Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 октомври...
Голготски кръст

†04 октомври по православния календар - Св. свещеномъченик Йеротей Атински  Свв. мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон. Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски. Св. преподобни Амон. Св. преподобни Павел Препрости. Свв. мъченик Давикт и дъщеря му Калистения. Свв. мъченици Домнина и двете и дъщери Виринея и Проскудия  Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 24.06.2013 г. / 21:24:22 
Вяра
08.07 по еретическия, †25 юни по православния календар - Св. мъченик Прокопий Варненски († 1810). Св. преподобномъченица Феврония дева (кр. III в.). Св. княз Петър и княгиня Феврония, в монашество Давид и Евросиния. Св. преподобни Дионисий Атонски

imageПреподобномъченик Прокопий Варненски

Преподобномъченик Прокопий произхождал от околностите на Варна. Бил син на благочестиви родители. Като станал на дванадесет години, той пожелал монашески живот, затова оставил родители, роден край и сродници и се оттеглил на Света Гора. Като пристигнал там, отначало той решил да се запознае със съществуващите различни видове монашески живот. Накрая избрал отшелническия живот и се подчинил в послушание на един старец, на име Дионисий, който се подвизавал в скита “Свети Иоан Предтеча”. А след време приел от него монашеско пострижение, което отдавна желаел. Блаженият по природа бил незлобив, украсен с особена простота на нравите и мнозина се възхищавали на неговата доброта, послушание към стареца и търпение в трудностите на аскетическия живот.

Но врагът на човешкото спасение не търпи да гледа такива добродетели в един юноша. Затова в своята злоба въстанал против него със силна духовна борба и започнал всеки ден да му навява помисли да се върне в света. Бедният Прокопий не устоял на тези помисли и решил да напусне мястото на своите подвизи. Явил се в град Смирна. Като пристигнал тук, врагът започнал да му внушава друг помисъл, по-лош от първия: понеже оставил подвизите на покаянието и не устоял в тях търпеливо докрай, а се върнал в света, то непременно ще бъде подложен на мъчение. Смущението на душата му особено се увеличило, когато узнал, че мнозина го окайват за това, че напуснал светогорския скит, и това го хвърлило в отчаяние и го довело до решимостта да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата вяра. И както там не се сетил да потърси наставленията на стареца си и забравил да получи благословението на духовния си отец, така и тук не помислил да открие някому тази своя мрачна мисъл и да помоли за добър съвет, поради което се получило неговото горчиво и жалко падение. И така, без да открие никому своето намерение, един ден той отишъл при градския кадия (съдия). Стражарите го попитали:

- Какво искаш? Някаква молба ли носиш на кадията, или искаш да станеш мюсюлманин?

Прокопий отговорил:

- Да!

Стражарите с голяма радост и тържествувайки веднага го представили на кадията. Нечестивият кадия се зарадвал не по-малко от стражарите и запитал Прокопий:

- Наистина ли желаеш да се обърнеш към нашата вяра?

- Да, наистина - отговорил окаяният, - като забравил своите строги обети, обещанията за вечни радости и страха от вечната мъка. Но понеже застанал пред кадията не в монашеското си облекло, а цивилен, кадията го попитал:

- Защо носиш брада?

Отстъпникът отговорил:

- Отдавна реших да сменя вярата си и затова преждевременно пуснах брада.

Това още повече зарадвало кадията, защото виждал, че отстъпникът от цялата си душа се обръща към тяхната религия. Веднага нечестивецът го огласил със своето душепагубно оглашение, заповядал му да произнесе някои хулни думи, което отстъпникът и направил, посъветвал го да остане твърд в своята решителност и след 15 дни турците му наложили вече и самия печат на своето нечестие - обрязали го.

Но дивни са Твоите съдби, Господи! Щом отстъпникът приел на себе си този гнусен печат, мисълта му се изменила, съвестта му започнала да го гризе, и той, отчаян от това, дошъл в съзнание и решил непременно да потърси лек за душата си. Като намерил удобно време, той тайно отишъл при свой предишен приятел духовник, който го познавал още когато бил в светогорския скит. Щом го видял облечен като агарянин, духовникът се изненадал и попитал:

- Какво е станало с тебе? Защо си в такова положение, достойно за сълзи и ридание?

Тогава отстъпникът му разказал всичко станало и прибавил, че има намерение да умие душата си от ужасния грях на отречението чрез проливане на своята кръв. Духовникът му заявил:

- Брате, това, което ми казваш, е добро, и даже свято, но добре си помисли за големите и жестоки мъчения, които ще ти причинят нечестивците! Хубаво помисли, за да не се окажеш отново достоен за оплакване! Ако си дошъл да се посъветваш с мене като с духовник, то аз ти говоря с чувството на приятел и баща... Милостта Божия няма край към нас грешните и няма грях, който може да победи Божието човеколюбие. Затова те съветвам да се върнеш там, откъдето си дошъл, и там да оплакваш своя грях. Надявам се, че Бог ще прояви към тебе Своята милост!

Но разкаяният отстъпник отговорил:

- Зная, че ще трябва да изтърпя много и жестоки мъчения от нечестивците. Но аз несъмнено се надявам, че Божията помощ, която всякога е укрепявала и укрепява мъчениците, ще помогне и на мене да понеса всички страдания за Христовото име.

Духовникът видял твърдостта на неговата мисъл и благословил намерението му.

Оттогава мъченикът започнал по-често да го посещава, като правел това с голяма предпазливост 15 дни, докато позарасне раната му от беззаконното обрязване. След като болките попреминали, един ден той казал на духовника:

- Това е последният ден на нашите срещи, защото реших още днес да застана пред нечестивия съд, затова и дойдох, за да се сбогувам с тебе.

Тогава заедно изпели молебен канон на света Богородица, разцелували се с последно целование и излезли, като духовникът вървял след него до самото съдилище. Мъченикът застанал пред кадията, хвърлил от главата си зелената мохамеданска чалма и с голяма смелост започнал да изобличава тяхната религия и да укорява нейния основател. Агаряните отначало мислели да променят настроението му с побои и затвор. Но като нямали успех, започнали да му обещават всевъзможни блага, високи длъжности и чинове. Мъченикът отговорил на техните съблазнителни обещания:

- И целия свят да ми бяхте дали, пак нямаше да промените моето разположение!

Виждайки непроменимата му мисъл, беззаконниците изпаднали в голям смут и нямайки време да се занимават с изтезания, решили незабавно да му отсекат главата. Защото точно тогава се получил султански ферман, с който се съобщавало, че царството на агаряните се намира в опасност от нападащи врагове и се заповядало бързо да се решават всички големи и малки дела, за да могат да се заемат с отклоняване на опасността.

Когато мъченикът бил доведен на лобното място, неговата смелост, спокойствие и мъжество хвърлили в изумление агаряните, и никой от тях не смеел да го обезглави. Варварите се засрамили сами от себе си и започнали един друг да се канят, но въпреки това никой от тях не се решавал да обезглави мъченика. Но имало един отстъпник от Христа, известен на всички със своята свирепост и превъзхождащ другите със злобата си - него довели на лобното място и той изпълнил това, което не могли да сторят природните варвари, и по този начин препратили душата на страдалеца при праведния Съдия, за да получи от Него мъченически венец.

Това станало в град Смирна на 25 юни 1810 година, в събота. По молитвите на Христовия страдалец Прокопий да се сподобим и всички ние с вечните блага. Амин.

От Атонски патерик

 

imageЖитие и страдание на света преподобномъченица Феврония

По време на царуването на нечестивия цар Диоклетиан в Рим живеел епархът Антим, който имал син Лисимах, и когото той сгодил за прекрасна девица, дъщеря на сенатора Просфор. Когато Антим заболял смъртно, извикал своя брат Селин и му казал:

- Братко мой! Аз се разделям с живота и ти поверявам моя син. Бъди му баща вместо мен, а той нека ти бъде вместо син. Когато умра, побързай да го съединиш в брак с неговата годеница - дъщерята на Просфор.

Селин изслушал брат си и му обещал да направи така, както го молел той. След три дни Антим починал. След смъртта на Антим, Диоклетиан извикал при себе си Лисимах и чичо му Селин, приел ги сами и казал на Лисимах:

- Помня любовта на баща ти към мен и бих искал да те поставя за епарх вместо него, но до мен дойде слух, че имаш склонност към вярата на християните. Затова отложих намерението си, докато се изясни истина ли е това, което говорят за теб. Засега за изпитание съм решил да те изпратя на Изток, за да изкорениш там християнската вяра, и когато изпълниш своето поръчение и се върнеш при нас, ще бъдеш възнаграден със сан на епарх.

На тази реч на царя Лисимах не посмял да отвърне нищо, тъй като бил много млад - на около двадесет години. Но Селин - неговият чичо, паднал пред краката на Диоклетиан и казал:

- Моля те, велики и безсмъртни царю, позволи на Лисимах да остане тук за няколко дни, за да сключи брак с дъщерята на Просфор, и когато се съчетае в брак, с него ще отида и аз, и заедно ще направим така, както ни заповяда твоята божествена власт.

Царят им казал:

- Отначало отидете където ви изпращам, и изтребете християните. Когато изпълните задачата си, се върнете тук. Тогава и аз ще отпразнувам с вас сватбата на Лисимах.

Като чули това, те не посмeли да произнесат нито дума повече и смирено се покорили на царя, взели войска и се отправили на Изток.

Лисимах взел със себе си своя роднина комита Прим, който бил син на сестрата на майка му - и го поставил за началник на войската.

Като пристигнали на Изток, те спрели в областта Палмира, и започнали да предават всички християни, които се намирали там, на жестоки мъчения - едни изгаряли на огън, други давали да бъдат изядени на зверовете, а трети посичали с меч и телата им изхвърляли на кучетата. Селин, чичото на Лисимах, бил много суров и безчовечен. Страх обхванал мнозина, при вида на жестокостите на Селин. Лисимах бил много жалостив към християните, тъй като майка му била християнка и от нея той се научил за Христа. Веднъж през нощта той извикал при себе си своя роднина, комита Прим, и му казал:

- Уважаеми Прим, ти знаеш, че моят баща по вяра беше елин и умря в езичество, но майка ми умря християнка и докато беше жива, се стараеше да ме направи християнин. Но аз се страхувах от баща си и царя и не можех да направя това открито и обещах на майка си, че не ще погубя нито един християнин и ще се старая да бъда Христов приятел. Сега виждам, че моят чичо Селин жестоко мъчи и убива християните и от това душата ми силно страда, защото аз искам тайно да щадя християните и тези, които са затворени, да освобождавам, за да бягат и да се крият където могат.

