освободила светеца, а той станал и започнал да ѝ помага в работата.
Като настъпил денят, Атарид отново заповядал да вържат ръцете на светеца и да го окачат на гредата в къщата. След известно време дошли пратеници от Атарид с идоложертвено месо при презвитера и при Сава и казали:
- Така казва великият Атарид: яжте от тези меса и ще се спасите от смърт.
Свещеникът отвърнал на пратениците:
- Няма да вкусим, защото не подобава да ядем оскверненото от бесовете. По-скоро сме съгласни Атарид да ни разпъне или по някакъв друг начин да ни предаде на смърт.
А блаженият Сава запитал пратениците:
- Кой изпрати това?
Те отвърнали:
- Нашият господар Атарид.
На това светецът им казал:
- Един е Господ - Бог, Който е на небесата. Нечисто и мерзко е вашето пагубно месо, както и самият този Атарид, който ви е изпратил.
Светецът едва произнесъл тези думи и един от Атаридовите слуги, силно разярен, с такава сила го ударил в гърдите с копието, което държал, че всички, които стоели там, помислили, че ще умре. Но мъченикът, пазен от Божественото провидение, не получил никаква следа от удара и не почувствал никаква болка, а казал на онзи, който го ударил:
- Ти си мислиш, че си ме ранил силно с твойто копие; а аз почувствах удара ти сякаш някой ме е ударил с мека вълна.
Като научил какво се е случило, Атарид заповядал да предадат на смърт свети Сава. Тогава нечестивите слуги, като оставили свещеника Сапсал вързан, хванали Сава и го повели към реката, която се наричала Мусова, за да го удавят. Светият мъченик, като помнел Господнята заповед за любовта към ближния като към самия себе си, запитал слугите, които го водели.
- А защо презвитерът не се осъжда на смърт заедно с мене?
Те отвърнали на светеца:
- Това не те засяга.
А той, изпълнен с радост, възкликнал:
- Благословен си, Боже, и прославено е името на Твоя Син навеки, амин. Защото Атарид сам се предаде на смърт и вечна гибел, а мен изпрати във вечния живот, който няма край. Тъй е угодно на Теб, Господи, Боже наш, да стане с Твоите раби.
Така, и воден на смърт, светецът не преставал да хвали и благодари на Бога, защото смятал, че “страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”.
А слугите си говорели един на друг:
- Защо да не пуснем този невинен човек? Атарид няма да разбере, че сме го пуснали.
Но свети Сава им казал:
- Защо говорите безумни работи? По-добре изпълнявайте което ви е наредено. Защото аз виждам това, което вие не можете да видите. Ето, светите ангели чакат, дошли със слава да вземат душата ми.
Тогава отвели светия мъченик на реката и като привързали голямо парче дърво за шията му, хвърлили светеца в дълбокото и го удавили. Така се преставил свети Сава, опазил до края на живота си светата вяра в чистота. Той преживял тридесет и осем години, увенчан с мъченически венец, на петия ден след празника Пасха (тоест на 12 април) през царуването на Валентиниан на запад, Валент на изток и при управлението на антипатите Модест и Аринтий.
След време палачите извлекли от водата тялото на мъченика и го захвърлили на брега без погребение. Но нито звяр, нито птица се докоснали до това свято тяло, защото то било скрито от ръцете на благочестиви християни.
Един от скитските военачалници Юний Саран, който почитал истинския Бог, като изпратил предани мъже, взел светото тяло на мъченика от земята на готите и го пренесъл в гръцката страна. Той, в желанието си да украси своето отечество, изпратил този чуден дар и славен плод на вярата, според съвета на презвитерите в Кападокия при ваше благочестие - завършва посланието, - съгласно волята на Господа, Който дарява Своята благодат на тези, които Му се боят. Извършвайки паметта на мъченика в деня, в който той е бил увенчан с мъченически венец, възвестете за това и на другите братя, та цялата православна апостолска Църква, като се радва духовно, да прославя Господа, Който си е избрал такива раби. Приветствайте всички светии; целуват ви със света целувка всички братя, които заедно с нас търпят гонение. А на Този, Който може чрез Своята благодат и човеколюбие да ни отведе в Небесното Царство, слава, чест и поклонение, с Единородния Негов Син и Пресветия Дух во веки, амин.
Минея. Апрель
Святы́х апо́стол Ариста́рха, Пу́да и Трофи́ма
НА ВЕЧЕ́РНИ:
На Го́споди, воззва́х: стихи́ры, глас 1.
Подо́бен: Всехва́льнии му́ченицы:
Сло́вом Боже́ственнаго ра́зума/ лю́ди неразу́мия, прему́дрии,/ всеконе́чне изба́висте/ и приведо́сте спаса́емы сия́/ Сло́ву, возсия́вшему/ из Нерожде́нна Отца́, апо́столи. / Того́ моли́те/ дарова́ти душа́м на́шим/ мир и ве́лию ми́лость.
