Св. праведни богоотци Йоаким и Анна Прочети повече ТУК
Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!
Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!
1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Страдание на светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт († III в.)
При царуването на римския император Проб (от 276 до 282 г.) и по времето на управлението на Антиохия от Атик, наречен също Илиодор, веднъж антиохийците имали празник в чест на Аполон Дафнийски и според обичая си цял ден прекарвали в жертвоприношения на идолите, в пиянство, ликуване и други скверни дела. В това време в Антиохия дошли от друга страна двама мъже, непознати никому. Това били Трофим и Саватий, хора благочестиви и почитащи истинския Бог. Като видели заслепението и гибелта на толкова много души, те само въздъхнали, обърнали се към Бога и започнали да се молят със сълзи:
- Боже, Който си направил целия свят от нищото с една Своя дума и си сътворил човека по Свой образ и подобие! Погледни от небето и освободи тези хора от ръцете на врага.
Докато казвали това, идолопоклонниците забелязали, че те не се покланят на езическите богове, хванали ги и ги отвели при своя властелин и съдия Атик Илиодор. Той заповядал да ги разделят, като доведат отначало при него свети Трофим и започнал да го разпитва за името, живота и вярата му.
Светецът отговорил:
- Името ми е Трофим, роден съм от свободни и благородни родители, но като паднах във властта на греха, отначало живях нечестиво, докато не придобих истинска свобода и благородство чрез светото кръщение.
Тогава съдията попитал:
- Каква е вярата ти?
- Вече ти казах - отговорил Трофим, - но ще кажа още по-ясно: аз съм християнин, раб на Христа, и желая да стана жертва за Христа.
- Чужденец ли си, или римски гражданин? - запитал съдията.
Светецът, който бил чужд на света, отговорил, че е странник. Тогава Атик казал:
- Чел ли си императорските укази за християните?
- Чел съм ги - отговорил светецът, - но какво са те за нас? Между благочестието и бесовското прелъстяване има такава разлика, както между деня и нощта.
Тези думи разгневили мъчителя и той заповядал да свалят дрехите на Трофим, да го разпънат за ръцете и краката и да го бият немилосърдно. Слугите тъй дълго били мъченика, че земята се обагрила с кръвта му. После съдията им заповядал да спрат и казал:
- Трофиме, принеси жертва на боговете, иначе ще те пратя във Фригия, при мъчителя Дионисий.
Дионисий бил известен навред със своята жестокост и безчовечност.
Свети Трофим възразил:
- За мен не е важно дали ще бъда убит от тебе, или от някой друг, дали ти ще ме мъчиш или Дионисий. Смъртта ще бъде само една, защото и двамата имате едно намерение - да убивате онези, които служат на истинския Бог.
Съдията се разлютил още повече, заповядал да окачат светеца на едно дърво и да разкъсват тялото му. Веднага го наобиколили палачи с остри оръдия, рязали тялото му до кости и дори до самите му вътрешности. А той претърпявал всичко и тихо и кротко мълвял:
- Господи, помогни на Твоя раб!
Тогава съдията възкликнал:
- Къде е твоят Христос?
Мъченикът отговорил:
- Моят Христос е с всички, които Го призовават. Той не се отделя и от мене и това, че присъства в мене, е явно от лекотата, с която понасям мъченията, непоносими за човешкото естество, ако на страдащите не помага Самият Бог.
След мъченията хвърлили свети Трофим в тъмница.
Тогава довели в съда блажения Саватий и съдията му казал:
- Не те питам дали си християнин, най-напред ми кажи какво звание имаш?
Самата дума “християнин” за езичниците била така омразна, че мъчителят дори не искал да я чуе. Както болните очи не могат да гледат светлината, приятна за всички здрави, така и той с помрачените си душевни очи не можел да гледа светлината на Христовото име и затова казал: “Не те питам дали си християнин”.
Свети Саватий отговорил:
- Моето звание, достойнство и отечество, славата и богатството ми е Христос, Синът Божий, Който съществува вечно - с Неговия промисъл е утвърдена и се управлява вселената.
