Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Май 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
Днес 7 май е 24 април 2021 по църковния календар
Голготски кръст

Светли петък  

Св. мъченик Сава Стратилат и 70 римски войни. Св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски. Св. преподобни Тома Юродиви. Св. преподобна Елисавета Чудотворка. Св. мъченици Евсевий, Неон, Леонтий, Лонгин и другите с тях. Св. преподобни Сава Печерски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 01.04.2014 г. / 17:03:34 
Вяра
14.04 по еретическия, 01 април по църковния календар - Св. преподобна Мария Египетска. Светител Мелитон Сардикийски. Св. свещеномъченик Аврамий Български. Св. преподобни Евтимий Суздалски. Св. Макарий, игумен Пеликитски изповедник

imageЖитие на преподобната наша майка Мария Египетска (522 г.)

Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално”. - Така казал архангел Рафаил на Товит при чудното му изцеряване от слепотата. Наистина страшно и пагубно е да не опазиш тайната на царя; но да премълчиш преславните Божии дела - това е голяма загуба за душата. И аз - казва свети Софроний, който е записал житието на преподобната Мария Египетска, - като си спомням за нещастието, заплашващо слугата, закопал в земята дадения му от Бога талант, боя се да укрия в мълчание Божествените дела и не мога да не разкажа светата повест, достигнала до мен. И да не си помисли някой - продължава свети Софроний, - че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже. Ако пък се намерят и такива хора, които, като прочетат написаното, поразени от дивното събитие, не му повярват, то нека Господ бъде милостив към тях, защото те, съдейки по немощта на човешката природа, смятат, че са невъзможни чудесните дела, които се извършват със светите хора. Но трябва вече да започнем разказа за славното събитие, станало по наше време.

В един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот и реч разумна, от ранна възраст утвърден в монашеския подвиг. Името на стареца било Зосима. (Да не помисли някой, че това е Зосима еретикът, макар че са с еднакви имена: единият си е заслужил лоша слава, отчужден от църквата, а другият е праведен и затова - прославен.) Зосима бил преминал всички степени на постническия подвиг и спазвал всички правила, предадени от най-великите монаси. И като извършвал всичко това, той никога не преставал да се поучава с Божественото слово: и на лягане, и на ставане от сън, и вкусвайки храна (ако може да се нарече храна малкото, което хапвал), той постоянно и неспирно пеел божествени песнопения и търсел поука в божествените книги. Бил доведен в манастира още като младенец и доблестно се подвизавал в постничество до 53-ата си година. Но тогава започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. “Надали - мислел си той - има на земята монах, който би могъл да ме поучи и да ми покаже пример за постничество, който аз да не съм преминал. Дали ще се намери сред пустинята човек, който да ме превъзхожда?”

Когато старецът размишлявал така, му се явил Ангел и казал:

- Зосима! Ти усърдно се подвизава според човешките си сили и доблестно премина постническия подвиг. Но никой от човеците не може да рече за себе си, че е постигнал съвършенството. Има подвизи, неизвестни за тебе, и много по-трудни от тези, които ти си извършил. За да разбереш колко много други пътища водят към спасението, напусни своята страна, както най-великият от патриарсите, Авраам, и иди в манастира край река Иордан.

Като се подчинил на това напътствие, Зосима излязъл от манастира, в който се подвизавал от детската си възраст, отправил се към река Иордан и пристигнал в манастира, накъдето Божият глас го насочил.

Зосима бутнал с ръка манастирската порта и се натъкнал на монаха вратар; разказал му за себе си и монахът известил игумена, а той наредил да повикат пристигналия старец при него. Зосима се представил, като направил обичайния монашески поклон с молитва.

- Откъде си, брате - запитал го игуменът, - и защо си дошъл при нас, бедните старци?

Зосима отвърнал:

- Откъде идвам, няма нужда да говорим, а съм дошъл, отче, да търся душевна полза за себе си, тъй като чух за вас много чудни и похвални неща, чрез които душата може да достигне до Бога.

- Братко - отвърнал на това игуменът, - единствено Бог може да изцели душевните ни немощи. Нека Той насочи и теб, и нас по Своите пътища, за полза на душите; а човек човека не може да поправи, ако всеки сам не вниква постоянно в себе си, и непрестанно, с Божията помощ, не извършва подвизи. Но след като Христовата любов те е подбудила да посетиш нас, нищите старци, остани, щом за това си дошъл. Добрият пастир, Който даде душата Си за нашето спасение, да прати върху всички ни благодатта на Светия Дух.

След тези думи Зосима се поклонил на игумена и като изпросил от него молитви и благословение, останал в манастира. Тук той видял старци, просияли с добри дела и благочестие, които с пламенно сърце служели на Господа с непрестанно пеене, всенощна молитва и постоянен труд. На устата им винаги имало псалми, празна дума от тях не можело да чуеш, те нищичко не знаели за придобиването на временни блага и за житейскте грижи. Имали един непрестанен стремеж - да умъртвяват плътта си. Главна и постоянна тяхна храна било словото Божие, а тялото те хранели с хляб и вода, доколкото позволявала на всеки един любовта му към Бога. Гледайки това, Зосима се поучавал и се подготвял за предстоящия си подвиг.

Доста време изминало, дошли и дните на Светия Велик пост. Вратите на този манастир били постоянно заключени; отваряли ги само ако някой трябвало да излезе по манастирски дела. Местността била пустинна и тук миряни не само че не идвали, но дори не знаели за съществуването на тази обител. Манастирът имал и един обичай, заради който именно Бог довел Зосима тук. - В първата неделя от Великия пост на Литургията всички се причастявали с Пречистите Тяло и Кръв Господни и вкусвали по мъничко постна храна; после се събирали в църквата и след усърдна, коленопреклонна молитва, старците един друг се прощавали. Всеки изпросвал с поклон от игумена благословение за подвига на предстоящото му пътешествие. След това отваряли манастирските порти и пеейки псалома: “Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?”, монасите излизали в пустинята и прекосявали река Иордан. В манастира оставали само един-двама старци, не за охрана на имуществото - там нямало какво да се открадне, - но за да не остава църквата без Богослужение. Всеки взимал със себе си малко храна, колкото можел и искал, според телесните си потребности: един - малко хляб, друг - смокини, някой - фурми или намокрена във вода пшеница. Някои нищо не взимали освен своето тяло и рубището отгоре му, а когато гладът ги принудел, хранели се с тревите, растящи из пустинята.

Преминавайки Иордан, всички се пръсвали надалеч в различни посоки и никой не знаел как пости другият и как се подвизава. Ако някой видел, че насреща му идва монах, свървал в друга посока и продължавал да живее в самота и постоянна молитва, като по някое време вкусвал съвсем малко храна. Тъй монасите прекарвали целия Велик пост и се връщали в манастира за неделята преди Възкресение Христово, когато Църквата с разлистени клонки тържествено чества празника Вайя. И никой от братята не питал другите кой как е прекарал времето в пустинята и с какво се е занимавал; съвестта била единственият свидетел на всеки от тях. Такъв бил уставът на манастира край река Иордан.

Зосима, според този обичай, също преминал река Иордан, като взел поради телесната си немощ мъничко храна и дрехата, която носел постоянно. Скитайки се из пустинята, извършвал своя молитвен подвиг и доколкото можел, се въздържал от храна. Спял малко, там, където го застигнела нощта, заспивал закратко, седнал на земята, а рано сутрин се събуждал и продължавал подвига си. Все повече и повече му се искало да навлезе във вътрешността на пустинята и там да намери някой подвижник, който би могъл да го поучи.

Веднъж, след двадесетдневен път, като се поспрял, обърнат на изток, започнал да пее шести час с обичайните молитви. По време на подвига си той на всеки час спирал да върви и се молел. Не щеш ли, изведнъж видял от дясната си страна като че сянка от човешко тяло. Изплашен, мислейки, че това е бесовско привидение, започнал да се кръсти. Когато преминал страхът му и завършил молитвата си, той се обърнал на юг и видял обгорял до черно от слънцето гол човек, с бели като къделя коси, които стигали до шията му. Зосима затичал в тази посока с голяма радост: през последните дни той не бил виждал не само човек, но и животно. Когато онзи отдалече видял, че Зосима се приближава към него, побързал да побегне към вътрешността на пустинята. Но Зосима, сякаш забравил старостта си и умората от пътя, се спуснал да догони беглеца. Онзи бързо се отдалечавал, но Зосима тичал по-бързо и когато го настигнал дотолкова, че можели да се чуват един друг, завикал към него през сълзи:

- Защо бягаш от мене, грешния старец, рабе на Истинския Бог, заради Когото си се заселил в пустинята? Почакай ме, немощния и недостойния, заради надеждата, че ще получиш възнаграждение за подвига си! Спри, помоли се, и заради Христа Бога, Който от никого не се гнуси, ме благослови!

Тъй викал през сълзи Зосима. Междувременно стигнали до една падина, която била като русло на пресъхнала река. Беглецът се устремил в обратна посока, а Зосима, изтощен и без сили да тича повече, усилил молбите си и спрял. Тогава онзи, който бягал, най-сетне също спрял и казал така:

- Авва Зосима! Прости ми, заради Бога, че не мога да застана пред теб! Аз съм жена, и както виждаш, съм гола и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш да предадеш на мене, грешната, своите молитви и благословение, хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към тебе за молитва.

Страх и ужас обзели Зосима, когато чул името си от устата на тази, която никога не го е виждала, и нищо не е чувала за него. “Ако не беше прозорлива - помислил си, - тя не би ме назовала по име”.

Бързо изпълнил желанието ѝ, свалил от себе си вехтата съдрана дреха и обърнат гърбом я хвърлил. Като взела дрехата, тя се препасала и колкото било възможно, прикрила голотата си. След туй се обърнала към Зосима със следните думи:

- Защо, авва Зосима, ти пожела да видиш мен, грешната жена? Искаш да чуеш нещо и да се поучиш от мене, затова ли не се полени да изминеш трудния път?

Но Зосима се бил хвърлил на земята, просейки благословение от нея. Тя също паднала на земята и тъй двамата лежали, просейки един от друг благословение; една дума само се чувала: “Благослови!”. След доста време жената казала на стареца:

- Авва Зосима, ти трябва да благословиш и да се помолиш, защото си облечен в иерейски сан и от много години предстоиш в светия олтар и извършваш Божествените Тайнства.

Тези думи хвърлили стареца в още по-голям страх. Облян в сълзи, задъхан от вълнение, той казал:

- Духоносна майко! Ти си се доближила до Бога, умъртвявайки телесната немощ. Божият дар е проявен у теб повече, отколкото у другите: ти никога не си ме виждала, а ме нарече по име и знаеш, че имам сан на свещеник. По-добре ти ме благослови, за Бога, и ми предай светата си молитва!

Трогната от настойчивостта на стареца, тя го благословила с тези думи:

- Благословен Бог, Който иска да се спасят човешките души!

Зосима отвърнал “Амин!” и двамата станали от земята. Тогава тя запитала:

- Човече Божий, защо поиска да посетиш мен, оголената, лишената от всякакви добродетели? Благодатта на Светия Дух те е довела, та да извършиш в свое време нужното за мене в земния живот. Кажи ми, отче, как живеят християните, царят и светите църкви?

- По твоите свети молитви - отвърнал Зосима - Бог е дарувал траен мир на Църквата. Но отстъпи пред молбата на недостойния старец и се помоли на Господа за целия свят и за мен, грешния, та скитането ми из пустинята да не остане безплодно.

- По-скоро на теб, авва Зосима - казала тя, - подобава да се молиш за мен и за всички, защото имаш свещенически сан, и за това си призван. Но поради дълга на послушанието аз ще изпълня твоята воля.

С тези думи тя се обърнала на изток; като възвела нагоре очи и вдигнала ръце, започнала да се моли, но така тихо, че Зосима не чувал и не разбирал думите на молитвата. Трепетен, стоял свел глава мълчаливо. “Нека Бог ми е свидетел - разказвал сетне той, - че след някое време, като повдигнах очи, видях я издигната на лакът от земята; тя стоеше във въздуха и се молеше.” Зосима се разтреперал от страх, хвърлил се със сълзи на земята и само мълвял: “Господи, помилуй!”.

Но сега пък го смутила мисълта, дали това не е дух и дали не е привидение, което се преструва, че се моли на Бога. Но светицата, като повдигнала стареца от земята, рекла:

- Защо, Зосима, те смущават мисли за привидения, защо си мислиш, че аз съм дух, който се преструва, че се моли? Умолявам те, блажени отче, бъди уверен, че аз съм жена грешница, очистена само от светото кръщение; не, аз не съм дух, а земя, прах и пепел - плът, а не дух.

При тези думи тя осенила със знака на кръста челото, очите, устата, гърдите си и продължила:

- Да ни избави Бог от лукавия и от мрежите му, защото голяма борба е повел срещу ни.

Чувайки тези думи, старецът паднал в нозете и през сълзи възкликнал:

- В Името на нашия Господ Иисус Христос, истинския Бог, Роден от Дева, заради Когото ти, голата, си умъртвила свойта плът, заклевам те, нищо не скривай от мене, разкажи ми всичко за твоя живот и аз ще прославя Божието величие. Заради Бога, разкажи ми всичко, и не заради хвалбата, а за да получа наставление аз, грешният и недостойният. Вярвам в моя Бог, заради Когото и ти живееш, че се отправих в тази пустиня именно за да прослави Бог твоите дела: ние не можем да се противопоставим на Божиите пътища. Ако Богу не беше угодно твоите подвизи да станат известни, Той не би те открил и на мене, а мен не би подкрепил за такъв далечен път през пустинята.

