Св. праведни богоотци Йоаким и Анна Прочети повече ТУК
Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!
Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!
1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Житие и страдание на свети великомъченик Евстатий Плакида, на съпругата и децата му († ок. 118 г.)
При царуването на император Траян (1) в Рим живял един воевода на име Плакида (2). Той бил от знатен род и притежавал голямо богатство. Неговата храброст във войните била толкова прочута, че самото му име карало враговете да треперят. Още по времето, когато император Тит воювал в иудейската земя (3), Плакида се прославил като пълководец и се отличавал с безстрашие и мъжество във всички сражения.
По вяра той бил идолопоклонник, но в живота си вършел много добри християнски дела: хранел гладните, обличал голите, помагал на бедстващите и освобождавал мнозина от окови и тъмници. Плакида бил искрено доволен, ако можел да помогне на някого в беди или скърби, и на това се радвал повече, отколкото на славните си победи над враговете. Както някога Корнилий, за когото се разказва в книгата Деяния на светите апостоли (Деян. 10:1 и по-нататък), той достигнал пълно съвършенство в добрите дела, но още нямал светата вяра в нашия Господ Иисус Христос - онази вяра, без която са мъртви всички добри дела (Иак. 2:17). Плакида имал съпруга, също така добродетелна като него, и двама синове. Към всички бил много добър и милостив и не му достигало само познание за Единия истински Бог, Когото въпреки това почитал с добрите си дела. Но милосърдният Човеколюбец Господ желае спасението на всички и вижда онези, които вършат добро: “у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е” (Деян. 10:35). Той не презрял и този добродетелен мъж, не му позволил да загине в мрака на идолската заблуда и Сам благоволил да му открие пътя към спасението.
Веднъж Плакида тръгнал с воините и слугите си на лов. Видели стадо елени и като дал разпореждания на ездачите, воеводата тръгнал да преследва животните. Скоро забелязал, че най-големият елен се отделил от стадото. Плакида оставил воините си и с малка дружина го последвал в пустинята. Спътниците му скоро се уморили и изостанали далеч зад него. А воеводата, който имал по-силен и бърз кон, продължил сам преследването, докато еленът не се изкачил на една висока скала. Плакида спрял в подножието й и започнал да размишлява как да хване животното. В това време Всеблагият Бог, Който по много различни начини довежда хората към спасение и с известни само на Него съдби ги наставлява по пътя на истината, уловил ловеца, като се явил на Плакида както някога на апостол Павел (Деян. 9:3-6).
Плакида продължавал да гледа елена и видял между рогата му сияещ кръст, а на кръста - подобие на плътта на разпнатия за нас Господ Иисус Христос. Изумен от чудното видение, воеводата внезапно чул глас да казва:
- Защо ме гониш, Плакида?
И при този Божествен глас Плакида мигновено бил обзет от страх, паднал от коня и лежал на земята като мъртъв. Едва дошъл на себе си, той попитал:
- Кой си Ти, Господине, Който говориш с мене?
И Господ му отговорил:
- Аз съм Иисус Христос, Бог, въплътил се заради спасението на човеците и претърпял доброволни страдания и смърт на кръста, Когото ти почиташ, без сам да знаеш това. Твоите добри дела и големи милостини са ми известни и Аз пожелах да те спася. Ето, явих ти се, за да Ме познаеш и да се присъединиш към верните Ми раби. Защото не искам човек, който върши праведни дела, да погине в мрежите на врага.
Плакида станал от земята и като не виждал вече никого пред себе си, казал:
- Сега вярвам, Господи, че Ти си Бог на небето и земята, Творец на всички твари. Отсега нататък само на Тебе се покланям и не познавам друг Бог освен Тебе. Моля Те, Господи, научи ме какво да сторя?
И отново чул глас:
- Иди при християнския свещеник, приеми от него кръщение и той ще те настави към спасението.
Изпълнен с радост и умиление, Плакида със сълзи паднал на земята и се поклонил на Господа, Който го удостоил с явяването Си. Той се съкрушавал, че досега не познавал правдата и истинския Бог и в същото време се радвал духом, че се е сподобил с такава благодат, която му открила познанието на истината и го наставила по правия път. Той отново яхнал коня и се завърнал при спътниците си, но запазил в тайна своята голяма радост и не разказал на никого за случилото се. У дома извикал жена си и насаме й разказал всичко, което видял и чул. А тя на свой ред споделила:
- Миналата нощ чух някой да ми говори такива думи: “ти, твоят мъж и синовете ви утре ще дойдете при Мене и ще познаете Иисуса Христа, истинския Бог, защото Аз пращам спасение на онези, които Ме любят”. Нека не отлагаме и да изпълним веднага заповяданото.
Настъпила нощта. Плакида пратил да намерят дома на християнския свещеник. После заедно с жена си и децата си и неколцина верни слуги се отправил при свещеника, който се казвал Иоан. Когато отишли при него, те подробно му разказали за явяването на Господа и го помолили да ги кръсти. Той ги изслушал и прославил Бога, Който и сред езичниците избира онези, които са Му угодни, научил ги на светата вяра и им открил всички Божии заповеди. После се помолил и ги кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух. При кръщението Плакида бил наречен Евстатий, съпругата му - Теопистия, а синовете - Агапий и Теопист. След това свещеникът ги причастил с Божествените Тайни и ги отпратил с мир, казвайки:
- Бог, Който ви просвети със светлината на Своето познание и ви призова да наследите вечния живот, нека бъде винаги с вас! Когато се удостоите в онзи живот да съзерцавате Бога, поменете и мене, вашия духовен отец.
Възродени в светото кръщение, те се завърнали вкъщи, изпълнени с неизразима радост. Божествената благодат озарила душите им с тиха светлина и изпълнила сърцата им с такова блаженство, че им се струвало, че се намират на небето, а не на земята.
На следващата сутрин Евстатий яхнал коня си, взел няколко слуги и се отправил уж на лов отново там, където му се явил Господ, за да въздаде благодарение за неизповедимите Му дарове. Когато стигнали до мястото, той пратил слугите да търсят плячка. А сам слязъл от коня, паднал по очи на земята и със сълзи се молел и благодарял на Господа за неизречената Му милост, че е благоволил да го просветли със светлината на вярата. В молитвата си той се поверявал на своя Господ, като се предавал на Неговата блага и съвършена воля и Го молел по Своята благост да устрои всичко за негова полза така, както Сам знае и благоволи. И тук получил откровение за бъдещите си беди и скърби.
- Евстатий - казал му Господ, - подобава на дело да проявиш вярата, непоколебимата надежда и усърдната си любов към Мене. Всичко това се познава не сред временното богатство и суетното благополучие, но в нищета и скърби. На тебе, както на Иов*, предстои да претърпиш много скърби и да изпиташ много беди, та изкушен като злато в горнилото да се покажеш достоен за Мене и да приемеш венец от Моите ръце.
- Да бъде волята Ти, Господи - отвърнал Евстатий. - Готов съм да приема с благодарение всичко от Твоите ръце. Зная, че си благ и милостив и като Отец, милувайки, ме наказваш: нима не ще приема от милосърдните Ти ръце бащинското наказание? Наистина съм готов като раб да понасям с търпение всичко, което ми отредят, само Твоята всесилна помощ да е с мене.
И отново чул глас:
- Сега ли желаеш да претърпиш скърби или в последните дни от живота си?
- Господи - казал Евстатий, - ако е невъзможно да не претърпя изкушения, дай ми сега да понеса тези беди. Само ми прати Своята помощ, за да не ме победи злото и да не ме откъсне от Твоята любов.
Господ му казал:
- Бъди мъжествен, Евстатий, защото Моята благодат ще бъде с тебе и ще те пази. Предстои ти голямо унижение, но Аз ще те въздигна. И не само на небето ще те прославя сред ангелите, но и сред хората ще възстановя честта ти. След много скърби отново ще ти пратя утешение и ще възвърна предишния ти сан. Но ти трябва да се радваш не на временните почести, а на това, че името ти е записано в книгата на вечния живот.