Съдията възприел смелия отговор на мъченика като оскърбление, изпаднал в ярост и като го ударил по страните, казал:
- Отговаряй за това, за което те питат, а за да не те погубя с мъчения, пристъпи към боговете и им принеси жертва.
Но светецът хулел боговете, осмивал безумието на нечестивите и изобличавал безбожието им.
Тогава по заповед на мъчителя повесили Саватий и с железни куки започнали да дерат тялото му, докато не се показали костите му. И тъй като падали вече цели парчета от плътта му и вътрешностите му били разкъсани, на мъчителите не им останало какво да измъчват. Затова го свалили от дървото и свети Саватий веднага предал душата си в ръцете на своя Господ.
Когато свети Саватий се преставил в Господа, в ръцете на мъчителите останал само блажения Трофим. Атик се отчаял в опитите си да го обърне в идолопоклонството и решил да го изпрати във Фригия при мъчителя Дионисий. Той написал писмо, в което му съобщавал, че Трофим претърпял големи мъки и независимо от тях се оказал по-силен от мъчителите си, че почита само Христа, надсмива се над боговете и ги смята за нищо. После заповядал да изведат светеца от тъмницата, да го обуят в железни ботуши, в които били заковани множество пирони с остриетата нагоре, и така да го отведат във Фригия. Войниците накарали светеца да върви редом с тях - те яздели коне, а той вървял пеша, в железни ботуши с гвоздеи, с пронизани нозе. Но той изпреварвал и ездачите, и ония, които вървели пеша, обагряйки целия път с кръвта си. Това бил наистина скръбен път, който водел в блажения живот: колкото крачки направел той, толкова нови рани се появявали на нозете му, и колкото нови рани получавал, толкова мъки и болки претърпявал. Но Сам Господ го съпровождал: Той укрепявал Своя раб по пътя и за всяка крачка му приготвил въздаяние.
След три дни път войниците заедно със светия мъченик стигнали фригийския град Синад* и там предали на Дионисий посланието на Илиодор. Като го прочел, Дионисий заповядал веднага да доведат свети Трофим и запитал:
- Ти ли си Трофим?
Мъченикът отговорил:
- Аз съм Трофим и раб на истинския Бог, вярващите в Когото няма никога да се посрамят.
Дионисий казал:
- Ти продължаваш да си непокорен и дори призоваваш суетния и безполезен Христос, станал виновник за смъртта на мнозина. Но ако преди не искаше да се откажеш от Него, сега остави надеждата, която Му възлагаш. Принеси жертва на боговете, за да се избавиш от страшни мъки и смърт и да живееш живота си в мир.
Мъжественият Трофим отговорил:
- Дори и да исках, невъзможно е да се избавя от смъртта. Защото и да не ме убиеш ти, самото ми естество е смъртно. А чрез смъртта трябва да придобиваме вечния живот, който е несравнимо по-добър и по-дълъг от сегашния, изпълнен с беди и кратък наш живот. Благата на бъдещия живот не може да види тленното ни око, ухо не може да чуе и на ум на човека те не са идвали. Копнея за този живот и се радвам, когато чувам да ми говориш за смъртта, с която се опитваш да ме заплашиш.
Тогава, обзет от ярост, Дионисий наредил да бият свети Трофим с дебели жили и докато слугите изпълнявали заповедта, той му говорел:
- Само обещай да принесеш жертва на боговете и веднага ще се избавиш от мъчението.
Но свети Трофим не обръщал внимание на раните и думите на мъчителя и мълчал.
 |
| Мъченичество на свв. мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт. Фрагмент от миниатюра в минологията на Василий II. Константинопол. 985 г. |
По заповед на управителя слугите смесили оцет и горчица и излели сместа в ноздрите на светия. А после го повесили на едно дърво, разрязали хълбоците му, а от ребрата му изтичали потоци кръв.
Светецът мълчаливо понасял тези мъки и казвал сам на себе си: “Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави”.
Дионисий чул това и казал:
- Напразна е надеждата ти, Трофиме, и суетни са помислите ти, защото кой ще дойде при теб от небето и ще те избави от страданията? Затова те съветвам да принесеш жертва на боговете и тогава сам ще си помогнеш.
Свети Трофим се присмял на безумието на мъчителя и отговорил:
- Никога няма да се отвърна от моя истински и жив Бог.
Тогава Дионисий в ярост казал на слугите:
- Мъчете го още.
И те започнали да го измъчват с още по-голяма жестокост.
А светецът се молел:
- Наклони ухо към мене, Боже мой, и ме избави “от примката, която са ми поставили, защото Ти си моя крепост”, Господи (Срв. Пс. 30:5)!
Дионисий заповядал да полеят раните на светия мъченик с оцет и сол, за да увеличат страданията му.
Тогава блаженият му казал:
- Сега ти само укрепяваш тялото ми, за да не изтлее от раните, които ми нанасяш.
После започнали да горят ребрата му със свещи, но и с това не могли да победят непобедимия Христов воин. Накрая хвърлили свети Трофим в тъмница.
В Синад имало един сенатор и пръв съветник на име Доримедонт. Той бил благочестив християнин, но криел това, защото се опасявал от мъчителя. Доримедонт често тайно идвал в тъмницата при свети Трофим, умивал кръвта му и избърсвал струпеите му с чисти кърпи, превързвал раните му и по всякакъв начин се грижел за него. Но не могъл дълго да се крие от мъчителя. Скоро настъпил богопротивният празник, наречен Диоскурия, тоест ден на Кастор и Полукс*.
Празненството се извършвало всенародно в Синад. Заедно с всички приближени и съветници, Дионисий се покланял на идолите и като видял, че сред тях не присъства Доримедонт, пратил да му наредят да се яви на празненството.
Блаженият Доримедонт отговорил на пратениците:
- Аз съм християнин и затова не подобава да присъствам на бесовските празници.
Тогава Дионисий заповядал със сила да го доведат при него, разпитал го и се убедил, че наистина е християнин. Но тъй като не желаел да го съди в същия ден, заповядал да го хвърлят в тъмница.
После изпратил при него свои приятели да го убедят да се разкае и да се обърне към техните богове. Но свети Доримедонт ги погледнал строго и казал:
- “Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие”.
После замълчал и бил “като човек, който не чува и няма в устата си отговор” (Пс. 37:15)..
На другия ден мъчителят дошъл в съда и заповядал да доведат светия.
- Заблудени човече! - казал той на светия мъченик. - Какво стана вчера с тебе, че отстъпи от боговете и отказа да изпълниш царските заповеди? Нима вече не ти е угодно да бъдеш почитан от всички и да заемаш сред нас видно място?
Светецът отговорил:
- Онзи, който обича истинския Бог, не зачита за нищо светската чест и слава. Каква полза има да се гордееш пред другите, да се обличаш в скъпоценни одежди и да се покланяш на идолите? Всичко това е временно и суетно, отлъчва от Бога и хвърля човека в огнената геена.
Мъчителят дълго и с ласкателства, и със заплахи се опитвал да отвърне свети Доримедонт от Христа, но не постигнал нищо. Тогава заповядал да свалят дрехите му, да го повесят и да горят ребрата му с горещи железни пръчки, а сам му говорел:
- Нека да видя дали ще дойде да ти помогне Христос!
В мъченията светецът призовавал името на Господа, надсмивал се над езическите богове и с думите си уязвявал сърцето на мъчителя повече, отколкото той с копията си - неговото тяло.
Тогава Дионисий обърнал гнева си върху слугите, които измъчвали светеца, и ги укорявал, че не могат да накарат да замлъкне човекът, който похулва боговете им. Слугите изпаднали в ярост, разкъсали с железни куки лицето на светеца и избили зъбите му, но и с това не могли да накарат да замлъкнат богоречивите уста, изповядващи Христа и похулващи бездушните идоли. После наклали под светия мъченик огън и го хвърлили върху горещите въглени. Но той ходел по тях сякаш били прекрасни цветя, радвал се на страданията и бил готов да понесе за Христа още по-големи и люти мъки.
След това мъчителят заповядал да го отведат в тъмницата, а да доведат за мъчение свети Трофим. Повесили го, започнали да разкъсват тялото му с железни куки, подновявайки предишните рани, а после изболи очите му с нажежени пръчки. Но при тези страдания светецът благодарял на Христа, а после отново бил отведен в тъмницата.
Дионисий започнал да се съветва с приближените си с каква смърт да умъртви двамата мъченици, защото пренебрегвали всички мъки. Накрая решил да ги хвърли на зверовете. За целта заповядал да доведат гладни зверове и да се устрои публично зрелище. Когато настъпил определеният ден, той се явил на зрелището заедно с всички свои съветници и слуги и се събрало множество народ. Светите Трофим и Доримедонт били изведени от тъмницата голи, покрити с рани, така че целите им тела представлявали една язва. Пуснали срещу мъчениците мечка, която с ярост се устремила към тях, но щом се приближила, веднага станала кротка. Свети Доримедонт, който желаел по-скоро да се освободи от тялото и да бъде с Христа (Фил. 1:23.), хванал мечката за ухото и започнал да я дразни, за да го разкъса час по-скоро, но тя като засрамена накланяла и отвръщала главата си от него. Като видял, че мечката не посяга на светиите, мъчителят изпаднал в гняв и пуснал срещу тях леопард, но и той като куче лижел нозете им. После пуснали лъв, но и този звяр станал кротък като агне. Мъчителят се разярил и заплашил със смърт слугата, който отговарял за животните, ако не съумее така да ги раздразни, че да разкъсат двамата християни. Но когато слугата започнал да дразни лъва, звярът се хвърлил върху него и го умъртвил. Всички присъстващи се ужасили и познали силата на истинския Бог и наш Спасител. Само беззаконният мъчител не искал да я познае и още повече се помрачавал с тъмнината на своето безумие, като хулел Христа и наричал рабите Му вълшебници.
После заповядал да отсекат главите им с меч. Така след жестоки мъчения светите Трофим и Доримедонт завършили страданията си и се присъединили към свети Саватий в безсмъртния живот, а сега ликуват с ангелите, прославяйки Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян от всички вовеки веков. Амин.
Тропарь, глас 8:
В Троице хвалимый Бог, троицу мученик прослави, Трофима и Савватия и Доримедонта: в Того бо веровавше, врага низложиша. Тех молитвами Христе Боже наш, помилуй нас.
(Възхвалявания в Троица Бог прославиха троицата мъченици - Трофим, Саватий и Доримедонт: повярвали в Него, потъпкаха врага. По техните молитви, Христе Боже наш, помилуй нас.)
Кондак, глас 8:
Яко страдальцев основание и благочестия утверждение, церковь чтит и славит твое светоносное страдание, приснопеваемый блаженне страдальче, доблемудре славне Трофиме: со страдавшими с тобою, очищение поющым тя испроси, яко непобедим.
(Като основа на мъчениците и утвърждение на благочестието Църквата почита и слави твоето светоносно страдание, вечновъзпявани блажени страдалче, доблестни и славни Трофиме: с пострадалите заедно с теб изпроси опрощение за възпяващите те, като непобедим.)
* Синад, или Синада, град в северна Фригия, било до планината, където се намирали знаменитите Синадски мраморни кариери. Днес селището е в руини, близо до Ескикара.
* Според вярванията на гърците и римляните Кастор и Полукс били синове на владетеля на небето и най-висшия от боговете - Дий (Зевс), и затова се наричали Диоскури. Вероятно отначало те били древнопелопонески божества на светлината. В същото време те били почитани като покровители на държавата. В тяхна чест имало празници, наречени Диоскурии или Анакии - празници на властниците и управниците, както на места наричали Кастор и Полукс.
Страдание на светия мъченик Зосима Пустинник († нач. IV в.)
Веднъж Дометиан, управителят на Киликия, тръгнал на лов заедно със слугите си и пребродил много пустини, хълмове и планини, преследвайки диви животни. На едно място той видял много зверове, сред които ходел старец и беседвал с тях като с хора. Ловците се хвърлили върху тях, но животните избягали, а слугите хванали стареца и го довели при княза, като си мислели, че той е вълшебник и прави вълшебства в пустинята.
Попитали го кой е и как е името му.
Старецът отговорил:
- Аз съм християнин и името ми е Зосима.
Тогава го вързали и го отвели в града на съд. Там князът започнал да го разпитва за вълшебствата и магиите - по какъв начин е омагьосал животните, та живее сред тях невредим и беседва с тях като с хора?
Свети Зосима отвърнал:
- Не живея в пустинята, за да правя вълшебства. Тъй като съм християнин, не мога да живея в града заедно с неверниците и затова отидох в пустинята, защото по-добре е да бъда сред животни, отколкото сред зли хора, врагове на моя Господ Иисус Христос. Имам за пример житието на други християни - на светите отци, които са оставили света и живеят в пустинята, и се старая да им подражавам, доколкото мога. А Бог, Който познава онези, които Му служат и им помага, и мен благоустрои по Своята благост, като ми покори за утешение дивите зверове. И ето, аз живея сред тях и се радвам в Господа и на Него съм възложил цялото си упование.
Князът му казал:
- Значи ти, зли старче, почиташ Назорея? Добре. Ето, аз ще ида в Назарет и там жестоко ще те мъча, така че или ще се откажеш от Назорея, или в люти мъки ще свършиш живота си. Нека и назаряните, като видят мъките ти, да се изплашат.
И той изпратил първо в Назарет свети Зосима в окови, а после и сам се отправил натам. Като избрал време за съд, Дометиан заповядал да доведат стареца и го попитал:
- Разкажи ми за своето вълшебство и за това, как омагьоса зверовете?
В отговор светият старец изповядал, че е християнин.
Тогава князът заповядал да го окачат надолу с главата, да вържат на шията му голям камък и да дерат тялото му с железни куки.
После отново запитал:
- Сега ще ми разкажеш ли за вълшебството си?
Свети Зосима отговорил:
- Моят Бог Христос прати зверовете за мое утешение в пустинята.
Князът му казал:
- Ако зверовете слушат твоя Бог, заповядай на някой звяр да дойде тук и тогава ние всички ще приемем вярата ти.
Зосима вдигнал честните си ръце към небето и започнал да се моли:
- Господи, Иисусе Христе, Сине Божий! - казал той. - Послушай мене, Твоя раб, и изпрати тук лъв, за да ми служи.
Внезапно в града се появил един страшен лъв и щом го видели, всички се разбягали. Лъвът се приближил до стареца и приповдигнал камъка, който бил вързан за шията му.
Тогава князът започнал да моли:
- Зосима! Укроти звяра и ще те отвържем.
Зосима заповядал на звяра да бъде кротък, а князът наредил да отвържат светеца и поискал да го изпрати при царя. Но свети Зосима предал духа си на Бога*. Християните погребали с почести тялото на светеца, като славели Отца, Сина и Светия Дух, прославян во веки. Амин.
* Страданията на свети Зосима се отнасят към началото на IV в., времето на царуването на римския император Диоклетиан.
В памет на благоверния княз Теодор, Смоленски и Ярославски чудотворец, и синовете му Давид и Константин
Свети и блажени княз Теодор, наречен Чорни, бил син на Смоленския княз Ростислав Мстиславович и потомък от девето коляно на светия равноапостолен княз Владимир. Теодор имал двама братя - Глеб и Михаил, които след смъртта на баща им го обидили, като оставили под негова власт само град Можайск. Въпреки това, той не се гневял против тях и търпеливо управлявал своята област. За това негово незлобие впоследствие Бог му поверил управлението на славния град Ярославъл. Това станало така. В Ярославъл живеела княгиня Ксения, съпругата на княз Василий Ростовски, която имала една-единствена дъщеря. Благоверният княз Теодор се оженил за дъщерята на княз Ростовски, от която по-късно имал син на име Михаил и дъщеря, и получил във владение град Ярославъл. След смъртта на брат си Михаил той наследил и Смоленското княжество. Благочестиво и богоугодно живеел в Ярославъл княз Теодор, защото от младите си години обикнал Христа и Неговата Пречиста Майка. Той особено почитал свещениците и монасите и имал милост към бедните. Като доблестен воин Христов във всичко угаждал на своя Владика и странял от всяка неправда.
Във времената, когато над руската земя тегнело татарското иго, имало обичай руските князе да ходят при хана, за да бъдат утвърдени в княжеското достойнство. Когато веднъж няколко князе заминали за Ордата, заедно с тях тръгнал и блаженият Ярославълски княз Теодор с много дарове за хана и съпругата му. В Ордата го приели много благосклонно и той пребивавал при двора като любимец на хана и бил уважаван от всички. Мъжествената му красота и ум така пленили жената на хана, че тя пожелала да го ожени за дъщеря си. Но той ѝ казал, че вече има жена в Ярославъл и не склонил на увещанията.
Като поискал от хана утвърждаване на княжеската си власт в Ярославъл и го получил, блаженият Теодор се завърнал у дома. Когато пристигнал в Ярославъл, научил, че съпругата му е починала. Той поискал да влезе в града, където по това време живеели синът му и тъщата му, но болярите не го допуснали и започнали да говорят нелепи неща за него: “Ние нямаме обичай - казвали те, - да приемаме при себе си за княз някой, който идва от чужда земя. Стига ни, че имаме за княз Михаил, наследника на Теодор”. Свети Теодор отново се отишъл в Ордата и пак молил хана да му даде Ярославското княжество. Ханът изпратил на ярославците строга заповед да приемат своя княз, но те отново не се подчинили и упорито отказвали да приемат Теодор. Докато светият княз пребивавал в Ордата, жената на хана пак започнала да уговаря мъжа си да дадат дъщеря им за съпруга на Теодор. Но ханът дълго не се съгласявал, като казвал, че не подобава ханската дъщеря да стане съпруга на негов данъкоплатец, при това друговерец. Тогава тя открила на съпруга си своето желание дъщеря им да приеме християнската вяра и да се кръсти, а после да се омъжи за Теодор. Ханът се съгласил. Дъщеря му се кръстила и после се омъжила за Ярославълския княз. При светото кръщения тя била наречена Анна. След сключването на този брак ханът още повече обикнал Теодор. Той често го канел да сподели трапезата му, ежедневно възлагал ханския венец на главата му и го обличал в своята порфира, устроил му прекрасен дворец и го окръжил със слава и богатство. Но сред това великолепие сърцето на блажения княз не се възгордяло, славата на този свят не го отклонила от Христовата любов и той все повече преуспявал в изпълнението на Господните заповеди. Докато живеел в Ордата, му се родил син, който в светото кръщение бил наречен Давид. По-късно той имал и втори син, наречен в светото кръщение Константин.
Скоро след това при него пристигнали пратеници от Русия с известието, че синът му Михаил е починал в Ярославъл. Тогава благоверният Теодор започнал да моли хана да го пусне да се завърне в руската земя заедно с княгинята и децата им. Ханът го отпратил с големи почести, възложил на главата му венец и утвърдил княжеската му власт в Ярославъл. Светият княз бил посрещнат с големи почести. С него дошли и много татарски велможи от двора на хана, които след известно време той отпратил с чест в Ордата.
Свети Теодор управлявал в своя град Ярославъл благочестиво и богоугодно до дълбоки старини. Когато заболял и усетил, че болестта му е предсмъртна, той повикал своята съпруга княгинята и синовете си и им завещал да пребивават в любов и мир. После заповядал да го отнесат в манастира, където с голяма радост приел от игумена монашески образ и през целия ден се радвал и благодарял на Бога, че го е сподобил с този дар, за който отдавна копнеела душата му. Преди самата си кончина той пожелал да приеме схима, а накрая подал на всички прощение и сам изпросил прощение от всички, осенил се с кръстно знамение и предал душата си в Божиите ръце. Погребали го боголепно в храма Преображение Господне. Светите му мощи и до днес подават много чудеса за прослава на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава сега и завинаги и во веки веков.
Тропарь благоверному князю Феодору Смоленскому
глас 4
Измла́да яви́лся еси́, богому́дре кня́же,/ боже́ствен сосу́д невозбра́нен Бо́гови,/ ны́не то́чиши нам многоцеле́ния,/ вся е́реси потопля́я и спаса́я при́сно свой град,/ и всех ве́рных сохраня́я, и неви́димо от ви́димых враг,/ ве́рою тя мо́лим, преподо́бне о́тче наш, кня́же Фео́доре,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь благоверному князю Феодору Смоленскому, на преставление
глас 4
Я́ко цели́тель преизря́ден и каза́тель благоприя́тен/ мирски́й мяте́ж оста́вил еси́,/ и, крест свой на ра́мо взем,/ боже́ственным житие́м пожи́л еси́, и воздержа́нием пло́ти украси́лся еси́/ к тебе́ притека́ющим сосу́д избра́нный показа́вся, всеблаже́нне Феодо́ре,/ воспева́ющих твою́ па́мять в псалме́х и пе́снех, преподо́бне,// моли́ся о душа́х на́ших.
Тропарь благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским, на преставление
Тропарь, глас 4:
От юности вашея Христове любви прилепившеся святии, усердно закон и оправдания того сохранисте: отонудуже и чудесными дарованьми обогатившеся, исцеления источаете, Феодоре, Давиде и Константине. О верою вас почитающих молите Христа Бога, спастися душам нашим.
(От младини се прилепихте към Христовата любов, светии, и усърдно опазихте Неговия закон и заповеди: затова обогатили се с чудесни дарования, подавате изцеления, Теодоре, Давиде и Константине. Молете Христа Бога за почитащите ви с вяра да се спасят нашите души.)
Ин тропарь благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским
глас 4
Я́ко апо́столом сприча́стницы и вра́чеве предо́брии,/ служи́телие богоприя́тнии,/ па́мяти ва́шей боже́ственней притека́ющим,/ святи́и богому́дрии, достоблаже́ннии, благочести́вии кня́зие,/ новоявле́ннии чудотво́рцы Фео́доре и Дави́де, и Константи́не,/ соше́дшеся любо́вию в па́мять ва́шу све́тло пра́зднуем/ в пе́снех и пе́ниих, ра́дующеся Христа́ сла́вяще,/ такову́ю благода́ть дарова́вшего вам исцеле́ний,// гра́ду ва́шему Яросла́влю вели́кое утвержде́ние.
Ин тропарь благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским
глас 4
И́же от ю́ности Христо́вы любве́/ прилепи́вшеся усе́рдно, святи́и/ зако́ны и оправда́ния Того́ сохраня́юще,/ отню́дуже и чуде́сными дарова́нии обогати́стеся,/ исцеле́ния источа́ете и́же ве́рою вас почита́ющих,/ те́мже моли́те Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским
глас 4
Измла́да яви́стеся святи́и,/ Богому́дре Фео́доре и блаже́нне Дави́де с Константи́ном сла́вным,/ Боже́ственнии сосу́ди, избра́ннии Бо́гови. / Ны́не же источа́ете нам мно́га исцеле́ния от честны́х моще́й ва́ших,/ вся е́реси потопля́юще,/ и спаса́юще при́сно град свой,/ и всех ве́рных сохраня́юще невреди́мо/ от ви́димых и неви́димых враг. / Те́мже ве́рою мо́лим вас, святи́и:/ моли́те Христа́ Бо́га// в ми́ре сохрани́тися нам и спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак благоверному князю Феодору Смоленскому
глас 1
Многому́дренне пресели́вся, преподо́бне кня́же Фео́доре, в град цвету́щ,/ при́сно плоды́ благи́я,/ яви́лся еси́ я́ко рай, па́че жи́зни,/ я́ко многосве́тлая звезда́ в ми́ре сия́я, в поще́нии испра́вив жизнь свою́,// и ны́не Того́ получи́л еси́ живо́т ве́чный на Небесе́х.
Кондак благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским
глас 8
Богому́дренно пресели́стеся, святи́и,/ во град, при́сно доброде́тельми цвету́щий,/ в жи́зни сей принося́ще Бо́гови плоды́ бла́ги,/ преподо́бне Фео́доре и блаже́нне Дави́де с Константи́ном сла́вным,/ и яви́стеся, я́ко многоцвету́щая ра́йская древеса́ жи́зни/ и я́ко многосве́тлыя зве́зды, в ми́ре сия́юще благода́тию,/ в доброде́тели испра́вивше жизнь свою́,/ и сего́ ра́ди получи́сте живо́т ве́чный на Небесе́х. / Те́мже благода́рственно вам зове́м:// ра́дуйтеся, всеми́рнии свети́льницы и гра́ду на́шему Яросла́влю вели́кое утвержде́ние.
Кондак благоверным князьям Феодору Смоленскому и чадам его Давиду и Константину Ярославским, на преставление
глас 4
Яви́ся ве́лие со́лнце Христо́ве Це́ркви,/ просвеща́я уче́нием светлостьми́, всече́стне,/ я́ко черпа́лом златы́м от Кла́дязя неиско́паннаго чуде́с поче́рпл еси́,/ от Исто́чника неистощи́маго, всеблаже́нне Фео́доре,// и ны́не о всех мо́лиши, да улучи́м грехо́в проще́ние.
(Перевод: Явилось великое солнце Христовой Церкви, просвещая светом учения, достойный особого почитания, как ковшом золотым из Колодца невыкопанного, почерпнул из неистощимого Источника дар чудотворений, всеблаженный Феодор, и сейчас о всех моли, чтобы получить нам грехов прощение.)
†
ВИЖТЕ ОЩЕ ЛЪЖОВНОТО КРЪЩЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА „ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА“ Отстъплението от вярата наречено "нов стил" Какво Бог ни е завещал относно Преданието НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО ОТ БОГА Хронология на отстъплението от Бога БЕЗЗАКОНИЕТО ПРЕД БОГА НА СЪВРЕМЕННИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ И ОБЩЕСТВА ОТНОСНО СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА ОТНОСНО ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО За Петровият пост и въпросите, които поражда ОТНОСНО КОРЕНА НА ЗЛОТО, НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“ И БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА Ислямската духовна същност на българската „православна“ „църква“ ''СВЯТ'' ЛИ Е РУСКИЯТ ЦАР НИКОЛАЙ II ''Свят'' ли е Серафим Саровски ДУХОВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И МАСОНСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА РУСКАТА ЗАДГРАНИЧНА ЦЪРКВА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО Изобличение на иудеите от светците и духовниците на Църквата OТНОСНО СТРОЯЩИЯ СЕ В МОМЕНТА ТРЕТИ ЙЕРУСАЛИМСКИ ХРАМ И ДОШЛИЯ АНТИХРИСТ Ритуалните убийства на управляващите Относно магиите, дявола и демоните ЗАЩО НАЧАЛОТО НА КРАЯ ЗАПОЧВА ОТ УКРАЙНА ЗАПОЧВА НОВОТО МАСОВО ИУДЕЙСКО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ Кой всъщност воюва от двете страни на фронта в Украйна Коалициите в идващата глобална война Есхатология в края на човешката история ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Християнството на българите и техните владетели ИСТОРИЯ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ИМПЕРИЯ Защо гласуването е грях пред Бога Относно бесовската ''мъдрост'' на този свят Катехизиси - обяснения на вярата от светиите Пътешествие към древната Христова вяра Списък на подвижните и неподвижни празници в православната Църква, указания за пости и задушници Относно старостилния икуменизъм Свещената борба против антихристовата религия на икуменизма и изчадието му-новостилието КОЙ ПРЕДИЗВИКВА КРИЗАТА И КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ ЗАПОЧНАЛОТО КРАЯТ НА ЕРЕТИЦИТЕ, НОВОСТИЛЦИТЕ И СТЪЛБОВЕТЕ НА ''ПРАВОСЛАВНИЯ'' ИКУМЕНИЗЪМ Против лъжовния страх от „осъждане” Относно отцеругателството и националното предателство ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО СЪЩНОСТТА И ЦЕЛТА НА ЮДОМАСОНСКАТА ОКУЛТНА САТАНИНСКА РЕЛИГИЯ КАК ДА СИ СПАСЯВАМЕ ДУШИТЕ В ТЕЗИ БЕЗБОЖНИ КРАЙНИ ПРЕДАНТИХРИСТОВИ ВРЕМЕНА