Дълго я убеждавал Зосима с много още други думи, а тя, като го повдигнала, рекла:

- Прости ми, свети отче, срамувам се да ти разкажа своя позорен живот. Но след като видя голото ми тяло, ще разголя пред теб и душата си, и ти ще видиш колко срам и позор има в нея. Ще се разкрия, както каза ти, без да се хваля: с какво ли да се похваля аз, която бях избран съсъд на дявола! Но ако започна да ти разправям своя живот, ти ще избягаш от мен като от змия; слухът ти няма да издържи повестта на моето разпътство. Обаче аз ще ти разкажа, без да скривам нищо. Само те моля, като узнаеш живота ми, не забравяй да се молиш за мене, та да получа милост в съдния ден.

Старецът с неудържими сълзи я молел да му разкаже своя живот и тя започнала да разказва така:

- Аз, свети отче, съм родена в Египет. Бях на 12 години и родителите ми бяха още живи, когато отхвърлих тяхната любов и се отправих към Александрия. Как погубих девическата си чистота и започнах неудържимо, ненаситно да се предавам на любодеяние, за това без срам не мога и да си помисля, камо ли да го опиша подробно. Ще ти разкажа само накратко, за да разбереш за моята неудържима похот. Седемнадесет години, и повече дори, аз вършех блудство с всеки срещнат и не заради подаръци или пари, защото си бях наумила, че даром повече ще идват при мене, за да удовлетворяват моята похот. Не мисли, че бях богата и затова не взимах - не, аз живеех в нищета, често гладна предях вълна, но непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това. Веднъж, по време на жътва видях, че много мъже - и египтяни, и либийци - отиват към морето. Попитах първия срещнат: “Къде отиват тези хора?” - Той ми отвърна, че отиват в Иерусалим за предстоящия не след дълго празник Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. На моя въпрос, дали ще ме вземат със себе си, той каза, че ако имам пари и храна, никой няма да ме спре. Аз рекох: “Не, братко, нямам нито пари, нито храна, но все пак ще тръгна в някой кораб с тях, а те ще ме прехранят - ще им плащам със своето тяло.” Аз затова исках да тръгна на път - прости ми, отче мой, - защото около мен щеше да има много хора, готови за похот... Казвах ти, отче Зосима, да не ме принуждаваш да ти разказвам за моя позор. Бог е свидетел, страхувам се, понеже осквернявам с думите си въздуха.

Оросявайки земята със сълзи, Зосима възкликнал:

- Говори, майко моя, говори! Продължавай своята толкова поучителна за мене повест!

- Онзи юноша - продължила тя, - като чу моите безсрамни думи, се засмя и отмина. А пък аз захвърлих хурката, която държах в ръце, и забързах към морето. Като огледах пътешествениците, забелязах на брега десетина човека; те бяха млади и ми се сториха подходящи за моите желания. Другите вече се бяха качили на кораба. Безсрамно, по навик, се приближих към младежите и казах: “Вземете ме със себе си, може да ви потрябвам!” При тези думи, виждайки безсрамието ми, те се засмяха, взеха ме със себе си на кораба и отплувахме. Как да ти разкажа, човече Божий, какво стана сетне? Кой слух, кой език може да понесе разказа за позорните дела, които извърших на кораба по време на пътуването? Аз ги увличах в грях дори против волята им и няма срамни дела, на които да не ги научих. Повярвай, отче, ужасявам се как можа морето да понесе този разврат, как не се разтвори, та да ме погълне жива в ада, след като съблазних толкова много души! Но мисля, че Бог очакваше моето покаяние, понеже Той не иска смъртта на грешника, а дълготърпеливо очаква обръщането му.

Така пристигнах в Иерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците. Най-сетне дойде и празникът Въздвижение на Светия Кръст, а аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи. Като видях, че рано сутринта всички един след друг бързат към църквата, отправих се натам, влязох с другите в притвора и когато настъпи часът на светото Въздвижение на Честния Кръст Господен, понечих, заедно с народа, да проникна и аз в църквата. Колкото и да се опитвах да се вмъкна, народът ме отстраняваше. Накрая, с много труд и аз, окаяната, се приближих до църковните двери. Всички безпрепятствено влизаха вътре, а мен Божествената сила не ме допускаше. Отново се опитах да вляза, но отново бях отстранена - останах сама в притвора. Като си мислех, че това е поради моята женска слабост, аз се смесих с друга тълпа, но старанията ми оставаха напразни. Грешните ми нозе се докосваха до прага - църквата приемаше всички, единствено мене, окаяната, не ме допускаше. Поставена сякаш нарочно, като многобройна стража войници, незнайната сила ме задържаше и ето че аз отново се оказвах в притвора. Тъй напрягах усилия три, четири пъти, но без успех. От изнемога повече не можех да се смесвам с тълпата влизащи, цялото тяло ме болеше от блъскане и мачкане. Отчаяна, посрамена, аз се отдръпнах и застанах в ъгъла на притвора. Когато се опомних, помислих си: каква ли е причината, която не ми позволява да видя Животворящото Дърво на Господния Кръст? Светлината на спасителния разум, Божията истина, която просвещава душевния взор, докосна сърцето ми и аз съзрях, че мерзостта на моите дела не ми позволява да вляза в църквата. Тогава заплаках горко, ридаейки, се биех в гърдите и въздишах от дън душа.

Така стоях в притвора и плачех. Като повдигнах очи, видях горе на стената иконата на Пресвета Богородица и като обърнах към нея телесните и душевните си очи, възкликнах:

- О, Владичице Дево, Която си родила Бога в плът! Знам, дълбоко съзнавам, че не е чест и похвала за теб туй, че аз, нечистата и скверната, се взирам в лика ти, Приснодево, чиста телом и по душа. Справедливо е твоята девствена чистота да се гнуси и да ме ненавижда мене, блудницата. Но чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Ела при мене, изоставената от всички, и помогни ми! Повели да се отвори и за мене входът на църквата, дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпънат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, застъпнице за моето спасение.

Тъй казах. Поободрена от вярата и убедена в милосърдието на света Богородица, аз, сякаш подтикната от някого, станах от мястото, където се молех, и се смесих с тълпата, която влизаше в църквата. Сега вече не ме блъскаха и никой не ми попречи да се доближа до църковните двери. Страх и ужас ме обзе, цялата треперех. Като достигнах дверите, преди затворени за мене, без труд влязох вътре, в светата църква, и се удостоих да видя Животворящото Дърво, проумях Божиите тайни и разбрах, че Бог не отхвърля каещите се. Припаднах на земята, поклоних се на Светия Кръст и с трепет го целунах. След това излязох и пак отидох при иконата на моята Застъпница - Света Богородица; като преклоних колене пред нейния свят лик, така се помолих:

- О, Вечноблажена Дево, Владичице Богородице! Ти не се погнуси от молитвата ми и прояви към мен голямото си човеколюбие. Аз видях Господнята слава, аз, блудницата, недостойна да я зърна! Слава на Бога, Който заради теб приема покаянието на грешните! Това е всичко, което аз, грешницата, мога да си помисля и да изкажа с думи. Сега, Владичице, е вече време да изпълня обещаното, когато те призовавах за поръчителка. Напътствай ме според твоята воля и научи ме как да довърша спасението си по пътя на покаянието.

Тогава чух, като че отдалече, глас:

- Ако преминеш през река Иордан, ще намериш за себе си пълно успокоение.

Изслушах тези думи с вярата, че са казани за мен, и през сълзи възкликнах към иконата на Света Богородица:

- Владичице, Владичице Богородице, не ме изоставяй!

Така излязох от църковния притвор и тръгнах бързо напред. По пътя някой ми даде три монети с думите:

- Вземи, майко.

Аз приех монетите, купих с тях три хляба и попитах продавача къде е пътят към река Иордан. Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи. Тъй прекарах целия ден в път, питайки тези, които срещах, и в третия час на деня, в който се удостоих да зърна Светия Кръст Христов, вече по залез слънце, стигнах до църквата на свети Иоан Предтеча край река Иордан. Помолих се там, после слязох до реката и умих лицето и ръцете си във водите на тази свята река. Върнах се в църквата и се причастих с Пречистите и Животворящи Христови Тайни. След това изядох половината от единия хляб, пийнах вода от Иордан и заспах на земята. Рано сутринта, като намерих малка лодчица, аз се прехвърлих на другия бряг и отново се обърнах към своята ръководителка Богородица с молитва да ме насочи накъдето бъде угодно на нея. Тъй се установих в пустинята, където до ден-днешен се скитам, очаквайки Бог да ми даде спасение от душевните и телесните страдания.

Зосима попитал:

- А колко години, майко, изминаха, откакто ти се засели в тази пустиня?

- Мисля - отвърнала тя, - че изминаха 47 години, откакто напуснах Светия град.

- А с какво - запитал Зосима, - с какво се хранеше?

- Като преминах Иордан - казала светицата, - имах два хляба и половина; те изсъхнаха, станаха като каменни и няколко години вкусвах по малко от тях.

- Как можа да преживееш благополучно толкова време, без да те смути никаква съблазън?

- Страхувам се да отговоря на въпроса ти, отче Зосима. Ако започна да си припомням бедите, претърпени от помислите, които ме измъчваха, боя се да не би отново да ме овладеят.

- Не пропускай нищо от твоя разказ - казал Зосима, - затова и те питам, за да разбера всички подробности от живота ти.

Тогава тя казала:

- Повярвай ми, отче Зосима, 17 години преживях сред тази пустиня в борба със своите безумни страсти, като с диви зверове. Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме обливаше и аз се успокоявах от вълнението. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах 17 години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи.

Зосима попитал:

- Нима нямаше нужда от храна и от дрехи?

Светицата отвърнала:

- Като свършиха хлябовете, 17 години се хранех с растения; дрехите, които бяха на мен, когато преминах река Иордан, изтляха от старост и аз много пострадах, изнемогвайки лете от жега, зиме от студ. Много пъти падах без дъх на земята и дълго лежах така, измъчвана от безброй телесни и душевни несгоди. Но оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото “не само с хляб ще живее човек”! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият, свалилите от себе си покривалата на греха.

Като чул, че светицата споменава думи на Свещеното Писание - от Моисей, пророците и Псалтира, Зосима я попитал дали е изучавала псалмите и другите книги.

- Не си мисли - отвърнала му тя с усмивка, - че след като преминах река Иордан, съм виждала някой друг човек освен тебе: даже звяр не се е мяркал, нито някое животно. И никога не съм се учила на книга, и никога, от ничии уста не съм чувала да се четат псалми, но “словото Божие е живо и действено” и учи на разум човеците. Заклевам те във Въплътеното Божие Слово: моли се за мене, блудницата.

Така казала тя. Старецът се хвърлил в краката със сълзи и възкликнал:

- Благословен Бог, Който върши безброй велики и страшни, дивни и славни дела! Благословен Бог, Който ми показа как награждава Той онези, които Му се боят! Наистина Ти, Господи, не изоставяш устремените към Тебе!

Светицата не допуснала старецът да се поклони, а казала:

- Заклевам те, отче свети, в Иисус Христос, Бога, нашия Спасител, на никого не разказвай това, което чу от мене, докато Бог не ме вземе от земята. А сега - иди си с миром. След една година отново ще ме видиш, ако Божията благодат ни съхрани. Но направи, за Бога, това, за което ще те помоля: през поста догодина не преминавай през Иордан, както вие правите обикновено в манастира.

Почудил се Зосима, че тя споменава манастирския устав и нищичко не успял да промълви, освен:

- Слава на Бога, Който награждава любещите Го!

- Та ти, свети отче - продължила тя, - остани си в манастира, както аз ти казвам, защото дори и да поискаш, няма да можеш да излезеш. А на Свети Велики Четвъртък, в деня на Тайната Христова Вечеря, вземи в свят, подобаващ за това съсъд, Животворящите Тяло и Кръв и ела край селището на брега на Иордан и там ме почакай, за да се причастя с Животворящите Дарове. Защото, откакто преди да премина Иордан се причастих в църквата на свети Иоан Предтеча, до ден-днешен не съм вкусвала Светите Дарове и сега от все сърце жадувам. Ти не забравяй моята молба, но непременно донеси Животворящите Божествени Тайни в същия оня час, когато Господ е направил учениците Си причастници на Своята Божествена Вечеря. А на авва Иоан, игумена на манастира, където ти живееш, кажи: “Огледай себе си и братята, много неща трябва да поправите”. - Но не му го казвай сега, а когато Бог те научи.

След тези думи тя отново изпросила молитвите на стареца и се отдалечила навътре в пустинята. Зосима, като се поклонил до земята и целунал за слава Божия мястото, където били стъпките, тръгнал обратно, хвалейки и благославяйки Христа, нашия Бог. Прекосил пустинята и достигнал манастира в деня, когато там обикновено се завръщали братята. За онова, което бил видял, си замълчал, понеже не смеел да разказва, но в душата си молел Бога да му даде отново случай да зърне скъпото лице на подвижницата. С болка гледал как дълго се точи годината и му се искало времето да премине като един ден.