Комитът се съгласил да му помогне, и те се договорили да щадят християните. Щом били откривани някъде християнски църкви или манастири, веднага изпращали тайно известие, с което предупреждавали за идването на мъчители, и давали съвет на тези, които били там, да се крият. Освен това, комитът заповядвал на единомислените с него воини да не хващат християните и да не ги водят на мъчения, а хванатите заповядвал да бъдат пуснати.

След като престоял достатъчно дълго в Палмира и измъчил много християни, Селин поискал да отиде в Сивапол - град в Асирия, която влизала в състава на подчинените на Рим области. В този град се намирал женски манастир, в който имало 50 монахини. Игуменията - Вриена, била ученичка на блажената игумения, дяконисата Платонида, и строго изпълнявала правилата на своята наставница. Уставът на Платонида бил такъв: в петък нито една от сестрите не трябвало да работи, а всички се събирали в църквата и от сутринта до вечерта се молили или четели Божествените книги. До 3 часа сутринта четяла на сестрите самата дякониса Платонида, а после давала книгата на Вриена, като нареждала да чете до вечерта. Точно така постъпвала и Вриена, която приела управлението на манастира след смъртта на наставницата си и подражавала във всичко.

При игумения Вриена се възпитавали и приготвяли за монашески живот две девойки: Прокла и света Феврония. Прокла била на 25 години, а Феврония на 20. Света Феврония била племенница на Вриена, тъй като била дъщеря на брат ѝ, и блестяла с такава дивна красота, че нито един художник не бил в състояние да изрази цъфтящото благолепие на лицето. Тази красота силно безпокояла Вриена и тя много мислела как да запази светата целомъдрена, далеч от съблазните на света. Всички сестри от манастира приемали храна само веднъж на ден, привечер, и то в много малко количество, но Вриена нареждала Феврония да пости до другия ден, за да остава цял ден без храна, и да вкусва чак на следващия ден - тя се надявала, че при такова въздържание красотата на света Феврония ще поувехне. Феврония пък искала да умъртви плътта си и полагала от своя страна всички сили да спазва такова голямо въздържание, че никога не ядяла и не пиела до насита, но с жажда и глад, с много трудове и подвизи, неотклонно изнурявала плътта си, като се въздържала освен всичко и от сън. За постеля служела една дъска, без никаква постелка. Дължината била 3 лакътя, а ширината - педя и половина. Изнурена от извънредния пост, света Феврония заспивала на тази дъска или на голата земя за съвсем кратко време. И когато дяволът със сънни видения се опитвал да я съблазни, тя веднага ставала, падала на земята, разпростряна кръстообразно, и се молела на Бога с горчиви сълзи да я избави от дявола. След това вземала книгите на Божественото Писание, прилежно ги четяла и получавала от тях духовна наслада. Светата била не само любознателна по природа, но и с толкова толкова остър ум, че удивявала и самата Вриена.

В петък, когато всички монахини се събирали в църквата, за да четат Божието слово, игуменията Вриена давала на Феврония да чете Свещеното Писание. Тъй като заедно с монахините в храма често идвали да слушат духовни поучения и светски жени, Вриена заповядвала на света Феврония да чете зад завеса, за да не вижда тези жени и украшенията им, за които тя нищо не знаела. И по целия град се разнесла добрата мълва за блажената Феврония - навсякъде хвалели нейните познания и ум, нейната красота и добронравие, защото тя била кротка, смирена и целомъдрена и украсена с много добродетели.

За тези качества на светата девица чула една жена от сенаторски род, на име Иерия, и силно пожелала да види Феврония и да беседва с нея. Тази жена приналежала към елинската вяра, била млада и вече била вдовица - преживяла с мъжа си само 7 месеца, а след неговата смърт живеела с родителите си, които също изповядвали елинското нечестие. Като отишла в манастира, тя чрез сестрата, която стояла при вратата, съобщила на игуменията Вриена, че иска да види света Феврония. Когато Вриена излязла при нея, Иерия паднала в краката , и като ги прегърнала, молела игуменията:

- Заклевам те в Бога, Който е сътворил небето и земята, не се погнусявай от мене нечестивата, която съм била играчка на идолите и бесовете, не ме лишавай от поучителните беседи с вашата сестра Феврония, за да ми покаже пътя към спасението. Тогава аз се надявам да намеря в Христа Истинския Бог, и това, което е приготвено за християните. Избавете ме от суетата на този свят и от идолското нечестие, защото родителите ми ме принуждават да сключа втори брак, а аз искам да започна нов живот, и да прекарвам времето си в поучителни и душеспасителни беседи с Феврония. Достатъчно време прекарах, поради неведение, в нечестие.

Като казвала това, Иерия обливала със сълзи нозете на игуменията, подбуждайки я към милосърдие.

Вриена я изслушала и казала:

- Господ е свидетел, госпожо Иерия, че девойката Феврония е приета под моята грижа още от двегодишна възраст, и ето вече 18 години живее в манастира, без да излиза, без да е видяла през това време нито мъже, нито светски жени, нито техните дрехи и накити, нито нищо светско. Даже кърмачката досега не е могла да я види, макар и много пъти да ме е молила да се види с нея и да побеседват, но аз не съм допускала това. Но сега, като виждам твоето усърдие и като виждам твоята любов към Бога и се надявам да бъдеш спасена, аз ще те заведа при нея, само смени светските си дрехи с монашески.

Иерия веднага с радост изпълнила това условие и Вриена я завела при Феврония.

Светата видяла Иерия в монашеските дрехи и помислила, че при нея е дошла някоя странстваща монахиня, затова се поклонила доземи, прегърнала я и я целунала като сестра в Христа. Вриена наредила и на двете да седнат и да се поучават, като внимателно четат Божествените книги. Тогава Феврония взела книгите и започнала да чете на Иерия, която толкова се умилила от това, което чувала, че прекарала цялата нощ без сън. Така и двете не заспали и четели Божествените книги, и нито Феврония се уморила да чете, нито Иерия - да слуша прочетеното. Иерия проляла толкова сълзи, че даже земята се намокрила от тях, тъй като тя изповядвала елинската вяра и никога не била чувала такива душеспасителни слова.

Когато настъпило утрото, Иерия едва могла да се покори на игуменията и да се върне у дома си. Тя се простила със сълзи с Феврония и се отправила към родителите си. Светата попитала помощничката на игуменията - Томаида:

- Моля те, майко моя, кажи ми, коя беше тази странстваща монахиня, която така плачеше, сякаш никога не е чувала Божествените слова.

- Нима не знаеш с кого беседваше? - я попитала Томаида.

Света Феврония отвърнала:

- Как мога да познавам странстваща монахиня, която никога не съм виждала.

Тогава Томаида казала:

- Това беше Иерия, знатна жена от нашия град.

- Защо не ми каза това по-рано - казала Феврония, - аз беседвах с нея като със сестра.

Томаида казала:

- Така заповяда нашата игумения.

След тези думи Феврония замълчала и започнала да се моли в сърцето си за Иерия, Бог да я обърне на истинския път и да я приеме в избраното си стадо.

Когато Иерия се прибрала у дома, разказала всичко, което била чула от света Феврония, и започнала да убеждава родителите си да оставят елинското заблуждение и да познаят истинския Бог - Иисуса Христа. Те послушали благоразумния съвет на дъщеря си, повярвали в Христа и приели свето Кръщение с целия си дом. Така подействали върху тях молитвите и наставленията на света Феврония.

Скоро след това Феврония тежко заболяла, Иерия отишла при светата, и се грижела за нея по време на болестта. Изведнъж се разнеса вестта, че Селин и Лисимах се приближават към града, за да мъчат християните. Тогава, обхванати от страх, всички християни, дори свещенослужителите и клириците, и самият епископ, оставили всичко, избягали от града и се криели където могли.

Като чули за това, монахините от манастира на Вриена отишли при нея и казали:

- Майко наша, какво да правим? Ето, към града се приближават люти зверове - нечестиви мъчители, и всички верни християни избягаха, защото се боят от мъките.

Вриена ги попитала:

- Вие какво мислите и какво искате да правите?

Те отвърнали:

- Заповядай, майко наша, и ние да се скрием, за да спасим душите си.

На това Вриена рекла:

- Още не сте видели борба, а мислите за бягство. Не е настанал още часът на подвига, а вие вече искате да бъдете победени. Не, деца мои, моля ви, не правете това. По-добре да останем тук, да претърпим мъчения и да умрем за Христа, който умря за нас, за да живеем с Него во веки.

Като чули това, сестрите замълчали. Но на следващия ден една сестра, на име Еферия, казала на останалите:

- Аз зная, че майка игумения не ни пуска да се скрием заради Феврония. Мисля, че тя иска заради нея да ни погуби всичките. Но да идем отново при игуменията, и аз ще ѝ кажа това, което трябва.

Като чули това, някои от монахините се съгласили с Еферия, други започнали да ѝ възразяват, но накрая всички се уговорили и отишли при игуменията. Вриена разбрала за какво са дошли и попитала Еферия:

- Какво искаш, сестро?

Тя ѝ отговорила:

- Молим те, майко наша, позволи ни да избягаме от бедите, които ни заплашват, защото и епископът, и целият клир напуснаха. Спомни си, майко наша, че сред нас има млади девойки, за които трябва да се боим, че могат да бъдат хванати от нечестивите войници - да не би да бъдат лишени от девството им и да загубят наградата си от Бога. Трябва да се боим и от това, че ние може да не издържим на мъченията, да се отречем от Христа и да погубим душите си. Заповядай също така да вземем с нас и нашата болна сестра - Феврония, за да скрием и нея.

Като чула това, света Феврония казала:

- Жив е моят Христос, на Когото се считам невеста и на Когото давам душата си - не ще си отида от това място, но тук ще умра и ще бъда погребана.

