Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Октомври 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
Днес 20 октомври е 07 октомври 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Свв. мъченици Юлиан презвитер и Кесарий дякон (I). Свв. мъченици Сергий и Вакх от Рим ( ок. 290-303). Св. мъченик Полихроний презвитер (IV). Преп. Сергий Нуромски, Вологодски и Обнорски чудотворец Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 28.08.2013 г. / 18:27:57 
Вяра
11.09 по еретическия, 29 август по православния календар (Строг пост) - Отсичане главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител. Св. преподобни Анастасий Струмишки. Св. Теодора Солунска

imageПредание за отсичането на главата на светия пророк, предтеча и кръстител Господен Иоан

На свети Иоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, подобавало да предвари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод. Това се случило така.

Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка от зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца*. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато той бил жив, и така извършил голямо беззаконие, като хищник, прелюбодей и кръвосмесител.

И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" (Марк 6:17-18).

А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Иоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Иоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.

Свети Иоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия в света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" (Мат. 11:2-3) Той ги изпратил да питат не защото самият не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласът на Отца и, накрая, той сам посочвал: "Ето Агнецът Божий" (Иоан. 1:36).

Иоан пратил учениците си при Господа, за да видят те с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.

След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси (управители на области, бел.ред.) и устроил голямо пиршество (Марк. 6:21). На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Иоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.

Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта; защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски" (Марк. 6:21, слав. превод). Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Иоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.

imageСпоред някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седнали на трапеза, та когато видели обагрената с кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела с дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Иоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.

Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари (по православния календар - 09.03 по светския), когато се празнува намирането й.

След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Иоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата" (Лук. 23:11).

Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над пророкоубиеца и поругателя на Христа. Кръвта на Иоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин (Бит. 4:1-16), а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание. И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийският цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му воини били избити, а той едва се спасил. След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение заедно с прелюбодейката и нейната дъщеря.

Първоначално те били изпратени в галския град Лион, а после в испанския град Илерда, където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си, която танцувала на гощавката. Това станало така. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когато вървяла, ледът се пропукал, тя паднала във водата и потънала до шия. По Божието правосъдие ледът я стиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията и. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Иоан.

След това загинал беззаконният убиец Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.

А свети Иоан, както приживе, така и след кончината си бил Предтеча на Господа, защото предварил слизането Му в ада и възрадвал светите праотци, като благовестил явилия се в плът Бог. Заедно с тях той бил изведен от ада, разрушен чрез Възкресението Христово, и в Царството Небесно се сподобил с много венци като девственик, пустинножител, учител и проповедник на покаянието, като пророк, Предтеча, Кръстител и мъченик.

По неговите молитви да настави и нас на пътя на истинското покаяние и да ни сподоби с Царството Небесно Христос, нашият милосърден Господ и Бог, на Когото с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава. Амин.

 

 

 

* Древният, наследен от предците обичай на иудеите е описан във Второзаконието:
"Кога братя живеят наедно, и един от тях умре без син, жената на умрелия не бива да се омъжи за външен човек, но девер й трябва да влезе при нея, да я вземе за жена и да живее с нея, - и първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да не се затрие името му в Израиля. Ако пък той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при портите пред стареите и да каже: "девер ми не иска да въздигне името на брата си в Израиля, не ще да се ожени за мене"; тогава стареите на града му да го повикат и да го придумват, и ако той стане и каже: "не искам да я взема", нека снаха му дойде при него пред очите на стареите, да събуе обувката от ногата му, да го заплюе в лицето и каже: "тъй се постъпва с човек, който не съзижда дома на брата си (в Израиля)"; и ще му извадят име в Израиля: дом на събутия" (Втор. 25:5-10).
Този обичай на евреите, който води началото си преди времената на патриарх Иаков, е известен и при други източни народи, като например моавците, персите и др. Има различни мнения за неговия произход, но най-вероятно обяснението за него трябва да се търси в силното желание на източните народи да имат деца, за да увековечат рода и името си в потомството.

 

Тропарь Собору и Усекновению главы Иоанна Предтечи

глас 2

Па́мять пра́веднаго с похвала́ми,/ тебе́ же довле́ет свиде́тельство Госпо́дне, Предте́че:/ пока́зал бо ся еси́ вои́стину и проро́ков честне́йший,/ я́ко и в струя́х крести́ти сподо́бился еси́ Пропове́даннаго. / Те́мже за и́стину пострада́в ра́дуяся,/ благовести́л еси́ и су́щим во а́де Бо́га я́вльшагося пло́тию,/ взе́млющаго грех ми́ра,// и подаю́щаго нам ве́лию ми́лость.

(Споменът за праведника е с похвали, за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтече: наистина си бил най-честен сред пророците, защото си се сподобил да кръстиш в Иорданските води Проповядвания; радващ се да пострада за истината, си благовестил и на затворените в ада Бога, явил се в плът, взимащ греха на света и дарил ни велика милост.)

 

Кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи

глас 5

Предте́чево сла́вное усекнове́ние,/ смотре́ние бысть не́кое Боже́ственное;/ да и су́щим во а́де Спа́сово пропове́сть прише́ствие. / Да рыда́ет у́бо Ироди́а,/ беззако́нное уби́йство испроси́вши:/ не зако́н бо Бо́жий, ни живы́й век возлюби́,// но притво́рный, привре́менный.

(Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния.)

 

Ин кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи

глас 4

И́род, Предте́че, беззако́нновав,/ жене́ подаде́ главу́ твою́ честну́ю,/ е́йже покланя́ющеся, весели́мся;/ Ироди́я же пла́чет и рыда́ет,// и И́род, и пляса́вшая.

(Перевод: Ирод, совершая беззаконие, Предтеча, подал жене главу твою почитаемую, ей же поклоняясь, радуемся, Иродиада же плачет и рыдает, и Ирод с ней, и плясавшая (Саломея).)

 

Величание Иоанну Предтече на Усекновение главы

Велича́ем тя,/ Крести́телю Спа́сов Иоа́нне,/ и почита́ем вси/ честны́я твоея́ главы́// усекнове́ние.

 

Молитва Предтече и Крестителю Господню Иоанну

Крести́телю Христо́в, пропове́дниче покая́ния, ка́ющагося не пре́зри мене́, но совокупля́яся с во́и Небе́сными, моли́ся ко Влады́це за мене́, недосто́йнаго, уны́лаго, немощна́го и печа́льнаго, во мно́гия бе́ды впа́дшаго, утружде́ннаго бу́рными по́мыслы ума́ моего́. Аз бо есмь верте́п злых дел, отню́дь не име́яй конца́ грехо́вному обы́чаю, пригвожде́н бо есть ум мой земны́м веще́м. Что сотворю́? Не вем. И к кому́ прибе́гну, да спасе́на бу́дет ду́ша моя́? То́кмо к тебе́, святы́й Иоа́нне, благода́ти тезоимени́те, я́ко тя пред Го́сподем по Богоро́дице вем бо́льша бы́ти рожде́нных всех, ты бо сподо́бился еси́ косну́тися верху́ Царя́ Христа́, взе́млющаго грехи́ ми́ра, А́гнца Бо́жия. Его́же моли́ за гре́шную мою́ ду́шу, да поне́ отны́не, в пе́рвый на́десять час, понесу́ тяготу́ благу́ю и прииму́ мзду с после́дними. Ей, Крести́телю Христо́в, честны́й Предте́че, кра́йний Проро́че, пе́рвый во благода́ти му́чениче, по́стников и пусты́нников наста́вниче, чистоты́ учи́телю и бли́жний дру́же Христо́в! Тя молю́, к тебе́ прибега́ю: не отри́ни мене́ от твоего́ заступле́ния, но возста́ви мя, низве́рженнаго мно́гими грехи́. Обнови́ ду́шу мою́ покая́нием, я́ко вторы́м креще́нием, поне́же обоего́ нача́льник еси́: креще́нием омыва́яй прароди́тельный грех, покая́нием же очища́яй коего́ждо де́ло скве́рно. Очи́сти мя, греха́ми оскверне́ннаго, и пону́ди вни́ти, а́може ничто́же скве́рно вхо́дит, в Ца́рствие Небе́сное. Ами́нь.