Когато дошла първата неделя на Великия пост, всички братя, според обичая на манастирския устав, след като се помолили, с пеене излезли в пустинята. Само Зосима, тежко болен, бил принуден да остане в обителта. Тогава си спомнил той думите на преподобната: “Дори и да поискаш, ще ти бъде невъзможно да излезеш”. Зосима скоро се поправил от болестта и останал в манастира. А когато братята се върнали и наближил денят на Тайната Вечеря, старецът направил всичко така, както му било поръчано: поставил в малка чаша Пречистите Тяло и Кръв на Христа, нашия Бог, и след това, като взел в кошничка няколко сушени смокини и фурми и малко накисната във вода пшеница, късно вечерта излязъл от обителта и седнал на брега на Иордан, очаквайки да дойде преподобната. Светицата дълго не идвала, но Зосима не свеждал очи и неуморно се взирал към пустинята, очаквайки да види онова, което тъй силно желаел. “Може би съм недостоен - мислел си старецът - да дойде тя при мен, или пък вече е идвала, и като не ме е намерила, се е върнала обратно”. От тези мисли той се просълзил, въздъхнал и като вдигнал очи към небето, започнал да се моли:

- Не ме лишавай, Владико, да зърна отново лицето, което ме удостои да видя! Нека да не си тръгна оттука посрамен, под бремето на греховете, които ме изобличават.

Подир това пък друга мисъл го смутила: “Тя дори и да стигне до Иордан, няма лодка, как ще премине, за да дойде при мен, недостойния? Уви, аз, грешният, с право съм лишен от щастието да я видя!”.

Така си мислел старецът, а преподобната вече приближавала реката. Като я видял, Зосима с радост станал и благодарил на Бога. Все още го измъчвала мисълта, че тя не ще може да премине през река Иордан, когато видял как светицата, озарена от светлината на луната, прекръстила реката, стъпила от брега във водата и тръгнала по нея като по твърда земя. Виждайки това, удивеният Зосима понечил да се поклони, но светицата, която още вървяла по водата, му забранила, като възкликнала:

- Какво правиш! Та ти си свещеник и носиш Божествените Тайни!

Старацът я послушал, а преподобната излязла на брега и го помолила за благословение. Обхванат от ужас, поради чудото, което видял, той възкликнал:

- Наистина изпълнява Бог обещанието Си, че Нему ще се уподобят очистилите себе си според своите сили! Слава на Тебе, Христе Боже Наш, Който ми показа чрез Своята рабиня колко далеч съм аз от съвършенството!

След това светицата помолила да прочетат Символа на вярата и Господнята молитва. След молитвата се причастила с Пречистите и Животворящи Христови Тайни и по монашеския обичай целунала стареца, след което въздъхнала и произнесла със сълзи:

- Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, с миром, защото видяха очите ми Твоето спасение.

Обръщайки се към Зосима, светицата рекла:

- Умолявам те, отче, не отказвай да изпълниш още едно мое желание: сега си отиди в манастира, а другата година ела при онзи поток, където преди беседва с мен. Ела, заради Бога, и отново ще ме видиш. Тъй иска Бог.

- Ако би било възможно - отвърнал старецът, - аз бих се радвал винаги да следвам подир тебе и да гледам твоето светло лице. Но моля те, изпълни и моето, на стареца, желание: вкуси малко от храната, която съм ти донесъл. И той показал какво носи в кошничката. Светицата докоснала с крайчетата на пръстите си пшеницата, взела три зърна и като ги поднесла към устата си, рекла:

- Това е достатъчно: благодатта на духовната храна, която пази душата неосквернена, ще ме насити. Отново те моля, отче свети, моли се за мене на Господа, като споменаваш моето нещастие.

Старецът се поклонил до земята и изпросил нейните молитви за църквата, за царете и за него самия. След това се простил с нея, ридаейки, защото не смеел повече да я задържа. Дори и да искал, нямал сили да я спре. Светицата отново осенила със знака на Кръста Иордан и както преди преминала като по сухо през реката. А старецът се завърнал в обителта, изпълнен с радост и страх; упреквал се само, че не е узнал името на преподобната, но се надявал на другата година да го разбере.

Още една година изминала. Зосима отново тръгнал през пустинята, изпълнявайки манастирския обичай, и се насочил забързан към мястото на чудесното видение. Той прекосил цялата пустиня, разпознал по някои признаци търсеното място, и започнал внимателно да се оглежда на всички страни, като опитен ловец, който търси богат улов. Но като не виждал никой да се приближава към него, облян в сълзи, вдигнал очи към небето и започнал да се моли:

- Господи, покажи ми Твоето съкровище, което си скрил в пустинята, покажи ми светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!

Докато изрече тази молитва, старецът стигнал мястото на потока и съзрял на източния бряг преподобната - тя лежала мъртва. Ръцете ѝ били скръстени както подобава, лицето - обърнато към изгряващото слънце. Той дотичал до нея, и като паднал при нозете ѝ, благоговейно ги целунал и оросил със сълзи. Зосима дълго плакал, а после, след като прочел установените за погребение псалми и молитви, се замислил дали може да погребе тялото на преподобната, дали на нея това ще ѝ бъде угодно. Тогава видял до главата на блажената следния надпис, нарисуван на земята:

“Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец фармутий по египетски, а по римски април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни”.

Като прочел надписа, старецът най-напред си помислил кой ли е могъл да го изрисува: светицата - както самата тя му била казала - не умеела да пише. Зарадван, че е узнал името на преподобната, той разбрал, че след като я причастил на брега на Иордан, тя за един час е достигнала до мястото на своята кончина, до което той достигал с мъка за двадесетина дни път, и веднага е предала душата си на Бога.

- Сега - рекъл си Зосима - ще трябва да изпълня заповедта на светицата, но как ли аз, горкият, ще изкопая яма, без никакво оръдие в ръцете си?

Видял захвърлено в пустинята парче дърво, взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията на стареца, той се обливал в пот, но не можел нищо да направи. Изведнъж, като повдигнал очи, съзрял огромен лъв, който стоял до тялото на преподобната и ближел краката ѝ. Старецът се ужасил при вида на звяра, като си спомнил и думите на светицата, че никога не е виждала зверове. Той се прекръстил, за да се увери, че силата на починалата светица ще го запази. Лъвът започнал тихо да се приближава към стареца и нежно, като че с любов, го гледал. Тогава Зосима рекъл на звяра:

- Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая, а обителта е далече, не мога лесно да донеса нещо оттам. Изкопай с ноктите си гроба, а аз ще погреба тялото на преподобната.

Лъвът сякаш разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна за погребение. Старецът отново облял със сълзи нозете на преподобната, просейки нейните молитви за целия свят, и покрил тялото с пръст. Светицата била почти гола - старата, изпокъсана одежда, която Зосима хвърлил при първата им среща, едва прикривала тялото ѝ. След това и двамата се отдалечили: лъвът, кротък като агне - навътре в пустинята, а Зосима - към своята обител, благославяйки и прославяйки Христа, нашия Бог.

Като се върнал в манастира, без да скрива нищо от онова, което видял и чул, разказал на всички монаси за преподобната Мария. Всички се удивили от Божието величие и решили със страх, вяра и любов да почитат паметта на преподобната и да празнуват деня на нейното преставяне.

Игуменът Иоан, както казала на авва Зосима преподобната Мария, намерил някои неизправности в манастира и с Божията помощ ги отстранил. А свети Зосима след дълъг, почти стогодишен живот, завършил своето земно съществуване и преминал във вечния живот, при Бога. Неговия разказ за преподобната Мария монасите от този манастир предавали устно един на друг, за общо поучение, но не са записали подвизите на светицата.

“А пък аз - допълва свети Софроний, - като чух разказа, записах го. Не зная, може би и някой друг, по-добре осведомен, вече да е записал житието на преподобната, но аз, доколкото можах, записах всичко, излагайки самата истина. Бог, Който върши дивни чудеса и щедро обдарява онези, които се обръщат към Него с вяра, да награди всички, които потърсят за себе си поука в тази повест - и тези, които я слушат, и тези, които четат, и проявилите усърдие да я препишат - и да им даде участта на блажената Мария заедно с всички, които някога са Му угодили с благочестивите си мисли и трудове.”

Да въздадем и ние слава Богу, на Вечния Цар, а Той да ни даде Своята милост в Деня на съда, заради Иисуса Христа, нашият Господ, Комуто подобава слава, чест и поклонение, с Отца и Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги и през всички времена. Амин.

 

Тропарь, глас 8:

В тебе, мати, известно спасеся еже по образу: приимши бо крест, последовала еси Христу, и деющи учила еси презирати убо плоть, преходит бо: прилежати же о души, вещи безсмертней, темже и со ангелы срадуется, преподобная Марие, дух твой.

(При тебе, майко, спасението по този начин се извърши: Като прие кръста, си последвала Христа, и с делата си ни учиш да презираме плътта, понеже е преходна, грижейки се за безсмъртната душа. Затова заедно с ангелите се радва, преподобна Марийо, духът ти.)

Кондак, глас 4:

Греха мглы избежавши, покаяния светом озаривши твое сердце славная, пришла еси ко Христу: сего всенепорочную и святую матерь молитвенницу милостивную принесла еси. Отонудуже и прегрешений обрела еси оставление, и со ангелы присно срадуешися..

(Отбягвайки мъглата на греха, озарила сърцето си със светлината на покаянието, славна, ти си дошла при Христа. Принесла си Му за милостива молитвеница Неговата всенепорочна и свята Майка. Затова, намерила прошка на прегрешенията си, завинаги се радваш с ангелите.)

В същия ден се празнува и паметта на преподобния наш отец Макарий изповедник, който заради почитането на светите икони претърпял затвор и изтезания и завършил живота си в Атусия, близо до Цариград, около 830 година.

В същия ден се празнува и паметта на светите мъченици Геронтий и Василид, посечени с меч.

В този ден се празнува също и паметта на праведния Ахаз.

В този ден е убит свети мъченик Аврамий Български, през 1229 година.

image
Свети Аврамий Български. Фреска от Успенския Княгинин манастир. гр. Владимир. XVII в.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕВЕДЕНОТО, ПОДРОБНО ЖИЗНЕОПИСАНИЕ НА ГОЛЕМИЯ НАШ СВЕТЕЦ АВРАМИЙ БЪЛГАРСКИ, КОЙТО Е МЪЧЕН И УБИТ ЖЕСТОКО ОТ НАШИТЕ МЮСЮЛМАНСКИ СЪНАРОДНИЦИ ВЪВ ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ (ДНЕС ТАТАРСТАН).

СЛЕД ПРЕВОДА ПУБЛИКУВАМЕ И КРАТКОТО БЪЛГАРСКО ЖИТИЕ, СЪДЪРЖАЩО МНОГО ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ, ИДЕНТИЧНОСТ И ВЯРА:

Този богат и знатен търговец живял във Волжска България в края на XII в. и началото на XIII в. Живота му силно се отличавал от този на много от неговите земляци и сънародници. Той бил човек необикновено състрадателен, милостив към бедстващите и давал свои богатства за нуждите на страдащите. Посещавайки руските градове и общувайки с търговците там, той дълбоко се заинтересувал от християнската вяра. По Божий Промисъл благодатта се докоснала до сърцето му, и познавайки истинската света Христова вяра, той приел Свето Кръщение. Така този търговец станал християнин и получил ново име, с което е и записан в страниците на Книгата на живота – Аврамий (никъде не е записано името му преди Кръщението). След Кръщението, носейки светото евангелско слово и водейки християнски начин на живот, той започнал апостолска проповед сред своя народ. И както до приемане на християнството Аврамий съчувствал и страдал за бедствията и лишенията на ближните, така и след приемането на спасителната вяра Христова той започнал да скърби в душата си за духовното бедствие на своите сънародници, незнаещи истинския Бог на небето и земята, открил ни се чрез Единородния Свой Син в Светия Дух, и за произхождащото от това незнание безредие и безпорядъчност на нравите (Ин.17:3; Рим.25:31). Вдъхновен от света ревност по светата вяра и от братска любов към нечестивите си съплеменници, Аврамий, бидейки по търговски дела в столицата на Волжска България – Велики Болгар, по време на панаира "ага базар", вместо това да се занимава с търговия и да придобива временни земни блага, започнал да благовести на своите сънародници за вечните нетленни блага, преподавайки им проповед за Христа Богочовека, „разпнал се доброволно за нас, възкръснал от мъртвите и със слава възнесъл се с плътта си на небето“, за безначалния Негов Отец и за съвечния на Отца и Сина Всесвят Дух. 

Българите се изумили, чувайки християнска проповед от своя единоплеменник и бивш единоверец. Неговите съотечественици не само не се вслушали в проповедта на светия мъж, но дори се ядосали на проповедника, особено когато видели неговата непреклонност да се откаже от християнската вяра, което те многократно го съветвали. Тъй като Аврамий бил обичан и уважаван от всички, те започнали спокойно да го убеждават да остави Христовата вяра. Когато лъстивите им уговорки не подействали на изповедника Христов, започнали да го заплашват с отнемане на имуществото. На тези заплахи блажения отговарял, че за Христа Спасителя той е готов да се лиши не само от имотите си, но няма да пожали и живота си.  

image
Свети Аврамий Български. Икона от Русия. Края на XIX в.

Тогава започнал побой. Били Аврамий така жестоко, че на мъченическото тяло не останало здраво място: „яко не бы­тии на нем ме­ста це­ла и неуязв­лен­на“ (от акатиста на мъченика).

Опитвали се да го заставят да мълчи, да се отрече от Христос, но това било напразно. Тогава българите, разярени като зверове, затворили свети Аврамий в тъмница и държейки го без вода и храна, с много мъчения продължили да искат отричането му от християнската вяра.

