Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 18 юни...

†05 юни по православния календар - Св. свещеномъченик Доротей, епископ Тирски. Св. преподобни Анувий Изповедник. Св. преподобни Теодор Пустинник. Св. мъченици Маркиан, Никандър, Иперехий, Аполон, Леонид, Арий, Горгий, Селиний, Ириний и Памвон. Св. преподобни Петър Корицки. Св. благоверен княз Теодор Ярославович. Пренасянето на мощите на великия княз Игор Олегович. Св. преподобни авва Доротей Палестински Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
05.07.2013 г. / 22:10:44 
Вяра
19.07 по светския - 06 юли по църковния календар - Свети Преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски. Св. мчк Коинт Фригийски

Из Древния патерик

 

Веднаж един брат с мъка на сърце казал на авва Сисой: "Отче, какво да правя? Аз паднах". Старецът му отвърнал: "Стани". Братът му казал: "Аз станах, но отново паднах". Старецът отговорил: "Пак стани". Братът възразил: "Докога ще ставам и падам, отче?" Старецът отговорил: "До смъртта си".

 

Един брат казал на авва Сисой: "Забелязвам в себе си, че паметта за Бога винаги е с мене." На това старецът му отговорил: "По-важно от това да размишляваш за Бога е да се виждаш по-ниско от всяка твар. Защото телесният труд и такова принизяване довеждат до смиреномъдрие."

В памет на преподобния наш отец Сисой Велики

 

От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви. Патерикът разказва и следното за свети Сисой.

 

Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало. Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал:

 

- Стани, дете, и си върви.

 

И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.

 

 

А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина.

 

Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:

 

- Ако някой брат падне в грях, достатъчна ли ще е една година, за да се покае?

 

- Жестоки са тези думи - отговорил старецът.

 

Тогава братята казали:

 

- Значи съгрешилият трябва да се кае само шест месеца?

 

- Много е - отговорил старецът.

- Може би - отново попитали братята - за покаянието му са достатъчни четиридесет дни?

 

- И това е много - пак отвърнал той.

 

После добавил:

 

- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и ако човек се покае от цялата си душа, Бог ще приеме покаянието му до три дни.

 

Един брат отново попитал стареца:

 

- Как да постъпя, отче, понеже паднах в грях?

 

- Изправи се, чедо - отговорил старецът, - и ще се спасиш.

 

- Но след като се изправих, паднах отново - отговорил братът.

 

- Отново се изправи - казал старецът.

 

- Докога - запитал братът - ще продължава моето падение и изправяне?

 

- Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.

 

Преподобният отец имал един ученик на име Аполос. По силата на вражеското коварство сред другите изкушения у него се появило желанието да придобие свещенически сан. На сън му се явили бесове в образа на светители, които го хиротонисали за епископ. Когато се събудил, той започнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, за да приеме ръкополагане за свещеник. Но старецът му забранявал и с поучения го вразумявал да не търси сан, по-висок от своето достойнство. Огорчен от постоянните поучения и наставления на стареца, Аполос тайно избягал от него и се отправил при свои роднини в Александрия, за да може с тяхно съдействие по-скоро да получи презвитерски сан. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в образа на необикновено висок човек. Той бил гол и черен, с отвратително лице, с дебели устни и железни нокти. Бил подобен на звяр, но в същото време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки смрад, бесът показвал пред Аполосовите очи такова безсрамие, че дори не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и често го целувал. Аполос се ограждал с кръстното знамение и се опитвал да се отскубне от ръцете му.

 

Но бесът му казал:

 

- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, защото изпълняваш моите желания. Затова и дойдох да те съпровождам, докато не изпълня всичките ти желания докрай.

 

Аполос не бил в състояние да понесе неговия смрад и безсрамие, вдигнал очи към небето и високо извикал:

 

- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази напаст!

 

Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му казал:

 

- Ела и удовлетвори желанието си, защото много пъти си ме успокоявал с помисли в сърцето си!

 

- Исках - добавил бесът - да те направя свещеник и епископ, но молитвите на Сисой, сластолюбивия старец, ме прогонват от тебе.

 

С тези думи бесът станал невидим.

 

Обзет от силен страх, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за прошка. Той разказал и на братята какви страдания е претърпял от дяволската прелест и как му помогнали молитвите на преподобния Сисой.

 

Наистина молитвата на преподобния била силна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го нечист дух и от друг ученик на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и непобедим Христов воин.

 

Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато вече бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им казал:

 

- Ето, дойде авва Антоний.

 

После помълчал малко и отново казал:

- Ето, дойде ликът на пророците.

 

И отново просиял и казал:

 

- Ето, дойде ликът на апостолите.

 

И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.

 

Братята го молели:

 

- Отче, кажи ни с кого беседваш?

 

А той отговорил:

 

- Ангелите дойдоха да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят още малко, за да мога да се покая.

 

- Ти нямаш нужда от покаяние, отче - казали му братята. На това старецът отговорил:

 

- Наистина не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние.

 

Но всички братя знаели, че той е съвършен в добродетелите.

 

След това отново, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички много се изплашили.

 

Тогава старецът казал:

 

- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той казва: донесете Ми избрания съсъд от пустинята!

 

С тези думи преподобният предал духа си на Господа[3]. В този момент блеснала мълния и килията се изпълнила с благоухание.

 

[3] Преподобният Сисой Велики починал около 429 г.

 

Завършил с такава блажена кончина временния си живот, преподобният Сисой се преселил във вечния. И сега съжителства с Христа и се наслаждава на Неговото Лице, заедно с онези ликове на светиите, които видял при кончината си.

 

По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази радост чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

 

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