 

imageСлово на свети Иоан Златоуст за деня на отсичането на главата на Светия Господен предтеча Иоан

Отново беснее Иродиада, отново се вълнува, играе и беззаконно иска от Ирод главата на Иоан Кръстител. Отново Иезавел (1) замисля да похити лозето Навутеево (2) и да прогони от планината свети Илия (3).

И не само аз изпитвам ужас от това, но мисля, че и всички вие (4), които сте чули гласа на Евангелието, ще се изумите заедно с мен на дръзновението на Иоан, на неразумието на Ирод и на звероподобното изстъпление на безбожните жени. Защото какво чуваме? - "Сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата" (Марк. 6:17). За какво? - "Зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея" (Пак там).

Кой с пълна мяра ще изобличи безумието Иродово, проявило се поради безмерното му женоугодие? Или кой ще опише нечуваната дързост на злите жени? Струва ми се, че в поднебесната няма такъв звяр, който да е подобен на злата жена (говоря сега само за злата, а не за добрата и целомъдрената, защото зная, че има много кротки и благонравни жени, за чийто добродетелен живот ще кажем после, за полза и подражание на добродетелните и за да възлюбим онова, което е добро и честно). Нито един звяр на света не прилича на злата жена. Кой е по-яростен от лъва сред четириногите? Никой. Кой е по-опасен от змията сред влечугите? Отново никой. Обаче и лъвът, и змията имат по-малко злоба от злата жена, както потвърждава и мъдрият Соломон: "По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена" (Притч. 21:19; сравн. Сир. 25:18.). Нека не мисли някой, че пророкът е казал това, за да се надсмее над жената - и самите дела удостоверяват същото: лъвовете в ямата не докоснали Даниил, а Иезавел умъртвила праведния Навутей. Китът оставил невредим Иона в утробата си, а Далида свързала и остригала Самсон и го предала на другоплеменници. Змии, аспида и василиск се бояли от Иоан в пустинята, а Иродиада го посекла на гощавката. Врани хранили Илия на планината, а Иезавел искала да го убие, след като сторил благодеянието да низведе дъжд. Ето какво му казвала тя:

- Ако ти си Илия, аз съм Иезавел и нека боговете ми сторят каквото искат, и нещо повече да сторят, ако утре по това време не умъртвя твоята душа (Сравн. 3Царств. 19:2.).

Илия се побоял и си отишъл, за да спаси душата си. Скрил се в пустинята, вървял четиридесет дни и потърсил да умре, думайки:

- Господи Боже! Доста са за мене страданията, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.

Горко ни! Пророк Илия се побоял от жена; побоял се от жена онзи, който носел в себе си вселенския дъжд над езичниците, който низвел от небето огън и с молитвата си вдигнал мъртвия. Да, наистина се побоял. Защото никоя злоба не може да бъде сравнена със злобата на злата жена. Думите ми потвърждава и Книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, като казва: "няма глава по-отровна от змийна глава" (Сир. 25:17, 15) и "може да се понесе... всяка злоба, само не женска злоба"!

О, зло дяволско и най-остро оръжие!

Още в най-древни времена дяволът чрез жена уязвил Адам в рая, чрез жена склонил кроткия Давид към измамното убийство на Урия, чрез жена тласнал към престъпление мъдрия Соломон и ослепил мъжествения Самсон, по женска вина умъртвил синовете на свещеника Илий, оковал в тъмница благородния Иосиф, предал на посичане Иоан - светилника на целия свят.

Пък и защо говоря за хора? По вина на жена дяволът и светци е отвръщал от добродетелите. Той, дяволът, чрез жена всички посича, всички убива, всички опорочава и унижава. Защото безсрамната жена никого не щади, не почита свещениците, не се свени от левита, не се срамува от пророка. О, зло, по-лошо от всякое друго е злата жена! Ако е бедна, богатее със злобата си, ако има богатство, което да способства за лукавството й, това е двойно по-пагубно. Жената е нетърпеливо животно, неизлечим недъг, неукротим звяр. Виждал съм неукротими аспиди да бъдат укротени, лъвове, еднорози и мечки да бъдат опитомени; а злата жена, ако я изобличават, се гневи, и ако я увещават с ласка, се превъзнася. Ако мъжът й е облечен в началствена власт, тя денем и нощем го развращава с речите си и го подтиква към злодейство, както Иродиада Ирод; ако има беден мъж, подбужда го към гняв и бран. Ако е вдовица, самолично безчести всички, защото не обуздава езика си със страх Божий, не гледа бъдещия съд, не уповава на Господа, не пази закона на любовта. На злата жена нищо не й струва да предаде на смърт мъжа си. Защото жената на праведния Иов го съветвала да приеме смъртта, като похули Бога, и казвала:

- "Похули Бога и умри!" (Иов. 2:9)

О, лукав нрав! О, безчестно намерение! Иововата жена не проявила жалост, като виждала мъжа си да страда с цялото си същество от тежката болест и подобно на въглен да хвърля искри, когато цялото му тяло било покрито с язви и изяждано от червеи, не се склонила към милосърдие, като го гледала да се гърчи, да изпитва болка, да страда и да изпуска през болезнено отворени уста учестеното си дихание. Не се смекчило сърцето й, като видяла онзи, който някога ходел в царска порфира, да лежи гол на гноището. Не си спомнила предишното нежно съпружеско отношение, не си спомнила колко много слава и добрини получавала от него по-рано. Но какво рекла тя:

- "Похули Бога и умри!"

О, женска милост! О, средство за лекуване на скърбите! О, узаконяване на съпружеската любов! Нима мъжът ти някога ти е казвал такива думи, докато си била болна? Нима не те е изцелявал от болестите с молитвите и с благите си дела? Нима не е достатъчно за него това временно наказание, че му изпросваш и вечно мъчение чрез похулване на Господа? Или не знаеш, че всеки грях ще се прости на човеците, а хулата - грехът против Духа Свети - няма да им се прости нито в този, нито в бъдещия живот (Мат. 12:31)?

Искаш ли да видиш друга жена, подобна на тази по своето лукавство? Виж Далида, която свързала силния Самсон и го предала на другоплеменници (Съд. 16:6). Тя предала на враговете съпруга си, когото обичала, галела и уверявала, че го обича повече от самата себе си. Този, когото обичала вчера, днес мами, когото вчера стопляла с целувки, днес с лукавство предава на смърт. Не е ли бил хубав? Но кой бил по-хубав от него, когато със седемте плетеници на главата си (Съд. 16:13, 14) явявал образа на седмосветлата благодат? Не е ли бил мъжествен? Но кой бил по-мъжествен от този, дето с ръцете си разкъсал страшния лъв по пътя си и с ослина челюст избил хиляда другоплеменници? Но може би той не бил добродетелен? Не, той бил добродетелен дотолкова, че когато веднъж усетил жажда, се помолил Бог да му прати вода, а от хвърлената мъртва челюст изтекла вода и той утолил жаждата си. Ето, този прекрасен, този мъжествен, този добродетелен мъж собствената му жена свързала като враг и предала в ръцете на неприятелите. Но по кой начин жена могла да победи толкова силен мъж? Поради присъщата на мъжете доброта, защото като го лишила нощем от тайната му сила, тя го свързала със здрави въжета. Затова и Божествената мъдрост ти повелява: "пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си" (Мих. 7:5).

Кажи ми кое животно може да замисли нещо подобно против сродния си мъжки пол? Коя змия ще пожелае да погуби съжителя си? Коя лъвица ще предаде на заколение своя лъв? Виждаш, че справедливо говори Книгата на Премъдростта, като казва, че няма по-отровна от змийна глава и няма по-голяма злоба от женската (Сир. 25:17, 15)!

Ще кажа направо: който има зла жена, нека знае, че търпи възмездие за беззаконията си. За да не са без доказателство тези думи, чуй Премъдростта, която говори, че злата жена се праща на беззаконния мъж заради злите му дела (Сир. 25:22-29 и др).

Досега говорихме за злата жена и тук ще завършим тази реч. Подобава да споменем и добрите жени, особено заради тези, които присъстват тук.

Защо тези жени се наричат добри? Защото когато видят други да вършат богоугодни добродетели, се радват за тях като за свои, и трудовете им усвояват за себе си като награда за добродетелта.

Добродетелна и нещелюбива жена била сонамката, която изпросила съгласието на мъжа си и устроила за Елисей горница, та да си почива при нея (4Царств. 4:9, 10; сравн. Лук. 4:25, 26) - приготвила му легло, светилник и трапеза; постелята не останала непокрита, а била подобаващо уредена за пророка, в светилника винаги имало елей и на трапезата - храна.

Също така кой ще каже нещо лошо за бедната вдовица, която приела пророк Илия? Тя нямала много пари, но явила богатство на благоразположението. Нямала ни брашно, ни вино, нито нещо от земните предмети; нямала засято с пшеница поле, което да й носи хлебни класове, лозето не родило за нея грозде, а растенията - сладък плод. Как тогава е приемала и хранела пророка? Макар да нямала дори педя земя за обработване и лакът лозе, но винаги по жътва ходела по междата и приведена към земята събирала класовете, изпаднали изпод сърповете на жътварите. По този начин всяка година се запасявала с необходимото количество храна. При нея дошъл Илия по време на глад, когато земята изсъхнала без дъжд, когато небето горяло, въздухът се нажежил и облаците се заключили, когато нямало ни трева, ни цвете, ни кълн на растение, нито дихание на влажен вятър, който да оросява и изправя стъблата на младите класове; когато реките пресъхнали, а напояващите ги извори изчезнали от зноя, и морето станало много солено, защото в него не се вливали пресни води, тъй като дъждът и реките секнали. Тогава дошъл Илия при бедната вдовица. Вие знаете как страда вдовицата и по време на добра реколта. Обаче пророкът оставил богатите, които имали обилни запаси от хляб, слязъл от планината и дошъл при нея. Но защо Илия, който със словото си низвеждал огън от небето, не си низвел и хляб? Може би не можел да стори това? Не, можел е, но не го е сторил. Защо? За да не лиши от плодовете на нищелюбието вдовицата и да увеличи с благословията си делвата с брашно и малкото дървено масло в гърнето. Защото пророкът дошъл не толкова да се нахрани, колкото да нахрани бедната и да яви скритата в сърцето й добродетел и благоразположение Така прави Бог: защото бидейки в състояние да нахрани всичките Си раби, които са с Него в света, Той иска подаяние, за да открие благоразположените сърца чрез делата на тяхното нищелюбие. И когато вече няма кой да нахрани Неговите раби, Той ги храни или чрез птиците, както Илия на планината, или чрез чуждоземен пророк, както Даниил в лъвовата яма, или чрез морски звяр, както Иона с кита, или Сам праща храна, както на нашите отци в пустинята, защото, когато нямали нищо за препитание, Той им пратил от небето мана и източил вода от камък. Но когато светиите Му живеят в света с другите хора, Бог въздържа десницата си, макар и да ги вижда скръбни; оставя ги, за да възнагради с благодат ония, които пожелаят да им сторят добро, за да получат чрез това спасение мнозина.

И така, Илия отишъл при вдовицата, а тя нямала нищо, освен шепа брашно, което щяло да стигне само за един обяд на нея и на сина й:

Какво й казал пророкът?

- Дай ми малко вода в съд да пия.

Когато тя отишла да вземе, той викнал след нея:

- Донес ми в ръце и къс хляб.

Тя му отговорила, че няма нищо, но не скрила онова, което има, и казала:

- Жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето.

Забележително е дори това, че въпреки тази оскъдица, тя не скрила малкото останала й храна. Колко са много днес онези, които притежават в излишък злато и сребро, а не дават на приятелите си, когато им поискат! Дори и тогава, когато ги молят с любов, те казват, че нямат нищо и не желаят да дават; но ако след дълги молби склонят да заемат на някого, искат разписка, по-твърда от желязо, и в присъствие на свидетели и поръчители свързват с подпис вземащата ръка. А тази вдовица и с дума не се отрекла от шепата брашно.

Какво й отговорил пророкът?

- Побързай и по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси, а за себе си и сина си ще направиш после.

Това пророческо слово било изпитание - изпитание на сърцето, изпитание на благоразположението. Сърцето на блажената вдовица било като в клещи, недоумявайки кого да предпочете - любовта към сина си или нищелюбието към пророка? И тя предпочела да обиди себе си и детето си, но да приеме пророка, понеже знаела, че "който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда" (Мат. 10:41); и "който напои... само с чаша студена вода в име на ученик... няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42).

Но защо пророкът казал: "Побързай!" Нима бил толкова гладен, че се нуждаел от особеното усърдие на вдовицата? Не, в никой случай. Той тайнствено знаменувал с това, че благото дело трябва да се върши с усърдие и радост, а не с печал и тъга: "защото Бог люби оногова, който драговолно дава" (2Кор. 9:7.).

- Побързай и по-напред направи за мене, а после ще направиш за себе си и сина си.

"Побързай" - подобно на Авраам, който се затекъл при стадото си, когато при него дошли ангелите, и заклал телеца, за да посрещне Агнеца (Бит. 18:6); подобно на Сара, която побързала да замеси пресни пити, за да получи хляба, скрит на небесата.

"Побързай и постъпи така, както Авраам с жертвите към Бога; не първо на теб, а после на мене, както сторили Каин, Офни и Финеес, синовете на свещеника Илий, които унижавали Бога, вземайки за себе си част от даровете, донасяни на Него.

Вдовицата изпълнила с усърдие заповедта на пророка. А той, като взел малкото, но подаден с голямо усърдие хляб, вкусил от него и изпълнил с блага дома й, защото казал:

- Брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Но защо до деня, когато Господ даде дъжд?

За да се покаже тайнствено, че ветхия закон свършва тогава, когато новата благодат се яви като дъжд от небето.

И наистина станало така, както казал пророкът.

Виждаш ли как добрите жени се сподобили с плодовете на нищелюбието? Защото благите трудове дават благи плодове и нетленния корен на целомъдрието.

Вие, жени, чухте за делата на злите и за добродетелта на добрите. Едните възлюбете, а от другите се отвръщайте, на едните подражавайте, а другите избягвайте, та като следвате пътя на благите жени, и вие да бъдете причислени към лика на светиите на Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото подобава слава и царство во веки. Амин.

Св. Йоан Златоуст

(1) Иезавел, жената на израилския цар Ахав, се славела с крайното си нечестие и разпътен живот. Сляпо подчинявайки се на нейното влияние, Ахав надминал с беззаконието си всички свои предшественици и се отдал на най-срамно идолопоклонство. В Самария той построил храм на Ваал, насадил свещена дъбрава, позволил на Иезавел да издигне олтари на тирските и сидонските божества (3 Царств. 16:31-33). При Иезавел имало четиристотин лъжепророци, които се хранели от нейната трапеза (3 Царств. 18:19).

(2) Навутей бил благочестив израилтянин от град Изреел. Той не пожелал да продаде на Ахав лозето си, съседно на царския двор. Заради това по внушение на Иезавел бил публично оклеветен в богохулство и измяна и убит с камъни (по-подробно това е описано в 3 Царств., гл. 21).

(3) 3 Царств. 21:7. Илия - най-славният от старозаветните пророци, страшен изобличител на нечестието и идолопоклонството по време на нечестивия израилски цар Ахав и жена му Иезавел. 

(4) Проповедникът се обръща към слушателите (словото се е произнасяло в храма).

 

 

imageВ памет на светия мъченик Анастасий Струмишки (1794 г.)

От гръцки, преподобни Никодим  Агиорит, “Неон мартирологион”, където е дадена датата 8 август; Архиеп. Филарет Черниговски поставя паметта му на 29 август (по православния календар – б.р.), както е и българският календар.

Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш. Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед.

Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване).

Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей - бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи - грешката, която направил първия път (когато казал на митничарите, че е турчин, бел.ред.), като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.

Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата - книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!”

Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги. Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.

На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима (върховно съдебно лице в Солунския вилает, бел.ред.), за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал? Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини (златната монета на Австро-Унгария., бел.ред.); обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек - стига само да стане турчин!

Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума (именно, че е турчин, бел.ред.), решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят. Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.

Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”

В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух (8 август 1794 г.), като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.

Св. преподобни Никодим Светогорец (1749-1809)

 

Акафист святому славному Пророку, Предтече и Крестителю Господню Иоанну

Кондак 1

Из­бра́н­ный от лет дре́в­них бы­ти Предте́чею и Крести́телем Спа­си́­те­ля ми́­ра Хри­ста́ Бо́­га, Иоа́нне богохва́льне, про­слав­ля́ю­ще просла́вльшаго тя Го́с­по­да, по­хва́ль­ная воспису́ем ти, я́ко бо́льшему всех рожде́нных жена́ми, во пло́­ти А́нгелу, по­кая́­ния пропове́днику; ты же, я́ко име́яй ве́­лие дерз­но­ве́­ние ко Го́с­по­ду, от вся́­ких бед сво­бож­да́й и к по­кая­нию воздвиза́й нас, лю­бо́­вию те­бе́ зо­ву́­щих:

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Икос 1

Ар­ха́н­гел Гаврии́л, пред­сто­я́й пред Бо́­гом, по́с­лан бысть ко иере́ю Заха́рии, ег­да́ той, служа́ по чи́ну чреды́ своея́, вни́­де покади́ти в це́р­ковь Госпо́дню; и, пред­ста́в одесну́ю ол­та­ря́ кади́льнаго, благовествова́ше о тво­е́м рождестве́, ве­ли́­кий Иоа́нне, возвеща́я Заха́рии ра́­дость и ве­се́­лие, и я́ко мно́­зи о рождестве́ тво­е́м возра́дуются. Се­го́ ра́­ди и мы, ди́в­но­му о те­бе́ Бо́­жию благоволе́нию чудя́­щеся и ра́дующеся, со благогове́нием в по­хва­лу́ те­бе́ во­пи­е́м:

Ра́­дуй­ся, Сове́та Бо́­жия не­из­ре­че́н­наго таи́н­ни­че; ра́­дуй­ся, ди́в­на­го смотре́ния Его́ ис­пол­не́­ние.

Ра́­дуй­ся, пре́ж­де лет мно́гих проро́чеством Иса́ии проявле́нный; ра́­дуй­ся, ве́стниче пред ли­це́м Госпо́дним, дре́в­ле прорече́нный.

Ра́­дуй­ся, предназна́ченный бы­ти вели́ким проро́ком Вы́ш­ня­го; ра́­дуй­ся, по обетова́нию А́н­ге­ла рожде́нный.

Ра́­дуй­ся, еще́ во чре́ве ма́­те­ре твоея́ Ду́­ха Свя­та́­го ис­по́л­нен­ный; ра́­дуй­ся, пре́ж­де рождества́ тво­его́ на вели́кое служе́ние освя­ще́н­ный.

Ра́­дуй­ся, непло́дства роди́телей разреше́ние; ра́­дуй­ся, иере́я Бо́­жия ра́­дость и ве­се́­лие.

Ра́­дуй­ся, дще́ре Ааро́новы прозябе́ние; ра́­дуй­ся, плод мо­ли́т­вы Богодарова́нный.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 2

Ви́­дя Заха́рия я́вльшагося ему́ А́н­ге­ла, сму­ти́­ся, и страх нападе́ нань, и не ве́рова словесе́м благове́стия его́ о рождестве́ тво­е́м; ег­да́ же за неве́рие немото́ю свя́зан бысть, удивля́шеся пресла́вному чудеси́, всем се́рд­цем вопия́ Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 2

Ра́­зум неуразумева́емый ра­зу­ме́­ти и́щуще лю́­дие, жду́ще Заха́рию, и чудя́хуся, уме́длившу ему́ в це́рк­ви; изше́дшу же ему́ и не могу́щу гла­го́­ла­ти к ним, но то́кмо помава́ющу, разуме́ша вси, я́ко ви́дение ви́де в це́рк­ви. Мы же, про­слав­ля́ю­ще ди́в­на­го Творца́ чу­де́с, Бо́­га, во­пи­е́м те­бе́ та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, бла­ги́й вино́вниче безгла́сия о́тча; ра́­дуй­ся, слез ма́­те­ре твоея́ премене́ние на ра́­дость.

Ра́­дуй­ся, тоя́ поноше́ния в лю́­дех отъя́тие; ра́­дуй­ся, вели́кое ро́ждшим тя уте­ше́­ние.

Ра́­дуй­ся, я́ко в шесты́й ме́сяц о зача́тии тво­е́м Пре­свя­та́я Де́ва Мари́я в Назаре́те от А́н­ге­ла извести́ся; ра́­дуй­ся, я́ко о рождестве́ тво­е́м мно́­зи возвесели́шася.

Ра́­дуй­ся, я́ко и́мя благода́тное, от А́н­ге­ла нарече́нное, получи́вый; ра́­дуй­ся, я́ко и́ме­нем тво­и́м немотствова́ние от­ца́ тво­его́ Заха́рии разреши́ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко и́мя Бо́­жие о те­бе́ от­це́м тво­и́м благослови́ся; ра́­дуй­ся, я́ко о чу́днем рождестве́ тво­е́м страх и удив­ле́­ние в о́к­рест живу́щих яви́­ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко по всей стра­не́ Иуде́йстей о ди́внем рождестве́ тво­е́м возвести́ся; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю спа­се́­ние мно́гим в ми́­ре сем яви́­ся.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 3

Си́­ла Вы́ш­ня­го разреши́ непло́дство заматоре́вшия во днех сво­и́х пра́ведныя Елисаве́ты: зача́т бо тя, сла́в­ный Предте́че Госпо́день, и тая́шеся ме́сяц пять, глаго́лющи: я́ко та́­ко мне со­тво­ри́ Гос­по́дь во дни, в ня́же призре́ отъя́ти поноше́ние мое́ в челове́цех. Ег­да́ же прия́ Иму́щую во чре́ве Хри­ста́, ис­по́л­ни­ся Ду́­ха Свя́та и возо­пи́ гла́сом ве́лиим: «Отку́ду мне сие́, я́ко при­и́де Ма́­ти Го́с­по­да мо­его́ ко мне!» С Не́ю­же ра́дующися, взыва́ше Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 3

Име́яй предыти́ пред Го́с­по­дем ду́­хом и си́­лою Илиино́ю, еще́ из чре́ва ма́­те­ре твоея́ испо́лнился еси́ Ду́­ха Свя­та́­го, отону́дуже и Проро́к ди́вный по­ка­за́л­ся еси́, ег­да́ во утро́­бе ма́­те­ре твоея́ сый, взыгра́лся еси́ ра́дощами прише́ствию Ма­те­ри Госпо́дней. Бо́­га бо по­зна́л еси́ носи́ма в ложесна́х Бла­го­да́т­ныя и Того́ ма́терним гла́сом про­по­ве́­дал еси́: подоба́ше бо Бо­же́ст­вен­ных веще́й пресла́вным бы­ти нача́лом. Се­му́ у́бо бла­го­го­ве́й­но удивля́ющеся, с ра́­дос­тию те­бе́ во­пи­е́м:

Ра́­дуй­ся, еще́ во утро́­бе ма́терней предпосла́вшаго тя Го́с­по­да чу́дным ве­се́­ли­ем предъяви́вый; ра́­дуй­ся, я́ко те­бе́ ра́­ди и ма­те­ри тво­е́й Елисаве́те воплоще́ние Хрис­то́­во откры́ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко и та ис­по́л­ни­ся Ду́­ха Свя́та; ра́­дуй­ся, я́ко и она́ преди́вная проро́чица яви́­ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко от нея́ Пре­свя­та́я Де́ва Мари́я Блаже́нною в же­на́х нарече́ся; ра́­дуй­ся, я́ко то́ю Она́ и Ма́терию Го́с­по­да наименова́ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко и безсе́менный плод Тоя́ Благослове́нным пронарече́ся; ра́­дуй­ся, Пре­му́д­ро­сте Бо­же́ст­вен­ныя предъявле́ние.

Ра́­дуй­ся, свя­та́­го супру́жества благослове́ние; ра́­дуй­ся, непло́дных ложе́сн ди́в­ное прозябе́ние.

Ра́­дуй­ся, рожде́нием тво­и́м удиви́вый лю́­ди; ра́­дуй­ся, све́тлый Сло́ва гла́се.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 4

Бу́­рею сомне́ния смуще́нный, иере́й Заха́рия не можа́ше, по словеси́ а́нгельскому, проглаго́лати. Ег­да́ же по рождестве́ тво­е́м, Предте́че Госпо́день, написа́ благода́тное и́мя твое́, а́бие отверзо́шася ус­та́ и язы́к его́, и гла­го́­ла­ше, благословя́ Бо́­га, и проро́чествова, глаго́ля: бла­го­сло­ве́н Гос­по́дь Бог Изра́илев, я́ко посети́ и со­тво­ри́ из­бав­ле́­ние лю́­дем Сво­и́м, и ты, от­ро­ча́, Проро́к Вы́ш­ня­го нарече́шися, поя́ Тому́: Алли­лу́иа.

Икос 4

Слы́шаша о́к­рест живу́щии лю́­дие о пресла́внем и чу́днем рождестве́ тво­е́м, со удивле́нием глаго́лаху в се­бе́: «Что у́бо от­ро­ча́ сие́ бу́дет?» Мы же тя, пре­сла́в­ный Предте́че Госпо́день, я́ко бо́льша всех рожде́нных жена́ми, досто́йно чту́ще, убла­жа́­ем си́­це:

Ра́­дуй­ся, от зача́тия тво­его́ бла­го­да́т­ных явле́ний ис­по́л­нен­ный; ра́­дуй­ся, в рождестве́ тво­е́м Бо́­гом про­сла́в­лен­ный.

Ра́­дуй­ся, во младе́нчестве тво­е́м от от­ца́ тво­его́ Проро́ком Вы́ш­ня­го нарече́нный; ра́­дуй­ся, во о́трочестве тво­е́м Ду́­хом Свя­ты́м про­све­ще́н­ный и укрепле́нный.

Ра́­дуй­ся, Бо́­га воплоти́вшагося сро́дник по пло́­ти бы́вый; ра́­дуй­ся, от Бо́­га высо́кое зва́ние Предте́чи и Крести́теля при­е́мый.

Ра́­дуй­ся, заре́, Свет но́вый ми́­ру возвести́вшая; ра́­дуй­ся, звез­до́, путь, веду́щий ко Хри­сту́, освети́вшая.

Ра́­дуй­ся, денни́це Со́лн­ца незаходи́маго; ра́­дуй­ся, све­ти́ль­ни­че Све́­та неугаса́емаго.

Ра́­дуй­ся, путь гряду́щему Хри­сту́ уготовля́яй; ра́­дуй­ся, А́н­ге­ла и че­ло­ве́­ка в се­бе́ явля́яй.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 5

Богопроти́вное веле́ние беззако́ннаго детоуби́йцы И́рода изгна́ тя из до́­му о́тча в непрохо́дную пус­ты́­ню, носи́ма ма́терию, Предте́че Госпо́день, иде́­же и пребыва́л еси́ до дне яв­ле́­ния тво­его́ ко Изра́илю, яды́й акри́ды и мед ди́вий и Бо́­гу вопия́: Алли­лу́иа.

Икос 5

Ви́­дя­ще ди́в­ное Бо́­жие о те­бе́ про­мыш­ле́­ние, Иоа́нне богохва́льне, я́ко от младе́нческих пеле́н по́стническаго жи­тия́ люби́тель по­ка­за́л­ся еси́, отону́дуже во́­лею Вы́ш­ня­го по́с­лан был еси́ пропове́дати лю́­дем гряду́щее во Хрис­те́ спа­се́­ние, се­го́ ра́­ди со удивле́нием и лю­бо́­вию те­бе́ взы­ва́­ем:

Ра́­дуй­ся, я́ко, еще́ младе́нец сый, ца­ря́ И́рода устраши́л еси́; ра́­дуй­ся, от напра́снаго убие́ния тем десни́цею Вы́ш­ня­го сохране́нный.

Ра́­дуй­ся, пусты́ни шипо́к бла­го­во́н­ный; ра́­дуй­ся, высото́ю подвиго́в тво­и́х всех удиви́вый.

Ра́­дуй­ся, пра́ваго пу­ти́ ве́р­ный указа́телю; ра́­дуй­ся, чис­то­ты́ и це­ло­му́д­рия пре­ди́в­ный хра­ни́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, ева́нгельскаго самоотверже́ния о́б­ра­зе со­вер­ше́н­ный; ра́­дуй­ся, мо­на́­шест­вую­щих по­кро́­ве и утвер­жде́­ние.

Ра́­дуй­ся, богосло́вствующих умо́в про­све­ще́­ние; ра́­дуй­ся, гре́ш­ным ми­ло­се́р­дия Бо́­жия две́ри отверза́яй.

Ра́­дуй­ся, ка́ющимся гре́шником от Го́с­по­да про­ще́­ние по­да­ва́­яй; ра́­дуй­ся, плоды́ досто́йны по­кая́­ния твори́ти по­мо­га́­яй.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 6

Про­по­ве́д­ник сла́в­ный ты, бо­же́ст­вен­ный Предте́че, по­ка­за́л­ся еси́ в пусты́ни Иорда́нстей во дни яв­ле́­ния Хри­ста́ Бо́­га ми́­ру. Се­го́ бо, Гряду́щаго к те­бе́, показа́л еси́ лю́­дем, глаго́ля: «Се, А́г­нец Бо́­жий, взе́мляй гре­хи́ ми́­ра!»; Его́­же мы ве́­рою по­зна́в­ше, по­е́м Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 6

Возсия́л еси́ свет и́с­ти­ны, Иоа́нне богопросвеще́нне, всем явля́яй Сла́­вы О́тчия сия́ние, я́вльшееся пло́тски нас ра́­ди. Вопия́л бо еси́ в пусты́ни лю́­дем: «Пока́йтеся, прибли́жи бо ся Ца́рст­вие Не­бе́с­ное: сотвори́те плоды́ досто́йны по­кая́­ния. Се бо гряде́т по мне, И́же крести́т вы водо́ю и Ду́­хом». Се­го́ ра́­ди по­хва́ль­ная те­бе́ во­пи­е́м:

Ра́­дуй­ся, прише́ствия Месси́и возвести́телю; ра́­дуй­ся, путе́й Гос­по́д­них угото́вателю.

Ра́­дуй­ся, ве́тхия и но́выя бла­го­да́­ти хо­да́­таю; ра́­дуй­ся, про­ро́­ков преде́ле и на­ча́­ло Апо́с­то­лов.

Ра́­дуй­ся, гла́се Сло́ва благознамени́тый; ра́­дуй­ся, по­кая́­ния про­по­ве́д­ни­че ве­ле­гла́с­ный.

Ра́­дуй­ся, мно́гих сыно́в Изра́илевых ко Го́с­по­ду обрати́вый; ра́­дуй­ся, лю́­ди соверше́нны Го́сподеви уго­то́­ва­вый.

Ра́­дуй­ся, фарисе́ев и саддуке́ев дерз­но­ве́н­но обличи́вый; ра́­дуй­ся, плоды́ досто́йны по­кая́­ния твори́ти научи́вый.

Ра́­дуй­ся, просвеще́ния духо́внаго указа́телю; ра́­дуй­ся, и́щущым предста́тельства тво­его́ не­усы́п­ный зас­ту́п­ни­че.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 7

Хо­тя́­щу от те­бе́ крести́тися Го́с­по­ду Иису́­су, Иоа́нне богоблаже́нне, глаго́лал еси́: «Аз тре́бую То­бо́ю крести́тися», оба́­че повину́яся, ре́кшу Тому́: «Оста́­ви ны́­не», воздви́гл еси́ десни́цу твою́ на гла­ву́ Его́ и, крести́в не тре́бующаго очище́ния, вопия́л еси́: Алли­лу́иа.

Икос 7

Но́вую по­дая́ бла­го­да́ть крести́тися изво́ливый от те­бе́ Гос­по́дь, спо­до́­би тя Ду́­ха прише́ствие ви́дети и глас О́тческий с Не­бе­се́, свиде́тельствующий Его́ Сыновство́, слы́шати. Отону́дуже в Трие́х Ли́цех Еди́­но­му Бо́­гу покланя́тися нас научи́л еси́. Его́­же бре́н­ны­ми про­слав­ля́ю­ще уст­на́­ми, в по­хва­лу́ сия́ те­бе́ при­но́­сим:

Ра́­дуй­ся, Тро́и­чес­ка­го Богоявле́ния пе́рвый про­по­ве́д­ни­че; ра́­дуй­ся, в Трие́х Ли́цех Еди́­на­го Бо́­га и́с­тин­ный покло́нниче.

Ра́­дуй­ся, Ду́­ха Свя­та́­го в ви́де голуби́не яснозри́телю; ра́­дуй­ся, снисхожде́ния Его́ от От­ца́ на Сы́­на свиде́телю.

Ра́­дуй­ся, гла́­са с Не­бе­се́ от Бо́­га От­ца́ слы́шателю; ра́­дуй­ся, яв­ле́­ния люб­ве́ О́тчи к Сы́­ну созерца́телю.

Ра́­дуй­ся, Сы́­на Бо́­жия из­бра́н­ный Крести́телю; ра́­дуй­ся, во́ли Его́ свя­ты́я исполни́телю.

Ра́­дуй­ся, сла́внаго слу­же́­ния спа­се́­нию ро́­да че­ло­ве́­чес­ка­го ре́в­ност­ный рачи́телю; ра́­дуй­ся, вели́каго Та́инства Креще́ния пе́рвый соверши́телю.

Ра́­дуй­ся, Бо­же́ст­вен­ныя ра́­дос­ти ве́стниче; ра́­дуй­ся, Но́­ва­го Заве́та пе́рвый учи́­те­лю.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 8

Стра́н­ное и не­из­ре­че́н­ное сми­ре́­ние воплоти́вшагося Бо́­га Сло́ва ви́­дев, богоблаже́нне Крести́телю, Боже́ственную Свою́ гла­ву́ приклони́вша и ра́бское креще́ние прие́мша, ты и сам весь испо́лнился еси́ вели́каго сми­ре́­ния. Ис­про­си́ у́бо боголюбе́зную доброде́тель сию́ и нам, одержи́мым го́рдостию, я́ко да от серд­ца́ смире́нна во­пи­е́м Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 8

Весь бла­го­да́т­ных да­ро­ва́­ний ис­по́л­нен­ный, те­че́­ние вре́менныя жи́з­ни скончава́я, Иоа́нне богознамени́те, всех поуча́л еси́ исполне́нием Зако́на и покая́нием благоугожда́ти Го́сподеви. Се­го́ ра́­ди бла­го­да́р­ствен­ное хвале́ние те­бе́, ве­ли́­кому учи́­те­лю и́с­ти­ны, вос­пе­ва́­ем:

Ра́­дуй­ся, Зако́на и оправда́ний Гос­по́д­них на­са­ди́­те­лю; ра́­дуй­ся, И́родова без­за­ко́­ния обличи́телю.

Ра́­дуй­ся, о ис­пра́в­ле­нии того́ рачи́телю; ра́­дуй­ся, пра́в­ды ра́­ди темни́чное заключе́ние и у́зы претерпе́вый.

Ра́­дуй­ся, за и́с­ти­ну во гла­ву́ усече́нный; ра́­дуй­ся, я́ко те́­ло твое́ от ученико́в тво­и́х че́стне погребе́ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко Бо́­жи­им смотре́нием глава́ твоя́ нетле́нна соблюде́ся; ра́­дуй­ся, я́ко та на уте­ше́­ние, ос­вя­ще́­ние и цельбы́ христиа́ном да­де­ся.

Ра́­дуй­ся, я́ко и десни́це тво­е́й, крести́вшей Го́с­по­да, ве́рнии благоче́стне по­кла­ня́­ют­ся; ра́­дуй­ся, я́ко от те­бе́ мно́гая чу­де­са́ те́ми доны́не соверша́ются.

Ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю ве́рнии от страс­те́й безче́стия из­бав­ля́­ют­ся; ра́­дуй­ся, я́ко то­бо́ю гре́ш­нии к по­кая­нию воздвиза́ются.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 9

Все ес­тес­тво́ а́н­гель­ское уди­ви́­ся вы­со­те́ слу­же́­ния тво­его́, и Це́р­ковь бла­го­го­ве́й­но прославля́ет тя, я́ко дру́га Хри­ста́ Бо́­га, предше́дшаго пред Ним ду́­хом и си́­лою Илиино́ю. Ревну́я бо по и́стине, дерз­но­ве́н­но облича́л еси́ фарисе́ев и беззако́ннаго И́рода, от не­го́ же и му́­че­ни­чес­кую кон­чи́­ну при­я́л еси́. Покланя́ющеся у́бо чест­не́й главе́ тво­е́й, мо́­лим­ся ти: из­ба́­ви нас от страс­те́й безче́стия, да чи́стым се́рд­цем и ус­ты́ по­е́м: Алли­лу́иа.

Икос 9

Вити́йство вся́­кое земноро́дных не довле́ет досто́йно вос­хва­ли́­ти тя, Иоа́нне богохва́льне: те­бе́ бо ус­та́ Хри­сто́­вы похвали́ша, вы́сша про­ро́­ков и бо́льша всех рожде́нных жена́ми тя наименова́ша. Отону́дуже досто́йную по­хва­лу́ при­нес­ти́ те­бе́ недоумева́юще, во­пи­е́м ти си­це­ва́я:

Ра́­дуй­ся, Це́рк­ве Хри­сто́­вы ве­ли́­кая сла́­во; ра́­дуй­ся, А́н­ге­лов преди́вное чу́­до.

Ра́­дуй­ся, пра́отцев ра́­дость и прославле́ние; ра́­дуй­ся, про­ро́­ков вы­со́­кая по­хва­ло́.

Ра́­дуй­ся, Апо́с­то­лов богосве́тлый ве́н­че; ра́­дуй­ся, свя­ти́­те­лей велеле́пая кра­со­то́.

Ра́­дуй­ся, му́­че­ни­ков в но́вой бла­го­да́­ти на­ча́­ло; ра́­дуй­ся, пре­по­до́б­ных соверше́ние.

Ра́­дуй­ся, пра́­вед­ных удо­бре́­ние; ра́­дуй­ся, де́вственников и по́ст­ни­ков ос­но­ва́­ние.

Ра́­дуй­ся, всех хри­сти­а́н вели́кое уте­ше́­ние; ра́­дуй­ся, я́ко от всех христиа́нских ро­до́в и́мя твое́ прославля́ется.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 10

Спас­ти́ мир прише́дшаго во пло́­ти Хри­ста́ Бо́­га благовести́л еси́ и су́­щим во а́де: я́ко­же бо денни́ца, предходя́щая со́лн­цу, освети́л еси́ во тьме и се́ни сме́ртней седя́щих. Отону́дуже вско́ре Го́с­по­дем изведе́н был еси́ со все́­ми от ве́­ка пра́­вед­ны­ми, поя́ Ему́, я́ко Изба́вителю и По­бе­ди́­те­лю сме́р­ти: Алли­лу́иа.

Икос 10

Сте­на́ и при­бе́­жи­ще спа­си́­тель­ное всем, моли́твенно к те­бе́ при­те­ка́ю­щим, бо­же́ст­вен­ный Иоа́нне: се­го́ ра́­ди пе́снь­ми похва́льными убла­жа́­ем тя си́­це:

Ра́­дуй­ся, мо́щный зас­ту́п­ни­че наш и ве́р­ный от бед хра­ни́­те­лю; ра́­дуй­ся, злостра́ждущих от ду­хо́в зло́бы ско́­рый по­мо́щ­ни­че и изба́вителю.

Ра́­дуй­ся, непло́дствующим благослове́ние от Бо́­га низ­по­сы­ла́­яй; ра́­дуй­ся, при­те­ка́ю­щих к те­бе́ с ве́­рою от треволне́ния страс­те́й избавля́яй.

Ра́­дуй­ся, во вражде́ су́­щих ско́ро умиротворя́яй; ра́­дуй­ся, во вся́­кой нужде́ и пе­ча́­ли усе́рд­но при­те­ка́ю­щим к те­бе́ ско́рую по́­мощь по­да­ва́­яй.

Ра́­дуй­ся, благотеку́щих от самообольще́ния и пре́­лес­ти изыма́яй; ра́­дуй­ся, вруча́ющим се­бе́ тво­ему́ хо­да́­тай­ству в час сме́ртный по­мо­га́­яй.

Ра́­дуй­ся, лю́бящих тя от воз­душ­ных мыта́рств пред­ста́­тель­ством тво­и́м свобожда́яй; ра́­дуй­ся, по­чи­та́ю­щих сла́вную па́­мять твою́ ве́ч­ныя жи́з­ни мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми сподобля́яй.

Ра́­дуй­ся, ни́­щих и вдо­ви́ц и си­ро́т за­ступ­ле́­ние; ра́­дуй­ся, по Бо́­зе и Бо­го­ро́­ди­це христиа́ном при­бе́­жи­ще и упо­ва́­ние.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 11

Пе́­ние вся́­кое не довле́ет по до­стоя́­нию до́блестей тво­и́х вос­хва­ли́­ти тя, Крести́телю Госпо́день; но мы, лю­бо́­вию пону́ждени, дерза́ем вос­пе­ва́­ти ве­ли́­чия твоя́, е́же ми́лостивно при­ими́ от нас, первостоя́телю у Пре­сто́­ла Пре­свя­ты́я Тро́ицы, и мо­ли́ свободи́тися нам от вся́­кия скве́р­ны гре­хо́в­ныя, да чи́стым се́рд­цем и уст­на́­ми по­е́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Икос 11

Све­ти́ль­ни­ка Све́­та непристу́пнаго и всесве́тлых бла­го­да́т­ных да­ро­ва́­ний всего́ испо́лнена тя, Иоа́нне богопросвеще́нне, ве́­ду­ще, ра́­дост­но при­но́­сим ти та­ко­ва́я:

Ра́­дуй­ся, самови́дче озари́вшаго тя свы́­ше Бо­же́ст­вен­на­го Све́­та; ра́­дуй­ся, све́­том доб­ро­де́­те­лей тво­и́х просла́вивый Бо́­га.

Ра́­дуй­ся, Пре­свя­ты́я Тро́ицы велеле́пую сла́­ву яви́­вый; ра́­дуй­ся, пра́вый и ди́вный путь к Не­бе­си́ показа́вый.

Ра́­дуй­ся, и су́­щим во а́де Бо́­га, я́вльшагося во пло́­ти, благовести́телю; ра́­дуй­ся, душ пра́­вед­ных, от ве́­ка в преиспо́дней держи́мых, возвесели́телю.

Ра́­дуй­ся, Влады́ки Хри­ста́ Бо́­га дру́­же и́скренний; ра́­дуй­ся, яви́­вый ми́­ру Свет и́с­тин­ный.

Ра́­дуй­ся, светоза́рное све́­та ева́нгельскаго сия́ние; ра́­дуй­ся, ро́­да хри­сти­а́н­ска­го прославле́ние.

Ра́­дуй­ся, Сове́та Бо́­жия ис­пол­не́­ние; ра́­дуй­ся, я́ко от восто́к со́лн­ца да́же до за́пад хва́льно и́мя твое́.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 12

Бла­го­да́­ти тезоимени́тый, Крести́телю Госпо́день, и то́ю обогати́вся, победоно́сец пре­сла́в­ный по­ка­за́л­ся еси́: победи́л бо еси́ вра­ги́ и вся́­кую зло́бу, и вели́кое служе́ние твое́ му́­че­ни­чес­ким по́двигом запечатле́л еси́. Ны́­не же, пред­стоя́ Пре­сто́­лу Ца­ря́ ца́рст­вую­щих, мо­ли́ Его́ дарова́ти ве́р­ным по­бе́­ды на вра­ги́ и во всем благопоспеше́ние, в доброде́телех же благода́тное укреп­ле́­ние, пою́щым Ему́: Алли­лу́иа.

Икос 12

Пою́­ще Бо́­га, ди́в­но в те­бе́ просла́вльшагося, хва́­лим тя, богоблаже́нне Крести́телю, я́ко и́скренняго дру́га Хри­сто́­ва, про­сла­вля­ем ве­ли́­кия по́д­ви­ги твоя́, убла­жа́­ем му́­че­ни­чес­кую кон­чи́­ну твою́ и си­це­ва́я ра́­дост­но во­пи­е́м ти:

Ра́­дуй­ся, вселе́нский Апо́столе и Но́­ва­го Заве́та первому́чениче; ра́­дуй­ся, яв­ле́­ни­ем Хри­ста́ на зем­ли́ откры́вшагося Ца́рст­вия Не­бе́с­на­го пе́рвый про­по­ве́д­ни­че.

Ра́­дуй­ся, язы́ков Бо­же́ст­вен­ное призва́ние предвозвести́вый; ра́­дуй­ся, безве́стная и та́йная пре­му́д­ро­сти Бо́­жия ми́­ру яви́­вый.

Ра́­дуй­ся, боже́ственными дея́нии плодоно́сен па́­че ины́х яви́­вый­ся; ра́­дуй­ся, я́ко све́­том дел тво­и́х про­сла́­ви­ся Оте́ц Не­бе́с­ный.

Ра́­дуй­ся, я́ко в па́мяти тво­е́й Це́р­ковь Христо́ву весели́ши неизрече́нно; ра́­дуй­ся, я́ко ны́­не ве́ч­на­го на­слаж­да́е­ши­ся ве­се́­лия изоби́льно.

Ра́­дуй­ся, боже́ственными лу­ча́­ми Три­со́л­неч­на­го Све́­та осия­ва́е­мый; ра́­дуй­ся, я́ко со безпло́тными Трисвяту́ю песнь Бо́­гу немо́лчно вопие́ши.

Ра́­дуй­ся, я́ко ны́­не, зерца́лом разре́шшимся, несре́дственне зри́ши Свя­ту́ю Тро́ицу.

Ра́­дуй­ся, ве­ли́­кий Иоа́нне, Проро́че, Предте́че и Крести́телю Госпо́день.

Кондак 13

О, ве­ли́­кий и пре­сла́в­ный Предте́че и Крести́телю Госпо́день Иоа́нне, при­ими́ от нас ны́­не при­но­си́­мое те­бе́ мо­ле́­ние и тво­и́ми богоприя́тными к Бо́­гу мо­ли́т­ва­ми из­ба́­ви нас от вся́­ка­го зла, и ве́ч­ныя из­ми́ му́­ки, и нас­лед­ни­ками Ца́рст­вия Не­бе́с­на­го соде́лай, да во ве́­ки по­е́м Бо́­гу: Алли­лу́иа.

Этот кондак чи­та­ет­ся трижды, за­те́м 1-й икос «Ар­ха́н­гел Гаврии́л...» и 1-й кондак «Из­бра́н­ный от лет...».

Мо­ли́т­ва

Крести́телю Хрис­то́в, про­по­ве́д­ни­че по­кая́­ния, ка́ющагося не пре́­зри ме­не́, но, совокупля́яся с во́и Небе́сными, мо­ли́­ся ко Вла­ды́­це за ме­не́, не­до­сто́й­на­го, уны́лаго, немощна́го и печа́льнаго, во мно́­гия бе­ды́ впа́дшаго, утружде́ннаго бу́рными по́мыслы ума́ мо­его́. Аз бо есмь верте́п злых дел, отню́д не име́яй кон­ца́ грехо́вному обы́чаю: пригвожде́н бо есть ум мой земны́м веще́м. Что сотворю́, не вем, и к кому́ прибе́гну, да спасе́на бу́дет душа́ моя́, то́кмо к те­бе́, свя­ты́й Иоа́нне, бла­го­да́­ти те­зо­име­ни́­те, я́ко тя пред Го́с­по­дем, по Бо­го­ро́­ди­це, вем бо́льша бы­ти рожде́нных всех: ты бо спо­до́­бил­ся еси́ косну́тися верху́ Ца­ря́ Хри­ста́, взе́млющаго гре­хи́ ми́­ра, А́гнца Бо́­жия. Его́­же мо­ли́ за гре́шную мою́ ду́­шу, да поне́ отны́не, в первыйна́десять час, понесу́ тяготу́ благу́ю и прииму́ мзду с после́дними. Ей, Крести́телю Хрис­то́в, чест­ны́й Предте́че, кра́йний проро́че, пе́рвый во бла­го­да́­ти му­че­ни­че, по́ст­ни­ков и пусты́нников на­ста́в­ни­че, чис­то­ты́ учи́­те­лю и бли́жний дру́­же Хрис­то́в, тя молю́, к те­бе́ прибега́ю, не от­ри́­ни ме­не́ от тво­его́ за­ступ­ле́­ния, но возста́ви мя, па́дшагося мно́­ги­ми гре­хи́: обнови́ ду́­шу мою́ покая́нием, я́ко вторы́м креще́нием, по­не́­же обоего́ нача́льник еси́: креще́нием омыва́яй грех, по­кая́­ние же пропове́дуяй во очи­ще́­ние кого́ждо дел скве́рных: очи́с­ти у́бо мя, грех­ми́ оскверне́ннаго и пону́ди вни́ти, а́може ни­что́же скве́рно вхо́дит в Ца́рст­вие Не­бе́с­ное. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