Така беседвал свети Евстатий с невидимия Господ и изпълвайки се с Божествена благодат, приемал откровения от Него. Радостен духом и възпламенен от любов към Бога, той се завърнал у дома и разказал на честната си съпруга всичко, което Той му открил. Не скрил това, че им предстоят много беди и скърби и я убеждавал мъжествено да ги претърпи заради Господа, Който ще ги превърне във вечно веселие и радост.
Като изслушала мъжа си, благоразумната жена казала:
- Нека над нас бъде волята Господня. А ние с цялото си усърдие ще Го молим само да ни прати търпение.
И те започнали да живеят благочестиво и честно, като се подвизавали в пост и молитва, раздавали на бедните още повече милостиня и още по-усърдно се усъвършенствали във всички добродетели.
След известно време по Божия промисъл домът на Евстатий бил застигнат от болести и смърт. Разболели се всички домашни и скоро умрели повечето слуги и целият домашен добитък. И тъй като останалите живи лежали болни и нямало кой вече да пази съкровищата на Евстатий, нощно време крадци разхищавали имението му. Скоро славният и богат воевода станал почти нищ. Но той ни най-малко не се опечалил от това и не изпаднал в безутешна скръб. Сред тези изпитания в нищо не съгрешил против Бога и Му благодарял с думите:
- “Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана), да бъде благословено името Господне" (Иов. 1:21)!
И утешавал съпругата си да не скърби за станалото, а и тя на свой ред утешавала мъжа си, така че двамата понасяли скърбите с благодарност към Бога, като във всичко се поверили на Неговата воля и се укрепявали с надеждата на Неговата милост. Като видял, че се е лишил от имуществото си, Евстатий решил да се скрие от всички познати в някоя далечна страна и там, без да открива знатното си потекло и високо звание, да живее в смирение и нищета сред обикновените хора. Той се надявал, че така без препятствия и далеч от житейската мълва ще служи на станалия нищ и смирил се заради нашето спасение Христос Господ. Евстатий се посъветвал със съпругата си и те решили през нощта да напуснат своя дом. И ето, тайно от домашните си, които останали съвсем малко, и то болни, те взели децата си, сменили скъпите дрехи с вретища и тръгнали на път. Произхождайки от знатен род, с висок сан, обичан от царя и уважаван от всички, свети Евстатий лесно можел да си възвърне славата, честта и богатството, от които се лишил, но той ги смятал за нищо, оставил всичко заради Бога и само Него искал да има за Покровител. Той се криел, за да не го познаят, и странствал по неведоми места, като отсядал при най-прости и невежи хора. Така, оставил богатите си чертози, се скитал този подражател на Христа, без да има къде да се подслони. Скоро царят и велможите научили, че техният обичан воевода Плакида се е скрил неизвестно къде. Всички недоумявали и не знаели какво да мислят: дали не е загинал някъде, или някой го е погубил. Те силно скърбели за него и го търсели, но не могли да постигнат Божията тайна, която се извършила в живота на Евстатий, защото “кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник" (Рим. 11:34)?
Докато пребивавали в едно неизвестно място, жената на Евстатий казала:
- Дълго ли ще живеем тук, господине мой? По-добре да заминем за далечни страни, за да не ни познае някой и да не станем за посмешище на познатите ни.
Тогава заедно с децата си те тръгнали към Египет (4). След няколко дни стигнали морето, видели на пристанището готов да отплава кораб и се качили в него. Собственик на кораба бил един свиреп чуждоземец (5). Запленен от красотата на Евстатиевата жена, той пламнал от страст към нея и в сърцето си затаил лукавото намерение да я открадне от бедния й мъж и да я вземе за себе си. Когато стигнали брега, вместо заплащане за превоза собственикът така и направил. Евстатий се опитал да се съпротивлява, но не могъл да стори нищо, защото свирепият и безчовечен чуждоземец извадил меча си, като заплашвал да го убие и да го хвърли в морето. Нямало кой да се застъпи за него. Със сълзи паднал той в нозете на злия човек и го умолявал да не го разделя с любимата му жена. Но всички молби били напразни, защото чул решителен отговор:
- Ако искаш да останеш жив, замълчи и си иди, иначе начаса ще умреш от моя меч, а морето ще ти стане гроб.
Облян в сълзи, Евстатий взел децата си и напуснал кораба, а собственикът вдигнал платна и отплавал. Колко тежка била за богоугодния човек разлъката с неговата целомъдрена и вярна съпруга! С пълни със сълзи очи и разбито от скръб сърце те се разделили. Плачел останалият на брега Евстатий, плачела на кораба и жена му, насила отнета от мъжа си и отвеждана в неизвестна страна. Може ли да се опише тяхната скръб, плач и ридание? Дълго стоял Евстатий на брега и гледал кораба, докато той не изчезнал от очите му. След това тръгнал на път, повел малолетните си деца. И мъжът плачел за жена си, а децата - за майка си. Само едно утешение имала неговата праведна душа - че приема тези изпитания от ръката на Господа, без Чиято воля нищо не може да му се случи. Ободрявала го и мисълта, че е призван в Христовата вяра, за да премине с търпение пътя към небесното отечество.
Но скърбите на Евстатий не свършили с това. Скоро той изпитал нови, още по-големи горести. Още неуспял да забрави първата си скръб, го връхлетяла нова мъка. Той току-що понесъл горчивата раздяла със съпругата си, а наближавало да изгуби и децата си. По пътя си Евстатий стигнал до една пълноводна и бърза река. Нямало нито брод, нито мост през нея и той трябвало да я премине. Оказало се невъзможно да пренесе и двамата си сина наведнъж. Тогава взел едното момче и го пренесъл на противоположния бряг на раменете си. Оставил го там и се върнал обратно, за да вземе и другия си син. Но когато вече достигнал средата на река, чул вик. Евстатий се обърнал и с ужас видял, че един лъв грабнал сина му и го отнесъл в пустинята. С горчив и жалостен вопъл гледал бащата след отдалечаващия се звяр, докато заедно с плячката си не се скрил от очите му. Евстатий побързал да се върне при другия си син, но не успял да стигне брега, когато изведнъж се появил вълк и отмъкнал момчето в гората. Обзет от голяма скръб, той стоял сред реката, сякаш потънал в собствените си сълзи. Може ли някой да опише колко големи били сърдечната му скръб и риданията му? Той се лишил от своята целомъдрена, единоверна и благочестива съпруга и изгубил децата си, които били единственото му утешение в застигналото го нещастие. Наистина чудо било, че този човек не изнемогнал под тежестта на големите скърби и останал жив. Несъмнено само всемогъщата десница на Всевишния го укрепявала да понесе скръбта, защото само Онзи, Който допуснал Евстатий да бъде сполетян от такива изкушения, можел да му прати и такова търпение.
Евстатий излязъл на брега и плакал дълго и горчиво, а после със скръб в сърцето продължил пътя си. Само един Утешител имал той - Бога, в Когото твърдо вярвал и заради Когото понасял всичко. И ни най-малко не роптаел против Него, не казал: “Нима затова, Господи, ме призова да Те позная, за да се лиша от съпругата и децата си? В това ли е ползата от вярата в Тебе, та да стана най-нещастен сред хората? Така ли обичаш вярващите в Тебе, че допускаш да загинат в разлъка?”. Нищо подобно дори не помислил този праведен и търпелив мъж. Напротив, с дълбоко смирение той възнасял благодарение на Господа за това, че Му е благоугодно да вижда рабите си не в светско благополучие и суетни утехи, а в скърби и бедствия, за да ги утеши в бъдещия вечен живот с радост и веселие.
Но Всесилният Бог обръща всичко в благо и ако допуска праведникът да претърпи бедствия, то не е за да го накаже, а за да изпита неговата вяра и мъжество, като благоволи не към сълзите, а към твърдото търпение и благодарността му. Подобно на това, както някога Господ съхранил Иона невредим в утробата на кита (Иона, гл. 2)], така съхранил Той цели и невредими и децата на Евстатий, грабнати от зверовете. Пастири видели лъва да отмъква момчето в пустинята и го подгонили с викове. Звярът пуснал детето и избягал. А вълка видели орачи, подгонили го и той също оставил детето и избягал. И орачите, и пастирите били от едно село. Те взели децата и ги възпитали.
Но Евстатий не знаел нищо. Той продължавал пътя си и ту благодарял на Бога в търпението си, ту побеждаван от човешката природа, плачел и възклицавал:
- Горко ми! Някога бях богат, а сега съм нищ и лишен от всичко. Горко ми! Някога живеех в слава, а сега - в безчестие. Горко ми! Някога имах дом и големи имения, а сега съм странник. Бях като разлистено и плодовито дърво, а сега съм изсъхнала клонка. Вкъщи бях заобиколен с приятели, на улицата - със слуги, в битките - с воини, а сега останах сам в пустинята. Но не ме оставяй, Господи! Не се отвръщай от мене Ти, Който виждаш всичко! Не ме забравяй, Всеблаги! Господи, не ме оставяй до края! Спомних си думите ти, Господи, когато ми се яви: “ще претърпиш скърби, подобно на Иов”. Но ето, върху мен се изпълни и повече от това, което бе с Иов, защото, макар и лишен от имуществото и славата си, той седеше на своето гноище, а аз съм в чужда страна и не зная къде да ида. Той имаше приятели, които го утешаваха, а моето утешение, възлюбените ми чеда, похитиха диви зверове и ги изядоха в пустинята. Иов беше лишен от децата си, но съпругата му можеше да го утеши и да му послужи, а моята добра жена попадна в ръцете на беззаконен чуждоземец и аз се люлея като пустинна тръстика от бурята на горчивата ми скръб. Не се гневи, че говоря така в скръбта на сърцето си, Господи, защото говоря като човек. Но в Тебе, моя Промислител и Устроител на моя път, се утвърждавам, на Тебе се надявам и с Твоята любов, като с прохладна роса и полъх на вятъра, охлаждам огъня на мъката си, с Твоята сладост услаждам горчивината на бедите си.
Като говорел така с въздишки и сълзи, Евстатий стигнал до едно село, наречено Вадисис. Той се заселил там и станал наемник при местните жители, за да се препитава с труда на ръцете си. Трудел се и изпълнявал такива работи, към които не бил навикнал и които не познавал. После помолил да му поверят да пази житото им, а те му плащали малка заплата. Така той живял петнадесет години в голяма нищета, смирение и много труд и с пот на чело изкарвал хляба си. Кой може да опише добродетелите и подвизите му? Всеки може да ги оцени, ако си представи, че сред такава нищета и странничество той живеел единствено в молитви и пост, сълзи, бдения и сърдечни въздишки, като обръщал към Бога очите и сърцето си и очаквал милост от неизреченото Му милосърдие. Децата на Евстатий се възпитавали наблизо, но той не знаел за тях, пък и те не знаели един за друг, макар и да живеели в едно село. Жена му, както някога Сарра (6), била опазена от Бога от разпътството на онзи чуждоземец, защото, когато я отнел от праведния й мъж, той бил поразен от болест. Когато пристигнал в своята страна, той починал и оставил пленницата си чиста, без да я докосне. Така Бог пазел Своята вярна рабиня и макар попаднала сред мрежи, тя не била уловена, а като птица се избавила от примката на ловеца - мрежата била разкъсана и тя била избавена с помощта на Всевишния. След смъртта на чуждоземеца, добродетелната жена останала свободна и живеела в света без напасти, като изкарвала хляба си с труда на ръцете си.
По това време другоплеменниците водели война против Рим и причинили много щети, като завладели някои градове и области (7). Цар Траян пребивавал в голяма печал и спомняйки си храбрия воевода Плакида, казвал:
- Ако нашият Плакида беше с нас, враговете нямаше да ни се присмиват. Той беше страшен за неприятелите и те се бояха от името му, защото бе храбър и победител в битките.
И царят заедно с велможите се чудел на странното обстоятелство, че Плакида изчезнал заедно с жена си и децата си. Той решил да го търси по цялото царство и казал на приближените си:
- Ако някой ми намери моя Плакида, ще го удостоя с големи почести и много дарове.
Двама добри воини, Антиох и Акакий, които някога били верни приятели на Плакида и дълго време живеели в дома му, казали:
- Всевластни царю, заповядай ние да намерим човека, от който много се нуждае цялото Римско царство. Ще приложим най-голямо усърдие, дори да се наложи да го търсим в далечни земи.
Царят се зарадвал на готовността им и веднага ги изпратил да дирят Плакида. Те обиколили много области, търсели своя любим воевода по градове и села и разпитвали всеки срещнат дали някой не го е виждал. Накрая наближили селото, в което живеел Евстатий. В това време той пазел посевите в полето. Като видял приближаващите се воини, той се вгледал и отдалеч ги познал, зарадвал се и заплакал от радост. Дълбоко въздишайки към Бога скрито в сърцето си, Евстатий застанал на пътя, по който те трябвало да минат. Те наближили, поздравили го и започнали да разпитват кое е това селище и на кого принадлежи. А после заразпитвали дали няма тук един странник на еди-каква си възраст, на име Плакида.
Евстатий ги попитал:
- Защо го търсите?
- Той е наш приятел - отговорили те - и дълго време не сме го виждали и не знаем къде се намира заедно с жена си и децата си. Ако някой ни съобщи за него, ще му дадем много злато.
Евстатий казал:
- Не го познавам и никога не съм чувал за него. Впрочем, господа мои, моля ви, елата в селото и си починете в колибата ми, защото виждам, че и вие, и конете ви сте уморени от пътя. Отдъхнете при мен, а после ще можете да потърсите някой, който да познава този човек.
Те го послушали и отишли с него в селото. Приятелите му не го познали, но той ги познал и едва не заплакал, ала се сдържал. В селото живеел един добър човек, в чийто дом Евстатий намерил приют. Той ги завел при стопанина си, помолил го да им окаже гостоприемство и да ги нагости.
- А аз - добавил той - ще ти се отплатя с труда си за всичко, което похарчиш за угощението, защото тези хора са мои познати.
И поради добрината си и молбата на Евстатий човекът усърдно гощавал гостите си. А Евстатий им служел, като им поднасял ястията. При това си спомнял своя предишен живот, когато онези, на които прислужвал сега, му служели по същия начин, и побеждаван от естествената слабост на човешката природа, едва сдържал сълзите си, но не се разкривал пред двамата воини, за да не го познаят. Няколко пъти той излизал от колибата си навън и плачел, а после избърсвал сълзите си, влизал отново и им служел като роб и беден селянин. А те гледали лицето му и започнали лека-полека да го разпознават и тихо да говорят помежду си: “Този човек прилича на Плакида... Нима наистина е той?”. И добавили: “Помним, че на врата му имаше дълбока рана, получена във война. Ако този мъж има такава рана, той наистина е самият Плакида”. Когато забелязали раната на врата му, те веднага скочили и паднали в нозете му, започнали да го прегръщат, плачели от радост и му говорели:
- Ти си Плакида, когото търсим! Ти си любимецът на царя, когото той оплаква толкова дълго! Ти си римският воевода, за когото скърбят всички воини.
Тогава Евстатий разбрал, че е дошло предреченото от Господ време отново да получи предишния си сан и предишната слава и чест, и казал на воините:
- Братя, аз съм този, когото търсите! Аз съм Плакида, заедно с когото дълго време воювахте против враговете. Аз съм човекът, който някога бе славата на Рим, страшен за другоплеменниците, скъп за вас, а сега съм нищ, беден и неизвестен никому!
Голямо било взаимното им вълнение и радостни били техните сълзи. Те облекли Евстатий в скъпи дрехи като свой воевода, връчили му посланието на царя и усърдно го молели веднага да иде при него:
- Враговете ни удържат победи - казвали те - и няма никой друг толкова храбър като тебе, който да може да ги победи и прогони!
А стопанинът на дома и домашните му слушали това, учудвали се и недоумявали. По цялото село се понесла вестта, че в къщата му живее велик човек. Всички жители заприиждали като при велико чудо и с удивление гледали Евстатий, облечен като воевода и приемащ почести от воините. Антиох и Акакий разказали на хората за подвизите на Плакида, за храбростта, славата и благородството му. Като чули, че Евстатий е храбър римски воевода, хората се дивели и казвали: “О, колко велик мъж е живял сред нас и ни е служел като наемник!”. И му се покланяли доземи с думите:
- Господине, защо не ни откри своето знатно потекло и сана си?
Бившият стопанин на Плакида паднал в нозете му и го молел да не се гневи за това, че не му е оказвал почит, а всички жители на селото се срамували от мисълта, че имали този велик човек за наемник и роб. Воините дали на Евстатий кон и се отправили обратно към Рим, а хората го изпратили с почести надалеч. По пътя Евстатий беседвал с воините и те го разпитвали за съпругата и децата му. Той им разказал всичко, което се случило с него, а те плакали, когато чули за нещастията му. На свой ред те му разказали колко бил огорчен царят и не само той, но целият двор и воините. След няколко дни достигнали Рим и воините известили на царя, че са намерили Плакида и как станало това. Окръжен от велможите си, той посрещнал с почести воеводата, с радост го прегърнал и разпитвал какво се е случило с него. Евстатий му разказал за жена си и децата си и всички слушащи се умилили. После царят му възвърнал предишния чин и го дарил с богатство, по-голямо от предишното. Целият Рим се радвал на неговото завръщане. Царят го молел да се отправи на война против другоплеменниците и с храбростта си да защити Рим от нашествието им, а също и да им отмъсти за превзетите градове. Евстатий събрал всички воини и видял, че те не са достатъчни за такава война. Той предложил на царя да разпрати укази във всички области на държавата и да събере от градове и села годни за воинска служба юноши, а после да ги призове в Рим. Царят така и направил и в Рим се събрали много млади и здрави юноши. Сред тях били и двамата Евстатиеви синове Агапий и Теопист, които вече възмъжали, станали красиви на лице, снажни и силни младежи. Когато ги довели в Рим и ги изправили пред воеводата, той много ги обикнал, защото самата бащинска природа го привличала към децата му и го карала да изпитва силна любов към тях. Макар и да не знаел, че това са синовете му, той ги обичал като свои деца, и мили на сърцето му, те винаги били край него и седели на една маса с него. После Евстатий тръгнал на война против другоплеменниците и ги победил с Христовата сила. Той не само върнал превзетите градове и области, но завоювал цялата земя на неприятеля и напълно разгромил войската му. Укрепен от силата на своя Господ, той показал още по-голяма храброст, отколкото преди, и удържал такава блестяща победа, както никога досега.
Когато войната свършила и воеводата с мир се завръщал в отечеството си, се случило да отседне в живописно селище, разположено на брега на една река. Тъй като мястото било удобно за лагер, Евстатий спрял там с воините си за три дни, защото на Бог било угодно верният Му раб да срещне жена си и децата си и отново да се съберат всички заедно. Жена му живеела в това селище и имала градина, от която с много труд изкарвала препитанието си. По Божия промисъл Агапий и Теопист, без да знаят нищо за майка си, поставили палатката си около нейната градина. Възпитани в едно и също село, те имали и една обща палатка и се обичали като едноутробни братя. Макар и да не знаели за близкото си родство, те имали помежду си братска любов. И двамата си почивали около градината на майка си, недалеч от стана на воеводата. Веднъж по обяд майка им работела в градината и чула разговора на Агапий и Теопист. Те говорели за потеклото си и по-големият казал:
- Спомням си, че баща ми бе воевода в Рим. Не зная защо той и майка ми напуснаха града и взеха със себе си мене и по-малкия ми брат. Помня още, че стигнахме морето и се качихме на един кораб. После, когато спряхме на брега, баща ни слезе заедно с нас, а майка ни, не зная по каква причина, остана на кораба. Помня също, че баща ми горчиво плака за нея. Плакахме и ние, а после той с ридания продължи пътя си. Когато стигнахме една река, баща ми ме остави на брега, а по-малкия ми брат взе на рамо и го пренесе отсреща. Когато после се върна да ме вземе, дойде един лъв, грабна ме и ме отнесе в пустинята. Но пастирите го прогониха, отнеха ме от него и ме възпитаха в селото, което познаваш.
Тогава по-малкият брат станал и се хвърлил на врата му с радостни сълзи:
- Наистина ти си моят брат, защото и аз помня всичко това, което разказваш. Аз сам видях как те отнесе лъвът, а мен в това време ме грабна един вълк, но орачите ме спасиха от него.
Като разбрали за родството си, братята много се зарадвали и започнали да се прегръщат и целуват, проливайки радостни сълзи. А майка им слушала техния разговор, учудвала се и вдигала очи към небето с въздишки и сълзи, защото се убедила, че те наистина са нейните деца и сърцето й се изпълнило със сладост и радост след всички горчиви скърби. Но като разумна жена тя не посмяла да се яви пред тях и да им се разкрие без достоверно доказателство, защото била просякиня, облечена във вехти дрехи, а те били видни и славни воини. Тогава решила да отиде при воеводата и да го помоли да й разреши да се завърне в Рим заедно с войската му, като се надявала, че там по-лесно ще може да се открие на синовете си, а също и да разбере дали е жив съпругът й. Тя застанала пред Евстатий, поклонила му се и казала:
- Моля те, господине, заповядай да последвам полковете ти в Рим, защото съм римлянка, доведена преди шестнадесет години от другоплеменници в тази земя. Сега, когато съм свободна, се скитам в чужда страна и търпя голяма нищета.
По добрината на сърцето си той веднага удовлетворил молбата й и позволил без страх да се завърне в отечеството си. Гледайки воеводата, жената напълно се убедила, че той е съпругът й и учудена стояла като в унес. Но Евстатий не познал жена си. Получила неочаквано една радост след друга, подобно на това, както някога една след друга я връхлитали скърбите, тя вътрешно с въздишки се молела на Бога и се бояла да се открие пред мъжа си, защото бил в голяма слава, окръжен с много приближени, а тя била като последна просякиня. И излязла от палатката, молейки се на своя Владика и Бог Той сам да устрои така, че мъжът и децата й да я познаят сами. После избрала по-удобно време, отново влязла при Евстатий и застанала пред него. Той я погледнал и попитал:
- Какво още искаш от мене, старице?
Тя му се поклонила доземи и казала:
- Умолявам те, господине мой, не се гневи на рабинята си за това, които искам да те попитам. Бъди търпелив и ме изслушай.
- Добре, говори - казал той.
Тогава тя започнала речта си с думите:
- Не си ли ти Плакида, наречен в светото кръщение Евстатий? Не ти ли видя Христа на кръста сред рогата на елена? Не ти ли заради Господа остави Рим с жена си и двамината си синове Агапий и Теопист? Не отне ли на кораба жена ти един чужденец? Верен свидетел ми е на небето Самият Христос Господ, заради Когото претърпях много напасти, че аз съм жена ти и с Христовата милост бях опазена от оскърбление, защото в часа, в който ме отне от тебе, чужденецът загина, наказан от Божия гняв, а аз останах чиста и сега бедствам и се скитам.
Като чул това, Евстатий сякаш се събудил от сън и веднага познал съпругата си. Той станал и я прегърнал и двамата много плакали от радост. Евстатий казал:
- Нека да възхвалим и да благодарим на нашия Спасител Христос, Който не ни остави в милосърдието Си, но както обеща да ни утеши след скърбите, така и стори.
И те с радостни сълзи благодарили на Бога. После, когато Евстатий престанал да плаче, жена му го попитала:
- А къде са децата ни?
Той въздъхнал дълбоко и отговорил:
- Изядоха ги диви зверове.
Тогава тя казала:
- Не скърби, господине мой! Както Бог ни помогна неочаквано да се намерим един друг, така ще помогне да намерим и децата си.
Той отговорил:
- Нима не ти казах, че ги изядоха зверовете?
А тя му разказала всичко, което чула в градината си - разговорите на двамата воини, от които узнала, че те са техните синове.
Евстатий веднага повикал юношите при себе си и ги попитал:
- Откъде произхождате? Къде сте родени и възпитани?
Тогава по-старият брат отговорил:
- Господине, още като деца останахме сираци и затова малко помним детството си. Но си спомняме това, че баща ни бе воевода като теб, но не знаем какво е станало с него и защо една нощ напусна Рим заедно с майка ни и нас двамата. Не знаем защо, когато прекосихме морето, майка ни остана на кораба. А баща ни, плачейки за нея, стигна до една река. Той пренесе единия от нас през нея и се завърна за другия. Когато бе насред реката, ни похитиха зверове - мене ме грабна един лъв, а брат ми - вълк. Но бяхме избавени от тях, защото мен ме спасиха и възпитаха пастирите, а брат ми - орачите.
Като чули това, Евстатий и жена му познали децата си и като се хвърлили на шията им, дълго плакали. И в лагера на воеводата настанала голяма радост, както някога в Египет, когато братята на Иосиф го познали (Бит. 45:1-15). По всички полкове се понесла вестта, че са се намерили жената и децата на воеводата им, събрали се всички воини и цялата войска ликувала. И не се радвали толкова на победите си, колкото на това радостно събитие. Така Бог утешил верните Си раби, защото Той “умъртвява и съживява, прави човека сиромах и богат" (1Цар. 2:6-7), хвърля в скърби и възнася в радост и веселие. И Евстатий можел да каже заедно с Давид: “Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажа, какво стори Той за душата ми" (Пс. 65:16). “Спомни си Той Своята милост" (Пс. 97:3.). “Десницата Господня е висока, десницата Господня твори сила" (Пс. 117:16)!
Но още преди Евстатий да се завърне в Рим, радвайки се двойно - за победата и за срещата с жена си и децата си, починал цар Траян. Наследил го Адриан, който ревностно се придържал към езическите суеверия и преследвал християните. Когато Евстатий тържествено влязъл в Рим, по обичая на римските пълководци водейки много пленници и окръжен с богата военна плячка, царят и гражданите го посрещнали с почести (8) и храбростта му се прославила още повече отпреди. Но Бог, Който не иска рабите Му да бъдат почитани и славени в този превратен и непостоянен свят със суетни и временни почести, защото им е приготвил на небето вечна и непреходна чест и слава, посочвал на Евстатий мъченическия път, защото скоро отново му пратил безчестие и скръб, които той с радост претърпял заради Христа. Злочестивият Адриан поискал да извърши жертвоприношение на бесовете в знак на благодарност за победата над враговете. Когато той влязъл в храма с велможите си, свети Евстатий не го последвал, а останал отвън. Царят го попитал:
- Защо не искаш да влезеш с нас в храма и да се поклониш на боговете? Та на теб преди всички подобава да им въздадеш благодарност за това, че не само те опазиха цял и невредим и ти даруваха победа във войната, но ти помогнаха и да намериш жена си и децата си.
Евстатий отговорил:
- Аз съм християнин и познавам Един Бог - моя Иисус Христос, Него почитам, на Него благодаря и на Него се покланям. Защото Той ми дарува всичко: и здравето, и победата, и съпругата, и чедата ми. А на глухите, неми и безсилни идоли няма да се поклоня.
И си отишъл вкъщи. Царят се разгневил и взел да размишлява как да го накаже заради това, че не почита боговете им. Отначало той го лишил от воеводския сан и го призовал на съд като обикновен човек, заедно с жена му и децата му, като ги увещавал да принесат жертва на идолите. Но не могъл да ги убеди и ги осъдил да бъдат хвърлени на зверовете. И ето, свети Евстатий, този славен и храбър воин, бил отведен в цирка, осъден заедно с жена си и синовете си. Но той не се срамувал от безчестието си, не се страхувал от смъртта заради Христа, на Когото ревностно служел, изповядавайки пред всички святото Му име. Той укрепявал и своята свята съпруга и децата си, за да не се побоят от смъртта заради Животворящия всичко Господ. И те отишли на смърт сякаш на пир, ободрявайки се един друг с надеждата за бъдещото въздаяние. Срещу тях пуснали зверове, които обаче не ги докосвали, защото, щом някой звяр се приближавал до тях, прекланял пред тях главата си и се връщал назад. Зверовете забравили своята ярост, а царят още повече се разярил и заповядал да отведат мъчениците в тъмница.
На другия ден Адриан заповядал да запалят един меден вол и да хвърлят в него свети Евстатий и семейството му (9). Но нагорещеният вол за светите мъченици бил като охладената с роса халдейска пещ за светите момци (Дан. 3:21 и нататък.). Вътре светите мъченици се помолили, а после предали душите си на Бога и преминали в Царството Небесно. След три дни Адриан отишъл при вола и поискал да види праха на изгорелите мъченици. Слугите отворили вратата и намерили телата им цели и невредими - нито един косъм от главите им не изгорял, а лицата им били като лица на спящи и блестели с дивна красота.
И всички, които присъствали там, възклицавали:
- Велик е християнският Бог!
Посраменият цар се завърнал в двореца си, укоряван от народа, че напразно е предал на смърт така нужния на Рим воевода.
Християните взели честните тела на светите мъченици и ги погребали (10), прославяйки дивния в светиите Си Бог, Отец и Син и Свети Дух, на Когото от всички нас да бъде чест, слава и поклонение сега и завинаги и вовеки веков. Амин.
Тропарь великомученику Евстафию Плакиде и иже с ним
глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости. / Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученику Евстафию Плакиде
глас 2
Стра́сти Христо́вы я́ве подража́в/ и Сего́ испи́в усе́рдно ча́шу,/ о́бщник, Евста́фие, и сла́вы снасле́дник был еси́,/ от Сама́го всех Бо́га// прие́мля с высоты́ боже́ственное оставле́ние.
(Страсти Христовы яве подражав, и сего испив усердно чашу, общник, Евстафие, и славы снаследник был еси, от самого всех Бога приемля с высоты божественное оставление.)
Молитва великомученику Евстафию Плакиде
О, преславный, святый и многострадальный великомучениче Христов Евстафие! Услыши нас грешных и недостойных, святую память твою празднующих. Испроси нам у Господа многомощными молитвами твоими благодать, яже ко спасению, и всех грехов, содеянных нами, прощение, земли благоплодие, миру мирное устроение и от лютых диавольских козней свобождение, христианскую кончину жития нашего и немятежное чрез воздушныя мытарства к небеси прехождение, ты бо приял еси благодать сию от Господа, еже молитися за ны, и аще восхощеши помощи нам, почитающим священную память твою, вся можеши сотворити. Не презри убо нас, недостойных, страстотерпче святый, и испроси от Господа вся благая и полезная душам нашим, яко да и мы сподобимся славити и воспевати всесвятое и великолепое имя Его во премирном Царствии Небеснем, идеже есть всех святых жилище, во веки веков. Аминь.
1. Траян бил един от най-добрите римски императори. Той много се грижел за благото на своя народ, напълно преобразувал държавното управление, разширил пределите на империята с успешни войни, основал нови градове. Но и той преследвал християните.
2. Езическото име на свети Евстатий е Плацид според римското произношение, от латинската дума placidus, което значи тих, равен, спокоен, мек, кротък. Името прекрасно характеризира високите му нравствени качества още преди обръщането в християнството.
3 Римският император Тит бил син и наследник на император Веспасиан и царувал от 79 до 81 г. При управлението на баща си бил изпратен с многобройна войска в Иудея, за да накаже въстаналите против римската власт иудеи. Тук става въпрос именно за тази война. Тя завършила през 79 г. с разрушаването на Иерусалим и Соломоновия храм.
* Иов - велик старозаветен праведник, пазител на истинското откровение и богопочитане в човешкия род по времето, когато след разселването на народите се засилило езическото суеверие. Прочут с благочестието и непорочния си живот, той бил изпитан от Бога с всички нещастия, но останал непоколебим във вярата и добродетелта. Иов живеел в патриархалните времена преди Моисей в Авситидийската страна, която се намирала в северната част на каменистата Арабия. Историята на праведния Иов е описана подробно в книгата с неговото име - една от най-древните свещени библейски книги.
4. Тоест към Средиземно море, което трябвало да прекосят с кораб, за да достигнат Египет. По това време той се намирал под римска власт, установена окончателно през 30 г. до Р. Хр.
5. В житието той е наречен “варварин”. Така гърците и римляните презрително наричали всички чужденци, като намеквали за грубостта и невежеството на другите народи. Наред с това в писанието така се наричат изобщо безчовечните и свирепи хора. Вероятно този човек бил някой от морските разбойници, които тогава нерядко всявали страх по Средиземноморското крайбрежие, като крадели и продавали в робство красиви жени и девойки и безчовечно убивали всички, които се опитвали да им попречат.
6. Тук става дума за подобен пример от живота на старозаветния патриарх Авраам и жена му Сарра скоро след преселването им в Ханаанската земя. Когато по време на глад Авраам дошъл в Египет, фараонът поискал да вземе Сарра за жена заради нейната красота, но Господ не допуснал това и поразил с тежки наказания царя и двора му. Бит. 12:11-20.
7. Това било малко преди смъртта на Траян, както става ясно от самия разказ. От историята е известно, че по това време против римското господство въстанали различни азиатски народи и императорът подготвял поход срещу Месопотамия.
8. Според римския обичай за Плакида бил устроен така нареченият триумф - тържествено и пищно посрещане на увенчания със слава пълководец победител.
9. “Великите Чети-Минеи” на митрополит Макарий прибавят тук и следните подробности, които отсъстват при свети Димитрий Ростовски. Когато светите мъченици наближавали мястото на страшното наказание, те вдигнали ръце към небето и възнесли пламенна молитва към Господа, сякаш съзерцавайки някакво небесно явление, както се вижда от първите думи на молитвата им: “Господи, Боже на силите, невидим за другите, видим за нас! Чуй молещите те и приеми нашата последна молитва. Ето, ние се събрахме и Ти ни сподоби с участта на Твоите светии. Както не остави тримата момци във вавилонския огън, така дай сега и на нас да загинем в този огън, за да благоволиш да ни приемеш като благоприятна жертва. Подай, Господи Боже, на всеки, който поменува нашата памет, участие в Царството Небесно, а яростта на огъня промени в прохлада и ни сподоби да умрем в нея. Още те молим, Господи, сподоби да не се разделят телата ни, но да бъдат положени заедно”. В отговор на тази молитва от небето се чул Божествен глас: “Да ви бъде според молитвата ви! И повече ще ви бъде дадено, защото претърпяхте много напасти и не бяхте победени. Идете с мир, приемете победни венци за страданията си и почивайте вовеки веков”.
10. Мощите на свети Евстатий и семейството му се намират в Рим в църквата с неговото име.
Страдание на светите мъченици Михаил, княз Черниговски, и болярина му Теодор, пострадали от нечестивия Батий
Когато видиш смут и войни или други бедствия, не мисли, че всичко това е обикновено явление в този временен свят или е станало случайно. Знай, че бедствията се допускат по волята на всемогъщия Бог заради греховете ни, така че да се осъзнаят и поправят съгрешаващите. Отначало Господ вразумява нас, грешните, с малки наказания, а ако не се поправим, ни изпраща по-големи, както някога на израилтяните. Защото какво допуснал Господ за онези, които не искали да се поправят от вървите на бича Христов? “Ще ги поразиш, казал Той, с железен жезъл”. Малките наказания, които Господ допуска в началото, са метеж, глад, внезапна смърт, междуособни войни и други подобни. Ако пък грешниците не се вразумяват, тогава Господ им изпраща жестоко и тежко нашествие на другоплеменници, та поне в това голямо бедствие хората да се осъзнаят и да оставят лукавите си пътища, според думите на пророка: “Когато ги убиваше, те Го търсеха”. Така станало и с цялата руска земя. Когато със злия си нрав те разгневили благостта на всемилостивия Бог и много оскърбили милосърдието Му, не пожелали да се покаят, да се отклонят от злото и да вършат добро, Господ се обърнал против тях с праведния Си гняв и пожелал да ги накаже заради техните беззакония с най-люто наказание. И ето, Той допуснал да ги нападнат безбожните и жестоки варвари татари с нечестивия и беззаконен цар Батий. В безчислено множество нахлули в руската земя, те победили руските благоверни князе и съкрушили войските им. Разорили всички градове и опустошили с меч и огън руската земя, защото никой не могъл да се противопостави на безбожните пълчища, на които ни оставил заради нашите грехове Бог, казал някога чрез Пророка: “Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствате, меч ще ви изтреби”. Християните, които се спасили от меча и плена, се криели в горите и непроходимите пустини и цялата руска земя представлявала скръбна гледка - опустели градовете и селата, а там, където преди живеели дивите зверове, се заселвали хора, криейки се от варварите.
По това време живеел благочестивият и вечнопаметен Михаил, син на Всеволод Чермний, княз Черниговски. От младите си години той се отличавал с добродетелен живот. Обикнал Христа, той Му служел от цялото си сърце. Всички виждали душевното незлобие на княза, неговата кротост, смирение, уважение към хората и милосърдие към бедните. Винаги угаждайки на Бога с молитва и пост и украсявайки с всякакви добри дела душата си, княз Михаил я направил прекрасно живелище на своя Творец.
Благочестивият княз имал един любим и добродетелен като него болярин на име Теодор: заедно с него княз Михаил пострадал от нечестивия Батий, като положил душата си заради Христа.
По времето, когато благоверният и христолюбив Михаил владеел Киевското княжество, нечестивият Батий пратил татарите си да огледат Киев. Посланиците се изумили пред неговото величие и красота и като се завърнали при хана, му разказали за прочутия град. Тогава Батий отново пратил посланици при Михаил, за да уговорят лъстиво княза доброволно да му се покори. Благоверният княз разбрал, че татарите с коварство искат да превземат града и да го опустошат. Но още преди това той чувал, че жестоките варвари без милост погубват дори онези, които доброволно им се покоряват, и затова заповядал пратениците на Батий да бъдат убити. Скоро Михаил научил, че идва огромна татарска войска. Многобройни като скакалци - защото воините били 600 хиляди, - те нападнали руската земя и завладели укрепените градове. Михаил разбирал, че Киев няма да може да оцелее пред наближаващия враг и заедно с болярина си Теодор избягал в Унгария, за да търси помощ за родината си. Но не получил помощ от никого и известно време странствал в чуждата страна. Там се укривал той от Божия гняв по думите на Писанието: “скрий се за миг, докле мине гневът”.
А Батий с цялата си войска завзел Чернигов и други укрепени градове и княжества и ги разорил с огън и меч. Това станало през 6748 година от сътворението на света, през 1240 г. от Рождество Христово. Тогава и славният град Киев бил напълно разрушен от христоненавистните врагове, знатните граждани паднали под меча на нечестивите - едни били убити, а други отведени в плен. Благолепните Божии храмове били осквернени и изгорени и се изпълнили думите на Давид: “Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм... труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии - на земните зверове; проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше кой да ги погребе”.
Княз Михаил, който по това време бил в странство, неутешимо оплаквал единоверните си братя и опустошението на земята си. Скоро му станало известно, че на малцината градски жители, оцелели от меча и плена, нечестивият цар заповядал без страх да останат да живеят в родните си места, но да му плащат данък. И като научили за това, много руски князе, избягали в далечни и чужди страни, започнали да се завръщат в земята си. Те се покланяли на нечестивия цар и заемали княжествата си и след като плащали данък на Батий, се заселвали в разорените си градове. Завърнал се и благочестивият княз Михаил с болярина Теодор и с всички свои приближени. Той сметнал, че е по-добре да плаща данък на нечестивия цар и да живее в опустошеното си отечество, отколкото да бъде странник в чужда земя. Отначало той отишъл в Киев и тук плакал горчиво, като видял изоставени светите места и “подобната на небесата” Печерска църква разорена до основи. Оттук Михаил се отправил в Чернигов. И едва успял да отдъхне от пътя, когато чули за завръщането му, татарите пристигнали с поръчение от Батий и започнали да го призовават, както и другите руски князе, при своя цар.
- Не може да живеете в земята на Батий - казвали те, - без да му се поклоните. Идете и му се поклонете, платете му дан и тогава ще останете да живеете в домовете си.
Нечестивият цар имал следния обичай: когато някой от руските князе идвал при него, татарските жреци го принуждавали да мине през огън, а ако носел дарове за царя, влъхвите вземали малка част от тях и я хвърляли в огъня като жертва. След това те ги карали да се покланят на слънцето, храстите и идолите и чак тогава ги допускали до своя властелин. Много от руските князе от страх пред хана и за да запазят княжеството си, изпълнявали всичко: минавали през огън и се покланяли на идолите, а за това получавали от хана всичко, което искат.
Когато чул, че прелъстени от славата на този свят, мнозина от руските князе се покланят на идолите, благочестивият княз Михаил силно скърбял за това и като възревнувал за Господа Бога, решил да отиде при неправедния и коварен цар, без страх да изповяда пред него Христа и да пролее кръвта си за Господа. Душата му се разгоряла с това желание и Михаил призовал верния си съветник болярина Теодор и му разказал за намерението си. Теодор, който бил благочестив и твърд във вярата, одобрил решението на своя господар и обещал да не го оставя до самата му кончина и заедно с него да положи душата си за Христа. След като поговорили, твърдо решили да не променят намерението си и да отидат на смърт за изповядването на Иисуса Христа. Те побързали при духовния си отец, на име Иоан, и му съобщили за всичко. Князът казал:
- Отче, искам да отида при царя, както правят всички руски князе.
Чувайки с прискърбие тези думи, духовникът дълбоко въздъхнал и казал:
- Много князе бяха там и погубиха душите си, като изпълниха волята на Батий и се поклониха на огъня, слънцето и другите идоли. Ако искаш и ти, Михаиле, иди с мир. Моля те само, не им подражавай и не прави това, което те направиха, за да запазят земната си власт. Не минавай през огъня на нечестивите и не се покланяй на мерзките им богове, защото Един е нашият Бог Иисус Христос. Не вкусвай също и нищо от скверните идоложертвени храни, за да не погубиш душата си.
Князът и боляринът отговорили:
- Искаме да пролеем кръвта си за Христа и да положим за Него душите си, за да Му бъдем благоприятна жертва.
Щом чул това, духовникът се възрадвал в душата си, погледнал ги с радост и казал:
- Ако направите така, ще бъдете блажени и в този последен род ще се наречете нови мъченици.
После подал на княза и болярина наставления от Евангелието и други боговдъхновени книги, причастил ги с Божествените тайни на Тялото и Кръвта Христови, благословил ги и казал:
- Нека Господ Бог ви укрепи и ви прати дара на Светия Дух, за да бъдете твърди във вярата, смели в изповядването на Христовото име и мъжествени в страданието и да ви причисли Небесният Цар към лика на първите свети мъченици.
След това Михаил и Теодор си отишли. Като направили всички необходими приготовления за пътешествието и се простили с домашните си, те побързали да тръгнат на път с молитва към Бога, възпламенили се със сърдечна любов към Него и пожелали мъченическия венец, “както кошута жадува за водни потоци”.
Когато пристигнали в Ордата, слугите веднага доложили на безбожния цар за тях. Батий призовал влъхвите и жреците си и им заповядал да преведат Черниговския княз според обичая през огън, да го заставят да се поклони на идолите и чак тогава да го доведат при него. Влъхвите отишли при княза и му казали: “Призовава те великият цар”, а после го отвели. Боляринът Теодор последвал своя господин. Скоро стигнали до мястото, където от две страни бил накладен огън, а между огньовете имало пътека, по която преминали вече мнозина. По нея влъхвите искали да преведат и княз Михаил. Тогава той казал:
- Не подобава на християни да минават през този огън, който нечестивите почитат за Бог. Аз съм християнин и затова няма да сторя това и да се поклоня на тварта, защото се покланям на Твореца - на Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, Създател на небето и земята.
Като чули тези думи, влъхвите и жреците изпаднали в ярост и побързали да доложат на царя. В това време при Михаил отишли някои руски князе, които заедно с него пристигнали на поклонение при Батий. Сред тях бил и Ростовският княз Борис. Те съжалявали Михаил и дълбоко скърбели за него. Но наред с това се опасявали, че ще си навлекат царския гняв и го съветвали да изпълни волята на Батий:
- Ти можеш - казвали те - привидно да изпълниш заповедта и да се поклониш на огъня и слънцето само за да се избавиш от царския гняв и лютата смърт. А когато с мир се завърнеш у дома, ще постъпваш според желанието си. Господ няма да те накаже и не ще се разгневи против тебе, защото знае, че си сторил това по принуда. Ако пък духовникът определи като грях постъпката ти, всички ние ще поемем вината ти, само ни послушай и премини през огъня, поклони се на татарските богове. С това и нас ще предпазиш от царския гняв и зла смърт, а за своята земя ще изпросиш полезното.
Всичко това те говорели на Михаил с горчиви сълзи. А благочестивият болярин Теодор, като слушал думите им, много скърбял, защото се опасявал князът да не последва съвета им и да не отпадне от вярата. Той се приближил и започнал да му напомня обещанието му и думите на духовника:
- Спомни си, благочестиви княже - казал той, - че даде обет да положиш душата си за Христа. Спомни си Евангелските слова, с които ни поучаваше нашият духовен отец: “който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си”? “И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен”.
С наслаждение слушал княз Михаил думите на своя болярин и възпламенявайки се с ревност по Бога, с радост очаквал мъченията, готов да умре за Животодавеца Христос. А внукът му княз Борис продължавал да го умолява да изпълни царската воля.
- Не желая да бъда християнин само по име - отговорил Михаил, - а да постъпвам като езичниците.
И като свалил меча си, хвърлил го в нозете им и казал:
- Вземете славата на този свят, тя не ми трябва.
После от Батий дошъл един знатен велможа на име Елдега и предал на княза думите на царя си:
- Великият цар казва така: защо не се подчиняваш на моята заповед и не се покланяш на боговете ми? Ето, сега ти предстои живот или смърт - избирай едното или другото. Ако изпълниш волята ми, ако преминеш през огъня и се поклониш на моите богове, не само ще останеш жив, но ще получиш от мен големи милости и ще станеш пълновластен господар в княжеството си. Ако не ме послушаш и не се поклониш на боговете, ще умреш със зла смърт.
Като чул царските думи, княз Михаил не се уплашил и смело отговорил:
- Кажи на царя: така казва княз Михаил, раб Христов. Царю, ако от Бога са ти дадени царството и славата на този свят и Десницата на Всевишния ни е покорила на тебе заради нашите грехове, трябва да ти се покланяме като на цар и да ти въздаваме почести, подобаващи на царското достойнство. Но няма да се отречем от Христа и да се поклоним на твоите богове, защото те не са богове, а творение. А нашите пророчески Писания казват така: “боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод небесата”. Какво може да бъде по-безумно от това да оставиш Създателя и да се поклониш на създанието?
Елдега му казал:
- Грешиш, Михаиле, като наричаш слънцето създание. Защото кажи ми кой се е изкачил на тази неизмерима небесна висота и е сътворил това велико светило, осветяващо цялата вселена?
- Ако желаеш да ме изслушаш - му отговорил светецът, - ще ти кажа Кой е сътворил слънцето и всичко видимо и невидимо. Бог безначален и невидим и Неговият Единороден син, нашият Господ Иисус Христос, също така несътворен, без начало и без край, както и Дух Свети, Бог в три лица, но Един по същество - Той е сътворил небето, земята и слънцето, на което се покланяте, луната и звездите, морето и сушата. Той е създал и първия човек Адам и е заповядал на всичко сътворено да му служи. Господ дал на хората закон, за да не се покланят на нищо сътворено - нито на земята, нито на небето, а само на Единия Бог, Който е Творец на всичко. На Него се покланям и аз. Царят ми обещава княжеството и славата на този свят, но аз не я търся, защото нито самият цар е вечен, нито е вечна властта, която ми дава и от която не се нуждая. Надявам се, че моят Бог, в когото вярвам, ще ми дарува вечното царство, което няма край.
Тогава Елдега казал:
- Ако упорстваш и не изпълниш царската воля, веднага ще бъдеш умъртвен.
Светецът отговорил:
- Не се страхувам от тази смърт, чрез която мога да се удостоя с вечно пребиваване с Бога. И защо още да говорим? Аз съм християнин, изповядвам Твореца на небето и земята, твърдо вярвам в Него и с радост ще умра за Него.
Като видял, че нито с увещания, нито със заплахи може да склони Михаил да изпълни царската воля, Елдега предал всичко на своя цар.
Батий изпаднал в ярост и наредил на приближените си незабавно да умъртвят Михаил. Слугите на мъчителя се хвърлили да изпълнят заповедта като кучета на лов или като вълци, преследващи плячка. Светият Христов мъченик пребивавал в това време с Теодор. Без да се плашат от смъртта, те пеели псалми и усърдно се молели на Бога. Като видели приближаващите се убийци, те започнали да пеят: “Мъчениците Ти, Господи, претърпяха много мъки и с Твоята любов съединиха светите си души”. Като стигнали до княз Михаил, убийците като зверове го хванали за ръцете и нозете, хвърлили го на земята и дълго и безпощадно го били по цялото тяло, така че земята се обагрила с неговата кръв. А той мъжествено претърпявал всичко и твърдял само едно: “Аз съм християнин!”.
Тук имало и един слуга, който някога бил християнин, а после станал отстъпник и приел нечестивата татарска вяра. Той извадил ножа си, отрязал главата на Михаил и я хвърлил, а устата на светия изповедник продължавали да повтарят: “Аз съм християнин!”.
О, дивно чудо! Отделената от тялото глава още изповядвала Христа!
После мъчителите пристъпили и към благочестивия Теодор и му казали:
- Изпълни царската заповед и се поклони на боговете ни. Тогава не само ще останеш жив, но ще получиш големи почести от царя и ще наследиш властта на господаря си.
Но свети Теодор отговорил:
- Не търся княжеството на господаря си, не ми трябват и почестите на вашия цар. Желая само да отида при Христа по същия път, по който тръгна и моят господар светият мъченик княз Михаил, защото и аз като него вярвам в Единия Христос, Твореца на небето и земята, също искам да пострадам за Него и не се плаша от мъченията и смъртта.
Виждайки непреклонността на Теодор, убийците го хванали и започнали да го мъчат също тъй жестоко. Накрая отсекли честната му глава и казали:
- Който не желае да се поклони на пресветлото слънце, е недостоен да го гледа.
Така светите мъченици Михаил и Теодор пострадали честно и предали душите си в ръцете на Господа на 20 септември 1246 г. Светите им тела били хвърлени на кучетата, но много дни останали недокоснати и неповредени, защото Христовата благодат ги опазвала невредими. Над телата им се появявал ярко сияещ огнен пламък и всяка нощ се виждали горящи свещи. Като видели това, християните, които се намирали по това време в Ордата, взели тайно телата им и ги погребали с почести.
След убийството на светите мъченици нечестивият Батий отново тръгнал с пълчищата си отначало срещу Полша, а после срещу Унгария, но бил убит от унгарския крал Владислав и завършил злото си житие. Така мъчителят Батий получил като дял ада, а светите мъченици наследили Царството Небесно и вечно прославят Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Тропарь благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 8
Тро́ичнаго Божества́ осия́нием просвети́вся,/ страстоте́рпче вели́кий кня́же Михаи́ле,/ с прему́дрым боля́рином ти Фео́дором,/ самозва́нна к по́двигом устреми́стася,/ сквозе́ огнь не идо́ста,/ кусту́ же и и́долом не поклони́стася, но оплева́ста/ и нечести́ваго царя́ обличи́ста,/ Христа́ же Еди́наго от Тро́ицы Бо́га Су́ща испове́даста. / И того́ ра́ди крове́й свои́х струя́ми обагри́стася, сла́вная. / Те́мже и венца́ от Него́ побе́дная прия́ста,/ и нас свы́ше назира́ета,/ мо́лим вас, святы́я, моли́те Того́,/ я́ко да ва́шими моли́твами изба́вит нас от вся́ких обстоя́щих ны зол/ и пода́ст нам вся блага́я,// и́же Един Сый прославля́емый во святы́х Свои́х.
Ин тропарь благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 4
Жизнь ва́шу му́ченически совеpши́вше,/ испове́дания венцы́ укpа́сившеся, к Небе́сным востеко́сте,/ Михаи́ле пpему́дpе с до́блим Фео́доpом,/ моли́те Хpиста́ Бо́га/ сохpани́ти оте́чество ва́ше/ град же и лю́ди,// по вели́цей Его́ ми́лости.
(Завършили мъченически живота си, украсили се с венци на изповедничество, се затекохте към небесното, премъдри Михаиле с доблестния Теодор: молете Христа Бога да съхрани всички православни християни по великата Негова милост.)
Ин тропарь благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 3
Блаже́ннии апо́столом равноче́стнии,/ прия́ли есте́ вене́ц от Христа́,/ зане́же того́ досто́йни,/ Михаи́ле богому́дре и Фео́доре ди́вне,/ мир ми́рови испроси́те// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.
Кондак благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 5
Со́лнца мы́сленнаго пра́веднаго — Христа́/ озари́вся сия́нием, пребога́те Михаи́ле,/ ви́димому со́лнцу не поклони́лся еси́/ и тва́ри па́че Творца́ не послужи́л еси́/ и нече́стие обузда́л еси́,/ я́рости царя́ не убоя́вся/ и кро́ве свое́й обагре́нием/ Христо́ви предста́л еси́, ра́дуяся. / И ны́не в пренесе́нии моще́й твои́х/ нас свы́ше назира́й и Христа́ Бо́га моли́,/ мо́лимся я́ко спасти́ся нам/ и Правосла́вию непоколеби́му пребы́ти,/ Оте́честву на́шему соблюсти́ся во всем/ моли́твами твои́ми, свя́те,// по вели́цей Его́ ми́лости.
Ин кондак благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 8
Ца́рство земно́е в ничто́же вмени́в,/ сла́ву я́ко преходя́щую оста́вил еси́,/ самозва́н прише́д к подвиго́м,/ Тро́ицу пропове́дал еси́ пред нечести́вым мучи́телем,/ страстоте́рпче Михаи́ле, с до́блим Фео́дором,/ Царю́ Сил предстоя́ще,/ моли́те без вре́да сохрани́ти Оте́чество ва́ше, град же и лю́ди,// да вас непреста́нно почита́ем.
Ин кондак благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 2
Ве́рою укре́пльшеся, святи́и, муче́ния претерпе́сте/ и кровьми́ свои́ми погаси́сте пла́мень сопроти́вных безбо́жия,/ Христа́ же испове́дасте, с Отце́м и Ду́хом,// Михаи́ле и Фео́доре, Его́ моли́те за всех нас.
Ин кондак благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 2
Вы́шних и́щуще, ни́жняя оста́вили есте́,/ колесни́цу на Небеса́ кровь свою́ сотвори́ли есте́,/ тем собесе́дницы первому́чеником бы́сте,/ Михаи́ле и Фео́доре,// с ни́миже Христа́ Бо́га моля́ще непреста́нно за вся ны.
Ин кондак благоверному князю Михаилу Черниговскому и боярину его Феодору
глас 3
Я́ко свети́ла, в Руси́ возсия́вше,/ муче́ния луча́ми сла́вными отрази́сте,/ страстоте́рпцы сла́внии, Михаи́ле и Фео́доре,/ тем вопия́сте:// ничто́же нас отлучи́т от любве́ Христо́вы.
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА