25 ноември 2017

buditeli.info

Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух. Верую

news menu leftnews menu right
Флаг България На 25 ноември...
 † 12 ноември по църковния календар Св. преподобни Нил Синайски, постник. Св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Мироточиви, Атонски Прочетете повече за Светията ТУК!
1909г. е роден Светослав Обретенов Прочетете повече за композитора ТУК
2000г. умира голямата Народна певица Надежда Хвойнева Прочетете повече за певицата ТУК
14.11 по еретическия, †01 ноември по православния календар - Свв. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски. Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Понеделник, 14 Ноември 2016 13:13

Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамян

ветите Козма и Дамиан, братя по плът, били родом от Азия. Баща им бил езичник, майка им на име Теодотия ­ християнка. Останала вдовица след смъртта на мъжа си, тя прекарвала времето си в усърдно служене на Христа и посветила целия си живот на благоугаждане на Бога. Била като тази вдовица, която възхвалява Апостолът: "истинска вдовица... останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Живеейки Богоугодно, Теодотия научила на това и своите възлюбени деца Козма и Дамиан, възпитавайки ги в доброто наставление на християнската вяра, в изучаване на Божествените Писания и във всяка добродетел.

Когато достигнали пълнолетие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиян били като два светилника на земята, сияещи с добри дела. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, изцелявайки всеки недъг и всяка язва сред народа и изгонвайки злите духове. Те помагали не само на хората, но и на животните и от никого не вземали нищо, тъй като вършели всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, но заради Бога, желаейки чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята слава, но Божията, и изцелявали хората за прослава на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, даром, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте". Затова те получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници.

Като преминали добродетелно попрището на земния си живот, те мирно и благочестиво починали. Прославили се с много чудеса не само през живота си, но и след смъртта си, те са горещи застъпници и добри целители на нашите болести, душевни и телесни.


...

За тяхната нестяжателност и безвъзмездно лекуване съществува следното предание.

Една жена на име Паладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от различни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всякакви болести, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди смъртта й. Светиите приели молбата й, отишли в дома й и тази жена веднага получила изцеление според вярата си чрез идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, славейки Бога, дарувал на Своите раби такава благодат на изцеление.

От благодарност към своите лекари за стореното и благодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те никога не вземали нищо от никого, защото не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала намерение да убеди поне единия от тях да приеме от нея макар и най-малкия дар: тя взела три яйца и тайно отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица. Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от жената този малък дар, заради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като узнал за това, много се натъжил и преди смъртта си направил завещание да не погребват Дамян близо до него, тъй като той нарушил Господнята заповед и взел от жената награда за изцелението.

Свети Козма починал в Господа, дошъл часът на смъртта и на Дамян и той се преставил от временния живот във вечния.

Хората били затруднени ­ къде да погребат Дамиян, защото знаели за завещанието на свети Козма и не смеели да положат брат му близо до него.

Докато били в недоумение как да постъпят, дошла една камила, която преди била бесновата и получила изцеление от светиите. Тя проговорила с човешки глас ­ да не се съмняват да погребат Дамиан близо до Козма, тъй като той взел трите яйца от жената не заради награда, но заради Божието име.

Така честните им мощи били положени заедно в така наречения Фереман.

Веднъж по време на жътва един от местните жители излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; те дори не могли да разберат каква е тази болест.

Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: "Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми!" Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.


...

На това място имало друг мъж на име Малх. Той живеел близо до храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Имайки намерение да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и й казал:

Ето, аз тръгвам на далечен път, а тебе поверявам на закрилата на Козма и Дамян; остани вкъщи, докато не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И ако поиска Бог, след това ще те взема при мене.

Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел образа на един познат човек, и като дошъл при жената, показал този знак, който посочил мъжът й, и казал: "Изпращам ти знака и ще те взема при себе си".

Дяволът показал знака и й казал да я последва.

Твоят мъж ­ казал той ­ ме изпрати да те доведа при него.

Жената отвърнала:

Зная този знак, но не искам да отида, защото съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и ако искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, хвани се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.