Тогава Вриена се обърнала към Еферия и ѝ казала:

- Виждаш ли какво правиш, като смущаваш сестрите - но сега разбираш, че съм невинна за това, в което ме обвиняваш.

После се обърнала към останалите:

- Нека всяка от вас постъпи така, както ѝ се струва по-добре.

Тогава всички сестри, понеже се бояли от предстоящите мъчения, се простили с игуменията и света Феврония и с плач и ридание се отдалечили от манастира. Прокла, връстница и съученичка на Феврония, я прегръщала, целувала, плачела и ѝ говорела:

- Помоли се за мене, сестро моя.

Феврония я държала за ръката, не я пускала и я уговаряла:

- Бой се от Бога, сестро моя Прокла, не ни оставяй. Ти виждаш, аз съм болна, и скоро ще умра. Нашата майка Вриена не може да ме погребе сама. Остани и ѝ помогни да ме погребе.

Тогава Прокла ѝ казала:

- Добре, сестро моя, ще остана дотогава, както ми заповядваш.

Когато настъпила нощта, Прокла не удържала на думата си и тайно избягала от манастира. Със света Феврония останали само Вриена и Томаида.

Игуменията Вриена, като видяла опустелия манастир, с печал влязла в църквата, паднала на земята и горчиво заридала.

Томаида я успокоявала и казвала:

- Престани, майко моя. Защото Бог е силен в скърби и изкушения да даде и изход. Той ще ни помогне да понесем бедствията, които ни връхлитат. Спомни си, нима е имало някой, който да вярва в Бога и да е бил посрамен, или който пребъдва в страх Божий да е бил оставен без Неговата помощ?

Вриена отвърнала:

- Да, моя Томаида, всичко е така, но какво да правя с Феврония? Къде да я скрия и запазя? С какви очи ще гледам, когато варварите я поведат като пленница?

Тогава Томаида казала:

- Господ, Който възкресява мъртви, може и Феврония да подкрепи и съхрани от варварите невредима. Моля те, майко моя, престани да се огорчаваш и плачеш. По-добре да отидем при болната Феврония, за да я утешим и подкрепим.

Когато отишли при Феврония, Вриена отново горчиво заридала. Светата погледнала Томаида и попитала:

- Защо плаче нашата майка Вриена?

Томаида са обърнала към нея и и отговорила:

- Заради тебе са майчините сълзи, защото си млада и красива. Ето, ще дойдат при нас жестоки мъчители, за да ни причинят големи страдания: нас старите жени те веднага ще убият, а тебе - млада и красива девица, ще запазят, за да те съблазнят със съблазните на света, и ние се страхуваме, че с лъстиви думи и насилие те ще погубят девството ти и ще те лишат от чертога, който ти е приготвен от твоя Небесен жених.

Тогава света Феврония казала:

- Моля ви, помолете се на Господа за мене, Той да погледне на смирението ми, да укрепи немощта ми и да ми даде търпение, както дава на всички Свои раби, които Го обичат от все сърце.

На това Томаида отвърнала:

- Дете мое, Феврония! Настъпва времето на подвига. Ако нечестивите мъчители те съблазняват с прелъстителни думи, злато, сребро и многоцветни дрехи, или някакви суетни прелести на този свят, бъди внимателна и внимавай над себе си. Не слушай техните увещания, за да не загубиш наградата си за предишния си труд. Гледай да не станеш посмешище за дявола и играчка на идолите. Помни, че няма нищо по-славно от девството, и наградата, която очаква девствениците, е голяма. Защото женихът на девствениците е безсмъртен и дава безсмъртие на всички, които Го обичат. И така, постарай се да достигнеш това, на което си посветила живота си. Пази се, дъще моя, да не се лишиш от залога на твоето блаженство - благодатта на кръщението и монашеското пострижение. Защото страшен ще бъде Господ, когато седне на престола на Своята слава, за да съди всички и да въздаде на всекиго според делата.

Света Феврония внимавала в тези думи, укрепвала духом и мъжествено се готвела да встъпи в доблестна борба с дявола. След това тя казала на Томаида:

- Добре направи ти, моя господарке, че утвърди твоята рабиня във вярата и направи душата ми готова за доблестния подвиг. Бих искала да знаеш, че ако аз не исках да умра за моя Жених, щях да избягам заедно с другите сестри, за да се скрия от страшния страдалчески подвиг. Но тъй като аз от цялото си сърце обичам моя небесен Жених, на Когото с душата си съм се обрекла, и на Когото съм посветила тялото си, дръзвам да отида при Него по пътеката на мъченичеството, ако Той ме удостои да пострадам и умра за Неговото име.

Вриена, като чула тези думи на света Феврония, казала:

- Дъще моя, Феврония! Спомни си моите трудове и грижи за теб, спомни си, че от двегодишна съм те приела от ръцете на кърмачката ти да се грижа за тебе, и че до днешния ден никой от миряните дори не е виждал лицето ти. До днешния ден аз те пазех като зениците на очите си. А сега вече не зная какво да правя и как да те пазя. Пази се сама, за да не огорчиш старините ми, да не унищожиш труда, който аз - твоята духовна майка - съм положила за твоето възпитание. Спомняй си страдалците, които преди тебе мъжествено и доблестно са страдали за Христа и сега са получили венец от Него, сред които е имало не само мъже, но също жени и деца. Спомни си Ливия и Леонида - тези славни сестри, които мъжествено са положили за Христа душите си. Защото Ливия и Леонида - едната посечена с меч, а другата хвърлена в огън - заедно са влезли в чертога на своя Небесен Жених. Спомняй си дванадесетгодишното момиче Евтропия, която била мъчена заедно с майка си. Не се ли удивяваше винаги на нейното послушание и търпение? Ти знаеш как съдията я развързал от веригите и искал да я уплаши със стрели, и мислел, че тя ще побегне от тях. Но ето, тя чула гласа на своята майка, която казвала: “дете мое Евтропия, спри” - и момиченцето мъжествено застанало като неподвижен стълп, докато не било изранено цялото от стрелите. Тук тя паднала на земята и предала на Господа своя дух. Това момиченце било обикновено и неуко, а ти самата си изучила добре Божествените книги и си била добра учителка на мнозина. Помисли си колко мъжествено трябва да стоиш за твоя Господ.

Това и много друго си казвали те, докато не преминала нощта и настъпил денят.

Когато слънцето изгряло, в града настанала голяма суматоха. В него влезли Селин и Лисимах, чиито войници вече започнали да хващат християните и да ги затварят. Някои елини казали на Селин за женския манастир, който се намирал в града. Селин веднага изпратил войниците да хванат всички монахини. Войниците отишли до манастира, обкръжили го от всички страни, разбили със секири вратите и влезли вътре като диви зверове. Те хванали Вриена и искали да я убият с меч. Но Феврония, като видяла опасността, паднала в краката им и започнала силно да вика:

- Заклевам ви в Бога - убийте първо мене, за да не видя смъртта.

Когато светата викала така, се приближил комитът Прим. Той с гняв прогонил войниците и попитал Вриена:

- Къде са останалите монахини, които са били в този манастир?

Вриена отвърнала:

- Всички избягаха от страх.

Тогава комитът казал:

- Ех, да бяхте избягали и вие с тях! Но и сега вие сте свободни и можете да избягате където искате, аз ви оказвам тази милост.

Като казал това, той излязъл от манастира и отвел със себе си войниците. Когато отишъл в преторията Лисимах, го попитал:

- Истина ли е, че наблизо има християнски манастир?

- Истина е - казал комитът.

След това отвел Лисимах настрана и му казал:

- Почти всички монахини са избягали и там не намерих никого освен две старици и една млада монахиня. Освен това трябва да ти кажа нещо дивно, което видях: младата монахиня е така красива, че толкова прекрасна жена не съм виждал никога досега. Бог ми е свидетел, че това, което ти говоря, е истина. Когато я видях, се удивих на благолепието на нейното лице, и ако тя не беше в бедни дрехи, бих я сметнал за достойна да ти бъде жена.

На това Лисимах отвърнал:

- Ако аз не искам да престъпвам заповедта на моята майка и да проливам християнска кръв и искам по всякакъв начин да щадя християните, как мога да бъда съблазнител на Христовите невести? Никога няма да направя това, но се обръщам към тебе, господине мой, с усърдна молба: изведи тези старици и младата черноризица от манастира и ги запази някъде, за да не попаднат в ръцете на моя чичо Селин и да бъдат мъчени.

Докато говорели един с друг, един от най-злите войници, който бил в манастира, чул разговора им и веднага отишъл при Селин и му разказал, че са намерили в женския манастир много красива девица, и че комитът съветва Лисимах да я вземе за жена.

Селин се разярил и веднага изпратил войниците, за да пазят намерените монахини и да не им дават възможност да се скрият. След това изпратил някои от най-близките си и верни слуги, за да видят тази девица и да узнаят името ѝ. Те отишли, а като се върнали, казали на Селин, че под небесата едва ли ще се намери жена, която да може да се сравни с красотата на девицата, която са видели. След като чул това, Селин веднага изпратил глашатаи по града да разгласят, че в утрото на другия ден всички жители на града трябва да се съберат, за да гледат съда над младата девица Феврония.

Като чули това, всички хора, които живеели в града и околните селища се събрали. С настъпването на утрото мъчителят изпратил в манастира най-свирепите войници и им заповядал да доведат оттам светата дева на съд. Войниците отишли в манастира, безжалостно хванали Феврония, оковали я и я повлекли от манастира.

Тогава Вриена и Томаида със сълзи прегръщали ученичката си и горчиво плачели и молели войниците да им позволят да поговорят малко с Феврония. Войниците се съгласили. И отново Вриена и Томаида започнали да молят войниците да ги вземат и тях на този подвиг, който предстоял на света Феврония; стариците се бояли да не би тя като е сама, без тяхната поддръжка, да се уплаши от мъките.

Но войниците казали:

- На нас ни е заповядано да водим пред съда само Феврония.

Тогава Вриена и Томаида започнали да утвърждават Феврония във вярата.

