Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 16 юни...
Голготски кръст
или по-точно

†03 юни по православния календар - Св. мъченик Лукилиан и с него четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, света девица Павла († 270/275). Св. свещеномъченик Лукиан († ок. 690). Пренасяне на мощите на светия благоверен княз Димитрий, царски син, Московски и на цяла Русия чудотворец Прочети тук

2019 г. - Неделя осма след Пасха - Света Петдесетница. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 10.07.2013 г. / 21:14:00 
Вяра
24.07 по еретическия, †11 юли по църковния календар - Възпоменание на чудото, извършено от света великомъченица Евфимия Всехвална. Св. мъченик Киндей. Св. равноапостолна княгиня Олга († 969). Св. преподобни Никодим Албански († 1722)

imageВъзпоменание на чудото, извършено от света великомъченица Евфимия Всехвална

Света великомъченица Евфимия Всехвална се родила, израснала и се увенчала с венеца на мъченичеството в Халкидон, град във Витиния, разположен на брега на Черно море, срещу Цариград. Това станало по време на управлението на Диоклетиан, на шестнадесети септември (по църковния календар - 29.09 по еретическия - б.р.). Тогава се празнува паметта. А на единадесети юли (24.07 по еретическия календар - б.р.) споменаваме чудото, станало със светите мощи по време на VI вселенски събор в Халкидон, на който било утвърдено православното вероизповедание. Чудото със светите мощи било знамение за светите отци да не встъпват в общение със зловерните и станало по следния начин.

По време на правоверния император Теодосий александрийският патриарх Диоскор и цариградският архимандрит Евтихий положили началото на богохулна ерес срещу Господ Иисус Христос, сливайки божественото и човешкото естество у Него в едно. Със зловерието си те заблудили мнозина духовници и миряни, склонили към ереста редица знатни придворни и широко се възползували от тяхната авторитетна поддръжка.

След поместния събор в Ефес (няколко години след състоялия се там III Вселенски събор), или по-точно след това разбойническо сборище, на което Цариградският патриарх, светейшият Флавиан, изповедник на благочестието, бил убит от привържениците на Диоскор и Евтихий, ереста се укрепила още повече и започнала да се възприема за правоверие, а истинската православна вяра да се отхвърля като зловерие. Трябвало да се свика IV Вселенски събор на светите отци за изкореняване на ереста и за утвърждаване на православната вяра.

Междувременно благочестивият император Теодосий напуснал този живот и след него се възкачил добродетелният и богоугоден Маркиан със света Пулхерия. Двамата ревностни поддръжници на правоверието и благочестието заповядали светите отци от цялата вселена да се съберат в прочутия Халкидон, за да разгледат и обсъдят въпросите на вярата.

Събрали се шестстотин и тридесет свети отци, сред които светейшият Анатолий, Цариградски патриарх, светейшият Ювеналий, Иерусалимски патриарх, посланици на светейшия Лъв, папа Римски. Присъствали и еретиците начело с Диоскор, Александрийски патриарх, Максим, когото Диоскор направил Антиохийски патриарх вместо отстранения Домн, техни поддръжници архиереи, Евтихий с привържениците си, тъй че се събрало голямо множество еретици. Заедно със светите отци щели да заседават в църквата на света великомъченица Евфимия, която се намирала в предградие на Халкидон, близо до Босфора. Това била престолната църква на Халкидонската митрополия, твърде просторна, и можела да побере множество хора. В нея почивали мощите на великомъченицата, които били източник на дивни и велики чудеса. Ще споменем поне някои от тях. Всяка година в деня, в който тя пострадала за Христа, от честните мощи изтичала кръв, като от прясна рана, която събирали по следния начин. В голям мраморен саркофаг, покрит с мраморна плоча, бил положен дървеният ковчег със светите мощи. От лявата страна на саркофага имало малък отвор, колкото да влезе ръка. Той стоял затворен и се отварял само когато било необходимо. След всенощно бдение, преди светата Литургия, епископът поставял в него дълга желязна дръжка, за която била завързана гъба. Поставял вътре сухата гъба, а я изваждал напоена с кръв и я изстисквал в специално приготвен съд. Като виждал това, народът въздавал велика слава на Бога и на светата Му мъченица, помазвал се с кръвта за благословение и изцеление от болести. Кръвта силно благоухаела, сякаш била смесена с драгоценно миро, но никакво земно миро не можело да се сравнява с нея: тя превъзхождала всички аромати и изцелявала всякакви болести. Изтичането на благоуханната и целебна кръв от честните мощи ставало не само когато се празнувала паметта , но и в друго време, особено ако светителят на църквата бил угоден на Бога с добродетелния си живот. Често светицата се явявала на ония, които се молели с вяра, на приковани към постелята от болест, на молещи се при гроба , на попаднали в беда, които я призовавали за помощ. От всички градове и най-вече от околностите на Цариград с голямо упование се стичали на поклонение при нея, в Халкидон. Там по волята на императора трябвало да се събере вселенски събор на светите отци.

Между правоверните и еретиците на събора произлезли много спорове, несъгласия, разсъждения, понеже зловерните изобщо не искали да приемат православното учение. Тогава светейшият Анатолий, като се посъветвал с останалите свети отци, казал на еретиците:

- Напишете на свитък изповеданието на вашата вяра и ние ще напишем нашето, ще ги сложим запечатани в гроба при честните мощи на света великомъченица Евфимия, ще постим и съборно ще се молим на Бога да ни открие чрез Своята угодница кое е правилното изповедание.

Всички приели с одобрение думите на светейшия Анатолий и написали два свитъка - един на правоверните и един на зловерните. Запечатали ги всеки с печата си, отворили гроба на светицата, положили на гърдите двата свитъка, затворили отново гроба, запечатали го с царски печат, поставили стража и три дни постили и се молили.

image
Четвъртият вселенски събор. Стенопис от 1502 г. в Терапонтовия манастир

На четвъртия ден целият събор начело с императора дошъл на гроба на светицата. Махнали печата, отворили гроба и видели, че светата великомъченица държи свитъка на правоверните в дясната си ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката . Най-изумителното от всичко било, че тя протегнала ръка като жива и подала на императора и патриарха свитъка с православното вероизповедание. Всички се зарадвали неописуемо, прославили Бога, с благодарност възпели светата великомъченица и с гореща любов се поклонили на чудотворните мощи. Тутакси обявили православната вяра за утвърдена от Бога, което по чуден начин възвестила светата великомъченица. Еретическото зловерие предали на проклятие. Мнозина от еретиците, като видели чудото, се обърнали към православието, а непреклонните били лишени от сан и изпратени на заточение. Оттогава в памет на славното чудо, станало по време на събора, започнали да изобразяват света великомъченица Евфимия със свитък в дясната ръка. Както тогава, така и след това светата мъченица не преставала да върши чудеса и да източва от честните си мощи благоухаеща на миро кръв.

image

Минали много години. На престола се възкачил Маврикий, благочестив император, но от маловерие дръзнал да се усъмни в чудесата на светицата и смятал кръвта, която изтичала от мощите, за измама. В желанието си да изпита и да стигне до истината той постъпил така. Много преди деня, в който се празнувала паметта на светата великомъченица, запечатал гроба и отвора в него с печата си. Когато дошъл празничният ден, пристигнал от Цариград в Халкидон, махнал печата от отверстието. Веднага се разнесло прекрасно благоухание и изпълнило цялата църква. От честните мощи на светицата изтекла кръв или по-точно миро под формата на кръв повече от всеки друг път. За да се засрами императорът поради маловерието си и да се укрепи вярата в силата Божия, която може да извършва свръхестествени неща, никоя друга година нямало толкова много кръв. Нима Господ, Който в древността с кост на животно - с магарешка челюст, изведе за Самсон изворна вода, не може да източи кръв и миро от нетленните мощи на Своята угодница? Тогава императорът разбрал прегрешението си, разкаял се и вече вярвал безрезервно в светицата.

Впоследствие при управлението на Ираклий по Божие допущение перси нахлули във витинската страна и в околностите на Халкидон, тъй че по техния варварски обичай предградието било опустошено. Влезли и в църквата на светата великомъченица и взели всичко, каквото намерили. Понечили да отворят саркофага на светицата, но не могли. Колкото и да се опитвали, всичко било напразно: не само че не успели да помръднат мраморната плоча, но и процеп в него не били в състояние да направят. Тогава натрупали наоколо купища дърва и съчки, сложили отгоре голям куп от леснозапалими неща и ги подпалили, надявайки се, че от високата температура мраморът ще се напука. Но и този път не успели. Всичко се превърнало в пепел, но саркофагът останал непокътнат. Колко дивна направил Бог Своята угодница! След оттеглянето на персите, императорът се посъветвал с патриарха и решили да пренесат в Цариград мощите на светата великомъченица, понеже се опасявали от повторно нахлуване на варварите в Халкидон. Там, близо до хиподрума, построили църква, подобна на халкидонската, просторна и прекрасна. Пренесли с почести саркофага със светите мощи, който бил придружаван от халкидонския митрополит. Поставили го в олтара на мястото на божествения жертвеник и върху него се извършвала безкръвната жертва. От честните мощи на великомъченицата и в Цариград, както в Халкидон, продължавали да стават чудеса и целебната кръв, благоухаеща на миро, продължавала да изтича в обичайното време.

Минали много години, сменили се много владетели, провели се V и VI вселенски събори на светите отци. И от тях изминало доста време и се възцарил император с име и нрав на звяр - Лъв Исавриец. Той пръв започнал да смущава Божията Църква с иконоборческата ерес, наричайки светите икони идоли, като разсъждавал със съмишлениците си така:

- Ето за кого е казал пророкът: “Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват”.

Светейшият патриарх Герман се противопоставил на това. Императорът позорно го свалил и възкачил на мястото му свой съмишленик, еретик. По същия начин изпратил позорно в изгнание и останалите правоверни архиереи, които отхвърляли неговата ерес. Хулил като псе с необуздан език и позорял всячески не само светите икони, но и мощите на светиите. И понеже виждал и слушал за чудесата от честните мощи на света великомъченица Евфимия, се терзаел от завист, но не се осмелявал да им направи нещо, понеже се опасявал от народно въстание и метеж. Измислил обаче коварен план. Отишъл една нощ тайно, със свои съмишленици, в църквата на света Евфимия и отворил гроба ѝ, който персите не могли да отворят: Христос Бог допуснал ръце на зловерни християни да се докоснат до честните мощи на Неговата невеста, които бил съхранил от ръцете на неверните езичници. Персите съгрешили по неведение, а християните се осмелили да извършат злодеяние със съзнанието какво правят. Бог допуснал да нанесат безчестие на светицата за още по-голямото им осъждане. Злочестивият Лъв Исавриец, като отворил гроба, извадил дървения ковчег с чудотворните и нетленни мощи на света Евфимия, а на негово място сложил полуизгнили смърдящи кости, които бил приготвил специално. После пак затворили гроба. Императорът отнесъл откраднатите честни мощи и ги оставил в една от стаите на двореца. Неговите сестри и дъщери тайно идвали при тях, кадили с благовония, палили свещи с почит и с любов им се кланяли. Скоро обаче злочестивият цар узнал това, взел ковчега с мощите и една нощ го хвърлил в морето. На сутринта, като събрал тълпа от съмишленици, започнал да се подиграва на правоверния народ - гаврел се и порицавал мощите на светата великомъченица:

- Елате, глупци, да видите измамата, с която ви залъгват и която наричат нетленни и чудотворни мощи на прочутата Евфимия. Отворете гроба и вижте вярно ли е.

И тутакси изпратил с народа свои приближени, за да отворят гроба. Отишли, отворили го и видели полуизгнилите вонящи кости. Тогава еретиците започнали да се подиграват и да се надсмиват над правоверните, като ги наричали поклонници на изгнили кости. За тях това било неочаквано, те недоумявали, срамували се, скърбели. Мнозина си помислили, че чудесата на светицата са измама, заплювали полуизтлелите кости и ги изхвърлили навън. И мраморния саркофаг извадили от църквата, а храма Божий превърнали в мерзост на запустението. Подложили го на голямо поругание. Църквата се превърнала в нещо като празна пещера или животинско леговище, даже по-лошо, тъй като станала място за всякакви нечистотии и гадости. Впоследствие ковачи си устроили в нея пещи и започнали да практикуват занаята си. И там, където някога се разнасяли песнопенията на божествени славословия, сега ехтели ударите на чукове по наковалнята, чували се нелепи сквернословия и безчинен говор на хора. В пустата църква ковачите живеели с жените и децата си, а в светия олтар, понеже мястото било закрито, си устроили отходно място. Бог дълго търпял тези хорски дела, такова осквернение на светинята Си, докато не погубил злите в зло и отново въздигнал православието, очистил и осветил Своето място, като го покрил отново със славата Си.

Когато честните мощи на всехвалната мъченица били изхвърлени в морето, по Божий промисъл от едно пристанище, наречено Софиино, отплувал кораб. Той бил собственост на двама братя - Сергий и Сергон. Като видели недалеч от кораба ковчега, който се носел по вълните, те го извадили от водата с мисълта, че в него има скрито някакво земно съкровище. Опънали платната и продължили пътя си. На Авидовия пристан отворили ковчега и видели нетленните мощи, от които се носело голямо благоухание. Зарадвали се на това духовно съкровище. После във видение им било открито, че мощите са свети. Как станало това: една нощ видели над мощите голяма слава, горящи светилници и свещи, и светли мъже, пеещи и възхваляващи Бога. Тогава започнали да молят Бог да им открие чии са мощите. Корабът се приближавал към остров Лемнос. Там почивали чудотворните мироточиви мощи на света мъченица Гликерия. Прекарали нощта близо до острова и получили видение как света мъченица Гликерия идва към кораба, а от кораба излиза да я посрещне прекрасна девица. Двете се прегърнали нежно. Дошлата девица казала на девицата от кораба:

- Здравей, мъченице Христова, Евфимия Всехвална!

А другата девица отвърнала:

- Здравей, мъченице Христова, Гликерия блажена!

След приветствието се разделили: света Гликерия се запътила към брега, а света Евфимия се върнала на кораба. Оказало се, че двамата братя били видели едно и също нещо. Зарадвали се много, когато разбрали чии са мощите и с топла молитва усърдно се прекланяли пред света великомъченица Евфимия, прегръщали ковчега, целували го, проливайки радостни сълзи. Искали да откарат в своята родина това безценно съкровище, но това не било угодно на Бога и на Неговата света угодница. Корабниците опънали платната и потеглили за дома. Вече били далеч от острова, когато внезапно се извила буря и настанало силно вълнение. Вълните изхвърлили кораба отново близо до острова. Щом утихнело морето, корабниците пак потегляли, но пак по Божия воля внезапно се надигали вълни и отнасяли кораба към острова. И това се повторило не един и два пъти, а многократно. Всички на кораба изпаднали в голямо недоумение.

Една нощ им се явила Христовата мъченица и им казала:

- Защо се опитвате да ме носите насам и натам? Ще остана тук, не искам там, където се мъчите да ме закарате.

И добавила:

- Стига ми пренасянето от Халкидон във Византия (Цариград), хвърлянето в морето, после пренасянето. Защо искате да ме карате в далечни страни? Това не ви е по силите, не се старайте повече, а ми постройте малък дом на този остров и аз ще почивам тук.

След тези думи тя станала невидима. Честните братя Сергий и Сердон веднага се подчинили на волята на светицата. Пуснали котва в пристанището, слезли на брега, намерили епископа на острова и му казали за мощите на Евфимия Всехвална и за нейното желание. Епископът се зарадвал, но им заповядал да пазят в тайна светите мощи, понеже и на този остров била получена страшната заповед на злочестивия император да изхвърлят и предават на огън светите икони и честните мощи на светиите. Поради заповедта и мироточивите мощи на света мъченица Гликерия били скрити. Като намерил подходящо място недалеч от брега, епископът благословил Сергий и Сергон да построят малка църква на Христовата мъченица Евфимия. Скоро църквата била завършена, дошъл епископът, осветил я и положил в светия олтар под пода честните мощи, за да не научат за тях иконоборците. После двамата братя, изпълнени с благо желание, дали следния обет на светата мъченица:

- Не ще те оставим, света великомъченице Евфимия Всехвална, няма да отстъпим от честните ти мощи, ще ти служим тук до края на живота си.

След това обещание продали всичко, което превозвали на кораба, отрекли се от света и останали да живеят при църквата в пост и молитва. Не след дълго, като угодили на Бога, се преставили в безсмъртния живот по ходатайството на светата всехвална мъченица, на която служили усърдно. Преди кончината си положили върху гроба каменна плоча, за да не изпадне в забвение мястото, където се пазело това безценно съкровище, а на плочата написали:

“Ние, Сергий и Сергон, родни братя, като плавахме по Хелеспонт (Цариградско море), извадихме от морето честните мощи на всехвалната и света Христова мъченица Евфимия, носени от вълните, и по нейно повеление ги положихме тук.”

Впоследствие епископът на острова построил прекрасна църква и поискал да пренесе мощите на света Евфимия в нея. Дошъл в малката църква, построена от братята, за всенощна молитва. Задрямал и му се явила светицата, която казала:

- Не прави това, което си замислил, преподобни отче! Няма да изпълня желанието ти, но иди при сестра ми, светата мъченица Гликерия, помоли се и аз ще я моля, и тя ще ти разреши да я принесеш в твоята църква. А мене остави да почивам на това място, докато не се върна, откъдето съм дошла.

Епископът се събудил ужасен и не се осмелил да изпълни намерението си. Принесъл в църквата след молитви към света мъченица Гликерия честните мощи, пазени другаде, и ги положил там на скришно място. Така се пазели мощите на светиите от враждуващите против тях злочестиви иконоборци. И макар да били скрити, правоверните се събирали при тях, празнували ги с почит, защото чрез тях се изцелявали всякакви болести.

Веднъж, в деня, когато се празнувала паметта на света великомъченица Евфимия, по време на празненството в църквата, корабите на един военачалник и привърженик на иконоборческата ерес, който с войската си отивал някъде по служба, се приближили към острова. Влезли в пристанището и като слезли на брега, видели голямо струпване на хора около църквата, която се намирала недалеч. Като попитал и разбрал каква е причината за празника - а именно, че народът празнува, понеже там почиват мощите на света мъченица Евфимия, - той, злочестивият, изпаднал в ярост, нахвърлил се с войниците си срещу църквата и разгонил народа с викове:

- Кой ви е разрешил това? Идолопоклонници, служещи на мъртви кости!

С такива ругатни срещу православните християни окаяникът разрушил църквата почти до основи. Светите мощи обаче останали невредими в скривалището си. Мястото запустяло за дълго време.

След смъртта на злочестивия Лъв Исавриец на престола се възкачил синът му Константин, с прозвище Копроним, от лош корен още по-лоша издънка. Той не само отхвърлял почитането на иконите, но тайно отричал и Самия Христос Бог. Окаяният хулил със скверния си език даже Пречистата Дева Богородица, обиждал и светите Божии угодници. От малък бил свикнал с лошото, научил се на лош живот, на магии и чародейство, проливал безпощадно човешка кръв. По жестокост превъзхождал баща си, убил много невинни и праведни люде, и изгонил монасите от Цариград. Царувал дълго по Божие допущение заради греховете на хората и като умножил безмерно злото, умрял злочест. Наследил го синът му Леон, който също бил иконоборец, но нямал жестокостта на баща си и дядо си. След смъртта на Леон се възцарил синът му Константин с майка си Ирина, чието име на гръцки значи мир. Тя наистина донесла мир на Христовата Църква. Докато синът бил малолетен, управлявала сама държавата, при това добре и богоугодно. Възстановила разрушеното и съсипаното от царете иконоборци. Върнала светите отци, изгонени заради почитането на честните икони. Ирина била наистина благочестива и боголюбива, свикала VII Вселенски събор начело със светейшия Цариградски патриарх Тарасий. Така на църквите било върнато благолепието - иконите, а светите отци предали на проклятие иконоборческата ерес. Тогава благоверната царица възстановила и опустошената от Лъв Исавриец църква на света великомъченица Евфимия, близо до хиподрума в Цариград. Тя заповядала да я очистят от нечистотиите, да възстановят разрушеното, украсила я с благолепни икони, снабдила я със свещени одежди и драгоценни съдове. Осветили църквата и в нея отново започнало богослужение, както преди, а Халкидонският митрополит се преместил да живее при църквата. Христолюбивата царица Ирина търсела усърдно мощите на всехвалната мъченица Евфимия. Откакто Лъв Исавриец ги бил похитил тайно и хвърлил в морето, сред православните се носел слух за злодейството на царя, разказвало се, че светите мощи били намерени и се пазели от вярващи. Царицата се опитвала да разбере къде са. Господ, Който изпълнява желанията на тия, които Му се боят, я известил за честните мощи на светата мъченица по следния начин. На остров Лемнос, където били скрити мощите, живеел един знатен човек на име Анастасий, комит по сан. Той получил по наследство мястото, на което двамата братя Сергий и Сергон построили църквата в чест на света великомъченица Евфимия и скрили в земята честните мощи, полагайки на гроба каменна плоча с надпис. Като намерил църквата напълно разрушена, Анастасий отново я издигнал върху старите основи и я украсил с подобаващо благолепие. Впоследствие бил несправедливо наклеветен от завистливи хора и без вина лишен от сана си. Тогава се отправил за Цариград, за да изобличи клеветата и отново да получи сана си. Докато търсел там застъпник и ходатай пред царицата, някой му казал, че халкидонският митрополит може да му помогне, понеже има най-голямо право да се застъпва за обидените. Анастасий тръгнал да търси митрополита и го намерил в двореца. Паднал в нозете му, разказал му за целта на пътуването си и го помолил да му помогне и да ходатайства за него. Митрополитът му отказал с думите:

- Не мога да го направя, това не ми е по силите.

После митрополитът напуснал двореца и се отправил към къщи, а Анастасий тръгнал след него към архиерейския дом. Видял отворената врата на църквата и влязъл вътре да се помоли. След дълга колепреклонна молитва приседнал да почине - по това време нямало служба. Приближил се един от служащите тази седмица в храма и го попитал кой е и откъде е. Анастасий му разказал всичко за себе си, разкрил му мъката си и накрая го попитал:

- На кого е посветена тази църква?

Той му отвърнал:

- На света великомъченица Евфимия Всехвална.

Щом чул това, Анастасий притиснал ръце към гърдите си и възкликнал с любов:

- О, моята света Евфимия!

- Защо я наричаш твоя?

- В моята църква, в дома ми, са честните ѝ мощи, затова се осмелявам да я наричам моя.

Църковнослужителят казал:

- Не може да бъде! Вярно ли е това, което казваш? Внимавай, не лъжи, за да не пострадаш. Царицата се старае много да намери мощите на света Евфимия и заповяда на митрополита да се моли на Бог да открие къде се намират.

Анастасий отвърнал:

- Повярвай ми, честни човече, при мен са мощите на Евфимия Всехвална, които някога са били в Халкидон.

Като чул това, той го помолил да почака малко и изпълнен с радост, побързал да съобщи на митрополита, на преподобния Андрей. Митрополитът се зарадвал и веднага поканил при себе си Анастасий, започнал да го разпитва за мощите на светицата. Той му разказал подробно всичко, което се говорело на острова за честните мощи на Евфимия Всехвална. Разказал и за каменната плоча на двамата братя. Преподобният отишъл веднага при светейшия патриарх Тарасий и му разказал всичко. После патриархът и митрополитът, като взели Анастасий, се явили пред царя и майка му и им разказали за честните мощи на Христовата мъченица. Всички се радвали и благодарили на Бога. Анастасий бил възнаграден щедро и получил отново предишния си сан. Без да се бавят, оборудвали разкошно един кораб, на който почетни лица с духовен сан и царедворци, придружени от Анастасий комит, се отправили за остров Лемнос, за да принесат мощите на светицата в Цариград. Пристигнали благополучно, но когато местните жители узнали, че са дошли да вземат мощите на Евфимия Всехвална, се стекъл много народ, настроен твърде враждебно: били решени да се възпротивят и да не позволят на царските посланици да отнесат от острова драгоценното духовно съкровище. Нахвърлили се най-вече върху Анастасий комит, когото наричали предател. Сред народа се надигнал ропот, който едва лемноският епископ успял да овладее, като им казал:

- Хора, не се противете на Божията воля и не предизвиквайте гнева на царя:гневът на царя е като лъвски рев.

Когато народният ропот утихнал, отворили гроба на светицата и извадили като прекрасно цвете от земята честните мощи на Христовата невеста, въздухът се изпълнил с благоухание. С пеене на псалми, със свещи и кадилници ги понесли към кораба. Хората плачели със сълзи, че се лишават от това безценно съкровище, стоели на морския бряг и не сваляли очи от кораба, докато той не се изгубил в далечината. Щом пристигнали в Константинопол, целият град, царят и майка му заедно със светейшия патриарх излезли да посрещнат честните мощи на Христовата мъченица. Приели ги тържествено, с радост. Занесли ги с почести в църквата, откъдето някога тайно еретиците ги откраднали, и ги положили на мястото им в същата каменна гробница, където били някога.

Така светата великомъченица Евфимия Всехвална се озовала отново на почетното си място в Цариград и прославяли Бога за чудесата, прославян в Своите светии, на Когото и ние отдаваме чест и слава сега и във вечни векове. Амин.

 

Тропарь великомученицы Евфимии

глас 4

Агница Твоя, Иисусе, Евфимия/ зовет велиим гласом:/ Тебе, Женише мой, люблю,/ и Тебе ищущи страдальчествую,/ и сраспинаюся, и спогребаюся Крещению Твоему,/ и стражду Тебе ради,/ яко да царствую в Тебе,/ и умираю за Тя, да и живу с Тобою;/ но яко жертву непорочную приими мя,/ с любовию пожершуюся Тебе. // Тоя молитвами, яко Милостив, спаси души наша.

Ин тропарь великомученицы Евфимии всехвальной

Жениха твоего Христа возлюбивши, и свещу твою светло уготовльши, добродетельми возсиявши, всехвальная Евфимие, тем возшла еси с ним на брак, венец страдания от него приемши. Но от бед избави нас, чтущих верою память твою.

(Възлюбила твоя жених Христос и приготвила светло твоята свещ, сияеща с добродетели, всехвална Евфимие, си влязла с Него в брачния чертог и си приела венец за страданията: избави от беди нас, които с вяра почитаме твоята памет.)

Кондак, глас 6:

Подвиги во страдальчестве, подвиги в вере положила еси тепле за Христа Жениха твоего: но и ныне якоже ереси и врагов шатание, под ноги православных царей покорити моли Богородицею, яже от шестисот тридесяти богоносных отец предел приемшая, и хранящая, всехвальная.

Ин кондак великомученицы Евфимии всехвальной

глас 4

Во страдании своем добре подвизася/ и по смерти нас освящавши чудес течением, всехвальная. / Тем твое успение поем,/ верою прибегающе в Божественную твою церковь,/ да избавимся недуг душевных и чудес благодать почерпем.

Величание великомученицы Евфимии

Величаем тя, страстотерпице Христова Евфимие, и чтим честное страдание твое, еже за Христа претерпела еси.

Молитва святой великомученице Евфимии

О, святая всехвальная Евфимие, дево непорочная и великомученице преславная, истинная невеста Христова, нам в защищение Господом данная, услыши ныне моления наша, тебе с любовию приносимыя. Данною тебе от Бога благодатию, помози нам, немощным и убогим, поприще жития сего многотруднаго и многоскорбнаго безбоязненно преити, да возможем, яко же и ты, не устрашатися козней врага злохитростнаго, на ны воздвигаемых и душы наша погубити хотящаго. Принеси Господу нашему Сладчайшему Иисусу Христу смиренное моление наше и умоли Его даровати нам крепость и силу, терпение и смирение, да ими возможем врага превозмогати и Господа нашего неустанно прославляти, с Ним же и Небеснаго Отца и Святаго Духа и ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

imageПреставяне на блажената княгиня Олга, в свето кръщение Елена

В края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата вяра в Христа - Слънцето на правдата.

Тя произхождала от прочут род: била правнучка на Гостомисъл, знаменит мъж, който управлявал Велик Новгород, докато по негов съвет не бил извикан варягът Рюрик с братята си, за да стане руски княз. Родното място на Олга било село Вибутско, днес недалеч от Псков, който тогава още не съществувал. Родителите на блажената Олга успели да ѝ внушат правилата за честен и разумен живот, към които самите те се придържали, независимо от идолопоклонството си. Олга се отличавала с целомъдрие и светъл ум, както ще видим по-нататък.

Умирайки, Рюрик оставил малолетния си син Игор и княжеството под настойничеството на своя роднина Олег, докато Игор навърши пълнолетие. Олег събрал голяма войска и заедно с малолетния наследник се отправил за Киев. Там убил Асколд и Дир и завладял Киев. Станал пълновластен господар на варяжко-руските владения, които пазел за своя племенник Игор, бъдещия княз. Управлението изисквало от Олег да бъде ту в Киев, ту във Велик Новгород. Княз Игор възмъжал и започнал да се увлича по лова. Веднъж, докато ловувал в околностите на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно около село Вибутско, видял отвъд реката място, удобно за лов, но не можел да отиде там, понеже нямал лодка. След малко забелязал, че се приближава един юноша с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а девойка. Това била блажената Олга, която се отличавала с красотата си. Хубостта ранила сърцето му и в него се разгоряла похот. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от страст Игор, тя го прекъснала и като мъдър старец взела да го увещава:

- Защо се вълнуваш, княже, защо замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти желание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не искам и да слушам подобни неща! Чуй ме, моля те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които трябва да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като управник и съдия, князът трябва да дава на другите светъл пример за добри дела. А ти искаш да извършиш такова беззаконие?! Ако ти, победен от нечиста похот, вършиш злодейства, как ще възпираш другите и ще съдиш справедливо поданиците си? Не се поддавай на подобно безсрамно желание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че макар да съм тук сама и безсилна в сравнение с теб, няма да ме надвиеш. Но даже да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, отколкото да бъде поругано девството ми.

Думите на блажената Олга, изпълнени с целомъдрие, вразумили Игор и го накарали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил удивен, че младата девойка е тъй разумна и целомъдрена. Постъпката на блажената Олга наистина била достойна за учудване: без да познава истинския Бог и заповедите Му, тя съумяла да защити целомъдрието си. Пазейки чистотата на девството си, тя вразумила младия княз, укротила неговата похот с мъдрост, достойна за мъжки ум.

Скоро след тази случка княз Игор заедно с чичо си Олег се отправил за Киев с намерението да се премести там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите руски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато дошло време князът да се задоми, събрали много красиви девойки, за да изберат от тях достойна за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прекрасна Олга и веднага изпратил Олег да я поиска. Довели я с големи почести в Киев и Игор се оженил за нея. След смъртта на Олег, Игор станал пълновластен господар. В началото на своето самостоятелно управление той започнал да воюва упорито със съседите си. Стигнал даже до Цариград: завладял големи територии от гръцката земя и се завърнал, увенчан със слава, и с трофеи от този поход. Останалото време от живота си прекарал в мир със съседите си. Блажената Олга му родила син - Святослав, който станал баща на светия равноапостолен княз Владимир. Игор управлявал в благополучие княжеството. Богатство имал в изобилие, понеже и от далечни страни му изпращали дарове и данъци.

Смъртта го застигнала по следния начин. Като се възползувал от примирието, настъпило след многобройните войни, започнал обиколка на градовете и областите за събиране на обичайните данъци. Когато отишъл при древляните,си спомнил, че след възкачването му на престола, те се отделили и трябвало да води война, за да ги покори отново. Поради това им удвоил данъците, което било твърде тежко бреме за тях. Угрижени, те потърсили съвет от своя княз Мал:

- Когато вълкът свикне да ходи при овцете, полека-лека може да затрие цялото стадо, ако не го убият. Така и ние - ако не убием Игор, той ще ни погуби всички.

След това те само чакали удобен случай. Когато Игор изпратил в Киев събраните данъци и останал при тях с малка дружина, решили, че моментът е подходящ. Нападнали го неочаквано близо до своя град Коростен. Избили дружината му, убили и него и ги погребали там. Такъв бил краят на княз Игор - добрия владетел на руската земя, който вдъхвал страх на съседните народи. След смъртта на своя опекун Олег, Игор живял тридесет и две години.

Щом научила за убийството му, Олга го оплаквала много заедно със сина си Святослав. Плакали и всички жители на Киев. След смъртта му у древляните възникнал дързък план: да вземат Олга за жена на своя княз Мал, а наследника на Игор, малолетния Святослав, да умъртвят тайно. Надявали се така да разширят властта на своя княз. Незабавно изпратили с ладии при Олга двадесет нарочни пратеници да я молят да му стане жена. В случай на отказ от нейна страна им било заповядано да си послужат и със заплахи, за да се съгласи и против волята си. Лодките на посланиците пристигнали в Киев. Като научила за тях, Олга ги приела и ги попитала:

- С добро ли идвате, достойни гости?

- С добро - отвърнали те.

- Кажете защо сте дошли?

Мъжете отвърнали:

- Изпратиха ни при теб от древлянската земя, за да ти кажем: “не се гневи, че убихме мъжа ти, защото той като вълк грабеше и отвличаше. А нашите князе са добри владетели и разшириха древлянската земя. Игор не може и да се сравнява с нашия княз - млад и красив, освен това е кротък, любвеобвилен и милостив към всички. Омъжи се за него, ще ни станеш господарка и древлянската земя ще бъде твоя”.

Княгиня Олга, като потиснала мъката по мъжа си и сърдечната си болка, казала на посланиците с престорена радост:

- Вашите думи са ми по сърце - и без това не мога да върна мъжа си, а ако остана вдовица, няма да ми е лесно: като жена няма да съм в състояние да управлявам както трябва такова княжество. Синът ми е още малко момче. Така че на драго сърце ще се омъжа за вашия млад княз, още повече че и аз не съм стара. Сега си вървете, отдъхнете си в ладиите. Утре ще ви поканя на почетен пир, за да разберат всички причината за посещението ви и моето съгласие. После ще замина при вашия княз. Когато утре изпратените от мен хора дойдат да ви канят на пиршество, заради честта на вашия княз и заради вашата собствена, елате по същия начин, по който пристигнахте в Киев, тоест с ладиите, които киевчани ще носят на ръце. Нека всички се убедят във вашата знатност и в моята любов към вашия княз, заради която ще ви окажа такава голяма почит пред всички.

Посланиците се върнали с радост на ладиите си. В желанието да отмъсти за убийството на мъжа си, княгинята размисляла как да ги погуби. Заповядала през нощта да изкопаят дълбока яма в двора на княжеския дворец, който бил извън Киев и където се намирала прекрасна зала, приготвяна за пиршество. На сутринта княгинята изпратила почетни люде да поканят сватовете на пир. А те, седнали в ладиите, като лишени от ум, казали:

- Няма да тръгнем пеша, нито на коне, нито с колесници, както ни е изпратил с ладии нашият княз, така ни отнесете при вашата княгиня.

Киевчаните, глумейки се с безумието им, отвърнали:

- Князът ни загина, княгинята ни се жени за вашия княз и ние сега, също като роби, правим това, което ни е заповядано.

Настанили ги по един в малки лодчици и киевчани ги понесли, надути от гордост. Когато ги внесли в двора на поменатия дворец, Олга се показала и заповядала да ги хвърлят в дълбоката яма, която била приготвена. После излязла и като се надвесила над ямата, ги попитала:

- Допада ли ви такава чест?

А те крещели:

- О, горко ни! Убихме Игор и това не ни донесе нищо добро, а ще умрем от още по-страшна смърт.

Тогава Олга заповядала да ги засипят живи в ямата.

Веднага след това изпратила при древляните свой пратеник с думите:

- Ако наистина искате да стана жена на вашия княз, изпратете повече и по-знатни посланици, отколкото първия път. Нека ме отведат с почести при вашия княз. Изпратете ги, колкото се може по-скоро, за да не ми попречат киевчани.

С голяма радост и бързина те изпратили при Олга петдесет от най-знатните си мъже, от старейшините първенци в тяхната земя. Когато пристигнали в Киев, Олга заповядала да им приготвят банята и изпратила да им кажат: нека след уморителния път посланиците да се измият в банята, да си отдъхнат и сетне да се явят пред нея. Те се отправили с радост към банята. Когато започнали да се мият, специално поставени слуги тутакси залостили отвън здраво вратата, струпали около банята слама и сухи съчки и ги подпалили. Така заедно с банята изгорели старейшините и техните слуги. Олга отново изпратила вестоносец, който да съобщи за скорошното пристигане за бракосъчетание и заповядвала да приготвят мед, питиета и храна на мястото, където бил убит мъжът, за да му направи, преди да се омъжи повторно, пир за помен, както бил езическият обичай. После щяла да се омъжи за княза. Древляните с радост приготвили всичко в изобилие. Както била обещала, княгиня Олга се отправила към тях с многобройна войска, сякаш се готвела за война, а не за бракосъчетание. Когато били в околностите на престолния град Коростен, от там излезли да я посрещнат жителите му в празнични одежди, едни пеши, други на коне - приели я с ликуване и радост. Най-напред тя отишла на гроба на мъжа си и тук плакала много за него. После направила помен по езическия обичай и заповядала да издигнат върху гроба му голяма могила. Древляните казали:

- Господарке, княгиньо, ние убихме мъжа ти, понеже той беше безмилостен към нас, като хищен вълк. Ти си милостива, като нашия княз, сега ще заживеем в благополучие.

Олга им отвърнала:

- Направих на гроба на мъжа си това, което е редно и вече не скърбя за него. Време е с весело сърце да се готвя за брака с вашия княз.

Древляните я питали за първите и вторите си посланици.

- Те идват след нас по друг път с цялото ми богатство - отвръщала княгинята.

Олга съблякла траурните дрехи, облякла се в светли брачни одежди, подобаващи на княгиня, като си давала радостен вид. Тя заповядала на древляните да ядат и пият и да се веселят, а на своите хора да им прислужват, да ядат с тях, но да не се напиват. Когато древляните се напили, княгинята заповядала на хората си със скритото за целта оръжие - мечове, ножове и копия да ги избият. Паднали убити към пет хиляди души. Тогава Олга, след като поляла веселието с кръв и отмъстила за убийството на мъжа си, се завърнала в Киев.

На следната година събрала войска и се отправила срещу древляните със сина си Святослав Игоревич, когото включила в похода за отмъщение на бащината смърт. Древляните излезли да ги посрещнат с многобройна войска. Щом се срещнали, започнало ожесточено сражение, като киевските войски ги надвили и ги гонили до престолния град Коростен, сеейки смърт. Древляните се затворили в града. Цяла година Олга неотстъпно го обсаждала. Като видяла, че трудно ще го превземе с щурм, мъдрата княгиня измислила следната хитрост. Изпратила да кажат на обсадените:

- Защо, безумци, искате да умрете от глад и не желаете да ми се покорите? Всички останали градове вече ми се подчиниха. Жителите им ми плащат данък, живеят спокойно и си обработват нивите.

- И ние бихме искали да ти се покорим, но се боим, че отново ще започнеш да отмъщаваш за своя княз.

Олга изпратила при тях втори пратеник:

- Аз вече отмъстих, и то не веднъж, и на старейшините, и на вашите хора. Сега не искам мъст, а данъци и покорство.

Древляните се съгласили да плащат какъвто иска данък. Олга им предложила:

- Зная, че войната ви разори и не можете да ми платите данъка нито с мед, нито с восък, ни с кожи, нито с нещо друго, годно за търговия. А пък и аз не искам да ви притеснявам много. Дайте ми нещо малко в знак на покорство, да речем по три гълъба и три врабчета от всяка къща. Това ми стига да се убедя в покорството ви.

Данъкът се сторил толкова нищожен на обсадените, че даже се надсмивали над женския ум. Побързали да съберат исканото и го изпратили с поклон. Олга казала на дошлите мъже:

- Вие се покорихте на мен и на сина ми. Живейте си в мир, утре ще сваля обсадата и ще потегля към къщи.

С тези думи тя ги пуснала. Жителите на града се зарадвали много, когато научили какво казала княгинята. Олга раздала птиците на войниците си и им наредила късно вечерта да привържат на всеки гълъб и врабче парцалче, натопено в сяра, което да запалят, после едновременно да пуснат всички птици. Воините изпълнили заповедта: птиците полетели към града, от който били взети. Всеки гълъб се устремил към гнездото си и всяко врабче към мястото си и градът на часа пламнал от много страни. В това време Олга заповядала на войската си да го обкръжи и да го превземе. Жителите, спасявайки се от огъня, го напускали и попадали в ръцете на неприятеля. Така бил превзет Коростен. Много древляни загинали от меч, други с жените и децата си изгорели в огъня, трети се удавили в реката, която течала под града. Тогава загинал и техният княз. Мнозина от живите били отведени в плен, тия, които княгинята оставила, били обложени с тежък данък. Така Олга отмъстила на древляните за убийството на мъжа си, завладяла земята им и тържествено, със слава, се завърнала в Киев.

И управлявала подвластните области от руската земя не като жена, а като силен и умен мъж, здраво държала властта в ръцете си и мъжествено се защитавала от враговете. За тях била страшилище, а хората я обичали като милостива и благочестива владетелка, праведна съдница, която никого няма да обиди, която налага наказания милосърдно и награждава добрите. Лошите се бояли от нея, понеже въздавала на всеки според постъпките му. Във всички дела проявявала държавническа далновидност и мъдрост. При това, милосърдна по душа, тя била щедра към бедняците, немощните и мизерстващите. Сърцето било отворено за справедливите молби и бързо ги изпълнявала. Делата , при все че била езичница, били угодни на Бога и достойни за християнската благодат. Освен всичко Олга водела въздържан и целомъдрен живот: не желаела да се омъжва повторно, пазела вдовството си и чакала да предаде на сина си княжеската власт, когато му дойде времето. Щом възмъжал, тя му предоставила управлението. Предала се на благотворителни дела, далеч от мълва и задължения, и се отстранила от грижите по управлението.

Настанало благоприятно време, когато Господ пожелал да просвети със светлината на святата вяра, да помогне да познаят истината и да настави в пътя на спасение заслепените от неверие славяни. За да посрами жестокосърдието на мъжете, Господ благоволил да яви начатъка на това просвещение в немощен женски съсъд - чрез блажената Олга. Както някога Той направил жените мироносици проповедници на Своето възкресение и от земните недра явил на света честния Кръст, чрез една жена - царица Елена, така и сега, в руската земя, пожелал да насади светата вяра чрез дивна жена, чрез новата Елена - княгиня Олга. Господ я избрал като честен съсъд за Своето пресвято име - за да го понесе в руска земя. Той запалил в сърцето сиянието на Своята невидима благодат, отворил умните очи, за да познае истинския Бог, Когото тя още не знаела. Тя вече била разбрала заблудата и измамата на езическото безчестие, била се убедила в очевидната истина, че почитаните от безумните хора идоли не са богове, а бездушни произведения на човешки ръце. Затова не само че не ги почитала, но и се отвращавала от тях. Както познавач търси драгоценна перла, тъй и Олга от все сърце търсела истинското богопочитане и го намерила по следния начин. По Божия воля тя чула от някакви хора, че истинният Бог, Творец на небето, земята и на всички създания, е един, че освен Него няма друг и че в този Бог вярват гърците. Понеже се стремяла към истинско богопознание и по природа била действена, Олга пожелала да отиде при гърците, със собствените си очи да види християнското богослужение и да се убеди напълно в тяхното учение за истинския Бог. Като взела със себе си от най-знатните мъже, с много дарове тя отплавала за Цариград. Тук я приели с големи почести императорът и патриархът, на които тя връчила богати дарове, достойни за тях. В Константинопол започнала да усвоява християнската вяра, като всеки ден усърдно слушала Божието слово, вниквала във великолепието на богослужението и в други страни от християнския живот. В сърцето се разгоряла любов към Бога, в Когото тя повярвала напълно. Ето защо пожелала да приеме свето кръщение. Императорът, който бил по това време вдовец, искал да я направи своя съпруга. Привличала го нейната красота, благоразумие, храброст, слава, а също и обширните руски земи. Императорът казал на Олга:

- О, княгиньо, ти си достойна да бъдеш християнска царица и да живееш с нас в престолния град на нашето царство.

И започнал да я уговаря да му стане съпруга. Тя си давала вид, че не отхвърля предложението му, но първо го молила да се кръсти:

- Дойдох тук да приема свето кръщение, а не за брак. След кръщението можем да говорим и за съпружество, защото не може нечестива и некръстена жена да се съчетае с мъж християнин.

Императорът започнал да подканя да побързат с кръщението. След като наставил достатъчно Олга в истините на светата вяра, патриархът я огласил за кръщение. И когато купелът бил приготвен, Олга започнала да моли императора да ѝ стане кръстник:

- Ако императорът не ми стане кръстник, няма да се кръстя, ще си замина некръстена и вие ще отговаряте пред Бога за душата ми.

Императорът се съгласил да изпълни желанието . Патриархът я кръстил, а той ѝ станал духовен отец. Олга била наречена Елена като първата християнска царица - майката на Константин Велики. След кръщението патриархът я причастил с Божествените Христови Тайни - с пречистото Тяло и Кръвта Христова и я благословил с думите:

- Благословена си ти сред руските жени, защото остави тъмата и намери истинската светлина. Възненавидя идолското многобожие и възлюби Единия истинен Бог. Ти избягна вечната смърт и се увенча с живот безсмъртен. Отсега ще те облажават синовете на Руската земя!

Мнозина от дошлите с Олга - мъже и жени, също се покръстили. В Цариград радостно празнували покръстването на княгиня Олга. Същия ден императорът дал голямо пиршество и всички се веселили, славейки Христа Бога. И ето, царят отново подел разговор за брак с нея, но блажената му отвърнала:

- Как можеш да ме вземеш за жена, след като съм ти духовна дъщеря? Не само християнският закон, но и езическият смята за гнусно и недопустимо баща да вземе дъщеря си за жена.

- Надхитри ме ти, Олга! - възкликнал царят.

- Аз ти казах - възразила блажената Олга, - че съм дошла тук не за да царувам с теб - и аз, и моят син имаме достатъчно власт в Руската земя, а за да стана невеста на безсмъртния Цар, Христа Бога, Когото възлюбих с цялата си душа и желая да ме сподоби с вечното Си царство.

Тогава императорът изоставил своето неизпълнимо желание и плътската любов и възлюбил блажената Олга с духовна любов, като своя дъщеря, обсипал я щедро с дарове и я изпратил с мир. Напускайки Цариград, Олга отишла при патриарха с молба за напътствие и благословение и му казала:

- Свети отче, помоли се на Бог за мен, понеже се връщам в родината си, където синът ми се намира в езическата заблуда и хората са непоклатни като скала в старовремското идолско безчестие. Бог да ме пази там от всякакво зло по твоите свети молитви.

Патриархът отвърнал:

- Вярна и благословена в Светия Дух, дъще, Христос, в Когото ти се облече в светото кръщение, Сам ще те запази от всяко зло, както опази Ной от потопа, Лот от Содом, Моисей и Израиля от фараона, Давид от Саул, Даниил от лъвската паст и трите отрока от пещта. Тъй и теб да избави Господ от напасти! Благословена си ти сред твоя народ и внуци и правнуци ще те облажават до края на света.

Блажената Олга приела това патриаршеско благословение като съкровище по-скъпо и от най-драгоценни дарове. Патриархът дал наставления за чистота и молитва, пост и въздържание и за всички добри дела, присъщи на богоугодния християнски живот. Връчил честен кръст, свети икони, книги и други нужни за богослужение вещи. Изпратил с нея презвитери и клирици. Блажената Олга напуснала Константинопол с голяма радост.

Разказва се, че на честния кръст, който получила от патриарха, имало следния надпис: “Руската земя се обнови за живот в Бога чрез светото кръщение, прието от блажената Олга”. След кончината ѝ кръстът бил запазен и когато великият княз Ярослав Владимирович издигнал в Киев голяма и прекрасна църква на света София, в олтара, отдясно, бил поставен именно този кръст. Днес той вече не съществува след многобройните нападения върху Киев, когато светите му църкви били опустошавани. Но да се върнем към разказа за блажената Олга.

Щом се завърнала в Киев, новата Елена - княгиня Олга, като слънце започнала да пропъжда тъмата на идолското безчестие. Първата църква тя издигнала в чест на светителя Николай на Асколдовата могила и мнозина в Киев успяла да обърне към Христа Спасителя. Сина си Святослав обаче не могла да склони към истинското богопознание. Той бил погълнат изцяло от военни начинания и не обръщал внимание на думите на майка си. Храбър и войнолюбив, той прекарвал повече време с полковете си и на война, отколкото у дома. Когато майка му го увещавала, Святослав отвръщал:

- Ако приема християнската вяра и се покръстя, болярите, войводите и дружините ще отстъпят от мен и няма с кого да воювам срещу враговете и да защитавам нашето отечество?

На ония, които желаели, не забранявал да се покръстят, но сред велможите му те били малцина, нещо повече - велможите се надсмивали над повярвалите, защото за неверниците християнството е безумие. От простолюдието обаче мнозина се присъединявали към светата църква. Княгиня Олга посетила Велики Новгород, посещавала и други градове и навсякъде, където било възможно, обръщала хората към Христова вяра. При това събаряла идолите и на тяхно място издигала честни кръстове, чрез които, за да повярват езичниците, ставали много знамения и чудеса. Посетила и родното си място, където проповядвала за християнството и на своите близки. По време на престоя си отишла на брега на река Велика и се спряла там, където река Псков, идваща от изток, се вливала в река Велика, която течала от юг на север (по онова време по тези места се ширела гъста и непроходима гора). И от брега на реката света Олга видяла, как от изток се спускат три светли лъча и озаряват тези земи. Чудната светлина видяла не само тя, но и спътниците ѝ. С дълбока радост блажената благодарила на Бога за видението, което предвещавало, че страната ще бъде просветена с Божията благодат. И като се обърнала към присъстващите, тя изрекла пророчески:

- Да знаете, че по Божия воля на това място, озарено от светлите лъчи, ще бъде изградена църква в чест на Пресветата и Животворяща Троица и ще израсне голям и прочут град, в който ще има всичко в изобилие.

След тези думи блажената дълго се молила. Сетне поставила кръст: и до ден-днешен на неговото мястото се издига молитвен храм. След като обиколила много градове, Христовата проповедница се завърнала в Киев, където продължила да се труди за Бога: ако като езичница тя вършела добри дела, сега, след като била просветена със светата вяра, още повече се украсявала с добродетели в стремежа си да благоугоди на новопознатия Бог, Своя Създател и Просветител. В памет на видението на река Псков изпратила много злато и сребро за изграждането на църква в чест на Светата Троица. Заповядала там да се заселят хора и за кратко време Псков, наречен така по името на реката, станал голям град и в него се прославяло името на Пресветата Троица.

По това време княз Святослав я оставил в Киев заедно с децата си Ярополк, Олег и Владимир и предприел поход срещу българите: завладял около осемдесет техни града и толкова му харесал Преславец (важно пристанище на Дунава), че се установил да живее там. В Киев блажената Олга поучавала внуците си, децата на Святослав, в християнската вяра, доколко позволявало детското им възприятие, но не се решавала да ги кръсти, опасявайки се от неприятности със сина си, и оставила всичко в ръцете на Господа. Докато Святослав бил в България, печенегите неочаквано нахлули, обкръжили Киев и започнали обсада. Света Олга се затворила с внуците си в града, който печенегите не можели да превземат. Господ, Който пазел Своята вярна рабиня, защитил и града по молитвите. Вестта за нашествието на печенегите стигнала до Святослав. Той побързал да напусне с войските си България, нападнал ненадейно печенегите и ги обърнал в бягство. Влязъл в Киев, поздравил майка си, вече болна, с намерението да я остави отново и да се върне в България. Със сълзи на очи блажената Олга му казала:

- Защо ме оставяш, синко, и къде отиваш? Заради чуждото на кого оставяш своето? Децата ти са още малки, а аз съм вече стара и болна. Скоро ще си отида при възлюбения Христа, в Когото вярвам. За нищо друго не се безпокоя освен за тебе: съжалявам, че след като толкова те учих и убеждавах да изоставиш идолското безчестие и да повярваш в истинския Бог, Когото аз познах, ти не ме послуша. Зная, че заради това непослушание те чака лош край на земята, а след смъртта - вечни мъки, приготвени за езичниците. Изпълни поне последната ми воля: остани тук, докато не се преставя и не ме погребат. Тогава върви където искаш. След кончината ми не прави нищо от това, което правят по езическия обичай. Нека моят свещеник и клириците да погребат по християнски грешното ми тяло. Да не сте посмели да издигате върху мен могила и да правите езически помен. Но изпрати на светейшия патриарх в Цариград злато, за да направи молитва и приношение на Бога за душата ми и да раздаде милостиня на бедните.

Докато слушал това, Святослав горко плачел. Обещал да изпълни всичко, което майка му била завещала, отказал само да приеме светата вяра. След три дни блажената Олга изнемощяла крайно. Причастила се с божествените Тайни на пречистото Тяло и животворящата Кръв на Христа, Нашия Спасител. През цялото време пребивавала в усърдна молитва към Бога и Пречистата Богородица, към която, след Бога, винаги се обръщала за помощ. Призовавала на помощ и всички светии. Особено усърдно се молила Бог да просвети Руската земя след смъртта. Прозирайки в бъдещето, неведнъж през живота си тя предсказвала, че Бог ще просвети руския народ и мнозина от него ще станат велики светци. Преди смъртта си блажената Олга се молила това да се сбъдне по-скоро. Молитвата още била на устата, когато праведната душа се отделила от тялото и преминала в Божиите ръце. Тъй се преселила от земните при небесните и се сподобила да влезе в чертога на безсмъртния Цар - Христа Бога, и първа от Руската земя била причислена към лика на светиите. Блажената Олга, в свето кръщение Елена, се преставила на 11 юли 969 г. Тя прекарала четиридесет и две години в съпружество, като преди да встъпи в брак била девойка на около двадесет години. На десетата година от смъртта на мъжа си приела свето кръщение и след него живяла богоугодно петнадесет години. Тъй че починала на около деветдесетгодишна възраст. Оплаквали я синът ѝ, княз Святослав, болярите, сановниците и всички хора. Блажената Олга била погребана с почести според християнския обред.

След нейното преставяне се сбъднало пророчеството за трагичния край на сина и за просвещението на Руската земя. Не след дълго Святослав (както съобщава летописецът) в битка с предводителя на печенегите - Куря, паднал убит. Куря му отсякъл главата и от черепа му си направил чаша, обкована със злато, на която било написано: “Който ламти за чуждото, губи своето”. И на пиршество с велможите си князът на печенегите пил от тази чаша. Тъй великият княз Святослав Игоревич, храбър и непобедим в битките, загинал трагично, както предсказала майка му, затова, че не я послушал. Изпълнило се пророчеството на Олга и за Руската земя. Двадесет години след смъртта нейният внук Владимир се покръстил и просветил със светата вяра своята страна. Изградил каменна църква, посветена на Пресвета Богородица (за издръжката давал една десета част от състоянието си). След като се съветвал с Киевския митрополит Леонтий, свети Владимир извадил от земята честните мощи на баба си - непокътнати, нетленни и благоуханни и с големи почести ги пренесъл в църквата на Пресвета Богородица. Изложили ги там за ония, които с вяра прибягвали към света Олга и чиито молитви тя чувала: много изцеления от различни болести ставали чрез светите мощи.

Тук трябва да се спомене и друго: над гробницата на блажената Олга в стената на църквата било направено малко прозорче. Когато човекът идвал с голяма вяра, прозорчето се отваряло от само себе си и през него той можел да види ясно намиращите се вътре чудотворни мощи, най-достойните виждали да излиза от тях чудно сияние. Който идвал с вяра, от каквато и болест да страдал, веднага се изцелявал. А пред слабоверен прозорчето оставало затворено и той не виждал мощите, даже и да влезел в църквата: виждал само гробницата, но не получавал изцеление. Вярващите получавали всичко необходимо за душевна и телесна полза по молитвите на света Олга, наречена в свето кръщение Елена, и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух слава сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Тропарь, глас 1:

Крилами богоразумия вперивши твой ум, возлетела еси превыше видимыя твари: взыскавши Бога и Творца всяческих, и того обретши, пакирождение крещением прияла еси. Древа животнаго наслаждающися, нетленна во веки пребываеши, Ольго приснославная.

(Окрилила своя ум с крилете на богопознанието, си се извисила над видимите твари; потърсила Бога и Твореца на всичко и намерила Го, си се родила отново чрез Кръщението. Насладила се на дървото на живота, пребиваваш нетленна во веки, Олге вечнославна.)

Кондак, глас 4:

Воспоем днесь благодетеля всех Бога, прославльшаго в России Ольгу богомудрую: да молитвами ея подаст душам нашим грехов оставление.

(Да възпеем днес Благодетеля на всички - Бога, прославил в Русия богомъдрата Олга: и по нейните молитви да даде на душите ни прошка на греховете.)

Величание святой равноапостольной Великой княгине Российской Ольге

Величаем тя, святая равноапостольная княгине Ольго, яко зарю утреннюю в земли нашей возсиявшую и свет веры православныя народу своему предвозвестившую.

Молитва первая святой равноапостольной княгине Ольге

О, святая равноапостольная великая княгине Ольго, первоугоднице российская, теплая о нас пред Богом ходатаице и молитвеннице! К тебе прибегаем с верою и молимся с любовию: буди нам во всем ко благу помощница и споспешница и, якоже во временней жизни тщалася еси просветити праотцы наша светом святыя веры и наставити я творити волю Господню, тако и ныне, в небесней пребываеши светлости, благоприятными твоими к Богу молитвами вспомоществуй нам в просвещении ума и сердца нашего светом Евангелия Христова, да преспеваем в вере, благочестии и любви Христове. В нищете и скорби сущия утеши, бедствующим подаждь руку помощи, обидимыя и напаствуемыя заступи, заблудшия от правыя веры и ересьми ослепленныя вразуми и испроси нам у Всещедраго Бога вся благая и полезная жизни временней и вечней, да тако благоугодне зде поживше, сподобимся наследия благ вечных в безконечном Царствии Христа Бога нашего, Емуже со Отцем и Святым Духом подобает всякая слава, честь и поклонение всегда, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

В памет на свети мъченик Киндей

Свети Киндей бил презвитер в памфилийското селище Сида. При император Диоклетиан бил хванат по заповед на хегемона Стратоник и осъден на изгаряне. Повели го към лобното място, обут в железни обувки с гвоздеи. Войниците, които го водели, срещнали един дървар и му взели насила дървата, свети Киндей обаче му ги платил, сложил ги на гърба си и ги занесъл до мястото на мъчения. На кладата той си оставал невредим от пламъците и призовавал хората да видят силата Христова. Изведнъж се извила буря, проливен дъжд се излял върху огъня. Когато бурята утихнала, светецът се помолил на Господа и предал духа си.

image

 

 

 

 

АКАФИСТ СВЯТОЙ ВЕЛИКОМУЧЕНИЦЕ ЕВФИМИИ ВСЕХВАЛЬНОЙ

Кондак 1

Избранней и венчанней деве мученице, истинней поклоннице сущаго на Небесех истиннаго Бога, невесте Христовой Евфимии, от сердец умиленных похвальное пение воспоим. Ты же, яко всехвальная победительнице и низложительнице врага лукаваго, от всяких нас бед защити, Господа о нас присно умоляя, да зовем ти:

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Икос 1

Ангелом чистотою души своея уподобилася еси, святая дево Евфимие, с ними же ныне в светлости неизреченней ликуеши и от трудов своих почиваеши. Темже, не забуди и нас, живущих на земли, да и мы сподобимся причастницами славы Божия явитися, поющии ти:

Радуйся, от родителей благочестивих рожденная.

Радуйся, благочестию ими наученная.

Радуйся, красотою своею ангелам уподобившаяся.

Радуйся, благородным происхождениим своим не возгордившаяся.

Радуйся, яко в послушании Господу своему славно пожила еси.

Радуйся, яко Его всем сердцем своим пламенне возлюбила еси.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 2

Видяще нечестивий Диоклетиан, яко христиане гнушахуся жертвы идолом богомерзким воздавати, повеле предавати их на мучения лютыя. Ты же, всехвальная Евфимие, в тайнем месте с сорока христианы служение Господу нашему Иисусу Христу совершала еси, чистым сердцем Его славя: Аллилуиа.

 

Икос 2

Силу веры своея показуя, купно с присными твоими, боголюбивая Евфимие, влекомая яко овца на заклание, небоязненно пред мучителем своим стала еси, даже до крови пострадати за Господа своего готовившаяся. Темже, таковую крепость твою видя, восхваляем тя пении сими:

Радуйся, яко повелению цареву не покорилася еси.

Радуйся, яко твари вместо Творца не поклонилася еси.

Радуйся, поклонницею истиннаго Бога себя показавшая.

Радуйся, идолом мерзким жертву не воздавшая.

Радуйся, льстивой речью царя не прельстившаяся.

Радуйся, от пути прямого, в рай ведущий, не уклонившаяся.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 3

Верою своею в мучениих непоколебима бе, блаженная Евфимия, купно с тобою бо страдавшыя, тако укрепляху тя, юную и прекрасную: «Подвизайся дево, Жениха Небеснаго ради, подвизайся страданиим Ему угодити, подвизайся во сретение Его изыти с мудрыми девами, да возлюбит Он тя, яко невесту Свою и введет тя в чертог Свой, в нем же воспоеши Ему сладце: Аллилуиа.»

 

Икос 3

Видя нечестивый проконсул тя, достоблаженная Евфимие, в лике святых мучеников, яко луно посреди звезд сиявшую, аки волк хищный похити тя из Христова стада. Мы же, словесам твоим радуяся: «Не остави мене, вселюбезнейший Женише мой, на Тя токмо надеющуся, не выдай зверем душу, любящую Тя и исповедающую имя Твое святое, не дай врагу моему возрадоватися надо мною, укрепи мя, немощную рабу Твою, да не одолеет мя беззаконие», воспеваем ти:

Радуйся, к Богу за помощию взывавшая.

Радуйся, в руце Его спасение свое отдавшая.

Радуйся, яко на Господа упование свое возложила еси.

Радуйся, яко в отчаяние не впадала еси.

Радуйся, благодатию Господа укрепившаяся.

Радуйся, пред мучителем не посрамившаяся.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 4

Восхотев к безбожию своему обратити тя, святая Евфимие, мучитель лестию тя уловити потщися, абие с твердостию отвещавала еси ему: «На Христа моего токмо уповаю, яко не оставит мя и не отымет руку Своея от мене и Ему Единому душой взываю: Аллилуиа.»

 

Икос 4

Хотяй волю твою сломити и к идолом мерзким приклонити, повеле нечестивый мучитель твой на мучения тяжкая тя отдати, непреклонная в исповедании своем Евфимие. Егда же служителие привязаху тя к колесу со множеством ножей, ты крестным знамением осенивши ся, ко Господу с усердием молилася еси: «Господи, просвещение души моея, прииди ныне на помощь ми, да уразумеют вси, яко Ты еси Единый Бог!» Таковое исповедание твое зряще, умиленными сердцы вопием ти:

Радуйся, яко пыток мучителя не убоялася еси.

Радуйся, яко Господу со тщанием молилася еси.

Радуйся, крестом святым себе осеняяй.

Радуйся, сим знамением враги своя побеждаяй.

Радуйся, яко Вышняго положила еси прибежище себе.

Радуйся, яко зло и рана не приближися тебе.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 5

Боготечней звезде уподобилася еси, всехвальная Евфимие, егда ангельский свет освети тя и ангел Божий сокруши колесо и снем тя, раны исцели твоя. С ним же радостно воспела еси Богу, Его силу прославляя: Аллилуиа.

 

Икос 5

Видевши сие чудо мучитель и вси бывшии тамо, в недоумение приидоша и много чуду сему дивляхуся, обаче не возмогоша познати крепкую руку истиннаго Бога: видяще бо не видеша и слышаще не уразумеша, окамене бо сердце их. Мы же, силу Божию на тебе зряще, Богом возлюбленная Евфимие, с радостию воспеваем ти:

Радуйся, силою Божиею чудеса творяяй.

Радуйся, неверующых исцелением своим удивляяй.

Радуйся, ангелом незримо охраняемая.

Радуйся, крепкой мышцею Господней укрепляемая.

Радуйся, яко во славу Христа подвизалася еси.

Радуйся, яко исповеданием своим Господа прославляла еси.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 6

Проповедницею славы Божией явилася еси, богомудрая Евфимие, к пещи бо огненней приведенная, огня вещественнаго не убоялася еси, огнем любви ко Богу пламенея. На небо очи возведя, молитву Господу творила: Аллилуиа.

 

Икос 6

Возсия свет чудный воином Виктору и Сосфену, во огни бо дивное видение узреша: пред ними ангели Божий предсташа, огнь разметая и воспящая невесты Христовой касатися. Увидев чудо сие, мучителю глаголаша: «Не посмеем мы коснутися к сей святей деве и ввергнути ю в огнь, аще бо и повелиши главы нам усекнути, ибо зрим мы чудо велие, еже ты не зриши. И не терпети нам ярость твою, нежели гнев светоносных мужей, в пламене огненнем стоящих». Купно с благоразумными воины, воспеваем ти, мужественная Евфимие:

Радуйся, яко пламени огненнаго не убоялася еси.

Радуйся, яко паки ангельским заступлением сохранилася еси.

Радуйся, яко к свету истинному Виктора и Сосфена привела еси.

Радуйся, яко им в Бога уверовати помогла еси.

Радуйся, силою молитвы своея огнь в пещи угасившая.

Радуйся, паки чудо ново пред всеми сотворившая.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 7

Хотящу тя погубити, повеле нечестивый мучитель твой, доблестная Евфимие, иным воином Кесарю и Варию паки тя в пещь ввергнути. Пламя сильное попали сих неразумных воев, ты же, ликуя посреди пещи, яко в чертозе светлем, песнь триех отроков воспевала еси, славя Бога: Аллилуиа.

 

Икос 7

Новое чудо людем неверующим показа Господь, огнь бо не коснуся святой Евфимии, ибо Сам Жених нетленный Иисус Христос тайно прииде в пещь к невесте Своей и ороси ю небеснею прохладою. Мы же, изумляяся чудеси сему, поем ти умиленно:

Радуйся, от пламене огненнаго Господом сохраненная.

Радуйся, росою небесною Им орошенная.

Радуйся, целою и здравою из пещи изшедшая.

Радуйся, в изумление дивное всех приведшая.

Радуйся, яко паки мучителя посрамила еси.

Радуйся, яко веру на поругание тому не дала еси.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 8

Странно есть видети нечестивому проконсулу чудесы, на тебе творящиися силою Божиею, преславная Евфимие, не ведая более чесо сотворити с тобою, повеле в темницу тя ввергнути. Послежде воев Виктора и Сосфена к себе призвавши, повеле им идолом мерзким поклонитися. Они же, Господу поклонишася, славя имя Его святое: Аллилуиа.

 

Икос 8

Всех Господь и Создатель просвети светом истины Виктора и Сосфена, шедшим бо им на казнь и усердно Богу молившимся, раздася с Небеси глас Божественный, ко упокоению их призывающий. С радостию души своя Богу предавши, ныне на небесех купно с тобою, святая Евфимие, воспевают Бога, с ними же приими и наша похвалы сия:

Радуйся, яко душы многих исповеданием своим к Богу привела еси.

Радуйся, яко с ними ныне ликуеши на Небеси.

Радуйся, чистотою своею присно сияяй.

Радуйся, звездою яркою нам блистаяй.

Радуйся, в Царство Божие нас путеводящая.

Радуйся, всем нам спастися хотящая.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 9

Всею душею своею Бога славила еси, достоблаженная Евфимие, егда ведену ти бывшу на судище, воспевала еси Ему: «Боже, песнь нову воспою Тебе и буду славити Тя посреди племен и языков, Ты бо еси Единый истинный Бог и несть инаго Бога, паче Тебе!». С тобою и мы воздаем хвалу истинному Богу нашему: Аллилуиа.

 

Икос 9

Ветийство человеческое не довлеет по достоянию восхвалити вся претерпенныя тобою мучения и страдания во славу Бога истиннаго: не можаху бо нечестивый мучитель твой принудити тя жертвы идолом воздати, повеле повесити тя и тело твое острыми ножами строгати. Ты же, силою Божиею, и послежди сего мучения невредима осталася еси. Мужество и долготерпение твое прославляя, дражайшая Евфимие, вопием ти умиленными гласы:

Радуйся, кровию себя от главы до ног обагрившая.

Радуйся, кровию истекшею душу свою убелившая.

Радуйся, повешение со Христом претерпевшая.

Радуйся, в страданиих лютых Бога воспевшая.

Радуйся, яко воспевая Бога, укрепилася еси.

Радуйся, яко в мучениих с Господом сочеталася еси.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 10

Спасти хотящи душу твою, тело свое не жалела еси, прехвальная Евфимие, и в ров изрытый, гады и ехидны исполненный, небоязненно вошла еси, крестным знамением себя осеняя и ко Господу моляся: «Свете мой Иисусе Христе! Ты во утробе воднаго зверя невредимым Иону сохранил еси, Ты избавил еси Даниила от уст львовых, сохрани и мя крепкою руку Твоею, да прославится во мне имя святое Твое, да воспою Тебе песнь славы: Аллилуиа.»

 

Икос 10

Стеною твердою и неодолимою бысть тебе Господь, на Него же упование свое возлагала еси, славная дево Евфимие, яко изо рва воднаго, по милости Божией, невредима от гадов и змий вышла еси, мучителя жестокость и неверие посрамляя. Того ради приими хваления наша, с любовию тебе приносимыя:

Радуйся, в ров безбоязненно вшедшая.

Радуйся, погибели в нем не нашедшая.

Радуйся, в вере своей мучителем неодолимая.

Радуйся, Божией десницей верно хранимая.

Радуйся, яко и твари водныя тебе не вредиша.

Радуйся, яко и ангели тебе служаху и от смерти храниша.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 11

Пение похвальное приносим тебе, богорадованная Евфимие, немогущии разумом своим постигнути, яко ты, столь млада сущи, такия велия страдания претерпевала еси: ты бо по острым мечам и копиям, хврастием и землею прикровенным, яко птица, легце прешла еси, Господа преславно восхваляя: Аллилуиа.

 

Икос 11

Свещею, немерцаемо горящею и мрак идольский разгоняющею, явилася еси, богомудрая Евфимие, слышаще бо людие неверующии, яко ты неустанне восхваляеши Господа: «Кто возглаголет силы Господни, слышаны сотворит вся хвалы Его», в вере истинней просвещахуся, с ними же приими и наша похвалы тебе:

Радуйся, Господа верно и неустанно прославляяй.

Радуйся, на Его Единаго искренне уповаяй.

Радуйся, яко проконсула терпением своим посрамила еси.

Радуйся, яко в сети, им расставленныя, не уловилася еси.

Радуйся, преодолением страданий своих мучителя утомившая.

Радуйся, от истиннаго Бога ни на шаг не отступившая.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 12

Благодатию данною ти от Бога, новыя страдания претерпела еси, доблестная Евфимие, яже на тя мучитель твой воздвиже: перепилити бо тя намереваяся, не возможе вреда тебе причинити, на раскаленных углиях сожигати тя повеле, абие углие ангелы, с тобою неотступно пребывающии, остудиша. Ты же, вся мучения мужественно преодолевая, Подателю сил и крепости Господу Иисусу воспевала неустанно: Аллилуиа.

 

Икос 12

Поюще крепкия подвиги твоя, хвалим терпение и смирение твое, боговенчанная Евфимие, ими бо врага невидимаго посрамила еси и венец нетленный от Господа на Небеси стяжала еси. Темже на последнее мучение твое ведомая, осуди бо тя мучитель твой на снедение зверем, молилася еси ко Господу: «Господи сил! Ты явил еси на мне Твою непобедимую силу и неодоленную десницу, Ты показал еси немощь бесов и безумие мучителя, а мене поставил еси высше всех мучений. Приими ныне мою жертву, принесенную Тебе от души сокрушенной и смиреннаго духа, и упокой душу мою в селениих святых и в лице мученик, яко благословен еси во веки». Просвети и нас, всехвальным исповеданием твоим, да зовем ти умиленно:

Радуйся, яко лютыя звери ноги тебе лизаху.

Радуйся, яко причинити вреда зверие тебе не можаху.

Радуйся, глас с Небеси, во обители горния тя призывавший, услыхавшая.

Радуйся, с радостию душу свою Господу отдавшая.

Радуйся, яко с почестьми родители твоими погребена была еси.

Радуйся, яко чрез пролитие крове своея невестою Жениха Небеснаго стала еси.

Радуйся, святая великомученице Евфимие, невесто Христова всехвальная.

 

Кондак 13

О, святая великомученице Евфимие, Господа неустанно в мучениих своих восхвалявшая и от благодарных чад Божиих всехвальною нареченная. Научи же и ны все упование наше на Единаго Господа возлагати, да Им Единым в бедах и скорбех наших укреплятися, да возможем причастницами Царствия Его стати, в нем же с тобою воспевати Ему будем: Аллилуиа.

 

Этот кондак читается трижды, затем икос 1-й и кондак 1-й

 

КАНОН СВЯТОЙ РАВНОАПОСТОЛЬНОЙ КНЯГИНЕ ОЛЬГЕ

глас 5

Песнь 1

Ирмос: Величаваго фараона в мори потопивша со оружием и всадники, Израиля же преславно спасша и по суху проведша, поем Христа, яко прославися.

 

Величие наше и похвала ты еси, Ольго Богомудрая: тобою бо от идольския лести свободихомся. Ныне молися за род и роды, ихже Богу привела еси, поющи Христа, яко прославися.

 

Величаваго диавола из России прогнала еси, нечестивыя кумиры отнюд сокрушивши, вся люди от беззакония свободила еси, мудростию научающи пети Христа, яко прославися.

 

Черность греховную банею Крещения отнюд отмыла еси, Христа возлюбила еси, Емуже предстоящи, молися за рабы твоя, верно славящия тя.

 

Богородичен: Исаия Тя жезл нарицает, Пречистая, Давид же Тя — престол Господень, Аввакум — приосененную гору, купину же Тя — Моисей, мы же Тя Матерь Божию нарицаем.

 

Песнь 3

Ирмос: Державною рукою и сильным словом Небо и землю сотворил еси, юже Твоею Кровию искупил еси, Церковь Твою, яже о Тебе утверждается, зовущи: яко несть свят, разве Тебе, Господи.

 

Державною рукою, и мудрыми словесы, и сильным словом учила еси твоего сына закону Христову и людем возбранила еси жрети идолом, Ольго преславная, в память твою ныне сошедшеся, тебе прославляем.

 

Ты, яко пчела, добру разуму далече цветущия Христовы веры взыскала еси и, яко породный мед, Крещение в Царствующем граде обретши, твоему граду и людем даровала еси, егоже вси насыщени горести греха отбегают.

 

Весь похвальный глас и мольбу ти, Ольго, приносим, тобою бо Бога познахом, Емуже ныне предстоиши, проси мира отечеству, и на поганыя победы, и душам нашим оставления грехов, поющим тя, присноблаженная.

 

Богородичен: Приятелище явилася еси, Дево, Неприступнаго Бога, тем Тя поют непрестанно ангельстии чини, повинующеся Владыце, Ты бо родила еси Слово Отчее, Собезначальное, без отца: о, чудо! Святый бо Дух осени Тя.

 

Седален, глас 3

Подвиг твой чтим, блаженная, дивна бо крепость духа твоего, в немощи телесе явльшаяся; языческую лесть презревши, дерзновенно веру проповедала еси Христову, образ нам подающи ревности о Господе.

 

Песнь 4

Ирмос: Духом Божиим очищся пророк, дыхающим в нем, Аввакум Божественный, бояся, глаголаше: внегда приближатся лета, познан будеши, Боже, на спасение человеков.

 

Дух Божий почи на тебе, яко на Девворе пророчице древле, Имже просветившися, укрепляющи Владимира разумнаго, Сисару диавола низложила еси в сети его Крещением, яко и Вараком в потоце Киссове прежде.

 

Быстрине подобящися, Ольго Богомудрая, сокрушенным сердцем ста, молящися к Богу, избавила еси род твоих людей от оскорбления кумирскаго и от пленения вражия свободила еси, Христа призывающи на помощь нашу.

 

В нарочитый день святаго твоего преставления радостно празднуем, песнь молебную Христу возсылающе, нетленным венцем венчавшему тя, Ольго Богомудрая: проси нам оставление грехов, славящим тя верно.

 

Богородичен: Тя, от корене Иессеева процветшую, Исаия якоже прорече, Христа — Цвет прозябшую, и Первоначальнаго плотию носившую, и Жезл Божия Духа, хвалим Тя, яко Божию Матерь и Чистую Деву.

 

Песнь 5

Ирмос: Слово Божие Всесильное, мир всему миру посли и светом истинным освещая и просвещая вся, из нощи Тя славящия.

 

Яко голубица целомудренная, на финике добродетелей возшла еси, криле священне посребренне имущи, имиже возлетевши, в райстей пищи возгнездилася еси, славная Ольго.

 

О тебе пояше Соломон прежде: вне винограда царская маслина процвете; ты бо святый грезн Крещением в России насадила еси, творящи плод покаяния, о немже Сам Христос веселится.

 

Умилосердися, Владыко, на новопросвещенныя люди Твоя, не предаждь нас в руки поганых за множество беззаконий наших, но молитвами наставницы нашея Ольги избави ны от всякия напасти.

 

Богородичен: Кропите вси, якоже пишется, облацы веселия, земным: Божий бо Детищ Христос, очищаяй мир от грехов, воплотися от Девы и дан бысть нам.

 

Песнь 6

Ирмос: В Церковь Небесную Святую Твою да приидет молитва моя, вопию Ти, яко Иона, из глубины сердца морскаго: от грех моих возведи мя, молюся Тебе, Господи.

 

Ревность Святаго Духа в сердцы приемши, отеческое зловерие возненавидела еси, и, Христа истиннаго Бога взыскавши, чадо света явилася еси, и с первенцы святых на Небесех ликуеши.

 

Новая ученица Христова в России явилася еси, обходящи грады и села, кумиры сокрушающи и люди учащи единому Богу покланятися, Егоже моли за поющия тя.

 

О Богоблаженная Ольго, помолися за твоя чада к Богу: мир неподвижимый отечеству нашему испроси и нам отпущение грехов, присно тя прославляющим.

 

Богородичен: Познавше Тобою неописанное Слово Божие, Сына Единороднаго Вседержителева, вопием Ти, земнии: радуйся, благословенная Богородице, упование душ наших.

 

Кондак, глас 4

Воспоем днесь Благодетеля всех Бога, прославльшаго в России Ольгу Богомудрую, да молитвами ея подаст душам нашим грехов оставление.

 

Икос

Христиан житие видящи и непотребство языческое уразумевающи, сице в себе рекла еси, Ольго Богомудрая: о, бездна премудрости и благости всех Творца! Како утаился еси от мене доселе? Како возмогу идолы отныне чтити? Никтоже бо, сладкаго вкусив, восхощет горькаго, сего ради, аще и в старости, призови мя, Святая Троице, и подаждь ми грехов оставление.

 

Песнь 7

Ирмос: Пламень пещный поработиша благочестивии отроцы, тем свыше ороси я, готовы палимы по естеству, но паче естества мужески пояху: благословен еси, Господи, на Престоле Славы Царствия Твоего.

 

Подобно Иудифи сотворила еси, посреде кумирских телищ вшедши, тех начальника сокрушила еси и демоночетцы посрамила еси, вся же люди научила еси в чистоте вопити Христу: благословен еси, Господи, на Престоле Славы Царствия Твоего.

 

Похвальными цветы, аки царский венец, богомудрей твоей главе в память твою приносим, юже Христос нетлением венча, Ольго досточудная, молися за твое стадо, избавится от всякаго зла вопиющим: благословен еси, Господи, на Престоле Славы Царствия Твоего.

 

Ливанскую ли гору наречем тя? На тя бо роса Небесная сниде. Или Фисон реку, добрейший сапфир, камень честный, Владимира имущую, имже просветися Российская земля? Но молитеся за ны, взывающе: благословен еси, Господи, на Престоле Славы Царствия Твоего.

 

Богородичен: Кивот позлащен Тя Духом именуем, спасшую мир от потопа разумнаго, Дево, спаси нас, на Тя бо надеемся и к Тебе прибегаем, отчаянныя в пучине от грех и напастей избави, вопиющия: благословен еси, Господи, на Престоле Славы Царствия Твоего.

 

Песнь 8

Ирмос: Крепцыи отроцы трие суще, силою оболкшеся Святыя Троицы, уловиша и победиша халдеи, и дивно изменися естество: како огнь в росу прелагашеся? Без туги я сохрани, яко пеленами, о пролиявый мудрость на всех делех Твоих Боже, Тя превозносим во веки.

 

Крепка, яко львица, силою Святаго Духа оболчена, едина устремися всюду истерзати кумиры, и дивно на Небеси и на земли: како жена прежде Бога познавает, еюже исперва всему роду падение бысть? Тою же ныне спасени, поем: о пролиявый мудрость на всех делех Твоих Боже, Тя превозносим во веки.

 

Премудрость Божия прежде о тебе написала есть: се еси добрая моя и прекрасная, и порока несть в тебе. Блеск лица твоего, яко мира обоняние, назнаменоваше твое, Ольго, крещение, еже посреде кумирския лести на тебе обоня Христос и всех нас от смрада демонскаго к покаянию милостию Своею, привел есть.

 

Помяни мене, госпоже Ольго, убогаго твоего раба, окраденнаго от врага и согрешившаго паче человек, и помолися Христу подати ми прощение о всех согрешениих, яже нечувственно содеях, окаянный, да покаянием вопию: о пролиявый мудрость на всех делех Твоих Боже, Тя превозносим во веки.

 

Богородичен: Не презри, Дево, Твоих раб мольбы, о Тебе бо хвалимся, Твое малое стадо мы есмы, потщися в заступление наше и изми ны от враг наших, ущедри знающия Тя Матерь Божию и Сыну Твоему вопиющия: о пролиявый мудрость на всех делех Твоих Боже, Тя превозносим во веки.

 

Песнь 9

Ирмос: Из Едема изыде род наш прабабы ради Евы, призван же Тобою, рождшею нам новаго Адама — Христа, во двою естеству, Дево Чистая. Взыграся Адам прадед, яко избыв первыя клятвы, мы же Тобою хвалящеся, яко Тебе ради Бога познахом, и Тебе величаем.

 

Веселися, Ево прародительнице, иже бо, тя прельстив, из Едема изведи, ныне же попран есть твоим исчадием. Се бо Ольга животное древо, Крест Христов, в России водрузи, имже всем верным рай отверзеся, мы же хвалящеся, яко тоя ради Бога познахом, со Владимиром сию величаем.

 

Жену по естеству нарицаем тя, но паче силы женския подвиглася еси. Тьмы твоего злата истощила еси, да Христов закон и учителя приобрящеши, имже просветила еси землю Российскую, мы же тобою хвалящеся, яко тебе ради Бога познахом, с мученики тя величаем.

 

3акона наставнице чистая и учительнице веры Христовы, приими похвалу от раб недостойных и молитву о нас сотвори к Богу, честно творящих твою память, да от напастей, и бед, и печалей, и лютых грехов свободимся, еще же и мук, ждущих нас, избави, молимся ти, тебе непрестанно величающии.

 

Богородичен: Се Церковь, се дверь, се Божия гора святая, се жезл и сосуд злат, се источник печатан, се рай святый новаго Адама, се престол страшный, се Мати Божия Пречистая, Заступница всех нас, поющих Ю.

 

Светилен

Светом благодати Божией просвещенная, светильник веры истинныя во отечествии своем возжгла еси, Ольго Богомудрая, и образ подала еси отцу нашему Владимиру, имже и мы от тьмы неведения к Свету Христову приведохомся.

АКАФИСТ СВЯТОЙ РАВНОАПОСТОЛЬНОЙ ВЕЛИКОЙ КНЯГИНЕ РОССИЙСКОЙ ОЛЬГЕ

Кондак 1

Первоизбранней от всего российскаго рода, славней и равноапостольней угоднице Божией Ольге составим похвалу, яко заре, во тьме идолопоклонения светом веры возсиявшей и путь ко Христу всем россианом показавшей. Ты же, яко имущая дерзновение к прославльшему тя Господу, ограждай нас от всяких бед молитвами твоими, да зовем ти:

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Икос 1

Ангелов и человеков Творец, времена и лета во Своей власти положивый и судьбы царств и народов по Своей воли управляяй, егда восхоте род российский Святым Крещением просветити, тогда, видя благое изволение сердца твоего, призва тя первее в познание Себе, да будеши всем россианом образ и наставница в христианстей вере. Сего ради восхваляем тя сице:

 

Радуйся, российскаго небесе утренняя звездо, от Первозваннаго Апостола на горах Киевских предвозвещенная; радуйся, заре, во мраце неведения светло возблиставшая.

 

Радуйся, добрая лозо винограда Христова, от дивия* языческаго корене прозябшая; радуйся, пречудная леторасле, из неяже велие правоверия древо на земли нашей возрасте.

 

Радуйся, первоучительнице и просветительнице наша; радуйся, яко тобою познахом поклонятися в Троице Творцу.

 

Радуйся, яко тебе ради Пресвятое Имя Господне от всех россиан прославляется; радуйся, яко и твое преславное имя вкупе с равноапостольным Владимиром во всех пределех мира восхваляется.

 

Радуйся, страны нашея Российския духовное сокровище; радуйся, всея Христовы Церкве преславное украшение.

 

Радуйся, градов Киева и Пскова изрядная доброто; радуйся, людем нашим на враги благая помощнице.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 2

Видяще тя, святая Ольго, яко крин в тернии прозябший: ты бо аще и в роде язычестем рождена еси, обаче закон Божий в сердце твоем написан всегда имела еси и целомудрие твое яко зеницу ока блюла еси; благодарно поем дивному во святых Своих Богу: Аллилуиа.

 

Икос 2

Разумом твоим вся добре ведящи, познала еси, богомудрая Ольго, яко идоли, рукама человеческима сотвореннии, не суть бози; темже, отвергши тыя, потщалася еси познати Бога истиннаго. Сего ради, похваляюще сицевое твое благоразумие, вопием ти сице:

 

Радуйся, добрая жено, первее всех заблуждение россиян познавшая и тщету идолопоклонения разумевшая; радуйся, истиннаго богопознания и правыя веры усердно искавшая.

 

Радуйся, еще не ведущи истиннаго Бога, якоже Корнилий сотник, добрыми делы Тому угождавшая; радуйся, прежде разумения закона Божия по закону совести праведно жившая.

 

Радуйся, прежде приятия христианския веры дела, христианом подобающая, творившая; радуйся, премудростию от Бога одаренная.

 

Радуйся, державу твою от нашествия супостат мужественно защитившая; радуйся, в подчиненных ти людех суды праведныя творившая.

 

Радуйся, царственною славою на земли и на Небеси почтенная; радуйся, яко равноапостольная от Бога прославленная.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 3

Силою благодати Божией движима, потщалася еси, богомудрая Ольго, достигнути Царьграда, идеже зрящи красоту церковнаго благолепия и послушающи учения словес Божественных, распалалася еси всем сердцем твоим в любовь Христову, благодарственно вопиющи Ему: Аллилуиа.

 

Икос 3

Имущи сердце яко добрую землю, удобь восприяла еси, Ольго, семя святыя веры, познавши Христа Бога истиннаго. Темже и крещение святое прияла еси от руку патриарха Царьграда, иже и предрече ти, яко отныне блажити тя имут российстии сынове. Исполнити убо хотяще проречение сие, взываем ти сице:

 

Радуйся, тму идолослужения оставльшая; радуйся, свет богопознания взыскавшая.

 

Радуйся, безконечныя пагубы верою избежавшая; радуйся, жизнь вечную во Христе стяжавшая.

 

Радуйся, в купели святаго крещения от скверны греховныя омывшаяся; радуйся, благодатию Святаго Духа духовно родившаяся.

 

Радуйся, разумная горлице, от когтей душепагубнаго врана излетевшая; радуйся, под криле Орла Небеснаго прилетевшая.

 

Радуйся, множество душ крещением с собою ко Христу приведшая; радуйся, сего ради сугубое воздаяние от Бога получившая.

 

Радуйся, с верою несумненною приходящих светом от честных твоих мощей осиявающая; радуйся, душам и телесем тех, яже на пользу, подавающая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 4

Како не дивимся благоразумию твоему, Ольго преблаженная, ибо ты предложение царя еллинов о браце с ним разумно отвергла еси, рекши тому: не брака ради приидох семо и не соцарствования ради с тобою, но да уневещуся Крещением Безсмертному Жениху Христу Богу: Егоже паче всего возлюби душа моя и Емуже отныне во веки не престану воспевати: Аллилуиа.

 

Икос 4

Слышавши от крестившаго тя патриарха напутственное слово о чистоте, посте, молитве и о всех добродетелех, христианом подобающих, слагала еси сия в сердцы твоем, делы вся та исполняти обещавающи. Темже убо по долгу воспеваем ти сице:

 

Радуйся, усердная слышательнице словес Божественных; радуйся, ревностная исполнительнице закона христианскаго.

 

Радуйся, ниву сердца твоего очистившая от терния душевредных страстей; радуйся, слезами покаяния оросившая ю.

 

Радуйся, яко семя слова Божия в сердцы твоем, яко на земли добрей, укоренися; радуйся, яко семя сие прозябе и сторичный плод благих дел принесе.

 

Радуйся, вдовственную твою чистоту непорочно сохранившая; радуйся, воздержанием и молитвою Богу угодившая.

 

Радуйся, милостынею Творца умилостивившая; радуйся, нищия и убогая потребами снабдившая.

 

Радуйся, просвещение земли Российския светом Христова учения провидевшая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 5

Боготканною одеждою святаго крещения облекшися и нетленною пищею Пречистаго Тела и Крове Христовы духовно укрепльшися, Ольго преблаженная, не убоялася еси потещи к неверным соотечественником твоим, предком нашим, проповедати им Единаго Истиннаго Бога, Емуже ныне вся Россиа, яко единеми усты, воспевает: Аллилуиа.

 

Икос 5

Видевши, святая Ольго, вся люди земли Российския во тме идолослужения погруженныя, усердно потщалася еси просветити тыя светом Христовы веры и сотворити я сыны дне и наследники Царствия Небеснаго. Поминающе убо сицевое твое попечение о них, благодарственно зовем ти:

 

Радуйся, премудрая властительнице народа российскаго; радуйся, добрая наставница ввереннаго ти стада.

 

Радуйся, первей христианстей царице Елене в ревности Божественней подражавшая; радуйся, и имя тоя во святем крещении приявшая.

 

Радуйся, честный крест Христов и святыя иконы из Царьграда во град Киев принесшая; радуйся, иереи и клирики с собою в Россию приведшая.

 

Радуйся, мудрыми твоими глаголы поучавшая люди оставити тму языческаго нечестия и восприяти свет христианскаго благочестия; радуйся, многия россианы светом веры Христовы просветившая.

 

Радуйся, начало просвещения всея земли Российския положившая; радуйся, грады российския проповеданием Христова учения огласившая.

 

Радуйся, первая от земли Российския лику святых причтенная.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 6

Проповедником духоносным, Апостолом, подражавши, Ольго богомудрая, обходила еси грады и веси державы твоея, приводящи, елико мощно бе, люди к вере Христовей и научающи их воспевати Единому в Троице славимому Богу: Аллилуиа.

 

Икос 6

Утверждая в державе твоей начаток веры христианския, создала еси храмы Божии во граде Киеве и в стране рождения твоего, при реце Велицей у града Пскова. И тако начата россиане прославляти повсюду Христа Бога нашего, тебе же, просветительнице своей, похвальная воспевати:

 

Радуйся, яко от чистаго источника Святыя Соборныя и Апостольския Церкве чистое учение прияла еси; радуйся, яко тем нас научила еси познати Единаго истиннаго Бога.

 

Радуйся, идольских требищ и кумиров низложительнице; радуйся, святых Божиих храмов создательнице.

 

Радуйся, яко же и Первозванный Апостол, с проповедию Евангелия землю Русскую обходившая; радуйся, Великому Новуграду и прочим российским градом Христово в мир пришествие благовествовавшая.

 

Радуйся, на местех проповеди твоея честныя кресты водрузившая, от нихже многая знамения и чудеса, уверения ради неверных, силою Божиею содевахуся.

 

Радуйся, яко тобою Всеблагий Господь сыновом российским познание Свое явил есть; радуйся, яко чрез них и прочия многия народы светом веры просветил есть.

 

Радуйся, яко от корене твоего честнаго Господь святаго равноапостольнаго князя Владимира показал нам есть; радуйся, яко образом жития твоего святый князь Владимир подвигся прияти христианскую веру.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 7

Хотящи избавити сына твоего Святослава от пагубы вечныя, прилежно увещевала еси его оставити почитание идолов и веровати в Бога истиннаго. Но той не внят матернему наказанию твоему и не восхоте нечестие свое пременити на благочестие. Темже, яко неверный, отчуждися жизни вечныя и не сподобися с тобою в Горнем Царствии воспевати: Аллилуиа.

 

Икос 7

Новое знамение благоволения Своего яви тебе Господь, егда, во образ Пресвятыя Троицы, три пресветлыя луча с небесе облиста на месте дубравне, ихже не точию едина ты зрела еси, но и вси сущии тамо людие видеша, и вкупе с тобою прославиша Триединаго Бога. Мы же, ведуще сбытие проречения твоего о создании на месте оном храма Живоначальныя Троицы и града, ублажаем тя сице:

 

Радуйся, великая Божия угоднице, дара пророчествия сподобльшаяся.

 

Радуйся, Трисияннаго Небеснаго света зрительнице; радуйся, всеблагия воли Божией о просвещении народа русскаго по Апостоле Андрее первая исполнительнице.

 

Радуйся, града Пскова начальная основательнице; радуйся, всея Российския державы заступнице и покровительнице.

 

Радуйся, яко изволением Божиим держава Российская ныне от моря до моря распространися; радуйся, яко вся грады и веси ея множеством храмов Божиих украсишася.

 

Радуйся, яко в храмех сих святители и иереи Безкровную Жертву о людех Богу приносят; радуйся, яко сонмы иночествующих по всему лицу земли Российския единодушно хвалу Святей Троице воспевают.

 

Радуйся, яко обитателие града Киева и Пскова сугубо тя превозносят и ублажают; радуйся, яко и вси православнии россияне с лет древних тя почитают и прославляют.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 8

Странствия земнаго течение скончавая, тепле Господа молила еси, Ольго блаженная, да не оставит Он землю Российскую по преставлении твоем во тме неведения пребывати, но да просветит ю светом святыя веры и вся сыны российския да научит воспевати: Аллилуиа.

 

Икос 8

Вся объята бывши благодатию Божественною, достохвальная Ольго, мысленными очесы зрела еси просвещение всего народа твоего и пророчески предрекла еси, яко мнози велиции угодницы Божий, яко звезды светлыя, в земли Российстей возсияют, еже и сбыстся изволением и благодатию всемогущаго Бога. Сего ради по долгу воспеваем ти сице:

 

Радуйся, духовная наша мати, испросившая у Бога просвещение праотцем нашим; радуйся, яко Всеблагий Господь, зря доброту души твоея, тебе ради вся люди русския возлюби.

 

Радуйся, яко тя обрете Христос достоин сосуд, чрез негоже нача изливати благодать Свою земли Российстей; радуйся, яко ты предуготовала еси люди твоя к приятию веры и благодати Христовы.

 

Радуйся, яко прозорливо предзрела еси величие и славу державы твоея; радуйся, яко веселилася еси о предвиденном тобою благочестии сынов российских.

 

Радуйся, яко по проречению твоему, мнози святии от рода нашего возсияша; радуйся, дома Живоначальныя Троицы, устроительнице.

 

Радуйся, молитвами твоими в скорбех и напастех нас заступающая; радуйся, во обстояниих злых Отечество наше сохраняющая и от врагов избавляющая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 9

Всяких добродетелей исполнена бывши, Ольго блаженная, с молитвою во устех предала еси дух твой в руце Божии, Иже всели тя в Небесныя обители и первую от россиан сопричте лику равноапостольных угодник Своих. Темже испроси и нам у Господа мирную христианскую кончину, да предадим души наша в руце Христа Бога нашего, поюще Тому хвалебную песнь: Аллилуиа.

 

Икос 9

Витии многовещаннии не могут достойно восхвалити тя, Ольго богомудрая: како ты, никиим же от человек учима и увещеваема, познала еси тщету идолослужения, правыя же веры взыскала еси и, якоже равноапостольная Елена, обрела еси безценный бисер, Христа, Егоже лицезрения на Небеси наслаждаяся ныне, не забуди нас, прелестьми мира сего омрачаемых и о благах вечных забывающих, да, тобою на путь правый наставляеми, взываем ти радостно:

 

Радуйся, добрыми твоими делы и правым ума и сердца изволением приуготовившая себе в жилище Божественныя благодати; радуйся, яко Сам Дух Святый учитель тебе бысть к познанию Христа Сына Божия.

 

Радуйся, никиихже знамений и чудес видевшая и во Христа веровавшая; радуйся, таковою верою твоею многих гонителей и мучителей, видевших знамения и чудеса и не веровавших, посрамившая.

 

Радуйся, водительству Святаго Духа себе предавшая; радуйся, совершенную покорность воле Божией показавшая.

 

Радуйся, звавшему тя гласу благодати послушна явившаяся; радуйся, с единонадесятаго часа в вертограде Господнем потрудившаяся и мзду с первыми получившая.

 

Радуйся, яко умудри тя Господь честь царскую, богатство и славу сочетати со смирением христианским; радуйся, яко сим образом яве нам показавшая, яко блага земныя не суть препятие души боголюбивей к достижению благ Небесных.

 

Радуйся, добротою целомудрия и светлостию разумения прославившаяся; радуйся, крепостию веры и целомудренною чистотою жития твоего пророчества дар от Бога восприявшая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 10

Путь спасения сыновом российским устрояя и предсмертное прошение твое исполняя, Всеблагий Господь возрасти во внуце твоем Владимире всеянное тобою семя веры и чрез него всю землю Российскую просвети Святым Крещением. Темже убо прославляем тя, Ольго блаженная, яко первую виновницу просвещения нашего светом святыя веры, и умильно поем Христу Спасителю нашему: Аллилуиа.

 

Икос 10

Прияв Святое Крещение, внук твой Владимир, потщася изъяти из земли нетленныя мощи твоя, чуднаго благоухания исполненныя, и со святителем Леонтием и всем множеством народа постави я в церкве Пречистыя Богоматери, и оттоле начаша источатися от них цельбы всяким недугом, притекающим с верою. Сего ради восхваляем тя сице:

 

Радуйся, яко благодать Святаго Духа, в тя всельшаяся, подаде нетление мощем твоим и сотвори в мощех твоих цельбоподательный источник на всякия недуги; радуйся, с маловерием к ним приходящия видети я не попускавшая.

 

Радуйся, явлением мощей твоих младенствовавшую Церковь Российскую возвеселившая; радуйся, прославлением их внука твоего Владимира зело обрадовавшая.

 

Радуйся, яко и до ныне благочестивии людие земли Российския славною памятию твоею услаждаются; радуйся, яко твоим к Богу ходатайством вернии россиане многих благ от Господа сподобляются.

 

Радуйся, молитвами твоими о просвещении земли Российския Бога умолившая; радуйся, вскоре многим великим святым явитися на земли Российстей прорекшая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 11

Пение умиленное приносим ти, угоднице Божия, и смиренно тя молим: моли о нас Единаго Человеколюбца Бога, да не отвратит лица Своего от нас, недостойных, присно согрешающих и преогорчевающих благость Его, но да накажет нас зде, яко Отец чадолюбивый, онаможе, в будущем веце, да спасет и помилует, яко Судия и Мздовоздаятель праведный, да тако, избавльшеся вечнаго мучения, сподобимся с тобою в райских обителех воспевати Ему: Аллилуиа.

 

Икос 11

Трисиянным светом осияваема, со всеми святыми предстоиши ныне на Небеси Престолу Царя царствующих, Ольго всеблаженная, и оттуду, яко светозарное светило, просвещаеши всю страну Российскую, разгоняя мрак заблуждений и показуя путь к истинному просвещению к Небесному блаженству. Сего ради, прославляюще тя, глаголем:

 

Радуйся, луно просвещенная от незаходимаго Солнца Правды; радуйся, путеводительнице, правую стезю к вечному спасению нам показующая.

 

Радуйся, мощная споспешнице и укрепительнице проповедников православныя веры; радуйся, присная покровительнице благих наставников юношества и всех, благотрудящихся на пользу общую.

 

Радуйся, законодателей страны Российския наставнице и покровительнице; радуйся, народоправителей и начальников страны сея мудрая и добрая советоподательнице.

 

Радуйся, крамол и раздоров потребительнице; радуйся, всех обидимых и неправедно гонимых заступнице.

 

Радуйся, скорбящих скорая утешительнице; радуйся, болящих милостивая исцелительнице.

 

Радуйся, людем нашим помощь молитвами твоими от Бога подавающая; радуйся, всея страны Российския предстательнице и заступнице.

 

радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 12

Благодать Пресвятаго Духа испроси нам, наставнице наша, от Всещедраго Бога и Спаса нашего, вразумляющую и укрепляющую нас в деле спасения, да не безплодно будет в нас всеянное тобою семя святыя веры, но да прозябнет и плод сотворит, имже бы возмощи нам питати души наша в будущей вечней жизни, идеже вси святии воспевают Богу: Аллилуиа.

 

Икос 12

Поюще твоя многая и преславная благодеяния, явленная стране Российстей в просвещении той светом веры Христовой, благодарственная приносим ти, с любовию зовуще сицевая:

 

Радуйся, богоизбранная и богопрославленная самодержице земли Русския, несокрушимое ограждение ея, покров и защищение.

 

Радуйся, девам российским образе целомудреннаго жития; радуйся, матерем наставнице законнаго супружества и добраго чад воспитания.

 

Радуйся, вдовицам правило богоугоднаго жития; радуйся, всем россианом учительнице и образе всех добродетелей.

 

Радуйся, соучастнице на Небеси жребия проповедников веры Христовы; радуйся, сопричастнице вечнаго блаженства праведных.

 

Радуйся, теплая о нас пред Богом молитвеннице; радуйся, усердная о спасении нашем ходатаице.

 

Радуйся, в час смерти нашея о нас к Богу ходатаице; радуйся, по исходе нашем от смертнаго сего телесе помощь и утешение подающая.

 

Радуйся, святая равноапостольная княгине Ольго богомудрая.

 

Кондак 13

О святая равноапостольная великая княгине Ольга, приими милостивно от нас хвалебное благодарение сие о всех, яже тобою воздаде Господь нам, отцем и праотцем нашим и всей державе Российстей, и моли Всеблагаго Бога умножити милость Свою на ны и на роды родов наших, утвердити ны в правоверии и благочестии, хранити же от всех напастей, бед и зол, да сподобимся с тобою, яко чада с материю, во веки воспевати Богу: Аллилуиа.

 

Этот кондак читается трижды, затем 1-й икос «Ангелов и человеков Творец...» и 1-й кондак «Первоизбранней от всего...».

 

Молитва первая

О святая равноапостольная великая княгине Ольго, первоугоднице российская, теплая о нас пред Богом ходатаице и молитвеннице. К тебе прибегаем с верою и молимся с любовию: буди нам во всем ко благу помощница и споспешница и, якоже во временной жизни тщалася еси просветити праотцы наша светом святыя веры и наставити я творити волю Господню, тако и ныне, в небесней пребывая светлости, благоприятными твоими к Богу молитвами вспомоществуй нам в просвещении ума и сердца нашего светом Евангелия Христова, да преспеваем в вере, благочестии и любви Христове. В нищете и скорби сущия утеши, бедствующим подаждь руку помощи, обидимыя и напаствуемыя заступи, заблудшия от правыя веры и ересьми ослепленныя вразуми, и испроси нам у Всещедраго Бога вся благая и полезная в жизни временной и вечней, да тако благоугодне зде поживше, сподобимся наследия благ вечных в безконечнем Царствии Христа Бога нашего, Емуже со Отцем и Святым Духом подобает всякая слава, честь и поклонение всегда, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

Молитва вторая

О великая угоднице Божия, богоизбранная и богопрославленная, равноапостольная великая княгине Ольго! Ты отринула еси зловерие и нечестие языческое, уверовала еси во Единаго Истиннаго Триипостаснаго Бога, и восприяла еси святое Крещение, и положила еси начало просвещению земли Российския светом веры и благочестия. Ты еси духовная родоначальница наша, ты по Христе Спасителе нашем первая виновница просвещения и спасения рода нашего. Ты еси теплая молитвенница и ходатаица о отечестве Всероссийстем, воинстве и всех людех. Сего ради смиренно молим тя: призри на немощи наша и умоли Премилосердаго Царя небеснаго, да не прогневается на ны зело, яко по немощем нашим по вся дни согрешаем, да не погубит нас со беззаконьми нашими, но да помилует и спасет нас по милости Своей, да всадит в сердца наша спасительный страх Свой, да просветит Своею благодатию ум наш, вуо еже разумети нам пути Господни, оставити стези нечестия и заблуждений, татися же во путях спасения и истины, неуклоннаго исполнения заповедей Божиих и усавов святыя Церкве. Моли, блаженная Ольго, Человеколюбца Господа, да пробавит нам великую милость Свою, да избавит нас от нашествия иноплеменных, от внутренних нестроений, мятежей и раздоров, от глада, смеротоносных болезней и от всякаго зла, да подаст нам благорастворение воздуха и плодоносие земли, да сохранит страну нашу от всех козней и навет вражиих, да соблюдет в судеях и правителех правду и милость, да даст пастырем ревность о спасении пасомых, всем же людем споспешение, о еже усердно службы своя исполняти, любовь между собою и единомыслие имети, на благо отечества и Святыя Церкве верне подвизатися, да возсияет свет спасительныя веры в стране нашей во всех концех ея, да обратятся к вере неверующии, да упразднятся вся ереси и расколы. Да, тако поживше в мире на земли, сподобимся с тобою вечнаго блаженства на Небеси, хваляще и превозносяще Бога во веки веков. Аминь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