Великия пост
Свети Евсхимон изповедник, епископ Лампсакийски Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Някога, много отдавна Бог избра сред малкото останали праведни хора праотците на един народ, който трябваше да пази чиста вярата в нашия Отец. Въпреки многобройните благодеяния на Твореца, този народ непрекъснато и вироглаво се противопоставяше на Неговата воля. Поради Своето безмерно милосърдие и заради обещанието към техния праотец, Бог изпрати сред тях много славни пророци и свети хора за да ги вразуми, но те не ги слушаха, а ги преследваха и убиваха. Накрая милостивият Отец изпрати Своя скъп Син сред изпадналия в езически мерзости Израил.
Дявола изкушаваше Христа в пустинята, като му даваше целия свят. След като не успя, той отиде при равините и им предложи същото в замяна на Богоубийството, развращаването на собствения им народ и на цялото човечество.
Ето и част от хронологията на отстъплението:
“ИЗХОД ГЛ. 32
7. И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва...
9. И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
10. и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
11. Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка...
14. И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.
15. Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;...
19. И когато наближи до стана и видя телеца и хора'та, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
20. и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове...
26. И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души....
35. И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.
ИЗХОД ГЛ. 33
... 5. Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя...
18. (Моисей) каза: покажи ми славата Си.
19. Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля...
ВТОРОЗАКОНИЕ ГЛ. 9
6. затова знай (сега), че не за праведността ти Господ, Бог твой, ти дава да завладееш тая добра земя, - понеже ти си народ твърдоглав.
7. Помни, не забравяй, колко си гневил Господа, твоя Бог, в пустинята: от самия оня ден, когато излязохте из Египетската земя, та докато пристигнахте на това място, вие се противихте на Господа...”
Божиите вестители, които открито говорят за грехопаденията на юдеите и се мъчат да ги предупредят и отвърнат от злото, веднага си навличат гнева на бесовете които живеят в тях.
Ето какво например се случва със Свети Пророк Йеремия, на който Господ казва “Не бой се, защото Аз съм с тебе! Ето, Аз турих Моите думи в устата ти ........”. Става въпрос за около 600-та година преди Христа. В житието на светията ясно е записана същността на евреите: “Това било царуването на един от благочестивите юдейски царе Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единния Бог. Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обряди (б.ред. – положението до което са докарали в момента целия християнски свят). Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божия гняв ще дойде върху него...... Народа с гняв слушал строгите думи на пророка и по подстрекателство на своите жреци и лъжепророци яростно преследвал Йеремия.... Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали............ Но това ..... не довело юдеите до покаяние; те продължавали да изпълняват само външните обреди на закона, които се състояли в жертви и всесъжения (б. ред. в християнството това е палене на свещ – до него се свежда и в момента вярата на много “миряни”). Но не само външни обряди изисква Господ; Нему преди всичко е нужно сърцето, изпълнено с искренно разкаяние, вяра и любов.” Йеремия проповядвал: “Тъй казва Господ Саваот....: Изправете вашите пътища и дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място!.... ако не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв ....... и не тръгнете след други богове ......, Аз ще ви оставя да живеете на това място! (б. ред. тъй като не са се изправили, и още продължават с мерзостите, и въвличат целя свят в тях, те нямат право да са в Израел. Изкуствената държава е пряко противопоставяне на Божията воля! Евреите тръгват след други богове. Те не изпъняват волята на Саваот “не тръгвайте след други богове, не притеснявайте другоземец, не проливайте невинна кръв ....”
Йеремия продължава да изрича думите Господни: “Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: “Спасени сме”, та и за напред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом,.....” (б. ред. става въпрос за Госпония храм в Йерусалим, който юдите са превърнали в тържище. Заветната идея на съвременните равини талмудисти е да построят отново храма, за да бъде коронован в него лъжемесията на сатана – всемирния юдейски цар, и там да се служи на човекоубиеца, за най – висша наслада на фарисеите богоборци).
Господ предупредил евреите чрез Йеремия, че ще ги накаже с дълговременно робство в плен: “И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесните птици........” (б. ред. скоро отново ще бъде така!!!). Вместо да се вразумят, юдеите нападат пророка и за малко не го убиват. Следва превземане на Йерусалим от вавилонският цар Навуходоносор, отвеждане на много евреи в плен.
Пророкът на Бога ясно е предсказал и идването на Христа Спасителя, но е ясно дали някой от юдите го е чул и тогава!
Йеремия пак предупреждава за ново нападение и отвеждане на по – голямата част от народа в плен. Какво мислите следва – хвърлят го в дълбока тинеста яма. Навуходоносор отново обсадил града, превзел, разрушил го и отвел повечето юди в плен. Останалите в Юдея евреи предпочели да убият Йеремия с камъни, вместо да се вслушат в призива му за покаяние.
Подобна е съдбата и на повечето пророци на Бога, живяли сред предателското племе.
Свети пророк Исая например е бил разрязан с дървен трион по заповед на жестокия цар Манасия през 675 г. преди Христа. Неговото житие е отново неопровержимо доказателство за сатанинската природа на юдеите.
Ето някои пасажи: “Сред развратния народ той живеел свято, спазвал строго закона Господен и угаждал на Бога....... Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ заради неговата неблагодарност и нечестие....... Тия думи, предвещаващи разорението на Йерусалим, Исая предавал на народа, като го увещавал да се покае. Но народът не го слушал и се предавал на беззаконие и идолопоклонство... Особено пророкът се стараел да възбуди в юдеите вяра и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месия – Христос.... Вдъхновен от Божия Дух, той проследил в пророчествата си целия земен живот на Спасителя – от Неговото раждане от Дева, до доброволната Негова смърт за спасение на човеците. Пророкът предсказал също и за Йоан Предтеча, който трябвало да благовествува на юдеите за Иисус Христос. Пророкът споменава и чудесата, които Господ щял да извърши във време на своя земен живот.... Той предвещава, че Иисус Христос ще се яви на земята в смирен вид, и че като Го видят без величие и слава, людете не ще узнаят в Него Сина Божи, отдавна очаквания Месия – Христос, че Той доброволно ще приеме страдания и накрай ще бъде осъден на смърт, “и към злодейци ще бъде причислен” (Исая, гл. 53). Пророкът предвещава разпространението на Христовото учение по цялата вселена, което ще бъде светлина за народите до земните краища. Той призовава всички от името на Господа към вярата и истината, към Божията благодат, която е по – горе от всички блага.” Нищо от тези думи, както виждаме не е достигнало до обсебените от демони души на развратния народ. Исая също предсказва вавилонското пленение.
Най – великия сред пророците – Свети пророк Илия (което значи крепост Господня), има подобна съдба. Непрекъснато преследван и търсен да бъде убит, той се спасява само с Божията помощ. Ще цитираме част от житието му, като поредно доказателство за това кой стои зад юда. Тук се споменава директно едно от имената с които рогатия е известен сред народите:
“Забравайки безбройните благодеяния на Господа, израелските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най – недостоен бил (царят) Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог ваал (б. ред. – баал, едно от имената на дявола, на когото се кланят и съвременните фарисеи, илюминати и масони), като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: “Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не помоля Господа за това!” Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господа спасил пророка ....... Между това думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята.... Сушата продължила вече три години и шест месеца.... всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата.” След като извършва чудо и доказва силата на Всевишния Бог над ваал и други разни претворения на сатана, Илия заповядва да избият жреците му.
” След това Илия казал на царя: “Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът”, а сам се изкачил на върха на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя. Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние (б. ред. обаче не и при вироглавите жидове)... жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка... Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог.” Илия казвал на Бога “... израилевите синове оставиха Твоя завет, .... с меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.”
Господ е продължавал да праща през времената своите свети пророци за да вразумят Израил. За нещастие на човечеството обаче, евреите преследват, бият или убиват много от тях.
По време на вавилонския плен Господа Бога изпраща при юдеите един от големите си вестители - Свети пророк Йезекил. Така го напътства Той: “Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непокорни и жестокосърдечни....” В продължение на 22 години той проповядвал на пленените, като ги увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и обърнат към Бога.... пленници юдеи, в гнева си за справедливите негови укори, го убили...” (б. ред. ако го бяха послушали, може би нямаше да има талмуд, кабала и всички други беди за човечеството, но не би.)
Пребиваването на юдеите във Вавилон е един много съществен момент от тяхната история, през който те окончателно се отделят от Бога и започват да служат на антихриста. Вавилонците са били достигнали невиждани резултати при общуването си със сатана и неговите бесове. Легендата говори, че дори някога са успели да материализират демона и във Вавилонската кула е живял змей. Там евреите събират старателно демоничните окултни учения на местните езически жреци. Така, в резултат на синтезирания сатанизъм, 70 равини сътворяват техния нов завет (със дявола), наречен Талмуд и еврейската черна магия Кабала. Талмуда се допълва през вековете с човеконенавистни наставления, а Кабала се ползва от равините и масонството за призоваване на силите на мрака (бяла магия няма, има призоваване на същества от друго измерение – демони, които вършат това за което са помолени!).
По – нататъка във времето, някои от юдейските царе в опитите си да спрат идолослужението, разрушавали идолските капища, забранявали магиите и заравяли книгите със сатанински наставления под храма на Соломон, символизирайки върховенството на Бога над демоните. Там те са намерени от тамплиерите и пренесени в Европа. Орденът се превръща в езическо сборище от педерасти, отдали се на идолослужение пред статуята на бафомет. “Рицарите” започват да следват съветите на призованите демони и правят първи крачки в банковото дело и към несметните богатства, които трябвало да им осигурят властта, необходима да се подготви света за идването на антихриста. За щастие силната тогава църква успява навреме да разтури сатанистите, но оживелите сред тях предават заветите от лукавия на техния “законен” собственик – Синедриона. Поради това днес ордена е на особенна почит сред антихристката масонска коалиция създадена от фарисеите. Запълнили пропуските в своите знания, юдите достигат неимоверно обогатяване, финансова, политическа и пропагандна мощ. Следва обедняване на народите, отделяне от вярата, моралното им разложение и хвърлянето им в пожарите на революциите и перманентните войни, довели юда до пълната му власт над тях.
Много от пророците на Бога пресказват и идването на Иисуса Христа, но много малко от юдеите ги чуват и осъждат себе си с греха на Богоубийството.
Богоизбрани след идването на Спасителя стават хората повярвали в него. С православните Бога Творец сключва новия си завет.