Св. преподобна Ефросиния Александрийска. Св. преподобномъченик Пафнутий Египтянин и 546 мчци с него Прочетете повече ТУК!
1207г. е убит Цар Калоян - освободителят на Варна Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
|
Паметник на летците изтребители, загинали при отбраната на небето на София 1943 – 1944 г. |
През Втората световна война, българската бойна авиация със своите действия ДЕ ФАКТО ПЕЧЕЛИ БИТКАТА В НЕБЕТО НАД РОДИНАТА, като проваля и трите основни цели, които си поставят съюзниците с бомбардировките: пречупване волята за борба на българския военен потенциал; деморализиране на гражданското население и пълно дезорганизиране на държавно-административното управление. Нищо такова не се случва, напротив.
Бомбардировките над България продължават почти през цялата Втора световна война. За целия период са убити 4208 и са ранени 4744 души мирно българско население, увредени са 12 657 сгради.
Военните загуби са 23 убити български пилота и 27 свалени самолета.
АГРЕСОРИТЕ СЪЮЗНИЦИ ДАВАТ 256 УБИТИ, неуточнен брой ранени, 333 ПЛЕНЕНИ. СВАЛЕНИТЕ САМОЛЕТИ СА 185 бомбардировача и изтребителя. Повредените самолети са неуточнен брой.
Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно СЕДЕМКРАТНО превъзхождащ ги противник (срещу България са мобилизирани общо около 2500 самолета с 20 449 офицера и войници (по други източници бойните машини са общо 2387)), а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев.
Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени.
В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби. Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания, САЩ и СССР.
Днес много хора знаят за англо-американски бомбардировки над България, но малко са чували за тези на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през септември същата година. Тъжното е, че властта, която идва след 09.09.1944 г е жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете.
Ето някои от българските летци-герои:
Поручик Стоян Стоянов е роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит като полкови знаменосец през Балканската война преди раждането му, на 16 октомври 1912 г. Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н.В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г. През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово и от 1942 г. е поручик – командир на ято изтребители Месершмит 109 от 6-и изтребителен полк.
Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи.
Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена За храброст, единственият в авиацията носител на командирския орден „За храброст“. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г., с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. Награден е и с германския Железен кръст 2-ра степен.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители той и съпругата му както и познатите му царски офицери са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР (разработка "ФРИЦ") до уволнението му от армията през 1956 г. - без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
Българския герой-летец поручик Христо Костакев е роден на 09 април 1919 г. Завършва Военното училище в София (1942 г.). Служи в 1-ви разузнавателен орляк, Изтребителната школа в Долна Митрополия и в 3-ти орляк на 6-и изтребителен полк. На 30 март 1944 г. при отразяването на англо-американския въздушен удар срещу София за първи път в историята на световната бойна авиация поручик Костакев сваля два бомбардировача с една атака. Над района Перник – Брезник атакува американски бомбардировач Б-17 „Фортрес“, който експлодира и възпламенява боеприпасите на още един Б-17. С големи пробойни върху крилата на своя самолет, каца аварийно до с. Кошарево, Брезнишко, където догарят останките на свалените от него противникови бомбардировачи.
През 1946 г. е уволнен, поради това, че е „царски офицер“. На 6 май 1994 г. е повишен в звание полковник. Награден с военен орден „За храброст“ ІV степен, 2 клас.
Поручик Неделчо Иванов Бончев е известен е като втория български пилот, свалил чрез таран американски бомбардировач по време на Втората световна война.
Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. След завършване на Втора мъжка гимназия, постъпва във Военното на Негово Величество училище. Обучен е като летец-изтребител в България и Италия. От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30 март 1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17.
На 17 април 1944 г. атакува една летяща крепост Боинг Б-17. По собствените му разкази, старае се да стреля от максимална близост, за най-добри попадения, но приближава прекалено и не успява да се размине с бомбардировача. Двата самолета се сблъскват и разрушават във въздуха. Бончев се свестява след свободно падане от няколко хиляди метра заедно с бронираната пилотска седалка. Успява да се освободи от коланите и да отвори парашута си. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. Признати са му 8 въздушни победи.
От престоя в снега Бончев развива бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944, съпроводено с лекарска забрана за летене.
Към края на лятото той се завръща при бойните си другари в ятото. Българската войска е изпратена от новата власт срещу нов противник - отстъпващите германци. Започват бойни задачи и Бончев не може да се сдържи повече да бездейства. Сам отхвърля лекарската забрана и на 5 октомври 1944 г. излита начело на две четворки изтребители Месершмит Ме 109 от 2/6 орляк. Бойната задача е да прикриват шест бомбардировача До 17, след което да проведат самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка - Куманово. При заход за земна атака, самолетът на Бончев е улучен от противникови зенитни оръдия. Пилотът скача с парашут от малка височина, а след секунди машината експлодира. При приземяването наранява крака си. Пленен е от германците. За последно е видян от българския офицер-летец, поручик Георги Петков Георгиев - Гошето. Разминават се под конвой на входа на военнопленническия лагер в Скопие, нямат възможност да разменят нито дума. По-нататъшната съдба на Бончев е неизвестна. Съществуват различни предположения: че той е загинал по време на преход на военнопленническа колона около Прищина, или че е екзекутиран от германците чрез разстрел. Истината не е известна.
Димитър Светозаров Списаревски е български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г. Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).
Роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Баща му, офицерът от запаса Cветозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски, са българи от Кюстенджа.