Доблестният страдалец за истинската вяра не изнемогнал в мъките, но укрепяван от благодатта Божия, още повече се утвърдил в светата любов към Изкупителя на света. Виждайки неговата непреклонност, озлобените друговерци го отвели извън града и близо до един кладенец на брега на Волга му отсекли първо ръцете, после краката и накрая главата.

Така на 1 април (ст. ст. – б.р.) 1229 г. изповядвайки истинската вяра, отишъл при своя Небесен Отец този милосърден и искрен човек Божи. Муромските руски търговци, които станали свидетели на събитията, погребали мъченика в отделено гробище, „където погребвали всички християни“.

Господ скоро наказал жителите на Велики Болгар за кръвта на Своя угодник със страшен пожар: „... скоро изгорял онзи велик град с многото му несметни богатства!“

При гроба на българина много скоро започнали да се случват знамения, които послужили за повод да започне почитането му като светия. Слуха за тези чудеса се разпространил из цяла Православна Русия.

В 1230 г. при благоверния владимирски княз Георгий Всеволодович се явили посланици на волжските българи, които искали мир, след шест годишна война с Русия.

Княз Георгий се съгласил, и веднага след сключването на мира отправил пратеници при българите, които да вземат мощите на светия мъченик Христов Аврамий. На 9 март (ст. ст. – б.р.) те били пренесени в град Владимир, в Княгининския манастир (където и до днес се съхранява частица от тези мощи).

Малко преди безбожната октомврийска революцията, в църквата на село Българи, в Русия, били дадени древния образ на светия мъченик с частица от неговите мощи и стара дървена ракла.

image
Храма "св. мъченик Аврамий Български", град Болгар

Тези светини били изгубени в годините на богомерзкия комунизъм. Съхранила се само фаланга от единия пръст на дясната ръка, която била скрита и запазена от жителите на селото.

Днес тази частица от мощите на свети Аврамий Български се намира в храма на неговото име, построен в град Болгар.

Господ прославил Своя угодник с много чудеса, ставащи по молитви му при неговите мощи. Било забелязано, че мъченика има особена благодатна сила за ходатайство пред Господа за болни деца. На Аврамий Български се молят и за покровителство в търговията и в предприемачеството.

Българското житие на свещеномъченик Аврамий Български (1229 г.)

imageСлед като Стара велика България на канес Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Есперих – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая - главата.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

След смъртта на св. Аврамий Великият град на българите изгорял почти до основи. Руските летописци отбелязали, че Господ е изпратил тези пожари за наказание за невинно пролятата кръв на мъченика.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Тропарь мученику Авраамию Болгарскому

глас 4

Днесь, благове́рнии лю́дие, соше́дшеся,/ восхва́лим до́бляго сего́ му́ченика и страда́льца Авраа́мия,/ сей бо, укрепля́емь си́лою Бо́жиею,/ ду́шу свою́ положи́ за Христа́,/ мно́го пострада́в от злове́рных болга́р. Сего́ ра́ди от Го́спода вене́ц прия́т/ и ны́не предстои́т Ему́/ и мо́лится о гра́де сем// и о всех нас, чту́щих па́мять его́.

Кондак мученику Авраамию Болгарскому

глас 8

Я́ко многоце́нное сокро́вище,/ принесе́но бысть от Болга́рския страны́ во град Влади́мир/ пречестно́е те́ло твое́, му́чениче Авраа́мие,/ и́мже подае́ши всем чту́щим пресла́вную па́мять твою́ оби́лие исцеле́ний,/ предстоя́ на Небеси́ Христу́ Бо́гу// и моля́ Его́ о спасе́нии душ на́ших.

Ин кондак мученику Авраамию Болгарскому

глас 3

Укрепи́вся, сла́вне, любо́вию Госпо́днею/ и Того́ честны́й Крест на ра́мо взем, и́го Госпо́дне,/ посрами́л еси́ диа́воля кова́рствия/ и пострада́л еси́ да́же до сме́рти,/ и сего́ ра́ди, досточу́дне, яви́ся страда́лец вели́к, Авраа́мие,/ и ору́жником храбротаи́нник// и уча́стник Бо́жия благода́ти.

 

Молитва мученику Авраамию Болгарскому

Святы́й му́чениче Авраа́мие, до́блий во́ине Христа́ Царя́ Небе́снаго, в ско́рбех и напа́стех пресла́вный наш помо́щниче и защи́тниче! Ничто́ же возмо́же отлучи́ти тя от любве́ ко Го́споду Иису́су, ни ле́стныя обеща́ния благ вре́менных, ни преще́ния, ни му́ки от злых враго́в святе́йшия Христо́вы ве́ры; ты, я́ко лев, изше́л еси́ на брань проти́ву волко́в мы́сленных, духо́в зло́бы, подви́гших на тя, ра́ди до́браго твоего́ испове́дания, единоплеме́нный тебе́ наро́д болга́рский, и, я́ко о́гненная стрела́, тех порази́л еси́ си́лою благода́ти Свята́го Ду́ха, и кре́пкия, я́ко смерть, любве́ твоея́ к Бо́гу. А́ще и пролия́л еси́ кровь твою́ за Христа́ Бо́га на́шего, погуби́в вре́менную жизнь, оба́че безсме́ртною душе́ю, я́ко оре́л, воспари́л еси́ в го́рния оби́тели Отца́ на́шего, насле́довав там ве́чную жизнь, сла́ву и блаже́нство неизрече́нное, и оста́вив нам нетле́нныя оста́нки твоя́, я́ко крин многоце́нный и благоуха́нный. Ве́руем, страстоте́рпче святы́й, я́ко предстоя́ со а́нгелы и все́ми святы́ми Престо́лу сла́вы Триипоста́снаго Бо́га, усе́рдныя и богоприя́тныя возно́сиши моли́твы не то́кмо о нас и о гра́де на́шем, но и о всей святе́й Христо́вой Це́ркви и о правосла́внем оте́честве Росси́йстем. Ве́руем, пресла́вный чудотво́рче, я́ко ты, си́лою всемогу́щаго Го́спода Иису́са Христа́, чрез святы́я мо́щи твоя́, источа́еши оби́льныя да́ры благода́тныя по́мощи во спасе́ние всем с ве́рою к тебе́ притека́ющим, наипа́че же испра́шиваеши и кончи́ну с покая́нием тебе́ чту́щим, и благосе́рдно помога́еши немощны́м младе́нцем, да вси от ма́ла до вели́ка единоду́шно прославля́ем неисповеди́мое вели́чие бла́гости Бо́жией. Тем же ве́рою и любо́вию ко святы́м моще́м твои́м припа́дающе и благогове́йно о́ныя лобыза́юще, умоля́ем тя, до́брый на Небеси́ наш моли́твенниче и засту́пниче, помога́й нам гре́шным и смире́нным, твои́ми моли́твами во всех ско́рбех, ну́ждах и обстоя́ниих на́ших, сохраня́й нас и град сей от вся́каго зла и вся́кия напа́сти, наипа́че же споспешеству́й ве́чному спасе́нию на́шему и всех прося́щих от тебе́ по́мощи и заступле́ния. Ей, смире́нно мо́лим тя, уго́дниче Бо́жий, моли́ Христа́ Бо́га на́шего, да даст Он мир и тишину́ всем правосла́вным христиа́ном и да отврати́т от нас вся́кий гнев, на ны дви́жимый, да изба́вит нас от сете́й вра́жиих, томле́ния во у́зах греха́ и муче́ний а́дских, и да сподо́бит нас недосто́йных одесну́ю Себе́ ста́ти на суде́ Свое́м пра́ведном и вни́ти в ве́чный поко́й святы́х Его́, иде́же пра́зднующих глас непреста́нный и неизрече́нная сла́дость зря́щих добро́ту лица́ Его́; и та́ко возмо́жем с тобо́ю и все́ми святы́ми безконе́чно прославля́ти Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную. Ами́нь. 

 

Свети Мелитон Сардикийски

image
Свети Мелитон Сардикийски. Фреска от Събора ‘‘света София‘‘ в Киев. XI в.

Към християнските апологети от II в. трябва да бъде отнесен и св. Мелитон, епископ на гр. Сарди (в Лидия, Мала Азия), който е бил един от най-бележитите пастири на Източната църква и учен писател на своето време. Запазените известия за живота му са оскъдни. Откъслечни сведения има в Църковната история на Евсевий Кесарийски.

Като епископ на гр. Сарди, според свидетелството на Евсевий, той обърнал през времето на Антонин Пий (138-161 г.) върху себе си вниманието на широк кръг люде, а през време на царуването на Марк Аврелий (161-180 г.) той стоял на висотата на своята слава: Евсевий го поставя редом със съвременниците му Хегезип, св. Дионисий Коринтски, св. Аполинарий Иераполски, св. Ириней Лионски и др. като един от представителите на здравата вяра и верните пазители на църковното предание.

В един откъслек от съчинение на св. Мелитон, запазен у Евсевий, сам той свидетелствува, че предприел пътешествие в Палестина, за да се запознае непосредствено с местата, където са станали свещените събития за нашето спасение, а също и да установи автентичността на старозаветните свещени книги.

След мъченическата смърт на епископ Сагарис, когато проконсул на Мала Азия бил Сервилий Павел (очевидно Сергий Павел, както го посочва Руфин Аквилейски, защото проконсул на Мала Азия под името Сервилий Павел не е известен, св. Мелитон взел участие във вълнуващия през това време Лаодикийската църква спор за празнуването на Пасхата, като написал по този повод съчинение "За Пасхата" и защитил малоазийската практика. Пак според свидетелството на Евсевий св. Мелитон представил на император Марк Аврелий около 170-171 г. реч в защита на християнството.

Св. Мелитон завършил своя земен живот в Сарди. Годината на смъртта му не е известна.

 

imageПамять преподобного отца нашего Евфимия Суздальского (1404 г.)

Преподобный Евфимий родился от благочестивых родителей Местом его рождения и воспитания был Нижний Новгород. Когда он пришел в возраст, то родители отдали его в научение Божественных Писаний, и блаженный отрок вместе со сверстниками своими изучал их с большим прилежанием, причем совершенно чуждался детских игр. Имея склонность к молчанию и повинуясь во всем своим родителям, он часто посещал храмы Божии, где любил стоять, уединившись в темное место, чтобы никто не мог развлекать его беседами о тленных предметах мира сего и чтобы ему можно было с полным вниманием слушать пение и чтение церковное. Однажды он пришел в святой храм и услышал в Евангелии слова: если кто хочет идти за Мною, отвергнись себя и возьми крест свой и следуй за Мною и прочее (Лк.9 и след.). Услышав эти слова, блаженный Евфимий решил отречься от благ мира сего и ушел в находившийся вблизи Нижнего Новгорода печорский монастырь Вознесения Господня2347, где от настоятеля этого монастыря, по имени Дионисия, и принял иноческое пострижение. Поступив в монастырь, Евфимий стал предаваться великим подвигам. При постоянном пении псалмов Давида день он обычно проводил в трудах, усердно исполняя различные монастырские работы, а ночью удалялся в пещеру и там со слезами возносил Богу всенощные моления. Эти подвиги блаженный инок совершал, повинуясь во всем наставнику своему, преподобному Дионисию. В дальнейшей жизни своей он дошел до такой степени подвижничества, что иногда всю ночь проводил без сна в молитве и подвергал себя такому подвигу часто. При этом он был настолько воздержен в пище, что употреблял ее в таком количестве, какое необходимо было для того, чтобы не изнемочь от голода, и не пил ничего другого, кроме воды, да и то только тогда, когда чувствовал сильную жажду. После сего наставником его ему было назначено послушание служить при пекарне. Здесь он еще более увеличил свои подвиги, так как постоянно носил воду и рубил дрова. Вскоре ему велено было служить в самой пекарне. Работая здесь, преподобный всегда приводил себе на память вечные мучения от неугасимого огня и язвительного червя. Часто, смотря на огонь, он говорил самому себе: «Терпи, Евфимий, чтобы чрез этот огонь ты мог избежать огня вечного».

Видя такие подвиги и терпение преподобного Евфимия, все смотрели на него не как на человека, а как на живущего среди них ангела Божия.

В то время суздальским и нижегородским княжеством владел великий князь Борис Константинович2348. Он обратился к настоятелю Печорской обители, преподобному Дионисию, с просьбой прислать к нему в Суздаль блаженного Евфимия в строители монастыря, который он задумал устроить. Блаженный Дионисий с радостью дал обещание великому князю исполнить его просьбу, и, спустя немного времени, преподобный Евфимий, приняв напутственную молитву и благословение от наставника своего, отправился в путь. Когда он пришел к городу Гороховцу, то близ него, на расстоянии около 8 верст, построил церковь во имя святого отца Василия, архиепископа Кесарии Каппадокийской, и устроил при ней общежительную пустынь2349, после чего пришел в Суздаль к великому князю Борису Константиновичу. Князь весьма обрадовался прибытию преподобного и, проведши с ним некоторое время в беседе, отправился вместе с ним к епископу суздальскому Иоанну. Прибыв к епископу, великий князь открыл ему свое намерение, рассказал по порядку о жизни блаженного Дионисия – о том, как Господь удостоил его дара пророчества и о том, как он благословил его устроить обитель, рассказал также и о преподобном Евфимии. После сего князь стал просить епископа идти с ним, чтобы отыскать место для устройства обители, и епископ отправился с великим князем, а вместе с ними пошел и преподобный Евфимий. Вскоре они нашли место вблизи города на горе, у реки, называемой Каменницей, на берегу которой был расположен и город Суздаль, и это место им понравилось. Тогда они сотворили молитву, воздав Богу благодарение.

После сего на это место собралось множество народа, правители всех княжеских владений, бояре, князья и сановники его двора, духовенство, монашествующая братия, а также мужи и жены разного возраста. В присутствии такого многолюдного собрания епископ Иоанн благословил и освятил место для обители и после особой молитвы водрузил крест на том месте, где надлежало быть престолу первого храма. Тогда князь повелел приготовлять камни и все, необходимое для построения храма. И когда повеление князя было исполнено, он сам первый, взяв заступ, стал своими руками копать ров, и его примеру последовали правители страны и бояре.

После сего была совершена служба на основание храма, и храм был заложен в честь Преображения Господа нашего Иисуса Христа, а затем стали возводить стены здания. Преподобный Евфимий, испросив у епископа благословение, взял топор и собственноручно обтесал у северной двери алтаря вблизи святого жертвенника три камня и устроил себе гроб, где впоследствии и было положено честное тело его.

Храм был окончен постройкою в 1352 году2350 и в том же году был освящен. Епископ Иоанн возвел блаженного Евфимия в сан архимандрита и вручил его водительству христианское стадо словесных овец Христовых, а князь дал ему большое количество золота и серебра для устроения обители. С этого времени преподобный Евфимий со слезами сокрушения стал предаваться великим подвигам. Днем он усердно трудился по устройству обители, а ночью возносил Богу непрестанные усердные молитвы, и таким образом устроил монастырь и в нем келии для будущей братии. Кроме уже бывшего храма он соорудил еще другой храм во имя преподобного отца Иоанна Лествичника и пристроил к нему каменную трапезу, где бы иноки в зимние дни могли собираться для молитвы и принятия пищи. Когда к преподобному собралось в обитель около 300 человек братии и они не могли поместиться в трапезе, то он повелел построить новый храм во имя святителя Николая, мирликийского чудотворца, названный больничным, и при нем соорудить большую деревянную трапезу для того, чтобы в нее собирались те из братии, которые не могли поместиться с другими в каменной трапезе. После сего им были устроены по мере нужды и другие необходимые для обители постройки.

Таким образом трудами и молитвами преподобного Евфимия при содействии благодати Божией и устроена была вполне удовлетворявшая всем монастырским нуждам его обитель. И он начал руководить вверенным ему стадом твердо и богоугодно. Он установил правило, чтобы все иноки безропотно пребывали в послушании, в искренней любви друг к другу, целомудрии и нестяжательности, чтобы никто из них не имел ничего своего, но чтобы все у них было общее, а если узнавал, что кто-либо из братии имеет собственность, на того налагал эпитимию. Он не допускал разговоров братии между собою в церкви, а также всегда требовал от них хранить молчание во время трапезы. После трапезы он велел всем расходиться по своим келиям, молча, не вступая при этом ни в какие разговоры друг с другом, и не разрешал посещать чужих келий за исключением какой-либо крайней нужды. Кроме того он постановил, как общее правило, чтобы никто из иноков отнюдь не имел своих мудрований, но каждый готов был исполнить всякое послушание. А братия со своей стороны во всем повиновались ему, как ангелу Божию.

Для духовных бесед преподобный Евфимий совершал путешествия к преподобному Сергию, Радонежскому чудотворцу, в его обитель, так как они были современниками2351. После таких бесед они с любовью давали друг другу благословение, а потом преподобный Евфимий снова возвращался в свой монастырь.

В таких подвигах блаженный Евфимий прожил всю жизнь свою. Он никогда не изменял своему молитвенному правилу и, соединяя пост с милостынею, принимая странников и давая пищу тем, кто не имел ее, к прежним подвигам своим прибавлял новые подвиги. Он был одеждою для нагих и утешением для скорбящих, так как помогал всем бедным, избавлял от бед впавших в несчастия, исцелял молитвою больных, за должников платил долги, сам их всем прощал и одним словом своим избавлял от насилия неправедных судей тех, кого постигали бедствия. Бедность в одежде он так любил, что казался как бы ничего не имущим. Он всегда носил одну только одежду, сшитую из жестких овечьих шкур и зимою страдал от холода, а летом вследствие тяжести одежды мучился от жара.

Так, всякими скорбными и узкими путями преподобный Евфимий совершал свое жизненное шествие и стал ощущать телесные немощи только тогда, когда достиг уже глубокой старости. Почувствовав приближение кончины, он созвал к себе всех иноков обители. Когда они увидели, что их игумен очень слаб и что близко время его отшествия ко Господу, то все стали скорбеть о разлуке с ним и говорили:

– Отец! ты оставляешь нас сиротами, и когда тебя не будет с нами, то опустеет обитель наша.

Но преподобный, утешая их, отвечал им на это:

– Не скорбите о разлуке со мною и знайте, что если я приобрету дерзновение молитвы к Богу и дело мое будет угодно Ему, то обитель наша не только не опустеет, но после кончины моей число иноков в ней еще более умножится, если и вы будете иметь любовь друг к другу.

Говорил преподобный и многое другое в утешение братии. После сего, когда уже стало наступать время его отшествия ко Господу, все иноки, приходя к нему, со слезами целовали его и просили у него последнего благословения. И, как чадолюбивый отец, преподобный всем дал свое благословение, всех простил и сам у всех испросил себе прощения. Когда наступил, наконец, час разлучения души его с телом, он причастился Святых Тайн и в первый день месяца апреля предал святую душу свою в руки Господа, после 52 летнего управления обителью2352. Святое тело его иноки похоронили в вышеупомянутом гробу, который в начале построения первого монастырского храма преподобный устроил себе своими собственными руками. Блаженный Евфимий и до сего дня совершает многие чудеса и подает исцеления тем, кто с верою приходит к честному гробу его2353.

 

Тропарь, глас 3:

Яко светозарная звезда пришел еси от востока на запад, оставив отечество твое, Нижний Новград, и дошед богоспасаемаго града Суждаля, в нем обитель сотворил еси, и собрал еси монахов множества: и прием дар чудес от Бога, отче Евфимие, и был еси о Христе собеседник и спостник преподобному Сергию. С нимже у Христа Бога испроси благоверному императору нашему Николаю Александровичу, здравие, и спасение, и душам нашим велию милость.

Кондак, глас 2:

Волнений множество невлажно преходя. безплотныя враги струями слез твоих погрузил еси, богомудре Евфимие преподобне. Тем и чудес дар приял еси, моли непрестанно о всех нас.

 

* * *

2347 Св. Православная Церковь установила в Великий пост воспоминать житие преподобной Марии Египетской. В четверг пятой седмицы Великого поста, на утрени, читается весь покаянный Великий канон св. Андрея Критского и 18 тропарей этого канона обращены к преподобной Марии (Мариино стояние).

2348 Неизвестно, почему Борис Константинович назван здесь великим князем. Суздальские князья домогались, правда, великокняжеского престола после смерти Симеона Гордого, в 1353, но потерпели в этом неудачу, и только после кончины Иоанна II Кроткого, в 1359 году, великое княжение получил суздальский князь Димитрий Константинович. Впрочем, последний был великим князем только несколько лет. В 1363 году он вынужден был уступить великокняжеский престол сыну Иоанна Кроткого, Димитрию Иоанновичу Донскому.

2349 Пустынь эта всегда была приписною к Спасо-Евфимову монастырю.

2350 Этот год считается и годом основания монастыря, получившего потом название Спасо-Евфимиева. Он замечателен тем, что из суздальских монастырей в нем первом введено было общежитие.

2351 В церковных песнопениях преподобный Евфимий называется «спостником и собеседником» преподобному Сергию Минея за апрель месяц 1625 г.

2352 Преподобный Евфимий скончался 1 апреля 1405 г., около 90 лет отроду.

2353 Через столетие после кончины преподобного, в 1507 г. 7 июня, при копании рва для построения вместо сгоревшего в 1491 году Преображенского храма нового храма обретены были мощи его и оказались нетленными: «лице было светлое и ризы, как вчера одетые».

 

Свв. Созонт и Геронтий. Фреска от църквата ''Благовещение''. Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.Свв. Созонт и Геронтий. Фреска от църквата ''Благовещение''. Грачаница, Косово, Сърбия. Около 1318 г.

В тот же день память святых мучеников Геронтия и Василида, от меча скончавшихся и память праведного Ахаза (III в.)

 

Св. преподобни Макарий Пеликитски, игумен (830 г.)

Пре­по­доб­ный Ма­ка­рий, игу­мен Пе­ли­кит­ской оби­те­ли, ро­дил­ся в Ца­рь­гра­де. Еще в от­ро­че­стве он ли­шил­ся ро­ди­те­лей. Свя­той с усер­ди­ем чи­тал Сло­во Бо­жие и на­столь­ко про­ник­ся им, что ре­шил все­це­ло по­свя­тить свою жизнь Бо­гу. Он по­сту­пил в Пе­ли­кит­скую оби­тель в Вифи­нии, где в то вре­мя игу­ме­ном был про­слав­лен­ный по­движ­ник пре­по­доб­ный Ила­ри­он (   ок. 754). По­сле смер­ти на­сто­я­те­ля пре­по­доб­ный Ма­ка­рий был еди­но­душ­но из­бран бра­ти­ей игу­ме­ном. В цар­ство­ва­ние ви­зан­тий­ских им­пе­ра­то­ров Льва V Ар­мя­ни­на (813–820) и Ми­ха­и­ла II Кос­но­языч­но­го (820–829) пре­по­доб­ный Ма­ка­рий по­стра­дал как ис­по­вед­ник за по­чи­та­ние свя­тых икон. Он был со­слан на ост­ров Афу­сию, где и скон­чал­ся око­ло 830 го­да.

 

АКАФИСТ СВЯТОМУ МУЧЕНИКУ АВРААМИЮ БОЛГАРСКОМУ

Кондак 1

Из­бра́н­ный стра­сто­те́рп­че Хрис­то́в и чу­до­тво́р­че пре­ди́в­ный, во страда́нии тво­е́м ве­не́ц при­е́мый от ру­ки́ Вседержи́теля и со а́н­ге­лы пред­сто­я́й Его́ пре­сто́­лу, пе́снь­ми вос­хва­ля́­ем тя лю­бо́­вию и мо́лим ти ся, мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми от вся́­ких бед и скор­бе́й сво­бож­да́й нас, те­бе́ зо­ву́­щих:

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Икос 1

А́н­ге­лов сожи́тель и че­ло­ве́­ков засту́пник вои́стину яви́л­ся еси́, му́­че­ни­че достохва́льне, бла­го­во­ле́­ни­ем всех Творца́ Хри­ста́ Бо́­га, Его́же возлюби́л еси́ и за Не­го́ же пострада́л еси́ да́же до кро́­ве во испове́дании непоколеби́мем. Те́м­же при­ими́ от нас сия́ хвале́ния:

Ра́­дуй­ся, звез­до́ пре­све́т­лая бла­го­че́с­тия; ра́­дуй­ся, све­ти́­ло, во тме не­че́с­тия пресла́вно возсия́вшее.

Ра́­дуй­ся, зло­ве́­рия магоме́това обличи́телю;

Ра́­дуй­ся, ве́­ры хри­сти­а́н­ския небоя́зненный про­по­ве́д­ни­че.

Ра́­дуй­ся, Ева́нгельскаго уче́ния до́б­рый по­слу́­ша­те­лю;

Ра́­дуй­ся, зако́на Гос­по́д­ня те́плейший хра­ни́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, ку́плю вре́менную пре­ме­ни́­вый на стяжа́ние ве́чное не­бе́с­ное;

Ра́­дуй­ся, ве́­ры Хри­сто́­вы би́сер многоце́нен стяжа́вый.

Ра́­дуй­ся, Хри­сто́­вым уче́нием ду́­шу твою́ просвети́вый;

Ра́­дуй­ся, удосто́ивыйся благода́тнаго осене́ния свы́­ше.

Ра́­дуй­ся, яви́­вый­ся доб­ро­де́­те­лей жи­ли́­ще, преукра́шенное чис­то­то́ю;

Ра́­дуй­ся, Ду́­ха Свя­та́­го оби́­тель прекра́сная.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 2

Ви́­дя Хрис­то́с Гос­по́дь ду́­шу твою́, ко прия́тию се́мени сло́ва Бо́­жия чис­то­то́ю и ми́лостынею предугото́ванную, све́­том позна́ния Сво­его́ про­све­ти́ тя, блаже́нне, я́ко Корни́лия со́тника дре́в­ле, та́­ко и твоя́ доброде́тели преждебы́вшия по­мя­ну́в любоблагоутро́бно, спаса́емых ча́сти со­тво­ри́ тя о́бщника в Небе́снем Ца́рст­вии, иде́­же со а́н­ге­лы пое́ши Пресвяте́й Тро́­ице песнь: Алли­лу́иа.

Икос 2

Ра́­зум богопросвеще́нный да­ро­ва́­ся те­бе́, Авраа́мие, и́м­же я́сно проразуме́л еси́ тщету́ душепа́губную зло­ве́­рия магоме́това, и о́наго уклони́тися, Хри­ста́ же взыска́ти потща́лся еси́ вседу́шно; те́м­же взы­ва́­ем ти:

Ра́­дуй­ся, бла­же́н­ный после́дователю Хрис­то́в;

Ра́­дуй­ся, люби́телю за́­по­ве­дей Его́ преи́скренний.

Ра́­дуй­ся, кри́не благоуха́нный рая́ превы́шняго;

Ра́­дуй­ся, цве́­те прекра́сный вер­то­гра́­да Иису́сова.

