Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 август...
Голготски кръст

09 август по църковния календар - Св. апостол Матeй. Св. мъченик Антоний. Св. мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони. Св. преподобни Псой Прочети повече

1871г. е роден Генерал Иван Луков Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
19.08.2013 г. / 19:02:51 
Вяра
01.09 по еретическия, †19 август по православния календар - Свети мъченик Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Св. мъченици Тимотей, Агапий и Текла. Празник в чест на Донската икона на Божията майка

imageСтрадание на светия мъченик Андрей Стратилат († ок. 300)

Нечестивият Максимиан (1), който управлявал източната част на Римската империя, повдигнал повсеместно гонение срещу християните.

 

      1) Тук се разбира не съуправителят на Диоклетиан, Максимиан Херкул, а Максимиан Галерий (управлявал 285-305), зет на Диоклетиан и съуправител на Източната Римска империя. Той внушил на Диоклетиан мисълта да издаде общ закон против християните, вследствие на който и започнало повсеместното им преследване.
 

По това време в Сирия имало един военачалник на име Антиох, човек с жесток характер и най-ревностен служител на идолите, дишащ заплахи и смъртни присъди за вярващите в Христа. Императорът му предал властта над цяла Сирия и му наредил да подложи на мъчения и смърт християните, за което бил предоставил на разпореждане значителен брой хилядоначалници с подчинените им римски войски. Сред всички хилядоначалници, като цвят на лилия сред тръни, бил последователят на Христа, Андрей, който отначало пазел в тайна святата вяра в Христа, но после, когато настъпило времето, я показал пред света, като открито пред всички изповядал Христовото име. Макар и да не бил още кръстен, но с твърда вяра хранел в сърцето си гореща любов към Христа, като се отклонявал от всяко неугодно на Бога дело и ревностно извършвал дела, съгласни с Божията

воля. Заради това благочестие Бог му дарувал необикновено мъжество и храброст в битките, така че нямало равен на него в цялата римска войска. Не един път удържал блестящи победи над враговете и се ползвал сред воините с голяма слава и почит, повече от другите пълководци.

Веднъж многобройни полкове на персийската войска внезапно нападнали Сирия, като повдигнали война против Антиох. Поради ненадейното нападение на персите Антиох изпаднал в голяма тревога. Като си спомнил за доблестния хилядоначалник Андрей, той спешно го извикал, възложил му главното командване на войската и го нарекъл Стратилат, тоест - старши началник на военачалниците. Заповядал му да настъпи с войските срещу нападналите страната врагове и да спре придвижването им, като му казал:

- Твоето мъжество и храброст на война са известни не само на мене, но и на самия император. Ето защо те удостоих с такова високо звание. И така, аз възлагам на тебе тази ненадейно възникнала война. Вземи войската, началствувай вместо мен и се постарай да увеличиш славата, която имаш.

Като приел това поръчение, Христовият воин свети Андрей, не заради лична слава, но за слава на името на Господ Иисус Христос, пожелал да излезе срещу враговете с подобаваща доблест. Като се уподобявал обаче на древния Гедеон (Съд. 7:1), той си избрал от многобройната римска войска неголям брой воини, като добре знаел думите на светия цар Давид, че “не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост” (Пс. 146:10-11). Изборът на свети Андрей паднал върху тези, които му посочила Божията благодат с тайнственото действие на вдъхновението на сърцето му. С тях той излязъл срещу враговете. Като видял твърде внушителните сили на противника, които като скакалци нападнали Сирийската област, свети Андрей започнал да насърчава воините си за мъжествена борба, та при своята малочисленост да не се уплашат от многобройната персийска войска. И тъй като всичките му воини се покланяли на идолите и нито един от тях не бил още християнин, той им предложил да познаят Единия, всемогъщ и страшен на война Бог, Който оказва всесилна помощ на вярващите в Него. Свети Андрей им казал:

- Братя и другари мои! Сега вие на дело можете да се убедите, че езическите богове са бесове. Бидейки самите те безсилни, никому не са в състояние да помогнат. Но има Един истински Бог, на Когото аз служа, Който е сътворил небето и земята. Той е всемогъщ и бързо изпраща помощ на всички, които Го призовават, прави ги силни на война и обръща враговете им в бягство. Ето, както виждате, срещу нас идват многобройните полкове на врага, които по своята многочисленост са много по-силни от нас. Но ако вие отхвърлите вашите суетни богове и заедно с мене призовете Единия, истинския Бог, веднага ще видите, че враговете ще се разпръснат пред вас, както изчезва дим или прах.

Когато светият казал това, всички воини, които били с него, повярвали на думите му и като призовали на помощ Христа Бога, смело се хвърлили срещу враговете. Станала гореща битка и воините на свети Андрей удържали блестяща победа, тъй като поради вярата и молитвите на светеца в помощ им се явила невидима сила отгоре, която всяла страх в персийската войска и я привела в объркване. Те отстъпили и се обърнали в бягство, а римската войска, предвождана от свети Андрей, ги преследвала и посичала с мечовете си, както се косят класовете със сърп. По такъв начин, с помощта на Христовата сила, станала славната победа на римляните над персите. Когато враговете били прогонени, всички воини, които били със свети Андрей, при вида на тази неочаквана победа, удържана с помощта на Христа, повярвали в Него, а свети Андрей започнал според силите си да ги утвърждава във вярата, като им разяснявал правилния път, водещ към спасението. Като се върнали тържествено от войната, свети Андрей и неговите воини влезли в град Антиохия, увенчани със слава.

Междувременно някои от завистливите военачалници, като завидели на доблестта и славата на свети Андрей, направили донос срещу него пред Антиох, като му съобщили, че стратилат Андрей почита разпнатия Бог. Като чул за това, Антиох силно се разгневил и изпратил при него няколко мъже началници с военно звание, за да узнаят, вярно ли е това, което говорят за него. Като узнал, че действително е така, Антиох отново изпратил хора отчасти с увещания, а отчасти със заплахи и напомняне за нетърпимостта му към християните. Накрая наредил на пратениците да кажат на свети Андрей:

- Ти добре знаеш на каква мъчителна смърт предадох сина на Полиевкт, Евтимий, а заедно с него и много други последователи на християнската вяра. Никого от тях не пощадих. На какво разчиташ след всичко това и на какво се надяваш, като въздаваш божеско почитание на Човека, Който е бил разпнат на кръста?

Когато пратениците на Антиох дошли при свети Андрей и му предали тези думи, той им отвърнал в отговор:

- Думите на Антиох повече ме ободряват, отколкото да ме плашат: понеже, ако тези, за които той ми напомня, са били предадени на жестоки мъчения и са станали негови победители и с мъченически венец са се представили пред Христа Бога, то защо и аз, заедно с тях, да не се удостоя с наследие в Неговото царство?

След като съобщили на Антиох отговора на свети Андрей, той се преизпълнил с ярост срещу него и изпратил воините си със заповед да го вържат и да му го доведат. Като седнал на съдийското място, той наредил на светеца открито пред всички да обяви желае ли да се подчини на царската заповед, или възнамерява да служи на своя Бог. Като стоял на мястото на нечестивото съдилище, пред лицето на ангелите и хората, светецът с висок глас смело изповядал Христа за истински Бог, а себе си - за Негов раб. След това мъчителят заповядал да донесат меден одър и силно да го нагорещят, за да опече на него Христовия воин. Когато нагорещили одъра дотолкова, че от него изскачали искри, Антиох казал на мъченика:

- Андрей, ти много се потруди на воинската служба, затова е редно да си починеш на това легло.

Като не дочакал палачите да го вземат, светият мъченик незабавно свалил от себе си одеждите и бързо легнал на одъра; и като лежал, се опънал като на мека постеля, мъжествено понасяйки изгарянето на тялото си. Като почувствал отначало болка, той започнал да се моли на Христа Бога да му изпрати бързо помощ. И действително, по Божие повеление, огънят незабавно загубил силата си и не можел да повреди на тялото на мъченика. В същото време Антиох заповядал да хванат и няколко други мъже от числото на воините на Андрей и да забият кръстообразно ръцете им към дървета, състоящи се от четири части. С насмешка ги разпитвал, приятно ли им е това? Като считали такова страдание за Христа твърде приятно за себе си, те казали:

- О, ако можехме да се удостоим да бъдем подражатели на нашия Господ Иисус Христос, разпънат на кръстно дърво!

След това мъчителят отново се обърнал към свети Андрей и го попитал дали достатъчно е наказан с огненото изгаряне и не желае ли да се отрече от Христа и да се обърне към почитание на боговете. На това мъченикът отговорил, че желае да претърпи докрай, понеже краят увенчава всяко започнато дело. Защото награда от Христа Бога получава не този, който добре е започнал, а този, който добре е завършил подвига си.

Мъчителят Антиох заповядал да снемат свети Андрей от медния одър, а другарите му да освободят от дърветата и ги хвърлил в тъмница, като че за да им даде време за размишление, докато не се съгласят да се обърнат към боговете, но истинската му цел била да съобщи за тях на императора, тъй като не се решавал без знанието и съгласието му да предаде на смърт такъв доблестен и високопоставен мъж, като Андрей, и неговите другари. Император Максимиан, като получил и прочел донесението на Антиох, намерил за опасно да предаде открито на смърт този знаменит воин, а заедно с него и другите воини, показали такова необикновено мъжество, за да не би да произлезе вълнение и метеж във войската и да възникне поради това нова война. В отговор той написал на Антиох писмо, в което заповядвал да пуснат Андрей и дружината му, като ги освободят от затвора и смъртната присъда, но в същото време дал тайно нареждане на Антиох да почака известно време и изкусно да намери за причина някое друго тяхно престъпление и да ги накаже със смърт, ако те не се откажат от вярата си и упорито останат християни. При това да ги наказва, като че не заради вярата и да ги хваща един по един. Като получил от императора такова нареждане, Антиох незабавно освободил свети Андрей и другарите му от оковите и тъмницата и ги пуснал на свобода, при което им наредил да останат в предишните си звания.

      2) Киликия - римска провинция; намирала се в югоизточната част на малоазиатския полуостров, на брега на Средиземно море, на североизток от Сирия. Град Тарс е родният град на свети апостол Павел.*
 

Междувременно Христовият воин, свети Андрей, като узнал по Божие откровение за този коварен замисъл на нечестивците, тайно от Антиох и заедно с всички воини, повярвали в Христа (а те били около 2593 човека), отишъл в киликийския град Тарс (2) при епископа на този град - Петър, за да приемат свето кръщение от него, тъй като нито един от воините му, а и самият Андрей не били още кръстени. След известно време Антиох узнал за заминаването на свети Андрей и дружината му за киликийската област и изпаднал в голям и гняв и страшна ярост. Като се посъветвал с приближените си, изпратил на управителя на Киликия Селевк писмо, в което написал:

- Знам, че си чувал за Андрей, който беше хилядоначалник в императорската войска. Днес не само той е паднал в безумие, като не се подчинява на заповедите на императора, но и много воини е обърнал към същото безумие. Както чуваме, избягал е със своите съмишленици в киликийската област. Затова, в изпълнение на заповедта на императора, заповядай да хванат Андрей и всички, които са с него, и ги прати при нас. Ако решат да окажат съпротива или да избягат, нареди да ги избият.

Като получил това писмо от Антиох, Селевк незабавно разпратил по цялата околност на Киликия пратеници да разузнаят за Андрей и воините му. Научил, че се намират в Тарс и сам се отправил натам с войска. Като предузнал с духа си, че вълците идват срещу Христовото стадо, свети Андрей помолил Тарсийския епископ, блажения Петър, и друг епископ от град Верея, на име Нон, който случайно се намирал в Тарс, незабавно да извършат над него и воините му светото тайнство Кръщение. Епископите веднага кръстили свети Андрей и цялата му дружина.

Като приел свето Кръщение, свети Андрей заедно със сподвижниците си излязъл от Тарс в местността, наричана Таксанити, но не защото се бояли от смъртта, която, напротив, много желаели заради Христа, но изпълнявайки заповедта на Господа, изразена в думите: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг” (Мат. 10:23). Скоро след това в Тарс пристигнал с въоръжени като за война воини Селевк. Като не намерил там Андрей и дружината му, той се разтревожил и дори изменил лицето си от гняв, а след това, като се изпълнил със страшна ярост, се отправил да преследва стадото Христово.

      3) Таврос (днес - Тавър) - планинска верига, простираща се по южния бряг на скандийския полуостров и след това изкачваща се на север и отиваща на изток. В източната си част се нарича Антитавър. От ледниците на Антитавър извира известната река Тигър.
 

Междувременно светиите напуснали предишното място и се насочили към пределите на Армения, към планината, наречена Таврос (3), а Селевк навсякъде ги преследвал, за да ги избие. Като минавали през различни местности на тази планина, светиите се озовали в тясно място, обкръжено от всички страни с отвесни като стени скали, към което можело да се влезе през единствен проход, като през врата в град. Тук свети Андрей се спрял с дружината си и зачакал убийците си, тъй като именно това място му било предсказано от Бога за мъченическа смърт на него и сподвижниците му. Тук свети Андрей се обърнал към дружината си със следните думи:

- Приятели, братя и деца мои, “Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение” (2 Кор. 6:2; ср. Исаия 49:8). Нека единодушно и твърдо стоим в любовта Божия, както ни е заповядал нашият Господ, и да не повдигаме ръка срещу преследващите ни, но да издигнем ръцете си в молитва към Бога и в благодарение на това, че Той ни даде да доживеем до това време, когато ще получим наследие с всички светии, пострадали за Него. И така, нека се молим на Бога, както се е молел светият първомъченик Стефан, когато иудеите го убивали с камъни, като казвал:

“- Господи Иисусе, приеми духа ми” (Деян. 7:59), приеми душите на Твоите раби, които предаваме в Твоите ръце.

Като казал това, свети Андрей застанал сред дружината си, вдигнал ръце и като обърнал взор към небето, започнал да се моли така:

- Господи, Господи, велики и всесилни! Чуй молитвата на грешния и недостоен Твой раб и на всички, които са с мене, непорочно съхранили святата вяра в Тебе, приеми с мир нашите души, покрий ги с Твоето милосърдие и ни удостой с райските обители. Владико! На Тебе се молим още и за тези, които ще почитат паметта ни. Изпълнявай всичките им молби, които водят към спасение и заради молитвата ни бъди им Помощник във всичките им нужди. А на това място, където е пролята нашата смирена кръв за Тебе, нека има извор, който да подава изцеления и да прогонва нечистите духове. На всички, които ще идват тук, дай душевно и телесно здраве и ги запази от всяко бедствие, за да се свети и прослави на това място Твоето пресвято име, на Отца, Сина и Светия дух.

Докато свети Андрей и дружината му се молели така на Бога, настигнал ги Селевк с воините си. Като извадили мечовете си и заскърцали със зъби, те като зверове се нахвърлили на Христовото стадо. Светите Христови воини, макар и да можели като опитни и храбри в боя да се защитят в това тясно място само с един изход, но подражвайки на своя Господ, като незлобливи агънца, се предали на заколение в ръцете на убийците си. Като преклонили колене, те протегнали шиите си под мечовете и воините на Селевк без всякакво милосърдие за кратко време ги посекли. И се проляла кръвта на светиите като вода, като ручей, течащ от това място, а душите им пък, с тържество влезли в радостта на своя Господ.

Светиите пострадали в деветнадесетия ден на месец август, тогава неделен ден, в два часа следобед и на мястото, където се проляла мъченическата им кръв, незабавно бликнал извор с целебна вода.

Избиването на светиите видели скрилите си на една скала споменати епископи, Петър от Тарс Киликийски и Нон от град Верея, понеже те със своите клирици следвали отдалече, като желаели да видят кончината им. Когато Селевк заедно с воините си тръгнал обратно, епископите, заедно с клириците си, дошли при телата на мъчениците и плакали над тях, а след това ги приготвили за погребение и с чест ги погребали на същото място. Те видели и извора, който бликнал по молитвите на светите мъченици, и като пили от него вода, познали целебната й сила, понеже един от клириците дълго страдал от нечист дух, но когато пил от извора, нечистият дух незабавно го оставил. След погребението на светиите епископ Петър не се върнал в Тарс, тъй като Селевк започнал да го търси, за да го убие, но заедно с всички отишъл в Исаврия.

Междувременно околните жители, като узнали за целебния извор, започнали да идват при него и да донасят болните си. Те пиели вода, миели се и получавали изцеление от всякакви болести по молитвите на страдалеца за Христа Андрей и пострадалите с него свети мъченици и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, да бъде чест и слава сега, всякога и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь, глас 5:

Земнаго сана славу оставив, и Небесное Царство наследовал еси, кровными каплями, яко пречудным камением нетленныя венцы украсил еси, и ко Христу привел еси собор страстотерпец, с лики ангельскими в невечернем свете назаходимаго солнца Христа обрел еси, святе Андрее Стратилате: Егоже моли с пострадавшими с тобою присно, да спасет души наша.

(Отхвърлил славата на земния сан, си наследил Небесното Царство, и с капки кръв като с пречудни камъни си украсил нетленните венци; към Христа си привел лик от страдалци и с ангелските ликове в незахождащата светлина си намерил незалязващото слънце Христос, свети Андрее Стратилате. Него вечно моли, заедно с пострадалите с тебе, да спаси душите ни.)

 

Кондак, глас 2:

В молитвах Господеви предстоя, якоже звезда солнцу предтекий, и желаемое сокровище Царствия узрел еси, радости неизреченныя исполняяся, безсмертному Царю в безконечныя веки, от ангел безпрестани хвалимому поеши, Андрее Стратилате: с нимиже молися непрестанно о всех нас.

(Предстоящ в молитви пред Господа като звезда, предхождаща слънцето, съзрял желаното съкровище на Царството и изпълващ се с неизказана радост, в безкрайните векове неспирно възпяваш хваления от ангелите, безсмъртен Цар, Андрее Стратилате: с тях моли непрестанно за всички нас.)

 

imageСтрадание на светите мъченици Тимотей, Агапий и Текла

Славният мъченик Тимотей се родил в палестинския град Газа. Тъй като удивлявал всички с начина си на живот и с дара на словото, той бил поставен за учител на Христовата вяра. Бил заловен и изправен пред управителя на града, Урбан. На разпита се обявил твърдо за християнин, като проповядвал за Христовата любов към хората, за Неговото пришествие на земята и за въплъщението Му. Заради това го подложили на различни мъчения, но той останал непреклонен във вярата. След всичко той бил хвърлен в огън, където починал. В същото време в този град светите Агапий и Текла били подложени на жестоки мъчения и тъй като не се отказали от вярата си, били хвърлени на зверовете да ги разкъсат, от което и починали, като приели небесни венци.

 

imageПразник в чест на Донската икона на Божията майка

На днешния ден в обителта, наричана Донска, и намираща се близо до царския град Москва, се извършва празник на Пречистата Дева Богородица в чест на почитаната чудотворна нейна икона.

За тази икона се разказва следното.

Когато благоверният княз Димитрий Иоанович се сражавал с нечестивия татарски хан Мамай между реките Дон и Непрядва, тази пречестна и чудотворна икона се намирала у руските войски. Тя била донесена на великия княз от донската войска в дар и в помощ против враговете. По молитвите на Пречистата Божия Майка и с благодатната ? сила, излизаща от чудотворната икона, татарите били победени. Като празнувал тържествено заедно с войската си победата, великият княз се върнал в престолния град Москва и донесъл със себе си честната икона, наречена Донска, по случай удържаната отвъд Дон победа над татарите.

За Донската обител, наречена така заради иконата на Пресвета Богородица, съществува следният разказ:

По време на царуването на великия княз Теодор Иоанович, Кримската орда внезапно нападнала владенията на Московската държава, а татарският хан Мурат Гирей настъпил към самия престолен град Москва. Тогава благоверният цар излязъл с войската си срещу татарите и се разположил на стан на същото място, където сега се намира Донската обител. Той носел със себе си във воинския стан и иконата на Пресветата Богородица, донесена от Дон. С помощта на Пречистата Божия Майка той удържал победа над татарските войски и ги прогонил. Като въздал благодарение на Божията Майка за победата, той заповядал да построят на това място каменен храм и да поставят в него споменатата икона. От това време обителта започнала да се нарича Донска.

В този ден от великия съборен храм на град Москва в обителта пристига цялото свещено съсловие с честни кръстове и икони и извършва тържествено празненство в чест на Божията Майка.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая,/ Пречи́стая Богоро́дице Де́во!  / Мо́лим Тя пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м,/ да, я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́/ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́,/ та́ко и ны́не нас от вся́ких бед и напа́стей ми́лостивно изба́ви,// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдая.

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

глас 4

Всепе́тая и Всесла́вная Цари́це Богоро́дице,/ Ма́ти всея́ тва́ри Соде́теля,/ христиа́нская наде́ждо и Засту́пнице,/ ненаде́ющимся и отча́явшимся ско́рое наде́яние, мо́лим Тя:/ ми́лостива бу́ди нам, гре́шным,/ не оста́ви раб Твои́х и не отри́ни моле́ния недосто́йных. / Мо́лимся, взира́юще ко о́бразу Твоему́ честно́му/ святы́я и чудотво́рныя ико́ны Твоея́ и вопию́ще:/ с пла́вающими и путеше́ствующими да пребу́дет ми́лость Твоя́. / О Влады́чице, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́,/ и во вся́ких ме́стех злы́х ве́рныя соблюди́,/ и моли́ся к Ро́ждшемуся из Тебе́ Христу́ Бо́гу на́шему,// да спасе́т от грех ду́ши на́ша.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых,/ благода́рственная воспису́ем Ти, раби́ Твои́, Богоро́дице,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

 

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

глас 2

В Небе́сныя оби́тели пресели́вшаяся с пло́тию,/ су́щия на земли́ ника́коже оста́вила еси́, Богоро́дице,/ о́браз Боже́ственный и многочуде́сный Пречи́стаго Лица́ Твоего́/ зре́ти лю́бящим Тя и покланя́тися дарова́ла еси́,/ я́ко зна́мение Твоея́ благода́ти;// чтим его́, лобыза́юще.

   

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

О, Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице, Засту́пнице на́ша блага́я и ско́рая! Воспева́ем Ти вси благода́рственная за чу́дная дела́ Твоя́. Песносло́вим от лет дре́вних неотъе́млемое заступле́ние Твое́ гра́ду Москве́ и стране́ на́шей, чудотво́рным о́бразом Твои́м Донски́м всегда́ явля́емое: в бе́гство обраща́ются полцы́ чужди́х, гра́ди и ве́си невреди́ми сохраня́ются, лю́дие же от лю́тыя сме́рти избавля́ются. Осуша́ются о́чи слезя́щеи, умолка́ют стена́ния ве́рных, плач в ра́дость о́бщую претворя́ется. Бу́ди и нам, Пречи́стая Богоро́дице, утеше́ние в бе́дствиих, возрожде́ние наде́жды, о́браз му́жества, исто́чник ми́лости и в ско́рбных обстоя́ниих неистощи́мое терпе́ние нам да́руй. Пода́ждь коему́ждо по проше́нию и ну́жде его́: младе́нцы воспита́й, ю́ныя уцелому́дри и стра́ху Бо́жию научи́, уныва́ющия обо́дри и не́мощную ста́рость поддержи́. Посети́ в боле́знех и печа́лех су́щия, зла́я сердца́ умягчи́, братолю́бие укрепи́, ми́ра и любве́ всех нас испо́лни. Примири́, Благосе́рдая Ма́ти, вражду́ющия и оправда́й оклеве́танныя. Истреби́ поро́ки, да не восхо́дят греси́ на́ши пред Судие́ю вся́ческих, да не пости́гнет нас пра́ведный гнев Бо́жий. Твои́ми моли́твами, всемо́щным Твои́м покро́вом огради́ нас от наше́ствий вра́жиих, от гла́да, губи́тельства, огня́, меча́ и вся́каго ино́го злострада́ния. Упова́ем моли́твами Твои́ми получи́ти от Всевы́шняго Бо́га грехо́в проще́ние и изглажде́ние и с Бо́гом примире́ние. Умоли́ стяжа́ти нам Ца́рствие Небе́сное и по сконча́нии жи́зни на́шея одесну́ю Престо́ла Бо́жия ста́ти, иде́же Ты, о Всепе́тая Де́во, Святе́й Тро́ице в ве́чней сла́ве предстои́ши. Удосто́й и нас с ли́ки А́нгелов и святы́х та́мо восхвали́ти Пречестно́е и́мя Сы́на Твоего́, со Безнача́льным Его́ Отце́м и Всесвяты́м и Благи́м и Животворя́щим Его́ Ду́хом, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

   

Молитва вторая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской»

О, Всеми́лостивая Ма́ти, Пречи́стая Де́во Богоро́дице! Ты еси́ свет ума́ моего́, ра́дость се́рдца моего́, си́ла во́ли моея́. Услы́ши и приими́ моле́ние мое́. При́зри на я́звы души́ и те́ла моего́, обогати́хся страстьми́, обнища́х смире́нием. Испо́лнен есмь студа́ за зла́я дела́ и трепе́щу Суда́ Бо́жия. Греси́ ю́ности, забве́ннии и утае́ннии греси́ отягча́ют со́весть мою́. Омы́й мя струя́ми сле́зными, сними́ бре́мя тя́жкое, грехо́вное, да сотворю́ плоды́ досто́йныя покая́ния. Те́рнием скорбе́й усы́пан есть путь мой. Вем, я́ко пра́вда Бо́жия наказу́ет мя. Умоли́ милосе́рдие Бо́жие о мне, при́зри на сле́зы моя́ и испра́ви и спаси́ мя и ча́да моя́, бу́ди ми сокро́вище ве́ры и храни́лище благоче́стия. Да́руй несокруши́мое терпе́ние в беда́х, от ве́ры проистека́ющее, отыми́ дух пра́здности, уны́ния, любонача́лия. Изгони́ гнев, за́висть, памятозло́бие, нечистоту́, ле́ность, си́ми и бо́льшими поро́ки неду́гует душа́ моя́. Примири́ вражду́ющия, оправда́й оклеве́танныя. Просвети́ нас све́том Сы́на Твоего́ и даждь нам глаго́лати сло́во и́стины, тве́рдое в пра́вде, ми́рное любве́ ра́ди, растворе́нное благоразу́мием. Посети́ в боле́знех и печа́лех су́щих, да вси, под держа́вным покро́вом Твои́м сохраня́еми, безбе́дно Ца́рствия Небе́снаго дости́гнем, хвалу́ воздава́юще за вся Человеколю́бцу Бо́гу. Ами́нь.

 

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