Дяволът дал обещание и като влязъл с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и казал:

Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, но ще те заведа при мъжа ти.

Като чула клетвата, жената повярвала на лъжливия бяс, явил се в образа на неин познат, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с намерение там да я оскърби и убие. Като се видяла в крайна опасност, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:

Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този убиец!

И веднага се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамян. Дяволът, като ги видял, оставил жената и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и изчезнал, а светиите взели жената и я отвели в дома й.

Тя им се кланяла и казвала:

Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива гибел. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, за да зная на кого да отдавам благодарност до края на живота си.

Те отговорили:

Ние сме Христовите раби Козма и Дамян, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, затова побързахме към тебе на помощ и по Божията благост те избавихме от дявола.

Като чула това, жената паднала на земята от страх и радост, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамян. Като дошла в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило ­ как Господ показал милост към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:

Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе!

Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си помогнал на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, грешната, от дяволската мрежа чрез Своите угодници Козма и Дамян.

Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и славя Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.

Жития на светиите

Житие на св. преподобномъченик Яков Костурски

и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий

вети Яков бил роден в едно село на Костурската епархия. Родителите му се наричаха Мартин и Параскева. Бил овчар и от това спечелил богатство. Обаче възбуди завистта на брата си, както Авел на Каина, който го наклеветил пред турския съдия, че намерил съкровище. За да избегне братската завист, той отишъл в Цариград и там станал джелепин, тоест продавач на овце, и от тоя занаят станал много богат. Един ден на угощение при някой си агарянски началник той чул от него да се възхищава от християнската вяра... Жена му била бесновата, завели я при тогавашния патриарх свети Нифонт и щом светецът зачел над нея Светото Евангелие, той и неговите слуги видели, че се отворил покривът на църквата и слязла светлина от небето, която покрила патриарха и жената и осветила цялата църква.

Като чу това, Яков се умилил, отиде при патриарха и се изповяда. Малко по-късно раздаде всичкото си имущество на бедните, което възлизаше на триста хиляди гроша, тоест 600 кесии, и отиде на Света Гора. След като направи поклонничество по всички свещени обители, прие монашество в манастира “Дохиар”, като се упражняваше в крайно въздържание. Оттам отиде над Иверската обител, където намери някакво старо манастирче “Св. Иоан Предтеча”, обнови го и се усамоти в него, като се подчини в послушание на един старец Игнатий. Там вечнопаметният водеше ангелско житие: ядеше само 6 унгии хляб на ден, правеше всенощни бдения, лежеше на земята и изсушаваше плътта си с такъв суров живот. Затова понесе много изкушения от дявола: който се явяваше във вид на змии, плъхове и много други призраци. Обаче получи утехата на Светия Дух в сърцето си, тоест някаква топлина, смесена с радост и любов към Бога и ближния. А след това една сладка и неизречена светлина възсия в душата му, която изобилваше в него и го грабна на една непонятна висота, откъдето гледаше долу цялата чувствена твар - слънцето, звездите, земята, бездната, чувствения рай. Чрез тази светлина беше грабнат и по-горе от небето и гледаше светлина и красота неизречени и всички чинове на ангелите. Чрез тази светлина беше грабнат на още по-горна висота и видя Господа Иисуса Христа в плът, облян в непристъпна светлина. Чрез същата светлина видя и горния Иерусалим, града на блажените, и неговата неизречена хубост, която нито око е видяло, нито ухо е чувало, нито сърце на несъвършен човек е помислило. Друг път беше грабнат в преизподнята, където са душите на грешниците в такава тъмнина като заключени в затвор. И почти нищо от видимите и невидими неща не остана, което блаженият да не види чрез тази светлина. Заради това се удостои и с дара на прозорливостта и да узнава сърдечните тайни, обогати се и с благодатта да върши чудеса. По негова молитва избликна извор в Предтеченския скит, който и досега се нарича Аязмото на свети Яков. На два пъти поразително напълни съда за елей, след като се беше вече изчерпал; като се смили, излекува с молитва един бесноват послушник на манастира “Ватопед”, който притежаваше някакви сатанински заблудни видения; по време на суша се помоли и сведе дъжд от небето; пътувайки веднъж с един брат, падна гъста мъгла и тъмнина така, че имаше опасност да паднат в някоя пропаст, но по неговата молитва мъглата се раздели на две, докато стигна в келията, която търсеше; веднъж ожадня и като не намери вода по пътя, се помоли, пред него бликна вода и се напи. Понеже желаеше по-голямо безмълвие, от иверския скит отиде по-навътре в Атон и там с шест свои ученици обработваше меда на добродетелта, като се упражняваше в духовни подвизи и божествени видения. Цяла седмица не разговаряше с никого, освен в събота и неделя. И накратко казано, признаваха го за светилник и общ учител на добродетелта за цялата Света Гора, който води всички по незаблудния път на спасението. И понеже му дойде мисъл да излезе от Света Гора и да отиде в Етолия, взе учениците си и възлезе на върха Атон да се помоли. Там направи всенощна молитва и като изпадна във възторг, видя един старец, който му каза, че има воля Божия да отиде там. Също така видя и ангел, който му донесе три черни хляба и му рече да ги изяде. Тия хлябове му бяха откровение, че той и двама негови ученици ще пострадат мъченически. И така тръгна от Света Гора с учениците си и пристигна в крепостта, наричана Петра, за която предсказа, че след три дни ще бъде опожарена, което и стана. Оттам дойде в Метеора и настави тамошните монаси. Оттам възлезе в Навпакт в манастира “Свети Предтеча”, който е близо до селото Тревекиста, където се явила небесна светлина три нощи, преди да пристигне там преподобният. Макар и да се срещаше с мнозина, светецът не оставяше обичайния си подвиг и въздържание. Голямо множество християни се стичаше при него от всички съседни места, за да чуят душеполезното му учение за тях; извърши и много чудеса: освободи бесновата мома от демона; момче, което по дяволско въздействие ядеше въглени вместо храна, освободи от този навик чрез знака на честния кръст; някой си християнски магьосник предаде на сатаната, задето не искаше да изповяда магиите, които правеше. И много други чудеса извърши, докато се намираше там.