Ра́­дуй­ся, бо­га́т­ство земно́е нивочто́же вмени́вый;

Ра́­дуй­ся, стяжа́ния тле́н­ная пре­зре́­вый.

Ра́­дуй­ся, ни́щия удовли́вый;

Ра́­дуй­ся, рука́ми убо́­гих со­кро́­ви­ща твоя́ го­ре́ предпосла́вый.

Ра́­дуй­ся, я́ко не уклони́лся еси́ в сеть лихоима́ния;

Ра́­дуй­ся, я́ко неулови́м пребы́л еси́ мре́жею сребролю́бия.

Ра́­дуй­ся, му́д­рый купе́ц Ца́рст­вия Не­бе́с­на­го;

Ра́­дуй­ся, ве́р­ный ра́­бе, да́нный те­бе́ мнас усугуби́вый.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 3

Си́­ла Вы́ш­ня­го укре­пи́ тя на по́двиг страда́льческий, му­че­ни­че свя­ты́й Авраа́мие; не терпя́ бо ви́дети па́губу душ че­ло­ве́­чес­ких, ре́вностию разже́глся еси́ по Бо́­зе жи́ве, и став посреде́ то́ржища, небоя́зненно обличи́л еси́ магоме́тову пре́­лесть, поуча́я собра́тий тво­и́х бла­го­че́ст­но ве́ровати во Хри­ста́, за Не­го́ же и страда́ти не уклони́лся еси́, зо­вы́й: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́я зло­ве́­ри­ем по­тем­не́н­ныя ду́­ши, не восхоте́ша бо́лгаре прини́кнути в ра́­зум сло­ве́с тво­и́х бо­же́ст­вен­ных, но ру́­це уби́йственныя на тя воз­ло­жи́в­ше, бие́нием лю́тым содробля́ху твоя́ соста́вы. Мы же, ублажа́я стра­да́­ния твоя́, гла­го́­лем:

Ра́­дуй­ся, Хри­ста́ вседу́шно воз­лю­би́­вый;

Ра́­дуй­ся, лю­бо́вь к Не­му́ я́з­вами, за Не­го́ подъя́тыми, яви́­вый.

Ра́­дуй­ся, апо́с­то­лом поревнова́вый;

Ра́­дуй­ся, орга́н Свя­та́­го Ду́­ха бы́вый.

Ра́­дуй­ся, благове́стия Ева́нгельскаго ус­та́ благоглаго́ливая;

Ра́­дуй­ся, словеса́ жи́з­ни ве́ч­ныя провеща́яй.

Ра́­дуй­ся, бие́ние лю́тое за пресла́дкаго ти Иису́­са сла́дце претерпе́вый;

Ра́­дуй­ся, поруга́ние и досажде́ние за Не­го́ благоду́шно восприя́вый.

Ра́­дуй­ся, я́ко во испове́дании Христо́ве непоколеби́м пребы́л еси́;

Ра́­дуй­ся, я́ко ласка́нми и прельще́нми непрекло́нен яви́л­ся еси́.

Ра́­дуй­ся, стра­сто­те́рп­че, в му́­же­стве не­одо­ле́н­ный;

Ра́­дуй­ся, доб­ро­по­бе́д­ни­че, в тер­пе́­нии не­пре­ло́ж­ный.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 4

Бу́­рею зло́бы ды́шуще, нечести́вии бо́лгаре терза́ху тя, я́ко а́гнца незло́бива зве́рие ди́вии, покуша́яся му́­ка­ми отврати́ти тя от Хри­ста́ ко сво­ему́ нече́стию; но ни­что́же успе́ша потемне́ннии, си́­лою бо свы́­ше укрепля́емь, посрами́л еси́ о́ных ухищре́ние, посреде́ му­че́­ний немо́лчно испове́дуя Хри­ста́, еди́­на­го Творца́ и Бо́­га, и вопия́ Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́шав увеща́тельныя твоя́ гла­го́­лы, мучи́телие твои́, а́спидом глухи́м уподо́бльшеся, сугу́быми ра́­на­ми уязвля́ху те́­ло твое́ многотерпели́вое, Авраа́мие свя́­те, я́ко не бы́­ти на нем ме́ста це́ла и неуя́звлена. Дивя́шеся у́бо вели́честву терпе́ния тво­его́, зо­ве́м ти:

Ра́­дуй­ся, учи́­те­лю бла­го­че́с­тия;

Ра́­дуй­ся, посрами́телю не­че́с­тия.

Ра́­дуй­ся, ра́­на­ми, я́ко у́тварьми многоце́нными укра­ше́н­ный;

Ра́­дуй­ся, кро́­вию твое́ю, я́ко багряни́цею, оде́янный.

Ра́­дуй­ся, всесожже́ние ту́чное се­бе́ Хри­сту́ прине́сший;

Ра́­дуй­ся, за прелюбе́знаго ти Иису́­са ду́­шу по­ло­жи́­вый.

Ра́­дуй­ся, страда́нием сочета́выйся Хри­сту́, ра́­ди на́­ше­го спа­се́­ния распя́тому;

Ра́­дуй­ся, ли­ков­ству́­яй в черто́зе не­бе́с­на­го Домовлады́ки.

Ра́­дуй­ся, у пре­сто́­ла Бо́­жия пред­сто­я́й с го́рними си́лами;

Ра́­дуй­ся, открове́нным ли­це́м созерца́яй сла́­ву трисия́ннаго Бо­же­ства́.

Ра́­дуй­ся, от ра́йс­ких вы­со́т приника́яй бла­го­се́р­ди­ем тво­и́м к нам земноро́дным;

Ра́­дуй­ся, спаса́яй от бед ве́­ру и лю­бо́вь к те­бе́ иму́­щих.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 5

Богому́дрым пропове́дником апо́с­то­лом, за и́мя Хрис­то́­во ра́­ны ра́­дост­но прие́мшим, подража́л еси́ во страда́нии тво­е́м, Авраа́мие, вопия́ сопроти́в му́чащих тя: Хри­ста́ чту, Его́ еди́­на­го люблю́ и умре́ти за Не­го́ преи́скренне жела́ю, да и с Ним жи́ву во ве́­ки, зо­вы́й: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́­дев­ше тя, злочести́вии мучи́телие бо́лгаре, непрекло́нна и непобеди́ма испове́дника Хри­сто́­ва, пе́рвее ру́­це и но́зе твои́ отсеко́ша, та́же и гла­ву́ твою́ чест­ну́ю ме­че́м отъя́ша, и та́­ко до́блестно те­че́­ние твое́ сконча́в, преше́л еси́ к оби́телем не­бе́с­ным, от нас же зем­ны́х слы́­ши­ши похвалы́ сия́:

Ра́­дуй­ся, ис­по­ве́д­ни­че Хрис­то́в не­по­бе­ди́­мый;

Ра́­дуй­ся, ада­ма́н­те терпе́ния крепча́йший.

Ра́­дуй­ся, но́вый му́­че­ни­че, дре́вним вели́ким му́чеником равноче́стне;

Ра́­дуй­ся, пре­сла́в­ный венцено́сче, го­ре́ увенча́нный.

Ра́­дуй­ся, чудотворе́ния бла­го­да́­тию от Го́с­по­да обогаще́нный;

Ра́­дуй­ся, целе́б по­да́­те­лю всеблаги́й.

Ра́­дуй­ся, во благоуха́нии свя­ты́­ни по­чи­ва́­яй;

Ра́­дуй­ся, арома́ты ра́йс­ки­ми облагоуха́яй ду́­ши ве́р­ных.

Ра́­дуй­ся, ис­то́ч­ни­че да­ро́в многоразли́чных;

Ра́­дуй­ся, ре­ко́ приснотеку́щая чу­де́с.

Ра́­дуй­ся, ми­ло­се́р­дия к стра́­жду­щим со­кро́­ви­ще не­ис­то­щи́­мое;

Ра́­дуй­ся, бо­ля́­щих вра­чев­ство́ не­ос­ку́д­ное.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 6

Пропове́стся в стра­не́ Рос­си́й­стей до́блесть по́двига тво­его́ страда́льческаго, му­че­ни­че всехва́льный; те́м­же слы́шав твою́ кон­чи́­ну сла́вную и чудотворе́ний тво­и́х бла­го­да́ть, бла­го­ве́р­ный ве­ли́­кий князь Гео́ргий восхоте́ стяжа́ти тя за­сту́п­ни­ка сто́ль­но­му гра́­ду сво­ему́ Влади́миру, в онь же мо́­щи твоя́ от бо́лгар при­нес­ти́ потща́ся, зо­вы́й венча́ющему му́­че­ни­ки Хри­сту́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́л еси́ пресла́вно чудотворе́ния лу­ча́­ми, по пренесе́нии мо­ще́й тво­и́х чест­ны́х, Авраа́мие свя́­те, во град Влади́мир, и́же о́ными све́т­ло красу́ется, я́ко сокро́вищем многоце́нным; мы же, чту́щии тя, ра́ку твою́ многоцеле́бную любе́зне обстоя́ще, зо­ве́м ти:

Ра́­дуй­ся, гра́­да на́­ше­го по­хва­ло́ и утвер­жде́­ние;

Ра́­дуй­ся, оби́­те­ли Богома́терния, в ней­же почива́еши, при́сное за­ступ­ле́­ние.

Ра́­дуй­ся, подвиза́ющимся в ней благода́тное вспоможе́ние;

Ра́­дуй­ся, о́ных по­кро́­ве и за­щи­ще́­ние.

Ра́­дуй­ся, неду́гующих ско́ро предста́тельный це­ле́б­ни­че;

Ра́­дуй­ся, уныва́ющих бла­го­на­де́ж­ное возбужде́ние.

Ра́­дуй­ся, скор­бя́­щих всежела́тельное уте­ше́­ние;

Ра́­дуй­ся, ни́­щих изоби́льное бо­га́т­ство.

Ра́­дуй­ся, бо­ля́­щих младе́нцев ис­це­ле́­ние;

Ра́­дуй­ся, изнемога́ющих укреп­ле́­ние.

Ра́­дуй­ся, рев­ну́ю­щих о бла­го­че́с­тии по­мо́щ­ни­че;

Ра́­дуй­ся, пребыва́ющих в посте́ и мо­ли́т­ве споспе́шниче.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 7

Хо­тя́ человеколю́бец Гос­по́дь яви́­ти щед­ро́т Сво­и́х оби́­лие стра­не́ Рос­си́й­стей, да­ро­ва́ нам те­бе́ страстоте́рпца но́­ва­го и мо­ли́т­вен­ни­ка богоприя́тнаго, чу­де́с бла­го­да́ть источа́юща и неду́жных без­ме́зд­но врачу́юща; те́м­же бла­го­да­ри́м то­бо́ю благоде́ющаго нам Го́с­по­да и све́т­ло пра́зднуем чест­ны́х мо­ще́й тво­и́х пренесе́ние, к ним с лю­бо́­вию при­па́­даю­ще и Хри­сту́ зо­ву́­ще: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́­ва­го тя му́ченика и до́бляго страда́льца, Хри­сто́­ва испове́дника и чудотво́рца сла́внаго, лю­бо́­вию убла­жа́­ем, и ра́дующеся о тво­е́м к нам прише́ствии, гла­го́­лем:

Ра́­дуй­ся, денни́це лучеза́рная, от бо́лгар во Влади́мир град прите́кшая; ра́­дуй­ся, лу­чу́ немерца́ющий со́лн­ца пра́в­ды Хри­ста́.

Ра́­дуй­ся, уго́д­ни­че Госпо́день, пре­ди́в­ный в чудесе́х;

Ра́­дуй­ся, пра́ведниче, про­сла́в­лен­ный на не­бе­си́ и на зем­ли́.

Ра́­дуй­ся, не­тле́­ни­ем мо­ще́й тво­и́х в и́стине воскресе́ния ме́рт­вых уверя́яй;

Ра́­дуй­ся, о́б­раз без­сме́р­тия в сме́рт­нем те­ле­си́ показу́яй.

Ра́­дуй­ся, я́ко те­бе́ дана́ бысть бла­го­да́ть за ны мо­ли­ти­ся и возбужда́ти нас ко бла­ги́м дело́м;

Ра́­дуй­ся, я́ко и по преставле́нии тво­е́м благодея́ние тре́­бую­щим подава́еши.

Ра́­дуй­ся, от смертоно́сных язв и бо­ле́з­ней при­те­ка́ю­щих к те­бе́ сохраня́яй;

Ра́­дуй­ся, бе́д­ствую­щим и оби́димым по­мо­га́­яй.

Ра́­дуй­ся, бо­го­люби́вых душ не­по­сты́д­ное упо­ва́­ние;

Ра́­дуй­ся, лю́бящих тя при́сное уте­ше́­ние.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 8

Стра́н­но есть ви́дети ме́ртвенное те́­ло, жизнь присносу́щную явля́ющее, во гро́бе лежа́щее и не­ду́­ги врачу́ющее; но, му́­че­ни­че Хрис­то́в Авраа́мие, моща́ми тво­и́ми свя­ты́­ми в хра́­ме сем по­чи­ва́­яй, ве́­ру­ем несомне́нно, я́ко и ду́­хом тво­и́м не отлуча́ешися от нас не­до­сто́й­ных, чест­ну́ю ра́ку твою́ с лю­бо́­вию обстоя́щих и Хри­сту́ бла­го­да́р­не зо­ву́­щих: Алли­лу́иа.