Димитър Списаревски завършва Военното на Н. В. училище в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск. Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Назначен е за летец през октомври 1936 г. През 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.
След пристигането си в България от юли 1939 г. завършилите училището са включени в състава на 2-ри изтребителен орляк, разширен и преименуван в 6-и изтребителен полк. Полкът се базира на летище Марно поле край Карлово, по-късно е преименуван в 3/6 изтребителен орляк. Усвоява управлението на първите доставени в България германски изтребители Месершмит Bf-109Е, наричани в България „Стрела“.
От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия. През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.
След това младият офицер Списаревски е назначен във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, като командир на 2-ра свързочна рота на летището. Там Списаревски прихваща тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на летище Скопие.
Командирован е отново в 6-и изтребителен полк на летище Марно поле, където е ротен командир до август 1943 г.
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения и участва в борбата срещу партизаните.
През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.
Скоро след завръщането си в България е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.
Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява целта и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
Списаревски извършва маневра и нанася таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски се разбива на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат части от поразеният четиримоторен бомбардировач. До мястото на падането е единствения оцелял от екипажа – опашният стрелец подофицер Робърт Хенри Ренър. Местните хора го отвеждат в кметството. Вместо очакваната от него враждебност той среща човешко отношение и е нахранен.
Най-близък очевидец е лейтенант Джон МакЛендън, американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352 от 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron). Малко след това МакЛендън също е свален и пленен. Той дава следното описание и оценка на действията на поручик Списаревски:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
„Българските пилоти бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, отколкото всички други, срещу които сме се изправяли“
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г., въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:
„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
За свалянето на четиримоторен тежък бомбардировач на Списаревски са признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и „торпилата на японците на Балканите“. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите, за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.
На 03.04.1911г. е роден Николай Бошнаков - български летец герой и поредна жертва на комунистите. Той е един от легендарните защитници на българското небе от англо-американските бомбардировки по време на Втората световна война. Кавалер на ордените „За храброст“ и „Свети Александър“. Николай Бошнаков е роден на 3 април 1911 г. в Плевен. Завършва Военното училище и служи в пехотата. Дипломира се във въздушните школи в Казанлък като навигатор и летец. С годините става един от най-добрите български военни летци.
През 1941 г. е назначен за командир на 2/6 изтребителен орляк. Орлякът лети с чехословашки изтребители Авиа Б 534 "Доган" и се превъоръжава с по-модерния Девоатин 520.
През 1943 г. орляк 2/6 се премества на летище "Враждебна", където директно трябва да осъществява отбраната на София. Капитан Бошнаков, като командир и военен пилот изтребител участва в 7 въздушни сражения. Регистрирани са негови 4 въздушни победи. На 7 април 1944 г. управлявания от кап. Бошнаков Ме-109G-6 е тежко повреден, но раненият летец успява да катапултира и по чудо оцелява.
На 25 май 1946 г. двама доскорошни негови подчинени поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов бягат с два самолета Як-9 на Въздушни войски в Италия. Майор Бошнаков е обвинен в съучастие и е арестуван. В РО-2 и в гарнизонния затвор прекарва 11 месеца. Подложен е на тежки садистични инквизиции в мазетата на ДС и на симулиран „разстрел“, за да признае съучастието и вината си. На съдебния процес се доказва че е невинен и напълно е оправдан и освободен на 03.05.1947 г. от съда. Въпреки това е уволнен от армията.
Към този трагичен епизод в житейския му път се намесва и една журналистическа грешка, която без да бъде проверена и опровергана се тиражира и украсява в пресата. Във вестник „Отечествен фронт“ от 04.07.1948 г. се съобщава за отвличането на пътническия самолет на Дирекция Въздушни съобщения, летящ по линията София-Бургас на 30.06.1948 г. и за застрелването на пилотите му от летеца полк. Михалакиев. В списъка на похитителите вместо Николай Бушанов (търговец), в пресата се публикува "Никола Карлов Бошнаков", някой добавя "уволнен офицер от ВВС" и в онези години на репресии, никой не е в състояние да забележи явното различие в имената и да промени очевидната грешка. Той е обявен за „народен враг“ за „убиец и пират”.
Разбирайки, че комунистите няма да го оставят на мира, майор Бошнаков решава да напусне България. През нощта на 15 срещу 16 август 1948 г. при опит да премине нелегално българо-турската граница е ранен тежко в стомаха и умира от кръвозагуба. Гробното му място е неизвестно.
Женен е и от брака си има две дъщери - Юлия и Марина. Съпругата му Катя дълги години води безрезултатна борба за изчистване на името на доблестния офицер от авиацията.
Посмъртно Николай Бошнаков е повишен в чин полковник.
В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. Православни будители се опитват да прекратят незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история.
Източници:
- „История на военната авиация на България“, С., 1988 г.
- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012
- Веселин Бончев, 95 години от рождението и 68 години от гибелта на капитан Димитър Списаревски, БАН, 20 декември 2011
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 230
- 71 години от подвига на „живата торпила“ кап. Димитър Списаревски, сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014 г.
- Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146
- Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285
- Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225.
- Голованов А. Е. Дальняя бомбардировочная… Воспоминания Главного маршала авиации 1941—1945
- Петър Николов, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014
- Авиация дальнего действия или как СССР бомбардира България - Асен Генов
- Съветските бомбардировки над България- една добре пазена тайна - Парашкева Иванова
ВИЖТЕ ПЪРВАТА ЧАСТ НА СТАТИЯТА: Българският героизъм