Вриена казвала така:

- Ето, дъще моя Феврония, сега отиваш на страдалчески подвиг. Знай, че небесният Жених ще гледа към твоите страдания и ангелските сили вече са ти приготвили победен венец, ако ти мъжествено пострадаш докрай. Пази се, да не се уплашиш от мъките и да не станеш играчка на бесовете. Недей да жалиш тялото си, когато започнат да го разкъсват с рани, защото то - даже и да не искаме, все едно, след известно време ще отиде в гроба и ще стане на прах. Ето, аз с горчиви ридания ще чакам за теб добра или лоша вест. Постарай се, дъще моя, усърдно те моля за това - да чуя за теб добрата вест. О, кой ли ще ми донесе благата вест, че Феврония мъченически е пострадала за Христа и е встъпила в сонма на мъчениците.

На това блажената Феврония отвърнала:

- Надявам се, майко моя, че както досега не съм престъпвала заповедите ти, така и сега неизменно ще спазя твоето повеление и съвет. И ще видят хората, и ще се удивят, и ще възхвалят труда на Вриена: ето наистина насаждение и плод на Вриена - тази велика старица! Защото аз в женско тяло ще проявя мъжка сила на духа. Вие се молете и не ми пречете да отида на предстоящия подвиг.

Тогава Томаида казала:

- Жив е Господ, сестро моя Феврония, че и аз ще отида след теб. Ще се облека в светски дрехи, ще застана сред народа и ще наблюдавам твоя подвиг.

Когато войниците започнали да стават нетърпеливи, и вече искали да я повлекат със себе си, тя казала на светите старици:

- Моля ви, майки мои, благословете ме за път и се помолете за мене.

Вриена вдигнала ръце към небето и започнала да се моли със силен глас:

- Господи Иисусе Христе, Който някога си се явил в образа на Павел на Твоята рабиня Текла, по време на страданията, яви се сега и на Твоята смирена рабиня Феврония в часа на нейния подвиг и невидимо я укрепи свише, за да се прослави и чрез нея Твоето свято име.

След като се помолила така, Вриена със сълзи прегърнала Феврония, целунала я и я отделила от себе си. Войниците взели светата дева и я повели към мъчителя Селин.

След като изпратила любимата си духовна дъщеря, Вриена с плач и ридания се върнала в манастира, паднала на земята в църквата и плачела и се молела на Бога за Феврония. Томаида оставила плачещата Вриена в църквата, преоблякла се в светски дрехи и отишла след Феврония на страшното зрелище. Там отишли и тези жени, които всеки петък идвали в манастира, за да слушат поученията от устата на Феврония. Те се биели в гърдите и със сълзи бързали към арената, защото се лишавали от своята учителка. Вестта за това, че света Феврония е поведена към арената, дошла и до Иерия, и тя така силно заридала, че родителите, и всички, които били в дома ѝ, се ужасили и започнали да питат:

- Какво ти става, Иерия?

- Моята сестра Феврония са повели на арената, моята учителка са изпратили на мъки за Христа - отвърнала Иерия, ридаейки.

Родителите на Иерия се стараели да я успокоят, но тя още повече ридаела и им казвала:

- Оставете ме, няма да престана да плача за моята сестра и учителка Феврония.

Когато тя говорила така, родителите също заридали и целият дом се огласил от плач за света Феврония. Иерия започнала да моли родителите си да я пуснат да отиде на арената и те не попречили. Тя взела много роби и робини и с ридания отишла на арената и достигнала множество жени, бързащи за там със сълзи. Сред тях била и Томаида, облечена в светски дрехи. Иерия я познала, тръгнала заедно с нея и двете, проливайки много сълзи, стигнали до определеното място. Безчислено множество народ се било събрало там и съдиите вече седели на местата си.

Когато всичко било приготвено, Селин и Лисимах заповядали да доведат при тях света Феврония. Тя застанала пред тях с вързани отзад ръце и окована във вериги. Когато я видели, почти всички, които присъствали, започнали да плачат и ридаят. Мъчителят Селин дал знак да се пази тишина и казал на Лисимах:

- Разпитай тази жена и изслушай отговорите.

Лисимах започнал да разпитва Феврония. Отначало я попитал:

- Кажи ни какво е твоето положение - робиня ли си, или свободна?

- Да, аз съм рабиня - отвърнала Феврония.

- Чия?

- Христова - смело изповядала светата дева.

Лисимах отново я попитал:

- Какво е името ти?

И Феврония отвърнала:

- Наричам се смирено християнка.

Лисимах отново попитал:

- Ние искаме да знаем името ти?

- Аз вече ти казах, че съм християнка - отвърнала Феврония, - но ако искаш да знаеш името, което ми е било дадено при раждането ми, ще ти отговоря - майка ми ме е нарекла Феврония.

Тогава мъчителят Селин заповядал на Лисимах да прекрати разпита и сам се обърнал към светата дева.

- Призовавам боговете за свидетели, Феврония, че нямах намерение да говоря с теб, но твоята кротост и красотата на лицето ти победиха гнева ми към тебе, и аз ще те попитам вече не като осъдена, но като моя дъщеря. Чуй, дъще моя, нека боговете бъдат свидетели, че аз ти говоря истина. Ти виждаш племенника ми Лисимах, който седи до мен. Аз и баща му Антим, който почина, му определихме за жена благородна девица, която притежава много богатства, дъщеря е на сенатора Просфор, и вече го сгодихме за нея. Сега, ако ти изповядаш вината си пред боговете, ние ще унищожим брачния договор с дъщерята на Просфор и ще сключим нов - с теб. И ще станеш жена на Лисимах, и като негова жена, ще сядаш от дясната му страна, както аз съм седнал сега. Виждаш, че той е красив, както и ти. Послушай съвета ми, като твой баща те съветвам. За награда ще те направя знатна и богата и ти никога не ще познаеш нищета. Аз нямам нито жена, нито деца и всичко, което имам, го давам на тебе - правя те господарка на всичките ми имения. Всичко това ще дам като зестра за тебе на моя Лисимах и ще ви бъда вместо баща. Тогава, като видят с каква голяма чест си била удостоена, ще те прославят и облажат всички жени. За теб ще се зарадва и нашият доблестен цар, и от своя страна също ще ви награди с много богатства, защото той обеща да постави Лисимах за епарх на Рим. Ето, ти чу всичко, което ти казах. Кажи ми, че не отхвърляш нашите богове, и с това ще доставиш голяма радост на душата ми. Ако не послушаш увещанията ми, не ще преживееш и три часа - кълна се в боговете. И така - избери си какво искаш и ни кажи.

Света Феврония отговорила на Селин така:

- Съдия! Аз имам на небето дворец неръкотворен, в който се сключва брак, който никога не ще бъде разтрогнат, дар ми е цялото Небесно Царство. Аз имам безсмъртен Жених, и не искам да се съединявам със смъртен и тленен човек. А за това, което ти ми обещаваш, не искам и да слушам. Не, недей да си даваш труд, съдия! С ласкателства и съблазни ти нищо не ще достигнеш, и със заплахи не ще ме уплашиш.

Като чул този отговор, Селин силно се разярил и заповядал на войниците да разкъсат дрехите на Феврония, след това да облекат къса дрипа и почти гола да я изложат на показ пред всички. Той се надявал, че светата дева, като се види в такова безчестие, ще се засрами от своя позор и ще се разкае за упорството си. Войниците веднага изпълнили заповедта на Селин и поставили мъченицата почти съвсем гола пред всички.

Тогава Селин казал:

- Какво ще кажеш сега, Феврония? Виждаш какво безчестие те сполетя, а ти можеше да се ползваш от големи богатства.

Светата отвърнала на мъчителя:

- Знай, съдия, че ако ти свлечеш от мене не само моите дрехи, но и тези дрипи, и ме оставиш съвсем гола, аз ще сметна този позор за нищо. Защото Един е Създателят на мъжа и на жената. Заради Него аз съм готова не само да претърпя срама на голотата, но и искам да бъда посечена с меч и изгорена на огън. О, ако ме сподоби да пострадам за Него Този, Който доброволно е претърпял за мен безчислени страдания!

- Ах, ти - безсрамна и заслужаваща всякакво безчестие! - възкликнал Селин. - Виждам, че ти се гордееш с красотата си и затова не смяташ за срам безчестието на голотата, защото се надяваш да се прославиш със своята красота, като стоиш разголена пред хората.

Светата му отвърнала:

- Христос ми е свидетел, че до днешния ден аз дори не съм виждала мъжки лица, както и моето лице никой от светските хора не е виждал. Нима сега, когато аз се намирам в твоята власт, ще бъда безсрамна? Не, безсрамен си самият ти, който разголваш пред всички девица. Но кажи ми, безумни съдия, когато борецът излиза на олимпийските състезания, нима той не се бори гол, докато победи противника си? Така и аз, която излизам на борба с противника и очаквам за тялото си рани и огън, как мога да ги претърпя, ако съм в дрехи? Нали голото тяло приема рани? И ето, аз излизам гола, за да мога, презирайки мъките, да победя сатаната - твоя баща.

Тогава Селин казал на слугите:

- Тъй като тази жена сама търси мъките и казва, че не се бои от огън и рани, прострете я на земята, запалете огън под нея, и нека четирима войници да я бият с тояги по гърба.

Веднага войниците започнали да мъчат светата, както им било заповядано. Дълго я били, така че потоци кръв се леели от тялото ѝ. А за да не загасва огънят под нея, мъчителите наливали масло, и огънят ставал по-голям, и по-силно изгарял мъченицата. Докато така я мъчели, мнозина от народа започнали да викат на Селин:

- Пощади младата девица, милостиви съдия!

Но той, без да слуша молбите, заповядал да измъчват светата дева по-силно. След това гневът му малко стихнал и той заповядал да прекратят мъченията. Войниците оставили Феврония и като я считали вече за мъртва, я изхвърлили извън огъня.

Томаида, като гледала тежките мъки на Феврония, изнемогнала духом и телом и паднала на земята до нозете на Иерия. При вида на това Иерия силно извикала:

- Горко, горко ми, сестро моя Феврония! Горко ми, учителко моя! Аз вече не ще чуя твоите поучения. И не само от теб ще се лиша, но и от Томаида, защото и тя от печал по тебе умира.

Лежаща на земята, Феврония чула думите на Иерия и започнала да моли тези, които стояли наблизо да намокрят с вода лицето на Томаида. Те изпълнили молбата ѝ и Томаида дошла на себе си и станала на крака.

Като видял, че Феврония е още жива, Селин се обърнал към нея с насмешки:

- Какво ще кажеш, Феврония? Колко сладък ти се стори твоят първи страдалчески подвиг?

- Ти виждаш - отвърнала Феврония, - че независимо от твоите старания, аз оставам непобедима, защото презирам всички мъки.

Тогава Селин заповядал на слугите:

- Окачете я на дърво и я стържете с железни гребени, а раните горете с огън, така че и костите да бъдат обгорени.

Мъчителите веднага се заели да изпълняват тази заповед.

Сред такива страдания Феврония обърнала очи към небето и започнала да се моли на Господа така:

- Господи, ела ми на помощ и не презирай рабинята Си в този час.

И след тези думи замлъкнала.

Когато стъргали и обгаряли безжалостно тялото ѝ, мнозина не могли да гледат тези ужасни мъки и се махнали оттам. Други започнали да викат на съдията да пощади младата и невиновна в нищо девойка. Тогава Селин заповядал на прислужниците да прекратят мъченията. След това той започнал да задава въпроси на Феврония, която висяла на дървото, но тя мълчала. Мъчителят отново се разярил, заповядал да я снемат от дървото и да я привържат на кол, забит в земята. След това казал:

- Тъй като тази скверна жена не иска да ми отговаря, отрежете ѝ езика и го хвърлете в огъня.

Светата мъченица чула това, веднага отворила уста и дала знак на войника да изпълни заповедта. Но щом войникът само се докоснал до езика, за да го отреже, народът, който стоял там, започнал силно да вика, заклинайки съдията в името на техните богове, и да го моли да отмени своята заповед. Селин решил да бъде снизходителен към молбите на народа и дал заповед да не се реже езикът, а да се изваждат зъбите. Веднага един от мъчителите взел железен уред и започнал да изважда зъбите на мъченицата един след друг. Когато той извадил 17 зъба, Селин заповядал да се прекрати това мъчение. От устата на мъченицата течели потоци кръв, а от жестоките страдания тя съвсем изнемогнала. Извикали лекар да спре кръвта.

След това Селин отново започнал да разпитва светата:

- Поне сега, Феврония, се подчини на искането на съда и изповядай вярата в боговете.

Светата отвърнала:

- Анатема на тебе, проклет и остарял в беззакония слуга на дявола! Дълго ли ще пречиш на пътя ми и ще преграждаш входа към моя Жених Христос? Побързай да ме освободиш от това тленно тяло, защото моят Жених вече ме чака.

На това Селин казал:

- Ето, аз ще заповядам съвсем да измъчат твоето тяло, като го предам на меч и огън. Защото аз виждам, че ти безсрамно се гордееш с твоята младост. Но ти няма да имаш никаква полза от нея. Твоята гордост ще ти донесе още по-големи злини и тежки мъки.

Светата мъченица, изтерзана от извънредните страдания, не могла повече нищо да каже, но мълчанието още повече разпалило яростта на мъчителя - жестокия Селин заповядал да отрежат девическите гърди. Народът викал, молел съдията да пощади девицата и да отмени заповедта си. Но Селин се разгневил на прислужника, който извършвал мъченията, и му казал:

- Защо се бавиш, прескверен противнико на нашите богове? Защо не изпълняваш това, което ти е заповядано?

Тогава прислужникът взел бръснач и започнал да реже дясната гърда на светата мъченица. Тя вдигнала очи към небето и със силен глас се молила на Бога така:

- Господи Боже мой, погледни към мъченията, които претърпявам, и приеми в ръцете Си душата ми.

Тя казала това и повече нищо не говорела.

Когато отрязали и двете гърди и ги хвърлили на земята, Селин заповядал да донесат огън и да изгарят с него раните, които се образували на мястото на отрязаните гърди. Точно така заповядал да горят и утробата на мъченицата, за да изтлеят и вътрешностите. Тогава мнозина от народа, понеже не били в състояние да гледат такива мъчения, напускали мястото и гръмко проклинали Диоклетиан и неговите богове.

В това време Томаида и Иерия изпратили робиня в манастира, за да извести на Вриена за всичко, което ставало. Като чула разказа на пратеницата, Вриена се изпълнила с духовна радост и веселие и със сълзи започнала да се моли така:

- Господи Иисусе Христе, Боже наш, отиди на помощ на твоята рабиня Феврония!

След това паднала на земята и с плач и ридание говорела:

- Къде си сега, Феврония? Къде си, кротка дъще моя? Къде си ти, украшение на монашеския чин?

Накрая станала от земята, вдигнала ръце към небето и възкликнала:

- Господи! Погледни към смирената Си рабиня и помогни в нейния подвиг! Сподоби ме да я видя да завърши своя подвиг и да се нареди в лика на светите мъченици.

В това време на арената ставало следното: мъчителят Селин заповядал да отвържат мъченицата от кола, на който тя била привързана. Отвързали светата, и тя понеже не била в състояние да стои на крака - паднала на земята. При вида на това комитът Прим тихо казал на Лисимах:

- Защо тази млада девойка търпи толкова жестоки мъчения? Не е ли време да се прекрати изтезанието?

На това Лисимах отвърнал:

- Почакай, брате, защото нейните страдания ще принесат полза на мнозина, които я гледат. И аз мисля, че тези страдания ще бъдат спасителни и за мен. Аз много съм слушал от майка си, която ми разказваше как мъчениците със своето мъжество са обръщали мнозина към пътя на спасението. Нека тази девица да претърпи докрай мъченическия си подвиг, за да спаси мен и мнозина други.

В това време Иерия видяла, че светата мъченица е паднала на земята, и със силен глас се обърнала към Селин:

- О, безчовечен мъчител! Не бяха ли достатъчни за твоята жестокост и първите мъчения, на които подложи тази невинна девойка? Нима не помниш майка си, която също е имала женска плът? Нима сам не си бил кърмен от гърди, подобни на тези, които заповяда да отрежат? Нима затова си бил кърмен от женски гърди, за да проявиш такава жестокост над жени? Аз се удивявам, че нищо не може да укроти твоя жесток и безчовечен нрав. Но знай, както ти не пощади тази девица, така небесният Цар не ще пощади теб.

Така говорела Иерия. Когато Селин чул думите ѝ, отново се изпълнил с ярост и заповядал на войниците да хванат Иерия в тълпата, като възнамерявал незабавно да я подложи на мъчения. Иерия чула заповедта, с радост сама излязла пред войниците, проправяйки си път сред народа, и повтаряла:

- Господи Боже на Твоята рабиня Феврония! Приеми ме с нея и мен - смирената Твоя рабиня.

Но преди да стигне до съдилището, приятелите на Селин започнали да го съветват да не подлага Иерия на мъчения пред целия народ заради благородния произход.

- Ние се страхуваме - казвали те - да не би цялото множество народ, като види нейните страдания, да не поиска да пострада с нея, и тогава ще трябва да си имаме работа с целия град.

Селин се вслушал в съвета им и не заповядал да измъчват Иерия, а само гневно възкликнал, обръщайки се към нея:

- Слушай, Иерия! Кълна се в боговете, че ти с твоите дръзки и безсрамни думи навличаш на Феврония още по-големи мъчения.

След като изрекъл това, веднага заповядал да отсекат двете ръце на света Феврония. Оръженосецът поставил дърво под дясната ръка, замахнал със секира и я отсякъл. По същия начин отсякъл и лявата ръка на Феврония. Жестокият мъчител не се задоволил с това и заповядал да отсекат десния крак на мъченицата. Оръженосецът подложил дърво под крака ѝ и с голяма сила ударил над коляното, но не успял да отсече крака на мъченицата. Тогава ударил втори път, но отново безуспешно. При вида на това в народа се надигнал вопъл и смущение и всички негодували от жестокостта на мъчителя. Оръженосецът ударил по крака трети път и едва тогава го отсякъл. От тези страшни мъчения света Феврония затрептяла с цялото си тяло и вече се намирала пред прага на смъртта, но доколкото имала сила, простирала и другия си крак да го постави на дървото, за да отсекат и него. Като видял това, Селин казал:

- Вижте каква голяма сила има тази безсрамна жена.

След това се обърнал към оръженосеца и в силен гняв казал:

- Отсечи ѝ и другия крак.

Той незабавно изпълнил тази заповед.

Тогава Лисимах станал от мястото си и казал на Селин:

- Нима още искаш да мъчиш това бедно момиче? Да си ходим оттук, защото стана време за обяд.

Но нечестивият Селин отговорил:

- Кълна се в боговете, че не ще я оставя жива, а ще бъда тук, докато не умре.

Но душата на мъченицата не излизала от тялото в продължение на много часове. Тогава Селин попитал оръженосците:

- Нима тази жена е още жива?

- Да, жива е още - му отговорили, - душата още е в нея.

Тогава Селин заповядал да отсекат светата глава на мъченицата.

Войникът взел в едната ръка меча, с другата хванал косите на мъченицата и прерязал шията, както заколват овца, а след това отсякъл главата. Веднага след това Селин станал и отишъл да обядва. С него вървял и Лисимах, и проливал сълзи.

След мъченическата кончина на света Феврония верните, които се намирали сред народа, искали да отнесат честните мощи. Но Лисимах поставил при тях войници със заповед да ги пазят, за да не бъде открадната нито една част от тялото на мъченицата. А той самият - понеже от голяма скръб и печал не желаел да яде заедно със Селин, се затворил в спалнята и горчиво ридаел за убийството на светата мъченица.

Селин видял, че Лисимах е тъжен, опечалил се и също не пожелал да се храни, но станал и започнал да ходи из покоите на двореца, изпитвайки силно смущение. Когато случайно погледнал нагоре към небето, внезапно бил обхванат от силен страх и ужас, и онемял. След това извикал силно и заревал като вол, ударил си главата в мраморната колона, която се намирала в покоите, и като си разбил главата, паднал мъртъв на пода. Сред слугите и войниците на Селин се надигнал вопъл и смущение. Лисимах чул виковете им, дошъл от своята спалня и видял чичо си да лежи на земята мъртъв, удивил се и се изпълнил с ужас. Когато дошъл на себе си, заповядал да прекратят воплите и започнал да пита:

- Как стана това?