Икос 8

Весь в вы́ш­них еси́, свя́тче Бо́­жий, во све́тлости свя­ты́х тор­жест­ву́е­ши и на­слаж­да́е­ши­ся неизрече́нных благ не­бе́с­ных; ве́­мы же, я́ко и нас зем­ны́х и пе́рстных не забыва́еши, но от го́рних вы­со́т ми́лостивно к нам приника́еши, под­ви­за́я нас че́ствовати тя си́­ми похвала́ми:

Ра́­дуй­ся, бла­го­че́с­тия утвер­жде́­ние;

Ра́­дуй­ся, пра­во­сла́­вия по­хва­ло́.

Ра́­дуй­ся, зем­ли́ Рос­си́й­ския благода́тное осене́ние;

Ра́­дуй­ся, гра́­да Влади́мира све́т­лое ра́­до­ва­ние.

Ра́­дуй­ся, многострада́льная розго́ виногра́да Хри­сто́­ва;

Ра́­дуй­ся, граждани́не го́р­ня­го гра́­да, Иерусали́ма Не­бе́с­на­го.

Ра́­дуй­ся, в пресла́вном му́ченическом ли́ке пре­бы­ва́яй;

Ра́­дуй­ся, рая́ жи́телю все­бла­же́н­ный.

Ра́­дуй­ся, Ца́рст­вия Хри­сто́­ва нас­ле́д­ни­че;

Ра́­дуй­ся, ве́ч­ныя блаже́нныя жи́з­ни со­при­ча́ст­ни­че.

Ра́­дуй­ся, при­бе́­жи­ще на́­ше и за­щи­ще́­ние;

Ра́­дуй­ся, ско́­рое и без­ме́зд­ное не­ду́­гов врачева́ние.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 9

Вси А́нгели Небе́снии восприя́ша тя ра́­дост­но во оби́­те­ли ра́йс­кия, стра­да́ль­че бо­го­му́д­ре Авраа́мие, иде́­же свя­та́я твоя́ душа́, огне́м стра­да́­ния искуше́нная, по́честь побе́дную восприя́т от Хри­ста́ Бо́­га на́­ше­го, пра­вед­на­го мздовоздая́теля подвиза́ющихся за и́мя Его́ свято́е на зем­ли́; прославля́я бо их на Не­бе­си́, с Го́рними во́и у Пре­сто́­ла Сво­его́ предстоя́ния сподобля́ет, иде́­же пое́тся Ему́ не­мо́лч­ная песнь: Алли­лу́иа.

Икос 9

Вити́йством злочести́вым и прельще́нием лука́вым неуловле́н пребы́л еси́, стра­сто­те́рп­че, изво́ливый па́­че умре́ти, не́­же Хри­ста́ и ве́­ры в Не­го́ свя­ты́я отрещи́ся, те́м­же, я́ко до́бляго испове́дника Хри­сто́­ва, убла­жа́­ем тя и зо­ве́м:

Ра́­дуй­ся, пречу́дное му́жество яви́­вый;

Ра́­дуй­ся, я́ко про­све­ще́н был еси́ за­ре́ю Пре­свя­та́­го Ду́­ха.

Ра́­дуй­ся, я́ко страх малоду́шный от се­бе́ отря́сл еси́;

Ра́­дуй­ся, я́ко щито́м ве́­ры огради́лся еси́.

Ра́­дуй­ся, неумолка́ющий бла­го­ве́ст­ни­че си́­лы Бо́­жия, в не́­мо­щи челове́честей соверша́ющияся;

Ра́­дуй­ся, и́с­тин­ный покло́нниче, ду́­хом и и́с­ти­ною кла́няяйся Твор­цу́.

Ра́­дуй­ся, му́­жу же­ла́­ний духо́вных, взыска́вый Хри­ста́ в стра­не́ не­че́с­тия магоме́това;

Ра́­дуй­ся, отри́нувый богопроти́вную о́ную пре́­лесть.

Ра́­дуй­ся, ку́плю де́явый вре́менную, вку́­пе же и ве́ч­ную, не­бе́с­ную;

Ра́­дуй­ся, стра́нники и ни́щия пита́вый от трудо́в тво­и́х пра́­вед­ных.

Ра́­дуй­ся, еле́ем ми́­лос­ти умаще́нная главо́;

Ра́­дуй­ся, горо́ доб­ро­де́­те­лей, ороше́нная кро́­ве страда́льческия излия́нием.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 10

Спас­ти́­ся нам преи́скренне жела́я, мо́лишися за нас го­ре́ у Пре­сто́­ла Бо́­жия, стра­да́ль­че Хрис­то́в Авраа́мие, и тво­и́ми мо­ли́т­ва­ми посо́бствуеши нам в стра́нствии многотру́днем зем­на́­го жи­тия́, е́же в по­кая́­нии и бла­го­че́с­тии скон­ча́­ти, да спо­до́­бим­ся с то­бо́ю вос­пе­ва́­ти Хри­сту́ и Бо́­гу на́­ше­му: Алли­лу́иа.

Икос 10

Сте́­ну защище́ния стя­жа́в­ше твоя́ свя­ты́я мо­ли́т­вы, Авраа́мие чу́дне, ра́дуемся гре́ш­нии и чтем лю­бо́­вию па́­мять тво­его́ усекнове́ния и мо­ще́й тво­и́х свя­ты́х пренесе́ния, зо­ву́­ще:

Ра́­дуй­ся, великоимени́тый наш зас­ту́п­ни­че;

Ра́­дуй­ся, не­бо­жи́­те­лю богопросвеще́нный.

Ра́­дуй­ся, чу­до­тво́р­че ди́вный и ми́лостивый;

Ра́­дуй­ся, бла­ги́й по­слу́­ша­те­лю су́­щих в ско́р­бех.

Ра́­дуй­ся, предваря́яй про­ше́­ния при­зы­ва́ю­щих тя в бе­да́х;

Ра́­дуй­ся, гре́ш­ных ко исправле́нию приведе́ние.

Ра́­дуй­ся, ми́­ро враче́бное неду́гом многоразли́чным;

Ра́­дуй­ся, не то́кмо те­ле́с­ных, но и ду­ше́в­ных бо­ле́з­ней из­ря́д­ный це­ли́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, ду­хо́в нечи́стых от че­ло­ве́­ков прогони́телю;

Ра́­дуй­ся, да­ро́в бла­го­да́т­ных незави́стный по­да́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, бла­го­уха́­ни­ем мо­ще́й тво­и́х услажда́яй ду́­ши на́­ша;

Ра́­дуй­ся, чу­де­сы́ тво­и́ми утвержда́яй нас во и́стине свя­ты́я пра­во­сла́вныя ве́­ры.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 11

Пе́­ние моле́бное и по­хва­лу́ сию́ смире́нную не пре́­зри, му­че­ни­че; се бо ве́­рою и лю­бо́­вию к те­бе́ подвиза́еми, ра́ку мо­ще́й тво­и́х собо́рне обстоя́ще, убла­жа́­ем тя, за­сту́п­ни­ка на́­ше­го, и мо́­лим­ся: мо­ли́­ся за ны вы́­ну ко Го́с­по­ду, ве́­мы бо к Не­му́ твое́ невозбра́нное дерз­но­ве́­ние и тво­и́х мо­ли́тв благода́тное де́йство. Иму́ще та­ко­ва́­го пред­ста­те­ля, бла­го­да́р­но зо­ве́м ди́в­но­му во свя­ты́х Сво­и́х Бо́­гу на́­ше­му: Алли­лу́иа.

Икос 11

Светоно́сным Тро́ическим сия́­ни­ем го­ре́ осия́нный, Авраа́мие свя́­те, озари́ на́­ша серд­ца́, тьмо́ю грехо́вною покрове́нная; да еле́ем бла­ги́х дел возже́гши уга́сшия све­ти́ль­ни­ки на́­ша, спо­до́­бим­ся бра́чнаго Хри­сто́­ва черто́га, иде́­же ты все­ля́е­ши­ся со свя­ты́­ми и слы́­ши­ши сия́ от нас благохвале́ния:

Ра́­дуй­ся, Бо́­гом да́нный покрови́телю наш;

Ра́­дуй­ся, ангелоподо́бный че­ло­ве́­че.

Ра́­дуй­ся, нищелю́бче благослове́нный;

Ра́­дуй­ся, странноприи́мниче, дре́внему о́ному пра́отцу Авраа́му уподобля́яйся.

Ра́­дуй­ся, я́ко рука́ твоя́ изоби́льно помога́ше нужда́ющимся;

Ра́­дуй­ся, я́ко му́д­ре расточа́л еси́ бо­га́т­ство тле́нное.

Ра́­дуй­ся, о́ное пре­ме­ни́­вый на нетле́нныя не­бе́с­ныя бла́га;

Ра́­дуй­ся, на­слаж­да́­яй­ся бла­же́н­ства ми́лостивых.

Ра́­дуй­ся, пред­сто­я́й А́гнцу Бо́­жию в лице́ му́ченичестем;

Ра́­дуй­ся, ли­ков­ству́­яй в селе́нии пра́­вед­ных.

Ра́­дуй­ся, во страда́нии тво­е́м до́блесть чу́д­ную яви́­вый;

Ра́­дуй­ся, я́з­вы Го́с­по­да Иису́­са Хри­ста́ на те́ле тво­е́м носи́вый.

Ра́­дуй­ся, му­́че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 12

Бла­го­да́ть и ми́­лость ис­про­си́ нам у Хри­ста́ и Бо́­га на́­ше­го, свя­ты́й и сла́в­ный стра­сто­те́рп­че Авраа́мие; ве́­ру­ем бо несомне́нно, я́ко е́же про́сиши, да́­ру­ет ти всеблаги́й Вла­ды́­ка; те́м­же и о нас гре́ш­ных умоля́ти не пре­стай Его́ благоутро́бие и ис­про­си́ нам дар коему́ждо благопотре́бен, да зо­ве́м всех бла­ги́х вино́внику и даропода́телю Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 12

По­е́м твою́ страда́льческую кон­чи́­ну, сла́­вим тво­и́х чест­ны́х мо­ще́й от бо́лгар во Влади́мир пренесе́ние, от ни́х­же то́­ки чу­де́с источа́еши непреста́нно, под­ви­зая зва́ти те­бе́:

Ра́­дуй­ся, арха́нгелов и а́н­ге­лов сослужи́телю;

Ра́­дуй­ся, па­три­а́р­хов и про­ро́­ков спредстоя́телю.

Ра́­дуй­ся, апо́с­то­лов единоревни́телю;

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­ков кра­со­то́.

Ра́­дуй­ся, свя­ти́­те­лей и пре­по­до́б­ных со­бе­се́д­ни­че;

Ра́­дуй­ся, пра́­вед­ных и всех свя­ты́х сожи́телю.

Ра́­дуй­ся, я́ко свы́­ше чу­де́с дея́нии укра́сился еси́;

Ра́­дуй­ся, в чест­ны́х и многоцеле́бных моще́х сво­и́х вы́­ну с на́­ми пре­бы­ва́яй.

Ра́­дуй­ся, о́ными пресла́вно чудоде́йствуяй;

Ра́­дуй­ся, от­ра́­до на́­ша и в ско́р­бех уте­ше́­ние.

Ра́­дуй­ся, неду́гующих ис­це­ле́­ние;

Ра́­дуй­ся, согреша́ющих ис­прав­ле́­ние.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­че и чу­до­тво́р­че Авраа́мие.

Кондак 13

О пре­сла́в­ный стра­сто­те́рп­че Хрис­то́в Авраа́мие, ми́­ло­сти­во прие́мши сие́ ма́­лое мо­ле́­ние на́­ше, умо­ли́ Ца­ря́ ца́рст­вую­щих и Го́с­по­да госпо́дствующих, Хри­ста́ Бо́­га на́­ше­го, из­ба́­ви­ти нас от вся́­кия ско́р­би и ну́ж­ды в жи́з­ни сей и му­че́­ний ве́ч­ных по сконча́нии на́­шем, да спо­до́­бим­ся в Ца́рст­вии Небе́снем вку́­пе с то­бо́ю пе́­ти Ему́: Алли­лу́иа.

(Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м икос 1 и кондак 1)

Мо­ли́т­ва

Свя­ты́й му́­че­ни­че Авраа́мие, до́б­лий во́и­не Хри­ста́ Ца­ря́ Не­бе́с­на­го, в ско́р­бех и на­па́с­тех пре­сла́в­ный наш по­мо́щ­ни­че и за­щи́т­ни­че! Ничто́же возмо́же отлучи́ти тя от люб­ве́ ко Го́с­по­ду Иису́­су: ни ле́стныя обеща́ния благ вре́­мен­ных, ни пре­ще́­ния, ни му́­ки от злых вра­го́в святе́йшия Хри­сто́­вы ве́­ры; ты, я́ко лев, изше́л еси́ на брань про­ти́­ву вол­ко́в мы́с­лен­ных, ду­хо́в зло́бы, подви́гших на тя, ра́­ди до́браго тво­его́ испове́дания, единоплеме́нный те­бе́ наро́д бо́лгарский, и, я́ко о́гненная стрела́, тех порази́л еси́ си́­лою бла­го­да́­ти Свя­та́­го Ду́­ха, и кре́пкия, я́ко смерть, люб­ве́ твоея́ к Бо́­гу. А́ще и пролия́л еси́ кровь твою́ за Хри­ста́ Бо́­га на́­ше­го, погуби́в вре́менную жизнь, оба́­че безсме́ртною ду­ше́ю, я́ко оре́л, воспари́л еси́ в го́рния оби́­те­ли От­ца́ на́­ше­го, насле́довав там ве́ч­ную жизнь, сла́­ву и бла­же́н­ство не­из­ре­че́н­ное, и оста́вив нам нетле́нныя оста́нки твоя́, я́ко крин многоце́нный и благоуха́нный. Ве́­ру­ем, стра­сто­те́рп­че свя­ты́й, я́ко пред­стоя́ со а́н­ге­лы и все́­ми свя­ты́­ми Пре­сто́­лу Сла́­вы Триипоста́снаго Бо́­га, усе́рдныя и богоприя́тныя возно́сиши мо­ли́т­вы не то́кмо о нас, о свя­те́й оби́­те­ли сей и гра́­де на́­шем, но и о всей свя­те́й Христо́вей Це́рк­ви и о правосла́вней Ру́с­ской дер­жа́­ве. Ве́­ру­ем, пре­сла́в­ный чу­до­тво́р­че, я́ко ты, си́­лою всемогу́щаго Го́с­по­да Иису́­са Хри­ста́, чрез свя­ты́я мо́­щи твоя́, источа́еши оби́льныя да́ры бла­го­да́т­ныя по́­мо­щи во спа­се́­ние всем с ве́­рою к те­бе́ при­те­ка́ю­щим, наипа́че же испра́шиваеши кон­чи́­ну с покая́нием те­бе́ чту́­щим, и благосе́рдно по­мо­га́е­ши не­мощ­ны́м мла­де́н­цем, да вси от ма́ла до вели́ка единоду́шно про­сла­вля­ем неисповеди́мое ве­ли́­чие бла́­гос­ти Бо­жией. Тем же ве́­рою и лю­бо́­вию ко свя­ты́м моще́м тво­и́м при­па́­даю­ще и бла­го­го­ве́й­но о́ныя ло­бы­за́ю­ще, умоля́ем тя, до́б­рый на Не­бе­си́ наш мо­ли́т­вен­ни­че и зас­ту́п­ни­че, помога́й нам гре́ш­ным и сми­ре́н­ным тво­и́ми мо­ли́т­ва­ми во всех ско́р­бех, ну́ж­дах и об­стоя́­ни­их на́­ших, сохраня́й нас, свя­ту́ю оби́­тель сию́ и град сей от вся́­ка­го зла и вся́­кия на­па́с­ти, наипа́че же споспешеству́й ве́ч­но­му спа­се́­нию на́­ше­му и всех прося́щих от те­бе́ по́­мо­щи и за­ступ­ле́­ния. Ей, смире́нно мо́­лим тя, уго́д­ни­че Бо́­жий, мо­ли́ Хри­ста́ Бо́­га на́­ше­го, да даст Он мир и ти­ши­ну́ всем правосла́вным христиа́ном и да отврати́т от нас вся́кий гнев, на ны дви́жимый, да из­ба́­вит нас от сете́й вра́жиих, томле́ния во у́зах греха́ и му­че́­ний а́до­вых, и да спо­до́­бит нас не­до­сто́й­ных одесну́ю Се­бе́ ста́ти на су­де́ Сво­е́м пра́веднем и вни́ти в ве́чный по­ко́й свя­ты́х Его́, иде́­же пра́зднующих глас непреста́нный и не­из­ре­че́н­ная сла́­дость зря́щих доб­ро́­ту ли­ца́ Его́; и та́­ко возмо́жем с то­бо́ю и все́­ми свя­ты́­ми прославля́ти От­ца́ и Сы́­на и Свя­та́­го Ду́­ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную. Ами́нь.

КАНОН СВЯТОМУ МУЧЕНИКУ АВРААМИЮ БОЛГАРСКОМУ

Песнь 1

Ирмос: Моря чермную пучину невлажными стопами древний пешешествовав Израиль, крестообразныма Моисеовыма рукама Амаликову силу в пустыни победил есть.

Неисчетне в милости, Христе Спасе мира, вразуми нас, недостойных празднственно совершити память страдальца Твоего. Ты же, страстотерпче, подаждь нам разум чист вся житейская презрети и единаго на потребу спасения искати.

Превечный Бог дарова тебе силу вражия возношения сокрушити и вся муки претерпети, ты же нам, грешным, подаждь разум похвальная тебе принести и молися за всех, тя восхваляющих.

Богомудре страстотерпче Христов Авраамие, не возгнушайся нас, грехами оскверненных, и не отрини сего тебе от нас малаго хваления, но приими е и о всех, воспевающих тя, Господу молися, да вси память твою, радующеся, празднуем.

Богородичен: Яви милосердие Твое, Госпоже Пречистая, на ны недостойныя, яко к Тебе прибегаем с плачем сердечным и вопием: помилуй нас, Едина всех грешных спасение.

Песнь 3

Ирмос: Веселится о Тебе Церковь Твоя, Христе, зовущи: Ты моя крепость, Господи, и прибежище, и утверждение.

Наста честная память твоя, страстотерпче Авраамие, в нейже, ликующе, воспеваем тя и лобызаем честныя мощи твоя, всяких дарований духовных нас сподобляющия.

От честных мощей твоих многое исцеление источаеши, мучениче, и град, в немже хранится нетленное тело твое, от всяких бед покрываеши, сего ради любовию память твою, страстотерпче, празднуем.

Несущии мощи твоя от Болгарския страны во град Владимир не знаяху тяготы ни нощию, ни днем. Мы же ныне, точию окрест раки твоея стояще, молим тя: сохраняй чтущия память твою от всяких бед.

Богородичен: Суще во гресех мнозех, к Тебе вопием, Всепречистая: очисти ны Твоим милосердием, да не погибнем до конца, Ты бо всех скверн Очистителя родила еси.

Седален

Днесь светло празднуется память твоя, мучениче Авраамие: возбуждаеши бо всех к веселию чудесы твоими и непрестанными о нас к Богу молитвами.

Песнь 4

Ирмос: Вознесена Тя видевши Церковь на Кресте, Солнце Праведное, ста в чине своем, достойно взывающи: слава силе Твоей, Господи.

Христово благоухание явился еси, мучениче, в спасаемых тобою от недугов душевных же и телесных, темже вси правовернии славят Господа, Егоже ради от зловерных болгар пострадал еси.

Мощи твоя, мучениче, утверждают обитателей страны сея в вере и благочестии; темже и мы с любовию вопием ти: радуйся, страстотерпче и чудотворче Авраамие.

Покровителя жизни нашея и молитвенника к Богу почитаем тя, страстотерпче Авраамие: на стезю нас покаяния направи, мучеников сопричастниче, Ангелов согражданине преславне.

Богородичен: Како приступим к Тебе, Херувим и Серафим честнейшей, и како воззрим на Тя, обремененнии грехи многими? Но, о Пречистая Владычице, Сама очисти ны и вечныя муки избави.

Песнь 5

Ирмос: Ты, Господи, мой свет, в мир пришел еси, Свет Святый, обращаяй из мрачна неведения верою воспевающия Тя.

По пренесении святых мощей твоих во град Владимир, мучениче Авраамие, великий князь Георгий с подружием своим и чады и вси обитатели града память твою усердно всегда творяху, знающе тя на Небесех Христу предстояща и непрестанно покрывающа почитающих тя, ихже и ныне сохраняй от всех бед.

Пламень угаси наших плотских обуреваний и нечистых наших помышлений, да пламене геенскаго огня твоими молитвами, Авраамие, избавимся.

Душу и помышление к тебе простираем, страстотерпче Авраамие: согрей наше сердце любовию, яже к Богу, да закону Его усердно последующе, преидем поприще нашего жития непреткновенно.

Богородичен: Бога родила еси Ты, Пречистая, восхотевшаго спасти грешники, к Немуже имаши всегда многое дерзновение, яко Мати: молися о нас Ему, любовию воспевающих Тя, Владычице.

Песнь 6

Ирмос: Пожру Ти со гласом хваления, Господи, Церковь вопиет Ти, от бесовския крове очищшися ради милости от ребр Твоих истекшею Кровию.

Видя тя исконный враг, многая добродетели на земли творяща, зловерных болгар подвиже на тя, да приобщишися скверней вере их, ты же кровию запечатлел еси правую веру твою и сице Небесное Царствие восприял еси.

Пречестное тело твое, страстотерпче Авраамие, обогащает всех не земным и тленным богатством, но Небесным, егоже кровию достигл еси, темже и нас получити то сподоби, любовию воспевающих тя.

Омывся кровию, яко водою, и всех мучителей ужасив крепким твоим за Христа страданием, ныне на Небеси ликуеши и тамо за всех верных неусыпно молишися, да твердо содержат Православную веру.

Богородичен: Соблюди христианское жительство, Богородице, грешных к покаянию обрати, чисты вся постави пред Сыном Твоим, Пренепорочная Дево, и сподоби нас молитвами Твоими Небеснаго Царствия.

Кондак, глас 8

Яко многоценное сокровище, принесено бысть от Болгарския страны во град Владимир пречестное тело твое, мучениче Авраамие, имже подаеши всем чтущим преславную память твою обилие исцелений, предстоя на Небеси Христу Богу и моля Его о спасении душ наших.

Икос

Яко пресветлая звезда, в Болгарстей земли возсиял еси благими твоими деянии и апостольскою проповедию, страстотерпче Авраамие, и тамо же мучен был еси за Христа. Ныне же чудесы, яко светлыми лучами, сияеши, болящим исцеление подаеши, здравствующим же радование и веселие. Темже днесь сошедшеся, верно зовем ти: радуйся, избранниче Господень, всея Российския земли заступниче и всем христианом помощниче.

Песнь 7

Ирмос: В пещи Авраамстии отроцы персидстей, любовию благочестия паче, нежели пламенем, опаляеми, взываху: благословен еси в храме славы Твоея, Господи.

Вся наша земля возрадовася, зрящи тя, от всех верных сретаема и благодарными гласы, аки мусикийскими трубами, восхваляема, и днесь радуется, с нами ликующи и память твою прославляющи.

Крепость и исцеление приимаху от тебе, мучениче Авраамие, немощствующии плотию, скорбнии же духом и удрученнии печальми житейскими обретаху душевное утешение в умиленнем призывании святаго имене твоего, прославляюще дивнаго во святых Своих Христа Бога нашего.

Веселися, Богоспасаемый граде Владимире, и наслаждайтеся, вси вернии, Христова благоухания от святых мощей страстотерпца Авраамия, яже не токмо телесныя болезни исцелевают, но и душевныя страсти вся врачуют.

Богородичен: Ум наш плени в послушание веры, дух и душу всесовершенны соблюди и тело в пришествие Господа нашего Иисуса Христа непорочно сохрани молитвами Твоими, Богородительнице.

Песнь 8

Ирмос: Руце распростер, Даниил львов зияния в рове затче; огненную же силу угасиша, добродетелию препоясавшеся, благочестия рачители, отроцы, взьшающе: благословите, вся дела Господня, Господа.

Силою Божиею укрепляемь, отразил еси советы беззаконных, иже руце твоя и нозе нещадно отсекаху. Темже и главу преклонь под меч, вопиял еси: благословите, вся дела Господня, Господа.

Устрашити тя не возмогоша невернии, ниже поколебати твердаго ума твоего отрещися Христа, яко адамант, пребыл еси крепостию веры твоея, поя непрестанно: благословите, вся дела Господня, Господа.

Приидите, вси правовернии, воспрославим память страстотерпца Авраамия и облобызаем с верою честныя мощи его, источающия цельбы недугов душевных вкупе и телесных всем воспевающим: благословите, вся дела Господня, Господа.

Богородичен: Победи, Пречистая, враги видимыя и невидимыя, низложити нас тщащихся, и страстей нас всяких избави, да поем торжественне: благословите, вся дела Господня, Господа.

Песнь 9

Ирмос: Камень нерукосечный от несекомыя горы, Тебе, Дево, краеугольный отсечеся, Христос, совокупивый разстоящаяся естества. Тем, веселящеся, Тя, Богородице, величаем.

Велия слава ты еси наша и похвала, страстотерпче Христов Авраамие: велику бо веру во Христа Иисуса имея, второе крестился еси в Него кровию твоею и достигл еси Небеснаго жития, егоже улучити сподоби и нас молитвами твоими.

Псалмы и песньми восхваляем тя, мучениче, озаряеши бо нас всегда чудесы твоими, ихже кто доволен исчести, разве Давый тебе сия? Емуже молися, да спасет вся люди, с верою и любовию совершающия святую память твою.

Воистину никтоже, притекаяй к тебе, мучениче Христов Авраамие, тощь благодати твоея отходит, еяже и нас исполни, молимся.

Богородичен: Воистину истиннаго Бога плотию, Богородице, родила еси, Егоже милостива нам в день Суда соделай, да безконечно с Ним Тя величаем.

Светилен

Света немерцающаго достигл еси, мучениче Авраамие, за крепкое твое страдание Христовы ради веры от зловерных, и ныне, пребывая во Царствии Небеснем, радуешися и веселишися со всеми мученическими лики. Моли о нас, чтущих святую память твою.

   ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО

История на борбата с Бога

Иудеите против християнството

Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата

Театърът на антихриста

OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ

ЧУЖДАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ

Вечното Царство

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Защо гласуването е грях пред Бога

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

Относно старостилния икуменизъм

Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО

Как да се отнасяме с еретиците, атеистите, иноверците, езичниците, астролозите, масоните, икуменистите и други нечестиви

Против лъжовния страх от „осъждане”

Относно отцеругателството и националното предателство

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