Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 20.07.2013 г. / 10:16:47 
Вяра
02.08 по еретическия, †20 юли по православния календар - СВЕТИ СЛАВЕН ПРОРОК ИЛИЯ. Илинден. Св. преподобни Аврамий Чухломски, Галички чудотворец. Намиране на честните мощи на св. мъченик Атанасий Брестки

imageЖитие и чудеса на свети пророк Илия

Пристъпвайки към разказа за житието на свети Илия, Боговидец и славен ревнител за Бога, изобличител на беззаконните царе, наказващ отстъпилите от Бога хора, палач на лъжливите пророци, дивен чудотворец, на когото се подчинявали стихиите, и когото слушало небето, велик Божий угодник, който пребивава и досега в плът и ще дойде на земята преди второто Христово пришествие за по-ясно и силно доказателство на ревността, с която той възревнувал за Господа Бога, ще изложим накратко събитията, случили се преди него.

От древност избраните Божии хора от дванадесетте сина на Израил, размножили се в дванадесет племена, наречени колена, образували едно царство, управлявано неделимо и едновластно от един водач, започвайки от Моисей и Иисус Навин и другите съдии на Израил до царете Давид и Соломон. Когато, след смъртта на Соломон, се възцарил синът му Ровоам и когато той, при управлението на царството, поради младостта си, не послушал съветите на опитните старци, а послушал подобните на себе си младежи, той се оказал тежко бреме за своите поданици, защото ги товарел с прекомерни данъци и работа, жестоко ги наказвал, даже не рядко ги изпращал на заточение; тогава десет колена се отвърнали от него и си избрали за цар друг човек, на име Иеровоам. Иеровоам преди това бил роб на Соломон. Веднъж Соломон поискал да убие Иеровоам заради някакво негово провинение, но Иеровоам избягал в Египет, където и живял до смъртта на Соломон. След смъртта на Соломон той се върнал в Израилевата земя и бил избран за цар от израилевите колена, отвърнали се от Ровоам. Соломоновият син Ровоам царувал в Иерусалим само над две колена - Иудиното и Вениаминовото; а Соломоновият роб Иеровоам царувал над десет Израилеви колена, като живеел в град Сихем, който бил възстановен и възобновен от него, тъй като до това време бил в развалини. Останалите верни на Соломоновия син две колена били наречени Иудейско царство; а десетте колена, преминали към Соломоновия роб, образували Израилското царство.

Но тъй като Израилевите колена, макар и да се разделили на две царства, все пак всички заедно служели на Един Бог, сътворил небето и земята, защото не можели да имат нито друг храм, освен Иерусалимския, построен от Соломон, нито други свещеници освен поставените от Бога; затова по всяко време хората от Израилското царство на големи групи отивали в Иерусалим за поклонение и жертвоприношение на Господа, своя Бог. Като виждал това, Иеровоам, Израилевият цар, започнал да се безпокои, като казал:

- Ако тези хора все така отиват в Иерусалим за поклонение на Бога, ще поискат отново да преминат към първия си цар, Соломоновия син, а мен ще убият.

Като размишлявал за това, той започнал да търси средства, с които би отвърнал израилтяните от Иерусалим, за да не ходят там. И намислил преди всичко да ги отклони от Бога.

- Не е възможно - казал той - да оставят Иерусалим, ако първо не оставят Бога.

Като знаел, че този народ е склонен към идолопоклонство и към всякакво нечисто беззаконие, Иеровоам измислил следната коварна хитрост, за да се отрекат от Бога. Той излял от злато два телеца, подобно на древните израилтяни, които при изхода си от Египет си направили в пустинята златен телец, на който се покланяли, вместо да се покланят на истинния Бог. Като свикал при себе си целия израилев народ и като посочил пред събралите се двата златни телеца, Иеровоам казал:

- Израилю! Ето твоите богове, които те изведоха от Египетската земя. Не ходете повече в Иерусалим, а се покланяйте на тези богове.

И той поставил тези телци на различни места: единия - във Ветил, а другия - в Дан, като построил за тях прекрасни храмове, установил празници и много жертвоприношения в тяхна чест и назначил за тях жреци; и дори самият той изпълнявал задълженията на жрец. За по-голяма съблазън на грехолюбивите хора, Иеровоам заповядал до тези излети от злато идоли в дните, установени за честване на техните празници, да се извършват всякакви беззакония.

Така нечестивият цар заради временното царуване не само че сам отпаднал от Бога, но отклонил от Него и десетте Израилеви колена. След този цар и следващите израилеви царе, заедно с всичките си поданици, се придържали към същото нечестиво идолопоклонничество, на което се научили и привикнали при Иеровоам.

А премилосърдният Господ, който не оставя и тези, които Го оставят, но поради Своята благост, търси тяхното обръщане, изпращал при израилтяните Своите свети пророци, за да изобличават заблужденията им и да ги увещават така, че като се избавят от дяволските мрежи, отново да се върнат към благочестивото почитане на истинния Бог. Заедно с пророците, изпращани в различни времена на Израил от Бога, е и великият между пророците Илия, за чийто живот ще стане дума.

По достоверно предание родината на светия Божий пророк Илия била Галаадската страна, от страната на Иордан, граничеща с Арабия. Градът, в който се е родил, се наричал Тесвит, откъдето и Илия е наречен Тесвитянин. Илия произлизал от Аароновия род. Баща му се казвал Савах. Раждането на Илия било ознаменувано с видение, което имал баща му. По същото време, когато майката на Илия го раждала, Савах видял светлосияйни мъже, които разговаряли с младенеца, повивали го с огън и го кърмели, като слагали в устата му огнен пламък. Изплашен от това видение, Савах отишъл в Иерусалим и разказал на свещениците за видението. Тогава един от тях, който бил прозорлив, казал на Савах:

- Не се бой от видението за твоя син, но знай, че този младенец ще бъде съсъд на Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено, велика ще бъде и ревността му за Господа, и животът му ще бъде благоугоден на Бога и той ще съди Израиля с меч и с огън.

Такива били знамението при раждането на Илия и предсказанието за него, показващо какъв ще стане, когато възмъжее.

Като произхождащ от свещенически род, Илия получил възпитанието и образованието си между свещеници. Като се отдал на Бога от най-ранна възраст, той възлюбил девствената чистота, в която пребивавал като Божий ангел, непорочен пред Бога, чист по душа и тяло. Като обичал да размишлява за Бога, той често се отдалечавал за безмълвие в пустинни места, където в топла молитва дълго беседвал насаме с Бога, горейки, като серафим, от пламенна любов към Бога. И самият Илия бил обичан от Бога, защото Бог обича тези, които Го обичат. Илия бил удостояван с милостиви беседи с Бога и вследствие на равноангелния си живот, придобил велико дръзновение пред Него: Илия получавал всичко, за което молел Бога, тъй като бил намерил благоволение пред Него. Като слушал и виждал, от една страна, извършващите се в развратения Израил беззакония: царете - пребиваващи в богопротивно нечестие, съдиите и старейшините - непостъпващи според истината, народа - служещ на идолски мерзости и тънещ във всякакви духовни и тлесни пороци, без страх и боязън от Бога, принасящ синовете и дъщерите си в жертва на бесовете; а от друга - ревностните почитатели на истинния Бог - претърпяващи всякакви притеснения и гонения, дори до смърт - за всичко това пророкът силно скърбял със сърцето си: той ту оплаквал гибелта на такова безбройно множество човешки души, ту негодувал срещу жестокото гонение срещу праведните, а особено скърбял и страдал с душата си за безчестието, нанасяно на истинния Бог от страна на нечестивите хора и все повече и повече се изпълвал с ревност за Божията слава. Преди всичко Илия молел Бога да обърне грешниците към покаяние. Но тъй като Бог изисква от грешните хора доброволно обръщане, а в ожесточените сърца на израилтяните нямало такъв стремеж към добро, пророк Илия, като възревнувал силно за Божията слава и за спасението на хората, молел Бога да накаже временно Израил, така че поне с това средство да ги отклони от нечестието. Но като знаел в същото време, че Господ, поради Своето човеколюбие и дълготърпение, не е бърз в наказанието, Илия, поради голямата си ревност за Него, се осмелил да моли Бога да заповяда на него, на Илия, да накаже законопрестъпниците, като предполагал, че те ще се обърнат към покаяние, ако бъдат наказани от човек. И Илия молел неотстъпно Бога за това, докато не получил моленото от всещедрия Господ. Премилостивият Господ, като чедолюбив баща, не искал да опечали любимия Си слуга, който Му служел синовно и не нарушавал дори и най-малката Му заповед; но тъй като Илия Му бил послушен във всичко и никога с нищо не Го прогневявал, то и Бог внимавал към молитвите на Своя верен раб, като не го опечалявал с неизпълнението им.

По това време в Израил царувал беззаконният цар Ахав, който имал Самария за свой столичен град. Ахав се оженил за Иезавел, дъщеря на сидонския цар Етваал. Иезавел, като езичница, донесла със себе си в новото си отечество идол на сидонския бог Ваал. А Ахав построил за него капище в Самария и му въздигнал там жертвеник, самият той му се покланял като на бог и принуждавал всички израилтяни да се кланят на този идол. С това той скоро развил до крайност идолопоклонството в своето царство, с което прогневил Господа повече от всички други царе, царували преди него над Израиля. И ето при този цар отишъл Божият пророк Илия, изпълнен с ревност по Бога, и го изобличил в заблуждение - че той, като оставил Израилевия Бог, сам се покланя на бесовете и заедно със себе си влече целия си народ към гибел. Като видял, че царят не слуша неговите увещания, светият пророк прибавил към думите дело, като предал на наказание царя богопротивник и неговите поданици. Той казал:

- Жив Господ, Бог всемогъщ, Бог Израилев, пред Когото стоя. През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Като казал това, Илия си тръгнал от Ахав и по думата на пророка небето се заключило и настанала суша: нито една капка дъжд или роса не паднала на земята. Вследствие на сушата зърнената реколта била изключително слаба и настъпил глад. Защото, когато съгреши царят, божият гняв идва върху всички поданици (както и преди, вследствие на грехопадението само на Давид пострадало цялото царство). Божият пророк Илия очаквал, че като бъде наказан, израилският цар Ахав ще осъзнае своята заблуда, ще се обърне към Бога с покаяние, а заедно със себе си ще обърне към истинския път и развратения от него народ. Но когато свети Илия видял, че Ахав, подобно на Фараона, остава ожесточен и не само не мисли да остави нечестието, но напротив, все повече и повече затъва в бездната на злото, преследва и дори убива хората, които с живота си благоугаждат на Бога, продължил наказанието на другата и на третата година. Тогава се изпълнило словото на първия Боговидец, свети пророк Мойсей, казано на Израил:

“- И небето над главата ти ще стане на мед, а земята под тебе - на желязо”; защото при затвореното небе земята нямала влага и не давала никакъв плод.

Тъй като въздухът постоянно бил зноен и всеки ден от палещото слънце наставала силна жега, всички дървета, цветя и треви повехнали, плодовете загинали, градините, нивите и полята напълно опустели и на тях нямало нито орач, нито сеяч. Водата в изворите секнала, малките реки и потоците съвсем пресъхнали, а в големите реки количеството на водата намаляло, цялата земя станала безводна и суха, хора, животни и птици умирали от глад. Това наказание постигнало не само Израилското царство, но и околните страни. Защото, когато в града се запали една къща, пожарът се разпространява и върху съседните. Така се случило и в поднебесната: само израилевият народ навлякъл върху себе си Божия гняв, а страдала цялата вселена. Но всичко това станало не толкова от Божия гняв, колкото заради ревността на пророк Илия за Божията слава. Защото премилосърдният и човеколюбив Господ, поради безмерната Си благост, като видял бедствието на хората и гибелта на всякакви животни, бил вече готов да изпрати дъжд върху земята, но се възпирал, за да изпълни решението на Илия и за да не се окажат лъжливи думите на пророка:

- Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума.

Казалият това бил до такава степен обхванат от ревност за Бога, че не пощадил и себе си, тъй като знаел, че когато запасите от храна свършат и той, както и всички останали хора, ще трябва да гладува. Но той пренебрегвал това, защото предпочитал да умре от глад, отколкото да помилва неразкаяните грешници, враждуващи против Бога.

Какво направил всеблагият Бог? Той изпратил пророк Илия в едно уединено място, далеч от човешките жилища, като казал:

“- Тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Иордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там”.

Господ направил така, за да предпази Илия от Иезавел, за да не загине от глад и за да възбуди у него, чрез враните и потока Хорат, състрадание към хората, страдащи и загиващи от глад и жажда. В сравнение с другите птици враните притежават особено свойство, те са много лакоми и нямат никакво чувство на жалост даже към малките си вранчета, тъй като враната, щом като измъти малките си, ги изоставя в гнездото, като отлита на друго място и ги обрича на смърт от глад. Само Божият Промисъл, грижещ се за всяка твар, ги спасява от смърт: в устата им сами долитат мухи, които вранчетата поглъщат. И всеки път, когато враните, по Божия заповед, му носели храна - сутрин хляб, а вечер месо, съвестта на Илия, този вътрешен глас Божий у човека, викала към сърцето му:

- Виж враните, които по природа са диви, лакоми, ненаситни и необичащи своите вранчета, как се грижат за твоето препитание: самите те са гладни, а носят храна на тебе. А ти самият, човече, нямаш състрадание към хората, и не само хората, но и животните, и птиците искаш да умориш от глад.

Също така, когато след известно време пророкът видял потока пресъхнал, Бог му казал:

- Време е вече да помилвам измъчената твар и да ѝ изпратя дъжд, за да не умреш и ти самият от жажда.

Но Божият ревнител се устоявал; напротив, той молел Бога да няма дъжд дотогава, докато бъдат наказани ненаказаните и докато загинат всички Божии врагове на земята. Тогава Господ, отново премъдро склонявайки Своя раб към милосърдие, го пратил в Сарепта Сидонска, която не била под властта на израилския цар, при бедна вдовица, за да размисли в себе си какво бедствие е причинил не само на богатите и семейните хора, но и на бедните вдовици, които не само по време на глад, но и в години на богата реколта и всякакво земно изобилие, често нямат храна и за един ден. Пророкът, като дошъл при портите на този град, видял вдовица, носеща дърва, не повече от две дръвца; защото тя имала само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето. Той като Илия бил измъчван от глад, той поискал от вдовицата парче хляб. А вдовицата, като му разказала за своята крайна бедност в последно време, казала, че иска от останалото при нея брашно да приготви за последен път обяд за себе си и за сина си, а после им предстои да умрат от глад. Божият човек можел да се умили от това и да съжали всички бедни вдовици, страдащи от глад; но голямата ревност за Бога побеждавала всичко и той не оказвал никакво милосърдие към погиващата твар, желаейки да прослави Твореца и да покаже на цялата вселена Неговата всемогъща сила. Като имал, заради вярата си, дар на чудотворство от Бога, Илия направил така, че брашното и дървеното масло в дома на вдовицата не свършвали; и той бил хранен от вдовицата дотогава, докато престанал гладът. Пророкът възкресил и умрелия син на вдовицата с молитва, съединена с трикратно простиране над умрялото момче, както е написано за това в Словото Божие. Съществува предание, според което този възкресен син на вдовицата се казвал Иона, и че именно той, като станал на възраст, се сподобил с пророчески дар и бил пратен в Ниневия да проповядва покаяние; като бил погълнат в морето от кита и след три дни изхвърлен от него, той предизобразил тридневното Христово възкресение, което подробно е описано в пророческата книга и в житието му.

След като изминали три бездъждовни и гладни години, всеблагият Бог, като видял Своето създание съвършено загиващо на земята от глад, се умилостивил и казал на Своя раб Илия:

- Иди и се яви на Ахав; Аз искам да помилвам творението Си и по твоята дума ще пратя дъжд на изсъхналата земя, ще я напоя и ще я направя плодородна. Ахав вече е склонен да се покае, търси те и е готов да те послуша за всичко, което му заповядаш.

Пророкът веднага се отправил от Сарепта Сидонска към Самария, столичния град на Израилското царство. По това време началник на двореца на цар Ахав бил някой си Авдий, верен негов слуга и богобоязлив човек. Той скрил от избиване от Иезавел сто Господни пророци, като ги настанил в две пещери, във всяка по петдесет, и ги хранел с хляб и вода. Като повикал при себе си този началник на двореца, цар Ахав (още преди идването на Илия при него) го изпратил при пресъхналите потоци да търси трева, за да има с какво да нахранят немногото останали живи коне и друг добитък. Авдий едва излязъл от града, когато срещнал пророк Илия, поклонил му се до земята и казал, че Ахав старателно го търси из цялото си царство. Свети Илия отговорил на Авдий:

- Иди кажи на господаря си: Илия е тук.

Авдий се отказвал, като казал:

- Страхувам се, защото, когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахав и той не те намери, тогава ще се окажа лъжец пред своя господар и той ще ме убие.

Илия отговорил:

- Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще се явя пред Ахав!

Авдий се върнал и казал на царя. Ахав побързал да излезе да посрещне Божия човек. Когато видял Илия, поради затаената в него злоба към пророка, не можал да се въздържи от жестока дума и казал на Илия:

- Ти ли си (този), който смущаваш Израиля?

А Божият пророк безстрашно му отговорил:

- Не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци.

След това Божият пророк, като имал в себе си силата на Божията помощ, започнал с власт да заповядва на царя, като казал:

- Сега прати и събери при мене цял Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесетте (безсрамни) Ваалови пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел. (Нека встъпят с мен в спор за Бога и ще видим кой е истинският Бог.)

Царят веднага разпратил пратеници по цялата израилева земя, събрал безчислено множество народ и свикал на планината Кармил всички нечестиви пророци и жреци, и самият той отишъл там.

Тогава Божият ревнител Илия, като застанал пред събралите се, се обърнал към царя и към целия израилски народ със следните думи:

- Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ (Бог, Който ви изведе със силната Си ръка от Египет) е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него.

Народът мълчал, а и не можел да отговори нищо, защото всеки израилтянин бил изобличаван в заблуда от собствената си съвест. Тогава Илия продължил:

- Ето какво: за да разберете днес кой е истинският Бог, правете това, което ви заповядам. Вие виждате, че само аз останах пророк Господен; вие убихте всички други пророци; виждате също колко много са тук Вааловите пророци. И така, дайте ни две телета за жертвоприношение, едното - на мен, а другото - на Вааловите жреци; но огън да не се подклажда. Върху чиято жертва падне огън от небето и я запали, богът на този пророк е и истинският Бог и всички трябва да Му се поклонят, а тези, които не Го признаят, нека бъдат предадени на смърт.

Като изслушал тези думи, целият народ одобрил решението на Божия пророк и казал:

- Нека бъде така; решението ти е добро.

Когато телетата били доведени при събранието, свети Илия казал на нечестивите Ваалови пророци:

- Изберете си едно теле и първо вие пригответе жертвата, понеже сте много, а аз съм сам и ще я приготвя после. Като положите телето върху дървата, не подклаждайте огън, а се молете на вашия бог Ваал да изпрати огън от небето и да запали жертвата ви.

Безсрамните пророци така и направили. Като хвърлили жребий, те взели телето, издигнали жертвеник, сложили на него достатъчно количество дърва, заклали телето, разделили го на части, положили ги върху дървата на жертвеника и започнали да се молят на своя Ваал да изпрати огън върху жертвата им. Те призовавали името му от сутринта до пладне, като викали:

- Чуй ни, Ваале, чуй ни!

Ала нямало ни глас, ни отговор. Те започнали да скачат около жертвеника, но всичко било напразно. По пладне пророк Илия им се присмял:

- Викайте по-високо, за да ви чуе вашият бог; може би той сега не е свободен или е зает с нещо, или разговаря, или пирува, или е заспал; Викайте, колкото се може по-високо, за да го събудите.

Лъжепророците призовавали Ваал със силни викове и по обичая си се бодели с ножове, а някои се биели с бичове до кръв. Преди настъпването на вечерта свети Илия Тесвитянин им казал:

- Замълчете и престанете; вече е време и аз да извърша своето жертвоприношение.

Поклонниците на Ваал се спрели. Тогава Илия, като се обърнал към народа, казал:

- Приближете се до мене!

Всички се приближили до него. Пророкът взел дванадесет камъка, според броя на израилевите колена, съградил от тях жертвеник на Господа, след това, като сложил дърва върху жертвеника, разсякъл телето на части, положил ги върху дървата, изкопал окоп около жертвеника и заповядал на хората да напълнят четири ведра вода и да ги излеят върху жертвата и върху дървата; така и направили. Илия заповядал да повторят; повторили. Заповядал за трети път да направят същото; и го направили. Водата се разляла около жертвеника, а окопът се напълнил с вода. И като устремил взора си към небето, Илия извикал към Бога и казал:

- Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаков! Чуй ме днес, Господи, чуй Твоя раб и изпрати от небето огън върху жертвата, за да познаят днес всички тия човеци, че само Ти Си Бог Израилев и че аз съм Твой раб и на Тебе принесох тази жертва! Чуй ме, Господи, отговори ми с огън, за да се обърнат към Тебе сърцата на тези хора!

И огън Господен паднал от небето и унищожил всесъжението и дървата, и камъните, и пепелта, и дори водата, която била в окопа - всичко било унищожено от огъня. Като видял това, целият народ паднал по лице на земята и казал:

- Наистина, само Господ е Бог и няма друг Бог освен Него!

Илия казал на народа:

- Хванете Вааловите пророци, така че нито един от тях да не избяга.

Народът изпълнил заповедта му и Илия ги отвел при потока Кисон, който се вливал с водите си във Велико море. Там той ги изклал със собствените си ръце и хвърлил нечестивите им трупове във водата, за да не се оскверни с тях земята и за да не се зарази въздухът със смрад от тях. След това свети Илия наредил на цар Ахав по-бързо да пие и да яде и да впряга конете в колесницата, за да тръгне на път, защото скоро ще завали силен дъжд, от който всичко ще подгизне. Когато Ахав седнал да яде и да пие, Илия се изкачил на планината Кармил. Като се навел към земята, той сложил лицето си между коленете и се помолил на Бога да изпрати дъжд на земята. Веднага след молитвата му небесата, като с ключ, се отворили и паднал голям дъжд, който намокрил всички и обилно напоил зажаднялата земя. Тогава Ахав, като осъзнал заблуждението си, по пътя към Самария оплаквал греховете си. А свети Илия, като препасал кръста си, тичал пред него, като се радвал за славата на Господа, своя Бог.

Нечестивата царица Иезавел, жената на Ахав, като узнала за всичко станало, страшно се разгневила на Илия за избиването на безсрамните ѝ пророци и като се кълняла в своите богове, изпратила да му кажат, че тя ще го убие на следващия ден в същия този час, в който Илия убил пророците на Ваал. Свети Илия се изплашил от смъртта, защото бил човек с всички присъщи на хората немощи, както е и казано за него: “Илия беше подобострастен нам човек”. Поради заплахите на Иезавел той избягал във Вирсавия, в Иудейското царство, и отишъл в пустинята сам. Като изминал един ден път в пустинята, той седнал да отдъхне под един хвойнов храст. Измъчван от скръб, той започнал да моли от Бога смърт за себе си, като казал:

- Господи, стига ми вече, че досега живях на земята; прибери душата ми, понеже аз съм по-добър от отците си.

Пророкът казал това не вследствие на скръб от гонението срещу него, но като Божи ревнител, нетърпящ човешката злоба, безчестенето на Бога и хуленето на пресвятото име Господне: за него било по-леко да умре, отколкото да слуша и да гледа беззаконниците, презиращи и отхвърлящи своя Бог. С тази молитва на уста Илия легнал и заспал под дървото. И ето, ангел Господен се докоснал до него и му казал:

- Стани, яж и пий.

Като се понадигнал, Илия видял до възглавето си топла печена питка и стомна вода. Хапнал, пийнал вода и пак заспал. Ангел Господен повторно го докоснал, като казал:

- Стани, яж и пий, понеже те чака дълг път.

Като станал, Илия пак хапнал и пийнал и като се подкрепил с тази храна, вървял четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив, където се заселил в една пещера. Тук събеседник му бил Сам Господ Бог, Който му се явил в полъх от тих вятър. Когато Господ се приближавал към него, страшни знамения предшествали Неговото явяване: отначало имало силна буря, която цепела планини и събаряла скали, после минал огън, но не в огъня бил Господ; след огъня - лъх от тих вятър; там бил Господ. Когато Илия чул минаването на Господ, той закрил лицето си със своя кожух и като излязъл от пещерата, застанал до нея. Той чул Господ, Който му казал:

- Защо си тука, Илия?

Илия отговорил:

- Пламнах от ревност за Тебе, Господи Вседържителю, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоте жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.

А Господ, като утешавал Илия в скръбта му, му открил, че не целият израилев народ е отстъпил от Него, но Той има седем хиляди тайни Свои раби, които не били прегъвали коленете си пред Ваал. Заедно с това Господ възвестил на Илия предстоящата наскоро гибел на Ахав и Иезавел и на целия им дом и заповядал на Илия да помаже за цар над Израиля един достоен мъж, на име Ииуй, който щял да изтреби целия Ахавов род, а Елисей - да помаже за пророк. Като утешил така Своя раб, Господ си тръгнал от него. А Божият угодник, по Господнята заповед, тръгнал от Хорив, срещнал на пътя Сафатовия син Елисей, който орял земята с дванайсет чифта волове. Като хвърлил кожуха си върху него, свети Илия му обявил Господнята воля, нарекъл го пророк и му заповядал да тръгне след него. А Елисей казал на Илия:

- Умолявам те, пусни ме за малко, за да се простя с баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.

Свети Илия не се възпротивил. А Елисей, като отишъл в дома си, заклал чифт волове, от тези, с които орял, устроил гощавка на съседите и роднините, а после, като се простил с родителите си, отишъл при Илия и навсякъде вървял след него, като му бил слуга и ученик.

В това време цар Ахав, под влияние на своята нечестива жена Иезавел, прибавил ново беззаконие към предишните:

Един израилтянин, на име Навутей, имал лозе близо до двореца на цар Ахав в Самария. Ахав предложил на Навутей:

- Отстъпи ми лозето си, то ще ми послужи за градина, защото се намира близо до двореца ми. А на тебе ще дам друго лозе, много по-хубаво от това; а ако това не ти е угодно, ще ти заплатя лозето с пари.

Навутей отговорил:

- Да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си.

Ахав се върнал у дома си развълнуван и огорчен от отговора на Навутей и от смущение не можал да яде хляб. А Иезавел, като узнала причината за неговата печал, му се присмяла и казала:

- Каква е тази твоя власт, царю Израилев, щом не си силен да проявиш волята си дори и върху един човек? Но престани да скърбиш, нахрани се и почакай. Аз сама ще ти дам в ръцете лозето на Навутей.

Като казала това, тя написала заповед от името на царя до старейшините на израилевите граждани и я запечатала с царския печат. В заповедта било написано да повдигнат срещу Навутей лъжливо обвинение, че уж злословил Бога и царя и като представят лъжесвидетели, да го убият с камъни извън града. Несправедливото убийство било извършено по беззаконната заповед. След убийството на напълно невинния Навутей, Иезавел казала на Ахав:

- Наследи сега лозето без пари, защото Навутей не е вече между живите.

Ахав, като чул за убийството на Навутей, малко се натъжил, а после отишъл на лозето, за да го приеме в свое владение. На пътя, по Божия заповед, го срещнал свети пророк Илия и му казал:

- Тъй като ти несправедливо уби невинния Навутей и незаконно завладя неговото лозе, за това така говори Господ: на същото място, където псетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята кръв; псета ще изядат и жена ти Иезавел и целият ти дом ще бъде изтребен.

Като чул тези думи, Ахав заплакал, свалил от себе си царските одежди, облякъл се във вретище и си наложил пост. И това малко покаяние на Ахав имало пред Господа такава сила, че изпълнението на определеното наказание над целия му дом било временно отложено за след смъртта на Ахав. Защото Господ казал на Своя пророк Илия:

- Понеже Ахав се смири, Аз няма да напратя беди върху неговия дом в неговите дни, но в дните на сина му.

Ахав живял три години след това и бил убит в сражение. Той бил откаран с колесница от мястото на битката в Самария и псетата лижели кръвта му, която се стичала от колесницата, както и предсказал Божият пророк. Така също, в свое време, след вземането на свети Илия на небето, се изпълнило всичко, което било предсказано за Иезавел и за целия Ахавов дом.

След смъртта на Ахав вместо него се възцарил синът му Охозия, който се оказал наследник както на престола, така и на бащиното си нечестие, защото, като слушал своята нечестива майка Иезавел, той се покланял и принасял жертви на Ваал, с което много разгневил Израилевия Бог. Веднъж, поради невнимание, Охозия паднал от прозореца на своя дом и се разболял много тежко. Той изпратил пратеници при лъжливия бог Ваал, по-точно, при беса, който живеел във Вааловия идол и давал лъжливи отговори на обръщащите се с въпроси към него. Охозия изпратил при този бяс да попитат дали ще оздравее от болестта. Когато пратениците на Охозия отивали при Ваал, на пътя, по Божия повеля, ги пресрещнал пророк Илия и им казал:

- Нима в Израиля няма Бог, та сте тръгнали да питате Ваала? Върнете се и кажете на изпратилия ви цар, тъй казва Господ: няма да се вдигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.

Като се върнали, те предали думите на болния цар. Царят ги попитал:

- Какъв беше външният вид на човека, който ви каза тези думи?

Те отговорили:

- Този човек беше целият в косми и опасан през кръста с кожен пояс.

Царят казал:

- Това е Илия Тесвитянин.

И изпратил най-старшия петдесетник с петдесет човека, за да хванат Илия и да го доведат при него. Те тръгнали и видели Илия на планината Кармил, защото той привикнал да пребивава предимно там. Като видял Илия да седи навръх планината, петдесетникът му казал:

- Човече Божий! Слез тук! Царят ти заповядва да отидеш при него.

Свети Илия отговорил на петдесетника:

- Ако аз съм човек Божий, нека падне огън от небето да изгори тебе и твоите петдесет мъже.

В същия час паднал огън от небето и ги изгорил. Царят изпратил друг петдесетник със същия брой хора, но и с тях се случило същото: падналият от небето огън изгорил и тях. Царят изпратил трети петдесетник с петдесет мъже. Този петдесетник, като узнал какво се е случило с изпратените преди него, дошъл при свети Илия със страх и смирение и като паднал на колене пред него, го умолявал, като казвал:

- Човече Божий! Ето аз и тези твои раби, дошли с мен, стоим пред теб; помилвай ни! Ние сме дошли не по своя воля, а сме пратени при тебе. Не ни погубвай с огън, както погуби изпратените преди нас.

И пророкът пощадил дошлите със смирение; а тези, които дошли преди това, не пощадил, защото идвали с гордост и с власт, искали да го хванат като пленник и да го водят с безчестие. Господ заповядал на свети Илия безстрашно да върви с третия петдесетник и да каже на царя същото, което е казал и преди. Затова Божият човек, като слязъл от планината, тръгнал с тях. Като дошли при царя, Илия му казал:

- Тъй казва Господ: за това, че ти изпрати да питат Ваал за твоя живот, като че ли в Израил няма Бог, Когото би могъл да попиташ, заради това ти няма да станеш от одъра, на който лежиш, но ще умреш.

И Охозия умрял по словото Божие, изречено с пророческите уста. След Охозия се възцарил неговият брат Иорам, тъй като Охозия нямал синове. При Иорам се прекъснал Ахавовият род, като бил изтребен от Божия гняв през дните на свети пророк Елисей, както пише за това в житието му.

А когато наближило времето, в което Господ определил да вземе при Себе Си Илия жив, в плът, Илия и Елисей отивали от град Галгал в град Ветил. Като знаел по Божие откровение за приближаващото се вземане на небето, Илия искал да остави Елисей в Галгал, като смирено криел от него предстоящото си прославяне от Бога. Той казал на Елисей:

- Остани тук, защото Господ ме праща във Ветил.

А свети Елисей, който също по Божие откровение знаел за това, което щяло да стане, отговорил:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И двамата отишли във Ветил. Синовете пророчески, които живеели във Ветил, отишли при Елисей насаме и му казали:

- Знаеш ли, че днес Господ ще възнесе твоя господар над главата ти?

Елисей отговорил:

- И аз зная, мълчете.

След това Илия казал на Елисей:

- Остани тук, а мен Господ ме праща в Иерихон.

Елисей му отговорил:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И отишли двамата в Иерихон. Синовете пророчески, които били в Иерихон, се приближили до Елисей и му казали:

- Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от теб твоя господар и ще го възнесе над главата ти?

Елисей отговорил:

- Вече разбрах, мълчете.

Свети Илия отново казал на Елисей:

- Остани тук, защото Господ ме праща на Иордан.

А Елисей казал:

- Жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя.

И тръгнали заедно. На известно разстояние след тях вървели петдесет човека от пророческите синове. Когато двамата свети пророци стигнали до Иордан, Илия взел кожуха си, свил го и ударил с него по водата, водата се отдръпнала на две страни и двамата преминали Иордан по сухо. Като преминали реката, Илия казал на Елисей:

- Искай каквото желаеш да ти направя, преди да бъда взет от тебе.

Елисей отговорил:

- Моля духът, който е в тебе, да бъде двойно върху мене.

Илия казал:

- Мъчно нещо искаш; но ако видиш как ще бъда взет от тебе, ще стане по твоему; а ако не видиш, няма да получиш.

Както вървели и разговаряли, внезапно се явила огнена колесница и огнени коне и ги разделили един от друг, при което Илия във вихрушка бил взет на небето. А Елисей гледал и възкликнал:

- Отче, отче! Колесница на Израиля и негова конница! (С тези думи той като че ли казвал: ти, отче, беше цялата сила на Израил: с твоята молитва и с твоята ревност ти помогна на Израилското царство много повече, отколкото са му помагали голямо множество военни колесници и въоръжени конници). Елисей повече не видял Илия. Тогава той хванал дрехите си и в скръбта си ги раздрал. Скоро до нозете му паднал хвърленият отгоре кожух на свети Илия. Като го вдигнал, Елисей се спрял край брега на Иордан и като разделил с него, подобно на Илия, водата на две страни, преминал по сухо и станал наследник на благодатта, действала в неговия учител. А светият Божий пророк Илия, взет с плътта си на огнена колесница на небето и досега е жив в плът, пазен от Бога в райските селения. Видели са го тримата свети апостоли по времето на преображението на Господ на Тавор и обикновените смъртни хора отново ще го видят преди второто пришествие на Господа на земята. Избягнал смъртта от меча на Иезавел, тогава той ще пострада от меча на антихриста и вече не само като пророк, но и като мъченик, ще се удостои в лика на светиите с по-голяма от сегашната чест и слава от праведния Въздаятел - Бога, Един в три Лица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото отдаваме чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь, глас 4:

Во плоти ангел, пророков основание, второй предтеча пришествия Христова, Илия славный, свыше пославый Елисееви благодать недуги отгоняти и прокаженныя очищати. Темже и почитающым его точит исцеления.

(Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, изпратил свише благодат на Елисей да премахва недъзи и да очиства прокажени; затова и на почитащите го дава изцеление.)

 

Кондак, глас 2:

Пророче и провидче великих дел Бога нашего, Илие великоимените, вещанием твоим уставивый водоточныя облаки, моли о нас единаго Человеколюбца.

(Пророче и боговидче на великите дела на нашия Бог, Илие великоименити, с дума заключил небето, моли се за нас на Едничкия Човеколюбец.)

 

Величание пророку Илие

Велича́ем тя,/ святы́й сла́вный проро́че Бо́жий Илие́,/ и чтим, е́же на Небеса́/ на колесни́це о́гненней,// пресла́вное восхожде́ние твое́.

 

Молитва пророку Илие

О, прехва́льный и пречу́дный проро́че Бо́жий Илие́, просия́вый на земли́ равноа́нгельским житие́м твои́м, пла́меннейшею ре́вностию по Го́споду Бо́гу Вседержи́телю, еще́ же зна́мении и чудесы́ пресла́вными, та́же по кра́йнему благоволе́нию к тебе́ Бо́жию преесте́ственно восхище́нный на о́гненней колесни́це с пло́тию твое́ю на не́бо, сподо́бльшийся бесе́довати с преобрази́вшимся на Фаво́ре Спаси́телем ми́ра, и ны́не в ра́йских селе́ниих непреста́нно пребыва́яй и предстоя́й Престо́лу Небе́сного Царя́! Услы́ши нас, гре́шных и непотре́бных, в час сей предстоя́щих пред свято́ю твое́ю ико́ною и усе́рдно прибега́ющих к хода́тайству твоему́. Моли́ о нас Человеколю́бца Бо́га, да пода́ст нам дух покая́ния и сокруше́ния о гресе́х на́ших и всеси́льною Свое́ю благода́тию да помо́жет нам оста́вити пути́ нече́стия, преспева́ти же во вся́ком де́ле бла́зе, да укрепи́т нас в борьбе́ со страстьми́ и похотьми́ на́шими, да всади́т в сердца́ на́ша дух смире́ния и кро́тости, дух братолю́бия и незло́бия, дух терпе́ния и целому́дрия, дух ре́вности к сла́ве Бо́жией и о спасе́нии свое́м и бли́жних до́брое попече́ние. Упраздни́ моли́твами твои́ми, проро́че, злы́я обы́чаи ми́ра, па́че же поги́бельный и тлетво́рный дух ве́ка сего́, заража́ющий христиа́нский род неуваже́нием к Боже́ственней Правосла́вней ве́ре, к уста́вом Святы́я Це́ркве и к за́поведем Госпо́дним, непочте́нием к роди́телем и власте́м предержа́щим, и низверга́ющий люде́й в бе́здну нече́стия, развраще́ния и поги́бели. Отврати́ от нас, пречу́дне проро́че, предста́тельством твои́м пра́ведный гнев Бо́жий и изба́ви вся гра́ды и ве́си оте́чества на́шего от бездо́ждия и гла́да, от стра́шных бурь и землетрясе́ний, от смертоно́сных язв и боле́зней, от наше́ствия враго́в и междоусо́бной бра́ни. Укрепи́ твои́ми моли́твами, пресла́вне, предержа́щия вла́сти на́ша в вели́цем и многотру́днем по́двизе народоправле́ния, благопоспеше́ствуй им во всех благи́х дея́ниих и начина́ниих к водворе́нию ми́ра и пра́вды в стране́ на́шей. Посо́бствуй христолюби́вому во́инству во бране́х со врага́ми на́шими. Испроси́, проро́че Бо́жий, от Го́спода па́стырем на́шим святу́ю ре́вность по Бо́гу, серде́чное попече́ние о спасе́нии пасо́мых, му́дрость во уче́нии и управле́нии, благоче́стие и кре́пость во искуше́ниих, судия́м испроси́ нелицеприя́тие и безкоры́стие, правоту́ и сострада́ние к оби́димым, всем нача́льствующим попече́ние о подчине́нных, ми́лость и правосу́дие, подчине́нным же поко́рность и о послуша́нии свое́м раче́ние. Да та́ко в ми́ре и благоче́стии пожи́вше в сем ве́це, сподо́бимся прича́стия ве́чных благ в Ца́рствии Го́спода и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет честь и поклоне́ние со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая пророку Илие

О, вели́кий и пресла́вный проро́че Бо́жий Илие́, ре́вности ра́ди твоея́ по сла́ве Го́спода Бо́га Вседержи́теля не терпе́вый зре́ти идолослуже́ния и нече́стия сыно́в Изра́илевых, облича́вый законопресту́пного царя́ Аха́ва, и в наказа́ние тех триле́тний глад на зе́млю Изра́илеву моли́твою твое́ю от Го́спода испроси́вый, да, отве́ргше ме́рзкия и́долы и отсту́пльше от непра́вд и беззако́ний, обрати́тся ко Еди́ному И́стинному Бо́гу и исполне́нию святы́х Его́ за́поведей, вдови́цу Саре́птскую в гла́де пречу́дно препита́вый и сы́на ея́ уме́рша моли́твою твое́ю воскреси́вый, по проше́ствии же пронарече́ннаго вре́мене гла́да, собра́нный на го́ру Карми́льскую наро́д изра́ильский в богоотсту́пстве и нече́стии укори́вый, та́же огнь моли́твою на же́ртву твою́ с небесе́ испроси́вый, и чу́дом сам Изра́иля ко Го́споду обрати́вый, сту́дныя же проро́ки Ваа́ловы посрами́вый и умертви́вый, по сих же моли́твою па́ки не́бо разреши́вши и оби́льный дождь на зе́млю испроси́вый, и лю́ди Изра́илевы возвесели́вый! К тебе́, преди́вный уго́дниче Бо́жий, усе́рдно прибега́ем, гре́шнии и смире́нии, томи́ми бездо́ждием и зно́ем; испове́дуем, я́ко недосто́йни есмы́ ми́лости и благодея́ний Бо́жиих, досто́йни же па́че лю́тых преще́ний гне́ва Его́, ско́рби же и ну́жды, и вся́ких зол и боле́зней. Не бо ходи́хом в стра́се Бо́жии и в путе́х за́поведей Его́, но в по́хотех развраще́нных серде́ц на́ших и вся́кий вид греха́ безчи́сленно сотвори́хом; беззако́ния на́ша превзыдо́ша главу́ на́шу, и не́смы досто́йни яви́тися пред лице́ Бо́жие и зре́ти на не́бо. Испове́дуем, я́ко и мы, я́коже дре́вний Изра́иль, отступи́хом от Го́спода Бо́га на́шего, а́ще не ве́рою, то беззако́ньми на́шими, и а́ще не поклоня́емся Ваа́лу и други́м ме́рзким и́долом, то раболе́пствуем страсте́м и по́хотем на́шим, слу́жаще и́долу чревоуго́дия и сластолю́бия, и́долу корыстолю́бия и честолю́бия, и́долу го́рдости и тщесла́вия, и вслед хо́дим богопроти́вным иноплеме́нным обы́чаем и поги́бельному ду́ху вре́мене. Испове́дуем, я́ко сего́ ра́ди заключи́ся не́бо и сотвори́ся а́ки ме́дяно, я́ко заключи́ся се́рдце на́ше от милосе́рдия и и́стинныя любве́ ко бли́жнему; сего́ ра́ди отверде́ земля́ и соде́лася безпло́дна, я́ко не прино́сим Го́споду на́шему плодо́в до́брых дел; сего́ ра́ди несть дождя́ и росы́, я́ко не и́мамы слез умиле́ния и животво́рныя росы́ Богомы́слия; сего́ ра́ди увяде́ всяк злак и трава́ се́льная, я́ко и́зсеше в нас вся́кое благо́е чу́вство; сего́ ра́ди омрачи́ся возду́х, я́ко ум наш омрачи́ся сту́дными помышле́ньми и се́рдце на́ше оскверни́ся беззако́нными похоте́ньми. Испове́дуем, я́ко и тебе́, проро́че Бо́жий, проси́ти мы недосто́йни есмы́. Ты бо, подобостра́стен быв нам челове́к, А́нгелом в житии́ твое́м уподо́бился еси́ и, а́ки безпло́тный, на не́бо восхище́н еси́; мы же сту́дными по́мыслы и дея́ньми на́шими безслове́сным ското́м уподо́бихомся, и ду́шу на́шу я́ко плоть сотвори́хом. Ты посто́м и бде́нием удиви́л еси́ А́нгелов и челове́ков, мы же, предаю́щеся невоздержа́нию и сластолю́бию, ското́м несмы́сленным уподобля́емся. Ты презе́льною ре́вностию о сла́ве Бо́жией вы́ну горе́л еси́, мы же небреже́м о сла́ве на́шего Творца́ и Го́спода, и стыди́мся испове́довати достопокланя́емое и́мя Его́. Ты нече́стие и злы́я обы́чаи искореня́л еси́, мы же ра́бствуем ду́ху ве́ка сего́, поставля́юще богопроти́вныя обы́чаи ми́ра па́че за́поведей Бо́жиих и уста́вов святы́я Це́ркве. И кий грех и непра́вду не сотвори́хом мы окая́нии? Истощи́хом беззако́ньми на́шими долготерпе́ние Бо́жие. Те́мже правосу́дный Госпо́дь прогне́вася на нас, и во гне́ве Свое́м наказа́ нас. Оба́че ве́дуще ве́лие дерзнове́ние твое́ пред Го́сподем и наде́ющеся на любо́вь твою́ к ро́ду челове́ческому, дерза́ем моли́ти тя, прехва́льне проро́че: ми́лостив бу́ди к нам, недосто́йным и непотре́бным, умоли́ Великодарови́таго и Всеще́драго Бо́га, да не до конца́ прогне́вается на ны и не погуби́т нас со беззако́ньми на́шими, но да ниспосле́т на жа́ждущую и изсо́хшую зе́млю до́ждь оби́льный и ми́рный, да да́рует ей плодоно́сие и благорастворе́ние возду́ха; преклони́ де́йственным твои́м хода́тайством на ми́лость Царя́ Небе́снаго, а́ще не ра́ди нас гре́шных и скве́рных, но ра́ди избра́нных рабо́в Его́, не преклони́вших коле́на своя́ пред Ваа́лом ми́ра сего́, ра́ди незло́бивых и несмы́сленных младе́нцев, ра́ди безслове́сных ското́в и птиц небе́сных, стра́ждущих за на́ша беззако́ния и истаева́ющих от гла́да, зно́я и жа́жды. Испроси́ нам твои́ми благоприя́тными моли́твами от Го́спода дух покая́ния и серде́чнаго умиле́ния, дух кро́тости и воздержа́ния, дух любве́ и терпе́ния, дух стра́ха Бо́жия и благоче́стия, да та́ко, возврати́вшеся от стезе́й нече́стия на пра́вый путь доброде́тели, хо́дим во све́те за́поведей Бо́жиих и дости́гнем обетова́нных нам благи́х, благоволе́нием Безнача́льного Бо́га Отца́, человеколю́бием Единоро́днаго Сы́на Его́ и благода́тию Всесвята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва третья пророку Илие

О, святы́й проро́че Бо́жий Илие́, моли́ о нас Человеколю́бца Бо́га, да пода́ст нам, раба́м Бо́жиим (имена), дух покая́ния и сокруше́ния о гресе́х на́ших, и всеси́льною Свое́ю благода́тию да помо́жет нам пути́ нече́стия оста́вити, преспева́ти же во вся́ком де́ле бла́зе, и в борьбе́ со страстьми́ и похотьми́ на́шими да укрепи́т нас; да всади́т в сердца́ на́ша дух смире́ния и кро́тости, дух братолю́бия и незло́бия, дух терпе́ния и целому́дрия, дух ре́вности ко сла́ве Бо́жией и о спасе́нии свое́м и бли́жних до́брое попече́ние. Отврати́ от нас предста́тельством твои́м пра́ведный гнев Бо́жий, да та́ко в ми́ре и благоче́стии пожи́вше в сем ве́це, сподо́бимся прича́стия ве́чных благ во Ца́рствии Го́спода и Спа́са на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет честь и поклоне́ние, со Безнача́льным Его́ Отце́м и Пресвяты́м Ду́хом, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

imageВ памет на преподобния наш отец Аврамий Чухломски, Галички чудотворец

Този преподобен наш отец, като се възпламенил от любов към Бога, отишъл при великия чудотворец Сергий и приел от него монашеско пострижение. Заради добродетелния си живот той бил удостоен със свещенически сан, след което с още по-голямо усърдие започнал да се предава на монашески подвизи. Като се отличавал с най-голямо смирение, той напуснал обителта на преподобния Сергий и като се отдалечил в пустинните места на Галичката област, основал много обители. Той дошъл близо до една планина и като проливал обилни сълзи, се отдал на молитва. Тогава чул глас от планината, който му казал:

- Аврамий! Качи се на планината. Там се намира икона на Моята майка.

Преподобният се изкачил и видял икона на Пресвета Богородица с Предвечния Младенец, стояща на едно дърво. Като паднал с лице към земята, той започнал да се моли със сълзи и отново чул глас, който му казал:

- Стани, Аврамий!

Той станал и иконата сама слязла в ръцете му. Отначало той си построил килия на това място и дълго време пребивавал в уединение, а след много години издигнал манастир, събрал множество ученици и с неотслабващо усърдие се подвизавал в пост и въздържание. Като узнал предварително времето на своето заминаване при Бога, преподобният събрал братята на своята обител, дал им наставления за тяхна душевна полза, причастил се с Тялото и Кръвта Христови и през 1375 година, в двадесетия ден на месец юли се преставил във вечните обители. Слава на нашия Бог сега, и всякога и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь преподобному Авраамию Галичскому, Чухломскому

глас 4

От мирска́го мяте́жа изше́д,/ в ти́хое приста́нище, преподо́бнаго Се́ргия оби́тель, прите́кл еси́,/ и та́мо равноа́нгельное житие́ пожи́в,/ во страну́ Га́личскую прише́л еси́,/ иде́же, ве́ру Христо́ву насажда́я/ и новокреще́нныя лю́ди от суеве́рий пога́нских очища́я,/ мно́ги и вели́ки по́двиги подъя́л еси́,/ и, оби́тели четы́ре созда́в,/ и́ноков ли́ки до́бре упа́сл еси́/ и ко Христу́ Спа́су приве́л еси́,// Его́же моли́, преподо́бне о́тче Авраа́мие, спасти́ ду́ши на́ша.

 

Кондак преподобному Авраамию Галичскому, Чухломскому

глас 8

Во оби́тели Се́ргия преподо́бнаго житию́ и́ноческому до́бре навы́к/ вя́щшаго ра́ди безмо́лвия и по́двига/ в пусты́ню удали́литися возжеле́л еси́,/ и, Ду́хом Бо́жиим води́мь,/ в преде́лы земли́ Га́личския прише́л еси́,/ и та́мо в пусты́ни ико́ну Ма́тере Госпо́дни чуде́сно обре́л еси́,/ с Не́юже вели́кия и сла́вная соверши́в,/ да́же до преде́л Чу́хломских дости́гл еси́/ и отсю́ду в ра́йския оби́тели всели́лся еси́,// Авраа́мие Богоно́сне, о́тче на́ш.

 

Молитва преподобному Авраамию Галичскому, Чухломскому

О, пречестна́я и свяще́нная главо́, о́тче преблаже́нне а́вво Авраа́мие! Не забу́ди ни́щих свои́х до конца́, но помина́й нас во святы́х свои́х и благоприя́тных моли́твах к Бо́гу. Помяни́ ста́до свое́, е́же сам упа́сл еси́, и не забу́ди посеща́ти нас, чад свои́х. Моли́ за ны, о́тче свяще́нный, за де́ти своя́ духо́вныя, я́ко име́я дерзнове́ние к Небе́сному Царю́: не премолчи́ за ны, вопия́ ко Го́споду, и не пре́зри нас, ве́рою и любо́вию чту́щих тя, но помина́й недосто́йных у престо́ла Вседержи́телева, и не преста́й моля́ся о нас ко Христу́ Бо́гу, я́ко дана́ тебе́ бысть благода́ть моли́тися за ны. Не мним бо тя ме́ртва су́ща: а́ще бо и те́лом преста́вился еси́ от нас, но и по сме́рти у́бо жив сый, пребыва́еши неотсту́пно от нас ду́хом, сохраня́я нас от стрел вра́жиих и вся́кия пре́лести бесо́вския и ко́зней диа́вольских, па́стырю наш до́брый. А́ще бо и моще́й твои́х ра́ка пред очи́ма на́шима ви́дима есть, но свята́я твоя́ душа́ со а́нгельскими во́инствы, со безпло́тными ли́ки и с Небе́сными си́лами у Престо́ла Вседержи́телева предстоя́щи, досто́йно весели́тся. Нам бо тя ве́дущим вои́стинну и по сме́рти я́ко жи́ву ти су́щу, тебе́ припа́даем и тебе́ мо́лимся, е́же моли́тися о нас всеси́льному Бо́гу о по́льзе душ на́ших и испроси́ти вре́мя на покая́ние и невозбра́нно преити́ от земли́ на Не́бо, мыта́рств же го́рьких, бесо́в, возду́шных князе́й и ве́чныя му́ки изба́витися и Небе́сному Ца́рствию насле́дником бы́ти со все́ми пра́ведными, от ве́ка угоди́вшими Го́споду на́шему Иису́су Христу́, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и поклоне́ние со безнача́льным Его́ Отце́м и с пресвяты́м и животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В същия ден се чества .

image

 

 

 

 

imageПреподобномученик Афана́сий Брестский, игумен

Преподобномученик Афанасий Брестский был белорус и родился около 1597 года в благочестивой христианской семье Филипповичей. Он получил серьезное образование, знал богословскую и историческую литературу, о чем свидетельствует сохранившийся дневник святого.

В молодые годы святой Афанасий некоторое время был учителем в домах польских шляхтичей. В 1627 году он принял постриг от игумена Иосифа в Виленском монастыре Святого Духа. В 1632 г. инок Афанасий был рукоположен во иеромонаха и назначен наместником Дубойской (Дубовской) обители под Пиноком. Святой Афанасий, по особому благословению Божией Матери, самоотверженно отстаивал Православие в пределах исконно русских земель, захваченных Речью Посполитой. С 1638 по 1648 гг. святой Афанасий исполнял послушание игумена Брестского Симеоновского монастыря. Преподобный претерпел много обид от униатов и незаконных наказаний от властей, трижды испытал тюремное заключение. Святой был направлен властями в Киев, чтобы предстать перед духовным судом, но был оправдан, вновь возвращен в свою обитель. В течение десяти лет преподобный Афанасий, находясь в среде недоброжелательно настроенных к нему лиц, вел непрерывную борьбу за Святое Православие, верность которому засвидетельствовал своими страданиями.

Попытки сломить духовную целеустремленность святого были напрасными. Над ним был снова устроен суд, решением которого, за проклятие унии, преподобномученик был приговорен к смертной казни. Святой Афанасий мученически скончался в ночь с 4 на 5 сентября 1648 года (обретение мощей 20 июля 1679 г.).

 

Тропарь преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому

глас 2

Блаже́н еси́, о́тче наш Афана́сие,/ я́ко ве́рно пожи́л еси́, стоя́ бо́дренно за святу́ю Правосла́вную ве́ру,/ со умиле́нием при́сно поя́ неседа́льное Пречи́стей,/ запове́дуя никому́же наруша́ти Правосла́вныя ве́ры святы́я,/ пострада́в за свиде́тельство и́стины да́же до сме́рти. / Мы же чту́ще святы́ню твою́,/ со дерзнове́нием взыва́ем ти:/ о́тче наш, преподобному́чениче Афана́сие,// похвало́ и украше́ние на́ше.

 

Кондак преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому

глас 4

Мона́шеского жития́ украше́ние и му́чеников красоту́/ яви́л себе́ житие́м твои́м, Афана́сие,/ и я́ко со́лнце пресве́тлое,/ лю́дям правосла́вным возсия́л еси́. / Те́мже и Христо́с да́ром чуде́с обогати́ тя,/ да чту́ще пресве́тлую па́мять твою́, зове́м ти:// помина́й ста́до твое́ моли́твами твои́ми, преподо́бне.

 

Ин кондак преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому

глас 2

Я́ко по́стника благоче́стна и иску́сна,/ и страда́льца произволе́нием че́стна,/ и пусты́ни жи́теля сообра́зна,/ в пе́снех досто́йно хва́лим Афана́сия приснохва́льнаго// той бо зми́я попра́л есть.

 

Молитва преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому

О, вели́кий уго́дниче Христо́в, святы́й преподобному́чениче Афана́сие! К тебе́ мы гре́шнии и смиpе́нии, я́ко те́плому на́шему засту́пнику и скоропослу́шнику, моли́твенно прибега́ем и из глубины́ се́рдца взыва́ем. При́зри на ны ско́ро и умоли́ человеколю́бца Бо́га, да не осу́дит нас гре́шных по беззако́ниям на́шим, но да сотвори́т с на́ми по вели́кой Свое́й ми́лости. Охрани́ нас заступле́нием от облежа́щего нас суему́дрия и неправове́рия, и я́ко па́стырь до́брый, упаси́ заблу́дшия о́вцы ста́да Христо́ва и во дворы́ Госпо́дни сия́ всели́. Огради́ нас от собла́зна, ересе́й и раско́лов и наста́ви тве́рдо в ве́ре Правосла́вней подвиза́тися. Потщи́ся, ско́рый о нас предста́телю, благоприя́тным хода́тайством умоли́ти Го́спода, да ниспосле́т нам ти́хое и богоуго́дное житие́, уврачу́ет Свое́ю благода́тию на́ша боле́зни душе́вныя и теле́сныя, согре́ет на́ша сердца́ любо́вию друг ко дру́гу и сотвори́т нас братолю́бны и единомы́сленны. Испроси́ та́кожде у Го́спода и всего́ потре́бнаго для жития́ на́шего теле́снаго: земли́ плодоро́дия, благорастворе́ния возду́хов и ми́рнаго устрое́ния. Страну́ на́шу и ве́си и гра́ды охрани́ моли́твами твои́ми от огня́, пото́па, тру́са, вра́жескаго наше́ствия и вну́тренних нестрое́ний. Егда́ же приспе́ет час кончи́ны на́шея, утверди́ в нас па́мять сме́ртную, да и мы, в и́стинном покая́нии и чи́стым све́дением со́вести на́шея предста́вшие ко Го́споду, сподо́бимся десна́го стоя́ния и со все́ми святы́ми воспое́м сла́ву Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая преподобномученику Афанасию, игумену Брестскому

О, уго́дниче Христо́в, о́тче наш Афана́сие! Принеси́ моли́тву на́шу к ми́лостивому и всеси́льному Бо́гу и испроси́ нам, раба́м Бо́жиим (имена), у бла́гости Его́ вся я́же на по́льзу душа́м и телесе́м на́шим, ве́ру пра́ву, наде́жду несумне́нну, любо́вь нелицеме́рну, во искуше́ниях му́жество, в злострада́ниях терпе́ние, во благоче́стии преспея́ние, да не во зло обрати́м дары́ Всеблага́го Бо́га. Не забу́ди, чудотво́рче святы́й, и святы́й храм (дом) сей и прихо́д наш: сохрани́ и соблюди́ их моли́твами твои́ми от вся́каго зла. Ей, свя́тче Бо́жий, сподо́би нас кончи́ну благу́ю улучи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́дити, да просла́вим ди́внаго во святы́х Свои́х Бо́га, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и держа́ва во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

КАНОН ПРОРОКУ ИЛИЕ

Песнь 1

Ирмос: Воду прошед яко сушу, и египетскаго зла избежав, израильтянин вопияше: Избавителю и Богу нашему поим.

 

Орган явился еси, ударяемь божественным бряцалом, пророче пречудный, Всеведца Бога воспевая, отмщение праведно всем дающа по делом их.

Иже не терпя прелести, пророче чудный, царя обличил еси неправдующа о беззаконии: темже суд Божий полн гнева, тому нанесл еси осуждения.

Пророче и предтече благодати, божественный Илие, Ахава нечестиваго царя, ты яко законопреступника обличив, студныя священники яко непреподобны погубил еси.

Богородичен: Христову Матерь в песнех воспети достойно вернии потщимся, яко Спаса всех рождшую, животом и смертию владычествующаго.

АКАФИСТ СВЯТОМУ ПРОРОКУ ИЛИЕ

Кондак 1

Из­бра́н­ный Бо́­гом на обраще́ние Изра́иля от пре́­лес­ти Ваа́ловы, гро́зный обличи́телю ца­ре́й законопреступных, просия́вый пла́менною ре́вностию по Бо́­зе Вседержи́тели, свя́тостию жи́з­ни и чу­де­сы́, восхище́нный с пло́­тию твое́ю на Не­бе­са́ и предыти́ име́яй Второ́му прише́ствию Христо́ву, по­хва́ль­ная воспису́ем ти, проро́че Бо́­жий Илие́; ты же, я́ко име́яй ве́­лие дерз­но­ве́­ние ко Го́с­по­ду, от вся́­ких нас зол и об­стоя́­ний мо­ли́т­ва­ми тво­и́ми сво­бож­да́й, бла­го­че́ст­но те­бе́ во­пию́­щих:

Ра́­дуй­ся, Илие́, ве­ли́­кий проро́че, Втора́го прише́ствия Хри­сто́­ва сла́в­ный предте́че.

Икос 1

А́н­гел ре́вностию по Бо́­зе и чи́стым жи­ти­е́м тво­и́м, сый во

КАНОН ВТОРОЙ СВЯТОМУ ПРОРОКУ БОЖИЮ ИЛИЕ

Песнь 1

Ирмос: Воду прошед, яко сушу, и египетскаго зла избежав, израильтянин вопияше: Избавителю и Богу нашему поим.

Орган явился еси, ударяемь Божественным бряцалом, пророче пречудный, Всеведца Бога воспевая, отмщение праведно всем дающа по делом их.

Иже не терпя прелести, пророче чудный, царя обличил еси, неправдующа о беззаконии. Темже суд Божий, полн гнева, тому нанесл еси осуждения.

Пророче и Предтече благодати, Божественный Илие, Ахава, нечестиваго царя, ты яко законопреступника обличив, студныя священники, яко непреподобны погубил еси.

Богородичен: Христову Матерь в песнех воспети достойно, вернии, потщимся, яко Спаса всех рождшую, животом и смертию владычествующаго.

Песнь 3

Ирмос: Небеснаго круга Верхотворче, Господи, и Церкве Зиждителю, Ты мене утверди в любви Твоей, желаний краю, верных утверждение, едине Человеколюбче.

Всех милостивно, пророче, наказуеши и всех милуеши, к тебе верою притекающих во храм твой, и помощи от тебе просящии, никакоже погрешиша.

Ахава, нечестиваго царя, ты, Божественный пророче, обличил еси и яко преступника закона судом Божиим осудил еси.

Безстудная царица Иезавель тебе, Божественнейший пророче, искаше убити, яко на тоя несвященныя священники по достоянию суд смертный навел еси.

Богородичен: Место священия славы и мысленную, Чистая, трапезу, хлеб, Христа, жизнь всех приемшую, поем Тя, Владычице.

Седален, глас 8

Источника чудес, пророков удобрение вси песненно, вернии, восхвалим, Фесвитянина Илию: с плотию бо еще сый безсмертен, яко мертв уверяет мертвых востание. Темже дерзновение к Богу имея, подавает исцеления верою просящим и молится Христу прилежно согрешений оставление подати празднующим любовию святую память его.

Песнь 4

Ирмос: Услышах, Господи, слух Твой и убояхся, яко неизреченным Советом, Бог сый Присносущный, от Девы прошел еси, воплощся. Слава снизхождению Твоему, Христе, слава силе Твоей.

Венча тя Господь пророка, премудре, и благодать тебе даруя прорицати будущая, яко настоящая. Темже, ныне словесем сбытие зряще, хвалами присно тя, яко истиннаго пророка, ублажаем.

Елико попремногу смиренномудрием украшена пророка Твоего душа, Христе Боже, толико паче огня ревностию распаляема, студныя священники погуби.

Лицем, яко зерцалом разрешшимся, лицу Христову предстоиши, пречудне пророче, отонудуже, нас милостивно посещай, да вси тя хвалами, яко пророка, ублажаем.

Богородичен: Надежду, и утверждение, и спасения стену нерушиму Тя стяжавше, Всепетая, злобы всякия избавляемся.

Песнь 5

Ирмос: Вскую мя отринул еси от лица Твоего, Свете Незаходимый, и покрыла мя есть чуждая тьма, окаяннаго, но обрати мя и к свету заповедей Твоих пути моя направи, молюся.

Иже Божественная благодати явлена незаходимая заря и ум Божественнейший, пророче Илие, искренно стяжав, благочестивых к пению возставляеши.

Кто не удивится Божественней ревности твоей, пророче всечестне? Кто ли не воспоет Христа, толику крепость тебе даровавшаго?

От Бога, пророче, украсился еси пророчеством, Илие пречудне, отнюд Богу весь соединився, прелесть обличая, израильтяны к Божию познанию привел еси.

Богородичен: Солнце рождши, Богородице, незаходимое, всего мя просвети, омраченнаго страстьми, и исполни мя Божественнаго света.

Песнь 6

Ирмос: Очисти мя, Спасе, многа бо беззакония моя, и из глубины зол возведи, молюся, к Тебе бо возопих, и услыши мя, Боже спасения моего.

Молебное пение приноси к Богу, пророче всечестный, о всех, в Божественный храм твой притекающих, да тя всегда, яко велика заступника, почитаем.

Ум человеч не достигнет житие твое, пророче, по достоинству похвалити: паче убо умных чинов возвеличился еси, зря Христово преображение.

Иже всяческих Господь и Творец нам явися, по твоему пророчеству, блаженне Илие, вся человеки призывая к познанию Своему, яко Человеколюбец.

Богородичен: Марие, чистый девства сосуде, очисти мой ум от страстнаго омрачения и исполни благодати и правды сердце мое, Всенепорочная.

Кондак, глас 2

Пророче и провидче великих дел Бога нашего, Илие великоимените, вещанием твоим уставивый водоточныя облаки, моли о нас единаго Человеколюбца.

Икос

Многое человеков беззаконие, Божие же многое человеколюбие зря, пророк смущашеся Илия, яряся, и словеса немилостивна к Милостивному подвиже, прогневайся, возопив, на отмещущияся Тебе, Судие праведный! Но утробу Благаго никакоже подвиже, еже мучити Того отметающияся: присно бо покаяния всех ждет единый Человеколюбец.

Песнь 7

Ирмос: От Иудеи дошедше, отроцы в Вавилоне иногда верою Троическою пламень пещный попраша, поюще: отцев Боже, благословен еси.

Люди Израилевы, с пятидесятоначальником к тебе, Божественный Илие, пришедшия, огнем с небесе, яко недостойныя, попалил еси.

Иже Боговидением осияемь, достойно Божественнейший пророк был еси, Илие всечестный, и Вааловы жертвы отнюд упразднил еси.

Елико Дух Пресвятый подаде прорицати, всечестный пророче Илие, прорекл еси о пришествии Сына Божия и не погрешил, всеблаженне. Емуже поем: благословен Бог отец наших.

Студным священником, трапезу Иезавелину неправедно ядущим, воистину судом Божиим и пророка рукою яд смерти по достоянию отрыгнуся.

Богородичен: Спаси мя, Мати Божия, содержима глубиною согрешений, и всякия врагов исхити злобы, да Твое, спасаемь, величаю заступление.

Песнь 8

Ирмос: Царя Небеснаго, Егоже поют вои Ангельстии, хвалите и превозносите во вся веки.

Иже вся ведый, яко Бог, будущих и быти хотящих разум, тебе, Илие, яко верну сущу вверяет и далече сущая, яко близ, показует.

Благочестивым дерзновением вжилив ум твой, блаженне пророче, прорицаеши разстоящаяся, яко близ сущая, всечестный пророче.

Очистив от всякия скверны, Божественный пророче, твой ум, тем и весь свят был еси, к Божественному свету всех наставляя.

Богородичен: Егоже родила еси, Слово, паче слова, Богородительнице Чистая, о нас моли, верно чтущих Тя.

Песнь 9

Ирмос: Воистину Богородицу, Тя исповедуем, спасеннии Тобою, Дево Чистая, с Безплотными лики Тя величающе.

Зарею невещественною Живоначальныя Троицы, пророче Илие, обожаемь, тем тебе вси к Богу о мире молитвенника приводим, блаженне.

На земли тя Ангела познахом, Божественный пророче, и на Небеси отнюд человека Божия, якоже и Сам Господь рече: понеже Илия человек жесток еси, согрешающу Израилю терпети не можеши, взыди ты ко Мне, да Аз доле сниду.

На земли, Божественный пророче, яко безплотен, пожил еси и ныне, на Небеса возносим, со ангельскими лики ликовствуеши; нас свыше назирай, поющих тя, блаженне.

Богородичен: Носиши на объятиях Бога, носящаго всяческая, и питаеши Питателя, Чистая, нам уподобльшася, Егоже моли людем Твоим даровати всех лютых избавление.

Светилен

Свет, на огненней четвероконней колеснице небошественна тя показавый оружника, Илие, не пожре вконец: огнь бо языком огненным привлекл еси низу и изсушил еси тучи.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

 

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