Понеже правеше чудеса и много народ се стичаше при него отвсякъде, местният архиерей Акакий, вършейки някой беззакония и боейки се да не ги разкрие светецът със своята прозорливост (пък и ума му смутиха някои лъжемонаси, които завиждаха на преподобния), отиде клетникът и предаде светеца на местните властници, като го наклевети, че събира много хора по суша и море и че той не отговаря, ако стане някакъв смут. Те, като чуха клеветата, много се смутиха и написаха донесение на бея в Трикала. Като научи това, беят се ядоса и веднага изпрати 18 въоръжени войници да доведат преподобния вързан. Той обаче предвидя това по божествено откровение и го предсказа на учениците си, като ги поучаваше през цялата нощ и заповяда да привършат литургията по-бързо, понеже беше неделя. Още преди да свърши, пристигнаха изпратените агаряни като диви зверове. Учениците му много се изплашиха, като ги видяха. А светецът ги попита: “Кого търсите?” Те отговориха: “Стареца.” Той им каза: “Аз съм!”. Като видяха дръзновението му, те се отнесоха с уважение и с мирни думи му предадоха заповедта на бея. Светецът ги нагости и тръгна с тях към бея заедно с двама свои ученици. Беят много разследва преподобния кога с мирни думи, кога с изтезания, дали е истина това, което се говори против него. И макар да намери, че е лъжа, го хвърли в затвора за 40 дни, докато дойде решението на султана. Двама от неговите ученици - отец Теона, който първо се подвизаваше в манастира “Пантократор”, а после стана негов ученик, и Мартирий - го запитаха какво ще стане с манастира и с братята след неговата смърт? Той им отговори загадъчно: “Когато бъдем свободни от ръцете на султана, ние пак ще бъдем заедно близко до Солун, дето ще се намери манастир за наше жилище, и там ще останем неразделни в сегашния век и в бъдещия!”. И действително близо до Солун, в Галатиста, има манастир “Света Анастасия”, където сега се намират мощите на преподобния и на двамата негови ученици съмъченици и на свети Теона, бивш игумен на тази обител и след това Солунски архиепископ. Написа писмо от затвора до братята на манастира при Тревекиста, в което ги съветва да се подвизават, както подобава, и им постави за игумен отец Теона, като им нареди да му се подчиняват както и да отслужат заедно свети четиридесет литургии подир смъртта му.

Изпратените от султан Селим вдигнаха светеца с двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий, оковаха ги в железни вериги и ги отведоха в Одрин. Но като не намериха там султана, ги отведоха в Димотика, където се намираше той. Султанът изгледа светеца с див поглед и му рече: “Какво е това, което чух за твоето слово? И по каква причина събираш множество християни с твоите речи? Да не би ти да си някакъв властник?”. Светецът отговори: “Ти си властникът, който господарства над този свят. А на мене ми се даде друга власт и съд от Бога.” Султанът попита: “Е, какъв съд ти се даде от Бога?”. Светецът отговори: “Да уча на Божия закон моите единоверци християни да изпълняват заповедите Му и да не вършат нищо зло”. Султанът му рече с гняв: “Нечестива главо, кажи ми истината за това, което те питам, и не скривай онова, което аз научих от моите единоверци!”. Преподобният отговори: “Истината, която търсиш, царю, е тази, която ти казах. Ако не вярваш, аз съм в ръката ти, прави каквото искаш!”. Тогава султанът заповяда да бият с бич светеца и учениците му. Светецът го понасяше мъжествено, като че ли друг страдаше, без да каже нищо. И така, султанът заповяда да ги хвърлят в затвора.

На другия ден султанът пак ги изправи пред себе си и постави на главите им бинтове за стягане. Светецът не пострада никак от това изтезание, но на дякон Яков му изскочи окото; султанът, като го гледаше, че е благообразен на лице, повече от другите го принуждаваше да се отрече от Христа. След това изпрати светците вързани в Одрин, където бяха неговите паши, като заповяда да ги пазят до второ нареждане. След известно време там дойде и султанът. Неговите паши му казаха, че човекът не заслужава смърт, даже има пророчески дар и предсказва на хората бъдещето им. Султанът се зарадва, като чу това, та повика преподобния и го попита: “Колко години още ще живея?”. Преподобният му рече: “Само още девет месеца е твоят живот!”. Султанът отвърна: “Не откри истината. Аз ще бъда в Родос”. Преподобният каза: “Ти умираш, защо ти е затрябвал Родос?”. Впоследствие пророчеството на преподобния се оказа истинско. Но султанът, разгневен от неговите думи, заповяда да го хвърлят в затвора. Мислеше по какъв начин благовидно да го умъртви, понеже се срамуваше да го убие по неблагословна причина, тъй като преподобният не беше виновен за смърт. Изпрати един паша да попита светеца в затвора за Христа и за Мохамеда. Пашата рече на преподобния: “Отче, как мислиш ти за Христа?”. Светецът отговори: “Съвършен Бог и съвършен човек!”. И му разказа целия план на Христовото въплъщение. Оня пак го запита: “Ами какво мислиш за нашия пророк?”. Мъченикът отговори: “Той не е пророк, а враг на нашия Бог Христос и на нашата вяра. И никой друг човек не Го е наскърбявал толкова, колкото той. И който се надява на него и го има за пророк, той няма надежда за спасение!”. Това като чу пашата, разказа го на султана, който ядосан, веднага изпрати в затвора войници, безчовечни убийци, и им каза, че ако убедят преподобните да се отрекат от Христа, ще им раздаде големи почести. Те отидоха и се мъчиха по всякакъв начин да приведат светците към своята вяра. Но те и тримата с един глас викнаха: “Не може да бъде някога да се отречем от нашия Господ Иисус Христос, пък ако ще и с хиляди изтезания да ни измъчите!”. Като чуха това изявление, войниците го съобщиха на султана. Тогава той им заповяда да доведат светците, едни да ги стържат с железни куки, други да ги бият по устата, а на трети да донесат месо и да ги принудят да ядат (понеже знаеха, че християнските монаси месо не ядат). Това направиха войниците и толкова ги изтезаваха, че земята почервеня от пролятата кръв, но преподобномъчениците мъжествено понасяха изтезанията. После по заповед на султана пак ги хвърлиха в затвора.

Три дни по-късно султанът отново ги извика пред себе си и заповяда на войниците да изрежат на светия старец ремъци от гърдите до плешките и даже до бъбреците и да полеят раните му със сол и оцет. А учениците му да бият дълго време с бичове. И пак да ги хвърлят в затвора. След това пак ги доведоха пред него. Като ги видя, че те като че ли се подиграват с него и гледат на всичките тия изтезания като на пиршество, заповяда да дерат краката им с железни нокти и ребрата им да горят с огън, а след това да трият ребрата им с грубо платно и сол. Наказвани с такива изтезания в продължение на 17 дни, в края на краищата те бяха осъдени на обесване.

Свети Яков отиде пеша до мястото на екзекуцията за чудо и удивление на присъстващите, тъй като нозете му бяха станали голи кости без месо. А двамата му ученици доведоха, като ги поддържаха, защото бяха съвършено изтощени. Когато пристигнаха там, преподобният поиска време да се помоли. И като получи разрешение, постави дякон Яков от дясната си страна, а монах Дионисий - от лявата, и им рече: “Чеда мои, време е да отидем при възлюбления Христос, заради Когото претърпяхме тия изтезания. Затова нека Го призовем за целия свят и за Църквата и нека Му благодарим, задето ни освободи от суетния свят и ни удостои да станем наследници на безкрайното Му Царство!” И като паднаха ничком на земята, поклониха се три пъти на Бога. После светецът извади от пазвата си три частици свето Причастие и даде двете на учениците си, а третата прие самият той. Като вдигна ръце и очи към небето, с висок глас каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си!” И с изражение на най-голяма радост върху лицето предаде душата си и умря. Войниците, като видяха това, станаха като поразени и съобщиха на султана. Той заповяда да обесят тялото му, макар и мъртво, а отдясно и отляво да обесят учениците му. Така свършиха добропобедните мъченици и получиха мъченически венци. А честните им мощи откупиха някои християни и ги отнесоха на три километра далеч от тяхното отечество, в село Албани, и ги положиха в три отделни гроба. И всяка неделя и в празник над гробовете им се явяваше небесна светлина, която виждаха всички тамошни обитатели.

След кончината на светците един артински свещеник на име Николай, чийто брат живееше на река Дунав, тръгна да го види. Като пристигна в Одрин, се разболя конят му и той не можеше да пътува. Затова, принуден от нуждата, си спомни за свети Яков и рече: “Свети преподобномъчениче Христов Якове, помогни ми, защото тук съм пътник от чужда страна!”. И о, чудо, веднага в същия час конят му оздравя! Свещеникът незабавно отиде на мястото, където бяха погребани мощите на светите мъченици, и разказа чудото на местните хора. И така много ги молеше, че всички заедно отидоха и откриха гроба на преподобния. Намериха го пълен с пресладко и неизречено благоухание. Свещеникът взе частица от мощите на преподобния и тръгна да търси учениците му. Като ги намери, разказа им за чудото, което светецът направи с неговия кон, и че той има частица от неговите мощи. Като чу това, икономът на метоха Неофит, който имаше болно око, се приближи до светите мощи, призова молитвено преподобномъченика и веднага се излекува. После придружи свещеника и отидоха на Света Гора и намериха другите ученици на светеца, а те като видяха светите мощи, ги целуваха, радваха се и благодаряха на Господа. Тогава изпратиха свещеника с един монах Теофил и пренесоха от Одрин останалите мощи на преподобния и на двамата му ученици, които също така благоухаеха. Там пък стана друго чудо от божествените мощи. На един свещеник Калист, не знам как, се изкривиха окото му и устата му на едната страна на лицето му. Но щом той пристъпи към божествените мощи, веднага се излекува, прослави Бога и светеца и разгласяше навсякъде за станалото чудо.

Не мина много време и учениците на светеца - поради недостатък в продоволствието, но по-скоро поради пророчеството на светеца - напуснаха манастира “Симонопетра” на Света Гора и носейки светите мощи, дойдоха близо до Солун, при село Галатиста, където намериха едно старо манастирче “Света Анастасия”, което обновиха и се поселиха в него. За малко време поради славата на светите мощи там се събраха до 150 братя; приеха монашество, а игумен им стана всепреподобният свети Теона, който по-късно стана Солунски митрополит и подир смъртта му бе канонизиран за светец, както вече казахме. Един иеромонах на име Варлаам отказал веднъж послушание на игумена и веднага го обзел демонът така силно, че го разтърсвал в припадъци до тридесет пъти в денонощието. Игуменът измил светите мощи с вода, напоил болния и го направил здрав. По същия начин един платен слуга полудял, но като изпил вода от светите мощи, веднага се излекувал. И не само честните мощи на светеца вършеха чудеса, но и части от дрехите му: хвърлени върху жени, които трудно раждат, помагали им да родят децата си с лекота. Но и един солунчанин по име Филип един път бил в опасност в морето и щом призовал името на светеца, веднага избегнал опасността, поради което от благодарност за благодеянието даваше на манастира нужния за кандилата зехтин до края на живота си. Същият Филип дал веднъж на един турчин 700 гроша на заем. Като минало време, потърсил парите си от турчина, който обаче не само се отрекъл, но и се разгневил против него. Тогава Филип призовал светеца на помощ и отново отишъл при своя длъжник, който го приел с радост и му дал дължимите пари.

Това е животът, мъченичеството и чудесата на светия преподобномъченик Яков, по чиито молитви и по молитвите на неговите съмъченици нека и ние се сподобим с вечните блага на Небесното Царство! Амин!


В памет на светите мъченици Кесарий и Дасий

ветите Кесарий и Дасий били хванати в град Дамаск и бидейки предадени на различни мъки, те не се отрекли от християнската вяра, заради което били посечени с меч и получили мъченически венци.


Страдание на светия мъченик Ерминингелд принц Готски

рминингелд, син на Готския цар Леовигилд, бил обърнат от арианската ерес към православната вяра от испанския епископ Леандър. Леовигилд, бидейки сам арианин, бил много огорчен от това, че синът му оставил арианското зловерие, и се стараел да го отклони от Православието и отново да го върне към своята ерес. Като баща той го убеждавал с ласкави думи, умолявайки и увещавайки го да остави православната вяра и да мисли като него, както и преди; но когато видял непреклонността му, започнал да го заплашва с мъчения и рани. Синът оставал непоколебим като стълб във вярата, без да придава значение нито на ласкателствата, нито на заплахите на бащата. Леовигилд се разпалил от силна ярост срещу него и най-напред лишил сина си от царския престол и от участие в управлението, от наследство и от цялото имущество, а след това, като не видял промяна в мислите му, оковал шията, ръцете и нозете му с железни вериги и го хвърлил в тясна и мрачна тъмница. Но блаженият Ерминингелд, макар и млад на години, бил стар по разум: като пренебрегнал земното царуване, той търсел с цялата си душа небесното, и докато лежал вързан в тъмницата, се молел на всесилния Бог да го укрепи в това страдание. При настъпването на великия празник света Пасха цар Леовигилд повикал един ариански епископ, изпратил го през нощта при сина си в тъмницата, за да приеме арианско причастие от ръцете на този епископ, и му обещал ако се причасти от него, отново да му възвърне предишната родителска любов и чест. Но светият страдалец с негодувание се отвърнал от арианския епископ и доблестно изобличил зловерието му, прогонил го от себе си и не приел еретическото причастие.

Той бил причастен с пречистите и животворящи Тайни на Тялото и Кръвта Христови от един православен презвитер, тайно изпратен при него от светия епископ Леандър. Арианският епископ се върнал при бащата посрамен и му разказал всичко, което чул от сина. Тогава царят се изпълнил с безмерна ярост и заскърцал със зъби, веднага изпратил от своите боляри мъже, на които дал заповед да убият сина му в тъмницата. Те отишли и отсекли честната му глава със секира. И се чували сладостни гласове на свети ангели, пеещи над святото му тяло, а през нощта се виждали горящи свещи. Като виждали това, вярващите се радвали и благодарели на Бога, прославящ с такива чудеса Своя верен раб след страдалческата му смърт; а зловерните се срамували и ужасявали. Бащата детеубиец, разкаял се за извършеното убийство, заболял от скръб; той искал да се откаже от арианството и да приеме Православието, но се страхувал от арианите и поради това не се удостоил да бъде причислен към православните. Когато наближила смъртта му, той почтително извикал при себе си тогавашния епископ Леандър (когото преди не обичал и преследвал) и го умолявал да поучи в Православието със своето Боговдъхновено учение и по-младия му син Рехадер, когото направил наследник на своето царство, както и Ерминингелд. Леовигилд починал, а Рехадер, като се възцарил, веднага приел православната вяра, наставляван от светия епископ Леандър, и привел към благоверието цялата Готска земя, която преди била заразена с арианската ерес. На тялото на свети Ерминингелд, своя по-голям брат, той отдал подобаваща чест, като на Христов мъченик, над когото се изпълнили евангелските думи: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”. Защото Христовият страдалец, подобно на житното зърно, бил готов да умре за Христа сам, но плод на неговата смърт станал православният живот на целия народ в тези земи: всички започнали православно да вярват в Христа Бога, Единосъщен и Равночестен на Отца и Светия Дух, на Когото подобава слава во веки. Амин.

В памет на светите мъченици Кириена и Иулиания

ветите жени Кириена и Иулиания пострадали при царуването на император Максимиан. Кириена произхождала от град Тарс, Киликийска област, а Иулиания - от град Росон. За изповядването на християнската вяра те били хванати от управителя Маркиан, който ги принуждавал да се отрекат от Христа. За твърдостта им в истинната вяра Маркиан заповядал на нечестиви войници да острижат косите на Кириена, да отрежат веждите, да съблекат дрехите ѝ и така да я водят около град Тарс. След това я отвели в град Росон заедно със света Иулиания и ги предали на изгаряне.


В памет на светите свещеномъченици Иоан и Иаков

ветите Иоан и Иаков били - първият епископ, а вторият презвитер при Сапор Персийски. Те привели мнозина към благочестието, за което били хванати от царя и предадени на различни скърби и мъки. След мъченията били посечени с меч.

Жития на светиите


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 

Последно променен на Вторник, 14 Ноември 2017 22:23
 

Добави коментар

Защитен код
Обнови

Радио Будители

hoicoi radio

РАЗДЕЛИ И СТАТИИ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПАТРИОТИЗЪМ

ВЯРА

ДЕЛАТА НА АНТИХРИСТА И ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

 


 

 

 

е подписан Ньойският диктат Прочетете повече ТУК!
Азбука на православието

 


Добави коментар

 

:D:lol::-);-)8):-|:-*:oops::sad::cry::o:-?:-x:eek::zzz:P:roll::sigh:
Остават: 1000 символа

Защитен код
Обнови

Радио Будители

hoicoi radio

ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА "БУДИТЕЛИ"

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД - 2 части

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА БОТЕВ

ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИЗЪМ

ТРЕВОЖНИ МОМЕНТИ В РЕЧТА НА ДОГАН

ЩО Е ТОВА ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ

УМИРА ЕДИН БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ

ООН иска 5-годишните да учат за мастурбация

УБИЙСТВОТО НА НАЦИИТЕ - 2-ра и 1-ва част

ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА

МЕДИЙНАТА ГАВРА С БЪЛГАРИТЕ И ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ ГЕРОИЗЪМ

БТВ - Нищо общо с реалността

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ И ТЕХНИТЕ МЪЧИТЕЛИ - 1,2 и 3-та част

БЪЛГАРСКАТА КЪРВАВА КОЛЕДА

НАЦИОНАЛИСТИ !!!

Роден е един велик Българин

Свети цар Юстиниан е Българин

Българското Християнство

Свети Паисий днес

История на европейските ни окупатори

СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ

Българската армия дава основата на съвременните бойни действия

Траките, Троя, Рим и Скандинавските саги

Гудериан: Учех се от генерал Колев

ЕС или новият СССР

ЗАЩО НАШЕТО УЧИЛИЩЕ РАЖДА ИЗРОДИ

ЗЛОВЕЩОТО ИЗКУСТВО НА ВАТИКАНА

Християнсвото след 50 години

БЪЛГАРИЯ

ЕДНА ОТ НАЙ - ЧЕРНИТЕ ДАТИ

9/11 - ГОЛЯМАТА ЛЪЖА

Какво са помаците

10 НОЕМВРИ 1989г.

Българи или пришълци - 1, 2 и 3 част

"Идеалната" смърт

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

ГЕНОЦИДЪТ И ХОЛОКОСТЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ВНИМАНИЕ !!! ОТРОВИТЕ С КОИТО НИ ТРОВЯТ !!!

ПОМНИ ВОЙНАТА

Детето в света на телевизията и компютрите

Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА БАТАК

СЪБОР НА СВЕТИ БАТАШКИ МЪЧЕНИЦИ

"Креативен секс за елита" с децата на Европа

ЗА ЛЪЖАТА И ИЛЮЗИЯТА

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА - Христо Смирненски

България е осъдена на революция

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ОТ ПИСМАТА НА ИГУМЕН НИКОН ВОРОБЬОВ

Заедно срещу извращенията на вавилонската блудница

БЪЛГАРСКА КНЯГИНЯ "ПРЕДТЕЧА НА ХРИСТИЯНСТВОТО" ПО РУСКАТА ЗЕМЯ

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Банките в България ще се взривят

СВЕТИ КНЯЗ ВЛАДИМИР - ВНУКЪТ НА СВЕТИ ЦАР БОРИС I Е ПРОСВЕТИЛ РУСИЯ

В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ

† СВЕТИ СЛАВЕН ПРОРОК ИЛИЯ. Илинден

Умира една велика Българска майка

СЪВЕТИ НА АПОСТОЛА КЪМ ЖЕНИТЕ

Почитаме паметта на велик Български духовен водач

Свети Симеон Самоковски

БОЛШЕВИШКИЯТ ГЕНОЦИД НАД ПРАВОСЛАВНИТЕ

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

БЪЛГАРИНЪТ СПАСИЛ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА ПО БОЖИЯ ВОЛЯ - СВЕТИ ЦАР ТЕРВЕЛ

БЪЛГАРИНЪТ ОБЕДИНИЛ РУСКИТЕ ЦЪРКВИ

БОГОУБИЙЦИТЕ

МИТЪТ ЗА ИЗБИВАНЕТО НА 52-ТА РОДА

КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА "БЪЛГАРСКАТА" ПОЛИТИКА ?!

Двете бебета и Мама - Съвременна притча

КОЙ Е ЛЕВСКИ?!

Цитати от светите отци за идването на антихриста.

МАРТЕНИЦИТЕ - ЕЗИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ ВОДЕЩО ДО МЪКИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА.

ЕТО КАК СЕ Е СПАСИЛА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА ВЯРА!

Възпитанието в духа на християнството

Еретик и сектант талмудист начело на Украйна

Театър

Коя вяра е изначална?!

УЧИТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА ЮДЕИТЕ

България срещу юдея

РОБИ

Дяволската музика

Послушанието на жената към мъжа е Господен закон

КАКВО СЛЕДВА СЛЕД СМЪРТТА

ПРАВОСЛАВНИ ЧУДЕСА НА 20-ТИ ВЕК

Пътешествие към древната Христова вяра

За Петровият пост и въпросите, които поражда

БЕЗМЪЛВЕН ВИК

Народе, народе...



Най-нови статии:

Най-четени статии:

Обратна връзка

Click on the image to change it





Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.