Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Октомври 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
Днес 27 октомври е 14 октомври 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Света Петка Търновска (Петковден)  Прочети повече ТУК

Света Петка Търновска. Свв. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий. Св. преподобни Никола Угодник. Св. свещеномъченик Силван Прочетете повече ТУК!


Умира един Български герой - генерал Тошев Прочетете повече ТУК!

1912 г.7-а Рилска дивизия стига до Солун Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 22.07.2013 г. / 20:12:14 
Вяра
05.08 по еретическия, 23 юли по църковния календар - Св. свещеномъченик Аполинарий, епископ Равенски. Свв. мъченици Трофим, Теофил и други тринадесет с тях. Икона на Пресвета Богородица Почаевска. Икона на Пресвета Богородица Радост на всички скърбящи

Страданието на светия свещеномъченик Аполинарий (ок. 75 г.)

Св. свещеномъченик Аполинарий. Мозайка от Равена. Средата на VI в.
Св. свещеномъченик Аполинарий. Мозайка от Равена. Средата на VI в.

В дните на кесаря Клавдий свети апостол Петър, придружен от множество християни, дошъл от Антиохия в Рим; влязъл в иудейското събрание и се нарекъл иудеин. Започнал да проповядва учението на Иисуса Христа, доказвайки със свидетелството на пророческите книги, че Христос е наистина Син Божий, дошъл за спасението на човешкия род; той разказал и за всички чудеса на Господа Иисуса, които Той извършил сред Израил. Когато свети апостол Петър всекидневно проповядвал така, много от иудеите повярвали в Христа, и не само иудеи, но и много от римляните с радост приемали думите му, казвайки:

- Бог е потърсил човешкия род, изпращайки Своя Син за обновление на света.

И като повярвали в Христа, се кръстили. След немалко време свети апостол Петър се обърнал към своя ученик Аполинарий, който дошъл с него от Антиохия, с такива думи:

- Ето, ти си добре поучен в познаването на Христа, Сина Божий, и напълно си познал всичките Му божествени деяния. И така, приеми освещение от Светия Дух и иди в Равена и без да се боиш от нищо, проповядвай името на Иисуса Христа.

Като произнесъл това, апостол Петър произнесъл молитва и възлагайки ръце върху главата на Аполинарий, го поставил за епископ на град Равена.

- Да ти изпрати нашият Господ Иисус Христос Своя ангел, който да те запази по пътя, и да изпълни това, за което се молиш!

С такива прощални думи апостолът отпуснал Аполинарий, целувайки го. Като наближил Равена, Аполинарий влязъл в дома на един войник на име Ириней, желаейки да си почине, като странник. По време на беседата с него светият епископ му разказал за себе си: кой е, откъде е и за какво идва в техния град, и говорил за Иисуса Христа и Неговата божествена сила. Ириней му казал:

- Отче странниче! Имам син, който е сляп, изцели го, за да прогледне, тогава аз ще повярвам в твоя Бог, и ще тръгна след Него.

Светецът заповядал да доведат слепия при него; когато го довели, се събрали всички домашни, желаейки да видят какво ще направи странникът. А той, осенявайки очите на слепеца с кръстното знамение, изрекъл:

- Боже вездесъщи! Внеси познанието на Твоя Син в този град, за да се просветят не само телесните, но и духовните очи на тези хора, и да познаят Тебе, Единия истинен Бог и нашия Господ Иисус Христос, Когото си изпратил за спасението на света.

Още щом светецът изрекъл това, очите на слепия се отворили, той прогледнал и паднал в нозете на Божия човек заедно с родителите си. И така цялото семейство повярвало в Христа и се кръстило в реката, която течала недалече от Равена, а светецът заживял в Иринеевия дом.

В този град имало една болна жена, съпруга на трибуна, на име Текла, която дълги години лежала от болестта си; и макар да била лекувана от различни изкусни лекари, не могла да се изцели. Случило се така, че новопокръстеният войник Ириней дошъл при трибуна и виждайки, че той е дълбоко огорчен от неизлечимата болест на жена си, се обърнал към него с такива думи:

- При мене живее един странник, който изцели слепия ми син без никакво лекарство, ако наредиш да дойде при тебе, той веднага ще изцели и твоята съпруга.

Трибунът попитал:

- Откъде е дошъл този човек?

- От Рим - отговорил Ириней.

- Римлянин ли е? - отново попитал трибунът.

- Не зная; но ми се струва, че не е римлянин, а грък.

- Доведи го тайно в дома ми! - завършил разговора трибунът.

Когато свети Аполинарий влизал с Ириней в град Равена, той, осенявайки се с кръстното знамение, се молел:

- Боже, Който помагаш на моя учител Петър, помогни и на мене, за да се прослави Твоето свято име в този град и да се изпълни тук Твоята воля!

Когато светецът влязъл в дома на трибуна, той го поздравил:

- Добре е, че си дошъл, лекарю! Наистина, има ли нещо по-приятно за жадния от студената вода?

- Да бъде - казал свети Аполинарий - върху вас благословението на нашия Господ Иисус Христос.

- Кой е Този, Когото ти назова? - попитал трибунът.

- Той е Син на Живия Бог, обновил целия погинал свят - отговорил Аполинарий.