Тези, които били там, му разказали какво видели.

Лисимах поклатил удивено глава и промълвил:

- Велик е Християнският Бог! Той наистина е достоен да бъде почитан, защото отмъсти за невинната кръв!

Като казал това, заповядал трупът на Селин да бъде изнесен от града и да бъде погребан по елинския обичай. След това Лисимах извикал при себе си комита Прим и му казал:

- Заклевам те в християнския Бог - не престъпвай заповедта ми, която ти давам. Постарай се по-скоро да приготвиш за тялото на Феврония ковчег от негниещо дърво и разпрати вестоносците да извикат християните на погребението на светата мъченица. Нека те без страх да се събират, защото Селин вече е мъртъв. Ето, възлюбени Прим, ти узна моето желание. Вземи един отряд воини, събери всички отсечени части на тялото на Феврония и ги отнеси в манастира. При това внимавай нито една частица от тялото на светата да не се загуби и да не изчезне. А за да не лижат кучетата земята, на която се проля кръвта на мъченицата, заповядай да я очистят, а след това да я съберат и отнесат заедно с мощите в манастира.

Комитът веднага извикал войниците и съгласно желанието на Лисимах им заповядал да носят тялото на мъченицата в манастира, а сам той събрал отсечените части на тялото ѝ - главата, ръцете, краката, гърдите и зъбите - загърнал ги в мантията си и тръгнал след тях, съпровождан от множество народ. Когато отишъл в манастира, комитът не пуснал никого вътре освен Томаида и Иерия.

Игуменията на манастира, честната старица Вриена, като видяла бездиханното и осакатено тяло на света Феврония и отсечените ѝ части, от голямата скръб и жал паднала на земята като мъртва. Комитът поставил на стража войници и се върнал при Лисимах.

Едва след няколко часа Вриена дошла на себе си. Тя станала от земята, паднала до тялото на мъченицата, прегръщала го и викала:

- Уви, дъще моя Феврония, сега ти си взета от очите на майка си. Кой сега ще чете на сестрите Божествените писания? Чии ръце ще разтворят книгите, които ти държеше?

В това време всички монахини, които отишли заедно с Етерия, се върнали в манастира и със сълзи се поклонили доземи на тялото на светата мъченица Феврония.

Горчиво плачела при мощите на светата мъченица и блажената Иерия, която нареждала:

- Покланям се на светите ти нозе, потъпкали главата на змията, целувам светите рани, които изливат в душата ми благодатни лъчи на изцеление, увенчавам с похвален венец тази глава, която с величието на своя подвиг увенча целия женски род.

И всички сестри плачели над мощите на мъченицата. След това ги умили и ги положили на тази дъска, на която светата приживе давала на тялото си кратковременен отдих. След като поместили на тази дъска тялото на мъченицата, те сложили всички отсечени части на техните места и с псалмопение понесли честните мощи в църквата.

Когато настанала вечерта, Вриена заповядала да отворят манастирските врати, за да могат всички желаещи да влязат в църква, да видят мъченицата и да прославят Бога, Който е дал толкова голяма мъжество и търпение в страданията. И дошло голямо множество народ. Дошъл също и Лисимах с комита Прим, на когото той казал:

- Аз се отричам от всички обичаи на бащите ни и идолослужението, оставям всичките си богатства и ще се съединя с Христа.

На това комитът му отвърнал:

- И аз, заедно с тебе ще направя същото. Нека погине Диоклетиан и царството му - няма повече да му служа, но ще оставя всичко и ще служа на Христа.

Така двамата оставили двореца на претория и отишли в манастира при мощите на света Феврония.

Тук дошъл и епископът на този град със свещениците, клира и множество монаси и отслужили всенощно славословие на Бога със сълзи и духовна радост.

Когато настанал денят, донесли прекрасно изработен ковчег за тялото на мъченицата и с благоговение положили в него честното тяло. После поставили към него всяка част на мястото, а зъбите поставили на гърдите на мъченицата. След това намазали мощите с миро и аромати и ги погребали в църквата, славейки и благодарейки на Господа. От гроба на светицата се подавали изцеления на болните и множество езичници повярвали в Христа и се кръстили. Приели кръщение също Лисимах и Прим. Освен това те се отказали от сановете си и не пожелали да се върнат при злочестивия Диоклетиан, но се отрекли от света, отправили се при архимандрит Маркел и приели монашество. Поживели богоугодно в трудове и постнически подвизи, те завършили живота си в мир и отишли при Христа.

Знатната Иерия също дала на манастира на Вриена всичкото си имущество и пристъпила към нея с такава молба:

- Моля те, майко моя - казала тя, - приеми ме при себе си като дъщеря, вместо Феврония, и аз ще ти послужа и ще ти се покорявам, както ти служеше Феврония.

Като казала това, тя снела от себе си всички скъпоценни дрехи и ги дала за украса на църквата, а тя се отрекла от света и станала монахиня.

След мъченическата кончина на света Феврония в манастира на игумения Вриена всяка година се извършвал празник в нейна чест на 25 юни - деня, в който светата завършила своя подвиг за Христа. И всяка година ставало забележително чудо - по време на всенощното пение сред пеещите сестри се явявала в храма светата мъченица и заемала своето предишно място. Когато това се случило за първи път, всички монахини, като познали сред себе си светата, се уплашили, а Вриена силно извикала:

- Ето, дойде при нас моята дъщеря Феврония!

И с радост се устремила към нея, за да я прегърне в майчинските си обятия, но светата веднага станала невидима. Оттогава никой не дръзвал вече да се докосва до явилата се или да ѝ каже нещо, но с ужас и удивление всеки път я гледали, и от видението усещали в себе си голяма радост, сърцето им се умилявало и неволно проливали сълзи. В продължение на три часа светата стояла сред пеещите, виждана от всички, а след това отново ставала невидима.

Епископът на този град силно благоговеел пред името на света Феврония. Той основал на името на мъченицата църква, която строил в продължение на 6 години. Когато завършил строежа на църквата, той я украсил и в деня на паметта на света Феврония събрал епископите от околността, за да осветят църквата. Той имал намерение да пренесе в църквата честните мощи на мъченицата. След всенощното пение епископите с целия събор свещенослужители отишли в манастира, помолили се и отворили гроба на светицата. Те видели нейните честни мощи, които сияели с неземна красота, подобно на слънчеви лъчи. Всички монахини плачели, че им се отнема това многоценно съкровище. Когато ръцете на епископа се докоснали до ковчега, за да го вземат, въздухът се раздрал от толкова силен гръм, че всички паднали от страх на земята. След един час епископът отново дръзнал да се докосне до ковчега, но изведнъж станало такова земетресение, че целият град се разлюлял. Тогава всички разбрали, че светата мъченица не желае нейните мощи да бъдат преместени от мястото на погребението им. Епископът много се наскърбил и повече не дръзвал да се докосва до ковчега, но започнал да моли Вриена:

- Послушай ме, сестро моя, ти знаеш с какво усърдие въздигнах в слава и чест на преподобномъченицата храм и за това ми бяха нужни шест години. Затова, моля те, вземи с твоите ръце поне една частица от отсечените членове на тялото ѝ и ни я дай, за да не остане без награда трудът ми.

Вриена протегнала ръка и се докоснала до едната ръка на светата с намерение да я подаде на епископа, но ръката на игуменията била задържана от невидима сила и станала като мъртва. Тогава Вриена започнала да пролива сълзи и да говори на мъченицата, говорейки ѝ като на жива:

- Моля те, дъще моя, света мъченице Феврония, недей да ми се гневиш, на мен - твоята майка, спомни си моите трудове за теб и не презирай старостта ми.

Когато казала това, ръката ѝ получила свобода. След това Вриена отново със сълзи казала на мъченицата:

- Дай ни твоето благословение, господарке наша, и се вслушай в молитвата ни към теб.

Като казала това, тя отново протегнала ръка, взела един от зъбите на мъченицата, които лежали на гърдите, дала го на епископа и веднага затворила ковчега.

Епископът с радост приел този зъб, поставил го в златен съд и с другите епископи, клира си и целия народ се върнал в новосъздадения храм, като носел получения дар с псалмопение, съпровождан от свещи и кандила, ограден от всенародното ликуване. Епископите внесли този дар в самия храм и го осветили. В този ден по молитвите на светата мъченица имало много изцеления - хроми започвали да ходят, слепи проглеждали, бесновати се освобождавали от бесовете. Всеки, който имал някакъв недъг, щом се докоснел с устни до тази малка част, взета от мощите на мъченицата и я целувал, веднага получавал изцеление и си тръгвал здрав към дома си, радвайки се и славейки Бога.

След освещаването на новия храм на името на света Феврония, преподобната игумения Вриена преживяла още две години и понеже знаела, че се приближава към своята кончина, поставила вместо себе си за игумения Томаида, след което се представила пред Господа.

“Аз - казва писателката на това житие, - игумения Томаида, след представянето на нашата майка Вриена описах житието и страданията на светата мъченица Феврония, както видях с очите си, а за Лисимах написах това, което чух от неговите уста. Всичко това написах за полза на тези, които ще четат и слушат, за слава на Христа, нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян сега и винаги и във вечни векове. Амин.”

 

Тропарь преподобномученице Февронии деве

глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Февро́ния/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́. // Тоя́ моли́твами, я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак, глас 6:

Женише мой сладчайший Христе, взываше Феврония, не трудно ми тещи во след тебе; ибо сладость любве твоея, душу мою надеждею впери; и красота милости Твоея, сердце мое услади, испити чашу страданий по тебе: да достойну мя в чертозе с мудрыми девами ликовствовати о Тебе сопричтеши. Темже преподобная страстотерпице, почитающе подвиги трудов твоих, молим тя: моли не затворитися и нам чертога дверем.

(Женише мой, Сладчайши Христе, зовеше Феврония, не ми е трудно да Те следвам, защото сладостта на Твоята любов устреми душата ми към надежда; красотата на Твоята милост услади сърцето ми да изпие чашата на страданията за Тебе, та достойна да ме присъединиш да ликувам с мъдрите деви в Твоя чертог. Затова, преподобна страдалице, като почитаме твоите подвизи, те молим: моли да не се затворят и за нас дверите на небесния чертог.)

 

imageКняз Петър и княгиня Феврония, в монашество Давид и Евросиния, Муромски чудотворци

Княз Петър произхождал от благочестив и свят род, бил възпитан в православната вяра и в целомъдрие в град Муром, и управлявал княжеството си като във всичко бил строго справедлив. Когато настъпило времето, той се съчетал в брак с благоверната княгиня Феврония, която също произхождала от благочестив род и старателно била наставлявана в благочестие. Така и двамата били свети и праведни хора. Блажените Петър и Феврония обичали чистотата и целомъдрието и винаги били милостиви, справедливи и кротки. Те защитавали оскърбените от тези, които ги обиждали, достойно почитали лицата, които имали монашеско или свещеническо звание, като им давали средства за живот, с голямо милосърдие се отнасяли към бедните и усърдно се упражнявали в пост и въздържание. Те желаели по силата на думите на Господа да “наследят земята”на кротките и да намерят за себе си вечното блаженство на праведниците, освен това те и във всичко останало твърде много угодили на Христа със своите добри дела. Достигнал дълбока старост, блаженият Петър получил телесен недъг и приел пострижение. В монашество му било дадено името Давид и след като боледувал за кратко, се преставил в Господа в Небесното Царство. Светата княгиня Феврония също, изпълнявайки своето искрено желание, се постригала в монашество. Тя получила в монашество името Ефросиния и подобно на съпруга си с непоколебима вяра и чиста съвест се преставила, предавайки душата си в Божиите ръце. Така и двамата свети съпрузи наследили “земята” на кротките, която така желаели от млади години. След кончината на княз Петър велможите и болярите го оплаквали като баща, гражданите - като свой застъпник и защитник, бедните, вдовиците и тези, които нямали прехрана - като свой хранител и помощник. Честните тела на светите княз и княгиня тържествено били изпратени от всички жители на града и били погребани в един гроб в град Муром. Светците и досега, чрез честните си мощи, извършват чудеса за тези, които с вяра се обръщат към тях.

 

Тропарь, глас 8:

Яко благочестиваго корене пречестная отрасль был еси, добре во благочестии пожив, блаженне Петре; тако и супружницею твоею премудрою Феврониею, в миру Богу угодивше, и преподобных житию сподобистеся; с нимиже молитеся Господеви, сохранити без вреда отечество ваше, да вас непрестанно почитаем.

 

Кондак, глас 8:

Мира сего княжение, и славу временну помышляя, сего ради благочестно в мире пожил еси Петре, купно и супружницею твоею премудрою Феврониею, милостынею и молитвами Богу угодивше. Темже и по смерти неразлучно во гробу лежаще, исцеление невидимо подаваете; и ныне Христу молитеся сохранити град же и люди, иже вас славящих.

 

Молитва благоверным князьям Петру, во иноцех Давиду, и Февронии, во инокинях Евфросинии, Муромским чудотворцам

О, вели́цыи уго́дницы Бо́жии и преди́внии чудотво́рцы благове́рнии кня́же Пе́тре и княги́не Февро́ние, гра́да Му́рома предста́тели и храни́тели, и о всех нас усе́рднии ко Го́споду моли́твенницы! К вам прибега́ем и вам мо́лимся с упова́нием кре́пким: принеси́те за нас гре́шных святы́я моли́твы ва́ша ко Го́споду Бо́гу и испроси́те нам у бла́гости Его́ вся благопотре́бная душа́м и телесе́м на́шим: ве́ру пра́ву, наде́жду бла́гу, любо́вь нелицеме́рну, благоче́стие непоколеби́мое, в до́брых де́лех преуспе́яние, ми́ра умире́ние, земли́ плодоно́сие, возду́ха благорастворе́ние, душа́м и телесе́м здра́вие и ве́чное спасе́ние. Исхода́тайствуйте у Царя́ Небе́снаго: ве́рных рабо́в Его́, в ско́рби и печа́ли день и нощь вопию́щих к Нему́, многоболе́зный вопль да услы́шит и да изведе́т от поги́бели живо́т наш. Испроси́те Це́ркви святе́й и всей держа́ве Росси́йстей мир, тишину́ и благоустрое́ние, и всем нам житие́ благополу́чное и до́брую христиа́нскую кончи́ну. Огради́те оте́чество ва́ше, град Му́ром, и вся гра́ды Росси́йския от вся́каго зла и вся правове́рныя лю́ди, к вам приходя́щия и моще́м покланя́ющияся, осени́те благода́тным де́йством благоприя́тных моли́тв ва́ших, и вся проше́ния их во бла́го испо́лните. Ей, чудотво́рцы святи́и! Не пре́зрите моли́тв на́ших, со умиле́нием вам возноси́мых, но бу́дите о нас при́снии предста́тели ко Го́споду и сподо́бите нас по́мощию ва́шею свято́ю спасе́ние ве́чное получи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́довати; да славосло́вим неизрече́нное человеколю́бие Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, в Тро́ице покланя́емаго Бо́га, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая благоверным князьям Петру, во иноцех Давиду, и Февронии, во инокинях Евфросинии, Муромским чудотворцам

О, уго́дницы Бо́жии, благове́рнии кня́же Пе́тре и княги́не Февро́ние, к вам прибега́ем и к вам со упова́нием кре́пким мо́лимся: вознеси́те о нас, гре́шных (имена), святы́я моли́твы ва́ши ко Го́споду Бо́гу и испроси́те у бла́гости Его́ вся благопотре́бная душа́м и телесе́м на́шим: ве́ру пра́ву, наде́жду бла́гу, любо́вь нелицеме́рну, благоче́стие непоколеби́мо, в до́брых де́лех преуспе́яние. И хода́тайствуйте нам у Царя́ Небе́снаго житие́ благополу́чное и до́брую христиа́нскую кончи́ну. Ей, чудотво́рцы святи́и! Не пре́зрите моли́тв на́ших, но бу́дите о нас при́снии предста́телие ко Го́споду, и сподо́бите нас по́мощию ва́шею спасе́ние ве́чное получи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́довати, да славосло́вим неизрече́нное человеколю́бие Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, в Тро́ице покланя́емаго Бо́га во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Преподобни Дионисий Атонски

Преподобни Дионисий се родил в село Корица или Горица, Костурско. Родителите му били от незнатен произход, но живеели в доволство сред своята селска обстановка и били благочестиви. Въпреки обикновения си произход Дионисий, благодарение на родителските грижи, положил добро начало на своето образование и при съдействието на Божията благодат постигнал такава степен на разсъдителност, че пожелал да остави всичко материално и временно, за да придобие духовното и вечното, и целият се посветил да служи на Бога. А Бог, като виждал пламенната му любов към Него и желанието му да се спаси, устроил спасението му по следния начин:

Дионисий имал по-голям брат Теодосий. Те като братя по плът при еднакви качества на сърцето и характера се придържали към еднакви правила на живот. На 18-годишна възраст Теодосий пожелал да види Цариград, за да може сред благочестивите тамошни монаси да си намери опитни ръководители в житейския път и да възприеме от тях необходимите наставления. Оставил родния си край, родителите и брат си, Дионисий, който тогава бил още дете, тръгнал за Цариград и първо се явил в патриаршията, като изключително място и пристанище на монаси с изпитан живот, които съставят цвета и красотата на Църквата. Той си изпросил позволение да се настани там, и, от една страна, усвоявал началата на подвижническия живот, а, от друга, се обучавал на всичко, което трябвало да знае от външното образование. При своите отлични способности Теодосий достатъчно изучил Свещеното Писание и догматите на вярата, поради което се радвал на всеобщо уважение и обич, толкова повече, че се отличавал с кротък нрав, бил ласкав в отношенията и разговорите си с другите, удивителен в подвижническия си живот и над всичко самият му външен вид бил благороден и привлекателен. Тези негови качества не могли да останат скрити и за самия патриарх. Чул за добродетелния му живот, той му обърнал особено внимание, поради което го ръкоположил най-напред за дякон, а после и за свещеник, като силен в словото и удивителен в познанието на Свещеното Писание.

Като свещеник Теодосий започнал да живее още по-строго, а това станало причина да се появи в него сърдечно влечение към пустинна тишина и безмълвие (исихия). В този стремеж към уединение той напуснал Цариград и заминал за Света Гора. След като обиколил някои манастири и келии, той постъпил в братството на Филотеевата обител. Тукашните братя по името на своята обител били боголюбиви и в началото служели на Теодосий за образец на подвижнически живот. Но след това той надминал всички и станал пример за другите и истинско украшение на боголюбивото братство. Междувременно умрял игуменът и братята молили Теодосий като опитен и достоен да стане водач на духовното стадо. Като истински послушник, той приел игуменския жезъл и при помощта на Божията благодат така мъдро ръководел всички по пътя на монашеското житие, че името му се прочуло по цялата Света Гора и мнозина идвали при него за душевна полза.

След като Теодосий заминал за Цариград, малолетният Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и пламенно пожелал да посвети и себе си на Божие служение. Но понеже на Атон не приемали много млади като него, наложило му се да почака до своето пълнолетие. Тогава като орел литнал към Света Гора, и то при брат си във Филотеевата обител. Трудно може да се опише братската среща! Цялата обител била трогната и цялото братство се радвало на пристигането на Дионисий. След някое време игуменът постригал в монашество брата си Дионисий, който благодарил на Бога за изпълнението на своето отдавнашно желание. Под мъдрото ръководство на брата си той започнал да напредва в подвизите, подражавайки на благочестивите старци. А Теодосий започнал да го занимава с изучаването на Свещеното Писание и с божествените догмати на Църквата, след това го назначил за еклисиарх, а още по-нататък чрез епископа на Иерисо го ръкоположил за дякон и на 30-годишна възраст - за презвитер. Тогава Дионисий започнал особено да се възвисява с чистота на мисълта и сърцето, смирявал се пред Бога, че е недостоен за Неговите благодатни щедрости, и с Неговата помощ възхождал от сила в сила. По такъв начин двамата братя възсияли сред манастирските отци като две ярки звезди и всички славели Бога заради тях. Но божественият Дионисий, преизпълнен със сърдечна любов към Бога и стремейки се към по-висши подвизи на пост, молитва и съвършена бедност като древните богоносни отци, решил да потъне в дълбоката атонска пустиня, където при съвършено безмълвие (исихия) и ненарушима тишина да се занимава с умната молитва и да беседва само с любимия Спасител. Но за да не бъде желанието му негово своеволие, той се допитал до опитни старци, които го благословили на този подвиг и едва тогава излязъл тайно от манастира, за да не го задържат. На юг от върха Малък Атон намерил пещера и близо до нея извор с прекрасна вода. Той благодарил на Бога и останал там без необходимите средства за живот. Хранел се духовно с четене на Свещеното Писание и с молитва, а за храна на тялото му служели кестените в гората и дивата горска растителност. Когато му се прищявало да хапне хляб, той се спускал до някоя атонска келия или манастир и пак потъвал в своята пустинна пещера.

Така минали три години. Дионисий най-после постигнал съвършенство, след като толкова време очиствал своите телесни и душевни чувства с молитва и пост. Тогава се явил при него един от опитните подвижници на Света Гора и поискал благословението му да се засели до неговата пещера. С голям труд успял да измоли разрешението му, защото той строго пазел своето безмълвие (исихия). Подир него дошъл и друг брат, двамата си построили колиби и се подчинили на Дионисий с безусловно послушание на неговата старческа воля. Но както град не може да се укрие, когато стои навръх планина, така и подвизите на Дионисий се разчули навсякъде и цялата Света Гора се изпълнила със славата на неговото име. Вследствие на това мнозина идвали при него за наставление и изявявали желание да останат под неговото старческо ръководство. В началото той не се съгласявал, но когато те настойчиво го молели, им отговорил:

- Братя мили, аз се отклонявам от вас не по някаква друга причина, а само затова, че мястото тук е диво. Ако ли обаче непременно искате да бъдете при мен, тогава идете по-горе в планината, където ще намерите по-удобно място. Ако ви се понрави, живейте там! А пък аз ще ви посещавам и според силите си ще ви помагам във вашите сърдечни нужди.

Те се съгласили и построили в северната част на планината келии с църква на името на Кръстителя Иоан, която и досега се нарича “Старият Предтеча”. Така около преподобни Дионисий се образувало братство от пустинножители, при които той се явявал в събота и неделя, за да отслужи света литургия и да ги причасти; оставал с тях два дни, за да ги поучи и утеши, а в неделя вечер взимал хляб и пустинни зеленчуци и се връщал в пещерата си. Но понеже през зимата в планината е много студено, и особено на северния склон, старецът благословил монасите да се спуснат на западната страна, където си построили колиби, насадили си лозе и си направили малка лодка, защото поради увеличение на братството имали вече нужда от продоволстване по море от другите места на Света Гора. И когато се случвало да разтоварват пшеница или други тежки товари, Дионисий, като образец на трудолюбие, участвал с братята в разтоварването, още повече че по природа бил силен.

Веднъж, по време на утринното богослужение, той видял някакъв дивен светилник, който ярко горял до самото разсъмване на мястото, където впоследствие бил построен манастирът. Отначало той не обръщал внимание, защото предполагал, че това може да бъде действие на нечистата сила, и на никого не разказвал за видението си. Но тъй като то продължило много нощи подред, най-после той поверил своята тайна на един прозорлив старец, иеромонах Дометий, който живеел при църквата “Света Богородица”. За да провери сам видението, мъдрият Дометий отишъл при Дионисий и три пъти видели едно и също. След като се убедили, че е действително Божие чудо, те открили това на останалите братя. Всички се събрали при скалата, където се явявала необикновената светлина, и огледали мястото, дали няма нещо, което да свети по естествен начин. И след като не открили нищо такова, Дометий пророчески казал на Дионисий:

- Богу е угодно тук да бъде построена света обител, в която ще се съберат монаси и в тях ще се прослави Бог! Затова не се бави да започнеш, без да се грижиш за материалните нужди! Всемогъщият Бог ще ти изпрати всичко нужно, пък и аз ще ти съдействам с каквото мога.

Също и братята казвали, че ще помагат на стареца си в постройката на новия манастир. И така, помолили се, очистили мястото и се постарали преди всичко да издигнат кула, за да опазят от морски разбойници себе си, а после и самия манастир. А колкото до прехраната и необходимите в такива случаи средства за разни нужди и разходи, то славата на Дионисиевото име и неговото възвишено житие привличали към него не само монаси от всички места на Света Гора, но и хора от далечния свят, жадни за неговото слово, утешение и старчески съвет; и тези негови духовни чеда с щедра ръка му давали пари и всичко необходимо за строящата се нова обител.

Междувременно брат му Теодосий бил пленен от турски морски разбойници както през нощта срещу Благовещение заедно с някои братя ловял риба на морския бряг. Пленниците били отведени в Бруса, откупени от тамошните християни и пуснати на свобода. Вместо на Атон, Теодосий отишъл в Цариград, където го познали и задържали. Случило се тогава да умре митрополитът на град Трапезунт, където по онова време се намирал византийският император Алексий Комнин. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ, възвел го в митрополитски сан и го изпратил в Трапезунт. Там Църквата и императорът го приели тържествено и радостно, защото той бил във всяко отношение изряден: с привлекателна външност, със силно и сладко слово, приветлив в отношенията си, със сърдечна чистота и свят живот, обладавал обширни и дълбоки познания по Свещеното Писание, историята, догматиката и каноните на Църквата.

Като слушал всичко това, Дионисий се радвал за брата си. А като научил, че брат му имал разположението на императора, той намислил да се възползва и да получи помощ за своята новострояща се обител както от митрополита, така и от императора. Не доверявайки се на това свое съждение, той потърсил съвета на преподобния Дометий, който одобрил неговото намерение, и заедно с няколко свои ученици се отправил за Трапезунт. Срещата на двамата братя била трогателна. Теодосий представил на императора брата си, който му предложил да стане ктитор на неговия новостроящ се манастир. Императорът бил трогнат от предложението, приел го с готовност и издал нарочна грамота, с която задължавал и приемниците на царския престол да се грижат за тази обител. И манастирът дълго време получавал от царската хазна по 1000 сребърници ежегодно.

След като прекарал известно време при брат си, Дионисий радостен се отправил по обратния път. В Черно море ги пресрещнали турски морски разбойници. Всички се изплашили, но Дионисий с твърдо упование в Бога казал на спътниците:

- Не бойте се! След малко ще видите Божията сила. Нека възложим на Бога всичката си надежда и Той ще отстрани опасността!

Варварите открили стрелба срещу тях. Тогава преподобният с вдигнати към небето ръце се помолил така: “Господи Иисусе Христе, Боже наш, Когото винаги прославяме заедно с Отца и Светия Дух, чуй ме, недостойния Твой раб, и заради Твоята пречиста Майка и Твоя Предтеча Кръстителя Иоан избави ни от нашите врагове!” Колко силно било дръзновението на преподобния пред Бога! Изведнъж пред тях застанал великият Предтеча с жезъл в дясната си ръка, успокоил всички спътници на Дионисий, а варварите заплашил със смърт, ако се осмелят да се приближат и не се махнат. Заплахите на Кръстителя били съпроводени с наказание: ръцете на разбойниците се вцепенили и изгубили сила. Като видели това славно чудо и бързата помощ, всички спътници на преподобния благодарили на Господа и извикали: “Слава на Тебе, всемогъщи Боже, Който чрез Своя Предтеча ни избави от смъртна опасност!” Така Дионисий със своите ученици благополучно пристигнал в Света Гора и в своя манастир. Всички узнали за Божията помощ и радостно прославили божествения промисъл. А Дометий напомнил на преподобния, че на доброто дело трябва само да се постави начало, а по-нататък Господ ще бъде помощник: “И така, сега започвай строежа с усърдие!” Преподобният издигнал великолепен храм в чест на свети Иоан Предтеча, прокарал водопровод и направил всички манастирски здания. Така се появила светогорската обител “Свети Иоан Предтеча” в 1380 г. след Рождество Христово.

Но подарените средства не стигнали за пълното благолепие на манастира и храма, затова се наложило преподобният Дионисий пак да пътува до Трапезунт за нови помощи. Но когато се завърнал в манастира, той го заварил пуст и ограбен от турски морски разбойници, които отвлекли в плен и всички негови монаси. С получените суми той трябвало да изкупва пленените свои монаси и пак останал без средства за довършването на строежа и украсата на църквата. Дали да отиде пак в Трапезунт? Старецът Дометий го насърчил. На раздяла Дионисий казал на Дометий:

- На тебе, отче, след Господа и великия Предтеча, предавам тая обител! Предчувствам, че вече няма да видя нито нея, нито тебе!

Боговдъхновеният старец отговорил:

- Да, ние вече няма да се видим един друг на земята! Но там, на небесата, пред лицето Божие, безкрайно ще блаженстваме и няма да се разделим во веки!

Така и станало.

Преподобният разказал на брат си и на императора за станалото нещастие. Императорът обещал нова помощ, но Дионисий не доживял изпълнението на това обещание. След няколко дни настъпил последният му ден. Препоръчал своята обител на брата си и на императора, и в тяхно присъствие, с молитва на уста, отишъл при Господа на 72-ата година от рождението си, на 25 юни. Трапезунтският митрополит тържествено погребал брат си, от чийто гроб впоследствие започнали да стават чудеса, когато вярващите молитвено призовавали преподобния за неговата благодатна помощ.

А монасите на преподобния с богатата милостиня на императора и митрополита се отправили за Света Гора вече без своя игумен. Когато предали в манастира вестта за кончината на преподобния, всички плакали поради голямата загуба. А свети Дометий, след като ги утешил, пожелал да се оттегли в своето безмълвие. Но цялото братство със сълзи паднало в нозете му и го молело да не ги оставя пълни сираци, а да заеме мястото на покойния Дионисий. Послушният Дометий се трогнал от техните сълзи и въпреки желанието си приел върху себе си управлението на манастира, докато в дълбока старост и той отишъл при Господа. На Бога слава во веки. Амин.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