12 Неделя след Света Троица– зa срeбрoлюбиeтo Прочети повече ТУК
Св. мъченик Мамант Кесарийски. Св. 3618 мъченици в Никомидия. Св. преподобни Йоан Постник, патриарх Константинополски Прочетете повече ТУК!
1863г. е роден великия български генерал Колев Прочетете повече ТУК!
1863 г. в Болград, Бесарабия, е роден генерал-лейтенант Атанас Назлъмов Прочетете повече ТУК
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска (1795 г.)
Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог - Злата (1) - бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.
1. В църковна употреба се среща и името Хриса - гръцки превод на Злата.
2. Мъглен - средновековен български град, епископско седалище в Южна Македония (днешна Гърция). Съществувал до 18 век.
|
Св. великомъченица Злата (Хриса) Мъгленска |
Един от тамошните турци, виждайки нейната преголяма хубост, уязви се в сърцето си от сатанинска страст към нея и дебнеше да намери сгодно време, за да осъществи злото, което замисляше. И ето - един ден, когато Злата излезе с някои жени вън от селото да събира дърва, разбра това онзи агарянин, сговори се с други турци, отиде там, хвана я и я отвлече у дома си. И най-напред започна да подмамва светицата с много обещания и клетви, като се стараеше да разколебае волята й и да я обърне към своята вяра. Заричаше й се, че ако тя се потурчи, ще я вземе за своя жена. Сетне започна да я заплашва, че ако не се вслуша в думите му, ще я подложи на големи мъчения. Но Злата - наистина златна по име и на дело, макар внезапно попаднала в беда, като слушаше това, никак не се побоя, но призова в ума си на помощ името Христово и с голямо мъжество и дръзновение отговори:
"Аз вярвам в моя Господ Иисус Христос и на Него се покланям. Само Той е мой Жених и няма да се отрека от Него никога, дори хиляди страдания да ми причините и да раздробите тялото ми на късове."
А турците, като чуха това и размислиха, че сами няма да успеят да склонят Злата, прибягнаха към други средства. Знаейки, че жените умеят по-добре от мъжете да измамват, предадоха светицата на своите жени, като им заръчаха да си послужат с всякакви средства и с всякакви хитрости, за да я убедят. И те, като взеха при себе си мъченицата, какво ли не направиха, какви ли коварства не употребиха, с какви ли магии не си послужиха, за да надвият девицата! Така цели шест месеца се мъчеха да обърнат благословената към своето зловерие, но напразни останаха усилията им, защото блажената стоеше утвърдена върху непоклатимата скала на Христовата вяра.
Тогава повикаха родителите и сестрите на мъченицата и със страшни заплахи им заповядаха да склонят дъщеря си да се потурчи. Ако ли не сторят това, зарекоха се, че нея ще убият, а тях жестоко ще мъчат и ограбят. Като дойдоха при мъченицата родителите и сестрите й (защото страхът ги принуждаваше да вършат това, което не искаха), направиха всичко, което можеха, за да смекчат нейната по-твърда и от диамант душа. Плачейки, те нареждаха:
"Пресладка дъще, смили се над самата себе си и над нас - твоите родители и сестри, защото заради теб всички ни заплашва гибел! Отречи се от Христа поне привидно, за да избавиш и себе си и нас, а Христос е милостив и ще ти прости този грях, сторен по принуда и насилие."
Тук нека всеки от нас размисли колко силна и трудна беше борбата, която дяволът повдигна, за да разколебае мъченицата. Но дерзайте, възлюбени! Силата Христова победи и в тази борба и разруши дяволските козни. Защото разумната и крепкодушна Злата, сърцето на която гореше от любов към Христа, се издигна над плътта и кръвта, над законите и пределите на естеството. И като се обърна към своите родители и сестри, тя изрече тези достойни за удивление премъдри слова:
- Вие, които ме принуждавате да се отрека от Христа - Истинския Бог, не сте вече мои родители и мои сестри. Вместо вас Баща ще ми бъде моят Господ Иисус Христос, майка - Пресветата Владичица Богородица, а сестри и братя - всички светии.
О, великодушно мъжество! О, истинска любов към Бога! О, мъдър разум, достоен за небесни похвали! Наистина, братя, изпълни се над светата словото на божествения Давид: "Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме." (Пс. 26: 10)!
Когато друговерците и най-вече онзи зъл похитител на девицата видяха, че усилията им бяха напразни, и че не можаха да отвърнат Злата от Христовата вяра нито с хитростите, нито с другите средства, които бяха употребили, оставиха накрая ласките и думите настрана и започнаха да мъчат светицата. Най-напред цели три месеца всеки ден я биеха с тояги, после деряха ремъци от кожата й и ги оставяха да висят пред очите й, та дано се уплаши, като ги гледа. Кръвта подобно на река се лееше от девическото тяло на мъченицата и обагряше земята около нея. И накрая с нажежен ръжен пробиха главата й - от едното ухо до другото, така че дим излезе от носа и устата й.
Христовата мъченица понасяше тези най-страшни мъчения, които биха сломили и най-крепките мъже, но тя търпеше всичко с голямо мъжество, укрепявана от силата на Кръста и от своята сърдечна любов към Христа, защото както казва Св. Симеон Метафраст: "душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".
Като чу светата, че някъде наблизо се намира отец Тимотей - проигумен на почитаната светогорска обител Ставроникита и неин духовен старец (който ни и разказа за нейното мъченичество - мъж почтен и достоен за доверие) - тя му извести чрез един християнин да моли Бога за нея, та да се удостои богоугодно да завърши пътя на своето мъченичество.
А онези свирепи и жестокосърдечни, или по-добре да кажем, по-свирепи и от зверовете хора, не се наситиха на всички мъчения, на които подложиха светицата, но се чудеха как е останала жива и не е умряла. О, какво ли не прави злото! Не търпейки да бъдат победени от едно момиче, те толкова се ожесточиха и разяриха, че окачиха Христовата агница на една дива круша и се нахвърлиха върху нея с ножовете си, режейки на късове светото тяло на девицата.
Така прекрасната Злата, изпитана и блеснала като злато, очистено в горнилото на мъченията, предаде светата си душа в ръцете на своя безсмъртен Жених и прие двойния венец на девството и мъченичеството. Сега тя ликува и се весели в небесните селения заедно с мъдрите деви и с всички удостоени с награда от Бога. Застанала отдясно на своя Небесен Жених Христа, тя царува заедно с Него във вечни векове. А многострадалните девически мощи на мъченицата някои от християните тайно взеха и погребаха с почит и благоговение. По нейните молитви и ние да бъдем удостоени с Царството небесно!
* Преведено от книгата "Неон мартирологион"
Тропарь святой великомученице Злате Мегленской
глас 4
Агница Твоя, Иисусе, Злато, зовет велиим гласом: Тебе, Женише мой, люблю, и Тебе ищущи страдальчествую и сраспинаюся и спогребаюся крещению Твоему и стражду Тебе ради, яко да царствую в Тебе, и умираю за Тя, да и живу с Тобою; но яко жертву непорочную приими мя, с любовию пожершуюся Тебе. Тоя молитвами, яко Милостив, спаси души наша.
Кондак святой великомученице Злате Мегленской
глас 2
Храм Твой всечестный, яко цельбу душевную обретше, вси вернии велегласно вопием ти: дево мученице Злато великоименитая, Христа Бога моли непрестанно о всех нас.
Величание святой великомученицы Златы Мегленской
Величаем тя, страстотерпице Христова Злато, и чтим честное страдание твое, еже за Христа претерпела еси.
Молитва святой великомученице Злате Мегленской
О, преславное прозябение рода Болгарскаго, солнцезрачная девице, багряницею кровей своих украшенная, предобрая мати наша, великомученице Злато! Услыши чад твоих с любовию к тебе ныне прибегающих и малое сие моление наше приими, и Господу Богу нашему благоприятно сотвори. Согрешихом бо и беззаконновахом, и недостойны есмы зрети высоту небесную от множества неправд наших — связани есмы узами греховными и николиже воли Создателя нашего сотворихом, ниже сохранихом повелений Его; темже преклоняем колена сокрушенна и смиренна сердца нашего ко Творцу и Спасу своему и твоего матерняго заступления к Нему просим. Воздвигни руце твои, красная девомученице, любве Христовы сосуде всезлатый, и вкупе с Пречистою Богородицею и всеми святыми рода нашего Зиждителя всех умоли, да ниспослет милость Свою на многострадальную страну нашу, шатание людей да умирит, горькия соблазны церковныя да утолит, отступившия от Веры Православныя светом Истины Своея да просветит, старыя да умудрит, юныя да наставит, от растления нравов и от сетей еретических добре их сохраняя, младенцы млеком благочестия да воспитает, всех же нас банею покаяния да обновит. Умоли, о, златонравная мати, красный цвете девства и мучеников удобрение, Господа и Спаса нашего, да подаст нам дух смирения и кротости, дух целомудрия и послушания, дух любве нелицемерныя, и да управит ум наш, и сердце наше в правой вере да укрепит, яко да Истиною наставляеми и любовию осияваеми, тихое и мирное зде поживем житие во всяком благочестии и чистоте. Молися, о, великомученице славная, сладчайшая мати наша Злато, Троице Преблагословенней, да избавит ны от всякаго обстояния, и от всякаго навета вражия безбоязненны нас да сохранит, да ни ранами, ниже прещением устрашаеми, до конца верни Христу Жениху нашему пребудем, и тако со благою надеждею и истинным уверением к тамошнему миру пойдем, богоприятное твое заступление призывающе и Пребожественную Троицу: Отца и Сына и Святаго Духа, выну хваляще и благословяще, ныне и присно, и во веки веков, аминь.
Проповед за света Злата Мъгленска
При раждането или кръщението на човека му се дава собствено име, което да го отделя, да го различава като личност от другите люде...
Не без съответно значение е и името на Христовата мъченица, чиято памет днес честваме - св. Злата Мъгленска. Какво ще рече Злата? Очевидно това име идва от думата злато. Златото е благороден, чист, скъпоценен метал, който блести със своята чистота. То е символ на душевна чистота. Когато кажем за някого, че е златен човек, това означава, че той е прекрасен по душа. Така е била и света Злата - тя е била чиста девойка. Нейното най-голямо украшение не било толкова рядката й телесна красота, колкото нейното целомъдрие.
Но, братя и сестри, думата злато ни напомня и нещо друго - изкушения, страдания, подвизи. Златото е преминало през горнилото, за да се пречисти и в огъня то придобива своята стойност. Точно в това отношение света великомъченица Злата е била като него - тя трябвало да изпробва своята вяра като мине през горнилото на най-големите страдания за Христа.
Тази дева-мъченица е родом от село Слатина в Мъгленската епархия на България, област Македония произхождала от бедно семейство и имала три сестри. Светицата била украсена с множество добродетели и с природна красота, която станала повод да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.
...