- Виждам, че ти си галилеец - казал трибунът.

- Наистина е така - потвърдил светецът.

- Умееш ли да лекуваш? - попитал трибунът.

- Не - отговорил светецът, - аз нищо не зная освен името на Иисуса.

- А каква сила има в името на Иисуса? - казал трибунът.

- Ето - отговорил светецът, - извикай тук войниците, които са под твоя власт, и пред очите на всички ще познаеш силата на моя Господ Иисус Христос!

Трибунът извикал всичките си войници чрез изпратен от него човек и след това се обърнал към светеца:

- Моята жена лежи от много години болна на легло и лекарствата не само не помагат, но още повече вредят. И така, ако в тебе е скрита някаква лечебна сила, прояви я над болната!

- Да отвори Бог - молитвено пожелал светецът - очите на сърцата ви, та като видите чудесата Му, всички да повярвате в Него!

И като се приближил към постелята, взел болната за ръка и произнесъл:

- В името на нашия Господ Иисус Христос стани и повярвай в Него, и не мисли, че някой е подобен на Него.

Жената веднага се почувствала здрава, станала от постелята и с висок глас казала:

- Няма друг Бог освен Иисус Христос, Когото ти проповядваш.

Като видели това, трибунът и всичките му войници удивени възкликнали:

- Наистина, само Този е Бог, Който върши такива дела! Той може и на нас да помогне във война, ако Го възлюбим!

И трибунът, заедно с жена си, децата си и всички домашни, и много от езичниците, които били там, повярвали в Христа и се кръстили. Оттогава свети Аполинарий пребивавал в града в дома на трибуна, всеки ден при него идвали множество хора и той тайно ги учел да вярват в Христа, и ги кръщавал; а повярвалите изпращали децата си при светеца да ги учи да четат. И Божият светител устроил в дома на трибуна църква в една от стаите, и в нея служел литургия и причастявал вярващите с божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Оставайки там 12 години, той ръкоположил двама презвитери, Адерет и Калокир, поставил за дякони Маркиан, човек от благороден произход, и философа Левкадий, шестима души поставил за клирици и извършвал с тях дневни и нощни моления, славословейки Бога. Когато числото на християните се умножило и слухът за името и силата на Иисуса Христа и Неговия проповедник се разнесъл сред народа, Божият човек не можел да остане в неизвестност, защото за него било съобщено на управителя на града Сатурнин.

Когато за него били изпратени хора и той бил доведен, управителят го представил на най-главните жреци на Равенския Капитолий и в тяхно присъствие се обърнал към него с въпроса:

- Кой си ти и какъв си?

- Аз съм християнин - с висок глас изповядал светецът.

- А кой е Христос? - попитал князът.

- Христос е Син на Живия Бог, Който движи всичко съществуващо на небето и на земята, и в морето - отговорил светецът.

- Той ли те е изпратил при нас - разпитвал съдията - да унищожиш служенето на нашите богове? Нима не знаеш великия бог Зевс, обитаващ в градския Капитолий, на когото и ти трябва да се поклониш?

- Не зная кой е той и нищо не ми е известно за храма му - отговорил светецът.

Тогава идолските жреци предложили на светеца:

- Тогава иди и огледай неговия велик храм, дивно украсен, и в него ще видиш образа на непобедимия Зевс и ще му се поклониш.

И отвели свети Аполинарий в този храм; когато влязъл в него и видял богатите украшения, той се засмял и се обърнал към жреците с такива думи:

- Колко злато и сребро са събрани тук безцелно; не е ли по-добре да ги раздадат на бедните, вместо напразно да ги слагат пред демоните?

Тогава нечестивите се преизпълнили с гняв и ярост и жестоко набили светеца, а след това го вързали с въже за крака, извлекли го извън града и го хвърлили на морския бряг като мъртъв; но учениците му го взели едва жив и го скрили в дома на една вдовица, вярваща в Христа, и се грижели за него.

Шест месеца по-късно един човек на име Бонифаций внезапно онемял; повикали много лекари, но те с нищо не могли да му помогнат. Тогава в неговия дом станало известно, че Божият раб Аполинарий е жив и се укрива у една вдовица. Жената на немия побързала към Божия човек и падайки в нозете му, го молела да дойде в дома да изцели мъжа ѝ. Христовият светител се отправил към дома и когато влизал в него, една от слугините, девица, обхваната от нечист дух, възкликнала:

- Иди си оттук, рабе на Живия Бог! Ако не си идеш, ще направя така, че отново да те вържат за краката и да те извлекат извън града!

Светецът запретил на нечистия дух и го изгонил от слугинята; влизайки при болния и ням Бонифаций, той се помолил за него на Бога така:

- Господи Иисусе Христе, затворил устата на този човек, за да не призовава бесовете на помощ, отвори ги сега, за да призове Твоето преблагословено име и да повярва, че Ти си Бог, живеещ во веки.

Когато светецът се помолил така, а стоящите там християни произнесли “амин”, в същата минута езикът не немия се развързал, устата му се отворили за славословие на Единия Бог и той възкликнал:

- Няма друг Бог освен проповядвания от Аполинарий!