Пу́да, и Ариста́рха я́ве,/ и Боже́ственнаго Трофи́ма,/ и́стинныя Христопропове́дники, восхва́лим:/ пре́лести бо зи́му/ теплото́ю Боже́ственныя благода́ти разори́ша/ и ны́не к незаходи́мому сия́нию всели́шася,/ воздая́ния трудо́в прие́мше/ и прича́стием неизрече́нным обожа́еми.
Па́влу после́дующе,/ сла́вному учи́телю, сла́внии,/ мно́ги беды́ подъя́сте,/ в юзи́лищах заключа́еми,/ приобща́ющеся боле́знем,/ мече́м же наконе́ц, во главы́ усека́еми, пострада́ете. / Христу́ моли́теся/ дарова́ти душа́м на́шим/ мир и ве́лию ми́лость.
Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:
Увы́ Мне! что бу́ду,/ ум и ду́шу и те́ло оскверни́х прегреше́ньми?/ что сотворю́? ка́ко же избежу́ пла́мене нестерпи́маго,/ нереши́мых уз и ве́чных?/ Но, о Всенепоро́чная!/ Пре́жде конца́ моли́ Сы́на Твоего́/ пода́ти ми оставле́ние.
Крестобогоро́дичен:
Де́ва Нескве́рная,/ иногда́ на дре́ве ви́девши,/ Его́же роди́ из безсе́менныя утро́бы,/ не терпя́щи утро́бнаго уязвле́ния,/ власы́ терза́юще, глаго́лаше:/ ма́нием Содержа́й тварь всю,/ ка́ко, я́ко осужде́нный,/ на Крест вознесе́н еси́,/ вся́ко хотя́й спасти́ челове́чество?
Кано́н, его́же краегране́сие: Бо́жиим ученико́м Боже́ственную воспева́ю песнь. Творе́ние Ио́сифово. Глас 6.
Песнь 1
Ирмо́с: Я́ко по су́ху, пешеше́ствовав Изра́иль,/ по бе́здне стопа́ми,/ гони́теля фарао́на/ ви́дя потопля́ема,/ Бо́гу побе́дную песнь/ пои́м, вопия́ше.
Престо́лу Бо́жию предстоя́ще, я́ко слуги́,/ я́ко Христо́вы служи́тели, я́ко свети́льницы мы́сленнии,/ просвеще́ние проси́те нам, чту́щим ва́шу па́мять, апо́столи.
На земли́ за милосе́рдие я́влься,/ ученики́ избра́ и служи́тели вас, со ины́ми мно́жайшими,/ Его́ возвеща́ющия всю́ду Боже́ственное хоте́ние.
Свяще́ннейший лик, свяще́нных Христо́вых се́дмьдесят сочта́вшеся учени́к,/ с Па́влом всю зе́млю уче́ньми Боже́ственнаго све́та просвети́сте.
Свяще́ннейший Пуд и сла́вный му́дрый Ариста́рх с Трофи́мом,/ я́ко зве́зды светоза́рныя, возсия́ша на земли́,/ пре́лести омраче́ние отгоня́ще.
Богоро́дичен: Да ни́жния с Вы́шними премно́жеством милосе́рдия, Пречи́стая, совокупи́т,/ Бог плоть прия́т от Тебе́/ и пребы́сть, е́же бе, и по воплоще́нии.
Песнь 3
Ирмо́с: Несть свят,/ я́коже Ты, Го́споди Бо́же мой,/ вознесы́й рог ве́рных Твои́х, Бла́же,/ и утверди́вый нас на ка́мени/ испове́дания Твоего́.
Су́ще с Па́влом сла́вным,/ с ним весь мир, я́ко зве́зды с со́лнцем, проидо́сте,/ све́том пропове́дания свяще́ннаго неве́дения тьму отгоня́ще.
Вели́кими боле́зньми плотски́ми/ боле́зненный отъя́ша грех от среды́ Сло́ва ученицы́,/ безболе́зненный ве́рным в Вы́шних поко́й обручи́вше.
По́двиги Боже́ственными вои́стинну вра́жию зло́бу разори́сте всю/ и, хра́мы и́дольския низлага́юще,/ Бо́гу челове́ки хра́мы сотвори́сте.
Богоро́дичен: Пита́еши млеко́м всех Пита́теля, Де́во,/ рожде́ннаго без тли из Пречи́стаго Твоего́ чре́ва/ и сокруше́нныя тле́ю челове́ки па́ки назида́юща.
Седа́лен, глас 1.
Подо́бен: Гроб Твой, Спа́се:
Я́ко у́тро, боголе́пно возсия́вше ми́ру,/ тьму глубо́кую отгна́сте ве́рою пре́лести, апо́столи, и ду́ши просвети́сте. / Те́мже вся светоза́рная Це́рковь пое́т днесь светоно́сную ва́шу па́мять,/ Христа́ велича́ющи.
Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:
Упова́ние христиа́н, Пресвята́я Де́во,/ Его́же родила́ еси́, Бо́га, па́че ума́ же и сло́ва,/ непреста́нно моли́ с Вы́шними си́лами/ пода́ти оставле́ние грехо́в на́ших всех и исправле́ние жития́/ ве́рою и любо́вию при́сно Тя сла́вящим.
Крестобогоро́дичен:
Нескве́рная А́гница, А́гнца и Па́стыря, пове́шена на Дре́ве, ме́ртва зря́щи,/ пла́чущи, веща́ше, ма́терски восклица́ющи:/ ка́ко претерплю́ Твое́, е́же па́че сло́ва, Сы́не Мой, сни́тие/ и во́льныя стра́сти, Бо́же Преблаги́й?
Песнь 4
Ирмо́с: Христо́с моя́ си́ла,/ Бог и Госпо́дь,/ Честна́я Це́рковь/ боголе́пно пое́т, взыва́ющи,/ от смы́сла чи́ста о Го́споде пра́зднующи.
Пресу́щная Тро́ица я́ко трисве́тлую возжже́ свещу́, свяще́нныя/ Пу́да же, и Трофи́ма, и Ариста́рха,/ зе́млю Боже́ственным сло́вом озаря́ющия.
Па́влу яви́стеся му́дрии спу́тницы,/ гоне́ния с ним многови́дна и беды́, сла́внии,/ бу́дущия ра́ди жи́зни, веселя́щеся, претерпе́сте.
Кро́вными тече́нии освяти́сте всю тварь, стра́ждуще,/ скве́рныя кро́ви, де́моном приноси́мыя,/ Христо́вою си́лою упраздни́сте, апо́столи.
Богоро́дичен: Кре́пость моя́, Пречи́стая, и прибе́жище,/ и необори́мая стена́, и к Бо́гу Моли́твенница су́щи,/ ве́чнаго мя пла́мене и гее́нны свободи́.
Песнь 5
Ирмо́с: Бо́жиим све́том Твои́м, Бла́же,/ у́тренюющих Ти ду́ши любо́вию озари́, молю́ся,/ Тя ве́дети, Сло́ве Бо́жий,/ и́стиннаго Бо́га,/ от мра́ка грехо́внаго взыва́юща.
Истука́нныя низложи́ша и хра́мы и́дольския, сла́внии,/ созида́юще благода́тию, я́коже ски́нию, па́дшую преступле́ньми, сердца́ челове́ков,/ я́ко Богопропове́дницы.
Мо́ре, ко́ни пресла́внии вои́стинну су́ще Бо́жии, безбо́жия возмути́вше,/ потопля́емыя в нем пе́рвее/ пропове́данием Боже́ственным оживи́сте.
Посеща́еми от Бо́га, Боже́ственными посеще́нии ва́шими/ в боле́зни су́щия идолонеи́стовства и потопля́ющияся спасо́сте,/ спаси́тели нам бы́вше.
Богоро́дичен: Свяще́нно свяще́нный дре́вле Иса́ия,/ просве́щся Ду́хом Боже́ственным, возопи́:/ се Де́ва прии́мет воплоща́ема Бо́га, за милосе́рдие необъя́тнаго.
Песнь 6
Ирмо́с: Жите́йское мо́ре,/ воздвиза́емое зря напа́стей бу́рею,/ к ти́хому приста́нищу Твоему́ прите́к, вопию́ Ти:/ возведи́ от тли живо́т мой,/ Многоми́лостиве.
Прему́дрый Трофи́м, и Ариста́рх вку́пе, и Пуд чу́дный,/ я́ко ученицы́ Сло́ва и свяще́ннии Па́влу спу́тницы,/ свяще́нными пе́сньми да восхва́лятся.
Вод испо́лнены Ду́ха, прему́дрии, я́ко вои́стинну су́ще,/ вся́ку ду́шу напои́сте уче́ния,/ от среды́ изъе́мше пла́мене преле́стнаго Боже́ственною благода́тию.
Соедине́ни Ду́хом, разлуче́ния никоего́же име́сте телесе́м:/ вку́пе бо во главы́ с Па́влом пропове́дником усе́чени бы́сте,/ с ним и прославля́еми.
Богоро́дичен: Стра́нно Твое́ зача́тие,/ стра́нно, Отрокови́це, и стра́шно е́же па́че ума́ Твое́ рождество́,/ устра́ншияся дре́вле от Бо́га, Тому́ примиря́ющи/ и добро́ту пе́рвую воздаю́щи.
Конда́к, глас 4.
