Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 октомври...
Голготски кръст

09 октомври по православния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия. Св. преподобни Петър. Св. Поплия Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 05.09.2016 г. / 21:48:43 
Вяра
06.09 по еретическия, †24 август по православния календар - Св. свещеномъченик Евтих. Св. мъченик Татион. Св. свещеномъченик Козма Етолийски. Св. мъченица Сира. Св. преподобни Георги Лимниот Изповедник. Св. преподобни Арсений Комелски

imageСтрадание на света мъченица Сира

При персийския цар Хозрой Старши през двадесет и осмата година от царуването му, в Персия се явила, като някакъв най-чист бисер в морето, светата девица Сира, която просияла с красотата на християнската вяра и се прославила с великите си страдалчески подвизи заради Христовото име.

Света Сира се родила в град Керх-Селевкия и произлизала от нечестив род. Баща ѝ бил идолски жрец и много уважаван от езичниците маг; той дълго време бил съдия и началник на сонма на персийските влъхви и жреци; добре познавал учението на най-древния архимаг Зороастър първия познавач на астрологията в Персия. Бащата на светата девица Сира, много ненавиждал християните и много се опасявал от това, да не би неговата дъщеря да узнае за християнството и да се запознае с християнски девици. Защото тогава в Персия имало твърде много християни (както и по цяла Азия въобще, които обаче били под властта на агаряните), въпреки че много ги притеснявали и ги преследвали. Поради тази причина (желаейки да предпази Сира от християнско влияние), след смъртта на майка , баща я изпратил в един друг град, наречен Фарс, в който силно било разпространено магьосничеството, при една сродница на жена си, също магьосница, за да я възпитава в нечестивите езически обичаи.

Когато момичето започнало съзнателния си живот, то било обучено на магьосничество и посветено на мерзко идолско служение: било му поверено да принася на бесовете някакви тайни жертви, наричани от езичниците “Иаст” и считани от тях за чисти жертвоприношения.

Казваме всичко това за света девица Сира, за да бъде известно в какво бесовско помрачение и прелъстяване се намирала и от каква голяма тъмнина тя преминала към светлината на познанието на истинската вяра, избягвайки дяволските мрежи.

Когато Сира навършила пълнолетие и изучила из основи цялото маьосническо изкуство, тъй като вече служела на мерзките персийски богове в сана на жрица, пътят на спасението се устроил така.

По Божий Промисъл и по Божия воля тя се запознала с едни бедни християнски жени и от тях чула за първи път за Христа Господа, истинския Бог; после тя започнала по-подробно да ги разпитва за християнската вяра, за догматите и за цялото хрстиянско учение, а също и за живота на християните, претеглила в ума си това, което чула от тях, като сравнила християнската вяра с персийската и намерила огромна разлика между едната и другата. И тя започнала да счита за лъжовно и мерзко всичко това, което се отнасяло до персийската вяра, а всичко, касаещо християнската вяра - за праведно и чисто; тогава в нея се оформило твърдото намерение да остави персийското нечестие и да се присъедини към християните. Желаейки да се запознае още по-основно с християнското благочестие, тя започнала тайно да посещава християнските храмове, там слушала четенето, църковното пение и поученията от Божието слово, и внимателно се вглеждала в благочинното и благоговейно извършване на църковните служби. Малко по малко, тя много обикнала християнската вяра и харесал начинът на живот на християните. Тогава тя започнала внимателно да им подражава с пост и умъртвяване на тялото си. Тя била вече на осемнадесет години и повече от всичко се опасявала от това, да не би да я омъжат и да обременят ума с житейски грижи. Затова тя не се показвала пред очите на хората (езичниците), не се запознавала с известни и богати персийски девойки и жени, а ги избягвала, странейки от разговори и дружба с тях; но често ходела при християнските девици и жени и беседвала с тях за раждането на Христос от Пречистата Дева, за всички Негови чудеса, за Неговите доброволни страдания и смърт, за Неговото възкресение и възнесение с плът на небесата, за бъдещия Страшен съд, за въздаянието на праведниците и за мъките на грешниците. Тя вярвала на всичко, което чувала от християнските девици, без да се съмнява, запечатвайки казаното от тях в сърцето си, умилявайки душата си и разпалвайки се все повече и повече от любов към Господа. Тя се затваряла в стаята си, четяла християнски книги, привиквала към молитва и псалмопение и в покаяние се молела на Единия истински християнски Бог. Тя се подвизавала така дълго време, пазейки в тайна християнската си вяра. Защото се бояла от баща си и от другите магове, а освен това мислела, че за спасението е достатъчно и тайно да се вярва в Христа; още не била разбрала апостолските слова: “със сърце се вярва за оправдававане, а с уста се изповядва за спасение”.

След известно време Сира се разболяла от някаква болест; но не потърсила излекуване в магиите, какъвто обичай имали нечестивците, а се обърнала със сърцето си към Господа. Страдайки телесно, тя дошла в християнския храм и започнала да умолява презвитера да даде поне малко църковен прах, надявайки се да получи изцерение от този прах. Но презвитерът я отхвърлил като нечестива, казвайки:

- Какво общение може да има между теб, невярващата, и вярващите? Кое е общото между теб, идолослужителката, и християнския храм?

Тя не се огорчила от това, познавайки сама своето недостойнство, а замълчала и се докоснала с вяра до одеждата на иерея, както някога кръвтоточивата жена се допряла до дрехата Христова и на часа получила изцерение от недъга си; после се върнала здрава у дома си, така че всички се удивявали на бързото оздравяване.

След това светата девица Сира помислила в себе си така: ако силата на Христовите служители е такава, то колко ли по-силен е Самият Христос; и горещо пожелала да опознае по-съвършено християнската вяра, обмисляйки по какъв начин да се сподоби със свето кръщение.

Дяволът, завиждащ на всичко добро, като забелязал наченките на светата вяра в блажената девица Сира, намислил да попречи; за тази цел той се явил през нощта в гневен вид и започнал да я изобличава за това, че тя, като оставила родните обичаи, през време на болестта си се обърнала за помощ към християните и се допряла до одеждата на християнския свещеник.

А блажената девица, като разбрала, че това е бесовско привидение, се осенила с кръстния знак, както била научена от християните и като преклонила колене, започнала да чете деветдесетия Давидов псалом: “Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия”, до края.

Тогава дяволът изчезнал за непродължително време, а след прочитането на псалома се появил отново и с гняв казал на девицата същите думи.

Тя отново преклонила коленете си пред Бога и започнала да чете същия псалом.

Дяволът отново изчезнал за кратко време, но пак се върнал и дръзнал да каже на девицата:

- Аз съм бог, който обитава във висините и под чиято защита се намират всички; и ти трябва да се обръщаш към мен, а не към християните, които те мамят.

Светата девица, като се поклонила три пъти с молитва, започнала с усърдие да умолява Христа Бога да открие истината и да прогони от нея всяка прелест.

И в същия час с Божията сила изкусителят бил прогонен от светицата; но в ума , като следа от бесовското изкушение, останало съмнение. Като разбрала, че това съмнение е било от бесовското привидение, Сира с топло сърце се обърнала към Бога, каейки се със сълзи и изповядвайки пред Него своята немощ.

На следващата нощ светицата била утешена от Бога в сънно видение, предсказващо нейното мъченичество.

Сторило се, че стои на някакво високо място, по-високо от свещениците, и държи в ръцете си свети потир, напълнен с Христова кръв; тя показала този потир на народа, при което двама дякони кадели, стоейки от едната и от другата страна. Това видение означавало, че на светицата ѝ предстои да изпие чашата на страданието заради Христовото име в присъствието на народа, който ще гледа зрелището; високото място, на което стояла, означавало високата чест на мъченичеството, превъзхождаща честта на всички останали чинове на светиите; а каденето било знак за това, че страданието ѝ е приятно на Бога като жертва и тамян и че с това страдание цялата Христова Църква ще заблагоухае.

След това видение светицата започнала да води строг подвижнически живот в Бога. И скоро нейните братя и сродници узнали, че тя се е привързала към християнската вяра: защото виждали, че тя и тялом се променила, и лицето станало бледно от въздържание и пост, почти с никого не разговаряла, но се затваряла в стаята си и пребъдвала в мълчание, престанала да принася жертви на боговете и изоставила службите, които обичайно се извършвали при езичниците. Виждайки това, те се натъжили и започнали да молят мащехата да уговори девицата да остави този начин на живот и да не отстъпва от служението на отеческите богове, за да не опозори рода им и да не навлече царския гняв върху целия им дом. А мащехата, подучена от този, който в древността, като приел образ на змия, прелъстил Ева в рая отишла насаме при тази блажена девица и с радостно и весело лице започнала да говори за себе си, че и тя изповядва същата християнска вяра, но тайно я спазва и служи на Христа. Мащехата я посъветвала тайно да не отстъпва от Христа, а явно да извършва обичайно жреческо служение на идолите, така че всички, като видят, че служи на боговете, да престанат да я подозират в принадлежност към християнството.

- Като постъпиш така - говорела прелъстителката, - ти и Христа няма да разгневиш (защото Той се задоволява и с това, ако някой Му служи тайно) и баща си и братята си няма да раздразниш, и ще избегнеш лютите мъки, които неминуемо ще те постигнат, ако не послушаш съвета ми. Помисли си, как ти, младата девица, немощна телом, ще изтърпиш побоища, рани, разкъсване на плътта, горене с огън и другите мъки; нима не се опасяваш от това, че като не понесеш страданията, ти против волята си ще се отречеш от Христа? Тогава ще направиш голям и непростим грях. Много по-добре за теб е да служиш на Христа тайно, а явно престорено да показваш, че уж служиш на боговете. Това няма да ти бъде вменено в грях.

Това и много друго, подобно на него, говорела ежедневно мащехата на девицата Сира и склонила сърцето към съвета си: защото “лоши беседи развалят добрите нрави” казва Писанието.

Но Господ не позволил на рабинята Си да потъне в тази съблазън, като в бездна, но отново я подкрепил с нови откровения.

Оттогава изминали четири месеца; настъпил Великият пост и светата девица пожелала да се подвизава тайно в пост и молитва. Когато светицата започнала да пости, видяла (в сънно видение) братята си затънали в гной и тиня, видяла също и баща си, лежащ на някакъв кален одър; а като погледнала на другата страна, видяла чертог и високо и прекрасно ложе, блестящо с чудна светлина; видяла също и много светли лица, приканващи я да влезе в чертога.

След това видение тя се събудила и рано сутринта се отправила към християнския храм. Като дошла при епископ Иоан, тя му разказала подробно всичко за себе си, как се изцерила от болестта си с допира до одеждата на иерея, какви видения имала от Господа и започнала да умолява епископа да я сподоби със свето кръщение.

Епископът, като чул всичко, разказано му от девицата, се възрадвал духом за нея, разбирайки, че тя е призована от Бога към спасение. Но като имал предвид тогавашното сурово време, не я сподобил с кръщение, тъй като знаел, че тя произхожда от твърде знатен род и има много уважаван (от езичниците) баща; знаел също и за непримиримата ненавист, която всички влъхви изпитвали към верните; той се боял да не раздразни езичниците, за да не би, като изпаднат в ярост от кръщението на тази девица, да уговорят царя да повдигне гонение срещу Христовата Църква и бидейки жестоки като вълци, да разпръснат Христовите духовни овце с яростта си. Освен това епископът се опасявал и за девицата, боейки се да не би тя, като се изплаши от гнева на родителите и като се уплаши от мъченията, да се отрече от Христа и да не би чрез това да бъде поругана благодатта на светото кръщение. Затова епископът посъветвал блажената девица първоначално да изповяда Христа пред своя баща, пред братята, сродниците и всичките си домашни. Ако се окаже, че е в състояние да изтърпи страданията, които биха могли да ѝ причинят сродниците, тя би могла да остане непоколебима докрай в изповядването на Христовото име; и тогава ще бъде удостоена със свето кръщение. Като дал такъв съвет на девицата, епископът я отпратил с мир.

Девицата си тръгнала от епископа твърде опечалена, тъй като желанието ѝ не било изпълнено; тя се смущавала в мислите си, защото се намирала между любовта и страха - горяла от любов към Христа, но в същото време се бояла от мъченията; затова, поради страха си, тя си замълчала.

След известно време светата девица отново имала сънно видение; тя видяла един Божий ангел, който държал в ръцете си желязна пръчка и я ударил с тази пръчка; при това ангелът я попитал:

- Къде е твоето обещание? Нали ти обеща вярно да служиш на истинския Бог и заради Неговото свято име крепко да стоиш против нечестивите.

Като се пробудила от съня и от видението, девицата изпаднала в голям ужас.

Когато настъпило утрото, тя била повикана при мащехата си. Мащехата заповядала да извърши утринното жертвено служение на боговете според обичая. Вече горейки от ревност по Христа Бога, Сира възнамерявала явно да изповяда Христовото име и пред всички да се отрече от магьосничеството и от идолослужението; но в този момент престорено показала послушание към майка си и като взела оръдията на жреческото служение според дяволския чин, съгласно преданията на Зороастър, се приближила към жертвеника; но в този миг видяла себе си осияна от някаква божествена светлина. Като се укрепила в сърцето си и изгонила страха от душата си, светицата пред очите на всички счупила тези жречески оръдия, изплюла се в огъня (който персите почитат като божество), угасила го, разрушила олтара и високо възкликнала:

- Аз съм християнка! Отхвърлям служението на идолите, порицавам всички скверни магически бесовски дела, потъпквам лъжливите богове и нечестивите олтари, а вярвам в Единия истински християнски Бог и отивам в християнския храм.

Братята заедно с мащехата, а също и всички, които били в дома и чули всичко казано от девицата, я хванали, задържали я и я заключили в стаята ѝ, за да не излиза оттам; после поставили стражи да охраняват девицата (баща тогава не бил вкъщи). А блажената започнала да ги моли да извикат баща ѝ, за да изповяда и пред него Христовото име, макар и да бъде предадена от него на мъчения; защото тя не желае повече да крие вярата си в Христа, а желаела да я покаже явно на всички, като не се страхувала от никакви мъчения.

Междувременно при девицата дошли нейни сродници и познати и започнали със сълзи да я увещават да остави тези неща и да не опечалява баща си и братята си, да не безчести своя род и да не се предава доброволно на люти мъчения; но светицата не желаела дори и да чуе такива лукави съвети.

Когато дошъл баща и видял, че неговият магически огън, който той почитал за бог, бил изгасен, олтарът преобърнат и оръдията на жреческото служение счупени, когато чул, че дъщеря му Сира открито прославила Христовото име, той се изпълнил с огромна ярост и като я хванал, започнал да я бие безмилостно с ръцете си и я бил дотогава, докато сам не изнемогнал. После започнал със сълзи да я увещава и да я ласкае, говорейки с нея милостиво и дружелюбно, но нямал никакъв успех. Въпреки че след това я предал на множество мъчения, оковал я във вериги, затворил я на тъмно място, мъчел я с глад и жажда, и нанасял множество побои, а понякога или сам, или чрез сродниците си ласкаво я умолявал да се обърне към отеческите богове и към жреческото служение, истинската Христова рабиня оставала твърда като диамант и била непоколебима като стълб в изповядването на пресвятото име на нашия Господ Иисус Христос.

Когато баща се убедил в непоколебимата привързаност на Сира към християнската вяра, а също и в това, че по никакъв начин не било възможно да отвърне девицата от Христа, той отишъл и разказал всичко на Мавиптис, който бил началник на влъхвите. А Мавиптис, като събрал всички жреци и влъхви от съседните градове, седнал важно в храма на техния бог - огъня и заповядал да представят пред съдилището му Христовата девица. Там се събрал много народ; насред народа имало и немалко християни, дошли да видят подвига на девицата Сира, защото на всички вече били известни нейното обръщане и нейните страдания, причинени от баща .

Мавиптис започнал да разпитва девицата, защо е отхвърлила отеческите богове и отеческите предания и е приела друга вяра. Девицата отговорила така:

- Нито един човек, който има здрав разум, няма да се уподоби на неразумните животни, вървящи след родилите ги, неизвестно накъде, но ще тръгне по този път, който намери за най-добър; нито един разсъдлив човек няма да тръгне след своите отци и праотци, увличащи го в заблудата си към гибел. Подобно на това и аз, като видях, че християнската вяра е несравнено по-добра от отеческото безчестие, избрах по-доброто и отхвърлих по-лошото.

Мавиптис казал с гняв:

- Много мъчения те очакват, девойко, ако не ни послушаш.

Сира, като поставила ръката си върху шията си, с голямо дръзновение казала:

- Отсечи я! Това е в твоята власт, казвам ти веднъж завинаги.

След това Мавиптис задавал още много въпроси, но тя нищо не му отговаряла, а си казвала Давидовите псалми, които езичниците не разбирали.

Накрая Мавиптис попитал околните:

- Какво говори тя?

Но никой не можел да отговори. И само един от присъстващите езичници казал:

- Тя чете християнски молитви.

Мавиптис веднага заповядал да повикат християнския епископ, за да узнае християнски ли са думите, които изричала девицата.

Епископът изпаднал в голям страх, боейки се от властта на влъхвите. Мъченицата го погледнала. Като забелязала, че той се страхува, девицата силно му казала:

- Не бой се, отче, но си спомни словата на Писанието: “ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя”. И още: “не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият”.

Когато епископът бил запитан за думите, казани от девицата, той потвърдил, че това действително били християнски слова.

Мавиптис, като се разгневил срещу девицата, заповядал да я бият по устата. След това ту говорел с ласкателства, ту я заплашвал с мъчения, но нямал никакъв успех и бил посрамен пред християните, които присъствали там и наблюдавали всичко, което ставало.

После Мавиптис заповядал да държат известно време девицата в дома на баща , не желаейки засега да известява царя за девицата, за да не обезчести знатния род; при това той дал съвет на баща по-скоро с ласки, отколкото със заплахи, да я убеди да отстъпи от християнството. И мъченицата се върнала у дома, радвайки се и славейки Бога за това, че се сподобила да пострада заради Христовото име пред княза, съдиите и целия народ.

През времето, когато девицата била в дома на баща си, Господ я утешил и укрепил с нови откровения; защото тя често виждала ангели, които я учели как да отговаря на нечестивите съдии. Понякога се явявали Моисей, Илия, апостол Петър и други светии, както се разказва за това в по-пространната повест за страданията на света девица Сира.

Междувременно бащата на девицата всячески се стараел да я отвърне от Христа, но не можал да победи твърдостта и затова отново известил Мавиптис и цялото събрание на влъхвите за упорството.

По това време в града случайно пристигнал един велможа на име Дар, който бил член на върховния съвет при царя. Двамата велможи, Дар и Мавиптис, били заедно, когато им се наложило да изслушат бащата на девицата, който се оплакал от дъщеря си и наклеветил християните, че уж се вдигнали на бунт срещу него и искали да го убият с камъни.

Велможата Дар изпратил при девицата няколко знатни мъже, като им наредил да попитат светицата защо е оставила магическата мъдрост и служението на жрица и се е отклонила към християнската вяра. Дар заповядал на пратениците да убеждават девицата с ласкави думи, обещавайки ѝ царски дарове; а ако не ги послуша, им заповядал да кажат, че я очакват люти мъчения.

Когато пратениците отишли при нея и започнали да я разпитват, говорейки ласкаво и любезно, девицата отговорила:

- Аз исках сама да отида при този, който ви е изпратил, за да му разкажа за моята вяра в Христа; но щом като вие дойдохте при мен, тогава слушайте: приех християнската вяра, защото разбрах нейната истинност и правота, тъй като тази вяра признава Единия всесилен и безсмъртен Бог за Творец на всичко; а вашето магьосничество и служение на идолите презрях, защото вие признавате много богове, но тези богове са бездушни и нищожни. Кажете на този, който ви е пратил: гледай да не измениш на обещанието си, но наистина ме предай на мъчения така, както си обещал, защото аз съм готова да пострадам и дори да умра за Христос, моя Бог.

Като чул този отговор на девицата, велможата Дар се преизпълнил с гняв и заповядал да я затворят; след това, като оковали ръцете и нозете с железни вериги, я затворили в тясно и мрачно помещение и не давали нито хляб, нито вода.

Светицата престояла в тъмничния затвор три дни и три нощи, като не била в състояние да се помръдне, поради тежките железни вериги и поради теснотата на помещението.

След три дни светицата била изведена от затвора. Тогава езичниците я попитали стига ли това наказание и не желае ли да се обърне към изповядването на отеческите богове и към признаване на отеческите закони.

Девицата останала непреклонна в Христовата вяра.

Тогава езичниците отново произвели съд над нея и постановили да бъде хвърлена в един дълбок, тъмен и смраден ров, като я завържат с много тежки железни вериги. Когато слагали веригите, искали да ги закрепят с гвоздеи, но те не влизали в приготвените за тях места; били повикани ковачи, но нямали никакъв успех. Мъченицата направила кръстен знак над гвоздеите и веригите и в същия миг гвоздеите сами се разположили на местата си. Но Христовите врагове, заслепени от злоба, не разбрали чудесната сила на светия кръст и безмилостно оковали светицата, навеждайки главата към нозете; после я хвърлили в рова.

Христос Господ, Който не оставя тези, които Го обичат, веднага изпратил утешение на рабинята Си, намираща се в рова; защото там я озарила небесна светлина, железните окови сами се разхлабили и паднали, смрадта се превърнала в благоухание; мъченицата пребивавала в рова като в чертог, радвайки се и прославяйки Бога.

В същото време християните, живеещи в града, като се събрали със своя епископ в храма, започнали да се молят Бог да помогне на мъченицата Сира доблестно да завърши подвига си.

И мъченицата престояла петнадесет дни в този ров, никой не мислел, че тя може да остане жива поради голямата смрад и глада, а също и поради тежестта на оковите върху нея.

Между това от много време не бил валял дъжд и настъпила суша; народът говорел, че Божият гняв наказва всички със суша и с глад заради невинните страдания на девицата Сира.

След петнадесет дни нечестивите съдии узнали, че девицата Сира е жива в рова и че се е освободила от оковите. Всички изпаднали в голямо изумление. Отново преместили светицата от рова в градския затвор.

Щом тя била извадена от рова, в същия миг от небето се излял проливен дъжд, който добре напоил земята; и хората си казали, че Бог изпратил този дъжд заради девицата Сира, извадена от рова.

Господ дал на рабинята Си и дар на чудотворство, така че тя можела да изцерява болести и да изгонва бесове; мнозина идвали при намиращата се в затвора светица, желаейки да получат изцеление от нея; и всички, които се допирали до дрехата или само до оковите, получавали изцеление от недъзите си; а бесовете не можели да търпят приближаването до нея.

След известно време настъпил празник в чест на светите мъченици, пострадали по-рано в Персия; този празник се извършвал само един път в годината в храм, намиращ се извън града; мъченицата пожелала да присъства на това всенародно празнуване и на всенощното пение; и един боголюбив християнин дал злато на стражите и се застъпил пред тях за мъченицата, за да я пуснат от затвора, обещавайки да я върне в тъмницата на утрото на следващия ден.

Светицата била пусната от затвора; тя сменила връхната си дреха, за да не я познаят езичниците; като дошла в храма, застанала в ъгъла на притвора и слушала църковното пение.

Случайно в това празнично събрание се оказала една бесновата жена; щом се доближила до света Сира, намиращият се в жената бяс извикал силно, казвайки, че мъченицата Сира е дошла в храма и може да го изгони. И когато всички, които били там, започнали я да търсят из храма, тя веднага си тръгнала и отишла в тъмницата.

Бесовете така се бояли от нея, че дори не можели да я приближат.

В една от следващите нощи светата девица отново била пусната от затвора под гаранция след подкупване на стражата; тогава тя отишла при епископа и приела от него свето кръщение в един храм, който се намирал в града.

След всичко това Мавиптис и другите съдии и влъхви, които били с него, решили да изпратят мъченицата при царя, тъй като по никакъв начин не успели да я отвърнат от изповядването на християнската вяра. Изпращайки девицата при царя, съдиите, съгласно своя обичай, поставили печат на шията, за да не бъде представена някоя друга жена вместо нея; този печат бил такъв, че не можел по никакъв начин да бъде свален от шията, освен заедно с главата.

Като взели светицата, войниците я отвели в град Алиак, тъй като по това време царят се намирал там; войниците я предали на началника на града заедно с писмено съобщение за вината и за това, от какъв род е и какви мъчения е изтърпяла.

Началникът на града (епархът) отначало започнал да увещава светицата с ласкави думи, а след това я заплашил с мъки, уговаряйки я да се обърне към предишните си вяра и дела (тоест към езическата вяра и езическия живот); но като видял, че тя не го послушала, заповядал да свалят от нея дрехите, да я облекат в една жалка дрипа и да я предадат на иудеите, знаейки, че те били врагове на християните.

Иудеите, като взели свързаната с железни окови светица, я затворили в едно тясно помещение, а за храна ѝ давали съвсем мъничко парче ечемичен хляб, колкото да не умре от глад; при това всеки ден я укорявали с хулни думи, хулели също и Христос, казвайки:

- Къде е разказваната от теб басня, че веригите сами падат от теб, от шията, ръцете и нозете ти? Да видим сега как ще паднат веригите!

Веднъж, когато се подигравали с такива думи на светицата, тя, повдигайки очите си към небето, въздъхнала и в дълбочината на сърцето си се помолила на Господа; и в същия час пред очите им веригите паднали и от шията, от ръцете, и от нозете, така че иудеите много се удивили.

Светицата престояла единадесет дни при тях, после епархът отново наредил да я заведат при началника на влъхвите, който ходил при царя и му разказал всичко, което му било известно за девицата.

Началникът на влъхвите, като заповядал да представят девицата пред него, я запитал:

- Заради какво отхвърли нашата вяра? Та нали и царят, и князете я пазят с чест; вярата ни се е разпространила навсякъде и владее над всички, и обогатява тези, които я пазят; и защо си се присъединила към християните - хора безчестни, бедни, презирани и ненавиждани от всички?

Девицата отвърнала с дръзновение:

- Къде са днес венците на вашите починали царе? Къде е славата на князете? Всичко това е загинало; царете и князете, подобно на трева, са разцъфвали за непродължително време, но после са увяхвали и са наследили вечната смърт, тъй като не са познали истинския Бог, Твореца на всичко, и не са почели Владиката на живота и смъртта, но са се покланяли на творението като на божество, почитайки огъня, водата, слънцето, луната и звездите. А християните, заради страданията, които претърпяват от вас през настоящия живот, ще получат вечен живот; и заради временното безчестие ще наследят небесна слава.

Началникът на влъхвите изпаднал в ярост от тези думи на девицата. После започнал подробно да я разпитва къде е била по-рано. Като узнал колко големи мъчения е изтърпяла, а като узнал също и за тежкия престой в тъмничния затвор, като чул също и за това, че светицата се намирала под наблюдението на иудеите, той наредил отново да я предадат на иудеите и им заповядал щателно да наблюдават никой от християните да не ходи при девицата.

Като взели светицата, иудеите започнали без милосърдие да я мъчат, изтезавайки я с различни мъки в продължение на три дни.

Когато един царски сановник, комуто било възложено да наблюдава всички тъмници и всички затворници, чул за мъченицата, той я взел от иудеите и я настанил в своята тъмница. Този мъж постъпил така с цел печалба, тъй като християните имали обичай да си купуват със злато и сребро от тъмничните стражи правото на влизане в затвора, за да посещават затворниците, страдащи заради Христовото име.

В това време, докато мъченицата се намирала в затвора, някои християни, като получили срещу пари правото да влязат в тъмницата, дошли при светата девица Сира, за да я навестят. Като видели, че тя била здраво свързана с железни окови и лежала на голата земя, те донесли и приготвили постелка, за да облекчат, макар и мъничко, големите мъки. Но един от тъмничните стражи, като дошъл при мъченицата, я изхвърлил от постелката и причинил силна болка, поради тежестта на сложените върху мъченицата окови. И в същия миг тези железни вериги се разтворили от само себе си и паднали от мъченицата, така че всички, които били там, много се изумили от станалото.

В онези дни царят пожелал да отиде в друг град, наречен Ресанкусадон; с него тръгнали и всички персийски велможи, а също и началникът на влъхвите. След тях била поведена в окови и светата мъченица Сира, а също и всички останали затворници; в продължение на целия път светата мъченица се молела на Господа, пеейки Давидови псалми. Войниците, които водели светицата, много пъти я предупреждавали да млъкне; поради тази причина сложили още по-тежки окови; но тя не преставала да възпява Бога и да му благодари.

Когато стигнали до едно място, наричано Карс, началникът на влъхвите заедно с другите съдии заповядал да изправят светицата на разпит и я попитал:

- Ти имаше напълно достатъчно време за размисъл. Кажи ни какво избираш: съгласна ли си да се върнеш към първоначалното служение на боговете и да останеш между живите, или желаеш да умреш в християнството?

Светицата отвърнала:

- Какво друго бих могла да избера освен това, което вече съм избрала веднъж завинаги? Нали много пъти съм казвала, че съм християнка, рабиня на моя Господ Иисус Христос. Него обичам, на Него служа и за Него искам да умра.

Началникът на влъхвите казал:

- Кажи ни думите на магическата мъдрост, на които ти първоначално си била обучена.

А светицата започнала високо да изрича молитвени слова към Бога от Давидовите псалми.

Началникът на влъхвите много се разгневил и заповядал да разкъсат дрехите и да я изправят пред него съблечена за разпит; после попитал:

- Нима сега не чувстваш никакъв срам?

Светицата отговорила:

- За какво да се срамувам? Не съм крадла, не съм блудница; не съм сторила никакво зло никому. И макар, че ме лишихте от външните ми дрехи, на небето аз имам пресветло, нетленно и вечно облекло, което е приготвил за мен моят Господ, заради Когото съм разголена сега.

Докато светицата изричала тези думи, князът на хузаинската страна, седнал важно заедно с мага, казал:

- Тя е бесновата.

Но светицата отвърнала:

- Не аз съм бесновата, а ти си бесноват, защото служиш на бесовете; ако желаеш, аз ще направя кръстен знак върху твоето чело, тогава бесът ще излезе от теб и душевните ти очи ще се просветят така, че ще познаеш истината.

Тогава всички, които били там, гръмогласно извикали:

- Тя заслужава смърт, защото хули боговете ни, унижава царя и говори дързости на князете.

Тогава съдиите я осъдили на смърт и отново поставили печат на шията, за да не би, поради нечия хитрост, да бъде умъртвена друга жена вместо нея. Вече възнамеравяли в същия ден да я отведат за екзекуция. Но някои от съдиите посъветвали да се отложи смъртта за непродължително време, казвайки, че не трябва да я умъртвяват на това място, тъй като има много християни и може да се повдигне метеж и ропот заради смъртта. Поради тази причина екзекуцията на Христовата мъченица била отложена и съдиите отново предали светицата на старшия пазител на тъмниците; като приел мъченицата, той заповядал да я вържат и да я затворят в едно помещение с други затворници.

След това царят се отправил към град Ветармаис и се установил там за известно време. Там била доведена и светата мъченица и била затворена в тъмница. В тъмницата тя се разболяла тежко, така че вече очаквала смъртта си,; тогава мъченицата започнала да се моли със сълзи на Господа, умолявайки Го да не дава да умре тук, но да я удостои с мъченически венец и с кончина сред страдания. Бог чул молитвата на Своята рабиня и дарувал здраве.

Един от тъмничните стражи, възбуждан от дявола към плътски грях, започнал да моли началника си да му разреши да извърши блудодействено поругание над затворничката.

След като получил разрешение от началника на стражите, езичникът пристъпил към Христовата невеста, горейки от нечиста похот. Но Господ, Който пазел Своята рабиня, невидимо поразил очите, ушите и езика на този пазач, така че той станал сляп, глух и ням и като паднал на земята, започнал да издава неистови вопли.

Началникът на стражите, като видял всичко това, вместо да се ужаси, да познае Божията сила и да накаже този страж за дързостта му, сам замислил да извърши беззаконие, горейки от страст към светата девица.

Светицата му казала:

- Аз съм сгодена за небесния Цар и Той няма да допусне да осквернят Неговата девица и невеста.

Но началникът на стражите не я послушал. А когато пожелал безсрамно да се приближи до девицата, в същия миг ангел Божий го поразил и той паднал на земята като мъртъв. Слугите дошли и го изнесли оттам; той не дошъл скоро на себе си, но и след такова Божие наказание робът на сатаната останал непоправим. Като се преизпълнил с ярост, той замислил веднага да погуби мъченицата, тъй като му било заповядано да я предаде на каквато и да е смърт. Този нечестивец не пожелал да умъртви светицата с меч, но намислил да я удуши с въже. Като повикал един ковач, той му заповядал да свали железните окови от нея.

А светата девица казала на началника на стражите:

- Тук ковач не е нужен.

Като изрекла тези думи, тя сама свалила оковите от шията, ръцете и нозете си. И всички, които видели това, се удивили, но не познали силата Божия.

Тогава началникът на тъмничните стражи заповядал отново да вържат ръцете на Христовата мъченица, за да не окаже съпротива по време на екзекуцията. Но мъченицата отново му казала:

- Остави суетните си съвети, защото аз сама, по собствена воля, ще се предам на смърт за моя Бог, така че дори няма и да се помръдна.

Тогава нечестивите увили шията на мъченицата с въже и започнали да затягат примката. Когато светицата била близо до смъртта, те разхлабили малко въжето и казали:

- Ако се отречеш от християнската вяра, ще те оставим между живите.

Но мъченицата им отвърнала:

- Правете това, което ви е заповядано.

Те отново започнали да я душат, но пак разхлабили въжето и попитали:

- Не желаеш ли да се отречеш от Христа, за да останеш между живите?

Но светата мъченица, желаейки да умре за Христа, отново им наредила да правят това, което им било заповядано. Тогава мъчителите със сила стегнали въжето от двете страни, докато не я умъртвили.

Така загинала света мъченица Сира, като пострадала за Христа, своя Господ.

Мъчителите решили да не предават на погребение честното тяло, а да го дадат да бъде изядено от кучетата. Затова те го взели от тъмницата, отнесли го в една къща, събрали множество кучета и като заключили вратите, хвърлили тялото на кучетата, за да го изядат. Но те не се докоснали до него и през нощта езичниците изхвърлили тялото от тази къща. Християните от града, като узнали за страдалческата кончина на Христовата мъченица, внимателно наблюдавали какво ще направят мъчителите. Когато тялото на Христовата мъченица било изхвърлено, те го взели и го погребали с чест, славейки Отца и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото и от нас се отдава чест и слава сега, винаги и в безкрайните векове. Амин.

 

imageВ памет на свети свещеномъченик Евтихий

Свети Евтихий произхождал от град Севастопол.
(В древността били известни няколко града, носещи името Севастопол, или Севастия; кой от тях се има предвид в дадения случай, не е известно. Бел.ред.)

Като чул благовестието за името Христово, той оставил родителите и приятелите си и дошъл при любимия ученик и апостол Йоан Богослов. Като го следвал навсякъде и подражавал на житието му, свети Евтихий се поучавал от него на божествена премъдрост и черпел от него, като от извор, Божия благодат. Като се преизпълнил с апостолска ревност, свети Евтихий ревностно изкоренявал бесовската прелест. Срещайки свети апостол Павел, Евтихий станал негов спътник и много се потрудил заедно с него, проповядвайки Евангелието и понасяйки мъжествено всички злочестини; ето защо свети Евтихий е считан за ученик и на евангелист Йоан Богослов, и на свети апостол Павел.

Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.

Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето; този хляб бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали.

Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание.

След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.

Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището.

Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и сега да отвори устата на лъва, за да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за прослава на всемогъщата Си сила? Един и Същ Господ присъствал и чудотворил и тук, и там.

 

* Валаам, син Веоров, бил пророк от град Петор, при река Ефрат, близо до Харан, в Месопотамия. За него се носела мълва, че когото той благослови, ще бъде благословен, и когото прокълне, ще бъде проклет (Числ. 22:6.) Когато израилтяните, след като победили аморейските царе, тръгнали по-нататък и спрели в Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон, моавитският цар Валак и мадиамските старейшини, изплашени от победите на израилтяните, се съгласили да повикат при себе си Валаам, за да прокълне израилтяните. Три пъти Валак определял място за това на различни височини (езически капища) и три пъти вразуменият от Бога Валаам вместо проклятия произнасял благословения, които завършил със славно пророчество за Месия. Ослицата на Валаам му попречила да тръгне и да извърши лошо дело - проклятие на израилтяните, а когато той почнал да я бие, принуждавайки я да тръгне, тя му продумала с човешки глас. Това събитие се има предвид в житието (ср. Числ. 22, 23.). Бел.ред.

 

За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.*

 

* Свети апостол Евтихий загинал в края на I или в началото на II век. Бел.ред.

 

Тропарь священномученика Евтиха (Евтихия)

глас 4

И нравом причастник,/ и престолом наместник апостолом быв,/ деяние обрел еси, богодохновенне,/ в видения восход,/ сего ради, слово истины исправляя,/ и веры ради пострадал еси даже до крове,/ священномучениче Евтихе,/ моли Христа Бога// спастися душам нашим.

Кондак, глас 3:

Апостолов сопрестольник, и святителей красота быв Евтихе, мученически прославился еси, просиял еси яко солнце, всех просвещая, и разорил еси безбожия нощь глубокую. Сего ради тя почитаем, яко божественнаго воистинну священнотаинника Христова.

 

В памет на свети мъченик Татион

Този свети мъченик бил родом от Мантиней, който се намирал в Клавдиополска митрополия, Гонориадска епархия.*

 

* Мантиней и Клавдиопол се намирали в Гонориадската област на северозападната малоазиатска римска провинция Витиния. Митрополии при гърците били наричани главните градове на провинциите, а епархии - градовете на провинциалните области. В административно отношение Мантиней се намирал под властта на Клавдиополския управител и Гонориадския епарх. Бел.ред.

 

Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол* при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница.

 

* Град Клавдиопол, който по-рано носел името Витиния, се намирал в малоазиатската област Витиния, близо до горното течение на река Билей. Бел.ред.

 

След това той бил подложен на повторен разпит и тъй като неизменно пребивавал в Христовата вяра, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града.

Като стигнали до градските врати, светият мъченик се оградил с кръстния знак и в това време чул глас свише, който му благовестил радостно бъдеще, след което предал духа си на Господа.*

 

* Тъй като мъчител на свети Татион бил префектът Урбан, мъченическата му кончина е настъпила през времето на Диоклетиан, а именно - през 305 г. В своя месецослов император Василий го нарича Татиан. Бел.ред.

 

 

 

В същия ден се чества паметта на свети Георги Лимнеот, изповедник, подвизавал се при императора иконоборец Лъв III Исаврянин (717-741).

В същия ден се чества паметта на преподобни Арсений Комелски, вологодски чудотворец, починал през 1550 година.

В същия ден се празнува пренасянето на мощите на свети Петър, митрополит на цяла Русия и чудотворец (през 1479 г.).

 

imageЖитие святого Петра, митрополита Киевского и всея России

Святой Петр, митрополит Киевский и всея России, родился в земле Волынской8619, от благочестивых христианских родителей8620. Когда он был еще во утробе матери, на рассвете одного воскресного дня мать его видела такое видение: ей представилось, будто она держит на руках своих агнца, посреди рогов которого выросло густолиственное дерево, имеющее множество плодов и цветов, посреди ветвей его было множество свечей – светящих и издающих благоухание.

Проснувшись, мать недоумевала о чудном видении, но впоследствии Господь оправдал видение, обогатив Своими дарами ее сына.

Семи лет от рождения святой Петр был отдан в обучение Божественному Писанию, но сначала он учился плохо, о чем немало печалились родители его. Сие же было ради того, чтобы он более от Бога, нежели от людей получил книжную премудрость. И действительно, святой Петр получил ее таким образом.

Однажды он увидел во сне, что к нему пришел некий муж в святительских одеждах и сказал ему:

– Чадо, отверзи, уста твои!

Когда Петр сделал это, явившийся прикоснулся правою рукою к языку его и, благословив его, исполнил сладости гортань его.

Проснувшись, отрок никого не видел, но только ощутил в сердце своем как бы некую сладость и веселие.

С этого времени святой Петр стал быстро понимать, чему учил его наставник, в скором времени он изучил все Священное Писание и превзошел в учении всех сверстников.

Когда Петру исполнилось двенадцать лет, он ушел в близкий к месту его рождения монастырь, и принят был в число братии; там нес он монастырские послушания, носил в поварню воду и дрова, мыл братии власяницы и ни зимою, ни летом нисколько не оставлял своего правила. Прежде всех приходил он к церковной службе и уходил последним, в церкви стоял с благоговением, прилежно слушая Божественное Писание, никогда не прислоняясь к стене, – наставнику своему всегда оказывал послушание и с готовностью служил братии в смирении и молчании. По воле настоятеля, он был произведен в диакона, а потом и в пресвитера. Научился он писать и святые иконы8621 и, когда писал, всем умом и мыслию удалялся от земного и, исполняясь богомыслия, ревностно стремился к добродетельному житию.

После довольно продолжительного пребывания в том монастыре по благословению настоятеля, святой Петр удалился в одно пустынное место и устроил себе обитель при реке Рате8622. Здесь построил он церковь во имя Спаса нашего Иисуса Христа, и в короткое время собралось к нему сюда много братии.

Святой был добр и незлобив и считал себя самым последним из всех; поучал всех с кротостью, усердно подавал милостыню, никогда не отпуская без помощи просящего нищего и странника, так что слух о его добродетельном житии дошел до князя. Посему всеми он был почитаем, и все принимали от него слово наставления.

В то время прибыл на Русь из Константинополя митрополит Максим8623, поучая народ богопреданному учению. Явившись к нему с своею братиею для получения благословения, святой Петр поднес ему икону Пресвятой Владычицы нашей Богородицы, которую сам написал. Святитель же Божий благословил его и братию и, приняв святую икону, берег ее у себя в великой чести.

Спустя немного времени – когда преставился святитель Максим, – некто Геронтий8624 дерзнул восхитить святительство, взять святительскую одежду, ризницу и пастырский жезл, а также и ту икону, которую написал Петр и поднес святителю Максиму, и отправился в Константинополь, желая сделаться русским митрополитом.

Тогда князь страны Волынской8625 стал предлагать блаженному Петру, – то сам прося, то склоняя через бояр – идти в Константинополь для посвящения на престол Киевской митрополии, ибо Геронтию никто не сочувствовал за его дерзость, с каковою он без совета и избрания поспешил восхитить святительский сан: «не дверью входил, но перелазил инде» (Ин. 10:1).

Блаженный же Петр долго не хотел и отказывался, но, наконец, будучи упрошен князем, боярами и собором святителей, отправился, а князь послал о нем послание к святейшему патриарху и ко всему его собору, высказывая желание видеть Петра на святительском престоле.

Когда Геронтий отправился по морю в Константинополь, плавание для него оказалось неблагоприятным: поднялась сильная буря, противные ветры и волны, так что он на пути замедлил немало времени. Для блаженного же Петра был на том же море тихий и попутный ветер и он, точно во сне, переплыл море.

В это же время Геронтию явилась в видении вышеупомянутая икона Пресвятой Владычицы, которая сказала ему:

– Напрасно ты, старец, трудишься, ибо не достанется тебе святительский сан, которого ты ищешь. Но тот, который написал меня – Ратский игумен Петр – служитель Сына Моего и Бога и Мой, будет возведен на престол святительский и право упасет людей Своих, за которых Сын Мой – Христос Господь – пролил кровь Свою, от Меня воспринятую, и богоугодно пожив, в старости доброй с радостью отойдет к Владыке всех.

Геронтий в страхе проснулся и поведал всем о видении.

Наконец, святой Петр достиг Константинополя, патриархом Константинопольским был тогда Афанасий – муж дивный, украшавший своими добродетелями престол вселенский8626. Когда Петр пришел к патриарху, храм наполнился благоуханием; просвещенный свыше патриарх уразумел, что такое благоухание было ради пришествия Петра, и с радостью благословил его. Затем, узнав о причине его прибытия, патриарх созвал собор святителей и они учинили обычное рассмотрение дела. Петр был признан достойным святительского сана, будучи предуказан к сему прежде своего рождения.

Итак патриарх, во время совершения божественной службы, посвятил сего дивного Петра на святительское служение8627, при этом лицо угодника Божия, во время посвящения, так просияло, что все дивились и говорили:

– Воистину человек сей пришел к нам по повелению Божию, – и все исполнились духовной радости.

Спустя несколько дней, прибыл в Константинополь и Геронтий и (хотя и против воли) рассказал обо всем, что с ним случилось. Патриарх же, взяв у него святительские одежды, честную икону, пастырский жезл и церковную утварь – все отдал в руки истинному пастырю – Петру.

Затем святейший патриарх, достаточно наставив в течение многих дней святого и блаженного Петра и благословив его, с честью отпустил из Константинополя.

Святой Петр, прибыв в свою митрополию, преподал всем мир и благословение и прилежно поучал врученное ему Богом стадо, переходя с одного места на другое8628.

Но лукавый враг не вытерпел сего и измыслил против святого Петра козни, внушив некоторым не признавать его святителем. Впрочем, из таковых потом многие раскаялись, приняли святителя и, покорившись ему, получили от него прощение.

Спустя некоторое время, лукавый враг возбудил зависть к святому Петру в Андрее, епископе Тверском8629, который, не обуздывая языка своего, стал распространять о праведнике ложные изветы и, написав много ложных и хульных слов, послал к святейшему патриарху Афанасию. Удивился патриарх и счел это невероятным, однако послал одного из церковных клириков в землю русскую, и тогда созван был собор в городе Переяславле8630. На соборе том присутствовали епископ Ростовский Симеон, преподобный Прохор, игумен Печерский, князья, бояре, священники, иноки и великое множество других. Когда призван был на собор Тверской епископ Андрей, стали расследовать дело, и когда выступили против Петра лжесвидетели, произошло великое смятение. Виновник зла не утаился, но перед всеми был обнаружен. Злоба и клевета Андрея были обличены, и лживый клеветник перед всеми был посрамлен и уничижен. Святой же Петр не сделал ему никакого зла, но простил и, довольно всех поучив, отпустил с миром собор. Сам же прилагал к трудам труды, умножая во сто данный ему талант и являясь отцом для сирот.

В то время появился некоторый еретик Сеит8631, который проповедовал противное Церкви Христовой и православной вере учение; святитель Божий предал его отлучению, – и злонравный еретик погиб вскоре злою смертью.

После сего угодник Божий Петр прибыл в славный город Москву, которая в то время находилась во владении благоверного великого князя Иоанна Данииловича8632, украшенного всякими добродетелями, милостивого к нищим и духовенству, любившего храмы и прилежавшего к священным книгам. Святитель очень полюбил его и начал жить в том городе больше, чем в иных местах8633. Советовал он благоверному князю построить в Москве каменную церковь во имя Успения Пресвятой Владычицы нашей Богородицы и Приснодевы Марии, так убеждая его:

– Если ты послушаешь меня, сын мой, и создашь храм Пресвятой Богородице, то и сам прославишься больше князей других и город твой будет прославлен: святители поживут в нем и взыдут руки его на врагов его и Бог в нем прославится, и кости мои здесь положены будут.

Послушав совета святителя, князь начал заботиться о построении церкви8634. Когда церковь была заложена, ежедневно происходили работы по ее постройке, и сам святитель наблюдал, чтобы дело непрерывно подвигалось вперед.

Незадолго до блаженной кончины святителя Петра князь Иоанн Даниилович видел следующий сон. Ему представилась высокая гора, вершина коей была покрыта снегом, и вот внезапно снег растаял и исчез. Когда князь пересказал святителю поразивший его сон, святой сказал:

– Высокая гора – ты князь, а снег – я смиренный, который скоро должен отойти из сей жизни в жизнь вечную.

Провидев, по Божественному откровению, свою близкую кончину, святитель Божий сам своими руками устроил себе гробницу близ жертвенника в созидаемом храме Пресв. Богородицы. И когда гробница была готова, снова было ему от Бога откровение о кончине. Исполнившись радости, святитель пошел в церковь и совершил божественную службу, помолившись за всех православных царей и князей, за своего духовного сына – благочестивого князя Иоанна – и за всех благочестивых христиан земли русской; затем он сотворил поминовение о почивших и причастился Святых Тайн. Возвратившись из церкви, он призвал весь причт и, преподав по обычаю наставление, отпустил их. В то время он раздавал много милостыни нищим и убогим, церквам, монастырям и духовенству. Между тем он быстро ослабевал телом. Когда настал день кончины его, святой призвал к себе тысяцкого Вельяминова, управлявшего тогда городом (так как самого князя в то время в городе не было), и сказал ему:

– Вот, чадо, я отхожу от жития сего, сыну же моему возлюбленному, князю Иоанну и его потомству на век оставляю милость и мир, и благословение Божие.

Затем, сделав и другие распоряжения, св. Петр вручил ему мешок с деньгами для того, чтобы докончить постройку церкви. Преподав всем мир, он начал петь вечерню, и когда молитва была еще на устах его и сам он воздел руки к Богу, душа его отошла ко Господу8635.

Князь, услышав о преставлении святителя, в печали поспешил со всеми боярами в город, весь народ плакал и скорбел о его преставлении. Положив на одре честное тело его, понесли его по обычаю к церкви8636.

В то время некоторый человек, одержимый неверием, подошел среди православного народа к телу святителя и в мыслях своих стал творить ему поношение, думая:

– Кто этот мертвец, которого провожают сам князь и столько народу и почему воздается ему такая почесть?

Когда он подумал это, тотчас увидал святителя сидящим на одре и благословляющим на обе стороны народ во все время, пока не был принесен к гробнице. Тогда уверовал человек тот в святость угодника Божия и рассказал народу о виденном. Принеся святые мощи Петра во храм, положили их в приготовленной самим им каменной гробнице, где и доныне они почивают, источая различные чудеса с верою притекающим к ним. Некоторый юноша от рождения имел расслабленные и совершенно неподвижные руки, так что не мог их поднести к устам. Он пришел к гробнице сего святителя, молясь со слезами, и тотчас руки его укрепились и стали здоровы. Также одного скорченного святой исцелил, и даровал слух глухому. А одному, бывшему много лет слепым, когда он пришел и помолился, внезапно отверз очи. Много и иных благодеянии и доныне чудодейственно источается с верою приходящим к честной раке святителя Петра – в честь и славу в Троице славимому Богу вовеки. Аминь.

 

Тропарь, глас 4:

Яже прежде безплодная земле, ныне веселися: се бо Христос светильника в тебе показа, яве сияюща в мире, и исцелевающа недуги и болезни наша. его ради ликуй и веселися со дерзновением: святитель бо есть Вышняго сия соделоваяй.

 

Другой тропарь, глас 8:

Ликуй светло благославнейший граде Москва, имеяй в себе архиерея Петра яко зарю солнца, всю Россию чудодеянии озаряюща: той бо немощи врачует, и недуги яко тьму прогонит от вопиющих ему: радуйся иерарше Бога Вышняго, тобоя сия пастве твоей соделовающаго.

 

Кондак, глас 8:

Взбранному и дивному нашея земли чудотворцу, днесь любовию к тебе притекаем, песнь богоносе плетуще: яко имея дерзновение ко Господу, многообразных избави нас обстояний, да зовем ти: радуйся утверждение граду нашему.

 

Молитва святителю Петру, митрополиту Московскому, всея России чудотворцу

О, вели́кий святи́телю, пресла́вный чудотво́рче, Росси́йския Це́ркве первопресто́льниче, гра́да Москвы́ храни́телю и о всех нас усе́рдный моли́твенниче, о́тче наш Пе́тре! К тебе́ смире́нно припа́даем и мо́лимся: простри́ ру́це твои́ ко Го́споду Бо́гу и помоли́ся за ны, гре́шныя и недосто́йныя рабы́ Его́: да проба́вит нам ми́лость Свою́ и низпосле́т нам вся благопотре́бная к вре́менному житию́ и ве́чному спасе́нию на́шему дары́ бла́гости Его́, наипа́че же да огради́т нас ми́ром, братолю́бием и благоче́стием от всех искуше́ний врага́ диа́вола, и да́рует нам бы́ти ве́рными ча́дами твои́ми, не по и́мени то́кмо, но и все́м житие́м на́шим. Ей, уго́дниче Бо́жий! Услы́ши нас благоутро́бно, и бу́ди всем нам помо́щник и засту́пник во вся́ких беда́х и напа́стех, не забу́ди нас и в час кончи́ны на́шея, егда́ наипа́че твоего́ заступле́ния потре́буем, да, при по́мощи моли́тв твои́х святы́х, сподо́бимся и мы, гре́шнии, кончи́ну благу́ю получи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́дити, сла́вяще ди́внаго во святы́х Свои́х Бо́га на́шего, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

* * *

 

8619 Волынь – юго-западная часть России.

8620 Родители св. Петра были люди – состояния достаточного и принадлежали к сословию боярскому, или же купеческому, почему св. Петр впоследствии и имел возможность соорудить на свои средства монастырь.

8621 По свидетельству древнего жития, св. Петр обучился искусству иконописания в такой степени, что стал «иконник чуден». Памятниками сего доселе служат находящиеся в Московском большом Успенском соборе две иконы Богоматери, им написанные: Успение Божией Матери и другая, по его имени, нарочито известная под именем Петровской.

8622 Это место было расположено на север от столицы Галичско-Волынского княжества – Львова; река Рата протекает в нынешней австрийской восточной Галиции и впадает с левой стороны в верхний западный Буг. – Монастырь св. Петра, построенный во имя Спаса (Преображенский), в настоящее время не существует, на его месте стоит теперь село, с приходскою церковью также во имя Спаса.

8623 Св. Максим, грек по происхождению, управлял русскою церковью с 1283 по 1304 г.

8624 Один из игуменов Владимирских.

8625 Здесь разумеется Галицко-Волынский князь Юрий Львович, который негодовал на самоволие Геронтия тем более, что на Волыни недовольные удалением кафедры из Киева в дальний Владимир желали видеть митрополита где-либо на юге; особенно же князь Юрий хотел, чтобы митрополия была в Галиче. Князь Юрий был могущественный, владея всею Галициею, он именовался даже царем Руси.

8626 Афанасий II – патриарх Константинопольский с 1303 по 1311 г.

8627 Св. Петр был поставлен в митрополиты всея Руси в 1308 г., на третий год после кончины митрополита Максима.

8628 На другой год после своего посвящения, св. митрополит Петр переехал во Владимир, где предшественником его поставлена была кафедра митрополита всея России. Вслед за тем он отправился осматривать епархии: так он был в Новгороде, в Брянске и других городах, и областях.

8629 Тверской епископ Андрей происходил из дома князей Литовских. Он возымел намерения занять кафедру митрополита. Знатность рода его и неудовольствия некоторых на избранного югом митрополита поддерживали в нем мечту о высшем сане. Впоследствии он, по удалении с кафедры, скончался в построенном им ранее Богородицком монастыре, на реке Шоше (правом притоке Волги) в 1323 г.

8630 Собор созван был в 1310 г. или в начале 1311 г. – Переяславль Залесский – ныне уездный город Владимирской губернии.

8631 Сеитами, по летописям, постоянно называются учители магометанства, которое в то время так ревностно распространял хан Узбек между татарами, но название еретика и отлучение от церкви, произнесенное св. Петром на означенного Сеита, показывает, что это был христианин, сильно извращавший христианское учение, название же Сеита дано ему за увлечение некоторыми воззрениями магометанства. По некоторым известиям, Сеит был новгородским протоиереем, увлекшимся магометанскою страстью к чувственной жизни и проповедовавшим против монашеского девства с такою силою, что многие из монахов оставили монашество и вступили в супружество. Обличение Сеита было во время обзора святителем епархий.

8632 Здесь разумеется Великий князь Московский Иоанн I Даниилович Калита, внук св. Александра Невского св. Даниила, основателя Московского княжества; княжил с 1328 по 1340 г.; назван был Калитою, потому что, отличаясь любовью к нищим, постоянно носил с собою для раздачи им калиту (мешок) с деньгами.

8633 Святитель Петр, просвещенный благодатью, провидел великую будущность Москвы, хотя тогда это был город малолюдный, он видел, что Москва соберет под свою сень раздробленные и истерзанные области России, и решился навсегда остаться в Москве и быть в ней похороненным, вместо Владимира. Таким образом митрополия была перенесена из Владимира в Москву, что послужило к возвышению Москвы и к прочному основанию мира (при тогдашних междоусобиях удельных князей) и величия России.

8634 Т.е. Успенского собора, впоследствии на месте его построен в княжение великого князя Иоанна III Васильевича существующий в настоящем виде собор, освященный в 1470 г.

8635 Св. митрополит Петр скончался 21 декабря 1326 г.

8636 Св. мощи митрополита Петра были положены в начатой, но не оконченной им церкви Успения, которая была окончена и освящена уже в следующем 1327 г. При нашествии Тохтамыша татары разорили гробницу св. митрополита Петра, думая найти в ней сокровища, тогда же Успенский собор подвергся опустошительному пожару. В1471 г., когда сломали старый Успенский собор и стали строить новый, созванный освященный собор решил вынуть мощи святого. Гроб его был найден истребленным от пожара, но св. мощи угодника Божия сохранились целыми и невредимыми. Совершено было перенесение мощей его, в память чего установлено было празднование этого перенесения 24 августа. Мощи первосвятителя Московского почивали открыто, но после нашествия поляков, похитивших драгоценную серебряную раку, положены под спудом и оставались в этом положении до 1812 г. В этом году Наполеон раскрыл гробницу святителя, вероятно, с таким же умыслом, как и Тохтамыш. По удалении французов из Москвы Московский архиепископ Августин торжественно открыл нетленные мощи митрополита Петра, причем они были обносимы вокруг Успенского собора при освящении его 30 августа 1813 г. От святителя Петра осталось два поучения, имеющие вид окружных посланий.

image

 

 

 

 

imageВ памет на свети свещеномъченик Козма Етолийски (1714 – †1779)

Там, където минавал светецът, животът се преобразявал. Хората излизали да го посрещат на километри от своите села, ден и нощ слушали проповедите му, прости и едновременно с това удивително дълбоки и честни, изпълнени с Божествена благодат.Думите му прониквали в самото сърце на слушателите, дълбоко в душата, карали ги да се замислят за много неща. Проповедта на свети Козма пробуждала народното съзнание. Свети Козма е нямал само Дар на Учител, не е имал само Дар да извършва чудеса, но и имал още Дар на пророчество. Светията е бил Пророк. Пророк след Христа. Защото съществува Пророческо Дарование и след Въплъщението на Бог Слово, както и за това свидетелствува откъсът от Посланието на Блажения Апостол на народите Павел. Чрез молитва, пост и аскетизъм Светият е станал неопетнено огледало на Божествеността, приемайки светлината на Светия Дух и от Превисоки върхове е виждал това, което не е било възможно много хора да видят. Чистотата на разумните му и духовни очи вижда далечното бъдеще като настояще и предсказва събития, които след изтичане на време и много десетилетия се сбъднали. Други още не са се изпълнили или е близко тяхното изпълнение. Пророческият му поглед, с който разпознавал непознатите, се устремявал в дълбините на душата на събеседника му и предвиждал събитията, които будят удивление дори и у безверниците. Това казвал и Али паша на мюсюлманите, разгневен от това, че не му отдават нужната чест: „Ти си се побъркал. Не, знаеш какво говориш! Този Монах беше наистина Пророк… Дойде у дома ми в Тепелени и ме Благослови и ми каза всичко, каквото съм вършил, като да го имаше написано на хартия.“

Свети Козма е изричал действителни пророчества! Множество негови пророчески слова са се опазили от поколение на поколение чрез Преданието. Всеки град и село, които Светията е посетил, пази негово пророческо слово.

Предлагаме ви част от най-интересните пророчества:

- Кажи на онези идоли да не идват тук, ала да се върнат обратно. (По време на проповед в Асон – Кефалиния, изведнъж прекъснал проповедта си и изпратил един слушател в покоите на местния големец, казвайки горните думи. Пратеникът там намерил четири госпожи аристократки, облечени безсрамно „според венецианската мода – разгърдени“,които били готови да дойдат, за да проследят проповедта на Светеца. Забележете как равноапостолния светец нарича жени, на които им се виждат само някои разголени части от тялото – „ИДОЛИ“. Какво да кажем за съвременните жени, които ходят почти голи не само по плажовете, а дори и по улиците).

- Свободата ще дойде отдолу, откъдето текат водите. ( Свободата на Гърция е дошла от Пелопонес -1821-1829 г.).

- Това дете ще успее. Ще управлява Гърция и ще се прослави. (Той говорел за Йоан Колети- един от първите управници на новоосвоводена Гърция).

- Очакването ще настане, когато дойдат два Великдена заедно. (През 1912 г. празниците на Благовещение и Великден съвпаднали, тази година започва очакваното освобождение на Балканите).

Причината за всеобща война ще дойде от Далмация. Първо ще се разпокъса Австрия и после -Турция. (Предсказание за Първата световна война).

- Ще видите редовна армия, ще видите и нередовна (партизанска-комунисти б.ред.). От тях много ще пострадате. (Събитията от 1946-1949 година в Гърция, когато гражданската война взема много жертви и причинява бедствия и разрушения).

- Бедата ще дойде от начетените. (Псевдоучените-еволюция, Просвещение, републиканизъм, комунизъм и под.).

- Ще дойде временно веднъж един лъжепророк. Да не му вярвате и му се радвате. Ще си отиде отново и няма да се върне. (комунистите)

-  Ще гледате плодовете и няма да можете да ги ядете. (вероятно радиоактивни - Чернобил)

- Ще дойде време, когато земята ще бъде опасана с една нишка (Електрическите далекопроводи, кабелите).

- Ще видите в полето каруца без коне да тича по-бързо от заек. (Железницата и автомобилите).

- Ще настъпи време, когато хората ще разговарят от едно отдалечено място с друго, например от Константинопол с Русия (телефона).

- Ще дойде време, когато дяволът ще влезе в една кутия и ще крещи от там. А от кутията ще стърчат рогата му. (Очевидно, става дума за телевизора. Свети Козма е предсказал неговото аморално и зомбиращо влияние).

- Ще дойде време, когато дяволът ще обикаля със своята тиква. (сателитите)

- Ще дойде време, когато светът ще бъде управляван от alala и balala (alala и balala — това е игра на думи. Свети Козма е има предвид бездушните механизми).

- Ще ви дадат твърде много, ще си го поискат обратно, но няма да могат (да си го вземат). (Заемите в които затъна Гърция).

- Ще излизат такива неща от училищата, че умът ви не може да си представи.

- Ще дойде време, когато крадците  и разбойниците вече няма да се крият в планините, а ще живеят и крадат в градовете.

- Много неща ще се случат. Градовете ще се обърнат на бордеи.

- И ако не се откажете от делата, които вършите, от произволите и грабежите, ще се погубите. На оня клон, дето окачвате сабите си, ще дойде ден, когато циганите ще окачват инструментите си. (важи и за нас)

- Хората ще дойдат до такова състояние, че да нямат дори дрехи, и всичко това поради факта, че ще станат лентяи.

- Хората ще обеднеят, тъй като няма да обичат дърветата и растенията.

- Ще настъпи време, когато православните ще враждуват помежду си. Аз пък ви призовавам към мир и съгласие.

- Ще настъпи време, когато няма да я има някогашната хармония между миряни и свещеници.

- Папата да кълнете, защото той ще е причината.

- Свещениците ще станат по-лоши и по-безчестни от обикновените миряни.

- Свещениците ще станат като обикновените миряни, а миряните ще се уподобят на зверове.

- Като чуете, че войната е започнала отдолу (Африка, Близкия Изток – б.ред.), тогава близо ще е.

- Ако войната започне отдолу, малко ще пострадате, ако започне отгоре, ще бъдете погубени.

- Турците ще научат тайната три дни по-бързо от християните.

- Скалите и рововете ще бъдат пълни с хора. (бежанците)

- Рововете и скалите на Дрополи ще бъдат пълни с бегълци.

- Ще дойде внезапно. Да имате торба зърно закачена на вратата. То ще ви пречи, когато бягате. Не го оставяйте. Вземете го със себе си, за да се хранят децата ви.

- Ще видите да летят в небето хора като черни птици и ще хвърлят огън по света. Които ще живеят тогава, ще бягат към гробищата ще вика: „Излезте, вие, мъртвите, за да влезем ние, живите“ (военните самолети).

- Антихристите ще си отидат, ще дойдат отново и после ще ги прогоните до Кокини Миля (далече в Азия).

- Чужда войска ще дойде. Ще вярва в Христа, но езика ви няма да знае.

- Ще дойде първо една лъжеромейска войска, да не й вярвате – ще се върне обратно.

- Турците ще си заминат, обаче ще дойдат отново. Ще стигнат до Ексамиля (град в Пелопонес, на шест километра южно от Коринтския провлак). Ще ги изгонят до Кокини миля. От турците една трета ще погинат, една трета ще се Кръстят, и само една трета ще отиде до Кокини миля (Кокини миля именували поробените дълбини на Мала Азия).

- В Константинопол ще се пролее кръв, така че тригодишно биче да плува в нея.

- Ще се роди звяр, който ще воюва срещу вас.

- Ще дойде време, когато прокълнатият дявол ще излезе от черепа (черупката) си.

- Ще ви поискат оръжието. Дайте едното, но другото оставете за себе си. Едно оръжие ще спаси сто живота.

- Молете се да се случи през деня, а не през нощта, през лятото, а не през зимата.

- Много неща ще се случат. Градовете ще заприличат на казарми.

- Големи къщи не правете, сушилни да правите, за да не влизат вътре…

- Нека в дома ви да има три врати: ако завладеят едната, вие да минете през другата.

- Вие ще побегнете наляво от планините,.. от пещерите не се плашете.

- Много ще се погубят от глад.

- Богатите ще обеднеят, а бедните ще умрат.

- Една шепа злато – една шепа брашно.

- Светът толкова ще обеднее, че ще се препасват с лозови пръчки.

- Ако намерят на пътя сребро, няма да се навеждат да го вземат. Обаче за един клас жито ще се избиват кой да го вземе пръв.

- След всеобщата война хората ще трябва да извървят половинчасов път, за да срещнат човек и да разговарят с него.

- Да носите Кръста на челото си, за да ви познаят, че сте християни.

- Ще ви наложат голям и непоносим данък, обаче не ще успеят.

- Ще ви обложат с данък кокошките и прозорците.

- Ще настане една бюрокрация, която ще има голямо бъдеще на Изток. (!)

- Ще поискат да ви вземат за войници. Няма да успеят обаче.

- Ще дойде време, когато враговете ще ви вземат дори пепелта от огнището. Но вие не изменяйте на вярата си, както това ще направят мнозина други.

- Дайте всичко, което ще ви поискат, пазете само душата си.

 

 

imageЖИТИЕ ПРЕПОДОБНОГО АРСЕНИЯ КОМЕЛЬСКОГО

Пре­по­доб­ный Ар­се­ний ро­дил­ся в Москве в по­след­ней по­ло­вине XV ве­ха, но в ко­то­ром имен­но го­ду – неиз­вест­но, по про­ис­хож­де­нию был из ро­да бо­яр Са­ха­ру­со­вых. Он ра­но на­чал тя­го­тить­ся шу­мом сто­ли­цы и по­чув­ство­вал отвра­ще­ние к мир­ской жиз­ни, хо­тя по пра­вам рож­де­ния мог иметь в ней боль­шие успе­хи, при­об­ре­сти честь и бо­гат­ство. Его юное серд­це, еще не свя­зан­ное ни­ка­ки­ми жи­тей­ски­ми уза­ми, сво­бод­ное от всех мир­ских при­стра­стий, го­ре­ло лю­бо­вью к од­но­му Бо­гу, стре­ми­лось все­це­ло по­свя­тить се­бя на слу­же­ние Ему. И оби­тель Св. Тро­и­цы, про­слав­лен­ная по­дви­га­ми сво­е­го ос­но­ва­те­ля пре­по­доб­но­го Сер­гия, уже при­чис­лен­но­го то­гда к ли­ку свя­тых, пред­став­ля­лась ему луч­шим для то­го ме­стом, по­это­му юный бо­ярин и при­нял в ней ино­че­ское по­стри­же­ние.

Нелег­ка бы­ла жизнь для мо­ло­дых и но­во­на­чаль­ных ино­ков в мно­го­люд­ной оби­те­ли Сер­ги­е­вой. Кро­ме стро­го­го ис­пол­не­ния обя­за­тель­но­го для всех по­всед­нев­но­го мо­на­ше­ско­го пра­ви­ла, каж­дый инок дол­жен был прой­ти длин­ный ряд раз­лич­ных по­слу­ша­ний, на­чи­ная с са­мых низ­ших и труд­ных: служ­бы на скот­ном дво­ре, в мо­на­стыр­ских ого­ро­дах и по­лях, при­врат­ни­ком, в по­варне и на хлебне, в брат­ской тра­пе­зе и церк­ви. При этом инок со­вер­шен­но от­ре­кал­ся от сво­ей во­ли и под­чи­нял се­бя во­ле стар­ца-на­став­ни­ка, по­ка на­ко­нец до­сти­гал пра­ва поль­зо­вать­ся услу­га­ми дру­гих в ти­шине сво­ей кел­лии.

Мо­ло­дой инок Ар­се­ний со­вер­шен­но пре­дал се­бя ино­че­ским тру­дам, со всем усер­ди­ем и с юно­ше­ским жа­ром он на­чал про­хо­дить мо­на­стыр­ские по­слу­ша­ния: в чис­ле пер­вых при­хо­дил в цер­ковь и все­гда пер­вым яв­лял­ся на по­слу­ша­ни­ях, охот­но ис­пол­няя и то, че­го не успе­ва­ли или не хо­те­ли сде­лать дру­гие, по сво­е­му сми­ре­нию счи­тая се­бя по­след­ним в оби­те­ли и слу­гою всех. Тру­да­ми и по­стом из­ну­ряя те­ло и умерщ­вляя стра­сти, он в то же вре­мя ста­рал­ся укреп­лять ду­шу свою мо­лит­вою, чте­ни­ем ду­ше­по­лез­ных книг и пе­ре­пи­сы­ва­ни­ем их, то для сво­е­го мо­на­сты­ря, то для дру­гих церк­вей. Как дра­го­цен­ный па­мят­ник его тру­дов, до­ныне со­хра­ни­лось в его оби­те­ли Еван­ге­лие, на­пи­сан­ное им в Сер­ги­е­вом мо­на­сты­ре в 1506 го­ду, на ко­то­ром мож­но про­чи­тать та­кую сми­рен­ную над­пись: «Пи­сал Еван­ге­лие мно­го­греш­ный чер­нец Ар­се­ньиш­ко Са­ха­ру­сов». Та­кая при­мер­ная тру­же­ни­че­ская жизнь и вы­со­кие доб­ро­де­те­ли не мог­ли не снис­кать ему все­об­щей люб­ви и ува­же­ния. И ко­гда в 1525 го­ду, в сен­тяб­ре ме­ся­це, игу­мен Пор­фи­рий от­ка­зал­ся от управ­ле­ния мо­на­сты­рем, все бра­тия еди­но­глас­но из­бра­ли пре­по­доб­но­го Ар­се­ния на его ме­сто как са­мо­го до­стой­но­го. Но это из­бра­ние, лест­ное для дру­гих, по­ка­за­лось сми­рен­но­му по­движ­ни­ку тя­же­лым бре­ме­нем, ко­то­рое он со­гла­сил­ся при­нять на се­бя толь­ко из по­слу­ша­ния, ра­ди мо­ле­ния и ра­ди слез бра­тии. В сане игу­ме­на бо­га­то­го мо­на­сты­ря Ар­се­ний не из­ме­нил сво­ей люб­ви к ни­ще­те и по­сту и честь игу­мен­ства сво­е­го по­став­лял в том толь­ко, чтобы слу­жить всем и тру­дить­ся бо­лее дру­гих. Оте­че­ски за­бо­тясь о до­воль­стве и успо­ко­е­нии бра­тии, пре­по­доб­ный Ар­се­ний за­бы­вал о са­мом се­бе и не за­ме­чал то­го, что одеж­да его по­кры­та за­пла­та­ми и ху­же всех, да­же то­гда, ко­гда встре­чал и при­ни­мал при­хо­див­ших в мо­на­стырь кня­зей и бо­яр. «Что это зна­чит, что игу­мен ваш хо­дит в та­кой ху­дой одеж­де?» – спра­ши­вал бра­тию ве­ли­кий князь Ва­си­лий Иоан­но­вич, уви­дев­ши Ар­се­ния во вре­мя по­се­ще­ния оби­те­ли ед­ва не в ру­би­ще. «На­став­ник наш – ис­тин­ный раб Бо­жий и жи­вет в Бо­ге; он ду­ма­ет толь­ко о том, как бы оста­вить нас и уда­лить­ся в пу­сты­ню на без­мол­вие», – ска­за­ли в от­вет бра­тия и про­си­ли ве­ли­ко­го кня­зя, чтобы убе­дил их игу­ме­на остать­ся с ни­ми. Ва­си­лию Иоан­но­ви­чу и са­мо­му бы­ло жаль, ес­ли оби­тель ли­шит­ся та­ко­го на­сто­я­те­ля, по­это­му он стал про­сить пре­по­доб­но­го Ар­се­ния остать­ся в оби­те­ли, на что тот и со­гла­сил­ся, по­сты­див­шись огор­чить от­ка­зом вы­со­ко­го по­се­ти­те­ля, хо­тя и силь­но же­лал уда­лить­ся в пу­сты­ню.

В то вре­мя мно­гие окрест­ные мо­на­сты­ри и пу­сты­ни бы­ли под­чи­не­ны Тро­иц­ко­му мо­на­сты­рю, и игу­мен Тро­иц­кий на­блю­дал за их хо­зяй­ством и об­ра­зом жиз­ни бра­тии. Пре­по­доб­ный Ар­се­ний и эту обя­зан­ность ста­рал­ся ис­пол­нять в точ­но­сти. Несмот­ря на то, что мно­го­люд­ство его соб­ствен­но­го мо­на­сты­ря тре­бо­ва­ло неусып­ных тру­дов и над­зо­ра со сто­ро­ны игу­ме­на, он на­хо­дил еще вре­мя по­се­щать и эти мо­на­сты­ри, чтобы лич­но на­блю­дать за ни­ми и собст­вен­ным при­ме­ром ру­ко­во­дить бра­тию. Осо­бен­но он лю­бил по­се­щать оби­тель совре­мен­ни­ка Сер­гия пре­по­доб­но­го Сте­фа­на Махри­щско­го, на­хо­див­шу­ю­ся в 35-ти вер­стах от Тро­иц­кой, чтобы в ее пу­стын­ном без­мол­вии хо­тя несколь­ко успо­ко­ить­ся и при­об­ре­сти но­вые си­лы к про­хож­де­нию сво­ей мно­го­труд­ной долж­но­сти. Там од­на­жды махри­щский игу­мен Иона объ­явил ему, что бла­го­го­вей­ный инок Гер­ман, уже сто­лет­ний ста­рец, вы­шед­ши но­чью из сво­ей кел­лии, уви­дел огонь, го­ря­щий под дре­вес­ны­ми вет­вя­ми над ме­стом по­гре­бе­ния пре­по­доб­но­го Сте­фа­на, и то­гда, ужас­нув­шись необы­чай­но­сти яв­ле­ния, по­спе­шил ска­зать ему о том, что и он сам из ок­на сво­ей кел­лии уви­дел тот огонь, как бы луч све­та, си­яв­ший от мо­ги­лы Сте­фа­на. Пре­по­доб­ный Ар­се­ний, при­няв это за зна­ме­ние бла­го­да­ти Бо­жи­ей, да­ро­ван­ной пре­по­доб­но­му Сте­фа­ну, при­ка­зал по­ста­вить над его мо­ги­лой гроб­ни­цу, осе­нять ее по­кро­вом и воз­жечь пред ней боль­шую све­чу, за­тем, со­вер­шив со­борне Бо­же­ствен­ную ли­тур­гию, уста­но­вил, чтобы с тех пор еже­год­но празд­но­ва­лась в оби­те­ли па­мять пре­по­доб­но­го.

Ес­ли бы пре­по­доб­ный Ар­се­ний не был воз­ве­ден на вы­со­кую сте­пень игу­ме­на и оста­вал­ся по-преж­не­му в чис­ле брат­ства, не об­ра­щая на се­бя осо­бен­но­го вни­ма­ния дру­гих, то, мо­жет быть, он и не по­ду­мал бы ни­ко­гда оста­вить Тро­иц­кую оби­тель, в ко­то­рой при­нял ино­че­ское по­стри­же­ние, дал обе­ща­ние пре­бы­вать до смер­ти и про­вел уже столь­ко лет. Но на­чаль­ство над бра­ти­ей, неиз­беж­ные от­но­ше­ния с бо­га­ты­ми и силь­ны­ми ми­ра, все­об­щий по­чет и ува­же­ние, ока­зы­ва­е­мое ему как пре­ем­ни­ку Сер­ги­е­ву, ле­жа­ло тя­же­лым бре­ме­нем на сми­рен­ной ду­ше по­движ­ни­ка. Ча­сто вспо­ми­нал он о сво­ей преж­ней жиз­ни, ко­гда, ни­чем не раз­вле­ка­е­мый и за­бо­тясь толь­ко о са­мом се­бе, он мог все­це­ло пре­да­вать­ся бо­го­мыс­лию, лю­бовь к пу­сты­ни и без­мол­вию на­ча­ла воз­го­рать­ся в его серд­це все бо­лее и бо­лее, по­ка на­ко­нец пре­по­доб­ный, бу­дучи не в си­лах про­ти­вить­ся вле­че­нию сво­е­го серд­ца и зная, что ве­ли­кий князь и все бра­тия не со­гла­сят­ся от­пу­стить его, ре­шил­ся тай­но оста­вить свое ме­сто и уда­лить­ся в незна­ко­мые ме­ста, чтобы в уеди­не­нии все­це­ло по­свя­тить се­бя на слу­же­ние еди­но­му Бо­гу.

На­слы­шав­шись о неиз­ме­ри­мых ле­сах се­ве­ра и зная, что еще при пре­по­доб­ном Сер­гии и с его бла­го­сло­ве­ния из Тро­иц­ко­го мо­на­сты­ря ушли ту­да неко­то­рые и ос­но­ва­ли там соб­ствен­ные мо­на­сты­ри и пу­сты­ни, пре­по­доб­ный Ар­се­ний в 1527 (или в 1529) го­ду вы­шел из мо­на­сты­ря и на­пра­вил свой путь в эту сто­ро­ну, для него со­вер­шен­но неиз­вест­ную. Он обо­шел мно­го ле­сов и пу­стын­ных де­брей, ища для се­бя удоб­но­го ме­ста, и на­ко­нец, ру­ко­во­ди­мый Про­мыс­лом, до­стиг Во­ло­год­ской стра­ны. Здесь, неза­дол­го пред тем вре­ме­нем (око­ло 1525 го­да), в рас­сто­я­нии 40 верст к се­ве­ро-за­па­ду от г. Во­лог­ды, в вер­хо­вьях ма­лой реч­ки Ба­бай­ки яви­лась чу­до­твор­ная ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри Оди­гит­рии. Услы­шав об этом но­вом зна­ме­нии ми­ло­сер­дия Бо­жия, пре­по­доб­ный Ар­се­ний по­шел в то пу­стын­ное ме­сто, где яви­лась ико­на, и, со­ору­див се­бе ма­лую кел­лию, стал под­ви­зать­ся в ней в по­сте и мо­лит­ве. Но со вре­ме­ни яв­ле­ния св. ико­ны пу­стын­ное ме­сто пе­ре­ста­ло быть без­молв­ным от мно­же­ства при­хо­див­ших ту­да бо­го­моль­цев, по­это­му, про­быв здесь несколь­ко вре­ме­ни, он оста­вил свою кел­лию в ос­но­ва­ние бу­ду­щей Мяс­лян­ской пу­сты­ни и сно­ва по­шел стран­ство­вать по бо­ло­там и де­брям Ко­мель­ско­го ле­са, усерд­но про­ся Гос­по­да, чтобы Он Сам ука­зал ему ме­сто для жи­тель­ства.

И через неко­то­рое вре­мя в гу­стой ча­ще ле­са, у сли­я­ния ре­чек Ле­жа и Кох­тыш, в 40 вер­стах от Во­лог­ды, с его плеч со­рва­ло но­шу. Пре­по­доб­ный при­сел от­дох­нуть и вдруг уви­дел необык­но­вен­ный свет, оза­рив­ший окрест­ность. Ура­зу­мев от­кро­ве­ние Бо­жие, свя­той Ар­се­ний на ме­сте яв­ле­ния све­та по­стро­ил се­бе неболь­шую кел­лию и на­чал под­ви­зать­ся в по­сте и мо­лит­ве, дни про­во­дя в тру­де, а но­чи – в бде­нии. Он ду­мал, что за­шел в та­кую лес­ную глушь, в ко­то­рой ни­кто уже его не по­тре­во­жит и не на­ру­шит его без­мол­вия, но, вид­но, нет на зем­ле та­ко­го ме­ста, где бы ис­ку­ше­ние не мог­ло по­стиг­нуть че­ло­ве­ка. «Ви­дев­ше се­бе бе­си по­ру­га­ни бы­ва­е­мы от бла­жен­на­го Ар­се­ния и из­го­ни­ми от ме­ста то­го свя­та­го, воз­дви­го­ша брань на него и мно­га ис­ку­ше­ния и до­са­жде­ния свя­тый пре­тер­пе от них», – го­во­рит опи­са­тель его жи­тия. Не воз­мог­ши по­бе­дить по­движ­ни­ка са­ми, неви­ди­мые вра­ги на­сы­ла­ли на него ви­ди­мых в ли­це окрест­ных жи­те­лей, воз­буж­дая в них за­висть и гнев про­тив свя­то­го. Кресть­яне, хо­див­шие сю­да то для руб­ки ле­са, то для зве­ри­ной и рыб­ной лов­ли, со­чли се­бе по­ме­хой уеди­нен­ную кел­лию пу­стын­ни­ка, опа­са­ясь, чтобы со вре­ме­нем она не раз­рос­лась в мо­на­стыр­ское об­ще­жи­тие и не овла­де­ла окрест­ны­ми зем­ля­ми. Чтобы из­гнать его из пу­сты­ни и удер­жать за со­бой зем­лю, они ста­ли на­но­сить пре­по­доб­но­му раз­лич­ные оби­ды и при­тес­не­ния. Сми­рен­ный ста­рец про­ти­во­по­став­лял им сна­ча­ла хри­сти­ан­ское тер­пе­ние и кро­тость, ста­ра­ясь по­бе­дить их зло­бу сво­ей лю­бо­вью; по­том, ко­гда при­тес­не­ния сде­ла­лись слиш­ком ча­сты и невы­но­си­мы, так что од­на­жды злые лю­ди, при­шед­ши в кел­лию и не за­став­ши в ней са­мо­го Ар­се­ния, уби­ли жив­ше­го с ним ке­лей­но­го его стар­ца, то­гда он, по сло­ву апо­сто­ла, дал ме­сто гне­ву (Рим.12:19) и, оста­вив­ши Ко­мель­скую пу­сты­ню, уда­лил­ся от­ту­да верст за трид­цать в ди­кий Ши­ле­гон­ский лес, на реч­ку Шин­гор. Пол­ное уеди­нение это­го ме­ста вполне со­от­вет­ство­ва­ло сер­деч­но­му вле­че­нию свя­то­го Ар­се­ния слу­жить Гос­по­ду в без­вест­ной пу­сты­ни. И, при­ла­гая тру­ды к тру­дам и по­дви­ги к по­дви­гам, бла­жен­ный по­движ­ник, как ог­нем, го­рел лю­бо­вью к Бо­гу, впе­рив к небу ум свой. Но сколь­ко ни нра­ви­лась ему эта уеди­нен­ная жизнь и как он ни рад был сво­е­му без­мол­вию, оно ско­ро долж­но бы­ло пре­кра­тить­ся.

Гос­подь, не же­лая до­ле остав­лять све­тиль­ни­ка Сво­е­го как бы под спу­дом, вос­хо­тел, чтобы это ду­хов­ное со­кро­ви­ще обо­га­ти­ло и дру­гих и чтобы по­дви­ги его по­слу­жи­ли при­ме­ром и на­зи­да­ни­ем для мно­гих. Кре­стья­нин Алек­сей Охо­тин один раз при­шел в Ши­ле­гон­ский лес с со­ба­ка­ми ло­вить зве­рей, и со­ба­ки от­бе­жа­ли от него, и он, отыс­ки­вая их, неча­ян­но на­брел на кел­лию от­шель­ни­ка. Ста­рец при­нял его с оте­че­ской лю­бо­вью и стал спра­ши­вать у него, как он на­шел его кел­лию, так как пре­по­доб­ный до него не ви­дел в ле­су ни од­но­го че­ло­ве­ка и не знал, да­ле­ко ли на­хо­дят­ся се­ле­ния. Ко­гда охот­ник рас­ска­зал ему по­дроб­но обо всем, то пре­по­доб­ный, ви­дя в нем че­ло­ве­ка про­сто­го и доб­ро­го, дол­го бе­се­до­вал с ним, по­учая стра­ху Бо­жию, и, от­пус­кая, он ве­лел ему ис­кать со­бак по реч­ке Шин­го­ре на мысу Кри­ви­ке и при этом ска­зал: «Там най­дешь их с боль­шой до­бы­чей». Уди­вил­ся охот­ник про­зор­ли­во­сти стар­ца, ко­гда в са­мом де­ле на­шел сво­их со­бак с до­бы­чей имен­но на том ме­сте, где ска­зал ему пре­по­доб­ный. До­бы­чей, пой­ман­ной со­ба­ка­ми, бы­ла до­ро­гой це­ны ли­си­ца, с ко­то­рой охот­ник тот­час же воз­вра­тил­ся к кел­лии стар­ца и про­сил его при­нять ее в дар, но ста­рец от­ка­зал­ся от по­дар­ка и по­со­ве­то­вал жерт­во­ва­те­лю упо­тре­бить це­ну ее на ми­ло­сты­ню. Через это­го охот­ни­ка кел­лия Ар­се­ния сде­ла­лась из­вест­ной, и один за дру­гим ста­ли при­хо­дить к нему из окрест­но­сти для ду­хов­ных бе­сед мо­на­хи и ми­ряне. Ста­рец всех при­ни­мал с оте­че­ской лю­бо­вью, по­учал всем серд­цем лю­бить Гос­по­да, про­лив­ше­го за нас кровь Свою на Кре­сте, и ближ­них как са­мих се­бя. Ко­гда неко­то­рые из по­се­ти­те­лей, же­лая по­сто­ян­но иметь его сво­им на­став­ни­ком и ру­ко­во­ди­те­лем в ду­хов­ной жиз­ни, ста­ли при­ни­мать от него по­стри­же­ние и се­лить­ся близ его кел­лии, пре­по­доб­ный Ар­се­ний во­дру­зил крест и по­ст­ро­ил ча­сов­ню для об­щей мо­лит­вы. Та­ким об­ра­зом в дре­му­чем Ши­ле­гон­ском ле­су со­ста­ви­лось брат­ство лю­би­те­лей без­мол­вия и ос­но­ва­лась пу­сты­ня, из­вест­ная впос­лед­ствии под на­зва­ни­ем Алек­сан­дро-Ко­ро­ви­ной (позд­нее Тро­иц­кая пу­стын­ская цер­ковь).

Уже око­ло се­ми лет пре­по­доб­ный Ар­се­ний под­ви­зал­ся в Ши­ле­гон­ском ле­су, до­­воль­ный его без­мол­ви­ем, как в 1538 го­ду ка­зан­ские та­та­ры неожи­дан­но вторг­лись в Во­ло­год­ские пре­де­лы, сжи­гая се­ле­ния, а без­за­щит­ных жи­те­лей гра­бя, уби­вая и уво­дя неко­то­рых с со­бою в нево­лю. Ужас рас­про­стра­нил­ся в стране, и жи­те­ли, чтобы спа­стись от смер­ти, тол­па­ми бе­жа­ли из се­ле­ний в Ши­ле­гон­ский лес, где на­хо­ди­лась пу­сты­ня пре­по­доб­но­го, ду­мая най­ти се­бе за­щи­ту в непри­ступ­но­сти ме­ста, уда­лен­но­го от до­рог. Вар­ва­ры хо­те­ли бы­ло про­ник­нуть и ту­да вслед за бе­жав­ши­ми жи­те­ля­ми, но бы­ли удер­жа­ны Про­мыс­лом по мо­лит­вам че­ло­ве­ка Бо­жия, так что все те, ко­то­рые ис­ка­ли се­бе убе­жи­ща в его пу­сты­ни, оста­лись невре­ди­мы. По­сле ухо­да та­тар мно­гие из жи­те­лей не за­хо­те­ли бо­лее воз­вра­тить­ся на пе­пе­ли­ща сво­их жи­лищ и по­се­ли­лись со сво­и­ми се­мей­ства­ми близ кел­лии от­шель­ни­ков, вслед­ствие че­го лю­би­мое пре­по­доб­ным без­мол­вие бы­ло на­ру­ше­но бли­зо­стью мир­ско­го шум­но­го се­ле­ния. То­гда Ар­се­нию при­шла мысль опять ид­ти в Ко­мель­ский лес на преж­нее свое ме­сто, и ко­гда он объ­явил о сво­ем на­ме­ре­нии жив­шим с ним пу­стын­ни­кам, то один из уче­ни­ков его, инок Ге­ра­сим, не за­хо­тев­ши раз­лу­чить­ся со сво­им нас­тав­ни­ком, по­же­лал от­пра­вить­ся с ним.

Еще в 1530 го­ду ве­ли­ким кня­зем бы­ла вы­да­на пре­по­доб­но­му Ар­се­нию жа­ло­ван­ная гра­мо­та, ко­то­рой стро­го за­пре­ща­лось всем око­ло пу­сты­ни его в Ко­мель­ском ле­су на реч­ке Кох­ты­ше во все сто­ро­ны на две вер­сты ру­бить лес, ста­вить но­вые по­се­ле­ния, за­ни­мать­ся зве­ро­лов­ством и об­ра­щать в свое вла­де­ние зем­лю или лес. Но, ис­пы­тав­ши по­сле то­го столь­ко при­тес­не­ний и обид, пре­по­доб­ный Ар­се­ний ре­шил­ся сно­ва ид­ти в Моск­ву ис­кать за­щи­ты от свое­во­лия гру­бых лю­дей и в 1539 го­ду по­лу­чил но­вую гра­мо­ту с боль­ши­ми пра­ва­ми и на­де­лом зем­ли уже на пять верст. То­гда, по­ру­чив­ши управ­ле­ние Ши­ле­гон­ской пу­сты­ней од­но­му из сво­их уче­ни­ков, пре­по­доб­ный Ар­се­ний с Ге­ра­си­мом от­пра­вил­ся в Ко­мель­ский лес, во­дво­рил­ся на сво­ем преж­нем ме­сте и стал ру­бить лес, рас­чи­щать и при­го­тов­лять зем­лю под по­ля и ого­ро­ды для бу­ду­щей оби­те­ли. Труд шел успеш­но, ибо пре­пят­ствий со сто­ро­ны жи­те­лей те­перь уже не бы­ло. Но ко­гда пу­стын­ни­ки за­ве­ли несколь­ко го­лов ро­га­то­го ско­та, то ста­ли их оби­жать мед­ве­ди, чем при­чи­ня­ли по­движ­ни­кам по­сто­ян­ный труд и бес­по­кой­ство. Од­на­жды, ко­гда мед­ведь на­пал на ко­ро­ву, про­зор­ли­вый ста­рец мо­лит­вой оста­но­вил и свя­зал зве­ря, при­ка­зав­ши сво­е­му уче­ни­ку ид­ти и на­ка­зать его, чтобы он бо­лее не тре­во­жил их. Ге­ра­сим по­шел и на­чал сечь зве­ря ло­зой, и мед­ведь не толь­ко не рас­сви­ре­пел и не бро­сил­ся на него, но, как бы со­зна­вая свою ви­ну, по­кло­нил­ся ему до зем­ли и ушел на свое ме­сто. С то­го вре­ме­ни зве­ри пе­ре­ста­ли на­па­дать на мо­на­стыр­ский скот. Та­ко­ва бы­ла ве­ра и си­ла мо­лит­вы стар­ца и ис­тин­но дет­ская про­сто­та и по­слу­ша­ние уче­ни­ка!

Ко­гда ря­дом с от­шель­ни­ком ста­ли се­лить­ся ино­ки, пре­по­доб­ный Ар­се­ний по бла­го­сло­ве­нию епи­ско­па Во­ло­год­ско­го Алек­сия (1525–1543) по­стро­ил храм, ко­то­рый был освя­щен 2 июля 1541 го­да в честь По­ло­же­ния Ри­зы Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы во Влахерне. Так воз­ник­ла Ко­мель­ская Ри­зо­по­ло­жен­ская оби­тель. Пре­по­доб­ный Ар­се­ний не жа­лел ни сил, ни вре­ме­ни, чтобы на­ста­вить ино­ков и при­хо­див­ших по­се­лян ис­ти­нам пра­во­слав­ной ве­ры и пра­ви­лам хри­сти­ан­ской жиз­ни. Он ча­сто сам хо­дил в се­ле­ние, на по­ко­сы и про­по­ве­до­вал сло­во Бо­жие. Не за­бы­вал свя­той Ар­се­ний и Ши­ле­гон­ской оби­те­ли, ко­то­рую так­же неред­ко по­се­щал и на­зи­дал бра­тию.

Пре­по­доб­ный Ар­се­ний не лю­бил лжи и об­ли­чал лю­дей, до­пус­кав­ших об­ман. Од­на­ж­ды кре­стьяне близ­ле­жа­ще­го се­ла ис­про­си­ли у пре­по­доб­но­го раз­ре­ше­ние на лов­лю ры­бы в пре­де­лах мо­на­стыр­ско­го участ­ка в ре­ке Ле­же. Ста­рец, бла­го­сло­вив их, ска­зал, чтобы в слу­чае хо­ро­ше­го уло­ва они при­нес­ли часть ры­бы в мо­на­стырь. По мо­лит­ве пре­по­доб­но­го улов был хо­ро­ший, но ры­ба­ки скры­ли луч­шую до­лю. Пре­по­доб­ный Ар­се­ний об­ли­чил их лу­кав­ство, и ры­ба­ки при­нес­ли ис­крен­нее по­ка­я­ние. Осо­бен­но строг был пре­по­доб­ный к тем, кто на­ру­шал вос­крес­ные дни и оскорб­лял их свя­тость ра­бо­той на поль­зу сво­е­го до­ма. Од­на­жды од­на кре­стьян­ка в вос­крес­ный день вы­шла в по­ле жать. В то вре­мя пре­по­доб­ный на­хо­дил­ся в этом се­ле и, узнав об этом, ве­лел ей пре­кра­тить ра­бо­ту и по­мо­лить­ся Бо­гу. Кре­стьян­ка сна­ча­ла по­слу­ша­лась, а за­тем вновь по­шла в по­ле. То­гда по мо­лит­ве пра­вед­ни­ка под­нял­ся ве­тер и раз­ме­тал все сно­пы непо­слуш­ной жен­щи­ны.

В слу­же­нии Бо­гу и ближ­ним, в тру­де и мо­лит­ве про­шла жизнь пре­по­доб­но­го Ар­се­ния. Пред­чув­ствуя кон­чи­ну, свя­той ста­рец на­зна­чил пре­ем­ни­ком сво­е­го уче­ни­ка Ге­ра­си­ма и, за­тво­рив­шись в кел­лии, стал го­то­вить­ся к смер­ти. Неза­дол­го до кон­чи­ны он пре­по­дал по­след­нее на­став­ле­ние бра­тии: лю­бить друг дру­га и хра­нить мо­на­стыр­ский устав. Пре­по­доб­ный Ар­се­ний мир­но скон­чал­ся 24 ав­гу­ста 1550 го­да, при­ча­стив­шись Свя­тых Хри­сто­вых Та­ин. Бра­тия по­греб­ли свя­то­го близ ал­та­ря мо­на­стыр­ско­го хра­ма.

Вско­ре по­сле кон­чи­ны пре­по­доб­но­го от его гроб­ни­цы ста­ли со­вер­шать­ся чу­дес­ные ис­це­ле­ния бо­ля­щих. Опи­са­ние мно­го­чис­лен­ных чу­дес, вхо­див­шее в жи­тие пре­по­доб­но­го, сго­ре­ло во вре­мя по­жа­ра в 1596 го­ду. Позд­нее жи­тие бы­ло вос­ста­нов­ле­но в крат­ком ви­де по со­хра­нив­шим­ся за­пи­сям ино­ком оби­те­ли Иоан­ном.

Через 100 лет игу­мен Ко­мель­ско­го мо­на­сты­ря Иоасаф (1656–1665) по­стро­ил на ме­сте преж­не­го хра­ма но­вый, ка­мен­ный, с дву­мя при­де­ла­ми: во имя пре­по­доб­но­го Сер­гия Ра­до­неж­ско­го и пре­по­доб­но­го Ар­се­ния – над ме­стом его пог­ре­бе­ния. Позд­нее над мо­ща­ми пре­по­доб­но­го бы­ла устро­е­на гроб­ни­ца.

 

Тропарь преподобному Арсению Комельскому

глас 4

Удали́вся ми́ра, и водвори́вся в пусты́ню,/ и ту подвиза́вся до́брым по́двигом,/ посто́м, и моли́твами, и мно́гим терпе́нием,/ и жив показа́л еси́ мно́гая чудеса́,/ и по преставле́нии свое́м источа́еши разли́чная исцеле́ния/ с ве́рою приходя́щим к честно́му гро́бу твоему́,/ Арсе́ние, о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак преподобному Арсению Комельскому

глас 8

Жите́йския молвы́ отбе́г,/ и в пусты́ню всели́лся еси́,/ и та́мо житие́м жесто́ким пожи́л еси́,/ и зве́ря свире́паго а́ркуда моли́твами укроти́л еси́,/ и мно́гим был еси́ наста́вник ко спасе́нию,/ и того́ ра́ди получи́л еси́ жизнь ве́чную на Небесе́х. / Всегда́ зря Святу́ю Тро́ицу,/ моли́ изба́витися нам от бед, да зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче наш Арсе́ние, пусты́нный жи́телю.

 

Величание преподобному Арсению Комельскому

Ублажа́ем тя́, преподо́бне о́тче Арсе́ние, и чтим святу́ю па́мять твою́, наста́вниче мона́хов и собесе́дниче а́нгелов.

 

Молитва преподобному Арсению Комельскому

О, свяще́нная главо́, преподо́бне о́тче, и преблаже́нный а́вво Арсе́ние вели́кий! Не забу́ди ни́щих свои́х до конца́, но помина́й на́с всегда́ во святы́х твои́х и благоприя́тных моли́твах к Бо́гу. Помяни́ ста́до твое́, е́же са́м упа́сл еси́, и не забу́ди посеща́ти ча́д твои́хъ: моли́ за ны́, о́тче свяще́нный, за дети твоя́ духо́вныя, я́ко имеяй дерзнове́ние к Небе́сному Царю́. Не премолчи́ за ны́ ко Го́споду и не пре́зри на́с, верою и любо́вию чту́щих тя́. Помяни́ на́с недосто́йных у престо́ла Вседержи́телева, и не преста́й моля́ся о на́с Христу́ Бо́гу: дана́ бо тебе благода́ть за ны́ моли́тися. Не мни́м тя́ су́ща ме́ртва, а́ще телом и преста́вился еси́ от на́с, но и по сме́рти у́бо жи́в сы́й пребыва́еши; не отступа́й от на́с ду́хом, сохраня́й на́с от стрел вра́жиих, и вся́кия пре́лести бесо́вския и ко́зней диа́вольских, па́стырю на́ш до́брый! Аще моще́й твои́х ра́ка пред очи́ма и ви́дима е́сть всегда́, но свята́я твоя́ душа́, со а́нгельскими во́инствы, со безпло́тными ли́ки, с небе́сными си́лами, у престо́ла Вседержи́телева предстоя́щи, досто́йно весели́тся. Темже к тебе припа́даем, и тебе́ мо́лим, и тебе ми́ли ся деем, моли́ся о на́с всеси́льному Бо́гу о спасе́нии ду́ш на́ших, испроси́ на́м вре́мя на покая́ние, и е́же невозбра́нным прейти́ от земли́ на не́бо, мыта́рств же го́рьких возду́шных князе́й и вечныя му́ки изба́витися, и небе́сному Ца́рствию наследникам бы́ти, со всеми пра́ведными, от века угоди́вшими Го́споду на́шему Иису́су Христу́, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, че́сть и поклоне́ние, ны́не и при́сно и во веки веко́в. Ами́нь.

 

imageПреподобный Гео́ргий Лимниот (Озерник)

Пре­по­доб­ный Ге­ор­гий Лим­ниот жил в VIII в. и был ино­ком Олим­пий­ской оби­те­ли близ Кон­стан­ти­но­по­ля. По­стра­дал за по­чи­та­ние икон при им­пе­ра­то­ре ико­но­бор­це Льве Ис­ав­ре (716–741). Ему опа­ли­ли го­ло­ву и от­ре­за­ли нос. Скон­чал­ся пре­по­доб­ный Ге­ор­гий око­ло 716 г.

 

 

 

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