В този ден повярвали в Христа повече от петстотин мъже и приели свето кръщение. След немного дни нечестивите, възбуждани от бесовете към гняв, отново хванали свети Аполинарий и силно го били с тояги, забранявайки му да проповядва за Иисуса, нито да споменава името Му. А светецът, лежейки на земята, възклицавал:

- Иисус Христос е наистина Бог, доброволно пострадал за хората.

Езичниците, не понасяйки свидетелството му за Христа, го поставили бос върху разпалени въглени и измъчвайки го, го горели на огъня. А той с още по-голяма сила проповядвал Христа. След това мъчителите вързали свети Аполинарий за нозете и го извлекли извън града с викове:

- Макар и да изцеляваш, ако искаш да останеш жив, не се осмелявай да влизаш в града.

Светецът останал близо до града и непрестанно поучавал за името на Иисуса Христа. Край него минавали много богобоязливи хора и му служели. Умножилите се от проповедта на светеца вярващи изградили неголяма църква, недалече от града, на морския бряг, и Божият архиерей служел света литургия в нея, а обръщащите се към Христа кръщавал в морето.

След няколко години светецът бил прогонен от неверниците и се отправил към италийската страна Емилия, и тук кого както можел привеждал с проповед към светата вяра. По това време, по негова заповед, църквата управлявал презвитер Калокир; и той вършел велики знамения със силата на името на Иисуса Христа. Като прекарал достатъчно време в Емилия и обърнал мнозина към Христа, свети Аполинарий отново се върнал в Равена, където вярващите го приели с радост. По това време градът имал друг управител, на име Руфин, който имал само една дъщеря, толкова тежко болна, че вече очаквали смъртта. Като чул за свети Аполинарий, управителят заповядал с чест да го доведат в дома му, за да помогне на дъщеря му. Когато светият епископ заедно с клириците влизал в дома на княза, болната починала. И родителите, както и всичките домашни, започнали да плачат и да ридаят силно. Като видял светеца, Руфин му казал:

- По-добре да не беше идвал в дома ми, защото заради тебе великите богове се разгневиха срещу мене и не поискаха дъщеря ми да се избави от смърт.

- Закълни ми се в здравето на твоя цезар - възразил светецът, - че няма да попречиш на дъщеря си да върви след своя Спасител, и ще видиш силата на проповядвания от мене наш Господ Иисус Христос.

- Зная - отговорил Руфин, - че дъщеря ми е умряла, но ако я видя възкръснала и говореща, ще възхваля силата на твоя Бог, и няма да попреча да последва своя Спасител.

Тогава светецът се приближил до покойницата и се молел:

- Господи Иисусе Христе Боже мой, изпълняващ всички молби на Твоя апостол Петър, моя наставник, изпълни и моята молба - възкреси тази девица, тъй като тя е Твое създание. И да видят присъстващите Твоята сила и да разберат, че няма друг Бог освен Тебе!

След това, докосвайки се до мъртвата, възкликнал:

- Стани и изповядай твоя Създател!

И в този миг девицата възкръснала, изправила се на нозете си и със силен глас възкликнала:

- Велик е Бог, Когото проповядва Аполинарий, и няма друг Бог освен Него!

Зарадвали се родителите на девицата, зарадвали се и всички християни, че така се прославило името на Господа. Девицата се кръстила заедно с майка си и всички домашни, приелите кръщение от двата пола били триста двадесет и четири, и много други от езичниците повярвали в Христа и се кръстили. А управителят Руфин, макар и да повярвал в Христа, не приел кръщение поради страх от цезаря, но тайно обичал Божия светител и му служел. А дъщеря му се посветила на Иисуса Христа, обручавайки се с Него като невеста, и останала девица през целия си живот.

Било съобщено на цезаря, че някакъв човек, дошъл от Антиохия, със своето вълшебство и магии, направил известно името на Иисуса Иудеина в град Равена, и много от народа го слушат, и че той обърнал към своята вяра даже семейството и домашните на Руфин. Цезарят веднага изпратил своя наместник на име Месалин в Равена, за да лиши от власт Руфин, а заповядал или да принуди Аполинарий към поклонение на езическите богове, или да го изгони в най-далечни страни. Месалин, изпълнявайки волята на цезаря, повикал Аполинарий в преторията и в присъствието на капитолийските жреци го разпитвал - кой е, откъде е и с какво се занимава. Светецът казал за себе си, че е християнин, родом от Антиохия, апостолски ученик; делото му се състои изключително в проповядването на Иисуса Христа, Сина на Живия Бог, сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях.

- Не Този ли Христос проповядваш, Когото преди няколко години нарече Себе Си Син Божий и беше убит от иудеите? - попитал Месалин. - Ако Той беше Бог, нямаше да умре и да бъде поруган, но тъй като Той беше горд, беше предаден на мъчение и погина, наказан със смърт. Защо Го причисляваш към боговете, не зная.

- Този Иисус Христос - казал му свети Аполинарий, - за Когото говориш, беше, е и ще бъде Бог во веки. Желаейки да освободи човешкия род от робството на врага, Той смири Себе Си и се въплъти от Светия Дух в утробата на чиста, непознала мъж, Дева и се роди от Нея неизказано.

- Всичко това сме чували и ние - възразил Месалин, - но то е малко вероятно.

- Послушай ме, съдия! И внимавай - извикал светецът. - Бог бил в чиста плът и вършел удивителни чудеса и знамения, а когато бил хванат от иудеите и бил разпнат, то пострадала приетата от Пресветата Дева Негова плът, а Божеството останало чуждо на страдания и безсмъртно; с това Божество възкръснала от мъртвите в третия ден и плътта и Той, явил се на много, възнесъл се на небето, откъдето е слязъл. Той дал на вярващите в Него такава сила и власт, че те с Неговото име могат да изгонват бесове, да изцеляват всякакви неизлечими болести и да възкресяват мъртви.

- Не можеш да ме убедиш - възразил Месалин - и аз да стана последоветел на неизвестен Бог, Когото не признават цезарят и сенаторите; но влез в градския капитолий и възнеси със собствените си ръце кадене на великия и страшно гърмящ бог Зевс; ако не поискаш да направиш това, ще те подложа на различни мъки и ще те изпратя в изгнание.

- И в капитолия да вляза, няма да принеса кадене на бесовете, но ще принеса жертва хвала на моя Бог Иисуса Христа - отговорил светецът.

А идолските жреци завикали:

- Нека Аполинарий да бъде мъчен!

Месалин заповядал да съблекат Божия светител гол и да го бият безпощадно с тояги с думите:

- Принеси жертва на боговете!

А светецът по време на тези мъчения възклицавал:

- Аз съм християнин!

- Разтегнете го на мястото за мъчения - яростно извикал един от жреците - и го изтезавайте още по-жестоко, докато не въздаде хвала на безсмъртните богове.

И при тези, още по-жестоки мъчения, свети Аполинарий викал:

- Изповядвам Живия Бог, Господа Иисуса Христа и никой друг!

След час Месалин заповядал да отслабят мъките и се обърнал към страдалеца:

- Кажи ми, окаяни, каква награда очакваш за претърпените мъки?

- В нашите книги - отговорил мъченикът - е написано: “а който претърпи докрай, той ще бъде спасен”, и ако някой умре за Христа, той ще бъде жив: такава е наградата за християнина.

Много народ гледал страданията на светеца, вярващи и езичници, и вярващите, виждайки неговото мъжество и търпение, прославяли небесния Бог. Тогава Месалин отново заповядал на слугите да измъчват Христовия раб и да изливат кипяща вода върху раните му. А през това време наредил да приготвят кораб, възнамерявайки за изпрати окования в желязо мъченик на заточение в Илирик. Един от изтезаващите светеца слуги, който бил най-разярен срещу страстотерпеца, внезапно бил обхванат от лют бяс, паднал на земята и умрял, тъй като бесът изтръгнал от него окаяната му душа. А свети Аполинарий, свален от мястото за мъчения, се обърнал към Месалин:

- Нечестиви, защо не вярваш в Сина Божий? Тогава ти би могъл да избегнеш вечната мъка в геената.

Мъчителят се разярил и заповядал да бият светеца според устава за наказания. Християните, виждайки жестокостта на мъчителя, не можели повече да търпят (те били голямо множество), но разгневени, вдигнали народен бунт; нахвърлили се върху езичниците и убили няколко души; искали да убият и Месалин, но той, като забелязал надигащия се шум и народния бунт, се изплашил и начаса побягнал от мястото си и се скрил някъде в една укрепена сграда. На войниците заповядал да хванат Аполинарий, да го затворят в тъмница, да оковат нозете му в пранги и да не му дават нито храна, нито питие, за да умре, изнемогвайки от глад и жажда. Но Бог, насищащ всички, не оставил Своя раб, а изпратил ангел да подкрепи светеца, и Божият ангел дошъл в тъмницата видимо, така че тъмничните стражи го видели, и донесъл на Христовия затворник храна и питие, които той взел, и като ял от тях, се подкрепил и благодарил на Бога. След четири дни Месалин, като чул, че християнският учител Аполинарий е още жив в тъмницата, заповядал да го оковат в тежки железни окови, тайно да го качат на кораб и да го откарат на заточение. С него тръгнали и трима клирици, които не искали да се разделят със своя отец и учител.

След няколко дни неочаквано се надигнала страшна буря и морето силно се развълнувало, корабът се разбил от напора на вълните и всички потънали; оцелели само свети Аполинарий, тримата клирици и двама войници с тях; пазени от Бога, те доплували невредими до брега; железните окови, паднали от светеца, счупени от невидима ръка, в момента, когато корабът започнал да потъва. Спасените от гибел излезли на брега. И споменатите двама войници попитали светеца:

- Господарю, отче, къде ще отидем, какво ще правим?

- Повярвайте - отговорил светецът - в нашия Господ Иисус Христос, приемете свето кръщение и ще бъдете живи.

И те веднага, проклинайки идолите, се кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух. И светецът заедно с тримата клирици и двамата новопросветени войници ходели от място на място, стигнали даже до Мизия, но никой не ги приемал. Светецът, като видял един знатен човек, който имал проказа на челото си, го попитал:

- Искаш ли да бъдеш здрав?

- Искам - отговорил той.

- Повярвай в нашия Господ Иисус Христос - казал светецът.

- Който ме изцели - отговорил болният, - той ще бъде мой Бог.

Свети Аполинарий, призовавайки името на Господа Иисуса, се докоснал до проказата на този човек и той начаса оздравял, отрекъл се от идолите, повярвал в Христа и се кръстил. Светецът живял в дома му много дни, поучавайки неверните в познанието на истинния Бог и просвещавайки ги със свето кръщение. По същия начин той привел много от неверните към Христа, като проповядвал словото, вървейки по брега на река Дунав. След това стигнал в Тракия и там живял близо до едно езическо капище, където стоял идолът на нечистия езически бог Серапид, който говорел със своите поклонници: защото бесът, обитаващ в идола, давал отговори на принасящите жертви и питащите за всяко нещо. Когато светецът дошъл тук, идолът замлъкнал. Нечестивите жреци и всички езичници от тази страна били силно опечалени от това, че техният бог онемял. И след като дълго го омилостивявали с жертви, за да заговори отново с тях, той все пак проговорил:

- Нима не знаете, че тук е дошъл от Рим ученик на апостол Петър и ме свърза с името на Иисуса, което той проповядва? Докато не бъде изгонен оттук, няма да мога да отговарям на вашите въпроси.

Езичниците веднага започнали старателно да търсят Христовия проповедник и като го намерили, го били немилостиво; след това го завели до морето, намерили кораб, който да отплува за Италия; и като помолили управителя на своята страна, изпращащ кораба, качили на него Божия светител, казвайки:

- Връщай се там, откъдето си дошъл!

И при попътен вятър достигнали Италия. Като излязъл на сушата с учениците си, Божият човек се отправил към своето паство в град Равена, и като дошъл в Равена след тригодишно изгнание, бил приет от вярващите с голяма радост. А езичниците силно се гневели, узнавайки, че християнският епископ се е върнал от изгнание, и замисляли зло, търсейки удобно време за изпълнение на своя замисъл.

След много време, когато Божият служител служел света литургия в църквата, намираща се в селото на един известен човек на име Кириней, голямо множество езичници нападнали църквата и като разгонили словесното Христово паство, хванали самия пастир свети Аполинарий, с побой го довели вързан в града и го предали на главните капитолийски жреци в храма на Зевс. Те, като го видели, с гняв завикали:

- Той е недостоен да застане пред великия бог Зевс, над когото неведнъж се е поругавал, но да го заведат при Аполон!

Когато светецът бил заведен в храма на Аполон, той възнесъл молитва към своя Господ и идолът паднал на земята и се разсипал на прах, а не след дълго и този непотребен храм се разрушил. Виждайки това, християните прославяли своя всемогъщ Бог, а езичниците, като хванали свети Аполинарий, го довели при княза на име Таврус и предали мъченика на него, за да бъде осъден на смърт. А управителят, като извикал в преторията всички съветници - граждани, питал Христовия затворник в тяхно присъствие: “С чия сила върши такива чудеса и изцелява болните?”

Светецът разказал, че всичко върши с Христовата сила, защото единствен Христос е истинен и всесилен Бог.

- Имам син, сляп по рождение - казал съдията, - ако ти със силата на твоя Христос направиш така, че той да прогледне, то и ние ще повярваме, че Христос е истинен Бог; ако не направиш това, ще те предадем на огън, да погинеш според заслугите си.

Христовият светител казал да доведат слепородения и когато той дошъл, Божият човек осенил слепите му очи с кръстното знамение и произнесъл:

- В името на Иисуса Христа Разпнатия отвори очите си и прогледай.

И слепият по рождение веднага прогледнал. Всички се удивлявали и възклицавали:

- Действително, извършващият такива чудеса е истинен Бог!

И много повярвали в Христа. А управителят, като освободил светеца от ръцете на невярващите, през нощта го изпратил в своето имение, на шест милиария от града, под предлог, че там ще го държи в окови. Но светителят останал четири години в това село не в окови, а на свобода, и при него се събирали всички вярващи, идвали и много от езичниците; той ги обръщал с евангелска проповед към светата вяра и ги кръщавал; и изцелявал всички болни, които донасяли при него.

По това време в Рим бил избран за кесар Веспасиан и началстващите в Равена жреци написали до кесаря послание със следните думи:

- Ако не погубиш влъхвата Аполинарий, вреден за твоето царство, то почитането на боговете ще погине и славата на Рим ще намалее; защото той всекидневно съблазнява множество народ със своето вълшебство, хули безсмъртните богове и разрушава храмовете им; ако бъде премахнат, славата на Рим ще се съхрани.

Като разгледал това писмо, кесарят Веспасиан написал до Равена следното:

- Ако някой нанесе безчестие и хула на боговете, той трябва да ги възнагради с принасяне на дарове, или да бъде изгонен от града, защото е неприлично да отмъщаваме на някого заради боговете, тъй като те сами могат да отмъстят на своите врагове, ако се прогневят.

Когато този отговор на цезаря пристигнал в Равена, патрицият Демостен, приел тогава управлението на града, хванал Божия светител Аполинарий, вече престарял от годините и изнемогнал физически от многото мъчения. Тълпа езичници искала от Демостен или да предаде Аполинарий на мъчения, или да го изпрати някъде далече, в опасна за здравето местност, където да погине без вест. Демостен предал светеца на един стотник под стража, докато не измисли на какви мъки да го подложи и в какви зловредни места да го прогони. А стотникът, бидейки таен християнин, приел Божия човек и го отвел не в тъмница, а в дома си, и се грижел за него. След няколко дни той се обърнал към свети Аполинарий с такива думи:

- О, господарю и отче, не бързай да умираш, защото твоят живот ни е много нужен за наше добро; но иди през нощта в селото, където се намират болните, и остани там дотогава, докато не утихне народното вълнение.

С тези думи стотникът тайно, в полунощ, пуснал светеца да излезе от града. Когато светецът излязъл, някои от почитателите на идолите, като узнали за това, побързали след него и като го настигнали по пътя, го били и го удряли с мечове, докато не видели, че е умрял, тогава го оставили и се отдалечили.

Когато настъпил денят, дошли учениците на светеца и го намерили едва дишащ, взели го и го отнесли в селото при болните, където живял седем дни. Преди смъртта му при него се събрало цялото паство, и той дълго ги учел да не отстъпват от светата Христова вяра, да се гнусят от езическите скверноти и пророчески предсказал предстоящите многочислени гонения срещу Христовата църква, предсказал също, че след всички тежки бедствия идолите навсякъде ще бъдат унищожени и по вселената ще възсияе светлината на благочестието, ще се явят християнски царе, и християните безпрепятствено ще принасят жертви на живия Бог. Към казаното добавил и следното:

- Ако някой пребъде непоколебимо във вярата на нашия Господ Иисус Христос, той няма да умре, но ще бъде жив вечно.

Като казал това, както и много други неща, светителят и Христовият мъченик починал в Господа. Всички вярващи го оплаквали и положили честното му тяло в каменен ковчег и го погребали дълбоко в земята поради страх пред нечестивите да не се поругаят над тялото му, изравяйки го от земята. Божият светител Аполинарий пасъл Христовата църква двадесет и осем години, един месец и четири дни. Светецът пострадал в десетите календи на месец август (на 23 юли) при царуването на Веспасиан над римляните, а над нас християните на нашия Господ Иисус Христос, на когото да бъде царство с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин!

 

В памет на светите мъченици Трофим и Теофил ( 305 г.)

Св. Трофим Ликийски. Фрагмент от минейна икона. Русия. Началото на XVII в.
Св. Трофим Ликийски. Фрагмент от минейна икона. Русия. Началото на XVII в.

Светите мъченици Трофим и Теофил пострадали при царуването на Диоклетиан. Заедно с тях пострадали и верните слуги, и истинни Христови раби - всичко тринадесет души. След като отказали да се подчинят на заповедта на нечестивия мъчител - не принесли мерзки жертви на бездушните идоли - и не пожелали да се отрекат от Христа, те били окачени на дърво за мъчения; след това езичниците започнали да стържат телата им с остро желязо, хвърляли и камъни по мъчениците; накрая пребили пищялите им и ги хвърлили в огън. Но светците били запазени от всемогъщата Божия сила цели и невредими сред пламъците и излезли от огъня, без да пострадат. Тогава мъчителят, разпалил се с люта ярост като геенски огън, заповядал да умъртвят всички с меч. И честните глави на светците били отсечени за чест и слава на Главата на цялата Църква - нашия Господ Иисус Христос.

 

Тропарь мученикам Трофиму, Феофилу и с ними 13-ти

глас 4

Яко воини, мученицы непобедимии,/ течением невозбранным в судилище неверных внидосте/ и веры ради многия муки претерпесте,/ Христа исповедающе Единаго со дерзновением. / Того молите, Трофиме и Феофиле с прочими,/ яко да тяготу страстей отложше,/ ваше ныне страдание поем, страстотерпцы непреоборимии.

(Перевод: Как воины, непобедимые мученики, путем беспрепятственным пошли вы на суд язычников и ради веры претерпели многие мучения, исповедуя Одного Христа с дерзновением. Его молите, Трофим и Феофил с другими (мучениками), чтобы мы, отвергнув бремя страстей, воспевали сейчас ваше мученичество, стастотерпцы неодолимые.)

image

 

 

 

Икона на Пресвета Богородица „Почаевска” (1675 г.)

 

Първообраз на чудотворната икона на Пресвета Богородица Почаевска. Намира се в Успенската Почаевска лавра в западна Украйна
 

Първообраз на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Почаевска”. Намира се в Успенската Почаевска лавра в западна Украйна

Почаевская икона Божией Матери находится в Почаевской обители. На горе, где сейчас расположен монастырь, поселились два инока в 1340 году. Один инок после молитвы пошел к вершине горы и, вдруг, увидел Божию Матерь, стоявшую на камне и окруженную пламенем. Он позвал брата посмотреть на чудо. Третьим свидетелем видения был пастух Иоанн Босой. Он взбежал на гору, и они втроем прославили Бога. На камне, где стояла Пресвятая Богородица, навсегда остался отпечаток Ее правой стопы.

В 1559 году Константинопольский митрополит Неофит, проезжая через Волынь, посетил жившую в имении Орля, недалеко от Почаева, дворянку Анну Гойскую. В благословение он оставил Анне привезенную из Константинополя икону Богородицы. Стали замечать, что от иконы исходит сияние. Когда перед иконой исцелился брат Анны Филипп, она передала в 1597 г. чудотворный образ инокам, поселившимся на Почаевской горе. Святой образ был поставлен в храм, воздвигнутый в честь Успения Божией Матери. 

Позже там основан монастырь, на содержание которого Анна Гойская передала большие средства.

Чудотворная икона стала называться Почаевской. Среди многих свидетельств о помощи Царицы Небесной известно следующее.

Фрагмент от чудотворната икона на Пресвета Богородица ''Почаевска''
 
Фрагмент от чудотворната икона на Пресвета Богородица „Почаевска”.

Монах Почаевского монастыря был захвачен в плен татарами. Находясь в неволе, он вспоминал Почаевскую обитель, ее святыни, Богослужения, песнопения. Особенно тосковал инок при наступлений праздника Успения Пресвятой Богородицы и слезно молил Божию Матерь об избавлении из плена. И вот, по молитвам Пресвятой Девы, однажды исчезли стены темницы, а инок оказался у стен Почаевской обители.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской»

глас 5

Пpед свято́ю Твое́ю ико́ною, Влады́чице,/ моля́щиися исцеле́ний сподобля́ются,/ ве́pы и́стинныя позна́ние пpие́млют/ и ага́pянская наше́ствия отpажа́ют. / Те́мже и нам, к Тебе́ пpипа́дающим,/ гpехо́в оставле́ние испpоси́,/ по́мыслы благоче́стия сеpдца́ на́ша пpосвети́,/ и к Сы́ну Твоему́ моли́тву вознеси́// о спасе́нии душ на́ших.

(Перевод: Перед святой Твоей иконой, Владычица, молящиеся удостаиваются излечения, получают познание истинной веры и отражают бесовские нападения. Потому и для нас, к Тебе припадающих, испроси прощение грехов, просвети наши сердца благочестивыми помыслами и вознеси молитву к Сыну Твоему о спасении душ наших.)

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской»

глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м к ди́вному о́бразу Ея́, и́же на горе́ Поча́евстей: к нему́же уми́льно взира́юще и моля́щеся Цари́це Влады́чице из глубины́ душе́вныя вопие́м: О Пречу́дная Де́во, Ма́ти Го́спода Вы́шняго, от лет дре́вних избра́вшая оби́тель Поча́евскую в ме́сто селе́ния Своего́! Зе́млю оте́чественную на́шу в правосла́вии и ми́ре утверди́, и спаси́ всех предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю и сокруше́нным се́рдцем, пред Пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми. Не отврати́ рабы́ Твоя́ тщи́: Тя бо еди́ну Наде́жду и́мами.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской»

глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Поча́евская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и нас, к ней притека́ющих,/ от бед и искуше́ний свободи́,/ ла́вру Твою́ невреди́му сохрани́,/ Правосла́вие во о́крест стоя́щих страна́х утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:// ели́ка бо хо́щещи, мо́жеши.

(Перевод: Источником исцелений и силой Православной веры явилась Почаевская Твоя икона, Богородица, потому и нас, к ней приходящих, от бед и искушений освободи, лавру Твою сохрани невредимой, Православие в окружающих странах утверди и грехи отпусти всем молящимся Тебе, потому что все, что Ты хочешь, можешь.)

 

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской»

К Тебе́, о Богома́ти, моли́твенно притека́ем мы, гре́шнии, чудеса́ Твоя́, во святе́й ла́вре Поча́евстей явле́нная, помина́юще и о свои́х сокруша́ющеся прегреше́ниих. Ве́мы, Влады́чице, ве́мы, я́ко не подоба́ше нам, гре́шным, чесого́ проси́ти, то́кмо о е́же Пра́ведному Судии́ беззако́ния на́ша оста́вити нам. Вся бо на́ми в житии́ претерпе́нная, ско́рби же, и ну́жды, и боле́зни, я́ко плоды́ паде́ний на́ших прозябо́ша нам, Бо́гу сия́ на исправле́ние на́ше попуща́ющу. Те́мже вся сия́ и́стиною и судо́м Свои́м наведе́ Госпо́дь на гре́шныя рабы́ Своя́, и́же в печа́лех свои́х к заступле́нию Твоему́, Пречи́стая, притеко́ша и во умиле́нии серде́ц к Тебе́ взыва́ют си́це: грехо́в и беззако́ний на́ших, Блага́я, не помяни́, но па́че всечестне́и ру́це Твои́ воздви́гши, к Сы́ну Твоему́ и Бо́гу предста́ни, да лю́те соде́янная на́ми отпу́стит нам, да за премно́гая неиспо́лненная обеща́ния на́ша лица́ Своего́ от рабо́в Свои́х не отврати́т, да благода́ти Своея́, спасе́нию на́шему посо́бствующия, от душ на́ших не оты́мет. Ей, Влады́чице, бу́ди спасе́нию на́шему Хода́таица и, малоду́шия на́шего не возгнуша́вшися, при́зри на стена́ния на́ша, я́же в беда́х и ско́рбех на́ших пред чудотво́рным Твои́м о́бразом возно́сим. Просвети́ умиле́нными по́мыслы умы́ на́ша, ве́ру на́шу укрепи́, наде́жду утверди́, любве́ сладча́йший дар сподо́би нас прия́ти. Си́ми у́бо, Пречи́стая, дарова́ньми, а не боле́зньми и скорбьми́ живо́т наш ко спасе́нию да возво́дится, но, от уны́ния и отча́яния ду́ши на́ша огражда́ющи, изба́ви нас, маломо́щных, от находя́щих на ны бед, и нужд, и клеветы́ челове́ческия, и боле́зней нестерпи́мых. Да́руй мир и благоустрое́ние жи́тельству христиа́нскому предста́тельством Твои́м, Влады́чице, утверди́ Правосла́вную ве́ру в стране́ на́шей и во всем ми́ре. Це́рковь Апо́стольскую и Собо́рную умале́нию не преда́ждь, уста́вы святы́х оте́ц на ве́ки непоколеби́мы сохрани́ и всех к Тебе́ притека́ющих от ро́ва поги́бельнаго спаси́. Еще́ же и е́ресию прельще́нных бра́тий на́ших или́ ве́ру спаси́тельную в грехо́вных страсте́х погуби́вших па́ки ко и́стинней ве́ре и покая́нию приведи́, да вку́пе с на́ми, Твоему́ чудотво́рному о́бразу покланя́ющеся, Твое́ предста́тельство испове́дят. Сподо́би у́бо нас, Пресвята́я Госпоже́ Богоро́дице, еще́ в животе́ сем побе́ду и́стины Твои́м заступле́нием узре́ти, сподо́би нас благода́тную ра́дость пре́жде кончи́ны на́шея восприя́ти, я́коже дре́вле насе́льники Поча́евския Твои́м явле́нием победи́тели и просвети́тели ага́рян показа́ла еси́, да вси мы благода́рным се́рдцем вку́пе со А́нгелы, и проро́ки, и апо́столы, и со все́ми святы́ми, Твое́ милосе́рдие прославля́юще, воздади́м сла́ву, честь и поклоне́ние в Тро́ице пева́емому Бо́гу Отцу́, и Сы́ну, и Свято́му Ду́ху, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Икона на Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи” (1688 г.)

Първообраз на чудотворната икона на Пресвета Богородица ''Радост на всички скърбящи''. Москва, църквата на ул. Ординка
Първообраз на чудотворната икона на Пресвета Богородица ''Радост на всички скърбящи''. Москва, църквата на ул. Ординка

Ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри «Всех скор­бя­щих Ра­дость» (с гро­ши­ка­ми) про­сла­ви­лась в 1888 го­ду в Пе­тер­бур­ге, ко­гда во вре­мя страш­ной гро­зы мол­ния уда­ри­ла в ча­сов­ню, но на­хо­див­ша­я­ся в ней свя­тая ико­на Ца­ри­цы Небес­ной, пред­став­ля­ю­щая со­бой спи­сок с ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри «Всех скор­бя­щих Ра­дость», ко­то­рую из Моск­вы при­вез­ла кня­ги­ня На­та­лия Алек­се­ев­на (сест­ра Пет­ра Ве­ли­ко­го), оста­лась непо­вре­жден­ной. Об­раз, до то­го вре­ме­ни с по­тем­нев­шим от ко­по­ти ли­ком, об­но­вил­ся и про­свет­лел. Об­го­рел толь­ко шнур, на ко­то­ром свя­тая ико­на ви­се­ла в уг­лу ча­сов­ни, да при­лип­ли к по­верх­но­сти несколь­ко мел­ких мед­ных монет (гро­ши­ков) из раз­би­той вдре­без­ги круж­ки для по­да­я­ний. С тех пор мно­гие бо­ля­щие и страж­ду­щие, при­бе­гав­шие к Пре­свет­лой Вла­ды­чи­це с ис­крен­ней ве­рой и го­ря­чей мо­лит­вой, по­лу­чи­ли ис­це­ле­ние пе­ред Ее свя­тым об­ра­зом. В 1898 го­ду на ме­сте ча­сов­ни бы­ла по­стро­е­на цер­ковь.

 

Ин тропарь Божией Матери пред иконой Ее Всех скорбящих радость

глас 8

Ко источнику приснотекущему милосердия, Пречистей Деве Богородице, притецем, людие вси, священницы же и иноцы, мужие, и жены, и чада, здравии и болящии, в покаянии вопиюще и умильно глаголюще: Владычице, помози грешным рабом Твоим, яви яко Благая славу Твою, присно потщися умилосердитися на ны, испросити очищение душ и телес наших от Источника жизни нашея, Бога, Егоже родила еси, едина Благословенная.

Кондак Божией Матери пред иконой Ее 'Всех скорбящих Радость'

глас 6

Не имамы иныя помощи,/ не имамы иныя надежды,/ разве Тебе, Владычице,/ Ты нам помози:/ на Тебе надеемся/ и Тобою хвалимся,/ Твои бо есмы раби,// да не постыдимся.

Стихира, певаемая вместо тропаря пред иконой Всех скорбящих радосте

глас 2

Всех скорбящих Радосте,/ и обидимых Заступнице,/ и алчущих Питательнице,/ странных Утешение,/ обуреваемых Пристанище,/ больных посещение,/ немощных покров и заступнице,/ Жезл старости,/ Мати Бога Вышняго Ты еси, Пречистая:/ потщися, молимся, спастися рабом Твоим.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