22 октомври 2017

buditeli.info

Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух. Верую

news menu leftnews menu right
Флаг България На 22 октомври...  †09 октомври по църковния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия (V). Прочетете повече ТУК!
Традиции


07.10 по еретическия, †24 септември по православния календар - Св. първомъченица и равноапостолна Текла. Св. преподобни Коприй. Св. Никандър Псковски ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Петък, 07 Октомври 2016 16:25

Резултат с изображение за Текла

Житие и страдание на света първомъченица и равноапостолна Текла

Светите апостоли Павел и Варнава, като благовестели Евангелието, дошли в Икония и останали при Онисифор, за когото споменава свети Павел в посланието си до Тимотей, казвайки: "Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми" (Тим. 1:16). Живеейки в дома на Онисифор, те често посещавали синагогата, безстрашно проповядвали Словото Божие, довеждали хората до спасителния път и ги обръщали към вяра в Иисуса Христа. Тогава мнозина, като внимавали в учението им и като видяли знаменията и чудесата, извършвани от тях, повярвали в нашия Господ Иисус Христос. За това се разйазва в Книга Деяния на светите апостоли:

"В Икония те (т.е. Павел и Варнава) влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха. А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята. Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса" (Деян.14:1-3).

По това време в Икония живеела една прекрасна осемнадесетгодишна девица, на име Текла, дъщеря на Теоклия, от знатен и славен род. Тя била сгодена за Фамир, един от най-знатните младежи в града, отличаващ се с богатството и с красотата си. Като видяла чудесата, извършени от апостолите, Текла заедно с другите внимателно слушала техните беседи в дома на Онисифор. Семето на Словото Божие паднало на добра почва; по действието на Светия Дух то се вкоренило дълбоко в сърцето на Текла и поникнало: тя повярвала в Сина Божий, обикнала Го и се прилепила към Него с цялата си душа. А апостол Павел, по внушение свише, започнал да беседва за девството и целомъдрието; между другото той казал, че девойка, която пази девството си заради любовта си към Христа, е подобна на ангелите, тя е невеста на Христа, а Христос е неин Жених, Който ще я въведе в Своя небесен чертог. Свети Павел говорил много за това и подбудил Текла да съхрани девството си, така че тогава светата девица твърдо решила да остави годеника си, да презре всички сладости на този свят и в чистота да служи на Христа до самата си кончина. И така, мъдрата девица станала невеста на Небесния Жених и Го последвала с пламенна любов. Стремейки се към нетленния си Жених, тя се топяла като восък, сбъднало се с нея реченото от Давид: "Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност" (Пс. 21:15).

Както някога Мария, като седнала при нозете на Иисуса (Лук. 10:39), мислела единствено за Бога, така и Текла се хранела единствено със словото Му, тъй като в Свещеното Писание е казано: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Мат. 4:4). А когато Теоклия узнала, че дъщеря й е повярвала в Христа и прилежно слуша Словото Божие, дошла и с гняв насила я отвлякла от това душеполезно занимание, а светите проповедници, укорила и като ги наругала, изтръгнала дъщеря си, вече Христова агница, от стадото Христово. После, като повикала годеника й Фамир, му казала:

- Нима не те е грижа за годеницата ти, че тя се намира в такова изстъпление? Виж: тя се е прелъстила от тези пришълци - измамници, които със своите високоумни думи увличат безумните хора; ето, вече три дни тя не се отделя от тях, забравяйки за своя дом.

Тогава Фамир започнал ласкаво и нежно да приказва на Текла; но тя изобщо не искала да говори с него; не желаела даже и да го погледне, тъй като в сърцето си носела друг Жених, "блестящ с красота повече от синовете човешки". Като гледала към Него с духовните си очи, тя беседвала с Него в ума си; а този тленен и временен годеник предизвиквал в нея само отвращение. Като видял, че Текла го отхвърля и не го обича, Фамир започнал много да скърби, а Теоклия в гнева си започнала да бие дъщеря си, дърпала я за косата и я тъпчела с крака; после я затворила и я мъчела с глад. Впрочем самата тя, победена от естествената майчина любов, плачела за дъщеря си; като я прегърнала, тя започнала да я целува и я умолявала със сълзи да не отхвърля своя годеник - красив, богат, благороден, почитан от всички; после я настанила на масата редом с Фамир. А света Текла, като се отвърнала от него, седяла мълчаливо, гледала надолу, нищо не хапвала, само постоянно мислела в дълбината на сърцето си за своя Небесен Жених. А когато Фамир, като я приласкал, искал насила да я прегърне и да я целуне, тя го заплюла в лицето и се отскубнала от ръцете му като птица от мрежа. Тогава майка й отново изпаднала в ярост и отново започнала да я бие, а Фамир, силно опечален, отишъл при княза с жалба срещу апостол Павел.

- В нашия град - казал Фамир - се е появил един пришълец; със своето магьосничество той прелъстява народа и като го отклонява от почитането на боговете, го обръща към Иисус Христос, разпнат на кръст от иудеите. Той прелъсти и девойката Текла, моята годеница; отначало тя много ме обичаше, а сега не само че не иска да ме погледне, но дори се гнуси от мен като от прокажен и бяга от мен като от някакъв звяр; така този вълшебник угаси любовта и към мен; и не мога да разбера, какво е направил с нея.

Последно променен на Събота, 07 Октомври 2017 08:52
 
14.10 по светския - †01 октомври по църковния календар - Покров на Пресвета Богородица. Св. апостол Ананий от Седемдесетте апостоли. Св. мъченик Домнин Солунски. Св. преподобни Роман Сладкопевец. Св. преподобни Йоан Кукузел ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Петък, 30 Септември 2016 21:59

Покров на Пресвета Богородица

Из песнопенията на празника

Тропар

Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.

..........

Покров - покривало (църковнославянски).

Сведения за празника

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.

Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Последно променен на Петък, 14 Октомври 2016 10:29
 
Духовен завет на свети Матей Врестенски ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Сряда, 28 Септември 2016 15:13

Во имя Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.

«Благословен Бог наш, в Светата Троица от всички покланяем и славим, Отец, Син и Светия Дух, с благодатта на Който, чрез ходатайствата на нашата Майка Свръхпреблагословената Госпожа Богородица ви пожелавам да се запазите мирни и неуязвими от добромразещия враг дявола».

Този е последният ми Отечески съвет, и Духовно сърдечно поучение.

Аз сега, чада мои, отивам в Бога и Небесния Отец и времето за моето заминаване от сегашния живот идва след малко дни.

А Вас ви моля, колкото имате време трябва да се грижите за спасението на ценната и безсмъртна ваша душа, знаейки много добре, че след сегашния живот покаянието не важи за никого, но тука е времето за борби, а там е времето на плащането и на венците.

Знайте още, че радостните неща на сегашния свят услаждат и радват за малко време само чувствата и веднага се рушат и се загубват, а веселието и радостта на бъдещото е вечна и завинаги.

Така понеже и само от небрежност отпадаме от спасението, което желаем, нужно е да пазим по всякакъв начин и с цялата си сила, като нашият Господ Іисус Христос и Приснодевственната му Майка ни съдействуват, спасителните Му заповеди, вярата, казвам, и надеждата, които действуват най-вече чрез любовта към Бога и ближния. Защото Бог, както казва възлюбеният Іоан Богослов, Бог е любов и който стои в любовта с Бога, стои и Бог с него; както и Господ казва в Светото Си Евангелие „по това ще ви познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“. Но и Апостол Павел казва: „ако имам всичко под моя власт, а любов нямам, никаква полза нямам“.

А редом с любовта трябва да имаме и чистотата на нашето тяло, за да обитава благодатта на Светия Дух вътре в сърцето ни и да пълни душите ни от освещаването и благоуханието му.

Недейте да занемарявате упражнението, чада мои, а да се упражнявате всекидневно сякаш че ви е последният ден. Пазете се от скверни помисли и не общувайте с еретиците. Спазвайте Светото Предание на Св. Отци и най-вече благочестието към нашия Господ Іисус Христос, както сте учени от Светите Писания, и страха Божий в сърцето ви незаличим.

И пак ви казвам, недейте да имате никакво общение с еретиците зловерници, а повече се старайте да се намирате винаги с Господа – с Неговите Светии, за да ви посрещнат и те във вечните Обители след смъртта. Да избягвате сладострастните ястия, светските разговори и душевредните страсти но и всичко друго, но най-вече тези, които вредят на братолюбието, стараейки се да пазите мирния и спокойния си нрав, така че, ако се случи някога да се ядосвате помежду си, да не залязва слънцето върху гнева ви, както е написано, а същия ден да се завръщате в доброто на любовта, знаейки, че без нея не е възможно да видите мисловното слънце, нашия Господ Іисус Христос.

Да внимавате и да пазите вратите на сетивата си, чрез които влиза смъртта, както казва Писанието.

Нападенията на злите мисли да не ги приемате, нито в началото, за да не влязат вътре, и ви причинят после трудове, за това да ги изгоните понеже стават трудно побеждаеми, а да ги отдалечавате с оръжията на поста, молитвата, сълзите и най-вече със спомена за смъртта и страшния Ад, приготвяйки се всеки момент за посрещане на нашия Небесен Младенец Іисус Христос.

Не ревнувайте на злото, а преследвайте доброто. Да сте непристрастни към ястията и дрехите, да не се доверявате на тялото си и така да давате повод да се отвори врата за страстите ви, ядейки до наситеност, а обратно, когато тялото ви трепва и става непослушно, да го оскърбявате, смирявайки го с труд и с пост, дотолкова, че и ечемичен (хляб) да приемате; виното да не го използвате много; да подражавате на постиженията и добродетелите на Блажените Св. Отци и Преподобните ни Майки, и да оставате в тази пустиня, в която сте поканени, до края на живота си, бодърствувайки и молейки се, за да не паднете в изкушение, и да не роптаете в послушанието, знаейки, че послушният без любопитство е земен Ангел, ако безропотно и просто е послушен, а ако напротив спори и роптае, никакво възнаграждение не получава от труда си, а дори се наказва. Работещият в общежитие не се труди без заплата и напразно, а в небесата получава заплатата си. Забогатявайте с неотстраняемото и пречестното богатство на блаженото смирение и безгрижната безимотност, задоволени в храните, дрехите и завивките, които имате, както поръчва Апостол Павел; който си мисли, че стои, да не се възгордява от богатството на добродетелта си и да не се гордее в собствената си сила или да осъжда тези, които не постигнаха добродетелта, както Фарисеинът, за да не му се случи голямо подхлъзване и така да падне без да го разбере, а ако някой харесва да осъжда, нека да осъжда винаги себе си.

Последно променен на Сряда, 28 Септември 2016 15:22
 
28.09 по еретическия, †15 септември по православния календар - Св. великомъченик Никита, Св. Висарион, архиеп. Лариски ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Сряда, 28 Септември 2016 11:14

Когато честният и животворящ Кръст Господен - това знамение за победа, бил издигнат високо над света, съименникът на победата свети Никита застанал под неговата сянка. Вчера ние празнувахме Въздвижението на светия Кръст, непобедимата победа за света, а днес облажаваме свети Никита, чието име означава победител.

Този добър воин на Иисуса Христа застанал под кръста като под знаме, за да води битка против враговете на светия Кръст, в чест на Разпнатия на него. Един воюва за земния цар, друг - за своя живот и суетна слава, трети - за временните богатства, а свети Никита воювал за Единия си Господ Иисус Христос, Който е Цар на всяко творение, наша слава и неоскъдняващо богатство. За това, къде и как се подвизавал заради Христа този воин, разказва следното.

Когато при царуването на светия равноапостолен цар Константин  Велики християнската вяра започнала да се разпространява по цялата вселена, тогава и в готската страна*, отвъд Истър (старото име на река Дунав, бел.ред.), като светъл лъч в тъмнината възсияло светото благочестие. В тази страна бил роден, кръстен и възпитан свети Никита. Готският епископ Теофил († около 340 г., бел.ред.), който взел участие в първия Никейски събор, изповядвал догматите на православната вяра и подписал определенията на събора, просветил Никита със светлината на вярата и го кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух.

* Земята на готите се простирала от долното течение на Висла до Черно море. Те заемали най-вече територията на днешна Румъния по поречието на Дунав. Бел.ред.

В скоро време древният завистник - дяволът, който не понесъл това, че светата Христова вяра се разпространява и броят на християните все повече и повече се увеличава, повдигнал в тази варварска, омрачена от идолослужението земя, борба и жестоко гонение против изповедниците на Христовото име и вярващите в Господа. Духът на злобата внушил на княз Атанарих да избива християните и да изтрие от земята си дори спомена за тях. По това време сред готите започнали междуособни войни. Те се разделили на две части: едната имала за вожд Фритигерн, а другата била ръководена от жестокия мъчител Атанарих. Когато единоплеменниците се срещнали в кръвопролитна битка, Атанарих, който притежавал повече сила и храброст, разгромил своя противник и обърнал войската му в бягство. Победеният Фритигерн избягал в Гърция, където потърсил помощта на христоненавистния цар Валент (царувал от 364 до 378 г., бел.ред.). Царят заповядал на войската си в Тракия да му се притече на помощ. След това заедно с оцелелите си воини и събраните в Тракия гръцки войски Фритигерн излязъл на битка срещу съперника си. Когато преминавал Истър, той заповядал да направят изображение на светия Кръст и да го носят пред полковете му. Така той нападнал Атанарих. Сражението било ужасно, но с помощта на Кръста християните победили Атанарих и цялата му войска: едни убили, а други пленили, а самият Атанарих с малка дружина едва успял да избяга. Оттогава християнската православна вяра все повече и повече се разпространявала сред готите, защото, като видели проявената в битката непобедима сила на кръста, мнозина повярвали в Разпнатия на кръста Господ.

Когато починал епископ Теофил, катедрата му заел Урфил*- мъж благоразумен и благочестив. Той създал за готите букви и превел от гръцки език много книги, така че светата християнска вяра се разпространявала сред тях все повече. За утвърждаването на вярата в Христа способствал с ревността си и свети Никита, един от най-благородните и славни мъже на тази земя. С благочестието и боговдъхновените си слова той довел мнозина при Господа.

* Урфил или Улфила - готски епископ и ревностен проповедник на християнството сред готите, живял от 311 до 383 година. Бел.ред.

След известно време нечестивият Атанарих отново се завърнал в родината си. Придобил власт и сила, подучван от бесовете, той започнал в своята област страшно гонение против християните, като се опитвал да отмъсти за унижението, че бил победен и посрамен от тях в битката.

Тогава, разпалван от божествена ревност, свети Никита излязъл на борба с двама врагове - невидимия и видимия. Борбата против невидимия враг той водел, като обръщал неверните в истинската вяра и подготвял вярващите към мъченически подвиг. А с видимия враг се борел, като изобличавал мъчителя Атанарих и го укорявал заради неговото безбожие и безчовечност и за това, че подлагал на мъки много вярващи християни. Свети Никита победил и двамата - и дявола потъпкал, и жестокостта на мъчителя преодолял. Различните мъчения, с които искали да накарат добрия страдалец да се отрече от Господа, били безсилни и самият мъчител недоумявал защо въпреки могъществото си не може да склони към своето злочестие един раб Христов, твърд в изповеданието си като здрав и непоклатим стълб.

Какво измислил тогава беззаконникът? Той решил да унищожи с огън онзи, когото не могъл да унищожи с множество рани, мъчения на плътта и смазване на членовете. Но какво постигнал нечестивецът? Той изгорил повече самия себе си с яростта си, отколкото мъченика - с пламъка, защото, макар и да се намирало в огъня, тялото на свети Никита останало невредимо. А мъчителят и без огън изгорял от безбожието си, защото умъртвил душата си и тялото си приготвил за ада. Така свети Никита воювал за Христа под знамето на кръста и се показал победител не само по име, но и в действителност.

Тялото на светеца, неповредено от огъня, останало непогребано и захвърлено с безчестие. По това време в готската страна живеел един благочестив християнин на име Мариан, роден в киликийския град Мопсуестия*. Той бил дошъл тук по някаква своя работа и останал доста продължително време. Мариан се запознал със свети Никита и спечелил приятелството и любовта му - особено го обикнал тогава, когато видял, че светият подвижник изповядва Христовата вяра и е готов дори да пролее кръвта си за нея. И ето, той решил да вземе тялото на обичния си приятел и мъченик Христов и да го отнесе в родната си страна. Но се опасявал да изпълни замисъла си от страх пред княза, който заповядал никой да не смее да погребе тялото на мъченика. Тогава Мариан решил тайно през нощта да го вземе при себе си.

Последно променен на Четвъртък, 28 Септември 2017 23:53
 
29.09 по светския, 16 септември по православния календар - ПОЧИТАМЕ ПАМЕТТА НА БЪЛГАРИНА ОБЕДИНИЛ РУСКИТЕ ЦЪРКВИ - Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия. Светата великомъченица Евфимия Всехвална ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Brannik   
Сряда, 28 Септември 2016 00:27

Св. Киприан Българин, стенопис от църквата

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ОТ ЖИТИЕТО:

..."Киприян Цамблак е роден около 1330 г. в Царевград-Търнов и произхожда от болярския род Цамблак. Знатният болярски род Цамблак е изиграл важна роля в доброто възпитание и просвещение на младия юноша"...

..."През есента 1390 г., през четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва. След 14 години на усилия и премеждия Киприян получава повече, отколкото е желал някога - фактически той обединява под своята власт разделените части на Московската митрополия и до самата си кончина я управлява в качеството си на митрополит на цяла Русия. В продължение на 17 години този високообразован българин заема най-високия пост в йерархията на Руската православна църква (РПЦ) като възприема и прилага реформите и концепциите на Патриарх Евтимий Търновски."...

..."Митрополит Киприян живее и твори в сложно време на междуособни борби, когато многобройните руски отделни князе с мъка се разделят със своята независимост. В това отношение ролята на митрополит Киприян е огромна. Той допринася много за обединението на руските земи около Московското княжество, защото това е повелята на времето: за да дадат успешен отпор на многобройните вътрешни и външни предизвикателства, руските славяни е трябвало да бъдат единни и сплотени"...

ЖИТИЕ НА СВЕТИ КИПРИЯН ЦАМБЛАК.

На нивата славянска са орали и сеяли много българи. За част от тях е известно почти всичко, а от други в историята са останали само имена.

Един от полузабравените българи е Киприян - митрополит Московски и на цяла Русия. Той е роден в Търново през 1330 година. Произхожда от рода на Григорий Цамблак. Своя път започва в Килифаревския манастир на св. Теодосий Търновски, след това отива в Константинопол, а по-късно - в Света Гора. Като монах в Атон Киприян се отличавал със своя свят начин на живот, за което свидетелствува посланието на св. патриарх Евтимий до инока Киприян - "Еуфимия". Сред монасите на манастирите в Света гора младият българин се прославил със своята образованост, любознателност и познаване на свещените книги.

Това не убегнало от вниманието на константинополския патриарх Филотей, който привлича инока и го прави свое доверено лице - "приближен монах". Патриарх Филотей е един от най-енергичните защитници на идеите на Свети Григорий Палама, провеждащ политика на обединяване на всички православни, прекратяване на междуособиците, постигане на единство сред руската и въобще сред православната църква.

Първото появяване на Киприян в Русия е през 1373 г. в качеството му на патриаршески пратеник. Той е разследвал отношенията на митрополит Алексий със западноруските черкви във връзка с жалбите на литовския княз Олгерд по повод на това, че московският митрополит не посещавал и дори забравял черквите му. По време на това си пребиваване Киприян съумял да вникне в интересите на литовските князе и се пострал да укрепи тяхното доверие към себе си така, че те пожелали да го имат за свой духовен баща.

Последно променен на Петък, 29 Септември 2017 09:09
 
« НачалоПредишна12345678910СледващаКрай »

Страница 8 от 85

Радио Будители

hoicoi radio

РАЗДЕЛИ И СТАТИИ

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПАТРИОТИЗЪМ

ВЯРА

ДЕЛАТА НА АНТИХРИСТА И ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА

 


 

 

 

е подписан Ньойският диктат Прочетете повече ТУК!
Азбука на православието

 


Добави коментар

 

:D:lol::-);-)8):-|:-*:oops::sad::cry::o:-?:-x:eek::zzz:P:roll::sigh:
Остават: 1000 символа

Защитен код
Обнови

Радио Будители

hoicoi radio

ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА "БУДИТЕЛИ"

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД - 2 части

КОЙ КРАДЕ НАШИТЕ ДУШИ?!

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА БОТЕВ

ПРОБЛЕМИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИЗЪМ

ТРЕВОЖНИ МОМЕНТИ В РЕЧТА НА ДОГАН

ЩО Е ТОВА ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ

УМИРА ЕДИН БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ

ООН иска 5-годишните да учат за мастурбация

УБИЙСТВОТО НА НАЦИИТЕ - 2-ра и 1-ва част

ИСТИНАТА ЗА ФЕРДИНАНД - БЪЛГАРОУБИЕЦА

МЕДИЙНАТА ГАВРА С БЪЛГАРИТЕ И ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ ГЕРОИЗЪМ

БТВ - Нищо общо с реалността

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ И ТЕХНИТЕ МЪЧИТЕЛИ - 1,2 и 3-та част

БЪЛГАРСКАТА КЪРВАВА КОЛЕДА

НАЦИОНАЛИСТИ !!!

Роден е един велик Българин

Свети цар Юстиниан е Българин

Българското Християнство

Свети Паисий днес

История на европейските ни окупатори

СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ

Българската армия дава основата на съвременните бойни действия

Траките, Троя, Рим и Скандинавските саги

Гудериан: Учех се от генерал Колев

ЕС или новият СССР

ЗАЩО НАШЕТО УЧИЛИЩЕ РАЖДА ИЗРОДИ

ЗЛОВЕЩОТО ИЗКУСТВО НА ВАТИКАНА

Християнсвото след 50 години

БЪЛГАРИЯ

ЕДНА ОТ НАЙ - ЧЕРНИТЕ ДАТИ

9/11 - ГОЛЯМАТА ЛЪЖА

Какво са помаците

10 НОЕМВРИ 1989г.

Българи или пришълци - 1, 2 и 3 част

"Идеалната" смърт

ПРОГРАМА ЗА ИЗТРЕБВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

ГЕНОЦИДЪТ И ХОЛОКОСТЪТ НАД БЪЛГАРИТЕ

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

ВНИМАНИЕ !!! ОТРОВИТЕ С КОИТО НИ ТРОВЯТ !!!

ПОМНИ ВОЙНАТА

Детето в света на телевизията и компютрите

Борбата в Христа в днешното време на отстъпление

БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА БАТАК

СЪБОР НА СВЕТИ БАТАШКИ МЪЧЕНИЦИ

"Креативен секс за елита" с децата на Европа

ЗА ЛЪЖАТА И ИЛЮЗИЯТА

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА - Христо Смирненски

България е осъдена на революция

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ ОТ ПИСМАТА НА ИГУМЕН НИКОН ВОРОБЬОВ

Заедно срещу извращенията на вавилонската блудница

БЪЛГАРСКА КНЯГИНЯ "ПРЕДТЕЧА НА ХРИСТИЯНСТВОТО" ПО РУСКАТА ЗЕМЯ

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Банките в България ще се взривят

СВЕТИ КНЯЗ ВЛАДИМИР - ВНУКЪТ НА СВЕТИ ЦАР БОРИС I Е ПРОСВЕТИЛ РУСИЯ

В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ПРОСВЕТИТЕЛИ

† СВЕТИ СЛАВЕН ПРОРОК ИЛИЯ. Илинден

Умира една велика Българска майка

СЪВЕТИ НА АПОСТОЛА КЪМ ЖЕНИТЕ

Почитаме паметта на велик Български духовен водач

Свети Симеон Самоковски

БОЛШЕВИШКИЯТ ГЕНОЦИД НАД ПРАВОСЛАВНИТЕ

ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

БЪЛГАРИНЪТ СПАСИЛ ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА ПО БОЖИЯ ВОЛЯ - СВЕТИ ЦАР ТЕРВЕЛ

БЪЛГАРИНЪТ ОБЕДИНИЛ РУСКИТЕ ЦЪРКВИ

БОГОУБИЙЦИТЕ

МИТЪТ ЗА ИЗБИВАНЕТО НА 52-ТА РОДА

КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА "БЪЛГАРСКАТА" ПОЛИТИКА ?!

Двете бебета и Мама - Съвременна притча

КОЙ Е ЛЕВСКИ?!

Цитати от светите отци за идването на антихриста.

МАРТЕНИЦИТЕ - ЕЗИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ ВОДЕЩО ДО МЪКИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА.

ЕТО КАК СЕ Е СПАСИЛА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКАТА ВЯРА!

Възпитанието в духа на християнството

Еретик и сектант талмудист начело на Украйна

Театър

Коя вяра е изначална?!

УЧИТЕЛЯТ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА ЮДЕИТЕ

България срещу юдея

РОБИ

Дяволската музика

Послушанието на жената към мъжа е Господен закон

КАКВО СЛЕДВА СЛЕД СМЪРТТА

ПРАВОСЛАВНИ ЧУДЕСА НА 20-ТИ ВЕК

Пътешествие към древната Христова вяра

За Петровият пост и въпросите, които поражда

БЕЗМЪЛВЕН ВИК

Народе, народе...



Най-четени статии:

Обратна връзка

Click on the image to change it





Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.