Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 22 април...

 9 април по църковния календар - Св. мъченик Евпсихий Кесарийски. Св. преподобномъченик Вадим Архимандрит. Св. мъченици Дисан епископ, Мариав презвитер, Авдиес и други 270 Прочети повече

2018 г. - Трета неделя след Пасха, на св. жените мироносици, св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
15.09.2016 г. / 22:18:39 
Вяра
16.09 по светския, †3 септември по православния календар - СВЕТИ ЦАР ТЕРВЕЛ ( ТРИВЕЛИЙ ТЕОКТИСТ ). Св. свещеномъченик Антим, епископ Никомидийски. Св. Фива дякониса. Св. мъченица Василиса Никомидийска. Св. Йоаникий II, патриарх Сръбски

СВЕТИ ЦАР ТЕРВЕЛ ( ТРИВЕЛИЙ ТЕОКТИСТ ) 675 - 721

Името на свети Тривелий Теоктист - цар Български е записано в „Списък на българските православни светци”. Там се казва, че светецът се почита на 3 септември (по църковния календар).
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел канас Тервел от рода Дуло, син на канас Есперих и внук на канас Кубрат. Възкачва се на престола и управлява първата българска държава в периода 695-722 г.

През 705 г. в Константинопол канас Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан Носоотрязания излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил християнин (каквито са били и баща му и дядо му, както се доказа от неопровержимата археология - б.ред.). Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.
Популярността на канас юбиги Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография - Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.

Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския цар, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. За най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа, средновековните хронисти също пишат подробно.
По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът и арабите - мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 година се прехвърлят на европейския континент - маврите превземат Испания, през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат
Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии - от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски.

В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите …избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.

Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си ХРИСТИЯНСКА войска срещу напредващия ислям.

На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – История славянобългарска на Паисий Хилендарски, История на йеромонах Спиридон и т.нар. Зографска българска история. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. [...]

И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…” Княз Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир.

Съдейки от писанията на съвременниците цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че княз Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името свети крал Тривелий. В „История на халифите”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „Царството на славяните” на абата хърватин от Дубровник Мавро Орбини, озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.

В намерени досега изображения княз Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир,Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата "Въведение Богородично" в Панагюрище, манастира "Свети Спас", край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.


Житие на св. свещеномъченик Антим Никомидийски

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век.

Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния.

Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той привлякъл върху себе си вниманието на християните, които го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.

Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. Особено тежко се оказало то за самото никомидийско паство.

В тоя град, като в своя столица, живели по това време императорите Диоклетиан и Максимиан. От техни противници бил подпален дворецът им. Голяма част от него била унищожена. За тоя пожар фанатизирани езичници обвинили християните. Избухнало жестоко гонение срещу Църквата. Християните били залавяни и избивани безпощадно като опасни врагове на държавата. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. В същото време голям брой християни били хвърлени в затворите, за да бъдат след това мъчени и убивани.

Ударът бил насочен главно срещу пастирите на Църквата.

В това опасно и тревожно време, по особено Божие внушение, епископ Антим се отдалечил в едно село Семана, откъдето управлявал епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Той пишел писма и до затворените в тъмници християни. Едно от тях било заловено и предадено на император Максимиан. И той, разгневен, изпратил 20 конници да намерят и доведат Антим. Когато войниците дошли в селцето, в което се намирал епископ Антим, срещнали самия него и го запитали къде се крие християнския учител Антим.

- Влезте при мене в къщи и си починете – отговорил им епископът, като разбрал, че е настъпило времето за неговия подвиг, - аз ще ви посоча къде се крие оня, когото търсите ...

Като приел войниците в жилището си, Антим ги нагостил радушно и след това им казал:

- Аз съм този, когото вие търсите. Вземете ме и ме отведете при оня, който ви е пратил!

Трогнати от незлобието на почтения старец, който така приветливо ги приел войниците се смутили. Те не се решавали да го отведат под стража.

- Постарай се да се скриеш – предложили му те, - а ние ще кажем, че никъде не сме могли да те намерим!

- Не! – отговорил им светителят. – Голям грях е пред Бога да се постъпи против истината. Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени.

И Антим тръгнал с войниците. По пътя беседвал с тях. Така подействал на простите им сърца, че те пожелалил веднага да приемат свето Кръщение. Когато дошли до една река, светителят ги кръстил.

Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч.

Това станало в 303 година.

Жития на светиите.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Театърът на антихриста
 ↑