Подо́бен: Яви́лся еси́ днесь:
Яви́ся апо́стольский честны́й сей пра́здник,/ просвеща́я нас и грехо́вную мглу прогоня́я, зову́щим:/ яви́ся Свет, и прии́де избавле́ние.
Песнь 7
Ирмо́с: Росода́тельну у́бо пещь/ соде́ла А́нгел/ преподо́бным отроко́м,/ халде́и же опаля́ющее/ веле́ние Бо́жие мучи́теля увеща́ вопи́ти:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.
Нече́стия угаси́сте пещь ту́чами честна́го пропове́дания,/ я́ко апо́столи и я́ко Боже́ственнии су́щи страда́льцы,/ крове́й то́ками и́дольскую вещь попали́сте, му́дрии,/ те́мже сла́вими есте́.
Двуна́десяти ученико́в яви́стеся втори́и ученицы́ Христо́вы, сла́внии,/ с Па́влом бо проше́дше всю зе́млю, беды́ подъя́сте мно́ги/ и с ним свяще́нную кончи́ну прия́сте.
Украси́стеся кра́сными ва́шими ра́нами, Ариста́рше и Трофи́ме,/ просвети́стеся па́че вся́каго, сла́внии, зла́та с Пу́дом свяще́нным вои́стинну,/ о нас всегда́ моля́ще Христа́.
Богоро́дичен: Блаже́нна от Свята́го яви́лася еси́ Ду́ха, Сове́та Вели́каго А́нгела вопло́щши,/ Сего́ Боже́ственныя ученики́, в мир я́ко Боже́ственныя мо́лния посла́вша, Чи́стая,/ просвети́ти ве́рныя.
Песнь 8
Ирмо́с: Из пла́мене преподо́бным ро́су источи́л еси́/ и пра́веднаго же́ртву водо́ю попали́л еси́:/ вся бо твори́ши, Христе́, то́кмо е́же хоте́ти. / Тя превозно́сим во вся ве́ки.
Посека́юще коре́ния безбо́жия серпо́м Боже́ственным, насади́сте ве́ру и́стинную/ и соверше́н ра́зум во благочести́вых сердца́х, Богогла́снии.
Сло́вом Боже́ственным сердца́ обнови́сте/ и, ра́зума се́мя се́явше, клас, му́дрии, многопло́ден пожа́сте,/ спасе́нных, апо́столи, мно́жество.
Непрекло́ннии столпи́ Це́ркве Христо́вы,/ виногра́да Боже́ственнаго Боже́ственное гро́здие, сла́дость жи́зни иска́пающе,/ Ариста́рх, и Пуд, и Трофи́м да почту́тся.
Богоро́дичен: Сокру́шшееся, Де́во, челове́чество обнови́ла еси́ все но́вым рождество́м Твои́м,/ естества́ соу́зы па́че естества́ обно́вльши,/ Обра́дованная, Бо́га Жива́го Ма́ти.
Песнь 9
Ирмо́с: Бо́га/ челове́ком невозмо́жно ви́дети,/ на Него́же не сме́ют чи́ни А́нгельстии взира́ти;/ Тобо́ю же, Всечи́стая, яви́ся челове́ком/ Сло́во воплоще́нно,/ Его́же велича́юще,/ с Небе́сными во́и/ Тя ублажа́ем.
Кре́пость отъя́та бысть го́рдаго, паде́ же возноси́мое его́ шата́ние,/ не́мощию бо плотско́ю святи́и сему́ спле́тшеся,/ победи́ша, и погуби́ша, и мучи́тельства его́ ве́рныя изба́виша.
Я́коже персть, пре́лести истни́вше, неле́стни челове́ком наста́вницы яви́стеся/ и А́нгелом согра́ждане бы́сте, воспева́юще с ни́ми:/ Свят, Свят, Свят Оте́ц, и Сын, и Дух Святы́й.
Плотски́я исцеля́юще неду́ги и душе́вныя, апо́столи Госпо́дни, боле́зни/ и творя́ще ди́вная чудеса́,/ вся, и́же в неразу́мии, привлеко́сте к ра́зуму све́та и́стиннаго,/ те́мже блажи́ми есте́.
Ума́ невеще́ственнаго ны́не наслажда́етеся, на Небесе́х пра́зднующаго, апо́столи,/ блаже́нное упова́ние прие́мше,/ Трофи́ме Богопропове́дниче, Пу́де всеизря́дне, сла́вный Ариста́рше,/ о нас воспомина́ние твори́те.
Богоро́дичен: Пла́мене гее́нскаго мя свободи́, Я́же па́че ума́ Огнь ро́ждши нестерпи́мый,/ и ду́шу мою́ к любви́ возжзи́, Пречи́стая,/ Прише́дшаго огнь ра́зума, Отрокови́це, на зе́млю воврещи́, Богора́дованная.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА