
Великия (Великденски) пост
Св. свещеномъченик Теодорит, презвитер Антиохийски. Св. преподобни Теофилакт Изповедник, епископ Никомидийски. Св. апостол Ерм от 70-те, еп. Филипополски. Ик. на Пресв. Богородица „Курско-Коренна”– Знамение Прочети повече
1954г. умира Ген. Иван Бакърджиев Прочети повече
Търсене в сайта: | ![]() |
Търсене на дата в календара: | ![]() |
В ЧETВЪРTA НEДEЛЯ СЛEД ПAСХA – НA РAЗСЛAБEНИЯ
Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо
(Иоан. 5:14)
Благослови, отче!
Чувате ли, благочестиви християни, няма по-ужасно и по-гибелно нещо от греха. Защото той и душата вечно разделя от Бога, и ума покрива с мрак, и на тялото докарва различни болести и немощи, както ясно се вижда при днешния разслабен, за когото ще чуете сега от Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Иoaн, зaчaлo 14
В онова време възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора, в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи, и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е, не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изиери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. За това иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, за дето вършеше това в събота. (Иoaн. 5:1-15)
ТЪЛКУВAНИE
Евреите имали три големи празника, които празнували всяка година. Първият празник бил Пасха, която празнували през месец март като спомен за това, че Бог ги извел от Египет. Вторият бил Петдесетница, която празнували през май като спомен за това, че Бог им дал закона петдесет дни след излизането им от Египет. А третият бил Шатри, който празнували през септември, когато събирали реколтата от земни плодове и правели по нивите и лозята шатри, където се веселели и си припомняли как са живели четиридесет години в пустинята в шатри и се хранели с маната, която падала от небето. На тези три празника евреите от всички села се събрали в Иерусалим, за да празнуват заедно. Тогава Христос, за да не се покаже като противник на еврейския закон, отишъл в Иерусалим в Овчата къпалня, която се наричала Овча, защото вътре измивали червата на овцете, които колели за жертва. В тази къпалня всяка година по веднъж слизал Божий ангел и правел по едно чудо, което предсказвало нашето кръщение. Защото, като размътвал водата, тя придобивала сила от него и изцерявала по един болен - този, който пръв влезе в нея, както светото Кръщение изцерява душевните ни болести. Край тази вода се изцерил и днешният разслабен, който толкова много години лежал край нея, за да се изцери, но все го изпреварвали други, по-силни, които влизали в къпалнята и се изцерявали, но той пак не се махал оттам, нито отслабвала надеждата му, нито рекъл някаква хулна дума против Бога, нито проклел часа, в който се е родил, както правят мнозина нетърпеливци. За това и получил чудно изцерение. Защото, когато Христос го попитал дали иска здраве, той рекъл търпеливо: „Господи, искам, но няма кой да ме спусне във водата, щом се раздвижи“. Вижте какво смирение проявил Христос: Стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага станал и започнал да ходи. Защото Христовите думи, като всесилни веднага укрепили костите и мускулите му и той станал, взел си одъра и тръгнал, за което иудеите го укорили, че носи одъра си в съботен ден. Но Христос извършил много такива чудеса в съботни дни, за да ни научи, че е добре и на празник да вършим добро и да проявяваме милост, към слабите и сиромасите. А евреите от завист нападнали изцерения и казвали, че не бива да носи одъра си в събота, на което изцереният казал дръзновено, че Този, Който го изцерил, му казал да си вземе одъра, на който бил лежал тридесет и осем години. Понеже били заслепени от завист, иудеите не попитали кой го е изцерил, а го попитали, кой му е казал да си носи одъра. А той не знаел кой бил Човекът, Който му казал да си вземе одъра, защото Христос се бил махнал оттам, за да не би изцереният да Го спре пред народа и да предизвика още по-голяма завист у юдеите. Христос оставил това чудо да се прослави само. И така, колкото повече евреите говорели лошо за чудото, толкова по-явно ставало то, тъй като изцереният ходел из целия град и дръзновено проповядвал Бога, Който го изцерил. След това Христос, като намерил изцерения в храма, му рекъл: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. От тези Христови думи разбираме, че в много случаи болестта и страданието са причинени от грях. Но знайте, че колкото и болести и беди да ни спохождат на този свят, те са Божие благодеяние, което Бог ни дава от милост с цел нашето поправяне, а колкото грехове останат ненаказани тук, за тях Бог без милост вечно ще ни наказва там.
