Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юни...

†07 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Теодот Анкирски. Мчци Кириакия, Валерия (Калерия) и Мария. Св. свещеномъченик Маркелин, папа Римски. Св. свещеномъченик Маркел, папа Римски и останалите с него Прочети повече

1774 - победа на руснаците над османците при Суворово Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
14.07.2013 г. / 19:03:17 
Вяра
28.07 по светския - 15 юли по църковния календар - Св. мъченици Кирик и Юлита († ок. 305). Св. равноапостолен велик княз Владимир († 1015)

Житие на св. мъченици Кирик и Юлита

Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.

Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.

Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.

Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".

Жития на светиите.

 
 
ДВЕ БЪЛГАРСКИ КНЯГИНИ ИЗИГРАВАТ ОСНОВНА РОЛЯ В ПОКРЪСТВАНЕТО НА СВЕТИЯ КНЯЗ - БАБА МУ ЕЛЕНА - ОЛГА И ЖЕНА МУ МИЛОТКА - АННА. Българският свещеник Михаил е бил пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква.

 

Свети равноапостолен Княз  Владимир, син на Княз Светослав и внук на Света благословена Княгиня Елена – Олга Киевска (внучка на Цар Борис І, племенница на Цар Симеон Велики, съпруга на Княз Игор), просветил руския народ с Христовата вяра в края на Х век.

 

Животът на Княз Владимир   преминава през два периода - езически и християнски.

 

 

 

 

 

 

 

Като езичник Княз Владимир бил жесток, кръвожаден, отмъстителен и порочен. След много престъпления, които извършвал, неговата езическа съвест се пробудила. Душата му започнала да търси покой в глухите и мъртви идоли. Но Княз Владимир не намерил в тях търсения покой и за него мъченията на страстите и разочарованията от езичеството ставали все по-големи. Тогава той си припомнил своето детство и наставленията, които слушал от своята баба Княгиня Елена - Олга. Тези наставления разливали светлина и покой на тревожната му душа,   искало му се отново да може да ги чуe.

 

 

 


Въз основа на стари руски ръкописи се установява, че след баба си Княгиня Елена – Олга, княз Владимир попаднал под влиянието на една от своите жени (езичеството разрешавало многоженство), която била българска княгиня Милотка – Анна  с благороднически произход,  православна християнка. С този брак Княз Владимир постъпил така като своя дядо Княз Игор – взел българка и християнка за жена. Тази българска княгиня има за руската история такова значение, каквото  и нейният съпруг.

 

 

 

Под нейно влияние Княз Владимир приел християнството и българската писменост. Открил училище с „глаголическо" писмо.

 

 

 

 

 

 

 

Руският професор Погорелов изтъква интересният факт, че докато древна Русия била пълна със старобългарски ръкописи, нямало нито един гръцки ръкопис.

 

 

 

 

 

 

 

Българската Княгиня  дошла в Русия със своя домашен свещеник Михаил, за да извършва богослуженията. Този свещеник бил изпратен в Цариград за епископско ръкоположение и станал пръв предстоятел на новоучредената Руска православна църква.Той умрял, когато Княз Владимир бил още жив – 30 септември 992 г. След 11 години намерили мощите му нетленни и той бил канонизиран за светец. Паметта на св. Михаил русите празнуват и досега в деня на неговото успение.

 

 

 

 

 

 

 

Преданието говори, че преди кръщението си Княз Владимир ослепял (получил катаракт), а в светата купел паднали от очите му две люспи и той прогледнал.

 

 

 


Това е отразено в песните на неговите служби. След него започнало руското всенародно кръщение.Тълпи народ влизали във водите на река Днепър при Киев и били кръщавани. Покръстването продължило след това  из цялата руска земя. Новите християни разрушили  езическите капища и идоли и строели нови християнски храмове.
 

 

 

 

 

 

 

 

След благодатното кръщение, вътрешният живот на
княз Владимир получил направление. Като станал християнин, порочният езичник Владимир се отказал
от многото жени и многобройните наложници. Той останал  само с една жена българката Милотка - Анна, с която имал християнски брак.

 

 

 

 

За предишния си нечист живот Княз  Владимир се каел дълбоко и казвал: „Господи бях като звяр, много лоши неща извърших в езичеството - живеех съвършено животински. Ти ме укори. Слава Тебе, Боже!"
 

 

 

 

Жесток и отмъстителен в езичеството, християнинът Владимир станал пример на кротка и нежна любов към всички. Любовта му към нещастните дотам се простирала, че той не искал да наказва дори престъпниците. При него свободно можело да влизат бедните и нуждаещите се и той с щедра ръка им раздавал храна, дрехи и пари. Грижел се за спокойствието на странниците, откупвал длъжниците, давал свобода на робите. Понеже знаел, че болните не са в състояние да отидат при него за помощ, той заповядал да разнасят за тях по улиците месо, риба, зеленчуци, мед. Евангелските думи: „Блажени милостивите" проникнали дълбоко в душата му. Празниците Божии той прекарвал в духовно веселие на християнска любов. Три трапези били слагани в дома му: една за митрополията с епископите, иноците и свещениците; втора  за бедните; третата за него и болярите. Такъв бил християнския живот на благоверния Княз Владимир.
 

 

 

 

Княз Владимир тихо починал на 15 юли 1015 г. Тялото му било поставено в храма, построен от него и издържан с десетата част от неговите доходи, поради което се нарича „Десетинен".

 

 

 

 

 

 

 

От брака с Милотка – Анна имал  2 – ма сина. Кръстили  голямия   Борис, на името на прадядо му Княз Борис I, а малкият  Глеб. След като техния баща Княз Владимир се споминал, двете момчета били  убити  от братята си езичници, родени от другите жени на Княз Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те станали  първите руски светци - мъченици, умрели за православната християнска вяра.
 

 

 

 


 

 

 

 

В Русия князът е известен като Великий Княз Владимир Святославич, Княз Владимир Святославич Великий Святой.  Канонизиран е за светец и е почитатн изключително много.
 
Руската църква почита Княз Владимир като светец и равноапостол, приравнява го с апостол, не само заради заслугите му за въвеждане и утвърждаване на християнството в Русия, но и заради вътрешното му нравствено – духовно преобръжение, типично за всички апостоли. Той преживял духовното израстване, съумял да приеме християнската любов и ценности искрено и силно, и така увлякъл след себе си целия руски народ.
 

 

 
 ↑