Какви изводи, братя и сестри, можем да направим за себе си от житието на светицата?
Откак на Голготския Кръст нашия Господ и Бог Иисус Христос порази дявола и с тридневното Си възкресение унищожи силата на греха и смъртта, изпращайки Своите апостоли да проповядват спасителната Православна вяра, не е преставала борбата на врага на човешкото спасение срещу Христовата Църква. В първите три века от нейното съществуване той се опитвал физически да унищожи християните, като подбуждал често чрез юдеите, езичниците и техните императори към жестоки гонения против тях. След като св. равноап. цар Константин прекратил преследванията и дал свобода на Християнското вероизповедание, врагът се опитал с нова сила да унищожи мирозданието на Църквата отвътре чрез насаждането на ереси и раздори. В следващите четири века светите отци поели тежкия кръст на борбата с човешките измишльотини и нововъведения, запечатвайки завинаги предадената им от апостолите вяра на Седем вселенски събора. Като се видял победен и в тази борба лукавият богопротивник решил да изкорени христовата вяра от сърцата на хората чрез насмешки, хули и атеистична наука. Мнозина се поддали на внушенията на разни учени глави, че уж Бог няма, и повярвали в разни теории и концепции, които не са могли да спасят и своите автори от праведния Божи съд.
Макар и в днешно време също да има мъченици за Христа, ние с вас по Божията милост не сме подложени на физическо преследване за това, че изповядваме христовата вяра и носим името християни. Всеки един от нас обаче трябва да се замисли дали с постъпките си е достоен за това име. Нашият кръст не е тежък като този на света Злата, но това не означава, че ние нямаме свой кръст. Думата мъченик на гръцки значи "свидетел" и ако искаме да сме достойни последователи на светицата, ние трябва да бъдем свидетели за Господа Иисуса и за вярата в Богочовека Христос! А как можем да изявим това свидетелство, освен като истински се стараем да живеем с мисъл за вечния живот, така, че да бъдем достойни за него. Като следваме светите отци и налагаме на всяка ерес и нововъведение променящо Преданието на Църквата анатема! Като без срам от човеците се кръстим, като не се страхуваме да изповядаме, че сме православни християни по отеческия календар и като се пазим от блуд, гордост, завист, осъждане, егоизъм и спазваме установените пости.
Житие на свети апостол и евангелист Лука (I в.)
 Апостол Лука Евангелист. Стенопис от манастира на Печката Патриаршия, Косово, Сърбия. XVI в |
Свети евангелист Лука се родил в сирийския град Антиохия. Родителите му не принадлежали към еврейския род. За това свидетелства отчасти самото име Лука, съкратено от латинското име Лукан (1), и особено от едно място в посланието на апостол Павел към Колосяни, където свети Павел ясно го отделя "от обрязаните", тоест от иудеите (Кол. 4:10-15). В писанията си свети Лука ясно показва добро познаване на Моисеевия закон и иудейските обичаи, затова може да се смята, че преди обръщането си към Христа той е приел иудейската вяра (2). Освен това в родината си, прославена с науките и изкуствата, той обогатил ума си с различни научни сведения.
От посланието на апостол Павел до Колосяни виждаме, че той изучавал лекарското изкуство (3), а преданието удостоверява, че бил и живописец. Несъмнено е също, че е получил добро образование, защото гръцкият език на писанията му е много по-чист и правилен, отколкото езикът на останалите новозаветни писатели.
(1) Името Лукан се среща в някои древни ръкописи на латинския превод на Евангелието от Лука. Пример за подобно съкращение може да се види в името на Сила - съкратено от Силуан. (Деян. 15:22; 2 Кор. 1:19 и др.).
(2) Езичниците, приемащи иудейската вяра, се наричали "пришълци пред вратите".
(3) Апостол Павел нарича Лука многообичан лекар: "поздравява ви Лука, многообичният лекар" (Кол. 4:14).
Когато слухът за чудесата и учението на Господ Иисус Христос се разпространил от Галилея по цяла Сирия и околните места, тогава и Лука дошъл от Антиохия в Галилея, където Господ Иисус Христос започнал да сее семената на Своето спасително учение (Мат. 4:24-25; Лук. 4:37). Тези семена намерили добра почва в сърцето на Лука и принесли стократни плодове.
Скоро той бил удостоен да бъде приет в лика на Седемдесетте Христови апостоли и получил от Господа напътствени наставления и власт да върши чудеса, започнал да ходи "пред лицето" на Господа Иисуса, като проповядвал настъпването на Царството Божие и приготвял път за Христа Спасителя (4).
В последните дни от земния живот на Спасителя, когато с поражението на Пастира се разбягали и овците от стадото Му, свети Лука се намирал в Иерусалим, плачейки за своя Господ, Който приел доброволни страдания. Вероятно по време на разпятието Му, сред другите, които познавали Христа, се намирал и Лука и застанал "надалеч" със скръб гледал Разпнатия (Лук. 23:49). Но скоро скръбта му се превърнала в радост, защото Възкръсналият Господ в самия ден на възкресението Си го утешил, като го удостоил с явление и беседа, за което особено подробно и живо съобщава самият Лука в своето Евангелие (5).
Като скърбял за смъртта на своя учител и недоумявал по повод Неговото възкресение, за което му съобщили жените мироносици, Лука заедно с друг ученик на Господа - Клеопа, вървял от Иерусалим в Емаус (6) и по пътя се удостоил да стане спътник на Онзи, Който е "пътят и истината и животът" (7). Учениците вървели и разговаряли, когато към тях се приближил Самият Иисус и тръгнал заедно с тях. Според думите на евангелист Марко, Господ им се явил "в друг образ" (Марк. 16:12), а не във вида, в който те го познавали преди. Освен това по особеното Божие устроение "очите им се премрежиха" (Лук. 24:16), така че те не могли да познаят явилия се Господ. Двамата помислили, че с тях върви някой от богомолците, които идвали за празника Пасха в Иерусалим.
(4) Лук. 10:1-24. На това предание не противоречат думите на самия Лука, в които той като че изключва себе си от апостолите - очевидци на словото (Лук. 1:2). С тях той иска да изрази само това, че не е принадлежал към лика на Дванадесетте апостоли, които, разбира се, видели много повече евангелски събития, отколкото Седемдесетте ученици на Господа, които по време на проповедта на Христа вървели преди Него.
(5) .Лук. 24:13-32. Макар в своето Евангелие да не се назовава по име, подробното повествувание на свети Лука посочва, че именно той е бил другият ученик, чието име не се споменава. За това говори и църковното предание. И в църковната молитва за пътниците четем: "На Лука и Клеопа в Емаус си съпътствал, Спасе, съпътствай днес и Твоите раби, които са на път."
(6) Емаус бил на около 12 км на запад от Иерусалим.
(7) Думи на Самия Христос Спасител - Иоан. 14:6.
- "Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?" - попитал ги Господ.
Клеопа отвърнал:
- "Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?"
- "Кое?" - попитал отново Иисус.
- "Което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля - продължили те, - но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели." (Лук. 24:17-24)
Тогава Господ им рекъл:
- О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
И като започнал от Моисей, Господ им разяснил казаното от всички пророци за Него в Писанието.
Така беседвайки с Господа, учениците неусетно стигнали в Емаус, и тъй като беседата им била приятна, а техният Спътник очевидно възнамерявал да продължи пътя си, те започнали да го молят да остане с тях.
- Остани с нас, защото денят вече преваля - казвали Му те.
И той влязъл с тях в селото и останал с тях в една къща. Когато седнали на трапезата, Той взел хляба, благословил, преломил го и им подал. Щом Господ направил това, учениците му веднага Го познали. Вероятно, това действие Той и преди извършвал пред учениците си, а освен това те могли да го познаят по следите от гвоздеите на ръцете му, които преди не забелязали. Но Той станал невидим за тях и те си казали един другиму:
"- Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?" (Лук. 24:32)
Те пожелали да споделят радостта си с другите ученици на Господа и веднага станали и тръгнали към Иерусалим. Там намерили в една къща апостолите и другите ученици и веднага им съобщили, че Христос е възкръснал и че са Го видели и беседвали с него. Апостолите ги утешили, като казали, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. После Лука и Клеопа подробно разказали за всичко, което станало с тях по пътя и за това, как познали Господа Иисуса Христа, когато преломил хляба. По време на разговора внезапно сред апостолите се явил Самият възкръснал Господ, поздравил ги и успокоил смутените им сърца. За да се уверят онези, които мислели, че виждат пред себе си духа на своя умрял Учител, Той показал раните на ръцете и нозете Си и вкусил храна. Евангелист Лука отново се удостоил да чуе от Господа разяснение на всичко, казано за Него в Свещеното Писание на Стария Завет и получил дар да разбира Писанията (Лук. 24:18-19).
След възнесението Господне свети Лука пребивавал известно време заедно с другите апостоли в Иерусалим, а после, според преданието, се завърнал в родината си Антиохия, където вече имало много християни. По пътя той проповядвал в Севастия (столицата на Самария, бел.ред.), където се намирали нетленните мощи на свети Иоан предтеча. Когато си тръгвал оттам, свети Лука поискал да вземе със себе си мощите и да ги отнесе в родината си, но местните християни, които усърдно почитали Господния Кръстител, не му позволили да направи това. Тогава свети Лука взел дясната му ръка, под която някога преклонил глава Самият Христос, приемайки кръщение от Иоана.
С това безценно съкровище той се завърнал в родината си, за голяма радост на антиохийските християни. Той напуснал родния си град чак тогава, когато станал спътник и съратник на свети апостол Павел, който, според преданието на някои древни писатели, дори му се падал роднина. Това, впрочем, станало вече по време на второто апостолско пътешествие на свети Павел (от 52 до 55 г. след Р.Хр., бел. ред.). Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи, и в течение на няколко години се трудил за разпространяването на християнството в Македония (Деян. 20:6) (8).
Когато апостол Павел, в края на своето трето апостолско пътешествие, отново посетил Филипи, по негово поръчение и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, за да събере милостиня за бедните християни от Палестина (9).
След като събрали милостиня, свети Лука и апостол Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по бреговете на Мала Азия, във Финикия и Иудея. Когато апостол Павел бил взет под стража в палестинския град Кесария, свети Лука останал с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим, на съд при кесаря. Заедно с него понасял всички трудности на пътешествието по море, като се излагал се на опасност дори да изгуби живота си (10).
(8) Македония се намирала на север от Гърция, между Илирия, Тракия, Егейско море и Балкана. Известно време тя била независима държава, която особено се прославила при цар Александър Велики. Впрочем, тя паднала също така бързо, както се извисила. В апостолските времена Македония влизала в състава на Римската империя.
(9) "С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие" (2Кор. 8:18-19). Древните тълкуватели смятат, че този брат бил свети Лука. Свети Иоан Златоуст вижда тук и указание за посвещаването на свети Лука за епископ ( в думата "избран" - на гръцки χειροτονειδεί).
(10) Трудностите на това продължително пътешествие свети апостол Лука описал в 27 и 28 глави на книга Деяния на светите апостоли.
Когато пристигнали в Рим, свети Лука също бил заедно с апостол Павел и Марк, Аристарх и други спътници на апостола и проповядвал Христа в тази столица на древния свят (11). В Рим свети Лука написал своето Евангелие и книгата Деяния на светите апостоли (12). В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос не само въз основа на това, което сам видял и чул, но и като вземал предвид всичко, което са предали "ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото" (Лук. 1:2) (13). Свети апостол Павел го ръководел в това дело и после одобрил написаното от него Евангелие. Също така и книгата Деяния на светите апостоли била написана, според църковното предание, по повеление на апостол Павел (14).
След две години, прекарани в римска тъмница, апостол Павел получил свободата си и оставил Рим. Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътуване. Скоро император Нерон започнал в Рим жестоко гонение против християните. По това време апостол Павел за втори път посетил Рим, за да ободри и подкрепи преследваната Църква със словото и примера си, и ако бъде угодно на Бога, да сподели с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и сега не изменил на своя учител, и само той от всички съратници на апостола бил с него в това толкова тежко време, когато апостолът се сравнявал с жертва, обречена на заколение.
- "Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи - писал апостолът на своя ученик Тимотей. - Побързай да дойдеш при мене скоро. Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене." (2Тим. 4:6, 9, 10) (15)
(11) Това е видно от написаните по същото време послания на апостол Павел до Колосяни и до Филимона.
(12) Съдейки по тясната връзка между това Евангелие и Книгата Деяния Апостолски (Лук. 1:1-4; Деян. 1:1), създадена след Евангелието и появила се в Рим около 63 г., трябва да се признае, че между написването на двете е изминало съвсем малко време, и че Евангелието също се е появило в Рим, около 61 или 62 г. Същото се потвърждава и от подписите върху някои ръкописи. Както Евангелието, така и книгата Деяния на светите апостоли свети Лука написал за "достопочтения" Теофил (Лук. 2:3; Деян. 1:1). Древното предание разказва за един знатен християнин Теофил, антиохиец, и се смята, че за него светият е написал Евангелието и книгата Деяния.
(13) "Свети Лука се отличава от другите автори на Евангелията - казва свети Иоан Златоуст - с по-голямата пълнота, с която описва новозаветните събития, започвайки от рождеството на свети Иоан Предтеча, за което разказва само той. Също и последното евангелско събитие - възнесението на Иисус Христос на небето, което при Матей и Иоан изобщо не се споменава, а при Марко се споменава накратко, само свети Лука е разказал подробно."
Евангелието от свети Лука по устава на православната църква, с изключение на някои особени случаи, се чете на литургия във всички дни от 17 до 20 Неделя след Петдесетница, от 29 Неделя до Неделя Месопустна то се чете само в съботните и неделните дни и в понеделник, вторник и четвъртък на Неделя Месопустна.
(14) В книгата Деяния на светите апостоли Лука подробно описва слизането на Светия Дух върху апостолите и техните подвизи, извършени след възнесението на Господа за разпространението и утвърждаването на християнската вяра в Иудея и други страни. "Свети Лука е описал тук предимно деянията на свети апостол Павел, чийто любим ученик и най-близък сътрудник е бил" - казва свети Иоан Златоуст.
(15) Може би свети Лука както и преди, така и сега с лекарското си изкуство облекчавал болестите на апостола затворник, който според Църковното Предание страдал от главоболие и други телесни недъзи, и с това заслужил името "многообичан лекар", както го нарича апостол Павел.
Много вероятно е свети Лука да е бил свидетел и на мъченическата кончина на апостол Павел в Рим. Както повествува църковното предание, след смъртта на апостола той благовестял Христа в Италия, Далмация, Галия и особено в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в съседна Ахаия (16).
Вече в преклонни старини, апостол Лука предприел пътешествие в далечния Египет и тук понесъл много трудове и огорчения заради славата на светото Иисусово име. Той дошъл в Египет, като пред това преминал цяла Ливия (17) и в Тиваида, и обърнал мнозина към Христа. В Александрия той ръкоположил за епископ Авилий, на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той отново устроил тук, в областта Беотия (18), църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно.
Подобно на своя приятел и ръководител апостол Павел и свети Лука се подвизавал с добрия подвиг, пътя свършил и вярата опазил. Той починал на 84-годишна възраст в Ахаия с мъченическа смърт, повесен, поради липсата на кръст, на едно маслинено дърво (19). Честното му тяло било погребано в Тива, главния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи много изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а после били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.
(16) Далмация - южната част на Илирийската провинция, която на север граничела с Панония, а на запад - с Италия и Адриатическо море. Галия била разположена на земите между океана, Пиринеите, Средиземно море, Алпите и Рейн. Ахаия била южна гръцка област и заемала северната част на полуостров Морея.
(17) Ливия - провинция в Северна Африка с много гръцки колонии. Впрочем, гърците понякога наричали Ливия и цяла Африка.
(18) Беотия - провинция във вътрешността на Гърция.
(19) Както свидетелства свети Григорий Богослов в първото си "Слово против император Юлиан".
Местонахождението на мощите на светия апостол Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се извършвали тук. Особено много изцеления имало за страдащите от болести на очите (20).
Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций, научил от един ахайски епископ, че тялото на свети Лука почива в Тива, пратил управителя на Египет Артемий (21) да пренесе мощите на свети Лука в столицата и той с голяма тържественост изпълнил това (22).
По време на пренасянето на светите мощи от морския бряг в храма станало чудо. Един човек, на име Анатолий, евнух, прислужник на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил много пари за лекари, но не могъл да получи изцеление, и сега с вяра в чудодейната сила на честните мощи на апостол Лука, започнал да моли светия за изцеление. При това той се приближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едва изминал няколко крачки, болестта го оставила. После той с радост носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на свети Лука били положени под престола, заедно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей (23). Тук светите мощи подавали много чудеса и с особена любов били почитани от православните християни.
(20) Като ознаменуване на лекарското изкуство на Лука, Господ пращал във вид на дъжд на мястото на погребението на светия апостол целебен "колурий", лекуващ очните болести.
(21) Паметта на свети мъченик Артемий се празнува на 20 октомври.
(22) Пренасянето на мощите на свети Лука се чества от Църквата на 22 април (стар стил).
(23) Свети Андрей Първозвани бил един от 12-те апостоли, а свети Тимотей - един от 70-те Христови ученици, бил епископ на град Ефес в Мала Азия.
 |
|
Свети апостол и евангелист Лука рисува икона на Богородица с Младенеца. Руска икона от XV в. |
Древните църковни писатели съобщават, че удовлетворявайки благочестивото желание на първите християни, свети Лука пръв изписал с бои образа на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а после създал и други две икони на Пресветата Божия Майка и Й ги донесъл да ги види. Тя разгледала иконите и казала:
- Благодатта на Родилия се от Мене и Моята милост да бъдат с тези икони (24).
Свети Лука изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на добро и достославно дело - изобразяването на светите икони за слава на Бога, на света Богородица и на всички Светии, за украшение на светите църкви и за спасение на вярващите, които благочестиво ги почитат. Амин.
(24) Като чества светите икони на Божията Майка, православната Църква зове към Нея в песнопенията си: "На първата написана Твоя икона от благовестника на евангелските тайни, донесена при тебе, Царице, да я благословиш и направиш силна да спаси онези, които Те почитат, се зарадва, защото си милостива, Помощнице на нашето спасение (Стихира на службата на Казанската икона на Богородица, 22 октомври)." В Успенския събор в Москва се пази иконата на Божията Майка, наречена Владимирска, която според преданието също е била нарисувана от свети Лука.
Тропарь апостолу и евангелисту Луке
глас 5
Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.
(Повествувател на апостолските деяния и на Евангелието Христово светъл писател, със свещени песни да възхвалим всевъзпетия Лука като лекар на човешките немощи, изцеляващ недъзите на естеството и язвите на душите и молещ се непрестанно за всички нас.)
Кондак апостолу и евангелисту Луке
глас 2
И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.
(Проповедник на истинното благочестие и ритор на неизречените тайни, звезда църковна, Лука Божествения да възхвалим: неговото слово избра заедно с Павел, мъдрия учител на народите, Единственият знаещ тайните на сърцето.)
Величание апостолу и евангелисту Луке
Велича́ем тя, апо́столе Христо́в и Евангели́сте Луко́, и чтим боле́зни и труды́ твоя́, и́миже труди́лся еси́ во благове́стии Христо́ве.
Молитва апостолу и евангелисту Луке
О, святы́й Луко́, Бо́гом избра́нный и Ма́терию Бо́жиею благослове́нный, пропове́дниче по все́й вселе́нней Ева́нгелия Христо́ва, му́чениче и Апо́столе, помо́щниче все́м моли́твенно призыва́ющим тя́, помози́ и на́м, непотре́бным рабо́м Госпо́дним, я́ко мы́ по мно́гим прегреше́ниям на́шим обрета́емся во тьме́ и се́ни сме́ртней, отдале́че от Бо́га отстоя́. Чрез то́ студо́м посра́мленныя не и́мамы дерзнове́ния Го́спода моли́ти о проще́нии, призыва́ем тя́, вели́кий свети́льниче Бо́жий, я́ко пребыва́ющаго в непреходя́щем Его́ све́те, моли́ о на́с Го́спода, да поми́лует на́с.
Умоли́ Го́спода, святы́й Луко́, да обнови́т в на́с стра́х Госпо́день, о́ньже любы́ привлека́ет, а гре́х отгоня́ет. Я́ко мы́ та́ко навы́кли греши́ти по вся́к де́нь и ча́с, и во сне́, я́ко не ве́мы сло́в Го́спода: бди́те, я́ко не зна́ете часа́, егда́ хочу́ приити́, О́н же мо́жет на вся́к ча́с призва́ти на́с из сего́ привре́меннаго живота́ в ве́чный. Пробуди́ в на́с, святы́й Луко́, стра́х и прему́дрость, о ни́хже святы́й ца́рь и псалмопе́вец Дави́д рече́. Да твои́ми моли́твами получи́м покая́ния сле́зы, и́миже вси́ на́ши души́ от греха́ очи́стятся. Я́ко мы́ в духо́вной слепоте́ и дебе́лости су́ще не мо́жем пла́катися своего́ мертвеца́, си́речь сами́х себе́, мно́ги же сле́зы, пото́ки сле́з потре́бно да пролие́м за мно́жество соде́янных грехо́в.
Помози́ на́м, неразу́мным, да уразуме́ем Писа́ние, е́же ты́ са́м списа́л еси́, я́ко и́стинным ра́зумом уразуме́ем и́стинная словеса́, да бежи́м от греха́, я́ко от огня́, и вси́ си́лы приложи́м, да прибли́зит ны́ Бо́г. Да уразуме́ем, я́ко гре́х е́сть сме́рть, Бо́г же живо́т. Помози́ на́м, святы́й Луко́, да то́ уразуме́вше, очи́стимся от греха́ и пре́йдем из сме́рти в живо́т. Да бу́дет на́м Бо́г вся́ во все́м. И ны́не и во ве́ки да пребу́дем бли́з Него́. Дабы́ и на́м, я́ко ти́ с Клео́пою, егда́ путешествовали во Еммау́с, се́рдце и душа́ тре́петны бы́ша от прису́тствия Его́. Отню́дуже да сни́дет на ны́ ми́р небе́сный, к Ца́рствию Небе́сному ны́ руководящий и ра́достны ны́ творя́щий, да возмо́жем стре́лы лука́ваго, на вся́к ча́с в на́с испуща́емы, отгна́ти. С те́м же получи́м и любы́ Бо́жия, да руководи́т на́с к ве́чному Оте́честву, иде́же вси́ си́лы небе́сныя, вси́ святи́и, Ма́ти Бо́жия пред ни́ми, Ея́же благо́й ли́к в ико́не тобо́ю напи́санной, увековечен еси́. О́чи серде́ц на́ших да непреста́нно взира́ют на ту́ ле́поту и е́ю наслажда́ются, да цари́т в на́с Ца́рство Небе́сное, в ко́е ча́ем моли́твами твои́ми, святы́й Луко́, пресели́тися, егда́ на́с Госпо́дь призове́т, да та́мо ве́чно сла́вим Бо́га во Святе́й Тро́ице: Безнача́льнаго Отца́, Единоро́днаго Сы́на и Пресвята́го Ду́ха, во все́ безконечные ве́ки. Ами́нь.
Житие на преподобния Иулиан (IV в.)
Преподобният Иулиан се родил в семейството на незнатни и бедни родители. На младини не получил светско образованиe, но придобил истинско познание за Христовата вяра не само на думи, а и на дело.
Когато достигнал пълнолетие, Иулиан оставил света и се заселил в една пещера, която се намирала в Партянската пустиня. Тук той се стараел по възможност да обуздае житейските си страсти и да се издигне над всичко бързопреходно и тленно, затова само веднъж седмично вкусвал хляб и вода. Като утешение и духовна храна му служели псалмите на светия пророк и цар Давид и непрестанният размисъл и молитвената беседа с Бога.
Както светилникът, поставен на планината, не може да се скрие, така и праведният живот на светеца не останал скрит от хората. Мълвата за светия подвижник скоро достигнала до тях и при него се събрали мнозина, които желаели да прекарат живота си под ръководството и примера на светеца. Те измолили позволение от светия отец, заселили се в шатри около пещерата му и започнали да се подвизават под ръководството на мъдрия наставник.
Но свети Иулиан не останал с тях задълго. Той желаел да живее в пълно уединение и молитва, затова оставил братята и се оттеглил на 50 мили навътре в пустинята, където заживял съвсем сам, като понякога навещавал братята заради поучението.
Веднъж, когато светецът преподал наставление на братята и възнамерявал да се върне в пустинята, един юноша на име Астерий започнал да го моли да го вземе със себе си. Младежът бил възпитан в разкош, но имал такова усърдие в благочестието, което все още превишавало силите му. Отначало светият го убеждавал да се откаже от трудното пътешествие в пустинята, където нямало дори вода, но убеден от неговото желание, склонил пред молбите му и го взел със себе си. Астерий с радост последвал стареца, но след три дни силите му отслабнали и той започнал да изнемогва. Накрая, останал без сили, той започнал да умолява светия старец да го съжали и да облекчи положението му. Светецът му позволил да се върне обратно, но Астерий бил толкова слаб, че вече не можел да ходи, пък и не знаел обратния път към пещерата. Тогава божият човек, трогнат от страданието на спътника си, проявил снизхождение към слабостта му, преклонил колена и така усърдно започнал да се моли на Бога за спасението на юношата, че оросил земята със сълзите си. Молитвата на светеца била чута и от падналите на земята негови сълзи се появил извор.
Когато говорим за силата на молитвата на свети Иулиан, не може да не споменем и за неговата кротост, свидетелство за която бил следният случай. Астерий, който вече станал подвижник и ръководител на други, нерядко посещавал своя любим учител и веднъж в знак на почит към него донесъл на раменете си като дар един голям чувал със смокини. Той носел тази тежест цели седем дни, докато траел пътят му. Смутен и огорчен от това, че заради него друг човек толкова се е обременил, свети Иулиан не поискал да се възползва от труда му и отказал да приеме приношението. Астерий започнал да уверява стареца, че няма да свали товара от раменете си, докато не се съгласи да приеме дара. Като видял искреното му желание да му послужи, преподобният, макар да не искал да приеме храната, добита с труда на друг, приел тази услуга.
- Ще изпълня искането ти - казал тогава светият, - само свали по-скоро този товар.
По време на войната на императора Юлиан Отстъпник с персите, мнозина вярващи, като познавал преподобния като верен раб Божий, търсели молитвите му за низвергването на този враг на християните. Преподобният се молел десет дни за освобождаване от злия мъчител и накрая чул глас:
- Нечистият и мерзък звяр погина.
Завършил молитвата, преподобният с радост се върнал при братята. Когато те го запитали на какво се дължи радостта му, той отговорил:
- Братя, дойде време за благодушие и радост. Нечестивецът си отиде, въстаналият против Господа претърпя достойно поражение от преследващата го ръка. Затова се радвам, като виждам, че гонените от него църкви тържествуват и отстъпникът не получи никаква помощ от демоните, които почиташе.
Много се потрудил свети Иулиан и в борбата с разпространилата се по това време арианска ерес. Поради това той, обичащият безмълвието, напуснал пустинята, за да не остане безмълвна истината.
За да разпространят своето учение, арианите пуснали в Антиохия мълвата, че преподобният Иулиан се придържа към проповядваните от тях догмати. Тогава Акакий и Астерий, учениците на светеца, подбуждани от благочестивите мъже Флавиан и Диодор, се отправили към него, за да дойде на помощ на православните, погиващи от прелъстяването. Те отишли при светеца и му разказали какво търпят християните от арианите. Като чул това, старецът веднага се отправил за Антиохия. През нощта стигнал в едно село и спрял за почивка в дома на една благочестива жена, която имала син на седем години. Докато светият вечерял, момчето излязло от къщата без никой да забележи и паднало в кладенеца. Като научила за това, благочестивата жена заповядала да затворят кладенеца и продължила да служи на светеца - толкова голяма била вярата, че в присъствието на молитвеника, прочут с дара си на чудодейство, в дома лошо няма до се случи. И Господ въздал според вярата.
Когато, преди да вкуси храната, светецът попитал за момчето, стопанката на дома отговорила:
- Някаква болест го връхлетя и той лежи.
Светецът настоявал момчето да дойде при него и да получи благословение. Тогава вдовицата била принудена да разкаже за случилата се беда. Светият веднага излязъл, свалил капака на кладенеца и видял детето напълно здраво, носено от водата. Той му подал ръка и го извадил от кладенеца. Когато започнали да разпитват момчето какво е станало с него, то отговорило:
- Нищо лошо не ми се случи, защото светият старец ме държеше на повърхността и не допускаше да потъна.
Оттук преподобният се отправил в Антиохия и се заселил в пещерата, където някога се криел свети апостол Павел. Много народ се събрал около тая пещера, за да получи утешение и благословение от светеца, но той заболял от люта огница и лежал в безпаметство. Накрая се опомнил, помолил се сам за себе си и болестта веднага го оставила. Тогава излязъл при очакващите го хора и смирено казал:
- Ако за вас е полезна моята благословия, нека Бог да ви я даде.
Тук светият подвижник изцелявал не само телесни, но и духовни страдания със словото си, и скоро клеветниците му били изобличени и посрамени, а стоящите в истината - утешени и ободрени.
Веднъж той срещнал един болен, който лежал край пътя. Болният докоснал края на дрехата му и веднага станал и го последвал, както хромият последвал Петър и Иоан. Преподобният върнал на човека не само телесното здраве, но и го утвърдил в православната вяра.
След това свети Иулиан се завърнал в пустинята си и като живял там до дълбоки старини, мирно се преставил на Господа.
Мученик Марин Аназаровский, Тарсийский
Святой Марин родился в киликийском городе Тарсе и жил на рубеже III–IV веков, в правление Диоклетиана. Представ перед правителем Киликии Аристовулом, он отказался отречься от веры во Христа и был предан на мучения. Его побили кнутами, а затем заковали в цепи и заключили в мрачную темницу. С восходом солнца палачи привязали мученика к дыбе и избили. Через усекновение мечом святой Марин удостоился мученического венца. Его святые мощи были впоследствии перенесены двумя благочестивыми христианами в город Аназарв.
Акафист святой великомученице Злате Мегленской
Кондак 1
Избранная служительнице Бога воплощеннаго и чистая хранительнице девства нерастленнаго, родителей своих Христа ради отрекшуся и крове исповедницы порфирою облекшуся, в лик празднственный ныне тя вси чтущии сошедшеся любовию поем, о, Злато, Церкве позлащение: но яко непорочная невеста Слова Божия и велие ко Господу имущи дерзновение, о нас, всеокаянных, молися неотступно, да мира многострастнаго океан преплывше, сподобимся в день судный благодати свыше, тебе с благодарением умильно вопиюще:
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Икос 1
Ангелов и всех святых небесных удивление, любовию Христа возлюбльшая презельною и девства чисте обручившися Тому хранением, Злата достохвальная пребысть неоскверненною; и вено златотканное — одежду обагренную Небесному Обручнику с веселием вручи. Молитвенницу теплую от Бога получивше, девице богомудренней умильно вопием:
Радуйся, источниче небесных утешений;
Pадуйся, прекрасное девства прославление.
Радуйся, Царя Христа обручнице нескверная;
Pадуйся, заступнице всем любящым тя верная.
Радуйся, кадильнице Святейшему лучистая;
Pадуйся, девице благонравная и чистая.
Радуйся, звездо, во мраце рабства просиявшая;
Pадуйся, луно златая, тьму греха разгнавшая.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 2
Видящи святая сатанинство неверных, доблественно муки претерпети положи в сердце и молитвою укрепльшися, рече: «Верую во Христа, Тому Единому служу, Той бо есть Жених, Егоже аз не отрекуся даже аще тмы страданий ныне претерплю». Сицевое девы богомудрыя рачение хваляще, поем Христу умильно: Аллилуиа.
Икос 2
Разума небеснаго девицы невмещающе и хотяще сквернии грехом растлити Злату, отдаша ю женам своим, да, льстяще и вещающе, помутят сердце девы сластолюбием и златом. Обаче не смутися, ни подвижеся святая, но паче благодатию мужающися в любви пребысть на Веры камени, поганиц посрамляющи; темже и мы златую Злату сице воспеваем:
Радуйся, Христова избраннице венчанная;
Pадуйся, Болгарии печальнице всехвальная.
Радуйся, Божественныя Веры славословие;
Pадуйся, смирившая агарян пустословие.
Радуйся, смутившая поганцев, боголюбице;
Pадуйся, любезная другине Богородицы.
Радуйся, пресладостное мучеников пение;
Pадуйся, от ереси надежное хранение.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 3
Силою прельщения сломити невозмогше Злату благонравную, зловернии призваша с сестрами ея, отца и матери — слезами да деву отвратят от Веры чистыя, хвалами, да никогда возможет Богу пети: Аллилуиа.
Икос 3
Имущи дева чистую к родителем любовь смутися обольщением и вмале не подвижеся, обаче не возможе ухищрение врагов, и Злата небомудренно родителей отвержеся: «Глаголющих ми истиннаго Бога отрещися, отныне вас не вем. Христос Отец есть мой, и Матерь ми отныне есть Владычица Пречистая, всех мучеников вои мне суть братия и сестры!» Мы убо небомудрию дивимся Златы чистыя и гласы непрестанными ей сице вопием:
Радуйся, соловей святыя Церкве богогласный;
Pадуйся, сосуде девства, светлый и прекрасный.
Радуйся, превечную весну достигший цвете;
Pадуйся, нас озаривый златозарный свете.
Радуйся, блаженство воспевающих тя вечное;
Pадуйся, всем чтущым тя радость безконечная.
Радуйся, сокровище благих и исцеления;
Pадуйся, свеще пречудна верным озарения.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 4
Бурею к родителем не возмог пристрастия Злату на нечестие поганское прельстити, диавол возъярися и неверных распаляше зверское, во еже ю нещадно бити. Плоть девицы чистыя агаряне начаша резати и пред очима ея вешати ю, но паче прежде к Богу возгореся Злата пламенем любве, Христу в терпении поющи: Аллилуиа.
Икос 4
Отцу ея духовному иерею Тимофею прилучшуся страданий места близу, Злата к нему посла, просящи: да молитвою своею поможет ей течение страдальчества скончати. И, Златою посрамлены, злодеи озверевше, повесиша на древе непорочную девицу и резаху ю, дондеже от плоти разрешися. Она же ныне духом слышит поющия ю сице:
Радуйся, златая Македонии девице;
Pадуйся, крилома нас хранящая орлице.
Радуйся, супружества честнаго ограждение;
Pадуйся, монашества златое украшение.
Радуйся, всем верным благоверная княгине;
Pадуйся, всем девствующым верная другине.
Радуйся, святыя Веры лиро златогласная;
Pадуйся, деннице целомудрием прекрасная.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 5
Боготечную звезду сию, нам верно озарившую тесный путь спасения в растленнем веце сем, Злату, чашу горькую до дна выпившую хваляще немолчно, Богу вопием: Аллилуиа.
Икос 5
Видев дщере лютыя духовныя страдания, Тимофей святому Никодиму вся поведа; Никодим же славный благочестным в назидание всезлатыя Златы написа победу. Мощи всечестныя девы вземше, благовернии со благоговением и пеньми погребоша, с чистым фимиамом к небесем каждением пение всечудней сицевое вознесоша:
Радуйся, садов небесных ластовице белая;
Pадуйся, поправшая врага девице смелая.
Радуйся, нам диавола безсилие явившая;
Pадуйся, всем силу целомудрия открывшая.
Радуйся, духовное млеко нам источающая;
Pадуйся, языков новых нравы обличающая.
Радуйся, всем любящым тя радосте спасения;
Pадуйся, от скверны мира верным сохранение.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 6
Проповедь Евангелия в веце ересей присно ухищряется людей поработитель упразднити лжею в умножении страстей, яко да никтоже воспоет Спасителю: Аллилуиа.
Икос 6
Возсиявши в мраце долгих лет порабощения, Злата златолучное нам солнце показася, имже тьма разгнася агарянскаго прельщения, тепле озаряюще страждущий наш род. Днесь султан духовный вновь обаче воцарися, люди обольщая Православия предательми; проповедь Евангелия паки мрак объят, темже со слезами от нощи взываем Злате:
Радуйся, прельщенных к свету Истины воззвание;
Pадуйся, всех кающихся твердое возстание.
Радуйся, иконо всезлатая Православия;
Pадуйся, бесов нечистых славное прогнание.
Радуйся, родов славянских грозде чист и сладок;
Pадуйся, поточе златоструен и пресладок.
Радуйся, девице, голубицы чистшая;
Pадуйся, реко, струями Церковь позлатившая.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 7
Хотящия от нынешняго века заблуждений и многих ересей ко свету Истины преити, девице чистонравная, избави от тимения, да вкупе водворимся в храм пресветлый чистоты, поюще Свободившаго навеки нас от тли: Аллилуиа.
Икос 7
Новую тя всех Царя невесту ублажаем, чтуще тя усердную молитвенницу Злато, яко в ниве рабства клас прозябший златостеблен, напоенней кровию неведомых страдальцев, с нимиже о нас молися, славная девице, поющих тебе сице:
Радуйся, воистинну рабо Господня верная;
Pадуйся, Христа невесто чистая, нескверная.
Радуйся, прекрасный крине нивы целомудрия;
Pадуйся, пресладкий соте луга богомудрия.
Радуйся, любве зерцало небоорошенное;
Pадуйся, Святаго Духа езеро блаженное.
Радуйся, златое добродетелей сияние;
Pадуйся, прекрасное Зиждителя ваяние.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 8
Странное и дивное явила есть терпение Злата страстотерпица, Болгарии покров — та бо нам явися дний последних утешение, место сокровения от злобы всех врагов. Темже велегласное о ней возносим пение к Богу: Аллилуиа.
Икос 8
Вся Церковь Православная днесь светло торжествует, в превыспренних всех Ангелов славление звучит и вкупе земнороднии с небесными ликуют — вся Златы память светлую земная тварь творит. Вси в мраце утомленнии, грядите, почерпите прощение грехов от вод источника пречистаго, и вси обремененнии печальми приидите, да солнцу Православия лучистому поем:
Радуйся, Едема голубице белоснежная;
Pадуйся, любве Христовы высото безбрежная.
Радуйся, село, плодами щедрое и тучное;
Pадуйся, раздравый мрака кресте златолучный.
Радуйся, избраннице Царя веков прекрасная;
Pадуйся, Святыя Веры гусле доброгласная.
Радуйся, безблазнства изящний аметисте;
Pадуйся, кристале богорядия пречистый.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 9
Всякое дыхание и Ангелов сословие зряще тя, дивляхуся, понеже юна сущи познала еси тайны несказанно Богословия, возмогши пред лицем врагов воспети Присносущному: Аллилуиа.
Икос 9
Витийскаго искусства невладеющи, святая агарян безсловесие премудро обличи, и девства сохранение на Бога возлагающи, блаженство несказанное навеки улучи, егоже и мы, грешнии, молитвами ея сподобитися чаем и Злату воспеваем:
Радуйся, покрове проповедником Евангелия;
Pадуйся, обителем святым пречудный Ангеле.
Радуйся, смиренным богословом поспешение;
Pадуйся, ветий лицеприятных обличение.
Радуйся, времен последних ясное светило;
Pадуйся, душ верных кораблей кормило.
Радуйся, Святыя Церкве луче небопарный;
Pадуйся, смирившая вся козни всековарных.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 10
Спастися всем хотящым есть предстательница дивная молитвенница крепкая о всех смиренных Злата, в страданиих всем сущым утешение премирное, и на Суде — поющих ю покров и благодать, еяже ради Бога велегласно величаем: Аллилуиа.
Икос 10
Стена еси хранящымся от мира адотечнаго и любящым тя тепле от падений сохранение — молитвами твоими избавляй от муки вечныя вся лики православных тя, мученице, чтущыя, венцы тебе словесныя прославленней плетущия:
Радуйся, в океане бед нам остров неприступный;
Pадуйся, заступнице, в молитвах неотступная.
Радуйся, нам в мире любодейнем твердь пречистая;
Pадуйся, прощения грехов купель лучистая.
Радуйся, душам болящым былие целебное;
Pадуйся, сердечным язвам тишино врачебная.
Радуйся, монахом чистым аммо благосердая;
Pадуйся, живущым в мире помоще усердная.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 11
Пением восхвалити Тя, всех Владыко, тщащимся словеса подаждь — к милостем Твоим сладостно спростретися, и Тебе молящимся даруй благодать, да благодарно воззовем: Аллилуиа.
Икос 11
Свещу златосияйну в мраце рабскаго страдания, зрим Злату, наставляющую к свету всех спасения: та образ нам явися добродетелей Писания любы от нихже Божия венец есть всех велений. Венчания сего и мы сподобитися чающе, грядите, поклонимся Злате, сице воспевающе:
Радуйся, любве неизглаголанныя море;
Pадуйся, церквей всех умирение раздора.
Радуйся, пещеро от напастей сокровенная;
Pадуйся, алкательнице правды насыщенная.
Радуйся, божественнаго алавастр ухания;
Pадуйся, златая ветве Богопочитания.
Радуйся, Болгарии святыя дщи нескверная;
Pадуйся, тя чтущым воеводо благоверная.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 12
Благодати чудное яви нам во страдании Злата венцеславимая, да и мы имеем твердое на Бога еже в скорбех упование, зверства небоящеся имущаго явитися сына беззакония, всех в мире обольстити. Молитвами ея же нас избави от злодея Боже милосерде, да поем Ти присно: Аллилуиа.
Икос 12
Поюще тя девице и мученице славная, о всех в недузех сущих и во обстояниих сугубое приносим ти и слезное моление:
Радуйся, труждающимся помоще обильная;
Pадуйся, печальных утешение пресладкое.
Радуйся, обидимых защитнице всесильная;
Pадуйся, уязвленных целительнице кроткая.
Радуйся, всем плачущим заступнице благая;
Pадуйся, отчаянным советнице златая.
Радуйся, от мрака мира в светлость нам вселение;
Pадуйся, в чертог небесный верных водворение.
Радуйся, о нас всегрешных Бога умоление;
Pадуйся, страстьми растленных дивно удобрение.
Радуйся, девице всезлатая и прекрасная;
Радуйся, Церкве Православныя птице богогласная.
Радуйся, великомученице Злато, златая целомудрия палато.
Кондак 13
О, Злато досточудная, Болгарии хваление! Приимши благосердно ныне любящих тя пение, от всяких нас напастей и грехом порабощения молитвами твоими благосердными спаси, во еже нам сподобитися и на небеси с тобою непрестанно Христа Бога величати: Аллилуиа.
Этот кондак читается трижды, затем кондак 1-й и икос 1-й
Канон святому апостолу и евангелисту Луке
Пе́снь 1.