ПОУЧEНИE
Но има много хора, които се чудят, като гледат, че грешниците живеят на този свят най-благополучно и без наказание, а не знаят, че Бог ги. държи за Страшния Си съд, където ще ги накаже вечно. За това, когато видим някой грешник да живее славно и благополучно, да не желаем неговото благополучие, нито да завиждаме на беззаконието му, както казва пророк Давид: Не ревнувай на злодейците (слав.: на лукавстващите, не завиждай на ония, които вършат беззаконие (Пс. 36:1), защото те ще изсъхнат, като трева скоро ще опадат, като цвят и ще изчезнат, като дим. Така и когато виждаме някой нечестивец да се извисява, като топола, да не се чудим, защото до утре и мястото му вече не ще го познава. А когато грешим и не биваме наказвани, тогава да се боим най-много - защото Божието дълготърпение ни чака да се покаем, а ако не се покаем, трупаме върху себе си Божи гняв за Страшния съд, където ще се заплати на всекиго според делата му. Защото, ако на този свят не получим никакво наказание за греховете си, на онзи свят ще получим вечно наказание, понеже Бог ни наказва тук за малките грехове, за да се покаем, а за големите, ако не се поправим, на онзи свят непременно ще ни накаже вечно. Защото Бог забавя, но не забравя. Когото не накаже тук, ще го накаже там за греховете му. Защото накъдето и да погледне, човек навсякъде вижда беди и грехове, понеже умът от младини тича към зло (ср. Бит. 8:21). Но тъй като имаме голямо прибежище - неизказаното Божие милосърдие, - да не се отчайваме, а да се каем и да имаме надежда. Защото Бог, като види чистото ни покаяние, не само ще ни прости греховете, но и ще ни избави от наказание, както казва пророк Давид: „Осъзнах беззаконието си, не скрих греха си, изповядах го пред Теб, Господи, и ти прости безчестието на сърцето ми“ (ср. Пс. 37:19, 31, 75). Ето ни много добър пример, защото ако вършим зло, ще получим пак зло или тук, или там. Ако ли пък правим добро и се каем, като Давид ще получим и опрощение, и Небесното царство, с помощта на Христа, Комуто слава във вечните векове, амин.
Из „Софроние“ на епископ Софроний Врачански
Кондак Недели о расслабленном
глас 3
Душу мою, Господи, во гресех всяческих/ и безместными деяньми люте разслаблену,/ воздвигни Божественным Твоим предстательством,/ якоже и разслабленнаго воздвигл еси древле,/ да зову Ти спасаем:// Щедрый, слава, Христе, державе Твоей.
Св. Тавита Иопийска
„В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа. (Деян. 9:36-42)“
(Святая праведная Тавифа, женщина добродетельная и милосердная, принадлежала к христианской общине в Иоппии. Случилось так, что она, тяжело заболев, умерла. В то время недалеко от Иоппии, в Лидде, проповедовал святой апостол Петр. К нему были посланы гонцы с убедительной просьбой о помощи. Когда апостол пришел в Иоппию, праведная Тавифа была уже мертва. Преклонив колена, первоверховный апостол сотворил горячую молитву ко Господу. Затем подошел к одру и воззвал: «Тавифа, встань!» Она поднялась совершенно здоровой.)
Тропарь праведной Тавифе Иоппийской
глас 4
Днесь ве́ра Христо́ва утвержда́ется ка́менем ве́ры,/ и ликовству́ет в весе́лии Иоппи́я,/ псало́мски славосло́вят Жизнода́вца Сы́на Бо́жия ве́рнии,/ ви́дяще соверша́емо ве́лие чу́до:/ первоверхо́вный апо́стол глаго́лет,/ и уме́ршая востае́т от гро́ба,/ ю́же Низложи́тель сме́рти да́рует Це́ркви,/ да украша́ются во о́браз ея́ доброде́тельми лю́ди. / Прииди́те у́бо, христиа́не,/ принесе́м ко святе́й моле́ния на́ша:/ блаже́нная Тави́фо и милосе́рдная,/ вознеси́ на́ша воздыха́ния Пресвяте́й Тро́ице,/ и моли́ся со дерзнове́нием,/ да сы́нове све́та Преве́чнаго бу́дем,/ да сподо́бимся Бо́жия ми́лости,/ да пребыва́ем в любви́ Боже́ственней,// и да ца́рствует мир во вселе́нней.
Тропарь праведной Тавифе Иоппийской в Неделю о расслабленном
глас 4
Апо́столом сотаи́ннице, ми́лостивая Тави́фо,/ оби́тели же́нския нача́ло положи́ла еси́/ и бе́дным одея́ние была́ еси́,/ послу́шнице смире́нная,/ сло́ву апо́стола Петра́ повину́вшися,/ из ме́ртвых си́лою Христо́вою возста́ла еси́/ и ны́не на Небесе́х све́тло пра́зднуеши. / Те́мже моли́ Христа́ Бо́га// всем, помина́ющим тя, дарова́ти живо́т ве́чный.
Кондак праведной Тавифе Иоппийской
глас 4
Ужаса́хуся Иоппи́йстии лю́дие, и дивля́хуся А́нгели Бо́жии,/ егда́ Исцели́вый Енне́я воззва́ от ме́ртвых се́рну нарица́емую, милосе́рдием преукра́шенную,/ о не́йже к нему́ взыва́ху вдови́цы неиму́щияhttp. / И ны́не, Тави́фо блаже́нная, услы́ши моли́твы на́ша, к тебе́ приноси́мыя,/ и испроси́ у вся́ческих благ Пода́теля ми́лости и щедро́ты ве́рным Его́,/ да блажа́ще тя, вопие́м ти:// ра́дуйся, доброде́тели нас науча́ющая.
Ин кондак праведной Тавифе Иоппийской
глас 8
Первонача́льная Це́рковь ликовству́ет,/ Иоппи́я тобо́ю, Тави́фо, просвеща́ется,/ из ме́ртвых твоему́ воскресе́нию ра́дующися,/ и мы, па́мять твою́ ны́не пра́зднующе,/ сла́вим Победи́теля сме́рти – Христа́ Бо́га,// о́бщаго свята́го Воскресе́ния ча́юще.
Молитва праведной Тавифе Иоппийской
О, пресла́вная учени́це Христо́ва, све́тлая звездо́ Иоппи́йская, свята́я пра́ведная Тави́фо! К тебе́, ны́не на Небесе́х су́щей, с ве́рою притека́ем в моли́тве, ты же, я́ко ми́лостивая в жи́зни свое́й бы́вша, не лиши́ и нас, смире́нных, милосе́рдия твоего́. Принеси́ усе́рдныя моле́ния твоя́ Спаси́телю всех, Христу́ Бо́гу, да да́рует нам, хла́дным, любо́вь, малове́рным – те́плую ве́ру, леня́щимся – ре́вностное трудолю́бие, гордя́щимся – ти́хое смире́ние, иноки́ням – свято́е послуша́ние, нача́льствующим – ра́зум и милосе́рдие, боля́щим – здра́вие и облегче́ние, бе́дным – по́мощь и заступле́ние, уныва́ющим – Бо́жие упова́ние, оби́телям – мир и спасе́ние, лю́дем – во благо́м поспеше́ние, всем в ско́рбех – утеше́ние. Наипа́че моли́ Го́спода на́шего, апо́столом Петро́м тя воскреси́вшаго, да и мы сподо́бимся по о́бщем всех Воскресе́нии ста́ти в Це́ркви Его́ одесну́ю и с тобо́ю сла́вити Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха во ве́ки веко́в. Ами́нь.
ПОДРОБНО ЖИТИЕ НА СВЕТИ АВРАМИЙ БЪЛГАРСКИ, ИЗМЪЧЕН И УБИТ ОТ НЕЧЕСТИВИТЕ МЮСЮЛМАНИ
![]() |
Свети Аврамий Български. Фреска от Успенския Княгинин манастир. гр. Владимир. XVII в. |
ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕВЕДЕНОТО, ПОДРОБНО ЖИЗНЕОПИСАНИЕ НА ГОЛЕМИЯ НАШ СВЕТЕЦ АВРАМИЙ БЪЛГАРСКИ, КОЙТО Е МЪЧЕН И УБИТ ЖЕСТОКО ОТ НАШИТЕ МЮСЮЛМАНСКИ СЪНАРОДНИЦИ ВЪВ ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ (ДНЕС ТАТАРСТАН).
СЛЕД ПРЕВОДА ПУБЛИКУВАМЕ И КРАТКОТО БЪЛГАРСКО ЖИТИЕ, СЪДЪРЖАЩО МНОГО ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ, ИДЕНТИЧНОСТ И ВЯРА:
Този богат и знатен търговец живял във Волжска България в края на XII в. и началото на XIII в. Живота му силно се отличавал от този на много от неговите земляци и сънародници. Той бил човек необикновено състрадателен, милостив към бедстващите и давал свои богатства за нуждите на страдащите. Посещавайки руските градове и общувайки с търговците там, той дълбоко се заинтересувал от християнската вяра. По Божий Промисъл благодатта се докоснала до сърцето му, и познавайки истинската света Христова вяра, той приел Свето Кръщение. Така този търговец станал християнин и получил ново име, с което е и записан в страниците на Книгата на живота – Аврамий (никъде не е записано името му преди Кръщението). След Кръщението, носейки светото евангелско слово и водейки християнски начин на живот, той започнал апостолска проповед сред своя народ. И както до приемане на християнството Аврамий съчувствал и страдал за бедствията и лишенията на ближните, така и след приемането на спасителната вяра Христова той започнал да скърби в душата си за духовното бедствие на своите сънародници, незнаещи истинския Бог на небето и земята, открил ни се чрез Единородния Свой Син в Светия Дух, и за произхождащото от това незнание безредие и безпорядъчност на нравите (Ин.17:3; Рим.25:31). Вдъхновен от света ревност по светата вяра и от братска любов към нечестивите си съплеменници, Аврамий, бидейки по търговски дела в столицата на Волжска България – Велики Болгар, по време на панаира "ага базар", вместо това да се занимава с търговия и да придобива временни земни блага, започнал да благовести на своите сънародници за вечните нетленни блага, преподавайки им проповед за Христа Богочовека, „разпнал се доброволно за нас, възкръснал от мъртвите и със слава възнесъл се с плътта си на небето“, за безначалния Негов Отец и за съвечния на Отца и Сина Всесвят Дух.
Българите се изумили, чувайки християнска проповед от своя единоплеменник и бивш единоверец. Неговите съотечественици не само не се вслушали в проповедта на светия мъж, но дори се ядосали на проповедника, особено когато видели неговата непреклонност да се откаже от християнската вяра, което те многократно го съветвали. Тъй като Аврамий бил обичан и уважаван от всички, те започнали спокойно да го убеждават да остави Христовата вяра. Когато лъстивите им уговорки не подействали на изповедника Христов, започнали да го заплашват с отнемане на имуществото. На тези заплахи блажения отговарял, че за Христа Спасителя той е готов да се лиши не само от имотите си, но няма да пожали и живота си.
![]() |
Свети Аврамий Български. Икона от Русия. Края на XIX в. |
Тогава започнал побой. Били Аврамий така жестоко, че на мъченическото тяло не останало здраво място: „яко не бытии на нем места цела и неуязвленна“ (от акатиста на мъченика).
Опитвали се да го заставят да мълчи, да се отрече от Христос, но това било напразно. Тогава българите, разярени като зверове, затворили свети Аврамий в тъмница и държейки го без вода и храна, с много мъчения продължили да искат отричането му от християнската вяра.
Доблестният страдалец за истинската вяра не изнемогнал в мъките, но укрепяван от благодатта Божия, още повече се утвърдил в светата любов към Изкупителя на света. Виждайки неговата непреклонност, озлобените друговерци го отвели извън града и близо до един кладенец на брега на Волга му отсекли първо ръцете, после краката и накрая главата.
Така на 1 април (ст. ст. – б.р.) 1229 г. изповядвайки истинската вяра, отишъл при своя Небесен Отец този милосърден и искрен човек Божи. Муромските руски търговци, които станали свидетели на събитията, погребали мъченика в отделено гробище, „където погребвали всички християни“.
Господ скоро наказал жителите на Велики Болгар за кръвта на Своя угодник със страшен пожар: „... скоро изгорял онзи велик град с многото му несметни богатства!“
При гроба на българина много скоро започнали да се случват знамения, които послужили за повод да започне почитането му като светия. Слуха за тези чудеса се разпространил из цяла Православна Русия.
В 1230 г. при благоверния владимирски княз Георгий Всеволодович се явили посланици на волжските българи, които искали мир, след шест годишна война с Русия.
Княз Георгий се съгласил, и веднага след сключването на мира отправил пратеници при българите, които да вземат мощите на светия мъченик Христов Аврамий. На 9 март (ст. ст. – б.р.) те били пренесени в град Владимир, в Княгининския манастир (където и до днес се съхранява частица от тези мощи).
Малко преди безбожната октомврийска революцията, в църквата на село Българи, в Русия, били дадени древния образ на светия мъченик с частица от неговите мощи и стара дървена ракла.
![]() |
Храма "св. мъченик Аврамий Български", град Болгар |
Тези светини били изгубени в годините на богомерзкия комунизъм. Съхранила се само фаланга от единия пръст на дясната ръка, която била скрита и запазена от жителите на селото.
Днес тази частица от мощите на свети Аврамий Български се намира в храма на неговото име, построен в град Болгар.
Господ прославил Своя угодник с много чудеса, ставащи по молитви му при неговите мощи. Било забелязано, че мъченика има особена благодатна сила за ходатайство пред Господа за болни деца. На Аврамий Български се молят и за покровителство в търговията и в предприемачеството.
Българско житие на свещеномъченик Аврамий Български
След като Стара велика България на канас (КАNАС Y BIГI – КЪНѦЗЬ У БОГА (КНЯЗ В БОГА) - б.р.) Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите ѝ да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая - главата.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април (стар стил - б.р.) 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
След смъртта на св. Аврамий Великият град на българите изгорял почти до основи. Руските летописци отбелязали, че Господ е изпратил тези пожари за наказание за невинно пролятата кръв на мъченика.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март (стар стил - б.р.) 1230 година.
Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.
Тропарь мученику Авраамию Болгарскому
глас 4
Днесь, благове́рнии лю́дие, соше́дшеся,/ восхва́лим до́бляго сего́ му́ченика и страда́льца Авраа́мия,/ сей бо, укрепля́емь си́лою Бо́жиею,/ ду́шу свою́ положи́ за Христа́,/ мно́го пострада́в от злове́рных болга́р. Сего́ ра́ди от Го́спода вене́ц прия́т/ и ны́не предстои́т Ему́/ и мо́лится о гра́де сем// и о всех нас, чту́щих па́мять его́.
Кондак мученику Авраамию Болгарскому
глас 8
Я́ко многоце́нное сокро́вище,/ принесе́но бысть от Болга́рския страны́ во град Влади́мир/ пречестно́е те́ло твое́, му́чениче Авраа́мие,/ и́мже подае́ши всем чту́щим пресла́вную па́мять твою́ оби́лие исцеле́ний,/ предстоя́ на Небеси́ Христу́ Бо́гу// и моля́ Его́ о спасе́нии душ на́ших.
Ин кондак мученику Авраамию Болгарскому
глас 3
Укрепи́вся, сла́вне, любо́вию Госпо́днею/ и Того́ честны́й Крест на ра́мо взем, и́го Госпо́дне,/ посрами́л еси́ диа́воля кова́рствия/ и пострада́л еси́ да́же до сме́рти,/ и сего́ ра́ди, досточу́дне, яви́ся страда́лец вели́к, Авраа́мие,/ и ору́жником храбротаи́нник// и уча́стник Бо́жия благода́ти.
Молитва мученику Авраамию Болгарскому
Святы́й му́чениче Авраа́мие, до́блий во́ине Христа́ Царя́ Небе́снаго, в ско́рбех и напа́стех пресла́вный наш помо́щниче и защи́тниче! Ничто́ же возмо́же отлучи́ти тя от любве́ ко Го́споду Иису́су, ни ле́стныя обеща́ния благ вре́менных, ни преще́ния, ни му́ки от злых враго́в святе́йшия Христо́вы ве́ры; ты, я́ко лев, изше́л еси́ на брань проти́ву волко́в мы́сленных, духо́в зло́бы, подви́гших на тя, ра́ди до́браго твоего́ испове́дания, единоплеме́нный тебе́ наро́д болга́рский, и, я́ко о́гненная стрела́, тех порази́л еси́ си́лою благода́ти Свята́го Ду́ха, и кре́пкия, я́ко смерть, любве́ твоея́ к Бо́гу. А́ще и пролия́л еси́ кровь твою́ за Христа́ Бо́га на́шего, погуби́в вре́менную жизнь, оба́че безсме́ртною душе́ю, я́ко оре́л, воспари́л еси́ в го́рния оби́тели Отца́ на́шего, насле́довав там ве́чную жизнь, сла́ву и блаже́нство неизрече́нное, и оста́вив нам нетле́нныя оста́нки твоя́, я́ко крин многоце́нный и благоуха́нный. Ве́руем, страстоте́рпче святы́й, я́ко предстоя́ со а́нгелы и все́ми святы́ми Престо́лу сла́вы Триипоста́снаго Бо́га, усе́рдныя и богоприя́тныя возно́сиши моли́твы не то́кмо о нас и о гра́де на́шем, но и о всей святе́й Христо́вой Це́ркви и о правосла́внем оте́честве Росси́йстем. Ве́руем, пресла́вный чудотво́рче, я́ко ты, си́лою всемогу́щаго Го́спода Иису́са Христа́, чрез святы́я мо́щи твоя́, источа́еши оби́льныя да́ры благода́тныя по́мощи во спасе́ние всем с ве́рою к тебе́ притека́ющим, наипа́че же испра́шиваеши и кончи́ну с покая́нием тебе́ чту́щим, и благосе́рдно помога́еши немощны́м младе́нцем, да вси от ма́ла до вели́ка единоду́шно прославля́ем неисповеди́мое вели́чие бла́гости Бо́жией. Тем же ве́рою и любо́вию ко святы́м моще́м твои́м припа́дающе и благогове́йно о́ныя лобыза́юще, умоля́ем тя, до́брый на Небеси́ наш моли́твенниче и засту́пниче, помога́й нам гре́шным и смире́нным, твои́ми моли́твами во всех ско́рбех, ну́ждах и обстоя́ниих на́ших, сохраня́й нас и град сей от вся́каго зла и вся́кия напа́сти, наипа́че же споспешеству́й ве́чному спасе́нию на́шему и всех прося́щих от тебе́ по́мощи и заступле́ния. Ей, смире́нно мо́лим тя, уго́дниче Бо́жий, моли́ Христа́ Бо́га на́шего, да даст Он мир и тишину́ всем правосла́вным христиа́ном и да отврати́т от нас вся́кий гнев, на ны дви́жимый, да изба́вит нас от сете́й вра́жиих, томле́ния во у́зах греха́ и муче́ний а́дских, и да сподо́бит нас недосто́йных одесну́ю Себе́ ста́ти на суде́ Свое́м пра́ведном и вни́ти в ве́чный поко́й святы́х Его́, иде́же пра́зднующих глас непреста́нный и неизрече́нная сла́дость зря́щих добро́ту лица́ Его́; и та́ко возмо́жем с тобо́ю и все́ми святы́ми безконе́чно прославля́ти Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную. Ами́нь.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА