Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 10 декември...
Голготски кръст

† 27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски. Св. великомъченик Яков Персиец. Св. преподобни Паладий Еленополски. Св. преподобни Роман. Свети Иаков, епископ Ростовски. Икона на Пресвета Богородица ‘‘Знамение‘‘ Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 18.07.2013 г. / 22:51:07 
Вяра
01.08 по еретическия, †19 юли по църковния календар - Св. преподобна Макрина. Св. преподобни Дий Чудотворец. Св. Роман Олегович, княз Рязански. Намиране мощите на св. Серафим Саровски (1903)

imageЖитие на преподобната наша майка Макрина

Света Макрина се родила в Кападокия при царуването на Константин Велики. Родителите се казвали Василий и Емилия. Тя била първото им дете и била най-голямата сестра на Василий Велики, Григорий Нисски и на другите братя и сестри. Честните родители имали общо десет деца: четирима сина и шест дъщери. На тази първа дъщеря, преди раждането, по Божие откровение, получено от майка по време на сън, било дадено името Текла. Преди самото раждане майката заспала и видяла в съня си, че носи на ръце още нероденото дете. И се приближил някакъв светъл и честен мъж, погледнал ласкаво към детето и три пъти го назовал Текла, давайки да се разбере, че това дете ще бъде подражателка на целомъдрения живот на света първомъченица Текла и доброволна безкръвна мъченица.

Като се събудила след това видение, Емилия родила детето и го нарекла Текла. Но домашните и роднините казали, че е по-добре да я нарекат Макрина, на името на баба по бащина линия, света Макрина, която при царуването на Максимиан Галерий била подложена заедно с мъжа си на гонение заради Христа и седем години се скитала в пустините, търпейки крайна нужда, докато гонението престанало. И така, новородената имала двойно име: Текла - по откровение, Макрина - според наименуването (от родителите). И не напразно. Тя унаследила богоугодния живот и от двете Божии угодници, пламтейки в сърцето си така, както и те, с пламенна любов към Бога. Навикът да я наричат Макрина дотолкова се затвърдил сред хората, че някои дори не знаели първото ѝ име и все я наричали с другото. Вярваме, че с тези две имена е записана на небето, в книгата на живота, тази невеста Христова.

Отгледали момичето и когато детето поотраснало, майка започнала да я възпитава и да я учи да чете и да пише, като започнала не с езическите басни (както обикновено правели това другите майки) и не със съчиненията на поетите, в които има много недостойни за девическия слух неща. Тя избирала от книгата Премъдрост Солмонова и от псалмите на Давид или от другите книги на божественото Писание подходящи стихове, такива, които включвали в себе си или молитви и славословия към Бога, или добри нравоучения. Момичето се учело успешно. То било способно; на устата си имало постоянно слова от книгите и молитвено пение през всяко време на деня: ставало ли от постелята, или се заемало с някаква работа, сядало да обядва или ставало от масата, на пладне и вечер то не пропускало пеенето на псалми, а като отивало да спи, казвало полагащата се молитва. То било научено от майка си и на ръкоделие, подходящо за девица. Не му позволявали да прекарва времето в безделие и детски игри, но постоянно се занимавало или с четене на книги, или с ръкоделие.

Когато девойката навършила дванадесет години, тя се оказала толкова красива, че в цялата страна нямало подобна девойка. Дори художниците не можели да изобразят красотата на лицето . Затова много богати и знатни хора обезпокоявали с молби баща, като всеки искал да ожени сина си за нея.

Бащата на Макрина, като благоразумен човек, избрал от всички един юноша, отличаващ се сред другите не само със знатния си произход, но и с разум и добронравие, и сгодил за него прекрасната си дъщеря Макрина; но отложил сватбата, докато девойката порасне и достигне брачна възраст. Юношата чакал и успешно се занимавал с науки. Но Бог, Който устройва всичко премъдро, по Свой промисъл прекратил временния му живот и го пренесъл във вечния живот. Тогава блажената девица, която от млади години се отличавала с разум на старица, решила твърдо да не се омъжва за никого, но да запази в чистота девството си до края на живота си. Много младежи умолявали Макрина да се омъжи, а и родителите и сродниците я уговаряли да встъпи в брак; но тя, разсъдлива не за годините си, сякаш не била млада, а по-скоро старица, според своето благоразумие и разсъдителност отговаряла:

- Не е добре девойка, сгодена за един годеник, да се омъжи за друг и незаконно да престъпва веднъж извършения годеж. Нали според естествения закон съпружеството трябва да бъде едно, както е едно раждането и една смъртта, а този, за когото съм сгодена и когото наричат умрял, не е умрял - вярвам в надеждата на възкресението, а е жив и само е заминал далеч в друга страна до времето на общото възкресение. Не са малки грехът и позорът за съпругата, ако тя, след като съпругът ѝ излезе някъде, не запази съпружеската вярност, а се съедини с друг.

Така отговаряла благоразумната девица Макрина на всеки, който говорел за брак и я съветвал да се омъжи, и пазела себе с в непорочно девство. Тя била постоянно при майка си като при бдителен страж на живота , служела усърдно, със смирение, като не се срамувала и от тези работи, които вършели робините, но работела всякаква работа заедно с тях, като че ли била една от робините. Особено след като баща заминал при Господа, тя станала за овдовялата си майка неотстъпна прислужница и утешителка във всичките печали и скърби. Тя се грижела усърдно за целия дом, а като най-голяма, била учителка и наставница, като втора майка, за всички останали свои братя и сестри, и особено за последния брат Петър, който се родил по време на смъртта на баща: когато той се появил на бял свят от утробата на майка си, бащата си заминал от света. Света Макрина сама научила този най-малък брат да чете и да пише, възпитала го на благоразумие и добронравие, научила го на целомъдрен живот и по-късно той станал светител, не последен сред Божиите угодници.

Когато брат Василий, който се родил след нея, се завърнал у дома след много години учение в различни страни и започнал поради младостта си да се гордее със своята ученост, света Макрина с кротките си и боговдъхновени беседи скоро го довела до такова смирение, че той бързо презрял всичко житейско и избрал за себе си монашеския живот. Тази истинска Христова рабиня със своите душеполезни беседи обърнала към Божията любов и към чистия живот и друг, по-млад брат, на име Невкратий. Като оставил всичко, Невкратий отишъл в пустинята, където, служейки на престарелите пустинници, завършил живота си още в младите си години.

По увещание на тази благоразумна девица и майка, блажената Емилия, след като омъжила останалите си дъщери и след като пуснала на свобода робите и робините си, оставила тревогите и грижите на този суетен свят и постъпила в девически манастир, така че и двете - и майката, и дъщерята, станали Христови невести, като приели върху себе си монашеския образ. И някои от робините поискали заедно с тях да се отрекат от света и да постъпят в манастир, и всичко при тях било общо: обща келия, обща маса, общи дрехи. Всичко нужно за живота при тях било поравно. Те служели на Господа единодушно, в смирение, кротост и любов и в тях нямало нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение, нищо такова, което не би било угодно на Бога. Те били съвсем чужди на суетните желания и на тщеславието. Тяхната слава била в това, че никой не ги познавал, тяхното богатство - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. Като отърсили от тялото, като прах, всичко земно, те устремили целия си ум само към Бога и усърдно се молели, пеели псалми и четели книги ден и нощ. Богомислието и молитвата били тяхното единствено постоянно дело и отдих от труда, а грижата и трудовете за нуждите на тялото считали за нещо маловажно и дребно, а не за истинска работа.

Кой може да опише богоугодния им живот, протичал в постнически подвизи, с които те се уподобявали на ангелите? Те били като че средостение между ангелите и хората, като превъзхождали телесните хора и били равни на ангелите с чистотата и въздържанието си.

Не били равни на ангелите само по това, че имали тяло, а ангелите са безтелесни. И ако някой би ги сравнил с ангелите, не би сгрешил. Наистина, облечени в тяло, те подражавали на безтелесните, като с боголюбивите си сърца предстояли заедно с тях на небето пред Бога. Такова житие водели те не малко време, а до самата старост и до смъртта си.

Когато преподобна Емилия, вече на преклонна възраст, се приближавала към блажената си кончина и силите я напуснали, при нея дошъл последният син - Петър, който водел богоугоден живот и заедно със света Макрина се грижел за майка си по време на боледуването. А при самото разделяне с тялото от двете страни на постелята на умиращата седели децата Макрина и Петър и назовавали по имена останалите братя и сестри, а тя на всички, като съкровище, оставяла своето майчино благословение. После, като поставила едната си ръка върху Макрина, а другата - върху Петър, тя казала, обръщайки се към Господа:

- На Тебе , Господи, отдавам начатък и десятък от плодовете на моята утроба: начатъкът е първородната ми дъщеря, а десятък - този последен син! Във Ветхия Завет Ти си заповядал да Ти принасят начатък и десятък от плодовете. Нека те Ти бъдат благоприятна жертва и нека слезе върху тях Твоята благодат.

С тези думи тя предала святата си душа в Божиите ръце. Децата погребали с чест майка си, като положила тялото в гроба на своя баща, при мощите на нейния съпруг: така се разпоредила тя преди смъртта си. Известно време след това свети Василий Велики бил ръкоположен за архиепископ на Кесария Кападокийска и посветил в свещенически сан своя брат Григорий (наричан Нисийски), а също поканил при себе си и другия си брат - Петър, и го причислил към църковния клир. Като разбрала това, света Макрина се зарадвала в душата си. След девет години тя отново чула за свети Василий (но този път), че се е преставил в Господа и горчиво се опечалила, скърбейки не толкова за смъртта на родния брат, колкото за това, че е угаснало такова светило на Църквата и е паднал такъв стълб на благочестието. После наближило времето на заминаването при Бога и на самата света Макрина. За честното преставяне свети Григорий, епископ Нисийски, неин брат, пише следното:

Девет месеца след кончината на Василий в Антиохия беше свикан събор на епископите, на който бях и аз. След събора реших да посетя и да видя нашата сестра Макрина. С нея не бяхме се виждали отдавна - пречеха многото беди и неприятности, на които бях подложен, гонен навсякъде от арианите. И така аз се отправих към нея. Когато бях изминал по-голямото разстояние и вече се приближавах до крайната си цел, един ден преди пристигането при сестра ми, през нощта, по време на сън, получих следното видение. Привидя ми се, че нося на ръцете си мъченически мощи, от които, като от светло огледало, поставено срещу слънцето, излизаха светли лъчи така, че очите ми не можеха да гледат този ярък блясък. Това видение се повтори три пъти за една нощ и аз не можех да го разбера, а в душата ми имаше някаква печал. И аз се отправих на път, очаквайки как ще се сбъдне този сън. Когато вече бях близо до мястото, където блажената Макрина водеше ангелски и небесен живот, и когато мнозина излязоха на пътя да ме посрещнат и ме поздравяваха почтително, аз попитах един от познатите за сестра ми Макрина. Казаха ми, че е тежко болна. Аз побързах, като скърбях в душата си. Като пристигнах в обителта, отначало отидох в църквата, където всички монахини ни очакваха. След молитвата и благословението видях, че сред монахините отсъства тяхната игумения, моята сестра Макрина, и ми стана тежко на сърцето. Отидох в килията и я намерих тежко болна, лежаща не на легло, а на земята, на дъска, покрита с дрипа. Като ме видя да влизам през вратата, тя се поклони и падна на ръце. Не можеше да стане, но доколкото можеше да се поклони от постелята, ми отдаде поклон, а аз бързо я вдигнах и я поставих на същото място и със сълзи я целувах. А тя протегна ръце към Бога и каза:

- Благодаря Ти, Владико, Боже мой за това, че ми оказа и това благодеяние и изпълни моето желание: изпрати Своя слуга да посети рабинята Ти.

После тя започна да разговаря с мен, като прикриваше болестта си. Тя не искаше да опечали душата ми, затова само от време на време слабо простенваше, като се стараеше по някакъв начин да удържи честите охкания и гледаше към нас със спокойно лице. Като водехме сериозен разговор, тя спомена Василий Велики. При това ми стана тъжно на душата и аз не можах да се удържа. Тя, като видя горчивите ми сълзи, престана да говори за Василий и започна (разговор) за друго. Започна да говори за чудния Божи Промисъл и за Неговата грижа, за бъдещия век, за това, защо е създаден човекът и как е станал смъртен, как чрез временната смърт преминава във вечен живот. Говореше и други боговдъхновени речи, като доставяше на нас голяма полза, а на душата си - радост. Тя беше изпълнена с Дух Свети, благодатта течеше от устата ѝ като от някакъв извор и целият ум беше зает с небесното. Като завърши разговора, тя ми каза:

- Време ти е, отче, да отдъхнеш малко от дългия път и да подкрепиш тялото си с храна.

Макар че не исках да я напусна и да прекратя приятния разговор, в който наистина намирах покой за душата си, не се осмелих да не я послушам, щом тя желае така; и си тръгнах от там. Бяха ни приготвили много красиво място за почивка под сянката на дърветата в близката градина, но нищо не ме радваше; сърцето ми страдаше. Виждах, че сестра ми е близо до смъртта и чаках да се сбъдне моето съновидение, което, както вече разбирах, започваше да се изпълнява, и което тълкувах за себе си така: мъченическите мощи означаваха сестра ми Макрина, която наистина, изтощавайки себе си в продължение на толкова години с постнически подвизи заради любовта си към Бога, беше умъртвила тялото си като мъченица и беше напълно умряла за греха; светлите лъчи, излизащи от мощите, означаваха обитаващата в нея благодат на Светия Дух.

По време на тези мои печални размисли, блажената, като узна това с духа си, изпрати да ми кажат, че болестта я напуска и ѝ е станало по-леко. Тя направи това, за да не скърбя и да не губя надежда за нейното оздравяване. Все пак с това тя ме утеши, като говореше иносказателно не за телесното, а за душевното си здраве. Тогава, като се зарадвах на тази добра новина, се нахраних и малко поспах. След това пак отидох при нея и тя отново започна душеполезна беседа, като си спомянше всички благодеяния, оказани на нея и на цялото ни семейство; принасяше за тях дълбока благодарност на Бога. А аз слушах и се наслаждавах на думите ѝ, като мислех в себе си: “ех, да можеше този ден да бъде по-дълъг, за да се наслаждавам повече на думите!” Денят вече клонеше към вечер и времето ни призоваваше към вечерна служба в църквата. Болната ни отпрати, а самата тя започна усърдно да се моли на Бога.

Когато на следващия ден отидох при нея, видях, че тя вече умира. Видях, че телесните сили я напускат и много се натъжих. Тя усети моята тъга и започна да ме утешава с различни боговдъхновени слова и душеполезни разкази, а самата тя беше пълна с духовна радост. В нея нямаше нито страх от смъртта, нито дори някакво смущение, а единствено и само надежда на Бога. Към пладне тя още повече остана без сили, престана да разговаря с нас, а започна да беседва в молитва с Бога, като простираше ръцете си към Него. Тя се молеше с толкова тих глас, че ние едва я чувахме. Доловихме следните думи от молитвата:

- Ти, Владико, Си отстранил от нас страха от смъртта, Ти Си направил така, че краят на този временен живот да става за нас начало на по-добрия вечен живот. Ти не за дълго успокояваш телата ни със съня на смъртта и отново ще ги пробудиш с последната тръба. Ти поверяваш на земята като съкровище нашето тленно тяло, създадено от Твоите ръце; и това, което ѝ даваш, отново ще изискаш от нея, като преобразиш смъртното и неблаголепното в безсмъртно и благолепно. Ти Си ни избавил от проклятието и греха. Ти потъпка главата на змията и измъкна от нейната паст погълнатия човек. Ти разби вратите на ада и като покори силата на този, който властваше над смъртта, откри за нас пътя към възкресението. Ти даде знамение на боящите се от Тебе - Твоя свят кръст, за утвърждаване и запазване на нашия живот. Боже Вечни, на Когото съм се посветила от майчината си утроба, Когото съм възлюбила с цялата сила на душата си и на Когото от младостта си съм отдала душата и тялото си! Изпрати ми светъл ангел, за да ме отведе в място светло и прохладно, където е водата на покоя и лоното на светите отци! Ти, Който Си отстранил огненото оръжие, преграждащо входа за рая пред разпънатия заедно с Тебе и поверил се на Твоето милосърдие разбойник, спомни си и за мен, Твоята рабиня, в Твоето царство: нали и аз се разпънах заедно с Теб, като приковах с Твоя страх тялото си и винаги изпълнявах Твоите заповеди. Нека страшната пропаст не ме отдели от Твоите избраници и завистникът нека не ме спира на пътя, нека не бъдат пред очите Ти моите грехове, които поради природната ни слабост съм извършила пред Тебе с дума, с дело или с помисъл! Прости ми, защото имаш власт да прощаваш греховете! Погрижи се за моята душа така, че тя, като се освободи от тялото, да се яви пред Тебе непорочна, без грях и сквернота. Нека тя бъде като тамян пред Твоето лице. С тези думи блажената прекръсти очите, устата и сърцето си и с молитва предаде душата си в Божиите ръце. Изглеждаше, че тя е заспала обикновен сън: очите бяха затворени, устата - затворена, ръцете лежаха както трябва върху гърдите; цялото тяло беше толкова добре облечено, че нямаше никаква нужда да бъде обличано от човешки ръце. А аз я гледах и горчиво плачех. Също и монахините, които досега сдържаха сълзите си, защото се бояха да не обезпокоят с плача си духовната си майка и таяха вътре в себе си сърдечната си болка, когато видяха, че тя е вече бездиханна, в същия миг силно заплакаха и горчиво се разридаха. Трудно би могло да бъдат уговорени да престанат да плачат и да започнат обичайното пеене и молитва.

След това ги помолих да излязат за малко от стаята и останах при починалата заедно с няколко монахини, които бяха най-близо до нея през живота ѝ и ѝ бяха служили. Сред тях имаше една монахиня, на име Вестиана. Тя произлизала от сенаторски род, омъжила се, но не живяла дълго с мъжа си, защото той скоро се преселил от този живот, а тя, като овдовяла, не пожелала да встъпи в друг брак, но като презряла славата, богатството, красотата и наслажденията на този свят, отишла при блажената Макрина, намерила в нейно лице нежна пазителка на вдовството си и пребивавала при нея много години, като се подвизавала успешно в монашеския живот. Аз казах на Вестиана:

- Сега това мъртво девическо тяло трябва да се облече в чисти дрехи.

А Вестиана се обърна с въпрос към друга монахиня, Лампадия:

- Как се разпореди нашата духовна майка за своето погребение?

А Лампадия, като се просълзи, ми каза:

- Кончината на нашата преподобна майка бе украсена от чистия живот, а телесно украшение, както през временния си живот не е искала, така и за погребението си не е приготвила. Ето власеницата, простото расо, старото наметало и забрадката за главата ѝ, ето скъсаните сандали - това е цялото ѝ богатство и нищо никъде не е скрито, нито в сандъка, нито в ризницата. Тя имаше само една ризница и едно съкровище - небесната обител, там тя вложи всичко свое, а на земята не остави нищо.

Тогава казах на тези монахини:

- Аз нося със себе си моето ново облекло, което съм приготвил за моето погребение. Ще бъде ли угодно, ако я облечем в него?

Монахините ми отговориха:

- Дори и да беше жива, не би отхвърлила твоя подарък, защото тя те уважаваше и обичаше: уважаваше те като светител и те обичаше като сродник, а и изобщо това, което принадлежи на брата, не е чуждо за сестрата.

Тогава изпратих да вземат погребалното ми облекло и наредих на Вестиана и Лампадия да облекат покойницата в него.

Вестиана, като обличаше честното тяло на света Макрина, свали от шията железен кръст и пръстен, също железен, на който беше изобразен кръст, и ми каза:

- Ето какво украшение носеше на шията си Христовта невеста!

Тогава взех пръстена, а на Вестиана дадох кръста. При това тя ми каза:

- Отче, ти избра добрата част. В този пръстен има частица от животворящото дърво на честния Господен кръст.

После ми каза:

- Отче, ето виж още едно чудно нещо!

И като откри малко гърдите на починалата, ми показа белег върху тялото от някогашна рана и ми разказа това, което сама е чула лично от нея:

- Когато блажената живеела още при майка си, на това място се появила мъчителна и неизлечима бучка. Тя трябвало да се изреже, за което било необходимо да прибягнат към помощта на опитни лекари. Иначе тя можела да се разнесе по цялото тяло, да засегне сърцето и да причини смърт. Майка ѝ я убеждавала да покаже тази бучка на лекарите и да се лекува при тях, като казвала, че лекарското изкуство е дадено от Бога за излекуване на хората. А на нея ѝ било много трудно да позволи на мъж да гледа разголената гърда и да се докосне до нея и тя решила, че е по-добре да търпи тежката болка и дори да умре, отколкото да се показва на лекарите.

Една вечер, след като се погрижила за майка си, както било обичайно, та отишла в молитвената стая и като се затворила, прекарала там цялата нощ в молитва, като правела земни поклони и оросявала земята със сълзи, молейки изцеление от Самия Бог, истинския Лекар на душата и тялото. После, като взела шепа пръст, навлажнена с нейните сълзи, тя я допряла до болното място. На следващия ден майка, като се тревожела за нея, отново настоятелно я молела да позволи на лекарите да я лекуват. Но тя възразила:

- Майко, ще ми стигне, ако ти сложиш ръката си върху подутината и я прекръстиш.

И когато майката, като пъхнала ръката си под дрехата и прекръстила болното място, го опипала, не намерила бучката. С Божията сила тя оздравяла и раната и болката изчезнали. Останал само мъничък белег на това място в памет на Божието чудо.

Това разказала Вестиана, а свети Григорий го записал. Той описал подробно и погребението ѝ, а ние за краткост ще кажем следното. Мъртвото лице на света Макрина било толкова красиво, че сияело с някакви чудни лъчи. На погребението се стекли много хора. Те не били поканени от никого, а били събрани от Бога. Всички плачели с глас. Хората много се притискали, като се опитвали да се докоснат до раката с мощите на светицата и поради теснотата донесли мощите до гроба с голям труд. Положили я в гроба на родителите ѝ, до мощите на нейната майка: така наредила тя, за да почиват заедно телата на тези, които прекарали живота си заедно. От чудесата ѝ свети Григорий, неин брат и автор на житието, споменава само това, при което преподобната, още приживе, излекувала едно момиче, което било сляпо с едното око (то имало перде на окото), като целунала момичето по болното око: от целувката на нейните свети устни пердето изчезнало и окото започнало да вижда добре. За другите ѝ чудеса същият свети Григорий казва така:

- Много друго, което чух от живелите с нея и добре познаващи делата ѝ монахани, не записах в този разказ, защото мнозина, когато им разказват, вярват само на тези дела, които самите те могат да извършат, а на това, което е по-горе от силите им, не вярват и го считат за лъжа. Затова няма да започна да разказвам и за това, как по време на глад не свършваха пшеницата, подавана на нуждаещите се от нейните ръце, и хлябът, раздаван на гладните, и за немалкото други чудеса: за бързото изцеление от болести, за изгонването на бесове, за пророческото предвиждане, за предсказанията на бъдещето. Макар че всичко това наистина е станало, всичко това е справедливо, аз ще го отмина с мълчание, за да не стана виновен за греха на неверието на слабите хора, които, отдадени на плътта си, не знаят, че Бог раздава даровете Си според мярката на вярата: на имащите малка вяра дава по-малко дарове, на тези, които имат по-голяма вяра, дава повече.

А ние, като вярваме във всемогъщата Божия Сила, славим Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Ин тропарь преподобной Макрины, сестры святителя Василия Великого

глас 8

В тебе, мати, известно спасеся, еже по образу:/ приимши бо Крест, последовала еси Христу/ и, деющи, учила еси презирати убо плоть, преходит бо,/ прилежати же о души, вещи безсмертней. / Темже и со Ангелы срадуется, преподобная Макрино, дух твой.

 

Тропарь преподобной Макрины, сестры святителя Василия Великого

глас 2

Жениха твоего смерть видевши,/ разсмотрела еси тленную жизнь и суетие мира,/ отвсюду вину приимши,/ Нетленному Обручнику уневестилася еси,/ постом и смирением любовь Того постигающи. / Тем ныне радуется со Ангелы, преподобная Макрино, дух твой.

 

Кондак, глас 4:

Бога благаго всем сердцем возлюбила еси Макрино преподобная: и сего крест честный на рамо приемши усердно последовала еси Ему: отонудуже согрешений обрела еси прощение.

(Възлюбила си благия Бог от цялото си сърце, преподобна Макрино, и взела Неговия кръст на рамо, усърдно си Го последвала: затова си получила прошка на прегрешенията.)

 

Житие на преподобния наш отец Дий

Родината на преподобния Дий била Антиохия Сирийска. Той произлизал от родители християни. Бил възпитан в благочестие. От млада възраст започнал да извършва постнически подвиг, наставен от боговдъхновени мъже към добродетелен монашески живот. Много се борил с невидимия враг - дявола, и с по-близкия враг - собствената плът, въвеждаща душата в съблазън. Побеждавал дявола с постоянна молитва, а плътта си надвивал с пост и бдение; и с много други трудове по всякакъв начин умъртвявал земното си тяло, като подчинявал плътта на духа. Той се хранел малко, и то не всеки ден, а през ден или два, а често и цели седмици изкарвал без храна и без сън. Като покорил себе си с такова въздържание, като победил духовния враг, той достигнал високата степен на безстрастния живот и станал чисто жилище на Светия Дух; в него се вселила Божията благодат и той станал човек силен и на дело, и със слово - правел чудеса, упътвал мнозина към спасение и чрез него се славел небесният Отец. Той живял дълго време в Антиохия, след което Бог във видение му наредил да отиде в Константинопол, за да принесе още по-голяма полза на хората. Отначало той не повярвал на видението и се опасявал, няма ли тук някакви дяволски козни, защото знаел, че и дяволът може да се преобразява в ангел на светлината. Но когато получил за втори път същото Божие видение и заповед и освен това му бил показан самият град, в който той никога не бил ходил, а именно, във видение той видял целия Цариград, както си е, тогава той се подчинил на волята на правещия всичко за полза Бог и като напуснал Антиохия, пристигнал в Цариград. Като влязъл в града и като видял светите Божии църкви, дворците и прекрасните градски постройки, той се удивил: всичко това той видял в откровението, показано му от Бога, и се убедил, че видението, което получил, когато бил в Антиохия, е било истинско. Като се разходил не само из града, но и из околностите му, извън града той намерил едно пустинно място, където се намирали древни езически гробове и живеели много бесове. Минувачите много се страхували от това място заради бесовските привидения и ужаси, но на него мястото му харесало и като се въоръжил със силата на кръста и с молитва, като с оръжие, срещу бесовете, той се заселил там и си построил малка къщичка. Не могат да се преразкажат всички безпокойства, които му причинявали бесовете денем и нощем. Те непрекъснато го нападали, приемайки различни странни образи, като искали да го изплашат и да го прогонят от това място, но той, като храбър воин на небесния Цар, като призовавал страшното за бесовете Христово име, без да чувства страх, мъжествено им се съпротивявал и ги побеждавал. Като желаел да узнае благославя ли го Господ да живее на това място, той се помолил за това на Единия в Троица Бог и като хванал сухата си тояга, я забил в земята с думите:

- В името на Отца и Сина, и Светия Дух! Ако тази тояга се прихване тук и пусне корени, и аз ще остана тук.

А Бог, Който изпълнява желанията на тези, които се боят от Него и приема техните молитви, чул молитвата на Своя угодник и изпълнил молбата му: Той съживил сухата тояга с влага; тоягата се прихванала, пуснала корени, израснали клони и започнала малко по малко да расте, докато за няколко години от нея израснал голям дъб, който по-късно, след смъртта на преподобния, стоял не сто, а неколкостотин години, докато процъфтявало правоверието в християнството. Преподобният Дий, като видял, че сухата тояга се хванала, разбрал, че волята на неговия Господ е той да живее на това място. Той още по-здраво се въоръжил срещу бесовете, очиствайки мястото от техните скверни привидения и ужаси. Бесовете се борили дълго с него, но не могли да го надвият и да го прогонят от това място, а самите те, победени и обърнати в бягство, избягали оттам. Като очистил то пози начин с молитвите си това място от бесове, светецът заживял там по ангелски, като славословел Бога ден и нощ и получавал храна по Божий Промисъл. Той започнал да става известен. Околните жители, като видели, че старецът се заселил на това страшно място, покрай което било опасно дори да се минава, отначало се удивлявали, а после започнали да идват при него. Като видели, че няма нищо в килията си, започнали да му носят необходимото, а той поучавал идващите при него за пътя на спасението и ги утешавал с боговдъхновените си слова, а с това, което му носели, угощавал носещите и хранел бедните и минаващите странници. Особено се разнесла славата му, когато по Божията благодат, живееща в него, той започнал да изцелява хорските болести и при него започнали да се стичат множество болни, а той бързо им давал не само телесно, но и душевно здраве: към телесните болести, като лечебен пластир, допирал молитва, а душевните рани превързвал с полезна поука, като привеждал слушателите в умиление и ги убеждавал да се покаят.

По това време царувал благочестивият и христолюбив император Теодосий Младши, внук на Теодосий Велики. Като чул за преподобния Дий, той сам дошъл да го посети; удивил се на начина му на живот и на нестяжението му и се умилил от благодатта на душеполезното слово, излизащо от устата му. Почудил се още и на сухата пръчка, която се прихванала и от която израснало дърво. Той заповядал с негови лични (на императора) средства там да бъде издигната църква и да се построи манастир, за да началства преподобният отец над мнозина и да ги ръководи по пътя към спасението, а светейшият патриарх Атик уговорил преподобния да приеме свещенически сан. По този начин Божият угодник Дий станал игумен на събралите се при него братя, славен учител на всички, които идвали при него, чудесен лекар на душите и телата и бил полезен на цялата столица. А неговата обител станала спокойно пристанище за тези, които нямали подслон над главите си. В обителта не достигала водата, тъй като мястото било безводно и носели водата отдалеч. Затова братята помолили преподобния да им позволи да изкопаят кладенец в манастира не само за манастирски нужди, но и за полза на идващите там. Светецът се съгласил с молбата им. Дълго копали кладенеца и изкопали вече дълбока шахта, но вода все нямало: мястото било хълмисто и каменисто. Братята изпаднали в отчаяние, работниците искали да престанат да работят, тъй като вече престанали да очакват вода. Тогава преподобният дошъл на мястото на работата и като взел една права лопата, заповядал да го спуснат в кладенеца; когато го пуснали до половината на кладенеца, той заповядал да спрат кошницата, в която го спускали и ударил с правата лопата три пъти по земната стена, като произнесъл името на Пресвета Троица; и в същия миг оттам бликнал изобилен извор на вода; едва успели да измъкнат навън работниците, работещи на дъното на кладенеца: толкова бързо започнала да се увеличава водата и да пълни кладенеца; всички се удивлявали на това чудо и славели Бога. Един от работниците, като стоял отгоре и като видял, че от земната стена тече вода, не повярвал и казал тайно на друг работник, че старецът с някаква магия е направил така, че да потече вода: защото той размишлявал в себе си: “Как е възможно на самото дъно да няма вода и изведнъж тя да потече така обилно по-нагоре, от стената?”. При тези думи внезапно го постигнал Божият съд: той се подхлъзнал, паднал във водата и се удавил. Като узнала това, жена му бързо пристигнала, като ридаела с висок глас и започнала да крещи срещу преподобния и да го упреква със следните ругателни думи:

- По-добре да не беше идвал тук, старик, магьосник, съблазнител, убиец! Ти погуби моя мъж, ето, аз сама ще се убия, така че греховете и на двама ни да бъдат върху твоята душа!

Тя казала още много оскърбления сред воплите и крясъците. А преподобният започнал да я утешава с кротък глас и казал:

- Жено, почакай малко, надявай се и ще прибереш мъжа си оттук!

Жената още повече се разсърдила и крещяла:

- Лъжлив монах! Откъде ще ми дадеш мъжа? Нима ще възкресиш мъртвец?

И като се нахвърлила върху преподобния, тя го хванала за дрехите, желаейки да ги разкъса. Тогава братята се намесили, хванали я и я изгонили зад манастирските врати. А светецът казал на братята:

- Оставете я, не тя ни оскърбява, а бесът, който я учи и който скоро ще бъде посрамен от помагащата ни Божия благодат.

Като казал това, наредил да търсят във водата удавения човек. Намерили го и го извадили вън. Той лежал мъртъв. Чудотворецът, Божият угодник Дий, се приближил до него, усърдно се помолил на Бога, хванал мъртвеца за ръката и го повдигнал жив от земята; като повикал жената, той ѝ върнал мъжа. Жената, като видяла мъжа си жив, се ужасила; и всички били обхванати от страх от това чудо. А жената заедно с мъжа си тръгнала към дома си. По пътя, преди още да са се прибрали, колената на току-що възкръсналия ѝ мъж внезапно се подкосили, той паднал на земята и отново умрял. Като видяла това, жената се разтреперила от ужас: тя се страхувала да не би Бог да накаже и нея с гнева Си, да не би и тя да падне и да умре. Тя се върнала в манастира с плач и ридание, хвърлила се в нозете на преподобния и молела за прошка:

- Честни отче! Бог, Който по твоите молитви възкреси мъжа ми, отново го умъртви, заради греховете ми!

И всички били обхванати от още по-голям страх, заради чудните и неведоми Божии пътища. А преподобният убедил жената да прекара целия си останал живот в покаяние и да оплаква греховете си, а братята изпратил със заповед да погребат мъжа ѝ по обичайния начин.

Със силата и съдействието на Всесилния Бог преподобният извършил много други чудеса (но те са останали неизвестни за нас, защото, поради отдалечеността във времето и в резултат на различните, често случвали се гонения срещу Църквата и разорения на Цариград, много книги били унищожени и за преподобния Дий до нас е достигнало малко и ние го разказваме). Чудотворецът живял дълго. Като достигнал дълбока старост, той се разболял и бил близо до смъртта. Като повикал братята, той ги поучил и като се причастил с Божествените тайни, станал като мъртъв, неподвижен и бездиханен. Всички, като мислели, че е умрял, започнали да го оплакват и да се готвят за погребение. Дошли и светейшият Константинополски патриарх Атик, и случайно намиращият се тогава в града Антиохийски патриарх Александър, събрали се и много други именити духовни и светски лица, желаещи да погребат светеца с чест. А той, все едно че се събудил от сън, като станал от постелята, казал:

- Бог ми даде още петнадесет години живот.

И се изправил здрав, и всички се радвали на възвръщането му от вратите на смъртта, защото бил полезен на всички: със светителите водел духовни и богомъдри беседи, за царете бил молитвеник и ходатай пред Бога, за търсещите спасение бил образец на добродетелен живот, грешниците привеждал към разкаяние, болните изцелявал, на странниците давал подслон, бедните хранел и на всеки помагал във всяка нужда; преподобният Дий бил всичко за всички, като помагал на всеки и със слово, и на дело, за всеки той бил като роден баща.

Като преживял дадените му от Бога петнадесет години в обичайните постнически трудове, като помогнал на много души и като станал светлина за света, той се приближил към края на своя земен живот. Веднъж влязъл в църквата да се помоли в светия олтар и какво да види: явил му се някакъв светъл мъж, облечен в свещенически фелон, и му казал:

- Изпълни се времето на твоя живот и настъпи времето да преминеш в безкрайния живот. Приготви са да се разделиш с тялото и да заминеш при Господа.

Преподобният се поклонил на явилия му се мъж и горещо благодарил на Бога за това известяване за смъртния час, после свикал братята, обърнал се към тях с последно поучително слово, а относно погребението си завещал да не позволяват, ако някой пожелае, да отнесат тялото му в града, но да го погребат в неговия манастир. После като подготвил всичко необходимо за своята добра християнска кончина, като се помолил достатъчно за всички и за самия себе си, и като се простил за последен път с всички, той видял пред себе си Божий ангел и му предал с радост честната си душа. Така се преставил в Господа нашият преподобен отец Дий. Императорът и патриархът пожелали да пренесат честното му тяло в града, за защита на града, но монасите предали неговия завет да не полагат тялото му никъде на друго място освен в манастирската гробница. Като не смеели да нарушат завета на стареца, те изпълнили волята му и достойно го погребали в неговата обител, като славели дивния в Своите светии Бог, в Троица, Отец и Син, и Свети Дух, на Когото и от нас нека бъде чест и слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Тропарь, глас 1:

Пустынный житель, и в телеси ангел, и чудотворец явился еси богоносе отче наш Дие, постом, бдением, молитвою небесная дарования приим, исцеляешь недужныя, и души верою притекающих ти. Слава давшему ти крепость, слава венчавшему тя, слава действующему тобою всем исцеления.

Кондак, глас 2:

Чистотою души божественне вооружився, непрестанную молитву яко копие приим державно, разсекл еси демонов полки, чудотворче отче наш Дие. Моли непрестанно о всех нас.

(Божествено въоръжил се с чистота на душата, приел непрестанната молитва като царско копие, си разбил демонските пълчища, чудотворче, отче наш Дие: моли непрестанно за всички нас.)

В същия ден - преставяне на свети Роман Олегович, княз Рязански, измъчен до смърт в Ордата през 1270 г.

image

 

 

 

 

imageБлаговерный князь Роман Олегович, Рязанский

Святой благоверный князь Роман Олегович Рязанский был из рода князей, которые во время татарского ига прославились как защитники христианской веры и Отечества. Оба его деда умерли за Отчизну в битве с Батыем. Воспитанный в любви к святой вере (князь жил в слезах и молитвах) и своей Родине, князь всеми силами заботился о разоренных и угнетенных подданных, защищал их от насилий и грабежей ханских баскаков (сборщиков податей). Баскаки возненавидели святого и оклеветали его перед татарским ханом Менгу-Тимуром. Роман Олегович был вызван в Орду, где хан Менгу-Тимур объявил, что он должен выбрать одно из двух: или мученическую смерть или татарскую веру. Благоверный князь отвечал, что христианин не может изменить истинную веру на ложную. За свою твердость в исповедании веры он был подвергнут жестоким истязаниям: ему отрезали язык, выкололи глаза, обрезали уши и губы, отсекли руки и ноги, содрали с головы кожу и, отрубив голову, насадили ее на копье. Это произошло в 1270 году.

Почитание князя-мученика началось сразу же по его смерти. Летопись говорит о святом: "Купи себе страстию Царствие Небесное и венец прият от руки Господней со сродником своим великим князем Черниговским Михаилом Всеволодовичем, пострадавши по Христе за Православную христианскую веру".

С 1854 года совершается в Рязани крестный ход и молебен в день памяти святого Романа. В 1861 году в Рязани освящен храм в честь благоверного князя Романа.

 

Тропарь мученика благоверного князя Романа, Рязанского

глас 1

Мученьми странноужасными/ и доблестию терпения/ всех преудивил еси, княже Романе:/ честных бо членов твоих по составом резание/ и всего телесе твоего раздробление/ претерпел еси за веру Христову. / Темже и возшел еси к Престолу Царя Христа Бога/ и явился еси новый предстатель Церкве Рязанский. / Молися убо ко Господу,/ да мир и благоденствие дарует граду нашему,/ и испроси у Него милость и спасение/ чтущим священную память твою, многострадальна.

 

Кондак мученика благоверного князя Романа, Рязанского

глас 2

Оклеветанный пред ханом в хулении зловерия его,/ дерзновенно предстал еси судищу нечестивому;/ убоявся же Страшнаго Суда Христова,/ ханское повеление и страх поплевал еси, святый Романе. / Телом, яко розга, режемый,/ в страданиих уподобился еси Иакову Персянину/ и явился еси великомученик изрядный,/ столп и утверждение Церкви Рязанстей,/ заступник и воевода Российский преславный.

 

Молитва святому благоверному князю Роману Рязанскому

Святый славный великомучениче, благоверный княже Романе, покровителю и заступниче области Рязанския! Веруем и уповаем, яко страдании и богоугодною жизнию твоею стяжал еси велию милость и дерзновение у Господа Бога и не забыл еси достояния твоего земнаго, отечества нашего, в немже обуреваемы мы, раби твои, многими напастьми вражиими и страстьми житейскими. Темже молим тя: молитвами и предстательством твоим умоли Господа Бога, да избавит нас от всяких бед и от всех врагов, видимых и невидимых. О великий угодниче Божий! Вздохни о нас грешных ко Господу Богу, да простит нам вся согрешения наша, да ниспослет нам благодать Всесвятаго Духа, да престанем от всякаго сквернодейства и прочее время живота нашего во всяком благочестии и чистоте поживем и, тако благоугодивше Господу, сподобимся жизни вечноблаженныя, поюще и воспевающе превеликое милосердие Божие и твое милостивое предстательство за нас у Престола Божия во веки веков. Аминь.

 

imageОбретение мощей преподобного Серафима Саровского

В начале прошлого века на свещнице Русской Православной Церкви возгорелась новая яркая свеча. Господь благоволил послать земле нашей великого молитвенника, подвижника и чудотворца.

В 1903 году состоялось прославление преподобного Серафима Саровского, через 70 лет после его кончины. 19 июля, в день рождения святого, с великим торжеством были открыты его мощи и помещены в приготовленную раку. Долгожданное событие сопровождалось многими чудесными исцелениями больных, в большом количестве прибывших в Саров. Почитаемый очень широко еще при жизни, преподобный Серафим становится одним из самых любимых святых православного русского народа, так же как и Преподобный Сергий Радонежский.

Духовный путь преподобного Серафима отмечен большой скромностью, присущей русским святым. С детства избранный Богом, саровский подвижник без колебаний и сомнений восходит от силы в силу в своем стремлении к духовному совершенству. Восемь лет послушнических трудов и восемь лет храмового служения в сане иеродиакона и иеромонаха, пустынножительство и столпничество, затвор и безмолвие сменяют друг друга и венчаются старчеством. Подвиги, далеко превосходящие естественные человеческие возможности (например, молитва на камне в течение тысячи дней и ночей), гармонично и просто входят в жизнь святого.

Тайна живого молитвенного общения определяет духовное наследие преподобного Серафима, но он оставил Церкви еще одно богатство - краткие, но прекрасные наставления, записанные отчасти им самим, а отчасти слышавшими их. Незадолго до прославления святого была найдена и в 1903 году напечатана "Беседа преподобного Серафима Саровского о цели христианской жизни", состоявшаяся в конце ноября 1831 г., за год с небольшим до его преставления. Беседа эта явилась самым драгоценным вкладом подвижника в сокровищницу русского святоотеческого учения. Кроме учения о сущности христианской жизни, в ней содержится новое изъяснение многих важнейших мест Священного Писания.

"Пост, молитва, бдение и всякие другие дела христианские, - учил Преподобный, - сколько ни хороши сами по себе, однако не в делании лишь только их состоит цель нашей жизни христианской, хотя они и служат средствами для достижения ее. Истинная цель жизни нашей христианской есть стяжание Духа Святаго Божия". Однажды, находясь в Духе Божием, преподобный видел всю Русскую землю, и была она наполнена и как бы покрыта фимиамом молитв верующих, молящихся ко Господу.

В описаниях жизни и подвигов святого Серафима приводится много свидетельств благодатного дара прозрения, которым он пользовался для возбуждения в людях раскаяния во грехах и нравственного исправления.

"Господь открыл мне, - сказал он, - что будет время, когда архиереи Земли Русской и прочие духовные лица уклонятся от сохранения Православия во всей его чистоте, и за то гнев Божий поразит их. Три дня стоял я, просил Господа помиловать их и просил лучше лишить меня, убогого Серафима, Царствия Небесного, нежели наказать их. Но Господь не преклонился на просьбу убогого Серафима и сказал, что не помилует их, ибо будут учить учениям и заповедям человеческим, сердца же их будут стоять далеко от Меня".

Являя благодатные дары и силу Божию людям, преподобный Серафим назидал приходивших к нему, как идти узким путем спасения. Он заповедал своим духовным детям послушание и сам до конца жизни был верен ему. Проведя всю жизнь в подвигах, непосильных для обычных людей, он советовал идти святоотеческим "царским (средним) путем" и не брать на себя чрезмерно трудных деяний: "выше меры подвигов принимать не должно; а стараться, чтобы друг - плоть наша - был верен и способен к творению добродетелей".

Самым главным подвигом и средством к стяжанию Святого Духа Преподобный считал молитву. "Всякая добродетель, Христа ради делаемая, дает блага Духа Святого, но... молитва более всего приносит Духа Божия, и ее удобнее всего всякому исправлять".

Преподобный Серафим советовал во время Богослужения стоять в храме то с закрытыми глазами, то обращать свой взор на образ или горящую свечу и, высказывая эту мысль, предлагал прекрасное сравнение жизни человеческой с восковой свечой.

Если святому старцу жаловались на невозможность исполнять молитвенное правило, то он советовал молиться постоянно: и во время труда, и шествуя куда-либо, и даже в постели. А если кто располагает временем, говорил Преподобный, пусть присоединяет и другие душеполезные молитвословия и чтения канонов, акафистов, псалмов, Евангелия и Апостола. Советовал святой изучать порядок Богослужения и держать его в памяти.

Преподобный Серафим считал необязательным длинные молитвенные правила и своей Дивеевской общине дал правило легкое. Божия Матерь запретила о. Серафиму обязывать послушниц чтению долгих акафистов, чтобы этим не наложить лишней тяжести на немощных. Но при этом святой строго напоминал, что молитва не должна быть формальной: "Те монахи, кои не соединяют внешнюю молитву со внутренней, не монахи, а черные головешки!" Знаменитым стало Серафимово правило для тех мирян, которые в силу жизненных обстоятельств не могут читать обычные утренние и вечерние молитвы: утром, перед обедом и вечером трижды читать "Отче наш", трижды - "Богородице Дево, радуйся", единожды "Верую"; занимаясь необходимыми делами, с утра до обеда творить молитву Иисусову: "Господи, Иисусе Христе Сыне Божий, помилуй мя грешного" или просто "Господи, помилуй", а от обеда до вечера - "Пресвятая Богородице, спаси мя грешного" или "Господи, Иисусе Христе, Богородицею помилуй мя грешного".

"В молитвах внимай себе, - советовал подвижник, - т. е. ум собери и соедини с душею. Сначала день, два и больше твори молитву сию одним умом, раздельно, внимая каждому особо слову. Потом, когда Господь согреет сердце твое теплотою благодати Своей и соединит в тебе оную в един дух: тогда потечет в тебе молитва оная беспрестанно и всегда будет с тобою, наслаждая и питая тебя..." Преподобный говорил, что, исполняя это правило со смирением, можно достигнуть христианского совершенства и в мирской жизни.

"Душу снабдевать надобно Словом Божиим. Всего же более должно упражняться в чтении Нового Завета и Псалтири. От сего бывает просвещение в разуме, который изменяется изменением Божественным", - наставлял святой подвижник Саровский, сам постоянно прочитывавший весь Новый Завет в течение недели.

Каждое воскресенье и каждый праздник неопустительно приобщаясь Святых Таин, преподобный Серафим на вопрос, как часто следует приступать к Причащению, ответил: "Чем чаще, тем лучше". Священнику Дивеевской общины Василию Садовскому он говорил: "Благодать, даруемая нам Приобщением, так велика, что как бы ни недостоин и как бы ни грешен был человек, но лишь бы в смиренном токмо сознании всегреховности своей приступал ко Господу, искупляющему всех нас, хотя бы от головы до ног покрытых язвами грехов, и будет очищаться благодатию Христовою, все более и более светлеть, совсем просветлеет и спасется".

"Верую, что по великой благости Божией ознаменуется благодать и на роде причащающегося..." Святой, однако, не всем давал одинаковые наставления относительно частого причащения. Многим он советовал говеть во все четыре поста и во все двунадесятые праздники. Необходимо помнить его предупреждение о возможности приобщения в осуждение: "Бывает иногда так: здесь на земле и приобщаются; а у Господа остаются неприобщенными!"

"Нет хуже греха и ничего нет ужаснее и пагубнее духа уныния, - говорил святой Серафим. Он сам светился радостию духовной, и этой тихой, мирной радостью он с избытком наполнял сердца окружавших, приветствуя их словами: "Радость моя! Христос воскресе!" Всякое жизненное бремя становилось легким вблизи подвижника, и множество скорбящих и ищущих Бога людей постоянно толпилось около его келлии и пустыньки, желая приобщиться благодати, изливающейся от угодника Божия. На глазах всех подтверждалась истина, высказанная самим святым в великом ангельском призыве: "Стяжи мир, и вокруг тебя спасутся тысячи". Эта заповедь о стяжании мира возводит к учению о стяжании Святого Духа, но и сама по себе является важнейшей ступенью на пути духовного возрастания. Преподобный Серафим, опытно прошедший всю древнюю православную науку аскетического подвига, провидел, каким будет духовное делание грядущих поколений, и учил искать мир душевный и никого не осуждать: "Kто в мирном устроении ходит, тот как бы лжицею черпает духовные дары". "Для сохранения мира душевного... всячески должно избегать осуждения других... Чтобы избавиться от осуждения, должно внимать себе, ни от кого не принимать посторонних мыслей и быть ко всему мертву".

Преподобный Серафим по праву может быть назван учеником Божией Матери. Пресвятая Богородица трижды исцеляла его от смертельных болезней, многократно являлась ему, наставляла и укрепляла его. Еще в начале своего пути он услышал, как Божия Матерь, указывая на него, лежавшего на одре болезни, сказала апостолу Иоанну Богослову: "Сей от рода нашего".

По выходе из затвора преподобный много сил отдал устроению девичьей монашеской общины в Дивееве и сам говорил, что ни одного указания не давал от себя, делал все по воле Царицы Небесной.

Преподобный Серафим стоит в начале поразительного взлета русской православной духовности. С великой силой звучит его напоминание: "Господь ищет сердца, преисполненного любовью к Богу и ближнему; вот престол, на котором Он любит восседать и являться в полноте Своей пренебесной Славы. "Сыне, даждь Ми сердце твое, - говорит Он, - а все прочее Я Сам приложу тебе", - ибо в сердце человеческом Царство Божие вмещаться может".

 

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому

глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, блаже́нне,/ и Тому́ Еди́ному рабо́тати пла́менне вожделе́в,/ непреста́нною моли́твою и трудо́м в пусты́ни подвиза́лся еси́,/ умиле́нным же се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́. / Сего́ ра́ди вопие́м ти:// спаса́й нас моли́твами твои́ми, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

 

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому

глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, преподо́бне,/ и Тому́ Еди́ному порабо́тати пла́менне вожделе́л еси́,/ в пу́стыннем житии́ твое́м непреста́нною моли́твою и трудо́м подвиза́лся еси́,/ умиле́нным се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ Небе́сным Серафи́мом в песносло́вии спобо́рниче,/ в любви́ притека́ющим к тебе́ Христу́ подража́телю,/ те́мже избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми, ра́досте на́ша,/ те́плый пред Бо́гом засту́пниче,// Серафи́ме блаже́нне.

 

Кондак преподобному Серафиму Саровскому

глас 2

Ми́ра красоту́ и я́же в не́м тле́нная оста́вив, преподо́бне,/ в Саро́вскую оби́тель всели́лся еси́,/ и та́мо а́нгельски пожи́в,/ мно́гим путь был еси́ ко спасе́нию,/ сего́ ра́ди и Христо́с тебе́, о́тче Серафи́ме, просла́ви/ и да́ром исцеле́ний и чуде́с обогати́http://buditeli.info/ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

 

Молитва преподобному Серафиму Саровскому

О, пречу́дный о́тче Серафи́ме, вели́кий Саро́вский чудотво́рче, всем прибега́ющим к тебе́ скоропослу́шный помо́щниче! Во дни земна́го жития́ твоего́ никто́же от тебе́ тощ и неуте́шен отъи́де, но всем в сла́дость бысть виде́ние ли́ка твоего́ и благоуве́тливый глас слове́с твои́х. К сим же и дар исцеле́ний, дар прозре́ния, дар немощны́х душ врачева́ния оби́лен в тебе́ яви́ся. Егда́ же призва́ тя Бог от земны́х трудо́в к Небе́сному упокое́нию, николи́же любо́вь твоя́ преста́ от нас, и невозмо́жно есть исчи́слити чудеса́ твоя́, умно́жившаяся, я́ко зве́зды небе́сныя: се бо по всем конце́м земли́ на́шея лю́дем Бо́жиим явля́ешися и да́руеши им исцеле́ния. Те́мже и мы вопие́м ти: о прети́хий и кро́ткий уго́дниче Бо́жий, дерзнове́нный к Нему́ моли́твенниче, николи́же призыва́ющия тя отрева́яй, вознеси́ о нас благомо́щную твою́ моли́тву ко Го́споду Сил, да да́рует нам вся благопотре́бная в жи́зни сей и вся к душе́вному спасе́нию поле́зная, да огради́т нас от паде́ний грехо́вных и и́стинному покая́нию научи́т нас, во е́же безпреткнове́нно вни́ти нам в ве́чное Небе́сное Ца́рство, иде́же ты ны́не в незаходи́мей сия́еши сла́ве, и та́мо воспева́ти со все́ми святы́ми Живонача́льную Тро́ицу до сконча́ния ве́ка. Ами́нь.

 

Молитва вторая преподобному Серафиму Саровскому

О, вели́кий уго́дниче Бо́жий, преподо́бне и Богоно́сне о́тче наш Серафи́ме! При́зри от Го́рния сла́вы на нас, смире́нных и немощны́х, обремене́нных грехми́ мно́гими, твоея́ по́мощи и утеше́ния прося́щих. Прини́кни к нам благосе́рдием твои́м и помози́ нам за́поведи Госпо́дни непоро́чно сохраня́ти, ве́ру правосла́вную кре́пко содержа́ти, покая́ние во гресе́х на́ших усе́рдно Бо́гу приноси́ти, во благоче́стии христиа́нстем благода́тно преуспева́ти и досто́йны бы́ти твоего́ о нас моли́твеннаго к Бо́гу предста́тельства. Ей, свя́тче Бо́жий, услы́ши нас, моля́щихся тебе́ с ве́рою и любо́вию, и не пре́зри нас, тре́бующих твоего́ заступле́ния: ны́не и в час кончи́ны на́шея помози́ нам и заступи́ нас моли́твами твои́ми от зло́бных наве́тов диа́вольских, да не облада́ет на́ми тех си́ла, но да сподо́бимся по́мощию твое́ю насле́довати блаже́нство оби́тели ра́йския. На тя бо упова́ние на́ше ны́не возлага́ем, о́тче благосе́рдый: бу́ди нам вои́стинну ко спасе́нию путево́ждь и приведи́ нас к невече́рнему све́ту Жи́зни Ве́чныя богоприя́тным предста́тельством твои́м у Престо́ла Пресвяты́я Тро́ицы, да сла́вим и пое́м со все́ми святы́ми достопокланя́емое и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