Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Юни 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 1 юни е 19 май 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Св. свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски и мъченици Акакий, Меандър и Полиен,  Св. мъченик Калуф Египтянин. Св. преподобни Иоан, епископ Готски. Св. преподобни Корнилий Комелски, Вологодски чудотворец. Св. блговерен княз Йоан Угличски, като инок Игнатий, Вологодски чудотворец. Св. благоверен княз Димитрий Донски Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.04.2020 г. / 00:01:38 
Вяра
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАТИЯТА ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО VIII-ма част

Свещениците започват да поменават на литургиите атеистичното, БОГОХУЛНО СЪВЕТСКО ПРАВИТЕЛСТВО. Възниква т.нар. СЕРГИАНСКА ЕРЕС. РПЦ започва да се превръща в държавна комунистическа църква. Процеса е завършен през 1943 г., когато Сталин ПОЗВОЛЯВА да бъде избран „патриарх“.

Подобно е положението и в „братска социалистическа“ България, където Ловешкият митрополит Максим е избран за глава на църквата с решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП

Неговия предшественик Кирил I е одобрен от същия висш комунистически орган. Решение № 353 от 10 октомври 1950 г. на Политбюро постановява: „3) Възлага на др. Минчо Нейчев, от името на правителството, да предаде на Синода, че на сегашния екзарх Паисий Правителството няма доверие. 4) В едномесечен срок да се подготви новият устав на Синода и другите въпроси за смяната на Паисий и избирането на председател на Синода – Кирил Пловдивски“. Това на практика е осъществено по нареждане на д-р П. Тагаров, което гласи: „Трябва да се избере нов наместник-председател на Св. Синод и то единодушно. За такъв трябва да бъде избран Пловдивският митрополит Кирил. А който архиерей не иска да гласува за него, ще бъде арестуван“.

Критерия на Политбюро при избора на църковен предстоятел гласял: „Да се предпочете онзи, който ще поеме по-големи ангажименти за демократизиране на църквата“ (под „демократизирането“ ѝ Политбюро има предвид пълния си контрол върху нея).

imageЕто някои откъси от биографията му, които обясняват избора на Кирил от комунистите: „От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна)... От 1950 г. е член на атеистическата прокомунистическа организация „Световен съвет на мира“... За това, че патриарх Кирил е бил масон, пише Вл. Левчев в „Масонството: митове и факти“ ИК „Ентусиаст“, 2011... На 18 юли 1968 г. Св. Синод по настояване на патриарх Кирил обявява решението за смяна на светоотеческия православен календар с „новоюлианския“, на практика – с римокатолическия. Това е еднолично решение на патр. Кирил в угода на икуменизма. Фиктивното оправдание е, че по този начин „спасява Църквата“ от репресии от страна на комунистическата власт. За такова нещо обаче и дума не може да става, тъй като властта не е искала смяна на календара. „Това е било лична инициатива на патриарха, който пред Тодор Живков се мотивира с това, че на българските християни им било трудно... да постят на Нова година!““.

Подобни съществени подробности може да видим и в историческите справки за управлявалия църквата преди тях екзарх Стефан I: „В качеството си на Софийски митрополит, между двете световни войни участва активно в икуменическото движение и представлява Българската православна църква на множество международни конференции... В средата на 1930-те години митрополит Стефан е активен поддръжник на сближаването с Югославия. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод. Според политолога Антон Тодоров (позовавайки се на четвърти том (стр. 507-509) от книгата „История российской внешней разведки“, с редактор съветския и руски учен, дипломат и политик Евгений Примаков) митрополит Стефан е вербуван през 1942 – 43 година от резидента на НКВД и съветник в посолството на СССР в България – Дмитрий Федичкин (агент Яковлев), и започва да предава ценна информация, която има като приближен на царския двор... Още при учредяването на ССЦ през 1948 г. екзарх Стефан иска да въвлече в него БПЦ. Според Г. Карпов, завеждащ Съвета по делата на Руската Православна Църква, тази „загриженост“ на българския екзарх е „резултат от получена от англичаните заповед“.“

Църквите в СССР и България са поставени под пълния контрол на органите на държавна сигурност и КГБ. Ситуацията обобщава Константин Харчев, председател на Съвета по религиозните дела към Съвета на министрите на СССР, който заявява: „НИТО ЕДИН от кандидатите за епископ или друга висока длъжност в Светия Синод, не е бил избиран без одобрението на ЦК на КПСС и КГБ“. Професор Натанаил Девис пише, че ако епископите искали да съхранят длъжността си, то те трябвало да сътрудничат с КГБ. Същото се случва и в нашата страна, където 11 от 15 - те митрополита членове на синода на БПЦ са били служители на тайните служби

СТАВА ВЪПРОС ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ДУХОВЕНСТВОТО СЪС САТАНИНСКИ АТЕИСТИЧЕН БОГОБОРЧЕСКИ РЕЖИМ! ТОЗИ ПРОЦЕС Е ВЪРВЯЛ И ВЪРВИ ПАРАЛЕЛНО С ОБУЧЕНИЕ В ЕРЕТИЧЕСКИ БОГОСЛОВСКИ ИНСТИТУТИ И С АКТИВНО УЧАСТИЕ НА КЛИРА В СВЕТОВНИТЕ ИКУМЕНИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ.

Светото Предание на Църквата ЗАПОВЯДВА кратко и ясно за подобни индивиди :

„Епископ, който си послужи със светски власти и чрез тях получи епископски сан в Църквата, да се низвергне и отлъчи, както и всички ония, които се съобщават с него.” (30 Апостолско правило)

Вижте цялата статия: ДОГМАТИЧЕСКОТО ОТПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ''ПРАВОСЛАВНА'' ЦЪРКВА ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО - VIII част

 ↑