Ирмо́с: Пе́снь возсле́м, лю́дие, Чу́дному Бо́гу на́шему, свободи́вшему Изра́иля от рабо́ты, пе́снь побе́дную пою́ще и вопию́ще, пои́м Тебе́ Еди́ному Влады́це.
Припев: Святый Апостоле и Евангелисте Луко, моли Бога о нас.
Колесни́ца Бо́жия пресве́тлая бы́л еси́, Всесвято́е нося́ И́мя пред челове́ки, Луко́ всече́стне, колесни́цы и триста́ты пре́лести погружа́я кре́пко.
Струю́ прии́м жи́зни: зно́ем изсыха́емый безбо́жия напои́л еси́ ми́р, Луко́ всеблаже́нне, ту́чами Богоразу́мия, из чре́ва твоего́ изска́чущими.
Блиста́нием Ду́ха, Луко́, и жития́ чистото́ю озаря́емь, я́ко мо́лния, треблаже́нне, Богода́нно сия́л еси́ все́й вселе́нней, просвеща́я ве́рных сердца́.
Богоро́дичен: Ра́дуйся, всесвяты́й хра́ме, руно́ Богоро́сное, запеча́танный исто́чниче безсме́ртныя Струи́: ста́до Твое́, Влады́чице, сохраня́й от все́х ра́тных неплени́мо.
Пе́снь 3.
Ирмо́с: Не́сть свя́т я́ко Госпо́дь, и не́сть пра́веден я́ко Бо́г на́ш, Его́же пое́т вся́ тва́рь: не́сть пра́веден па́че Тебе́, Го́споди.
Возсия́в я́ко со́лнце пропове́данием, Це́ркве укра́сил еси́, Луко́, утвержде́ние, пре́лести мглу́ теплото́ю ве́ры иста́ив, всеблаже́нне.
Скрижа́ли изсе́кл еси́ Боголе́пныя от ка́мене, пребога́те, Бо́жия воплоще́ния, оско́рд име́я Боже́ственный язы́к тво́й, и уста́ Богодохнове́нная.
Во о́блак всесве́тлый входя́й, и о́блаком покрыва́емь, прия́л еси́, прему́дре, Но́вый Зако́н, пе́рстом Ду́ха пи́санный на се́рдцы твое́м.
Богоро́дичен: Не́сть непоро́чныя я́ко Ты́, Влады́чице, и не́сть пречи́сты па́че Тебе́, Всенепоро́чная: во чре́ве бо Бо́га Сло́ва вмести́ла еси́, Еди́наго Многоми́лостиваго.
Седа́лен, гла́с 8.
Я́ко соше́ственник Па́влов яви́вся, разли́чныя беды́ терпели́вне претерпе́л еси́, всехва́льне Госпо́день апо́столе, и тече́ние страда́нием соверши́в ве́ры, с ни́м в вы́шних весели́шися, блаже́нне. Те́м и ми́ру Христо́во Ева́нгелие пропове́дав, просвети́л еси́ подсо́лнечную всю́, Луко́ всече́стне. Моли́ Христа́ Бо́га, грехо́в оставле́ние пода́ти, пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять твою́.
Богоро́дичен: Со́лнца о́блаче разу́мнаго, Боже́ственнаго Све́та свети́льниче златокова́нный, Нескве́рная, Небла́зная, Всенепоро́чная Влады́чице, омраче́нную ду́шу мою́ ослепле́нием страсте́й, безстра́стия заре́ю просвети́, молю́ся, и оскверне́нное мое́ се́рдце омы́й пото́ки умиле́ния, покая́ния же слеза́ми, и от тиме́ния мя́ очи́сти де́л мои́х да любо́вию зову́ ти́: Богоро́дице Присноде́во, моли́ Христа́ Бо́га прегреше́ний оставле́ние пода́ти ми́, Тебе́ бо име́ю наде́жду ра́б Тво́й.
Пе́снь 4.
Ирмо́с: Из горы́ приосене́нныя, Сло́ве, проро́к, Еди́ныя Богоро́дицы, хотя́ща воплоти́тися, Богови́дно усмотри́, и со стра́хом славосло́вяше си́лу Твою́.
Мо́ре язы́ков смути́л еси́, Богому́дре, ко́нь бы́в Всецаря́, сла́вное неве́рствие со́лию Боже́ственною ослажда́я, присносла́вне.
Лу́к Христо́с напря́г, пусти́ стрелу́ тя́, Луко́, све́тло обощре́ну, луча́ми сия́юща благоче́стия, и просвеща́юща на́ша ду́ши.
Стра́сти ду́ш ку́пно и теле́с твои́х певце́в уврачи́, всеблаже́нне, та́инственным рукоде́ланием, греха́ гни́лость изре́зуя, всему́дре.
Богоро́дичен: Неве́сто Бо́жия, Мари́е Богороди́тельнице, изба́ви мя́ лю́тых прегреше́ний и бе́д, и к тишины́ приста́нищу и спасе́ния твои́ми моли́твами напра́ви.
Пе́снь 5.
Ирмо́с: У́тренююще, вопие́м Ти́, Го́споди, спаси́ ны́: Ты́ бо еси́ Бо́г на́ш, ра́зве Тебе́ ино́го не ве́мы.
Я́ко роса́ с Небе́с спа́дающи яви́лся еси́, пре́лести зно́й разоря́я словесы́ твои́ми.
Стра́х во чре́ве твое́м Боже́ственный заче́н, спасе́ние породи́л еси́ заблу́ждшим, апо́столе.
На го́ру возше́д, всеблаже́нне, доброде́телей, все́м Ева́нгелие Ца́рствия пропове́дал еси́.
Богоро́дичен: Мари́е Богоро́дице Безневе́стная, наде́жды враго́в су́етны сотвори́, и пою́щия Тя́ возвесели́.
Пе́снь 6.
Ирмо́с: Ри́зу мне́ пода́ждь све́тлу, одея́йся све́том я́ко ри́зою, многоми́лостиве Христе́ Бо́же на́ш.
Му́дрости ча́шу испи́в, напои́л еси́ все́х позна́ния Спа́са Христа́, Луко́ всему́дре.
Па́влу соисхо́дник избра́вся, Луко́ всеблаже́нне, язы́ки улови́л еси́ мре́жею, Богоглаго́льниче, догма́тов твои́х.
О́блак, ту́чу жи́зни на́м одождя́ющь, яви́лся еси́ апо́столе, от исто́чник спасе́ния истека́ющую.
Богоро́дичен: Куми́ров Разруши́тель, я́ко Бо́г, бы́вшее Рождество́ Твое́, Мари́е Богоневе́сто, покланя́емо е́сть со Отце́м и Ду́хом.
Конда́к, гла́с 2.
И́стиннаго благоче́стия пропове́дника, и та́ин неизрече́нных ри́тора, звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим: Сло́во бо его́ избра́, с Па́влом му́дрым язы́ков учи́теля, Еди́н ве́дый серде́чная.
И́кос.
Зна́нием обогати́вся го́рнейшим от руки́ Влады́чни, вруче́н бы́л еси́ язы́ков жребиоиму́ществу всехва́льне. Те́м житие́ распали́в Сло́вом, страна́м законополо́жник, Луко́, яви́лся еси́ па́че Моисе́а: пе́рстом Бо́жиим, я́ко скрижа́ли Богоначерта́нныя, тобо́ю сложи́вшася Ду́хом, Боже́ственную уясни́л еси́ ве́ру. Те́м и Христо́с тя́ просла́ви, Еди́н ве́дый серде́чная.
Пе́снь 7.
Ирмо́с: О́троцы благочести́вии в Вавило́не о́бразу злато́му не поклони́шася, но посреде́ пещи́ о́гненныя ороша́еми, пе́снь воспева́ху глаго́люще: превозноси́мый отце́в и на́с Бо́же, благослове́н еси́.
Учени́к неизрече́нных та́ин Христа́ Бо́га ве́рен бы́в, Ева́нгелие Сего́ Боже́ственное пропове́дал еси́ ве́рным, всему́дре, глаго́лющим: превозноси́мый отце́в и на́с Бо́же, благослове́н еси́.
Утворе́нии доброде́телей укра́шен яви́лся еси́, Луко́ всеблаже́нне, Боже́ственнаго благоле́пия заря́ми просвеща́емь, и вопия́ непреста́нно Творцу́ твоему́: превозноси́мый отце́в и на́с Бо́же, благослове́н еси́.
Испуща́я светоно́сныя лучи́, я́коже в нощи́ заря́ явля́емь, пре́лести тму́ сия́нием слове́с твои́х, благоче́стно взыва́я отгна́л еси́: превозноси́мый отце́в и на́с Бо́же, благослове́н еси́.
Богоро́дичен: Име́я житие́, сло́вом, Богови́дче, му́дрости просвеще́но, Луко́, Де́вы Рождество́ я́вственно исписа́л еси́, и ико́нами любе́зно вообрази́л еси́: Е́йже покланя́емся ве́рно, Христа́ сла́вяще.
Пе́снь 8.
Ирмо́с: На горе́ святе́й просла́вльшася, и в купине́ огне́м Присноде́вы Моисе́ови та́йну я́вльшаго, Го́спода по́йте, и превозноси́те во вся́ ве́ки.
Росода́тельною му́дростию слове́с твои́х, и ту́чами благода́ти Боже́ственныя, пре́лести пе́щь погаси́л еси́, ве́стник Госпо́день, и священнопропове́дник, Богому́дре, бы́в.
Я́ко кра́сныя но́ги твоя́, всеблаже́нне, ми́р благовеству́ющаго, вся́к у́м преизве́стно преиму́щь: Его́же превозно́сим и славосло́вим во ве́ки вся́.
Све́т ми́ра, просвеща́ти во тме́ седя́щия, яви́ тя́ Христо́с, О́тча Существа́ Сия́ние, Госпо́дь Сла́вы, Его́же превозно́сим во ве́ки.
Богоро́дичен: Во утро́бе всели́вшагося Де́вы, и от Нея́ стра́шно и па́че сло́ва, дре́вняго Ада́ма обнови́вшаго Го́спода, пое́м и славосло́вим во ве́ки.
Пе́снь 9.
Ирмо́с: Тя́ Неискусобра́чную Ма́терь Бо́га Вы́шняго, Тя́ па́че ума́ ро́ждшую Сло́вом вои́стинну Бо́га, вы́шшую пречи́стых си́л, немо́лчными славословле́нии велича́ем.
Пропове́дник бы́л еси́ всеми́рнаго спасе́ния, Ева́нгельским пропове́данием: свяще́нная же и благознамени́тая труба́, вдохнове́нием ды́шущи Ду́ха показа́лся еси́, священноглаго́льниче всече́стне.
Дея́нии украша́емь Спа́совых апо́столов, сия́ от Бо́га подви́жимь ве́рным написа́л еси́, я́коже о́браз одушевле́нный при́сно пребыва́ющь объяви́в, священнопропове́дниче всесла́вне.
Ста́л еси́ у́бо Луко́, я́коже пости́г Богонача́льниче жела́ний кра́йнейшее: Христу́ бо предста́л еси́, подае́маго от Него́ насыща́яся Богови́дения. Те́мже тя́ вси́ ублажа́ем.
Богоро́дичен: Тя́ Непристу́пнаго Бо́га носи́вшую на объя́тиих, на Небесе́х пое́маго от вся́кия си́лы, и Тобо́ю на́м да́рующа всегда́ спасе́ние, Богома́ти, велича́ем.
Свети́лен.
Луко́ Христо́в апо́столе, таи́нниче неизрече́нных, и язы́ков учи́телю, с Па́влом Боже́ственным, и пречи́стою Богоро́дицею, Ея́же Боже́ственную ико́ну от любве́ изобрази́л еси́: моли́ Богови́дче, о на́с блажа́щих тя́, и соверша́ющих свяще́нное твое́ успе́ние, всему́дре тайноглаго́льниче.
Я́ко ученика́ благода́ти, и спосле́дователя Па́влова, и словопи́сца изя́щнейша Боже́ственнаго Ева́нгелиа, похва́лим: Сло́ва бо воплоще́ние и вочелове́чение, и Стра́сти, блаже́нне, пропове́дал еси́. Те́м соше́дшеся ве́рно, Луко́, досто́йно тя́ почита́ем.
Богоро́дичен: Неизрече́нно бы́сть рожде́ние Пренепоро́чныя Неве́сты, я́ко бы́вши чисте́йший хра́м, Богоро́дице, Сове́том бо Преве́чным в Тя́ все́льшася, родила́ еси́ Бо́га Сло́ва. Те́м пою́ще Рождество́ Твое́, велича́ем досто́йно, Всенепоро́чная.
Акафист святому апостолу и евангелисту Луке
Кондак 1
Премудрым промыслом Божиим избранный, да благовествуеши светлость Христоваго Евангелия всему миру, Лука всеблаженне, велие дерзновение имаши пред лицем Господа, Чей земный живот и учение списал еси. Испроси и нам, немощным и слабым, прощение согрешений и утверди в нас надежду Царствия Небеснаго, да возможем ти всерадостно взывати:
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Икос 1
Всемилостивый Господь в грехе потопленному роду человеческому посла Сына Своего да Он Своим животом, смертию и славным Воскресением изведет сей род из тьмы и направит к Святости. Чрез тебя же, евангелисте святый, начертаны тайны неба и земли, дабы вси человецы до конца века путь к той Святости вели и благодарне суще взывали ти:
Радуйся, Духом Святым просвещенный на списание Евангелия.
Радуйся, Феофилу достопочтенному и всем нам бисер драгий Евангелия Христова обретший.
Радуйся, яко Богом избран был еси да объявиши тайну спасения.
Радуйся, благовестителю Благия Вести.
Радуйся, яко Христа пришедша грешныя спасти проповедавший.
Радуйся, яко един еси от четырех евангелистов.
Радуйся, яко Дух Святый и чрез тебе четвероевангелие в мир излиял еси.
Радуйся, в тайны Божии духом воснесыйся.
Радуйся, яко словеса твоя просветиша вселенную.
Радуйся, яко мрежею твоего Евангелия многи словесны души уловивый.
Радуйся, изъяснителю Новаго Завета.
Радуйся, звездо в Церкви Небесной сияющая.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 2
В младости твоей возжелавше мирския мудрости, Лука премудрый, ей научился еси, пришедше же в Иерусалим из Антиохии егда Господь Иисус Христос Свое Божественное слово на земли сеял еси, сердцем доброе семя воспринял еси, исполнившись же небесной радости, воспел еси велегласно Богочеловеку Христу: Аллилуиа.
Икос 2
Зерно божественной любве прозябе у тебе стократный плод, яко ты слушая Его учение и чудеса видя, исполнился божественной мудрости и ведения, коликих эллински и египетски училища дати ти тщетны бысть. Оттуду избра тя Господь и прочих седмьдесят апостол и посла да проповедите Благую Весть спасения рода человеческаго. Мы же чрез твое Святое Евангелие и доныне пия ту Божью премудрость, воспеваем ти тако:
Радуйся, Христовой благодатию в сердце уязвленный.
Радуйся, яко божественная премудрость бе ти вместо мирской мудрости, ей же обучен бысть.
Радуйся, яко вся оставивши за Христом Господом последовал еси.
Радуйся, вестниче Господень.
Радуйся, зиждителю веры Христовой.
Радуйся, самовидче Его же чаяли языцы.
Радуйся, родословие Христово до Адама возведший.
Радуйся, Владычицы икону первый написавший.
Радуйся, Иисуса Сыном Божиим и Человеческим возвестивший.
Радуйся, неутомимый ратниче за Истину Христову.
Радуйся, искусный ловителю душ людских.
Радуйся, сеятелю добраго семени, стократный плод приносящего.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 3
Ты же, святый Лука, яко вооруженный от Господа силою и властию да проповедеши Евангелие и твориши чудесы, со прочими апостолами гряде пред лицем Господа Христа, уготовляя Ему путь и проповедуя людем яко в мир пришел еси от века обетованный Мессия, Коему вси яко Богу от ныне и до века да взывают: Аллилуиа.
Икос 3
В последние дни земнаго живота Господа Иисуса Христа, егда неправедные судии Праведнаго Судию осудиша и на Кресте Господа распяша, ты, святый Лука, в Иерусалиме пребыл еси, со слезами взирая како неповинна кровь Учителя твоего изливашася на грешную землю. Плачуще едино с тобою, с печалию мы речем ти:
Радуйся, яко страдания Христа Спасителя списал еси.
Радуйся, верный слуго Всецаря Христа.
Радуйся, яко славу Божию возвестил еси.
Радуйся, лучу небесный во тьме мира сего.
Радуйся, противу врага, в Иуду вошедша, нас вооруживый.
Радуйся, Петром усеченным и Христом исцеленным рабом милосердию нас научающий.
Радуйся, кладезе, из него же Водою Живою напояемся.
Радуйся, яко радостно и без страха словеса Божии в люди приносивший.
Радуйся, сердца обрезание прияти паче плотскаго обрезания возжелавший.
Радуйся, доброе гроздие винограда Господня.
Радуйся, яко лицем к лицу Бога чрез Христа узрел еси.
Радуйся, яко Господа и ныне в Царстве Небеснем видеши.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 4
Печаль твоя претворися в радость, богоубийц же радость обратися в печаль, яко да не мощна бысть смерть противу Источника Живота и камень гробный не можаше удержати Камень краеугольный. Господь твой воскресе из мертвых и мирови дарова живот вечный. Ты же с братиею в радости всесильной до небес восклицаше: Аллилуиа.
Икос 4
Егда с Клеопою в неделю Воскресения идоша в ближний Еммаус, явися вам Господь и идоша с вами. И бысть вам сердце горяще и душа трепетна доколе Он вас поучал о Себе от пророк и писания, вы же Господа не познаша дондеже на трапезе вечери преломи Он хлеб и благослови, и отверзлись вам очи и уразумеша яко то бысть воскресый Господь. Познавая о том из твоего Евангелия, и ныне души наши притрепетны бысть сего же ради радостно воспеваем ти:
Радуйся, Воскресение Христово видевший.
Радуйся, от несмысленности к богомудренности Христом приведенный.
Радуйся, яко Христос отверз ти разум да уразумееши писание.
Радуйся, яко бе ти сердце горяще, егда Господа слушал еси на пути во Еммаус.
Радуйся, яко ти Христос своима рукама хлеб преломления преподал еси.
Радуйся, яко Христос словеса ваша о явлении Его на пути в Еммаус, паки явившись учеником, запечатлел еси.
Радуйся, яко испив чашу премудрости, многих познанием Христа Спаса напоил еси.
Радуйся, яко всем Евангелие воскресшаго Христа проповедал еси.
Радуйся, яко нам Источник спасения отверзл еси.
Радуйся, яко Путеводительницу к Жизни в образе нам преподал еси.
Радуйся, светлосте разумнаго Солнца.
Радуйся, яко нас научиша веровати в Святую Троицу.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 5
Егда воскресый Господь спасения нашего ради основаша Церковь Свою и по обетованию низпосла в день пятидесятый по Воскресении Духа Святаго на апостолы, да их запечатлеет свидетели непоколебимы веры христианския, и ты, святый Лука, пребываше в Иерусалиме. Купно с иными апостолы верно свидетельствова Богочеловека Христа и воспевал Ему яко истинному Богу: Аллилуиа.
Икос 5
Послежде в отечество твое Антиохию направился еси, еже бе страна многими христианы населенная, но в Севастии умедлил еси, проповедующи Евангелие спасения, тамо же нетленны мощи святаго Иоанна Предтечи почиваша. Узрев тии, возжелал еси с собою их понести, христиане же Севастийские не восхотев лишитися таковой драгоценной святыни и тако вручиша ти десницу Иоаннову, под ню же Сам Господь приклони Божественную главу в крещении, ту же ты радостно понесл еси, мы же дивяшеся твоей любви к святым, восклицаем ти таковая:
Радуйся, свидетелю снисхождения Духа Святаго.
Радуйся, яко нам како Церковь созижделась описал еси.
Радуйся, яко себе росою небесною явил еси и свет просветил еси.
Радуйся, яко Духом Святым Новый Завет начертася на сердце твоем.
Радуйся, яко Духом Святым миру изъясни божественную истину.
Радуйся, Господа всех мирови благовестителю.
Радуйся, от Бога избранный таинниче.
Радуйся, яко сердце свое очистил еси светлостию Духа Святаго.
Радуйся, яко предстательство Предтечи обрел еси.
Радуйся, благочестиваго употребления вещей освященных начинателю.
Радуйся, Закхея, сребролюбием уязвленнаго, очистившагося показавый.
Радуйся, яко многи тя заступником пред Богом имеют.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 6
С десницею же Иоанновою, яко же сребролюбец бесценное сокровище стяжав, достиг своего отечества к радости велией христиан Антиохийских, коих в словесах божественных и радости Христоваго Евангелия паче утвердил еси, глаголаше же им Сына Божия чудесы еже своима очима видел еси и учение Спасителя мира еже своима ушама слышал еси. Внимающе глаголам твоим премудрым, воспевали они радостно Богу: Аллилуиа.
Икос 6
Пребывал же ты в Антиохии доколе апостол Павел не призваша тя да будеши ему сотрудник и сопутник на пути Божием и вы в Эллинску страну на проповедь Евангелия не отправишася. Павел же святый остави тя в граде македонском Филиппы, да утвердиши и умножиши Церковь. Тамо же пребыл еси проповедующи и насаждающи христианство. Дивящеся таковому твоему труду, взываем ти:
Радуйся, неутомимый спутниче апостола Павла.
Радуйся, со Павлом премудрым избранный учителем языков.
Радуйся, яко неизреченно просвещаеши всю вселенную.
Радуйся, всех уязвленных утешителю.
Радуйся, врачу, силою Вышняго Врача исцеление подающий.
Радуйся, яко ты Евангелием своим от смертоноснаго древа избавил еси нас.
Радуйся, служение имением аки похвальное показующий.
Радуйся, Марии, Иоанны, Сусанны и прочих благоразумия несребролюбива возвестителю.
Радуйся, Иосифа Аримофейскаго похвалителю.
Радуйся, яко уныние из сердец наших изгнал еси.
Радуйся, молитвенниче наш пред Богом.
Радуйся, яко многих ко светлости Живота призвал еси.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 7
Егда святый Павел при конце третияго апостольскаго путешествия паки Филиппу посети, он тя, святый Лука, в Коринф направил еси да приимеши благословение сиротам христианским в Палестине сущим. С того часа не отступающи ти от великаго апостола воспевал еси с ним вкупе Всемогущему Богу: Аллилуиа.
Икос 7
Обойдя в радости все Церкви в Азии и Иудеи, вы Палестины достигли есте, града Кесарийскаго, идеже евреи, от лукаваго одержимые, оковами от римския власти святаго Павла обложили, он же потребоваша суда кесаря в Риме. На пути же к оному, ты ему неотступно предстоял еси, многи беды претерпевающи на мори и на земли. Восхваляя за то, почитающе тя восклицаем:
Радуйся, Павлов помощниче в служении.
Радуйся, яко его проповедание описал еси.
Радуйся, врачу возлюбленный.
Радуйся, Колоссян чрез Павла во узах приветствовавший.
Радуйся, Христа словом и писанием свидетельствовавший.
Радуйся, яко горьку от безбожия соль Божественною солью усладивший.
Радуйся, стрело благочестия Христова.
Радуйся, яко нас напояеши Евангелием Христовым.
Радуйся, труба Божественныя благодати.
Радуйся, таин неизреченных проповедниче.
Радуйся, всех немощных укрепление.
Радуйся, от демонов избавителю.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 8
Достигнув Рима, ты купно со апостолами Павлом, Марком, Аристархом и прочими Христа проповедывал еси, вначале евреом, после же их, вашим словесам не верующим, распри меж собою, и всем незнающим Бога, кои услышав словеса спасения и Духом Святым просветленные, радостно воспели Воплотившемуся Христу Господу: Аллилуиа.
Икос 8
Во время оно в Риме ты, святый Лука, соверши то, на что Бог избра тя от века: списа Святое Евангелие, в коем начертал живот и род Господа Иисуса Христа, яко сам виде и слыша и яко от самовицев и слуг Слова приял еси. В оном святом послушании апостол Павел руководи тя, послежде он и твое Святое Евангелие похвали. В Риме же ти сущу и словеса апостола Павла слушающу и деяния апостольския списаны тобою бысть Не вемы, яко тя инии восхваляют, мы же ти приносим таковая:
Радуйся, яко безбожный мир Божественною благодатию напоил еси.
Радуйся, Духом Святым запечатленный.
Радуйся, верный учениче неизреченных таин Христовых.
Радуйся, догматов церковных вразумителю.
Радуйся, яко рукою Владычнею вышним ведением обогащен бысть.
Радуйся, яко от апостола Павла многие тайны Христовы слышал и списал еси.
Радуйся, апостола языков сотрудниче неутомимый.
Радуйся, яко твое благовестие пройде по всей земли.
Радуйся, яко нам вином Божией премудрости сердца увеселил еси.
Радуйся, яко ты един благоразумнаго разбойника покаяние в Евангелии списал еси.
Радуйся, богатство стяжавшим благоразумие мытаря приведый.
Радуйся, самарян-язычников благодарных и милосердых показавший.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 9
Егда апостол Павел после двухлетних уз отпущен бе и потече из Рима обойти ранее основанные церкви, ты, Лука святый, его верный спутник в том пути обретошася. Егда же Нерон жестокое гонение на христиан в Риме воздвиже, вы возвратистася да ободрите и укрепите гонимую церковь, она же и в узах и в крови радостно воспевала еси Богу: Аллилуиа.
Икос 9
Тогда же возбешенные безбожники апостола Павла схватиша и заключиша в оковы. Ты же, святый Лука, и прочее с ним верно и неотступно пребыл еси. Егда же наставник твой мученически предаваша чистую свою душу Господу, ты со слезами пребывал при нем. Соскорбя боли твоей, мы негласно поем:
Радуйся, яко единый апостола Павла в узах не оставил еси.
Радуйся, яко мученическую кончину великаго Павла узрел еси.
Радуйся, от Троады до врат райских Павлу последовавый.
Радуйся, богомудрым Павлом изрядно наставленный.
Радуйся, деяний апостолов изложителю.
Радуйся, светильниче Церкви.
Радуйся, яко блистанием твоего духа просвещаеши сердца верных.
Радуйся, яко лесть демонскую теплотою веры отгнавый.
Радуйся, яко Господь чрез тебя многие добродетели учини.
Радуйся, ризнице, дарований небесных исполненная.
Радуйся, благочестия непоколебимый столпе.
Радуйся, яко имя твое святое вси языцы поминают.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 10
После же мученическия кончины апостола Павла, ты, святый Лука, в стране Италийской, Далматской, Гальской, сугубо же – Македонской и Ахайской Христа проповедал еси. Всюду мрак безбожия разгоняя и языки научая, да все Богу Живому и Истинному восклицают: Аллилуиа.
Икос 10
В старости твоей, ты в Египет потекл еси да проповедуеши Благую Весть спасения Господа Иисуса Христа. Проповедуя же, многие мучения претерпе и множества подвигов подъя. Возвратившуся же ти в страну Эллинску, ты Церковь устроял еси, священники с диаконами рукополагая, болящих телом и душею исцеляя, за что благодарни суще мы радостно ти взываем:
Радуйся, яко Тело Христово – Церковь Святую устроял еси.
Радуйся, заре новаго дне.
Радуйся, путеводителю наш на небесе.
Радуйся, древо доброе, многие плоды принесшее.
Радуйся, награду за весть благую в Царствии Небесном восприемший.
Радуйся, обличителю безбожия.
Радуйся, проповедниче Божиих преславных чудес.
Радуйся, яко нам новый закон Божий списал еси.
Радуйся, нас на подвиг деятельныя любве подвигающий.
Радуйся, яко из уст твоих боготочные воды истекоша.
Радуйся, яко проповедию твоею солнцу подобно возсиял еси.
Радуйся, яко икона твоя украси храмы христианския.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 11
Бе же ти осьмдесят лет и четыре, егда злобнии идолопоклонницы схватиша тя и бияше Христа Господа ради и возвесиша на масличном древе в Фивах Беотийских, тамо же и мощи твои святые погребены бысть. Святую душу твою ангелам предающу, яко тии ю ко Господу вознесоша, Коему ты верно в сем животе послужил еси, ты и в оном свете воспевал Господу: Аллилуиа.
Икос 11
Святые твои и чудотворные мощи многих исцелиша, сугубо же очами болящих. Констанций царь слышавше сие с торжеством их в Царьград пренесл еси. Един от евнух, зле болящий, уведевше о том, повеле ся на ложе к раце со твоими мощами принести и с твердою верою раки прикоснулся еси, и с того часа здрав бе. Возрадовавшись он со иными мощи понесе, они же быша положени под святою трапезою купно с мощами святых апостолов Андрея и Тимофея. Мы же чуду таковому дивящеся, взываем ти:
Радуйся, яко и на твоей мученической крови Церковь Христова созиждена еси.
Радуйся, венцем мученическим увенчанный.
Радуйся, врачу, от истления Христом добре уврачевавыйся.
Радуйся, сам себе в жертву благоуханную за благую весть принесший.
Радуйся, яко многия поругания за Христа восприявший.
Радуйся, яко мученичеством веру в Христа засвидетельствоваший.
Радуйся, яко в тиих мучениях стар бе и не изнемогоша.
Радуйся, яко твое течение доброе страданьми запечатлел еси.
Радуйся, яко не неверен слуга Господа Христа явился еси, яко мнози от нас.
Радуйся, яко тя и земная и небесная Церковь славит.
Радуйся, персте Духа Святого.
Радуйся, яко радуешеся купно со святыми в Царстве Небесном.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 12
Купно со словесным Евангелием, Святый Лука, Евангелие во образах ты нам оставил еси, яко христианам тех времен изволившим, живописа три иконы преблагаго лика Матери Божьей, рекшей: благодать Родившагося от Мене и Моя милость с сими иконами да пребудут. Благодарне суще яко и нас удостоил еси благоговейно взирати на лепоту Девы и Сына Ея, радостно Премудрому Господу взываем: Аллилуиа.
Икос 12
Тако же, святый Лука, живописал ты на доске иконы святых апостолов Петра и Павла. И тако начаток положил еси и в сем дивном и богоугодном деле писания святых икон во славу Божию, Пресвятыя Богородицы и всех святых, они же до сих пор благолепно украшают храмы Божьи и ко спасению призывают всех, благоговейно их почитающих. И за сие дарованное тобою нам благодарни ти суща, мы восклицаем:
Радуйся, евангельских таин благовестниче.
Радуйся, весь род человеческий чающим Спасителя уяснивший.
Радуйся, Мати Божию на иконе изобразивый.
Радуйся, яко Она твое святое дело благословила еси.
Радуйся, Девы лик увековечивый.
Радуйся, яко неизреченную радость нам тем в сердца донесший.
Радуйся, яко тобою многи чудесы Царица Небесная от икон Своих предначала еси.
Радуйся, яко благой лик Матери Божией тобою отображенный уныние от нас отгоняет.
Радуйся, яко ти Мати Божия тайны о Сыне Своем в сердце носимыя поведала еси.
Радуйся, яко величание Мати Божией в Ея честь воспеваем из твоего Евангелия.
Радуйся, яко ти Мати Божия архангельское благовестие поведала еси.
Радуйся, яко Материю Божией благословенный.
Радуйся, святый Лука, евангелисте Христов и апостоле.
Кондак 13
О, святый евангелисте и апостоле Лука, труба небесная, приими сии немощные наша словеса яко молитву и испроси нам у Бога, Господа Иисуса Христа, Коему ты тако неутомимо послужил еси и великую милость от Него стяжал еси, прощение всех согрешений наших, мирен и безболезнен конец живота и невозбранен преход в мир духовный, в нем же вси святии воспевают небесную песнь: Аллилуиа.
(сей кондак читается трижды, после него икос 1 и кондак 1)
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Опит за разкриване дълбочината и многообразието на сатанинските духовни мрежи Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война ОКУЛТНАТА СЪЩНОСТ НА СИМВОЛИТЕ И ЦЕЛИТЕ НА ЗАПОЧНАЛИТЕ ВОЙНА И КРИЗА Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Разделеният и завладян днешен български народ Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА