25 ноември 2017

buditeli.info

Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух. Верую

news menu leftnews menu right
Флаг България На 25 ноември...
 † 12 ноември по църковния календар Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски Прочетете повече за Светията ТУК!
1909г. е роден Светослав Обретенов Прочетете повече за композитора ТУК
2000г. умира голямата Народна певица Надежда Хвойнева Прочетете повече за певицата ТУК
15.11 по еретическия, †02 ноември по православния календар - Свв. мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор, Анемподист и други († 355) ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Вторник, 15 Ноември 2016 10:17

Страдание на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний

огато персийският цар Сапор, помрачен от идолослужението и изпълнен с всякакво беззаконие, повдигнал в своята страна голямо гонение срещу християните, между неговите придворни имало трима тайни християни: Акиндин, Пигасий и Анемподист. Служейки тайно на Христа, те обръщали мнозина към благочестието. Някои оклеветили тримата светии пред царя, че те не само сами вярват в Разпнатия, но и други заразяват като с отрова с тази вяра.

Царят гневно казал на клеветниците:

- Защо вие, след като отдавна знаете за тези хора, ми донесохте за тях едва сега и не ги представихте пред мене?

Те казали:

- Могъщи царю! Ако заповядаш, ние още сега ще ги доведем при тебе.

Царят веднага им дал такава заповед и те отишли да ги хванат. Когато стигнали до къщата, в която били светиите, намерили вратите затворени; защото верните Господни раби стоели на молитва и не искали да отварят на хората, пребивавайки в беседа с Бога. Пратениците изкъртили вратата, хванали ги и ги отвели вързани при царя.

Царят видял светиите и кротко ги попитал:

- Откъде сте, деца мои?

Те отговорили:

- За нашето отечество ли ни питаш, царю? Наше отечество и наш живот е Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица, Отец, Син и Свети Дух, Единият Бог.

Царят казал:

- Вие сте много дръзки и се осмелявате да изповядвате пред мене друг Бог, защото още не сте изпитали рани и всякакви други мъчения.

Светиите отговорили:

- Ние сме смели с надеждата си на нашия Бог и сме готови заради Него да претърпим всякакви рани и мъчения; ако не вярваш на думите ни, изпитай това на дело: нанасяй ни рани, причинявай ни каквито искаш мъчения и ще видиш дали ще се отречем от нашия Бог.

Когато светиите казали това, прославяйки Единия Бог и изобличавайки царя за многобожието му, той се разгневил и заповядал да разпрострат на земята всеки от тях и четирима души да го бият с чепати тояги. А светиите сред мъченията благославяли Бога и в един глас казвали:

- Погледни на нас, Господи, не премълчавай и не отстъпвай от нас, за да видят всички могъществото на Твоята десница, и Сам Ти, Господи, ни помогни.

Докато светиите пеели сред мъченията, палачите изнемогнали и царят поставил други, които продължили да ги бият. Били мъчениците дълго и те биха могли да умрат от продължителния побой, ако Сам Бог не поддържал живота им. Царят, виждайки твърдостта на търпението им - че те не викат и не губят сили - се удивлявал; обхванал го някакъв ужас и той паднал от царския престол. Светиите извикали към него и казали:

 

 

- Нашият Господ, Който ти е дал живот, отново те укрепява, за да видиш чрез нас Неговата сила.

Стоящите наоколо мислели, че царят се е пребил до смърт, и изтичали да го вдигнат. Той се надигнал едва жив и едва дошъл на себе си. След това Сапор изпаднал в още по-голяма ярост, мислейки, че мъчениците са му направили някаква магия; защото нечестивите, след като сами се намирали под властта на бесовете, имали обичай винаги да приписват на магията и вълшебството извършваните от светиите дивни Божии чудеса. Беззаконният цар заповядал да закачат светите мъченици и да разпалят под тях пламтящ огън, за да загинат, предавайки духа си сред мъченията от оковите и огъня.

Като висели в продължение на много време, светиите пеели:

- Светилниче на нашите души и Творче наш, предаден за нас, оплюван, изложен на поругание като злодей - повесен на дърво, Владико, Който държиш всичко в Своята десница! Ела и погледни милостиво на нашето страдание и ни яви Твоето спасение; погледни към нашите болки и ни помилвай, направи така, че всички да видят, че ние имаме Тебе - Единия Бог на небето.

И Господ в същия миг им се явил в човешки образ, с лице, светло като слънце: с явяването Му оковите се разпаднали, огънят угаснал и светиите станали здрави. Като видели Господа, те се изпълнили с неизказана радост, а Господ отново станал невидим. Светиите застанали пред царя, сякаш не били претърпели никакво мъчение. Като ги видял здрави, царят се изумил и им казал:

- Какво е станало с вас?

Те отговорили:

- Сам виждаш какво: нашият Христос Бог ни спаси от твоите мъчения; познай силата Му и се засрами.

Беззаконникът започнал да хули Христа. А светиите възкликнали:

- Да онемеят коварни уста, хулещи истинния Бог!

И царят начаса онемял и изгубил гласа си.

Светиите казали:

- Какво е станало с тебе, царю, че не говориш с нас? Нима ще си отидем от твоя съд, без да сме получили окончателна присъда?

Царят започнал да прави знаци с очи и ръце на околните да хванат светиите и да ги затворят в тъмница, но никой не разбрал какво заповядва царят със знаците си. Тогава той свлякъл багреницата от себе си, ударил я в земята и започнал да я тъпче с крака пред всички. Като виждал това, народът се чудел и скърбял за своя цар за това че е изпаднал в такова безумие.

Светиите казали на народа:

- О, слепи по ум! Вие гледате и не виждате, слушате и не чувате, защото сърцата ви са се ожесточили!

Когато светиите казали това, от небето се явил полк пресветли ангели, които много от народа видели; не можейки да гледат към тях, те паднали от страх и повярвали в Христа. А светиите започнали да пеят: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати”. И още: “възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име”.

Царят, който не можел да предприеме нищо, тъй като бил ням, в яростта си започнал да се бие по лицето. Като го видял в такова смущение, Акиндин се просълзил и казал:

- В името на Иисуса Христа, нашия Господ, говори!

И на мига езикът му се развързал и той проговорил, но не благославял Бога, а напротив, понеже имал ожесточено сърце, още повече Го хулел: макар и да виждал Божията сила върху себе си, не искал да познае истината. Тъй като смятал всичко това за вълшебство на светите мъченици, той още повече пламнал от гняв към тях и вместо благодарност, изрекъл следните думи:

- Акиндин, Пигасий и Анемподист ще погубя с люта смърт, а на вас, присъстващите, ще отмъстя за това, че не ме послушахте, когато ви заповядвах със знаци да хванете тези нечестиви християни и да ги измъчвате заради мене; защото те завързаха езика ми с магиите си.

И царят заповядал да нажежат железен одър и да положат светите мъченици върху него. Когато ги горели на този одър в продължение на много часове, те усърдно се молели на Бога и пеели Давидовия псалом, подобаващ на техния подвиг:

“Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя. Тури скърби на гърба ни. Постави човеци над главите ни: минахме през огън”. Дай ни сила да понесем угнетяващите ни мъчения с твърда душа и мъжествено сърце, дай на стоящите наоколо, пред които Ти показа Своята сила и Своите чудеса, да познаят Твоето свято име.

Когато светиите казали това, се чул глас от небето, който произнесъл:

- Тъй като вие засвидетелствахте вярата си с дела, молитвите ви ще бъдат изпълнени.

Много от стоящите наоколо, които се удостоили да чуят този Божествен глас, възкликнали:

- Един е истинният Бог, Когото почитат тези страдалци, Той единствен е силен, Той единствен е непобедим и няма друг Бог, освен Него. Блажени сте вие, страдалци, станали свидетели на Неговото пришествие на земята, и от любов към Него предали душите си на смърт, след което сте се удостоили с вечен живот! Молете Неговата благост и за нас, за да простре свише Своята ръка за помощ и да ни извлече от бездната на погибелта.

Светите мъченици издигнали очите си към небето и се молели за новообърнатите, като казвали:

- Боже, Който живееш във висините! Погледни милостиво към Твоите раби, истинно призоваващи Твоето име, и изпрати роса на Твоето ново наследие - на тези хора, които сега са повярвали в Тебе; нека росата, идеща от Тебе и умиваща греховните немощи, да им бъде изцеление и нека всички познаят, че Ти си Единственият Бог, и нека всички се подчиняват на Твоята власт.

Когато светиите говорели така и завършвали молитвата си, внезапно засвяткала мълния, чул се страшен гръм и завалял силен дъжд; невярващите, изпълнени със страх и ужас, избягали; с мъчениците останали само тези, които вярвали в Христа.

Светиите им казали:

- Не бойте се, защото това беше заради вас, за да бъде извършено чрез този дъжд тайнството на кръщението над вас.

Когато всички в един глас въздавали слава на Бога, се виждали множество ангели, слизащи от небето, които обличали в бели дрехи новопокръстените, като показвали с това, че душите им са очистени със светата вяра и с водата, слязла върху тях свише. От този дъжд огънят угаснал, нагорещеното легло изстинало и светиите станали живи и здрави; само телата им били черни, подобно на обгорени дървета.

Царят отново повикал светиите и им казал:

- Макар и да сте угасили огъня със своето вълшебство, няма да избегнете ръцете ми, докато не ви заставя да се поклоните на боговете или не ви предам на люта смърт.

Те отговорили като с едни уста:

- Предай ни на каквато искаш смърт, но ние няма да се отделим от живеещия на небесата Един Бог, приготвил ни вечен живот.

Царят се засмял и казал:

- Деца мои и приятели! Ако вие почитате Единия Бог, то и аз ви принуждавам да почитате не много богове, а само един, именно този, когото и аз почитам и на когото се покланям. Защото и аз имам един бог, когото обичам и почитам повече от другите, това е великият Зевс, най-старшият измежду всички богове; отдайте заедно с мене поклонение само на него; относно другите богове - както искате; достатъчно е да отдадете почит само на един.

Блаженият Анемподист казал на царя:

- По какъв начин заповядваш да отдадем чест на Единия Бог?

Като чул това, царят се зарадвал, защото си помислил, че те искат да се поклонят на неговия скверен Зевс, и им казал:

- Да отидем, деца мои, в храма на великия Зевс. Каквото правя аз, това правете и вие и заедно ще се поклоним на моя бог.

Светиите казали:

- Ти, царю, се моли по твоя устав, а ние ще се молим, както сме се научили отпреди.

Царят не разбрал казаното от тях и се радвал, защото мислел, че те вече са се склонили към идолопоклонството, и им казал:

- Защо по-рано не поискахте да проявите единомислие с нас? - тогава нямаше да претърпите такива мъчения. А сега ми простете, че ви причиних скърби; обещавам да загладя това с усърдна любов към вас.

Той заповядал да приготвят царската му колесница и като се качил в нея, повикал при себе си светите мъченици да седнат заедно с него.

Светиите отговорили:

- Не, царю, ние няма да се качим в колесницата, ще вървим сами.

Така те стигнали до този мерзък храм. Като ги хванал за ръка, царят влязъл с тях в храма и започнал да вика:

- Велик е бог Зевс и велика е силата му! Елате, възлюбени мои, и се помолете преди мене на великия бог Зевс.

Светиите отговорили:

- Както заповядваш, така и ще направим.

Като направили кръстното знамение на челата си, те паднали на колене, и като издигнали ръцете си към небето, започнали да се молят на Бога, Единия в Троица, на Отца и Сина и Светия Дух; мястото в същия миг се разтърсило и храмът започнал да се разрушава. Царят се изплашил и избягал навън с всички, които били с него, а храмът заедно с идолите се разпаднал на прах. При събарянето му светиите останали невредими; те се радвали при вида на Христовата сила и се смеели над безпомощността на езическите богове.

Царят пламнал от силна ярост срещу светиите и им казал:

- Такова ли е отношението ви към Зевс и така ли му се покланяте? Такава ли е вашата молитва, че вие с вълшебството си разрушихте храма и строшихте боговете?

Светиите отговорили:

- Както сме се научили отдавна, така и се молехме на Единия Бог, Създателя на целия свят, а вълшебства не знаем; и не от някакво вълшебство, но от всесилното Божие име, призовано от нас в молитва, се разруши скверният храм с вашите нечисти богове.

Царят заповядал да приготвят три котела и да ги напълнят с олово, сяра и смола, да натрошат стари лодки и с тях да запалят голям огън под котлите. Когато това било направено и силно нагорещените котли кипели и клокочели, вързали светиите с вериги и ги спуснали в котлите, отначало - до пояса, след това - до гърдите, и накрая - до шията. А те сред тези мъчения гледали към небето и всеки от тях пеел своята песен от Давидовите псалми. Блаженият Пигасий възгласял:

“Защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина”.

Блаженият Анемподист казвал:

“Ногата ми стои на прав път” и “Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”.

Блаженият Акиндин възклицавал:

“Смъртни мъки са ме обхванали ... и вериги адови са ме стегнали”; но като “влязохме в огън и вода”, Сам Ти, Господи, “ни изведе на свобода”.

Молейки се така в котлите, светиите не претърпели никаква вреда от кипящото олово, сяра и смола, а веригите сами се развързали и паднали от тях. Светиите излезли здрави и така мнозина, като се удивили на това поразително чудо, познали истината, прославили Христа и повярвали в Него. Така и един от мъчителите на име Афтоний, като видял това чудо, повярвал в Христа и възкликнал:

- Велик е християнският Бог!

И казал на царя:

- Безбожни и човеконенавистни царю! Кога най-после ще оставиш тези невинни хора? Ето ние, измъчвайки ги, се изморихме повече, отколкото те, като претърпяха мъчения, а ти оставаш твърд, сякаш си от желязо и камък, и сърцето ти не се трогва.

Царят заповядал веднага да отсекат главата му.

Като чул отговора на царя, отсъждащ му посичане с меч, Афтоний издигнал очите си към небето и казал:

- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе Боже, в Когото вярват християните! Ето, и аз вярвам в Тебе, покланям Ти се и умирам за Тебе: спаси ме, недостойния, по голямата Си милост.

Палачът пристъпил към него, надянал въжето на шията му, за да го изведе от града за изпълнение на наказанието. А той се обърнал към светите мъченици и казал:

- Господари мои и бащи, забравете злото, което ви причиних, като ви измъчвах по заповед на нечестивия цар. Молете Бога за мене да ми прости многото ми грехове, да ме причисли към сонма на вярващите в Него и да ми даде да ви видя в Неговото Царство.

Светите мъченици му казали:

- Радвай се, брате, защото преди нас отиваш при Христа, и бъди уверен, че ще намериш милост у Него и Той ще ти въздаде според вярата ти.

След като целунал светиите, Афтоний бил отведен извън града; призовавайки пресветото име на Иисуса Христа, той склонил главата си под меча, бил посечен и с радост, предал душата си на Господа. Християните взели тялото му, обвили го в чиста кърпа и го предали на честно погребение като Христов мъченик.

След това царят заповядал да зашият в кожени чували светиите и да ги хвърлят в морето. Когато това било направено, се явил свети Афтоний и с него три ангела, ходещи по морето; те извадили светите мъченици от морето, освободили ги от чувалите и ги оставили на сушата живи и здрави, като че никога не са страдали. Като чул, че светите мъченици са здрави, царят се разгневил на войниците, на които бил заповядал да ги хвърлят в морската дълбочина. Понеже предположил, че те не са го послушали и са ги пуснали на свобода, той най-напред отсякъл ръцете на тези войници, които били четирима, а след това заповядал да ги хвърлят в морето. Преди смъртта си те призовали нашия Господ Иисус Христос, изповядвайки Неговото свято име, вярвайки и молейки Му се и така били потопени в морските води. А светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист отново били хванати, затворени в тъмница и оковани в пранги. В смущението си царят отишъл в спалнята си, легнал, извикал своите велможи и започнал гневно да ги укорява, че са го оставили сам да се труди над съда на християните и не му помагат с нищо, нито с думи, нито с дела. Те отговорили, че не е добро дело човек да се упражнява в такъв съд и да предава на наказание невинните християни. При това царят отбелязал:

- За какво мислехте, когато вчера и онзи ден стояхте, закривайки уста с ръцете си?

Един от велможите на име Елпидифор се засмял и казал:

- Ние се смеехме в душата си над твоето безумие и бяхме глупави затова, че те слушахме.

Царят заповядал на един от присъстващите слуги да удари Елпидифор по лицето. Като видели това, всички велможи възнегодували и казали на царя:

- Знай, царю, че ние не сме на твоя страна.

Царят, като видял, че велможите подкрепят Елпидифор, се изплашил и понеже не желаел да ги дразни повече, казал:

- Простете ми, защото от голяма скръб умът ми се обърка.

Велможите оставили царя и си тръгнали, тъй като вече настъпвала нощта. Царят още повече се измъчвал в сърцето си от ярост, и мислел за това как да погуби светиите и да отмъсти на велможите. На сутринта той заповядал да хвърлят светите мъченици в яма, пълна с отровни гадини; но и там те останали невредими, били утешени от явяването на ангели и изведени от ямата цели. След това ги окачили и стъргали телата им до самите кости, но мъчениците отново останали невредими. Накрая царят, като не знаел вече какво да направи, ги осъдил на посичане с меч. Когато светиите излизали от града, за да бъде извършено наказанието над тях, след тях вървели множество повярвали хора, които с плач им казвали:

- Раби на истинния Бог, защо ни оставяте без поучение?

Светиите отговорили:

- Милосърдният Бог ще устрои потребното за вас, както знае и иска: само твърдо вярвайте в Него и Той ще ви дарува това, което ще ви бъде от полза.

Някои от царските слуги отишли при царя и съобщили, че целият народ подкрепя тези трима християни и може да попречи на посичането им.

Царят казал:

- Изведете извън града триста въоръжени войници, за да избият народа, който ще тръгне след тези прелъстители.

Слугите му съобщили, че сред народа има и някои велможи, между които и Елпидифор, и питали дали да убият и него заедно с другите. Царят заповядал да го извикат при него. Елпидифор взел със себе си други трима сановници и дошъл при царя. Царят дълго седял с наведена глава и мълчал; после вдигнал глава и казал:

- Елпидифоре! Защо оставихте боговете на бащите и поискахте да преминете към лъжливите християнски богове? Знай, че няма да пощадя никого, който вярва в Разпнатия.

Елпидифор отговорил:

- Прави каквото искаш, ние сме готови още сега да умрем за разпнатия Христос, защото Той единствен е истинският и праведен Бог и няма друг освен Него. Всички твои богове са бесове, от които ние се отричаме и ги отхвърляме, а тебе, служителя на бесовете, и скверните идолски жертви презираме.

Тогава царят ги осъдил на смърт и произнесъл над тях следната присъда:

- Елпидифор и всичките му единомишленици, които оставиха пресветлите богове и предпочетоха смъртта пред този живот, заповядвам да бъдат посечени с меч, за да получат това, което сами пожелаха; и който иска да вземе и скрие телата им, може да го направи без страх.

Войниците веднага ги хванали и ги извели извън града, където били светите мъченици и всички, повярвали в Христа. Когато заповедта на царя била прочетена, всички възкликнали:

- Слава на Тебе, Боже, че си ни показал добрия път, та след като се освободим от този мрачен и коварен свят, да дойдем при Тебе, нашия Бог, да се поклоним на Твоя престол и да видим Тебе, Непристъпната Светлина.

Те започнали да се целуват едни други. Войниците ги обкръжили и започнали да ги избиват, и тогава паднали от меч около седем хиляди повярвали в Христа, заедно със свети Елпидифор.

Акиндин, Пигасий и Анемподист не били посечени, но по заповед на царя отново били затворени в тъмница.

На сутринта царят заповядал да приготвят огнена пещ, за да изгорят светите мъченици в нея. Когато светиите били изведени от тъмницата, царят им казал:

- Виждате ли тази пещ? Тя е приготвена за вас.

Блаженият Акиндин му казал:

- За тебе е приготвена още по-голяма пещ в огнената геена, в която ще гориш вечно заедно с едноименните ти бесове.

Царят гневно казал:

- Нима аз съм бяс?

Светецът отговорил:

- И делата ти, и името ти показват, че си бяс, защото ти правиш това, което е присъщо на бесовете, и името ти означава “цар на бесовете”; и майка ти с право те е нарекла Сапор, защото ти си съмишленик на бесовете.

Царят казал на стоящите наоколо:

- Помолете майка ми да дойде при мене.

Когато майка му дошла, царят станал от престола си; отдавайки чест, той я поставил да седне до него и казал:

- Кажи ми, майко моя, как е името ми?

Майката отговорила:

- Ти носиш името на дядо си: той се казваше Сапор и твоето име е Сапор.

Царят посочил с пръст светиите и казал:

- А тези беззаконници казват, че аз нося бесовско име.

Майка му се засмяла, защото вече била повярвала в Христа, но се криела от злия си син.

Царят, като видял това, пламнал от ярост, нахвърлил се върху нея и започнал да я бие по лицето. Тя паднала пред нозете на светите мъченици и с плач казала:

- Спасете моята старост, Христови раби, защото виждам, че съм родила не само по име, но и по дела бяс и окаян сатана.

Царят, като видял, че и майка му е повярвала в Христа, осъдил и нея да бъде хвърлена в огнената пещ заедно със светите мъченици. Освен това повярвали и някои от войниците, двадесет и осем на брой, и те били хвърлени в пещта заедно с Акиндин, Пигасий и Анемподист и блажената майка на царя; молейки се в огъня, те предали на Бога светите си души. Достойните хора видели сонм свети ангели, които пеели около пещта и приемали душите на светиите, а от телата на мъчениците излизало неизказано благоухание. Когато пещта угаснала, царят отишъл в двореца си и всички си тръгнали. Тогава някои от вярващите се приближили до пещта и намерили телата на светиите цели и неповредени от огъня; те ги взели и ги погребали с чест, като славели Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото отдаваме слава во веки. Амин.

Тропарь, глас 2:

Страстотерпцы Господни, блаженна земля напившаяся кровьми вашими, и свята селения, приимшая телеса ваша: в тризнищи бо врага победисте, и Христа со дерзновением проповедасте. Того яко блага молите спастися, молимся, душам нашим.

Кондак, глас 2:

Благочестивыя и богоносныя мученики, яко на земли оставльшия вся, приял еси в наслаждение благих Твоих и упокоение, Акиндина, Пигасия, Анемподиста, с ними же Аффония и Елпидифора же, Едине сый преблагий.


В памет на преподобния Маркиан

реподобният наш отец Маркиан бил родом от Кир. Той оставил родното място и имуществото си и се отдалечил в глухата пустиня. Тук той си построил келия, която била толкова малка, че можела да побере само един човек, облякъл се в груба власеница и се затворил в нея. За храна му служели три онгии хляб и съвсем малко вода, и то след залез слънце. След време свети Маркиан приел двама пришълци, които си построили палатка. А той постоянно, както и преди, стоял затворен, и никога не палел свещ, имайки божествената светлина, която му светела нощем, когато се занимавал с четене на псалтира. Веднъж една голяма змия отвън се надвесила над колибата и силно изплашила постниците. А светецът, като направил кръстното знамение и духнал, убил змията.

Друг път при него дошли Флавиан, патриарх Антиохийски, епископът на Кир и някои от другите епископи, знатни и красноречиви, и го убеждавали, като привеждал някои места от Божествените Писания, да остави своето уединение заради ползата на мнозина; но той не искал и да чуе за това. Този дивен мъж обърнал мнозина от различни ереси към истинната православна вяра.

Веднъж сестрата на преподобния взела някои неща за ядене и заедно със сина си отишла при него. Той не пожелал да види сестра си, не приел нищо от донесеното от нея и допуснал до себе си само племенника. На молбата на сестра си да вземе донесеното, свети Маркиан попитал:

- Предлагали ли сте това в някои от манастирите, намиращи се по пътя за насам?

- Не - отговорила сестрата.

- Вървете си - казал светецът, - защото сте го донесли поради естествено родство.

Този велик и дивен светец бил обичан от близки и далечни. Като узнал, че мнозина спорят за това кой да вземе тялото му след преставянето му, - за което устройвали раки и строели църкви, - светецът накарал своя ученик Евсевий да даде клетва, че ще погребе тялото му тайно, далече от келията. Като завещал това, той отишъл при Господа.

Жития на светиите

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

Последно променен на Сряда, 15 Ноември 2017 23:18
 

Добави коментар

Защитен код
Обнови

Радио Будители

hoicoi radio

РАЗДЕЛИ И СТАТИИ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПАТРИОТИЗЪМ

ВЯРА

ДЕЛАТА НА АНТИХРИСТА И ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

 


 

 

 

е подписан Ньойският диктат Прочетете повече ТУК!
Азбука на православието

 


Добави коментар

 

:D:lol::-);-)8):-|:-*:oops::sad::cry::o:-?:-x:eek::zzz:P:roll::sigh:
Остават: 1000 символа

Защитен код
Обнови

Радио Будители

hoicoi radio

ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА "БУДИТЕЛИ"

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД - 2 части

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА БОТЕВ

ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИЗЪМ

ТРЕВОЖНИ МОМЕНТИ В РЕЧТА НА ДОГАН

ЩО Е ТОВА ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ

УМИРА ЕДИН БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ

ООН иска 5-годишните да учат за мастурбация

УБИЙСТВОТО НА НАЦИИТЕ - 2-ра и 1-ва част

ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА

МЕДИЙНАТА ГАВРА С БЪЛГАРИТЕ И ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ ГЕРОИЗЪМ

БТВ - Нищо общо с реалността

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ И ТЕХНИТЕ МЪЧИТЕЛИ - 1,2 и 3-та част

БЪЛГАРСКАТА КЪРВАВА КОЛЕДА

НАЦИОНАЛИСТИ !!!

Роден е един велик Българин

Свети цар Юстиниан е Българин

Българското Християнство

Свети Паисий днес

История на европейските ни окупатори

СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ

Българската армия дава основата на съвременните бойни действия

Траките, Троя, Рим и Скандинавските саги

Гудериан: Учех се от генерал Колев

ЕС или новият СССР

ЗАЩО НАШЕТО УЧИЛИЩЕ РАЖДА ИЗРОДИ

ЗЛОВЕЩОТО ИЗКУСТВО НА ВАТИКАНА

Християнсвото след 50 години

БЪЛГАРИЯ

ЕДНА ОТ НАЙ - ЧЕРНИТЕ ДАТИ

9/11 - ГОЛЯМАТА ЛЪЖА

Какво са помаците

10 НОЕМВРИ 1989г.

Българи или пришълци - 1, 2 и 3 част

"Идеалната" смърт

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

ГЕНОЦИДЪТ И ХОЛОКОСТЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ВНИМАНИЕ !!! ОТРОВИТЕ С КОИТО НИ ТРОВЯТ !!!

ПОМНИ ВОЙНАТА

Детето в света на телевизията и компютрите

Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА БАТАК

СЪБОР НА СВЕТИ БАТАШКИ МЪЧЕНИЦИ

"Креативен секс за елита" с децата на Европа

ЗА ЛЪЖАТА И ИЛЮЗИЯТА

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА - Христо Смирненски

България е осъдена на революция

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ОТ ПИСМАТА НА ИГУМЕН НИКОН ВОРОБЬОВ

Заедно срещу извращенията на вавилонската блудница

БЪЛГАРСКА КНЯГИНЯ "ПРЕДТЕЧА НА ХРИСТИЯНСТВОТО" ПО РУСКАТА ЗЕМЯ

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Банките в България ще се взривят

СВЕТИ КНЯЗ ВЛАДИМИР - ВНУКЪТ НА СВЕТИ ЦАР БОРИС I Е ПРОСВЕТИЛ РУСИЯ

В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ

† СВЕТИ СЛАВЕН ПРОРОК ИЛИЯ. Илинден

Умира една велика Българска майка

СЪВЕТИ НА АПОСТОЛА КЪМ ЖЕНИТЕ

Почитаме паметта на велик Български духовен водач

Свети Симеон Самоковски

БОЛШЕВИШКИЯТ ГЕНОЦИД НАД ПРАВОСЛАВНИТЕ

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

БЪЛГАРИНЪТ СПАСИЛ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА ПО БОЖИЯ ВОЛЯ - СВЕТИ ЦАР ТЕРВЕЛ

БЪЛГАРИНЪТ ОБЕДИНИЛ РУСКИТЕ ЦЪРКВИ

БОГОУБИЙЦИТЕ

МИТЪТ ЗА ИЗБИВАНЕТО НА 52-ТА РОДА

КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА "БЪЛГАРСКАТА" ПОЛИТИКА ?!

Двете бебета и Мама - Съвременна притча

КОЙ Е ЛЕВСКИ?!

Цитати от светите отци за идването на антихриста.

МАРТЕНИЦИТЕ - ЕЗИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ ВОДЕЩО ДО МЪКИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА.

ЕТО КАК СЕ Е СПАСИЛА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА ВЯРА!

Възпитанието в духа на християнството

Еретик и сектант талмудист начело на Украйна

Театър

Коя вяра е изначална?!

УЧИТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА ЮДЕИТЕ

България срещу юдея

РОБИ

Дяволската музика

Послушанието на жената към мъжа е Господен закон

КАКВО СЛЕДВА СЛЕД СМЪРТТА

ПРАВОСЛАВНИ ЧУДЕСА НА 20-ТИ ВЕК

Пътешествие към древната Христова вяра

За Петровият пост и въпросите, които поражда

БЕЗМЪЛВЕН ВИК

Народе, народе...



Най-нови статии:

Най-четени статии:

Обратна връзка

Click on the image to change it





Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.